Жалба, подадена на 23 юни 2021 г. от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 14 април 2021 г. по дело T-579/19, The KaiKai Company Jaeger Wichmann GbR/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-382/21 P)

(2022/C 64/08)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Hanf, D. Gája, E. Markakis, V. Ruzek, Bevollmächtigte)

Друга страна в производството: The KaiKai Company Jaeger Wichmann GbR

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 април 2021 г. по дело T-579/19, The KaiKai Company Jaeger Wichmann/ EUIPO (Гимнастически или спортни уреди и артикули) в неговата цялост,

—	да отхвърли изцяло жалбата в първоинстанционното производство, насочена срещу спорното решение на трети апелативен състав по преписка R 573/2019-3,

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски, възникнали в тежест на жалбоподателя в хода на настоящото производство и на производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Като основание за обжалване жалбоподателят EUIPO изтъква нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 (1), което повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза по смисъла на член 58а, първа алинея от Статута на Съда.

Обжалваното решение нарушавало член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002, доколкото в противоречие с ясния и безспорен текст на тази разпоредба установявало, че тя не уреждала случая (lacuna legis), в който приоритет относно регистриран промишлен дизайн на Общността се основава на по-ранен „патент“. По този начин Общият съд нарушил изразеното в тази разпоредба ясно и безспорно решение на законодателя на Съюза патентите да се изключат като основание за предявяване на приоритет относно регистриран промишлен дизайн на Общността и подобно предявяване да се ограничи изключително до по-късни промишлени дизайни или полезни модели.

Обжалваното решение освен това нарушавало член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002, доколкото замествало неговото изрично и последно правило чрез пряко препращане към член 4 от Парижката конвенция (2). Последвалото в резултат на това по необходимост пряко прилагане на правилото на член 4 от Парижката конвенция нарушавало постоянната практика на Съда, според която нито Парижката конвенция, нито Споразумението ТРИПС (3) са подходящи да породят права, на които частноправните субекти могат да се позоват пред Съда на Европейския съюз.

Накрая, обжалваното решение нарушавало член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002, доколкото заменяло неговото изрично и последно правило с погрешно тълкуване на член 4 от Парижката конвенция. Парижката конвенция не съдържала никакво правно основание, което да може да обоснове констатациите на Общия съд, в резултат на които претендирането на приоритет относно регистриран промишлен дизайн на Общността в рамките на дванадесет месечен срок за предявяване на претенции можело да се основава на патент.

Нарушените в обжалваното решение основни принципи за съотношението между международното публично право и правото на Съюза имали за цел между другото да защитят институционалното равновесие и автономията на правния ред на Съюза, като заемат важно за правния ред на Съюза конститутивно място. Обжалваното решение се отразявало не само на въпроса за претендирането на приоритет във връзка с вписването на права на интелектуалната собственост, но преди всичко представлявало прецедент за всички уредени области на правото, които попадат в приложното поле на Споразумението ТРИПС.

Допускане на обжалването

С определение на Съда (състав по допускането на обжалване) от 10 декември 2021 г. обжалването по делото се допуска в неговата цялост.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

(2)  Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., ревизирана последно в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 828, № 11851, стр. 305, наричана по-нататък „Парижката конвенция“).

(3)  Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“).