18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/1

—

като взе предвид Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (1) (Директива за птиците),

—

като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (2) (Директива за местообитанията),

—

като взе предвид екологичната мрежа на Европейския съюз от специални защитени територии, установени от двете гореспоменати директиви, наречена мрежа „Натура 2000“,

—

като взе предвид резултата от деветото заседание на Конференцията на страните (КС 9) по Конвенцията за биологично разнообразие,

—

като взе предвид доклад № 3/2008 на Европейската агенция за околна среда „Европейските гори – условия на екосистемата и устойчива употреба“,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0478/2008),

А.

като има предвид, че ефективната защита и, при необходимост, възстановяването на последните зони на дива природа в Европа са жизненоважни за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г.;

Б.

като има предвид, че целта да се спре загубата на биоразнообразие до 2010 г. няма да бъде постигната и че вече се усеща отрицателното социално и икономическо въздействие от загубата на биоразнообразие и влошаването на екосистемните услуги;

З.

като има предвид, че ЕС следва да надгражда върху текущите постижения като „Натура 2000“ и да разработи значително подсилена и амбициозна нова политическа рамка за биологичното разнообразие след 2010 г.;

Г.

като има предвид, че директивите за птиците и местообитанията предоставят стабилна и приложима рамка за опазване на природата, включително зоните на дива природа, от вредни дейности;

Д.

като има предвид, че целите на политиката на ЕС за биологично разнообразие и на директивите за птиците и местообитанията все още далеч не са интегрирани в достатъчна степен в отрасловите политики, като тези за селско стопанство, регионално развитие, енергетика или транспорт;

Е.

като има предвид, че зоните на дива природа осигуряват важни запаси от въглерод, чието опазване е важно както за биологичното разнообразие, така и за опазването на климата;

Ж.

като има предвид, че въздействието на нахлуващите несвойствени видове върху биологичното разнообразие съставлява особено опасна заплаха за зоните на дива природа, като ранното установяване на такива нахлуващи видове може да не е възможно и могат да настъпят значителни екологични и икономически щети преди да има възможност за предприемане на действия;

1.

Призовава Комисията да даде определение за дива природа; определението следва да включи такива аспекти като екосистемни услуги, консервационна стойност, изменение на климата, устойчиво използване;

2.

Призовава Комисията да предостави мандат на ЕИП и други релевантни европейски органи за картографиране на последните зони на дива природа в Европа с оглед установяване на настоящото разпределение, равнището на биоразнообразие на различните райони и покритието на все още незасегнатите зони, както и на зоните, в които човешката дейност е минимална (разделени на основни видове местообитания: зони на дива природа в гори, сладководни и морски басейни);

3.

Призовава Комисията да проведе проучване на стойността и ползите от опазване на дивата природа; проучването следва да е насочено по-специално към проблемите на екосистемните услуги, равнището на биоразнообразие в зоните на дива природа, приспособяването към изменението на климата и устойчивия природен туризъм;

4.

Призовава Комисията да разработи стратегия за дивата природа в ЕС, съгласувана с Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, като се използва подход, базиран на екосистемите, идентифицират се застрашените видове и биотопи и се установят приоритети;

5.

Призовава Комисията и държавите-членки да развиват зоните на дива природа; подчертава необходимостта от осигуряване на специално финансиране за намаляване на разпокъсаността, внимателно управление на зоните за възстановяване на дивата природа, разработване на механизми и програми за обезщетение, повишаване на осведомеността, постигане на разбираемост и въвеждане в мониторинга и измерването на благоприятното състояние на съхранение на свързани с дивата природа концепции, като например ролята на свободните естествени процеси и структурните елементи, получени в резултат на тези процеси ; счита, че работата следва да се извършва в сътрудничество с местното население и другите заинтересовани лица;

6.

Призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с местните неправителствени организации, заинтересованите лица и местното население за популяризиране на ценността на дивата природа;

7.

Призовава държавите-членки да предприемат и подкрепят информационни кампании за повишаване на осведомеността сред обществото относно дивата природа и нейната значимост и да развиват разбирането, че опазването на биоразнообразието може да бъде съвместимо с икономическия растеж и заетостта;

8.

Призовава държавите-членки да обменят опит по отношение на най-добрите практики и натрупани знания по отношение на зоните на дива природа, като създадат група от ключови европейски експерти с цел проучване на концепцията за дивата природа в Европейския съюз и включване на проблемите на дивата природа в европейския дневен ред;

9.

Предвид добре документираните вреди, които туризмът е нанесъл и продължава да нанася върху голяма част от най-ценното природно наследство на Европа, призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че дори когато е фокусиран върху запознаването на посетителите с местообитанията и дивите видове в зоните на дива природа, туризмът се осъществява изключително отговорно, като се използва в максимална степен опитът, натрупан в и извън Европа, по отношение на минимизирането на неговото въздействие и където това е подходящо, въз основа на член 6 от Директивата за естествените местообитания; следва да бъдат взети предвид моделите, при които до зоните на дива природа в по-голямата им част достъпът е забранен (извън разрешените научни изследвания), но една ограничена част от тях е отворена за устойчив туризъм от високо качество, основан на опита от дивата природа и носещ икономически ползи на местните общности;

10.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на ефективното опазване на зоните на дива природа;

11.

Призовава Комисията да установи непосредствените опасности, свързани със зоните на дива природа;

12.

Призовава Комисията да разработи подходящи препоръки, които да дадат насоки на държавите-членки на ЕС относно най-добрите подходи за гарантиране на опазването на естествените местообитания;

13.

Призовава Комисията и държавите-членки да защитават зоните на дива природа по-добре чрез по-ефективно и по-последователно прилагане на директивите за птиците и местообитанията, рамковата директива в областта на политиката за водите (3) и рамковата директива за морската стратегия (4), с по-добро финансиране за избягване на унищожаването на тези зони от вредни, неустойчиви дейности;

14.

Приветства преразглеждането на директивата за птиците и директивата за местообитанията с оглед, където това е необходимо, те да бъдат приспособени с цел по-добро опазване на застрашените видове и биотопи;

15.

Призовава Комисията да приеме инициативата Wild Europe, партньорство на няколко организации за съхранение на природата, включително Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), Световна комисия по защитени територии към IUCN (IUCN-WCPA), Световния фонд за дива природа (WWF), Birdlife International и PAN Parks, със силен интерес към териториите с дива природа или зоните с почти дива природа;

16.

Призовава Комисията, в сътрудничество със заинтересованите лица, да разработи насоки за защита, управление, устойчиво използване, наблюдение и финансиране на зоните на дива природа в рамките на мрежата „Натура 2000“, по-специално по отношение на настъпващите предизвикателства, като изменението на климата, незаконния дърводобив и нарастващото търсене на храни;

17.

Изразява дълбока загриженост за европейската политика в областта на биоразнообразието поради недостига на финансиране за управлението на мрежата „Натура 2000“; в този контекст призовава Комисията да подготви съфинансиране от страна на Общността за управлението на обектите в държавите-членки, както е предвидено в директивата за местообитанията;

18.

Призовава Комисията да отреди специална роля и по-строга защита за зоните на дива природа в мрежата „Натура 2000“;

19.

Счита, че политиката за развитието на селските райони и интегрирането на опазването на околната среда в селскостопанския сектор на ЕС трябва да бъдат засилени; преценява обаче, че Фондът за развитие на селските райони е недостатъчен за финансиране на съхраняването на биоразнообразието и дивата природа от гледна точка на ресурсите, изготвянето на програмите и експертните познания;

20.

Призовава Комисията да гарантира, че мрежата „Натура 2000“ ще бъде допълнително укрепена, за да се превърне в последователна и функционираща екологична мрежа, в която е отредено централно място на зоните на дива природа; подчертава необходимостта от съгласувани политики в такива сектори, като общата селскостопанска политика, транспорта, енергетиката, бюджета, с цел да не се подкопават целите на „Натура 2000“ по съхранението;

21.

Призовава Комисията и държавите-членки да работят съвместно за разработване на стабилна нормативна уредба относно нахлуващите несвойствени видове, която да обхваща както екологичните, така и икономическите въздействия, произтичащи от такива видове, и специфичната уязвимост на зоните на дива природа спрямо тази заплаха;

22.

Призовава Комисията да осъществява наблюдение и оценка на въздействието на изменението на климата върху дивата природа;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да установят съхранението на дивата природа като приоритет в тяхната стратегия с цел противодействие на изменението на климата;

24.

Призовава Комисията, в контекста на изменението на климата, да предприеме изследване и да представи насоки за това, в кои случаи и по какъв начин с човешка намеса може да се управлява дивата природа с цел тя да бъде съхранена;

25.

Изразява своята силна подкрепа за укрепване на политиките и мерките, свързани с дивата природа;

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/5

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2007 г., озаглавено „Дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията“ (COM(2007)0869),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2008 г. за изменение на Регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 с цел подобряване функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система (COM(2008)0388),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване и за отмяна на Директива 2006/23/ЕО на Съвета (COM(2008)0390),

—

като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (2), Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (3) и Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност (5) (Регламент за EASA),

—

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (6) (Регламент за разпределяне на слотовете),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 375/2007 на Комисията от 30 март 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1702/2003 за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателната годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 376/2007 на Комисията от 30 март 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2042/2003 относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR) (9),

—

като взе предвид Проекта за рентабилни малки въздухоплавателни средства (CESAR), финансиран по Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г. относно Единно европейско небе II: към по-устойчива и по-добре функционираща авиация (COM(2008)0389),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 януари 2007 г., озаглавено „План за действие по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа“ (COM(2006)0819),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до от 30 април 2008 г. за прилагането на Регламент (ЕИО) № 95/93 относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността, изменен (COM(2008)0227),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 март 2007 г., озаглавено „Състояние на проекта за изграждане на европейска система от ново поколение за ръководство на въздушното движение (SESAR)“ (COM(2007)0103),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0501/2008),

А.

като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията обхващат разнообразни въздухоплавателни дейности; като има предвид, че терминът обхваща всички граждански въздухоплавателни дейности, различни от търговските въздушни превози, а също и граждански въздухоплавателни услуги, изпълнявани при поискване и срещу заплащане;

Б.

като има предвид, че този сектор обхваща и разнообразни дейности с висока стойност, като например специализирани авиационни услуги (въздушно картографиране, селскостопански полети, противопожарни полети, наблюдение на движението по пътищата), обучение по пилотиране и развлекателни полети;

З.

като има предвид, че понастоящем липсват данни и статистическа информация за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

Г.

като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията са най-бързо развиващият се сегмент на гражданското въздухоплаване в Европа; като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията допълват редовните въздушни превози, предлагани от търговските авиокомпании и по този начин носят конкретни социални и икономически ползи, като например повишаване на мобилността на гражданите, производителността на стопанството и регионалното сближаване;

Д.

като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията имат нарастващо икономическо значение, по-специално за европейското самолетостроене, което постоянно увеличава своя дял на световния пазар и има значителен потенциал за по-нататъшен растеж;

Е.

като има предвид, че политиката на ЕС в областта на въздухоплаването традиционно се фокусира върху търговското въздухоплаване, като не обръща нужното внимание на неговото нарастващо въздействие върху авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

Ж.

като има предвид, че правилата, предназначени да регламентират работата на сложни търговски въздухоплавателни средства, може да наложат непропорционално финансово и регулаторно бреме на операторите на малки частни въздухоплавателни средства; следователно, като има предвид, че регулаторните подходи на „универсалния модел“ и единното прилагане на правилата в различните сектори на въздухоплаването са се оказали неподходящи в определени отношения;

З.

като има предвид, че достъпът до въздушното пространство и аеродрумите е основен проблем за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тъй като е налице все по-растяща разлика между търсенето и капацитета; като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията все повече ще се конкурират с по-широкия авиационен сектор за достъп до въздушното пространство и аеродрумите;

1.

Силно приветства съобщението на Комисията относно авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тъй като то представя сериозен анализ на проблемите, засягащи сектора, и посочва определен брой подходящи подхода за отговаряне на специфичните нужди на този сектор в рамките на постоянен диалог между всички заинтересовани страни;

2.

Подчертава необходимостта от отчитане на интересите и особеностите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията при разработването на бъдещи инициативи на политиката в областта на въздушния транспорт, с оглед на укрепването на тяхната конкурентоспособност; в тази връзка призовава Комисията да гарантира прилагането на принципите на пропорционалността и субсидиарността при разработването и изпълнението както на съществуващото, така и на бъдещото законодателство в областта на въздухоплаването;

3.

Припомня на Комисията необходимостта от системно извършване на сегментирана оценка на въздействието, за да се предвиди диференциране на нормативната уредба, засягаща различни категории предприятия и потребители на въздушното пространство, ако това е необходимо и дотолкова, доколкото не излага на риск безопасността;

4.

Призовава Комисията, когато приема мерки за прилагане, отнасящи се до авиационната безопасност, да осигури тяхната пропорционалност и съразмерност спрямо сложността на съответната категория въздухоплавателно средство и експлоатация;

5.

Приветства неотдавнашното адаптиране на стандартите за техническо обслужване на въздухоплавателните средства, които не се използват в търговското въздухоплаване, и по-специално за въздухоплавателни средства, които не са класифицирани като „сложни моторни въздухоплавателни средства“, като добър пример за пропорционално регулиране;

6.

Счита, че известна гъвкавост на етапа на изпълнение би била желателна що се отнася до авиацията с общо предназначение; вярва, че това би могло да се постигне чрез делегиране на определени надзорни правомощия на асоциациите и организациите за въздушни спортове и развлекателни полети, при упражняване на надзор от съответните авиационни органи и при условие че не съществува конфликт на интереси;

7.

Приканва Комисията да проучи възможността за определяне на опростени процедури за сигурност процеси за проверка на пътниците на бизнес авиацията, без да се накърнява тяхната сигурност и безопасност по какъвто и да е начин;

8.

Предлага Комисията да улесни обмена на най-добри практики в областта на мерките по сигурност на територията на малките и средни по размер летища;

9.

Посочва, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията все по-трудно получават достъп не само до основните летища, но и до регионалните летища, тъй като нарастващото търсене от страна на търговското въздухоплаване подлага на напрежение наличността на слотовете и стоянките за самолети;

10.

Настоява Комисията и държавите-членки, чрез техните летищни органи, да разрешат тези проблеми чрез прилагане на мерки за оптимизиране използването на съществуващия капацитет посредством по-добро планиране и развитие на съвременните технологии, както е предвидено в Плана за действие на Комисията по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа („План за действие на Комисията“);

11.

Очаква становището на Общностната обсерватория за капацитета на летищата относно разработването на мерки за подобряване на капацитета на европейската мрежа от летища и очаква обсерваторията да играе важна роля при изпълнението на Плана за действие на Комисията;

12.

Вярва, че хеликоптерът може да бъде важно средство за придвижване на къси разстояния между летища и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да го включат в стратегиите за повишаване на капацитета;

13.

Насърчава държавите-членки и регионалните и местните органи да инвестират в модернизацията и изграждането на малки и средни летища, които са от голямо значение за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

14.

Насърчава държавите-членки да инвестират в специфична инфраструктура, необходима за операциите и престоя на самолетите от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

15.

Насърчава държавите-членки, а също така регионалните и местните органи да включват всички заинтересовани страни в процесите на консултация с цел предназначаване, ако това е целесъобразно, на потенциални или вече съществуващи летища специално за целите на авиацията с общо предназначение и на бизнес авиацията; що се отнася до изведени от експлоатация военни летища, в процеса на консултации следва да бъдат включени и военните органи;

16.

Счита за жизнено важно разделянето на зони на въздушното пространство в близост до малките и средни летища да бъде подходящо за авиацията с общо предназначение и за бизнес авиацията и всяка промяна на тези зони да бъде предшествана от консултации със съответните ползватели;

17.

Подчертава, че на бизнес авиацията следва да бъде предоставен, когато това е възможно, подходящ достъп до основните летища, така че тя да може да свързва регионите на Европа с нейните икономически центрове и призовава настоятелно и спешно Комисията да проучи и до края на 2009 г. да изготви доклад до Парламента относно необходимостта от адаптиране на съответните разпоредби на действащия регламент за разпределяне на слотовете;

18.

Подчертава необходимостта от разработване на европейско равнище на хармонизиран подход за гарантиране на съгласуването между летищните слотове и плановете на полетите, призовава Комисията да предложи подходящи мерки и да насърчава участието в тази дейност на европейските координатори на летища;

19.

Очаква, че въвеждането на система на управление на въздушното движение с модерни и новаторски технологии в рамките на съвместния проект SESAR (проект за изграждане на европейска система от ново поколение за ръководство на въздушното движение) ще допринесе за преодоляване на фрагментирането на европейското въздушно пространство и прогнозираното му претоварване и значително ще увеличи капацитета на въздушното пространство, което ще е от полза за всички потребители на въздушното пространство, включително авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

20.

Подчертава обаче, че програмата SESAR трябва напълно да отчита особеностите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията и да донесе реални ползи на сектора, без да налага излишно бреме върху него;

21.

Счита, че една от целите трябва да бъде предоставянето на достъп на всички, които осъществяват полети съгласно правилата за визуален полет, до информация за трафика и метеорологична и аеронавигационна информация, които да са лесни за използване и с добро съотношение разходи - ефективност;

22.

Настоява законодателството относно „Единно европейско небе“ и SESAR да не водят до непропорционални и прекалено скъпо струващи технически изисквания за малките въздухоплавателни средства, осъществяващи полети по правилата за визуален полет, като същевременно признава изцяло, че всяко въздухоплавателно средство, което използва контролирано въздушно пространство, трябва да разполага с оборудване, осигуряващо подходящо равнище на безопасност, като например уреди за определяне на местоположението;

23.

Счита, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията имат по-слабо въздействие върху околната среда по отношение на емисиите на CO2 и шума в сравнение с търговското въздухоплаване;

24.

Счита за необходимо обаче емисиите да се намалят посредством допълнително подобряване на екологичните показатели на по-малките въздухоплавателни средства, като се използват по-чисти горива и се насърчават научните изследвания, технологичното развитие и новаторството; в тази връзка подчертава важността на такива инициативи като „Чисто небе“ и CESAR;

25.

Отбелязва, че по-голямата част от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията остава извън обхвата на Директивата за включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

26.

Счита, че проблемът с шума трябва да се разрешава на национално и местно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност и че картографирането на шума е едно от средствата за предоставяне на балансирана методология за гарантиране на развитието на летищата без създаване на значително шумово замърсяване за местните жители;

27.

Счита, че тези, които взимат политически решения, трябва да разполагат с подходящи данни и статистическа информация за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, за да могат напълно да разбират сектора и следователно да са в състояние да го регламентират по подходящ начин; поради това призовава Комисията и Евростат да разработят и приложат системен подход за събирането и обмена на международни и европейски данни;

28.

Приветства поясняването на правните определения от страна на Комисията, включително определението на частична собственост, и припомня, че на този въпрос е обърнато внимание в преразгледания регламент за EASA и в правилата за прилагане му, които в момента се изготвят;

29.

Призовава Комисията да вземе подходящи мерки за улесняване на достъпа до световните пазари на самолетостроителната промишленост на ЕС в областта на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

30.

Счита, че е необходимо интересите на авиацията с общо предназначение и на бизнес авиацията да бъдат взети предвид при разработването на външната политика на ЕС в областта на авиацията, по-специално що се отнася до трансатлантическите полети;

31.

Призовава Комисията да засили подкрепата за научноизследователските и развойни дейност и новаторството в областта на въздухоплаването, по-специално от страна на МСП, които проектират и строят въздухоплавателни средства за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

32.

Счита за важно насърчаването на авиацията за развлекателни и спортни цели, а също и на европейските аероклубове, които са важен източник на професионални умения за целия сектор на въздухоплаването;

33.

Призовава Комисията да отчита важната роля, която този сектор на авиацията играе и може да продължи да играе в развитието на професионалното обучение на пилотите;

34.

Приканва Комисията да докладва на Парламента до края на 2009 г. относно постигнатия напредък по отношение на повдигнатите в този доклад въпроси;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/10

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 14 декември 2007 г.„Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“ (COM(2007)0799) („Съобщението на Комисията“),

—

като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (1),

—

като взе предвид Директива 2004/17/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (2),

—

като взе предвид тълкувателното съобщение на Комисията относно прилагането на правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесии по отношение на институционализирани публично-частни партньорства (ИПЧП) (3),

—

като взе предвид всички приложими правила за конкуренция относно държавните помощи и права върху интелектуална собственост,

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 21 декември 2007 г. относно инициатива за водещи пазари в Европа (COM(2007)0860), както и консултацията на Комисията относно създаването на мрежи за обществени поръчки в подкрепа на тази инициатива,

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г.„Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394), както и работния документ на Комисията от 25 юни 2008 г. относно европейския кодекс за най-добри практики, улесняващи достъпа на МСП до договори за възлагане на обществени поръчки (SEC(2008)2193),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 септември 2006 г.„Да приложим знанието на практика: Широкообхватна иновационна стратегия за ЕС“ (COM(2006)0502) и резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2007 г. (4),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от 23 февруари 2007 г.„Ръководство за справяне с новаторските решения в областта на обществените поръчки: 10 елемента на добрата практика“ (SEC(2007)0280),

—

като взе предвид доклада на независимата експертна група относно научно-изследователската и развойна дейност и иновациите „Създаване на иновационна Европа“ (5) (доклада Aho),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите относно доставките на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа (6),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по правни въпроси (A6-0018/2009),

А.

като има предвид, че Лисабонската стратегия призовава държавите-членки да увеличат инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност до 3% от БВП – ключов ангажимент за насърчаване на иновациите и основаната на знанието икономика;

Б.

като има предвид, че в доклада Aho обществените поръчки се посочват като стратегически инструмент за постигането на тази цел;

З.

като има предвид, че Комисията и държавите-членки трябва да подпомогнат създаването на необходимата експертиза за най-добро оползотворяване на препоръките в съобщението на Комисията;

Г.

като има предвид, че в момента Комисията не разполага с налични инструменти за насърчаване на пилотни проекти за доставки на развойни продукти и инициативата за това е изцяло в ръцете на държавите-членки;

1.

Приветства съобщението на Комисията и подкрепя предложения модел за разпределяне на рисковете/ползите от доставките на развойни продукти като един от двигателите на иновациите;

2.

Одобрява доклада Aho и по-специално мнението, че държавите-членки следва да използват обществените поръчки за насърчаване търсенето на иновационни стоки чрез подобряване на качеството и достъпността на обществените услуги;

3.

Отбелязва, че въпреки съществуването на многобройни европейски научноизследователски програми, техните резултати още не са оползотворени от публични органи чрез обществени поръчки;

4.

Отбелязва вниманието, което вече е отделено на доставките на развойни продукти, по-специално в САЩ, Китай и Япония, които активно разработват този потенциал посредством редица инструменти на обществената политика, като проектът за оценка на изпълнението при придобивания в областта на отбраната (DAPA) в САЩ;

5.

Счита, че доставките на развойни продукти представляват един недостатъчно използван двигател, задвижен от иновациите растеж в ЕС със значителен потенциал за постигане на високо качество и лесна достъпност на обществените услуги като например здравеопазване и транспорт, както и справяне със социалните предизвикателства на климатичните промени, устойчивата енергия и застаряващото население;

6.

Изразява съжаление, че голям брой публични органи не осъзнават потенциала на доставките на развойни продукти и все още не действат като „интелигентни потребители“;

7.

Счита, че оптималните ползи от тази инициатива ще се реализират само ако възлагащите органи включат иновациите като една от целите в тяхната програма за обществени поръчки;

8.

Отбелязва, че доставките на развойни продукти могат да се извършват в рамките на съществуващата правна рамка на Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, които изключват услугите за научно-изследователска и развойна дейност извън обхвата си (7), освен ако предоставяните услуги не бъдат изцяло заплатени от възлагащия орган и ползите от тях не бъдат единствено за възлагащия орган;

9.

Настоятелно призовава държавите-членки да направят внимателен преглед на националното си законодателство, за да се гарантира, че при доставките на развойни продукти публични органи не са ограничени посредством несъществуващо, невярно или ненужно сложно транспониране на съответното освобождаване и от ненужно обстойни национални изисквания за възлагане на обществена поръчка и модели за обществени поръчки;

10.

Въпреки характерния подход, възприет при доставките на развойни продукти, отбелязва, че добрите принципи на доставки следва да продължават да се прилагат, а именно прозрачност и конкурентоспособност, за да се гарантира, че интегрираните крайни продукти задоволяват нуждите на потребителите;

11.

Подкрепя съобщението на Комисията, което предоставя възможна идейна основа за доставките на развойни продукти и изпълнението им, но счита, че съществуват някои несъответствия по отношение на начина на прилагане на предложената процедура, по-специално на местно и регионално равнище;

12.

Счита, че що се отнася до местните и регионалните органи, все още не съществува достатъчно информация относно продължаващите да съществуват пречки, които ги възпрепятстват да осъществяват доставките на развойни продукти с цел да насърчават истински иновационни решения в обществен интерес;

13.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да работят заедно, за да се гарантира, че възлагащите органи в местните, регионални и други органи извън централната администрация развиват необходимата експертиза за осъществяване на иновационни доставки;

14.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на местните и регионалните възлагащи органи насоки и инструменти за обучение, които показват по какъв начин могат да се използват доставките на развойни продукти в областта на научно-изследователска и развойна дейност;

15.

Следователно приветства инициативата на Комисията за финансиране на добри практики и обучение в сферата на доставките на развойни продукти в работната програма за 2009 г. на Седма рамкова програма;

16.

Приветства горепосочения работен документ на Комисията относно 10-те елемента на добрата практика за иновационни решения в областта на обществените поръчки, както и по-общите дейности на Pro Inno Europe в подкрепа на иновациите; призовава Комисията да изготви подобно ръководство за най-добри практики относно доставките на развойни продукти;

17.

Счита, че доставките на развойни продукти имат много голям потенциал като крачка напред към вграждането на иновационни форми на обществени поръчки, но признава необходимостта от специализирани умения за обществени поръчки, както и от спонсориране от страна на държавите-членки, в партньорство с предприятия, университети и образователни центрове, на свързани с обучение дейности за разработването на инструменти за управление;

18.

Призовава компетентната генерална дирекция на Комисията да си сътрудничи с всяка друга при съставянето на изчерпателен, лесен за разбиране, но правно недвусмислен справочник, написан на всички официални езици, с практически примери, показващи как съответните правни принципи могат на практика да бъдат прилагани правилно, по-специално за използване от страна на малки и средни предприятия (МСП) и възлагащи органи;

19.

Настоятелно призовава Комисията в справочника да предостави по-специално практически примери за разпределяне на рисковете и ползите в съответствие с пазарните условия; в допълнение на това счита, че правата върху интелектуалната собственост трябва да бъдат безусловни в компаниите, които участват в доставки на развойни продукти, тъй като САЩ и Япония работят въз основа на този модел, който насърчава много компании да се включат в процедурите за доставки на развойни продукти;

20.

Отбелязва по-специално значението за успеха на доставките на развойни продукти от разработване на модел за разпределяне на рисковете/ползите според пазарните условия и получаването на права върху интелектуална собственост в участващите предприятия;

21.

Призовава държавите-членки и Комисията да определят в иновационната политика средносрочни и дългосрочни предизвикателства за обществото, които да бъдат решени чрез технологични решения, разработени посредством доставки на развойни продукти; изразява мнение, че такива решения биха могли да включват конкурси за проект и фондове като американския Driverless Vehicle Challenge;

22.

Счита, че прехвърлянето на знания между иновационни в технологическо отношение университети, изследователски центрове и възлагащи органи съставлява неделима част от успешните доставки на развойни продукти;

23.

Отбелязва, че европейските иновационни агенции като например VINNOVA в Швеция, Tekes във Финландия, Senternovem в Нидерландия и Innovation Norway са неделима част от прехвърлянето на знания между бъдещи клиенти и изследователи; чрез насърчаване на сътрудничеството между страните, включени в научноизследователска и развойна дейност, те съдействат за разбирането на доставките на развойни продукти; следователно насърчава държавите-членки да разглеждат работата на тези агенции като отправна точка за дейността им;

24.

Отбелязва значението на технологичните платформи на ЕС при предоставянето на рамка за определяне на приоритетите на научноизследователска и развойна дейност и при свързването на готовите за разработване иновации с нуждите на бъдещите клиенти; отбелязва също така, че технологичните платформи могат да приравнят ранното развитие на пазара на нови технологии с нуждите на публичните органи; следователно призовава Комисията да гарантира по-добро участие на технологичните платформи в доставките на развойни продукти;

25.

Приветства инициативата на Комисията за водещи пазари като силен катализатор за използването на доставките на развойни продукти в подкрепа на иновациите с оглед създаване на ключови мащабни пазарни, като отбелязва по-конкретно инициативата за създаване на мрежи за обществени поръчки в подкрепа на инициативата за водещи пазари;

26.

Приветства усилията на Комисията за по-добър достъп до обществени поръчки на МСП в ЕС в европейския кодекс за най-добри практики на Small Business Act;

27.

Приветства разяснението на Комисията, че процедурите за доставки на развойни продукти могат да се провеждат от възлагащите органи по време на всички етапи от разработването и разгръщането на нов продукт или услуга, а не само за фундаментални научни изследвания; отбелязва, че този всеобхватен подход насърчава достъпа на МСП до обществени поръчки;

28.

Приветства предложението на Комисията за изясняване на ролята на публичните органи при насърчаването на научноизследователска и развойна дейност и стимулирането на иновациите посредством дейностите им, свързани с доставки; подчертава, че политиките на доставки на държавите-членки не следва да бъдат твърде установени, при положение, че доставките на развойни продукти на практика могат да бъдат организирани по различен начин, така че да отговарят на специфичните проекти и нужди, като същевременно са в съответствие с правилата на Общността;

29.

Счита, че концепцията за доставки на развойни продукти е важна, но се опасява, че ще бъде безуспешна при включването й в МСП, докато не се разбере ясно как трябва да функционират доставките на развойни продукти, по-специално в трансграничен контекст; посочва, че основният принцип на доставките на развойни продукти, по-специално фактът, че публични органи не запазват всички ползи, които произтичат от научно-изследователската и развойна дейност, а всяка компания запазва правата на собственост по отношение на новите идеи, които създава, гарантира, правна сигурност и защита на идеите на участващите сфери на дейност;

30.

Признава, че МСП могат да се възползват от доставките на развойни продукти посредством разпределяне на риск (предвид техните по-ограничени възможности за инвестиции), постепенен растеж (в размер и опит) по време на всеки етап от процеса на научно-изследователска и развойна дейност и рационализирания процес на предлагане на цена в сравнение с традиционните обществени поръчки;

31.

Призовава Комисията да консолидира тези стратегии в една политика за обществени поръчки с цел да се насърчат иновациите посредством обществени поръчки, доставки на развойни продукти, развитие на водещи пазари и разрастване на МСП посредством обществени поръчки;

32.

Счита, като част от една консолидирана стратегия за насърчаване на иновациите посредством доставки на развойни продукти, че обществените кампании биха осигурили по-добър климат на възлагащите органи да инвестират повече в дейности за насърчаване на иновациите с по-дългосрочна възвращаемост на инвестициите; в тази връзка подпомага възможностите за създаване на контакти между местните, регионални и национални публични органи по отношение на доставките на развойни продукти;

33.

Счита, че доставките на развойни продукти могат да работят по-ефективно, ако съществуват достатъчно стимули публичните органи да навлязат в пазарите на научноизследователска и развойна дейност и доставчиците да бъдат включени в правителствени проекти; следователно отбелязва, че финансовите стимули са изключително важни за разбирането на доставките на развойни продукти и че в някои държави-членки те вече съществуват, където съществена част от разходите за първата доставка на развойни продукти може да се поеме от централния орган;

34.

Счита, че в обхвата на програмите на Общността за стимулиране на иновациите трябва да се обмислят финансови стимули за публичните органи в ЕС с цел съвместно предприемане на доставки на развойни продукти от иновационните технологии на водещите пазари и други области от общ европейски интерес;

35.

Отбелязва, че такива пилотни действия на Общността биха имали полза от един автоматичен преглед на Комисията и широко оповестяване на практическия опит и клаузите в договорите, даващи възможност на доставчиците да се позовават на добри прецеденти, които също биха могли да се използват в едно ръководство за най-добрите практики;

36.

Установява необходимостта от европейски пилотен проект в контекста на доставките на развойни продукти, за да покаже с пример подход за прилагане, който гарантира максимална правна сигурност и защита на сферите на дейност, по-специално за МСП, които по определение са най-неустойчивите страни в сравнение с възлагащите органи и големите предприятия, които в повечето случаи са включени в публичните доставки;

37.

Отбелязва, че укрепването на доставките на развойни продукти остава един от начините сред голяма част от държавите-членки за по-голямо участие в иновациите и научно-изследователската дейност; поради тази причина призовава държавите-членки да насърчават иновациите чрез ангажиране на всички участници, включително университети, научно-изследователски институти и други органи, които участват в насърчаването на икономическото развитие, така че публичните органи да се ангажират по-добре с иновационата инициатива; счита, че това ангажиране следва да бъде включено в последователна стратегия за научно-изследователска дейност, иновации и развойна дейност;

38.

Препоръчва на Комисията и на държавите-членки, с цел насърчаване на конкуренцията да се подкрепи използването на електронни системи за обществени поръчки и да се стимулира създаването на динамични процедури за улесняване на процеса на доставки на развойни продукти;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/16

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед - План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“ (COM(2008)0781), („Съобщение относно втория стратегически преглед на енергийната политика“),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавена „Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“ (COM(2008)0782),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 13 ноември 2008 г. относно въвеждането на програмата за трансевропейски енергийни мрежи през периода 2002-2006 г. (COM(2008)0770),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г. относно Директива 2004/67/ЕО от 26 април 2004 г. относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ (COM(2008)0769),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Съвета относно налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (COM(2008)0775),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Енергийна ефективност - как да се постигне двадесетпроцентната цел“ (COM(2008)0772),

—

като взе предвид предложението но Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработена версия) (COM(2008)0780),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, на етикети и в стандартна информация за продуктите (преработена версия) (COM(2008)0778),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (COM(2008)0779),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 26 ноември 2008 г. за директива на Съвета за създаване на общностна рамка за ядрена безопасност (COM(2008)0790),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Европа може допълнително да пести енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия“ (COM(2008)0771),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Вятърна енергия от разположени в морето инсталации: необходими действия за постигане на целите на енергийната политика за 2020 г. и за последващи периоди“ (COM(2008)0768),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Актуализиране на примерната ядрена програма в контекста на втория стратегически енергиен преглед“ (COM(2008)0776),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий - пътят до 2020 година и след това“ (COM(2007)0002),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 януари 2008 г., озаглавено „20% - 20% до 2020 година: Възможностите на Европа пред климатичните промени“ (COM(2008)0030),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 23 януари 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (COM(2008)0019),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ COM(2008)0800),

—

като взе предвид своята позиция от 4 април 2006 г. относно общата позиция на Съвета за приемането на Решението на Европейския парламент и на Съвета за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение № 1229/2003/ЕО (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно оценка на Евратом: 50 години европейска политика за ядрена енергия (2),

—

като има предвид своята резолюция от 25 септември 2007 г. относно пътната карта за възобновяемите енергийни източници в Европа (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г.„Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката“ (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2007 г. относно конвенционалните енергийни източници и енергийни технологии (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 31 януари 2008 г. по плана за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно европейски стратегически план за енергийните технологии (8),

—

като взе предвид своята позиция от 18 юни 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/54/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (9),

—

като взе предвид своята позиция от 9 юли 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/55/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (10),

—

като взе предвид своята позиция от 18 юни 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (11),

—

като взе предвид своята позиция от 9 юли 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1775/2005 относно условия за достъп до газопреносни мрежи (12),

—

като взе предвид своята позиция от 18 юни 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно подпомагането на ранни демонстрационни дейности за устойчиво развито производство на електроенергия от изкопаеми горива (14),

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8-9 март 2007 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 13-14 март 2008 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 15-16 октомври 2008 г.,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по външни работи (A6-0013/2009),

А.

като има предвид, че е всяка европейска енергийна политика трябва неразделно и едновременно да преследва три основни цели, а именно - сигурност на доставките и солидарност между държавите членки, борба срещу изменението на климата, включително силна ангажираност за изпълнение на собствените цели на Съюза, и конкурентоспособност;

Б.

като има предвид, че за постигането на гореспоменатите три цели е необходима пълна промяна на парадигмата на енергийната политика, която същевременно да доведе до решения, които отчитат социалните, природозащитни и икономически опасения, както и свързаните със заетостта;

В.

като има предвид, че зависимостта на Европейския съюз от конвенционални енергийни източници и от ограничен брой производители на енергия представлява сериозен риск за стабилността, благополучието и сигурността на енергийните доставки;

З.

като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност трябва да играе централна роля в намаляването на зависимостта от вноса на енергия и в борбата срещу изменението на климата;

Г.

като има предвид, че понастоящем търсенето на енергия в Европейския съюз продължава да расте в повечето сектори, като същевременно потенциалът за енергийна ефективност остава до голяма степен неоползотворен;

Д.

като има предвид, че ЕС към днешна дата внася 50 % от енергията, която консумира, и че този дял би могъл да стигне до 70 % през 2030 г.;

Ж.

като има предвид, че рисковете, които застрашават сигурността на доставките в ЕС, се увеличават от липсата на визия за една икономика, основана на трезв подход към потреблението на енергия, и ниското равнище на инвестициите, особено на местно и регионално равнище, водещо във всички сектори на енергетиката до ситуация, при която капацитетът е достигнал своя предел или е недостатъчен, от което най-вече произтича необходимостта от обновяване на електроцентралите до 2030 г. с прогнозиран размер на инвестицията от 900 млрд. евро;

З.

като има предвид, че спадът на цените на петрола и газа има отрицателен ефект върху планираните инвестиции, което налага подкрепа за всички големи инфраструктурни проекти, които допринасят за вноса на значителни количества газ в Европа, за разнообразяване на източниците и маршрутите и за предотвратяване на рисковете на транзита;

И.

като има предвид, че настоящата икономическа криза допълнително утежнява инвестирането в енергийната инфраструктура;

Й.

като има предвид, че независимо от това, че сценарият на Комисията предвижда намаляване на търсенето на конвенционални източници през следващите две десетилетия, Европа трябва да подкрепи всички планирани инвестиции в нов внос на енергийна инфраструктура; като има предвид, че това ще гарантира безопасен преход към новата европейска енергийна система, очакван през 2020 г.;

К.

като има предвид, че след 2030 г., за да намали значителния риск от недостиг на изкопаеми горива в световен мащаб, ЕС ще трябва да е развил и програмирал нови конкурентоспособни, устойчиви и с ниски емисии на CO2 енергийни технологии и същевременно значително да е намалил консумацията си на енергия;

Л.

като има предвид, че Съюзът спешно трябва да развие големи мрежови инвестиции и да завърши изграждането на вътрешния енергиен пазар, и като има предвид, че инициативи, гледащи напред в бъдещето, като тези за оператор на европейската преносна система и за създаването на единна eвропейска газопреносна мрежа, следва да бъдат насърчавани;

М.

като има предвид, че енергийният сектор и инвестициите в енергийна инфрастуктура се нуждаят от стабилна регулаторна рамка и по-тясно сътрудничество между националните регулатори;

Н.

като има предвид, че разработването на енергийни мрежи представлява лост за съществено подобряване на сигурността на доставките, на която следва да се отдели подобаващо място сред приоритетите на европейската енергийна политика;

О.

като има предвид, че електрическият и газовият сектор се нуждаят от стабилна и предсказуема регулаторна рамка, поради което е необходимо предоставянето на широки правомощия на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (Агенцията), с цел допринасяне за хармонизиране на националните регулаторни рамки и за избягване на несигурността до която може да доведе процедурата по комитология;

П.

като има предвид, че за да се допринесе за целите на гарантиране на сигурността на доставките, местните конвенционални енергийни източници на Съюза трябва да се експлоатират в държавите-членки, в които се намират съобразно националното и общностното законодателство в областта на опазването на околната среда;

1.

Призовава държавите-членки да възприемат този стратегически преглед като основа за енергийната политика на Европа и амбициозен план за действие за периода 2010 - 2012 г.;

2.

Потвърждава определената за 2020 г. тройна цел за намаляване с 20% на емисиите на парникови газове - с 30% в случай на постигане на международно споразумение за намаляване на потреблението на енергия с най-малко 20%, и за най-малко 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия; призовава Европейския съюз и държавите-членки да се превърнат в енергийно най-ефективната икономика за да допринесат активно за постигането на целта за ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий; призовава Европейския съюз и държавите-членки да намалят емисиите си от парникови газове с най-малко 80% до 2050 г.; призовава Комисията, след консултация със заинтересованите страни, да подготви енергийни сценарии, които да илюстрират възможните начини за постигане на посочените цели и да представят съпътстващите ги технически и икономически хипотези;

3.

Твърдо счита, че намаляването на потреблението на енергия е абсолютен приоритет за постигането на целите за устойчиво развитие, иновациите, създаване на нови работни места и конкурентоспособност, и че то също така представлява едно изключително ефикасно и евтино средство за подобряване на енергийната сигурност;

4.

Призовава Комисията и държавите-членки да направят целта за 20% намаление на потреблението на енергия до 2020 г. правно обвързваща за държавите-членки и да предложат и изпълнят последователни мерки за нейното постигане;

5.

Призовава държавите-членки да си поставят като цел повишаването на енергийната ефективност с 35% и увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници с 60% до 2050 г.;

6.

Призовава Комисията да подкрепи всички планирани инвестиции в нов внос на енергийна инфраструктура и възобновяеми енергийни технологии, с цел решаване на проблема с намаляващите цени на петрола и газа, което има отрицателно въздействие върху планираните инвестиции;

7.

Призовава държавите-членки да говорят в един глас предвид нарастващите рискове, застрашаващи Европейския съюз в областта на енергийната сигурност; отбелязва, че в момента техните действия не съответстват на това желание; счита за абсолютно наложително, в името на сигурността на доставките, солидарността и ефективността на преговорите за определяне на международната нормативна рамка, Комисията да предложи на Парламента и на Съвета да изготвят Европейска енергийна политика, която да зачита съответните отговорности и компетентност на Европейския съюз и на държавите-членки: международни отношения, енергийна ефективност, борба срещу изменението на климата, по-нататъшно развитие на вътрешния пазар, водене на преговори за сключване на международни договори, прогнози за бъдещето и диалог с производителите и транзитиращите страни, изследвания в областта на енергетиката и диверсифициране на енергийните доставки;

8.

Призовава Комисията да допринесе за това Европа да говори на един глас с производителите от трети страни чрез развитието на ползотворна взаимозависимост и да подкрепи укрепването на търговските позиции на дружествата на ЕС по отношение на държавните дружества на трети държави;

9.

Смята, че енергийната солидарност трябва да се превърне в голяма европейска кауза на европейско, регионално и двустранно равнище и че нарушението на доставките на енергия за една държава-членка засяга доставките за Европейски съюз като цяло;

10.

Подчертава значението на местните инициативи в борбата срещу изменението на климата; одобрява мерките, целящи насърчаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници, като програмите за финансиране по линия на политиката на сближаване, политиката на зелено данъчно облагане или приноса на „Конвента на кметовете“, и подкрепя в тази връзка идеята за „Съвет на островите“ за разпространение на най-добрите практики и развитие на високо енергийно ефективни общности и градове, използващи възобновяеми енергийни източници;

11.

