1)

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчна уредба на държава членка, чието прилагане води до това данъчнозадължено лице, което пребивава в тази държава членка — при изчисляване на данъка му върху доходите в посочената държава членка — да губи част от предоставените от нея данъчни предимства, тъй като това данъчнозадължено лице получава възнаграждение за упражняване на трудова дейност в друга държава членка, което подлежи на данъчно облагане в последната държава членка и е освободено от облагане в първата държава членка по силата на двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

2)

Обстоятелството, че съответното данъчнозадължено лице не получава значителен доход в държавата членка по пребиваване, няма значение за отговора на първия преюдициален въпрос, при положение че тази държава членка е в състояние да му предостави разглежданите данъчни предимства.

3)

Обстоятелството, че по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между държавата членка по пребиваване и държавата членка по месторабота съответното данъчнозадължено лице се е ползвало при облагането на доходите, които е получило във втората държава членка, от данъчните предимства, предвидени в нейното данъчно законодателство, няма значение за отговора на първия преюдициален въпрос, при положение че нито тази спогодба, нито данъчната уредба на държавата членка по пребиваване предвиждат отчитането на тези данъчни предимства и при положение че последните не включват някои от предимствата, на които данъчнозадълженото лице по принцип има право в държавата членка по пребиваване.

4)

Обстоятелството, че в държавата членка по месторабота съответното данъчнозадължено лице е получило данъчно намаление в размер, който е поне равен на този на данъчните предимства, които е загубило в държавата членка по пребиваване, няма значение за отговора на първия преюдициален въпрос.

5)

Член 63, параграф 1 и член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчна уредба на държава членка, чието прилагане води до това данъчнозадължено лице, което пребивава в тази държава членка, да губи част от предоставените от нея данъчни предимства, тъй като данъчнозадълженото лице получава доходи от апартамент, чийто собственик е в друга държава членка, които доходи се облагат в последната и са освободени от данъчно облагане в първата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.