1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/1

А.

като има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници на ЕС е едно от най-големите постижения на европейската интеграция;

Б.

като има предвид, че пространството без вътрешни граници не може да функционира без споделяне на отговорността и без солидарност при управлението на външните му граници;

В.

като има предвид, че следва да се обърне внимание на сътрудничеството с органите в трети страни, отговарящи за сигурността на границите, в съответствие с общата външна политика на ЕС;

Г.

като има предвид, че външните граници на ЕС всяка година се прекосяват от 160 милиона граждани на ЕС, 60 милиона граждани на трети страни, за които не се изискват визи, и 80 милиона души, за които се изискват визи;

Д.

като има предвид, че мерките за повишаване на сигурността на границите трябва да вървят ръка за ръка с улесняването на пътникопотоците и с насърчаването на мобилността в един все по-глобализиран свят;

Е.

като има предвид, че в рамките на интегрираното управление на границите в ЕС вече са създадени, са в процес на подготовка или са на етап на разработване на политиките няколко инструмента и програми;

Ж.

като има предвид, че Комисията е заявила, че възнамерява през 2009 – 2010 г. да внесе законодателни предложения за въвеждането на система за регистриране на влизането/излизането, на програма за регистрирани пътници (ПРП) и на електронна система за разрешително за пътуване (ЕСРП);

З.

като има предвид, че подобни системи съществуват в Австралия и се прилагат в САЩ като част от програмата „US-VISIT“;

И.

като има предвид, че липсва цялостен план, излагащ общата структура на граничната стратегия на ЕС, както и задълбочена оценка на съществуващите системи и на системите в процес на подготовка;

1.

Съзнава, че се предполага, че така наречените „лица, надхвърлили разрешения си срок на престой“, които са в центъра на предлаганата система за влизане/излизане, представляват най-многобройната категория незаконни имигранти в ЕС; изисква, обаче, повече информация относно данните, събрани от външен изпълнител, според който през 2006 г. в ЕС, състоящ се от 25 държави-членки, са се намирали до 8 милиона нелегални имигранти (6); настоява, освен това, за ясно дефиниране на термина „лице, надхвърлило разрешения си срок на престой“, в това число на възможните изключения при конкретни условия, както и за извършване на по-задълбочен качествен и количествен анализ на заплахите/рисковете/разходите, които те представляват за европейското общество;

2.

Изтъква, че въпреки че предложената система и изпращането на сигнали могат да разубедят гражданите на трети страни да не надхвърлят разрешения си срок на престой и също могат да предоставят данни и информация относно най-често срещаните случаи, все пак ще бъде необходим допълнителен контакт с правоприлагащите органи за задържане на лицата, които са надхвърлили разрешения си срок на престой, и поради това не вярва, че предложената система ще сложи край на явлението „надхвърляне на срока на престой“;

3.

Не разполага с достатъчно информация относно това как системата ще бъде интегрирана в съществуващата рамка и ще взаимодейства с нея, относно възможните промени, които може да е необходимо да се направят в съществуващите системи, и относно действителните разходи, свързани с нея; поради това счита, че остава под въпрос дали е абсолютно необходимо да се въведе такава система;

4.

Припомня, че правилното функциониране на системата за влизане/излизане ще зависи както в материално, така и в оперативно отношение от успеха на ВИС и ШИС II; изтъква, че тези инструменти все още не са приведени изцяло в действие и че поради това досега не е било възможно да бъдат надлежно оценени; подчертава, че функционалността и надеждността на ШИС II се поставят под съмнение;

5.

Отбелязва, с оглед на изводите, направени в САЩ, че несъмнено е по-голямо предизвикателство да се приложи контролът на излизане, отколкото на влизане, и в частност по отношение на излизането по море или суша; освен това, вследствие на същите тези изводи, изпитва значителни опасения във връзка с ефективността на подобна система по отношение на разходите; поради това призовава Комисията да предостави допълнителна информация относно действителните инвестиции, свързани с подобна система;

6.

Подкрепя по принцип концепцията за програма за регистрирани пътници, независимо от това дали те подлежат на визов режим или не, тъй като тя би ускорила пътникопотоците и би предотвратила претоварването на входните и изходните пунктове по отношение на гражданите на трети страни, както и възможното използване на автоматични врати от гражданите на ЕС, тъй като общностното законодателство в сила не позволява опростяване на граничните проверки, освен в случаите на граждани на трети страни, които живеят в граничните райони;

7.

Подлага на критика, обаче, терминологията, използвана в гореспоменатото съобщение озаглавено „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“ („пътници, представляващи малък риск“ / „добросъвестни пътници“), тъй като тя би означавала, че огромен брой пътници се разглеждат априори като „пътници, представляващи висок риск“ / „недобросъвестни пътници“, и препоръчва използването на термина „често пътуващи лица“;

8.

Изтъква, че няколко държави-членки вече са създали или подготвят такава програма за регистрирани пътници за граждани на трети страни и обръща внимание на риска от това да се стигне до смесица от двадесет и седем системи, основани на различни критерии, в това число критерии за защита на данни и такси; осъзнава факта, че Нидерландия, както и Германия и Обединеното кралство и FRONTEX се стремят да популяризират „Програмата за ускорено преминаване на международни пътници“ като възможен пример за другите държави-членки;

9.

Препоръчва прилагането на хармонизиран подход и поради това призовава Комисията да ускори процеса, въз основа на най-добрите практики в държавите-членки, и да гарантира, че държавите-членки продължават да действат в съответствие с общностното законодателство;

10.

Отбелязва, че на практика програмите за регистрирани пътници за граждани на трети страни се различават от програмите за регистрирани пътници, предназначени за гражданите на ЕС; поради това подчертава, че винаги трябва да се прави ясно разграничение между двата вида програми;

11.

Признава, че би било неразумно вниманието да се съсредоточи върху мерките за сигурност само по отношение на граждани на трети страни, пътуващи за ЕС от държави, които подлежат на изискване за виза; поставя под въпрос, обаче, дали предлаганата система е абсолютно необходима, и би искал да получи подробно обяснение на обосновката за нея; убеден е, че по-скоро тясното сътрудничество между разузнавателните служби в частност, а не мащабното събиране на данни по принцип е правилният път напред;

12.

Би желал да бъде информиран за точния график и подробностите във връзка с проучването, предвиждано от Комисията;

13.

Смята за неприемлив факта, че Комисията не се е консултирала нито с Европейския надзорен орган по защита на данните, въпреки вече неколкократно изразената от него загриженост във връзка с редица проблеми, нито с Работната група по защита на данните по член 29 преди да приеме съобщението, озаглавено „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“; поради това изисква от Комисията да се консултира и с двата органа по отношение на всяко действие, което предстои да се вземе във връзка с настоящото съобщение, тъй като предлаганите градивни елементи предполагат обработка на огромни количества лични данни;

14.

Осъзнава, че биометричните данни са на теория ефективни лични идентификатори, тъй като се смята, че измерваните характеристики са уникални за всяко едно лице; подчертава, обаче, факта, че надеждността на биометричните данни никога не е абсолютна и че биометричните данни не винаги са точни; поради това изтъква, че във всеки един момент трябва да са осигурени резервни процедури, както и че рисковите профили следва да бъдат по-добре разработени;

15.

Настоява за приемане на стандартен протокол за използването и обмена на биометрична информация и на споразумения за контрол на взаимодействието, в които да се описва как ще се използва протоколът; освен това смята, че към използването на биометрични данни следва да се прилага стандарт за качество, за да се избегнат отклонения в приемането между различните системи, използвани от държавите-членки;

16.

Смята, че подходът на зачитане на поверителността на данните като правило следва да бъде съществена характеристика на всяко нововъведение, което може да изложи на рискове личните данни на отделните лица и общественото доверие към тези, които разполагат с информация за тях;

17.

Счита, че постигането на едно наистина интегрирано управление на границите на ЕС е оправдана цел и изразява съгласие с това, че е важно общата политика на ЕС в областта на управлението на границите да се развива и укрепва непрекъснато;

18.

Застъпва мнението, обаче, че в рамките на управлението на границите и на имиграцията с поразителна скорост се натрупват предложения с важни последици; поради това приканва Комисията да насочи вниманието си към необходимостта от граничната логистика и към свързаните с нея разходи;

19

Освен това изразява съжаление във връзка с това, че политиката на ЕС за управление на границите се основава на идеята, че всички пътници са потенциално подозрителни и че те трябва да доказват своята добросъвестност;

20.

Подлага на критика липсата на изчерпателен цялостен план, излагащ общите цели и структура на стратегията на ЕС за управление на границите, както и липсата на подробна информация за това как се очаква всички свързани с него програми и схеми (вече съществуващи, в процес на подготовка или на етап на разработване на политиките) да работят едновременно и как могат да бъдат оптимизирани връзките между тях; заема становището, че при разглеждането на структурата на стратегията на ЕС за управление на границите Комисията следва първо да анализира ефективността на съществуващите системи на държавите-членки за управление на границите, с цел да осигури оптимално взаимодействие между тях;

21.

Подчертава необходимостта преди всичко от оценка на съществуващите системи и на системите в процес на подготовка и подчертава, че способността на ЕС да постигне стратегическите си цели зависи до голяма степен от успеха в управлението на взаимната зависимост между свързаните програми, тъй като всяко дублиране и непоследователност между тях ще окаже неблагоприятно въздействие върху организационната работа и резултатите; заема становището, че не следва да се въвеждат нови инструменти или системи, докато не се осигури цялостното функциониране, сигурност и надеждност на съществуващите инструменти;

22.

Счита, че е от изключително значение да е налице ясно дефиниран оперативен контекст за съгласуване на всички мерки и нови инициативи, преди да се извършват каквито и да е инвестиции; освен това изтъква, че трябва да е абсолютно ясно какви промени са необходими, за да се гарантира, че технологията и процесите работят в синхрон, и подчертава, че инвестициите трябва да са икономически обосновани;

23.

Изразява съмнение относно необходимостта от предложените мерки и тяхната пропорционалност, като се имат предвид свързаните с тях високи разходи и потенциалните рискове за защитата на данните; поради това застъпва мнението, че те следва да бъдат оценявани на базата на тези критерии, преди да се пристъпи към всяко едно официално предложение;

24.

Признава, че постигането на баланс между гарантирането на свободно движение на нарастващ брой хора през границите и гарантирането на по-голяма сигурност за гражданите на Европа е сложна задача и не отрича, че използването на данни предлага явни предимства; в същото време счита, че общественото доверие в действията на правителството може да се поддържа само ако са предвидени достатъчни гаранции в областта на защитата на данните, надзора и механизмите за обжалване;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Европейския надзорен орган по защита на данните и на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex).

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/5

А.

като има предвид, че дружествата следва да се ползват със свобода на установяване в рамките на вътрешния пазар съгласно Договора за ЕО и тълкуванието на Съда на Европейските общности;

Б.

като има предвид, че презграничното преместване на дружества е един от съществените елементи в завършването на вътрешния пазар;

В.

като има предвид, че презграничното преместване на адреса на управление на дадено дружество не следва да има като последица неговата ликвидация, прекратяване или загуба на качеството юридическо лице;

Г.

като има предвид, че презграничното преместване на регистрираното седалище не следва да заобикаля правни, социални и фискални условия;

Д.

като има предвид, че правата на други заинтересовани страни, засегнати от преместването, като миноритарни съдружници, работници и служители, кредитори и т.н. следва да се гарантират;

Е.

като има предвид, че съответните разпоредби на общностното право предвиждат презгранични права на информиране, консултация и участие на работниците и служителите, както и запазване на придобитите преди това права на участие на работниците и служителите (Директива 94/45/ЕО (10) и Директива 2005/56/ЕО (11)), които следва да бъдат запазени в пълен обем, и като има предвид, че работниците и служителите не бива да губят вече възникнали права вследствие на преместването на седалището;

Ж.

като има предвид, че норма, изискваща главното управление и седалището на едно дружество да се намират в една и съща държава-членка, би противоречала на решенията в практиката на Съда на Европейските общности, свързани със свободата на установяване и поради това би нарушавала правото на ЕО;

1.

Изисква от Комисията до 31 март 2009 г. да внесе в Парламента законодателно предложение за директива на основание член 44 от Договора за ЕО за определяне на мерки за координиране на националното законодателство на държавите-членки с цел улесняване на презграничното преместване в рамките на Общността на седалището дружество, учредено в съответствие със законодателството на държава-членка („14-та Директива за дружественото право“), и изисква това предложение да бъде изготвено в рамките на междуинституционално обсъждане и в съответствие с приложените подробни препоръки;

2.

Отбелязва, че понастоящем дружествата могат да прехвърлят своето седалище само чрез прекратяване на дружеството и учредяване на ново юридическо лице в целевата страна или чрез учредяване на ново юридическо лице в целевата страна и последващо обединяване на двете дружества; отбелязва също така, че този процес е свързан с административни пречки, разходи и социални последици и не дава правна сигурност;

3.

Обръща внимание на свободата на установяване, която се гарантира за предприятията в член 48 от Договора за ЕО и тълкувание на която е дадено от Съда на Европейските общности (12);

4.

Отбелязва, че прехвърлянето на седалище означава и прехвърляне на надзора; посочва, че в контекста изготвянето на проекта на 14-та директива в областта на дружественото право относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества трябва да се гарантира запазването на съществуващите права на акционерите, кредиторите и заетите лица и да се запази съществуващото равновесие в управлението на дружеството („корпоративно управление“);

5.

Предлага в новата директива да се направи позоваване на Директива 94/45/ЕО и Директива 2005/56/ЕО, за да се гарантира последователността и същността на процедурата на участие на заетите лица при прилагането на директивите на ЕС, свързани с дружественото право;

6.

Счита, че прехвърлянето на седалище на дружество трябва да става след изготвяне на план за прехвърляне и на доклад, в който да се разясняват и обосновават правните и икономическите аспекти на прехвърлянето, както и последствията от него за съдружниците и заетите лица; изтъква, че на всички заинтересовани лица своевременно трябва да се предостави достъп до плана за прехвърляне и до доклада;

7.

Подчертава положителните последствия от данъчната конкуренция за икономическия растеж в контекста на Лисабонската стратегия;

8.

Отбелязва, че прехвърлянето на седалище не следва да поражда данъчни последици;

9.

Предлага да се подобри обменът на информация и взаимната помощ между данъчните органи;

10.

Призовава за прозрачност по отношение на прилагането на новата директива в държавите-членки и във връзка с това предлага да се въведе изискване към държавите-членки за уведомяване на Комисията, като дружествата, които прехвърлят седалището си в съответствие с директивата бъдат вписвани в европейски регистър на дружествата; отбелязва, че в интерес на по-доброто законодателство при транспониране на задължението за докладване в националното законодателство трябва да се избегне претрупването с информация („information overkill“), при условие че се гарантира достатъчна информация;

11.

Потвърждава, че препоръките отчитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

12.

Счита, че поисканото предложение не поражда финансови последици;

13.

Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция и приложените подробни препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/10

A.

като има предвид, че законодателните актове, свързани с първата фаза на създаването на общата европейска система за предоставяне на убежище, позволиха въвеждането на минимални общи стандарти, но не и на равни условия за достъп до закрила по цялата територия на Европейския съюз, поради което все още продължават да съществуват проблеми, като вторични движения и многократно подаване на молба за убежище;

Б.

като има предвид, че критериите на дъблинската система за определяне на първата страна на влизане могат да доведат до непропорционална тежест за отделни държави-членки, и по-специално за тези, които съставляват външната граница на ЕС и са по-силно изложени на миграционните потоци поради своето географско местоположение, и като има предвид, че това има неблагоприятни последици както за държавите-членки, така и за лицата, търсещи убежище;

В.

като има предвид оценката на дъблинската система от Комисията, която показва, че през 2005 г. на тринадесет гранични държави-членки се е наложило да се справят с все по-големи предизвикателства, породени от дъблинската система;

Г.

като има предвид, че в горепосочения си доклад за оценка на Директивата за приемане Комисията отбелязва наличието на сериозни проблеми по отношение на нейното прилагане, особено в затворените центрове и транзитните зони – факт, който е бил констатиран на място от парламентарните делегации по време на техните многобройни посещения;

1.

Отбелязва, че през изминалата година броят на бежанците в световен мащаб е нараснал до над 12 милиона бежанци и 26 милиона вътрешно разселени лица; в тази връзка подкрепя създаването на обща европейска система за предоставяне на убежище (ОЕСПУ) и приветства плана на Комисията за политика по въпросите на убежището, който да служи като „пътна карта“ за изграждането на ОЕСПУ;

2.

Изразява съжаление за това, че поради промяна в правната основа, която настъпва в резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон, срокът за реализиране на втората фаза от общата европейска система за предоставяне на убежище се очаква да се отложи за 2012 г., като тази система трябва да сложи край на неблагоприятните различия между системите за предоставяне на убежище на държавите-членки;

3.

Обръща внимание на факта, че процентът на признаване на статута на бежанец за някои кандидати – граждани на трети държави варира от приблизително 0 % до 90 % между държавите-членки;

4.

Изтъква, че хармонизирането на стандартите, водещо до единна процедура и единен статус по отношение на предоставянето на убежище, следва да води до по-високо равнище на закрила по цялата територия на Европейския съюз, а не да се основава на подхода за най-малкия общ знаменател, което би лишило Общата система на предоставяне на убежище от нейната добавена стойност;

5.

Изразява съжаление за това, че концепцията за институция на убежището, съществен компонент от демокрацията и защитата на правата на човека, е била силно отслабена през последните години; отново подчертава нуждата от пълно зачитане на правата и потребностите на лицата, търсещи убежище, и на принципа за неотблъскване;

6.

Обръща внимание, че Европейският съюз следва да предвиди по своите външни граници механизми за идентификация на лицата, търсещи убежище, както и да гарантира достъп до своята територия за лица, които имат право на международна закрила, в това число и в рамките на дейностите по контрол на външните граници на Съюза;

7.

Приветства факта, че Комисията определи достъпа за лицата, нуждаещи се от закрила, като една от всеобхватните цели на ОЕСПУ;

8.

Призовава Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) да предостави подробни данни за броя на лицата, които търсят убежище и са определени като такива в хода на работата на Агенцията, както и за съдбата на лицата, които са били задържани и върнати в държавата по транзитно преминаване или държавата по произход при операции на Агенцията; призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на мандата на агенцията Frontex, като се посочи изрично, че въпросите за закрилата и правата на човека са неразделна част от управлението на външните граници на ЕС;

9.

Приветства факта, че Комисията признава необходимостта от осигуряване на съгласуваност с другите политики, които оказват въздействие върху международната закрила; следователно призовава Комисията да подкрепи и представи инициативи за преразглеждане и адаптиране на всички политики и практически действия за управление на границите, като например Frontex и европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), за да бъде гарантиран достъпът на бежанците до закрила в рамките на ЕС и пълното зачитане на принципа за невръщане по външните граници на ЕС. В допълнение подчертава, че задължението за предоставяне на помощ, предвидено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), е правно обвързващо за държавите-членки, ЕС и Frontex;

10.

Приветства факта, че в горепосоченото съдебно решение по дело C-133/06 Съдът на Европейските общности е отменил член 29, параграфи 1 и 2, както и член 36, параграф 3 от Директивата за убежище, които се отнасят до приемането или изменението на минимален общ списък на сигурните държави по произход, както и на общ списък на сигурни трети държави;

11.

Приветства положителните инициативи на отделни държави-членки за приемането на лица, търсещи убежище, още след представянето на тяхната молба за международна закрила, в отворени структури с цел пълно интегриране в местната общност;

12.

Счита, че лицата, търсещи убежище, са уязвими, което изисква да им се осигуряват подходящи условия на приемане; припомня, че една затворническа среда в никакъв случай не може да им помогне да превъзмогнат травмите, които са преживели както в държавите по своя произход, така и по време на пътуването си към Европа;

13.

Приветства споменатите в последните предложения на Комисията разпоредби, съгласно които държавите-членки не трябва да задържат дадено лице, само защото то е подало молба за международна закрила; счита, че лицата, които търсят убежище, по принцип следва да не бъдат задържани, имайки предвид изключително уязвимото положение, в което се намират;

14.

Изразява съжаление за това, че в много държави-членки задържането на лицата, търсещи убежище, все още е реален факт, който се дължи на тяхното незаконно влизане на територията на съответната държава, и следователно приветства включването на процесуални гаранции по отношение на задържането на лица в Директивата за приемане; в тази връзка счита, че задържането на лица, търсещи убежище, следва да е възможно само при съвсем ясно дефинирани изключителни обстоятелства и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение на начина и целта на такова задържане; също така счита, че когато лице, търсещо убежище, е задържано, то следва да има право на съдебна защита пред национален съд;

15.

Счита, че е особено важно обхватът на приложение на новата Директива за приемане да бъде изяснен, за да се включат в него центровете за задържане, транзитните зони, процедурите по границата и лицата, прехвърляни в друга държава съгласно дъблинската система;

16.