Счита, че една подходяща Европейска енергийна политика трябва да се основава на балансирано съчетаване на енергийни източници, включващо използването на невъглеродни енергийни източници и изкопаеми горива с най-ниски въглеродни емисии и на нови технологии, които позволяват значително намаляване на емисиите на парникови газове от твърди изкопаеми горива;

12.

Смята, че държавите-членки следва да разработят национални стратегии за борба срещу енергийната бедност на тяхна територия;

13.

Смята, че разпределението на задачите между предприятията и вземащите политически решения, според което предприятията носят отговорността за сигурността на доставките, е доказало своите предимства и поради това следва да бъде запазено по принцип; призовава вземащите политически решения в бъдеще да приемат повече съпътстващи мерки за търговските дейности, предвид усложняващата се глобална обстановка;

14.

Припомня ангажиментите, поети от държавите-членки при подписването на Договора от Лисабон, да се борят срещу изменението на климата и да бъдат солидарни в условията на енергийна криза;

15.

Счита, че ратифицирането на Договора от Лисабон ще даде нов тласък на всички усилия за създаване на обща Европейска енергийна политика;

16.

Приветства Плана за действие на Европейския съюз за енергийна сигурност и солидарност;

17.

Отбелязва значителното закъснение в изграждането на приоритетни транспортни и енергийни мрежи от общоевропейски интерес; подчертава, че това ниско равнище на инвестициите забавя пълноценното функциониране на вътрешния пазар и води до достигането на пределния капацитет на всички сектори на енергетиката и дори до недостатъчен капацитет; отбелязва също така, че промишлеността е само частично отговорна за това и призовава държавите-членки по-добре да ангажират своите граждани, на първо място като ги информират за нуждите от нова инфраструктура и от енергийни проекти; призовава следователно националните регулаторни органи да направят възможното в рамките на своите компетенции, за да се ускорят инвестициите;

18.

Отбелязва, че новата вълна от инвестиции трябва да бъде ориентирана към бъдещето и да взема предвид промените в начините на потребление и производство на енергия, както и необходимостта от съчетаване на децентрализираните енергийни системи с големи възобновяеми източници;

19.

Отбелязва, че Европейският съвет определи цел за постигане на 10%-но равнище на взаимосвързаност на мрежите за газ и електричество на държавите-членки;

20.

Приветства идеята за увеличаване на европейското финансиране с цел насърчаване инвестициите в мрежите; отбелязва с интерес предложението на Комисията за отпускане - в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване от 2008 г. - на 5 милиарда евро неизползвани бюджетни средства за 2008/2009 г. за изграждането на нови енергийни връзки; призовава Парламента да вземе активно участие в процеса на вземане на решения във връзка със съставянето на крайния списък от проекти; счита, че Европейската инвестиционна банка следва да играе по-голяма роля при предоставянето на средства за енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия и научноизследователски и развойни проекти;

21.

Призовава Комисията и държавите-членки да работят активно за повишаване на броя на операторите на енергийния пазар и по-конкретно да приемат мерки за насърчаване на производството на енергия от малки и средни предприятия (МСП) и за тяхното навлизане на пазара;

22.

Подчертава значението на развитието на връзки между преносните мрежи за природен газ и електроенергия, които преминават през Централна и Югоизточна Европа, в посока север–юг, напомняйки че мрежите в прибалтийския регион следва да бъдат развити и интегрирани в западноевропейската мрежа; подчертава необходимостта от отделяне на специално внимание на развитието на Балтийски план за свързване на енергийните системи, обхващащ природния газ, електроенергията и съхранението на енергия през 2009 г.; подкрепя също така изграждането на връзки с острови, и отдалечени и изолирани райони в Европейския съюз;

23.

Поради същите причини настоява за изграждането на връзки с югозападна Европа, и по-специално между Иберийския полуостров и северна Франция;

24.

Припомня, че вече съществуват трансгранични връзки между няколко страни; посочва, че регионални инициативи като напр. Петстранният форум са разработили практически и приложими решения, които тласкат напред интеграцията на вътрешния пазар; насърчава тези инициативи да продължат успешната си работа;

25.

Призовава Комисията да предложи адекватни мерки за насърчаване на взаимното свързване и развитие на електрическите мрежи, за да се позволи оптимизирано интегриране и балансиране на променливото производство на възобновяема енергия на сушата и в открито море;

26.

Приветства намерението да се представи план за крайбрежна мрежа в Северно море, за да се използва огромния потенциал на вятърната енергия там; приветства в тази връзка създаването на европейска „супермрежа“ чрез свързването на мрежовите инфраструктури в Северно море с тези от средиземноморския и балтийския район;

27.

Призовава Комисията и държавите-членки да осигурят подходяща законова уредба и да позволят недискриминативен достъп, до нова инфраструктура, напр. до енергийната мрежа в Северно море;

28.

Смята, че ЕС трябва да продължи значително и възможно най-бързо да диверсифицира и да увеличава сигурността на енергийните източници; призовава Комисията и Чешкото председателство да представят нов, амбициозен и далновиден план за диверсификация на следващия Европейски съвет;

29.

Изразява подкрепата си за проекти за разнообразяване на източниците и пътищата за доставка, и по-специално развитието на южен газопреносен коридор, включващ проектите Набуко, междусистемния газопровод Турция-Гърция-Италия и Южен поток; подчертава необходимостта да се работи с държавите, имащи отношение към тези проекти, най-вече в Каспийския район; счита, че в дългосрочен план е особено важно, когато политическите условия позволяват това, доставките от други страни в региона, като Узбекистан и Иран, да съставляват допълнителен важен източник на доставки за Европейския съюз;

30.

Изразява също така своята подкрепа за завършването на проекта Медгаз на Алжир, Испания и Франция за доставка на алжирски природен газ за континентална Европа, считан от Европейската комисия за проект от общоевропейски интерес в Приоритетния план за взаимно свързване за по-нататъшно диверсифициране на пътищата на доставка на природен газ за Европа;

31.

Подкрепя с оглед намаляването на вътрешния добив на природен газ и на промените в енергийната смес на много държави-членки бързото изпълнение на всички запланувани към сегашния момент инфраструктурни проекти, свързани с природния газ или електроенергийната инфраструктура, за да се гарантира и за в бъдеще задоволяване на търсенето;

32.

Счита, че отношенията и партньорството с ключови доставчици на енергия, транзитиращи страни и страни потребители са важни и трябва да бъдат задълбочени; въпреки това изтъква, че задълбочаването на тези отношения и партньорства при никакви обстоятелства не следва да е за сметка на основополагащите ценности на Съюза, в частност по отношение на зачитането на човешките права; в тази връзка подчертава, че изграждането на доверие и по-задълбочени и правно обвързващи взаимоотношения между Европейския Съюз и страните производители и транзитиращите страни следва да върви ръка за ръка с насърчаването и зачитането на демокрацията, правата на човека и правовата държава; призовава за разработването и приемането на политики и конкретни мерки за тази цел;

33.

В тази връзка призовава за тристранен договор между ЕС, Русия и Украйна относно транзитирането на природен газ от Русия за ЕС, който да гарантира сигурността на доставките през следващите години;

34.

Призовава Комисията да засили усилията си за намиране на решение на все още нерешените открити въпроси относно условията за транзитиране на природен газ през Турция по газопровода Набуко;

35.

Счита, че всички държави-членки следва да имат достъп - пряко или чрез други държави-членки, въз основа на механизъм за солидарност - до достатъчен капацитет за втечнен природен газ в Европейския съюз, състоящ се от съоръжения за втечняване в страните производителки, терминали за втечнен природен газ и инсталации, позволяващи регазификация на втечнения газ на кораби; счита, че проектите за изграждане на нови терминали за втечнен природен газ следва да се разглеждат като проекти от европейски интерес поради ключовия им принос за диверсификацията на пътищата за доставка;

36.

Призовава Комисията да даде пълната си подкрепа за инвестиции за изграждането на стратегически съоръжения за съхранение на газ, като важен елемент от европейската енергийна сигурност;

37.

Счита, че капацитетът за нефтопреработка представлява важен допълнителен фактор за осигуряване на енергийната сигурност на Съюза; затова е важно да се подобри равнището на прозрачност на баланса на потреблението и производството, във връзка с капацитета за нефтопреработка, необходим за задоволяване на европейските потребности, и по-специално като се имат предвид безпокойствата във връзка с бъдещите наличности на дизелово гориво;

38.

В съответствие с европейския принцип за енергийна солидарност, призовава за гарантиране на сигурността на доставките и на енергията за прибалтийския регион в условията на икономическа рецесия;

39.

Призовава Комисията и държавите-членки да определят стратегически насоки за продължителен период от време, същевременно насърчавайки частните промишлени предприятия да участват в тяхното прилагане, постигайки равновесие между пазарни механизми и регулаторни мерки;

40.

Подчертава необходимостта от създаване на ясна и стабилна правна рамка чрез финализиране преди края на мандата на настоящия Парламент през 2009 г. на преговорите относно законодателния пакет за вътрешния енергиен пазар; подкрепя създаването на независимата Агенция, както е предвидено в гореспоменатото предложение на Комисията за регламент за създаване на Агенцията, която да разполага с широки и независими правомощия в областта на сигурността на доставките и мрежите; приканва държавите членки да подкрепят изпълнението на третия енергиен пакет, и по-специално да започнат да си сътрудничат помежду си с цел насърчаване на регионална и двустранна солидарност с оглед гарантиране на сигурност на доставки на вътрешния пазар;

41.

Приканва държавите-членки и Комисията да създадат големи мрежови инвестиции и да завършат вътрешния енергиен пазар посредством ориентирани към бъдещото инициативи като тези за оператор на европейската преносна система и създаването на единна eвропейска газопреносна мрежа;

42.

Призовава Комисията да изтегли напред във времето и да насрочи за 2020 г. постигането на целта за разработване и завършване на интелигентна взаимосвързана електроенергийна мрежа, като важен елемент за постигането на целите, определени за 2020 г.;

43.

Призовава държавите членки да си сътрудничат за изготвянето на европейски стратегически план, така че да се прогнозират за дългогодишен период необходимите инвестиции за удовлетворяване на бъдещите нужди от производство на електроенергия на базата на проучвания на перспективите за енергийни нужди в средносрочен план; счита, че следва да се предвиди подготвянето на примерен многогодишен план за газовия сектор, за да се очертае обща панорама на потребностите от инвестиции в европейски мащаб;

44.

Призовава държавите-членки и съответните заинтересовани страни да консултират и координират бъдещи планове за трансгранични инфраструктурни инвестиции (мрежи, тръбопроводи, електроцентрали и др.) със съответните страни във всички държави, които биха могли да бъдат засегнати от планирани инвестиции, за да се използват наличните ресурси по най-добрия начин; счита, че създаването на Инфраструктурна координационна група на европейско равнище би подпомогнало усилието за координиране и би допълнило изработването на 10-годишен план за развитие на мрежите, както е предложено в пакета за вътрешния енергиен пазар;

45.

Подчертава, че завършването на вътрешния енергиен пазар ще може да се счита за успех, само ако бъдат премахнати бариерите пред инвестициите и ако се изградят физически връзки, свързващи всички държави-членки към обща енергийна мрежа, и ако този пазар в крайна сметка позволява да се избегне нестабилността на цените на енергията и да се гарантира справедлив пазар за всички производители и електрически мрежи, както и достъп и интеграция на нови енергийни производители и технологии; подчертава, че наскоро преразгледаната директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (15), дава възможност за оценка на разходите за CO2 по ясен и предвидим начин;

46.

Приветства Съобщението относно втория стратегически преглед на енергийната политика и в частност нейните предложения относно външна енергийна политика, които до голяма степен са в съответствие с гореспоменатата резолюция от 26 септември 2007 г. изразява разочарование относно липсата на подробни предложения и отново подчертава необходимостта от по-нататъшно увеличаване на усилията на Съюза за разработване на последователна и ефективна обща европейска външна политика в областта на енергетиката с подновен акцент върху страните производители на енергия;

47.

Призовава Комисията да подкрепи включването на така наречената „клауза за енергийна сигурност“ в споразуменията за търговия, асоцииране, партньорство и сътрудничество с държави-производителки и транзитиращи държави, които следва да предвиждат кодекс за поведение и забрана на прекъсване на доставките поради търговски спорове и да конкретизират мерки, които да бъдат предприети в случай на едностранно прекъсване на доставките или всякаква едностранна промяна на договорните условия или на условията на доставка от страна на някой от партньорите;

48.

Напомня, че Европейският съюз, дори и с помощта на амбициозни и строго прилагани планове за енергийна ефективност и икономии на енергия, вероятно пак ще бъде зависим в средносрочен план от доставки на изкопаемите енергийни източници от трети страни; поради това призовава за по-активен диалог със страните производителки, както и с тези които осъществяват транзит и други страни потребителки, и в по-общ план за засилено международното сътрудничество за по-голяма прозрачност на световните енергийни пазари и за осигуряване на устойчивото развитие;

49.

Подчертава значението на дългосрочните договори за доставка за развитието на трайни и основаващи се на доверие отношения между държавите производителки и държавите купувачи, както и значението им за осигуряване на необходимите инвестиции нагоре и надолу по веригата;

50.

Приканва Европейския Съюз да си сътрудничи със страните от средиземноморския район и Северна Африка, предвид големия потенциал на тези страни в областта на енергийните източници и съществените възможности за развитие на африканския континент; счита, по-специално, че следва да се проучва и насърчава използването на слънчевата енергия и енергията на вятъра; призовава за включването на общи цели за възобновяемите енергии и енергийна ефективност в рамките на инициативата „Барселонски процес - Съюз за Средиземноморието“;

51.

Приканва Европейския съюз да си сътрудничи със страните от Близкия изток предвид големия потенциал на тези страни в областта на енергийните източници;

52.

Подкрепя намерението за договаряне на широкообхватно ново споразумение, което да замени Споразумението от 1997 г. за партньорство и сътрудничество с Русия, включително глава Енергетика, която следва напълно да зачита принципите на Договора за енергийната харта и протоколите към него за транзита; отбелязва, че Русия е подписала, а Украйна е ратифицирала Договора за енергийната харта; припомня, че наред с другото той предвижда механизъм за решаване на спорове, който включва решаване на търговски спорове и спорове, свързани с транзита между съответните страни по договора;

53.

Подчертава необходимостта от включване на Украйна в европейската система за постоянен диалог с Русия, поради ключовата роля, която Украйна играе в качеството си на транзитираща страна;

54.

С цел гарантиране на сигурността на енергийните доставки, настоятелно призовава Комисията да обмисли разширяване на Договора за Енергийна общност между Европейския съюз и Югоизточна Европа с цел включване на трети страни и създаване на нови регионални енергийни пазари със страните съседки по модела на югоизточноевропейската енергийна общност със съседни страни, включително например Евросредиземноморската енергийна общност;

55.

Подчертава необходимостта от включване на Турция в европейската система за постоянен диалог с региона на Каспийско море-Кавказ, поради ключовата роля, която тя може да играе в качеството си на транзитираща страна; същевременно припомня ангажиментите на Турция като страна кандидатка за привеждане на законодателството в съответствие с достиженията на правото на Общността;

56.

Подчертава геополитическото значение на региона на Черно море за енергийната сигурност на Съюза и за диверсификацията на източниците на доставка на енергия;

57.

Призовава държавите-членки да продължат да задълбочават енергийните връзки с държавите от Латинска Америка в рамките на настоящите и бъдещи споразумения за асоцииране и сътрудничество;

58.

Призовава държавите-членки да използват еврото като способ за структуриране на международните финансови отношения, така че да се намали нестабилността на цените, произтичаща от фактурирането на покупките на нефт и природен газ; приканва Европейския съюз да разгледа по-обстойно въпроса за чуждестранните инвестиции в европейския енергиен сектор като прилага клаузата за реципрочност; счита, че докато не бъде гарантирана реципрочност по отношение на достъпа до пазара, Европейският съюз следва, както предложиха Парламентът и Комисията, да прилага ефективна клауза за трети държави относно придобиването на преносна система или оператор на преносна система;

59.

Призовава Комисията да анализира различни пътища за намаляване на нестабилността на цените на петрола и природния газ; посочва по-специално ролята на прозрачността и на достатъчния капацитет за резервен добив, както и на стимулиращото действие на финансовите спекулации върху образуването на пазарната цена; отхвърля използването на стратегическите петролни запаси за ограничаването на колебанията в цените поради икономически съображения;

60.

Призовава държавите-членки да засилят и координират своите действия по отношение на обезпечаването на пътищата за снабдяване, в частност морски такива;

61.

Призовава държавите-членки да определят най-добрите практики на международно равнище и да засилят технологичното сътрудничество с тези страни с цел използване на чуждия опит в съответната област; в частност, призовава държавите-членки да засилят сътрудничеството си в областта на технологиите с Япония, чиято икономика е изцяло зависима от вноса на енергия и която е развила една от най-ефективните енергийни системи в света;

62.

Отбелязва, че увеличаващото се потребление на енергия и парниковите емисии на Китай представляват огромно предизвикателство пред целите в областта на околната среда и сигурността на енергийните доставки; призовава за по-голямо сътрудничество между ЕС и Китай с цел да се насърчи трансферът на нисковъглеродни технологии, по-специално енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; подчертава изключителната важност на разработването и разполагането на системи за улавяне и съхраняване на въглеродния двуокис (CCS) в Китай, имайки предвид значението на въглищата за китайската икономика;

63.

Отбелязва значението на енергийния диалог между ЕС и ОПЕК и насърчава Комисията да засили енергийния диалог с Норвегия;

64.

Приветства намерението на Комисията да преразгледа Директива 2006/67/ЕО от 24 юли 2006 г. относно налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (кодифицирана версия) (16) и предлага публикуването на седмична, а не както досега месечна информация, за да се придаде по-голяма прозрачност на пазара и за да се избегне една несъразмерна реакция спрямо положението в Америка;

65.

Отбелязва непроявяването на солидарност от страна на държавите-членки що се отнася до увеличаването на количествата природен газ за засегнатите държави-членки по време на неотдавнашната газова криза между Украйна и Русия; настоятелно приканва Съвета и Комисията да създадат механизъм за солидарност в съответствие с Договора от Лисабон, който да даде възможност на ЕС да действа ефикасно, бързо и последователно в кризисни ситуации, предизвикани от прекъсване на доставки, повреда на инфраструктура от ключово значение или друго събитие;

66.

Приветства в светлината на гореспоменатата газова криза, която засегна територия на Съюза, намерението на Комисията да подобри рамката на Директива 2004/67/EО на Съвета от 26 април 2004 г. относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ (17) и призовава Комисията да предложи изменения на тази директива преди края на 2009 г. съгласно гореспоменатото си съобщения COM(2008)0769;

67.

Подчертава, че ключовите елементи при преразглеждането на Директива 2004/67/EО на Съвета следва да включват задължителни и ефективни планове за действие в извънредни ситуации на национално равнище и на равнище ЕС, които наред с другото предвиждат общо обявяване на извънредна ситуация, разпределение на наличните доставки и инфраструктурен капацитет сред засегнатите държави, координирано изпращане, задействане на извънредни мерки в незасегнатите или по-малко засегнатите държави с цел увеличаване на наличните количества газ на засегнатите пазари, като се използват всички възможни средства, като например прекъсваеми договори, преминаване към друго гориво, черпене от запаси и гъвкаво снабдяване; счита, че подобряването на функционирането на пазара чрез по-голяма прозрачност и увеличаване на наличните количества газ на пазара е от основно значение; призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да развият капацитет за съхраняване на природен газ с бързо освобождаване;

68.

Предлага информационните технологии да бъдат по-добре използвани за пълно или частично изключване в случай на криза и счита по повод на това, че под контрола на регулатора би могло да се въведе механизъм, който да позволява намаляването на потреблението на базата на колективно решение;

69.

Счита, че подобряването на енергийната ефективност с поне 20 % до 2020 г. е основният приоритет за постигане на целите за устойчиво развитие и конкурентоспособност и също така представлява най-ефикасното и евтиното средство за подобряване на енергийната сигурност; следователно призовава Комисията и държавите-членки незабавно да приемат правно обвързваща цел за енергийна ефективност от поне 20% до 2020 г.; призовава Комисията и държавите-членки да провеждат по-интензивни кампании по засилване на обществения интерес и да направят достъпна информацията с практическа насоченост относно решенията, които трябва да бъдат приети, както и да насърчават образователни програми и програми за обучение в областта на енергетиката в училищата и университетите в целия Съюз;

70.

Подчертава важността на строгото и своевременно прилагане и изпълнение на законодателството в областта на икономията на енергия и енергийната ефективност от страна на държавите-членки и Комисията; подчертава значението на приемането на задължителни мерки за възлагането на обществени поръчки на равнището на Общността и на национално равнище, за да се стимулира търсенето на новаторски продукти и услуги, които ще увеличат енергийната ефективност; следователно призовава за амбициозен подход в предстоящото законодателство, свързано с икономията на енергия енергийната ефективност (и по-специално в областта на строителството, промишлеността и транспорта, градоустройството и електрическите уреди);

71.

Приветства намерението на Комисията да наблюдава внимателно напредъка при комбинираното производство на топло- и електроенергия и призовава Комисията да предложи допълнителни мерки за подкрепа като част от прегледа на Плана за действие за енергийна ефективност през 2009 г.; напомня на Комисията, че приоритетните цели на комбинираното производство на топло- и електроенергия са пестене на първична енергия, разходна ефективност и сигурност на доставките, независимо от използваната технология; счита, че на пазара трябва да се предостави възможността за разработване и избиране на най-ефективните технологии; препоръчва разработване на стратегия за насърчаване и финансиране на инфраструктури като отоплителни и охладителни мрежи, използвайки местни ресурси като геотермална енергия, комбинирано произведена топлоенергия и т.н.;

72.

