6.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 111/1

(1)

Свободното движение на безопасна и здравословна храна представлява съществен елемент от вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и за техните обществени и икономически интереси.

(2)

В стремежа към изпълнение на политиките на Общността следва да се осигури висока степен на защита на човешкия живот и здраве.

(3)

С оглед на защитата на човешкото здраве, трябва да бъде направена оценка на безопасността на добавки, ензими и ароматизанти, предназначени за употреба в храните за консумация от човека, преди пускането им на пазара на Общността.

(4)

Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … за добавките в храните (3), Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … за ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (4) и Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … за ароматизантите в храните и някои хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във и върху храни за изменение на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета, и (ЕИО) № 1601/91, Регламент (ЕО) № 2232/96 и Директива 2000/13/ЕО (5), установяват хармонизирани критерии и изисквания относно оценката и разрешителния режим на тези вещества.

(5)

Предвижда се, че по-специално добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните, доколкото е задължително да се прави оценка на безопасността на ароматизантите в храните в съответствие с Регламент (ЕО) № …/2008 (6), не трябва да се предлагат на пазара или използват в храни за консумация от човека, съгласно условията, предвидени във всеки секторен законодателен акт в областта на храните, освен ако не са включени в общностен списък на разрешените вещества.

(6)

В този контекст изглежда целесъобразно да се установи обща процедура на Общността за извършване на оценка на и издаване на разрешителни за тези три категории вещества, която да бъде ефективна, кратка и прозрачна, така че да улесни тяхното свободно движение в рамките на пазара на Общността.

(7)

Тази обща процедура трябва да се основава на принципите за добра администрация и правна сигурност, и да се изпълнява в съответствие с тези принципи.

(8)

Така настоящият регламент ще допълни регулаторната рамка, отнасяща се до разрешителния режим за веществата, като определи отделните етапи на процедурата и техните срокове, ролята на участващите страни и приложимите принципи. Независимо от това по отношение на някои аспекти на процедурата е необходимо да се отчетат специфичните характеристики на всеки разглеждан законодателен акт в сектора на храните.

(9)

Заложените в процедурата крайни срокове са съобразени с времето, необходимо за отчитане на различните критерии, формулирани в секторното законодателство, и целят да осигурят достатъчно време за консултации при подготовката на проекта за мерки. По-специално, деветмесечният срок за представяне от Комисията на проект на регламент за актуализация на общностния списък не следва да се изключва възможността това да се направи в по-кратък срок.

(10)

При получаване на заявление Комисията следва да открие процедурата и при необходимост да поиска становището на Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (7) максимално бързо след като бъде извършена оценка на валидността и целесъобразността на заявлението.

(11)

В съответствие с рамката за оценка на риска по въпросите, свързани с безопасността на храните, установена с Регламент (ЕО) № 178/2002, разрешението за пускане на вещества на пазара трябва да бъде предшествано от извършване на научна оценка на риска, който те носят за човешкото здраве, при спазване на най-високите възможни стандарти. Тази оценка, която трябва да бъде направена под отговорността на Европейския орган за безопасност на храните, трябва да бъде последвана от решение за управление на риска, което Комисията взема, като прилага процедура по регулиране, гарантираща тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки.

(12)

Признава се, че в някои случаи само научната оценка на риска не може да осигури цялата информация, на която следва да се основава решение за управление на риска, и че следователно могат да се отчитат и други легитимни фактори, свързани с разглеждания въпрос, включително такива, които касаят обществените нагласи, икономиката, традициите, нравствените норми и околната среда, както и възможността за извършване на контрол.

(13)

С цел информиране на стопанските субекти от съответните сектори и на обществеността за издадените разрешителни, разрешените вещества следва да се включат в общностния списък, който се създава, поддържа и публикува от Комисията.

(14)

Един от основните принципи на действие на Органа е да работи в мрежа с организациите на държавите-членки, чиито области на компетентност са сходни с неговите. Следователно, когато формулира становището си, органът може да използва мрежата, до която има достъп съгласно член 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 2230/2004 на Комисията (8).

(15)

Общата разрешителна процедура за веществата трябва да отговаря на изискванията за прозрачност и обществена информираност, като същевременно гарантира правото на заявителите да запазят поверителността на определена информация.

(16)

Съображението за запазване на поверителността на някои аспекти на заявленията следва да се запази, за да се защити конкурентната позиция на заявителя. При всички положения обаче информацията за безопасността на дадено вещество, получена включително, но не само, по пътя на токсикологични и други изследвания на безопасността или съществуваща под формата на необработени данни, не бива при никакви обстоятелства да остава поверителна.

(17)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002, Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (9) се отнася за документи, които се съхраняват от Органа.

(18)

Регламент (ЕО) № 178/2002 установява процедури за предприемане на спешни мерки във връзка с храни, произхождащи от Общността или представляващи внос от трети страни. Той упълномощава Комисията да предприеме такива мерки в ситуациите, в които има вероятност храните да изложат на сериозен риск здравето на хората, здравето на животните или околната среда, както и когато такъв риск не може да бъде овладян задоволително чрез мерки, предприети от съответната държава-членка или държави-членки.

(19)

В интерес на ефективността и опростяването на законодателството следва да се проведе средносрочен преглед, целящ да установи необходимостта от разширяване на обхвата на общата процедура, така че да включи и друго законодателство от областта на храните.

(20)

Тъй като поради различия в националните им закони и разпоредби държавите-членки не могат да постигнат целите на настоящия регламент в достатъчна степен, и следователно тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(21)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10).

(22)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да актуализира общностните списъци. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на секторното законодателство в областта на храните, включително чрез допълването им с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(23)

Поради съображения за ефективност, обичайните срокове за процедурата по регулиране с контрол следва да бъдат съкратени за добавянето на вещества към общностните списъци, както и за добавянето, отпадането или изменението на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на вещества в общностните списъци.

(24)

Когато, поради наложителни съображения за неотложност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да приложи процедурата при неотложност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, за изваждане на вещества от списъците на Общността и за добавяне, отпадане или изменение на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на вещества в общностните списъци.

а)

добавяне на вещество към общностния списък;

б)

изваждане на вещество от общностния списък;

в)

добавяне, отпадане или изменение на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на дадено вещество в общностния списък.

а)

дава писмено потвърждение на заявителя, че е получила заявлението, в рамките на 14 работни дни от получаването му;

б)

когато е приложимо, максимално бързо уведомява Органа за заявлението и изисква неговото становище в съответствие с член 3, параграф 2.

а)

съдържанието, изготвянето и представянето на заявлението, посочено в член 4, параграф 1;

б)

правилата за проверка на валидността на заявленията;

в)

вида информация, която трябва да бъде включена в становището на Органа, посочено в член 5.

а)

името и адресът на заявителя;

б)

наименованието и ясното описание на веществото;

в)

обосновката за употребата на веществото в или върху специфични храни или категории храни;

г)

информация, имаща отношение към оценката на безопасността на веществата;

д)

когато е приложимо, аналитичният(ите) метод(и).

6.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 111/10

(1)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и защитата на техните социални и икономически интереси.

(2)

Политиките на Общността следва да се провеждат по начин, който осигурява високо ниво на защита на живота и здравето на човека.

(3)

Настоящият регламент заменя предходните директиви и решения относно добавките в храните, разрешени за употреба в храни, за да се осигурят гаранции за ефективното функциониране на вътрешния пазар, високото ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите посредством изчерпателни и оптимизирани процедури.

(4)

Настоящият регламент хармонизира употребата на добавки в храните, използвани за храни в Общността. Това включва употребата на добавки в храните за храни, уредени с Директива 89/398/EИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (3), и за използване на някои оцветители за храни за здравна маркировка на месото, както и за украсяване и поставяне на печат върху яйца. Освен това регламентът хармонизира употребата на добавки в храните в добавки в храните и ензими в храните, като по този начин гарантира безопасността и качеството им и улеснява съхранението и употребата им. Това не е регламентирано досега на общностно равнище.

(5)

Добавките в храните са вещества, които обикновено не се консумират самостоятелно като храна, а се добавят целенасочено към храната с технологична цел, описана в настоящия регламент, като например за запазването й. Всички добавки в храните следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, поради което списъкът с функционални класове следва да бъде актуализиран в светлината на научния прогрес и технологичното развитие. Независимо от това не се считат за добавки в храните веществата, използвани за придаване на аромат и/или вкус, или с хранителна цел, каквито са заместителите на солта, витамините и минералите. Освен това веществата, считани за храни, които могат да изпълняват технологична функция, като натриевият хлорид или шафранът за оцветяване и ензимите в храните, също не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент. Все пак препарати, получени от храни и други естествени изходни материали, предназначени за технологично въздействие върху крайния хранителен продукт и получени посредством селективна екстракция на съставките (т.е. пигментите) по отношение на хранителните или ароматните съставки, следва да се считат за добавки по смисъла на настоящия регламент. Накрая, що се отнася до ензимите в храните, те са обхванати от Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (4), което изключва прилагането на настоящия регламент.

(6)

Вещества, които не се консумират самостоятелно като храна, а се използват целенасочено при преработката на храни, и които съществуват само под формата на остатъчни вещества в крайния хранителен продукт и нямат никакво технологично въздействие върху него (спомагателни вещества), не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

(7)

Добавките в храните следва да бъдат одобрени и използвани, само ако отговарят на установените в настоящия регламент критерии. Добавките в храните трябва да бъдат безопасни за употреба, за тяхната употреба трябва да съществува технологична необходимост и употребата им не бива да заблуждава потребителя и трябва да бъде от полза за него. Заблуждаването на потребителя включва, но не се ограничава до въпросите, свързани с естеството, преснотата или качеството на използваните съставки, естествеността на продукта или на производствения процес, или хранителното качество на продукта. При одобрението на добавките в храните следва също така да се вземат предвид и други фактори, свързани с разглеждания въпрос, включително обществени, икономически, традиционни, етични и екологични фактори, и възможността за извършване на проверки. Във връзка с употребата и максималното количество добавка в храната следва да се взема предвид поемането на същата от други източници и излагането на специални групи потребители (напр. алергични потребители) на влиянието й.

(8)

Добавките в храните трябва да отговарят на одобрените спецификации, които. следва да включват необходимата информация за адекватно идентифициране на добавката в храната, включително на произхода й, и да описват приемливите критерии за чистота. Разработените на предишен етап спецификации за добавки в храни, включени в Директива 95/31/EО на Комисията от 5 юли 1995 г. за установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храни (5), Директива 95/45/EО на Комисията от 26 юли 1995 г. за определяне на специфични критерии за чистота на оцветителите, които са предназначени за влагане в храни (6), и Директива 96/77/EО на Комисията от 2 декември 1996 г. за определяне на специфични критерии за чистота на добавките в храните, различни от оцветителите и подсладителите (7), следва да се запазят до вписването на съответните добавки в приложенията към настоящия регламент. В този момент спецификациите, свързани с такива добавки, следва да бъдат уредени с регламент. Тези спецификации следва да бъдат пряко свързани с добавките, включени в общностните списъци в приложенията към настоящия регламент. Отчитайки обаче комплексния характер и същност на такива спецификации, в името на яснотата същите не следва да бъдат интегрирани като такива в общностните списъци, а да бъдат уредени в един или повече отделни регламенти.

(9)

Някои добавки в храни са разрешени за специфична употреба при някои одобрени енологични практики и процеси. Употребата на тези добавки в храни следва да е в съответствие с настоящия регламент и със специфичните разпоредби, предвидени в приложимото общностно законодателство.

(10)

С цел осигуряване на хармонизация, оценката на риска и одобрението на добавките в храните следва да се извършват в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (EО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … за установяване на обща разрешителна процедура за добавки в храните, ензими в храните и ароматизанти в храните (8).

(11)

Съгласно Регламент (EО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (9), Европейският орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“) трябва да бъде консултиран по въпросите, които могат да засегнат общественото здраве.

(12)

Добавка в храната, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (10), следва да бъде подложена на разрешителната процедура в съответствие със същия регламент във връзка с оценката на безопасността на генетичната промяна, а окончателното разрешение за съответната добавка в храната следва да се даде съгласно настоящия регламент.

(13)

Добавка в храната, вече одобрена съгласно настоящия регламент и приготвена посредством производствени методи или употреба на начални материали, значително отличаващи се от тези, включени в оценката на риска от Органа или от тези, предвидени в спецификациите, следва да бъде предоставена за оценка от Органа. „Значително отличаващи се“ би могло да означава, inter alia, промяна в производствения метод от извличане от растение до производство чрез ферментация с помощта на микроорганизъм или генетична модификация на изходния микроорганизъм, изменение на суровините или промяна в размера на частиците.

(14)

Добавките в храните следва да се държат под непрекъснато наблюдение и да бъдат подлагани на оценка всеки път, когато се наложи, като се отчитат промените в условията на употреба и новата научна информация.

(15)

Държавите-членки, запазили към 1 януари 1992 г. забрани за употребата на някои добавки в някои специфични храни, считани за традиционни и произвеждани на територията им, следва да могат да продължат да прилагат тези забрани. Освен това що се отнася до продукти като „Feta“ или „Salame cacciatore“, настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат по-ограничаващите норми, свързани с употребата на някои наименования съгласно Регламент (EО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (11), и Регламент (EИО) № 2082/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (12).

(16)

Ако не подлежи на допълнителни ограничения, освен чрез директно влагане, дадена добавка може да присъства в храна в резултат на пренасяне от съставка, в която наличието на добавката е разрешено, при условие че количеството добавка в крайния хранителен продукт не надвишава това, което би било внесено чрез употреба на съставката при подходящи технологични условия и добри производствени практики.

(17)

За добавките в храните остават в сила общите задължения за етикетиране, предвидени в Директива 2000/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (13), и в зависимост от случая, в Регламенти (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти (14). Освен това в настоящия регламент следва да бъдат включени специфични разпоредби относно етикетирането на добавки в храни, продавани като такива на производителите или на крайните потребители.

(18)

Подсладителите, разрешени по силата на настоящия регламент, могат да бъдат използвани като трапезни подсладители, продавани директно на потребителите Производителите на подобни продукти следва да предоставят на потребителя, чрез целесъобразни средства, необходимата информация за използването на продукта по безопасен начин. Тази информация може да бъде предоставена по няколко начина, включително върху етикетите на продуктите, на интернет страници, чрез линии за информация за потребителите или при пунктовете за продажба. С оглед приемането на еднакъв подход по отношение на изпълнението на това изискване, може да е необходимо да се изготвят насоки на общностно равнище.

(19)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15).

(20)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение на приложенията към настоящия регламент и за приемане на подходящи преходни мерки. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени за изменение на несъществени елементи от настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а на Решение 1999/468/ЕО.

(21)

Поради съображения за ефикасност, обичайните срокове за процедурата по регулиране с контрол следва да бъдат съкращавани във връзка с приемането на някои изменения на приложения II и III по отношение на вещества, получили разрешение съгласно друг акт на общностното право, както и по отношение на каквито и да било подходящи преходни мерки, свързани с тези вещества.

(22)

С оглед на адекватното и ефективно развитие и актуализиране на общностното право в областта на добавките в храните, е необходимо да се събират данни, да се обменя информация и координира работата между държавите-членки. За тази цел може да се окаже подходящо да се предприемат проучвания по специфични въпроси с оглед улесняване на процеса на вземане на решения. Целесъобразно е тези проучвания да бъдат финансирани от Общността в рамките на бюджетната процедура. Финансирането на такива мерки е уредено с Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (16).

(23)

Държавите-членки се задължават да упражняват официален контрол с цел да осигурят спазването на настоящия регламент съгласно Регламент (EО) № 882/2004.

(24)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно определяне на общностни правила относно употребата на добавки в храните, не може да бъде постигната от държавите-членки в достатъчна степен и следователно може, в интерес на единството на пазара и високото ниво на защита на потребителите, да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(25)

След приемането на настоящия регламент, Комисията, подпомагана от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, следва да преразгледа всички дадени разрешения по отношение на критериите, различни от тези, отнасящи се за безопасността, като например тези за приема на храна, технологичната необходимост и риска от заблуда на потребителя. Всички добавки в храните, за които трябва да продължи да се издава разрешение в Общността, следва да бъдат прехвърлени в общностните списъци в приложения II и III към настоящия регламент. приложение III към настоящия регламент следва да бъде допълнено с другите добавки в храните, употребявани в добавки в храните и ензими, както и с носителите на хранителни вещества и с условията за употребата им в съответствие с Регламент (EО) № …/2008 (17). За да се осигури подходящ преходен период, разпоредбите на приложение III, различни от тези, отнасящи се до носителите на добавки в храните, не следва да се прилагат до 1 януари 2011 г.

(26)

До изготвянето на бъдещите общностни списъци с добавки в храните, е необходимо да се предвиди опростена процедура, позволяваща актуализирането на настоящите списъци с добавки в храните, съдържащи се в съществуващите директиви.

(27)

Без да се засягат резултатите от преразглеждането, посочено в съображение 25, в рамките на една година след приемането на настоящия регламент Комисията следва да изработи програма за оценка, с помощта на която Органът да направи повторна оценка на безопасността на вече одобрените от Общността добавки в храните. Тази програма следва да определи нуждите от разглеждане на одобрените добавки в храните и приоритетността на разглеждането им.

(28)

Настоящият регламент отменя и заменя следните законодателни актове: Директива 62/2645/ЕИО на Съвета за сближаване на правилата на държавите-членки относно оцветители, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (18), Директива 65/66/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 г. за определяне на специфични критерии за чистота на консерванти, разрешени за употреба в храни, предназначени за консумация от човека (19), Директива 78/663/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. за определяне на специфични критерии за чистота на емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи вещества, предназначени за влагане в храни (20), Директива 78/664/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. за определяне на специфични критерии за чистота на антиоксиданти, които могат да бъдат използвани в храни, предназначени за консумация от човека (21), Първа Директива 81/712/ЕИО на Комисията от 28 юли 1981 г. за установяване на методите за анализ в Общността за контрола на критериите за чистота на някои добавки в храните (22), Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно добавки в храните, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (23), Директива 94/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно подсладители за влагане в храни (24), Директива 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно оцветители за влагане в храни (25), Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (26), Решение № 292/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. за оставяне в сила на националните закони, които забраняват влагането на някои добавки в производството на някои специални храни (27), и Решение 2002/247/ЕО на Комисията от 27 март 2002 г. за преустановяване на пускането на пазара и вноса на желеобразни захарни изделия, съдържащи добавката в храната Е 425 коняк (28). Уместно е обаче някои разпоредби на тези законодателни актове да останат в сила през преходен период, който да осигури време за изготвянето на общностните списъци в приложенията към настоящия регламент,

а)

общностни списъци с одобрени добавки в храните, както е посочено в приложения II и III;

б)

условия за употреба на добавки в храните в храни, включително в добавки в храните и в ензими в храните, уредени с Регламент (ЕО) № …/2008 (29), и на ароматизантите в храните, уредени с Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … относно ароматизантите в храни и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 1576/89 и (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, Регламент (ЕО) № 2232/96 и Директива 2000/13/ЕО (30);

в)

правила за етикетирането на добавки в храните, продавани като такива.

а)

спомагателни вещества;

б)

вещества, използвани за растителна защита и за защита на растителни продукти в съответствие с правилата на Общността, отнасящи се до здравето на растенията;

в)

вещества, влагани в храни като хранителни вещества;

г)

вещества, използвани за преработка на водите, предназначени за консумация от човека, и попадащи в обхвата на Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (31).

д)

ароматизанти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № …/2008 (32).

а)

в специфични храни;

б)

за цели, различни от тези, обхванати от настоящия регламент.

а)

„добавка в храната“ означава всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се употребява като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработване, опаковане, транспортиране или складиране води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни;

Следните вещества не се считат за добавки в храните:

б)

„спомагателно вещество“ означава всяко вещество, което:

в)

„функционален клас“ означава една от посочените в приложение I категории, основаваща се на технологичната функция, която добавката в храната изпълнява в храната;

г)

„непреработена храна“ означава храна, която не е била подложена на никаква преработка, водеща до чувствително изменение на първоначалното състояние на храната, по смисъла на което не се считат за водещи до чувствителна промяна следните операции: делене, отделяне, отрязване, обезкостяване, кълцане, дране, кастрене, белене, смилане, рязане, измиване, почистване от жили, дълбоко замразяване, замразяване, охлаждане, стриване, излющване, опаковане или разопаковане;

д)

„храна без добавени захари“ означава храна, в която няма:

е)

„нискоенергийна храна“ означава храна, чиято енергийна стойност е намалена с поне 30 % в сравнение с тази на първоначалната храна или на подобен продукт;

ж)

„трапезен подсладител“ означава изделие, изготвено от одобрени подсладители, което може да съдържа други добавки в храните и/или хранителни съставки, и е предназначено да бъде продавано на крайния потребител като заместител на захарта.

з)

„quantum satis“ означава, че не е определено максимално ниво в цифри и веществата се използват в съответствие с добрите производствени практики при ниво, не по-високо от необходимото за постигане на целта, за която е предназначена, и при условие, че не води до заблуда на потребителя.

а)

въз основа на наличните научни доказателства, тя не създава заплаха за здравето на потребителите в рамките на предлаганото ниво на употреба;

б)

наличие на основателна технологична нужда, която не може да бъде удовлетворена с други икономически и технологично осъществими методи;

в)

употребата й не води до заблуда на потребителя.

а)

да запазва хранителното качество на храната;

б)

да осигурява необходимите съставки или компоненти за производството на храни, предназначени за групи потребители със специални хранителни нужди;

в)

да увеличава възможността за запазване на качеството или устойчивостта на дадена храна или да подобрява органолептичните й свойства, при условие че не променя естеството, същността или качеството на храната по начин, който води до заблуда на потребителя;

г)

да подпомага производството, преработката, изготвянето, обработването, опаковането, транспортирането или складирането на храните, включително на добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните, при условие че не служи за прикриване на последиците от използването на дефектни суровини или неподходящи методи или техники, включително на нехигиенични такива, по време на извършването на която и да било от тези операции.

а)

храната не се явява основна съставна част на нормален хранителен режим; или

б)

добавката в храната е необходима за производството на храни, предназначени за групи потребители със специални хранителни нужди.

а)

заместване на захари при производството на нискоенергийни храни, храни, които не предизвикват кариес, или храни без добавени захари, или

б)

заместване на захари, където това позволява удължаване на срока на съхранение на храната, или

в)

производство на храни, предназначени за специфична хранителна употреба съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Директива 89/398/EИО.

а)

възстановяване на първоначалния вид на храна, чийто цвят е бил засегнат при преработката, съхранението, опаковането и разпространението, и по този начин е бил нарушен добрият външен вид;

б)

придаване на по-привлекателен вид на храната и спомагане за идентифицирането на аромати, обичайно асоциирани с конкретна храна;

в)

оцветяване на иначе безцветна храна.

а)

общностния списък в приложение II към настоящия регламент; и/или

б)

общностния списък в приложение III към настоящия регламент.

а)

наименованието на добавката в храната и нейния Е-номер;

б)

храните, към които може да бъде добавена добавката в храната;

в)

условията, при които може да бъде употребявана добавката в храната;

г)

ако е подходящо, наличието на някакви ограничения върху пряката продажба на добавката в храната на крайния потребител.

а)

нивото на употреба се фиксира на най-ниското ниво, необходимо за постигането на желания ефект;

б)

нивата отчитат:

а)

в съставни храни, различни от упоменатите в приложение II, до степента, до която е допустимо наличието на добавка в храната в една от съставките на съставната храна;

б)

в храна, към която е добавена добавка в храната, ензим в храната или ароматизант в храната, когато добавката в храната:

в)

в случай, че храната е предназначена за употреба само при приготвянето на съставна храна — до степен, до която съставната храна съответства на разпоредбите на настоящия регламент.

а)

определена храна спада към категория храна, посочена в приложение II; или

б)

добавка в храната, посочена в приложения II и III и разрешена quantum satis, се употребява в съответствие с критериите, посочени в член 11, параграф 2; или

в)

дадено вещество съответства на определението за добавка в храната, посочено в член 3.

а)

наименованието и/или Е-номера, предвиден в настоящия регламент за всяка добавка в храната, или търговско описание, включващо наименованието и/или Е-номера на всяка добавка в храната;

б)

указанието „за употреба в храни“ или „за ограничена употреба в храни“, или по-специфични указания за тяхното предназначение за употреба в храни;

в)

при необходимост, специални условия на съхранение и/или употреба;

г)

маркировка за идентифициране на партидата или групата партиди;

д)

указания за употреба, ако липсата им би възпрепятствала правилната употреба на добавката в храната;

е)

име или търговско наименование и адрес на производителя, опаковчика или продавача;

ж)

указание за максималното количество на всеки компонент или група компоненти, подлежащи на количествено ограничение в храната, и/или подходяща информация, посочена по ясен и лесно разбираем начин, която да дава възможност на купувача да се съобрази с разпоредбите на настоящия регламент или на други приложими законодателни актове на Общността; когато същото количествено ограничение се прилага за група компоненти, използвани поединично или комбинирано, комбинираният процент може да бъде представен с единна цифра; количественото ограничение се изразява числено или чрез принципа quantum satis;

з)

нетно количество;

и)

срок на минимална трайност или годност;

й)

когато е подходящо, информация относно добавка в храната или други вещества, посочени в настоящия член и изброени в приложение IIIа на Директива 2000/13/ЕО по отношение на обозначението на съставките в хранителните продукти.

а)

наименованието и Е-номера, предвиден в настоящия регламент за всяка добавка в храната, или търговско описание, включващо наименованието и Е-номера на всяка добавка в храната;

б)

указанието „за употреба в храни“ или „за ограничена употреба в храни“, или по-конкретни указания за предназначената им употреба в храни.

а)

полиоли: „прекалената консумация може да окаже слабителен ефект“;

б)

аспартам/аспартам-ацесулфамова сол: „съдържа източник на фенилаланин“.

а)

Директива 62/2645/ЕИО;

б)

Директива 65/66/ЕИО;

в)

Директива 78/663/ЕИО;

г)

Директива 78/664/ЕИО;

д)

Директива 81/712/ЕИО;

е)

Директива 89/107/ЕИО;

ж)

Директива 94/35/ЕО;

з)

Директива 94/36/ЕО;

и)

Директива 95/2/ЕО;

й)

Решение 292/97/ЕО;

к)

Решение 2002/247/ЕО.

а)

член 2, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 94/35/ЕО и приложението към нея;

б)

член 2, параграфи 1-6, 8, 9 и 10 от Директива 94/36/ЕО и приложения от I до V към нея;

в)

членове 2 и 4 от Директива 95/2/ЕО и приложения от I до VI към нея.

6.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 111/32

(1)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и защитата на техните социални и икономически интереси.

(2)

Политиките на Общността следва да се провеждат по начин, който осигурява високо ниво на защита на живота и здравето на човека.

(3)

Ензими, различни от използваните като добавки в храните, понастоящем не са регламентирани или са регламентирани като спомагателни вещества според законодателството на държавите-членки. Разликите между националните законови, подзаконови и административни разпоредби относно оценката и разрешаването на ензими в храните могат да възпрепятстват свободното им движение, създавайки условия за неравностойна и нелоялна конкуренция. Следователно, необходимо е да се приемат общностни правила, хармонизиращи националните разпоредби, свързани с употребата на ензими в храните.

(4)

Настоящият регламент следва да обхваща само ензими, които се влагат в храната за изпълняване на технологична функция в производството, преработката, подготовката, обработката, опаковането, транспортирането или съхранението на такава храна, включително ензими, използвани като спомагателни вещества (наричани оттук нататък „ензими в храните“). Следователно, в обхвата на настоящия регламент не попадат ензими, които не са вложени в храната за изпълнение на технологична функция, а са предназначени за консумация от човека, като например ензимите за хранителни цели. Микробните култури, традиционно използвани в производството на храни като сирене и вино, и които могат случайно да произведат ензими, но не се използват конкретно за произвеждането им, не следва да се считат за ензими в храните.

(5)

Ензимите в храните, използвани изключително в производството на добавки в храните, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … относно добавките в храните (3), следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, тъй като безопасността на тези храни вече е оценена и регламентирана. Когато обаче тези ензими в храните се използват като такива в храната, те се обхващат от настоящия регламент.

(6)

Ензимите в храните следва да бъдат одобрени и използвани единствено ако изпълняват критериите, установени в настоящия регламент. Ензимите в храните следва да са безопасни при използване, да е налице технологична необходимост от тяхното използване и то не трябва да заблуждава потребителя. Заблуждаването на потребителя включва, но не се ограничава до въпроси, свързани с естеството, преснотата, качеството на използваните съставки, естествеността на продукта или производствения процес, или хранителното качество на продукта. При одобряване на ензимите в храните следва да се отчитат и други фактори, съотносими с разглеждания въпрос, включително обществени, икономически, свързани с традициите, етически и екологични фактори, както и осъществимостта на контрола.

(7)

Някои ензими в храните са разрешени за специфични употреби, като например в плодови сокове и някои подобни продукти, и определени лактопротеини, предназначени за консумация от човека, както и за определени разрешени енологични практики и процеси. Тези ензими в храните следва да се използват в съответствие с настоящия регламент и с конкретни разпоредби, заложени в съответните законодателни актове на Общността. Следва да се изменят съответно Директива 2001/112/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (4), Директива 83/417/ЕИО на Съвета от 25 юли 1983 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определени лактопротеини (казеини и казеинати), предназначени за консумация от човека (5), и Регламент (EO) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (6). Тъй като всички ензими в храните следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки (7) следва да се измени съответно.

(8)

Ензими в храните, чието използване е позволено в рамките на Общността, следва да фигурират в общностния списък, който ясно да описва ензимите, да конкретизира всички условия относно ползването им, като включва, където е необходимо, информация относно функцията им в крайната храна. Списъкът следва да бъде допълнен от спецификации, по-специално относно техния произход, като включва, където е подходящо, информация за алергенните свойства и критерии за чистота.

(9)

С цел осигуряване на хармонизация, оценката на риска на ензимите в храните и включването им в общностния списък следва да се извършват в съответствие с процедурата, определена в Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … за установяване на обща разрешителна процедура за добавки в храните, ензими в храните и ароматизанти в храните (8).

(10)

Съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (9), Европейският орган за безопасност на храните (наричан оттук нататък „Органът“) следва да бъде консултиран по въпроси, имащи отношение към общественото здраве.

(11)

Ензим в храната, който попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (10), следва да бъде предмет на разрешителна процедура съгласно същия регламент по отношение на оценката на безопасността на генетичното изменение, а окончателното разрешение на ензима в храната следва да се предостави съгласно настоящия регламент.

(12)

Ензим в храната, който вече е включен в общностния списък съгласно настоящия регламент, който е приготвен чрез производствени методи или употреба на начални материали, значително различаващи се от тези, включени в оценката на риска на Органа, или различни от обхванатите от разрешението и спецификациите според настоящия регламент, следва да бъдат предадени за оценка от Органа. „Значително различаващи се“ би могло, inter alia, да означава промяна на производствения метод от извличане от растение към производство чрез ферментация с използване на микроорганизъм или генетично изменение на първоначалния микроорганизъм, промяна в изходните материали, или промяна в размера на частиците.

(13)

Тъй като много ензими в храните вече са на пазара на Общността, следва да се предвиди осигуряване на преминаването към общностния списък на ензими в храните по един плавен начин и без смущаване на съществуващия пазар на ензими в храните. Следва да се осигури достатъчно време, за да могат заявителите да предоставят необходимата информация за оценката на риска на тези продукти. Поради това следва да се предвиди първоначален двугодишен период от датата на прилагане на мерките за изпълнение, които ще бъдат определени съобразно с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № …/2008 (11), за да се даде достатъчно време на заявителите да предадат информацията относно съществуващите ензими, които могат да бъдат включени в общностния списък, който ще бъде съставен съгласно настоящия регламент. Следва също да е възможно подаването на заявления за разрешаване на нови ензими през време на първоначалния двугодишен период. Органът следва да оценява незабавно всички заявления за ензими в храните, за които през този период е подадена достатъчно информация.

(14)

За осигуряване на справедливи и равни условия за всички заявители, общностният списък следва да се състави в рамките на една единствена стъпка. Този списък следва да се състави след оценката на риска на всички ензими в храните, за които е предоставена достатъчно информация през първоначалния двугодишен период.

(15)

Очаква се през първоначалния двугодишен период да бъдат подадени значителен брой заявления. Ето защо е възможно да е необходим продължителен период, преди да бъде завършена оценката на риска и да бъде съставен общностният списъкът. За да се осигури равен достъп до пазара за нови ензими в храните след първоначалния двугодишен период, следва да се предвиди преходен период, през който ензими в храните и храни, използващи ензими в храните, могат да бъдат пуснати на пазара и да се използват в съответствие със съществуващите национални разпоредби в държавите-членки, докато бъде съставен общностният списък.

(16)

Ензимите в храните Е 1103 инвертаза и Е 1105 лизозим, които са разрешени като добавки в храните съгласно Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (12), и условията за използването им, следва да бъдат пренесени от Директива 95/2/ЕО в общностния списък при съставянето му съгласно настоящия регламент. Освен това, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета разрешава използването на уреаза, бетаглюканаза и лизозим във виното при условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1622/2000 на Комисията от 24 юли 2000 г. относно определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино и за установяване на кодекс на Общността на eнологичните практики и обработки (13). Тези вещества са ензими в храните и те следва да попадат в обхвата на настоящия регламент. Затова те също следва да се добавят към общностния списък, когато той бъде съставен, за използването им във вино в съответствие с Регламент (ЕО) № 1493/1999 и Регламент (ЕО) № 1622/2000.

(17)

Ензимите в храните остават предмет на общите задължения за етикетиране, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (14), и според случая, в Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти (15). В допълнение, в настоящия регламент следва да се съдържат споцифични разпоредби за етикетиране за ензимите в храните, продавани като такива на производителя или на потребителя.

(18)

Ензимите в храните са обхванати от определението на понятието „храна“ в Регламент № 178/2002 и следователно, когато се използват в храни, се изисква, при етикетирането на храните, да бъдат посочени като съставки в съответствие с Директива 2000/13/ЕО. Ензимите в храните следва да се обозначават с технологичната им функция в хранителните продукти, следвано от точното наименование на ензима в храната. Следва да се предвиди обаче изключение от разпоредбите относно етикетирането в случаите, когато ензимът не изпълнява технологична функция в крайния продукт, а присъства в хранителния продукт единствено като резултат от пренасяне от една или повече съставки на хранителния продукт, или когато е използван като спомагателно средство в обработката. Директива 2000/13/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(19)

Ензимите в храните следва да се държат под непрекъснато наблюдение и да се преоценяват, когато е необходимо, в светлината на променящи се условия, ръководещи тяхната употреба, и нова научна информация.

(20)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (16).

(21)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на подходящи преходни мерки. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(22)

За да се развие и актуализира законодателството на Общността относно ензимите в храните по пропорционален и ефективен начин, е необходимо да се събират данни, да се обменя информация и да се координира работата между държавите-членки. За тази цел може да е полезно да се предприемат проучвания по конкретни въпроси с оглед на улесняването на процеса на вземане на решения. Уместно е Комисията да финансира такива проучвания като част от бюджетната си процедура. Финансирането на такива мерки е обхванато от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (17).

(23)

Държавите-членки следва да упражняват официален контрол, за да наложат съблюдаването на настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004.

(24)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяване на общностни разпоредби относно ензимите в храните, не може да се постигне задоволително от държавите-членки и следователно може, в интерес на пазарното единство и високото ниво на защита на потребителя, да се постигне по-добре на общностно ниво, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият Регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

общностен списък на одобрени ензими в храните;

б)

условия за употреба на ензими в храните в храните;

в)

правила относно етикетирането на ензимите в храните, продавани като такива.

а)

добавките в храните, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № …/2008 (18);

б)

спомагателни вещества.

а)

в определени храни;

б)

за цели, различни от обхванатите от настоящия регламент.

a)

„ензим в храна“ означава продукт, получен от растения, животни или микроорганизми, или продукти от тях, включително продукт, получен чрез ферментационен процес, използващ микроорганизми:

б)

„ензимен препарат в храна“ означава формула, състояща се от един или повече ензими в храните, в които са включени вещества като добавки в храните и/или други хранителни съставки за улесняване на тяхното съхранение, продажба, стандартизация, разреждане или разтваряне.

а)

не поражда, въз основа на наличните научни факти, опасност за здравето на потребителя на нивото на предложената употреба, както и

б)

налице е обоснована технологична необходимост, както и

в)

неговата употреба не заблуждава потребителя.

а)

наименованието на ензима в храната;

б)

спецификациите на ензима в храната, включително неговия произход, критерии за чистота и всяка друга необходима информация;

в)

ако е необходимо, храните, към които хранителният ензим може да се влага;

г)

ако е необходимо, условията, при които хранителният ензим може да се използва; когато е целесъобразно, не се определя максимално ниво за ензима в храната. В такъв случай, хранителният ензим се използва в съответствие с принципа quantum satis;

д)

ако е целесъобразно, дали има ограничения върху продажбата на ензима в храната пряко на крайния потребител;

е)

когато е необходимо, определени изисквания по отношение на етикетирането на храна, в която са използвани ензими в храните, за да се осигури информирането на крайния потребител за физическото състояние на храната или специфичната обработка, на която е била подложена.

а)

дадено вещество отговаря или не отговаря на определението за ензим в храната в член 3;

б)

определена храна принадлежи към категория храна в общностния списък на ензими в храните.

a)

наименованието, установено в настоящия регламент по отношение на всеки ензим в храната или търговско описание, което включва наименованието на всеки ензим в храната или, в отсъствието на наименование, описание на ензима в храната, което е достатъчно точно, за да го отличи от продукти, с които би могъл да бъде объркан;

б)

формулировката „за храна“ или формулировката „ограничена употреба в храна“, или по-конкретно позоваване на предназначената му употреба в храната;

в)

ако е необходимо, специалните условия на съхранение и/или употреба;

г)

маркировка за идентифициране на партидата;

д)

инструкции за употреба, ако липсата на такива би възпрепятствала съответната употреба на ензима в храната;

е)

името или търговското наименование и адреса на производителя, опаковчика или продавача;

ж)

указание за максималното количество на всеки съставен елемент или група съставни елементи, подлежащи на количествено ограничение в храната и/или подходяща информация на ясен и лесно разбираем език, позволяващи на купувача да съблюдава настоящия регламент или други съответни законодателни актове на Общността, когато за група съставни елементи, използвани единично или комбинирано, се прилага еднакво ограничение върху количеството, комбинираният процент може да се даде като една цифра; ограничението върху количеството се изразява или числово или по принципа quantum satis;

з)

нетното количество;

и)

действието на хранителния(те) ензим(и);

й)

минимален срок на трайност или годност;

к)

когато е уместно, информация за ензим в храната или други вещества, посочени в този член и изброени в приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО.

a)

наименованието, установено в настоящия регламент по отношение на всеки ензим в храната или търговско описание, което включва наименование на всеки ензим в храната или, в отсъствието на наименование, описание на ензима в храната, което е достатъчно точно, за да го отличи от продукти, с които би могъл да бъде объркан;

б)

формулировката „за храна“ или формулировката „ограничена употреба в храна“, или по-конкретно позоваване на предназначената му употреба в храната.

а)

член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № …/2008 (11) не се прилага към приемането на становище от Органа;

б)

Комисията приема за първи път общностния списък, след като Органът даде становището си относно всички ензими в храните, изброени в регистъра.

а)

E 1103 инвертаза и E 1105 лизозим, като се заявяват условията за тяхната употреба, както е определено в приложение I и част В от приложение III към Директива 95/2/ЕО;

б)

уреаза, бета-глюканаза и лизозим за използване във виното съгласно Регламент (ЕО) № 1493/1999 и правилата за прилагането на същия регламент.

1.

Член 6, параграф 4 се изменя, както следва:

2.

В член 6, параграф 6 се добавя следното тире:

6.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 111/46

(1)

Необходимо е Директива 88/388/EИО на Съвета от 22 юни 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство (3) да бъде актуализирана с оглед на техническите и научните новости. В интерес на яснотата и ефективността Директива 88/388/ЕИО следва да бъде заменена от настоящия регламент.

(2)

Решение на Съвета 88/389/ЕИО от 22 юни 1988 г. относно съставянето на инвентаризационен списък от Комисията на изходните материали и вещества, използвани в производството на ароматизанти (4) предвижда съставянето на такъв списък в срок от 24 месеца от приемането на регламента. Това решение вече е остаряло и следва да бъде отменено.

(3)

Директива на Комисията 91/71/ЕИО от 16 януари 1991 г. за допълнение на Директива 88/388/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство (5) определя правилата за етикетиране на ароматизантите. Тези правила се заменят от настоящия регламент и директивата следва да бъде отменена.

(4)

Свободното движение на безопасна и здравословна храна представлява съществен елемент от вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и за техните обществени и икономически интереси.

(5)

С цел защита на здравето на човека настоящият регламент включва ароматизантите, изходните материали за тяхното производство и съдържащите ароматизанти храни. Той следва да включва също някои хранителни съставки с ароматични свойства, които се добавят към храните с основната цел да бъде подобрен техният аромат и които допринасят значително за наличието в храните на някои естествено присъстващи нежелани вещества (наричани по-долу „хранителни съставки с ароматични свойства“), изходните материали за тяхното производство и съдържащите ги храни.

(6)

Сурови хранителни продукти, които не са преминали никаква преработка, и несъставни хранителни продукти като подправки, билки, чайове и запарки (напр. плодов или билков чай), както и смеси от подправки и/или билки, смеси от чайове и смеси за запарване, при условие, че се консумират като такива и/или не се прибавят към храни, не попадат в обхвата на настоящия регламент.

(7)

Ароматизанти и хранителни съставки с ароматични свойства могат да се използват само ако отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент. Те трябва да бъдат безопасни при употреба, следователно някои ароматизанти следва да бъдат подложени на оценка на риска, преди да бъде разрешено използването им в храни. Тяхната употреба не бива да подвежда потребителя и следователно наличието им в храната следва винаги да бъде обозначено чрез подходящо етикетиране. Подвеждането на потребителя включва, но не се ограничава до въпроси, свързани с естеството, свежестта, качеството на използваните съставки, естествения произход на продукта или производствения процес или хранителните качества на продукта. Одобрението на ароматизантите следва да отчита и други фактори, свързани с разглеждания въпрос, включително обществени, икономически, свързани с традициите, етически и екологични фактори, както и осъществимостта на контрола.

(8)

От 1999 г. насам Научният комитет по храните и впоследствие Европейският орган за безопасност на храните („Органът“), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (6) са изразявали становища за редица вещества, присъстващи естествено в изходните материали за производството на ароматизанти и на хранителни съставки с ароматични свойства, които според Експертния комитет по ароматичните вещества към Съвета на Европа предизвикват опасения от токсикологично естество. Вещества, за които токсикологичните опасения са потвърдени от Научния комитет по храните, следва да се смятат за нежелани вещества и като такива не трябва да бъдат добавяни в храни.

(9)

Поради това че се срещат естествено в растения, нежеланите вещества може да присъстват в ароматични препарати и в хранителни съставки с ароматични свойства. Растенията се използват традиционно за храна или като хранителни съставки. Следва да се определят подходящи максимални нива на съдържание на тези нежелани вещества в храните, които имат най-голям дял в приема на такива вещества от човека, като се вземе предвид както необходимостта от защита на здравето на човека, така и неизбежното присъствие на тези вещества в традиционни храни.

(10)

Максималните допустими нива на някои естествено присъстващи нежелани вещества следва да бъдат определени за храните или категориите храни с най-голям прием. Това би позволило на държавите-членки да организират контрол, основан върху риска, в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (7). Производителите на храни обаче са задължени да вземат предвид наличието на такива вещества, когато използват хранителни съставки с ароматични свойства и/или ароматизанти за производството на всякакви храни, за да се гарантира, че на пазара не се пускат храни, които не са безопасни.

(11)

На общностно равнище следва да се въведат разпоредби за забрана или ограничаване на използването на определени растителни, животински, микробиологични или минерални материали, които предизвикват опасения за здравето на човека, при производството на ароматизанти и хранителни съставки с ароматични свойства и употребата им в производството на храни.

(12)

Оценките на риска следва да се извършват от Органа.

(13)

С цел осигуряване на хармонизация, оценката на риска и одобряването на ароматизантите и изходните материали, подлежащи на оценка, следва да се извършват в съответствие с процедурата, установена в Регламент (ЕО) № …/2008 от … за установяване на обща разрешителна процедура за добавки в храните, хранителни ензими и ароматизанти в храните (8).

(14)

Ароматичните вещества са определени химични вещества, които включват ароматични вещества, получени чрез химичен синтез или изолирани посредством химичен процес, както и естествени ароматични вещества. В ход е програма за оценка на ароматичните вещества съгласно Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 1996 г. за определяне на общностна процедура за ароматичните вещества, използвани или предназначени за влагане в или върху храни (9). По силата на този регламент в срок от пет години от приемането на програмата трябва да се приеме списък на ароматичните вещества. За приемането на този списък следва да се определи нов срок. Този списък ще бъде предложен за включване в списъка по член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № …/2008 (10).

(15)

Ароматичните препарати са ароматизанти, различни от дефинираните химични вещества, получени от материали от растителен, животински или микробиологичен произход посредством подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, или в суровото състояние на материала, или след преработка за консумация от човека. Не е необходимо ароматичните препарати, произведени от храни да бъдат подлагани процедура за оценка или одобрение, за да бъдат използвани в храни, освен ако има съмнения относно безопасността им. Безопасността на ароматични препарати, които са произведени от нехранителен материал, обаче, следва да бъде подложена на оценка и одобрение.

(16)

Регламент (ЕО) № 178/2002 дефинира храната като всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора. Материали от растителен, животински и микробиологичен произход, за които може да се докаже в задоволителна степен, че са били използвани за производството на ароматизанти, се смятат за хранителни материали за тази цел, дори някои от тези изходни материали като например палисандър и ягодови листа да не се използват за храна сами по себе си. Не е необходимо те да се подлагат на оценка.

(17)

По същия начин термично преработените ароматизанти, произведени от храни при точно определени условия, не е необходимо да бъдат подлагани на оценка или процедура за одобрение, за да бъдат използвани в храни, освен ако няма съмнения относно безопасността им. Безопасността на термично преработените ароматизанти, произведени от нехранителен материал или несъответстващи на определени условия за производство обаче следва да бъдат подлагани на оценка и одобрение.

(18)

Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане в или върху храни (11), определя процедура за оценка на безопасността и одобрение на пушилни ароматизанти и има за цел да установи списък на първични пушечни кондензати и първични смолни фракции, чиято употреба е разрешена, а на всички останали е забранена.

(19)

Ароматичните прекурсори от рода на въглехидрати, олигопептиди и аминокиселини придават аромат на храните посредством химични реакции, които се получават в хода на преработката на храните. Ароматичните прекурсори, произведени от храни, не е необходимо да бъдат подлагани на оценка или разрешителна процедура, за да бъдат използвани в храни, освен ако няма съмнения относно безопасността им. Безопасността на ароматичните прекурсори, които са произведени от нехранителен материал, обаче, следва да бъде подложена на оценка и одобрение.

(20)

Други ароматизанти, които не се включват в определенията на споменатите по-горе ароматизанти, могат да бъдат използвани в или върху храни, след като бъдат подложени на оценка и процедура за одобрение. Такъв пример са ароматизантите, получени чрез загряване на олио или мазнина за много кратко време до много висока температура, за да се получи наподобяващ скара аромат.

(21)

Материали от растителен, животински, микробиологичен или минерален произход, различни от храни, могат да бъдат разрешени за производството на ароматизанти, след като безопасността им бъде подложена на научна оценка. Може да се наложи разрешаване на употребата само на определени части от материала или на определяна на условия за употреба.

(22)

Ароматизантите могат да съдържат добавки в храни, разрешени от Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … относно добавките в храни (12) и/или други хранителни съставки за технологични цели от рода на съхранение, стандартизиране, разреждане или разтваряне и стабилизиране.

(23)

Ароматизант или изходен материал, който попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (13), следва да бъде предмет на процедура на одобрение съгласно този регламент по отношение на оценката на безопасността на генетичното изменение, а окончателното разрешение на ароматизанта или изходния материал следва да се предостави в съответствие с настоящия регламент.

(24)

За ароматизантите остават в сила общите задължения за етикетиране, предвидени в Директива 2000/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (14) и, според случая, в Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти (15). Освен това в настоящия регламент следва да бъдат включени специфични разпоредби относно етикетирането на ароматизантите, продавани като такива на производителите или на крайните потребители.

(25)

Ароматичните вещества или ароматичните препарати следва да се етикетират като „естествени“ само ако отговарят на определени критерии, които гарантират, че потребителите няма да бъдат заблуждавани.

(26)

Конкретни изисквания към информацията следва да гарантират, че потребителите няма да бъдат подвеждани по отношение на изходния материал, използван за производството на естествени ароматизанти. По-специално, ако терминът „естествен“ се използва за описването на аромат, използваните ароматични съставки следва да имат изцяло естествен произход. Освен това източникът на ароматизантите следва да бъде отбелязан на етикета, освен ако посочените изходни материали не се разпознават в аромата или вкуса на храната. Ако е споменат изходен материал, най-малко 95 % от ароматичната съставка следва да бъде получена от него. Оставащите най-много 5 % могат да се използват само за стандартизиране или, например за придаване на по-свеж, пикантен, зрял или зелен оттенък на ароматизанта. Когато по-малко от 95 % от ароматичната съставка е от посочения изходен материал, но неговият аромат все още се разпознава, изходният материал следва да се посочи, като се упомене, че са вложени и други естествени ароматизанти, напр. какаов екстракт, към който са вложени други естествени ароматизанти за придаване на бананова нотка на аромата. Когато в описанието на естествен ароматизант е указан изходен материал, частта от ароматичната съставка, която не произхожда от този източник, не следва да възпроизвежда или имитира аромата на указания източник.

(27)

Потребителите следва да бъдат информирани, ако пушеният вкус на определена храна се дължи на добавянето на пушилни ароматизанти. Съгласно Директива 2000/13/ЕО, етикетирането не следва да заблуждава потребителя за това дали продуктът е опушен по традиционния начин с естествен пушек или е обработен с пушилни ароматизанти. Необходимо е Директива 2000/13/ЕО да бъде съгласувана с определенията на ароматизанти, пушилни ароматизанти и термина „естествени“ за описанията на ароматизантите, залегнали в настоящия регламент.

(28)

Информацията за потреблението и използването на ароматични вещества е от решаващо значение за оценката на безопасността им за здравето на човека. Ето защо следва редовно да се проверява количеството ароматични вещества, добавяни към храните.

(29)

Необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (16).

(30)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение на приложенията към настоящия регламент и за приемане на подходящи преходни мерки по отношение на съставянето на общностен списък. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(31)

Когато поради наложителни причини за спешност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да прибегне до процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО за приемането на мерки, описани в член 8, параграф 2 и за изменения на приложения II-V към настоящия регламент.

(32)

Доколкото е необходимо, приложения II-V към настоящия регламент следва да бъдат адаптирани към научно-техническия прогрес, като се отчита информацията, предоставяна от производители и потребители на ароматизанти и/или получена от държавите-членки в процеса на наблюдение и контрол.

(33)

За да се развие и актуализира законодателството на Общността относно ароматизантите по пропорционален и ефективен начин, е необходимо да се събират данни, да се обменя информация и да се координира работата между държавите-членки. За тази цел може да бъде полезно да се предприемат проучвания по конкретни въпроси с оглед улесняването на процеса на вземане на решения. Целесъобразно е тези проучвания да бъдат финансирани от Общността в рамките на бюджетната процедура. Финансирането на такива мерки е уредено от Регламент (ЕО) № 882/2004.

(34)

До съставянето на общностния списък следва да се предвидят мерки за оценка и одобряване на ароматичните вещества, които не попадат в обхвата на програмата за оценка, предвидена в Регламент (ЕО) № 2232/96. Ето защо следва да бъде определен преходен режим. При този режим подобни ароматизанти следва да бъдат оценявани и одобрявани съгласно процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № …/2008 (10). При все това не следва да се прилагат предвидените в този регламент срокове за приемане на становище от Органа и за представяне от Комисията на проект за регламент, изменящ общностния списък, пред Постоянния комитет по проблемите на хранителната верига и здравето на животните, тъй като следва да се отдаде приоритет на постоянната програма за оценяване.

(35)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяване на общностни разпоредби относно употребата на ароматизанти и някои хранителни съставки с ароматични свойства във или върху храни, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, в името на пазарното единство и високото ниво на защита на потребителя, може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(36)

Необходимо е Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на спиртните напитки (17) и Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (18) да бъдат адаптирани с някои нови определения, предвидени в настоящия регламент.

(37)

Регламенти (ЕИО) № 1576/89, (ЕИО) № 1601/91, (ЕО) № 2232/96 и Директива 2001/13/ЕО следва съответно да бъдат изменени.

а)

общностен списък с ароматизанти и изходни материали за тяхното производство, одобрени за употреба във или върху храни, изложен в приложение I („общностният списък“);

б)

условия за влагането на ароматизанти и хранителни съставки с ароматични свойства във или върху храни;

в)

правила за етикетирането на ароматизантите.

а)

ароматизанти, които се използват или са предназначени за използване в или върху храни, без да се засягат специфичните разпоредби, определени в Регламент (ЕО) № 2065/2003;

б)

хранителни съставки с ароматични свойства;

в)

храни, съдържащи ароматизанти и/или хранителни съставки с ароматични свойства;

г)

изходни материали за производството на ароматизанти и/или изходни материали за производството на хранителни съставки с ароматични свойства.

а)

вещества, които имат изключително сладък, кисел или солен вкус;

б)

сурови храни;

в)

несъставни храни и смеси от подправки и/или билки, смеси от чайове и смеси за запарване сами по себе си при условие, че не се използват като хранителни съставки.

а)

„ароматизанти“ означава продукти, които:

б)

„ароматично вещество“ означава определено химическо вещество със свойства на ароматизант;

в)

„естествено ароматично вещество“ означава ароматично вещество, получено посредством подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси от материали от растителен, животински или микробиологичен произход или в суровото им състояние, или след преработка за консумация от човека посредством един или повече от традиционните процеси за приготвяне на храни, изброени в приложение II. Естествените ароматични вещества съответстват на естествено срещащите се вещества и се откриват в природата;

г)

„ароматичен препарат“ означава продукт, различен от ароматично вещество, получен от:

д)

„термично преработен ароматизант“ означава продукт, получен след топлинна обработка от смес от съставки, които сами по себе си нямат задължително ароматични свойства и от които поне една съдържа азот (амино), а другата е редуцираща захар; съставките за производство на термично преработени ароматизанти могат да бъдат:

е)

„пушилен ароматизант“ означава продукт, получен чрез фракциониране и пречистване на кондензирал пушек, произвеждащ първични пушилни кондензати, първични смолни фракции и/или производни пушилни ароматизанти, определени в член 3, точки 1, 2 и 4 от Регламент (EО) № 2065/2003;

ж)

„ароматичен прекурсор“ означава продукт, който не е задължително сам по себе си да притежава ароматични свойства, съзнателно добавен към храните с единствената цел да произведе аромат чрез разграждане или реакция с други компоненти при преработката на храните; може да се получи от:

з)

„други ароматизанти“ означава ароматизанти, добавени или предназначени за добавяне към храни, за да им придадат мирис или вкус и които не попадат в обхвата на определенията по букви от б) до ж);

и)

„хранителна съставка с ароматични свойства“ означава хранителна съставка, различна от ароматизантите, която може се добави към храната с основната цел да бъде подобрен или променен нейният аромат и която допринасят значително за наличието в храната на някои естествено присъстващи нежелани вещества;

й)

„изходен материал“ означава материал от растителен, животински, микробиологичен или минерален произход, от който се произвеждат ароматизанти или хранителни съставки с ароматични свойства; това могат да бъдат:

к)

„подходящ физичен процес“ означава физичен процес, който не променя целенасочено химичното естество на съставките на ароматизантите и не включва, inter alia, употреба на монокислород, озон, неорганични катализатори, метални катализатори, органометални реагенти и/или UV лъчи.

а)

въз основа на наличните научни доказателства, да не създават заплаха за здравето на потребителите и

б)

тяхната употреба да не заблуждава потребителя.

а)

ароматични препарати, посочени в член 3, параграф 2, буква г), подточка i);

б)

термично преработени ароматизанти, посочени в член 3, параграф 2, буква д, подточка i), които отговарят на условията за производство на термично преработени ароматизанти и на максималните нива на определени вещества в термично преработените ароматизанти, определени в приложение V;

в)

ароматични прекурсори, посочени в член 3, параграф 2, буква ж), подточка i);

г)

хранителни съставки с ароматични свойства.

а)

ароматични вещества;

б)

ароматични препарати, посочени в член 3, параграф 2, буква г), подточка ii);

в)

термично преработени ароматизанти, получени чрез нагряване на съставките, които изцяло или отчасти попадат в обхвата на член 3, параграф 2, буква д), подточка ii), или за които не са изпълнени условията за производство на термично преработени ароматизанти и/или максимално допустимите нива на някои нежелани вещества, посочени в приложение V;

г)

ароматични прекурсори, посочени в член 3, параграф 2, буква ж), подточка ii);

д)

други ароматизанти, посочени в член 3, параграф 2, буква з);

е)

изходни материали, различни от храните, посочени в член 3, параграф 2, буква й), точка ii).

а)

идентификацията на ароматизанта или одобрения изходен материал;

б)

ако е необходимо, условията, при които ароматизантът може да се използва.

а)

дали дадено вещество или смес от вещества, материали или видове храни попада в категориите по член 2, параграф 1;

б)

в коя конкретна категория от изброените в член 3, параграф 2, букви б)-й) попада дадено вещество;

в)

дали определен продукт спада към категория храна или представлява храна, посочена в приложение I или приложение III, част Б.

а)

търговското описание: или думата „ароматизант“, или по-конкретно название или описание на ароматизанта;

б)

указанието „за употреба в храни“ или „за ограничена употреба в храни“, или специфични указания за неговото предназначение за употреба в храни;

в)

ако е необходимо, специални условия на съхранение и/или употреба;

г)

маркировка, идентифицираща партидата;

д)

списък в низходящ ред на теглото на:

е)

името или търговското наименование и адреса на производителя, опаковчика или продавача;

ж)

указание за максималното количество на всеки съставен елемент или група съставни елементи, предмет на количествено ограничение в храната, и/или подходяща информация с ясни и лесно разбираеми термини, позволяващи на купувача да съблюдава настоящия регламент или друго съответно законодателство на Общността;

з)

нетното количество;

и)

датата на минималния срок на трайност или годност;

й)

когато е подходящо, информация относно ароматизанта или други вещества, посочени в настоящия член и изброени в приложение III а на Директива 2000/13/ЕО по отношение на обозначението на съставките в храните.

1.

Член 1, параграф 4, буква м) се изменя, както следва:

2.

В член 1, параграф 4, буква н), точка 1) втора алинея се заменя със следното:

„Допълнително могат да бъдат използвани други ароматични вещества, определени в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № …/2008 (23) и/или ароматични препарати, определени в член 3, параграф 2, буква г) от същия регламент, но трябва да преобладава вкусът на кимион“.

3.

В член 1, параграф 4, буква п) първата алинея се заменя със следното:

„Спиртни напитки с преобладаващ горчив вкус, произведени чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с ароматични вещества, определени в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № …/2008 (23) и/или ароматични препарати, определени в член 3, параграф 2, буква г) от същия регламент“.

4.

В член 1, параграф 4, буква у) първата алинея се заменя със следното:

„Спиртна напитка, произведена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с аромат на карамфил и/или канела, чрез един от следните процеси: мацерация и/или дестилация, редестилация на алкохолната напитка при наличие на части от горепосочените растения, добавяне на ароматични вещества, определени в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № …/2008 (23), на карамфил или канела, или чрез комбинация от тези методи“.

5.

В член 4, параграф 5 първата и втората алинея, с изключение на списъците в букви а) и б), се заменят със следното:

„Единствено естествени ароматични вещества и ароматични препарати, определени в член 3, параграф 2, букви в) и г) от Регламент (ЕО) № …/2008 (23), могат да се използват за производството на спиртните напитки, определени в член 1, параграф 4, освен в случая на тези, определени в член 1, параграф 4, букви м), н) и п). Ароматичните вещества, определени в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № …/2008 (23) обаче са разрешени за използване в ликьорите, с изключение на посочените по-долу.“

1.

В буква а), трето тире, първо подтире се заменя със следното:

2.

В буква б), второ тире, първо подтире се заменя със следното:

3.

В буква в), второ тире, първо подтире се заменя със следното: