РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 127/07/COL

от 18 април 2007 година

относно помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработката на софтуерната програма Turborouter (Норвегия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за създаването на Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и Протокол 26 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (3), и по-специално член 24 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД член 1, параграфи 2 и 3 от част I, членове 1, 4, 6, 7, параграф 3 и членове 10, 13, 14, 16 и 20 от част II на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (4),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД насоките на Надзорния орган (5) за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП, и по-специално на Глава 14 от него, „Помощи за изследователска и развойна дейност“,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 195/04/COL на Надзорния орган от 14 юли 2004 г. за въвеждането на разпоредбите, посочени в член 27 от част II на Протокол 3 (6),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 217/94/COL на Надзорния орган от 1 декември 1994 г. за предлагане на Норвегия на целесъобразни мерки, освен останалите, относно схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД, че Норвегия прие предлаганите целесъобразни мерки с писмо от 19 декември 1994 г.,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 60/06/COL на Надзорния орган от 8 март 2006 г. за откриване на официална процедура по разследване на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter (7),

СЛЕД КАТО ПОКАНИ заинтересованите страни да представят своите мнения относно настоящото решение, и като взе предвид техните мнения,

като има предвид следното:

I.   ФАКТИ

1.   Процедура

С писмо от 5 март 2002 г. (документ № 02-1733-А), Надзорният орган получава оплакване, че Норвегия е отпуснала държавна помощ чрез Норвежкия съвет за научни изследвания (наричан по-нататък „RCN“) за различни изследователски проекти във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter.

Надзорният орган поиска информация от норвежките власти с писмо от 26 април 2002 г. (док. № 02-2605-D). Министерството на търговията и промишлеността отговори с писмо от 3 юни 2002 г. (док. № 02-4177-A), включващо мнението на RCN за така наречения проект Turborouter.

След последвалата размяна на кореспонденция (8), с писмо от 8 март 2006 г. (събитие № 363353), Надзорният орган уведоми норвежките власти за решението си да започне процедурата, посочена в член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд по отношение на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter.

С писмо от 7 април 2006 г. норвежките власти представиха своите мнения относно решението на Надзорния орган да започне официална процедура по разследване.

Решение № 60/06/COL на Надзорния орган за откриване на процедурата бе публикувано в Официалния вестник на европейския съюз и в притурката ЕИП към него (9). Надзорният орган покани заинтересованите страни да представят мненията си.

Надзорният орган получи мненията на една от заинтересованите страни. С писмо от 1 декември 2006 г. (Събитие № 400677) Надзорният орган препрати тези мнения на норвежките власти. С писмо от Министерството на държавната администрация и реформите от 8 януари 2007 г. (Събитие № 405517), препращайки писмо от Министерството на образованието и науката от 5 януари 2007 г., норвежките власти представиха мнения.

2.   Четирите проекта, свързани със софтуерната програма Turborouter, подкрепена от фондовете на RCN

2.1.   Описание на проектите

По-нататък Надзорния орган дава само кратко описание на проекти, които подлежат на оценка. По-подробно описание на всеки от тях е поместено в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган (10).

2.1.1.   Проект 40049 — Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката (първата версия на софтуерната програма Turborouter)

Turborouter е инструмент (11) за оптимизиране графиците на корабния флот, т.е., за взимане на решение към кои кораби да се насочат различните товари. Той комбинира знанията и опита на планиращите лица с изчислителните способности на компютъра. Turborouter се базира на електронни морски карти, където може да се изобразява информацията за графиците, и включва бази данни за кораби, пристанища, товари и др.; автоматично изчисляване на разстоянията от едно пристанище до друго; доклади за местоположението на корабите и автоматична актуализация на очакваното време на пристигане; сложни оптимизационни схеми за графиците на корабите и визуализацията им или изчислителен инструмент за ръчно планиране на графика.

Първата версия на пилотния софтуер Turborouter е разработена през първата година на изследванията по един от подпроектите на проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката“, наречен „Методи и аналитични инструменти за проектиране и експлоатация на интегрираните транспортни и логистични вериги“.

2.1.2.   По-нататъшно развитие на софтуерната програма Turborouter

Според представената от норвежките власти информация, RCN са подбрали няколко проекта, свързани с разработката на софтуерния пакет Turborouter в подкрепа на изследователските и развойни дейности.

2.1.2.1.   Проект 138811 — AlgOpt

Целта на този проект (12) е да се разработят и извършат практически тестове на алгоритмите за изчисляване на оптималната експлоатация на даден корабен флот, като се имат предвид задълженията за натоварване на товари за няколко клиента, изискванията за това кога товарите трябва да бъдат натоварени и разтоварени в пристанището на дестинация, възможността за превоз на комбинирани товари от ограничен брой насипни стоки при всяко пътуване, както и ограничения, което означава, че не всички ангажирани кораби са подходящи за обслужване на всички клиенти или всички пристанища. Алгоритмите трябва да се интегрират в софтуерна концепция, която би предложила на потребителите пълен контрол и възможност за корекция на предложенията, направени от алгоритмите.

Според представената от норвежките власти информация, проектът AlgOpt е само предварително изследване, дефиниращо изискванията на потребителите и изследване на възможната употреба на Turborouter от партньора по договора Beltship Management AS.

2.1.2.2.   Проект 144265 — Shiplog II

Проектът Shiplog се занимава основно с морския транспорт. Очаква се този проект (13) да използва резултатите от предходния, наречен Shiplog (който не включва ползването на Turborouter) с фокус върху изискванията за доставка на стоки от врата до врата, когато морският транспорт е ключов елемент. Една от основните дейности е свързана с интегрирането на системата за управление на транспортната верига (TCMS) и Turborouter, която би трябвало да определи взаимовръзката и да демонстрира размяната на информация между Turborouter и демонстратора на TCMS. Този проект не е постигнал целта си основно поради незадоволителната интеграция на TCMS и Turborouter.