Подкрепя международното партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност, за увеличаване нивото на унифициране на стандартите и за насърчаване на амбициозните глобални цели;

73.

Призовава към по-ефективна употреба на нефта, най-вече в областта на транспорта, където е концентрирана основната част от употребата на този енергоизточник; отправя искане за приемането на амбициозни цели в средносрочен план (2020 г.) в областта на горивната ефективност на превозните средства, насърчавайки същевременно държавите-членки да търсят алтернативни горива и задвижващи технологии, например електродвигатели, за транспорт на стоки и пътници, особено в градските зони; счита, че преминаването в значителна степен към видове транспорт с по-малко отрицателно въздействие върху околната среда, като например преминаване от ползването на собствен към ползването на обществен транспорт, следва да бъде ключов елемент от стратегията на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в сектора на транспорта;

74.

Счита, че един новаторски подход към превозните средства от страна на европейския автомобилостроителен отрасъл би спомогнал за възвръщане на международните пазари, особено от производителите от Азия;

75.

Изразява съжаление, че делът на железопътния транспорт в превоза на стоки в Европа съставлява едва 10%; призовава държавите-членки да използват по-ефективно железопътния и водния транспорт; призовава за полагането на решителни усилия за създаване на оптимална система от връзки между железопътния, водния и сухопътния транспорт;

76.

Подчертава колко е важно да се приеме необходимата комбинация от политически мерки, така че да се подобри енергийната ефективност както на съществуващите, така и на новите електроуреди;

77.

Счита, че възобновяемите енергоизточници, каквито са вятърът, биогазът, слънчевата енергия, водата, биомасата, геотермалната енергия и морските ресурси, са най-важните потенциални източници на енергия за ЕС, които могат да допринесат за стабилизирането на цените на енергията и за борба с увеличаващата се енергийна зависимост, и приветства инициативата за съобщение относно премахването на пречките пред възобновяемите енергии; подчертава, в този контекст, че новите инициативи не следва да водят до отлагане на съществуващи проекти;

78.

Счита, че експлоатирането на местни изкопаеми ресурси, в частност газовите находища на сушата и по крайбрежието, може да допринесе за повишаването на енергийната независимост на Европа и трябва да се развива, когато има възможност за това, в съответствие с националното и европейското законодателство в областта на околната среда; призовава държавите-членки и Комисията да намерят правилния регулаторен баланс между опазването на околната среда и производствените възможности на територията на ЕС, както на сушата, така и по крайбрежието;

79.

Припомня, че предвид постоянно променливото естество на възобновяемите източници на енергия, е важно да се насърчава капацитета за взаимна свързаност на електрическите системи на равнището на Съюза, като се отдели специално внимание на най-изолираните държави-членки и региони в рамките на енергийния пазар на Съюза, с оглед предоставяне на необходимите средства на държавите-членки за постигане на целта за 20% възобновяеми източници на енергия до 2020 г.;

80.

Призовава Комисията, държавите-членки и местните власти към революционно развитие на връзките между селското стопанство и енергийния сектор посредством план, предвиждащ оборудването на покривите на селскостопанските инсталации с устройства за акумулиране на възобновяема енергия, като например фотоволтаични панели; призовава държавите-членки и местните органи да осигурят стимули на местно равнище за използването на употребявани масла и устойчиви местни ресурси от биомаса;

81.

Настоятелно призовава Комисията да представи доклад пред Парламента, като посочи техническите бариери и стандарти, които пречат на инвестициите на МСП в производството на енергия и на използването от тях на съществуващите мрежи за разпределение на тази произведена енергия;

82.

Призовава Комисията да направи още по-приоритетна научноизследователската и развойна дейност за съхраняване на електроенергия, свързване на разпределени производствени мощности посредством ИКТ (виртуални електроцентрали) интелигентни мрежи и увеличаване на капацитета на инфраструктурата, за да се позволи приоритетно свързване на възобновяема енергия;

83.

Призовава Комисията да предефинира европейската политика за подпомагане на развитието, като интегрира един нов енергиен стълб; по повод на това счита, че проектите за електроцентрали за слънчева енергия в северната част на африканския континент трябва на първо място да бъдат предназначени за местните нужди;

84.

Напомня, че каменните и лигнитните въглища остават важна преходна съставна част от енергоснабдяването и от сигурността на доставките на Съюза поради големите вътрешни запаси, като алтернатива на нефта и природния газ; подчертава обаче, че при тях емисиите от CO2 са по-високи отколкото при други първични енергийни източници; призовава поради това за намаляване на тези емисии посредством модернизация на електроцентралите чрез въвеждане на технологии за улавяне и съхраняване на въглерод (ССS) и в този контекст призовава Комисията да прецени всички финансови възможности за изграждане на 12 демонстрационни проекта до 2015 г.;

85.

Признава, че съвместното изгаряне на биомаса в съвременните въглищни електроцентрали вече постига ефективност от 45%, а в рамките на комбинираното производство на топло- и електроенергия може да бъде постигната ефективност от 90%; следователно призовава Комисията и държавите-членки да създадат стимули за засилено използване на биогенни горивни материали в електроцентралите, основани върху използването на изкопаеми горива;

86.

Подкрепя анализа на Комисията, според който е важно да се запази дела на ядрената енергия в енергийния микс и за тази незабавно да се насърчи създаването на хармонизирана регулаторна и икономическа рамка, улесняваща необходимите инвестиционни решения; призовава Комисията да изготви специална пътна карта за инвестициите в ядрени технологии; счита за наложително започването на обществен дебат за безопасното използването на този източник на енергия, без да се предрешава неговия изход; призовава Комисията да насърчава, като неразделна част от европейската политика на добросъседство, приемането от страна на съседни държави на достиженията на европейското право в областта на ядрената безопасност, когато в тези страни се планира изграждането на нова атомна електроцентрала или модернизиране на стара такава;

87.

Припомня значението на ядрената енергия, която се произвежда в 15 от 27-те държави-членки и се използва от още по-голям брой от тях, и която покрива около една трета от нуждите на Европейския съюз от електроенергия; припомня също така, че понастоящем се изграждат шест нови реактора в четири държави-членки;

88.

Подчертава конкурентоспособността на ядрената енергетика, която поради незначителния дял на урановото гориво в производствените разходи е в значителна степен независима от колебанието колебанията на цените на горивата;

89.

Подчертава, че европейската ядрена индустрия е лидер на световно равнище във всички технологии на ядрения цикъл, по-специално в обогатяването на уран, което допринася в значителна степен за сигурността на доставките на Съюза;

90.

Приветства позицията на Комисията за подкрепа на ядрената енергия в общ план; въпреки това посочва, че въпросите, свързани с окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво, не намират адекватно отражение въпреки тяхното огромно значение за общественото мнение; призовава заинтересованите държави-членки да положат още по-големи усилия за решаване на въпросите с окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво и по-специално във връзка със силно радиоактивните отпадъци;

91.

Счита за изключително важно гражданите на Съюза да бъдат уверени, че ядрената енергия се използва безопасно и прозрачно в Съюза на възможно най-високото технологично ниво на безопасност, особено по отношение на управлението на ядрените отпадъци; приветства гореспоменатото предложение на Комисията за директива на Съвета за създаване на рамка на Общността за безопасността на ядрените съоръжения; приканва Съвета и Комисията да разработят съвместно с Международната агенция за атомна енергия модели и процедури, които да не позволяват на използването на ядрена енергия за мирни цели да води до разпространение на ядрени оръжия;

92.

Подчертава, че нито в преразгледаната си Примерна ядрена програма, нито в Стратегическия си преглед Комисията не е изследвала вероятното развитие на ядрената технология до 2050 г., както се предлага в референтния документ за Технологичната платформа за устойчиво развита ядрена енергия, както и отреденото място на проекта ITER за контролиран ядрен синтез;

93.

Призовава Комисията и държавите-членки да изградят европейска енергийна политика, която да позволи масово пренасочване към енергийно ефективни технологии с ниска степен на въглеродна интензивност, за да се отговори на нуждите за потребление на енергия; подчертава, че ако енергийната ефективност и икономията на енергия, както и стремежът към развитие на възобновяеми източници продължават да бъдат приоритет, до 2050 г. задоволяването на нуждите от енергия от източници с ниски емисии ще стане възможно;

94.

Припомня на Комисията и държавите-членки, че управлението на прехода в посока към високоефективна енергийна система ще изисква системен подход, основаващ се на взаимодействие между различни сектори; подчертава, че е изключително важно да се извърши оценка на всички мерки въз основа на приноса им за намаляването на емисиите на CO2; смята, че за тази цел разработването на местни комплексни решения следва да бъде приоритет;

95.

Счита дългосрочните предизвикателства, свързани с енергетиката и изменението на климата, пред които са изправени светът и Европа, за уникална възможност да се създадат условия за развитието на нови стопански модели в икономиката, с цел да се подпомогнат нововъведенията и предприемачеството в областта на екологично чистите технологии;

96.

Призовава Комисията да извърши проучванията за осъществимост на проектите за изграждане на платформи с вятърни турбини в Северно море, както и на проекта за централи за слънчева енергия в Африка;

97.

Одобрява, в рамките на стратегическия план за енергийни технологии, изготвянето на политическа програма за 2030 г. и на пътна карта за енергийна политика до 2050 г.; за целта призовава Комисията да направи оценка на развитието на състава на енергийния микс при няколко различни сценария, в светлината на развитието на търсенето на енергия, на потенциалните енергийни източници, на влиянието върху околната среда, на прогнозираната цена на енергията и на CO2;

98.

Призовава Комисията да гарантира, че пътната карта ще позволява насочването на изследователската и развойна дейност в областта на енергийните технологии, както и на образованието, в посока към намаляване на разходите за възобновяемите източници на енергия и за съхраняването на енергия, към успешното въвеждане на ядрените реактори от четвърто поколение и улавянето и съхраняването на въглерод и най-вече към намирането на алтернатива на нефтените продукти за нуждите на транспорта, поставяйки същевременно акцент върху слънчевата енергия, чийто източник е неизчерпаем;

99.

Напомня за необходимостта от трайно насърчаване на изследователската дейност в областта на преобразуването на ядрените отпадъци и ядрения синтез като източник на енергия в много дългосрочен план;

100.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/31

—

като взе предвид член 2, член 3, параграф 2 и член 141 от Договора за ЕО,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета и на министрите на труда и социалната политика от заседанието на Съвета, състояло се на 29 юни 2000 г., относно балансираното участие на жените и мъжете в професионалния и семейния живот (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Към Европа за всички възрасти - насърчаване на благоденствието и солидарността между поколенията“ (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2004 г. относно съчетаването на професионалния, семейния и личния живот (3),

—

като взе предвид Европейския младежки пакт, приет от Европейския съвет на 22 и 23 март 2005 г. в Брюксел,

—

като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа: да превърнем предизвикателството във възможност“ (COM(2006) 0571),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2007 г. относно правната рамка за мерките за съвместяване на семейния живот с периода на обучение за младите жени в Европейския съюз (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено „Насърчаване на солидарността между поколенията“ (COM(2007)0244),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на солидарността между поколенията“ (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз - 2007 г. (7),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Демографското бъдеще на Европа: факти и цифри“(SEC(2007)0638),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно демографското бъдеще на Европа (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно равенството между жените и мъжете - 2008 г. (9),

—

като взе предвид член 45 от правилника,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0492/2008),

A.

като има предвид, че жените и мъжете са равнопоставени по отношение на човешкото достойнство, правата и задълженията;

Б.

като има предвид, че равното третиране на жените и мъжете е основен принцип на правото, който като такъв трябва да се взема предвид и да се съблюдава при тълкуването и прилагането на законовите разпоредби;

В.

като има предвид, че продължават да съществуват значителни разлики между жените и мъжете във всички други аспекти, свързани с качеството на професионалната среда, като например съвместяването на професионалния и личния живост, и като има предвид, че процентът на заетост на жените с деца, изискващи грижи, е едва 62,4 %, докато за мъжете той е 91,4 %; като има предвид, че 76,5 % от работещите на непълно работно време са жени;

Г.

като има предвид, че Лисабонската стратегия цели интегрирането на 60% процента от жените в трудоспособна възраст на пазара на труда; като има предвид, че количествените и качествени цели на Лисабонската стратегия и новите интегрирани насоки за растеж и заетост (10), по-конкретно по отношение на заетостта на жените и възрастните хора, са обусловени от съзнанието, че от гледна точка на устойчивостта е недопустимо да се допуска разхищение на тези ресурси и техния потенциал, както и че е застрашена стабилността на пенсионните схеми и схемите за социална закрила;

Д.

като има предвид, че принципът за равно третиране на жените и мъжете предполага отсъствието на каквато и да е пряка или непряка дискриминация по полов признак, и по-специално поради майчинство, изпълняване на семейни задължения или семейно положение;

Е.

като има предвид данните, цитирани в горепосоченото съобщение на Комисията от 12 октомври 2006 г., според които раждаемостта е по-висока в страните или регионите с висок процент на женска заетост, в които са налице системи за социална закрила;

Ж.

като има предвид, че трите основни предизвикателства пред Европейския съюз – демографските изменения, глобализацията и изменението на климата изискват солидарност между поколенията на основата на широкообхватен пакт както между поколенията, така и половете;

З.

като има предвид, че в основата на договора между половете, поколенията и народите трябва да стои възможността за организиране на собствения професионален и личен живот, т.е. за съвместяване на икономическите и производствени потребности на професионалния труд с възможността за избор на време и ангажименти в рамките на набор от нормативно и договорно определени права и отговорности;

И.

като има предвид, че общата отговорност на поколенията изисква активен подход от страна на публичните органи и включване на всички социални партньори, за да се гарантира предоставянето на качествени услуги от общ интерес и наличието на подходящи и адекватни системи за социални грижи и социално осигуряване;

Й.

като има предвид, че присъствието на жените на пазара на професионалния труд е свързано с културни промени и реформи, насочени към провеждането на политики за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот и политики на преразпределение на ролите; като има предвид, че тези политики засягат различни, но дълбоко взаимно свързани аспекти, които варират от временното намаляване на работното време до създаването на мрежа за предоставяне на услугата „личен асистент“, като се мине през преобразуването на трудов договор в договор за работа на непълен работен ден и използването на отпуските (отпуск по майчинство, бащинство, родителски или семеен отпуск);

К.

като има предвид, че демографските промени оказват значително въздействие върху личния и професионалния живот на хората; че недостигът на услуги, ниските равнища на заплащане, бавното интегриране на пазара на професионалния труд, дългата поредица от срочни трудови договори и недостатъчните стимули за младите двойки са сред причините, поради които младите хора отлагат създаването на семейство и раждането на деца; че липсата на гъвкава организация на труда и трудностите при повторното интегриране след период на грижи за дома затрудняват свободния избор на жената за съвместяване на професионалния и семейния труд, като например избора за редуването на тези два вида труд;

Л.

като припомня, че преодоляването на дискриминацията по полов признак засяга обикновено и най-вече не само жените-майки, но също така и мъжете-бащи; като отбелязва, че каквото и да е политическо действие в тази област не би трябвало вече да е насочено единствено към жените и че европейските и националните политики следва занапред да вземат под внимание потребностите и способностите на мъжете-бащи в тази област;

М.

като има предвид, че във връзка с домашния труд е необходимо да се започне процес на размисъл относно понятието за дискриминация, свързана с използването на отпуски по майчинство, бащинство, родителски и семейни отпуски, за да се установи дали това са форми на дискриминация, свързани с пола; като има предвид, че на европейско равнище е необходимо да се даде определение на понятието „множествена дискриминация“;

Н.

като припомня, че понятието за солидарност между поколенията не се ограничава единствено до грижите за децата, но засяга също така и отговорностите към възрастните и зависимите хора, като допринася за зачитането на човешкото достойнство и предаването му на бъдещите поколения;

О.

като има предвид, че голямата бедност не трябва да представлява основание за дискриминация във връзка със солидарността между поколенията и че най-бедните семейства също поддържат връзки и извършват дейности, свързани със солидарност между поколенията;

П.

като има предвид, че лице, което посвещава времето и способностите си на отглеждането и възпитанието на деца или грижите за възрастен човек, трябва да получи признание от страна на обществото и че тази цел би могла да се постигне, като на това лице се предоставят съответни права, по-специално в областта на социалното и пенсионното осигуряване;

Р.

като има предвид, че възпитателната роля на родителите към децата, отношението на децата към възрастните и зависими лица и ролята на жените и мъжете, които полагат грижи за възрастни и зависими лица, са от основно значение за подобряване на общото благосъстояние и трябва да бъдат признати като такива от междусекторните политики, включително за мъжете и жените, които свободно са избрали да се посветят изцяло или частично на тази дейност;

С.

като има предвид, че от октомври 2003 г. Европейската комисия започна процес на консултация със социалните партньори относно съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, която консултация достигна до своя втори етап и се ръководи от важността на прилагането на политики и инструменти, позволяващи съчетаване на качествен труд с отговорностите на жените и мъжете, свързани с домашния труд;

Т.

като има предвид ключовата роля на мъжете за постигането на действително равенство;

У.

като има предвид принципа на гъвкава сигурност, прилаган спрямо жените, така както е посочен в резолюцията на Европейския парламент от 29 ноември 2007 г. относно общите принципи на гъвкавата сигурност (11), и като има предвид, че в по-голямата част от европейските региони организацията на работното време очевидно не улеснява много лицата, които имат деца, и че служителите с деца имат по-малки шансове да заемат длъжности с гъвкаво работно време от тези без деца (12);

Ф.

като има предвид, че съвместяването на професионалния, личния и семейния живот може да бъде постигнато единствено, ако в икономически и социален план съответните лица са реално свободни да избират и се ползват с подкрепата, осигурена чрез вземането на политически и икономически решения на европейско и национално равнище, без от това да произтичат вреди и при наличието на необходимата инфраструктура;

Х.

като има предвид, че по-специално за жените-майки съществува опасност да бъдат принудени да работят на непълно работно време, избор, който често им е налаган поради липсата на достъпни структури за гледане на деца, както и наличието на риск от отказ за преобразуване на договор за работа на пълен работен в договор за работа на непълен работен ден, което води до затруднения или прави невъзможно съвместяването на професионалния, семейния и личния живот;

1.

Подчертава, че принципът на солидарност между поколенията е един от структурните елементи на европейския социален модел; призовава за прилагане на активен подход от публичните органи на всички равнища, с оглед спазването на този принцип, както и за включване на всички социални организации в осигуряването на висококачествени социални услуги от общ интерес за семействата, младите хора и всички лица, които не могат да се грижат сами за себе си;

2.

Подчертава, че политиките в областта на здравеопазването и предоставянето на услуги по полагане на грижи за лица са тясно свързани с постигането на равенство между жените и мъжете; изразява критично отношение към липсата в повечето държави-членки на достъпни и висококачествени услуги на разумна цена, което е свързано с факта, че работата по полагането на грижи за лица не е равномерно разпределена между жените и мъжете, което на свой ред има преки неблагоприятни последици върху възможностите на жените да участват във всички аспекти на социалния, икономическия, културния и политическия живот;

3.

Подчертава, че наличието на достъпни детски заведения, които предлагат добро качество на услугите и имат работно време, удобно за родителите и децата, както и на достъпни заведения за полагане на качествени грижи за възрастните хора и други зависими лица, трябва да стоят в основата на социалния модел на ЕС и да бъдат ключови фактори за улесняване достъпа на жените до пазара на труда и до платена трудова заетост, като се използват техните способности, за да се постигне икономическа независимост;

4.

Припомня на държавите-членки техните ангажименти, договорени на заседанието на Европейския съвет в Барселона през 2002 г., за премахване на пречките пред равното участие на жените и мъжете на пазара на труда и осигуряване до 2010 г. на детски заведения за 90% от децата между тригодишна възраст и задължителната училищна възраст, както и за най-малко 33% от децата до тригодишна възраст; призовава държавите-членки да си поставят подобни цели за осигуряване на структури за полагане на грижи за възрастни и болни роднини;

5.

Посочва големите разлики между мъжете и жените във връзка с разпределението на домашните и семейните отговорности, което принуждава основно жените да изберат гъвкаво работно време или дори напълно да се откажат от трудова заетост, което се отразява върху кариерното развитие на жените, върху запазващата се разлика в заплащането между жените и мъжете и върху натрупването на пенсионни права;

6.

Изразява опасения, че предложението на чешкото председателство за определяне на грижите за децата като „пълноценна алтернатива на професионалната кариера“ е насочено към традиционното разделение на труда между мъжете и жените, т.е. традиционното разбиране, че мъжете работят на пълно работно време, като за посрещане на техните лични нужди се грижат „невидимите ръце“ (жените), като организират работата в семейството и дома;

7.

Изразява силна загриженост относно факта, че особено в период на икономическа рецесия предложението на чешкото председателство принуждава жените да се откажат от работата си, за да последват „естествения“ си път, т.е. да се грижат за деца и други зависими лица; настоятелно призовава Съвета и държавите-членки да положат всички усилия, за да постигнат целите от Барселона, свързани с полагането на грижи за децата;

8.

Подчертава, че пълното включване на единия или двамата родители в процеса на трудова заетост с достойно заплащане може да спомогне за избягване на бедността сред работещите и да допринесе за воденето на борба срещу риска от бедност в домакинствата с един родител, при които процентът на бедност е много по-висок (32%);

9.

Изтъква, че пенсионните схеми в държавите-членки все още предвиждат единствено производни права за голям брой жени, въз основа на трудовия стаж на техните съпрузи, в резултат на което болшинството възрастни хора, живеещи в бедност, са жени;

10.

Призовава държавите-членки да обърнат внимание на структурните фактори, допринасящи за неравенството в пенсионните схеми, в това число организацията на грижите и съчетаването на професионалния и личния живот, неравенствата на пазара на труда, разликите в заплащането между жените и мъжете и пряката дискриминация по отношение на пенсиите по втория и третия стълб;

11.

Призовава Комисията да представи предложение за нова директива относно специалните права и гаранции във връзка със съчетаването на професионалния и семейния живот в случаи, когато в семейството има зависими членове (деца, възрастни хора и лица с увреждания);

12.

Изисква изследователските структури и организации да инвестират повече и по-добре в аспектите, свързани с екологичното подобрение на продуктите, предназначени за деца или лица, които не могат да се грижат сами за себе си, или по-общо - за домакинска употреба;

13.

Приканва Евростат да разработи мерки за представяне на статистически данни относно грижите за децата и зависимите лица, класифицирани по полов признак;

14.

Приканва Комисията да представи конкретни инициативи за официално признаване на уменията, придобити при дейности, свързани с отглеждане на деца, грижи за зависими лица и управление на домакинството, така че тези умения да се вземат под внимание при повторното интегриране на пазара на труда; припомня, че според най-добрите традиции на националния опит, свързан със системите за балансиране на търсенето и предлагането на труд, оценката на интердисциплинарните умения представлява основна част от т.нар. „оценка на уменията“;

15.

Призовава Комисията да проведе кампания за повишаване на обществената осведоменост и да стартира пилотни проекти, насочени към улесняване на балансираното участие на жените и мъжете в професионалния и семейния живот;

16.

Призовава държавите-членки да разгледат възможността за гъвкаво работно време за родителите (в резултат на свободен избор) и детските заведения, за да се помогне както на жените, така и на мъжете да съчетаят по-успешно професионалния и семейния си живот;

17.

Призовава Комисията да следи добрите практики в държавите-членки по отношение на лицата, полагащи грижи за близки хора, и да разпространява въпросните добри практики във всички държави-членки, за да се покаже важната роля на тези лица за солидарността между поколенията и се насърчи прилагането на стратегия за тях в държавите-членки;

18.

Приканва държавите-членки да подкрепят и насърчават оперативните програми, стартирани от Комисията във връзка с Европейския алианс за семействата; призовава Комисията да развива по-интензивно инструменти за систематизиране на обмена на добри практики и изследванията в тази област;

19.

Приканва обществените органи да предприемат необходимите мерки, за да могат работещите майки и бащи да се ползват от подкрепата на политиките за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот и да имат достъп до съответните инструменти;

20.

Приканва държавите-членки да подкрепят режимите за отпуск (родителски отпуск, отпуск при осиновяване, солидарен отпуск), приложими за лицата, желаещи да прекъснат професионалната си дейност, за да се грижат за зависимо лице;

21.

Счита, че е необходима намеса за подобряване на режима на отпуск по майчинство, по бащинство и за отглеждане на деца, като се обърне внимание на отпуските, ползвани от работещи бащи, предвид обстоятелството, че във всички държави-членки малък процент от мъжете използват определените за тях отпуски;

22.

Подчертава факта, че всяко лице, което желае да прекъсне официалната си професионална дейност или да работи на намалено работно време, за да се посвети на дейност, свързана със солидарността между поколенията, следва да може да премине към гъвкаво работно време; поради това призовава малките и средни предприятия да проявяват по-добра воля за сътрудничество, а обществените органи - по-голяма финансова гъвкавост при бюджетните прогнози за държавните помощи;

23.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и социалните партньори, да извърши преглед на политиките за съчетаване на семейния и професионалния живот, по-специално като:

24.

Приветства предложението в Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.относно някои аспекти на организацията на работното време (13), да бъде включен отделен член, посветен на съвместяването на професионалния и личния живот, и отбелязва необходимостта от включването на такава разпоредба при регламентирането на продължителността на работната седмица и дежурствата;

25.

Призовава държавите-членки да гарантират, че всяко лице, прекъснало временно професионалната си дейност, за да се посвети на образованието на децата или грижите за възрастни или зависими лица, може да се интегрира отново на пазара на труда и запазва правото си да заеме отново старата си длъжност и правото на професионално развитие;

26.

Изтъква, че собствените доходи на жените и платената трудова заетост си остават ключов фактор за тяхната икономическа независимост и за по-голямото равенство между жените и мъжете в обществото като цяло;

27.

Подчертава факта, че солидарността към възрастните хора трябва да се повиши, но на нея също така трябва да се отговори със солидарност към децата и младите хора, като възрастните хора предават своята мъдрост, умения и опит, а младите поколения от своя страна предават своята енергия, динамичност, жизнерадост и надежда;

28.

Счита, че солидарността между поколенията ще се насърчи чрез прилагане на внимателни данъчни политики (под формата на прехвърляне, приспадане и освобождаване от данъци), на мерки за насърчаване на активното население, на политики за развитие на умения, интегрирани мрежи за услуги по полагане на грижи за деца, възрастни лица, лица с увреждания и зависими лица, като се оценява тяхното положително или отрицателно въздействие върху вземането на определени решения и върху съвместяването на професионалния, семейния и личния живот;

29.

Припомня на Комисията и на държавите-членки, че е необходимо да се приемат положителни мерки в полза на жените и мъжете, по-специално за улесняване връщането им на работа след период, посветен на семейството (възпитание на деца и/или грижи за родител, който е болен или има увреждане), като се насърчават политики за (ре)интеграция на пазара на труда, за да могат те да възвърнат своята финансова независимост;

30.

Приканва държавите-членки да насърчават прилагането на данъчна политика, която отчита финансовите задължения на домакинството, и по-специално разходите за гледане на деца, възрастни хора и зависими лица, посредством въвеждането на данъчен режим или система за данъчни облекчения;

31.

Призовава държавите-членки да преразгледат своите данъчни системи и да определят данъчни ставки, основани на индивидуалните права, и следователно изисква индивидуализиране на пенсионните права, както и на правата, свързани със социално-осигурителните схеми;

32.

Призовава институциите и държавите-членки, с оглед прилагане на принципа за равенството между жените и мъжете, да приемат конкретни мерки в полза на жените, за да се премахнат положения на фактическо неравенство между жените и мъжете; счита, че мерки от този род, които следва да се прилагат докато дадената ситуация съществува, трябва да бъдат разумни и при всички случаи пропорционални на преследваната цел;

33.

Отправя искане към националните и местни органи на управление да разработят програми, които да са насочени към младите хора и да включват измерението за връзка между поколенията, така че младото поколение да разбере, че настоящето равнище на просперитет и благосъстояние се дължи на усилията на предходните поколения и трудностите, които те е трябвало да преодолеят;

34.

Призовава институциите на ЕС и всички държавни органи на управление да отчитат надлежно принципа за равенство между жените и мъжете при приемането и въвеждането на нормативни разпоредби, при определянето на обществените политики и осъществяването на всички техни дейности;

35.

Призовава медиите да прилагат положителен и последователен подход към отношенията между поколенията, чрез разглеждането на теми, интересуващи отделните поколения, дискусии между различните възрастови групи и като цяло да отразяват положително ролята на по-възрастните поколения в обществото;

36.

Изтъква, че е от съществено значение принципът за равно третиране и равни възможности да бъде взет предвид във всички икономически и социални политики и политики, свързани със заетостта, тъй като това допринася за предотвратяване на сегрегацията на работното място и за премахване на разликите в заплащането, както и за насърчаване на предприемачеството сред жените и увеличаване на стойността на работата, извършвана от жени, включително и домакинската работа;

37.

Счита, че предвид промените в семейния модел и постепенното навлизане на жените на пазара на труда, е от съществено значение да се реформира традиционната система за оказване на грижи за зависимите лица; препоръчва държавите-членки да разширят и допълнят мерките за защита, предприемани от техните социални служби, така че да се гарантира равенство при упражняването на правото на утвърждаване на личната независимост, както и че действително се полагат грижи за зависимите лица;

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейския икономически и социален комитет, както и на парламентите и на националните статистически органи на държавите-членки, Международното бюро по труда, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Програмата на ООН за развитие.

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/38

—

като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Roberta Angelilli от името на групата UEN, относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (B6-0216/2008),

—

като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която утвърждава правото на децата на закрила и грижи,

—

като взе предвид член 34 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и Факултативния протокол към нея от 25 май 2000 г. относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография („Факултативния протокол“),

—

като взе предвид Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета от 22 декември 2003 г. относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (1) („рамково решение“),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 16 ноември 2007 г. въз основа на член 12 от Рамковото решение на Съвета от 22 декември 2003 г. за борба със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (COM(2007)0716) („доклад на Комисията“),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие от 13 юли 2007 г. („Конвенция на Съвета на Европа“),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето (2),

—

като взе предвид констатациите от „Пакта от Рио де Жанейро за предотвратяване и премахване на сексуалната експлоатация на деца“, приет на 25-28 ноември 2008 г. на Третия световен конгрес срещу сексуалната експлоатация на деца и юноши,

—

като взе предвид член 114, параграф 3 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0012/2009),

A.

като има предвид, че Конвенцията на Съвета на Европа, подписана от двадесет държави-членки на ЕС, е първият международен правен инструмент, който обявява различните форми на сексуална злоупотреба с деца за престъпления, включително злоупотребата, извършена, наред с другото, чрез употреба на сила, принуда или заплаха дори в рамките на семейството;

Б.

като има предвид, че седем държави-членки все още не са подписали Конвенцията на Съвета на Европа, а осем държави-членки все още не са ратифицирали Факултативния протокол;

В.

като има предвид, че използването на нови технологии от деца непрекъснато нараства, и като има предвид, че все по-голяма част от социалния живот на децата и младите хора се осъществява в онлайн среда, където се използват прогресивни технологии и средства за комуникация, които непрекъснато се развиват; като има предвид, че като последица от това интернет все по-често се използва от потенциални и реални извършители на сексуални престъпления за подготовка на сексуални злоупотреби с деца, по-специално чрез сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и детска порнография;

1.

Отправя към Съвета следните предложения:

Изпълнение на рамковото решение

Преразглеждане на рамковото решение

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и на държавите-членки.

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/42

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, подписана и провъзгласена на 7 декември 2000 г., която защитава свободата и плурализма на медиите,

—

като взе предвид член 116 от своя Правилник,

A.

като има предвид, че основа на Европейския съюз и негова дефиниция е придържането към принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека, основните права и принципа на правовата държава;

Б.

като има предвид, че свободата на словото, особено по отношение на медиите, в това число Интернет, е силно ограничена в Китай;

В.

като има предвид, че NTDTV е телевизия с нестопанска цел и е единствената независима телевизионна станция на китайски език, която излъчва в Китай от 2004 г.;

Г.

като има предвид, че от 16 юни 2008 г., няколко седмици преди началото на Олимпийските игри, Eutelsat преустанови излъчването в Китай на NTDTV, като бяха цитирани технически причини и не беше дадено друго обяснение;

1.

Призовава Eutelsat да възстанови без отлагане излъчването на NTDTV в Китай и да даде обяснение за прекъсването;

2.

Призовава Комисията и държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да подпомогнат възстановяването на излъчванията на NTDTV в Китай и да подкрепят достъпа до нецензурирана информация за милиони китайски граждани;

3.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица, съответно на Съвета, Комисията и държавите-членки:

Списък на подписалите

Vittorio Agnoletto, Vincenzo Aita, Gabriele Albertini, Jim Allister, Alexander Alvaro, Jan Andersson, Georgs Andrejevs, Laima Liucija Andrikienė, Emmanouil Angelakas, Roberta Angelilli, Rapisardo Antinucci, Elspeth Attwooll, Marie-Hélène Aubert, Jean-Pierre Audy, Margrete Auken, Liam Aylward, Pilar Ayuso, Maria Badia i Cutchet, Mariela Velichkova Baeva, Paolo Bartolozzi, Domenico Antonio Basile, Alessandro Battilocchio, Katerina Batzeli, Edit Bauer, Jean Marie Beaupuy, Christopher Beazley, Zsolt László Becsey, Glenn Bedingfield, Angelika Beer, Bastiaan Belder, Ivo Belet, Irena Belohorská, Jean-Luc Bennahmias, Giovanni Berlinguer, Thijs Berman, Johannes Blokland, Godfrey Bloom, Sebastian Valentin Bodu, Herbert Bösch, Guy Bono, Mario Borghezio, Erminio Enzo Boso, Costas Botopoulos, Catherine Boursier, John Bowis, Sharon Bowles, Iles Braghetto, Mihael Brejc, Frieda Brepoels, Hiltrud Breyer, Kathalijne Maria Buitenweg, Nicodim Bulzesc, Colm Burke, Philip Bushill-Matthews, Simon Busuttil, Jerzy Buzek, Maddalena Calia, Martin Callanan, Mogens Camre, Luis Manuel Capoulas Santos, Marco Cappato, Marie-Arlette Carlotti, Giorgio Carollo, David Casa, Paulo Casaca, Pilar del Castillo Vera, Jean-Marie Cavada, Călin Cătălin Chiriță, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Ole Christensen, Philip Claeys, Luigi Cocilovo, Carlos Coelho, Richard Corbett, Dorette Corbey, Thierry Cornillet, Michael Cramer, Jan Cremers, Gabriela Crețu, Brian Crowley, Magor Imre Csibi, Marek Aleksander Czarnecki, Ryszard Czarnecki, Dragoș Florin David, Chris Davies, Antonio De Blasio, Arūnas Degutis, Jean-Luc Dehaene, Panayiotis Demetriou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, Marielle De Sarnez, Marie-Hélène Descamps, Albert Deß, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Jolanta Dičkutė, Gintaras Didžiokas, Koenraad Dillen, Giorgos Dimitrakopoulos, Beniamino Donnici, Bert Doorn, Den Dover, Mojca Drčar Murko, Petr Duchoň, Bárbara Dührkop Dührkop, Andrew Duff, Árpád Duka-Zólyomi, Christian Ehler, Lena Ek, Saïd El Khadraoui, James Elles, Maria da Assunção Esteves, Harald Ettl, Jill Evans, Robert Evans, Göran Färm, Hynek Fajmon, Richard Falbr, Carlo Fatuzzo, Markus Ferber, Emanuel Jardim Fernandes, Francesco Ferrari, Anne Ferreira, Elisa Ferreira, Petru Filip, Roberto Fiore, Hélène Flautre, Karl-Heinz Florenz, Alessandro Foglietta, Hanna Foltyn-Kubicka, Brigitte Fouré, Carmen Fraga Estévez, Juan Fraile Cantón, Monica Frassoni, Duarte Freitas, Ingo Friedrich, Daniel Petru Funeriu, Urszula Gacek, Milan Gaľa, Gerardo Galeote, José Manuel García-Margallo y Marfil, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Giuseppe Gargani, Salvador Garriga Polledo, Jas Gawronski, Eugenijus Gentvilas, Georgios Georgiou, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Claire Gibault, Lutz Goepel, Bruno Gollnisch, Ana Maria Gomes, Donata Gottardi, Genowefa Grabowska, Vasco Graça Moura, Luis de Grandes Pascual, Nathalie Griesbeck, Lissy Gröner, Elly de Groen-Kouwenhoven, Mathieu Grosch, Françoise Grossetête, Ignasi Guardans Cambó, Umberto Guidoni, Cristina Gutiérrez-Cortines, Fiona Hall, David Hammerstein, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Satu Hassi, Christopher Heaton-Harris, Anna Hedh, Roger Helmer, Erna Hennicot-Schoepges, Jeanine Hennis-Plasschaert, Esther Herranz García, Luis Herrero-Tejedor, Jim Higgins, Jens Holm, Mary Honeyball, Milan Horáček, Ján Hudacký, Ian Hudghton, Stephen Hughes, Alain Hutchinson, Jana Hybášková, Sophia in 't Veld, Mikel Irujo Amezaga, Marie Anne Isler Béguin, Ville Itälä, Carlos José Iturgaiz Angulo, Caroline Jackson, Lily Jacobs, Anneli Jäätteenmäki, Stanisław Jałowiecki, Mieczysław Edmund Janowski, Lívia Járóka, Georg Jarzembowski, Elisabeth Jeggle, Rumiana Jeleva, Anne E. Jensen, Pierre Jonckheer, Romana Jordan Cizelj, Madeleine Jouye de Grandmaison, Aurelio Juri, Jelko Kacin, Filip Kaczmarek, Gisela Kallenbach, Syed Kamall, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Metin Kazak, Tunne Kelam, Glenys Kinnock, Wolf Klinz, Dieter-Lebrecht Koch, Silvana Koch-Mehrin, Eija-Riitta Korhola, Miloš Koterec, Sergej Kozlík, Guntars Krasts, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Ģirts Valdis Kristovskis, Urszula Krupa, Wiesław Stefan Kuc, Helmut Kuhne, Sepp Kusstatscher, Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, Joost Lagendijk, André Laignel, Jean Lambert, Alexander Graf Lambsdorff, Vytautas Landsbergis, Carl Lang, Esther De Lange, Raymond Langendries, Anne Laperrouze, Kurt Joachim Lauk, Vincenzo Lavarra, Henrik Lax, Johannes Lebech, Bernard Lehideux, Klaus-Heiner Lehne, Lasse Lehtinen, Jörg Leichtfried, Jo Leinen, Jean-Marie Le Pen, Marine Le Pen, Fernand Le Rachinel, Katalin Lévai, Janusz Lewandowski, Marcin Libicki, Marie-Noëlle Lienemann, Peter Liese, Kartika Tamara Liotard, Alain Lipietz, Pia Elda Locatelli, Eleonora Lo Curto, Antonio López-Istúriz White, Andrea Losco, Patrick Louis, Caroline Lucas, Astrid Lulling, Florencio Luque Aguilar, Elizabeth Lynne, Marusya Ivanova Lyubcheva, Jules Maaten, Linda McAvan, Arlene McCarthy, Mary Lou McDonald, Mairead McGuinness, Edward McMillan-Scott, Eugenijus Maldeikis, Ramona Nicole Mănescu, Vladimír Maňka, Erika Mann, Thomas Mann, Marian-Jean Marinescu, Catiuscia Marini, Sérgio Marques, David Martin, Hans-Peter Martin, Jan Tadeusz Masiel, Véronique Mathieu, Marios Matsakis, Maria Matsouka, Jaime Mayor Oreja, Erik Meijer, Íñigo Méndez de Vigo, Rosa Miguélez Ramos, Marianne Mikko, Francisco José Millán Mon, Gay Mitchell, Claude Moraes, Eluned Morgan, Luisa Morgantini, Philippe Morillon, Roberto Musacchio, Cristiana Muscardini, Sebastiano (Nello) Musumeci, Riitta Myller, Pasqualina Napoletano, Juan Andrés Naranjo Escobar, Michael Henry Nattrass, Catherine Neris, Bill Newton Dunn, Annemie Neyts-Uyttebroeck, James Nicholson, null Nicholson of Winterbourne, Rareș-Lucian Niculescu, Angelika Niebler, Lambert van Nistelrooij, Ljudmila Novak, Cem Özdemir, Péter Olajos, Jan Olbrycht, Seán Ó Neachtain, Gérard Onesta, Janusz Onyszkiewicz, Dumitru Oprea, Josu Ortuondo Larrea, Miroslav Ouzký, Siiri Oviir, Reino Paasilinna, Justas Vincas Paleckis, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Marco Pannella, Pier Antonio Panzeri, Georgios Papastamkos, Neil Parish, Alojz Peterle, Maria Petre, Markus Pieper, Sirpa Pietikäinen, Józef Pinior, Mirosław Mariusz Piotrowski, Umberto Pirilli, Paweł Bartłomiej Piskorski, Gianni Pittella, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Zita Pleštinská, Anni Podimata, Zdzisław Zbigniew Podkański, Bernard Poignant, José Javier Pomés Ruiz, Nicolae Vlad Popa, Miguel Portas, Horst Posdorf, Bernd Posselt, Christa Prets, Pierre Pribetich, Jacek Protasiewicz, John Purvis, Luís Queiró, Karin Resetarits, Herbert Reul, José Ribeiro e Castro, Frédérique Ries, Karin Riis-Jørgensen, Giovanni Rivera, Maria Robsahm, Ulrike Rodust, Bogusław Rogalski, Zuzana Roithová, Luca Romagnoli, Raül Romeva i Rueda, Dariusz Rosati, Wojciech Roszkowski, Dagmar Roth-Behrendt, Paul Rübig, Leopold Józef Rutowicz, Eoin Ryan, Guido Sacconi, Aloyzas Sakalas, Katrin Saks, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Antolín Sánchez Presedo, Manuel António dos Santos, Salvador Domingo Sanz Palacio, Jacek Saryusz-Wolski, Toomas Savi, Lydia Schenardi, Agnes Schierhuber, Carl Schlyter, Frithjof Schmidt, Olle Schmidt, Pál Schmitt, György Schöpflin, Inger Segelström, Czesław Adam Siekierski, Eva-Riitta Siitonen, José Albino Silva Peneda, Kathy Sinnott, Marek Siwiec, Peter Skinner, Alyn Smith, Csaba Sógor, Renate Sommer, Søren Bo Søndergaard, Bogusław Sonik, María Sornosa Martínez, Jean Spautz, Francesco Enrico Speroni, Bart Staes, Grażyna Staniszewska, Peter Šťastný, Gabriele Stauner, Petya Stavreva, Dirk Sterckx, Catherine Stihler, Margie Sudre, David Sumberg, Gianluca Susta, Eva-Britt Svensson, Hannes Swoboda, István Szent-Iványi, Konrad Szymański, Hannu Takkula, Charles Tannock, Andres Tarand, Salvatore Tatarella, Britta Thomsen, Marianne Thyssen, Gary Titley, Patrizia Toia, László Tőkés, Ewa Tomaszewska, Witold Tomczak, Antonios Trakatellis, Helga Trüpel, Claude Turmes, Evangelia Tzampazi, Thomas Ulmer, Vladimir Urutchev, Inese Vaidere, Nikolaos Vakalis, Adina-Ioana Vălean, Frank Vanhecke, Johan Van Hecke, Anne Van Lancker, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Ioannis Varvitsiotis, Ari Vatanen, Yannick Vaugrenard, Armando Veneto, Riccardo Ventre, Donato Tommaso Veraldi, Marcello Vernola, Alejo Vidal-Quadras, Cornelis Visser, Oldřich Vlasák, Dominique Vlasto, Graham Watson, Henri Weber, Manfred Weber, Renate Weber, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, John Whittaker, Andrzej Wielowieyski, Jan Marinus Wiersma, Anders Wijkman, Glenis Willmott, Iuliu Winkler, Lars Wohlin, Janusz Wojciechowski, Corien Wortmann-Kool, Jan Zahradil, Zbigniew Zaleski, Andrzej Tomasz Zapałowski, Stefano Zappalà, Tatjana Ždanoka, Dushana Zdravkova, Vladimír Železný, Roberts Zīle, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/44

—

като взе предвид приетото съгласно член 175 от правилника за дейността на ЕП решение от 25 април 2007 г. за създаване на Временна комисия по изменението на климата (1),

—

като взе предвид съществуващите законодателни актове на ЕС за опазване на околната среда с положителен принос за климата в различните политически сфери (Приложение A) и на своите резолюции за изменението на климата, в частност онези от тях, които бяха приети по време на настоящия му шести парламентарен мандат (Приложение Б),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий – преди конференцията в Бали за изменението на климата и след това (COP13 и COP/MOP 3) (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 31 януари 2008 г. относно резултатите от конференцията в Бали за изменението на климата (COP 13 и COP/MOP 3) (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. във връзка със Зелената книга на Комисията относно „Адаптиране към изменението на климата в Европа – възможни действия от страна на ЕС“ (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2008 г. относно научните факти по изменението на климата: констатации и препоръки за вземането на решения (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно създаването на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни (6),

—

като взе предвид 14-ата конференция на страните, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) (COP 14), и Четвъртата конференция на държавите, подписали горната спогодба, която проведена на 1 - 12 декември 2008 в Познан (Полша) във формат среща на държавите, подписали Протокола от Киото (COP/MOP 4),

—

като взе предвид Гражданския форум „Агора“ относно изменението на климата, състоял се от 12 до 13 юни 2008 г.,

—

като взе предвид съвместната парламентарна среща между Европейския парламент и националните парламенти, проведена на 20 и 21 ноември 2008 г. за обсъждане на въпросите, свързани с енергетиката и устойчивото развитие,

—

като взе предвид резултатите от анкетата на специалното издание на Евробарометър 300 относно отношението на европейците към изменението на климата,

—

като взе предвид публичните изслушвания и размяна на мнения между временната комисия по изменението на климата и изтъкнати личности, както и резултатите от пътуванията на делегациите,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Временната комисия по изменението на климата (A6-0495/2008),

А.

като има предвид, че опазването на природата и човечеството е задача, която се предава от поколение на поколение;

Б.

като има предвид, че сега глобалното затопляне и изменението на климата се признават за много сериозна, неотложна и предизвикана от човека заплаха;

В.

като има предвид, че дейността, извършена от Европейския парламент по време на настоящия му шести парламентарен мандат във връзка с изменението на климата, е източник на вдъхновение и поставя задача за утвърждаване на интегрирана европейска политика за борба срещу изменението на климата и за съгласуване на изменението на климата с устойчивия икономически растеж;

Г.

като има предвид, че в Договора от Лисабон ясно са определени целите и правомощията на ЕС в областта на изменението на климата и че, ако той бъде ратифициран, ще се засили ролята на Европейския съюз в насърчаването на устойчивото развитие и борбата срещу изменението на климата;

Д.

като има предвид, че водещата роля на Европейския съюз в международната борба срещу глобалното затопляне и неговата специална отговорност като съюз от развити страни укрепват идентичността и означават дълг към гражданите на Европа, изразяващ се не само във формулирането на средносрочни и дългосрочни цели за опазване на климата, но и в постигането на тези цели чрез перспективни политически мерки, а също и чрез политически диалог с развиващите се страни;

Е.

като има предвид, че по отношение както на вътрешната политика, така и на външните отношения на Европейския съюз негова основна цел е насърчаване на зачитането на правата на човека, и като има предвид по-специално, че Европейският съюз приема като основно правото на живот, сигурност, здравеопазване, образование и опазване на околната среда, а също и закрилата на хората, които са особено уязвими към последствията от изменението на климата, включително жените, децата, възрастните хора и хората с увреждания;

Ж.

като има предвид, че настоящите, но и бъдещите представители на гражданите на Европа следва да се ръководят от тези принципи на политиката за опазване на климата и от принципите за устойчиво развитие, социална отговорност и равнопоставеност между отделните поколения и ще продължат и занапред да осъществяват необходимите цели за опазване на климата;

З.

като има предвид, че човешкото общество е изправено пред двойно предизвикателство по отношение на заплахите над животоподдържащата система на земята, а именно изменението на климата и прекомерното използване и разрушаване на много от най-важните екосистеми; като има предвид, че има много взаимовръзки между климатичната система и екосистемите, по-специално способността на океаните и земните екосистеми да отделят въглерод, и като има предвид, че ефективни мерки по отношение на изменението на климата могат да се предприемат единствено в контекста на здрави екосистеми;

И.

като има предвид, че изменението на климата има особено увреждащо и скъпо струващо въздействие върху някои райони, например планинските и крайбрежните райони;

Й.

като има предвид, че въздействието на изменението на климата върху човешкото общество вече се чувства на много места, например в Сахел, където превръщането на земите в пустиня се отразява сериозно, Бангладеш, където има чести наводнения, някои части на Европа и някои тихоокеански острови, които са обречени на потъване;

К.

като има предвид, че изменението на климата са предизвикателство, за което няма универсално политическо решение, но консолидирането на наличните възможности и рязкото увеличаване на ефективността във всички сфери на икономиката и обществения живот могат да допринесат за решаването на проблемите, свързани с ресурсите и разпределението, и може да открие пътя към Трета индустриална революция;

Л.

като има предвид, че са необходими спешни мерки за преодоляване на енергийната и недоимък на горива;

М.

като има предвид, че според данните за 2006 г. на Европейската агенция за околна среда производството на енергия в ЕС заема дял от 30,9% от общите емисии на парникови газове, транспортният сектор 19,4%, домакинствата и сферата на услугите 14,6%, строителството и промишленото производство 12,9%, селското стопанство 9,2%, промишлените процеси 8,1% и секторът на отпадъците 2,9% от всички емисии, а останалите емисии възникват вследствие химични разтворители и неопределени горивни процеси;

Н.

като има предвид, че много сектори вече дават своя принос за намаляване на емисиите на парникови газове и вече са на разположение много изгодни по отношение на разходите възможности за намаляване на вредните емисии и спиране на изменението на климата, както и технологии за увеличаване на ефективността, но широкото им приложение се блокира от ограничения достъп до пазара, бюрократичните пречки и високите разходи за финансиране;

О.

като има предвид, че мерките, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове в производството, използването на земята и управлението на отпадъците се ползват с най-голямо предимство; като има предвид, че няма да бъде възможно да се овладее изменението на климата единствено чрез намаляване на емисиите във всеки отделен сектор; като има предвид, че ще бъде необходим системен подход към проблема, за да се търсят политически решения за всичките сектори и да се осъществят промени в производството, потреблението и търговските модели, валидни за цялото общество чрез сближаване на законодателството и адаптиране към неизбежната промяна;

П.

като има предвид, че преговорите за споразумение за периода след 2012 г. под егидата на ООН съгласно пътната карта от Бали се водят в следните основни области: намаляване на емисиите и нови задължителни цели за намаляване на емисиите, мерки за адаптиране, изкореняването, разрушаването и влошаването на качеството на горите, разработване на технологии за намаляване на емисиите и адаптиране, необходимите финансови средства и накрая преглед на гъвкавите механизми съгласно Споразуменията от Маракеш към Протокола от Киото;

Р.

като има предвид, че СТО, Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ) са също така сериозно ангажирани в усилията за намаляване на емисиите;

С.

като има предвид, че преговорите за споразумение за периода след 2012 година по време на конференцията по въпросите на климата в Копенхаген (COP 15) трябва да приключат в края на 2009 г., за да се избегне прекъсване между първия и втория период на поемане на задължения;

Т.

като има предвид, че на Европейския съвет през март 2008 г. беше подчертана необходимостта от ускоряване на преговорите по пътната карта от Бали, за да може да бъде прието ново споразумение по изменението на климата до 2009 г. в съответствие с целта на ЕС за намаляване на глобалното затопляне до 2°C;

У.

като има предвид, че изменението на климата може да изостри потенциалните конфликти в международните отношения, например поради миграция вследствие изменението на климата, поради загуба на територия и гранични спорове, породени от наводнения и отместване на бреговата линия, както и поради конфликти, свързани с разпределение на ресурсите, вследствие намаляване на селскостопанските площи, оскъдност на водните запаси или обезлесяване;

Ф.

като има предвид, че Европейският съвет през март 2008 г. поиска от Комисията да разработи европейска стратегия за финансиране на мерки за борба срещу изменението на климата, която да има за цел намаляване на емисиите и хармонизиране във връзка с изследователската дейност и разработката на нисковъглеродни технологии; като има предвид, че трансферът на такива технологии е съществена предпоставка за успешното прилагане на мерките за намаляване на емисиите и за адаптиране в глобален аспект с цел борба срещу изменението на климата;

Х.

като има предвид, че усилията както за смекчаване на последиците от изменението на климата, така и за адаптиране са от изключително значение; като има предвид, че държавите с развита промишленост носят историческа отговорност за изменението на климата; като има предвид, че развиващите се страни имат малък принос за изменението на климата, но въпреки това са най-засегнати от него; като има предвид, че наличните финансови средства за борба срещу изменението на климата в развиващите се страни са недостатъчни и трябва да се увеличат значително;

Ц.

като има предвид, че трансферът на технологии е възпрепятстван от загрижеността за защитата на интелектуалната собственост, слабите политически институции и липсата на правова държавност, както и от общия недостиг на капитали;

Ч.

като има предвид, че СТО не представлява алтернативен форум за водене на преговори за опазването на климата в международен план и че без успешното приключване на преговорите по споразумение за периода след 2012 г. не може да се очаква принос на световната търговия към борбата срещу изменението на климата;

Ш.

като има предвид, че въглеродният отпечатък на ЕС включва парниковите газове, отделяни при производството на стоки, употребявани в Европа, но произвеждани на друго място;

Z.

Щ.като има предвид, че най-значителният енергиен източник в световен мащаб е петролът, бележещ 35% от потреблението на първична енергия, следван от въглищата с 25% и от природния газ с 21%; като има предвид все пак, че наближава краят на епохата на евтините и изобилстващи изкопаеми горива;

АА.

като има предвид, че според данните, подадени от Евростат през 2006 г., 33.5% от вноса на суров петрол в ЕС е произхождал от Русия, 15.8% - от Норвегия и 27% - от арабските държави, и че 42% от вноса на газ в ЕС е от Русия, 24.2% - от Норвегия и 25.9% - от арабските държави;

АБ.

като взе предвид, че Международната агенция по енергетика прогнозира до 2030 г. увеличаване на световното потребление на енергия с най-малко 60% и това нараснало потребление на енергия ще се дължи и на страните с нововъзникваща пазарна икономика;

АВ.

като има предвид, че развитието на енергийните пазари спомага за преследването на целите, свързани с климата, тъй като предизвиканите от пазара увеличения на цените на енергията са важен стимул за устойчиво използване на ресурсите и оттук – за потребление на продукти с нисък въглероден отпечатък;

АГ.

като има предвид, че задоволяването на нарастващото енергопотребление в средносрочен и дългосрочен план само чрез изкопаеми горива е изключено и че инвестиционните решения през следващите години ще определят структурата на енергийната система и на енергийния микс през следващите десетилетия;

АД.

като има предвид, че нарастващото енергопотребление изисква множество допълнителни мерки като спешно модернизиране на наличните електроцентрали на твърдо гориво с цел силно увеличаване на общата енергийна ефективност, изграждане на нови електроцентрали и непрестанно разпространяване на използването на възобновяеми енергийни източници;

АЕ.

като има предвид, че икономията на енергия е най-евтината и най-чистата форма на щадящо отношение към ресурсите и по този начин на борба с изменението на климата, и че ангажираните и постоянни усилия за повишаване на енергийната ефективност на ЕС ще донесат структурни решения в цялата икономика, като по този начин ще открият пътя за екологична икономика с ниско количество на емисии на въглерод;

АЖ.

като има предвид, че използването на атомната енергия, независимо от наличните запаси на уран, продължава да поставя въпроса за безопасното крайно складиране на ядрените отпадъци и достъпа на недемократични държави до тази технология;

АЗ.

като има предвид, че проектът ITER се превърна в център за разработки във връзка с ядрения синтез, изискващ големи капиталови инвестиции, като възможен нов енергиен източник на бъдещето, и че всеки принос към енергийния пазар може да се очаква едва в много далечно бъдеще;

АИ.

като има предвид, че настоящата политика за биогоривата трябва да се разглежда в световен план, където от една страна има все по-голямо съперничество за плодородна земя, а от друга страна има все по-голяма нужда от възобновяема енергия, по-специално в транспортния сектор;

АЙ.

като има предвид, че производството на биомаса за добив на енергия и като гориво разкрива нови икономически възможности пред много развиващи се страни и ги прави по-независими от вноса на енергия, при условие, че това производство е устойчиво и не води например до монокултури или до съперничество с производството на храни;

АК.

като има предвид, че според подробен анализ на жизнените цикли потенциалът за намаляване на вредните емисии при много биогорива от първо поколение в сравнение с конвенционалните горива е значително намален в някои случаи и че въпросите, свързани с устойчивото развитие, въздействието върху околната среда и наличността на земеделски площи в конкуренция с производството на хранителни продукти досега не са намерили задоволително решение;

АЛ.

като има предвид, че една устойчива политика, свързана с биогоривата, трябва да е насочена не само към установяване на критерии за устойчиво развитие при производството на биогорива, но също така и към насърчаване на възможно най-бързо развитие при биогоривата от второ поколение;

АМ.

като има предвид, че петролната индустрия едва при съответно търсене на биогорива ще изгради необходимата цялостна инфраструктура за нови горива, но от друга страна автомобилната индустрия е постигнала технологичен напредък, който позволява да се определи всяко съотношение на смесване на бензин и биогориво чрез датчик в автомобила, устройство, което ще даде възможност и по-стари автомобили да се задвижват с биогориво, за да може по този начин да се постигне намаляване на емисиите на CO2 при всички съществуващи автомобили;

АН.

като има предвид, че потенциалът на биогоривата може да бъде реализиран единствено ако те се приемат като компонент на развитието на устойчиви транспортни системи, включително разработването и използването на високоефективни превозни средства по отношение на разхода на гориво;

АО.

като има предвид, че някои държави-членки нямат ясна стратегия за енергийна ефективност;

АП.

като има предвид, че държавите-членки следва да повишат и разширят използването на сертификати за енергийна ефективност и да обвържат препоръките с финансови стимули;

АР.

като има предвид, че намаленото енергийно потребление съчетано с енергийна ефективност на индивидуално и общностно равнище създава нови възможности за търговия и работни места и противодейства на енергийната бедност;

АС.

като има предвид, че строителният сектор отбелязва 40% от крайното потребление на енергия и по този начин 33% от всички емисии на парникови газове се дължат на застроената среда;

АТ.

като има предвид, че строителният сектор (жилищни, промишлени и обществени сгради) по пътя на модернизирането на топлоизолацията, отоплителните и охлаждащите системи, електроуредите и вентилационните устройства, и на инсталирането на слънцезащитни устройства крие огромен потенциал за намаляване на емисиите на CO2при ефективност на разходите;

АУ.

като има предвид, че енергоспестяващите сгради са привлекателни, модерни и икономически изгодни;

АФ.

като има предвид, че отделянето на растежа на енергийното потребление от икономическия растеж чрез инвестиране в енергийна ефективност във всички сектори на обществото е основна цел на ЕС;

АХ.

като има предвид, че разработването на финансови инструменти и разпределянето на необходимите бюджетни средства за повишаване на енергийната ефективност и постоянната проверка и адаптация на стандартите за ефективност на електрическите и електронните уреди към актуалните пазарни условия са също така необходими, както и въвеждането на тези стандарти за големи промишлени уреди и разглеждането на въпроса за въвеждането на задължителна функция за изключване на устройствата;

АЦ.

като има предвид, че отделянето на растежа в транспорта от общия икономически растеж е основна цел на транспортната политика на ЕС, но въпреки това търсенето на транспортни услуги е нараснало повече от брутния вътрешен продукт, поради което и без това високият дял на транспортните емисии в емисиите на парникови газове продължава да нараства в ЕС;

АЧ.

като има предвид, че в момента около една трета от крайното потребление на енергия в ЕС се пада на транспорта и че транспортният сектор почти изцяло ( 97%) зависи от петролни горива (бензин и дизел);

АШ.

като има предвид, че емисиите на парникови газове в ЕС за периода 1990 - 2005 г. e можело да спаднат с 14% вместо със 7,9%, ако в транспортния сектор е било реализирано същото намаляване на емисиите, както в другите сектори;

AZ.

като има предвид, че 80% от населението на Европа живее в градски райони, в които се отделят 40% от всички причинени от транспорта емисии, като претоварването на транспортния трафик, което също се концентрира основно в градските райони, като струва на ЕС около 1% от неговия БВП;

БА.

като има предвид, че градската мобилност от една страна е пряко свързана с качеството на живот на отделните индивиди, а от друга страна тъкмо индивидуалният транспорт в градовете допринася в значителна степен за емисиите на парникови газове и други екологични проблеми като замърсяване на въздуха и шум, поради което вместо да се повишава качеството на живот на гражданите, то намалява значително поради отрицателни въздействия върху здравето;

ББ.

като има предвид, че половината от пътните отсечки, които изминават гражданите на ЕС, са по-къси от 5 км;

БВ.

като има предвид, че в ежедневния регионален транспорт и пътуване до работното място 60% от всички пътувания с автомобил и 90% от всички пътувания с влак се извършват на максимално разстояние от 30 км;

БГ.

като има предвид, че железопътният и водният товарен транспорт е намалял за периода 2001 - 2006 г. (от 18,6% на 17,7%, респ. от 6,5% на 5,6%), а автомобилният транспорт се е увеличил (от 74,9% на 76,7%);

БД.

като има предвид, че превозът на пътници и товари по вода е един от най-добрите варианти за транспорт от гледна точка на енергийната ефективност и делът на товарите, които в ЕС се превозват по вода, е около 40%;

БЕ.

като има предвид, че според извършените оценки потреблението на енергия при речния транспорт на тон товар и километър представлява една шеста от потреблението на енергия в автомобилния транспорт и половината от потреблението на енергия в железопътния транспорт;

БЖ.

като има предвид, че държавите-членки не използват в достатъчна степен програми като „Марко Поло“ и NAIADES, за да пренасочат транспортирането на стоки към вътрешните водни пътища и моретата;

БЗ.

като има предвид, че се увеличава търговията по презокеанските маршрути и тенденциите в корабостроенето са насочени към изграждане на по-големи контейнеровози или пътнически кораби, които изразходват повече мазут и поради това замърсяват околната среда повече, отколкото преди, без международното корабоплаване да се е присъединило към международните усилия за борба срещу изменението на климата;

БИ.

като има предвид, че извършената постепенна либерализация и дерегулиране на въздухоплавателния сектор през изминалото десетилетие от една страна беше важна предпоставка за динамичното развитие на европейския въздушен транспорт и пътническите полети в ЕС през периода 1995 – 2004 г. се увеличиха с 49%, но от друга страна и емисиите на СО2 в целия сектор нараснаха със 79% за периода 1990 - 2005 г.;

БЙ.

като има предвид, че, независимо он техническите и експлоатационните подобрения, растежът на въздушния транспорт оказва все по-значително въздействие върху околната среда, и като има предвид, че досега почти не е бил обсъждан въпросът за задължителните стандарти за емисиите за самолетните двигатели, насочени към въвеждане на технически подобрения в двигателите, както и че липсват изследвания за практическа изпълнимост;

БК.

като има предвид, че Комисията и държавите-членки са стартирали съвместната технологична инициатива „Чисто небе“ и програмите SESAR (създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение), Галилео (Глобална навигационна спътникова система) и ГМОСС (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността), както и научноизследователски проекти за интелигентни транспортни системи, с цел повишаване на енергийната ефективност в областта на транспорта;

БЛ.

като има предвид, че вследствие на въздушния транспорт освен въглероден диоксид в атмосферата се отделят и азотни окиси, водни пари, сулфатни и въглеродни частици, които по оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) усилват два до четири пъти общото въздействие на емисиите от въздушния транспорт, без при тази оценка да се взема предвид допълнителният ефект от образуването на перести облаци;

БМ.

като има предвид, че жителите и икономиките на най-отдалечените региони зависят изключително много от въздушния транспорт за тяхната мобилност и развитие;

БН.

като има предвид, че трябва да се подчертае, че в дългосрочен план най-ефективният начин за намаляване на емисиите вследствие на транспорта е да се намали растежа на транспорта като цяло, като общественият транспорт се превърне в по-привлекателна алтернатива от леките автомобили, като се увеличи ж.п. транспорта и се осигури, че градоустройствените и инфраструктурните планове вземат предвид абсолютната необходимост от намаляване на използването на леки автомобили;

БО.

като има предвид, че според изследване на Центъра за световно културно наследство към ЮНЕСКО една десета от всички световни паметници на културата и световни културни ландшафти са застрашени от въздействието на изменението на климата;

БП.

като има предвид, че според Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO) Европа е най-важният туристически регион в света и 55% от всички посещения на чуждестранни туристи през 2006 г. са били в Европа;

БР.

като има предвид, че изменението на климата може да причини промени в туристическите потоци и тези промени да доведат до значителни отрицателни икономически последици за засегнатите туристически райони;

БС.

като има предвид, че схема на ЕС за търговия с емисии е уникален инструмент за намаляване на емисиите при максимална ефективност и може да служи за модел по отношение на други подобни системи, чиято съвместимост трябва да се осигури;

БТ.

като има предвид, че промишлените отрасли са от ключово значение за постигането на целите за намаляване на емисиите на парникови газове, установени от Европейския съвет, и че те трябва да бъдат допълнително насърчавани да намалят своите емисии на промишлени парникови газове, като същевременно запазят своята конкурентоспособност;

БУ.

като има предвид, че трябва да бъде въведена на практика основната идея на Механизма за чисто изпълнение (МЧИ) и на Съвместното изпълнение (СИ) – разпространение на модерни и ефективни технологии; като има предвид, че МЧИ/СИ трябва да бъдат ограничени до висококачествени проекти, които осигуряват документирано допълнително намаление на емисиите на парникови газове;

БФ.

като има предвид, че промените в селскостопанската практика, екологичното законодателство на ЕС и последните структурни реформи на Общата селскостопанска политика са насочени към устойчиво развитие и следователно водят непряко чрез по-доброто използване на наличните ресурси до намаляване на емисиите;

БХ.

като има предвид, че селското стопанство отделя емисии на парникови газове, но същевременно има положителен принос за намаляването на емисиите на парникови газове, и освен това страда пряко от отрицателното въздействие от изменението на климата, водещо до различни икономически и социални последици в различните региони на Европа;

БЦ.

като има предвид, че отглеждането на фуражни култури на големи площи за целите на животновъдството значително допринася за увеличаване на общите емисии на парникови газове в селското стопанство;

БЧ.

като има предвид, че липсват специфични цели за опазване на климата в селското стопанство, като например задължителни изисквания за намаляване на емисиите на метан и азотен окис, както липсват и системи за насърчаване на използването на наличния потенциал за намаляване на емисиите;

БШ.

като има предвид, че екологичното животновъдство допринася значително за опазване на околната среда чрез грижа за ландшафта и запазване на пасищата при ограничаване на разхода на енергия и емисиите;

BZ.

като има предвид, че броят на животните трябва да бъде съобразен с наличните площи и че насочените към устойчиво развитие практики за използване на пасищата могат да помогнат за предотвратяване на почвената ерозия на пасищата;

ВА.

като има предвид, че горите са от голямо значение за биосферата и имат многобройни функции в глобалната екосистема; и че настоящата икономическа стойност, придавана на горите, не е в състояние да отчете тяхната екосистема или социалната стойност/стойността за обществото;

ВБ.

като има предвид, че горите имат тройна функция за намаляването на изменението на климата: като запаси от въглерод както чрез устойчиво използване и опазване на горите, като хранилища за въглерод чрез залесяване, и като заместител на изкопаемите горива и изкопаемите продукти като възобновяема суровина;

ВВ.

като има предвид, че 30% от световната земна маса е покрита с гори, които са дом за над две трети от всички видове, живеещи на земята, и че близо 30% от емисиите на парникови газове за всяка година се поглъщат от горите;

ВГ.

като има предвид, че горите от една страна играят съществена роля за спирането на изменението на климата, а от друга страна най-малко една трета от горите в света са засегнати от последиците от това изменение;

ВД.

като има предвид, че големият проблем с унищожаването на горите се дължи на свързаните с него социални и икономически проблеми като бедност и недостатъчно развитие, слаби политически институции и неспазване на принципите на правовата държава, както и несправедливо разпределение на собствеността и корупция, които освен другите последици могат да доведат и до незаконно изсичане и изкореняване на гори;

ВЕ.

като има предвид, че унищожаването на горите чрез обезлесяване, неустойчиво изсичане или от пожари, причинени, наред с другото, от горещи вълни, значително допринася за емисиите на CO2,;

ВЖ.

като има предвид, че няма достатъчно стратегии и програми за залесяване на горите, които са били изсечени;

ВЗ.

като има предвид, че създаването на горски плантации в ЕС не отразява естествените особености на смесените гори в Европа;

ВИ.

като има предвид, че почвите в Европа са изложени на по-бързи от преди необратими увреждания, чиито размери се усилват от изменението на климата;

ВЙ.

като има предвид, че размразяването на вечно замръзналите почви променя състоянието на почвите в Северното полукълбо и допълнително освобождава значителни количества метан в атмосферата;

ВК.

като има предвид, че наличността на водни ресурси, снабдяването с питейна и друга вода, потреблението на вода и третирането на отпадните води се намират в тясна връзка с икономическите и социалните условия;

ВЛ.

като има предвид, че съществуващите в Европа регионални различия по отношение на наличните водни ресурси и честотата на наводненията и засушаванията ще се усилят още повече поради изменението на климата;

ВМ.

като има предвид, че рибата и морските дарове са важен хранителен ресурс, океанът е най-големият глобален запас на въглерод и служи като източник за биомаса и суровини;

ВН.

като има предвид, че е налице прекомерно използване на морските хранителни ресурси;

ВО.

като има предвид, че йерархията на отпадъците е основен ръководен принцип за намаляване на изменението на климата в сектора на отпадъците;

ВП.

като има предвид, че следва да се признае, че законодателството на ЕС във връзка с отпадъците, заедно с нововъведенията относно обезвреждането на отпадъци и увеличеното използване на рециклирани продукти, вече е оказало положително въздействие върху околната среда и е допринесло за намаляване на нетните емисии на парникови газове от сектора на отпадъците, въпреки че все още не е използван целият потенциал;

ВР.

като има предвид, че за съжаление количествата отпадъци се увеличават въпреки всички усилия, положени за тяхното органичаване;

ВС.

като има предвид, че мерките за адаптиране от всякакъв вид гарантират сигурност за бъдещето при ограничаване на щетите, настъпили поради емисии на парникови газове в миналото и произтеклото от това повишаване на температурата;

ВТ.

като има предвид, че чистият анализ на съотношението между разходи и ползи при разработката на мерки за адаптиране не е достатъчен за гарантиране на минимална степен на защита за всички групи от населението; като има предвид, че във връзка с тези мерки последиците от изменението на климата на местно равнище трябва спешно да бъдат анализирани;

ВУ.

като има предвид, че потреблението на природни ресурси съгласно Оценката за състоянието на екосистемата през хилядолетието (Millenium Ecosystem Assessment) междувременно застрашава две трети от всички екосистеми, уязвимостта от изменението на климата се увеличава, а с това и необходимостта от възможно най-бързо разработване на мерки за адаптиране;

ВФ.

като има предвид, че съвместният доклад на Европейската агенция за околна среда, Съвместния изследователски център и Световната здравна организация, озаглавен „Въздействието на променящия се климат в Европа“ привлича вниманието върху факта, че уязвимостта към изменението на климата се различава силно в отделните региони и сектори в Европа, засягайки по-силно планинските региони, крайбрежните зони и средиземноморския и арктическия регион, и като има предвид, че този доклад подчертава, че за да се намалят последиците, в допълнение към по-сериозното намаляване на глобалните емисии на парникови газове са необходими и проактивни мерки за адаптиране на европейско и национално равнище;

ВХ.

като има предвид, че някои здравни последици от изменението на климата, както бе докладвано например от Световната здравна организация, могат да бъдат ограничени чрез подготовка и укрепване на здравните системи чрез съответни превантивни мерки, като се обръща особено внимание на разпространяването на тропически болести, и чрез кампании за информиране на обществеността, които се отнасят до особено уязвими групи, като например бременни жени, новородени, деца и възрастни хора;

ВЦ.

като има предвид, че Европейският план за действие в областта на околната среда и здравеопазването за периода 2004-2010 г. определено не е в състояние да донесе решение относно екологичните причини, които се отразяват на здравето, особено тези, които са вследствие на изменението на климата;

ВЧ.

като има предвид, че договорените на Европейския съвет през март 2007 г. цели във връзка с политиката за опазване на климата са постижими в технологично и икономическо отношение и предлагат уникални възможности за дейност на хиляди предприятия в Европейския съюз;

ВШ.

като взе предвид, че много предприятия все още не са осъзнали достатъчно обхвата на свързаните с изменението на климата възможности и рискове;

CZ.

като има предвид, че проявата на ангажираност по отношение на борбата срещу изменението на климата е съвместима с устойчивия икономически растеж и благосъстояние, като има предвид, че тя би представлявала ефективна инвестиция със значими функции за предотвратяване на рецесията и трябва да се схваща като предизвикателство за мащабните структурни промени, които има за крайна цел развитието на истинска зелена икономика;

ГА.

като има предвид, че ще се стигне до преразпределяне на работните места по-скоро в определени промишлени сектори, отколкото между различните промишлени сектори;

ГБ.

като има предвид, че търговията с емисии представлява най-съществената част от европейската програма за борба срещу изменението на климата, предназначена да постигне намаляване на емисиите на парникови газове чрез повишаване на ефективността; като има предвид, че търговията с емисии сама по себе си не е достатъчна за излизане от задънената улица по отношение на CO2 и предизвикване на мащабна революция в сферата на технологиите с ниски емисии на CO2;

ГВ.

като има предвид, че постигането на целите за намаляване на изменението на климата изисква наличието на подходящи механизми за финансово управление за подкрепа на развитието и прилагането на енергийно ефективни и чисти технологии;

ГГ.

като има предвид, че устойчивото жилищно строителство представлява огромен потенциал за създаване на работни места;

ГД.

като има предвид, че увеличаването на ефективността само по себе си няма да сложи началото на технологична революция, а ще изисква интегрирана стратегия на европейско, национално и местно равнище за насърчаване на научноизследователските и развойни дейности в новаторските и модерните технологии и процеси и за засилване на тяхното проучване;

ГЕ.

като има предвид, че улавянето и съхранението на въглерода вече се прилага в малки мащаби в различни области, например при добива на нефт и газ, но като значима технология за борба срещу изменението на климата все още се намира в ранен стадий;

ГЖ.

като има предвид, че разходите и рискът преобладават пред икономическите предимства и коефициентът на полезно действие на електроцентралите с улавяне и съхранение на СО2 спада въпреки използването на най-модерни технологии;

ГЗ.

като има предвид, че технологията на улавяне и съхранение на СО2, като свързваща технология по пътя към декарбонизацията на енергийната система, би могла да допринесе за намаляване на въглеродните емисии от електроцентралите и да послужи като допълнение към възобновяемите технологии, като обаче улавянето и съхранението на въглерод представлява технология, прилагана в крайните точки на мрежите от тръбопроводи ('end-of-pipe');

ГИ.

като има предвид, че на сектор ИКТ в момента се падат 2% от цялото отделено количество CO2 в света, а този промишлен сектор би могъл не само да намали собствените си емисии на CO2, но и да разработи иновационни и енергийно ефективни приложения за целия стопански сектор;

ГЙ.

като има предвид, че настоящият бюджет на ЕС е недостатъчен за постигане на целите за опазване на климата, тъй като политическият приоритет за борба с изменението на климата все още не е осигурен със съответните бюджетни кредити;

ГК.

като има предвид, че в следващата финансова рамка трябва да бъдат предвидени бюджетни кредити за борба с изменението на климата и изграждане на европейска политика за адаптиране, за да може да се осигури на ЕС достатъчен „бюджет за изменението на климата“ за следващия бюджетен период след 2013 г.;

ГЛ.

като има предвид, че борбата с изменението на климата трябва да бъде взета предвид във всички политики на ЕС; следователно като има предвид, че ЕС вече не може просто да преразпределя съществуващите ресурси, а трябва да насърчава създаването на нови ресурси за финансиране на междусекторния характер на борбата с изменението на климата;

ГМ.

като има предвид, че политико-икономическите и обществено-политическите мерки за борба с изменението на климата са свързани и с промени в културата, в установените навици и начин на живот и едно наистина устойчиво потребление и разходване на суровини във всички части на обществото не може да се наложи без промяна в мисленето и поведението, за което трябва да се разработят нови модели на потребление и нови начини на живот;

ГН.

като има предвид, че изменението на климата ще предизвика технологичен тласък към модернизация, представляващ икономически шанс, който може да се използва, само ако на пазара на труда се предлагат достатъчно квалифицирани специалисти;

ГО.

като има предвид, че специалната анкета на Евробарометър (специално издание на Евробарометър 300) ясно показва, че изменението на климата се възприема от голямо мнозинство анкетирани лица в Европа като много сериозен проблем, но много от анкетираните се оплакват от липса на информация и личните инициативи за противодействие на изменението на климата се свеждат по-скоро до прости мерки като разделно събиране на отпадъци или намаляване на потреблението на вода и енергия, за които не се иска съществена промяна в поведението в рамките на ежедневието;

ГП.

като има предвид, че е налице необходимата информация за проверка на собствените навици, свързани с мобилността, като например ползването на частен лек автомобил и алтернативни възможности за придвижване (ходене пеша, каране на велосипед или ползване на обществен транспорт);

ГР.

като има предвид, че изискванията и правилата на ЕС за опазване на климата помагат на местните и общинските ръководни органи за подобряване на качеството на живот в много градове на Европейския съюз и местните инициативи в големите райони допринасят решително за намаляване на емисиите на CO2 в ЕС;

ГС.

като има предвид, че не е задача на търговците на дребно сами да развият алтернативно поведение на клиентите при покупка, и че независимо от това предприятията като цяло, чрез търговските си модели и производствени процеси, биха могли да разпространят чрез персонала си в значително количество информация за правилно поведение по отношение на опазването на климата;

ГТ.

като има предвид, че до голяма степен липсва информация за потребителите относно климатичното въздействие на селскостопанските продукти, но целенасочените информационни кампании могат да повлияят върху поведението на потребителите и по този начин да се постигнат и цели, свързани със здравната политика;

ГУ.

като има предвид, че проблемът с изменението на климата не може да бъде разрешен без мащабно участие на населението по целия свят, и че следователно една от основните задачи ще бъде с всички възможни средства да се предостави на хората информацията, от която те имат нужда, за да спомогнат за разрешаването на проблемите и да се защитят когато възникнат трудности при адаптирането, които са неизбежни;

ГФ.

като има предвид, че потребностите от ресурси за населението по света още днес превишават с една четвърт естествената възможност за възпроизводство на Земята и по този начин ще бъдат отнети условията за живот на бъдещите поколения;

ГХ.

като има предвид, че основите за бъдещите начини на производство и бъдещото поведение на потребителите се полагат в решаваща степен чрез настоящите политически решения, които изискват далновидност и водещо политическо начало, а от друга страна един по-устойчив начин на живот няма да бъде възможен без приноса на икономиката, науката, медиите, организираното гражданско общество и отделните граждани;

ГЦ.

като има предвид, че изменението на климата представляват глобален екологичен проблем, чиито причини са от структурен характер;

1.

Припомня горепосочената резолюция от 21 май 2008 г. и по-специално факта, че всички усилия за ограничаване на емисиите следва да имат за цел запазване на нива доста под целта за ограничаване на повишаването на глобалната температура до по-малко от 2°C, тъй като такова ниво на затопляне би оказало сериозно въздействие върху нашето общество и индивидуалния ни начин на живот и също така би причинило значителни изменения в екосистемите и водните ресурси; изразява дълбока загриженост поради факта, че голям брой научни доклади напоследък съдържат данни за това, че изменението на климата оказва както по-бързо, така и по-сериозно отрицателното въздействие, отколкото се предполагаше преди; във връзка с това призовава Комисията да следи внимателно и да анализира най-новите научни констатации с оглед на оценяването в частност на това дали целта на ЕС от 2°C все пак би постигнала целта да избегне опасното изменение на климата;

2.

Подчертава неотложната необходимост – следвайки хоризонтален принцип – глобалното затопляне и изменението на климата да бъдат включени като нови параметри във всички сфери и политики и да се вземат предвид причините и последиците от глобалното затопляне и изменението на климата във всяка относима област от законодателството на ЕС;

3.

Припомня по-специално необходимите цели при противодействието на изменението на климата и подчертава, в съответствие с препоръките от Четвъртия доклад за оценка на въздействието, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата, и от пътната карта от Бали, значението на това да се установи - за ЕС и другите индустриализирани държави, разглеждани като група, средносрочна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 25% до 40% до 2020 г., както и дългосрочна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 80% до 2050 г., в сравнение с 1990 г., като вниманието се съсредоточи върху ограничаване увеличаването на глобалната средна температура до 2°C в сравнение с нивото преди индустриалното развитие и по този начин се постигне 50% вероятност целта да бъде постигната;

4.

Подчертава, че въздействието на дадена нация върху климата не се ограничава с физическите емисии; настоятелно приканва ЕС да предприеме спешни мерки на место и в контекста на международните преговори за разработване счетоводни принципи, които да включват също така пълното въздействие на потреблението, в това число въздействието на международното въздухоплаване;

5.

Призовава Комисията да разгледа въглеродните отпечатъци на бъдещите европейски инициативи в областта на политиката, така че да гарантира постигането на набелязаните цели във връзка с борбата срещу изменението на климата на европейско равнище, като същевременно гарантира висока степен на защита за околната среда и общественото здраве;

6.

Подчертава политическите мерки и сътрудничеството на международно равнище (в това число регионалните многостранни споразумения) и на равнище ЕС и държави-членки, неколкократно предлагани от Парламента с цел борба срещу изменението на климата;

7.

Приветства приемането на пакета от законодателни мерки на ЕС (т.нар. законодателен пакет относно климата и енергетиката), с който се изисква едностранно намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 20% и установяване на процедура за продължаване на усилията за постигане на намаляване на емисиите с 30% в съответствие с ангажиментите по бъдещото международно споразумение и за увеличаване с 20% на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс на ЕС до 2020 г., и също така призовава държавите-членки на ЕС да прилагат тези законодателни мерки безпрепятствено и бързо; призовава Комисията да следи отблизо прилагането на пакета относно климата и енергетиката;

8.

Счита, че някои принципи, договорени в законодателния пакет относно климата, са също така от полза за целите на постигане на международно споразумение, по-специално задължителната линейна пътека за ангажиментите, поети от държавите с развита промишленост, диференцирането въз основа на емисиите, проверени през 2005 г., и режима на съответствие на годишния задължителен коефициент;

9.

Осъзнава задълженията си, произтичащи от водещата роля на Европейския съюз при международните преговори в рамките на РКООНИК на ниво COP (конференция на страните по РКООНИК) и MOP (среща на страните по РКООНИК), както и по време на други международни форуми като СТО, Световната банка и МВФ; посочва неотложната необходимост за ЕС и неговите държави-членки от изпълнение на целите на Протокола от Киото, за да може тази водеща роля да се изпълнява убедително;

10.

Споделя схващането, че разработката, приложението и износът на модерни екологични технологии допринасят едновременно за изпълнението на Лисабонската стратегия и целите на ЕС, свързани с Протокола от Киото, както и на други изисквания, свързани с опазването на климата, и изтъква, че с оглед постигане на амбициозните цели в областта на околната среда и икономическия растеж, Лисабонската стратегия и пакета относно климата и енергетиката следва да бъдат изцяло приложени;

11.

Настоятелно приканва Комисията и държавите-членки на ЕС да подкрепят призива на ООН за „Зелена нова сделка“; в светлината на финансовата криза, призовава за инвестиции, чиято цел да бъде устойчиво даване на тласък на икономическия растеж в тази посока, по-специално чрез насърчаване на екологосъобразните технологии, което същевременно ще подобри бъдещата конкурентоспособност на Европа и ще даде сигурност на работните места;

12.

В тази връзка изтъква, че предприемането на мерки за справяне с изменението на климата ще доведе до обществени промени, които ще допринесат за създаването на нови работни места и отрасли, за провеждане на борба срещу енергийната бедност и за преодоляването на зависимостта от внос на изкопаеми горива и осигуряването на социални ползи за гражданите; подчертава, че сътрудничеството на международно, регионално и местно равнище ще има високи изисквания ако трябва да се осъществи успешно тази цел;

13.

Наред с това е убеден, че борбата срещу изменението на климата може да бъде успешна само ако гражданите бъдат изцяло ангажирани в този процес и защитени по време на периода на преход към въглеродно неутрална икономика; следователно изтъква факта, че политиките за смекчаване и адаптиране ще подтикнат Европейския съюз към нов модел устойчиво развитие, което следва да насърчава неговия социален характер с оглед гарантиране на социалния консенсус;

14.

Подчертава необходимостта първо да се постигне рязко увеличаване на ефективността във всички сфери на ежедневието и успоредно с това да се сложи началото на преминаване към устойчив начин на производство и потребление при съзнателно щадене на ресурсите на базата на възобновяемите източници на енергия;

15.

Подчертава в тази връзка необходимостта да извърши проверка на съвместимостта на бюджета на Европейския съюз, както и на настоящите и бъдещите финансови инструменти с целите на европейската политика за опазване на климата и при необходимост да внесе корекции;

16.

Подчертава, че една успешна политика в сферата на изследователската и развойната дейност може да стане възможна едва чрез практическото приложение на нови технологии при осигурен пазарен достъп;

17.

Призовава за провеждане на проучване на миграционните тенденции, породени от изменението на климата, и на натиска, който те могат да упражнят върху местните услуги, за да се позволи планирането на дългосрочно управление на рисковете;

18.

Подчертава, че близа половината от световното население е под 25 годишна възраст и че днешните решения относно политиката за опазване на климата ще имат далеч по-сериозни последици за най-многобройното младо поколение в историята на човечеството;

19.

Приветства решението, взето от СОР 14 и СОР/МОР 4 в Познан, да се премине от дискусии към реални преговори с оглед постигане на споразумение за периода след 2012 г. и приемането в тази връзка на работна програма за 2009 г.; приветства също така възложената задача на председателите за предлагане на преговорен текст, който да бъде разгледан по време на работното заседание през юни 2009 г.;

20.

Настоява Комисията и следващите председателства на Съвета да заемат водеща роля в международните преговори за приемане на споразумение за периода след 2012 г. и тези преговори да бъдат приключени до края на 2009 г., за да остане достатъчно време за ратифициране на бъдещо споразумение за опазване на климата и да се избегне прекъсването между отделните периоди за поемане на задължения;

21.

Подчертава, че новото споразумение относно изменението на климата под егидата на ООН трябва да се основава на принципа за „обща, но диференцирана отговорност“, при което индустриалните страни играят водеща роля, като намаляват своите национални емисии, а развиващите се страни също поемат ангажимент, в съответствие с Плана за действие от Бали, да предприемат подходящи мерки на национално равнище, в контекста на устойчивото развитие, които са подкрепени и осъществими - по начин, който може да бъде измерен, описан и проверен - чрез технологии, финансиране и изграждане на капацитет от индустриализираните държави;

22.

Приканва тези страни с развита промишленост, подписали РКООНИК, които още не са го сторили, да предложат отделни ангажименти за ограничаване на емисиите, като по този начин дадат своя принос за общите усилия за постигане на целта на конвенцията; приветства ангажимента, поет от развиващите се страни, към процеса на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и отделните ангажименти и политики, приети от някои от тях;

23.

Настоятелно приканва бъдещата администрация на САЩ да отговори на очаквания и по този начин да допринесе, чрез приемане на национално законодателство, за ограничаването на емисиите на парникови газове и насърчаването на чистите технологии, както и чрез активно участие в международните преговори да допринесе за оформянето на амбициозната рамка за изменението на климата за периода след 2012 г.;

24.

Подчертава, че споразумението за периода след 2012 г. трябва да бъде съгласувано с други цели от международния политически дневен ред на ООН и на ЕС като опазване на биоразнообразието, Целите на хилядолетието за развитие или въпроси (ЦХР), свързани със сигурността, за да може да се използва политическото взаимодействие;

25.

Отбелязва приемането от страна на Комисията на нейното съобщение, озаглавено „Към всеобхватно споразумение в Копенхаген относно изменението на климата“ (COM(2009)0039), очертаващо позицията на ЕС при подготовката на Конференцията на ООН по въпросите, свързани с изменението на климата СОР 15 в Копенхаген;

26.

Призовава Комисията и държавите-членки да съставят външна политика в областта на изменението на климата и нееднократно да обърнат внимание на целите на ЕС за опазване на климата в ЕС и дипломатическите мисии на държавите-членки; от своя страна се ангажира нееднократно да повдигне въпроса за целите на ЕС за опазване на климата и да защитава тези цели в своите контакти с представители на парламентите на другите страни;

27.

Призовава Комисията и държавите-членки да включат в програмите, посветени на помощта за развитие, изискванията за намаляване на емисиите и мерките за адаптиране към последиците от изменението на климата, и/или да посочат тези изисквания в процеса на вземане на решения от страна на международните агенции за помощ за развитие, като по този начин чрез партньорства ангажират частния сектор, публичните органи и неправителствените организации в засегнатите страни или региони; подчертава, че е необходимо мобилизирането на допълнителни средства за оказване на помощ на развиващите се страни, за да се справят с предизвикателството, което представлява изменението на климата, и че новите инициативи в това отношение трябва да бъдат официално обвързани с процеса на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и с постигането на ЦХР; приветства създаването от страна на ЕС на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA), който да оказва подкрепа за адаптирането към изменението на климата в бедните развиващи се страни, които са най-уязвими по отношение на него, и в тази връзка припомня своята резолюция от 21 октомври 2008 г., спомената по-горе;

28.

Приветства решението, взето от СОР 14 и СОР/МОР 4, за превръщането на Фонда за адаптиране в напълно действащ, като по този начин му се даде възможност за финансиране на проекти, започващи през 2009 г., и счита, че това е много важна първа стъпка за намиране на решение на загрижеността на развиващите се страни във връзка с финансирането на мерките за борба срещу изменението на климата в тези страни; приветства също така решението да се подобри равнището на инвестициите за трансфер на технологии чрез Стратегическата програма за трансфер на технологии от Познан;

29.

Приветства постигнатия напредък, дори ограничен, във връзка с проблема за допълняемостта и географското разпределение на Механизма за чисто изпълнение (МЧИ) и изисква от държавите-членки на ЕС, в съответствие с решенията от Познан, да закупят преференциално кредити от проекти в държави, приемащи по-малко от десет проекта, регистрирани по МЧИ, по-специално в най-слабо развитите страни, малките развиващи се островни държави и Африка, и да поемат разходите по утвърждаването на тези проекти;

30.

В тази връзка припомня, принципа за допълняемост, посочен в членове 6, 12 и 17 от Протокола от Киото и в Споразуменията от Маракеш, според който страните трябва да изпълнят повечето от поетите задължения за намаляване на емисиите на парникови газове на национално равнище, преди да се възползват от външни гъвкави механизми като МЧИ и СИ;

31.

Изтъква, че прекомерното използване на МЧР/СИ подкопава доверието в Европейския съюз при воденето на международни преговори в рамките на ООН и по този начин неговата водеща роля в борбата срещу изменението на климата; насърчава държавите-членки да бъдат отговорни и да сведат до минимум използването на МЧР/СИ и да осъществят по-голямата част действията за намаляване на емисиите в собствените им държави;

32.

Присъединява се към препоръките, изложени в доклада на Върховния представител за общата външна политика и политиката на сигурност и на Комисията на тема „Изменение на климата и международна сигурност“ и подчертава необходимостта от изграждането на съответна превантивна дипломация на ЕС във връзка с климата на многостранна основа, за да могат аспектите на политиката за опазване на климата заедно с други фактори на международните отношения като увеличаване броя на населението и миграция поради промените в климата, изместване на живота от селата в градовете, енергийни потребности, нарастващи цени на енергията и недостиг на вода и хранителни продукти да бъдат включени в по-голяма степен в изграждането на международните отношения;

33.

Призовава ЕС и държавите-членки, в контекста на Европейската стратегия за сигурност и на Европейската политика са сигурност и отбрана, да предотвратяват, наблюдават и да предприемат действия за справяне с отражението на изменението на климата и произтичащите от него природни бедствия, засягащи гражданската защита и безопасността на хората, както и с възможните конфликти, причинени от промените във водните и земните запаси, произтичащи от изменението на климата;

34.

Призовава ЕС и държавите-членки да засилят съществуващото между тях и съответните развиващи се страни сътрудничество в областта на климата и да създадат нови партньорства, когато такива не съществуват, като предоставят значително увеличена финансова подкрепа за разработването и трансфера на технологии, защитата на интелектуалната собственост и институционалното изграждане на капацитет;

35.

Призовава Комисията и държавите-членки да дадат в най-голяма степен приоритет на енергийната ефективност и на възобновяемите източници на енергия в контекста на сътрудничеството за развитие;

36.

Призовава Комисията в рамките на отделните кръгове на преговорите със СТО и процеса „След 2012 г.“ да се придържа към взаимно съгласувани стратегии за водене на преговори по отношение на търговската и екологичната политика, за да представи достоверно пред партньорите в преговорите европейските цели за опазване на климата и разработените за тях инструменти и да разсее загрижеността във връзка с търговските бариери или други пречки в търговските отношения с трети държави, които не са приели задължителни цели за опазване на климата, както и да прилага принципа на взаимност в процеса на защитаване интересите на борбата срещу изменението на климата в на световно равнище;

37.

Призовава Комисията, Председателствата на Съвета и държавите-членки да играят водеща роля в процеса на водене на преговори за постигане на споразумение за периода след 2012 г., с цел гарантиране на успешното провеждане на преговорите във връзка с климата, целящи постигането на целта от „2°C“;

38.

Подчертава, че Европа се нуждае от ориентирана към бъдещето обща енергийна политика, основаваща се на солидарността между държавите-членки, както отношения в ЕС, така и във външните отношения, за да може да се гарантира висока степен на сигурност на снабдяването с енергия при спазване на принципите за устойчиво развитие, ефективност на ресурсите и неутралност по отношение на климата с оглед предотвратяване на евентуално прекъсване в доставките на енергия, като се предприемат мерки по отношение на изменението на климата и конкурентоспособността;

39.

Призовава ЕС да създаде Европейска общност за възобновяема енергия, която да бъдещата изследователска дейност и пилотните проекти в тази област, както и разработването на мрежата, за да се позволи оптималното въвеждане на възобновяемите енергийни източници;

Призовава ЕС и неговите държави-членки да гарантират:

40.

41.

Призовава ЕС и неговите държави-членки да осигурят политически насочвана и ръководена на пазарен принцип преходна фаза в енергийния микс, при която с активната подкрепа на публичния сектор в отделните държави-членки и на европейско равнище, при възможно най-висока степен на сътрудничество с други държави и международни организации, изкопаемите горива да се допълват постепенно с възобновяеми източници на енергия и по-късно да бъдат заменени с такива;

42.

Призовава държавите-членки да подкрепят чувството за лична отговорност сред регионите и гражданите и да насърчават със законни средства и данъчни облекчения все по-голямото използване на възобновяеми енергийни източници;

43.

Призовава държавите-членки чрез системи за амортизационни отчисления и механизми за данъчно стимулиране да мотивират доставчиците на електроенергия да извършват необходимата модернизация на електроцентралите на твърдо гориво, за да може по този начин да се повиши значително ефективността при конвенционалното производство на електроенергия;

44.

Призовава държавите-членки да осигурят мрежов достъп за децентрализирано произведена енергия, газ и електричество, да премахнат бариерите за достъп до пазара за иновативните доставчици на електроенергия в сектора на възобновяемите енергоизточници, както и да ускорят разширяването на двойно и тройно комбинирано производство на топло- и електроенергия на местно равнище и да го ориентират към средносрочни цели;

45.

Предлага, като ядро на европейската външна политика в областта на енергетиката, създаването на партньорства с трети държави в рамките на средиземноморския регион в областта на слънчевата енергия, които в своята начална фаза да генерират слънчева енергия и да я пренасят в Европейския съюз чрез кабели с високо напрежение и във втората фаза да поставят основата за производството на електричество и водород и по този начин да се премине към икономика, основаваща се на възобновяемите енергийни източници;

46.

Призовава ЕС, държавите-членки и икономическия сектор:

47.

Приканва държавите-членки съгласно възможностите на местно или регионално равнище да продължат да увеличават дела на енергията, добивана от вятъра, която чрез интензивното насърчаване вече се утвърди като форма на добиване на енергия, както и дела на водната енергия и геотермалната енергия в енергийния микс и да продължат да използват наличния потенциал за развитие и с помощта на европейските изследователски инициативи и координация чрез мрежи за върхови научни постижения;

48.

Подчертава огромния потенциал на използването на устойчивата биомаса за производство на енергия с цел намаляване на емисиите на парникови газове и призовава за създаване на европейска стратегия за използване на устойчивата биомаса за производството на електроенергия и газ, отопление и охлаждане;

49.

Призовава Комисията да представи пълен анализ на всички емисии по целия жизнен цикъл на отделните източници на биоенергия, за да се определи каква роля може да играе в бъдеще биомасата от остатъци и специално предназначени за това култури като източник на енергия; счита, че трябва да се проверят предимствата и недостатъците на възможностите за подобряване на горивната стойност на биомасата, произтичащи от нови селектирани култури или използването на биотехнологии, без предразсъдъци по отношение на резултатите;

50.

Счита, че комбинираното производство на топло- и електроенергия е ефективна, икономична възможност, щадяща околната среда;

51.

Признава различията в подхода на държавите-членки по отношение на атомната енергия и следователно призовава Комисията да отдели специално внимание на радиоактивните отпадъци и на завършването на техния цикъл с оглед на подобряване на безопасността;

52.

Счита, че изследванията в областта на техническата изпълнимост на ядрения синтез в ITER са първата стъпка в посока постигане на целта за търговско потребление на тази форма на енергия, и подчертава, че осъществяването на тази цел зависи в голяма степен от дългосрочните гаранции за финансиране на извършването подобни изследвания;

53.

Настоятелно приканва държавите-членки и ЕС да продължат в посока развиване на технологията на улавяне и съхранение на CO2 при електроцентралите, функциониращи с въглища и газ, като се създадат стимули за демонстрационни проекти и се насърчи изследователската дейност;

54.

Констатира, че определени начини на производство на биогорива могат да окажат въздействие върху цените на хранителните продукти, върху намаляването на биоразнообразието и върху обезлесяването, но същевременно отбелязва, че биогоривата трябва да се произвеждат отговорно и посредством доказуемо устойчив процес;

55.

Смята за неизбежно включването на развиващите се страни в дългосрочна стратегия за разработка и производство на биогорива, за да могат да бъдат проучени икономическите възможности за планиране и рентабилността, за гарантиране на достатъчна наличност и производство на храни, да се даде отговор на въпроса за устойчивото екологично развитие, в това число оценка на всички съответни въздействия, и не на последно място да се даде възможност за социално развитие и трайно повишаване на доходите, както и да се гарантира, че развиващите се страни получават знанията и уменията, които са им необходими, за да бъдат в състояние да отговорят на критериите на ЕС за устойчивост;

56.

Призовава Комисията и държавите-членки да продължат провеждането на изследователска дейност и разработването на съвременни биогорива, да гарантира, че са им отпуснати необходимите средства и да обвържат с определените цели за развитието;

57.

Призовава Комисията и държавите-членки да използват натрупания опит от разработването на критериите за устойчивост в рамките на ЕС, за да насърчават активно разработването на световен стандарт за биогоривата;

58.

Призовава Комисията да предложи задължителна цел от 20%-но увеличение на енергийната ефективност до 2020 г. и да приложи към това предложение конкретни временни цели за намаление на емисиите;

59.

Призовава за лансиране на широка информационна кампания за гражданите на местно равнище за повишаване на децентрализираната енергийна ефективност, при която на собствениците на сгради и жилища се предлагат снимки на отоплението с енергиен баланс и се правят предложения за финансиране на възможни мерки за модернизация по модела на микрокредитирането;

60.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат активни действия за повишаване осведомеността по отношение на значението на информационните и съобщителните технологии за подобряване на енергийната ефективност, устойчивото развитие и качеството на живот на гражданите на ЕС;

61.

Призовава чрез изложения, информационни прояви и семинари да се създава ефект на взаимодействие между собствениците на недвижими имоти, доставчиците на финансови услуги, доставчиците на строително-ремонтни услуги и други стопански субекти в сектора на недвижимите имоти;

62.

Призовава за ясна европейска координация за разширяването на двойното или тройно комбинирано производство на топло- и електроенергия и интегрирането му в индустриални съоръжения с цел гарантиране на местни или регионални възможности за провеждане на мерки за опазване на климата при едновременно увеличаване на ефективността на енергопотреблението;

63.

Призовава Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси да въведе намален процент на изискуем ДДС за възобновяема енергия и за енергоспестяващи стоки и услуги; предлага по-специално държавите-членки да създават стимули за модернизация чрез намалени ставки за ДДС върху мерките за модернизация и използваната за тази цел техника, чрез отчитане на енергийната ефективност на сградите при определяне на данъка върху недвижимата собственост или чрез издаване на паспорти за енергийна ефективност;

64.

Предлага като система за стимулиране на модернизирането на отдадени под наем или аренда недвижими имоти намаляване на данъчните ставки при облагането на приходите от наем или аренда в съответствие с инвестиционните разходи за отоплителните и електрическите инсталации с възобновяеми източници както и за повишаване на ефективността;

65.

Като има предвид дългия живот на сградите, отбелязва, че е изключително важно новите сгради да бъдат построявани съгласно най-високите възможни стандарти за ефективност, съществуващите сгради да се модернизират съгласно съвременните стандарти и да се използва минимално количество на енергия от възобновяеми източници във всички нови или реконструираните сгради, нуждаещи се от отоплителни или охладителни инсталации;

66.

Предлага държавите-членки да подобрят и да разширят използването на сертификати за енергийна ефективност и да обвържат препоръките с финансови стимули;

67.

Призовава за минимални стандарти на ЕС за енергийна ефективност за новите и реконструираните сгради; призовава отговорните органи на местната администрация и професионалните сдружения в държавите-членки да утвърдят критерии за енергийна ефективност, насоки и национално законодателство или административни решения при новостроящи се сгради като основен критерий за архитектите и строителните инженери, заедно с нормативни актове в сферата на строителството относно степените на енергийна ефективност на новостроящите се сгради и основните дейности по възстановяване и да гарантират в този контекст чист и здравословен въздух вътре в тях;

68.

Изтъква необходимостта от включване на минимални критерии за енергийна ефективност в широкообхватна политика в областта на обществените поръчки за обществени сгради и услуги на национално, регионално и местно равнище, като средство за насърчаване на нововъведенията в областта на технологиите и за гарантиране на техния достъп до пазара;

69.

Изисква съществуващите изследвания относно въглеродния отпечатък и възможностите за намаляване на потреблението на енергия от Европейските институции да бъдат публично оповестени и леснодостъпни за потребителите на съответните интернет страници;

70.

Призовава Комисията и държавите-членки активно да подкрепят научните изследвания и технологичното развитие и демонстрация на осветителните технологии и интелигентните осветителни приложения и настойчиво да прокарват във външните и вътрешните обществени пространства въвеждането на осветление, което е енергийно спестяващо в по-голяма степен – като наблягат на високо ефективните диоди, излъчващи светлина;

71.

Отбелязва, че обновяването и подобряването на енергийната ефективност на високите сгради във форма на кула, по-специално в онези страни, в които подобни сгради представляват най-голямата част от пазара на жилища, е най-лесният начин за пестене на енергия и намаляването на емисиите на CO2; призовава Комисията да преразгледа и да увеличи съществуващата граница от 2% за структурните фондове, приложима при отпусканите средства за обновяване на високите сгради;

72.

Отбелязва, че в дългосрочен план целта в строителния сектор в Европа следва да бъде неутрални енергийни резултати в новите жилищни сгради до 2015 г. и в новите търговски и обществени сгради до 2020 г. и счита, че целта следва да се разшири и в дългосрочен план да обхване обновените сгради;

73.

Призовава Комисията да хармонизира нормативните изисквания за енергийна ефективност на електрическите и електронните уреди на всеки пет години в съгласно принципа за „водещия играч“, да актуализира съществуващите програми за означаване или класове на енергийна ефективност на уредите и по този начин да се избегне предоставянето на погрешна информация на потребителите;

74.

Призовава Комисията да определи строги цели на равнище ЕС и да установи интегрирани индустриални политики, предназначени да осигурят достъп до пазара и усвояването на енергийно ефективни технологии, включително разработването на общи технологични цели (като пасивните къщи), по-голямо използване на стратегии за интегрирана политика като водещи пазари и „зелени“ обществени поръчки и съответно нормативно регулиране по отношение на разработването на продукти и установяването на минимални стандарти;

75.

Призовава Комисията да прилага по същество забраната на устройства с високи загуби от поддържане на спомагателен режим и, като последваща стъпка в прилагането на директивата за екологичния дизайн (7), да счете за задължително нейното прилагане при устройства, които разполагат с функция за изключване и да въведе задължителни режими за автоматично изключване и енергоспестяващи режими дори при съоръжения с големи двигатели и оборудване и машини за промишлени цели;

76.

Настоятелно приканва за бързо и строго прилагане на изискванията от 2006 г. относно инсталирането на „интелигентни“ измервателни уреди, с които да се повиши осведомеността на потребителите по отношение на енергопотреблението и да се помогне на доставчиците на енергия по-ефективно да управляват търсенето;

77.

Констатира, че европейският икономически и обществен модел се базира на осигуряването на мобилност и наличие на лица и стоки съгласно основния принцип за времева ефективност, вместо да осигурява ефективност на ресурсите, и поради това в бъдеще е необходим комбиниран подход между тези два фактора;

78.

Призовава Европейската инвестиционна банка и неговото дъщерно финансово дружество за предоставяне на рисков капитал - Европейският инвестиционен фонд, значително да увеличат своята подкрепа за развитието на енергийната ефективност и възобновяемата енергия;

79.

Напомня на съответните стопански субекти, че и транспортният сектор също трябва да изпълнява целите на ЕС по отношение на климата – намаляване на CO2-емисиите до 2020 г. най-малко с 20% в сравнение с 1990 г. и ако съществува международно споразумение най-малко с 30%, и увеличаване на енергийната ефективност с 20% за същия период;

80.

Призовава за цялостен набор от политики, включващи взаимно допълващи се мерки за устойчива транспортна политика, които включват усъвършенстване на технологиите за изграждане на транспортни средства (екоиновации), по-широко използване на алтернативни енергийни източници за транспорт, създаването на разпределителни мрежи за чисти горива, увеличено използване на алтернативни форми на задвижване, интелигентен транспортен мениджмънт, промени в начина на управление и използването на леките автомобили, подобрена логистика, зелени коридори и ИКТ за транспорта, данък за емисиите на CO2 и модернизирането на обществения транспорт с цел постигане на целта на нулеви емисии, без да се пренебрегва увеличената нужда от мобилност; изтъква, че всичко това би могло да бъде насърчено с ясни преференции в областта на обществените поръчки;

81.

Счита, че трябва да бъде даден ясен приоритет на прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и призовава към пълно участие на всички видове транспорт при превръщането на външните им разходи във вътрешни; изтъква, че постигането на тази цел ще изиска адекватна икономическа среда, и следователно призовава държавите-членки за преразглеждане на съответните такси и мита;

82.

Приветства подробния списък на Комисията във връзка с емисиите в транспортния сектор (Greening Transport Inventory), в който са изброени съществуващите и необходимите в бъдеще законодателни мерки за осигуряване на устойчив растеж в транспортния сектор;

83.

Подчертава значимостта на инфраструктурните проекти за транспортния сектор; независимо от това призовава потенциалното въздействие върху климата да бъде отчетено в бъдеще при планирането, разработването и изграждането;