15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/1

—

като взе предвид Директива 2004/39/ЕО относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) (1),

—

като взе предвид Директива 2003/6/ЕО относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (2),

—

като взе предвид изявленията на Г-20 от 2 април 2009 г. в Лондон, от 25 септември 2009 г. в Питсбърг и от 26–27 юни 2010 г. в Торонто,

—

като взе предвид техническите насоки, предоставени от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа на Европейската комисия в контекста на преразглеждането на ДПФИ – капиталови пазари (Реф.: CESR/10-394),

—

като взе предвид техническите насоки, предоставени от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа на Европейската комисия в контекста на преразглеждането на ДПФИ – отчитане на сделките (Реф.: CESR/10-292),

—

като взе предвид техническите насоки, предоставени от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа на Европейската комисия в контекста на преразглеждането на ДПФИ – защита на инвеститорите и посредници (Реф.: CESR/10-417),

—

като взе предвид писменото допитване от страна на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа относно микроструктурни въпроси, свързани с европейските капиталови пазари (Реф.: CESR/10-142),

—

като взе предвид доклада до министъра на икономиката, промишлеността и заетостта на Франция от февруари 2010 г. относно преразглеждането на ДПФИ,

—

като взе предвид консултативния доклад на Международната организация на комисиите по ценни книжа от февруари 2009 г., озаглавен„Политики относно прекия електронен достъп“,

—

като взе предвид препоръките на Комитета по платежни и сетълмент системи и на Международната организация на комисиите по ценни книжа към централните контрагенти от ноември 2004 г.,

—

като взе предвид принципното изявление на Комисията за борсите и търговията с ценни книжа относно структурата на капиталовите пазари (№ 34-61358; досие № S7-02-10),

—

като взе предвид техническите насоки, предоставени от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа на Европейската комисия в контекста на преразглеждането на ДПФИ, както и отговорите на искането за допълнителна информация от страна на Европейската комисия (Реф.: CESR/10-802, Реф.: CESR/10-799, Реф.: CESR/10-808, Реф.: CESR/10-859, Реф.: CESR/10-860),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0326/2010),

A.

като има предвид, че държавите от Г-20 посочиха, че нито една финансова институция, финансов продукт или територия не следва да останат извън обхвата на интелигентното регулиране и ефективния надзор, и се споразумяха, че всички стандартизирани договори за извънборсови деривати следва да се търгуват на борси или електронни платформи за търговия, ако е целесъобразно,

Б.

като има предвид, че липсата на прозрачност, успоредно с непрозрачността на моделите на риска във финансовата система бяха утежняващ фактор за финансовата криза, като улесниха разпространението на общо недоверие и по този начин допринесоха за драстичното намаляване на потока от ликвидност,

В.

като има предвид, че защитата на потребителите, прозрачността, по-специално по отношение на процеса на ценообразуване, ефикасните и ликвидни пазари, както и конкуренцията при равнопоставени условия бяха ключовите цели, когато ДПФИ влезе в сила, но че те все още не са постигнати и поради това трябва да продължат да бъдат приоритет; като има предвид, че след финансовата криза ограничаването на системния риск също трябва да бъде приоритет при преразглеждането на ДПФИ,

Г.

като има предвид, че при измененията на ДПФИ следва винаги да се взема под внимание нейното значение за насочването на движението на капитала към реалната икономика и следователно потенциалното й въздействие върху работните места, инвестициите и пенсиите,

Д.

като има предвид, че около 40 % от обема на търговията продължава да се извършва на извънборсовия пазар; като има предвид, че участниците на пазара следва да се насърчават да търгуват повече на регулирани места за търговия,

Е.

като има предвид, че включването в ДПФИ на освобождаване от изискванията за прозрачност преди осъществяването на сделките и създаването на многостранни търговски системи (МТС) и платформи за анонимна търговия с финансови инструменти („dark pools“) имаха за цел да улеснят преминаването към места за търговия с по-висока регулация и прозрачност,

Ж.

като има предвид, че според определението в ДПФИ извънборсовите сделки се отличават с това, че са ad hoc и нерегулярни, както и че се извършват с контрагенти, търгуващи на едро, част са от делови отношения, които сами по себе си се характеризират със сделки над стандартния пазарен размер, и се осъществяват извън системите, използвани обичайно от заинтересованото дружество за стопанската му дейност като системен интернализатор,

З.

като има предвид, че според CESR/10-394, въпреки предвиденото в ДПФИ освобождаване, позволяващо анонимната търговия на регулирани пазари, въпреки създаването на МТС и системни интернализатори и определянето на извънборсовите сделки като ad hoc и нерегулярни, извънборсовите сделки, които не са осъществени въз основа на системен интернализатор, продължават да представляват голям дял от търговията с акции, възлизащ на 38 % от всички отчитани сделки, и като има предвид, че този дял не е намалял след прилагането на ДПФИ; като има предвид, че поради това следва да се осигури по-строго и по-ефективно прилагане на правилата и възможностите за освобождаване, предвидени в ДПФИ,

И.

като има предвид, че разпокъсването на пазара на търговията с акции оказва нежелателно въздействие върху ликвидността и пазарната ефективност поради намаляване на прозрачността, основано на увеличаването на броя на платформите за анонимна търговия с финансови инструменти и пресичащите се брокерски мрежи, ефекта от увеличаването на броя на местата за търговия, както борсова, така и извънборсова, и все по-голямата роля на технологиите в процеса на търговия, и намали средния размер на сделките от 22 266 евро през 2006 г. на 9 923 евро през 2009 г., като увеличи общия размер на свързаните със сделките разходи за някои ползватели,

Й.

като има предвид, че намаляването на размера на сделките доведе до намаляване на възможността на участниците на пазара бързо да изпълняват големи поръчки на определен пазар, а желанието да се предотврати пазарното въздействие на големите поръчки насърчи увеличаването на търговията, извършвана на платформи за анонимна търговия с финансови инструменти; като има предвид, че освобождаванията от изискванията за прозрачност преди извършването на търговските сделки съгласно ДПФИ се прилагат при по-малко от 10 % от всички сделки с акции в ЕИП на регулирани пазари (CESR/10-394), като има предвид, че предвиденото в ДПФИ освобождаване позволява извършването на търговия на платформи за анонимна търговия с финансови инструменти като по-прозрачна и по-добре регулирана алтернатива на извънборсовата анонимна търговия, но като има предвид, че липсата на достатъчно регулиране на извънборсовите сделки, включително на пресичащите се брокерски мрежи, предоставя конкурентно предимство на извънборсовата търговия и насърчава увеличаването на търговията в условия на по-висока анонимност, което накърнява прозрачността на пазара като цяло; като има предвид, че общо около половината от търговските сделки понастоящем не попадат в обхвата на изискванията за прозрачност преди осъществяването на сделките, но че половината от извънборсовите сделки са под пазарния размер и следователно не изискват мерки за защита срещу пазарното въздействие,

K.

като има предвид, че за да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция, бизнес моделите на пресичащите се брокерски мрежи следва да бъдат подложени на задълбочено проучване, за да се гарантира, че когато те предоставят услуги – което означава, че по същество функционират като регулирани пазари, МТС или системни интернализатори – те се регулират като такива,

Л.

като има предвид, че ползите от конкуренцията, свързани с по-конкурентната и новаторска борсова инфраструктура, не са доказани, тъй като общият размер на разходите, свързани със сделките, не е намалял и непрозрачността се е увеличила, а същевременно е ясно, че качеството и интегритетът за всички участници на един по-фрагментиран пазар не са гарантирани по подходящ начин,

M.

като има предвид, че в светлината на това, че високочестотната търговия (HFT) претендира, че предоставя ликвидност на финансовите пазари, би било полезно да се установи наличието на рисковете, свързани с електронните системи за поръчки и значителния дял на търгуваните количества, свързан със стратегиите за високочестотна търговия, чийто размер се оценява на 70 % в САЩ, по-специално с оглед на заключенията на Комисията за борсите и търговията с ценни книжа относно „светкавичния срив“ на борсата в САЩ от 6 май 2010 г., когато участниците, предоставящи ликвидност чрез високочестотна търговия, напуснаха пазара,

Н.

като има предвид, че стратегиите за високочестотна търговия са сравнително ново явление в Европа и според оценките понастоящем обемът им възлиза на 35 % от пазара,

O.

като има предвид, че следва да се постигне по-голяма прозрачност чрез отчитане на дейностите по търгуването преди и след извършването на сделките за всички класове активи, за да се осигури по-добър механизъм за ранно предупреждение относно натрупването и мащаба на възникващите проблеми, както и да се подобри ефективността на процеса на ценообразуване и да се насърчи доверието между участниците на пазара,

П.

като има предвид, че решенията на Г-20 от 24 и 25 септември 2009 г. в Питсбърг гласят, че „всички стандартизирани договори за извънборсови деривати следва да се търгуват на борси или електронни платформи за търговия“,

Р.

като има предвид, че различното прилагане от страна на държавите-членки доведе до непълно прилагане на нормативната уредба на ДПФИ,

1.

Признава, че пазарните инфраструктури демонстрираха устойчивост по време на кризата, но въпреки това призовава Комисията да ги укрепи във всички места за търговия и клирингови системи, за да им се даде възможност да се справят с бъдещи рискове чрез увеличена прозрачност, подобрена устойчивост и регулаторен надзор на съвкупната борсова търговия;

2.

Приветства предложението на Комисията за регламент относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и депозитарите като необходимо предварително условие за увеличаване на прозрачността и безопасността в рамките на пазарите на финансови инструменти и счита, че то представлява първа стъпка към прехвърляне на значителни дялове от извънборсовата търговия към места за търговия, попадащи в обхвата на нормативната уредба на ДПФИ;

3.

Счита, че в интерес на равнопоставеното третиране, МТС следва да подлежат на надзор в същата степен и следователно да се регулират по съпоставим начин, тъй като конкуренцията между МТС и регулираните пазари следва да се осъществява при равнопоставени условия, като същевременно отбелязва важната роля на МТС за навлизането на пазара;

4.

Призовава Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да проведе проучване относно функционирането и целта на режима на системния интернализатор, както и относно въвеждането на подобрения в начина, по който се регулира тази категория, с цел да се гарантира, че този режим се използва за изпълняването на поръчки на двустранна основа с финансовия контрагент;

5.

Изисква за инвестиционните дружества, които предоставят услуга по управление на портфейла и действат в качеството на управители на портфейла, да бъде осигурено най-доброто изпълнение от страна на инвестиционните дружества, на които те възлагат поръчки, независимо от факта, че ДПФИ категоризира управителя на портфейл като подходящ контрагент;

6.

Призовава ЕОЦКП да разгледа въпроса дали за най-доброто изпълнение на последователни нареждания е необходимо по-добро регулиране във връзка с наличието на данни както след извършването на сделките, така и относно качеството на изпълнението, а също така във връзка с пазарните технологии като системите за маршрутизация на поръчките и връзките между местата за търговия;

7.

Призовава за цялостно прилагане на разпоредбите на ДПФИ, за да се гарантира, че пресичащите се брокерски мрежи, които извършват дейности, равностойни на тези на регулиран пазар, МТС или системен интернализатор, се регулират като такива, и за да се улесни това прилагане, настоява за това, всички пресичащи се брокерски мрежи да са задължени да представят на компетентните органи всички необходими сведения, включително:

8.

Отправя искане за проучване на извънборсовата търговия с акции и призовава за подобрения в начина, по който се регулира извънборсовата търговия, с цел да се гарантира, че използването на регулирани пазари и МТС при изпълнението на поръчки на многостранна основа и на системни интернализатори при изпълнението на поръчки на двустранна основа се увеличава, а делът на извънборсовата търговия с акции намалява значително;

9.

Призовава за разследване от страна на Комисията на въздействията от установяването на минимален размер на поръчките за всички анонимни сделки и дали това би могло да се прилага стриктно, така че да се поддържа съответен поток на търговията в „осветените“ места в интерес на процеса на определяне на цените;

10.

Призовава Комисията да преразгледа съществуващите разпоредби за освобождаване от изискванията за прозрачност преди извършването на сделките, които се съдържат в ДПФИ, с цел:

11.

Призовава за единно прилагане на освобождаването преди извършването на сделките в държавите-членки, с цел да се ограничат различията при прилагането, които могат да доведат до несигурност, регулаторен арбитраж и неравнопоставени условия на конкуренция; счита, че техническите стандарти, определени от ЕОЦКП, биха могли да представляват подходящ начин за постигането на тази цел, при същевременно придържане към идеята за единно ръководство за финансовите услуги;

12.

Приветства обявеното неотдавна от участниците на пазара намерение да разделят данните, предоставяни преди осъществяването на сделките, от тези, предоставяни след него, и призовава за повече усилия с цел постигане на общи стандарти и по-добра наличност по отношение на данните;

13.

Призовава Комисията да сформира работна група за преодоляване на трудностите пред консолидирането на пазарните данни в Европа и по-конкретно ниското качество на отчитаните данни за всички сделки;

14.

Призовава ЕОЦКП да изготви общи стандарти за разкриване на информация и формати за отчитането на всички данни след извършване на сделките както от регулираните места за търговия, така и от извънборсовите пазари, които да подпомогнат процеса на консолидиране на данните;

15.

Настоява на всички места за търговия, които извършват отчитане, да бъде наложено изискване да разделят данните преди осъществяването на сделките от тези след осъществяването им, така че информацията да може да се предоставя на всички участници на пазара на разумна от търговска гледна точка и съпоставима цена; освен това призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на „одобрени правила за публикуване“, с цел да се въведат стандарти за качество за оповестяването на сделките и да се намали броя на местата, където могат да се отчитат търговски сделки, както и използването на интернет страници, които са пречка пред консолидирането;

16.

Призовава за намаляване на сроковете за отлагане на публикуването на информация, така че сделките да се отчитат пред регулаторните органи в срок от 24 часа след тяхното сключване; по отношение на публикуването на сделките счита, че при нормални обстоятелства забавяния над 1 минута следва да се считат за недопустими;

17.

Счита, че е от съществено значение да се анализират разбивките и бизнес моделите на извънборсовата търговия, и поради това призовава за въвеждането на специфични маркери по отношение на прозрачността на извънборсовите сделки преди и след тяхното осъществяване, с цел да се разберат по-добре характеристиките на тези извънборсови сделки и да се прецени кои типове сделки могат законно да бъдат извършвани като извънборсови поради своята специфика;

18.

Настоява, че след „светкавичния срив“ на борсата всички платформи за търговия трябва да бъдат в състояние да докажат пред националните надзорни органи способността на своите технологии и системи за надзор да устоят на наплив от поръчки, подобен на този от 6 май 2010 г., за да гарантират, че биха могли успешно да извършват дейностите, свързани с високочестотната и алгоритмичната търговия при изключителни обстоятелства, а също така да покажат, че могат да реконструират своите дневници с поръчки до края на деня, така че да могат да бъдат идентифицирани причините за необичайна активност на пазара и съответно разпознати предполагаемите пазарни злоупотреби;

19.

Призовава ЕОЦКП да проучи разходите и ползите от алгоритмичната и високочестотната търговия за пазарите и нейното въздействие върху други потребители на пазара, по-специално институционалните инвеститори, за да се установи дали значителният пазарен поток, който се генерира автоматично, предоставя действителна ликвидност на пазара и какво въздействие оказва това върху цялостното определяне на цените, както и потенциала за злоупотреби чрез манипулиране на пазара, водещо до неравнопоставени условия на конкуренция между участниците на пазара, както и нейното въздействие върху общата стабилност на пазара;

20.

Призовава за това, практиките на разслояване на поръчки(„layering“) или претрупване с поръчки („quote stuffing“) изрично да бъдат обявени за пазарни злоупотреби;

21.

Призовава да се проучи въпросът дали да се регулират дружествата, които прилагат стратегии за високочестотна търговия, с цел да се гарантира, че те притежават стабилни системи и контрол с текущи регулаторни прегледи на използваните от тях алгоритми, капацитет за мониторинг в рамките на деня и запитвания за отворени позиции в реално време и ливъридж, както и способността да демонстрират наличието на стабилни процедури за управление в случай на извънредни събития;

22.

Призовава за разглеждане на предизвикателствата, породени от високоскоростната търговия по отношение на мониторинга на пазара; признава необходимостта от това, регулаторните органи да разполагат с подходящи средства за разпознаването и наблюдението на потенциално неправомерно поведение; като има предвид това, призовава всички поръчки, постъпили на регулираните пазари и МТС, както и сделките, извършени на тези платформи, да се отчитат пред компетентните органи;

23.

Призовава всички места за търговия, позволяващи колокация на сървъри, независимо дали непосредствено или чрез трети страни – доставчици на данни, да гарантират, че се поддържа равен достъп за всички потребители, чиито сървъри са разположени на това място, и при възможност, при същите условия и ред за инфраструктурна латентност с цел спазване на недискриминационните практики, посочени в ДПФИ;

24.

Призовава регулаторните органи да наблюдават и регулират предоставянето на непосредствен пазарен достъп до дадена платформа без предварително управление на риска (спонсориран достъп), а Комисията да разгледа възможността за допълнителни мерки, включително:

25.

Призовава, независимо от необходимото прилагане на предпазни мерки, ЕОЦКП да продължи да разглежда въпроса дали спонсорираният достъп престъпва границата на недискриминационния достъп;

26.

Призовава Комисията да приеме принципите, разработени от техническия комитет на Международната организация на комисиите по ценни книжа относно прекия електронен достъп, включително спонсорирания достъп, които обхващат критериите за подбор на клиенти, на които може да бъде предоставен спонсориран достъп, и договорните отношения между платформата, съответния член и клиента и очертават съответните им отговорности по отношение на използването на платформата при наличието на подходящ контрол и филтри;

27.

Счита, че за да бъде спазен принципът за еднакво третиране на всички инвеститори, изрично трябва да бъде изключена практиката на светкавичните поръчки („flash orders“);

28.

Призовава ЕОЦКП да проучи структурата на таксите, за да се гарантира, че таксите за изпълнение, допълнителните такси, комисионите на инвестиционните дружества и всякакви други свързани стимули са прозрачни, недискриминационни и съгласувани с принципите на надеждното ценообразуване и че са изготвени и прилагани по такъв начин, че да не насърчават неправомерна търговия; и да се оцени дали потребителите, внасящи поръчки, следва да заплащат минимална такса, независимо дали тези поръчки се изпълняват или не, тъй като те трябва да бъдат обработени от пазарната инфраструктура;

29.

Предлага ЕОЦКП да проведе проучване на структурата на такси доставчик/потребител на ликвидност, за да се определи дали всеки, възползващ се от по-благоприятната структура на такси за доставчици на ликвидност, следва също да се подчинява на официалните разпоредби за задълженията на маркет-мейкърите и надзора върху тях;

30.

Призовава ЕОЦКП да упражнява надзор и да предвижда определения, като прилага силни механизми за възпиране на нестабилността и т. нар. „прекъсвачи“ („circuit breakers“), които функционират едновременно във всички места на търговия в ЕС, с цел да се предотврати събитие от типа на „светкавичния срив“ на борсата в САЩ;

31.

Изисква нито един участник на нерегулиран пазар да не получава пряк или нефилтриран спонсориран достъп до официални места за търговия и да се изисква от големите участници на пазара, които търгуват за своя собствена сметка, да се регистрират в регулаторния орган и да позволят техните дейности по търгуването да подлежат на надзор и наблюдение в подходяща степен за целите на стабилността;

32.

Призовава дейностите по търгуване със собствен капитал, осъществявани посредством стратегии за алгоритмична търговия от нерегулирани структури, да бъдат провеждани единствено чрез регулиран финансов контрагент;

33.

Призовава за разширяване на приложното поле на ДПФИ по отношение на режима на прозрачност, така че да включва всички инструменти, подобни на капиталовите инструменти, в т.ч. депозитарни разписки, борсово търгувани фондове (ETF), борсово търгувани стоки (EDC) и сертификати;

34.

Изисква Комисията и ЕОЦКП да разгледат възможността за въвеждане на задължение за прозрачност, преди и след извършването на сделките за всички некапиталови финансови инструменти, включително пазари на държавни ценни книжа, корпоративни облигации и деривати, отговарящи на условията за клиринг чрез централен контрагент, което да се прилага по начин, който разграничава отделните класове активи, ако е целесъобразно, и същевременно се съчетава с мерки, които увеличават стандартизацията на извънборсовите деривативни продукти, за да се позволи разширяването на приложното поле на прозрачността;

35.

Счита, като взема под внимание проблемите, възникнали във връзка с качеството на данните и консолидирането на данните след осъществяването на сделките за европейските капиталови инструменти, че Комисията следва да гарантира, че данните след осъществяване на сделките за некапиталови продукти се предоставят във форма, която е готова за консолидиране;

36.

Подкрепя намерението на Комисията да приложи по-широк набор от разпоредбите на ДПФИ към деривативните инструменти, тъй като търговията с такива продукти все по-често преминава в регулирани места за търговия и е предмет на увеличаващи се задължения за стандартизация и централен клиринг;

37.

Призовава за предложение от страна на Комисията, за да се гарантира, че всички договори за извънборсови деривати, които могат да бъдат стандартизирани, се търгуват на борси или на електронни платформи за търговия, ако е целесъобразно, за да се гарантира, че цените на тези договори се формират по прозрачен, справедлив и ефективен начин, без конфликт на интереси;

38.

Изисква преразглеждане на стандартите на Международната организация на комисиите по ценни книжа, отнасящи се до клиринговите къщи, системите за сетълмент на ценни книжа и системите, свързани със системно важни плащания, с оглед да се подобри в още по-висока степен пазарната прозрачност;

39.

Счита, че е необходимо регулаторните органи за различните стокови и финансови пазари да имат достъп до едни и същи данни, за да разпознават тенденциите и връзките, и призовава Комисията да координира усилията както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/8

—

като взе предвид член 3 от ДЕС и член 2, параграф 5 и членове 67, 74, 196 и 222 от ДФЕС,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Програмата на Съвета и на Комисията от 20 декември 2002 г. за подобряване на сътрудничеството в Европейския съюз с цел предотвратяване и ограничаване на последиците от химични, биологични, радиологични или ядрени терористични заплахи (Програма ХБРЯ, 2002 г.) (1),

—

като взе предвид Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма (2), изменено с Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета (3),

—

като взе предвид стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжията за масово унищожение и техните носители от 2003 г.,

—

като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 2003 г., озаглавена „Сигурна Европа в по-добър свят“, приета от Европейския съвет, проведен в Брюксел на 12 декември 2003 г., както и Стратегията за вътрешна сигурност (4) и съобщението на Комисията относно тази стратегия (COM(2010)0673),

—

като взе предвид Програмата за солидарност на Европейския съюз във връзка с последствията от терористични заплахи и терористични атаки от 2004 г. (5),

—

като взе предвид Стратегията на ЕС за борба срещу тероризма от 2005 г., приета от Европейския съвет от Брюксел на 1 декември 2005 г. (6), и Плана за действие към нея (7),

—

като взе предвид Рамковата програма за действие от Хиого за 2005-2015 г. (8), приета на Световната конференция за намаляване на бедствията, проведена на 18 – 22 януари 2005 г. в Япония,

—

като взе предвид Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (9), по-специално финансирането на проекта CBRNEmap (10),

—

като взе предвид Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита (11),

—

като взе предвид Решение № 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита (преработен вариант) (12),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (13),

—

като взе предвид Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (14), по-специално в случай на действия с трансгранично въздействие, в която наред с другото се определят насоки за интегриран подход към увеличаването на капацитета за защита на критична инфраструктура на равнище ЕС, включително потребността от мрежа за предупредителна информация за критичната инфраструктура (CIWIN), и се възлага на Комисията да представя предложения и да осъществява координация във връзка с подобряването на тези критични инфраструктури,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – ХБРЯ план за действие на ЕС (COM(2009)0273),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно повишаването на сигурността в Европейския съюз по отношение на химични, биологични, радиологични и ядрени рискове и заплахи (ХБРЯ) и приемане на ХБРЯ план за действие на ЕС (15),

—

като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (16),

—

като взе предвид съобщението, озаглавено „Политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства“ (COM(2010)0386),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа – План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM (2010)0171),

—

като взе предвид своите предходни резолюции по въпросите на ХБРЯ и предотвратяването и реакцията при бедствия и своята неотдавнашна резолюция от 10 февруари 2010 г. относно земетресението в Хаити (17), в която се отправя призив за създаване на Европейски сили за гражданска защита,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“ (18),

—

като взе предвид преразгледаното предложение на председателството на Съвета от 25 октомври 2010 г. за Проект за заключения на Съвета относно подготвеността и ответните действия в случай на химическо, биологично, радиологично или ядрено нападение, изготвено въз основа на целите, определени в Действие Хор.29 относно подобряване на плановете за действие в случай на бедствия в рамките на ХБРЯ (19) план за действие, приет от Съвета на 8 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ (COM(2010)0600),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по външни работи и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0349/2010),

А.

Като има предвид, че ЕС може да насочи вниманието си към дългосрочно включване в ХБРЯ програми, като се започне със заключенията на Европейския съвет в Гент от 19 октомври 2001 г. и Европейския съвет в Лаакен на 13 и 14 декември 2001 г.; като има предвид, че Програмата в областта на ХБРЯ сигурност беше приета през 2002 г. и след това заместена от Програмата за солидарност на ЕС през 2004 г., и като има предвид, че Съветът прие на 12 ноември 2009 г. нов ХБРЯ план за действие на ЕС,

Б.

Като има предвид, че ХБРЯ бедствия – случайни или в резултат от терористична атака, поставят сериозни заплахи за сигурността и здравето на хората, живеещи в ЕС, като засягат техния живот, околната среда и имуществото им, включително културното наследство и функционирането на обществото в една или повече държави-членки на ЕС, разрушавайки критични инфраструктури и възможности за управление,

В.

като има предвид, че както Съветът, така и Комисията, са съгласни, че броят на инцидентите, свързани с ХБРЯ материали, включително актовете на тероризъм, засега е сравнително нисък, и като има предвид, че основната част от бедствията, свързани с ХБРЯ вещества, се дължи на промишлени аварии или на увеличаването и разпространението по целия свят на опасни патогени,

Г.

Като има предвид, че съществуващият и продължаващ риск от ХБРЯ бедствия на територията на Европейския съюз – случайни или умишлено предизвикани, сериозно застрашава пълноценното упражняване на основните права и свободи и противоречи на перспективите за създаване и развитие на Европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие,

Д.

Като има предвид, че един от най-големите ХБРЯ рискове произтича от разпространението на ХБРЯ материали от терористични организации и като има предвид, че следователно една от важните мерки засяга укрепването на режима за неразпространение и разоръжаване чрез универсално и пълно прилагане на всички съответни договори и международни споразумения (по-специално Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия) и постигане на споразумение относно Договора за забрана на производството на делящи се материали за оръжейни цели (Договор за забрана на делящи се материали (FMCT)),

Е.

Като има предвид, че производството, притежаването, придобиването, транспортът, доставката или използването на оръжия и взривни вещества или на ядрени, химични и биологични оръжия, както и научните изследвания и разработването на биологични и химически оръжия и обучението за изработване или използване на експлозиви, огнестрелно оръжие или други оръжия за незаконни цели, е част от определението на ЕС за тероризъм и подготовка на терористична дейност, посочено в Рамково решение на Съвета 2002/475/ПВР и Рамково решение на Съвета 2008/919/ПВР,

Ж.

Като има предвид, че мерките относно ХБРЯ материали представляват крайъгълен камък на Стратегията на ЕС за борба срещу тероризма, и като има предвид, че съответно Съветът одобри на 30 ноември 2009 г. ХБРЯ план за действие на ЕС,

З.

Като има предвид, че проблемът със злоупотребата с определени химикали, до които широката общественост има свободен достъп на пазара, използвани като прекурсори за експлозиви, произвеждани в домашни условия, може да доведе до серия от терористични и други криминални инциденти в ЕС; като има предвид, че това налага засилено наблюдение и контрол на изпълнението на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества (COM(2010)0473),

И.

Като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон се установява нов вид балансиране на отговорностите между различните институции на ЕС от една страна и ЕС и държавите-членки от друга страна, включително експертния опит в областта на отбраната; като има предвид, че изграждането на подобна нова рамка е продължителен процес, който изисква разбиране за споделени ценности и обща цел,

Й.

Като има предвид, че държавите-членки по принцип са отговорни за ХБРЯ политика, но че въпреки това тясното сътрудничество и координация на равнище ЕС са необходимост,

К.

като има предвид, че създаването на Европейска служба за външна сигурност (ЕСВД) предлага възможности за подобряване на реакцията на ЕС при кризи като цяло чрез действия в рамките на инструмента за стабилност (ИС),

Л.

Като има предвид, че ХБРЯ план за действие на ЕС следва да допринесе за ефективно взаимодействие на националните и европейските инициативи при разглеждането на ХБРЯ рискове и при подготвянето на необходимите отговори, като повишава както „хоризонталната“ координация между Комисията и държавите-членки, така и „вертикалната“ координация между инструментите на равнището на ЕС и инструментите на държавите-членки, с цел повишаване на ефективността и ускоряване на споделянето на информация, обмена на най-добри практики, аналитичното докладване на всички етапи, съвместното планиране, разработването на оперативни процедури, оперативни упражнения и рентабилното обединяване на съществуващи ресурси,

М.

Като има предвид, че няколко наказателни правоприлагащи агенции са включени в ХБРЯ мерки, например Европол, посредством създаването на Европейска база данни за взривни устройства и система за ранно предупреждение за експлозиви и ХБРЯ материали; като има предвид, че това налага установяването на подходящи процедури за упражняване на контрол от страна на Европейския парламент и националните парламенти, както е предвидено например в член 88 на ДФЕС,

Н.

Като има предвид, че здравните рискове и свързаното с тях широко разпространение на опасни патогени са все по-често срещани в ЕС и на световно равнище, както показа и последната епидемия от A/H1N1,

О.

Като има предвид, че проблеми, свързани със замърсяването на околната среда и заразяването, включително тези от трансгранично естество, могат да бъдат предизвикани от ХБРЯ инциденти, което налага включването на стратегии за възстановяване и обеззаразяване в ХБРЯ политика на ЕС,

П.

Като има предвид, че всеобхватната цел на новата ХБРЯ политика на ЕС е „да се намалят заплахата и щетите за гражданите на Европейския съюз от ХБРЯ инциденти“, и като има предвид, че това следва да се постигне чрез „свеждане до минимум на вероятността от настъпване на ХБРЯ инциденти и ограничаване на последиците от тях, ако такива настъпят“,

Р.

Като има предвид, че в своето съобщение относно ролята на ЕС в световното здравеопазване (20) Комисията признава необходимостта да се координират мерките на равнище ЕС и на световно равнище, за да се реагира бързо на заплахи за здравето, и се ангажира с подобряване на подготвеността и механизмите за реагиране на епидемии или появи на огнища, включително на умишлени действия като биологичен тероризъм,

С.

Като има предвид, че в сравнение с ядрената технология и нейните предшественици биологичните материали като антракса са по-евтини, могат много по-лесно да се придобият и по-лесно се разпространяват, което осигурява възможности за неконвенционални терористични атаки, пораждащи страшни, дългосрочни заплахи за здравето и околната среда, включително за селското стопанство и продоволственото снабдяване,

Т.

Като има предвид, че органите за първа помощ, включително службите на полицията, противопожарната охрана и бърза помощ, не са в състояние да помогнат на жертвите на мястото на ХБРЯ инцидент без риск за собствената си безопасност, освен ако не са получили предварителна защита под формата на медицински средства за противодействие и подходящо обучение,

У.

Като има предвид, че регионалните запаси от медицински средства за противодействие осигуряват адекватна защита на гражданите, като балансират съображенията, свързани със защитата на общественото здраве, и икономическите съображения и същевременно гарантират отговорността и солидарността на държавите-членки,

Ф.

Като има предвид, че Световната здравна организация със своята програма за предупреждение и ответни действия на световно равнище (21) се стреми да засили биобезопасността, биосигурността и подготвеността в случай на появи на огнища на опасни и новопоявили се патогени,

Х.

Като има предвид, че ЕС е активен участник, чрез държавите-членки и Комисията, в разискванията в рамките на световната инициатива за здравна сигурност, целяща да постигне съгласувано действие на световно равнище за укрепване на подготвеността на общественото здравеопазване и осигуряване на отговор на заплахата от международен биологичен, химичен и радиологично-ядрен тероризъм,

Ц.

Като има предвид, че опасността за химическата, биологичната, радиологичната и ядрената безопасност произлиза не само от терористични нападения или небрежност, но също и от понастоящем замърсените райони с химически оръжия от Втората световна война, изоставени на морското дъно, както и от депата за ядрени отпадъци в ЕС,

Ч.

Като има предвид, че необходимото равнище на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената безопасност в ЕС зависи също така и от равнището на безопасност, прилагано в трети страни,

Ш.

Като има предвид, че нови заплахи за безопасността биха могли да произлязат от използването на новите технологии за планирането на нови терористични актове, а стандартите за сигурност не се адаптират достатъчно бързо към технологичния прогрес,

Щ.

Като има предвид, че е необходим цялостен преглед на различните приложими в момента стандарти с цел определянето на необходими и достатъчни изисквания за сигурност,

АА.

Като има предвид, че ХБРЯ план за действие на ЕС е разделен на три основни части: предотвратяване, откриване, готовност и реакция, и че той включва четвърта глава относно „Действия, приложими за ХБРЯ предотвратяване, откриване и реагиране“; като има предвид, че признаването на значението на всеки един от етапите е решаващо за гарантиране на правилното прилагане на проучвания за оценка на риска, отговори и ответни мерки, като същевременно се приемат взаимосвързан и трансграничен подход за разглеждане на ХБРЯ материали, т.е. чрез правилно разпределяне на измерими цели и дейности на всеки етап,

АБ.

Като има предвид, че промените, направени от Съвета към настоящия ХБРЯ план за действие на ЕС, предложен от Комисията, намаляват ефективността му, като придават необвързващ характер на ангажимента на държавите-членки и отслабват предвидените мерки, много от които запазват националното си равнище вместо да бъдат изведени на равнище ЕС, и отслабват надзора и контрола на прилагането им от страна на Комисията, като понякога Комисията дори не е включена като заинтересована страна наред с държавите-членки,

1.

Отбелязва, че ХБРЯ план за действие на ЕС е на границата на новото разпределение на компетентности между държавите-членки и ЕС вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон, както е предвидено в член 5 от ДЕС във връзка с принципите на предоставената компетентност, субсидиарност и пропорционалност; отбелязва, че ХБРЯ план за действие на ЕС обхваща областта на споделена вътрешна компетентност (член 4 ДФЕС) по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, общи проблеми на сигурността и транспорт; мерки за гражданска защита (член 196 ДФЕС), както и външни дейности на Съюза (член 21 и член 22 от ДЕС);

2.

Изтъква обаче, че прилагането на общата система за ХБРЯ сигурност не бива да ограничава компетентността на държавите-членки в тази област на политика;

3.

Счита плана за действие за основен инструмент за осигуряване на добра координация между националните и европейските инициативи в борбата срещу заплахата от ХБРЯ;

4.

Признава, че е от съществено значение да се използват по-най-ефективен начин експертните познания и да се избягва дублирането, фрагментирането и несъгласуваността в усилията на институциите на ЕС и/или държавите-членки в областите на сигурността и отбраната, когато на риск е изложено основното право на живот и при положение че границите не възпрепятстват последствията от непредпазливостта и прекалената толерантност;

5.

Подчертава, че ЕС следва да укрепи общия си подход за ХБРЯ предотвратяване, откриване и реагиране чрез създаване на специфични механизми (регулаторни, законодателни или незаконодателни инструменти), които да придават задължителен характер на сътрудничеството и предоставянето на средства за подкрепа в случай на ХБРЯ бедствие, причинено от злополука или терористична атака; припомня, че основната цел на институциите на ЕС следва да бъде гарантиране на ефективността на националния или транснационалния отговор на ХБРЯ бедствие или терористична атака въз основа на солидарността в ЕС, по координиран начин под егидата на Комисията и с паневропейска насоченост;

6.

Припомня, че ХБРЯ план за действие на ЕС предлага възможност на ЕС и неговите държави-членки да намерят правни средства за ефективно прилагане на клаузата за солидарност, включена в член 222 от ДФЕС, и че държавите-членки трябва да се информират взаимно за своите планове и най-добри практики за справяне и борба с ХБРЯ бедствия, причинени случайно или умишлено, за да могат да си помагат по координиран и ефективен начин;

7.

Подчертава, че е от съществено значение да се разшири обхватът на нормативната и регулаторната намеса от страна на Комисията, която в настоящата версия на ХБРЯ план за действие на ЕС се изразява в една донякъде неопределена роля по отношение на много от посочените цели и дейности; следователно настоятелно призовава Комисията да представи законодателни предложения, доколкото това е възможно, във всички области, обхванати от Плана за действие; подчертава, че единствено ако на Комисията бъде поверена ясна регулаторна роля, могат да се запълнят празнините в усилията, полагани от всяка държава-членка;

8.

Настоятелно призовава ангажиментът на държавите-членки за ХБРЯ контрол да бъде по-всеобхватен от обикновено споделяне на добри практики и информация, а технологиите и инфраструктурите да бъдат обединени/споделени, за да се избегне дублиране и разхищение на ресурси с цел създаване на полезно и рентабилно взаимодействие на равнището на ЕС; призовава държавите-членки да постигнат споразумение относно методите за откриване и предотвратяване на ХБРЯ бедствия, прехвърляне на ХБРЯ материали в ЕС и мерки за реагиране, включително обмен на информация, свързана с ХБРЯ въпроси, и трансгранична помощ;

9.

Във връзка с това насърчава най-напредналите държави-членки в областта на вътрешната сигурност, въпреки чувствителното и подчертано национално естество на тази сигурност, да обменят информация, технологии и инфраструктура, както и да започнат съвместните стратегически проекти, посочени по-горе; призовава Комисията и Съвета да създадат и актуализират редовно база данни с наличните в държавите-членки медицински мерки за противодействие, за да се реагира на ХБРЯ инциденти, да насърчават споделянето на съществуващия капацитет и да координират разходно ефективна политика за постигане на гореспоменатите мерки за противодействие;

10.

Призовава за разработване на стандарти на ЕС за качество и безопасност, както и на европейска система и мрежа от лаборатории за сертифициране на оборудване и технологии за ХБРЯ сигурност; подчертава, че строгите стандарти за сигурност и процедурите за подбор трябва да се прилагат и по отношение на персонала, назначаван на места с достъп до опасни агенти; призовава за обмен и използване на най-добри знания и експертен опит както в гражданската, така и във военната област; подчертава, че отново под ръководството на Комисията, следва да бъде предоставено необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира, че се провеждат приложни изследвания и големи демонстрационни програми с европейско измерение, както и че предвид фрагментирания характер на пазара е необходима европейска промишлена политика в областта на гражданската сигурност, като се стимулира сътрудничеството между предприятията в ЕС и се предостави специфична подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) и малките и средните индустрии (МСИ), създаващи значителен дял от иновациите по Седма рамкова програма за научни изследвания и развитие/Сигурност, който дял следва да бъде увеличен, и че следва да се положат усилия за стимулиране на сътрудничеството (по-специално трансграничното сътрудничество) между европейските предприятия; изразява желанието си да се създаде способност за цялостно управление на всички аспекти на проектите по ХБРЯ сигурността, която да обхваща целия жизнен цикъл на ХБРЯ заплаха (предотвратяване, откриване и реагиране); призовава Комисията да предложи стратегия за развитие на промишлеността за биологична защита в Европа;

11.

Приветства факта, че ХБРЯ защита е включена като тема в съществуващата европейска рамка за сътрудничество (ЕРС) за изследвания в областта на сигурността и отбраната между Комисията, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Европейската агенция за отбрана (EDA); подчертава, че допълняемостта, координацията и взаимодействието между инвестициите в отбранителните изследвания и технологии и инвестициите в изследвания за гражданска сигурност, извършвани от Комисията в рамките на Седма рамкова програма, ще изискват ефективно подобряване на съответните правни условия, уреждащи обмена на информация в рамките на ЕРС и между дейностите на национално равнище и на равнище ЕС, както е предвидено в Решение 2006/971/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специфичната програма „Сътрудничество“ в изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013 г.) (22); призовава да бъдат разработени приложни изследвания с европейско измерение по отношение на сигурността на съоръженията с оглед опазване на населението и околната среда и да бъдат започнати големи демонстрационни програми; насърчава създаването на експертни центрове, специализирани в ХБРЯ заплахи, както и мобилността на изследователите;

12.

Настоява да бъдат прилагани подходящи гаранции и мерки за сигурност в рамките на обработването на общите за държавите-членки бази данни и на чувствителните данни от научни изследвания, тъй като подход, насочен към сигурността на данните, ще благоприятства за засилването на сътрудничеството и споделянето на информация между органите и организациите на държавите-членки;

13.

Подчертава важността на по-добрата подготвеност и призовава за редовно очертаване на капацитета и ресурсите на отделните държави-членки, както и за съвместни учения между тях;

14.

Призовава за спешно създаване на европейски механизъм за реагиране при кризи на основата на службите на Комисията, който следва да координира гражданските и военните средства, за да се гарантира, че ЕС разполага с капацитет за бързо реагиране с цел справяне с ХБРЯ бедствие; повтаря призива си за създаването на Европейски сили за гражданска защита, основани на съществуващия механизъм за гражданска защита на ЕС, които ще позволят на Съюза да обедини ресурсите, необходими за предоставяне на неотложна помощ, включително хуманитарна помощ, в рамките на 24 часа при ХБРЯ бедствие на територията на ЕС или извън нея; подчертава, че следва да бъдат изградени и подходящи мостове и партньорства между органи като Европол, Интерпол и правоприлагащите органи в държавите-членки с оглед създаване на подходяща и ефективна мрежа за проактивно предвиждане/мониторинг в реално време на извънредни ситуации и оперативно ангажиране/координация за справяне с ХБРЯ бедствия, и подчертава също така необходимостта да се докладва на Комисията; припомня доклада на Барние от 2006 г. „За европейски сили за гражданска защита „Помощ за Европа“ (23), който бе категорично подкрепен от Парламента, и приветства във връзка с това готовността на Комисията за създаването на капацитет на ЕС за спешно реагиране, както е посочено в съобщението на Комисията, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ (COM(2010)0600);

15.

Призовава за съчетаване на двете технологии – гражданската и военната, като източник на положително взаимодействие; в рамките на ясно определени стратегически оси за сътрудничество насърчава осъществяване на сътрудничество с EDA, държавите от НАТО, като например САЩ и Канада, и трети държави, пионери в областта на ХБРЯ сигурност, чрез обмен на добри практики, структуриран диалог между експерти и общо разработване на капацитет; подчертава, че е важно държавите-членки на Европейския съюз да извършват общи упражнения за предотвратяване и борба с инцидентите, свързани с ХБРЯ сигурност, в които да участват въоръжените сили, силите за гражданска защита на държавите-членки и механизмът на ЕС за гражданска защита;

16.

Отбелязва, че съществуващият механизъм за гражданска защита на ЕС, определен в Решение № 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета понастоящем е подходящият инструмент за справяне с ХБРЯ бедствия, и подчертава, че тази структура следва да бъде форумът, в рамките на който да се вземат неотложни решения относно подготвеността и реагирането при ХБРЯ бедствия; при все това отбелязва, че за постигане на тази цел и гарантиране на надлежно предотвратяване и откриване трябва да се установи сътрудничество с органите за гражданска защита, с разузнавателните и правоприлагащите органи, както и със службите за сигурност и разузнаване и военните центрове за реагиране във всяка държава-членка и на равнището на ЕС, като способностите за планиране и провеждане на цивилни мероприятия (СППЦМ) към Комитета по политика и сигурност (КПС) и Съвместния ситуационен център на ЕС ((SitCen); също така припомня ролята на Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI), който има за задача да подпомага, насърчава и засилва оперативното сътрудничество между съответните национални органи на държавите-членки в областта на вътрешната сигурност;

17.

Припомня, че Съвместният ситуационен център (SitCen) е включен в новата Служба за външна дейност и че неговият персонал се набира основно от разузнавателните и полицейските служби на държавите-членки; подчертава, че неговата роля е от изключително значение за оказването на подкрепа на националните центрове за управление на кризи;

18.

Призовава държавите-членки да координират усилията си под надзора на Комисията с цел да се увеличи оперативната съвместимост между оборудването, капацитетите и технологиите в областта на гражданската защита, така че да се приложи ефективно на практика новата клауза за солидарност в случай на ХБРЯ бедствие;

19.

Подчертава, че увеличаването на капацитета на ЕС за гражданска защита трябва да включва проучването на технологии, инфраструктури и възможности с двойна употреба, както и стратегическо сътрудничество с EDA, както бе посочено по-горе, ЕКА, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) и други международни центрове или програми за високи постижения в ХБРЯ област;

20.

Настоятелно призовава държавите-членки да определят или да създадат национален орган, на който в случай на ХБРЯ нападение или бедствие да бъде възложена отговорността да действа като главен координатор на всички участващи национални и местни структури, както и за всички мерки, предприети в отговор на такова събитие;

21.

Подкрепя оценката, съгласно която нападенията с ХБРЯ оръжия представляват сериозна заплаха за сигурността на населението в ЕС; поради това подкрепя всички мерки, които предлагат по-висока степен на защита срещу нападенията с ХБРЯ оръжия;

22.

Подчертава, че борбата с тероризма трябва да се осъществява при пълно зачитане на международното право в областта на правата на човека и на основните права, принципите и ценностите на ЕС, включително на принципа на правовата държава; припомня необходимостта от зачитане на принципите на Орхуската конвенция относно публичния достъп до информация, участие и съдебен контрол по въпросите, свързани с околната среда;

23.

Припомня, че предотвратяването на достъпа на терористи до ХБРЯ материали е основен приоритет както в рамките на стратегията на Европейския съюз за борба с тероризма от 2005 г., така и на бъдещата, а също така и в рамките на стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжията за масово унищожение и техните носители от 2003 г.; поради това изисква координаторът на ЕС за борба с тероризма да докладва редовно на Парламента, чрез подходящи и съответни агенции и експерти на ЕС, относно равнището на всеки възможен ХБРЯ риск или заплаха в рамките на Съюза или срещу граждани и интереси на ЕС другаде; настоява, че е необходимо допълнително изясняване на съответните роли на различните органи на ЕС и националните органи, включени в борбата срещу тероризма; във връзка с това признава ролята за координиране на COSI и SitCen; призовава за това, Парламентът, като единствен пряко и демократично избран орган в ЕС и в рамките на своите прерогативи, да гарантира демократичния контрол на тези два органа и следователно да бъде информиран цялостно и навреме за тяхната дейност;

24.

Настоятелно призовава институциите на ЕС да поддържат демократичен контрол и прозрачност по отношение на развитието и прилагането на всички части на ХБРЯ план за действие на ЕС при зачитане на правото на обществеността на достъп до цялата информация и съответната документация, която засяга обществената сигурност и ежедневните рискове, свързани с ХБРЯ бедствия;

25.

Призовава за насочване на мерките, предвидени в ХБРЯ план за действие на ЕС към всички инструменти на ЕС за външни отношения за икономическо сътрудничество и политически диалог с трети държави (включително в клаузите на ЕС за неразпространение); настоятелно призовава Комисията и Съвета по време на политическия и икономическия си диалог с трети държави да използват всички налични средства (включително инструментите за обща външна политика и политика на сигурност и външни отношения) за създаване на стандарти за откриване, предотвратяване, включително обмен на информация, и реагиране при ХБРЯ инциденти в трети държави, както се подчертава в плана за действие;

26.

Подчертава тясната връзка и огледалния ефект между сигурността в Европейския съюз и сигурността извън него; във връзка с това приветства действията, провеждани от регионалните центрове за високи постижения в областта на ХБРЯ в зоните на напрежение извън Европейския съюз, които имат за цел насърчаване на експертна работа в мрежа, подобряване на капацитета за контрол на износа и предотвратяване на незаконния трафик на ХБРЯ вещества и укрепване на арсенала от нормативни инструменти на тези държави и на регионалното сътрудничество в тази област; насърчава международни експерти от страните в рисково положение да се обучават в Европа относно задължителните правила на безопасността и поверителност;

27.

Настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите-членки да се противопоставят на натиска от страна на промишлеността и други заинтересовани страни, които се стремят да избегнат тежестта на регламентиране в по-голяма степен, както може да се очаква (и както ясно се вижда при сравнение между версиите на ХБРЯ план за действие на ЕС на Комисията и на Съвета); счита, че притесненията на промишлеността относно качеството и въздействието на предложените регулаторни мерки следва да бъдат взети предвид, без да се забравя какъв е залогът, по-точно правото на живот, свобода и сигурност на всички хора в Европа и на техните общества; подчертава предимството на това да се гарантира контрол и защита на ХБРЯ материали в целия Европейски съюз и ефективността на реагирането на ЕС при бедствие, независимо дали е случайно или умишлено, както и важността на действията, целящи премахването на подобни заплахи;

28.

Призовава държавите-членки изцяло да участват във фазата на прилагане на плана за действие на ЕС по отношение на химични, биологични, радиологични и ядрени рискове и заплахи (ХБРЯ план за действие на ЕС), като си сътрудничат с органите на ЕС, които превръщат целите и действията на плана за действие в конкретни стъпки, така че да се гарантират химичната, биологичната радиологичната и ядрената сигурност във всяка от държавите-членки на ЕС;

29.

Призовава Комисията да действа като основен посредник и във връзка с това да наблюдава установяването и редовното актуализиране на списъците на ЕС на ХБРЯ агентите, като Комисията следва да бъде тази, която да вземе решение относно една разумна времева рамка; настоява списъците да включват евентуални предпазни мерки и мерки за реагиране за всеки ХБРЯ агент в съответствие с неговото равнище на опасност и потенциал за злоупотреба и уязвимост;

30.

възприема виждането, че ХБРЯ план за действие на ЕС трябва да установи основани на риска по-високи стандарти, що се отнася до критериите за оценка на високорискови ХБРЯ инсталации, и подчертава ролята и отговорността на националните органи във връзка с извършването на редовни проверки на въпросните инсталации, тъй като създаването на „критерии“, както е посочено в настоящия план за действие, изменен и приет от Съвета, само по себе си просто е недостатъчно и установява удивително нисък стандарт, съчетан с ниски равнища на отговорност, определена за организациите, занимаващи се с ХБРЯ материали, и за съответните органи на държавите-членки и на ЕС; отбелязва също, че всички предприемани мерки следва да бъдат съразмерни спрямо възможните рискове;

31.

Подчертава, че договореностите и изискванията по отношение на сигурността на ХБРЯ инсталации на територията на целия ЕС трябва да бъдат предмет на разпоредби на ЕС, а не просто „документи за добрите практики“, които чрез последователен процес на консултации обединяват институциите на ЕС, органите на държавите-членки и организациите, занимаващи се с високо-рискови ХБРЯ материали; настоятелно призовава до приемането и действието на подобни разпоредби, на Комисията да бъде поверена по-голяма роля за контрол и инспекции;

32.

Приветства инициативите, предприети от Съвместния изследователски център (JRC) за подпомагане на програмите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на ядрените инспекции; препоръчва да се работи в посока обединяване на техните бази данни и резултати от проучвания с данните и резултатите, получени от държавите-членки;

33.

Подкрепя изготвянето на стратегии за повишаване на осведомеността сред предприятията, в научната и университетската общност и във финансовите институции относно рисковете, свързани с разпространяването и трафика на ХБРЯ материали в рамките на тяхната работа и дейности; счита най-общо, че поверителността е основна съставна част на ефикасността на някои мерки за сигурност на плана за действие и че следва да се предпазват от всякакъв риск от разгласяване, което би могло да ги направи неефикасни;

34.

Счита, че Комисията и органите на държавите-членки следва да надзирават дейностите, извършвани от организациите, занимаващи се с високорискови ХБРЯ материали, и следва да гарантират, че тези организации се придържат към основани на риска стандарти за сигурност и обществена безопасност, което включва задължителното извършване на редовни и периодични проверки на високорискови обекти;

35.

Счита, че е от решаващо значение частта „Предотвратяване“ от ХБРЯ план за действие на ЕС да бъде изменена по такъв начин, че химическата промишленост да бъде подтикната да замени използването на високорискови химикали с подходящи алтернативи с по-нисък риск, там където подобна замяна е научно, технически и екологически възможна и когато това води до явно подобряване на безопасността; признава икономическите разходи, до които може да доведе подобна замяна, както и тяхното въздействие върху съответните промишлености, но настоятелно приканва ЕС, държавите-членки и частният сектор да поставят на първо място безопасността на гражданите на ЕС; във връзка с това препоръчва да се установи специфична връзка със съществуващия регламент за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали – REACH, което вариантът на плана за действие, предложен от Комисията, с право се опитваше да наложи; във връзка с това призовава Комисията да представи проучване на прилагането на регламента REACH (24);

36.

Подчертава, че най-големите рискове, свързани с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия, произтичат от разпространението на използваните за тяхното изработване материали от страна на терористи; поради това подчертава значението на повишаването на ефективността на международните механизми за контрол и подобряването на граничния контрол и контрола върху износа;

37.

Призовава Съвета и Комисията настоятелно да призоват всички държави-членки да подпишат Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия и да изпълнят съответните си ангажименти, както и да положат максимални усилия за насърчаване на допълнителния протокол за проверка към Конвенцията за биологичните оръжия, който включва списъци с опасни биологични агенти и патогени и разпоредби относно декларациите за оповестяване и контролните проверки; освен това настоятелно призовава държавите-членки, Съвета, Комисията и международната общност да изготвят, като част от приложението за проверка към Конвенцията за химическите оръжия, списък с всички потенциално опасни химически вещества, включително белия фосфор;

38.

Освен това призовава Комисията и Съвета да продължат да активизират дейността за оказване на подкрепа на системата на договори, по-специално по отношение на конвенциите за химическите и биологичните оръжия;следователно призовава всички държави-членки на ЕС да наложат строга забрана върху производството и използването на биологични и химически оръжия и да се разоръжат;

39.

Като съзнава, че разпространяването увеличава заплахата от отклоняване от страна на терористични групи, насърчава ЕС да продължава усилията си за обобщаване на правната рамка за борба срещу ядрения тероризъм и да гарантира спазването на действащите разпоредби; подкрепя проектите за сътрудничество с трети държави, например от Средиземноморието, за борба срещу трафика на ядрени и радиологични материали; призовава ЕС да придаде всеобхватен характер на Конвенцията за забрана на химическото оръжие и на Конвенцията за забрана на биологични оръжия с оглед на конференцията за разглеждане на Конвенцията за забрана на биологичните и токсичните оръжия (КЗБТО) през 2011 г.;

40.

Призовава Комисията да представи съпоставими данни и обща оценка за текущото състояние на индустриите в Европа, когато става въпрос за обезопасяване и контрол над високорискови ХБРЯ материали, включително преглед на всички свързани с това национални закони, които се отнасят до прилагането на Конвенцията за химическите оръжия, Конвенцията за биологичните оръжия и други международни инструменти, свързани с ХБРЯ материали; този преглед следва да включва докладване за степента, в която държавите-членки и промишлеността изпълняват своите международни задължения; въпреки това признава, че мерките по прилагането, като например конвенциите относно биологичните и химическите оръжия, може да бъдат недостатъчни с оглед справяне с рисковете, произтичащи от използването на ХБРЯ материали от недържавни структури, а именно от терористични мрежи;

41.

Призовава Съвета и Комисията да насърчат съществуващия проект на Конвенцията за забрана на разработването, производството, складирането, трансфера и използването на оръжия със съдържание на уран и за тяхното унищожаване, и да представят тази конвенция на страните, членуващи в ООН, за подписване и ратификация; призовава всички държави-членки на ЕС и всички държави, членуващи в ООН, да наложат мораториум върху използването на оръжия със съдържание на обеднен уран до постигането на споразумение относно забраната на тези оръжия в световен мащаб;

42.

Насърчава въвеждането на мерки за борба с финансирането на разпространяването, като се следва модела на механизмите, въведени в областта на борбата с финансирането на тероризма;

43.

Приветства дейностите на Комисията в рамките на инструмента за стабилност, имащи за цел осъществяване на действия, свързани с ХБРЯ дейности; счита тези дейности за допълващи по отношение на плана за действие и призовава Комисията да разшири проектите, така че да бъдат обхванати и други региони, а не само региони в рамките на бившия Съветски съюз (SEDE); призовава Комисията въз основа на опита, придобит в рамките на инструмента за стабилност, да обяви покана за предложения с цел подобряване на безопасността и защитата на гражданските лаборатории, за да се избегне бъдещо разпространение;

44.

Счита, че ХБРЯ план за действие на ЕС следва по недвусмислен начин да призове за създаването на насоки на ЕС, които да се прилагат във всички 27 държави-членки, относно изискванията за обучението по безопасност и стандартите, и следва да гарантират предоставянето на специализирани програми за обучение на персонала по сигурността, занимаващ се с високо рискови ХБРЯ материали, в това число персонал от промишлени и научни центрове, където съществуват високо рискови ХБРЯ материали, и да се определят изисквания за служителите в сферата на ХБРЯ (роля, правомощия, обучение); подчертава, че обучението в областта на безопасността и повишаването на осведомеността трябва да се предоставя и на органите за първа защита;

45.

Подчертава, че едно бъдещо краткосрочно преразглеждане на ХБРЯ план за действие на ЕС следва не просто да насърчава саморегулирането между въпросните промишлени отрасли и не просто да съветва тези отрасли да възприемат кодекс за поведение, но действително да призове Комисията да създаде общоевропейски насоки и разпоредби, приложими за всички отрасли, занимаващи се с високо-рискови ХБРЯ материали;

46.

Счита,че е от изключително значение отблизо да се наблюдават всички сделки в ЕС, включващи високорискови ХБРЯ материали, и че вместо само „настоятелно да призовава“ промишлеността да съобщава за тези сделки, Комисията и държавите-членки следва да работят върху подходяща правна рамка за регулиране и наблюдение на сделките, като по този начин се подобрява равнището на безопасност и се осигурява точно и бързо сигнализиране за всички съмнителни сделки, както и за загуба или кражба на ХБРЯ материали; изтъква, че тези разпоредби следва да установят подходящата основа за пълна прозрачност във всички сектори, занимаващи се с ХБРЯ агенти, като по този начин предприятията се държат отговорни за подобни сделки; счита, че способността на участниците от частния сектор да прилагат съответните закони и правила следва да се отчете във връзка с мониторинга на техните задължения за докладване, с цел гарантиране на подходящ надзор;

47.

Подчертава, че обезпечаването на сигурността на транспортирането и съхраняването на ХБРЯ материали е неоспоримо и неизбежно част от процеса, целящ затрудняване на достъпа до тези материали в максимална степен, и следователно водещ до решаване на проблемите с безопасността на тези материали;

48.

Подчертава, че рисковете, свързани с търгуването с химически вещества по интернет, изискват допълнителни разследвания и специфични действия;

49.

Призовава за внасяне на яснота относно укрепването на вносния/износния режим, що се отнася до ролите на държавите-членки и на Комисията; призовава държавите-членки да спазват и да гарантират прилагането на съществуващите международни разпоредби, а Комисията да играе ролята на контролиращ орган, който изготвя оценки и доклади относно спазването им; отбелязва, че е важно, с оглед на еволюцията в ерата на технологиите, да се преразгледат и преработят съответните законови и подзаконови разпоредби относно придобиването, вноса, продажбата, безопасното съхраняване и транспортиране на ХБРЯ материали;

50.

Подчертава необходимостта от засилване на съществуващите механизми за инспекции и безопасност или от създаването на такива - в случай че не съществуват, във всички пощенски служби за разпространение на кореспонденция, с оглед на терористичните актове, извършени в европейски страни чрез поставянето на взривни вещества в пощенски пратки;

51.

Призовава Комисията, в сътрудничество с органите на държавите-членки, да започне провеждането на проучване за извършване на оценка на ситуацията на място, когато става въпрос за откриване на ХБРЯ материали, както и във връзка с безопасността на ядрените електроцентрали в ЕС и в съседство в случай на авария или международно нападение; насърчава Комисията да се осланя на резултатите от подобна оценка и да работи върху общи насоки на ЕС относно това по какъв начин да се подхожда при подобни инциденти или международни атаки, в това число за намиране на средства, чрез които да се гарантира, че държавите-членки заделят достатъчно човешки и материални ресурси в подкрепа на тези усилия;

52.

Призовава за укрепване на ролята на Центъра за информация и мониторинг (MIC), който вече беше създаден съгласно механизма за гражданска защита на ЕС, така че да се гарантира подходящ обмен на информация и добри практики между държавите-членки, което ще доведе до общоевропейски стандарти в откриването на дейности с ХБРЯ материали;

53.

Отправя искане към Комисията ежегодно да извършва наблюдение и оценка и да докладва пред Парламента относно спазването от страна на държавите-членки, а към националните органи отправя искане да гарантират прилагането и спазването на разпоредбите и насоките от страна на промишлените сектори и организации, занимаващи се с високорискови ХБРЯ материали;

54.

Счита за особено важно провеждането на подходящи проучвания с оглед задължителното включване на всички съответни национални и европейски институции и заинтересовани страни, включително на извършването на оценка на начините за улесняване и ускоряване на обмена и сътрудничеството, като по този начин се повиши ефективността на реагиране при поява на заплаха за обществената безопасност;

55.

Призовава Съвета да повери на Комисията ролята на „координатор“ по отношение на планирането за извънредни ситуации, така че да може да действа като наблюдаващ орган, като по този начин се гарантира реалното съществуване на национални планове за действие при извънредни ситуации; подчертава, че Комисията следва да поеме ролята на депозитар за подобни планове, което ще я постави в най-удобно положение за откриване на евентуални пропуски и да реагира по-бързо от съответните органи;

56.

Приветства намерението да се увеличи капацитетът на ЕС за гражданска защита; въпреки това отбелязва, че в много държави-членки на ЕС военните органи по отбраната придобиват експертен практически опит в борбата с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените бедствия; във връзка с това призовава държавите-членки и Комисията да извършват обмен на най-добри практики и да инвестират в по-голяма степен в цялостната координация между гражданските и военните експерти;

57.

Приканва Комисията да продължава да определя нуждите, които трябва да бъдат посрещнати, за да се повиши капацитетът за гражданска защита, с оглед на общите проекти за обществени поръчки; във връзка с това призовава да се отдели особено внимание на определянето на потребностите на ЕС по отношение на подготвеността и способността за реагиране в отговор на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените бедствия, включително медицинските мерки за противодействие, за да може да се извърши оценка на наличието на медицински мерки за противодействие в случай на химически, биологичен, радиологичен или ядрен инцидент както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите-членки;

58.

Призовава за организирането на съвместни обучения между държавите-членки на ЕС и трети страни, за да се избегне възникването на опасни ситуации с оглед на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност;

59.

Приветства планирането на учения в ЕС за симулиране на ХБРЯ инциденти или атаки и подчертава, че ХБРЯ план за действие на ЕС следва да гарантира, че резултатите и оценките от подобни учения захранват един непрестанен, както би трябвало да бъде, дебат относно създаването на общоевропейски стандарти;

60.

Насочва вниманието към факта, че Комисията следва да бъде водеща при създаването на стандарти, основаващи се на необходимостта от възможности за противодействие; подчертава, че това е единственият начин за постигане на възможно най-високия стандарт на сигурност на територията на целия ЕС, тъй като това би бил единственият възможен начин да се гарантира, че всички държави-членки следват едни и същи насоки и прилагат еднакви принципи, когато заделят капацитети и подготвят достатъчно човешки и материални ресурси, за да реагират в случай на случайно или умишлено предизвикано бедствие;

61.

Подчертава необходимостта от създаване на регионални или разположени на територията на целия ЕС запаси от ресурси за реагиране, чиито размери следва да отразяват, доколкото е възможно, настоящото равнище на заплаха, под формата на медицинско или друг вид съответно оборудване, под координацията на механизма на ЕС за гражданска защита, с финансирането на ЕС и съгласно общо съгласуваните насоки на ЕС; подчертава важността на поддържането на добре управлявани запаси, с цел да се гарантира, че ресурсите за реагиране, медицинското или друг вид съответно оборудване, са напълно оперативни, действащи и модернизирани; настоятелно призовава до настъпването на момента на подобно съсредоточаване на ресурси на регионално равнище или на равнището на ЕС, ХБРЯ план за действие на ЕС да посочи възможен начин, по който държавите-членки да ползват мерките за противодействие и ресурсите в случай на ХБРЯ инцидент или терористична атака, така че новата клауза за солидарност да се приложи на практика; подчертава, че всяко действие за подпомагане на конкретна държава-членка на ЕС трябва да е резултат от искане от страна на съответните политически органи в засегнатите страни и не следва да се припокрива със способността на държавата-членка да защитава собствените си граждани;

62.

Призовава към преразглеждане на правилата, които управляват фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, с цел той да бъде направен по-достъпен при възникване на природни бедствия, промишлени или причинени от човека бедствия, и призовава държавите-членки да използват наличните средства от структурния фонд за повишаване на капацитета за предотвратяване и готовност;

63.

С цел да се подготви за нещастен случай при авария, изтичане или умишлено използване на ХБРЯ агенти, призовава Комисията да установи механизми за предаване на информация, които да осигуряват връзка между работата на механизма на ЕС за гражданска защита и други системи на ЕС за ранно предупреждение в съответните области на здравеопазване, околна среда, производство на храни и хуманно отношение към животните; призовава Комисията също така да установи механизми за обмен и анализ с международните институции като Световната здравна организация, Световната метеорологична организация и Организацията по прехрана и земеделие;

64.

Призовава за създаването на специализирани европейски/регионални екипи за реагиране, в това число медицински персонал, персонал на правоприлагащите органи и военен персонал и отбелязва, че ако бъдат сформирани подобни екипи следва редовно да бъдат планирани специализирано обучение и оперативни учения;

65.

Призовава Комисията да предостави достатъчно финансиране за разработване на усъвършенствано оборудване за откриване и идентификация на биологични агенти в случай на нападение или инцидент; изразява съжаление поради факта, че съществуващото оборудване за откриване е ограничено по отношение на капацитета и бързината, което води до загуба на ценно време в случай на извънредна ситуация; подчертава, че персоналът, действащ при извънредни ситуации, трябва предварително да бъде подходящо оборудван и защитен от медицинска гледна точка, за да работи при максимална степен на лична безопасност в зоната на бедствието, където може да има опасни патогени; подчертава, че усъвършенствано оборудване за идентифициране на агенти и диагностика е също така необходимо в болничните заведения и други места, в които постъпват пострадалите при инцидент;

66.

Призовава различните органи на ЕС и националните органи, участващи в събирането на информация, да преразгледат организационните си структури и, в случай на липса, да назначат съответни лица, които притежават опит и знания в областта на идентифицирането и оценката на ХБРЯ заплахи и рискове;

67.

Призовава Комисията редовно да представя на Парламента оценки на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи и рискове;

68.

Призовава за осъществяване на програми за обучение и повишаване на осведомеността с общоевропейски обхват, като се разглеждат възможностите, които интернет предоставя, като основни ресурси за осведомяване на гражданите по ХБРЯ въпроси; подчертава полагащото се значение на координацията на механизмите за ранно предупреждение на гражданите на ЕС във връзка с ХБРЯ инциденти; отбелязва с интерес проучването на възможностите за създаване на Европейски център за обучение за ядрена безопасност в рамките на Съвместния изследователски център (JRC);

69.

Отбелязва некоординираното свръхинвестиране във ваксини по време на пандемията от A/H1N1; приветства проекта за заключения на Съвета, озаглавен „Поуки от пандемията от A/H1N1 — Здравната сигурност в Европейския съюз“ (12665/2010), който предвижда разработването на механизъм за съвместни доставки на ваксини и противовирусни препарати, който да се прилага от държавите-членки на доброволни начала и насърчава държавите-членки да разработят съвместно регионални решения по отношение на подготвеността, включително споделянето на съществуващ капацитет и координирането на разходоефективно доставяне на медицински средства за противодействие, като същевременно гарантират високи равнища на ХБРЯ подготвеност на територията на целия ЕС;

70.

Отбелязва, че законодателството на ЕС (Решение на Съвета 90/424/ЕИО, изменено с Решение на Съвета 2006/965/ЕО) предвижда общностен подход за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните и зоонози, включително закупуване и складиране на ветеринарни медицински мерки за противодействие с цел защита на животните от инфекции; изразява съжаление, че не съществува подобен общностен подход за координиране на закупуването и складирането на медицински мерки за противодействие с цел защита на населението на ЕС от инфекция с опасни биологични патогени;

71.

Посочва, че инцидент или нападение, свързани с биологични патогени – например, но не само, антракс – ще зарази засегната област за десетилетия, като нанесе тежки вреди на флората, фауната и хората и на тяхното здраве и доведе до дългосрочни икономически разходи; призовава Комисията да включи стратегии за възстановяване и обеззаразяване в ХБРЯ политика;

72.

Подчертава, че инциденти, свързани с ХБРЯ материали, които засягат състоянието на почвата и/или снабдяването с питейна вода, имат потенциал да окажат опустошителни и дългосрочни последици върху здравето и благосъстоянието на всички хора в засегнатата област; призовава Комисията да вземе това предвид при изготвянето на ХБРЯ план за действие на ЕС;

73.

Подчертава, че е важно да се осигури наличието на ефективен контрол върху инциденти със заразяване във водна среда, които са свързани със замърсяване на околната среда, замърсяване на почвата, обезвреждане на отпадъци и/или изпускане на радиоактивни вещества;

74.

Изразява съжаление, че не се отделя достатъчно внимание на подготвеността и реагирането в съобщението на Комисията и заключенията на Съвета относно ХБРЯ план за действие на ЕС, които се концентрират основно върху откриването и предотвратяването; призовава Комисията и Съвета да придадат по-голямо значение на разработването на механизми за подготвеност и реагиране, необходими за защита на общественото здраве и околната среда, в случай че действително на територията на ЕС са случи ХБРЯ инцидент;

75.

Изразява съжаление, че в ХБРЯ плана за действие липсват мерки за гарантиране на сигурността на радиологичните и ядрените инсталации и материали и за подобряване на плановете за реагиране по отношение на различните видове радиологични извънредни ситуации и техните последици за населението и околната среда;

76.

Изразява сериозното си безпокойство от случаите, в които отделни лица и активисти са успели да се домогнат до ядрени отпадъци от няколко преработвателни инсталации в Европа и призовава за спешни съгласувани действия за повишаване на сигурността на радиоактивните и ядрените материали и инсталации;

77.

Изразява съжаление, че в съобщението на Комисията и в заключенията на Съвета относно ХБРЯ план за действие на ЕС липсва акцент върху адекватната защита на обществените транспортни мрежи и здравето на техните ползватели предвид многобройните терористични нападения върху транспорта през последните години и повишения като цяло риск от ХБРЯ инциденти при транспортирането на ХБРЯ материали; призовава държавите-членки да гарантират преекспозиционна защита на органите за първа защита при ХБРЯ инциденти, както и постекспозиционно лечение на жертвите, по-специално срещу биологични патогени;

78.

Посочва, че един ХБРЯ инцидент би могъл да има дългосрочни последици за отглеждането на култури за храна и по този начин да има потенциал да окаже неблагоприятно въздействие върху безопасността на храните и продоволствената сигурност в ЕС; приканва Комисията да вземе това предвид при изготвянето на ХБРЯ план за действие на ЕС;

79.

Насърчава сътрудничеството и обмена на най-добри практики със страните, които са придобили експертен опит в областта на оценката на ХБРЯ риск, предотвратяване, откриване, съобщаване и реагиране, като например Съединените щати, Австралия и Индия;

80.

Насърчава провеждането на съвместни политики за възстановяването на земни площи, поразени от химическа, биологична, радиологична и ядрена зараза, с цел колкото се може по-бързото възстановяване на почвата и земята, като по този начин се намаляват рисковете за здравето и околната среда;

81.

Призовава Комисията и Съвета да обсъдят разработването на модели за реагиране, които да предоставят идеално реагиране в случай на ХБРЯ инциденти и в които да се обръща специално внимание на учрежденията за обучение, на институциите за медицински грижи и на центровете за гериатрични грижи;

82.

Призовава държавите-членки, при изготвянето на евакуационните планове за случай на ХБРЯ инцидент, да обърнат специално внимание на потребностите на възрастните, децата, лицата под медицински грижи, лицата с увреждания и други уязвими групи;

83.

Призовава държавите-членки да обърнат специално внимание на изграждането на убежища за гражданска защита както в (обществените и административни) институции, така и на местно и регионално равнище, в които европейските граждани да могат да се подслонят в случай на бедствие;

84.

Настоятелно призовава Комисията да се стреми към споразумение относно общите минимални норми за сигурност с трети съседски страни, разполагащи на своя територия с обекти, които биха могли да представляват сериозна заплаха за сигурността на околната среда и населението в ЕС и в случай на злополука;

85.

Призовава Комисията да предвиди в своя план за действие по-гъвкава адаптация на мерките за сигурност към технологичното развитие;

86.

Призовава Комисията да осъществи цялостна оценка на съществуващите мерки за сигурност по отношение на тяхното въздействие върху околната среда и здравето и да гарантира въвеждането на нови мерки да става единствено на базата на резултатите от такава оценка, която следва да бъда провеждана периодично;

87.

Призовава Комисията да изготви пътна карта на ЕС в ХБРЯ област за периода до 2013 г., когато ХБРЯ план за действие на ЕС ще бъде преразгледан, в която да се посочат предизвикателствата и политическите решения и по която Комисията редовно да докладва на Парламента във връзка с текущото развитие и напредък към конкретната дата;

88.

Призовава държавите-членки и Комисията бързо да преразгледат и да приложат ХБРЯ план за действие на ЕС в съответствие с неговите препоръки и очаква от тях незабавното му изпълнение; освен това настоятелно призовава Комисията и Съвета да отнесат следващия ХБРЯ план за действие на ЕС към Парламента поне една година преди започване на етапа на прилагането му, с цел Парламентът своевременно да представи своето становище;

89.

Възлага на своя президент да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/23

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 174–178 от него,

—

като взе предвид предложението на Комисията за преразглеждане на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз, от 28 май 2010 г. (COM(2010)0260),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти в областта на регионалната политика (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно прозрачността на регионалната политика и нейното финансиране (3),

—

като взе предвид Бялата книга на Комитета на регионите за многостепенното управление от 17-18 юни 2009 г. и доклада за проведените консултации,

—

като взе предвид заключенията от неофициалната среща на министрите, проведена на 16-17 март 2010 г. в Малага,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 септември 2004 г., озаглавено: „Съответните отговорности на държавите-членки и Комисията при споделеното управление на структурните фондове и на Кохезионния фонд – настоящо положение и прогнози за новия програмен период след 2006 г.“ (COM(2004)0580),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 май 2008 г. относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007—2013 г. (COM(2008)0301),

—

като взе предвид годишния доклад на Европейската сметна палата относно изпълнението на бюджета за финансовите 2006 и 2008 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2008 г., озаглавено: „План за действие за засилване на надзорните функции на Комисията при поделено управление на структурни действия“ (СOM(2008)0097),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2009 г., озаглавено: „Доклад за изпълнението на плана за действие за засилване на надзорните функции на Комисията при поделено управление на структурни действия“ (СOM(2009)0042),

—

като взе предвид съобщението до Комисията на членовете на Комисията Самецки и Шпидла от 28 октомври 2009 г., съдържащо междинен доклад относно последващите мерки, свързани с плана за действие за засилване на надзорните функции на Комисията при поделено управление на структурни действия (SEC(2009)1463),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 февруари 2010 г. относно въздействието на плана за действие по отношение на засилване на надзорните функции на Комисията при поделено управление на структурни действия (СOM(2010)0052),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0280/2010),

А.

като има предвид, че прилагането на политиката на сближаване до голяма степен е децентрализирано и се основава на поемането на отговорност от органите на поднационално равнище,

Б.

като има предвид, че политиката на сближаване играе водеща роля в прилагането на многостепенното управление като инструмент за подобряване на качеството на процесите на вземане на решение чрез активното участие на регионалните и местните органи от етапа на разискванията, предшестващи законодателния етап,

В.

като има предвид, че „многостепенно управление“ означава координирани действия на Съюза, държавите-членки и местните и регионалните органи, както и на социално-икономическите партньори и неправителствените организации, основаващи се на принципите на партньорство и съфинансиране и насочени към разработване и прилагане на политиките на ЕС - определение, което предполага споделяне на отговорността между различните нива на управление,

Г.

като има предвид, че докладът на Европейската сметна палата за 2006 г. показва, че съществуващите системи за контрол по отношение на политиката на сближаване не са достатъчно ефективни, с 12 % грешки при възстановяването на разходите, а докладът за 2008 г. потвърди тези данни с 11 % неправомерно възстановени средства,

Д.

като има предвид, че е необходимо Комисията да засили надзорните си функции с цел намаляване равнището на грешки, подобряване на системата за контрол и увеличаване на помощта за поднационалните органи и бенефициентите, като в дългосрочен план всичко това ще доведе до политика, която е ориентирана в по-голяма степен към резултатите и е по-удобна за потребителите,

Е.

като има предвид, че процедурите на кандидатстване за финансиране, които са твърде сложни, както и изключително големият брой проверки могат да разубедят потенциалните бенефициенти на политиката на сближаване,

Ж.

като има предвид, че практическите решения, очаквани от нашите съграждани по отношение на обществените услуги (като обществен транспорт, питейна вода, обществено здравеопазване, социални жилища и обществено образование), могат да бъдат постигнати само с добро управление, включващо две взаимно допълващи се системи: на първо място, институционалната система, която предвижда разпределение на правомощията и бюджетите между държавата, регионалните и местните органи на управление, и, на второ място, системата на партньорство, която обединява различни обществени и частни организации, интересуващи се от определен въпрос на дадена територия,

З.

като има предвид, че партньорството следва да взема предвид всички съответни общности и групи, може да осигури ползи и добавена стойност при прилагането на политиката на сближаване посредством по-голяма легитимност, гарантирана прозрачност и по-добро усвояване на средствата и следва също така да се оценява въз основа на социалните и гражданските ценности, които въплъщава,

И.

като има предвид, че интегрираният подход следва да отчита специфичните характеристики на регионите (неблагоприятни географски и природни условия, обезлюдяване, най-отдалечен регион и др.), за да отговори на местните и регионалните предизвикателства,

1.

Приветства Бялата книга на Комитета на регионите за многостепенното управление и признаването на принципа на субсидиарност на поднационално равнище в Договора от Лисабон; подчертава, че многостепенният подход следва да се прилага не само вертикално, но също така и хоризонтално от участниците на едно и също равнище, във всички политики на Съюза, включващи споделени правомощия, в това число и политиката на сближаване;

2.

Приветства заключенията от неофициалната среща на министрите, проведена през март 2010 г. в Малага, и счита, че многостепенното управление е предпоставка за постигане на териториално сближаване в Европа; призовава този принцип да стане задължителен за държавите-членки в области на политиката със силно териториално въздействие, за да се гарантира балансирано териториално развитие в съответствие с принципа на субсидиарност; изтъква, че подобни разпоредби не следва да водят по никакъв начин до утежняване на процедурите;

3.

Счита, че задоволителното многостепенно управление следва да се основава на подхода „отдолу-нагоре“, като се отчита разнообразието от административни мерки, съществуващи в различните държави-членки; призовава държавите-членки да определят най-ефикасните средства за прилагане на многостепенното управление и за подобряване на сътрудничеството си с регионалните и местните органи, както и с администрацията на Общността, например като се канят длъжностни лица от всички нива на управление на периодичните срещи, организирани заедно с Комисията, или като се създадат европейски териториални пактове, свързващи на доброволна основа различните нива на управление, имащи отношение по даден въпрос;

4.

Препоръчва анализът на териториалното въздействие да се превърне в стандартна практика чрез включване на различните заинтересовани страни в процеса на вземане на политическо решение въз основа на принципа „отдолу-нагоре“, за да се разбере икономическото, социалното и екологичното въздействие на законодателните и незаконодателните предложения на Общността върху регионите;

5.

Подчертава, че многостепенното управление позволява по-добро използване на потенциала на териториалното сътрудничество благодарение на връзките, създадени между представителите на частните и държавните организации от различни държави; настоятелно призовава тези държави-членки, които все още не са приели необходимите разпоредби, позволяващи създаването на Европейски обединения за териториално сътрудничество (ЕОТС), да го направят във възможно най-кратък срок; препоръчва Комисията да насърчава обмена на информация между вече създадените ЕОТС и тези, които са в процес на учредяване в рамките на съществуващите програми; приветства Комитета на регионите за качеството на неговата работа във връзка с ЕОТС и призовава за използване на инструментите, които са негово разположение, и по-конкретно неговата Платформа за наблюдение на Лисабонския процес и неговата Мрежа за наблюдение на субсидиарността, с цел насърчаване на обмена на най-добри практики между регионите и държавите-членки за съвместно определяне на целите и последващите действия по планиране и накрая - изготвяне на сравнителна оценка на резултатите от политиката на сближаване;

6.

Призовава националните, регионалните и местните органи да използват по-интензивно интегрирания подход през настоящия програмен период; предлага този подход да стане задължителен в контекста на бъдещата политика на сближаване; счита, че един гъвкав и интегриран подход следва не само да отчита икономическите, социалните и екологичните аспекти на териториалното развитие, но и да позволява съгласуване на интересите на различните партньори с оглед на териториалните характеристики, за да може да отговори на местните и регионалните предизвикателства;

7.

Настоятелно призовава Комисията да разработи насоки за държавните и частните организации относно начина за практическо прилагане на принципите на многостепенно управление и на интегрирания подход; препоръчва действията, които целят насърчаване на тези два подхода, да бъдат финансирани в рамките на техническата помощ по линия на ЕФРР;

8.

Препоръчва Комитетът на регионите да използва Дните на отворените врати - 2011 г., и доколкото все още е възможно на този етап, Дните на отворените врати - 2010 г. като повод за насърчаване и задълбочаване на дебата за определяне на най-подходящите средства за стимулиране на многостепенното управление; предлага от 2011 г. във всички региони на ЕС да бъде лансиран и въведен европейски етикет за многостепенно управление;

9.

Отбелязва, че децентрализираните механизми за изпълнение са ключов фактор за многостепенното управление; като има предвид необходимостта от опростяване, настоятелно призовава държавите-членки и регионите да делегират изпълнението на част от оперативните програми, когато това е целесъобразно, и по-специално да използват по-добре общите субсидии; призовава ги да предприемат необходимите мерки за децентрализиране на законодателно и на бюджетно ниво, за да може системата на многостепенно управление да функционира ефективно и в съответствие с принципите на партньорство и субсидиарност; подчертава, че местните и регионалните органи, и по-специално органите със законодателни правомощия, следва да вземат по-активно участие, тъй като те са най-добре информирани за възможностите и нуждите на своите региони, и следователно биха могли да допринесат за по-добро прилагане на политиката на сближаване;

10.

Настоятелно призовава държавите-членки да включват съответните регионални и местни органи и организациите на гражданското общество още на най-ранните етапи от преговорите по законодателството на Съюза и по програмите, финансирани от структурните фондове, за да се осигури възможност за своевременен диалог между различните нива на управление; призовава тези органи да участват в органите, отговарящи за вземането на решения, на равни начала с националните представители;

11.

Подчертава, че за ефективното усвояване на средствата и за максимизиране на ефекта от тях трябва да има достатъчен административен капацитет както на равнището на ЕС, така и на регионално и местно равнище; следователно призовава Комисията да подобри административния си капацитет, за да се увеличи добавената стойност на политиката на сближаване и да се гарантира устойчивостта на дейностите, а държавите-членки - да осигурят подходящи административни структури и човешки капитал във връзка с наемането на работа, заплащането, обучението, ресурсите, процедурите, прозрачността и достъпността;

12.

Призовава също така държавите-членки, по целесъобразност, да засилят ролята на регионалните и местните органи в подготовката, управлението и изпълнението на програмите, както и да увеличат средствата на тяхно разположение; препоръчва възприемането в политиката на сближаване на методологията за местно развитие, основана на местни партньорства, в частност за проекти относно въпроси, свързани с градските, селските и трансграничните райони; призовава Комисията да насърчава партньорства между региони със сходен, специфичен потенциал за развитие и да гарантира наличието на подходяща рамка на равнището на ЕС за координация на макрорегионалното сътрудничество;

13.

Счита, че принципите на партньорство и съфинансиране насърчават поемането на отговорност от регионалните и местните органи при прилагането на политиката на сближаване; отново заявява своя ангажимент към тези принципи на добро управление и призовава те да продължат да се прилагат, въпреки ограничаването на публичните разходи поради икономическата криза;

14.

Препоръчва засилване на партньорството и настоятелно призовава Комисията да представи съгласувано определение на понятието „партньорство“ като условие за изграждане на истински партньорства с регионалните и местните органи и организациите на гражданското общество; изисква от Комисията да извърши сериозна проверка на прилагането на този принцип чрез разработване на специални инструменти за оценка и да разпространи най-добрите практики в тази област чрез средствата на ИКТ; подчертава, че партньорството може да допринесе за ефективността, ефикасността, легитимността и прозрачността на всички етапи от програмирането и прилагането на структурните фондове и да повиши ангажираността и отговорността по отношение на резултатите от програмите; изтъква важната роля на доброволческия сектор в процеса на партньорство;

15.

Привлича вниманието към изискването за провеждане на консултации с широката общественост чрез организациите, представляващи гражданското общество, и НПО с цел отразяване на техните предложения и подчертава, че участието на гражданското общество спомага за легитимиране на процеса на вземане на решения; отбелязва, че усилията за включване на обществеността в подготвителния етап на оперативните програми за периода 2007-2013 г. не дадоха желания резултат; призовава Комисията да посочи добри практики и да улесни тяхното прилагане, с оглед повишаване участието на обществеността преди следващия програмен период;

16.

Призовава принципът на многостепенно управление да бъде включен във всички етапи на разработване и прилагане на стратегията „ЕС 2020“, за да се гарантира, че регионалните и местните органи, които трябва да я изпълняват, носят реална отговорност за резултатите; в този контекст подчертава предложението за териториален пакт на местните и регионалните власти за стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на регионите и градовете да допринасят за успешното постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

17.

Препоръчва Комисията отново да анализира възможностите за изпълнение на пилотния проект, иницииран от Европейския парламент, озаглавен „Еразмус“ за избраните местни и регионални представители, и с оглед повишаване на качеството на предложените проекти и постигане на целта за ефикасност призовава Комисията да приложи в рамките на бюджетния ред за оперативна техническа помощ от ЕФРР схема за обучение и мобилност на местните и регионалните представители, участващи в управлението на програми по линия на политиката на сближаване, заедно с партньорите, специализирани в прилагането на концепциите за интегриран подход и многостепенно управление; следователно призовава Комисията към ефективно разпределение на средствата за тези инициативи и засилване на работата в мрежа с регионалните и местните органи, включително и чрез Комитета на регионите;

18.

Счита, че европейските мрежи на регионите следва да разширят своята дейност в областта на добрите практики за управление и партньорство, следва да обърнат по-голямо внимание на политическите и стратегическите поуки, извлечени при провеждането на предишни цикли на програмите и следва да гарантират обществен достъп до ключова информация за най-добри практики на всички езици на ЕС, като по този начин се допринесе за гарантиране на реалното прилагане на добрите практики;

19.

Счита, че засилените функции на регионалното и местното равнище на управление трябва да съответстват на засилени надзорни функции на Комисията, като вниманието се насочи по-скоро към проверка на системите за одит, отколкото към отделните проекти; в тази връзка призовава за създаването на европейска система за сертифициране на националните одитни органи; настоятелно призовава Комисията да приключи одобрението на докладите за оценка на съответствието, за да се избегне забавяне на плащанията и загуба на средства поради отмяната на бюджетни задължения, както и да представи до 2012 г. предложение относно допустимия риск от грешки;

20.

Приветства заключенията от доклада на Комисията относно плана за действие от февруари 2010 г. и започнатите към момента корективни и превантивни действия; призовава Генерална дирекция „Регионална политика“ да продължи тези действия през целия период на прилагане, за да запази динамиката, създадена с плана за действие;

21.

Подчертава, че европейските инициативи в областта на политиката на сближаване и структурната политика трябва да бъдат по-добре координирани, за да не застрашават съгласуваността на регионалната политика; следователно призовава за подобряване на координацията в рамките на Комисията между ГД „Регионална политика“, която е отговорна за политиката на сближаване и структурната политика, и генералните дирекции, отговорни за съответните секторни инициативи; във връзка с увеличаването на правата на регионалните и местните органи в съответствие с Договора от Лисабон призовава за по-активното им включване в разработването на политиката на равнище Комисия, с цел повишаване отговорността на ръководителите на проекти; също така призовава за по-силен контрол на място от страна на Комисията по отношение на резултатите, за да може да се прецени по-добре ефикасността на структурата на проектите, както и ефективността на мерките спрямо заложените цели;

22.

Приканва Комисията да укрепи инициативата „Обучение на обучители“ за управляващи и сертифициращи органи; подчертава, че следва да се извършва постоянен мониторинг, за да се гарантира, че обучителните материали реално достигат до по-ниските равнища по балансиран начин, без да бъдат пренебрегвани местните представители;

23.

Настоятелно призовава Комисията бързо да въведе в действие новия портал в базата данни SFC 2007, което ще даде възможност за пряк достъп до съответната информация на всички заинтересовани страни, занимаващи се със структурните фондове; препоръчва държавите-членки да популяризират и разпространяват информация за този инструмент сред регионалните и местните органи, както и сред крайните бенефициенти;

24.

Приканва Комисията да въведе допълнителни механизми за техническа помощ с цел насърчаване разпространяването на информация на регионално и местно равнище за проблеми, свързани с прилагането, по-специално в държави-членки, където според последващата оценка на Комисията за програмите по линия на политиката на сближаване за периода 2000-2006 г. са налице трайни проблеми във връзка с административния капацитет за изпълнение на тези програми;

25.

Изисква стандартизирано прилагане на модела за единна информация и единен одит (SISA) на всички равнища на одитиране, за да бъде избегнато дублиране на проверките и свръхконтрол; настоятелно призовава Комисията да издаде наръчник за единния одит, включващ всички материали с указания, дадени към момента;

26.

Приканва държавите-членки да използват в по-голяма степен инструментите за финансов инженеринг като средство за повишаване на качеството на проектите и участието на представителите на частния сектор, и по-специално на МСП, в европейските проекти; призовава Комисията да опрости правилата за функциониране на тези инструменти, чиято настояща сложност ограничава използването им;

27.

Изразява убеждение, че спазването на процедурите не може да бъде за сметка на качеството на интервенциите; изисква от Комисията прилагането в бъдеще на политика, ориентирана в по-голяма степен към резултатите и насочена към качествено изпълнение и разработване на стратегически проекти, а не към извършването на проверки; за тази цел настоятелно призовава Комисията да разработи обективни и измерими показатели, които да бъдат сравними за територията на целия Съюз, с цел въвеждане на по-добри системи за наблюдение и оценка, както и да продължи да обмисля необходимостта от гъвкавост на правилата в случай на икономическа криза;

28.

Подчертава, че наличието на прозрачни и ясни процедури е предпоставка за добро управление; следователно приветства продължаващото опростяване на Финансовия регламент и на правилата за структурните фондове и призовава държавите-членки за пълно спазване на изискванията на преразгледания Финансов регламент и за разкриване на информацията относно крайните бенефициенти на структурните фондове; настоятелно призовава Комисията да предложи разбираеми правила, които няма да изискват чести промени; призовава за по-опростена структура на фондовете след 2013 г., не като последица от икономическата криза, а като общ принцип на бъдещата политика на сближаване, с цел да се улесни усвояването на средствата, и препоръчва по-голяма прозрачност и гъвкавост при използването на средства от фондовете на ЕС, за да се избегне допълнителна административна тежест, която може да възпре потенциални партньори да участват в проекти;

29.

Приветства стратегическия доклад на Комисията относно прилагането на програми по линия на политиката на сближаване през 2010 г., тъй като той може да предостави важна обратна информация за процеса на разработване на политиката; счита, че също така трябва да се вземат надлежно предвид констатациите на посочения доклад при изготвянето на предложения, целящи подобряване на ефективното прилагане на програмите в областта на политиката на сближаване;

30.

Потвърждава своя ангажимент за една силна политика на сближаване, с подходящо финансиране, която да гарантира хармоничното развитие на всички региони в ЕС; призовава за запазване на бюджета за тази политика и след 2013 г., както и за отхвърляне на всеки опит за нейната ренационализация;

31.

Призовава Комисията да възприеме принципите на диференциране и пропорционалност в бъдещите регламенти и да приспособи изискванията към размера на програмите и естеството на партньорите, по-специално когато са включени малки публични органи; изисква по-широко използване на еднократни суми и суми с фиксиран размер за всички фондове, по-специално за общи разходи и техническа помощ; предлага да се предвидят по-гъвкави критерии за оценка, с цел насърчаване на новаторски проекти и облекчени изисквания за контрол по отношение на пилотните проекти; насърчава Комисията да развие принципа на „договор за доверие“ с държавите-членки, които се ангажират и постигнат добро равнище на усвояване на средствата от фондовете;

32.

С оглед на създаването в бъдеще на политика, която да е по-удобна за потребителя, призовава за по-голямо хармонизиране и интегриране на правилата за структурните фондове, за да се избегне разделянето на един проект на различни части, с цел кандидатстване пред различни фондове; препоръчва да се обръща внимание не само на редовността на разходите, а и на качеството на интервенциите, и ресурсите да бъдат насочени към увеличаване помощта за управлението;

33.

Призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложения за регламентите за следващия програмен период, да приеме регламент за прилагане, да изготви необходимите насоки и да осигури своевременно обучение за ползването им, както и да улесни процеса на преговори и одобрение на оперативните програми, за да се избегне евентуално закъснение в прилагането на политиката на сближаване и усвояването на средствата след 2013 г.;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на държавите-членки.

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/29

—

като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност и по-специално дял I и дял XVIII от него,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос за стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

—

като взе предвид годишния доклад на ОИСР за 2009 г.,

—

като взе предвид ръководството „Успешно партньорство“, Форум за партньорство и местно управление на програмата на ОИСР „Местна заетост и икономическо развитие“ (LEED) 2006 г.,

—

като взе предвид Доклада за глобалната конкурентоспособност 2009–2010 г., Световен икономически форум, Женева, Швейцария, 2009 г.,

—

като взе предвид Програмата за реформирана политика на сближаване – подход, основан на мястото, за посрещане на предизвикателствата и очакванията на Европейския съюз – независим доклад, изготвен по искане на Данута Хюбнер, член на Комисията, отговарящ за регионалната политика, от Fabrizio Barca, април 2009 г.,

—

като взе предвид политическия документ на Съвета на европейските общини и региони „Бъдеще на политиката на сближаване на ЕС“, Брюксел, декември 2009 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Асамблеята на европейските региони относно регионалната политика след 2013 г., приета от Общото събрание на Асамблеята на европейските региони на 8 ноември 2007 г. в Удине, Италия,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г. (COM(2008)0301),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на структурните фондове (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“ (5),

—

като взе предвид четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273),

—

като взе предвид 20-ия годишен доклад на Комисията за изпълнението на структурните фондове (2008 г.) (COM(2009)0617),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение – развиване на публично-частни партньорства“ (COM(2009)0615),

—

като взе предвид параграф 37 от своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно реформата на държавните помощи 2005-2009 г. (6),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0309/2010),

А.

като има предвид, че насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите-членки е една от целите на Европейския съюз, както се посочва в член 3 от Договора за Европейския съюз,

Б.

като има предвид, че Съюзът може да бъде конкурентоспособен в световен мащаб само доколкото вътрешните политики укрепват способността му да отговаря на глобалните предизвикателства чрез една устойчива нисковъглеродна икономика, щадяща биологичното разнообразие, като периодите на рецесия показаха, че по-слабо развитите региони имат по-слаба способност за възстановяване,

В.

като има предвид, че конкурентоспособността и сближаването не са нито във взаимно противоречие, нито несъвместими, а притежават елементи на допълняемост,

Г.

като има предвид, че макар да е постигнат значителен напредък по отношение на сближаването в Съюза, се наблюдава тенденция на влошаване на териториалните неравенства между регионите на ЕС, например по отношение на достъпността, по-специално за структурно необлагодетелстваните райони, но също така и в рамките на регионите и на териториите на ЕС, които могат да доведат до пространствено разделение, да увеличат разликите между равнищата на просперитет в регионите на ЕС и да намалят глобалната конкурентоспособност на ЕС,

Д.

като има предвид, че в своя годишен доклад за 2009 г. ОИСР направи препоръка за дългосрочен растеж, насочена към значението на данъчното облагане, инвестициите в инфраструктури, образование и работна сила и регулирането на производствените пазари, и следователно подчертава ролята им,

Е.

като има предвид, че Световният икономически форум в своя Доклад за глобалната конкурентоспособност за 2009 г., както и в други доклади, отбеляза решаващата роля на инфраструктурата като втория от 12 стълба, въз основа на които се оценява глобалната конкурентоспособност, и уточни, че качествената инфраструктура е ключ за намаляване на въздействието на разстоянията, привличане на чуждестранни инвестиции и гарантиране на това, че икономическото развитие е възможно,

Ж.

Ва. като има предвид, че в дългосрочен план конкурентоспособност може да бъде постигната единствено при действително устойчиво икономическо развитие в целия ЕС,

З.

като има предвид, че докладът на Независимата експертна група по научно-изследователската и развойна дейност и иновациите, създадена след срещата на високо равнище в Хамптън Корт и председателствана от г-н Esko Aho, озаглавен „Създаване на иновативна Европа“, определя основните области – електронно здравеопазване, фармацевтика, транспорт и логистика, околна среда, цифрово съдържание, енергетика и безопасност – в които може да функционира пазар за иновации и обществената политика може да има значителна роля,

И.

като има предвид, че за да бъдат постигнати целите на ЕС 2020, е необходимо да се приеме изходната позиция, че съществуват различия в равнищата на развитие и в ограниченията и че следва да се определят цели, които съответстват на реалната ситуация и потребности, определени чрез консултации с всички участници в различните равнища на управление,

Й.

като има предвид, че Европейският съвет от март 2010 г. призна значението на насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, включително чрез развитието на инфраструктурата, за да се гарантира успехът на стратегията ЕС 2020, при условие че тази нова стратегия е насочена към преодоляване на пречките в икономическото развитие,

К.

като има предвид, че политиката на сближаване се оказа ефективен инструмент за гъвкаво реагиране на социално-икономическите предизвикателства, произтичащи от финансовата криза,

Л.

като има предвид, че освен добрата инфраструктура основна предпоставка за конкурентоспособността са насърчаването на научните изследвания, иновациите и технологичното развитие, както и съответстващо висококачествено обучение за хората в регионите,

М.

като има предвид, че регионите могат да играят съществена роля в ограничаването на въздействието на кризата върху обществеността и че поради това те следва да възприемат принципа на партньорство и да разработят подходящи инструменти за предварителна оценка на териториалното въздействие на различните видове политики, с оглед посрещането на големите предизвикателства, като например приспособяването към глобализацията, демографските промени и последвалото от тях обезлюдяване на някои региони, изменението на климата, въпроси, свързани с енергията и опазването на биоразнообразието, както и нови предизвикателства, произтичащи от кризата,

Н.

като има предвид, че както показа резултатът от разискванията относно стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г., програмата за качество и участието на заинтересованите страни са се увеличили на всички равнища на управление, като по този начин представляват стъпка напред към постигане на целите от Лисабон за икономическа конкурентоспособност и трудова заетост,

О.

като има предвид, че е необходимо реформата на политиката на сближаване да засили тази политика чрез по-добра връзка и по-добра координация и единодействие на европейските политики, без да подчинява нито една политика на друга, въз основа на потребностите и целите на Европейския съюз по отношение на устойчивото развитие,

П.

като има предвид, че участието на местните и регионалните участници в политиката на сближаване е отразено в техните регионални и местни стратегии за напредъка на икономическото развитие и социалното приобщаване,

Р.

като има предвид, че икономическата конкурентоспособност на регионите, които изостават, се подкрепя от развитието на техния капацитет, включително чрез развитие на инфраструктурите от всички видове, позволяващи достъп до образование, научноизследователска дейност и иновации,

С.

като има предвид, че макар някои от елементите на архитектурата на тези инструменти, като например общият график и привеждането в съответствие с Лисабонския план, да позволяват взаимодействие, все още съществуват разлики, например различни правни основания, тематичен срещу териториален фокус, както и споделено срещу централизирано управление,

1.

Подчертава постиженията на политиката на сближаване на ЕС и факта, че нейното изпълнение е от съществена необходимост за успеха на стратегията „ЕС 2020“ като инструмент за премахване на различията между регионите чрез повишаване на конкурентоспособността им и улесняването на започването на структурни реформи и засилването на способността на регионите да се адаптират към глобалния икономически климат;

2.

Оценява факта, че за периода 2007–2013 г. всички държави-членки са отделили значителни средства от общия си бюджет за научноизследователска и развойна дейност, иновации и развиване на икономика на знанието, в резултат на което са създадени 246 национални или регионални оперативни програми, като за научни изследвания и иновации са предназначени около 86 милиарда евро, от които 50 милиарда евро вече са разпределени за основна научноизследователска, технологична и развойна дейност; подчертава, че тъй като научноизследователската дейност и иновациите са от съществено значение за подобряването на конкурентоспособността на ЕС с оглед на глобалните предизвикателства, инвестициите в тези области трябва да продължат и трябва да бъдат извършвани редовни оценки на напредъка, основаващи се на резултатите; във връзка с това и с оглед на предстоящия програмен период препоръчва държавите-членки и Комисията да отделят достатъчни ресурси от структурните фондове за научни изследвания и иновации, по-специално за устойчиви иновации, и да засилят капацитета за провеждане на научни изследвания; подчертава необходимостта от насърчаване и прилагане на успешни модели в триъгълника на знанието и от осигуряване на устойчиво развитие на регионалните научноизследователски и стратегически рамки за иновации в сътрудничество с предприятията, научноизследователските центрове, университетите и публичните органи; подчертава потенциала на регионалните иновативни клъстери, интензивно използващи знанието, за мобилизирането на регионалната конкурентоспособност и призовава за по-добра координация на структурните фондове и на Седма рамкова програма за изследвания и технологично развитие;

3.

Подчертава, че увеличаването на концентрацията на ресурсите на политиката на сближаване може да гарантира значителния принос на тази политика за поощряването на конкурентоспособността, иновациите и заетостта в ЕС;

4.

Подчертава ключовата роля, която изпълнява както общественият сектор на всички равнища на управление, така и частният сектор, в изпълнението на политиката на сближаване за възстановяване на доверието и солидарността във време на рецесия и впоследствие чрез гарантиране на равни възможности по отношение на достъпа до публични инвестиции, по-специално в инфраструктурата, новите технологии и човешкия капитал, както и чрез осигуряване на устойчиво развитие;

5.

Подчертава факта, че икономическата конкурентоспособност на регионите на ЕС е тясно свързана с наличието на подходяща степен на заетост, образована работна сила с необходимите умения, социална сигурност и достъп до обществени услуги; във връзка с това отбелязва, че подкрепата за социалното сближаване, предоставена от политиката на сближаване, увеличава значението на тази политика за цялостната регионална конкурентоспособност в световен мащаб;

6.

Счита, че в съответствие с духа на Договорите една политика на сближаване, която има за цел намаляване на различията в равнището на развитие и подготвя регионите да посрещнат дългосрочните и краткосрочните предизвикателства (глобализацията, демографските промени, обезлюдяването на селските райони, изменението на климата и опазването на биоразнообразието), като се вземат предвид техните специфични силни и слаби страни, е от съществено значение за процеса на европейска интеграция;

7.

Посочва, че предизвикателствата на стратегията „ЕС 2020“ могат да бъдат посрещнати по-успешно чрез увеличаване на взаимодействието между политиките за научноизследователска и развойна дейност и иновации и политиката на сближаване; изтъква, че политиката на сближаване може да играе съществена роля за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, тъй като стимулира структурните промени в цяла Европа и подкрепя ключови инвестиционни приоритети на всички равнища – местно, регионално, национално и трансгранично, като гарантира социално, икономическо и териториално сближаване; въпреки това посочва, че макар че приоритетите на политиката на сближаване следва да бъдат приведени в съответствие с целите на „ЕС 2020“, тази политика трябва да запази своята самостоятелност с възможност за приспособяване към регионалните специфики и подкрепа за по-слабите и нуждаещи се региони, така че те да преодолеят социално-икономическите си затруднения и неблагоприятните природни условия и да намалят неравенствата; счита, че осигуряването на последователност във вече действащите насоки на политиката на сближаване ще гарантира регионалното измерение на научноизследователската, развойната и иновационната дейност и ще генерира работни места в иновативните сектори;

8.

Подкрепя становището, изразено в Зелената книга за териториално сближаване, относно конкурентоспособността, която „зависи и от изграждането на връзки с други територии, за да се гарантира, че общите предимства се използват по координиран и устойчив начин“, с цел да се освободи потенциалът на териториалното разнообразие на Европейския съюз; във връзка с това подчертава, че гладкото и координирано функциониране на транспортните услуги, достатъчният достъп до телекомуникации и където е подходящо – обединяването в областта на енергията, здравеопазването, изследванията, образованието, опазването на околната среда и инфраструктурата – представляват основни условия за по-нататъшно засилване на конкурентоспособността; призовава Комисията да представи конкретни предложения за определяне и последователно изпълнение на целите за териториално сближаване;

9.

Счита, че държавите-членки трябва да подкрепят местно ориентираният подход за формулиране и изпълнение на политиката на сближаване; признава, че ролята на регионите се различава в отделните държави-членки в зависимост от тяхната политическа и административна структура; изисква принципът на субсидиарност, в неговата засилената и разширена концепция, така, както е определен в ДФЕС, да се прилага надлежно и да се полагат усилия за подобряване през настоящия програмен период, като се насърчава принципът на децентрализация до равнището на местните органи на управление, с оглед подобреното усвояване на фондовете; в този контекст счита за неефективно това, че регионите управляват средно само 30,5 % от общия бюджет, отпуснат за политиката на сближаване, като останалата част се управлява от централните органи; поради това счита, че в бъдеще принципът на партньорство трябва да бъде засилен значително;

10.

Счита, че по-специално при граничните територии се виждат проблемите, пред които е изправен ЕС във връзка с предизвикателствата на отварянето на границите, окончателното изграждане на единния пазар и глобализацията; подчертава, че конкурентоспособността на тези територии може да бъде подкопана от необходимостта да се справят със съперничеството между данъчните и социалните системи, със сложните административни разпоредби и междурегионалните и междудържавните миграционни потоци; подчертава значението на разработването на инструменти за трансгранично сътрудничество и за многостепенно управление и призовава Комисията да насърчава обмена на информация и добри практики;

11.

Припомня, че териториалното сближаване има хоризонтален, многосекторен характер и че поради това политиките на Съюза трябва да допринасят за постигането му; отново подчертава, че това понятие не се ограничава до резултатите на регионалната политика, а включва и координацията с други политики на Съюза, които са насочени към устойчиво развитие и предлагат осезаеми резултати на регионално равнище, за да се развият и използват пълноценно специфичните форми на регионален потенциал и да се увеличи тяхното въздействие на място, като това ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите и за постигане на териториално сближаване; счита, че „съсредоточаването, сътрудничеството и свързаността“ са ключовите координати на териториалното сближаване за постигане на по-добре балансирано териториално развитие в ЕС;

12.

Подчертава, че многостепенното управление включва прехвърлянето на отговорности за програми, позволяващи по-добро експлоатиране на потенциала на териториалното сътрудничество, и че поради това, за да може Европейският съюз да преследва общи цели, използвайки последователни и ориентирани към резултатите мерки, като същевременно установява специфични регионални и местни приоритети, следва да се прилагат принципите на многостепенното управление;

13.

Приветства резултатите на инициативите URBAN и LEADER и подчертава необходимостта да се използва този опит и свързаните примери на най-добри практики за създаването на рамка за интегрирано и балансирано развитие на градските и селските райони, в зависимост от потребностите на всеки регион; призовава Комисията да проучи и предложи работни методи, които насърчават партньорства между градски и селски райони, противодействат на обезлюдяването на селските райони и същевременно стимулират устойчивото градско развитие, тъй като почти 80 % от населението на ЕС живее в градски райони; подчертава, че както градските, така и селските райони играят динамична роля в регионалното икономическо развитие и с оглед на следващия програмен период подчертава необходимостта от инвестиции в проекти, свързани с градски и крайградски райони, и за по-добра координация с програмите за развитие на селските райони;

14.

Разглежда партньорството като основен принцип при определянето на съдържанието на политиката на сближаване, с подхода „отдолу нагоре“ за повишаване на административния капацитет и качеството на процеса на програмиране; вярва, че е необходимо всички равнища на управление да изпълняват съгласувана, допълваща се и продуктивна роля за повишаване на икономическата конкурентоспособност на ЕС; призовава Комисията да даде по-ясно определение на принципа на партньорство с цел да гарантира създаването на действителни партньорства с регионалните и местните органи и да улесни обмена на най-добри практики между регионите;

15.

Припомня, че съфинансирането е основен принцип за добро управление на политиката на сближаване; призовава той да бъде запазен въпреки ограничаването на обществените разходи, наложено от икономическата криза;

16.

Подчертава необходимостта от насърчаване на предприемачеството и подкрепата за малките и средните предприятия (МСП), като се признава тяхната ключова роля за увеличаването на икономическата конкурентоспособност и създаването на работни места; подчертава необходимостта да се направи преглед и да се заздрави ролята на инструментите на ЕС, които подкрепят европейската конкурентоспособност, с оглед рационализиране на административните процедури, улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, въвеждане на иновационни механизми за стимулиране, основани на постигането на цели, свързани с интелигентния, устойчив и интегриран растеж, и насърчаване на по-тясното сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и други финансови институции; в този контекст високо оценява добавената стойност, която предлагат инструментите за финансов инженеринг, и насърчава възможно най-широкото им използване, както и това на револвиращите фондове и глобалните субсидии, с оглед постигане на позитивно взаимодействие и максимизиране на резултатите; призовава също така за улесняване на достъпа до рисков капитал и микрофинансиране;

17.

Подчертава също така, че едно ефективно изпълнение на политиката на сближаване зависи силно от начина, по който е замислена, и че следователно участието на местните и регионалните органи на ранен етап при формулирането и изпълнението на бъдещата политика на сближаване е от решаващо значение; също така подчертава, че е необходимо да се развиват хоризонтални и вертикални партньорства между публичните органи на всички равнища с оглед постигане на възможно най-ефективно управление на няколко равнища; припомня, че многостепенното управление е един от основните принципи на политиката на сближаване и че е от основополагащо значение да се гарантира качеството на процеса на вземане на решения; в този контекст подчертава също така важността на партньорството между регионалните органи на управление и Комитета на регионите;

18.

Приветства изменението на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, с което се опростяват процедурите за използване на структурните фондове и Кохезионния фонд и приканва Комисията да продължи опростяването на процедурите с цел гарантиране на тяхната гъвкавост и намаляване на административната тежест за бенефициентите на финансирането, така че органите да могат да се справят с основните предизвикателства навреме и с подходящите ресурси; счита, че публично-частните партньорства могат да предоставят реална подкрепа, като допълват усилията, полагани на местно и регионално равнище, и призовава Комисията да внесе конкретни предложения за укрепване на публично-частните партньорства в рамките на политиката на сближаване;

19.

Подчертава, че за премахването на неравенствата е важно да бъде продължена подкрепата преди всичко за насочените към изоставащи региони проекти, така че да може да се поддържа очакваното през този програмен период въздействие в съответствие с първоначалните оценки; отбелязва, че подобряването на достъпността и инфраструктурата ще допринесат за увеличаването на конкурентоспособността на изоставащите региони в рамките на вътрешния пазар, а по този начин и за външната конкурентоспособност на ЕС като цяло; счита, че оттеглянето на тази подкрепа би намалило въздействието на първоначалните положителни резултати;

20.

Припомня, че макар политиката на сближаване да се фокусира традиционно върху най-слабо развитите региони, тя се отнася за всички региони на Европейския съюз, независимо от равнището им на развитие; следователно подчертава необходимостта от насърчаване на целите на регионалната конкурентоспособност и трудовата заетост; подчертава, че една силна и подходящо финансирана регионална политика, с бюджет, най-малко равностоен на настоящия както в абсолютна, така и в сравнителна стойност, е предпоставка за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, за да се гарантира както една интелигентна, устойчива и интегрирана икономика, осигуряваща конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, така и хармоничното развитие на всички региони на Европейския съюз, и да се постигне целта за социално, икономическо и териториално сближаване;

21.

Счита, че БВП трябва да остане основният критерий за определяне на правото на регионите за получаване на помощ в рамките на политиката на сближаване, като могат да се добавят и други измерими показатели, ако се докаже, че са уместни, и националните органи разполагат с възможност да прилагат, на подходящ етап от процеса на вземането на решения, други показатели, които отчитат специфичните характеристики на регионите и градовете;

22.

Подчертава важността на това, при разпределението на фондовете да се вземат предвид специфичните характеристики например на крайбрежните, планинските и най-отдалечените региони, на регионите, страдащи от обезлюдяване и на отдалечените гранични региони и градове; насърчава регионите да предлагат инициативи за оползотворяване на тяхната регионална специфика; призовава Комисията да приеме различни финансови инструменти, така че да бъде създадена добавена стойност в краткосрочен и средносрочен план, като се отчитат също така последиците от икономическата и финансова криза;

23.

Приканва Комисията да проучи начини, по които нови техники за финансов инженеринг могат да подобрят ефективността и въздействието на политиката на сближаване с оглед постигане на възможно най-добри резултати от избраните проекти;

24.

Подчертава положителните последствия от равенството между половете за икономическия растеж и социалното сближаване в ЕС, а вследствие на това и за неговата конкурентоспособност;

25.

Подчертава решаващата роля на регионалното развитие и териториалното сближаване в цяла Европа за укрепването на икономическата конкурентоспособност на ЕС и за постигането на целите на „ЕС 2020“ поради тяхната европейска добавена стойност, като местно ориентираният подход представлява един от многото начини за постигане на икономическо равновесие;

26.

Подчертава необходимостта от интегриран подход към прилагането на структурните фондове, тъй като те представляват важен инструмент за подпомагане на регионите в постигането на устойчив растеж, заетост и просперитет;

27.

Подчертава необходимостта от запазването на преходните разпоредби, за да се консолидира и подобри настоящото равнище на развитие, което би могло да се понижи, ако финансирането бъде значително намалено след постигането на целите; посочва, че това би гарантирало равно третиране на региони, които са в сходно положение, което на свой ред би довело до ефикасна организация на програмите;

28.

Припомня на Комисията и на държавите-членки, че очакванията на европейската общественост се основават върху нейните потребности и по-конкретно върху желанието за достъп до подходяща инфраструктура и качествени публични услуги, които трябва да се предоставят справедливо и на цени, които всички европейски граждани могат да си позволят, независимо от мястото, където живеят и работят; настоява, че трябва да се зачита правото на равни възможности, и подчертава необходимостта, всички инфраструктури и проекти, финансирани по структурните фондове, да бъдат достъпни за лица с увреждания;

29.

Подчертава, че за да се утвърдят знанията и иновациите като двигатели на бъдещ икономически растеж и европейска конкурентоспособност, е необходимо да се подобри качеството на образованието на основата на резултатите от научните изследвания, да се насърчават иновациите и трансфера на знания в целия Съюз, да се използват в максимална степен центрове за иновационни технологии (ITC), да се гарантира отразяването на новаторските идеи в нови продукти и услуги, които генерират растеж и качествени работни места и допринасят за справяне с предизвикателствата на социалните промени в Европа и света, да се насърчава предприемачеството, да се определят приоритетите на потребностите на потребителите и пазарните възможности и да се гарантира достъпно и адекватно финансиране въз основа на ключовата роля на структурните фондове;

30.

Подчертава факта, че икономическото, социалното и териториалното сближаване предоставят възможност да се впрегне целият потенциал на изследователската, развойна и новаторска дейност и да се гарантира, че европейската общественост разполага с по-висок жизнен стандарт и има по-голямо доверие в ЕС; избирателното и комбинирано инвестиране в изследователската, развойна и новаторска дейност трябва да отчита възможностите и потенциала на регионите и градовете и да подпомогнат развитието на ключови области като електронно здравеопазване, фармацевтика, транспорт и логистика, околна среда, цифрово съдържание, енергия и безопасност посредством програми за институционално развитие и за изграждане на капацитет;

31.

Счита, че част от финансирането, предназначено за научноизследователска, развойна и иновационна дейност в рамките на политиката на сближаване, следва да се използва за постигане и запазване на ролята на световен лидер в секторите, в които Европа вече има конкурентни предимства, и в секторите, в които има нови възможности да се превърне в световен лидер;

32.

Счита, че с оглед консолидирането на вътрешният пазар са необходими специфични мерки за стимулиране на конкуренцията на европейско равнище, без обаче да се създава неравновесие между държавите-членки; счита, че по този начин може да се постигне добро ниво на стабилност и икономически просперитет на европейско равнище;

33.

Препоръчва държавите-членки и Комисията да отделят по-голямо внимание на подкрепата за големи проекти, които обхващат две или повече оперативни програми със значително влияние на европейско равнище, което ще генерира добавена стойност, ще създаде висококачествени работни места и ще осигури устойчивото развитие на регионите;

34.

Счита, че политиката на сближаване следва да продължи чрез насърчаване на мерки, които ще генерират възможно най-голям брой работни места и по този начин ще оползотворят местните човешки ресурси и ще осигурят непрекъснатото им развитие, така че да се гарантира висока производителност;

35.

Заявява, че постигането на икономическо, социално и териториално сближаване е необходимо, но не достатъчно условие за гарантирането на икономическа конкурентоспособност на световно равнище, за която са необходими значителни инвестиции в ключови области като енергетика, околна среда, инфраструктура, образование, научноизследователска и развойната дейност, творчески индустрии и услуги, логистика и транспорт;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/37

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Работна програма на Комисията за 2011 г.“ (COM(2010)0623),

—

като взе предвид последното рамково споразумение относно взаимоотношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, а именно приложение 4 към него,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че е от изключително значение диалогът между Европейския парламент и Комисията да се провежда навременно, така че усилията да могат да бъдат съсредоточени върху определянето на ключовите стратегически цели на ЕС за следващата година и за предстоящите години,

Б.

като има предвид, че политическите приоритети следва да се съгласуват с наличните финансови средства,

В.

като има предвид, че европейската политика и действия заедно с държавите-членки, в съответствие с принципа на субсидиарност, могат и трябва да имат реално влияние при оказването на помощ на гражданите да предвиждат и реагират на едно бързо променящо се общество,

Г.

като има предвид, че 2011 г. ще бъде от основно значение за бъдещия успех на Съюза и ще представлява сериозно предизвикателство за Европейската комисия и Съюза като цяло,

Д.

като има предвид, че финансовата криза все още има значително отражение върху икономиките на държавите-членки и че се налага да се предприемат сериозни мерки за приспособяване към нея както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, като има предвид, че пълното възстановяване изисква обща европейска стратегия за устойчив растеж и създаване на заетост, подкрепена от необходимите правомощия и средства,

1.

Отбелязва, че настоящата работна програма е първата, която ще бъде приета съгласно новия програмен цикъл и подчертава, че е необходимо да се задълбочи диалогът, установен с Комисията, за да се засили очевидната връзка между политическите приоритети и бюджета, така че те да получат финансиране на равнище ЕС;

2.

Настоятелно призовава Комисията да се ангажира да изготви реалистична и работеща програма, която да е ефективна и свързана с реалността и по-добре изпълнявана в сравнение с миналото; изисква да бъде предложен за обсъждане по-ясен срок във връзка с основните предложения;

3.

Настоятелно призовава Комисията да приспособи възможно най-бързо достиженията на общностното право към разпоредбите на членове 290 и 291 от ДФЕС, като се придържа към определен график;

4.

Призовава Комисията да използва в максимална степен законовите си правомощия и политическия си авторитет; отбелязва, че Европейският съюз не може да функционира ефективно, ако Комисията не определя, формулира и насърчава общите интереси на Съюза и гражданите и ако не изпълнява ефективно задължението си да следи за прилагането на Договорите и на правото на ЕС;

5.

Отбелязва, че предприетите до момента усилия за преодоляване на финансовата криза и за подкрепа на икономическото възстановяване на Европа са далеч под необходимото равнище; съжалява също така, че работната програма не включва допълнителни мерки за създаване на по-голям брой работни места; следователно призовава Комисията да представи подробен отговор на въпроса по какъв начин нейните инициативи и предложения ще отговорят на предизвикателството;

6.

Счита, че ЕС трябва незабавно да обсъди въпроса за предприемането на структурни реформи, за да подобри своята конкурентоспособност и да възобнови растежа; счита също така, че основни точки в стратегията са модернизирането на инфраструктурата (включително високоскоростен Интернет), повишаване усилията в областта на научните изследвания, развитието и нововъведенията, политика, гарантираща достатъчна, икономична и чиста енергия, нововъведения и развитието на нови технологии, както и качество на образованието и обучението;

7.

Приветства факта, че се отдава приоритет на реформата на европейското икономическо управление; предупреждава, че бъдещето на еврото ще бъде застрашено, освен ако ЕС може да развие надеждно икономическо управление, по-специално в еврозоната, с което да може да се гарантира стабилна фискална политика и възстановяване на растежа; настоява, че подобна реформа трябва изцяло да отчита позицията на Парламента, във вида, в който е изложена в неговата резолюция от 20 октомври 2010 г., и че нейната цел трябва да бъде по-нататъшната реализация на икономическите и социалните цели на Съюза, както е посочено в член 3 от Договора от Лисабон;

8.

Припомня, че ЕП и Съветът, като двата бюджетни органа, следва да участват равностойно във всяко мобилизиране на европейския механизъм за финансово стабилизиране; изисква предложенията да бъдат бързо внесени, за да може механизмът за разрешаване на кризата (т.е. Европейския валутен фонд) да се превърне в постоянно действащ, призовава за пълно включване на стратегията „ЕС 2020“ в дългосрочната макроикономическа рамка, за първоначални мерки за общото емитиране на част от държавния дълг и въвеждането на еврооблигации за тази цел, както е описано в предишните доклади на Парламента, и за гарантиране на единно външно представителство на еврозоната; и се застъпва за малка промяна на Договора, която да предостави правно основание за такъв механизъм, вместо прибягване до основно изменение на Договора;

9.

Настоява Комисията да внесе в близко бъдеще предложения за преразглеждане на съществуващата финансова рамка; заявява, че МФР за периода след 2013 г. трябва да отразява увеличения обхват на тези отговорности; призовава Комисията да внесе амбициозно предложение за инвестиции с оглед постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ и да създаде работни места, да стимулира растежа и да гарантира сигурността на европейските граждани; счита, че наличието на гъвкавост в тази рамка ще бъде от съществено значение и че бюджетът на ЕС следва да предвиди мобилизирането на алтернативни източници за финансиране (заделяне на средства, проектни облигации и т.н.);

10.

Припомня, че за приемането на Регламента относно МФР се изисква съгласието на Парламента; призовава Комисията да улесни навременното приемане на междуиституционално споразумение относно ролята на Парламента в подготовката и провеждането на преговорите във връзка със следващата МФР;

11.

Приканва особено настоятелно Комисията след приемане на позицията на Парламента относно новата МФР да представи през юни 2011 г. смели и новаторски предложения за съществено преразглеждане на системата за собствени средства, за да се създаде система, която да бъде справедлива, ясна, прозрачна и неутрална по отношение на данъчната тежест за гражданите на ЕС; изразява силна увереност, че МФР и въпросът за собствените средства са взаимосвързани и по отношение на тях следва едновременно да бъдат вземани решения въз основа на открити междуинституционални разисквания с поемането на сериозен ангажимент от страна на националните парламенти и те не могат да бъдат отлагани във времето;

12.

Подчертава, че политиката на сближаване представлява един от най-важните инструменти на ЕС за отговор на икономическата криза като насърчава инвестициите в реалната икономика; приветства, в тази връзка, първата оценка на Комисията относно прилагането на мерки, свързани с политиката на сближаване, в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване, което подчертава ключовата роля на тази политика в процеса на справяне с последиците от кризата; подчертава неподлежащата на съмнение връзка на политиката на сближаване с трите основни приоритета на стратегията „Европа 2020“, като се улеснява предоставянето на високоинтелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, а в същото време се насърчава хармоничното развитие на всички 271 региона на Съюза;

13.

Отбелязва въвеждането на „Европейски семестър“; счита, че комисиите на Европейския парламент трябва да играят по-важна роля и да демонстрират експертния си опит чрез представяне в края на годината на доклади относно напредъка, постигнат в изпълнението на важни цели, които да бъдат последвани от резолюции на политическите групи или от общи резолюции;

14.

Изразява съжаление, че предложенията за европейския семестър и пакетът за управлението предоставят твърде малка възможност за европейски демократичен контрол и настоява за силно парламентарно участие и в двете;

15.

Призовава Комисията да внесе в най-кратък срок предложение за преработване на Директивата относно пазарната злоупотреба и на Директивата относно пазарите на финансови инструменти; отбелязва, че Комисията не трябва да забравя възможното въздействие чрез натрупване на предложенията, които внася, за да гарантира, че те укрепват стабилността, прозрачността и отчетността на финансовия сектор и че нейният капацитет обслужва реалната икономика по отношение на растежа и работните места;

16.

Призовава законодателната инициатива относно разрешаването на кризата в банковия сектор да бъде съгласувана с правилата на политиката за защита на конкуренцията, с цел да се постигне всеобхватна рамка за управление на кризи, обхващаща участниците от частния и публичния сектор и защитаваща данъкоплатците; счита, че преразглеждането на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг следва също да е насочено към проблема с липсата на конкуренция в сектора и изисква от Комисията да предприеме действия във връзка с неотдавнашното искане от страна на Парламента за проучване на възможностите за независима европейска агенция за кредитен рейтинг и по-голямо участие на независимите публични структури в определянето на рейтинга;

17.

Призовава Комисията да представи цялостен план за действие, с график и цели, с цел постигането на единен пазар за онлайн съдържание и услуги, което е в полза на едно отворено и проспериращо цифрово общество, както и с цел преодоляване на цифровото разделение;

18.

Подчертава, че програмата за цифрови технологии и инвестирането в ИКТ са от решаващо значение за дългосрочната конкурентоспособност на Европа и настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да продължат подкрепата си за пазарното предлагане на мрежи от следващо поколение и достъпа до тях чрез непрекъсната либерализация на вътрешния пазар за комуникации с оглед насърчаване на иновациите в рамките на ЕС;

19.

Усилено насърчава Комисията да стимулира знанието и иновациите в Осмата рамкова програма след средносрочния преглед, и припомня колко е важно ЕП да има възможност да обяви своите приоритети преди приемането на Осмата рамкова програма през 2012 г.;

20.

Приветства амбицията на Комисията по отношение на Съюза за иновации, която налага преразглеждане на държавните помощи в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновационните рамки и засилване на ролята на ЕИБ и на рисковия капитал; признава също така ролята, която обществените поръчки могат да играят за стимулиране на иновациите;

21.

Настоятелно призовава Комисията да намали излишната бюрократична тежест в своите научноизследователски и развойни програми и да увеличи участието на новаторски дружества в проектите; счита, че Комисията следва да продължава да насърчава публично-частните партньорства с цел стимулиране на научните изследвания, развитието и новаторството на европейско равнище;

22.

Подчертава значението, което трябва да се отдава на новите многогодишни програми след 2013 г. в областта на образованието, културата, аудиовизуалните услуги, младежта и гражданството, които предстои да бъдат представени през 2011 г.; счита, че действията и мерките, предприети съгласно тези програми, следва да отговарят на потребностите на европейските граждани и да се основават на подходяща и ефективна бюджетна рамка; счита, че инициативата „Младежта се развива“ подчертава важността на тези програми;

23.

Подчертава стратегическото значение на водещата инициатива относно ефективното използване на ресурсите и настоятелно призовава Комисията да изготви бързо амбициозно предложение, насочено към изпълнението на задължителните цели и конкретните критерии в рамките на стратегията „ЕС 2020“ и на европейския семестър за координация на политиките; призовава също така Комисията да предложи законодателство за допълнително намаляване на емисиите в рамките на ЕС;

24.

Счита, че следва да се отдава приоритет на правилното и функционално прилагане на съществуващите законодателни инструменти като Третия енергиен пакет, и подкрепя напълно стратегията за 2050 г., интелигентните мрежи и инициативите за сигурност на доставките;

25.

Подчертава жизненоважното значение на енергийната сигурност за устойчивостта на икономическия растеж, за да се гарантира непрекъснатост на доставките, зачитане на договорите, справедлива пазарна цена и избягване на зависимостта от твърде малко на брой производители;

26.

Счита, че съобщението относно новата промишлена политика за Европа следва да бъде последвано от ефективни мерки, по-специално с оглед осъществяването на желания преход към нисковъглеродна и устойчива икономика и гарантиране постигането на целта на ЕС от 20 % относно енергийната ефективност;

27.

Подчертава, че смекчаване въздействието и адаптирането към изменението на климата е също така основен приоритет, който ще допринесе за запазване конкурентоспособността на европейската промишленост и на МСП;

28.

Приветства ключовите приоритети по отношение публикуването на бялата книга и призовава настоятелно Комисията да ускори подготовката за преразглеждането на насоките за TEN-T и нейните осъвременени механизми за финансиране в духа на стратегията „ЕС 2020“ и преразглеждането на бюджета на ЕС;

29.

Настоява от самото начало, че процесът на реформиране на ОСП трябва да доведе до постигането на справедлива, наистина обща и многофункционална политика, която да отговаря на очакванията на потребителите и производителите, и да предоставя реално „обществени блага“, по-специално продоволствена сигурност и гарантиране на самостоятелно задоволяване с храни в рамките на ЕС;

30.

Припомня, че в своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г. той настоя размерът на средствата, отпуснати за ОСП в бюджета за 2013 г., да бъде най-малкото запазен по време на следващия програмен финансов период;

31.

Изисква вносът в ЕС на селскостопански продукти от трети страни да бъде разрешен единствено ако те са били произведени по начин, непротиворечащ на европейските изисквания за защита на потребителите, хуманното отношение към животните и стандартите за опазване на околната среда, както и на минималните социални стандарти; настоява сключването на двустранните или многостранните търговски споразумения да не бъде за сметка на земеделските производители от ЕС;

32.

Настоятелно призовава, в светлината на изложеното в доклада на Европейската сметна палата относно реформата на пазара на захар, Комисията да преразгледа своите процедури за оценка на въздействието, за да гарантира използването на най-добрата и актуална информация при изготвянето на всички оценки, което ще бъде от съществено значение при оценката на въздействието на бъдещите търговски споразумения за ключовите сектори в икономиката на ЕС;

33.

Приветства предстоящите предложения на Комисията за изпълнение на интегрираната морска политика, сред които предложението относно рамката за планиране на устройството на акваторията и съобщението относно устойчивия растеж в крайбрежните региони и на морските сектори, както и съобщението относно интегрирането на морското наблюдение; изтъква обаче, че следва да се гарантират средствата за финансирането на интегрираната морска политика в бюджета на Общността посредством пропорционален принос от всички сектори, засегнати от тази политика;

34.

Счита, че приобщаващият растеж може да се гради само въз основа на равно третиране на всички работници на дадено работно място и условия на равнопоставеност за всички предприятия; счита, че Работната програма на Комисията следва да включва предложения, които да гарантират тези принципи и настоява, че законодателното предложение относно прилагането на Директивата относно командироването на работници, както се предвижда в съобщението относно Акта за единния пазар, трябва да внесе яснота по отношение на упражняването на основните социални права;

35.

Призовава Комисия да представи предложение относно финансовото участие на служителите в приходите на дружествата;

36.

Призовава Комисията в своите доклади относно „нови умения и работни места“ и „платформа срещу бедността“ да отчита специфичните трудности, с които се сблъскват жените, по-специално да насърчава равенството на работното място като начин за справяне с бедността и да насърчава жените да развиват предприемаческа дейност, чрез прилагането на мерки, които обменят най-добрите практики;

37.

Изразява твърда убеденост, че заличаването на разликата в заплащането между половете продължава да бъде истинско предизвикателство, което е необходимо да се преодолее, и потвърждава отново исканията, отправени към Комисията в резолюцията на ЕП от 2008 г., да представи на Парламента законодателно предложение за преразглеждане на съществуващото законодателство, свързано с прилагането на принципа на равно заплащане за мъжете и жените, като се вземат предвид препоръките, приложени към резолюцията на ЕП от 2008 г.;

38.

Призовава Комисията да обърне внимание на мненията на социалните партньори в областта на пенсиите и да гарантира, че бялата книга отразява очакванията и на двете страни в промишлеността, включително укрепването на първия стълб;

39.

Приветства реформата на портала за работни места EURES, която прави информацията и съветите относно заетостта по-достъпни за младите работници, но изразява съжаление, че предложението е отложено до 2012 г., при положение че младите хора се нуждаят от него сега;

40.

Призовава за повишаване на ефективността и ползите от две основни агенции на ЕС за обучение – Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) и Европейска фондация за обучение (ETF);

41.

Подкрепя решително по-голямата интеграция на пазара, насочена към преодоляването на значителните и трайни пропуски, установени от професор Монти, и повишаваща доверието на европейските граждани, работници, малки предприятия и потребители. Счита, въпреки че приветства Акта за единния пазар, че предложенията следва да бъдат по-амбициозни и конкретни; призовава Комисията да представи възможно най-скоро ясни приоритети и законодателни предложения;

42.

Изисква модернизиране на нормативната уредба на ЕС относно обществените поръчки посредством хармонизиране на директивите и Споразумението за обществените поръчки и призовава за по-ясен график за следващата година;

43.

Призовава Комисията да гарантира последователен подход между правния инструмент за европейско договорно право и Директивата за правата на потребителите; счита че е жизненоважно за целите на една ясна стратегия на Комисията за политики по отношение на потребителите, тя да бъде разгледана по интегриран начин като неотложен въпрос през 2011 г., а не през 2014 г., както понастоящем се предлага;

44.

Подкрепя преразглеждането на Директивата относно пакетните туристически пътувания и прегледа на Директивата относно общата безопасност на продуктите с акцент върху пазарния надзор;

45.

Подчертава необходимостта от ефективна правна рамка за безопасност на продуктите в ЕС; подкрепя прегледа на Директивата относно общата безопасност на продуктите, което изисква определянето на по-ясен график в съответствие с прегледа на новата нормативна уредба; призовава Комисията да извърши преглед на системата за маркиране CE, за да гарантира, че потребителите могат да считат този вид маркировка за обозначение за безопасност;

46.

Подчертава, че инициативите в областта на гражданското право са ключови, за да се осигури нов подем на единния пазар; подкрепя действията на Комисията относно гражданското правосъдие, като призовава инструментите в областта на гражданското право да бъдат приспособени в по-голяма степен към електронното правосъдие;

47.

Призовава за окончателното разрешаване на проблемите, свързани със създаването на европейски патент, и призовава Комисията, ако е необходимо, да представи предложение за засилено сътрудничество;

48.

Изразява дълбоко съжаление от липсата на законодателна инициатива за каботажа и от отлагането на достъпа до железопътния пазар до 2012 г., включващо отварянето на пазара за вътрешен превоз на пътници; потвърждава отново твърдото убеждение на Парламента, че цялостната политика във връзка с правата на пътниците в Европа трябва да бъде запазена и развита;

49.

Изразява дълбока загриженост, че няма конкретни предложения относно основни права или Директива за хоризонтална недискриминация и че въпросът за недискриминацията дори не е споменат; призовава Комисията да предприеме бързи действия, за да деблокира директивата за недискриминация;

50.

Призовава за предложение за Съобщение относно укрепването на солидарността в рамките на ЕС в областта на предоставянето на убежище, но изразява съжаление от липсата на законодателни предложения по въпроса за предоставянето на убежище, като има предвид, че до 2012 г. Съюзът следва да има обща политика по отношение на предоставянето на убежище;

51.

Призовава за предложения в областта на миграцията; припомня, че правилното функциониране на предложената система за влизане/излизане ще зависи от успеха на ВИС и ШИС II, въпреки че ШИС II все още не е напълно заработила;

52.

Подчертава необходимостта от амбициозна политика в областта на основните права след влизането в сила на Договора от Лисабон и необходимостта от осигуряване на максимална приложимост на основните права, предвидени в Хартата; изисква Комисията да осигури съответствието на всяка правна инициатива с основните права, както и да гарантира, че държавите-членки спазват Хартата при прилагането на правото на ЕС; призовава за засилване на способностите за мониторинг, и за прилагане на механизмите на Договора при нарушения на Хартата на основните права;

53.

Подчертава, че в борбата срещу тероризма и организираната престъпност правата и свободите на гражданите на ЕС следва да бъдат изцяло съблюдавани и че защитата на данните и правото на правна защита са от съществено значение за създаването на надеждна и ефективна политика за сигурност; счита, че нарастващият брой на престъпленията изисква по-голям брой общностни планове в областта на организираната престъпност и киберсигурността;

54.

Приветства предложението относно правата на жертвите на престъпления и преди всичко относно правото на правна помощ и правно подпомагане, но изразява съжаление, че това е единствената предвидена мярка; призовава за ясен график за останалите мерки по пътната карата за процесуалните права;

55.

Приветства факта, че през 2011 г. ще влезе в сила нова всеобхватна законодателна рамка за защита на личните данни в ЕС: подчертава, че ще подлага на внимателна проверка всички предложения, включително за информацията за досиетата на пътниците (PNR) на ЕС и за Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) на ЕС, за да гарантира, че са в съответствие с основните права;

56.

Приветства предложенията в сферата на гражданското право, но за да се постигнат общи стандарти за гражданите на ЕС във всички държави-членки, изисква Комисията да обсъди ускоряването на преразглеждането на достиженията на общностното право в областта на гражданското и наказателното право и да представи доклад на Парламента;

57.

Подкрепя инициативите, насочени към съвместяване на професионалния и личния живот, наред с другото, чрез мерки за минимален отпуск за отглеждане на дете и чрез насърчаване на гъвкави схеми за работа на жените и мъжете, както и чрез подпомагане на лицата, полагащи грижи за други лица, с цел съчетаване на трудовата заетост и отговорностите във връзка с тези грижи;

58.

Изразява съжаление, че Комисията закъснява с представянето на законодателни предложения в областта на „лисабонизацията“ на настоящите достижения на общностното право в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, което е приоритет от гледна точка на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи;

59.

Счита, че след приемането на Договора от Лисабон преразглеждането на нормативната уредба е наложително, и изразява съжаление, че преразглеждането се предвижда едва за 2012-2013 г.; настоява, всички агенции в областта на правосъдието и вътрешните работи да бъдат ефективни и, преди всичко, отговорни;

60.

Подчертава, че насърчаване спазването на правата на човека по целия свят е ключова цел на Европейския съюз на световната сцена и че подобряването на търговските отношения и засилената помощ за развитие могат да допринесат за насърчаването на напредъка в тази област;

61.

Призовава Комисията да поддържа импулса на присъединителния процес;

62.

Подчертава, че биха били приветствани нови инициативи по следните теми:

63.

Счита, че за ефективното разпространяване на ценностите и принципите на ЕС и за неговия принос за политическа стабилности и икономическо развитие в съседните региони, ЕС трябва да подкрепя младите демокрации в цяла Европа и да укрепи отношенията си със своите партньорите; призовава Комисията да приключи прегледа на ЕПС с цел осигуряване на по-добра съгласуваност между цели на политиките и финансови инструменти; счита, че съблюдаване на правата на човека и демокрацията следва да бъдат засилени в отношенията със съседите;

64.

Призовава Комисията да отдаде по-голям приоритет на продоволствената сигурност в Африка; подчертава необходимостта да се окаже подкрепа на селскостопанския сектор в Африка в дългосрочен план; в този контекст призовава настоятелно Комисията да гарантира по-голям достъп за бедните хора до кредитни и финансови услуги в Африка; призовава настоятелно Комисията да насърчи мерки за стимулиране на търговията в рамките на африканския континент, включително подобрени пакети от мерки за подкрепа на регионалните икономически общности и за подобряване на инфраструктурите в африканския континент;

65.

Призовава Комисията да представя ежегоден доклад относно напредъка на ЕС в постигането на ЦХР до 2015 г. и да въведе мерки, с които да се гарантира, че държавите-членки изпълняват своите ангажименти от 0,7 % БНД за ОПР, както и да контролира спазването на тези обещания;

66.

Подчертава, че в контекста на продължаващите преговори за СИП, следва отново вниманието да се съсредоточи върху измерението „Развитие“;

67.

Призовава Комисията да насърчава активно постигането на осезаем напредък по текущите преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) с цел приключване на кръга от преговори „Доха“ възможно най-скоро; настоява, че укрепването на съществуващите двустранни и регионални споразумения за свободна търговия и сключването на нови е важно, но следва да се разглежда като допълнителна стратегия, а не като алтернатива на многостранната рамка;

68.

Припомня, че мултилатерализма трябва да продължи да е първостепенен приоритет на ЕС и изисква текущите и новите търговски преговори да съблюдават принципа за специално и разграничително третиране на развиващите се страни; изразява твърда убеденост, че за да се изгради по-балансирана и справедлива икономическа система като част от новото световно управление за целите на развитието и премахването на бедността е необходима ефективна и реформирана мултилатерална търговска рамка;

69.

Изтъква, че внесените стоки от трети страни следва да бъдат пускани на пазара на ЕС, единствено ако отговарят на условията за защита на потребителите в Европа; счита, че при международни преговори Комисията следва да настоява нашите търговски партньори да отговарят на европейските екологични, социални и трудови стандарти;

70.

Призовава в международните търговски споразумения, сключвани от ЕС, да бъде включена клауза относно СОП; счита, че това трябва да включва докладване и прозрачност при корпорациите и комплексна проверка при търговските предприятия и групите от търговски предприятия, разследвания в случай на доказани нарушения на ангажиментите за СОП и по-добър достъп до правосъдие за жертвите на действия на корпорации;

71.

Изисква Комисията да предложи законодателна инициатива в съответствие с новия закон на САЩ за „конфликтни минерали“, за да увеличи прозрачността и доброто управление в сектора на добивната промишленост в развиващите се страни; призовава Комисията да засили борбата срещу корупцията в тези страни, тъй като тя подкопава спазването на правата на човека и доброто управление;

72.

Призовава Комисията да представи своевременно предложения за изменение на регламентите за ОЛАФ;

73.

Подчертава, че Комисията следва да допринася по по-открит начин за изграждането на положително отношение към националните декларации за управление (NMD), подписвани от министрите на финансите; подчертава, че Комисията следва да призовава настоятелно държавите-членки да изготвят и оповестяват националните декларации за управление (NMD); призовава за въвеждането на изчерпателна и лесна за ползване онлайн база данни;

74.

Следователно призовава към системни, редовни и независими оценки на програмите на ЕС както за вътрешните политики, така и за подкрепата за развитие, за да се гарантира, че те постигат желаните резултати и то по разходно ефективен начин, за да се:

75.

Изразява твърда убеденост, че правилното и навременно транспониране и прилагане на европейските директиви е от особено значение за премахване на недоверието на гражданите по отношение на дейностите на ЕС; счита, че това изисква ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки;

76.

Настоятелно призовава законодателството на ЕС да бъде опростено и подчертава, че оценките на въздействието, преди законодателството, трябва да бъдат използвани безпристрастно и ефективно, като се взема предвид прилагането; твърдо подкрепя продължаващите усилия на Комисията по проекта за интелигентно регулиране;

77.

Приветства факта, че Комисията ще отделя по-голямо внимание на аспектите, свързани с конкурентоспособността в оценките на въздействието и подчертава значимостта на оценката на съвкупното въздействие върху конкурентоспособността на комбинирани законодателни актове („проверки за целесъобразност“);

78.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/45

—

като взе предвид декларацията, направена от държавните или правителствени ръководители в Триполи на 30 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид декларацията, направена преди срещата на високо равнище между Панафриканския парламент и Европейския парламент на 27 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид членове 177–181 от Договора за създаване на Европейска общност,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че партньорството между Африка и Европейския съюз се основава на взаимен интерес за разработване на техния общ потенциал,

Б.

като има предвид, че Декларацията от Триполи олицетворява желанието на различни лидери за укрепване на стратегическото партньорство, установено преди три години между двата континента, с цел съвместно справяне с общите предизвикателства и насърчаване на устойчивия икономически растеж в полза на всички хора в Африка,

В.

като има предвид, че ЕС предоставя повече от половината от помощта за развитие и продължава да бъде основният търговски партньор на Африка,

Г.

като има предвид, че Африка разнообразява своите партньорства, по-специално с големи страни от Азия и Латинска Америка,

1.

Приветства приемането на стратегическия план за действие за периода 2010–2013 г. и предвидените в него партньорства и изразява надежда, че този план ще осигури добавена стойност за споразумението от Котону и Съюза за Средиземноморието и че представлява реализацията на едно амбициозен подход към междуконтиненталните отношения;

2.

Подчертава, че основополагащите принципи на съвместната стратегия Африка–ЕС следва да целят подкрепа на трайните нужди на развиващите се страни с оглед провеждане на борба с бедността, гарантиране на достойни доходи и препитание, както и упражняване на основните права на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права;

3.

Изразява надежда, че ще бъдат извлечени поуки от трудностите, възникнали при прилагането на първия план за действие за периода 2008–2010 г., както и че принципните намерения, посочени в заключителната декларация на държавните и правителствените ръководители, ще бъдат последвани от действия;

4.

С интерес отбелязва, че както на частния сектор, така и на гражданското общество, по-специално в Африка, би могло да се даде възможност за много по-ефективен принос към стратегията, отколкото досега;

5.

Признава също така важното измерение на регионалната интеграция за растежа и развитието и подчертава по-специално ангажимента, поет в Декларацията от Триполи, за осигуряване на напълно функциониращ механизъм за мир и сигурност в Африка, в тясно сътрудничество с регионалните организации;

6.

Приветства постигнатия напредък при прилагането на „африканската структура за мир и сигурност“ с цел отговаряне на предизвикателствата в областта на мира и сигурността на африканския континент; подчертава в тази връзка значението на предоставянето на устойчиво и предвидимо финансиране на миротворческите операции в Африка, на необходимостта от създаване на капацитет на местно равнище за справяне с неуспехите и на волята мирното население да бъде защитено при военни конфликти;

7.

Счита, че политиката за предотвратяване на конфликти е важна предпоставка за постигането на траен мир и че следва да се предприемат мерки за отстраняване на структурните причини за конфликтите чрез създаване на политика за устойчиво развитие, за да се отговори на основните нужди на африканското население и за борба с безработицата, социалната и икономическата несправедливост;

8.

Счита, че приемането в САЩ на новия закон за „полезните изкопаеми от зони на конфликт“ е огромна крачка напред в борбата с незаконната експлоатация на полезните изкопаеми в Африка, която води до граждански войни и конфликти; счита, че Комисията и Съветът следва да представят подобни предложения, за да се гарантира проследимост на внасяните полезни изкопаеми на пазара на ЕС, като в същото време вземe под внимание Инициативата за прозрачност на добивната промишленост;

9.

Приканва Европейския съюз и Африканския съюз да действат заедно по отношение на основните проблеми от общ интерес, като например реакцията при политически кризи, както и да подкрепят икономическото управление с оглед на изготвянето на общи приоритети по въпроса посредством новата платформа за диалог относно управлението и правата на човека;

10.

Приветства съвместния ангажимент на Африка и ЕС по отношение на основополагащите принципи, които включват зачитане на правата на човека, на демократичните принципи, на принципите на правовата държава и осъждане на всички форми на тероризъм;

11.

Отбелязва, че в декларацията си държавните и правителствените ръководители обявяват, че са „обединени […] за защита на правата на човека и на двата континента“; подчертава принципа за универсалност на тези права, на който трябва да отговарят по-специално действията, предвидени в рамките на „партньорството за демократично управление и права на човека“;

12.

Изразява дълбокото си съжаление, в контекста на нееднократно заявените си ангажименти към демократичното управление и правата на човека, породено от факта, че Робърт Мугабе беше поканен и взе активно участие на третата среща на върха ЕС–Африка; призовава всички действащи лица да заемат по-твърда политическа позиция занапред, така че да изпратят ясно послание относно твърдата ни вяра в принципите на правовата държава и демокрацията;

13.

Настойчиво призовава всички действия, предприети в рамките на различните партньорства, да не водят до каквато и да е дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, както и по отношение на хората, живеещи с вируса на ХИВ/СПИН;

14.

Подкрепя призива на Панафриканския парламент към всички държави-членки на Африканския съюз да ратифицират Хартата на Африканския съюз за демокрация, избори и управление;

15.

Подчертава призива на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой към африканските лидери да подкрепят Международния наказателен съд и „да се придържат напълно към принципа за борба срещу безнаказаността“;

16.

Настоятелно призовава Европейския съюз и Африканския съюз да се ангажират да си сътрудничат с оглед постигането на по-добро сътрудничество между Африка и Европа в съответните международни организации, включително в ООН;

17.

Приветства постигнатото между Европейския съюз и Африканския съюз споразумение за започване на политически диалог с цел намиране на решения на общите им проблеми по отношение на споразуменията за икономическо партньорство; признава, че регионалната интеграция, търговията и инвестициите са от изключително значение за икономическата стабилност и устойчивия растеж;

18.

Настоятелно призовава Европейския съюз и Африканския съюз да си сътрудничат в областта на суровините, като поставят ударение по-специално на изграждането на капацитет, управлението, развитието на инфраструктурите, инвестициите, познанията и уменията в областта на геологията, както и по отношение на прозрачността на договорите за експлоатация на мините; в тази връзка призовава за въвеждането на екологосъобразни и устойчиви в социален план политики по отношение на суровините, които да бъдат в полза и на местното население;

19.

Настоятелно призовава всички държави членки на Африканския съюз да улеснят установяването на благоприятна правна и фискална рамка – от една страна, за да се насърчи икономическият растеж и да се привлекат преки чуждестранни инвестиции, а от друга страна, за да се премахне корупцията и да се намалят административната бюрокрация и случаите на недобро администриране;

20.

Настоятелно призовава лидерите на ЕС и Африка да изпълнят поетия в Триполи ангажимент и да използват стратегията като средство за насърчаване на търговията в рамките на Африка, включително предоставяне на актуализирани пакети за подкрепа на регионалните икономически общности и за подобряване на инфраструктурата на африканския континент;

21.

Отбелязва подновения ангажимент на държавите от ЕС за заделяне на 0,7 % от техния БВП до 2015 г., което е жизненоважно условие за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) до 2015 г.;

22.

Ще следи по-специално постигането на Целите на хилядолетието за развитие да бъде заложено в основата на осъществяването на всички партньорства;

23.

Припомня, че изключително важни за постигането на ЦХР са конкретните дейности в областта на майчиното здраве и здравето на децата и новородените, както и в областта на равенството между половете, образованието, поземлената политика, устойчивото развитие, достъпа до вода и до пречиствателни съоръжения и подпомагането на хората с увреждания; насърчава продължаването на програмите в областта на образованието и здравеопазването;

24.

Подчертава, че е важно да се гарантира продоволствената сигурност в цяла Африка и подчертава необходимостта от устойчиво подобряване на селското стопанство и риболова в Африка, особено по отношение на дребните земеделски производители и рибарите;

25.

Припомня преобладаващата роля на земеделието в националните икономики на африканските държави; подчертава в тази връзка основната роля на хармонизирането на санитарните и фитосанитарните стандарти, както и на изграждането на капацитет в земеделския сектор в Африка;

26.

Изразява съжаление във връзка с това, че на срещата на високо равнище не беше разгледан въпросът за настоящото придобиване на земеделски земи в Африка от някои подкрепяни от правителствата чуждестранни инвеститори, което, ако не се извършва правилно, би могло да застраши продоволствената сигурност на местно равнище и да доведе до тежки и дълготрайни последици;

27.

Счита, че лидерите на Африка и ЕС следва да покажат реална ангажираност за създаването на механизъм за избягване на незаконното изтичане на капитали за укриване на данъци, да насърчават пълна прозрачност при отчетността за всяка страна поотделно и да засилят международния натиск върху всички юрисдикции, които биха могли да позволяват избягване или укриване на данъци в Африка;

28.

Счита, че възобновяемите енергийни източници са от съществено значение за икономическото и социалното развитие на Африка и подчертава призива на председателя на Комисията г-н Барозу за зелена революция в областта на енергетиката в Африка;

29.

Приветства програмата за сътрудничество Африка–ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници, както и политическите цели, договорени на срещата на високо равнище по въпросите на енергетиката през септември 2010 г. във Виена, за постигане до 2020 г., по-специално по отношение достъпа на нови 100 млн. жители на Африка до модерни и устойчиви услуги в областта на енергетиката, удвояването на капацитета на трансграничните електроснабдителни връзки в Африка и удвояването на използването на природен газ в Африка, по-интензивното използване на възобновяеми енергийни източници в Африка и подобряването на енергийната ефикасност във всички сектори на този континент;

30.

Приканва Европейския съюз и Африканския съюз да обединят своите усилия за намаляването на емисиите, произтичащи от обезлесяването и деградацията на горите;

31.

Припомня ангажимента на Европейския съюз да предостави 7,2 млрд. евро в периода 2010–2012 г. за незабавни инициативи и проекти в областта на изменението на климата, като съществена част от тази сума е заделена за Африка;

32.

Подчертава, че на първо място и най-тежко засегнато от изменението на климата е най-бедното население по света и призовава всички действащи лица да подпомогнат развиващите се страни да се адаптират към последиците от изменението на климата, както и да се стремят към развитие с ниски въглеродни емисии, за да се изкорени бедността,

33.

Отбелязва, че постигането на напредък за глобално споразумение за климата е от изключително значение за справянето с бедността и в тази връзка подчертава огромния потенциал на природните източници – слънце, вятър, реки, приливи и отливи, с които африканските страни често разполагат в изобилие;

34.

Отбелязва положителните ефекти на миграцията и настоява върху необходимостта от обща стратегия, придружена от график и целеви проекти, така че да се намалят отрицателните последици от незаконната миграция;

35.

Припомня ангажимента на всички партньори, насочен към създаването на повече и по-качествени работни места чрез насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж;

36.

Приветства укрепването на съществуващите програми за мобилност на студентите и академичния състав, заедно с инициативи от вида на Панафриканския университет и хармонизирането на образователните структури и програми;

37.

Счита, че „изтичането на мозъци“ е основен проблем за Африка и че на специалистите, които са напуснали страните си, трябва да се предоставят силни стимули за завръщане, така че да приложат своите познания в полза на страните си на произход;

38.

Приветства стартирането на диалог на високо равнище относно политиките в областта на науките и технологиите на равнище високопоставени длъжностни лица и представители на министерствата, с цел да се укрепи рамката за сътрудничество в областта на науките и технологиите с оглед на създаването на благоприятни условия за по-бърз приобщаващ икономически растеж и социално развитие в Африка;

39.

Отбелязва липсата на представителство на Судан, чиито органи не се считат за обвързани от Декларацията на държавните и правителствените ръководители от Триполи, и в съответствие с тази декларация желае да бъдат осъществени всички елементи от мирното споразумение от 2005 г., включително и референдумът, планиран за януари 2011 г., който следва да позволи на суданците от южната част на страната да изберат по мирен път съдбата си;

40.

Изразява съжаление, че някои държавни и правителствени ръководители от най-големите държави-членки на Европейския съюз не можаха да присъстват на срещата на високо равнище между ЕС и Африка;

41.

Изразява съжаление във връзка с това, че съвместната стратегия Африка–ЕС не е придружена от финансов план, и отново призовава за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС, за да се гарантира упражняването на парламентарен контрол върху прилагането на различните европейски финансови инструменти, използвани за създаването на отделните партньорства;

42.

Изразява надежда за по-голямо участие на министерствата в осъществяването на стратегията;

43.

Призовава за това, Панафриканският парламент и Европейският парламент да могат да изпълняват своите надзорни функции по прилагането на стратегическия план за действие;

44.

Призовава националните парламенти на всички страни от Африка и ЕС да разгледат и обсъдят стратегическия план;

45.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съветите и Комисиите на Европейския съюз и на Африканския съюз, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС и на Панафриканския парламент.

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/49

—

като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално тирета 2 и 4–7 от него,

—

като взе предвид член 2, член 3, параграф 3, второ тире, член 6 и член 7 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., провъзгласена в Страсбург на 12 декември 2007 г.,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз (COM(2010)0573),

—

като взе предвид всички съответни конвенции и препоръки на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации (ООН), в това число на специализираните органи за мониторинг, в областта на основните права,

—

като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—

като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз (1),

—

като взе предвид Стокхолмската програма — отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите,

—

като взе предвид дейността и годишните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—

като взе предвид докладите на неправителствените организации (НПО) относно правата на човека,

—

като взе предвид публичното изслушване, организирано от Европейския парламент на 21 и 22 юни 2010 г. относно въздействието на Харта на основните права при изграждането на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004–2008 г. (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0344/2010),

A.

като има предвид, че съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз Съюзът се основава на общност от неделими и всеобщи ценности като зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, солидарността, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека за всички лица на територията на Европейския съюз, включително тези, които принадлежат към малцинствата; като има предвид, че ефективната защита и насърчаването на правата трябва да бъдат обща цел на всички европейски политики, в това число във външното им измерение, и съществено условие за консолидирането на Европейския съюз, като допринасят за насърчаването на мира, ценностите и принципите, свързани с правата на човека и основните свободи, както и благоденствието на народите,

Б.

като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон създаде нова ситуация в ЕС в областта на правата на човека, като предвиди задължителната правна сила на Хартата на основните права („Хартата“) и така преобразува основните ценности в конкретни права; като има предвид, че след своето приемане Хартата се превърна в източник на вдъхновение за съдебната практика на европейските съдилища; като има предвид, че Комисията публикува годишен доклад относно прилагането на Хартата и че насърчаването и прилагането на основните права, основани на Хартата, трябва да бъдат обхванати в годишните доклади на Агенцията за основните права,

В.

като има предвид, че трябва да се създаде истинска култура по отношение на основните права, която трябва да се насърчава и укрепва както в институциите на ЕС, така и в държавите-членки, по-специално при въвеждането и прилагането на правото на Съюза, независимо дали във вътрешен план или в рамките на отношенията с трети държави,

Г.

като има предвид, че в съответствие със своя правилник за дейността Европейският парламент може да разглежда, проучва и оценява състоянието на основните права ежегодно и да отправя препоръки,

1.

Подчертава, че ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и правовата държава в ЕС и са съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, а също така налагат действия на няколко равнища (международно, европейско, национално, регионално и местно); подчертава освен това ролята, която регионалните и местните органи могат да имат при конкретното прилагане и при насърчаването на тези права; поради това призовава всички институции на ЕС и правителствата и парламентите на държавите-членки да изградят в рамките на новата институционална и правна уредба, създадена от Договора от Лисабон, всеобхватна вътрешна политика в областта на правата на човека за Съюза, която да осигурява ефективни механизми за подвеждане под отговорност както на национално, така и на европейско равнище с цел овладяване на нарушенията на правата на човека;

2.

Обръща внимание на своите резолюции, на въпросите с искане за устен отговор, последван от разисквания, както и на своите констатации от мисиите през 2009 г. относно конкретни случаи, свързани с основните права, като например относно неприкосновеността на личния живот, личното достойнство и защитата на данните, относно забраната на изтезанията, относно свободата на мисълта, съвестта и религията, относно свободата на изразяване и информация, относно свободата на печата и медиите, относно недопускането на дискриминация, относно използването на малцинствените езици, относно положението на ромите и свободното движение, относно жените от ромски произход, относно дискриминацията срещу двойки от еднакъв пол, сключили брак или регистрирано партньорство, относно непълнолетните лица, относно центровете за задържане на имигранти и относно предполагаемото незаконно задържане на затворници в контекста на програмата на ЦРУ за извънредно предаване; подчертава, че всички тези резолюции отразяват ценностите, утвърдени в Хартата, показват ясния й ангажимент към ежедневна защита на основните права и изпращат политически послания към всички лица в ЕС, към държавите-членки и институциите на ЕС, както и към международните партньори;

3.

Изразява съжаление във връзка с това, че Съветът и Комисията не са предприели последващи действия във връзка с нито една от препоръките на доклада на Европейския парламент от 2007 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (3), нито са предоставили на Европейския парламент информация относно разискванията между ЕС и САЩ по тази тема;

4.

Счита, че е необходимо да се обмисли развитието в областта на защитата на основните права в периода след влизането в сила на Договора от Лисабон, и в този контекст възнамерява настоящата резолюция да изясни ролята, която всяка институция и всеки механизъм следва да изпълняват в новата европейска структура на основните права;

5.

Отново заявява, че влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. промени из основи правното лице на ЕС, който следва да се утвърждава все повече като общност на споделени ценности и принципи; поради това приветства новата многостепенна система на ЕС за защита на основните права, която има различни източници и се прилага чрез различни механизми, в това число задължителния характер на Хартата, правата, гарантирани от ЕКПЧ, чието признаване произтича от задължението на Съюза да се присъедини, както и правата, основани на конституционните традиции на държавите-членки, и тяхното тълкувание съгласно съдебната практика на ЕСПЧ и на Съда на ЕС;

6.

Отново потвърждава, че Хартата има същата правна стойност като Договорите и представлява най-съвременната кодификация на основните права, като предлага добро равновесие между права и солидарност и обхваща гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, както и правата от „трето поколение“ (т.е. правото на добра администрация, свобода на информация, здравословна околна среда и защита на потребителите); счита, че ЕС следва да създаде регулаторна уредба, за да осигури защита срещу нарушения на правата на човека от страна на стопанските субекти;

7.

Подчертава, че включването на Хартата в първичното право на ЕС, без да се разширяват компетенциите на Съюза и при спазване на принципа на субсидиарност, както се предвижда в член 51 от нея, създава нови отговорности за институциите, отговорни за вземането на решения и изпълнението, както и за държавите-членки при прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище, и че по този начин разпоредбите на Хартата станаха пряко приложими от европейските и националните съдилища; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да увеличат съгласуваността между различните органи, отговорни за мониторинга и изпълнението, с оглед на ефективното прилагане на установената цялостна рамка и утвърждаването на общоевропейски механизъм за мониторинг, както и на система за ранно предупреждение като общия периодичен преглед;

8.

Припомня, че зачитането на основните ценности на ЕС и защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи представляват обща точка в отношенията на Съюза с трети държави, и подчертава, че ЕС е обвързан от Хартата и в това отношение; припомня във връзка с това, че насърчаването на демокрацията и принципите на правовата държава върви ръка за ръка със спазването, защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи; подчертава факта, че в рамките на новата институционална структура на ЕС Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) може да предложи възможност за подобряване на последователността и ефективността на усилията за насърчаване на правата на човека и демокрацията в областта на външната политика само ако се приеме основан на правата на човека подход към структурата на службата, нейните ресурси и дейности; подчертава, че Съюзът има водеща роля за насърчаването на правата на човека по света; в това отношение призовава ЕС да осигури ефективността на клаузите за правата на човека в международните споразумения и да взема под внимание принципите на Хартата, когато сключва споразумения с трети държави, както и да поддържа съгласуваност между своите вътрешни и външни политики в областта на правата на човека;

9.