2.1.2.3.   Проект 144214 — Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването

Предконкурентният изследователски проект „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“ има за цел разработването на алгоритми за високотехнологична оптимизация и съставяне на графици на много сложни операции в корабоплаването. Норвежките власти са обяснили, че библиотеката на алгоритмите е много специфична за всяка търговска операция и фирма и по тази причина трябва да се притежава от фирмите, а не да бъде част от стандартния „комплект с инструменти“ Turborouter.

2.2.   Описание на отношението между четирите отпуснати помощи и норвежката схема за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“

Според представената от норвежките власти информация, четирите отпуснати по настоящото решение помощи са отпуснати в рамките на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (brukerstyrte forskningsprogrammer).

Схемата за помощи, наречена „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (brukerstyrte forskningsprogrammer), управлявана от RCN, е създадена преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП.

През декември 1994 г. Надзорният орган е приел решение за различни схеми за помощи на изследователски и развойни дейности, съществували в Норвегия преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП, сред които схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (brukerstyrte forskningsprogrammer, случай № 93—183). В това решение Надзорният орган е предложил целесъобразни мерки за привеждане на схемата в съответствие с разпоредбите на Споразумението за ЕИП за държавните помощи (14). По-специално, Надзорният орган е предложил на Норвегия да въведе подробни разпоредби, които биха гарантирали, че отпускането на помощите ще става съгласно принципите, заложени в Глава 14 на Насоките за държавните помощи.

Норвегия е приела предлаганите от Надзорния орган мерки с писмо от 19 декември 1994 г. Приемането на тези мерки означава, че отпускането на помощите по програмите за изследователска и развойна дейност за промишлеността ще става съгласно разпоредбите на Насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност така, както те са приети през 1994 г.

Помощта по тези проекти е била отпусната от RCN в рамките на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“.

3.   Съмнения на Надзорния орган, изразени в Решение № 60/06/COL

На 8 март 2006 г. Надзорният орган реши да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 1, параграф 2 от част II на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд относно отпуснатата от RCN помощ за изследователска и развойна дейност във връзка с разработката на софтуерната програма Turborouter (Решение № 60/06/COL). В решението за откриване Надзорният орган описа оплакването, четирите проекта, свързани със софтуерната програма Turborouter, подкрепена от фондовете на RCN и отношението между четирите отпуснати помощи и норвежката схема за програмите за изследователска и развойна дейност за промишлеността.

Надзорният орган направи подробна оценка на действащата правна рамка за оценката на въпросните четири проекта (15). След приемането на целесъобразните мерки, предложени в Решение № 217/94/COL на Надзорния орган, всяка помощ по програмата за изследователска и развойна дейност за промишлеността трябва да се отпуска съгласно Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Оттук нататък, по дефиниция, всяка помощ, отпускана по схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, която не отговаря на разпоредбите на тези насоки, трябва да остане извън предмета на приложение на тази схема. По същия начин, тя трябва да представлява нова индивидуална помощ и като такава трябва да бъде оповестена на Надзорния орган и оценена въз основа на Насоките за изследователска и развойна дейност, действащи към момента, когато се отпуска помощта.

Що се отнася до причините за откриването на официалното разследване, Надзорният орган е изразил съмнения по различни точки като например дали въпросните четири проекта за изследователски и развойни дейности са получили помощ в рамките на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“.

Надзорният орган е изразил съмнения и по отношение на това дали тези проекти са излезли извън степента на приложно или предконкурентно изследване, за да представляват търговски продукт. Границата между пилотен проект, който не може да се използва за търговски цели, и търговски краен продукт излиза много размита в този случай, защото софтуерът трябва да се адаптира отначало за всяко ново приложение според всеки краен потребител. Надзорният орган е повдигнал въпроса до каква степен по-нататъшната разработка на софтуерната програма Turborouter, предназначена за използване в развитието на приложения, които обслужват конкретни цели за крайните потребители, може да бъде предмет на дефиницията за приложни изследвания.

Въз основа на наличната на този етап на процедурата информация Надзорният орган не е бил в състояние да установи дали тези проекти са били правилно класифицирани като предконкурентни развойни дейности или дали, обратно, те вече са твърде близко до пазара, за да могат да кандидатстват за държавна помощ.

Освен това, Надзорният орган има съмнения относно финансирането на проектите, по-специално по отношение на ефективното изплащане на собственото участие, в натура, на бенефициерите на проектите.

След представените от жалбоподателя аргументи Надзорният орган има съмнения дали общите разходи на проектите не са били изкуствено увеличени, за да покрият оперативните разходи на дейностите на бенефициера и дали действителните разходи за изследвания на проектите са отговаряли на отпуснатите от RCN суми.

Надзорният орган счете, че именно „Маринтек“, изследователският институт, разработил първата софтуерна програма Turborouter, е този, който е имал необходимото ноу-хау и технологична компетентност за реализацията на проекта. Затова разумно е да се приеме, че по-голямата част от работата е била извършена от собствения им персонал. Това по принцип означава, че включването на персонала на участващите предприятия най-вероятно е свързано с определянето на нуждите на потребителите и/или, до определена степен, на изпитанията. Доколкото приносът в натура на тези предприятия не съответства на разходите за изследвания, общите разходи на изследователския проект са могли да бъдат по-ниски, а интензитетът на помощите – съответно по-висок.

По тези причини Надзорният орган има съмнения относно това дали горепосочените проекти са получили помощта в съответствие с действащите Насоки за изследователската и развойна дейност и дали бенефициерите са използвали помощта в нарушение на приетите целесъобразни мерки по схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“.

4.   Мнения на трети страни

На 24 ноември 2006 г. Надзорният орган получи коментари от заинтересована страна повече от общ характер, отколкото пряко свързани със съмненията му, изразени в Решение № 60/06/COL за откриването на официална процедура по разследване на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter. Тази страна е претендирала, че Норвежкият съвет за научни изследвания е предоставил значителни средства на нов проект, наречен OPTIMAR (16). Този проект е изцяло подкрепен от Норвежкия институт за научни изследвания за периода 2005—2009 година. Теоретично проектът се управлява от Департамента по оперативни изследвания към Норвежкия университет за науки и технологии (наречен по-нататък NTNU) в Трондхайм. Основната му цел е по-нататъшното разработване на Turborouter като търговски проект, процес, който вече се осъществява.

Страната добави: „Проф. Мариеле Кристиансен (ръководител на проекта OPTIMAR) в Трондхайм счита, че е много трудно за фирмите да участват и да се възползват от резултатите от тази програма, която е обявена като програма за публични изследвания с цел разширяване на базата за всички норвежки фирми, защото те вече работят в тясно сътрудничество със „СИНТЕФ“ (SINTEF) и „МАРИНТЕК“ и са обещали да споделят резултатите от изследванията си с тази търговска организация („СИНТЕФ“ и „МАРИНТЕК“ са институти, разположени в Трондхайм и по редица причини поддържат тесни връзки с Техническия университет NTNU).“

По мнението на тази страна „Turborouter е в голяма степен общият елемент в този проблем, тъй като целият персонал, работещ в NTNU/Департамента по оперативни ресурси/„Маринтек“/„Синтеф“ гледат на Turborouter като на своя обща цел“.

Тази страна твърди, че фирмите, работещи по разработката на TURBOROUTER, сега получават дори по-големи помощи чрез NTNU, покрити като средства за базисни изследвания.

Направеният краен коментар е, че Turborouter сега не се използва от нито едно от предприятията, които са получили средства, за да я разработят, което кара въпросната страна да направи заключението, че получените средства за изследователския проект са били просто субсидии за ежедневната им дейност.

5.   Мнения на норвежките власти

5.1.   Мнение относно решението на Надзорния орган за откриване на официална процедура по разследване

5.1.1.   Мнения на Министерството на държавната администрация и реформата

В писмото от 7 април 2006 г. Министерството на държавната администрация и реформата посочи описанието, направено в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган за официалната кореспонденция с норвежките власти. Норвежките власти посочиха срещите между Надзорният орган и тях през октомври 2002 г. и септември 2004 г. и добавиха, че между Надзорният орган и норвежките власти е била проведена среща на 22 май 2003 г. в Брюксел.

Норвежките власти посочиха, че в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган не се описва как помощта за разработката на програмата Turborouter е нарушила конкуренцията в ЕИП или на други пазари. По тяхно мнение този въпрос трябва да се изясни, тъй като програмата за изследователска и развойна дейност Turborouter не е довела до очакваните резултати. Въпреки, че норвежките власти признават, че нематериалното ноу-хау от проекта е било използвано в други проекти за изследователска и развойна дейност, те не намират за очевидно то да е засегнало конкуренцията на вътрешния пазар или на пазарите в други страни.

Норвежките власти поставиха под въпрос някои от фактите в твърденията на жалбоподателя, които са били повторени в решението на Надзорния орган, и по-специално твърденията в раздел три на страница 3 от Решение № 60/06/COL и подкрепящите ги цитати от жалбоподателя.

Преди всичко, норвежките власти отправиха запитване как жалбоподателят е успял да квалифицира проектите като твърде близки до пазара. След това, попитаха как жалбоподателят може да твърди, че резултатите за изследователска и развойна дейност не са били разпространени, въпреки факта, че „Маринтек“ получи имуществени права върху програмата. И накрая, те запитаха как жалбоподателят може да претендира, че приносът в собствен капитал от участващите фирми в действителност е бил по-малък от този, посочен в заявлението. Според RCN искането на жалбоподателя за достъп до заявленията и договорите за изследователска и развойна дейност е било отказано поради професионална поверителност. На тази основа, норвежките власти са убедени, че в твърденията на жалбоподателя като цяло изглежда липсват доказателства. Те добавиха: „Твърденията на жалбоподателя, че приносът със собствен капитал от съответните предприятия е бил по-малък от този, посочен в заявленията също предполагат, че тези предприятия са обвинени в злоупотреба с държавни помощи. Това повдига и въпроси във връзка с правната сигурност на предприятията, участвали в проектите Turborouter. Затова и тези претенции на жалбоподателя трябва да бъдат категорично подкрепени с доказателства.“

5.1.2.   Мнения на Норвежкия съвет за научни изследвания

В писмо, приложено към горепосоченото писмо от Министерството на администрацията и реформата, Норвежкият съвет за научни изследвания (наричан по-нататък RCN) изрази мнение относно Решение № 60/06/COL на Надзорния орган. RCN посочи, че е изпратил на Надзорния орган цялата налична информация и искани разяснения, включително копия на цялата проектна документация за четирите проекта, свързани с разработката на Turborouter, подпомогната със средства от RCN. Според RCN, на срещите и кореспонденцията до и включително писмото от норвежките власти от 20 юни 2003 г., единственият дискусионен въпрос е била правилната квалификация на проектите според Насоките за помощите за изследователска и развойна дейност.

Що се отнася до описанието на проектите, RCN посочи, че таблиците, дадени в описанието на финансирането на проектите в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган не отговарят напълно на дадените в текста цифри. сумите, отпуснати от RCN за проектите, са били на две части. Една част от средствата от RCN са били в действителност частни средства от Норвежката асоциация на корабособствениците, докато останалата част са били публични средства. Таблицата по-долу, която е същата като представената на Надзорния орган в писмото от 11 април 2003 г., описва тази ситуация. Относно проект 138811 AlgOpt, таблицата в Решение № 60/06/COL представя цифрите така, както те са били в началото на проекта. По време на реализацията проектът е бил допълнително финансиран със 100 000 норвежки крони, от които 25 000 са били отпуснати от RCN.

