|
6.10.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 235/18 |
Иск, предявен на 30 юли 2007 г. — Caisse Nationale des Caisses d'Epargne et de Prévoyance/Комисия
(Дело T-289/07)
(2007/C 235/32)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Caisse Nationale des Caisses d'Epargne et de Prévoyance (CNCEP) (Париж, Франция) (представители: F. Sureau, D. Théophile, É. Renaudeau, avocats)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
|
— |
Да се отмени Решение на Комисията С(2007) 2110 окончателен, от 10 май 2007 г., съгласно член 86, параграф 3 ЕО относно специалните права, предоставени на Banque Postale, Caisses d'Epargne и Crédit Mutuel за разпространението на спестовните книжки „livret A“ и „livret bleu“; |
|
— |
да се осъди Комисията да заплати разноските. |
Правни основания и основни доводи
С настоящия иск ищецът моли да бъде отменено Решение на Комисията C(2007) 2110 окончателен, от 10 май 2007 г., с което разпоредбите на френския Code Monétaire et Financier, предоставящи на три кредитни институции — Banque Postale, Caisses d'Épargne et de Prévoyance и Crédit Mutuel — специални права за разпространение на спестовни книжки „livret A“ и „livret bleu“, се обявяват за несъвместими с член 86, параграф 1 ЕО във връзка с членове 43 и 49 ЕО.
В подкрепа на иска си ищецът изтъква шест правни основания.
Първото правно основание е изведено от нарушението на съществени процесуални изисквания, доколкото Комисията не спазила правото на защита на ищеца и решението било опорочено поради липса на обосновка.
По съществото на спора ищецът твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото като е счела, че специалните права за разпространение на спестовните книжки „livret A“ и „livret bleu“ представляват сами по себе си ограничение на свободата на установяване. Според него Комисията е допуснала грешка в преценката, като е счела, че на практика тези специални права правят упражняването на общностните свободи във Франция по-малко привлекателно.
Освен това ищецът твърди, че оспорваното решение е опорочено поради грешки при прилагане на правото и грешки в преценката, доколкото Комисията е счела, че специалните права не могат да се обосноват съгласно член 86, параграф 2 ЕО, както и поради грешка в преценката, доколкото институцията е счела, че тези права не е можело да бъдат обосновани с императивни съображения от общ интерес.
На последно място, ищецът изтъква, че Комисията е допуснала грешка като е преценила спорната национална мярка от гледна точка на принципа на свободно предоставяне на услуги.