Отново потвърждава, че присъединяването на ЕС към ЕКПЧ ще предостави минимално равнище на защита на правата на човека и основните свободи в Европа и ще осигури допълнителен механизъм за укрепване на правата на човека, а именно възможността за подаване на жалба до ЕСПЧ във връзка нарушение на правата на човека, което произтича от действие на институция на ЕС или държава-членка при прилагането на правото на ЕС и попада в обхвата на ЕКПЧ, и че съдебната практика на ЕСПЧ ще осигури по този начин значителен принос към настоящите и бъдещите действия на ЕС за спазване и насърчаване на основните свободи в областта на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи, в допълнение към съдебната практика на Съда на ЕС в тази област;

10.

Призовава всички държави-членки на ЕС и Съвета на Европа да изразят ясната си политическа ангажираност и желанието си да подкрепят процеса на присъединяване и споразумението, както и да гарантират прозрачността на процеса на присъединяване, като подчертава, че е необходимо да се проведат подходящи консултации със съответните заинтересовани страни; призовава Комисията да финализира вътрешните си консултации, както и преговорите със Съвета на Европа, като намери подходящи решения на основните технически въпроси, с цел да приключи процеса на присъединяване в рамките на разумен срок и да гарантира възможно най-високо равнище на защита на правата на човека в Европа;

11.

Призовава Комисията и държавите-членки да повишават информираността относно ползите от присъединяването към ЕКПЧ и изпълняването на всички изисквания от страна на кандидатите, като разработят насоки относно подходящото прилагане и последиците от този допълнителен механизъм, за да се гарантира, че той може да се използва действително и ефикасно, както и като включат в обучението всички специалисти в съответните области;

12.

Освен това приветства създадените от Договора от Лисабон нови хоризонтални задължения за борба със социалното изключване и дискриминацията, за насърчаване на социалната справедливост и закрила, равенството между мъже и жени, зачитането на личния и семейния живот, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето, за разработване на обща политика в областта на убежището, имиграцията и борбата срещу трафика на хора, както и изричното позоваване на лицата от малцинства, което отразява още една основна ценност на Съюза; приветства факта, че Съюзът придоби статут на юридическо лице, който му позволява да се присъединява към международни договори, подобряването на съдебната защита с разширяването на обхвата на юрисдикцията на Съда на ЕС с включването на области от несъмнено значение за защитата на основните права, като например полицейското и съдебното сътрудничество в областта на наказателното право, засилената роля на Европейския парламент и националните парламенти в процеса на вземане на решения на европейско равнище, особено при оценяването на прилагането на политиката на ЕС в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, засилената роля на европейските граждани, които понастоящем имат правомощието да инициират законодателство на ЕС чрез европейската гражданска инициатива, както и задължението за поддържане на открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество (член 11, параграф 2 от ДЕС);

13.

Призовава за пълно и последователно прилагане, при спазване на международното и европейското право в областта на правата на човека, на Стокхолмската програма, която превръща в действителност задълженията и принципите, произтичащи от Договора, чрез създаването на стратегически насоки за пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

14.

Счита, че европейските институции често са действали успоредно в областта на защитата на основните права и поради това призовава за обмисляне на предприетите действия и подобряване на сътрудничеството между институциите, като например установеното междуинституционално сътрудничество за годишния мониторинг на състоянието на правата на човека в ЕС, така че всяка институция да може да извлича ползи от докладите на другите институции;

15.

Отбелязва създаването на нов портфейл „Правосъдие, основни права и гражданство“ в рамките на Комисията като показател за нейния ангажимент да увеличи усилията си в областта на основните права и свободи и като положителен отговор на многократните искания на Парламента в това отношение; подобно разделение между правосъдие и сигурност не следва да засилва нелогичното разграничаване между необходимостта от защита на правата на човека на всички хора и необходимостта от гарантиране на тяхната сигурност; новият член на Комисията следва да обръща особено внимание на политиките на ЕС за борба срещу незаконната имиграция и тероризма, а пълната подкрепа от страна на колегията от членове на Комисията е от особено значение, за да се позволи на новия член на Комисията да запази първостепенна роля;

16.

Призовава Комисията да обяви 2013 г. за Европейска година на гражданството, за да стимулира дебата относно европейското гражданство и да информира гражданите на ЕС относно техните права, по-специално новите права, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон;

17.

Очаква конкретни действия от страна на новия член на Комисията, отговарящ за този портфейл, в съответствие с вече обявените намерения: по-специално и най-важно, приветства ангажимента за въвеждане на оценка на въздействието върху основните права за всички нови законодателни предложения; за надзор върху законодателния процес, за да се гарантира, че окончателните текстове са в съответствие с Хартата; за прилагане на политика на „нулева толерантност“ за нарушения на Хартата, като се провеждат щателни разследвания и се образува процедура за нарушение в случаите, когато държавите-членки нарушават своите задължения в областта на правата на човека при прилагането на правото на ЕС; както и за гарантиране, че гражданите на ЕС са добре информирани относно новата структура на основните права; призовава за последващи действия във връзка със съобщението от 2003 г. относно член 7 от Договора за Европейския съюз (COM(2003)0606) с цел определяне на прозрачен и последователен начин за овладяване на възможните нарушения на правата на човека и подходящо използване на член 7 от ДЕС въз основа на новата структура на основните права;

18.

Припомня на Комисията да следи за това, всички нови законодателни предложения да са в съответствие с Хартата, и да извърши проверка на съществуващите инструменти в това отношение; предлага оценките на въздействието, придружаващи предложенията на Комисията, ясно да посочват дали тези предложения са в съответствие с Хартата, с цел това съображение да се превърне в неразделна част от процеса на представяне на законодателни предложения; припомня на Комисията нейната изрична задача да провежда широки консултации със заинтересованите страни, с цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза (член 11, параграф 3 от ДЕС); подчертава в това отношение значението на платформата на Агенцията за основните права като съществен източник за изпълнението на тази задача;

19.

Припомня на Комисията да провежда обективни разследвания и да образува процедури за нарушение, когато при прилагането на законодателството на ЕС дадена държава-членка наруши правата, утвърдени в Хартата; освен това припомня на Комисията да отправи искане към държавите-членки да предоставят надеждни данни и факти и да събира информация и от неправителствени източници, както и да поиска от Агенцията за основните права и от други органи в областта на правата на човека да предоставят своя принос;

20.

Обръща внимание на неотдавнашното съживяване на национализма, ксенофобията и дискриминацията в някои държави-членки и подчертава централната роля, която следва да изпълнява Комисията с цел предотвратяване на тези възможни нарушения на основните права и борба срещу тях;

21.

Подчертава значението на годишния мониторинг на спазването на Хартата, извършван от Комисията, и отбелязва, че нейните доклади за мониторинг следва да съдържат оценка на прилагането на гарантираните права, оценка на най-спорните въпроси и положението на най-уязвимите групи в Съюза, съществуващите празноти по отношение на защитата, основните тенденции и структурните проблеми на национално равнище и на равнище ЕС с цел предлагане на конкретни инициативи и мерки, препоръчва разпространението на най-добри практики сред държавите-членки;

22.

Приветства съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз, в което посочва, наред с другото, превантивния си подход по отношение на ефективното прилагане, значението на вътрешното обучение относно основните права, систематичната проверка на аспектите, свързани с основните права, в оценките на въздействието на Комисията, изготвяни от Съвета за оценка на въздействието, както и необходимите в това отношение целенасочени комуникационни мерки, специално разработени с оглед на различни ситуации; освен това приветства акцента, поставен в горепосоченото съобщение на Комисията, върху значението на политическите критерии за присъединяване, определени през 1993 г. от Европейския съвет в Копенхаген, които изискват страните кандидатки да имат стабилни институции, гарантиращи демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата; запазването на този критерий означава подкрепа за защитата на основните права в бъдещите държави-членки;

23.

Призовава Комисията да прилага ценностите и принципите, утвърдени в Договора и Хартата, както и стратегията, предвидена в Стокхолмската програма, чрез конкретни законодателни предложения, като същевременно при осъществяването на тези действия взема предвид съдебната практика на ЕСПЧ; освен това призовава за „лисабонизация“ на съществуващите достижения на правото на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество и за засилване на демократичната отчетност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

24.

Предлага установяването на работни отношения между членовете на Комисията, отговарящи за правосъдието, основните права и гражданството, и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, като те бъдат канени редовно с цел обмяна на мнения по актуални въпроси и събития в областта на основните права;

25.

Подчертава, че Европейският парламент следва също така да засили своята самостоятелна оценка на въздействието относно основните права във връзка със законодателните предложения и разглежданите изменения в хода на законодателния процес и да я направи по-систематична, по-специално като разшири възможностите, предвиждани понастоящем в член 36 от Правилника за дейността на Европейския парламент относно спазването на Хартата, и да поиска от Правната служба становища по правни въпроси, свързани с проблематиката относно основните права в ЕС;

26.

Призовава Съвета да се адаптира към промените, наложени от Договора, и да спазва Хартата в своята законотворческа дейност; поради това приветства създаването на постоянната работна група „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ към Съвета и подчертава, че е важно този нов орган да има широк мандат, за да се включват свързани с основните права въпроси от значение за ЕС и държавите-членки, да представлява форум в рамките на Съвета за обмен на гледни точки относно вътрешни въпроси в областта на правата на човека и да работи по прозрачен и ефективен начин, също така и във връзка с Европейския парламент;

27.

Отново потвърждава междуинституционалното споразумение за общ подход за оценка на въздействието (4), посочено в съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз, което постановява, че Парламентът и Съветът са отговорни за оценяването на въздействието на внасяните от тях изменения;

28.

Призовава Съвета да гарантира, че работната група на Съвета „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ (FREMP) има широк мандат, който би могъл да включи, например, обсъждане на докладите на Агенцията за основните права (в допълнение към препоръките на органите на ООН, които наблюдават спазването на договорите, и специфичните процедури и механизми на ООН) и изготвяне на официални отговори по отношение на тези доклади, оценка на външното въздействие на инструментите и политиките на ЕС в областта на правата на човека, в координация с работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM), гарантиране на координация с агенциите, които нямат мандат по отношение на правата на човека, но дейността им оказва въздействие върху тази област (напр. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX)), преглед на подписването, ратифицирането и изпълнението на международните инструменти в областта на правата на човека от страна на ЕС и на държавите-членки и създаване на форум в рамките на Съвета за обмен на мнения относно вътрешни въпроси в областта на правата на човека;

29.

Призовава за зачитане на правото на Парламента да упражнява демократичен контрол въз основа на Договорите; настоява върху необходимостта от увеличаване на прозрачността и улесняване на достъпа до документи между институциите на ЕС, с цел да се развива по-ефективно междуинституционално сътрудничество, включително отчетност по въпросите, свързани с основните права; подчертава своята роля в последващите действия във връзка с резолюциите си относно основните права в ЕС и в процеса на оценяване на работата на останалите институции на ЕС във връзка с действията или бездействието им при оценката на развитието на положението в тази област (например чрез годишните доклади), при което Парламентът съчетава политически послания с основан на факти подход; подчертава правото си, посочено в член 218, параграф 10 от ДФЕС, да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата за сключване на международни споразумения между Съюза и трети държави или международни организации;

30.

Потвърждава нарасналата роля на Съда на ЕС при гарантирането на надлежно спазване на Хартата от страна на всички институции, агенции и държави-членки на ЕС в процеса на прилагане на законодателството на ЕС и отбелязва, че това ще даде възможност на Съда на ЕС да укрепи и да продължи да развива своята съдебна практика в областта на основните права; подчертава, че е необходимо да се установи сътрудничество между националните съдилища, Съда на ЕС и ЕСПЧ с цел по-нататъшното развиване на последователна съдебна практика в областта;

31.

Подчертава ролята на Агенцията за основните права за непрекъснатото наблюдение на състоянието на основните права в рамките на Съюза и въздействието на Договора от Лисабон в тази област посредством предоставяне на анализи, помощ и експертен опит – задача, изискваща качество, обективност, ефективна безпристрастност и прозрачност; призовава Комисията да преразгледа и засили мандата на Агенцията за основните права с цел привеждане на работата ѝ в съответствие с новите изисквания въз основа на Договора от Лисабон и Хартата; посочва, че в рамките на подновения мандат ролята на Агенцията за основните права в областта на мониторинга следва да се разшири, така че да обхване присъединяващите се страни; поради това са необходими подходящи ресурси за изпълнението на нейните задачи, разширени вследствие на прилагането на Хартата; отново заявява своето искане да участва пълноценно при преразглеждането на многогодишната програма на Агенцията за основните права; приветства включването в годишния доклад на Агенцията за основните права на приложение, в което се посочва ратифицирането от страна на държавите-членки на международните инструменти в областта на правата на човека;

32.

Подчертава, че основната задача на Агенцията за основните права е да предоставя на институциите, отговорни за вземането на решения, факти и данни по въпроси, свързани с основните права, и че за тази цел тя събира и анализира информация и данни и предприема действия за повишаване на осведомеността, като провежда научни изследвания и проучвания, основани на задълбочени методологии, публикува тематични и годишни доклади, участва в мрежи и насърчава диалога с гражданското общество; приветства годишния доклад на агенцията за 2009 г. и факта, че той предлага сравнителен преглед и подчертава добрите практики в 27-те държави-членки;

33.

Призовава институциите на ЕС, отговорни за вземането на решения, да използват данните и фактите, предоставени от Агенцията за основните права, по време на подготвителния етап на законодателната дейност, в процеса на вземане на решения и/или мониторинга и да осъществяват постоянно и тясно сътрудничество с Агенцията за основните права, като същевременно се включва и нейната платформа от НПО;

34.

Призовава всички европейски агенции да изпълнят ангажимента си за защита на основните права и да включат подход, свързан с основните права, във всички свои дейности; призовава също така ЕС да гарантира пълната юридическа отговорност на агенциите си в това отношение;

35.

Счита, че FRONTEX следва да установи структурирано сътрудничество с агенциите, занимаващи се с въпроси, свързани с основните права, мигрантите или предоставянето на убежище, и със Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), с цел да се улеснят операциите, които имат отношение към защитата на правата на човека; приветства споразумението за сътрудничество между FRONTEX и Агенцията за основните права, подписано през 2010 г.;

36.

Подчертава факта, че ЕС и държавите-членки имат споделени задължения в областта на прилагането и спазването на правата на човека и основните права, в съответните си сфери на отговорност и в съответствие с принципа на субсидиарност, както и че тази споделена отговорност и компетентност представлява както възможност, така и задължение от страна на държавите-членки и на институциите на ЕС; подчертава предоставената от Договора от Лисабон по-голяма роля на националните парламенти и подкрепя установяването на официален постоянен диалог между Европейския парламент и националните парламенти;

37.

Припомня на държавите-членки тяхното задължение да предоставят при поискване на Комисията, в качеството й на пазителка на договорите, надеждни данни и факти;

38.

Подчертава значението на съдебните органи в държавите-членки, които играят основна роля за гарантиране на спазването и прилагането на основните права, и поради това настоятелно призовава да се подкрепя лесен достъп до съдилищата и производствата в разумен срок като средство за укрепване на защитата на основните права и правата на човека; настоятелно призовава държавите-членки да положат усилия в посока непрекъснато обучение на националните съдии в областта на основните права и свободи, включително новите аспекти в областта след влизането в сила на Договора от Лисабон;

39.

Счита, че действията на ЕС не следва да се ограничават единствено до мерки спрямо вече извършени нарушения на основните права, а следва също така да са насочени към предотвратяването на такива нарушения; поради това призовава за обсъждане механизмите за ранно откриване на възможни нарушения на основните права в ЕС и в неговите държави-членки, временно преустановяване на действието на мерките, представляващи такива нарушения, ускорени правни процедури за установяването дали дадена мярка противоречи на основните права на ЕС и санкции в случай че въпросните мерки се прилагат въпреки това, в противоречие с правото на ЕС;

40.

Призовава институциите на ЕС и държавите-членки да удвоят усилията си, насочени към добро информиране и повишаване на осведомеността на обществеността, тъй като основните права могат да бъдат по-ефективно защитени, ако самите лица са осведомени относно своите права и наличните механизми за тяхната защита; призовава за активно използване на опита на гражданските организации и съответните НПО, както и за поддържане на непрекъснати работни отношения с всички подобни организации при прилагането на новата структура на основните права и при предприемането на действия по конкретни случаи;

41.

Потвърждава отново правото си ежегодно да представя доклад относно състоянието на основните права в ЕС, като разглежда въпроси за основните права, свързани с институции, агенции или държави-членки на ЕС, ако това се счита за необходимо;

42.

Предлага да се намерят начини за подобряване на сътрудничеството на институциите и агенциите на ЕС с международните организации, ангажирани със защитата на основните права и свободи, както и за по-добро използване и по-ефективно насочване на резултатите от опита в тази област;

43.

Призовава институциите на ЕС да използват пълния потенциал на Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и ЕС в интерес на по-силното взаимодействие и последователност на европейско равнище и предлага да се използва по по-добър начин експертният опит, придобит чрез разработените от Съвета на Европа механизми за мониторинг, стандарти и констатации в областта на правата на човека, като по този начин се избягва дублиране на работата; потвърждава отново необходимостта Съюзът да взема по-активно участие в работата на Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, а ЕС да отчита в по-голяма степен тази работа при изпълнението на политиките в областта на свободите, сигурността и правосъдието;

44.

Призовава държавите-членки на ЕС да подпишат и ратифицират основните конвенции на Съвета на Европа и на ООН в областта на правата на човека и допълнителните факултативни протоколи към тях: наред с другите, Европейската социална харта (преработена), Конвенцията за борба с трафика на хора, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа, както и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията на ООН за статута на бежанците, конвенцията на ООН за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства, Конвенцията на ООН срещу организираната престъпност и двата протокола към нея срещу трафика на хора и прехвърлянето през граница на нелегални имигранти, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ООН за правата на детето и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; освен това предлага в рамките на европейския законодателен процес да се отчитат в по-голяма степен международните актове и към тях да се правят повече позовавания;

45.

Подчертава, че е необходимо да се отдава подходящо внимание на различните механизми на ООН за мониторинг, както и на констатациите на органите на ООН в областта на правата на човека, и предлага да се следват отблизо техните препоръки, отнасящи се до държавите-членки; подчертава значението на общия периодичен преглед (ОПП), извършван от Съвета на ООН по правата на човека; препоръчва да се работи в сътрудничество със Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН и Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците; приветства откриването в Брюксел на първата европейска регионална служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека;

46.

Подчертава важната роля и активната работа на Бюрото за демократични институции и права на човека, на специалните представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на свободата на медиите и борбата срещу трафика на хора, както и на Върховния комисар за националните малцинства;

47.

Призовава държавите-членки, заседаващи в Съвета за сигурност на ООН, да следят за това, в процедурите по вписване в списъци на предполагаеми терористи или терористични групи и на заличаването им от тях да се предвиждат гаранции на процесуалните права, както изисква съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

48.

Подчертава, че новата структура ще бъде оценявана в светлината на това колко ефективно най-неотложните въпроси и най-често срещаните нарушения се разглеждат от отговорните институции както в държавите-членки, така и на равнище ЕС, включително в рамките на външните отношения на ЕС;

49.

Поради това припомня всички свои резолюции, обсъждания и констатациите от мисиите през 2009 г. по свързани с основните права въпроси, които сочат, че има много нерешени въпроси и конкретни случаи на нарушаване на основните права, налагащи спешни действия, средносрочни стратегии и дългосрочни решения, както и последващи действия от страна на институциите на ЕС, като например:

50.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета и Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/58

—

като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар(Директива за нелоялните търговски практики) (1),

—

като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (Директива относно заблуждаващата и сравнителната реклама) (2),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (4),

—

Като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 7 (зачитане на личния и семейния живот) и член 8 (защита на личните данни),

—

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (5),

—

като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. Относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (6),

—

като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 08 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно защитата на потребителите (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно таблото за резултатите за вътрешния пазар (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно транспонирането, изпълнението и прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно Индекса за развитие на пазарите на дребно (11),

—

като взе предвид резолюцията си от 3 септември 2008 г. относно влиянието на маркетинга и рекламите върху равенството между жените и мъжете (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2009 г., озаглавено „Проследяване на резултатите за потребителите в единния пазар: Второ издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“ (COM(2009)0025), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Второ издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“(SEC(2009)0076),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 29 март 2010 г., озаглавен „Индекс за развитие на пазарите на дребно – доколко потребителите се чувстват на своя територия на вътрешния пазар – Мониторинг на интеграцията на вътрешния пазар на дребно и контролни показатели на потребителската среда в държавите-членки“(SEC(2010)0385),

—

като взе предвид доклада относно защитата на потребителите на вътрешния пазар, публикуван от Комисията през октомври 2008 г. в специалното издание на Евробарометър № 298,

—

като взе предвид аналитичния доклад относно отношението към трансграничната търговия и защитата на потребителите, публикуван от Комисията през март 2010 г. във Флаш Евробарометър № 282,

—

като взе предвид европейския подход към медийната грамотност в електронна среда (COM(2007)0833),

—

като взе предвид насоките на Комисията относно прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики (SEC(2009)1666),

—

като взе предвид становище 2/2010 относно поведенческата реклама онлайн, прието на 22 юни 2010 г. от работната група „Защита на данните по член 29“,

—

като взе предвид становище 5/2009 относно социалните мрежи онлайн, прието на 12 юни 2009 г. от работната група „Защита на данните по член 29“,

—

като взе предвид съобщението на френската Национална комисия за информатика и свободи (CNIL) от 5 февруари 2009 г., озаглавено „Целева онлайн реклама“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0338/2010),

A.

като има предвид, че рекламата стимулира конкуренцията и конкурентоспособността и вероятно ще ограничи злоупотребите с господстващо положение, както и че тя насърчава иновациите на вътрешния пазар, и от тази гледна точка е от полза за потребителите, по-специално що се отнася до разнообразието на избора, намаляването на цените и предоставянето на информация за нови продукти,

Б.

като има предвид, че рекламата представлява важен и често от основно значение източник на приходи за динамична и конкурентоспособна медийна среда и че тя активно допринася за многообразието и независимостта на печата в Европа,

В.

като има предвид, че някои рекламни практики може обаче да окажат отрицателно въздействие върху вътрешния пазар и потребителите (нелоялни практики, нахлуване в публичното/частното пространство, насочване към определена целева група потребители, пречки за влизане на вътрешния пазар и нарушаването му),

Г.

като има предвид, че все още е необходимо да се води борба с нелоялните търговски практики в областта на рекламата, като от специалното проучване Евробарометър 29 става ясно, че те са все още често срещано явление,

Д.

като има предвид важността на въздействието на развитието на комуникационните средства в областта на рекламата, по-специално чрез развитието на интернет, социалните мрежи, форумите, блоговете, нарастващата мобилност на ползвателите и подема на цифровите продукти,

Е.

като има предвид, че по отношение на известно отдръпване от страна на потребителите пред разнообразието от рекламни съобщения, понастоящем съществува изкушението да се използват новите комуникационни технологии за разпространяване на съобщения с търговска цел, като в същото време те не са ясно обозначени като такива и поради това могат да подведат потребителя,

Ж.

като има предвид, че разработването на новите онлайн рекламни практики и на подобни такива чрез мобилни устройства поражда съвкупност от въпроси, които следва да бъдат разгледани с цел гарантиране на висока степен на защита на ползвателите,

З.

като има предвид, че онлайн рекламата изпълнява важна икономическа роля, по-специално чрез финансирането на безплатни услуги, и че тя се увеличи по експоненциален начин,