Препоръчва въвеждането в Директивата за приемане на официална система за незабавна идентификация на уязвими лица, и по-специално на непълнолетни без придружители, възрастни зависими хора, лица с увреждания, бременни жени, самотни родители с деца, и лица, които са преминали през травмиращи преживявания (мъчения, изнасилване, психологически, физически и сексуален тормоз);

17.

Счита, че е необходимо да бъде създадена една обща процедура за предоставяне на убежище и единни стандарти за определяне на лицата като бежанци или лица, нуждаещи се от международна закрила, които да обхващат всички молби за „международна закрила“ (статут на бежанци, субсидиарна и временна закрила);

18.

Приветства намерението на Комисията да изясни условията за предоставяне на субсидиарна закрила, и най-вече за това, че тя предлага преразглеждане на равнището на правата и предимствата, които следва да бъдат предоставени на лицата, ползващи се с този вид закрила; това следва да осигури по-голямо равенство на третирането на по-добро равнище;

19.

Приветства намерението на Комисията да измени Директивата за убежище и подчертава, че общата процедура за предоставяне на убежище следва да осигурява ясни, единни и разумни срокове за органите, които вземат решение относно молба за предоставяне на убежище, като по този начин се избягват дългите и неоправдани срокове на чакане, които биха могли да доведат до отрицателни последици за здравето и благосъстоянието на лицата, търсещи убежище; отново заявява, че предоставянето на статут на бежанец или на субсидиарна закрила винаги следва да е предмет на индивидуална оценка и по никакъв начин да не се ограничава до обобщена оценка (например, въз основа на националността) или обусловеност (например, по отношение на положението с правата на човека в държавата по произход);

20.

Смята, че е желателно да се обедини информацията за държавите по произход, с която разполагат отделните държави-членки, и насърчава Комисията да активизира усилията си за създаване на обща база данни в тази област; подчертава, че събирането и представянето на информация относно държавите по произход и управлението на портал следва да осигурят включването на доклади за страните, изготвени от различни доказани експерти, осигуряването на обществен достъп до информация, независимо от нейното приложение от страна на лицата, които вземат решения (така че информацията да остава обективна и свободна от политическо влияние), и поддържането на подходящ баланс между правителствени, неправителствени и международни източници при събирането на информация относно държавите по произход;

21.

Приветства преработването на Дъблинския регламент и предложените разпоредби за механизъм за спиране прехвърлянето на лица по дъблинската процедура, ако съществуват опасения, че в следствие на това кандидатите може да не получат адекватни стандарти на закрила в компетентната държава-членка, и по-специално по отношение на условията на приемане и достъп до процедурите за предоставяне на убежище, както и в случаи, когато прехвърлянето на лицата би увеличило тежестта за тези държави-членки, които са изправени пред непропорционален натиск, дължащ се по-специално на тяхното географско или демографско положение; все пак подчертава, че в крайна сметка тези разпоредби ще представляват по-скоро политическа декларация, отколкото ефективен инструмент за сериозна подкрепа на държавите-членки, ако не се въведе двоен задължителен инструмент за всички държави-членки, предвиждащ следното:

22.

Счита, че съгласно преработения Дъблински регламент, на лицата, търсещи убежище, следва да се гарантира правото да обжалват решения за прехвърляне, като това обжалване налага задължението за съдилищата или трибуналите за служебно разглеждане на необходимостта от временно спиране изпълнението на съответно решение за прехвърляне;

23.

Подкрепя решително създаването на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, която следва да работи в тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците, както и с отделните НПО, специализирани по въпросите на предоставянето на убежище;

24.

Смята, че една от задачите на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище следва да се изразява в извършването на точен анализ на различията, съществуващи между отделните национални системи за предоставяне на убежище, с цел да се съдейства за тяхното подобряване;

25.

Счита, че дейностите на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище следва да включват разработване на общи насоки, с цел да се улесни по-точната оценка на молбите за предоставяне на убежище, насърчаване на обмена на добри практики, мониторинг на изпълнението и прилагане на съответното законодателство на ЕС (в подкрепа на ролята на Комисията като пазител на договорите);

26.

Счита, че следва да се разгледат практическите аспекти на въпроса, свързан с наблюдението на третирането на лицата, завърнали се в техните страни на произход или заминали, вследствие на отказ на молба за закрила;

27.

Насърчава Комисията да продължи усилията си за въвеждане на обща европейска програма за обучение по въпросите на предоставянето на убежище, предвид факта, че качеството на приетите в тази област решения е пряко свързано с качеството на подготовката и информираността на лицата, вземащи решения на национално равнище; счита, че допитването до организациите на гражданското общество, специализирани в тази област, с оглед изготвянето на програми за обучение, ще гарантира постигането на ефективност по този въпрос;

28.

Счита, че всички фактори, които вземат решения, трябва да имат равен достъп до информацията за професионален и обективен анализ на държавите по произход, която е основен инструмент за органите, които предоставят убежище и инстанциите за обжалване, както и за лицата, търсещи убежище, които разчитат тази информация да спомогне за проверка на молбата им за международна закрила;

29.

Подчертава, че по време на сроковете на чакане властите следва да вземат под внимание различните потребности на лицата, търсещи убежище, които са в по-уязвимо положение, като деца, хора с увреждания и жени, и да осигурят необходимата инфраструктура;

30.

Потвърждава значението на интеграцията на лицата, ползващи се с международна закрила, във връзка с демокрацията, сигурността и съображенията от икономически характер;

31.

Изразява съжаление за това, че правилата, установени от Дъблинския регламент за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на една молба за убежище, не отчитат желанията на лицата, търсещи убежище, и счита, че определени критерии, свързани със семейството, културата и езика, следва да се вземат предвид в по-голяма степен при вземането на решения, с цел насърчаване интеграцията на лицата, търсещи убежище;

32.

Настоятелно призовава Съвета да постигне споразумение за разширяване на обхвата на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (10), което да обхване бежанците и лицата, получили субсидиарна закрила;

33.

Приветства предложението на Комисията, включено в Директивата за приемане, на лицата, търсещи убежище, да се предостави по-лесен достъп до пазара на труда, предвид това, че участието им в трудовия живот е основно условие за тяхната интеграция, както и да се подпомогне развитието на умения, които са им от полза по време на техния престой в приемащата страна и при евентуално завръщане в тяхната държава по произход;

34.

Счита, че при определянето на отговорната държава-членка, системата за предоставяне на убежище следва да улеснява интеграцията, като се взема предвид, наред с другото, социалния и културния произход, езика, признаването на нивото на образование, професионалните квалификации и умения на лицето, търсещо убежище, които съответстват на икономическите нужди на приемащата държава-членка;

35.

Препоръчва да не се прави разлика между правата, дадени на бежанците, и тези на лицата, получили субсидиарна закрила; подчертава по-специално нуждата от подобряване достъпа на лицата, получили субсидиарна закрила, до социални и икономически права, като се има предвид, че това е от съществено значение за тяхната интеграция;

36.

Счита, че една от целите на общата европейска система за предоставяне на убежище следва да бъде въвеждането на ефективни инструменти за солидарност с цел подобряване на положението на държавите, които са подложени на все по-голям наплив от лица, търсещи убежище, и които изпитват затруднения при осигуряването на подходящи условия на приемане, както и при разглеждането на молбите за убежище в предписаните срокове и процедури, или интегриране на лицата, получили статут на бежанци;

37.

Счита, че солидарността не се свежда единствено до предоставянето на финансови средства и призовава за ефективно прилагане на механизмите за доброволно повторно установяване и преместване в рамките на страната, както е предвидено в Европейския пакт за имиграция и убежище; счита, че това би дало възможност на лицата, ползващи се с международна закрила, да бъдат приети от държава-членка, различна от държавата, която им е предоставила правото на тази закрила;

38.

Счита, че следва да се разгледа разширяването на обхвата на Директива 2001/55/ЕО (11), за да се даде възможност по-специално на определени категории лица, които се нуждаят временно от международна закрила, да бъдат приети, дори когато няма масов приток на лица;

39.

Насърчава създаването под егидата на бъдещата Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище на екипи от експерти по въпросите на убежището, които могат да подпомагат държавите-членки, подложени на внезапен и масивен приток на лица, търсещи убежище, с който не биха могли да се справят сами;

40.

Призовава Комисията да проучи възможността за създаване на европейски механизъм за трансфер на международна закрила под надзора на бъдещата Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, за да могат бежанците, по тяхно искане, да се придвижват по територията на ЕС, като по този начин се облекчи товарът, поеман от някои държави-членки;

41.

Приветства намерението на Комисията да започне проучване, с цел да се направи преглед на начините за подобряване на финансовата солидарност в рамките на Европейския съюз, и очаква с интерес предложенията, които ще бъдат изготвени в тази насока;

42.

Подкрепя споразуменията за гранично наблюдение между националните власти, ВКБООН и НПО в ЕС и разпределението на ресурсите за тази цел в рамките на фонд „Външни граници“ на ЕС;

43.

Подчертава, че общата европейска система за предоставяне на убежище следва да бъде в пълно съответствие с целите и дейностите в областта на закрилата на бежанците на инструментите на ЕС за сътрудничество със развиващите се страни (като Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство и партньорство и Европейския инструмент за демокрация и права на човека) и споразуменията и партньорствата между ЕС и развиващите се страни (като Споразумението от Котону и стратегическото партньорство между Африка и Европейския съюз);

44.

Споделя вижданията на Комисията относно предоставянето на убежище по-скоро като неразделна част от сътрудничеството за развитие с трети държави, отколкото като инструмент за управление на кризи; също така отново заявява, че сътрудничеството за развитие, особено предотвратяването на кризи, контролът по спазването на правата на човека, преобразуването на конфликти и изграждането на мира, би могло да послужи като инструмент за предотвратяване на принудителното разселване; поради това подчертава, че ОЕСПУ следва да бъде тясно свързана с европейската политика в областта на развитието и хуманитарните въпроси;

45.

Очаква с интерес оценката на регионалните програми за закрила, която се очаква през 2009 г.; подчертава, че развитието на такива програми следва да бъде в пълно съответствие с националните и регионални планове за действие, тематичната програма за миграцията и убежището на ИСР, и като цяло, никога не следва да бъде средство за снемане на отговорността на държави-членки и ЕС; призовава Комисията подобри координацията на дейностите, осъществявани от различните служби в тази област, за да оптимизира тяхното взаимодействие, както и да докладва пред Парламента предприетите в тази насока мерки;

46.

Признава значението на укрепването на капацитета за приемане на бежанци на страните, които предоставят първоначално убежище, както и на създаването на европейско равнище и в тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците на програма за повторно установяване, определяща общи критерии и механизми за координация;

47.

Също така иска да се направи оценка за това дали наличните средства за мерки, свързани с трети държави, например закрилата в рамките на даден регион, са достатъчни, особено като се има предвид изразеното от Европейския парламент становище, че тези мерки изискват допълнително финансиране, а не преразпределение на средствата за развитие;

48.

Призовава Комисията да насърчава по-голямо участие от страна на държавите-членки в усилията за пренастаняване на бежанците в световен мащаб;

49.

Отбелязва с голям интерес идеята за въвеждане на „процедури за закрила при влизане“ и насърчава Комисията да обсъди конкретните процедури и практически последици от прилагането на този вид мерки;

50.

Очаква с интерес резултатите от проучването на съвместното разглеждане на молбите за предоставяне на убежище извън територията на ЕС, инициатива, която Комисията възнамерява да осъществи през 2009 г., и възразява срещу всеки опит за прехвърляне на отговорността за приемането на лица, търсещи убежище, и за разглеждането на техните искания на трети държави или на Върховния комисариат на ООН за бежанците;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки, на Frontex, както и на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/16

А.

като има предвид, че съгласно член 274 от Договора за ЕО Комисията изпълнява бюджета на своя собствена отговорност, съгласно принципа на стабилното финансово управление, в сътрудничество с държавите-членки;

Б.

като има предвид, че принципът за ефективен вътрешен контрол е един от бюджетните принципи, уредени в Регламент 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности („Финансов регламент“) (4), след изменението му с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 от 13 декември 2006 г. (5), съгласно предложението на Комисията в плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол („план за действие“);

В.

като има предвид, че най-ефективният начин за Комисията да демонстрира действителната си ангажираност по отношение на прозрачността и доброто финансово управление е да направи всичко възможно и да подкрепя изцяло инициативите, целящи подобряване на качеството на финансово управление с цел получаване на положителна декларация за достоверност и точност на отчетите (DAS (6)) от страна на Сметната палата на Европейските общности;

Г.

като има предвид, че в параграф 5 от неговите заключения от 8 ноември 2005 г. Съветът по икономически и финансови въпроси счете, че установяването на интегрирана система на вътрешен контрол, както и яснотата и опростяването на законодателството, приложимо спрямо одитите, са от съществено значение и изиска „от Комисията да направи оценка на разходите за контрол по области на разходи“;

Д.

като има предвид, че в подкрепа на стратегическата цел за получаване на положителна декларация за достоверност и точност на отчетите от страна на Сметната палата на Европейските общности, през януари 2006 г. Комисията прие план за действие, изготвен въз основа на препоръките на Сметната палата на Европейските общности (7), на резолюцията на Европейския парламент от 12 април 2005 г. за освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2003 г. (8) и на заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 8 ноември 2005 г.;

Е.

като има предвид, че Планът за действие обхваща „пропуски“ в тогавашните структури за контрол на Комисията и посочва 16 области за действие до края на 2007 г., предвид факта, че подобряването на финансовото управление в Съюза трябва да бъде подкрепено от стриктно наблюдение на контрола в Комисията и държавите-членки;

Ж.

като има предвид, че в глава 2, точка 2.29 (относно системата за вътрешен контрол на Комисията) от нейния годишен доклад за 2007 г. Сметната палата на Европейските общности посочва, че „в обобщения доклад на Комисията за 2007 г. се съдържа положителна оценка на напредъка, постигнат при изпълнението на дейностите до този момент, но се посочва, че за получаването на ясни доказателства, че дейностите позволяват да се намали нивото на грешки в свързаните с отчетите операции, следва да се изчака известен период от време“;

З.

като има предвид, че съгласно отговора на Комисията по точка 2.30 от годишния доклад за 2007 г. на Сметната палата на Европейските общности „изпълнението на действията е продължаващ процес и по него се работи изключително активно. Въздействието на действията неизбежно следва тяхното изпълнение през 2006 и 2007 г. и първият доклад за въздействието ще бъде изготвен в началото на 2009 г.“;

1.

Приветства цялостния напредък в развитието на Плана за действие, както и факта, че са изпълнени по-голямата част от действията и са запълнени повечето пропуски, установени в Плана за действие;

2.

Подчертава, че ефективна интегрирана рамка за вътрешен контрол, предвидена в плана за действие на Комисията, ще позволи на Комисията и държавите-членки по-добре да изпълняват бюджета на ЕС съобразно политическите цели и приоритетите на Парламента;

3.

Изразява съжаление по повод липсата на ясен език и призовава Комисията да посочи на кой етап вижда участието си в процеса на постигане на интегрирана рамка за вътрешен контрол и кога очаква предприетите мерки да окажат видими и положителни последици за законосъобразността и правилността на операциите;

4.

Приема за сведение доклада за въздействието, приет от Комисията на 4 февруари 2009 г. (СОМ(2009)0043) и ще го вземе под внимание в резолюцията си за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2007 година;

5.

Отбелязва усилията на Комисията, но изразява съжаление, че досега тя не е успяла да представи пълни и надеждни данни за вземанията и финансовите корекции, поради проблеми с отчетите на държавите-членки; изисква Комисията да реши тези проблеми и очаква от нея да представи подробен график за разработването и прилагането на нова схема за отчет;

6.

Посочва, че въздействието на действията ще послужи като основа за оценка на успеха на плана за действие чрез намаляване на равнището на грешки и подобряване на оценките на системите за контрол, потвърдено от Сметната палата на Европейските общности;

7.

Очаква тези подобрения да имат реално въздействие върху годишния доклад на Сметната палата за 2008 г.;

8.

Насърчава Комисията да повиши прозрачността в нейната оценка на въздействието на Плана за действие и изцяло да контролира неговото изпълнение;

9.

Със съжаление отбелязва факта, че за две от най-важните действия за Парламента се наблюдава известно закъснение спрямо предвидения график;

10.

С особено съжаление отбелязва факта, че все още не е изпълнено действие 4 от Плана за действие, отнасящо се до даването на ход на междуинституционална инициатива относно основните принципи, които трябва да се вземат под внимание във връзка с допустимия риск при извършваните операции; споделя позицията на Сметната палата на Европейските общности в нейното Становище № 4/2006 (9), че въпреки че „допустимото ниво на риск“ е основно понятие от интегрираната рамка за вътрешен контрол, не е изяснено още как то следва да бъде определено;

11.

Посочва, че в точки 2.9 и 2.10 от нейния годишен доклад за 2005 г. (10) Сметната палата на Европейските общности вече е изразила становището си по повод установяването на интегрирана рамка за вътрешен контрол, че „една от най-важните цели, одобрени от Комисията, е тази за пропорционалност и разходна ефективност на проверките“;

12.

Припомня също така споменатите по-горе заключения на Съвета по икономически и финансови въпроси от 8 ноември 2005 г., в които се посочва, че „в съответствие със Становище № 2/2004 на Сметната палата на Европейските общности Съветът счита, че би трябвало да може да постигне споразумение с Европейския парламент по въпроса за допустимия риск при извършваните операции, като се отчитат разходите и ползите от проверките в рамките на отделните политики и размерът на съответстващите им разходи“;

13.

Посочва, че в точка 2.42, буква в) от нейния годишен доклад за 2007 г. Сметната палата на Европейските общности препоръчва да се постигне напредък при развиването на концепцията за допустим риск, а в глава 1, точка 1.52, буква в) (относно информацията в подкрепа на декларацията за достоверност) от същия доклад посочва, че „балансът между разходите и остатъчния риск за отделни области на разходи е от такова значение, че следва да бъде одобряван на политическо ниво (тоест от бюджетния орган за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета) от името на гражданите на Съюза“;

14.

Настоятелно призовава Комисията бързо да приеме обещаното съобщение по този въпрос с цел възобновяване на междуинституционалното обсъждане относно допустимия риск, както беше поискано от Парламента в неговата резолюция от 24 април 2007 г. за освобождаване от отговорност за финансовата 2005 година (11) и неговата резолюция от 22 април 2008 г. за освобождаване от отговорност за финансовата 2006 година (12); приканва Комисията да предостави пълен публичен достъп до методите, които използва за определяне на процента на грешка;

15.

Във връзка с това счита, че Комисията, при спазване на принципите за пропорционалност и разходна ефективност (съотношението качество/разходи) на системите за контрол, трябва да направи оценка на съществуващото съотношение, от една страна, между ресурсите, с които разполага за всяка определена политика, и от друга страна, частта на средствата, използвани от системите за контрол по области на разходите, както беше поискано от Парламента в неговата резолюция относно освобождаването от отговорност за финансовата 2005 година;

16.

Припомня на Комисията значението на осъществяването на този сравнителен анализ, който представлява единствената база, даваща възможност за установяване на допустимо ниво на риска от грешка и на неговото предаване на Парламента, Съвета и Сметната палата на Европейските общности;

17.

Счита, че съществуващото съотношение разходи-ползи между ресурсите, използвани за контролните действия, и резултите от тези проверки следва да бъде елемент от основно значение, който да се отчита от Сметната палата на Европейските общности;

18.

Подчертава изключително важната забележка на Сметната палата на Европейските общности в точка 1.52, буква г) от нейния годишен доклад за 2007 г., че „ако една схема не може да бъде изпълнена по задоволителен начин с приемливи разходи и допустим риск, тя трябва да бъде преразгледана“;

19.

Във връзка с действия 10 и 10N, изисква Комисията да представи надеждна информация относно разходите за системите за контрол и възможните начини за опростяване с цел намиране на по-добро равновесие между необходимостта от проверки и стремежа за намаляване на административната тежест за заявителите и бенефициентите на фондове на ЕС;

20.

Припомня становището си и това на Сметната палата на Европейските общности, че сложните или неясни правила и сложните нормативни изисквания оказват отрицателно въздействие върху законосъобразността и правилността на разходването на средства на ЕС; счита, че е необходимо да се разгледа въпросът за опростяването като важна точка за следващата реформа на финансовия регламент и за бъдещото правно основание на програмите за разходване на средства на ЕС;

21.

Подчертава, че за изпълнението на действия 1, 3, 3N, 5, 10, 10a, 11N, 13 и 15 Комисията е зависима и от сътрудничеството с държавите-членки; подчертава, че напълно подкрепя тези действия и следователно настоява Комисията да използва всички възможни средства, с които разполага, за да ги приложи възможно по-скоро;

22.

Припомня твърдението на Комисията в посоченото по-горе нейно съобщение от 2008 г. (СОМ(2008)0110), че действия 1, 3, 3N, 5, 8 и 13 са приключени;

23.

Въпреки това посочва, че досега не е информиран за наличието на оправдателни документи или декларации, обосноваващи такова твърдение; следователно има основание сериозно да се съмнява дали тези мерки са предприети, дали са били изпълнени или са оказали въздействие върху хода на изпълнението на Плана за действие;

24.

Призовава Сметната палата на Европейските общности да докладва по-подробно относно сътрудничеството с националните одиторски органи и да посочи кога това сътрудничество ще покаже положителни резултати;

25.

Приветства годишните справки за направените одити и декларациите на национално равнище, представени за пръв път на 15 февруари 2008 г., които представляват съществена крачка към постигането на целта за подобряване на управлението на средствата на ЕС; със съжаление отбелязва обаче липсата на прозрачност по отношение на тези годишни справки, които Комисията не е изпратила на Парламента;

26.

Приветства започналото през 2008 г. предоставяне на годишни справки и оценката и декларациите, представени в годишните доклади за дейността за 2006 и 2007 г. на генералните дирекции, занимаващи се със структурните фондове, но далеч не счита, че действия 5 и 13 са приключени, тъй като на Парламента не е предоставена информация;

27.

Със съжаление отбелязва, че досега Парламентът не е получил пълна информация от Комисията относно оценката и сравнителния анализ на първите представени годишни справки;

28.

Посочва освен това, че в годишния си доклад за 2007 г. Сметната палата на Европейските общности твърди, че поради различията при представянето годишните справки все още не предоставят надеждна оценка относно функционирането и ефективността на системата;

29.

Със съжаление отбелязва факта, че въпреки положените значителни усилия от страна на Комисията, според Сметната палата на Европейските общности тя не е успяла да представи изчерпателни данни или да докаже, че представените накрая данни могат ясно да се съпоставят с публикуваните финансови отчети;

30.

Насърчава Комисията да завърши изпълнението на това важно действие, за да постигне по-висока степен на съответствие с изискванията за докладване и да повиши точността на данните, предоставяни от държавите-членки;

31.

Посочва, че въпреки че не са част от рамката за вътрешен контрол, независимите върховни одитни институции, като външни одитори на национални обществени разходи, могат да играят важна роля при одита на обществени средства;

32.

Изцяло подкрепя сътрудничеството, започнато между Комисията и някои от националните върховни одитни институции, и насърчава поддържането на постоянен контакт с тези институции, така че да се определи как тяхната работа може да се използва за увеличаване на увереността по отношение на изпълнението на програмите в държавите-членки;

33.

Приветства инициативата на Комисията за разработване на структуриран подход за поддържане на контактите с националните върховни одитни институции и освен това насърчава Комисията да приключи изпълнението на това действие в тясно сътрудничество с Сметната палата на Европейските общности;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/21

А.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1206/2001 не беше приложен възможно най-ефективно и, че поради това са необходими допълнителни мерки за подобряване на сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки в областта на събирането на доказателства и за повишаване на ефективността на регламента;

Б.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1206/2001 има за цел подобряване, опростяване и ускоряване на сътрудничеството между съдилищата при събирането на доказателства по граждански и търговски дела;

В.

като има предвид, че Комисията е предприела стъпки за разпространението на общо 50 000 екземпляра от практическото ръководство в държавите-членки в края на 2006 г. и началото на 2007 г., но че това се случило твърде късно и поради това са необходими още допълнителни мерки за по-добро информиране относно регламента на участниците в процедурите, особено съдилищата и практикуващите юристи;

Г.

като има предвид, че въпреки това Комисията счита, че 90-дневният срок за изпълнение на исканията за събиране на доказателства, определен в член 10, параграф 1 от регламента, се надвишава в „значителен брой случаи“ и че „в някои случаи са необходими дори повече от 6 месеца“;

Д.

като има предвид, че само няколко държави-членки понастоящем разполагат с оборудване за видеоконферентна връзка и че поради това използването на тази техника е незадоволително; като има предвид, че освен това държавите-членки не правят достатъчно за въвеждането на съвременни комуникационни технологии, а Комисията от своя страна не предлага конкретни решения по този въпрос;

1.

Осъжда закъснялото внасяне на гореспоменатия доклад на Комисията, който съгласно член 23 на Регламент (ЕО) № 1206/2001 следваше да бъде предаден до 1 януари 2007 г., а всъщност бе внесен едва на 5 декември 2007 г.;

2.

Споделя мнението на Комисията, че са необходими повече усилия от страна на държавите-членки за достатъчно запознаване на съдиите и практикуващите юристи в държавите-членки с регламента, за да се насърчават преките контакти между съдилищата, тъй като прякото събиране на доказателства, предвидено в член 17 от регламента, е показало своя потенциал за опростяване и ускоряване на събирането на доказателства, без да се създават особени проблеми;

3.

Счита, че е важно да се има предвид, че предвидените в регламента централни органи играят важна роля при контролиране на работата на съдилищата, които са компетентни да разглеждат исканията съгласно регламента, и при решаването на проблеми, когато възникнат такива; посочва, че Европейската съдебна мрежа може да помогне за решаването на нерешени от централните органи проблеми и че сезирането на тези органи може да се намали, ако сезиращите съдилища са по-добре запознати с регламента; счита, че предоставяното от централните органи съдействие може да бъде от решаващо значение за малки местни съдилища, изправени за първи път пред проблем, свързан със събиране на доказателства в трансграничен контекст;

4.

Защитава идеята за широко използване на информационните технологии и видео-конферентните връзки, в съчетание със сигурна система за изпращане и получаване на електронни съобщения, които своевременно следва да се превърнат в обичайно средство за предаване на искания за събиране на доказателства; отбелязва, че в отговорите си на изпратения от Хагската конференция въпросник някои държави-членки споменават проблеми, свързани със съвместимостта на видео връзките, и счита, че този въпрос следва да бъде разгледан в рамките на европейската стратегия за електронно правосъдие;

5.

Смята, че фактът, че в много държави-членки все още липсва необходимото оборудване за осъществяване на видео-конферентни връзки, заедно с констатацията на Комисията, че съвременните средства за комуникация „все още се използват твърде рядко“, потвърждават разумността на препоръчаните неотдавна от комисията по правни въпроси на Парламента планове за европейска стратегия за електронно правосъдие; настоятелно призовава държавите-членки да вложат повече средства в инсталирането на съвременно комуникационно оборудване в съдилищата и да обучат съдиите да го използват, и приканва Комисията да излезе с конкретни предложения за подобряване на сегашното положение на нещата; изразява становището, че е необходимо във възможно най-кратки срокове от страна на ЕС да бъде предоставена на разположение помощ и финансова подкрепа в необходимия размер;

6.

Счита, че следва да се положат усилия в контекста на стратегията за електронно правосъдие за оказване на съдействие на съдилищата по повод на необходимостта от писмени и устни преводи, наложена от трансграничното събиране на доказателства в един разширен Европейски съюз;

7.

С голяма загриженост отбелязва констатацията на Комисията, че 90-дневният срок за изпълнение на исканията за събиране на доказателства, определен в член 10, параграф 1 от регламента, се надвишава в „значителен брой случаи“ и че „в някои случаи са необходими дори повече от 6 месеца“; призовава Комисията да представи във възможно най-кратки срокове конкретни предложения за мерки за решаване на този проблем, като при това проучи възможността за учредяване на орган за разглеждане на жалби или на лице за контакт в рамките на Европейската съдебна мрежа;

8.

Критикува факта, че като заключава, че събирането на доказателства се е подобрило във всичките си аспекти в резултат на Регламент (ЕО) № 1206/2001, Комисията представя невярна картина на действителното положение; следователно призовава Комисията да предоставя практическа помощ, наред с другото, в контекста на стратегията за електронно правосъдие, и да положи по-големи усилия за осъществяване на истинския потенциал на регламента за подобряване на функционирането на гражданското правосъдие за гражданите, стопанските субекти, практикуващите юристи и съдиите;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/23

А.

като има предвид, че Парламентът нееднократно е заявявал, че от законодателство на ЕС има смисъл само ако то се спазва в държавите-членки и поради това наблюдението на транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС от държавите-членки трябва да бъде подобрено; като има предвид, че Парламентът е предлагал след изтичането на срока за транспониране отговорният докладчик да информира Парламента за текущото положение;

Б.

като има предвид, че Директива 2006/43/ЕО („Директивата“) беше приета от Парламента и Съвета на 17 май 2006 г. и срокът за транспонирането й в държавите-членки изтече на 29 юни 2008 г., и като има предвид, че трябва да се провери дали транспонирането е протекло правилно;

В.

като има предвид, че въпреки констатацията кои членове са били приложени и от кого, таблицата с резултатите, публикувана от Комисията, не дава информация за начина, по който е протекло изпълнението и за това дали националните правила съответстват на минималните стандарти, определени в Директивата;

Г.

като има предвид, че целта на Директивата е, на първо място, да оптимизира качеството на одитите на годишните счетоводни отчети в целия ЕС, като по този начин повиши доверието в такъв вид отчетност и подобри положението на финансовите пазари, и, на второ място, да създаде условия за равнопоставеност на счетоводния сектор в рамките на вътрешния пазар;

Д.

като има предвид, че прилагането на Директивата в държавите-членки трябва да бъде проверено предвид тази двойна цел;

1.

Отбелязва, че Директивата беше приета в отговор на кризата, последвала краха на Енрон; подчертава, че настоящата финансова криза изтъква значението на висококачествените счетоводни и одиторски практики; изразява съжаление от факта, че само 12 държави-членки са транспонирали изцяло Директивата; настоятелно призовава Комисията да следи за незабавното й транспониране и привеждане в действие;

2.

Отбелязва със загриженост, че транспонирането на ключовите понятия „дружество, извършващо дейност в обществен интерес“ (6) (ДИДОИ) и „мрежа“ (7) води до различни тълкувания в държавите-членки; подчертава във връзка с това, че за дружество, припознато като ДИДОИ, както и по отношение на счетоводителя, одитиращ това дружество, Директивата въвежда различни важни задължения; отбелязва, освен това, че Директивата също така въвежда различни допълнителни задължения за одиторските дружества, обхванати в определението за „мрежа“; отбелязва, че е необходимо допълнително обмисляне по отношение на последиците от определението за „мрежа“ и липсата на правна яснота относно отговорността на дружествата за действията на други дружества, които принадлежат към същата мрежа; изразява общи опасения, че една смесица от определения ще доведе до правна несигурност и високи разходи за привеждане в съответствие и по този начин ще окаже отрицателно въздействие върху постигането на целта на Директивата; поради това призовава Комисията да извърши обстоен преглед на прилагането на определенията и на видимите последици от тяхното въвеждане, както и да се стреми към яснота по отношение на дългосрочните политически приоритети за ЕС в тази област и начина, по който те могат да бъдат най-успешно постигнати, като проведе консултации с държавите-членки;

3.

Отбелязва, че много държави-членки все още не са приложили член 41 от Директивата, съгласно който държавите-членки трябва да изискват от ДИДОИ да учредяват одиторски комитети или съпоставими органи; смята, че това изискване е важно средство за гарантиране на независимостта на задължителните одити на годишните счетоводни отчети на ДИДОИ;

4.

Подчертава, че опитът напоследък показва необходимостта от често и висококачествено взаимодействие в рамките на одиторските комитети и между независимите директори, надзорни съвети и одитори и че неизпълнителните членове на съвети следва внимателно да обмислят възможността за провеждане на заседания без присъствието на изпълнителните членове на съвети;

5.

Заключава, че определени държави-членки са приложили изискването на Директивата за ротация на одиторите в рамките на максимум седем години, като се предвидилис много кратък период на ротация от две или три години; изразява съмнение, че толкова кратки периоди на ротация повишават качеството и приемствеността на задължителните одити на ДИДОИ и изтъква, че те пречат на доброто опознаване на одитираната организация от страна на одиторите и одиторските дружества;

6.

Изразява съжаление, че не всички държави-членки са въвели системата на публичен контрол, изисквана от Директивата; отбелязва, освен това, че в държавите-членки, в които са въведени форми на публичен контрол, съществуват значителни различия между тях; отбелязва, че публичният контрол съгласно Директивата трябва да бъде организиран така, че да се избягват конфликти на интереси; поставя под въпрос, във връзка с това, дали контролните органи, пряко свързани с националните правителства, удовлетворяват това изискване;

7.

Смята, че е много важно изискваното от Директивата сътрудничество между органите за публичен контрол да се осъществи на практика, тъй като интензивното сътрудничество между контролните органи благоприятства конвергенцията между държавите-членки и може да предотврати допълнителната административна тежест, до която водят различните национални процедури и изисквания;

8.

Подчертава, че дъщерни дружества, които са регистрирани на фондова борса, подлежат на задължителен одит; препоръчва националното право да изисква от предприятията майки, които имат такива дъщерни дружества, да подлежат на задължителен одит, извършван от одитори, одобрени в съответствие с Директивата;

9.

Счита, че съществува значителна неяснота по отношение на прилагането на член 47 от Директивата, който се отнася до работните документи по одита; изтъква, че въпреки че държавите-членки могат да разрешат прехвърлянето на работни документи по одита или на други документи, държани от задължителните одитори или одиторски дружества, одобрени от тях, на компетентните органи на трета страна, съществуват правни въпроси и въпроси, свързани със защитата на данните, които трябва да бъдат разгледани с цел да се гарантира, че информацията, която одиторите в ЕС получават от своите клиенти, остава поверителна и не се оповестява в трети страни, където подобни дружества са регистрирани на фондова борса или където е учредено предприятието майка;

10.

Призовава Комисията да направи внимателна оценка на националното законодателство, транспониращо Директивата, да се заеме решително с проблемите, посочени в точки от 1 до 9, и да докладва пред Парламента в срок от две години; изразява съмнение дали избраният метод за минимално хармонизиране е наистина правилният начин за постигане на целите на тази и на други свързани с вътрешния пазар директиви, тъй като многото дерогации, разрешени от Директивата, ще доведат до допълнително разпокъсване на пазара на счетоводни услуги; призовава Комисията да използва ясни концепции при осъществяване на хармонизация;

11.

Изтъква, че неоправдани забавяния в приемането на Международните одиторски стандарти (ISA) могат да окажат отрицателно въздействие върху регулаторната среда и да доведат до допълнително разпокъсване, което е в противоречие с общата цел на Директивата; поради това изисква от Комисията да избегне ненужните забавяния в приемането на стандартите и да започне широка публична консултация във връзка с приемането им;

12.

Счита, че внимателното наблюдение и проверка на правилното и своевременно изпълнение на законодателството на ЕС е особено важно средство за постигане на по-добро прилагане на правото на ЕС и за избягване на практиката на прилагане на по-високи от общностните стандарти на национално равнище, която би могла да възникне въз основа, например, на член 40 от Директивата, който излага неизчерпателен списък на изискванията за отчитане с цел прозрачност;

13.

Подкрепя това, че Комисията напътва държавите-членки и работи в тясно сътрудничество с тях с цел да осигури правилно и своевременно изпълнение, например като използва семинари за транспонирането като форум за постигане на консенсус относно изпълнението на конкретни разпоредби на общностното законодателство; подкрепя използването на таблици на съответствието в процеса на изпълнение като средство за постигане на максимална конвергенция; въпреки това смята, че е необходимо да се направи повече в областта на даването на ясни насоки на държавите-членки в хода на изпълнението и насочването им към безусловно изпълнение на общностното законодателство;

14.

Решително набляга на факта, че всякакви квазизаконодателни мерки в обхвата на Директивата могат да бъдат приемани единствено чрез прилагането на процедурата по регулиране с контрол, придружена, където е необходимо, с оценка на тяхното въздействие;

15.

Приветства Препоръка 2008/362/ЕО на Комисията от 6 май 2008 г. относно външно гарантиране на качеството на задължителни одитори или одиторски дружества, които извършват одит на дружества, извършващи дейност в обществен интерес (8); присъединява се към установеното мнение, че е важно да се провеждат независими външни проверки за осигуряване на качеството в съответствие с целта на Директивата за повишаване на качеството на одитите и достоверността на публикуваната финансова информация; нещо повече, подкрепя установеното мнение, че цялостната независимост и безпристрастност на инспекциите и инспекторите са от първостепенна важност;

16.

Настоятелно призовава Комисията да насърчи националните структури за осигуряване на качеството в тясно сътрудничество с държавите-членки, което гарантира независима и външна оценка на качеството на работата на счетоводните дружества; подчертава във връзка с това, че Европейският законодателен орган трябва да се ограничи до общи рамкови разпоредби, установени в Директивата и препоръката, и да остави на професионалистите да изпълнят тези правила със съдържание;

17.

Отбелязва Решение 2008/627/ЕО на Комисията от 29 юли 2008 г. относно преходен период за одиторски дейности на някои одитори и одиторски дружества от трети държави (9); изисква от Комисията да съобщи на Парламента за последващите действия по въпроса за регистрацията на одитори от трети държави;

18.

Отбелязва, че разминаванията между режимите на отговорност на държавите-членки може да доведе до нормативен арбитраж и да подкопае вътрешния пазар, но съзнава различията в равнищата на участие, свързани с размера на одиторските дружества и дружествата, с които те работят; подчертава, че исковете за отговорност често идват от трети страни, в които в основата на такива съдебни спорове до голяма степен са договореностите за хонорари в зависимост от присъденото обезщетение; изразява нежелание да приеме подобна култура на съдебни спорове в Европейския съюз и изисква по-принципно решение на нежеланите последици от такива практики, в основата на които са хонорарите;

19.

Отбелязва Препоръка 2008/473/ЕО на Комисията от 5 юни 2008 г. за ограничаване на гражданскоправната отговорност на задължителните одитори и одиторски дружества (10), с която държавите-членки се призовават да ограничат отговорността на счетоводителите, като се вземат предвид собственото им национално законодателство и обстоятелства; отбелязва също целта на препоръката да се поддържат условия на равнопоставеност за предприятията и счетоводните дружества чрез по-голяма конвергенция между държавите-членки в тази област; подчертава, че целта за ограничаване на отговорността на одиторите на одиторските дружества, предложена в препоръката на Комисията, не трябва да нарушават принципите, които уреждат гражданската отговорност в някои държави-членки, като например принципа за правото на обезщетение на потърпевшите лица; подчертава, че в условията на текущата икономическа и финансова криза препоръката не би следвало да поставя под въпрос качеството на задължителния одит или доверието във функцията на задължителните одити; призовава Комисията да информира Парламента не по-късно от 2010 г. за въздействието и последващите действия по препоръката, като важен въпрос във връзка с това в частност е дали и до каква степен, в съответствие с целта на Директивата, препоръката е довела до по-голяма конвергенция между държавите-членки; подчертава, че в случай че възникне необходимост от допълнителни мерки, Комисията трябва да предприеме оценка на въздействието, за да се проучи евентуалното отражение на ограничаването на гражданската отговорност на одиторите и одиторските дружества върху качеството на одита, финансовата сигурност и концентрацията на пазара за одиторски услуги;

20.

Приветства консултациите, които Комисията започна във връзка с правата на собственост в счетоводните дружества, и очаква с интерес отговорите на заинтересованите страни;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/27

А.

като има предвид, че в сферата на сценичните изкуства се усеща осезаемо и продължава да се наблюдава неравенство по отношение на възможностите за трудова заетост и шансовете за жените и мъжете;

Б.

като има предвид, че следва да се извърши сериозен анализ на механизмите, които пораждат това неравенство между жените и мъжете;

В.

като има предвид, че принципът на равенство между мъжете и жените трябва да се прилага за всички актьори в областта на сценичните изкуства, във всички дисциплини, всички видове структури (продукция, разпространение и преподаване) и всички области на дейност (художествена, техническа и административна);

Г.

като има предвид, че мъжете и жените не упражняват в еднаква степен различните професии от сферата на сценичните изкуства и че към тази първа проява на неравенство се прибавя и разликата в условията на труд и заетост, както и в доходите;

Д.

като има предвид, че във всички дисциплини на сценичните изкуства се забелязва различна степен на неравенство по отношение на достъпа до функциите по вземане на решения, до средствата за продукция и мрежите за разпространение;

Е.

като има предвид, че целта за постигане на равенство на професиите от сферата на сценичните изкуства предполага систематично въвеждане на балансирано представяне на двата пола;

Ж.

като има предвид, че художествената стойност на произведението или успехът в професионалната кариера не се обясняват само с таланта и че по-доброто отчитане на дела на мъжете и жените в професиите от сферата на сценичните изкуства може да доведе до по-голяма динамика в целия сектор;

З.

като има предвид следователно, че трябва да се промени настоящото положение на сегрегация, която продължава да се наблюдава във всички сценични изкуства, не само посредством модернизиране и демократизиране на този сектор, а и чрез определяне на реалистични цели за постигането на равенство, които насърчават социалната справедливост;

И.

като има предвид, че констатираните неравенства водят до непълноценно използване на уменията и таланта на дейците на изкуството и вредят на творческата динамика, на разцвета и икономическото развитие на този сектор на дейност;

Й.

като има предвид, че продължават да се наблюдават предразсъдъци, водещи твърде често до дискриминиращо поведение спрямо жените в процеса на подбор и назначаване, както и в трудовите отношения и че жените, въпреки по-високите си ниво на образование, образователни интереси и мрежи от социални контакти, често получават по-ниски доходи в сравнение с мъжете;

К.

като има предвид, че препятствията за постигането на равенство между жените и мъжете в този сектор на дейност се преодоляват особено трудно и оправдават възприемането на специфичен подход за намаляване на установените неравенства, при отчитане и на въздействието, което това може да окаже върху обществото като цяло;

Л.

като има предвид, че съществуват сериозни пропуски в социалната закрила на дейците на изкуството, както по отношение на мъжете, така и по отношение на жените, и че в резултат на това особено жените се намират в по-лошо положение по отношение на доходите;

1.

Подчертава мащаба и продължаващото съществуване на неравенството между мъжете и жените в сферата на сценичните изкуства и въздействието, което пораждащият неравенство начин на организация на този сектор може да има върху цялото общество, предвид особеното естество на дейностите в сектора;

2.

Подчертава абсолютната необходимост да се утвърждава и насърчава достъпът на жените до всички професии в областта на изкуствата, където те все още са малцинство;

3.

Припомня, че делът на заетите жени в професии в областта на изкуствата и в официалния сектор на културата е много малък и че жени, заемащи ръководни длъжности в културни институции, както и в академии и университети са недостатъчно представени;

4.

Признава необходимостта от възприемане на специфичен за този сектор на дейност подход, за да се изяснят механизмите и поведението, които пораждат тези неравенства;

5.

Припомня, че единствено принципът на балансирано присъствие на двата пола води до промяна в начина на поведение по отношение на взаимно допълване на гледните точки, възприятията, методите и интересите;

6.

Подчертава необходимостта от утвърждаване на достъпа на жените до всички професии в сферата на изкуствата и до всички професии в областта на сценичните изкуства, където те все още са по-слабо представени, и насърчава държавите-членки да премахнат всички пречки пред достъпа на жените до ръководни длъжности в културните институции, както и в академиите и университетите;

7.

Подчертава, че дискриминацията на жените спъва развитието на сектора на културата, като го лишава от таланти и умения, и отбелязва, че за да получат признание, талантите се нуждаят от контакт с публиката;

8.

Изисква предприемането на мерки с цел увеличаване дела на жените в ръководството на институциите, по-специално чрез утвърждаване на равенството в рамките на предприятията и организациите в областта на културата и на професионалните организации;

9.

Приканва културните дейци да увеличат дела на жените-творци и техните произведения в културните програми, представянето на колекции, издаването на произведения или предоставянето на консултации;

10.

Отбелязва, че постигнатият напредък в областта на равенството между жените и мъжете ще даде възможност за постепенното въвеждане на принципа за балансираното присъствие на двата пола при съставянето на работните екипи, при програмните дейности и професионалните събрания, които понастоящем често функционират съгласно системата на разделение на половете, която не е много съвместима с изискванията на нашето общество;

11.

Подчертава значението на гарантирането на анонимност на кандидатурите винаги, когато това е възможно, и отново подчертава необходимостта от запазване на практиката за прослушване зад параван при наемането на оркестранти, благодарение на която жени са успели да се включат в такива ансамбли;

12.

Приканва Комисията и държавите-членки да предвидят отсега един първи реалистичен етап в борбата с неравенствата в сферата на сценичните изкуства, който да осигури присъствието на поне една трета от лицата от по-слабо представения пол във всички сектори на културата;

13.

Насърчава държавите-членки:

14.

Припомня на институциите в областта на културата абсолютната необходимост от прилагане на практика на демократичния принцип, съгласно който за равен труд се полага еднакво заплащане за мъжете и жените и който невинаги се прилага в областта на изкуствата, както и в редица други сектори;

15.

Накрая насърчава държавите-членки да въведат в сектора на сценичните изкуства сравнителни анализи на актуалното положение в отделните държави-членки на Съюза, за да се улесни разработването и изпълнението на общи политики, да се съставят статистики и да се съпостави и измери постигнатия напредък;

16.

Призовава държавите-членки да подобрят социалното положение на заетите лица в областта на изкуството и културата, като отчитат различните категории професионални отношения и да гарантират по-добра социална закрила;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите на държавите-членки.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/30

А.

като има предвид, че в момента онлайн хазартът, който е допринесъл за 2 до 3 милиарда евро брутни приходи от хазартна дейност през 2004 г., възлиза на около 5 % от целия пазар на хазартни услуги в ЕС, както е отбелязано в гореспоменатото проучване от SICL, като бързият темп на развитие изглежда неизбежен;

Б.

като има предвид, че приходите, получени от правителството и от разрешени от него хазартни дейности, определено са най-значимия източник на доходи за спортните организации в много държави-членки;

В.

като има предвид, че хазартните дейности, в това число онлайн хазарта, по традиция винаги са били строго регулирани във всички държави-членки въз основа на принципа на субсидиарност, с цел защитаване на потребителите от пристрастяване и измама, предотвратяване на прането на пари и други финансови престъпления, както и игрите с предизвестен резултат, и опазване на обществения ред; като има предвид, че Съдът на Европейските общности приема поставянето на ограничения за свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги с оглед на подобни цели от общ интерес, при условие че се прилагат пропорционално и без дискриминация;

Г.

като има предвид, че всички държави-членки са диференцирали подобни ограничения в зависимост от вида на съответните хазартни услуги, като казино игри, спортни залагания, лотарии или залагания на конни състезания; като има предвид, че повечето от държавите-членки забраняват организирането – включително от местни оператори – на онлайн казино игри, а много от тях забраняват също така организирането на онлайн спортни залагания и онлайн лотарии;

Д.

като има предвид, че хазартните дейности бяха изключени от приложното поле на Директиви 2006/123/ЕО (Директива за услугите), 2007/65/ЕО (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) и 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), и че в гореспоменатата си резолюция относно Бялата книга за спорта Европейският парламент изрази безпокойството си от евентуално дерегулиране на хазарта;

Е.

като има предвид, че държавите-членки са регламентирали своите традиционни пазари на хазартни услуги с цел защита на потребителите от пристрастяване, измами, пране на пари и уреждане на резултати от спортни срещи; като има предвид, че тези политически цели се постигат по-трудно в сектора на онлайн хазарта;

Ж.

като има предвид, че Комисията е започнала процедури за нарушение срещу десет държави-членки с цел проверка дали националните мерки за ограничаване на трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги, основно спортни залагания, са съвместими със законодателството на Общността; като има предвид, че, както подчерта Комисията, тези процедури не засягат съществуващите монополи или национални лотарии в това им качество, нито имат някакво отражение върху либерализацията на пазарите на хазартни услуги по принцип;

З.

като има предвид нарастващия брой предварителни въпроси по свързани с хазарта случаи, отнесени до Съда на Европейските общности, което очевидно говори за липса на яснота относно тълкуването и прилагането на правото на Общността във връзка с хазарта;

И.

като има предвид, че в контекста на настоящата резолюция относно онлайн хазарта интегритет означава ангажимент за предотвратяване не само на измами и престъпления, но също и на проблемно практикуване на хазарт и практикуване на хазарт от непълнолетни лица чрез спазване на законодателството за защита на потребителите и на нормите на наказателното право, както и чрез защита на спортните състезания от неправомерно влияние във връзка със спортните залагания;

Й.

като има предвид, че онлайн хазартът съчетава няколко рискови фактора, свързани с проблемното практикуване на хазарт, които включват, наред с други, лесен достъп до хазартни услуги, наличие на разнообразие от игри и по-малко социални ограничения (7);

К.

като има предвид бързото и неконтролирано развитие на дейностите по спортни залагания и други онлайн игри (по-специално трансграничните дейности по интернет), постоянната опасност от уреждане на резултати от спортни срещи и явлението „lay bets“(„негативни залагания“) за определени събития по време на спортни прояви, които правят спорта особено уязвим за незаконни практики при залагания;

1.

Изтъква, че, съгласно принципа на субсидиарност и съдебната практика на Съда на Европейските общности, държавите-членки имат интерес и право да извършват регулиране и контрол на своите пазари на хазартни услуги в съответствие с традициите и културата си, с цел защита на потребителите от пристрастяване, измами, пране на пари и уреждане на резултати от спортни срещи, както и за защита на изградените на културна основа структури за финансиране, които финансират спортни мероприятия и други социални каузи в държавите-членки; подчертава, че всички други заинтересовани страни също така имат интерес от добър надзор и регулиране на пазара на хазартни услуги; подчертава, че операторите на онлайн хазартни услуги трябва да спазват законодателството на държавата-членка, на чиято територия те предоставят своите услуги и в която пребивават потребителите;

2.

Подчертава, че хазартните услуги трябва да се считат за икономическа дейност с извънредно специфичен характер, поради свързаните с нея аспекти на социалния и обществения ред и здравеопазването, като при тази дейност конкуренцията няма да доведе до по-добро разпределение на ресурсите, поради което по отношение на хазарта е необходимо да се приложи многостранен подход; подчертава, че в тази изключително чувствителна област не е удачно прилагането на подход, съобразен единствено с принципите на вътрешния пазар, и отправя искане към Комисията да отдели специално внимание на становището на Съда на Европейските общности по този въпрос;

3.

Подкрепя дейността, започната от Съвета по време на френското председателство, по въпроси от областта на онлайн и традиционния хазарт и залаганията; призовава Съвета да продължи да провежда официални дискусии относно потенциалните политически решения във връзка с начините за дефиниране и разрешаване на проблемите, породени от онлайн хазарта, и призовава Комисията да подкрепи този процес и да проведе проучвания и представи съответни предложения, които Съветът би счел за приемливи за постигането на общите цели в областта на онлайн хазарта;

4.

Призовава държавите-членки да си сътрудничат тясно с цел разрешаване на проблемите, свързани с обществото и обществения ред, които произтичат от трансгранични онлайн хазартни услуги, като например пристрастяване към хазарта и злоупотреба с лични данни или кредитни карти; призовава институциите на ЕС за тясно сътрудничество с държавите-членки в борбата срещу всички неразрешени или незаконно предлагани онлайн хазартни услуги и за защита на потребителите и предотвратяване на измами; подчертава необходимостта от обща позиция относно начините за постигане на тази цел;

5.

Подчертава, че регулаторните органи и операторите следва да си сътрудничат тясно с други заинтересовани страни, осъществяващи дейност в областта на онлайн хазарта, например оператори на хазартни услуги, регулаторни органи, потребителски организации, спортни организации, промишлени сдружения и медиите, които споделят обща отговорност за интегритета на онлайн хазарта и за информиране на потребителите относно евентуалните неблагоприятни последици от онлайн хазарта;

6.

Отбелязва, че престъпните деяния, като например прането на пари и сивата икономика, могат да бъдат свързани с хазартните дейности и да въздействат върху почтеността на спортните събития; отбелязва също така, че заплахата за почтеността на спорта и спортните състезания се отразява сериозно на масовото участие, което има основен принос за общественото здраве и социалната интеграция; счита, че това може да доведе до загуба на общественото доверие, ако определен спорт се възприема като обект на манипулации с цел финансови облаги за спортистите, служебните лица или трети страни, вместо да бъде практикуван при спазване на ценностите и правилата и за удоволствие на неговите привърженици;

7.

Изразява становището, че ръстът на онлайн хазартните услуги създава все повече възможности за непочтени практики, като например измама, уреждане на резултати от спортни срещи, незаконни картели за залагания и пране на пари, тъй като онлайн игрите могат да бъдат пускани в експлоатация и закривани много бързо, както и поради разпространението на офшорни оператори; призовава Комисията, Европол и други национални и международни институции да упражняват строг надзор в тази област и да докладват за заключенията си;

8.

Счита, че защитата на интегритета на спортните мероприятия и състезания изисква сътрудничество между притежателите на спортни права, операторите на онлайн залагания и обществените органи както на национално, така и на европейско и международно равнище;

9.

Призовава държавите-членки да гарантират, че организаторите на спортни състезания, операторите на залагания и съответните регулаторни органи си сътрудничат по отношение на мерките за намаляване на рисковете, свързани с незаконните залагания и уреждането на резултати от спортни срещи, и проучват установяването на реалистична, справедлива и устойчива регулаторна рамка за защита на почтеността на спорта;

10.

Изтъква, че спортните залагания са вид търговска експлоатация на спортните състезания и препоръчва на държавите-членки да защитават тези състезания от неразрешена търговска употреба, по-специално чрез признаване на „право на организаторите на състезания“, и да приемат разпоредби за гарантиране на подобаваща финансова компенсация в полза на всички равнища на професионалния и аматьорския спорт; призовава Комисията да проучи възможността организаторите на състезания да получат право на интелектуална собственост (8) по отношение на организираните от тях състезания;

11.

Счита, че потенциално вездесъщите възможности за необезпокоявано практикуване на онлайн хазарт, предоставени от интернет, с моментални резултати и с възможност за игри с големи парични суми, създават нови рискове от пристрастяване към хазарта; отбелязва, обаче, че цялостното въздействие върху потребителите на специфичните видове хазартни услуги, предлагани онлайн, все още не е известно и следва да бъде проучено по-подробно;

12.

Привлича вниманието върху нарастващата загриженост във връзка със способността на младите хора да получават достъп до онлайн хазартни услуги, законно и незаконно, и подчертава необходимостта от по-ефикасни проверки на възрастта и от предотвратяване на пробните безплатни залагания в уеб сайтове от страна на малолетни лица;

13.

Изтъква, че младите хора могат по-специално да бъдат затруднени при разграничаване на понятията късмет, съдба, шанс и вероятност; настоятелно призовава държавите-членки да обърнат внимание на основните рискови фактори, които могат да увеличат вероятността (млад) човек да развие проблем с хазарта, и да намерят средства за въздействие върху тези фактори;

14.

Изразява тревога по отношение на нарастващото пресичане на дейности между интерактивна телевизия, мобилни телефони и интернет сайтове при предлагането на хазартни игри с отдалечен достъп или онлайн хазартни игри, особено тези, които са насочени към непълнолетните; счита, че това развитие ще породи нови регулаторни и свързани със защитата на обществото предизвикателства;

15.

Изразява становището, че онлайн хазартът има потенциал да породи рискове за потребителите и че поради това държавите-членки имат законното право да ограничат свободата на предоставяне на онлайн хазартни услуги с цел защита на потребителите;

16.

Подчертава, че родителите носят отговорност за предотвратяването на залаганията от малолетни лица и на пристрастяването към хазарта на непълнолетни;

17.

В същото време призовава държавите-членки да предвидят достатъчно финансови средства за изследване, предотвратяване и разрешаване на проблеми, свързани с онлайн хазарта;

18.

Счита, че печалбата от хазарт следва да се използва в полза на обществото, включително насрещно финансиране на образованието, здравеопазването, професионалния и аматьорския спорт и културата;

19.

Изразява подкрепа за разработването на стандарти за онлайн хазарта по отношение на възрастовите ограничения, забрана на схемите за предоставяне на кредити и премии с оглед защитата на уязвимите участници в хазартни игри, информация за евентуалните последици от хазарта, информация за това къде да се потърси помощ в случай на пристрастяване, потенциала на определени игри за пристрастяване и т.н.;

20.

Призовава заинтересованите страни да обърнат внимание на риска от социална изолация, пораждан от пристрастяването към онлайн хазарта;

21.

Счита, че саморегулирането по отношение на рекламата, популяризирането и предоставянето на онлайн игри не е достатъчно ефективно и поради това изтъква необходимостта както от регулиране, така и от сътрудничество между индустрията и органите на управление;

22.

Настоятелно призовава държавите-членки да си сътрудничат на равнище на ЕС с цел предприемане на мерки срещу всякаква агресивна реклама или маркетинг на онлайн хазарт от страна на обществени или частни оператори, включително безплатни пробни игри, с оглед защита по-специално на уязвимите потребители на хазартни услуги, като например деца и млади хора;

23.

Препоръчва да се проучи възможността за въвеждане на максимална сума, която определено лице може да използва за хазартна дейност в рамките на един месец, или за задължаване на операторите на онлайн хазартни услуги да използват предплатени карти за онлайн хазарт, продавани в магазините;

24.

Отбелязва, че един кодекс за поведение все още може да бъде полезен допълнителен инструмент за постигане на някои обществени (и частни) цели, като се отчита технологичното развитие, промените в потребителските предпочитания или промените в пазарните структури;

25.

Подчертава, че един кодекс за поведение в крайна сметка остава задвижван от индустрията подход за саморегулиране и поради това може единствено да служи като допълнение към законодателството, но не и да го замени;

26.

Подчертава също така, че ефективността на един кодекс за поведение ще зависи до голяма степен от неговото възприемане от националните регулатори и потребители, както и от неговото прилагане;

27.

Призовава държавите-членки да документират мащаба и растежа на своите пазари на онлайн хазартни услуги, както и предизвикателствата, които произтичат от онлайн хазарта;

28.

Призовава Комисията да предприеме проучвания в областта на онлайн хазарта и риска от развиване на пристрастяване към хазарта, например на начина, по който рекламата влияе на пристрастяването към хазарта, дали е възможно да се установи обща европейска категоризация на игрите според техния потенциал за развиване на пристрастяване и евентуални превантивни мерки и мерки за лечение;

29.

Призовава Комисията да разгледа по-специално ролята на рекламата и маркетинга (включително безплатните пробни игри онлайн) за прякото или косвено подтикване на малолетни млади хора към хазартни игри;

30.

Призовава Комисията, Европол и националните органи да събират и обменят информация за равнището на измами и други престъпни дейности в сектора на онлайн хазарта, например сред субектите, действащи в сектора;

31.

Призовава Комисията да проучи в тясно сътрудничество с националните правителства икономическото и неикономическото въздействие на предоставянето на трансгранични хазартни услуги във връзка с интегритета, социалната отговорност, защитата на потребителите и въпросите, свързани с данъчното облагане;

32.

Подчертава значението за държавите-членки по местопребиваване на потребителя да могат ефективно да контролират, ограничават и осъществяват надзор над хазартните услуги, предоставяни на тяхна територия;

33.

Призовава Комисията и държавите-членки да изяснят мястото на данъчното облагане на онлайн хазартната дейност;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/35

А.

като има предвид, че Европейският съюз има най-високото качество и стандарти за хранителни продукти в света;

Б.

като има предвид, че тези високи стандарти отговарят на желанието на потребителя в ЕС и са начин за реализиране на значителна добавена стойност;

В.

като има предвид, че потребителите показват все по-голям интерес не само към безопасността на храните, но и към произхода и методите на производство на храните; като има предвид, че Европейският съюз вече отговори на тази тенденция, като въведе четири етикети за качество и произход на храните, а именно „защитено наименование за произход“ (ЗНП), „защитено географско указание“ (ЗГУ), „храна с традиционно специфичен характер“ (ХТСХ) и „биологично земеделие“ (БЗ);

Г.

като има предвид, че европейските висококачествени продукти представляват „живо“ културно и кулинарно наследство на Европейския съюз, и по тази причина представляват съществен елемент от икономическия и социален живот на многобройни региони в ЕС, като гарантират пряко свързаните с територията дейности, по-специално в селските райони;

Д.

като има предвид, че в съзнанието на потребителите системите за сертифициране са свързани с гаранция за по-добро качество;

Е.

като има предвид, че специфичните системи за качество на ЕС представляват специфично конкурентно предимство за продуктите на Общността;

Ж.

като има предвид, че големите дистрибуторски вериги доминират на пазарите на хранителни продукти в ЕС и налагат такси за вписване, такси за търговско включване, както и неоправдано участие в разходите за рекламна дейност, а това са фактори, намаляващи шансовете на малките производители да достигнат до многобройни потребители;

З.

като има предвид, че е възможно да се използват нови технологии, за да се отбелязва подробна информация относно произхода и характеристиките на селскостопанските и хранителните продукти;

И.

като има предвид, че фалшифицирането причинява вреди както за производителите, така и за крайните потребители;

1.

Приветства започнатия от Комисията процес на обсъждане на Зелената книга и подкрепя нейното желание да се насърчава качеството на селскостопанските продукти в ЕС, без да се налагат допълнителни разходи или тежести на производителите;

2.

Подчертава, че гарантирането на условия за лоялна конкуренция на пазарите за стратегически продукти като селскостопанските и хранителните продукти следва да бъде първостепенна цел на ЕС от обществен интерес; счита, че е от съществено значение да са налице условия за честна конкуренция по отношение на вносните продукти, които обикновено не отговарят на стандарти, подобни на тези на Общността; счита, че европейските стандарти за качество, приложими към чуждестранните продукти, които влизат на вътрешния пазар, също трябва да бъдат изработени въз основа на споразумение в Световната търговска организация (СТО);

3.

Счита за необходимо да се повиши контролът и координирането между отделните органи, за да се гарантира, че внасяните хранителни продукти отговарят на стандартите на ЕС в областта на околната среда, безопасността на храните и хуманното отношение към животните; взема под внимание заключенията на Съвета по земеделие от 19 декември 2008 г. относно безопасността на внасяните селскостопански хранителни продукти и спазването на стандартите на Общността, но въпреки това посочва липсата в тези заключения на ясно изразена политическа воля за засилване на контрола на Общността в трети държави;

4.

Подчертава, че политиката относно качеството не може да се разглежда отделно от бъдещето на общата селскостопанска политика, нито от предизвикателства като изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, енергийните доставки и управлението на водните ресурси;

5.

Счита, че мерките за увеличаване на производството в общия контекст на високи цени на суровините не следва да служат като претекст за снижаване на стандартите;

6.

Отново потвърждава, че целта за установяване на максимално ниво на безопасност на храните, хуманно отношение към животните и опазване на околната среда следва също така да позволи достигането на ниво на качество на продуктите, което да дава съществено конкурентно предимство на селскостопанските производители; посочва, че за селскостопанските производители трябва да бъде възможно да реализират приходи, за да си възвърнат разходите, произтичащи от изискванията на ЕС по отношение на безопасността на хранителните продукти, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда; застъпва становището, че в случаите, в които конкурентното предимство на селскостопанските производители не е достатъчно за възвръщането на тези разходи, важна роля в това отношение трябва да играят финансовите средства за подпомагане на общата селскостопанска политика, които следва да бъдат използвани от европейските селскостопански производители, за да гарантират безопасността на хранителните продукти, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда в селското стопанство;

7.

Счита, че европейската политика в областта на качеството следва да бъде тясно свързана с реформата на общата селскостопанска политика за периода след 2013 г.; изказва становище, че ЕС следва да играе подкрепяща роля в тази политика, включително във финансово отношение, с оглед реализиране на висококачествено производство на селскостопански и хранителни продукти в Европа; подчертава, че организациите на производителите следва да бъдат решително поощрявани, за да не поставят по-специално малките производители в неизгодно положение;

8.

Отбелязва, че по силата на Международния договор за растителните генетични ресурси за прехраната и земеделието Европейският съюз е задължен да предприема мерки за съхраняване на генетичните ресурси; следователно приканва Комисията да създаде специални програми за стимулиране на търговията, които да насърчават използването на растителни видове, застрашени от генетична ерозия; подчертава, че по този начин следва да се повиши привлекателността за селските стопани и растениевъдите за отглеждане на видове, които са регистрирани като растително-генетични ресурси, и че подобни програми за насърчаване на търговията следва да бъдат създадени за застрашените видове селскостопански животни;

9.

Припомня, че вследствие на продължителния процес на либерализиране на световните селскостопански пазари европейските производители са пряко изложени на международна конкуренция и че всяка наложена им допълнителна мярка има опасност да навреди на конкурентоспособността им, но също така може да бъде от полза за селскостопанските производители от ЕС, ако те са в състояние да отличат продуктите си на пазара по ефективен начин и в замяна да реализират допълнителни печалби; припомня също така, че селскостопанските производители от ЕС могат да се възползват от търсенето на потребителите, като им доставят местни качествени продукти и прилагат по-високи стандарти по отношение на хуманното отношение към животните и защитата на околната среда, наред с другото;

10.

Подчертава, че в рамките на СТО Комисията трябва да постигне споразумение за така наречените „нетърговски въпроси“ по такъв начин, че възможно най-много вносни продукти да отговарят на същите изисквания, които се налагат на европейските селскостопански производители, така че качеството на селскостопанските продукти, отговарящи на изискванията на ЕС по отношение на безопасност на храните, хуманното отношение към животните и опазване на околната среда, да осигури на селскостопанските производители значително конкурентно предимство;

11.

Изразява безпокойство от влиянието на големите вериги магазини върху общото качество на хранителни продукти в ЕС; изразява безпокойство също така от факта, че пазарите, характеризиращи се с висока концентрация на дистрибуцията, показват тенденция към уеднаквяване и намаляване на разнообразието на селскостопанските и хранителните продукти в резултат от по-малкото предлагане на традиционни продукти и увеличаване на преработените продукти; предлага Комисията да отбележи необходимостта от регламентиране на практиката на търгове с наддавателни предложения за намаляваща цена, наложена от няколко големи европейски търговски центъра, която има пагубни последици за качествените продукти;

12.

Изразява безпокойството си по повод на сложността на система на ЕС за основни стандарти и големия брой правила, които селскостопанските производители в ЕС трябва да спазват; изразява подкрепа за опростяване и застъпва мнението, че всяка по-нататъшна разпоредба трябва да бъде измервана според критериите за уместност, необходимост и пропорционалност;

13.

Призовава за по-нататъшно опростяване на маркетинговите стандарти чрез изясняване на основните критерии, които следва да се прилагат; призовава за разработване на насоки на ЕС за използването на общи запазени термини като „с ниско съдържание на захар“, „с ниски емисии на въглероден диоксид“, „диетичен“ и „естествен“, с оглед избягване на подвеждащи практики;

14.

Изразява безпокойство от факта, че по-голямата част от потребителите в ЕС не са достатъчно добре информирани по отношение на хранителната верига, по-специално произхода на продуктите и суровините; изразява подкрепа за задължителното въвеждане на обозначаване на мястото на производство на изходните продукти чрез етикет с посочване на държавата на произход, което отразява желанието на потребителите да научат повече за произхода на купуваните от тях продукти; убеден е, че такава система следва да обхване и преработените хранителни продукти и да отчита произхода на основните съставки и суровините, като дава информация за мястото на произход и мястото на последното преработване на продукта;

15.

Счита, като взима предвид спецификите на отделните производствени отрасли в ЕС, че австралийският модел е отличен пример за система за етикетиране на страната на произход: той указва различните етапи на производство на продуктите, например „произведено в“ за храните, произведени с национални съставки или на място, или пък „направено в“ за храните, претърпели сериозна преработка в съответната страна, а също и обозначаване „направено в… с местни или вносни съставки“; припомня, че други важни търговски партньори на Европейския съюз като Съединените щати и Нова Зеландия също използват системи за етикетиране от този вид;

16.

Счита, че при условие че стандартите за безопасност на храните са спазени, търговските стандарти не следва да пречат на достъпа на продукти до пазара поради външния им вид, формата или размера им;

17.

Застъпва становището, че общият знак на ЕС за качество, придружен от текста „произведено в Европейския съюз“ в крайна сметка трябва да допринесе за това, продуктите от ЕС да могат да се открояват положително на пазара благодарение на високите стандарти, съгласно които се произвеждат;

18.

Счита, че следва да се насърчават повече незадължителните обозначения като алтернатива на задължителните търговски стандарти; същевременно отбелязва, че с оглед на разликите в хранителните навици и традиции, въвеждането на такива унифицирани определения, които да удовлетворяват всички заинтересовани страни, може да е свързано с трудности, увеличаване на обема на предоставяната на потребителите информация и необходимост от създаване на система за надзор върху прилагането на обозначенията;

19.

Изразява подкрепата си за мерки за опростяване на общностната нормативна уредба, без това да води до премахване на тази уредба, и за ограничаване на областите, които се саморегулират; счита, че общите търговски стандарти са необходими и че те могат да бъдат определени по по-ефикасен начин; в това отношение счита, че е целесъобразно да се насърчава процесът на съвместно регламентиране като обичаен процес на приемане на европейското законодателство в тази област; призовава в този процес да бъдат включени местните органи и представителите на хранително-вкусовата промишленост и на селскостопанските производители;

20.

Подчертава, че системите за качество на храните следва да предоставят информация и гаранции на потребителите относно автентичността на съставките от местен произход и техниките на производство; счита следователно, че е нужно да бъдат въведени и прилагани подобни схеми, заедно със системи за засилен контрол и системи за проследяване;

21.

Счита, че е необходимо да се създадат по-прозрачни системи за етикетиране, които да са добре известни на потребителите, и че за прозрачното обозначаване на произхода както при продуктите от ЕС, така и при продуктите, внесени от трети държави, трябва да се обозначава произходът на основните характеризиращи селскостопански съставки;

22.

Счита, че изключителната употреба на автентични продукти с добавката „защитено наименование за произход“ (ЗНП) като изходни суровини следва да бъде гарантирано единствено тогава, когато защитеното наименование се употребява върху етикета и върху рекламните материали за преработения продукт; подчертава, че по този начин от една страна се избягва подвеждането на потребителите, а от друга се засилва търсенето на продуктите със защитено наименование за произход (ЗНП);

23.

Счита за целесъобразно приемането на правила за използването на обозначенията „планински“ и „островен“, тъй като това ще създаде значителна добавена стойност за селскостопанските продукти от въпросните региони, които са в необлагодетелствано положение; счита, че използването на обозначенията „планински“ и „островен“ трябва да се съпровожда от задължителното обозначаване на държавата на произход на продукта;

24.

Заявява, че тъй като за средностатистическия потребител не са ясни разликите между защитените наименования за произход и защитените географски указания, би следвало да се предприемат информационни дейности, с които да му се разяснят тези разлики;

25.

Противопоставя се на въвеждането на по-строги критерии за оценка, като например критериите за допустимост за износ или за устойчивост; посочва, че съществуват продукти, които не биват изнасяни, но които въпреки това играят важна роля за изграждането на местната икономика и за запазването на социалното сближаване;

26.

Заявява, че географските указания представляват важна част от европейското наследство, която трябва да бъде опазена както поради икономическата си сила, която е от първостепенно значение, така и поради социалното си и икономическо отражение, което е определящо за многобройни региони в ЕС; счита, че те са гаранция за качество, която трябва да поддържана, по-специално чрез по-строг контрол върху управлението на географските указания от страна на групите, които ги представляват и които кандидатстват за тях; счита,че те улесняват потребителите да направят избор при разграничаване на продуктите;

27.

Счита, че е необходимо по-добре да се обяснят разликите между търговските марки и географските указания и да се предприемат мерки, позволяващи конкретното прилагане на съществуващите общностни норми относно невъзможността да се регистрира марка, включваща или позоваваща се на защитени наименования за произход (ЗНП)/ защитени географски указания (ЗГУ) от оператори, които не представят организациите на производителите на тези ЗНП/ЗГУ; счита, че е от жизненоважно значение да се провеждат рекламни кампании, разполагащи със специален бюджет, за да се информират потребителите за предимствата на тези публични системи за сертифициране;

28.

Счита, че в интерес на запазване на качеството и авторитета на географските указания производителите на продукти със защитено географско указание следва да имат възможност да разполагат с инструменти, които да им позволят подходящо управление на произведения обем продукция;

29.

Счита, че в случай че продукт, защитен от географско указание, се използва като съставка на приготвена чрез термична обработка храна и характеристиките му в резултат на приготвянето са изменени, органите, гарантиращи защита, или компетентните органи трябва да имат възможност да осъществяват специален контрол с цел конкретна проверка дали характеристиките на продукта, защитен от географско указание, не са изменени в прекалено голяма степен;

30.

Изисква засилване на защитата на продуктите с регистрирани наименования и по-специално на определени етапи на тяхното пакетиране и предлагане на пазара извън района на производство, тъй като именно тогава възниква опасността от злоупотреби с тези наименования; призовава да се приложи общностното законодателство, което забранява регистрирането на марки с наименование, подобно на дадено наименование ЗНП или ЗГУ, което вече е регистрирано;

31.

Изразява подкрепа за установяването на общи правила, които да позволят на производителите на продукти със защитено географско указание да определят условията за предоставяне на географско указание, както и по отношение на използването им в наименованието на преработените продукти;

32.

Изразява подкрепа за опростяване на процедурата за регистрация на географските указания и за намаляване на срока, в рамките на който се получава тази регистрация;

33.

Насочва вниманието върху факта, че нивото на защита на географските указания варира в различните държави-членки; счита, че е желателно законодателството и процедурите в тази област да се хармонизират, особено по отношение на нормите в областта на служебната защита;

34.

Изразява желание международната защита на географските указания да се засили; призовава Комисията да повиши усилията си, по-специално на политическо равнище, за подобряване на защитата на ЗГУ в рамките на преговорите на Световната търговска организация (както на равнище увеличаване на обхвата на защитата, посочен в член 23 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост, така че да обхваща всички продукти, така и по отношение на създаването на многостранен регистър на ЗГУ), но също така и в рамките на преговорите за присъединяване на нови държави към СТО и на двустранните споразумения, договаряни в момента;

35.

Счита, че както производителите-износители, така и производителите, които не изнасят продуктите си, следва да се възползват от тази международна защита от страна на ЕС, която евентуално може да варира в зависимост от риска от действително фалшифициране на продуктите, така че да може да се гарантира международна защита в рамките на СТО за продуктите, изложени на висок риск от фалшифициране и предназначени за износ, а за продуктите, изложени на по-малък риск и пускани в продажба на местните пазари, да може да се предложи по-опростена процедура, която с признаването от държите-членки, следва да бъде нотифицирана на Комисията (сравнима с нивото на настоящата временна защита) и се ползва с правна защита от Общността;

36.

Припомня, че определени наименования биват систематично присвоявани на територията на трети държави и че това води до подвеждане на потребителите и до застрашаване на репутацията на автентичните продукти; подчертава, че гарантирането на защитата на едно наименование в трета държава е процедура, която отнема изключително много време, и че това не може да бъде постигнато лесно от отделни сдружения на производителите, при условие че всяка държава разполага със специфични системи и процедури за защита; призовава Комисията да участва с консултативна роля и да предоставя на организациите на производителите ноу-хау и правна подкрепа за сключване на споразумения с трети държави;

37.

Счита, че е от съществено значение да се предвидят общностни и национални проверкиза използването на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ) и да се предвидят тежки санкции с оглед предотвратяване на непозволеното използване на тези инструменти, така че държавите-членки да имат задължението да ги прилагат автоматично в случай на фалшифициране или имитация на защитени наименования; предлага да се включи за тази цел специална разпоредба в член 13 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (3); изразява подкрепа за опростяване на получаването на ЗНП и за въвеждане на строги проверки от страна на органите на всяка държава-членка с цел сертифициране на извършването на всички етапи от производствения процес в съответната географска област;

38.

Счита, че контролът върху пазара с цел спазване на разпоредбите за всички продукти със защитени наименования за произход (ЗНП) и със защитени географски указания (ЗГУ) ще обремени държавите-членки с административни разходи, но ще допринесе в значителна степен за тяхната ефективна защита; изразява подкрепа за предоставяне на техническа помощ от страна на Общността за осъществяване на контрол от държавите-членки, за да се гарантира еднаквото прилагане на защитата на продукти със защитени наименования за произход (ЗНП) и със защитени географски указания (ЗГУ) на територията на ЕС;

39.

Изразява становище, че е необходимо чрез финансова помощ от страна на ЕС да се засилят действията за информиране и популяризиране на тези системи както в рамките на вътрешния пазар, така и в трети държави; счита също така, че следва да се увеличи участието на Общността в съвместното финансиране на програми на ЕС за информиране и реклама относно качествените продукти в ЕС; изразява желание Комисията да продължи да популяризира в трети държави понятието ЗГУ, по-специално като увеличи мисиите за предоставяне на техническа помощ във връзка с групите производители на ЗГУ;

40.

Препоръчва създаването на европейска агенция за качество на продуктите, която да работи в тясно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните и със службите на Комисията, отговарящи за защитата на качеството на храните; тази агенция ще разглежда също така все по-многобройните заявки за регистриране на защитени наименования за произход (ЗНП), защитени географски указания (ЗГУ) и храни с традиционно специфичен характер(ХТСХ) на трети държави;

41.

Подчертава значението за избора на потребителите на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (4); приканва Комисията да представи законодателно предложение за задължително обозначаване и за животински продукти като мляко, месо и яйца, за чието производство животните са били хранени с генетично модифицирани фуражи;

42.

Изразява подкрепа за поддържането и опростяването на системата за храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ); изразява разочарованието си от ефективността на този инструмент, който досега е позволил регистрирането на много малък брой ХТСХ (двадесет регистрирани специалитета и тридесет заявления, които се обработват); отбелязва, че посоченият на второ място в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. регистър на ХТСХ като селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (5) - при който използването на името на продукта или храната не е запазено за производителите - следва да бъде заличен, тъй като той снижава защитата ХТСХ; припомня, че системата ХТСХ остава подходящ инструмент за защита на мрежите и че тя разполага с интересни възможности за развитие, при положение че бъдат изпълнени определени условия;

43.

Счита определението на понятието „традиционен“ продукт, както е формулирано в Регламент (ЕО) № 509/2006, за недостатъчно; счита, че свързването на традиционните продукти със страната, в която съществува конкретната традиция, или изключителното използване на наименованията от производители, които съхраняват традиционните изисквания, ще подобрят привлекателността на статута на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ);

44.

Счита, че биологичното производство представлява едина от най-големите възможности за растеж на селскостопанските производители в ЕС и че посредством програмите за насърчаване следва да се укрепи доверието в запазения знак на Общността; отбелязва, че в приетият регламент на Общността в тази област са посочени единни стандарти, въпреки че държавите-членки прилагат по различен начин процедурата по сертифициране, като по избор прехвърлят скъпоструващите надзорни функции или на надзорни органи или на акредитирани структури; отбелязва, че процедурата по сертифициране варира в различните държави-членки и струва скъпо; застъпва се за хармонизиране на законодателството във връзка с горните граници за забранени пестициди в производството на биологични продукти; подкрепя по принцип предложението за въвеждане на етикет на ЕС за биологично производство;

45.

Счита, че е необходима по-голяма еднородност в класификацията на органите за контрол и сертифициране на екологичните продукти, така че да може да се създаде атмосфера на сигурност и доверие за потребителите чрез нов знак на ЕС за екологично селско стопанство, който да гарантира едни и същи критерии за производство, контрол и сертифициране на равнище на ЕС и да допринася за разрешаване на проблемите и насърчаване в по-голяма степен на вътрешния пазар на екологични продукти;

46.

Счита, че появата на небиологични продукти, обозначени по начин, който внушава, че са продукти на биологично земеделие, може да възпрепятства развитието на общия пазар на биологични продукти в ЕС; във връзка с това изразява безпокойството си от опитите за разширяване на прилагането на еко-маркировката за хранителни продукти, които не са произведени съгласно принципите на биологичното земеделие;

47.

Застъпва се за задължително обозначаване на държавата на произход за внасяните от трети държави сурови или преработени биологични продукти, независимо от това, дали се използва сертифицирането на Общността за биологични продукти;

48.

Счита, че за по-доброто функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти в ЕС е необходимо:

49.

Приветства създаването на равнище държави-членки на агенции за традиционни и биологични продукти; счита, че е необходимо всяка държава-членка да разполага с обществени и частни институции, всеобщо признати от производителите и потребителите и отговарящи за проверките на националното производство на биологични и висококачествени продукти, както и за популяризирането им;

50.

Признава, че потребителите имат нарастващи изисквания относно качеството на храната и хранителните продукти не само от гледна точка на безопасността, но и поради етични съображения, свързани например с устойчивото развитие на околната среда, хуманното отношение към животните и технологиите за генетично модифицирани продукти; призовава Комисията да обезпечи критерии за инициативи за качество, като доброволни схеми за обозначаване на продукти, несъдържащи генетично модифицирани продукти, които ще предоставят на потребителите възможност за ясен избор;

51.

Счита, че е необходимо да се насърчават производствени системи, които запазват околната среда; в тази връзка изразява съжаление за липсата на нормативни разпоредби на Общността относно интегрираното производство, позволяващи да се изтъкнат усилията на производителите в ЕС чрез подходящи рекламни кампании за популяризиране, насочени към информиране относно добавената стойност на тези производства;

52.

Счита, че разпоредбите на ЕС за хармонизиране на стандартите не са необходими; счита, че не е необходимо да се създават нови системи за сертифициране на храните на общностно равнище, тъй като това би обезценило вече съществуващите системи и би довело до заблуда на потребителите;

53.

Подчертава, че разработването на марките за качество, включително свързаната с това комуникация, не трябва да води до по-голяма бюрокрация за производителите; в този смисъл изразява желание производителите да разполагат с правомощия да поемат инициатива по отношение на използването на подобни марки, като намесата на органите на Общността следва да бъде ограничена до осигуряването на защита за тези марки, за да се гарантира на производителите подходящо възнаграждение за положените от тях усилия и за да се защитят потребителите от фалшификации или от всяка друга форма на измама;

54.

Счита, че съществуващите системи за сертифициране следва да гарантират, освен спазването на законовите разпоредби чрез изключително бдителен надзор, също така и още редица допълнителни аспекти на безопасността на храните, като например възможността за проследяване; подчертава, че правилата за сертифициране следва да отразяват потребностите на обществото и че следователно е необходима държавна финансова помощ за посрещане на разходите на селските стопани; застъпва се за насърчаването на по-активно сътрудничество на организациите на производителите, тъй като отделните селски стопани не могат да се справят с остарелите правила на за сертифициране в областта на търговията;

55.

Отбелязва, че в настоящия момент частните системи за сертифициране не изпълняват целта да подпомагат производителите да информират потребителите относно характеристиките на продуктите си, а се превръщат в изключително средство за достъп до пазара, утежняват бюрократичните процедури за селскостопанските производители и се превръщат в истинска търговска дейност за многобройни предприятия за търговия с хранителни продукти; счита, че е необходимо да не се насърчава увеличаването на броя на тези системи, които ограничават достъпа до пазара на част от производствения сектор;

56.

Подчертава, че настоящото увеличаване на броя на частните системи за сертифициране възпрепятства достъпа до пазара на една част от сектора и че въпросните системи не допринасят за подобряване на информирането на потребителите относно характеристиките на продуктите; призовава Комисията да насърчава взаимното признаване на частните системи за сертифициране, за да се ограничи нарастването на броя им и изключването от пазара на качествени продукти; счита за необходимо изготвянето на общностни насоки, обхващащи аспектите, които тези системи не могат да регламентират, като „престижните“ формулировки и обозначения, които следва да се определят въз основа на цел, градация и факти;

57.

Обръща внимание на факта, че регионалните продукти имат голямо значение за местните икономики и общности и това налага необходимостта от противопоставяне на предложения за каквото и да било ограничение на броя на регистрираните географски обозначения;

58.

Счита, че не нужно да се търсят нови решения за популяризирането на традиционни продукти, които могат да доведат до обезценяване на системата за ХТСХ;

59.

Изразява желание за по-тясно сътрудничество с Международната организация по стандартизация (ISO) и за по-широко прилагане на алтернативни системи като HACCP (система за анализ на риска и критичните контролни точки);

60.

Припомня по отношение на международното измерение, че Европейският съюз е срещнал известни проблеми от областта на конкурентоспособността с основните си търговски партньори; изразява безпокойство от натиска на продуктите от развиващите се страни, които нямат същото ниво на безопасност и качество като европейските продукти, а извършваният върху тях контрол често е спорен; в това отношение отново подчертава необходимостта от прилагане на понятието „квалифициран достъп до пазара“ (достъп до пазара при специални условия), който Парламентът многократно е препоръчвал в различни резолюции;

61.

Призовава за сключване на двустранни споразумения с ключовите пазари, както и споразумения за борба срещу фалшифицирането; приканва Комисията да допринесе за разрешаване на проблема с международната защита на марките, както и на ЗГУ, ЗНП и ХТСХ;

62.

Счита, че е необходимо да се осигури по-голяма публичност на предимствата на политиките на Европейския съюз за качество и безопасност на храните; изразява съжаление, че европейските граждани нямат лесен достъп до изчерпателна информация относно приноса на Европейския съюз в тази област; препоръчва Комисията и държавите-членки да увеличат усилията за информиране и насърчаване на стандартите за качество и безопасност на храните, които следва да се спазват за продуктите на ЕС;

63.

Подчертава ролята, която може да изиграе в това отношение финансирането от страна на ЕС; участието на Общността в програмите за подобряване на качеството в държавите-членки, които се стремят към сближаване, достига 75 %; обръща внимание обаче върху по-строгите условия за кредитиране на дребните производители в контекста на световната финансова криза, което неминуемо ще доведе до силно ограничаване на достъпа на тези производители до съвместно финансиране;

64.

Счита, че селскостопанските пазари, пунктовете за продажба на местни и сезонни продукти, управлявани директно от селскостопанските предприятия, следва да се насърчават, тъй като осигуряват разумна цена за качествени продукти, засилват връзката на продукта с мястото на производство и насърчават потребителя за информиран избор по отношение на свързаните с качеството характеристики; счита, че държавите-членки следва да насърчат създаването на търговски пространства, където производителите пряко да представят продуктите си на потребителите;

65.

Изисква създаването на програми за насърчаване на търговията за местните пазари с цел насърчаване на местни и регионални инициативи за преработване и предлагане на пазара; счита, че това може да се осъществи с помощта на сдружения на производителите, които повишават създаването на добавена стойност в селските региони и дават добър пример за борба срещу изменението на климата, тъй като избягват превоза на дълги разстояния;

66.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/43

1.

Приветства публикуването на докладите на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година;

2.

Продължава да подкрепя една по-активна роля на Парламента в развитието на политиката в областта на конкуренцията чрез въвеждане на процедурата за съвместно вземане на решения;

3.

Поздравява Комисията за резултатното оспорване на дейността на незаконните твърди картели и рекордните глоби, наложени на нарушителите;

4.

Въз връзка с подготовката на преразглеждането от Комисията на функционирането на Регламент (ЕО) № 1/2003 (19), призовава Комисията и Съвета да включат в регламента принципите за налагане на глоби и допълнително да подобрят и уточнят тези принципи, с цел те да съответстват на изискванията на общите правни принципи;

5.

Подкрепя използването на преразгледаното известие относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и процедурата за насърчаване на предоставянето на информация относно дейността на незаконните твърди картели;

6.

Приветства публикуването на Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО, но настоятелно призовава за продължаване на реформата, така че да се осигури, че отрицателните последици, понесени от системата в САЩ, няма да се повторят в Европейския съюз;

7.

Изисква Комисията да предостави по-задълбочена информация в бъдещите си доклади относно ролята и участието на лицето за контакти, отговарящо за потребителите към ГД „Конкуренция“, по случаи в областта на конкуренцията;

8.

Изразява загриженост, че е необходимо да се избегнат злоупотреби с влиянието на пазара на големи корпорации и призовава Комисията да предприеме анализ на последиците за конкуренцията от неравностойните отношения между доставчиците, а именно производителите на храни и търговците на дребно, с оглед възможни злоупотреби с господстващо положение; очаква с интерес доклада на работната група на Комисията относно покупателната способност;

9.

Призовава Комисията да разгледа възможността да осъществи преглед на практикуването на нарушаващи конкуренцията действия в сектора на услугите, които е възможно да пречат на малките предприятия да участват в тръжни процедури за възлагане на работа; отбелязва проблема, че самостоятелно заетите лица и лицата на свободна практика понякога нямат възможност да прилагат стандартни тарифи в случаите, когато тези лица са почти изцяло икономически зависими от един или няколко големи потребители на своите ресурси, и призовава Комисията да проучи по какъв начин тези лица могат да организират, договарят и сключват колективни трудови договори, съвместими с принципите на конкурентното право;

10.

Призовава Комисията да преразгледа своите вътрешни процедури за избиране на теми за секторни проучвания;

11.

Призовава Комисията да обмисли провеждане на проучване в сектора на рекламата онлайн;

12.

Призовава Комисията да извърши анализ на евентуалните национални различия при прилагането на правилата за обществените поръчки, както и на произтичащите от тях възможни нарушения на конкуренцията;

13.

Отбелязва, че Комисията отчита рекордна дейност в следните три сектора: антитръстови глоби за картели, брой случаи на концентрация на стопанска дейност, за които е уведомена, и брой уведомления за държавна помощ; поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме спешен преглед на човешките ресурси, за да гарантира, че ГД „Конкуренция“ разполага с подходящ брой служители, за да се справи с нарастващия обем работа;

14.

Подчертава, че прилагането на правилата за конкуренцията спрямо случаи на сливане и придобиване на предприятия трябва да бъде оценено от гледна точка на вътрешния пазар като цяло, а не само на определени части от него;

15.

Приветства данните в докладите на Комисията за политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година относно ефективността на реорганизацията по сектори на отдела за контрол на сливанията в ГД „Конкуренция“, наред с по-задълбочени икономически анализи и партньорски проверки;

16.

Приветства оповестеното начало на преразглеждане на регламента за сливанията (20); повтаря, че счита действащите разпоредби за недостатъчни с оглед на все по-интегрираните и комплексни пазари на ЕС, както и че следва да се предприеме преглед с цел търсене на последователен подход при оценката на съпоставими операции на сливане;

17.

Отбелязва рекордния брой уведомления за държавна помощ и приветства публикуването на Общия регламент за групово освобождаване, който обхваща помощи за малки и средни предприятия (МСП), помощи за научноизследователска и развойна дейност в полза на МСП, помощи за трудова заетост, помощи за обучения и помощи за регионално развитие;

18.

Приветства по-специално възможността за субсидиране на работодатели, що се отнася до разходите за грижи за деца и родители, натрупани от техните служители;

19.

Изразява безпокойство във връзка с увеличаването на пазарната концентрация и на конфликтите на интереси в банковия сектор; предупреждава относно възможните глобални системни рискове, произтичащи от конфликтите на интереси и от концентрацията;

20.

Приветства преразглеждането на доклада за държавните помощи, но настоятелно призовава Комисията да направи анализ на ефективността на държавната помощ и настоятелно изисква в преразгледания доклад да се посочат държавите-членки, които не са предприели адекватни действия за възстановяване на неправомерна държавна помощ;

21.

Приветства публикуването на преразгледаните насоки на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда, които гарантират, че държавите-членки могат да подкрепят производството на енергия от възобновяеми източници и енергийно ефективното комбинирано производство на енергия, като предоставят оперативна помощ, която покрива напълно разликата между производствените разходи и пазарните цени;

22.

Подновява призива си за по-нататъшен напредък по отношение както на разясняването на съществуващите правила в областта на конкуренцията, така и на тяхното практическо прилагане спрямо услугите от общ икономически интерес, като се имат предвид значителните разлики в политиките, преобладаващи в различните държави-членки;

23.

Изразява съжаление, че потребителите на енергия в Европейския съюз продължават да страдат от несъразмерни увеличения на цените и от нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар, за който в резултат от секторно проучване на Комисията беше установено, че не функционира правилно; подчертава отново значението на един напълно завършен и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар;

24.

Подкрепя Комисията в нейните усилия за по-нататъшно развитие на пазарите на газ и електроенергия в ЕС, съществен елемент от което е разделянето - т.е. „обособяването“- на преносните мрежи, от една страна, и на дейностите по производство и доставка, от друга страна;

25.

Изразява загриженост относно липсата на прозрачност в ценообразуването на горивата на пазарите на ЕС; отправя искане към Комисията да упражнява съответна бдителност спрямо конкурентното поведение на тези пазари;

26.

Призовава за въвеждане на механизми, които да гарантират, че приемането на схемата за търговия с емисии няма да причини нарушения в конкуренцията както на вътрешния пазар, така и спрямо външни конкуренти;

27.

Отбелязва, че още на 9 октомври 2007 г. Съветът прикани Комисията да обмисли рационализацията на процедурите, така че те да бъдат насочени към начините за бързо обработване на запитванията за държавни помощи при критични ситуации;

28.

Посреща със задоволство своевременните отговори и разяснения от страна на Комисията по отношение на справянето с финансовата и икономическа криза и използването на държавни помощи; отбелязва нарастващия размер на държавните помощи и посреща със задоволство допълнителните подробни насоки за държавни помощи с по-малък размер, но с по-добро целево разпределение;

29.

Признава, че член 87, параграф 3, буква б) от Договора е приложим по отношение на обстоятелствата, пред които в момента са изправени икономиките на държавите-членки в резултат от нестабилността на финансовите пазари; при все това счита за необходимо Комисията да запази значителна бдителност по отношение на пакетите за спасяване на финансовите институции, за да гарантира, че съответните спешни мерки са съвместими с принципите на справедлива конкуренция;

30.

Предупреждава срещу ефективното прекратяване на правилата за конкуренция; подчертава необходимостта да се следят отблизо спасителните операции и да се гарантира, че те са в съответствие с разпоредбите на Договора; отправя искане към Комисията в своя следващ годишен доклад относно политиката в областта на конкуренцията да представи на Европейския парламент и на националните парламенти подробен доклад ex-post относно прилагането на правилата за конкуренция във всеки отделен случай;

31.

Изразява загриженост относно продължаващото свиване на икономическата дейност в Европейския съюз, което се предвижда да продължи и през 2009 г.; в рамките на правилата за конкуренцията, счита за целесъобразно използването на адекватни ответни механизми – като например помощта за преструктуриране или фонда за приспособяване към глобализацията – за борба с въздействието на кредитната криза върху растежа и заетостта;

32.

Настоятелно призовава Комисията да признае необходимостта от въвеждане на механизми, които да сведат до минимум нарушенията на конкуренцията и потенциалната злоупотреба от страна на бенефициентите с преференциално положение, придобито в резултат на държавни гаранции;

33.

Настоятелно призовава Комисията да приложи ограничения на поведението на финансовите институции, които получават държавна помощ, за да осигури, че те няма да предприемат агресивна експанзия на фона на гаранцията, в ущърб на конкурентите;

34.

Приветства значителното намаляване на разликите в цените на новите автомобили в Европейския съюз, настъпило след въвеждането на Регламента за груповото освобождаване на моторни превозни средства, и с интерес очаква оценката на Комисията за ефективността на този регламент;

35.

Приветства действията на Комисията за намаляване на цените за роуминг на далекосъобщителните оператори; въпреки това отбелязва, че цените остават съвсем малко под регламентираните пределни цени; призовава за мерки, които подкрепят конкуренцията в определянето на цените, вместо регламентирането на цените на дребно;

36.

Приветства приноса на ГД „Конкуренция“ на Комисията за Бялата книга за спорта, която, наред с другото, привлича вниманието към установената съдебна практика на Съда на Европейските общности и практиката за вземане на решения на Комисията по отношение на прилагането на членове 81 и 82 от Договора ЕО към спортния сектор;

37.

Призовава Комисията да отчита в по-голяма степен международното измерение на нейните политики по отношение на конкурентоспособността на Европейския съюз на световно равнище, както и да изисква спазването и прилагането на принципа за реципрочност в търговските преговори;

38.

Счита, че е от съществено значение политиката в областта на конкуренцията да се взема предвид адекватно в рамките на договарянето на двустранни търговски споразумения; призовава за активното участие на ГД „Конкуренция“ с цел осигуряване на взаимно признаване на практиките в областта на конкуренцията, и по-специално в областта на държавните помощи, обществените поръчки, услугите, инвестициите и търговските облекчения;

39.

Настоятелно призовава Комисията да преразгледа структурата на своето участие в Международната мрежа по конкуренция и по време на Европейския ден на конкуренцията, за да се осигури по-широка и по-добра информираност на обществеността относно ключовото значение на политиката в областта на конкуренцията за подкрепа на икономическия растеж и трудовата заетост;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/48

А.

като има предвид, че 23-те милиона малки и средни предприятия (МСП) в ЕС, които съставляват около 99 % от всички предприятия и осигуряват около 100 милиона работни места, играят основополагаща роля за приноса към икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места, представляват основен източник на новаторство и са от първостепенно значение за подкрепата и разширяването на трудовата заетост;

Б.

като има предвид, че МСП трябва да бъдат поставени в сърцевината на всички политики на Общността, за да им се даде възможност да се развиват и адаптират спрямо изискванията на глобализацията, да участват в триъгълника на знанието и да се адаптират към предизвикателствата, свързани с околната среда и енергетиката;

В.

като има предвид, че въпреки предишни инициативи на Европейския съюз, бизнес средата за МСП се е подобрила в малка или почти незначителна степен от 2000-та година насам;

Г.

като има предвид, че преобладаващото мнозинство от МСП са микропредприятия, занаятчийски предприятия, семейни предприятия и кооперации, които са естествени „инкубатори“ на предприемаческа култура и поради това играят важна роля за утвърждаване на социалното включване и на осъществяването на дейност като самостоятелно заето лице;

Д.

като има предвид, че МСП не получават достатъчно подкрепа, за да се защитават срещу нелоялни търговски практики, извършвани трансгранично, като например тези на издателства на заблуждаващи фирмени указатели;

Е.

като има предвид, че въпреки различията между тях, европейските МСП са изправени пред много сходни предизвикателства при осъществяването на пълния си потенциал, например по отношение на относително по-високите административни разходи и разходи за привеждане в съответствие в сравнение с по-големите предприятия, достъпа до финансиране и до пазари, иновациите и околната среда;

Ж..

като има предвид, че като ключов принос за постигането на благоприятна среда за МСП, възприятието за ролята на предприемачите и за поемането на риск трябва да се промени: предприемачеството и свързаната с него готовност за поемане на риск следва да се приветстват от политическите лидери и медиите и да се подпомагат от административните органи;

З.

като има предвид, че когато започват процеса на своята интернационализация, МСП трябва да се справят със специфични проблеми, като например липса на международен опит, недостиг на опитни човешки ресурси, много сложна международна регулаторна рамка и необходимост от въвеждане на промени в организационната и стопанска култура;

И.

като има предвид, че Парламентът често е изразявал съжаление във връзка с факта, че Европейската харта за малките предприятия няма задължителна правна сила, което пречи на нейното реално прилагане, както и на прилагането на съдържащите се в нея 10 препоръки, които в по-голямата си част останаха незабелязани; като има предвид, че впоследствие в горепосочената си резолюция от 19 януари 2006 г. Парламентът поиска от Съвета да разгледа въпроса,

1.

Горещо подкрепя горепосоченото съобщение на Комисията от 25 юни 2008 г., което цели да въведе амбициозна политическа програма за насърчаване на растежа на МСП чрез 10 ръководни принципа и за утвърждаване на подхода „Мисли първо за малките!“ при определянето на политиките на всички равнища;

2.

Въпреки това изразява съжаление, че инициативата „Small Business Act“ не е инструмент със задължителна правна сила; счита, че истинският новаторски елемент в него е неговото намерение принципът „Мисли първо за малките!“да бъде поставен в центъра на общностните политики; призовава Съвета и Комисията да се присъединят към усилията на Парламента за утвърждаване на този принцип като задължително правило, чиято форма предстои да бъде определена, с цел да се гарантира, че той се прилага правилно във всички бъдещи законодателни актове на Общността;

3.

Подчертава абсолютната необходимост 10-те ръководни принципа да бъдат приложени на европейско, национално и регионално равнище; поради това призовава Съвета и Комисията да поемат твърд политически ангажимент за осигуряване на правилното прилагане; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да работят в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни с цел определяне на приоритетите и незабавно прилагане, по-специално на национално равнище, на плана за действие относно инициативата „Small Business Act“, приет от Съвета по конкурентоспособност на 1 декември 2008 г., за да се гарантира, че всички участващи страни ефективно са се ангажирали с ръководните принципи;

4.

Призовава Комисията допълнително да насърчава видимостта и осведомеността относно действия по свързани с МСП политики посредством групиране на съществуващите общностни инструменти и фондове за МСП в отделен бюджетен ред от бюджета на Европейския съюз;

5.

Твърдо е убеден, че е от съществено значение да се въведе механизъм за последващи действия, за да се наблюдава правилното и бързо изпълнение на вече започналите инициативи по политиките; поради това призовава Съвета да включи действията, които предстои да бъдат предприети на равнище държави-членки, в Лисабонския процес и всяка година да информира Парламента относно постигнатия напредък;

6.

Призовава Комисията за създаде система за проверки с цел наблюдение на напредъка, постигнат в резултат на прилагането на 10-те ръководни принципа от страна на Комисията и държавите-членки; призовава Комисията да изработи стандартни критерии за оценка на постигнатия напредък; призовава държавите-членки да включат своите първи доклади за напредъка в предстоящите годишни доклади относно националните програми за реформа;

7.

Подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на занаятчийските и семейните предприятия, микропредприятията и индивидуалните предприятия на равнище Европейски съюз и на национално и регионално равнище и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предприемат специално предназначени за тези предприятия нормативни, административни и фискални мерки, както и мерки, свързани с ученето през целия живот; също така призовава за признаване на специфичните характеристики на свободните професии и необходимостта те да бъдат третирани по същия начин, както и другите МСП, освен когато това противоречи на действащото право, което урежда тези професии; подчертава важната роля на сдруженията на МСП за търговци, занаятчии и други професии; призовава Комисията и държавите-членки да работят заедно с цел подобряване на бизнес средата за тези промишлени сектори и правната рамка за техните професионални и промишлени сдружения;

8.

Счита, че в предложенията на Комисията липсва ясна стратегия за самостоятелно заетите лица, с оглед подобряване на правния им статус и права, по-специално ако тяхното положение е сравнимо с това на наетите лица; призовава Комисията да гарантира на самостоятелно заетите лица правото да съгласуват стандартни тарифи, да се организират и да сключват колективни споразумения, ако техният партньор е голяма компания с господстващо положение, при условие, че това не е в ущърб на потенциални клиенти с по-малка пазарна мощ и не води до изкривявания на пазара;

9.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предвидят целенасочени мерки за насърчаване и индивидуалното подпомагане, като например предоставяне на информация, консултации и възможности за достъп до рисков капитал при започване на стопанска дейност в сектора на МСП;

10.

Подчертава необходимостта от разработване на социален и икономически модел, който да създава подходяща мрежа на сигурност за малките и средни предприемачи в творческия сектор, където често се срещат нестабилни условия на труд;

11.

Със съжаление отбелязва, че жените са изправени пред трудности при учредяването и поддържането на предприятия поради фактори като липса на информация, на контакти и на достъп до мрежи за контакти, дискриминация въз основа на пола и стереотипи, слабо и лишено от гъвкавост обезпечаване на заведения за грижи за децата, трудности при съвместяването на професионалните и семейните задължения, както и разлики в подхода на жените и мъжете към предприемачеството;

12.

Приветства предложеното въвеждане на мрежа от „посланици“ на жените предприемачи, на наставнически програми за окуражаване на жените да учредят собствени предприятия и на насърчаването на предприемачеството сред жените, завършващи висше образование; въпреки това обръща внимание на факта, че в много предприятия все още се наблюдава полово разделение, което е, и дълго време ще бъде, много сериозен проблем, тъй като докато се проявява дискриминация спрямо жените на пазара на труда, Европейският съюз губи способни работници и предприемачи, като вследствие на това губи пари; следователно счита, че следва да се инвестират още повече средства в проекти за насърчаване на жените предприемачи;

13.

Подчертава, че предприемачеството на жените допринася за привличането на жени на пазара на труда и за подобряване на техния икономически и социален статус; изразява съжаление въпреки това, че в тази област продължават да съществуват различия между мъжете и жените, най-вече по отношение на трудовото възнаграждение, въпреки значителният интерес, който се засвидетелства към жените, и че процентът на жените предприемачи в Европейския съюз остава нисък, което отчасти е свързано с непризнатия (например неплатения), но въпреки това важен принос на жените за ежедневното функциониране на семейните МСП;

14.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид творческия и културния сектор като двигател на икономическото и социално развитие в Европейския съюз, с дял от 2,6 % от БВП и дял от 2,5 % от работната сила на ЕС; подчертава значението на МСП за стимулиране на сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и творческия сектор;

15.

Подчертава, че обликът на творческия сектор се определя от МСП и че този сектор е от особено значение за осигуряването на устойчива регионална заетост;

16.

Приветства планираното от Комисията въвеждане на директива за намалени ставки на ДДС за трудоемките услуги на местно равнище, които се предоставят предимно от МСП; подчертава въпреки това, че то не трябва да доведе до нарушаване на конкуренцията и трябва да бъде недвусмислено по отношение на обхванатите услуги;

17.

Отбелязва необходимостта да се гарантира, че МСП са в състояние да купуват в малки количества, да купуват екологосъобразно и да купуват местни стоки, като по този начин се съобразяват в по-голяма степен с климата и стават по-ефикасни;

18.

Приветства бързото приемане на груповото освобождаване по отношение на държавните помощи, както и на мерките по устава за европейско частно дружество и намалените ставки за ДДС;

19.

Приветства предложението на Комисията да намали ставките на ДДС за услугите, доставяни на местно равнище; призовава Комисията да предприеме допълнителни действия за смекчаване на правилата за държавните помощи, така че да се насърчи предоставянето на възможности за участие в процедури за обществени поръчки на местните дружества и по-специално на местните МСП;

20.

Подкрепя идеята да се удължи до 2012 г. настоящото освобождаване на държавните помощи за филмовите продукции от правилата на конкуренцията на Европейската общност и счита това за голяма подкрепа за МСП с творческа дейност;

21.

Подкрепя новите правила за държавни помощи, установени с Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (3) за освобождаване, при определени условия, на МСП от правилата за уведомяване;

22.

Отбелязва, че въпреки ясния ангажимент, поет в Европейската харта за малките предприятия, гласът на МСП остава нечут в контекста на социалния диалог; настоятелно призовава този недостатък да бъде официално коригиран посредством подходящи предложения в рамките на инициативата „Small Business Act“;

23.

Счита, че е необходимо, в рамките на инициативата „Small Business Act“, да се обърне по-голямо внимание на областта на трудовото право, по-специално с оглед на концепцията за гъвкавата сигурност, която дава възможност на МСП по-специално да реагират по-бързо на промените на пазара и поради това да гарантират по-висока степен на трудова заетост и конкурентоспособност на дружеството, включително международната му конкурентоспособност, като същевременно се взема предвид необходимата социална закрила; в тази връзка посочва своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно общите принципи на гъвкавата сигурност (4);

24.

Освен това подчертава значението на трудовото право, по-специално с оглед на начина на оптимизиране на неговото прилагане към МСП, например чрез подобряване на консултирането или опростяване на административните процедури, и призовава държавите-членки да обърнат специално внимание на МСП във връзка със специфичните подходи, които те прилагат към гъвкавата сигурност, включително посредством активни политики в областта на трудовата заетост, предвид факта, че поради ниския брой на персонала си МСП разполагат с възможност за по-голяма вътрешна и външна гъвкавост, но също така се нуждаят от по-високо равнище на сигурност за тях самите и за своите работници; счита, че е от съществено значение трудовото право, като един от основните стълбове на гъвкавата сигурност, да осигурява надеждна правна основа за МСП, предвид факта, че тези предприятия често не могат да си позволят обособяването на правни отдели или на отдели за управление на човешките ресурси; припомня, че според данни на Евростат, 91,5 % от европейските предприятия са осигурявали работа на по-малко от 10 работника през 2003 г.;

25.

Счита за необходимо да се предприемат действия за борба срещу недекларирания труд, неоспорим източник на нелоялна конкуренция за МСП с големи потребности от работна ръка;

26.

Приканва държавите-членки да увеличат участието в основните сектори на икономиката на МСП, които са собственост на по-слабо представени етнически малцинства, чрез разработване на програми за постигане на разнообразие при доставчиците, целящи предоставянето на равни възможности за по-слабо представени предприятия, конкуриращи се за договори с по-големи предприятия;

27.

Подчертава значението на един статут на европейско частно дружество като нова, допълнителна правна форма, при условие, че той е насочен към МСП, които възнамеряват да извършват трансгранични дейности, и не може да бъде използван по неправомерен начин от по-големите компании за отслабване на действието и заобикаляне на правните разпоредби в държавите-членки, които спомагат за създаването на система за корпоративно управление, отчитаща интересите на всички заинтересовани страни;

28.

Призовава публичните власти, основавайки се на принципа, че достъпът до информация е предварително условие за набавянето на самата информация, и предвид значението на Интернет, да опростят максимално уебсайтовете на институциите, за да позволят на потребителите да намерят и разберат по-добре механизмите на предлаганата помощ;

29.

Подчертава значението на иновациите за МСП и трудностите за възползване от възможности за научните изследвания; счита, че националните научни академии и изследователските институти биха могли да изиграят роля за тласък за иновациите и намаляване на бариерите пред изследователската дейност за МСП; счита, че вниманието следва да бъде съсредоточено не само върху високотехнологичните иновации, но че и ниско- и среднотехнологичните иновации, както и неформалните иновации също така следва да се вземат предвид; счита, че Европейският институт за иновации и технологии би могъл да играе важна роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност, както и иновациите за МСП; призовава държавите-членки да увеличат броя на инициативите, които занижават прага от критерии, според който МСП имат достъп до научни изследвания; изразява убеждение, че всички изследователски и технологични програми на Общността следва да бъдат изготвени по начин, който улеснява трансграничното участие на МСП;

30.

Подкрепя инициативата на Комисията за подобряване на достъпа до Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.) (5);

31.

Призовава Комисията и държавите-членки да въведат по-добри рамкови условия, с цел създаване на благоприятна среда за иновации от страна на МСП, по-специално като въведат средства за подобряване на защитата на правото на интелектуална собственост (ПИС) и за повишаване на ефективността на борбата срещу фалшифицирането и измамите в Европейския съюз; счита, че едни добре балансирани правила относно ПИС могат да предложат защита, като в същото време гарантират поток на информация и идеи и техния обмен; подчертава, че МСП се нуждаят от подкрепа, за да имат достъп до защита на ПИС, да бранят тези права със съдействието на съответните отговорни за ПИС органи, както и за да използват ПИС за привличане на финансиране;

32.

Призовава Комисията и държавите-членки да изискват от търговските си партньори по-строго прилагане на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (т.нар. „споразумение ТРИПС“) и да положат всички необходими усилия за приемане на двустранни, регионални или многостранни споразумения за борба срещу фалшифицирането и пиратството като например Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

33.

Счита, че потенциалът на електронната търговия за МСП все още не се използва пълноценно и че все още предстои много работа за постигането на единен европейски електронен пазар на продукти и услуги, където МСП биха могли да играят водеща роля за по-нататъшната интеграция на пазарите в Европейския съюз;

34.

Счита, че участието на МСП в клъстъри трябва да се популяризира, за да се насърчават иновациите и да се подобри конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз; във връзка с това призовава Комисията да подпомага подобряването на управлението на клъстъри, най-вече чрез обмен на най-добри практики и програми за обучение, да изготви и да разпространи инструменти за оценка на ефективността на клъстърите, да насърчи сътрудничеството между тях и допълнително да опрости административните процедури за участието на обединения в програмите на Европейския съюз;

35.

Призовава към това, инициативата за „Small Business Act“ да вземе предвид споразуменията за сътрудничество между МСП (групи за закупуване и продажба), тъй като е доказано, че има по-малък риск тези групи да изпаднат в неплатежоспособност в сравнение с предприятията поединично;

36.

Изразява твърдо убеждение, че патентите играят важна роля за иновациите и икономическите резултати, тъй като дават възможност на новаторите да получат възвръщаемост от инвестициите в иновации и предоставят необходимата сигурност за инвестициите, капитала и заемите; във връзка с това счита, че следва бързо да се постигне споразумение относно патент на Общността, който да гарантира евтина, ефикасна, гъвкава и висококачествена правна защита, съобразена с потребностите на МСП, както и хармонизирана европейска система за патентно съдопроизводство;

37.

Подчертава необходимостта от насърчаване на новаторско и предхождащо търговската реализация възлагане на обществени поръчки, тъй като то води до добавена стойност за възлагащите органи, гражданите и участващите предприятия; призовава държавите-членки да увеличат дяла на възлагане на обществени поръчки за иновации и на участието на новаторски МСП в процедурите за възлагане на обществени поръчки; призовава Комисията да улесни разпространението на най-добри практики в тази област, например по отношение на тръжните критерии и процедури и споразуменията за споделяне на риска и обмен на познания;

38.

Счита, че в контекста на международните обществени поръчки, където новите технологии дават възможност за трансгранична електронна търговия, нови форми, като например комбинирани търгове за консорциуми от МСП и публикуване и рекламиране на тръжни процедури в интернет, дават възможност за значителен растеж в областта на търговията с поръчки не само в Европейския съюз, но и в световен мащаб, като по този начин насърчават трансграничната електронна търговия;

39.

Привлича вниманието към потребността от достатъчен технически и квалифициран персонал; поради това счита, че са необходими повече инвестиции в образованието и че връзките между образователните институции и МСП следва да бъдат укрепени, така че насърчаването на самостоятелната заетост, предприемаческата култура и осведомеността в областта на бизнеса да се включат в националните образователни планове; насърчава допълнителното разширяване на схемите за индивидуална мобилност, като например „Еразъм за млади предприемачи“ и „Еразъм за обучаващи се работници“, по-специално във връзка с участието на жени в тях; подкрепя обмисляното разширяване на обхвата на програмата Леонардо да Винчи и създаването на Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение; настоятелно призовава държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори и предоставящите обучение, да създадат основани на труд програми за професионално обучение, квалификация и преквалификация и програми за учене през целия живот, специално приспособени към потребностите на МСП, които се финансират съвместно с Европейския социален фонд; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики в областта на новаторското обучение и на мерките за съчетаване на професионалния и личния живот и насърчаване на равенството между половете;

40.

Подчертава значението на насърчаването на млади предприемачи и на жени предприемачи посредством, наред с другото, въвеждането на програми за обучение и наставничество; счита, че все по-голям брой жени и млади предприемачи работят в МСП, макар и основно в рамките на предприятията с по-малки размери (микропредприятията), и че те продължават са уязвими поради неблагоприятното въздействие на стереотипи и предразсъдъци във връзка с прехвърлянето и наследяването на предприятията, най-вече на предприятията със семеен характер; поради това призовава държавите-членки, като вземат предвид последиците от застаряването на населението, да приложат подходящи политики и мерки, по-конкретно като въведат инструменти за диагностициране, информиране, консултиране и подкрепа във връзка с прехвърлянето на предприятия;

41.

Припомня, че Седмата рамкова програма включва механизъм за споделяне на финансовия риск, който трябва да позволи да се улесни достъпа до заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за проекти с голям мащаб; призовава Комисията да оцени използването на този механизъм от страна на МСП и, вследствие на това, да внесе необходимите предложения;

42.

Приветства стартирането на единна европейска мрежа, обхващаща услугите, които понастоящем се предоставят от Европейските информационни центрове (ЕИЦ) и центровете за разпространение на иновации, с цел подпомагане на МСП в техните усилия за иновации и конкурентоспособност посредством широк набор от услуги;

43.

Призовава Комисията да оцени участието на МСП в Рамковата програма за иновации и конкурентоспособност (6) и, ако е необходимо, да направи предложения;

44.

Посочва, че основен източник на финансиране за МСП в Европа представляват тяхната собствена дейност и кредитите и заемите от финансови институции; отбелязва, че МСП се считат за по-висок риск, което затруднява достъпа им до финансиране; призовава за съчетани усилия от страна на финансовите институции, Комисията и държавите-членки, за да се осигури достъп за МСП до финансиране и да им се предостави възможност да консолидират капитала си, като реинвестират печалбите в дружеството; счита, че не следва да се изисква плащане на такси от МСП, преди те да са започнали да развиват дейността си, за да им се осигури възможност за натрупване на собствени фондове и ресурси; във връзка с това, посочва натиска на настоящата финансова ситуация и необходимостта от незабавни действия;

45.

Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си за популяризиране и предоставяне на информация относно съществуването на европейски фондове и държавни помощи, предназначени за МСП и да направят тези два инструмента едновременно по-достъпни и по-разбираеми;

46.

Призовава държавите-членки да създадат по-добри условия, които да позволят на МСП да инвестират в обучение за подобряване на квалификацията, включително чрез преки данъчни облекчения и споразумения за компенсации между данъчните органи и Европейския съюз;

47.

Признава, че системата за данъчно облагане на държавите-членки може да бъде пречка за прехвърлянето на предприятия, по-специално на семейни предприятия, като увеличава риска от ликвидация или закриване на дружеството; във връзка с това призовава държавите-членки внимателно да преразгледат своите правни и данъчни рамки, за да подобрят условията за прехвърляне на предприятия, по-конкретно в случай на пенсиониране или болест на собственика; изразява убеждение, че такова подобрение ще улесни продължаването на дейността на предприятията, по-специално на семейните предприятия, запазването на работни места и реинвестирането на печалбата;

48.

Изразява дълбоко задоволство от неотдавнашното съгласуване на политиката на сближаване и Лисабонската стратегия; счита, че значителни средства биха могли да бъдат предоставени на регионално равнище за насърчаване на икономическия потенциал посредством насочването на регионалните фондове в по-голяма степен към предприемачество, научни изследвания и иновации;

49.

Подчертава факта, че динамичните финансови пазари са от първостепенно значение за финансирането на МСП и подчертава нуждата от отваряне на европейските пазари за рисков капитал чрез подобряване на наличието на рисков капитал и достъпа до него, финансиране от типа „мецанин“ и микрокредитиране; поради това счита, че при нормални обстоятелства МСП следва да имат достъп до кредити, предоставяни от участници на капиталовите пазари, които могат да оценят перспективите им и да отговорят по-ефективно на потребностите им;

50.

Подкрепя взетото от Съвета и ЕИБ решение за приемане на редица реформи за разширяване на спектъра от финансови продукти за МСП от страна на групата на ЕИБ, както и за предлагане на значително развитие на глобалните заеми за нейните банкови партньори, както в количествено така и качествено отношение;

51.

Подчертава, че ограничените възможности на МСП за достъп до финансиране са основна пречка за тяхното създаване и растеж; във връзка с това, приветства решението на ЕИБ за увеличаване с допълнителни 30 000 милиона евро наличното финансиране за гаранции и други финансови инструменти за МСП; призовава ЕИБ да изработи нови видове финансови инструменти и конкретни нови решения за справяне с пречките, които допълнителнитe гаранции поставят пред достъпа до кредитиране; като отчита настоящата икономическа криза, също така призовава държавите-членки да стимулират банките да гарантират за МСП достъп до кредити при разумни условия;

52.

Приветства последната инициатива за Съвместни действия в подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа (JASMINE), която ще повлияе благоприятно върху предприятията, които започват стопанска дейност, и по-конкретно ще насърчи предприемачеството сред младите и жените; призовава държавите-членки, в сътрудничество с организациите на МСП и предоставящите заеми институции да играят активна роля при предоставянето на информация относно достъпа до микрокредити и алтернативни форми на финансиране и кандидатстването за тях;

53.

Подчертава важната роля на ЕИБ и на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за подобряване на предоставяното на финансиране на МСП, особено предвид настоящата финансова нестабилност и нейните последици върху кредитния пазар; приканва Комисията и държавите-членки да проучат допълнително по какъв начин съществуващите банкови правила и други финансови норми, включително прозрачността на кредитния рейтинг, биха могли да бъдат подобрени, за да се улесни достъпът на МСП до финансиране; призовава Комисията, със съдействието на държавите-членки и ЕИБ, да установи съответни рамкови условия за развитието на всеобщ европейски пазар за рисков капитал;

54.

Посочва, че при всеки четвърти случай на пазарен неуспех на МСП причината е забавяне на плащания, в повечето случаи от страна на публичните администрации; подчертава, че настоящата кредитна криза би могла да окаже непропорционално въздействие върху МСП, тъй като по-големите клиенти упражняват натиск върху по-малките доставчици с цел да им бъдат предоставени по-дълги срокове за плащане; във връзка с това приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (7) и призовава държавите-членки да подобрят културата на извършване на плащания в своите публични администрации; настоятелно приканва за въвеждане на равнището на Общността на хармонизиран срок за плащания, по възможност по-кратък за плащания към МСП, и неустойки в случай на неспазване на срока;

55.

Приветства мерките, предложени в „Small Business Act“, предназначени за по-добро обезпечаване на МСП с капитал; призовава по-специално, в контекста на финансовата криза, за разширяване и/ или продължаване на изпробвани и доказани държавни програми за подкрепа на МСП и включването на финансови посредници в тях;

56.

Отбелязва огромния потенциал на Рамковата програма на Европейския съюз за конкурентоспособност и иновации за коригиране на пазарните неуспехи в областта на финансирането на МСП, насърчаването на екологичните иновации и подкрепата на предприемаческата култура;

57.

Посочва, че стандартизацията може да доведе до иновации и конкурентоспособност, като улесни достъпа до пазари и като позволи оперативна съвместимост; призовава Комисията да подобри достъпа до стандарти за МСП и тяхното участие в процеса на стандартизация; насърчава Комисията да популяризира допълнително стандартите на Общността на международно равнище;

58.

Подчертава значението на възможно най-активното включване на Enterprise Europe Network, на националните органи за управление на проектите, на търговските и промишлени палати, както и на публичните органи, в насърчаването на местно равнище на възможностите, предлагани от програми на Европейския съюз за научни изследвания, развитие и иновации, както и от структурните фондове на Европейския съюз, включително инициативата на Общността за съвместни европейски ресурси за микро-, малки и средни предприятия (JEREMIE);

59.

Отбелязва, че обществените поръчки обхващат около 17 % от БВП на Европейския съюз; призовава Комисията и държавите-членки да разширят достъпа и участието на МСП при възлагане на обществени поръчки чрез използването на възможностите, изложени в посочения по-горе Европейски кодекс за най-добри практики за улесняване на достъпа на МСП до договори за възлагане на обществени поръчки, включително чрез:

60.

Освен това насърчава държавите-членки да предприемат следните стъпки:

61.

Отбелязва, че е налице нужда от служба за системни консултации, която да подпомага ежедневните дейности на МСП по време на целия им жизнен цикъл с цел оптимизиране на техните инвестиции;

62.

Счита, че въвеждането на по-модерни приложения за електронен бизнес, основани на въвеждането на оперативно съвместими електронни подписи и удостоверения за автентичност, е основен двигател на конкурентоспособността на МСП и следва да се насърчава от Комисията и държавите-членки;

63.

Подчертава значението на вътрешния пазар за МСП и отбелязва, че насърчаването на достъпа на МСП до вътрешния пазар следва да бъде приоритет;

64.

Признава, че способността на МСП да се възползват от предимствата на вътрешния пазар до известна степен все още е ограничена; отбелязва по тази причина, че както правната, така и политическата рамка на вътрешния пазар следва да бъде подобрена с оглед улесняване на трансграничната дейност на МСП; отбелязва също така, че една ясна регулаторна среда би предоставила на МСП повече стимули за търговия на вътрешния пазар; счита, че държавите-членки следва да установят единни центрове за контакт и интернет портали;

65.

Подчертава, че подобряването на информацията относно достъпа до пазара и експортните възможности в рамките на единния пазар е от първостепенно значение както на национално равнище, така и на равнище Европейския съюз; призовава поради това Комисията и държавите-членки да засилят информационните и консултантски услуги и по-специално мрежата за решаване на проблеми SOLVIT;

66.

Поддържа призива за предоставяне на консултантски услуги от държавите-членки с цел подпомагане на МСП да се защитават срещу нелоялни търговски практики, като например тези на издателствата на заблуждаващи фирмени указатели, което следва да укрепи самочувствието на МСП за извършване на трансгранични дейности; подчертава значението на ролята на Комисията както за улесняване на координацията на такива консултантски органи, така и при сътрудничеството с тях, с цел осигуряване на подходящи и ефективни действия в случай на трансгранични жалби; настоява въпреки това, че в случай че такива „меки“ мерки не доведат до резултати, Комисията следва да има готовност да инициира необходимите законодателни изменения, които биха предоставили на МСП защита, подобна на тази за потребителите, когато те представляват по-слабата страна в такива сделки;

67.

Посочва, че само 8 % от всички МСП вземат участие в трансгранични дейности, което намалява възможностите за растеж; счита, че от съществено значение е укрепването на вътрешния пазар; изразява убеждение, че държавите-членки биха могли да си сътрудничат при хармонизирането на административните изисквания, които оказват въздействие върху дейности в рамките на Общността; призовава държавите-членки бързо да транспонират и изпълнят Директивата за услугите (8), като обърнат специално внимание на интересите на МСП и същевременно насърчава бързото приемане на устав на европейското частно дружество;

68.

Изразява убеждение, че следва да съществува обща консолидирана основа за данъчно облагане на фирмите; призовава за създаването на „едно гише“ за ДДС, за да могат предприемачите да изпълняват задълженията си в държавата на произход за стопанската дейност;

69.

Призовава Комисията постоянно да подобрява рамковите изисквания за достъп на МСП до чужди пазари и да оказва подкрепа за предоставяне на информация; насърчава създаването на европейски центрове за подкрепа на бизнеса в Китай и Индия, както и на всички нововъзникващи пазари, в тясно сътрудничество с националните центрове за подкрепа на бизнеса, които вече функционират там; тъй като слабото участие на МСП в трансгранични дейности може да се обясни и с липсата на езикови и междукултурни умения, необходим е по-голям набор от действия с цел да се преодолее това предизвикателство; независимо от това припомня, че МСП се нуждаят от по-добър достъп до информация и квалифицирани съвети в техните собствени държави;

70.

Подчертава значението на напредъка в търговските преговори, водещи до допълнително намаляване на регулаторните пречки пред търговията, които имат несъразмерно въздействие върху МСП;

71.

Призовава Комисията да включи в работната си програма въвеждането на принцип за равно третиране на МСП в правилата на СТО, отнасящи се до достъпа до договорите за обществени поръчки; призовава Комисията да обърне специално внимание на проблемите, с които се сблъскват МСП във връзка с митнически формалности, по-конкретно като улесни, на възможно най-ниска цена, приспособяването на информационните им системи към използваните от националните митнически служби и като опрости начините за достъп до статут на икономически оператор;

72.

Счита, че съществува неотложна потребност да се намали бюрокрацията с най-малко 25 %, където това е възможно, и да се създаде модерна администрация, адаптирана към потребностите на МСП; във връзка с това насърчава поощряването на познанията по ИКТ в МСП, по-специално сред младите предприемачи и жените предприемачи, както и по-доброто използване на цифровите технологии, които да им позволят да пестят време и пари и да вложат получените в резултат на това ресурси в развитие; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат инициативи за обмен и популяризиране на най-добри практики, за установяване на показатели и за изработване и популяризиране на насоки и стандарти за административни практики, благоприятни за МСП; изразява убеждение, че е наложително в близко бъдеще да бъдат осъществени предложенията на експертната група на високо равнище на независимите заинтересовани страни относно административните тежести за постигане на целта за намаляване на тези тежести, без да се подлага на риск достъпът до финансиране за МСП;

73.

Счита, че МСП, и по-специално микропредприятията, следва да се облагат с данъци така, че техните административни усилия да се намалят възможно най-много, за да се улесни фазата на създаването им и да се насърчават иновациите и инвестициите през целия им жизнен цикъл;

74.

Подчертава основното значение на оценката на въздействието върху МСП от бъдещи законодателни инициативи; във връзка с това призовава за задължителни систематични и целеви оценки на въздействието върху МСП, един така наречен „МСП тест“, резултатите от който да бъдат предмет на независима оценка, до която да имат достъп законодателните органи на Европейския съюз; счита, че специално внимание следва да се обърне на въздействието върху малките и микропредприятия, включително административните тежести, възникващи за тях; настоятелно призовава Комисията да прилага „МСП тест“ за всички нови предложения за законодателство на ЕС, имащо въздействие върху стопанската дейност, включително за опростяване на действащото законодателство и за оттегляне на внесени законодателни предложения; насърчава държавите-членки да въведат подобен МСП тест на национално равнище;

75.

Счита, че всяко ново законодателство, например за избягване на закъснения в сферата на плащанията, авторските права, дружественото право или конкурентното право (като правилата, приети за улесняване на получаването на данни относно дела за антиконкурентно поведение или произтичащи от Общия регламент за групово освобождаване за държавните помощи) следва да бъдат формулирани по такъв начин, че да не дискриминират, а по-скоро да подпомагат МСП и предоставянето от тях на услуги в целия вътрешен пазар;

76.

Подчертава необходимостта от подходящо и навременно включване на МСП в разработването на политиките; във връзка с това счита, че съществуващият период за консултации на Комисията следва да бъде удължен до най-малко 12 седмици, считано от датата, на която консултацията е достъпна на всички езици на Общността; признава основната и ценна роля на представителните бизнес организации и затова призовава Комисията, когато е подходящо, да интегрира непосредствено МСП и техните представителни организации в консултантските експертни комисии и групите на високо равнище;

77.

Призовава Комисията да насърчи опростяването и хармонизацията на дружественото право, и по-специално на счетоводните правила в рамките на вътрешния пазар, с оглед намаляване на административната тежест за МСП и увеличаване на прозрачността за всички заинтересовани страни; настоятелно призовава Комисията да насърчава силно използването на новите технологии, като например разширения език за бизнес отчетност (XBRL), като представи пътна карта за въвеждането на изготвянето на отчети и доклади чрез XBRL в рамките на Европейския съюз, с оглед въвеждането на тази система като задължителна в разумен срок от време, и да подкрепи широкото използване на този отворен стандарт;

78.

Насърчава създаването на „статистическа ваканция“ за микропредприятията, като им бъде разрешено временно освобождаване от задължителни статистически проучвания, широко прилагане на принципа на еднократност по отношение на информацията, предоставяна от предприятията на публичните органи, и допълнително развитие на електронното правителство;

79.

Подчертава необходимостта от въвеждане на едни и същи дати за влизането в сила на ново общностно законодателство от значение за МСП; призовава държавите-членки и сдруженията на МСП да предоставят на МСП кратка и разбираема информация относно засягащите ги изменения на законодателството;

80.

Насърчава държавите-членки, в сътрудничество с организациите на МСП и на базата на съществуващите структури, като Enterprise Europe Network и информационните гишета Europe Direct, специални национални точки за контакт за физическа или електронна информация и агенции за подкрепа на МСП, в съответствие с принципа „едно гише“, които да предоставят достъп до различни източници на информация и услуги за подкрепа, структурирани в съответствие с жизнения цикъл на предприятията;

81.

Признава трудностите за създаване на ново предприятие в резултат от различията в системите, установени в отделните държави-членки; поради тази причина счита, че е необходимо установяването на унифицирана система за създаване на предприятия, в която процесът се осъществява поетапно и е възможно да се създаде предприятие в рамките на 48 часа;

82.

Отново заявява, че финансовите правила, които уреждат програмите на Общността, често водят до ненужно дълги и скъпи бюрократични процедури, особено за МСП; призовава Комисията възобнови дейността на Европейската обсерватория за МСП, да публикува данните за тяхното участие във всички програми на Общността, придружени от анализ на ползите и да представя последователно предложения за увеличаване на тяхното участие; призовава Комисията да увеличи ролята и видимостта на съответните лица, отговарящи за МСП в различните области на политиката; освен това насърчава всички инициативи, които дават възможност за развитие на „дух на МСП“ при определянето на политиките в рамките на публичните органи, като напр. „Програмата за опит с предприятия“ на Комисията, която дава възможност на европейските длъжностни лица да се запознаят с работата на МСП;

83.

Изразява съжаление по повод на практиката на държавите-членки, свързана с възлагане на допълнителни задължения извън предвидените в директивите („gold plating“), която е особено вредна за МСП, и призовава Комисията да проучи какви по-нататъшни мерки могат да бъдат предприети за предотвратяване на тази практика; призовава за последваща оценка на въздействието, в която да се направи анализ на начините, по които реално се прилагат решенията в държавите-членки и на местно равнище;

84.

Призовава за създаването на специален уебсайт на Европейския съюз за МСП, който да съдържа информация и формуляри за кандидатстване за проекти на Европейския съюз, национални телефонни номера, връзки към партньори, търговска информация, информация за изследователски проекти, както и интернет консултации, брифинги и информация относно нова нормативна уредба;

85.

Призовава Комисията да предприеме заедно с държавите-членки работа по уеднаквяване на формулярите, които трябва да бъдат попълвани от предприятията при процедури за кандидатстване и тръжни процедури;

86.

Приветства създаването на Награда за най-добра идея за намаляване на бюрократичните пречки, която се присъжда на публични органи, които са предприели иновационни мерки за намаляване на бюрократичните пречки на местно, регионално или национално равнище;

87.

Призовава за извършване на плащане от кохезионните фондове в срок от 30 дни на вече одобрени проекти, така че да се гарантира напредъка, оцеляването и ефекта на тези проекти;

88.

Признава, че усилията за подобряване на устойчивостта биха могли да се превърнат във важен източник на (екологични) иновации и ключов елемент за конкурентоспособността на промишлеността; обръща внимание на факта, че МСП често на са достатъчно информирани относно нови енергоспестяващи и съобразени с околната среда решения или не разполагат с необходимите финансови ресурси, за да ги придобият; поради това приканва Комисията да проучи по какъв начин Общността би могла да подпомогне МСП да постигнат по-голяма ефективност по отношение на ресурсите и енергията;

89.

Отново потвърждава значението, което се придава на корпоративна социална отговорност на предприятията с по-малки размери, което изисква хоризонтални връзки, мрежи и услуги; счита за неефективно позоваването на сертифицирането по схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране, както поради това, че не се вземат предвид другите съществуващи сертификати, така и поради неговото ограничено обвързване единствено с предизвикателството, свързано с околната среда.

90.

Приветства неотдавнашните инициативи да се подпомогнат МСП при съобразяването със законодателството в областта на околната среда, наред с другото посредством разрешаване на намалени такси на агенциите, осигуряване на достъп до информация относно стандартите в областта на околната среда или въвеждане на конкретно освобождаване от разпоредбите на законодателството на Общността;

91.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/60

A.

като има предвид, че след последните разширявания на Европейския съюз необходимостта от социална интеграция породи нови предизвикателства, които трябва да се разрешат в контекста на новите демографски и икономически обстоятелства, и като има предвид, че въпреки че всички държави-членки са изправени пред тези предизвикателства, държавите-членки в Централна и Източна Европа са по-засегнати поради структурните, икономическите и социалните промени през последните двадесет години; поради тази причина отбелязва, че уязвимите социални групи като ромите са в най-застрашено положение;

Б.

като има предвид, че в държавите-членки, в които промишлените сектори претърпяха срив, перспективите за развитие на регионите намаляха, в резултат на което много роми, по-специално, се оказаха социално маргинализирани поради бързото разрастване на бедността; като има предвид, че Парламентът отбелязва и заявява отново, че в този процес правото на ромите на национално и на гражданство на ЕС беше обезценено и че съответните ползи от разширяването не са стигнали до тях, като същевременно това е причинило задълбочаване на тяхната маргинализация в редица аспекти, увеличавайки риска от множествена дискриминация;

В.

като има предвид, че стратегическата политическа кампания за насърчаване на равните възможности за ромите трябва да преодолее изключително сложна социално ситуация, тъй като ромите – най-многобройното етническо малцинство в Европа – споделя неблагоприятното положение на други групи, и като има предвид, че тази борба би могла да бъде подпомогната най-ефективно чрез пространна стратегия за ромите и изготвянето на съгласуван набор от инструменти, обхващащи редица секторни политики, както и чрез осигуряване на финансиране за тях;

Г.

като има предвид, че номадите представляват отделен етнически феномен, който с основание би могъл да бъде разглеждан като отделен въпрос от гледна точка както на правата на човека, така и на социалните въпроси и въпросите, свързани с пазара на труда;

Д.

като има предвид, че интегрирането на ромското население в обществото не е едностранен, а многостранен процес и е необходимо ромите да бъдат активно ангажирани в процеса на вземане на решения при изготвянето на политиките за социално включване;

Е.

като има предвид, че условията на живот на ромите, техният здравен статус и степен на образование предопределят тяхното социално и трудово положение и често са претекст за изключването им от обществата на мнозинствата и за расизъм, и като има предвид, че всичко това възпрепятства подобряването на качеството на живот, като по този начин ромите не могат да упражняват своите най-основни човешки и граждански права;

Ж.

като има предвид, че лошата транспортна инфраструктура, лисата на публични административни органи и услуги, включително на висококачествени образователни институции и здравно обслужване, както и преместването на предприятия в други райони принуждава младите хора да напускат родните си места по икономически причини, като по този начин се изострят регионалните различия и процесът на образуването на гета;

З.

като има предвид, че е особено важно преди края на втория период на Лисабонския процес да се оценят социалното положение и перспективите за заетост на ромите и да се намерят решения относно необходимите действия;

И.

като признава значението на структурните фондове и Кохезионния фонд за насърчаване на интеграцията и като отбелязва, че поради сложния характер на социалните проблеми, пред които са изправени ромите, не е възможно те да бъдат решени единствено посредством системните характеристики на проектите на тези фондове;

Й.

като има предвид, че несъмнено е важно да се вземат предвид предходни добри практики, но като се има предвид, че тяхната валидност е ограничена във времето и пространството;

К.

като има предвид, че много ромски общности понастоящем са установени на едно място, а не се придвижват към райони, където могат да съществуват повече възможности за намиране на работа;

1.

Счита, че съществува необходимост от координиран подход за подобряване на условията на работа и живот на ромската общност, насочен към постигането на следните три цели:

2.

Изтъква факта, че политиките, насочени към ромите, в много случаи не са подобрили тяхното положение; изисква, по отношение на всички инициативи на ЕС и на държавите-членки, които засягат по-специално ромите, заинтересованите лица от ромската общност да участват в процеса на вземане на решение, така че да се зачете тяхната способност и отговорност за организиране на собствената им общност;

3.

Отбелязва, че неравнопоставеният достъп до услуги и множеството неблагоприятни обстоятелства от социално и икономическо естество, с които се сблъскват ромските деца, на практика прави непостижимо за тях обучението, което развива способностите в ранна възраст и качественото образование; отбелязва, че тези неблагоприятни обстоятелства, на свой ред, имат отрицателно отражение върху тяхното емоционално, социално, физическо и личностно развитие, както и върху последващите им шансове на пазара на труда и поради това, интеграцията им в обществото на мнозинството;

4.

Отбелязва, че образователните системи проявяват избирателност и въпреки усилията на държавите-членки да преодолеят сегрегацията, много и различни системи, привидно предназначени да се борят със сегрегацията, всъщност често служат за подчертаване на различията между социалните групи и поставят бедните в силно необлагодетелствано положение, в частност ромите, които се оказват в низходяща спирала; следователно подчертава необходимостта от целенасочени образователни политики, които са предназначени за ромските семейства и насърчават активното участие;

5.

Подчертава, че въпреки увеличения дял на младите хора от ромски произход в средното и висше образование в някои държави-членки, тяхното равнище на квалификация остава далеч под средното за ЕС; изтъква разминаването между недостига на работна ръка, от една страна, и високия процент на безработицата, свързан с ниското ниво на уменията на ромите, от друга; следователно изисква държавите-членки и ЕС да подпомогнат приоритетно ромите при повишаването на техните квалификации; обръща внимание на факта, че при липса на официални квалификации, позицията на ромите на пазара на труда може да бъде подобрена също така чрез създаване на система за признаване на практически умения;

6.

Настоятелно приканва държавите-членки да гарантират, че жените и момичетата от ромски произход имат равен достъп до качествено образование, както и да въведат стимули (напр. възможности за професионално развитие) за привличане на добри учители в училищата в по-необлагодетелствани в социално и икономическо отношение райони, по-специално в селските общности със значителен превес на ромско население;

7.

Призовава държавите-членки да улеснят достъпа на жените от ромски произход до професионално обучение, както и да приспособят професионалното обучение към потребностите на местния пазар на труда, така че да осигурят на жените от ромски произход умения, които да са приложими на пазара;

8.

Отбелязва, че по-голямата част от дипломираните роми не се завръщат в общността си след напускане на университета и че много от тях или отричат своя произход или не са приемани повече в своята общност, когато се опитват да се завърнат в нея;

9.

Препоръчва да се планира цялостен пакет от програми, които ще насърчат и мотивират завръщането на дипломираните роми в техните общности и заетостта им в рамките и в интерес на тези общности;

10.

Счита, че гражданите от ромски произход в някои държави-членки оказват специфично влияние върху пирамидата на населението; отбелязва, че делът на децата от ромски произход сред населението е висок, но очакваната продължителност на живота им при раждане е с цели 10 години по-ниска от тази на мнозинството от населението;

11.

Счита, че въпреки че държавите-членки са използвали значителни средства – на ЕС и на държавите-членки – за оказване на съдействие на продължително безработните лица да намерят работа, досега не е намерено съгласувано решение на равнище ЕС; държавите-членки подхождат към ситуацията по различни начини и с различни степени на ангажираност, и не са предоставили възможност за дългосрочно завръщане на пазара на труда, като същевременно предприетите от тях мерки, като например публични програми за заетост, са засилили допълнително стигматизацията на ромите; поради тази причина изисква промяна в политиката на ЕС и на държавите-членки към интегриран подход, който разглежда всички аспекти на бедността сред ромите;

12.

Призовава държавите-членки да приспособят програмите си за професионално обучение към потребностите на местните пазари на труда и да предоставят стимули на работодателите, които осигуряват заетост на неквалифицирани работници (включително роми) и им предлагат обучение и възможности за придобиване на практически опит директно на работното място;

13.

Призовава държавите-членки и местните власти да предоставят годишни, разделени по признак пол оценки на процента на повторно наемане на работа сред продължително безработните лица (включвайки ромите), които са преминали обучение на пазара на труда и, въз основа на придобития опит, да изготвят нови методологии и да започнат нови програми за обучение, приспособени към местните възможности и икономическите потребности;

14.

Призовава държавите-членки да използват фондовете на ЕС, за да запазят и защитят традиционните дейности на ромите;

15.

Подкрепя възгледа на Комисията, че лицата от ромски произход в активна възраст, поради множеството неблагоприятни обстоятелства, на които са изложени, са слабо представени в активното население и в програмите за обучение през целия живот, често нямат достъп до ИКТ, но представляват преобладаващ дял сред продължително безработните лица, както и сред тези извършващи ниско престижен труд, което създава най-големите препятствия пред повторната им интеграция на пазара на труда; следователно призовава за ефективно прилагане на Директива 2000/78/ЕО, която забранява дискриминацията по отношение на заетостта и трудова дейност въз основа на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

16.

Счита, че е важно да бъдат предвидени специфични общностни действия, насочени към подкрепа за достъпа на роми до програми за професионално обучение;

17.

Привлича вниманието на държавите-членки към факта, че това социално разделение може да принуди редица роми, търсещи работа, да се насочат от законната стопанска дейност към сивата икономика, както и че са нужни координирани усилия на равнището на ЕС и на държавите-членки, за да се привлекат отново тези хора към законна трудова заетост с трудови и социално-осигурителни права;

18.

Счита за необходимо да се предприемат действия за насърчаване на цялостна социална и икономическа политика, включително чрез специални мерки за осигуряване на нормални жилищни условия;

19.

Привлича вниманието специално към факта, че насърчаването на мобилността на неквалифицираната работна ръка без придобити умения може да доведе до още по-голяма дискриминация спрямо жените от ромски произход, които вече са изложени на изключително висок риск от многобройни видове дискриминация, както и може да попречи на бъдещото им развитие на пазара на труда;