Таблица 1

Проекти, подпомогнати от RCN, включващи разработката на Turborouter

Що се отнася до мнението на Надзорния орган в Решение № 60/06/COL, че RCN изглежда не са контролирали как собствените средства на бенефициерите са били разпределени в различните дейности и дали те са били ефективно усвоени, RCN счита, че в предходната си кореспонденция с Надзорния орган (17) са описали как са били контролирани допустимите разходи преди да бъде изплатена помощта на контрагента и как са били усвоени различните суми.

Що се отнася до квалификацията на проектите 138811 AlgOpt, 144265 Shiplog II и 144214 „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“, RCN заявиха отново, че и трите проекта са били квалифицирани като предконкурентна разработка, базирана на внимателна оценка на приложенията на проекта съгласно процедурите на RCN и насоките за оценка на проекти. Тези процедури и насоки са въведени, за да гарантират, че помощта, отпусната по схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ отговаря на принципите, заложени в глава 14 на Насоките за държавните помощи.

RCN обясниха, че съществува вътрешна система за осигуряване на качеството на техните дейности. Тази система се нарича „DOKSY“ (DOKSY). „DOKSY“ включва широка документация на насоките, процедурите и практиките, които се следват в RCN. Един от тези документи са насоките за определяне интензитета на помощта за избраните проекти. Този вътрешен документ, DOKSY-5-6-1-4-IE, наречен „Støtteandel etter EØS-bestemmelser“ (интензитети на помощта съгласно правилата за ЕИП) отговаря на насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност. Документът използва дефиниции и съответните интензитети на помощите съгласно дефиницията за различните етапи в изследователската и развойна дейност в Насоките на Надзорния орган. Оценката и квалифицирането на всички проекти, получили помощ от RCN, се базира на насоките в „DOKSY“.

След 1999 г. освен по DOKSY 5-6-1-4-IE, всички проекти са били оценявани с помощта на компютърна система „Provis“. Provis е описана в „DOKSY“ № -6-1-2-EE „Prosjektvurdering i Provis“. В Provis всеки проект се оценява по единадесет различни аспекта. Най-важните аспекти, свързани с квалификацията на изследователските категории, са аспект № 3 „Съдържание на изследването“ и аспект № 9 „Допълващ характер“. За всеки от аспектите има няколко критерия или характеристики, които се прилагат, за да се характеризира до каква степен проектът отговаря на аспектите.

В описанието на упътването за оценка на аспект № 3 в „DOKSY“ № 5-6-1-2-IE се подчертава, че „Съдържанието на изследването показва до каква степен проектът създава нови знания“. Този критерий е пряко свързан с описанието на научните изследвания за промишлеността в насоките за изследователска и развойна дейност, където изискването е дейността да е „насочена към придобиването на нови знания“.

В упътването за оценка на аспект № 9 в „DOKSY“ № 5-6-1-2-IE описанието е: „Допълнителният характер показва до каква степен помощта от Съвета за научни изследвания ще активизира усилията, действията, резултатите и ефекта, които не биха били постигнати, ако не се отпусне помощта.“ Този критерий е свързан с насоките за изследователска и развойна дейност, точка 14.7, Насърчителен ефект на помощите за изследователска и развойна дейност.

На тази основа RCN посочиха, че след като бе направена внимателна оценка на проектите съгласно процедурите и насоките на RCN за оценка на проекти, не би трябвало да се поставя под въпрос дали са били правилно квалифицирани. След представянето на жалбата и началото на предварителното разследване от страна на Надзорния орган RCN преразгледаха тези проекти и въпреки всичко се върнаха към първоначалното си мнение.

В случая на проект 144265 Shiplog II, по отношение на забележката на Надзорния орган, че отпуснатата от RCN помощ е била равна на сумата, необходима за закупуването на изследователски и развойни дейности, RCN представиха аргумента, че това не предполага, че инвестираните в Shiplog II частни средства не са били използвани за дейности за изследователска и развойна дейност: „В проекти, предназначени за промишлеността, които могат да се прилагат от частни предприятия, обикновено насърчаваме сътрудничеството между частните предприятия и публичните организации за изследователска и развойна дейност. За да улесним това сътрудничество, при някои търгове за предназначени за промишлеността проекти можем да посочим, че заявлението ще бъде оценено положително, ако външните покупки на изследователска и развойна дейност от изследователски институции (институти или университети) са поне равни на отпуснатата от RCN помощ. Целта на този подход е да се осигурят стимули за по-големи инвестиции от страна на частния сектор за закупуването на изследователска и развойна дейност от изследователски институции. Това е причината отпуснатите от RCN средства да съответстват точно на сумата, необходима за закупуването на изследователски и развойни услуги в редица проекти.“

В своето Решение № 60/06/COL Надзорният орган посочи, че може да се оспори дали този подход на RCN е накарал бенефициерите да включат нормалните си разходи за дейността в разходите за изследователска и развойна дейност. Затова и е поставила въпроса дали цифрите за общите разходи по проекта са били раздути, очевидно за да се получи по-голямо публично финансиране. По мнението на RCN, не е разбираемо как подходът на RCN със структура на включени в нея стимули за насърчаване покупката на изследователски и развойни дейности може да доведе до такива резултати.

В своето писмо до Надзорния орган от 31 януари 2005 г., RCN разясни стандартната процедура за документиране на разходите по проекта, валидна по времето на тези проекти: „За съответните проекти контрагентът е поискал три пъти годишно да се представя доклад за искане на разходите (regnskapsrapport), в който да се посочват подробно разходите на проекта, включително проверка на ангажираните лица (поименно), броя на отработените от всяко лице часове и стойността за всеки час работа, начислена за проекта. Докладът се подписва от лицето, отговарящо за проекта. В края на годината годишните сметки също се проверяват и подписват от експерт-счетоводител. Този счетоводител е външен за контрагента. Плащането на RCN става след одобрението на представените сметки.“

RCN информираха Надзорния орган, че са били в контакт с Обединените европейски автомобилни превозвачи (UECC) и „Йебсен“ (правоприемник на „Белтшип Мениджмънт“) и са поискали допълнителна документация за свързаните с тези проекти разходи. Писмото от „Йебсенс“ от 17 март 2006 г. и писмото от UECC от 29 март 2006 г. са били изпратени на Надзорния орган. Докладите за искане на разходите за проект 144265 Shiplog II, включен в писмото от UECC, включва подписани декларации за разходите от другите участващи партньори. Предприятията не са имали обща система за документиране на отработените часове, което означава, че отработените по проектите часове са били документирани само в изпращаните до RCN доклади за искане на разходите три пъти в годината. Не съществува друга документация. По мнението на RCN, това означава, че разходите за проектите трябва да се оценяват чрез наличните доклади за искане на разходите.

Накрая RCN посочиха, че тези доклади отговарят на техните процедури за отчитане и че бенефициерите са изпълнили всички свои задължения по договорите за отпускане на помощите. По мнението на RCN, „ако няма ясно доказателство за противното, няма причина да се счита, че е налице каквато и да е злоупотреба с помощта.“

5.2.   Мнения относно мненията на другите страни

С писмо на Министерството на държавната администрация и реформата от 8 януари 2007 г. (казус № 405517), с което се препраща писмото от Министерството на образованието и изследванията от 5 януари 2007 г. норвежките власти представиха забележките си относно мненията на другите страни.

По мнението на норвежките власти, мненията относно проекта OPTIMAR не предоставят информация за четирите проекта, които са предмет на Решение № 60/06/COL на Надзорния орган: „Въпреки, че не е посочено изрично, изглежда, че другата страна е на мнение, че е отпусната незаконна държавна помощ в подкрепа на основен изследователски проект, наречен „Оптимизация в морския транспорт и логистиката, OPTIMAR“. Ние сме на мнение, че това не е така. В подкрепа на проекта OPTIMAR, Норвежкият университет по наука и технология (NTNU) в Трондхайм получава финансиране от RCN по проект № 1666S6. Индустриалните партньори, участващи в четирите първоначални проекта не участват в основния изследователски проект.“

Що се отнася до твърдението на другата страна, че Turborouter не се използва от никоя от получилите финансиране предприятия, RCN е на мнение, че дори и да е така, това не е аргумент за каквото и да било незаконно използване на държавната помощ в случая на четирите проекта, за които се отнася Решение № 60/06/COL на Надзорния орган. Една от най-типичните черти на изследователска и развойна дейност е, че при нея съществува риск. Понякога резултатите от изследванията могат да се използват в дейности или търговски продукти или услуги, а в други случаи не могат.

II.   ОЦЕНКА

1.   Наличие на държавна помощ

1.1.   Държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

Съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП:

Затова, за да може една мярка да се счита за държавна помощ, тя трябва да представлява селективно предимство в полза на определени предприятия, да е отпусната от държавните ресурси, да нарушава конкуренцията и да засяга търговския обмен между договарящите страни по Споразумението за ЕИП.

Надзорният орган вече стигна до заключението, че отпуснатите от RCN помощи за проектите, свързани с разработването на разглежданата софтуерна програма Turborouter представляват държавна помощ в оценката й в Решение № 60/06/COL. В този аспект се посочва точка II.2 на същото решение. Тази оценка не трябва да се оспорва от другата страна или норвежките власти. Затова Надзорният орган поддържа мнението си, че отпуснатите средства представляват държавна помощ.

1.2.   Действаща правна рамка

В Решение № 60/06/COL за откриването на официална процедура по разследване на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от RCN във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter, Надзорния орган обясни подробно каква би била действащата правна рамка за оценката на проучваните четири проекта. С цел по-нататъшното разбиране на оценката, Надзорния орган описва накратко по-долу правната ситуация (18).

Четирите проекта, оценявани в това решение са получили помощ за изследователска и развойна дейност в рамките на програмите за изследователска и развойна дейност за промишлеността (brukerstyrte forskningsprogrammer, казус № 93-183). Тази програма вече е била въведена преди 1994 г. С Решение № 217/94/COL от декември 1994 г. Надзорният орган е оценил програмата и е предложил целесъобразни мерки, за да изиска отпускането на помощта да стане съгласно принципите, залегнали в глава 14 на Насоките за държавните помощи.

Приемането от страна на норвежките власти на предлаганите целесъобразни мерки предполага, че след това всяка помощ, отпусната по програмата за изследователска и развойна дейност за промишлеността, трябва да съответства на правилата за това, действащи по времето, когато Надзорният орган е приел Решение № 217/94/COL, т.е., Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. (19).

1.3.   Оценката на проектите въз основа на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“

Откривайки официалното разследване с Решение № 60/06/COL, Надзорният орган взе предвид, че четирите проекта са получили помощ за изследователска и развойна дейност в рамките на програмата за изследователска и развойна дейност за промишлеността. Тази програма вече е била въведена преди 1994 г. След приемането на новите насоки за изследователска и развойна дейност през 1994 г. всяка помощ, отпускана по тази схема, трябва да отговаря на новите правила. Следователно Надзорният орган счете, че по дефиниция всяка помощ, отпусната по схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, която не отговаря на разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г., излиза извън предмета на нейното приложение. Следователно, мярката би представлявала нова отделна помощ и като такава трябва да бъде нотифицирана отделно пред Надзорния орган.

По-нататък Надзорният орган ще оцени дали прилагането на схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ към четирите конкретни проекта, идентифицирани като свързани с разработването на софтуерната програма Turborouter е било направено в съответствие с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП въз основа на разпоредбите от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г.

1.3.1.   Проект 40049 — Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката (първата версия на софтуерната програма Turborouter)

Един от подпроектите, включени в проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката като научни изследвания за промишлеността“ е довел до разработването на първата версия на софтуерната програма Turborouter. RCN са квалифицирали целия проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката като научни изследвания за промишлеността“ като цяло.

Основните научни изследвания за прмишлеността са дефинирани в точка 14.1., параграф 2 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. като „оригинална теоретична и експериментална работа, чиято цел е да се постигне ново или по-добро разбиране на законите на науката и инженеринга така, че те да могат да се прилагат в промишления сектор или дейностите на дадено предприятие.“

Въпреки, че Turborouter се превърна в търговски програмен инструмент, Надзорният орган счита, че финансирането от RCN за подпроекта „Методи и аналитични инструменти за проектиране и експлоатация на интегрирани транспортни и логистични вериги“ от проект 40049, довел до разработването на първата компютърна програма Turborouter, касае фаза от изследователска и развойна дейност, която се квалифицира като изследователска и развойна дейност за промишлеността по смисъла на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Както Надзорният орган отбеляза в Решение № 60/06/COL, след като първата компютърна програма е била разработена през първата фаза на проекта в началото на 1996 г., то след това тя е била усъвършенствана и реализирана. Изглежда обаче, че отпускането на помощта за проект 40049, довело, наред с другото, до разработването на първата компютърна програма Turborouter, поради този факт не може да се счита във връзка с близостта до пазара, че е извън етапа на научните изследвания за промишлеността, както твърди RCN. Надзорният орган няма основания да поставя под въпрос оценката на RCN, че подпроектът „Методи и аналитични инструменти за проектиране и експлоатация на интегрирани транспортни и логистични вериги“ е постигнал ново или подобрено разбиране на законите на науката и инженеринга, приложими към промишления сектор, което представлява промишлено изследване по смисъла на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г.

Като промишлено изследване проект 40049 получи финансиране от RCN в размер, отговарящ на 43,8 % от разходите за проекта. Този интензитет е под максималния интензитет на помощта, позволен от Насоките, според които „размерът на помощта за базисни научни изследвания за промишлеността не може да бъде по-голям от 50 % от брутните разходи за проекта или програмата.“

За целите на изчисляването на интензитета на помощта от дейностите за изследователска и развойна дейност, раздел 14.5.1 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. предвиждат следните допустими разходи:

Според представената от норвежките власти информация, разходите за проекта, взети предвид в определението за отпускането на помощта, отговарят на дефиницията за допустими разходи, съдържаща се в Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Раздел 3 на „Retningslinjer for Norges Forskningsråds behandling av brukerstyrte og næringsrettede prosjekter“ посочва разходите, които могат да се считат за допустими от RCN при оценката на отпусканата помощ за изследователска и развойна дейност за даден проект. Те включват разходи за персонала (заплати и социални осигуровки за персонала по изследователска и развойна дейност, т.е., изследователи, техници и асистенти, свързани с проекта и необходими за осъществяването му), закупуване на услуги по изследователска и развойна дейност (консултантски и еквивалентни услуги), оперативни разходи (включително разходи за материали и други оперативни разходи, понесени пряко за проекта и необходими за осъществяването му) и оборудване и инструменти, ако се използват само за изследователска и развойна дейност. Затова Надзорният орган счита, че описанието на допустимите разходи отговаря на дефиницията, съдържаща се в Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г.

Проектът е осъществен изключително от изследователския институт „Маринтек“ без участието или сътрудничество на частни предприятия на този етап от изследователските и развойни дейности.

Както вече беше посочено в решението за откриване на официална процедура по разследване съгласно Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. и съответно съгласно разпоредбите на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, не съществува писмено задължение за разпространяване на резултатите от изследванията. Затова, дори и твърденията на жалбоподателя, че резултатите от изследването не са били разпространени и че изследователският институт „Маринтек“ е получил права на собственост да продава програмата да са вярни, те не противоречат на разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност, действащи по времето, когато е отпусната помощта.

По тези причини Надзорният орган счита, че отпуснатата помощ за проект 40049 попада в схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, изменена въз основа на глава 14 на Насоките на Институцият за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Следователно помощта е отпусната съгласно член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

1.3.2.   Проектите, свързани с по-нататъшното използване на софтуерната програма Turborouter

1.3.2.1.   Съмнения на Надзорния орган, изразени в Решение № 60/06/COL

През 2000 г. RCN са разрешиха да бъде отпусната помощ за изследователска и развойна дейност по три проекта, свързани с използването и по-нататъшното разработване на софтуерната програма Turborouter: проект 138811 „AlgOpt“, проект 144265 „Shiplog II“ и проект 144214 „Библиотека за оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“.

В Решение № 60/06/COL за откриване на официална процедура по разследване Надзорният орган изрази съмнения относно квалифицирането на проектите за изследователска и развойна дейност като предконкурентни изследвания и относно квалификацията на различните части от всеки проект по всяка категория на изследвания. Освен това, Надзорният орган постави въпроса дали са спазени интензитетите на помощите и дали финансирането на проектите е направено съгласно разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. и съответно с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Надзорният орган изрази съмнения дали финансовият принос на частните участници, особено този в натура, наистина отговаря на работните часове, свързани с разработката на проекта за изследователска и развойна дейност или напротив, те са покрили оперативните разходи на съответните предприятия.

1.3.2.2.   Приложими разпоредби на Насоките за изследователска и развойна дейност:

RCN квалифицираха и трите проекта като предконкурентна развойна дейност. Точка 14.1., параграф 2 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. различава три категории научни изследвания: фундаментални, базисни за прмишлеността и приложни изследователски и развойни дейности. Приложните изследователски и развойни дейности отговарят на концепцията за предконкурентни изследвания, използвани след приемането на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1996 г. Съгласно тази разпоредба, приложното изследване „включва проучване или експериментална работа, основаваща се на резултатите от базисното промишлено изследване за получаване на нови знания с цел улесняване постигането на конкретни практически цели като създаването на нови продукти, производствени процеси или услуги. Нормално може да се каже, че то приключва със създаването на първия прототип.“ Разработката се счита, че включва „работа, основаваща се на приложното изследване, целящо да се създадат нови или съществено подобрени продукти, производствени процеси или услуги, които обаче не включват промишлено приложение или търговска експлоатация.“

Раздел 14.4 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. определя допустимите интензитети на помощта. „Интензитетът на помощта, който може да се приеме, се оценява от Надзорния орган на ЕАСТ за всеки отделен случай. При оценката се взема под внимание характерът на проекта или програмата, техническият и финансов риск, съображения по общата политика, свързани с конкурентоспособността на европейската промишленост, както и рискът от нарушаване на конкуренцията и въздействието върху търговския обмен между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. Една обща оценка на тези рискове кара Надзорния орган на ЕАСТ да счита, че базисните научни изследвания за промишлеността могат да кандидатстват за по-високи нива на финансиране от тези за приложните изследвания и развойните дейности, които са по-тясно свързани с пазарното приложение на резултатите от изследователска и развойна дейност и които, ако се добавят, могат по-лесно да доведат до нарушаване на конкуренцията и търговския обмен“. Вземайки тези фактори предвид, Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. посочват, че размерът на помощта за базисни научни изследвания за прмишлеността не може да бъде по-голям от 50 % от брутните разходи на проекта и счита, че тъй като добавената дейност е по-близо до пазара, размерът на помощта трябва да бъде по-малък. Едва в Насоките за изследователска и развойна дейност от 1996 г. допустимият брутен интензитет на помощта за предконкурентни развойни дейности се определя на 25 % от допустимите разходи.

1.3.2.3.   Оценка на това дали помощта е отпусната съгласно Насоките за изследователска и развойна дейност и дали има злоупотреба с нея

a)   Квалификация като предконкурентна развойна дейност

Както бе посочено по-горе и подробно обяснено в Решение № 60/06/COL, Надзорният орган изрази съмнение относно квалификацията на проект 138811 „AlgOpt“, проект 144265 „Shiplog II“ и проект 144214 „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“ като предконкурентни развойни дейности.

В своето Решение № 60/06/COL, Надзорният орган изрази съмнения относно разликата между предконкурентната фаза на даден продукт и крайния търговски продукт по отношение на тези типове информационно-технологични проекти. Норвежките власти не са изяснили каква трябва да бъде тази разлика. Те обаче са наблегнали на факта, че квалификацията на проектите се е основавала на внимателна оценка на проектите съгласно процедурите и насоките на RCN за оценка на проекти. Според предоставената информация, тези насоки включват разпоредбите на Насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност.

RCN обясниха, че съществува вътрешна система за осигуряване на качеството на техните дейности, наречена „DOKSY“. „DOKSY“ включва широка документация на насоките, процедурите и практиките, които се следват в RCN. Един от тези документи са Насоките за определяне интензитета на помощта за избраните проекти. Този вътрешен документ, DOKSY-5-6-1-4-IE, наречен „Støtteandel etter EØS-bestemmelser“ (Интензитети на помощта съгласно правилата за ЕИП) отговаря на насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност. Документът използва дефиниции и съответните интензитети на помощите съгласно дефиницията за различните етапи в изследователската и развойна дейност в Насоките на Надзорния орган. Оценката и квалифицирането на всички проекти, получили помощ от RCN, се базира на насоките в „DOKSY“.

След 1999 г. освен по DOKSY 5-6-1-4-IE, всички проекти са били оценявани с помощта на компютърна система „Provis“, която е описана в „DOKSY“ № -6-1-2-EE „Prosjektvurdering i Provis“. Според разпоредбите на Provis всеки проект се оценява по единадесет различни аспекта (20). За всеки аспект, Provis предвижда прилагането на различни критерии или характеристики за определяне до каква степен проектът отговаря на аспектите. Един от най-важните аспекти, свързани с квалификацията на категориите изследвания, е съдържанието на изследването.

В описанието на упътването за оценка на аспект № 3 в „DOKSY“ № 5-6-1-2-IE се подчертава, че „Съдържанието на изследването показва до каква степен проектът създава нови знания“. Според предоставената от RCN информация, този критерий е пряко свързан с описанието на Насоките за изследователска и развойна дейност, където изискването е дейността да „цели придобиването на нови знания“.

RCN информираха Надзорния орган, че оценката на проектите е била извършена внимателно съгласно техните процедури и насоки за оценка на проекти, по-конкретно, на базата на изискванията, залегнали във вътрешните документи на Doksy и Provis и в съответствие с Насоките за изследователска и развойна дейност.

Въз основа на информацията, представена преди и по време на официалната процедура по разследване, Надзорният орган не бе в състояние да направи заключение дали е налице неправилно управление или неуспешна оценка на проектите. При липсата на такива убедителни доказателства и в светлината на гореописаните рутинни процедури и способността на работещия за RCN професионален персонал, Надзорният орган няма основание да направи заключението, че те са направили неправилна оценка на проектите като предконкурентно изследване.

б)   Участие на предприятията на бенефициерите и интензитетите на помощта

Норвежките власти установиха цифрите относно финансирането на проектите, посочено по-горе в раздел 4.1.2 на това решение.

В своето Решение № 60/06/COL за откриване на официална процедура по разследване Надзорният орган изрази съмнения относно участието на предприятията, включени в изследователския проект. По нейно мнение, би било разумно да се приеме, че по-голямата част от работата би била извършена от собствения персонал на изследователския институт „Маринтек“, което по принцип предполага, че участието на персонала на участващите корабни компании като крайни потребители на софтуера най-вероятно би било свързано с дефинирането на техните нужди и/или до голяма степен, с изпитването. Затова Надзорният орган постави въпроса дали цифрите за общите разходи по проекта не са били раздути, очевидно за да се получи по-голямо финансиране.

Норвежките власти представиха на Надзорния орган копия на докладите за искане на разходите, които участващите предприятия е трябвало да подават в RCN три пъти годишно, съдържащи разходите за проекта, включително проверка на ангажираните лица (поименно), броя на отработените от всяко лице часове и стойността за всеки час работа, начислена за проекта. Според дадените от норвежките власти разяснения, тези доклади се подписват от отговарящото за проекта лице и се проверяват и подписват от експерт-счетоводител в края на годината. Надзорният орган няма основание да поставя под въпрос истинността на тези доклади въз основа, на които предприятията на бенефициерите са получили помощи за изследователска и развойна дейност.

Въпреки, че по принцип може да се изисква въвеждане на известен контрол по време на разработването на изследователските проекти, за да се проверява точността на тези доклади за разходите, Надзорният орган счита, че RCN са приложили правилно разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г., които не изискват извършването на допълнителни проверки.

1.4.   Заключение

Въз основа на горната оценка Надзорният орган счита, че отпускането на помощта за горепосочените проекти за изследователска и развойна дейност е извършено в съответствие с разпоредбите на съществуващата схема за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, която отговаря на действащите Насоки за изследователска и развойна дейност. В хода на тази официална процедура по разследване Надзорният орган не успя да установи, че бенефициерите на помощта за изследователска и развойна дейност за проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката“, проект 138811 „AlgOpt“, проект 144265 „Shiplog II“ и проект 144214 „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“ са използвали помощта в противоречие със схемата или с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

След като проектите получиха държавна помощ в рамките на схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, а не индивидуална помощ, не се налага оценка за съвместимостта на помощта отнсно евентуалното ѝ отпускане извън схемата,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Надзорният орган на ЕАСТ реши да прекрати официалната процедура по разследване съгласно член 1, параграф 2, от част I на Протокол 3 от Споразумението за надзор и съд по отношение на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter, тъй като тя е отпусната съгласно съществуващата схема за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ в съответствие с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП и Насоките за държавните помощи за изследователска и развойна дейност.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Кралство Норвегия.

Член 3

Само текстът на английски език е автентичен.

(1)  Наричан по-нататък „Надзорният орган“.

(2)  Наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“.

(3)  Наричано по-нататък „Споразумението за надзор и съд“.

(4)  Наричан по-нататък „Протокол 3“.

(5)  Процесуалните и материалноправни норми за държавните помощи, Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, приети и оповестени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в ОВ 1994 L 231, притурки ЕИП 3.9.1994 г. № 32, наричани по-нататък „Насоките“.

(6)  Публикуван в ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37 и в притурка ЕИП № 26 от 25.5.2006 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 258, 26.10.2006 г., стр. 42.

(8)  По-подробна информация за кореспонденцията между Надзорния орган и норвежките власти е поместена в решението на Надзорния орган за откриване на официална процедура по разследване, Решение № 60/06/COL, публикувано в ОВ C 258, 26.10.2006 г., стр. 42 и притурка ЕИП № 53 от 26.10.2006 г., стр. 15.

(9)  Виж бележка 7.

(10)  Виж бележка 7.

(11)  Следната информация е получена от брошурата „TurboRouter Vessel schedule optimizing software“, която може да се намери на уебсайта на „Маринтек“: http://www.marintek.no

(12)  Информация, получена от уебсайта на „Маринтек“: http://www.marintek.no

(13)  Информация, получена от уебсайта на „Маринтек“: http://www.marintek.no

(14)  Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 217/94/COL от 1.12.1994 г. Схемите, включени в това решение, са: „Договори за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93—147) и „Публични договори за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93—182), отпуснати от SND, и „Проекти за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93—181) и „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93-183), отпуснати от RCN.

(15)  Виж раздел II.1 на Решение № 60/06/COL, стр. 11 и сл.

(16)  Виж http://www.iot.ntnu.no/optimar/

(17)  В частност в писмото им от 31 януари 2005 г., страница 4.

(18)  Повече информация може да се намери в Решение № 60/06/COL, раздел II.1, страница 11.

(19)  През януари 1994 г. Надзорният орган е приел Решение № 4/94/COL за приемането и издаването на „Процесуалните и материалноправни норми за държавните помощи“ (Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3). Глава 14 от него се занимава с помощта за изследователска и развойна дейност, която основно отговаря на рамката на Общността за държавните помощи за изследователска и развойна дейност. Това решение е публикувано в ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1 до 84 и притурка ЕИП № 32 от 3.9.1994 г., страница 1.

(20)  Насоките за оценка на проекти в Provis вземат под внимание различни аспекти: i) общото качество на проекта, ii) оценка на проекта въз основа на значими критерии като ниво на иновации, ниво и съдържание на изследванията, международна ориентация, делова стойност, социално-икономически ефект, риск, iii) ефекта от подкрепата, iv) уместността на програмата и за нивото на компетентност, както и v) избираемост.

  翻译：

查看mercari原页面

收藏该商品

立即下单