Жалба, подадена на 22 юли 2021 г. от Engie Global LNG Holding Sàrl, Engie Invest International SA, Engie SA срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 12 май 2021 г. по съединени дела T-516/18 и T-525/18, Велико херцогство Люксембург и др./Комисия

(Дело C-454/21 P)

(2021/C 382/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Engie Global LNG Holding Sàrl, Engie Invest International SA, Engie SA (представители: C. Rydzynski, B Le Bret, M. Struys, F. Pili, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 май 2021 г. по съединени дела T-516/18 и T-525/18, Luxembourg и Engie Global LNG Holding и др./Комисия,

—

да се произнесе окончателно по същество, в съответствие с член 61 от Статута на Съда като главно, уважи исканията, формулирани от Engie в първоинстанционното производство, или при условията на евентуалност, отмени член 2 от Решение (ЕС) 2019/421 на Комисията от 20 юни 2018 година относно държавна помощ SA.44888 (2016/C) (ex 2016/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на Еngie (Анжи) (OВ, L 78, 2019 г., стp. 1) в частта, в която разпорежда възстановяване на помощта,

—	при условията на евентуалност, да върне делото за разглеждане от Общия съд,

—	да осъди Комисията за заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Engie Global LNG Holding, Engie Invest International и Engie изтъкват три основания.

Според жалбоподателите Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото и изопачил фактите при дефинирането на тясна референтна рамка (i) като изключил Директивата относно данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества при дефинирането на тази референтна рамка; (ii) като създал връзка между членове 164 и 166 от Закона за данъка върху доходите в Люксембург; (iii) като приел, че начисленията върху ZORA представляват разпределение на печалбите; и (iv) като приел, че разглежданите предварителни данъчни становища предоставят селективно предимство.

Освен това Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото и изопачил фактите при доказването на наличието на селективно предимство що се отнася до люксембургската разпоредба относно злоупотреба с право (i) що се отнася до възприетата референтна рамка; (ii) при идентифицирането на селективно предимство; и (iii) при тълкуването на люксембургското право.

В резултат на първото и второто основания жалбоподателите считат, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато отхвърлил развитите от тях доводи в рамките на жалбата за отмяна, що се отнася до ограничената компетентност на Комисията по членове 2, 3, 4 и 5 ДФЕС, свързани с разпределянето на правомощията между Европейския съюз и държавите членки, във връзка с членове 113 — 117 ДФЕС.

Накрая, възстановяването на помощта, разпоредено от Общия съд, противоречи на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания.