5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/1

—

като взе предвид Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (2),

—

като взе предвид Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (3),

—

като взе предвид Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (4),

—

като взе предвид Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и услуги и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (5),

—

като взе предвид Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (6),

—

като взе предвид Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаването на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (8),

—

като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (9),

—

като взе предвид обществената консултация, започната на 2 март 2010 г. от Комисията, относно бъдещите принципи на универсална услуга в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2010 г., озаглавено „Европейският широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж COM(2010)0472,

—

като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър (COM(2010)0471),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 20 септември 2010 г. относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA),

—

като взе предвид работния документ на Комитета за регулиране на съобщенията към Комисията, озаглавен „Широколентов достъп в ЕС: положението към 1 юли 2010 г.“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 август 2010 г., озаглавено „Доклад за напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения през 2009 година (15-ти доклад)“ SEC(2010)0630 (COM(2010)0253),

—

като взе предвид четвъртото издание на „Индекс за развитие на пазарите на дребно – как пазарите да работят в полза на потребителите“, публикуван през октомври 2010 г.,

—

като взе предвид Решение 91/396/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно въвеждането на единен европейски номер за спешни повиквания (10),

—

като взе предвид Препоръката на Комисията относно обработката на информация за местонахождението на обаждащия се в електронните съобщителни мрежи с цел подобряване на локализацията при услугите за спешни повиквания,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 година относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО (11),

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г.,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 2 (Право на живот), 3 (Право на неприкосновеност на личността), 6 (Право на свобода и сигурност), 26 (Интеграция на хората с увреждания) и 35 (Закрила на здравето),

—

като взе предвид проучването, озаглавено „Единният европейски номер 112 за спешни повиквания“ (Флаш Евробарометър 314),

—

като взе предвид работния документ на Комитета за регулиране на съобщенията към Комисията, озаглавен „Прилагане на европейския номер за спешни повиквания 112 – резултати от четвъртия кръг за събиране на данни” (10 февруари 2011 г.),

—

като взе предвид своята декларация от 25 септември 2007 г. относно европейския номер за спешни повиквания 112 (12),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0220/2011),

А.

като има предвид, че Директивата за универсалната услуга (USD) предотвратява социалното изключване, като гарантира на гражданите в селските и най-отдалечените райони или на домакинствата с нисък доход достъп до основни и съществени телекомуникационни услуги,

Б.

като има предвид, че трябва да се обърне специално внимание, за да се гарантира, че уязвимите групи не са пренебрегнати, както и че следва да се предприемат специални ефективни мерки за гарантиране на тяхното социално приобщаване и достъп до услуги при равни условия с всички други граждани,

В.

като има предвид, че развиващите се технологии, особено мобилната телефония на достъпни цени, допринасят за осигуряването на достъп до основни телекомуникационни услуги на мнозинството граждани,

Г.

като има предвид, че универсалната услуга се определя като „минимален набор от услуги с определено качество, до които крайните потребители имат достъп на достъпна цена в контекста на конкретните национални условия, без това да нарушава конкуренцията”,

Д.

като има предвид, че универсалната услуга следва да осигури достъп до услуги, които са от съществено значение за участието в обществото на всички граждани, в случаите, когато пазарните сили сами по себе си не са способни да направят това,

Е.

като има предвид, че една от ключовите цели за изпълнение на Програмата за цифрови технологии е основно широколентово покритие на 100 % от европейските граждани до 2013 г., като счита въпреки това, че там, където вече съществуват широколентови връзки, броят на включените в тях домакинства възлиза на приблизително 50 %,

Ж.

като има предвид, че все още не е възможно да бъде направена оценка на прилагането на преработената Директива за универсалната услуга и правата на потребителите, тъй като срокът за въвеждане в националното законодателство е 25 май 2011 г., а три годишният период, необходим преди извършване на оценка на правилното и всеобхватно прилагане на всички разпоредби на директивата, едва е започнал,

З.

като има предвид, че въпреки че съществуващото законодателство предоставя положителни резултати за гражданите, то не е самоцел, и че също така е необходимо извличането на максимални ползи от новите мерки посредством непрекъснато извършване на мониторинг от страна на държавите-членки, а също така са необходими и усилия за подобряване на качеството, пълнотата и видимостта на информацията,

И.

като има предвид, че единният пазар всъщност никога не може да бъде считан за завършен и че той следва постоянно да бъде оценяван, така че да отразява гаранциите за социална защита, технологичния напредък и появата на иновативни решения; като има предвид, освен това, че мерките за насърчаване на растежа и работните места са от ключово значение, за да се гарантира незабавното осъществяване и пускане в действие на единния пазар и единния цифров пазар с цел постигане на ползи за гражданите на ЕС, потребителите и предприятията,

Й.

като има предвид, че стремежът към напредък е движещата сила и носителят на идеята и задачите, определени от законодателите в Европейския съюз; като има предвид, че предложенията за ново законодателство или за изменение на съществуващото трябва да отчитат фактическия опит и възможностите за прилагане; като има предвид, че законодателните адаптации трябва да се радват на ясна политическа подкрепа, потвърдена допълнително от обективна оценка на разходите и ползите и от оценка на социално-икономическите аспекти като решаващ фактор,

К.

като има предвид, че Европейският номер за спешни повиквания „112“, създаден през 1991 г. с решение на Съвета с цел осигуряване на възможност на гражданите да имат достъп до всички служби за спешна помощ (пожарна, полиция и Бърза помощ), е единственият номер за спешни повиквания, на който гражданите могат да осъществят връзка във всички държави-членки на Европейския съюз, както и че голяма част от европейците все още не са запознати с него и че след 2000 г. не се наблюдава напредък,

Л.

като има предвид, че декларацията от 11 март 2008 г. относно ранното предупреждение на гражданите при тежки извънредни ситуации (13) беше подписана от 432 членове на ЕП,

М.

като има предвид, че продължават да са необходими усилия за оценяване и гарантиране на качеството на услугата при набиране на телефонен номер „112“ по отношение както на телекомуникациите, така и на функционирането и координацията на службите за спешна помощ, които зависят от множество фактори, и като има предвид, че не е направена всеобхватна и подробна оценка на реалното състояние на прилагането на услугата „112“ в ЕС въз основа на опита на гражданите, и най-вече оценка на достъпността, оперативната съвместимост и времето, необходимо за реагиране,

Н.

като има предвид, че няколко скорошни бедствия показаха, че ранното предупреждение и сигнализиране на гражданите в случай на тежки извънредни ситуации и бедствия, които предстоят или са в ход, е необходимо с оглед на намаляване на страданието и загубата на живот,

1.

Подчертава значението на задълженията за предоставяне на универсална услуга като спасителна мрежа за социално включване, когато пазарните сили сами по себе си не са успели да предоставят основни услуги за гражданите и предприятията;

2.

Подкрепя редовното извършване на оценки, като част от Директивата относно универсалната услуга и правата на потребителите, на целесъобразността на съществуващите законодателни разпоредби на ЕС по отношение на универсалната услуга в контекста на социалните, икономическите и технологичните развития, за да бъдат установени и въведени подходящи определения, които отразяват развитието на реалните потребности и изисквания на гражданите и водят до подобрение на качеството на услугите;

3.

Призовава ЕС да даде нови насоки за най-добро изпълнение и прилагане на преработената Директива за универсалната услуга, като се избягват нарушенията на пазара и същевременно на държавите-членки се дава възможността да приемат разпоредби, които са съобразени в най-голяма степен с техните национални условия;

4.

Подкрепя целите на програмата в областта на цифровите технологии за „широколентов достъп за всички“ и изразява убеждението, че всеобщият достъп до широколентов интернет помага на гражданите и предприятията да извличат пълна полза от единния цифров пазар, по-специално чрез подобряване на социалното включване, създаване на нови възможности за новаторските в социално и екологично отношение предприятия, за работни места, растеж и нарастване на възможностите за трансгранична търговия; за тази цел подкрепя насърчаването на цифровата грамотност;

5.

Призовава Комисията да предостави по-голяма финансова подкрепа за местните проекти, които осигуряват достъп до цифрови технологии, както и за всички общности, които помагат на групите в неравностойно положение да имат достъп до технологични устройства посредством осигуряването на връзка в обществени сгради, предлагащи свободен интернет достъп;

6.

Подчертава, че съчетаването на политики и технологии (като например проводникови, кабелни, оптични, мобилни и сателитни мрежи) може да стимулира развитието на нови онлайн услуги и приложения от страна на предприятията и обществените органи, като например електронно управление, електронно здравеопазване и електронно образование, като това от своя страна стимулира търсенето на по-бързи интернет връзки, увеличава възвръщаемостта на инвестициите в отворени широколентови мрежи и по този начин насърчава публично-частните партньорства и развитието на единния цифров пазар и същевременно спомага за по-ефективното приобщаване на маргинализирани граждани;

7.

Подчертава значението на правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и в контекста на широкото преразглеждане на тези правила счита, че е изключително важно местните и регионалните органи да използват мерки за насърчаване на тяхното участие в инвестиции в комуникационни технологии и в доставки на развойни продукти (като средство за представяне на пазара на резултатите от научните изследвания), както и електронните обществени поръчки да бъдат широко разпространени;

8.

Призовава за ефективно транспониране на рамката за телекомуникациите, по-специално на нейните разпоредби за неутралност на мрежата, така че крайните потребители да могат да разполагат с достъп до услугите и съдържанието и да използват приложенията в интернет по свой избор;

9.

Подчертава, че универсалната услуга не е единственият или основен двигател за постигане на целта „широколентов достъп за всички“ поради необходимите големи инвестиционни разходи, като не е задължително те да могат да предоставят на потребителите значително подобрени услуги; въпреки това отбелязва, че съгласно член 15 от Директивата за универсалната услуга следва да се извършва периодичен преглед на обхвата на универсалната услуга, и подчертава, че този преглед следва да отчита оценката на прилагането на разпоредбите на директивата и заключенията от продължаващата оценка на въздействието, по-конкретно по отношение на степента на разгръщане на широколентовите мрежи и реалното включване в тях на домакинствата;

10.

Счита, че налагането на задължение за осигуряване на широколентов достъп няма автоматично да доведе до по-голямо разпространение; следователно призовава Комисията и държавите-членки по-скоро да засилят мерките за стимулиране на търсенето и разпространението, отколкото просто да гарантират свързаност; освен това счита, че задълженията за предоставяне на универсална услуга в крайна сметка биха могли, евентуално като средносрочна цел, да се превърнат в допълнителен стимул за разработването на широколентови технологии, но че правилно разработените национални програми следва да постигнат целите за универсален широколентов достъп;

11.

Счита, че ефективната политика в областта на радиочестотния спектър, която дава възможност за хармонизирано използване на „цифровия дивидент“ и благоприятното спрямо инвестициите регулиране също представляват важни инструменти за повишаване на широколентовия обхват;

12.

Призовава Комисията да завърши продължаващата оценка на въздействието и да предостави на законодателите надеждни данни относно сегашното състояние на приемането, очакваното търсене и подобрение на задълженията за предоставяне на универсална услуга чрез широколентов интернет и, накрая, анализ на най-ефективния механизъм за финансиране за държавите-членки, потребителите и предприятията за представянето на задълженията за предоставяне на универсална услуга, като същевременно се избягват неефективните разходи и прекомерната тежест;

13.

Призовава Комисията, успоредно и в сътрудничество с националните регулаторни органи (НРО), да следи внимателно пазарите, за да гарантира, че тези държави-членки, които вече са в състояние или желаят да предоставят задължения за предоставяне на универсална услуга в целия диапазон на широколентовите технологии и скорости, могат да сторят това в случаи на пазарна неефективност, без всъщност да създават нарушения на пазара;

14.

Приветства решението на Комисията да извърши задълбочено проучване за предоставянето на интернет услуги след публикуването на четвъртото издание на индекса за развитие на пазарите на дребно;

15.

Призовава Комисията и държавите-членки, с помощта на НРО, да проучат възможностите за еднакво прилагане на задълженията за предоставяне на универсална услуга и разпоредбите относно правата на потребителите, което би гарантирало достъпа за уязвими групи, и особено за хората с увреждания, не само чрез въвеждане на специално крайно оборудване и икономически поносими тарифи, но също чрез предоставянето на подходяща информация и действителен избор за потребителите по отношение на предлаганите услуги и обслужването след продажбата;

16.

Счита въпреки това, че основната разпоредба за финансиране на универсалната услуга, с която се гарантира, че то се извършва по недискриминационен и прозрачен начин, следва да се запази в законодателството на ЕС и нейният обхват следва да бъде разширен, така че да обхваща задължения, свързани с пренос на данни и гласови услуги;

17.

Подчертава, че европейският номер 112 за спешни повиквания може да бъде животоспасяващ и да повиши защитата на гражданите на ЕС, като изпълнява функциите на важна система за подкрепа за гражданите и потребителите в рамките на единния пазар; подчертава значението на гарантирането на безпроблемното функциониране на номер 112 в рамките на целия Съюз; счита, че Комисията следва да гарантира достъпа до тази услуга на всички сегменти на обществото, включително на хората с увреждания (хората с увреден слух, със затруднения в речта и др.) и другите уязвими групи;

18.

При все това изразява съжаление, че европейският номер 112 за спешни повиквания далеч не е разгърнал всички свои възможности; съответно счита, че все още трябва да бъдат предприети основни стъпки с оглед на неговото разпознаване от гражданите, наред с други въпроси във връзка с технологиите и подобряването на координацията;

19.

Отбелязва, че според проучване на Евробарометър, публикувано през февруари 2011 г., само 26 % от гражданите на ЕС спонтанно разпознават 112 като номера за спешни повиквания и посочва, че 58 % от гражданите все още изразяват несъгласие с твърдението, че хората в техните страни са добре информирани за съществуването на номер 112 за спешни повиквания (14);

20.

Настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да полагат съвместни и по-усърдни усилия за повишаване на осведомеността на обществеността относно съществуването и функциите на номер 112, а именно чрез разработване на целева и широкообхватна комуникационна стратегия, в която се разглеждат тревогите и съмненията на гражданите във връзка с механиката на системата;

21.

Призовава Комисията и държавите-членки да активизират още повече информационната си дейност, така че до всички граждани на ЕС и до всички пътуващи в ЕС да достигне информацията чрез средствата за масово осведомяване, по-специално чрез печата и аудиовизуалните медии, и чрез информационни кампании, че номерът 112 за спешни повиквания е номерът на ЕС за спешни повиквания, и да организират и подкрепят дейности по популяризирането му сред обществеността, както и в рамките на мероприятията, провеждани всяка година на 11 февруари, който е обявен за „Европейски ден на номер 112“; посочва, че следва да се обърне особено внимание на практическата информация, като например се подчертае, че 112 е европейският номер за спешни повиквания и че той може да се набира безплатно от стационарни и мобилни телефони навсякъде в ЕС;

22.

Отбелязва значителните различия сред държавите-членки по отношение на информираността относно европейския номер 112 за спешни повиквания и призовава държавите-членки да обменят опит и най-добри практики, за да може към 2020 г. най-малко 80 % от гражданите на ЕС да разпознават спонтанно номер 112 като номера за спешни повиквания, който може да бъде използван за повикване на службите за спешна помощ навсякъде в Европейския съюз;

23.

Призовава държавите-членки да използват най-подходящите места за разпространение на информация относно телефон 112 за спешни повиквания, чрез които лесно могат да бъдат информирани голям брой домакинства, по-специално лекарските кабинети и аптеките, болниците и клиниките, учебните заведения като училищата и университетите, както и летищата, пристанищата и железопътните гари, като се има предвид, че номер 112 е особено полезен за пътуващите, както и информационните портали на националните служби за спешна помощ;

24.

Призовава Комисията и държавите-членки също да популяризират 112 като номер на ЕС за спешни повиквания по интернет и по радиото, тъй като това са две от медиите, най-често използвани от младите хора и хората, които пътуват често; подчертава, че само 16 % от хората, осведомени за номер 112, са научили за него от радиото и само 11 % — от интернет;

25.

Призовава всички държави-членки да осигурят изписването на видно място на номер 112 на всички автомобили на аварийните служби, включително полицейски коли, линейки, противопожарни автомобили, както и на превозни средства на други служби;

26.

Отбелязва въпреки това, че от много години държавите-членки разполагат с номера за спешни повиквания и подчертава, че когато те възнамеряват да запазят тези национални номера, е важно да не се излага на риск осведомеността и да не се причинява объркване относно това кой точно номер следва да бъде набиран;

27.

Изразява съжаление, че държавите-членки все още не са осигурили предоставянето на обхванатите от номер 112 служби на своевременна, точна и надеждна информация за местоположението; съответно призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки, да подобри значително и във възможно най-кратки срокове точността и надеждността на информацията за местоположението на обаждащия се в съответствие с новите правила на ЕС за телекомуникациите и да усъвършенства технологията, за да се постигне задължително автоматично локализиране на всички обаждания на номер 112, включително от използващите роуминг клиенти, в рамките на няколко секунди с оглед на предоставянето на тази жизненоважна информация на диспечерите и на оказващите първа помощ, и следователно да бъде от полза за гражданите; призовава Комисията да предвиди предприемането на действия срещу държавите-членки, които не изпълняват своите задължения в това отношение;

28.

Изисква държавите-членки и Комисията да приложат мерки за подобряване на достъпа до финансиране с цел подкрепа за научноизследователски проекти, така че да се гарантира разработването на възможно най-добрите технологии за локализиране на обаждащия се, включително чрез интернет телефония, и съответно подкрепя развитието на следващо поколение стандарти и регулации; отправя искане за разпределяне на средствата по Програмата за подкрепа на политиката в областта на ИКТ, посочени в бюджетите на ЕС за 2009, 2010 и 2011 г., за да се подпомогне тестването и прилагането на иновативни услуги (основани на достъп до номер 112 чрез интернет телефония и интернет протокол (IP)), които биха могли да бъдат направени чрез независещи от мрежи приложения в очакване на установяването на следващо поколение система за номер 112 в ЕС; приканва Комисията също така да проучи използването на следващо поколение приложения за номер 112, като например текстови, видео и социални мрежи, а също и начина, по който тези приложения, които в момента са на разположение на гражданите, могат да се използват за спешни съобщения с цел подобряване на достъпа до номер 112 и по-добро реагиране на инициираните от гражданите спешни повиквания;

29.

Счита, че чрез правни разпоредби, спешните повиквания (eCall) следва да бъдат превърнати в задължителна услуга;

30.

Подчертава важността на по-доброто координиране между органите за реакция при спешни ситуации както на национално, така и на трансгранично/ЕС равнище, за да се постигне най-високо равнище на ефективност и за тази цел призовава Комисията да подкрепи администрациите на държавите-членки и да се координира с тях, за да проучи начините за подобряване на оперативната съвместимост между техните системи;

31.

Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки, във възможно най-кратки срокове да определи изисквания за надеждност и качество за цялата верига на услугата 112 и да установи показатели за изпълнение и насоки относно качеството на услугата 112 въз основа на опита на гражданите, като се отчита необходимостта от достъпност, оперативна съвместимост между службите за спешна помощ, многоезичие и своевременна и качествена намеса от страна на службите за спешна помощ;

32.

Препоръчва с оглед повишаване на ефективността на услугата за спешна помощ 112 в ЕС, създаването на програма за действие в подкрепа на обмена на опит и най-добри практики между НРО, службите за спешна помощ и организациите на гражданското общество в държавите-членки, като този обмен следва да обхваща и организациите в страните кандидатки и съседните страни на ЕС; за тази цел предлага изграждането на мрежа от експерти; препоръчва по-специално обмен на най-добри практики между държавите-членки във връзка с поемането на обажданията на номер 112, в частност за обучението на операторите, използването на единен оператор, който да поема обаждането и да използва онлайн и преводачески услуги, които биха могли да помогнат на хора, които не говорят езика на страната, в която използват службите за спешна помощ;

33.

Призовава държавите-членки да предприемат мерките, необходими за намаляване на броя на неуспешните спешни обаждания и за съкращаване на времето, необходимо за активиране на обаждането и за отговор и намаляване на броя на фалшиви повиквания; призовава държавите-членки да обменят най-добри практики относно блокирането на обаждания от мобилни телефони без SIM-карти;

34.

Подчертава необходимостта да се гарантира достъпът на хора с различни видове увреждания и на уязвимите групи до номер 112 и настоятелно призовава по-специално за стандартизирането на достъпа на тези групи до номер 112, евентуално чрез осигуряването на специални крайни устройства за ползватели със слухови или зрителни увреждания, услуги за предаване на текст или жестомимични услуги или друго специално оборудване; призовава също така Комисията и държавите-членки да положат повече усилия за повишаване на осведомеността сред тези хора относно номер 112 чрез използването на комуникации, специално приспособени към техните потребности;

35.

Призовава Комисията да извърши проучване на постиженията на службите в работата на номера 112 за спешни повиквания до настоящия момент и на сътрудничеството между съответните органи, с цел подобряване на тази услуга, а също и на отделните мерки, предприети от държавите-членки до момента; освен това призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на услугата 112 от гласови обаждания към текстови съобщения (SMS), така че текстът „112“ да подбужда към спешно реагиране;

36.

Призовава Комисията да оцени, чрез независими органи и най-късно до края на 2012 г., реалните резултати от номера 112 за гражданите в рамките на целия ЕС, като се оценяват най-вече достъпността, оперативната съвместимост и времето за намеса; във връзка с това Комисията също така е приканена да предостави в рамките на същия срок общ преглед на правно обвързващото и практически прилаганото време за намеса в ЕС и да разшири обхвата на проучването на въздействието в рамките на спешните повиквания (eCall), така че то да обхваща човешките и финансовите последици от функционирането на номера 112;

37.

Призовава държавите-членки и Комисията, предвид факта, че тази технология вече съществува, да насърчат установяването на „система за превключване на 112“, т.е. обща за ЕС, универсална, многоезична, достъпна, опростена и ефективна взаимосвързана система за предупреждение и сигнализиране на гражданите в случай на предстоящи или настъпващи природни бедствия и/или предизвикани от човека тежки извънредни ситуации и бедствия от всякакъв вид; счита, че тази система следва да бъде въведена, без да се нарушава правото на неприкосновеност на личния живот, и да бъде придружена от подходящи информационни и образователни кампании за гражданите;

38.

Призовава Комисията да разгледа възможността за бъдеща услуга „116“, сходна с услугата „112“ за граждани в тежко емоционално състояние, страдащи от депресия или други психически проблеми;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/9

—

като взе предвид доклада на Комисията от 5 юли 2010 г., озаглавен „Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция – „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“ (COM(2010)0355), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията относно „Услугите за търговия на дребно на вътрешния пазар“ (SEC(2010)0807),

—

като взе предвид отговорите на проведените от Комисията обществени консултации относно доклада за наблюдението на пазара на дребно (проведени в периода 5 юли – 10 септември 2010 г.),

—

като взе предвид кръглата маса относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно за стопанския сектор и потребителите, проведен от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на 25 януари 2011 г.,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 януари 2011 г. относно „Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция – Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика: 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид доклада на проф. Mario Monti от 9 май 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2010 г. относно Акта за единния пазар,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2010 г., озаглавено „Разумно регулиране в Европейския съюз“ (COM(2010)0543),

—

като взе предвид четвъртото издание на „Индекс за развитие на пазарите на дребно – как пазарите да работят в полза на потребителите“ (есенно издание – октомври 2010 г.) и петото издание на „Индекс на условията за потребителите – как потребителите да се чувстват уверени на вътрешния пазар“ (пролетно издание - март 2011 г.),

—

като взе предвид 21-ото издание на „Табло за резултатите за вътрешния пазар“, публикувано на 23 септември 2010 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г. относно по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (COM(2009)0591),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г. озаглавено „Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

—

като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави-членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (3),

—

като взе предвид Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО на Съвета (4),

—

като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (5),

—

като взе предвид своята позиция от 23 юни 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно единния пазар за предприятията и растежа (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно Единния пазар за европейците (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно защитата на потребителите (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно таблото за резултатите за вътрешния пазар (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно SOLVIT (16),

—

като взе предвид своята декларация от 19 февруари 2008 г. за разследване и премахване на злоупотребата с господстващо положение от страна на големите супермаркети, осъществяващи дейността си в Европейския съюз (17),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0217/2011),

A.

като има предвид, че тенденциите към протекционизъм в Европа са обезпокояващи,

Б.

като има предвид, че реалната икономика трябва отново да бъде поставена в центъра на политическата програма, за да се разгърне пълният потенциал на вътрешния пазар,

В.

като има предвид, че пазарът на дребно е ключов компонент от нашия ангажимент за даване на нов импулс на вътрешния пазар,

Г.

като има предвид, че като голям потребител на енергия и производител на отпадъци пазарът на дребно може да има ключов принос за устойчивостта, включително за енергийните цели на ЕС 20-20-20,

Д.

като има предвид,че икономическите възможности за трансгранична търговия онлайн не се реализират задоволително поради различни пречки като езикови бариери, несигурност в системата, неподходяща и недостатъчна информация и липса на административна координация и сътрудничество, които карат потребителите да се въздържат от покупка онлайн от търговци на дребно в други държави-членки, а търговците на дребно – да се въздържат от продажба онлайн в чужбина,

1.

Подчертава, че секторът на търговията на дребно е стимул за растеж, конкурентоспособност и работни места в Европа и играе ключова роля за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“;

2.

Подчертава, че търговците на дребно предлагат разнообразни и съвременни начини за покупка и продажба на стоки и услуги и допринасят за наличието на по-голям избор за потребителите, както и гъвкави и задоволителни възможности за заетост, по-специално за младите хора;

3.

Призовава институциите на ЕС да отдадат възможно най-голям политически приоритет на сектора на търговията на дребно в ролята му на стълб на Акта за единния пазар и средство за възстановяване на общественото доверие в единния пазар;

4.

Призовава Комисията да засили координацията между отделните политики и да възприеме цялостен, дългосрочен подход към сектора на търговията на дребно;

5.

Изразява съжаление, че сериозни препятствия все още пречат на сектора на търговията на дребно да достигне пълния си потенциал във и извън интернет мрежата; подчертава необходимостта незабавно да се вземат мерки във връзка с тези препятствия;

6.

Подчертава, че търговците на дребно и доставчиците носят споделена отговорност за изграждането на един по-ефикасен, прозрачен и по-справедлив пазар на дребно;

7.

Счита, че основният акцент трябва да бъде поставен върху ефективното прилагане на принципите на Договора, съществуващите правила и инструменти на вътрешния пазар и саморегулацията преди обмислянето на регулаторен подход, ако е целесъобразно;

8.

Изразява загриженост, че рестриктивните национални правила, различните тълкувания и неподходящото прилагане възпрепятстват свободното движение на стоки и услуги в ЕС; подчертава, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, по-специално малките и средните предприятия (МСП), като по този начин ограничават потенциалната полза на единния пазар за европейските граждани и предприятията;

9.

Отчита необходимостта Комисията допълнително да анализира причините за ценовите разлики в рамките на ЕС въз основа на подходящи статистически инструменти, с цел да се гарантира по-голяма прозрачност и сравнимост на цените за потребителите, без да се засягат европейските и националните фискални разпоредби и разпоредби в областта на пазара на труда, като по този начин се насърчават по-информираният избор и по-голямото доверие в трансграничната търговия; припомня необходимостта от активно сътрудничество между националните статистически агенции за тази цел;

10.

Настоятелно призовава държавите-членки да прилагат изцяло и правилно правилата и законодателството относно вътрешния пазар – особено Законодателния пакет за стоките, Директивата за услугите, Директивата относно забавянето на плащане, Директивата за електронната търговия, „Small Business Act“ и Директивата за нелоялни търговски практики; наред с това изисква от държавите-членки да премахнат припокриванията и да намалят административните тежести и регулаторните бариери, които могат да ограничат растежа и създаването на работни места;

11.

Изисква от Комисията да наблюдава държавите-членки по-отблизо, за да намали дефицита при транспонирането и да гарантира ефективно взаимно признаване на стоки и услуги; изисква от Комисията да гарантира също така опростяването на съществуващите правила;

12.

Отбелязва затрудненията, пред които са изправени независимите търговци на дребно в Европа, и счита, че законодателството в областта на пазара на дребно следва да бъде в по-голяма степен основано на факти, особено що се отнася до необходимостта от адекватно проучване и разбиране на въздействието на законодателството върху малките предприятия;

13.

Насърчава обединения на стопански субекти и асоциациите на потребителите, подкрепяни от Комисията, да предоставят повече информация, обучение и правни консултации на заинтересованите страни относно техните права и инструментите за решаване на проблеми, които са на тяхно разположение, като например SOLVIT, както и да подкрепят обмена на най-добри практики помежду си;

14.

Подчертава, че фрагментираната система на плащане е пречка пред търговията; призовава Комисията да подобри Единната зона за плащания в евро (SEPA) с цел развитие на основна услуга за плащания, достъпна за всички карти, насърчаване на конкуренцията между разплащателните средства чрез премахване на бариерите, повишаване на прозрачността на разходите за транзакции и премахване на необоснованите обменни такси; наред с това призовава Комисията да гарантира по-бързи банкови преводи в рамките на ЕС; освен това посочва, че SEPA може да се счита за полезен инструмент в борбата срещу неофициалната икономика;

15.

Обръща внимание върху опасенията, изразени от част от гражданското общество и МСП, относно нарастването на броя на търговските центрове и намаляването на броя на малките магазини и пазари в отдалечени райони и в центровете на градовете;

16.

Изтъква, че планирането на търговията на дребно следва да предостави структурна рамка за конкурирането между дружествата, да засили свободата на избор на потребителите и да позволи достъп до стоки и услуги, особено в по-трудно достъпни и слабо населени райони или при намалена мобилност на потребителите; наред с това поставя акцент върху социалната, културна и екологична роля, която местните магазини и пазари играят за съживяването на селските и градските зони; във връзка с това настоятелно призовава държавите-членки да насърчават устойчивите местни общности, като насърчават иновациите и растежа на МСП;

17.

Подчертава, че МСП са гръбнакът на европейската икономика и изпълняват уникална роля за създаването на работни места, по-специално в селските райони, както и за насърчаване на иновациите и растежа в сектора на търговията на дребно в местните общности в целия ЕС;

18.

Счита, че на достъпността следва да се обърне внимание при пълно зачитане на субсидиарността;

19.

Признава, че държавите-членки носят отговорност за своите политики за местоположение на търговските обекти и че устойчивостта, мобилността, регионалното благоустройство и териториалната консолидация са важни фактори, които трябва да бъдат отчетени при вземането на решение относно допустимостта на нови места за магазини;

20.

Счита, че стимулите за обновяване на жилищния фонд в градовете, включително чрез използване на структурните фондове, биха могли да дадат възможност за намаляване на наемите (публично-частни партньорства) и за улесняване на възстановяването на икономическата активност, по-специално на местните предприятия, които подпомагат икономическото и социалното развитие;

21.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да извърши изследване на въздействието и възможните последствия от създаването на хипермаркети или търговски центрове що се отнася до пазара на труда, МСП и потребителите;

22.

Отбелязва голямата загриженост, изразена от пътуващи улични продавачи, които извършват продажби на обществени места, във връзка с възможността Директива 2006/123/ЕО да бъде приложена в държавите-членки, разширявайки понятието „природни ресурси“ така, че то да включва и обществената земя, което ще доведе до ограничаване на срока на концесиите за извършване на търговия на обществени места; това ще бъде твърде неблагоприятно за заетостта, за свободата на избор на потребителите и за самото съществуване на традиционните местни улични пазари;

23.

Подчертава, че електронната търговия е важно допълнение към търговията извън интернет и че следва да се предприемат необходимите действия за развитието на нейния пълен потенциал, включително за подобряване на достъпа до интернет в най-отдалечените райони на Европейския съюз; призовава Комисията да включи в предстоящото съобщение относно електронната търговия мерки за засилване на доверието, по-специално чрез опростяване на регистрацията на домейни отвъд границите, подобряване на сигурните онлайн плащания, улесняване на трансграничното събиране на вземания и подобряване на информацията за потребителите относно техните права, по-специално правото на прекратяване и възможностите за търсене на обезщетение;

24.

Изразява съжаление относно значителния брой пречки пред свободата на установяване на търговците на дребно в ЕС; изразява загриженост по-специално относно определени национални търговски и данъчни закони, които на практика имат дискриминиращо въздействие спрямо чуждестранните търговци на дребно;

25.

Призовава Комисията да действа по-решително по отношение на всяка държава-членка, нарушаваща принципите на вътрешния пазар, да направи по-бързи процедурите за нарушение чрез „ускорен“ подход и да докладва на Европейския парламент веднъж годишно за решените случаи в областта на търговията на дребно;

26.

Отново заявява, че свободната и лоялна конкуренция, свободата на договаряне и правилното прилагане на съответното законодателство са ключ към правилното функциониране на пазара на дребно;

27.

Признава, че дружествата разполагат с различно пазарно влияние, че те трябва да действат икономически обосновано и че ЕС се нуждае от икономически шампиони, за да се конкурира на световната сцена;

28.

Изтъква обаче широко разпространената загриженост относно господстващото положение на пазара от страна на по-големи участници, по отношение на които често остава впечатлението, че налагат несправедливи условия на по-слабите доставчици и търговци на дребно, например чрез необосновани механизми за селективна дистрибуция, сегментиране на географски принцип, ценови контрол, изключване без предизвестие и други рестриктивни практики, като по този начин нарушават конкуренцията; подчертава, че цялата верига за доставки за търговията на дребно е засегната от подобни практики; осъжда практики, които злоупотребяват с дисбаланса на влияние между стопанските субекти и засягат истинската свобода на договаряне; подчертава, че повишаването на осведомеността на всички участници относно техните договорни права, особено на МСП, ще допринесе за предотвратяване на тези практики;

29.

Признава, че франчайзингът представлява добър начин за оцеляване на независимите търговци на дребно във високо конкурентна среда; отбелязва със загриженост, че договорите, с които търговците на дребно могат да станат франчайзополучатели, стават все по-строги;

30.

Изтъква, че собствените марки следва да се развиват по начин, който да осигурява по-добър потребителски избор, в частност по отношение на прозрачността, качеството на информацията и разнообразието, както и да предоставят ясни възможности за МСП за иновации и разширяване;

31.

Счита, че „паразитното копиране“, което може да бъде резултат, наред с другото, от двойната роля на търговеца на дребно като клиент и конкурент на производителите със запазени марки, е неприемлива практика, на която трябва да се обърне внимание незабавно; приветства факта, че Комисията осъществява анализ за допълнително изясняване на правните рамки и практиките, свързани с търговските тайни и „паразитното копиране“ в 27-те държави-членки на ЕС;

32.

Признава необходимостта от по-балансирани отношения и прозрачност във веригата за доставки за търговията на дребно; подчертава необходимостта да се премине от противопоставяне към диалог, основан на факти, за да се възстанови доверието и да се даде възможност за справедливи преговори и равни условия за всички, като се позволява по този начин на всички икономически участници във веригите за доставки да се възползват от добавената стойност на своите продукти и да използват пълните предимства на единния пазар;

33.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да прилагат изцяло и съгласувано конкурентното право, и по целесъобразност на национално равнище, законодателството относно нелоялната конкуренция и антитръстовото законодателство;

34.

Подчертава, че за да се осигури правилно изпълнение на правилата в областта на конкуренцията и да се предотвратят злоупотребите с господстващо положение, преди всичко е необходимо да се укрепят местните контролни органи, отговарящи за конкуренцията, и да се осигурят постоянни и непрекъснати линии на комуникация и сътрудничество между тях и генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията;

35.

Подкрепя полезната работа, която се извършва от платформата на експертите относно договорни практики в отношенията между стопански субекти на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни, по-специално за определяне, изброяване и оценяване на това, какво представлява „очевидно нелоялна търговска практика“, въз основа на данни и конкретни примери; призовава за силна подкрепа на инициативите за диалог между страните по този въпрос; изразява загриженост, че Европейският парламент не участва официално в работата на платформата и форума на високо равнище; счита, че Парламентът трябва спешно да обърне внимание на този въпрос и да участва активно в работата на форума;

36.

Подкрепя необходимостта, изразена от заинтересованите страни, да се възприеме по-широкообхватен и хоризонтален подход, като се разшири приложното поле отвъд аграрно-хранителната промишленост; изисква от Комисията и от обединенията на стопански субекти, като използват за основа текущата работа в платформата на експертите, да проучи възможностите за създаване на нов, открит форум с акцент върху търговията на дребно като цяло;

37.

Същевременно изразява силна подкрепа за интензивната работа на обединенията на търговци на дребно и доставчици за започване на неформален диалог и създаване на механизми за периодични консултации във връзка с конкурентното право; приветства тяхната доброволна инициатива да се споразумеят за декларация относно общите принципи за добри търговски практики по цялата верига за доставки за търговията на дребно;

38.

Приветства също така европейския механизъм на Комисията за наблюдение на цените на храните, както и сходните инициативи на държавите-членки, имащи за цел осигуряване на справедливи доходи по цялата верига на предлагането на храни, с анализ на разходите, процесите, добавената стойност, обемите, цените и маржовете във всички части на веригата на предлагането на храни;

39.

Отбелязва със загриженост, че съществуващите правни инструменти не се използват изцяло, особено от страна на МСП, за утвърждаване на техните права поради икономическа зависимост и опасения от загуба на стопанската дейност; изисква от Комисията, държавите-членки и обединенията на стопански субекти да посочат начини за възстановяване на доверието в съдебните системи и улесняване на достъпа до тях, включително възможността за анонимни жалби и назначаването на европейски омбудсман в тази област; освен това изразява убеденост, че концептуалната рамка трябва допълнително да се развие, така че да се гарантира лоялна конкуренция както във вертикалните, така и в хоризонталните отношения между стопанските субекти, като по този начин се осигури възможност за наистина равнопоставени условия за предприятията;

40.

Изисква от Комисията да публикува до края на 2011 г. съобщение, в което се описват националните закони и налични инструменти за третиране на търговските практики и договорните отношения, както и да извърши задълбочена оценка по въпроса дали правилата се прилагат правилно и дали са необходими допълнителни действия;

41.

Счита, че следва да се проучат механизми за алтернативно решаване на спорове и обезщетение, както и да се извърши оценка на тяхната ефективност, тъй като те могат да бъдат средство за решаване на спорове за търговците на дребно; призовава Комисията да предложи мерки за алтернативно решаване на спорове до края на 2011 г. с цел засилване на доверието на предприятията и потребителите;

42.

Изисква от Комисията и операторите по веригата за доставки за търговията на дребно да докладват на Парламента ежегодно за постигнатия напредък в съществуващите платформи и механизмите за неформален диалог; предлага резултатите да се разискват на годишна кръгла маса по въпросите на пазара на дребно, организирана от парламентарната комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите;

43.

Подчертава отговорността на сектора на търговията на дребно по отношение на устойчивостта; приветства факта, че търговците на дребно и доставчиците са в челните редици, що се отнася до екологичната отговорност, в частност по отношение на отпадъците, енергопотреблението, транспорта и намаляването на емисиите на въглероден диоксид; подкрепя ангажиментите, които те вече са поели за устойчиво потребление, но счита, че са необходими още усилия; счита, че корпоративната отговорност следва да обръща по-голямо внимание на социалните и екологични въпроси;

44.

Подчертава, че търговците на дребно и доставчиците са двигател за иновациите, научноизследователската и развойната дейност; подчертава, че целият сектор трябва да продължи да увеличава равнището на инвестиции в иновативни технологии и практики, за да продължи да подобрява конкурентоспособността в цялата верига за доставки, обхващайки логистиката и транспорта, енергийната ефективност, пакетирането, депонирането на отпадъци и рециклирането на продукти, както и да обменя най-добри практики;

45.

Призовава Комисията да развие обща система за оценка и етикетиране, съобразно посоченото в неговата резолюция относно единния пазар за предприятията и растежа, въз основа на целия жизнен цикъл на продукта, в частност с цел опростяване, хармонизиране и преодоляване на свързаните с фрагментацията разходи за предприятията и потребителите;

46.

Призовава заинтересованите страни да предприемат допълнителни инициативи за борба срещу хранителните отпадъци;

47.

Приветства общото споразумение на EuroCommerce и UNI-Europa, което нагледно показва, че социалният диалог функционира добре в търговията; признава, че трябва да се направи повече за повишаване на осведомеността на потребителите относно социалната отговорност на търговците на дребно, инвестициите в нови технологии да бъдат съпътствани от необходимия човешки капитал, по-специално чрез развиване на компетентностите, както и да се води борба срещу неофициалната икономика;

48.

Припомня значението на правилното изпълнение на съществуващото социално и трудово законодателство; изразява съжаление относно съществуването на висока степен на недекларирана трудова заетост, което е свързано с висока степен на избягване на данъци и възпрепятства равнопоставеността между търговците в рамките на вътрешния пазар;

49.

Посочва, че сред главните предизвикателства в този сектор са подобряването на условията на труд, борбата с неофициалната икономика и поддържането на заетостта и конкурентоспособността чрез по-добро съчетаване на потребностите на търговците на дребно и уменията на работниците; във връзка с това изтъква необходимостта от инвестиране в обучение и изграждане на компетентност, тъй като това ще помогне на сектора да се адаптира бързо към новите технологии;

50.

Изисква от Комисията да изготви, след консултации със сектора на търговията на дребно, Европейски план за действие в областта на търговията на дребно, в който да се представи стратегия, основана на постиженията и ориентирана спрямо нерешените въпроси, с конкретни препоръки за сектора; приветства факта, че Парламентът е подкрепил тази инициатива в своята резолюция относно единния пазар за предприятията и растежа;

51.

Подчертава, че този План за действие следва да отчете вече развити от Комисията инициативи, като например Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни, инициативите относно устойчивостта и изменението на климата и съответните предложения за Акт за единния пазар;

52.

Предлага на първата кръгла маса по въпросите на пазара на дребно да бъдат представени и разисквани последващи мерки по предлаганите действия в Плана за действие, включително напредъкът в диалога между заинтересованите страни;

53.

Счита, че по-нататъшното оптимизиране на процесите на покупка и продажба по цялата верига за доставки за търговията на дребно – от пазарното проучване и маркетинга на продукти до отношенията с доставчиците, логистиката и управлението на запасите, както и обработването на дефектните стоки, жалбите от потребителите и грижите за клиентите – ще подобри конкурентоспособността на сектора на търговията на дребно, ще понижи цените за потребителите и ще повиши качеството на услугите;

54.

Насърчава търговците на дребно и доставчиците да се включат в открит, конструктивен и продължителен диалог с цел постигане на прагматични решения; приканва държавите-членки и институциите на ЕС активно да подкрепят този процес;

55.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/17

—

като взе предвид членове 2, 3, 4, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 49, 56, 114, 167 и 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), които разглеждат зачитането, насърчаването и защитата на основните права,

—

като взе предвид Унгарския основен закон, приет на 18 април 2011 г. от Държавното събрание на Република Унгария, който ще влезе в сила на 1 януари 2012 г. (наричан по-долу „новата конституция“),

—

като взе предвид Становища № CDL(2011)016, CDL(2011)001 на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) относно новата конституция на Унгария и трите правни въпроса, възникнали вследствие на процеса на работа върху новата конституция на Унгария,

—

като взе предвид предложението за резолюция № 12490 относно сериозни пречки в областта на принципите на правовата държава и правата на човека в Унгария, внесено на 25 януари 2011 г. в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

—

като взе предвид решение № 30141/04 на Европейския съд по правата на човека (Schalk и Kopf v. Австрия), и особено неговите obiter dicta,

—

като взе предвид въпросите с искане за устен отговор, внесени в Европейския парламент, относно новата унгарска конституция, както и изявленията на Съвета и Комисията относно преработената унгарска конституция и последвалия дебат, проведен на 8 юни 2011 г.,

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Европейският съюз се основава на демокрацията и принципите на правовата държава като ценности, посочени в член 2 от ДЕС, на недвусмисленото зачитане на основните права и свободи, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз и в ЕКПЧ и на признаването на правната стойност на горепосочените права, свободи и принципи, което допълнително се доказва от предстоящото присъединяване на ЕС към ЕКПЧ,

Б.

като има предвид, че Унгария е подписала ЕКПЧ, Международния пакт за граждански и политически права и други международни правни инструменти, които я задължават да зачита и прилага принципи относно разделението на властите, прилагането на институционален взаимен контрол и баланс, както и насърчаването на демокрацията и правата на човека,

В.

като има предвид, че въпреки че изготвянето и приемането на нова конституция е част от правомощията на държавите-членки, държавите-членки — настоящи и присъединяващи се — и ЕС имат задължението да гарантират, че съдържанието и процедурите са в съответствие с ценностите на ЕС, Хартата на основните права и ЕКПЧ, и че буквата и духът на приетите конституции не противоречат на тези ценности и инструменти; като има предвид, че това е ясно демонстрирано от факта, че редица настоящи държави-членки на ЕС трябваше да преразгледат и изменят своите конституции с цел гарантиране на присъединяването към ЕС или да ги адаптират спрямо последващи изисквания на Договорите на ЕС, по-специално по искане на Европейската комисия,

Г.

като има предвид, че процесът на работа по новата конституция беше лишен от прозрачност, а изготвянето и приемането й бяха извършени за изключително кратък период, което не остави достатъчно време за изчерпателен и съдържателен публичен дебат относно текста на проекта, и като има предвид, че успешната и легитимна конституция следва да се основава на възможно най-широк консенсус,

Д.

като има предвид, че конституцията беше широко критикувана от национални, европейски и международни НПО и организации, от Венецианската комисия и представители на правителства на държавите-членки, и беше приета единствено с гласовете на депутатите от управляващите партии, без постигане на политически или обществен консенсус,

Е.

като има предвид, че Европейският парламент споделя опасенията, изразени от Венецианската комисия, особено във връзка с прозрачността, откритостта, широкото участие и графика на процеса на приемане и във връзка с отслабването на системата на взаимен контрол и баланс, и по-специално разпоредбите относно Конституционния съд и съдилищата и съдиите, които могат да изложат на риск независимостта на унгарската съдебна система,

Ж.

като има предвид, че в новата конституция не са заложени изрично определени принципи, които Унгария въз основа на правно обвързващите си международни задължения е длъжна да зачита и насърчава, като например забрана на смъртното наказание и на доживотния затвор без право на замяна, забрана на дискриминацията на основата на сексуална ориентация и суспендиране или ограничаване на основни права чрез специален правен ред,

З.

като има предвид, че новата конституция, посредством ценностите, заложени в нея, и неясните формулировки при дефинирането на основни понятия като „семейство” и правото на живот от момента на зачеването, създава риск от дискриминация по отношение на определени групи в обществото, а именно етнически, религиозни и сексуални малцинства, семейства с един родител, живеещи в гражданско партньорство лица и жени,

И.

като има предвид, че неясните формулировки в преамбюла, особено в частите относно задълженията на унгарската държава по отношение на етническите унгарци, живеещи в чужбина, може да създаде правно основание за действия, които съседните страни биха счели за намеса във вътрешните им работи, което може да доведе до напрежение в региона,

Й.

като има предвид, че в новата конституция се посочва, че преамбюлът й има правна сила, което може да има правни и политически последици и да доведе до правна несигурност,

К.

като има предвид, че включването на Хартата на основните права на Европейския съюз в новата конституция може да доведе до припокриване на правомощия на унгарските и международните съдилища, както се посочва в становището, публикувано от Венецианската комисия,

Л.

като има предвид, че новата конституция предвижда широка употреба на кардинални закони, които също ще се приемат с мнозинство от две трети и ще обхванат широк кръг въпроси, свързани с институционалната система на Унгария, упражняването на основните права и важни договорености в обществото; като има предвид, че на практика това прави тяхното приемане част от новия унгарски конституционен процес,

М.

като има предвид, че съобразно новата конституция редица въпроси, като например специфични аспекти от семейното право и данъчните и пенсионните системи, които обикновено попадат в рамките на компетентността на правителството или са обхванати от обичайните правомощия за вземане на решения от страна на законодателния орган, също ще трябва да се регулират от кардинални закони, което ще намали значението на бъдещите избори и ще увеличи възможностите за това, правителство, което има мнозинство от две трети, трайно да установи политическите си предпочитания; като има предвид, че поради това процесът на въвеждане на специфични и подробни правила чрез кардинални закони може да изложи на риск принципа на демокрацията,

Н.

като има предвид, че както беше изтъкнато от Венецианската комисия, културните, религиозните, социално-икономическите и финансовите политики не следва да бъдат увековечавани чрез кардинални закони,

О.

като има предвид, че един непарламентарен орган, Бюджетният съвет, който има ограничена демократична легитимност, ще разполага с правомощието да налага вето върху приемането на общия бюджет, при което държавният глава може да разпусне Държавното събрание, като така сериозно ограничи свободата на действие на демократично избрания законодателен орган,

П.

като има предвид, че ефективната система от четирима парламентарни комисари ще бъде намалена на система от един общ омбудсман и двама заместници, които може да не предоставят същото равнище на защита на правата и чиито правомощия няма да включват тези на предишния комисар по въпросите на личните данни и свободата на информация; като има предвид, че правомощията на последния ще бъдат прехвърлени на орган, чийто начин на работа не е уточнен,

Р.

като има предвид, че успоредно с приемането на новата конституция правителството на Унгария и управляващите партии осъществиха много нови назначения на ключови позиции, като например главен прокурор, председател на Държавната сметна палата и председател на Бюджетния съвет; като има предвид, че впоследствие неотдавна унгарският парламент избра съдиите, които ще съставят новия унгарски конституционен съд, съгласно изискванията на новата конституция; като има предвид, че процедурата на номиниране и изборът не бяха основани на политически консенсус,

С.

като има предвид, че новата конституция определя много общи правила за съдебната система и не изяснява въпроса дали Върховният съд под новото си име ще продължи да бъде председателстван от настоящия си председател,

Т.

като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа реши да изготви доклад относно новата конституция на Унгария въз основа на становището на Венецианската комисия,

У.

като има предвид, че изготвянето и приемането на нова конституция не беше споменато в предизборния манифест на управляващите партии,

Ф.

като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки Мун заяви, че би оценил това, унгарското правителство да търси съвети и препоръки в рамките на самата страна и от Съвета на Европа или от ООН, и счита, че Унгария, като държава-членка на Европейския съюз, следва да се обърне към европейските институции за съвети и преглед на новата конституция,

1.

Призовава унгарските органи да разгледат въпросите и опасенията, посочени от Венецианската комисия, и да изпълнят нейните препоръки или чрез изменяне на новата конституция, или чрез бъдещи кардинални и обикновени закони, и по-специално:

2.

Призовава Комисията да осъществи обстоен преглед и анализ на новата конституция, както и на кардиналните закони, които ще се приемат в бъдеще, за да провери дали те съответстват на достиженията на правото на ЕС, по-специално на Хартата на основните права на Европейския съюз и буквата и духа на Договорите;

3.

Възлага на съответните си комисии да проследят този въпрос в сътрудничество с Венецианската комисия и Съвета на Европа и да оценят дали и доколко са изпълнени препоръките;

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съвета на Европа, правителствата и парламенти на държавите-членки, Агенцията за основните права, ОССЕ и генералния секретар на ООН.

5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/21

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642) (наричани по-долу „заключенията“),

—

като взе петия доклад на Комисията от 9 ноември 2010 г. за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиране в бъдещето на Европа“ (наричан по-долу „петия доклад за сближаване“),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално част III, дял XVIII от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) №1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/1999 (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) №1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд за и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1784/1999 (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1164/94 (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г. за определяне на правилата за участието на предприятия, изследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 април 2007 г. относно въздействието на бъдещи разширявания върху ефективността на политиката на сближаване (8),

—

като взе предвид своята резолюция 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“ (10),

—

като взе предвид резолюцията си от 22 септември 2010 г. относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и рядко населените райони (11),

—

като има предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно бъдещето на Европейския социален фонд (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно актуалното състояние и бъдещото взаимодействие за увеличаване на ефективността между ЕФРР и другите структурни фондове (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2004 г., озаглавено „По-силно партньорство за най-отдалечените региони“ (COM (2004)0343) и съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“ (COM(2008)0642),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси относно петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, приети на 21 февруари 2011 г. (06762/2011),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1 април 2011 г. относно Петия доклад относно сближаването (15),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие, както и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията за бюджетен контрол и комисията по права на жените и равенство между половете (A7-0222/2011)

A.

като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС в значителна степен допринесе за това през миналия и текущия програмен период да бъде отбелязано нарастване на производителността; като има предвид, че е изненадващо, че последващите оценки, освен това показаха значително намаляване на икономическите, социалните и регионалните различия; като има предвид, че това развитие оказа в еднаква степен положително въздействие върху социалното осигуряване и върху инвестициите в опазването на околната среда,

Б.

като има предвид, че предназначението на политиката на сближаване беше да допълва единния пазар и да затвърди развитието на новаторска и покровителстваща Европа на солидарността, изправена пред предизвикателствата, свързани с глобализацията, демографските промени и опазването на ресурсите, и като има предвид, че присъщият потенциал на всички региони следва да се използва за насърчаване на растежа и регионалното и социално сближаване,

В.

като има предвид, че политиката на сближаване представлява въпрос от същинско значение за гражданите, като интегрира Европа в ежедневието на хората и я прави осезаема и видима навсякъде в ЕС,

Г.

като има предвид, че политиката на сближаване и структурната политика доказаха своята гъвкавост в кризисни ситуации и имаха ключов принос за различни национални програми за икономическо стимулиране и програми за квалификация, и като има предвид, че е важно да се запази тази гъвкавост,

Д.

като има предвид, че европейската структурна политика има основен принос за преодоляването на икономическата и финансова криза, тъй като клони към иновации и премахване на различията, като решително насърчава европейските региони да подобряват инфраструктурата, да повишават регионалния потенциал за иновации и да насърчават устойчиво екологично развитие,

Е.

като има предвид, че реорганизирането на структурните фондове предвид целите на Лисабонската стратегия показа своята ефективност, което беше доказано от впечатлителните обвързващи квоти по целите „конвергенция“ и „регионална конкурентоспособност и заетост“, и като има предвид, че 20 % от проектите за европейско териториално сътрудничество са съобразени с тази стратегия,

Ж.

като има предвид, че териториалното сътрудничество има за цел да подпомогне териториите и регионите при съвместната им работа във връзка със справянето с общите предизвикателства, намаляването на физическите, административни и регулаторни бариери пред това сътрудничество и намаляване на „граничния ефект“,

З.

като има предвид, че частичният неуспех на Лисабонската стратегия се дължи не толкова на недостатъчното прилагане на политиката на сближаване, колкото на липсата на управление на няколко равнища и отговорност за тази стратегия на регионално и местно равнище, на последиците от финансовата криза и недостатъците при изграждането на вътрешния пазар, слабата бюджетна дисциплина, както и нестабилните макроикономически рамкови условия на отделни държави-членки;

И.

като има предвид, че делът на грешките и злоупотребата с финансови средства в последните периоди силно намаляха; изразява съжаление за това, че структурната политика продължава да бъде област с голям брой нередности и че някои държави-членки все още не са създали ефективни механизми срещу злоупотребата с финансови средства и за събиране на неправомерно изплатените средства; като има предвид, че нередности може да не са били докладвани поради небрежност или целенасочено, и като има предвид, че трябва да се отбележи, че значителна част от грешките в политиката на сближаване могат да се отдадат на законодателни изисквания извън рамките на политиката на сближаване в области като обществените поръчки, околната среда и държавните помощи,

Й.

като има предвид, че съществуващата система от цели на политиката на сближаване и на структурната политика (конвергенция, регионална конкурентоспособност, заетост и европейско териториално сътрудничество) заедно с подхода за управление на няколко равнища, хоризонталните цели и сигурността на планиране чрез надеждно финансово обезпечаване и договорен срок за планиране (7 години) като цяло доказаха своята ефективност, но като има предвид обаче значителните закъснения при изготвянето на програмата, обосновани с прекалено дългите законодателни и финансови преговори в процеса на вземане на решения в ЕС и значителните промени в правилата, които се прилагат към политиката на сближаване,

К.

като има предвид, че устойчивото подпомагане и развитие на районите за сближаване се отразява положително на пазарното търсене на стоки и услуги на техните пазари и по този начин това води до доказано положителни ефекти и за по-богатите държави-членки на ЕС,

Л.

като има предвид, че регионални икономически и социални дисбаланси, както и специфичните структурни проблеми и необходимостта от адаптиране към новите предизвикателства и неблагоприятното географско разположение на определени региони (по-специално на най-отдалечените региони) и занапред обосновават необходимостта от една всеобхватна и добре финансирана европейска политика на ЕС за сближаване във всички европейски региони, като има предвид също така, че това е изискване, съдържащо се в Договора от Лисабон,

М.

като има предвид, че предвид нейното стратегическо значение за бъдещето, политиката на сближаване не трябва да се превръща в променлива за корекции в бъдещите преговори относно бюджета,

1.

Призовава за издигане ролята на европейската добавена стойност в програмите на политиката на сближаване и на структурната политика; счита, че тази добавена стойност е постигната тогава, когато проектите на ЕС водят до устойчиво икономическо, инфраструктурно, социално и/или екологично повишаване на равнището на необлагодетелстваните и по-слабо развити региони, когато това не би могло да бъде осъществено без наличието на европейския стимул;

2.

Признава също, че европейското финансиране добавя стойност тогава, когато подпомаганите проекти на национално, регионално и местно равнище допринасят за постигането на общоевропейски цели в областта на европейската интеграция, икономическия растеж, научните изследвания, опазването на околната среда, културата, управлението на ресурсите, спорта, демографското развитие, устойчивостта на енергийните доставки, социалното сближаване, трансграничното развитие, когато това не може да бъде осъществено без наличието на европейския стимул;

3.

Вижда в постигането на поставените европейски цели посредством децентрализирания подход и принципа на споделената материална отговорност и управление на средствата (управление на няколко равнища) и споделеното управление едно от основните предимства за политиката на сближаване, което само по себе представлява вид добавена стойност; счита управлението на няколко равнища и с ясно определени структури и отговорности за олицетворение на принципа на субсидиарност, както и за надлежно признаване на значението на регионалните органи в процеса на прилагане на политиката на сближаване; призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип и на чувството за собственост на въпросните лица чрез въвеждане на подробни задължителни разпоредби в териториален пакт, който следва да бъде сключен във всяка държава-членка с цел да се гарантират планиране и прилагане, насочени в по-голяма степен към резултатите;

4.

Счита, че прозрачността по отношение на политиката на сближаване и нейния програмен цикъл, разпределението на разходите и достъпът до информация за потенциалните бенефициенти на структурните фондове са ключови предпоставки за постигането на общите цели на политиката на сближаване и че поради това прозрачността следва да бъде въведена като водещ междусекторен принцип в процеса на програмиране на политиката на сближаване и на вземане на решения през следващия период на финансиране; подчертава, че списъкът с получателите на средства трябва да продължи да се оповестява, особено онлайн, тъй като това е ефективно средство за повишаване на прозрачността;

5.

Счита, че разпоредбите за прозрачност (задължение за оповестяване на крайните бенефициенти) са необходим за експертите, обществеността и изготвящите политиките инструмент за оценка на това дали структурните фондове са били използвани в съответствие с поставените цели и законосъобразно; призовава описанието да се представя не само на съответния национален език, но и на един от трите работни езика (английски, френски или немски) и препоръчва допълнително хармонизиране на изискваната информация;

6.

Подчертава, че регионалните дисбаланси като тенденция намаляват, но че все още съществуват големи – в рамките на определени държави-членки дори нарастващи в резултат от икономическата и финансова криза – неравновесия и поради тази причина политиката на сближаване и занапред трябва да се концентрира върху намаляване на различията и прилагане на хармонично и устойчиво развитие за всички региони в Съюза, независимо от държавата-членка, в която се намират;

7.

Признава специалните потребности на регионите, които се намират в особено неблагоприятно положение поради своето географско или топографско разположение; подновява своя призив към държавите-членки и Комисията за запазване на особените преференции, при условие че са ефективни и водят до европейска добавена стойност по отношение на упоменатите в Договора за функционирането на Европейския съюз типове региони в особено неблагоприятно положение (региони в най-отдалечената периферия, много рядко населените най-северни региони и островните, планинските и граничните региони);

8.

Признава специалния статут и нуждите на някои региони, произтичащи от тяхното географско положение, демографските промени или специфични ограничения като например топографското разположение, като обръща специално внимание също така и на техния потенциал; подновява своя призив за запазване на специалните преференции, гъвкавостта и специалното финансиране от бюджета по отношение на тези видове региони, и по-специално за посочените в членове 349 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз видове региони в особено неблагоприятно положение (региони в най-отдалечената периферия, в т.ч. най-отдалечените селски региони, много рядко населените най-северни региони, които наред с другото страдат от дългите разстояния и северните условия, и островните, планинските и граничните региони), като им бъдат предоставени по-благоприятни условия за финансиране посредством пряко подпомагане или освобождаване от данъци; призовава също така за извършване на проучвания във връзка със запазването или създаването на някои преференции за тези видове региони, за да се гарантира, че използването на инструментите на политиката на сближаване е приспособено към техните икономики, като надлежно се обръща внимание на значението на техните малки и средни предприятия и на необходимостта от конкурентоспособност и равни възможности, така че те да могат да бъдат част от вътрешния пазар на ЕС;

9.

Подчертава, че Съюзът ще може да бъде конкурентен в глобален план, единствено ако неговата политика на сближаване е в състояние да използва изцяло потенциала за развитие на всички региони, градските зони и градовете и ако е достатъчно гъвкава, така че да позволи да се отговори на регионално равнище на предизвикателствата и проблемните области, посочени в стратегията „ЕС 2020“; подчертава в тази връзка, че насочването на средствата от структурните фондове към един по-широк териториален подход трябва да служи също така за компенсиране на структурни слабости в по-силните региони; подчертава въпреки това, че политиката на сближаване е не просто средство за прилагане на стратегията „ЕС 2020“ и че акцент върху основните принципи на политиката на сближаване ще има добавена стойност за запазване на постиженията на стратегията „ЕС 2020“ дори след нейното приключване;

10.

Подчертава, че политиката на сближаване и занапред трябва да се обръща към териториално сближаване и отново припомня, че Договорът от Лисабон добави целите за икономическо и социално сближаване към целта „териториалното сближаване“; отбелязва, че тази цел продължава да бъде неразделно свързана с предизвикателствата на икономическото и социалното сближаване и засилва европейската добавена стойност на политиката на сближаване; подчертава, че „териториалното сближаване“ е уместно и за подрегионалното равнище, по-специално в градските региони (градските райони, които срещат трудности, неконтролируемо разрастване на градовете), дори в регионите, за които се счита, че са богати;

11.

Посочва макрорегионалните стратегии, при условие че регионалните органи участват в тяхното управление, като голяма възможност за развиване по по-добър начин на наднационалния потенциал, за подобряване на сътрудничеството между различните равнища на управление и за заемане на общ подход спрямо общите предизвикателства като опазването на околната среда или използването на ресурсите и капацитета за развитие, като по този начин се позволява по-ефикасно, балансирано и устойчиво развитие; подчертава необходимостта от по-ефективно обвързване на програмите за териториално сътрудничество с териториалните стратегии (регионални планове за развитие, местни стратегии за развитие и местни планове за развитие); посочва шансовете за по-целесъобразно използване на структурните фондове на ЕС, чрез подобрена координация на съществуващите възможности за подпомагане, без това да води до нарастване на средствата, предназначени за тези области на междурегионално сътрудничество; счита освен това, че по отношение на тези стратегии не следва да се създават нови инструменти, финансови ресурси или структури за прилагане и че финансовата подкрепа, отпускана на регионите за по-малко мащабни проекти за развитие, не трябва да бъде засегната; счита, че макрорегионалният подход може да се използва за засилване на връзките между политиката на сближаване и политиката на съседство; насърчава в този контекст Комисията и държавите-членки да отчитат в по-голяма степен териториалното измерение на ЕСФ, по-конкретно по отношение на достъпа до заетост;

12.

Изразява съмнение дали специфичните оперативни програми за функционални географски единици, като например групи от органи, в т.ч. местни области, морски басейни или корита на реки, носят допълнителни ползи, по-специално в случаите когато няма политически органи (включително демократично избрани органи) с достатъчна отговорност за изпълнението на програмите; призовава вместо това за по-тясна координация на макрорегионалните, градските, регионалните или природно пространствените стратегии на междудържавно равнище и призовава за целесъобразно отчитане на тези функционални географски единици в националните оперативни програми с цел да се улесни използването на финансиране на ЕС за междурегионалните проекти за развитие; счита, че специфичните оперативни програми следва да бъдат вариант за изпълнение в региони, в които предоставянето на подрегионално равнище осигурява добавена стойност по отношение на националните и регионални програми и в които са били сформирани партньорства от политически органи за целите на прилагането; призовава за участието на трансграничните групи при разработването на оперативните програми за трансгранични програми въз основа на регламента относно ЕГТС;

13.

Подчертава ключовата роля на градските области и региони - включително столиците и техните региони - за постигането на икономическите, екологичните и социалните цели на стратегията „ЕС 2020“; подкрепя динамичния процес, който започна по време на предходния програмен период по отношение на интегрираните градски програми и подчертава значението на експериментите, които са в ход в момента; призовава за оказването на помощ за концепции и проекти, които могат да служат като модел на основата на интегрирани и ориентирани към местните условия планове за развитие и взаимно изгодно повишаване на значението на отношенията между малките и големите градове и селските райони, функционално свързани с тях; счита, че засиленото сближаване между тези области е от особено значение за решаването на проблемите в области с население, което принадлежи към общностите в неблагоприятно положение; подчертава в тази връзка, че най-големите социалноикономически разлики често съществуват в градовете и че в богатите региони също има градове в силно неблагоприятно положение и зони на бедност;

14.

Подчертава, че малките и големите градове могат да дадат своя ключов принос като центрове и двигатели на растежа на даден регион; посочва същевременно нуждата селата да могат да участват в интегрираните решения на дадена функционална географска единица посредством задълбочаване на партньорствата и мрежите; подчертава, че по-големите градски центрове са изправени пред конкретни предизвикателства поради сложното естество на техните социални, икономически и екологични задачи; в този контекст вижда ендогенния потенциал на селските региони и крайградските райони като възможност за развитие не само в близост до агломерациите и големите градове; отбелязва освен това възможността за икономическо развитие на регионите в особено неблагоприятно положение посредством подходящо използване на и подкрепа за ендогенния потенциал на селските региони, включително на техните екологични и културни предимства; счита също така, че в контекста на структурната политика и политиката на сближаване, партньорствата между селските и градските райони следва да бъдат разглеждани в по-голяма степен от гледна точка на предоставяне на селските райони на същите условия за развитие и качество на живот по отношение на социалните и икономическите фактори; призовава държавите-членки, предвид динамичното влияние на малките и големите градове върху икономическото развитие в регионите и за стимулиране на икономиката в прилежащите селски области, да гарантират ресурсите, необходими за осъществяване на градски и крайградски проекти;

15.

Отхвърля използването на задължителните квоти, по-специално за национално поделяне по програми (ЕСФ/ЕФРР), за местно и градско развитие, за селските райони, както и за други населени места или функционални пространства, тъй като така би могло да се гарантира по-голяма критична маса от намеси; счита, че задължението за посочване на равнище оперативни програми кои градове и други пространства отговарят на условията за отпускане на средства е вариант, на който трябва да бъде отдадено приоритетно значение, винаги когато този метод гарантира добавена стойност и концентрация на интензитета на помощта, както и че това трябва да бъде договорено въз основа на принципите на управление на няколко равнища; счита, че в това отношение също така на държавите-членки и регионите следва да бъдат предоставени повече отговорности да организират конкурентно ориентирани и основаващи се на изпълнението процедури за подбор;

16.

Подчертава, че в структурната политика и политиката на сближаване на трябва да се допуска едностранно насърчаване на определени типове региони; призовава партньорствата между селските и градските райони да бъдат разглеждани в по-широк социален, икономически и екологичен контекст;

17.

Подчертава, че подпомагането по линия на политиката на сближаване и структурната политика следва също така да вземе предвид предизвикателствата на Стратегия „ЕС 2020“, имащи образователен и социалнополитически характер, съобразявайки се същевременно с основната цел на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване, както е записано в Договора, и при спазване на принципа на субсидиарност; застъпва виждането обаче, че повсеместното европеизиране на съответните области на политика ще се провали поради финансови причини; призовава следователно за по-нататъшното изграждане на подходи, съобразени с местните условия, които могат да служат за модел, който да бъде въведен при запазване на съществуващите компетенции на национално и регионално равнище;

18.

Подчертава също така, че политиката на сближаване не може да се превърне в средство или инструмент за обслужване на секторни въпроси, като например политиките в областта на научноизследователската и развойната дейност, индустриалните иновации и борбата с изменението на климата, тъй като това ще означава размиване на нейната основна цел и поставяне на ограничения върху нейното използване за насърчаване на потенциала за развитие на регионите, който е от основно значение за приближаване на регионите в най-неблагоприятно положение към най-развитите региони;

19.

Призовава, на фона на наложителния енергиен преход към възобновяеми енергоносители и дебата относно климата, към засилване на ролята на политиката на сближаване за по-бързото развитие на екологичните технологии и възобновяемите видове енергия, счита, че това трябва да бъде един от приоритетите при наличие на достатъчно средства в програмите и че съсредоточаването върху възобновяемите източници на енергия предоставя на ЕС добавена стойност въз основа плановете за децентрализирани енергийни концепции, включващи технологии за ефективно съхранение на енергия в регионите, подкрепя използването на потенциала на регионалната икономика в тази област;

20.

Вижда възможности за това, структурните фондове да подпомагат инвестиции в специфична енергийна инфраструктура, въпреки че такова подпомагане трябва да се предоставя единствено на региони, където поради политически или географски причини са значително ограничени възможностите на пазара за посрещане на нуждите от енергийни доставки; отправя искане подпомагането от структурните фондове винаги да се обвързва със засилване на вътрешния енергиен пазар и сигурността на доставките, както и с принципа за споделената материална отговорност;

21.

Счита също така, че политиката на сближаване има отговорност да направи необходимото за запълване на пропуските и отстраняване на затрудненията в една основна трансевропейска енергийна мрежа от основни маршрути от европейско значение, по-специално в пограничните региони, които до този момент са били силно пренебрегвани в това отношение;

22.

Подчертава, че трансевропейските транспортни мрежи играят решаваща роля за сближаването на европейските региони, поради което изграждането на инфраструктурата на трансевропейските транспортни мрежи, морските магистрали и на класифицираните европейски транспортни коридори и достъпът до тях, особено в пограничните и най-отдалечените региони, трябва да се засили; призовава за предприемане на всички необходими мерки с цел да се осигури достатъчно финансиране и да се гарантира навременно прилагане на приоритетни проекти на трансевропейските транспортни мрежи; предлага изграждането на определена погранична инфраструктура да бъде взето предвид под формата на приоритетни проекти, отговарящи на условията за финансиране съгласно цели 1, 2 и 3 и призовава за задължително право на изготвяне на първоначалното предложение на регионално равнище за този вид действия и за равно участие на пограничните региони и местните органи при планирането;

23.

Насърчава прилагането на национални ресурси, като се вземе предвид добавената стойност на подобни мерки за засилване на регионалната конвергенция, териториалното сближаване и дейностите за развитие като туризма, които са важни за отдалечени региони като островните региони;

24.

Подкрепя икономическото развитие и заетостта в МСП и микропредприятията; ето защо настоява основните принципи на Акта за малките предприятия за Европа (SBAE), а именно „Мисли първо за малките!“ и принципа за еднократност, да бъдат взети предвид като една от основите на политиката на сближаване и счита, че тези принципи следва да се прилагат от държавите-членки и регионите при определянето на техните оперативни програми;

25.

Подчертава, че основните елементи на стратегия „ЕС 2020“ (иновации, образование и обучение, енергетика, околна среда, заетост, конкурентоспособност, квалификация, борба срещу бедността) са вече съставна част на политиката на сближаване и на структурната политика; счита, че предизвикателствата на стратегията „ЕС 2020“ много лесно могат да бъдат интегрирани в трите доказали своята ефективност целеви структури (сближаване, регионална конкурентоспособност и заетост и европейско териториално сътрудничество);

26.

Подчертава, че инвестициите в иновации и образование могат да насърчат растежа; посочва въпреки това, че съответната инфраструктура (транспорт, широколентов интернет, енергетика) и подходящите институции (балансирано съотношение между обществени инвестиции и консолидиране на фискалната политика при макроикономически мерки, услуги в областта на електронното правителство и трансграничната мобилност в областта на обучението) трябва да предоставят ефективна подкрепа;

27.

Счита също, че развитието на основните инфраструктури трябва да бъде разглеждано като отговарящо на стратегията „ЕС 2020“, тъй като само конкурентоспособни транспортни, енергийни и комуникационни мрежи, както и инфраструктури за управление на отпадъците ще дадат възможност на регионите, ползващи помощи, да дадат своя принос за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“, като точно поради тази причина за тези слаби и изостанали региони трябва да съществува възможност за едно, до определена степен, по-гъвкаво тълкуване на целите на тези цели;

28.

Подчертава, че ЕСФ е най-важният инструмент за прилагане на социалното измерение на стратегията „ЕС 2020“ и че той може да допринесе значително за изпълнението на основните приоритети на тази стратегия, а именно заетост, преход към устойчива икономика, намаляване на броя на случаите на отпадане от училище и борба срещу бедността, дискриминацията и социалното изключване и намиране на отговори на различните социални ситуации, в които се намират хората; изтъква в тази връзка, че наред БВП би било от полза наличието на други показатели в рамките на SWOT анализа;

29.

Счита, че ЕСФ е от ключово значение за политиката на сближаване и има потенциал за увеличаване на нейния принос за целите на стратегията „ЕС 2020“, включително в областта на устойчивия растеж, чрез предоставяне на подкрепа за МСП за създаването на „зелени“ работни места;

30.

Счита, че е от решаващо значение за насърчаването на реални равни възможности да се води борба срещу дискриминацията на трудовия пазар, независимо дали тя е на основата на пол, сексуална ориентация, етнически произход, възраст, увреждане или местоживеене; отбелязва, че увеличаването на процента на заетост при жените е съществено за постигане на целта за заетост на стратегията „ЕС 2020“ и че следователно усилията трябва да се насочат в пълна степен към премахване на пречките пред участието на жените на пазара на труда;

31.

Счита, че БВП трябва да се запази като ключов критерий при определяне на регионите, които отговарят на условията за максимално финансиране (тези с БВП на глава от населението под 75 % от средната стойност за ЕС) и, по целесъобразност, кохезионните държави (БНД на глава от населението под 90 % от средната стойност за ЕС); счита, че компетентните национални и регионални органи следва да бъдат в състояние да използват - на подходящото равнище за вземане на решения, за всяка цел и по начин, който да отразява концентрацията в географско отношение - други показатели, които да бъдат договорени в договорите за развитие и за инвестиционно сътрудничество, с които да се прави оценка на съответните социални, икономически, екологични, демографски и географски предизвикателства;

32.

Призовава политиката на сближаване да продължи, в съответствие с Договора от Лисабон, да отдава приоритет на регионите, чието развитие е най-изостанало; подчертава, че на най-нуждаещите се региони следва да се отпусне подходящ дял - съизмерим с проблемите им, свързани с развитието - от наличното финансиране в рамките на цел 1 (Конвергенция);

33.

Призовава да се постави ограничение върху периода на допустимост за региони, които са показали неспособността си да покажат значително подобрение на своето икономическо, социално и екологично положение след няколко програмни периода, независимо от предоставената им максимална помощ;

34.

Призовава Комисията да представи предложение за продължителността на следващия програмен период, което ще гарантира предоставянето на гъвкава, стабилна и съразмерна преходна помощ за региони, които вече не попадат в рамките на целта за конвергенция, така че да се реши проблема с тяхното специфично положение, и за региони с БВП между 75 % и 90 % от средните стойности за ЕС, под формата на междинна категория, така че да се избегне неравностойно третиране на регионите въпреки сходното им положение; счита, че тази конкретна разпоредба трябва да замени сегашната система за постепенно включване и изключване от финансирането, като по този начин се създаде справедлива система, която по-добре се справя с отрицателното въздействие на икономическата и финансовата криза в регионите, като същевременно се засилват справедливостта и солидарността, които са основни ценности на политиката на сближаване; подчертава, че тези преходни мерки за следващия програмен период не трябва да се установяват за сметка на разходите за регионите понастоящем обхванати от цел 1 (конвергенция) и цел 2 (конкурентоспособност), или от цел 3 (европейско териториално сътрудничество);

35.

Призовава за укрепване на цел 2 „Регионална конкурентоспособност и заетост“ посредством неговото хоризонтално естество за постигане на резултати по определен брой приоритети на ЕС като подкрепа за МСП, зелени иновации, местни икономики, образование и обучение, инфраструктура, устойчива мобилност, възобновяеми видове енергия и енергийни доставки, ефективност на ресурсите и социално включване; подчертава, че доказалата се система за гарантиране на това, че по-развитите региони са в състояние да отстранят регионалните структурни слабости, да допринесат за общите европейски цели и да отговорят на бъдещите предизвикателства при използването на структури, които са в състояние да отговорят по гъвкав начин на променящите се обстоятелства, включително, наред с другото, иновационни клъстери и конкуренция по отношение на средствата за финансиране, трябва да се запази и доразвие; призовава за допълнителни мерки за областите, силно засегнати от структурни промени, които могат да допринесат за подобряване на социалноикономическите условия и инфраструктурата; в този контекст посочва, че следва да бъдат изготвени достатъчно гъвкави стратегии, които да бъдат в състояние да се справят с проблемите и особеностите на всеки отделен регион;

36.

Призовава за действия, така че да се гарантира, че по-развитите региони са в състояние да модернизират своя социалноикономически капитал и да се справят с конкретните зони на бедност и недостатъчно икономическо развитие;

37.

Счита еднозначно, че трябва да бъдат засилени усилията по цел 3 (европейско териториално сътрудничество) по всички вътрешни граници на ЕС и в трите му измерения (трансгранично, междурегионално, транснационално), и призовава съответният дял на структурните фондове да бъде увеличен на 7 %; призовава разпределението на средствата за всяка програма за териториално сътрудничество да се основава на хармонизирани критерии, с цел да се даде стратегически и интегриран отговор на потребностите и специфичните черти на всяка съответна географска територия и район; подчертава значението на граничните региони във връзка с постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“; счита, че е необходима по-добра координация между трансевропейските мрежи, особено с тези, които са свързани с транспорта, енергетиката и трансграничните инфраструктури в съответствие с европейските приоритети и призовава за съответно увеличение на финансирането за всички гранични региони; призовава за опростяване на правилата за прилагане, които управляват програмите по цел 3, въз основа на принципа на пропорционалност, както и за разработването на набор от общи правила за допустимост, които са предварително условие тези програми да станат по-ефективни и по-видими; подчертава нуждата от непосредственото участие на вземащите решения на местно равнище, тъй като програмите могат да бъдат изготвени единствено, ако то е гарантирано;

38.

Счита, че ЕГТС представляват уникален, изключително ценен инструмент за териториално управление, който отговаря на потребностите от структурирано сътрудничество, и трябва да бъдат насърчавани като средство за създаване на системи за трансгранично управление, гарантиращи отговорност за различните политики на регионално и местно равнище;

39.

Решително отхвърля всички предложения за национализиране или разделяне на сектори на политиката на сближаване; счита, че новите тематични фондове (климат, енергетика, транспорт) биха подкопали доказалия се принцип на споделено управление и интегрираните програми за развитие и биха застрашили наличието на взаимодействия и ефективността на намесите и по този начин приноса на регионите за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“;

40.

Настоява, че Европейският социален фонд трябва да остане част от политиката на сближаване, тъй като само по този начин могат да бъдат разработени и приложени интегрирани стратегии за решаване на икономически и социални проблеми

41.

Подкрепя Комисията в стремежа й да осигури по-силен, ефективен и по-видим ЕСФ; за тази цел призовава Комисията и държавите-членки да постигнат споразумение в преговорите си относно необходимата сума на принос от ЕСФ в рамките на структурните фондове;

42.

Счита, че ефикасността на ЕСФ следва да се увеличава преди всичко въз основа на стимули, а не на санкции;

43.

Подчертава, че икономическата криза още повече засили неотложната необходимост от мерки в секторите, включени в ЕСФ, които по-конкретно да насърчават заетостта, професионалната преквалификация, социалното приобщаване и намаляването на бедността;

44.

Поставя акцент върху факта, че ЕСФ предоставя ключова подкрепа за политиките, свързани с пазара на работни места, като например превантивните политики и политиките, съобразените с местните потребности, както и насочените към подпомагане на младите хора при навлизането на пазара на труда и борбата срещу безработицата; изтъква факта, че държавите-членки следва да използват ЕСФ за инвестиране в нови умения, образование (в това число образованието в ранна детска възраст), обучение през целия живот, преквалификация и професионална преквалификация и изтъква, че фондът изпълнява важна роля за укрепване на всички измерения на социалното приобщаване, в това число за най-необлагодетелстваните и уязвимите групи; счита, че този структурен фонд трябва да бъде включен в общата стратегическа рамка, без обаче да се променят неговите оперативни правила и разпоредби и осигуряването на адекватни средства;

45.

Призовава Комисията да увеличи дейността на ЕСФ, насочена към насърчаване приобщаването към пазара на труда; насърчава държавите-членки да инвестират в децата от много ранна възраст със средствата на образованието и по-късно да предоставят насоки в рамките на училищата, които да се основават на местните и регионалните възможности за намиране на работа и на провеждане на обучения през целия живот, което да помогне на работниците да приспособят уменията си към нуждите на пазара на труда, като същевременно прилагат мерки за борба с безработицата сред младежите и за справяне с явлението „работещи бедни“, както и да предоставят подходящи за целта програми за подпомагане на групите в неравностойно и уязвимо положение, като например роми, мигранти, лица с увреждания и лица, напуснали училището преждевременно, с цел насърчаване на ефективния и приобщаващ растеж и на една Европа, в която икономиката се гради върху знанието;

46.

47.

Приветства факта, че в някои държави за периода на финансиране 2007-2013 г. за пръв път бяха създадени оперативни програми в рамките на ЕСФ, обхващащи всички целеви области;

48.

Подчертава факта, че и днес безценният опит на общностната инициатива EQUAL е от полза, особено по отношение на съчетаването на местни и регионални мерки и обмена на най-добри практики от целия ЕС;

49.

Насочва вниманието към постижимото взаимодействие чрез интегрирани подходи за местно и регионално развитие, особено свързващи ЕСФ и ЕФРР, и призовава да бъдат увеличени и улеснени общи правила за допустимост и за използване на възможността за кръстосано финансиране между двата фонда, по-специално с оглед на интегрираното планиране за развитие, основано на местните условия; подкрепя въвеждането на възможност за финансиране на оперативни програми по няколко фонда, което допълнително ще улесни интегрираните подходи; освен това призовава за по-добро взаимодействие между ЕФР и ЕФРР;

50.

Призовава, с цел увеличаване на взаимодействието, за по-голямо включване на секторните политики (транспорт, енергетика, научни изследвания, околна среда, образование) в политиката на сближаване и структурната политика, за да се постигне по-голяма ефективност и по-добра координация между структурните фондове, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие; отбелязва, че финансираните по няколко фонда програми биха могли да допринесат за по-интегриран подход и биха повишили ефективността на взаимодействието между различните фондове; счита партньорствата за национално/регионално развитие за подходящ инструмент за съчетаване на различните политики; в това отношение подчертава необходимостта от това да се поставят ясни цели и да се оцени дали целите са постигнати в държавите-членки;

51.

Предлага политиките в областта на научните изследвания и развитието да бъдат териториализирани; следователно подчертава значението от приспособяване на политиката на сближаване и политиките в областта на научните изследвания и иновациите към специфичните потребности на териториите, тъй като по-тясното участие на регионалните и местните органи в проектирането и изпълнението на регионалните фондове за развитие и програмите в областта на научните изследвания и иновациите е от съществено значение с оглед на невъзможността от прилагане на едни и същи стратегии за развитие във всички региони;

52.

Призовава за обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, рамковите програми, ЕЗФРСР и ЕФР за периода на финансиране след 2013 г.; счита, че моделът за хармонизиран регулаторен подход (управление, допустимост за финансиране, одит и правила за докладване) трябва да бъде допълнително засилен посредством общ рамков регламент; в това отношение подчертава колко е важно различните фондове да действат безпроблемно заедно, за да постигнат резултати; призовава Комисията да направи необходимите промени, за да гарантира, че съответните фондове могат, при необходимост да се допълват помежду си;

53.

Призовава Съветът и Парламентът да приемат нова обща стратегическа рамка съгласно обикновената законодателна процедура въз основа на член 177 от ДФЕС;

54.

Счита, че Европейският социален фонд трябва да бъде включен в общата стратегическа рамка, без обаче да се променят неговите оперативни правила и разпоредби и като същевременно се осигуряват съответните средства; призовава Комисията да укрепи ролята на ЕСФ, да го популяризира и да опрости неговите структури за бюджетен контрол чрез установяването на прости и ефективни процедури за сътрудничество между управителните органи и отделите за бюджетен контрол;

55.

В този контекст предлага да бъде обмислено повторно включване на регионалноориентираните програми по ЕЗФРСР (съществуващи оси 3 и 4); при все това възразява срещу това повторното включване да води до намаляване на бюджетите за ЕФРР и ЕЗФРСР; призовава за определянето на задължителни цели за държавите-членки и регионите, за да се създадат хармонизирани административни структури за структурните фондове на ЕС и регионалноориентираните програми за развитие на селските райони;

56.

Призовава за преразглеждане на Регламента за трансгранично сътрудничество по външните граници и на действащия ЕИСП, за да се включат съответните фондове в цел 3 (европейското териториално сътрудничество);

57.

Приветства целите за партньорства за развитие и инвестиции между ЕС и държавите-членки, които Комисията предлага вместо стратегическите национални рамкови референтни планове, които преди се изготвяха за отделните държави-членки; призовава на този етап за определяне на ключови инвестиционни приоритети за прилагане на стратегията „ЕС 2020“, както и за постигането на други цели в областта на политиката на сближаване; счита, че е разпределянето на отговорности между различните участващи равнища трябва да бъде изяснено възможно най-бързо и призовава за запазване на областите от национална или регионална и местна компетентност в съответствие с принципа на субсидиарност; призовава за ясен ангажимент за подходящо участие на партньорите в договорите за партньорство за развитие;

58.

Подкрепя запазването на оперативните програми като най-важния инструмент за прилагане на стратегическите документи по отношение на конкретните инвестиционни приоритети; призовава за определянето на ясни и измерими цели във връзка с това;

59.

Призовава за задължително участие на регионалните и местните органи и техните сдружения, в съответствие с конституционните и институционалните системи на отделните държави-членки, във всички етапи на изпълнение на политиката на сближаване (стратегическо планиране, изготвяне и водене на преговори за развитие и договорите за партньорство за развитие и оперативни програми, наблюдение и оценка) по структуриран и систематичен начин; счита, че е от съществено значение да се предвидят съответните формулировки в регламентите за структурните фондове;

60.

Вярва, че всяка бъдеща стратегия за използване на ЕСФ ще бъде по-ефективна, ако включва регионалното и местното равнище на управление, които могат да приспособят стратегическите цели към специфични териториални особености чрез провеждане на структуриран диалог с всички заинтересовани страни;

61.

Подкрепя системата на тематични приоритети, предложена от Комисията; отбелязва, че колкото е по-слабо развитието на държава-членка или на регион, толкова по-широк трябва да бъде списъкът от приоритети, като същевременно трябва да се вземат предвид специфичните потребности на всеки регион в областта на развитието, и трябва да се гарантира, че този тематичен подход за програмиране на структурните фондове и Кохезионния фонд не може да се осъществява в ущърб на интегрирания подход, основан на местните условия;

62.

Призовава държавите-членки, в случай че се определят някои задължителни приоритети за всички държави-членки, да включат в приоритетите си иновации, инфраструктура, транспорт и управление на ресурсите, но счита, че следва да има известна възможност за маневриране, за да се отчитат мащабът на програмите, изходният сценарий във всеки регион и резултатите, които следва да бъдат постигнати, за да може тези приоритети да бъдат приспособени към специфичните потребности на всеки регион; в тази връзка подчертава, че иновациите трябва да получат широко тълкуване в съответствие с водещата инициатива „Съюз за иновации“; отбелязва, че МСП са основен източник на работни места и създават благоприятни условия за стопански идеи; подчертава, че подкрепата за МСП трябва да продължи и да се засили в контекста на ключовата роля, която те могат да имат при изпълнението на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че във връзка с инициативата „Съюз за иновации“ трябва да се прилага разширена концепция за „иновации“, като същевременно достъпът на МСП до финансиране трябва да продължава да бъде улесняван; подчертава, че трябва да бъде възможно да се предложат и приложат допълнителни приоритети на доброволна основа и в съответствие с принципа на субсидиарност; призовава предложените приоритети да включват енергетиката, образованието и обучението, както и дейността за борба с бедността;

63.

Призовава за избягване на забавяне при стартирането на програмите, както и за ускоряване на процесите на вземане на решения и оценяване по принцип; подчертава, че това е изключително важно особено за малките и средните предприятия; призовава също така техническото оборудване, на разположение на съответните административни органи, да бъде подобрено, и тези органи да бъдат по-тясно свързани помежду си, да бъдат намалени задълженията за публикуване, както и за значително намаляване на сроковете за тръжни процедури и заявления; изисква от Комисията да направи оценка на това дали могат да бъдат установени пилотни райони за тестване на новите разпоредби в по-малък мащаб, преди да бъдат приложени за останалите региони, с цел да се установят възможните проблеми при изпълнението;

64.

Призовава финансирането в рамките на партньорствата за развитие и инвестиции да бъдат предмет на някои специфични ангажименти, предварително определени в диалог между Комисията и държавите-членки; изразява мнението, че тези предварително определени условия трябва да изискват от държавите-членки да предприемат реформи, за да гарантират, че средствата се използват ефективно в области, пряко свързани с политиката на сближаване, и когато е необходимо, държавите-членки следва да бъдат призовавани да направят това, както и че средствата следва да бъдат подчинени на тези условия; призовава да бъде възможно участниците в управлението на оперативни програми да имат възможност да оказват влияние върху условията; счита за основателно по-специално обвързването с правилното прилагане на вече приетото законодателство на ЕС (регулиране на цените, тръжни процедури, транспорт, околна среда, здравеопазване и др.), с цел предотвратяване на нередности и гарантиране на ефективност; при все това отхвърля насоки, които изискват от държавите-членки провеждането на фундаментални социални и икономически реформи; всички условия следва в пълна степен да спазват принципите на субсидиарност и партньорство;

65.

Счита, че новите условия не трябва да водят до допълнителни административни тежести за участниците; насърчава разработването на съгласувани, стандартни системи от условия за ЕФРР и ЕСФ, които могат да бъдат обективно оценявани;

66.

Счита Комисията отговорна за създаването на условията и за контрола на тяхното изпълнение и предлага съответни планове за действие за държавите-членки и регионите;

67.

Приветства предложението на Комисията политиката на сближаване да бъде насочена в по-голяма степен към резултати посредством предварително определяне на подходящи цели и показатели; подчертава, че следва да става въпрос само за няколко ясно определени и измерими показатели, които трябва да бъдат пряко свързани с финансирането и трябва да бъдат приети съвместно с регионите/държавите-членки; при все това счита, че всички инструменти и критерии, предложени за измерване на резултатите, следва да продължават да се основават на качествен подход за програмите;

68.

Счита, че показателите, които определят регионалните субсидии от структурните фондове и Кохезионния фонд, трябва да се основават на най-актуалните данни на Евростат, така че в пълна степен да се отчита икономическото и социалното въздействие на кризата върху регионите;

69.

Изисква увеличаването на ефикасността и прозрачността на ЕСФ с действия, които да бъдат съсредоточени в по-голяма степен върху резултатите, и призовава за предварително определяне на ясни и измерими цели и показатели за постигнатите резултати, свързани пряко с целта на финансирането, които да измерват преди всичко успехите, постигнати в борбата с бедността и социалното изключване, както и във включването във висококачествена заетост; счита, че участници на всички равнища на управление трябва да бъдат ангажирани в определянето на тези цели и показатели и че последните следва да бъдат дефинирани своевременно и еднозначно преди началото на предоставянето на средства, така че както държавите-членки, така и Комисията да могат да извършват оценка на постигнатите резултати и да използват събрания опит по време на следващата фаза на планиране; подкрепя предложението на Комисията за подчиняване на отпускането на средства по ЕСФ на предварителни условия, свързани с транспонирането на законодателството на ЕС и с целите на ЕС, и необходими за успеха на мерките по ЕСФ, както и със структурните реформи и адекватния административен капацитет; подчертава, че насочеността към постигане на резултати не бива да ощетява малките предприемачи и да създава нови пречки пред достъпа им или да ги излага на рискове;

70.

Счита публичното и частното съфинансиране за един от основните принципи на политиката на сближаване; изисква преразглеждане на максималния дял на ЕС, който следва да е съобразен в по-голяма степен с равнището на регионално развитие, европейската добавена стойност и видовете мерки и трябва да бъде съответно увеличен или намален;

71.

Призовава държавите-членки да внимават, когато програмират бюджетни кредити за съфинансиране, и да ги увеличават посредством финансов инженеринг;

72.

Призовава да се отчита фактът, че във връзка с отпускане на преки субсидии за предприятия политиката на сближаване, по-специално по отношение на големи предприятия, благоприятства по-скоро въздействието на странични фактори, а не въздействието на местно равнище, и следователно изисква безвъзмездното финансиране за големи частни предприятия да се съсредоточи върху инвестициите в научноизследователска и развойна дейност или по-често да се предоставя непряко посредством финансиране за инфраструктури; освен това призовава за ясна разпоредба в общия регламент за структурните фондове, която изключва предоставянето на всякакво финансиране от ЕС за преместване на дейност в рамките на ЕС, както и значително понижаване на прага, определен за контрола на този вид инвестиции, като се изключват големи предприятия от преки субсидии и се поставя ограничение от 10 години върху продължителността на операциите;

73.

Признава ефекта на лоста и потенциала за мобилизиране, който имат новите инструменти за финансиране, по принцип подкрепя по-засилено финансиране чрез отпускане на заеми и изисква разширяване на револвиращите финансови инструменти, с цел обхващане на онези области за финансиране, които се оказват подходящи; за тази цел призовава за опростяване на процедурите, за по-голяма правна сигурност за целия период на финансиране, както и за създаване на регистър на ЕС, който показва кои проекти използват заеми и кои субсидии; призовава инструментите да бъдат приспособими, за да се гарантира, че са приложими и осъществими за всички региони и градове; счита, че отговорността за използване на средствата следва да се прехвърли върху националното равнище или равнището на проекта най-късно след изтичане на един период на финансиране; отбелязва, че през настоящия период не всички държави-членки са възприели децентрализиран подход към работата с финансови инструменти като JESSICA; подчертава необходимостта от пряк достъп за градовете;

74.

Подчертава, че предоставянето на безвъзмездна помощ трябва във всички случаи да остане факултативно средство и местните участници трябва да бъдат задължени да прилагат подходящото за дадената ситуация съчетание от начини на финансиране съгласно регионалните изисквания;

75.

Счита, че ЕИБ следва да играе по-значима роля във финансирането на инфраструктурата на трансевропейските транспортни мрежи; призовава за повече инициативи за самостоятелни решения в рамките на публично-частните партньорства; счита, че Европейският парламент има важна отговорност за необходимата прозрачност, както и за задачите по вземане на решения и осъществяване на контрол;

76.

Приветства реалното сътрудничество между ЕИБ и Комисията при прилагането на трите съвместни инициативи – JESSICA, JEREMIE и JASMINE – които следва да повишат ефикасността и ефективността на политиката на сближаване и да подобрят функционирането на структурните фондове; призовава Комисията да продължи активно да приема съвместни инициативи с ЕИБ, особено в областта на политиката на сближаване, и да осигурява финансова подкрепа за МСП;

77.

Счита, че глобалните субсидии на равнище по-ниско от това на регионите представляват подходящ инструмент за самостоятелно определени иновационни стратегии съгласно целите на европейската регионална политика;

78.

Отхвърля квоти или задължения за глобални субсидии, тъй като биха могли да противоречат на определянето на основни приоритети, адаптирани към потребностите на регионите;

79.

Счита, че седемгодишният програмен период е оправдал очакванията по отношение на политиката на сближаване и следва да бъде запазен най-малко до края на следващия програмен период (2020); въпреки това призовава за създаването на система за по-бърза стратегическа преоценка на изходните условия, за да може ЕС да отговори още по-бързо и гъвкаво на извънредни събития (като например финансова криза, енергийна криза, природни бедствия);

80.

Въпреки това посочва, че бюджетът на ЕС, така както е структуриран понастоящем, и механизмите за разпределение, при заложените в основата му регламенти за фондовете, е оправдал очакванията по-специално за изпълнението на политиката на сближаване и структурната политика, и че следва да се предприемат промени само когато процедурите не работят или когато разпоредбите са в противоречие с действащия финансов регламент; в този контекст подкрепя предложенията на Комисията за хармонизиране на правилата, уреждащи всички налични фондове за регионално развитие; все пак призовава да се подхожда с особено внимание към всяка, макар и незначителна промяна във вече установената му и утвърдена структура, така че да се избегне по-голямата бюрокрация, лошото функциониране и несигурността за националните и регионални административни органи и по-голяма тежест за бенефициентите, особено тези с малки структури и ограничен капацитет;

81.

Счита за осъществимо интегрирането на целите на стратегията „Европа 2020“ в действащата система от цели и фондове; отхвърля всякакво разделяне на бюджета на ЕС в рамките на абстрактни определения за „интелигентен“, „приобщаващ“ или „устойчив“ растеж, както и всякакво фрагментиране на политиката на сближаване в различни бюджетни функции; счита, че тази политика следва да има своя собствена функция в бюджета на ЕС;

82.

Счита, че политиката на сближаване след 2013 г. може да има още по-голям принос за по-нататъшното и устойчиво развитие на регионите на ЕС и да бъде решаваща политическа област за междусекторно изпълнение на стратегията „ЕС 2020“ и поради това призовава да й бъдат отпуснати най-малко същите бюджетни средства;

83.

Припомня, че Европейската сметна палата отдавна отчита, че плащанията в областта на сближаването са засегнати от процент на грешка, надвишаващ 5 %, въпреки че отбелязва, че той е спаднал от 11 % за последната процедура по освобождаване от отговорност, както се посочва в годишния доклад на Европейската сметна палата, както и че националните системи за надзор и контрол са ефективни само отчасти; освен това призовава за поясняване във връзка с метода на изчисляване на грешки, тъй като несъответствията в данните, предоставени от Европейската сметна палата и Комисията, водят до объркване и недоверие към официалните данни;

84.

Призовава за приемане на по-строги правила относно наблюдението на нарушенията при използването на структурните фондове по отношение на държавите-членки, където има голям брой нарушения във връзка с използването на средства от структурните фондове и относно процедура за систематично прекъсване и спиране на плащанията веднага, когато доказателства показват значителни недостатъци във функционирането на акредитираните органи; същевременно призовава за премахване на ненужния контрол в онези държави-членки, които имат добра система за управление на средствата; счита, че, когато е възможно, следва да се прилагат принципите на „договор за доверие“ и „единен одит“;

85.

Призовава органите да държавите-членки/публичните органи да определят органи или организации, които да поемат изключителна отговорност за правилното управление на средствата от структурните фондове;

86.

Счита, че годишните проверени декларации за управление на равнище ръководител на службата, която управлява средствата (разплащателна агенция/административен орган), са подходящо средство за укрепване на веригата на докладване и контрол и подчертава абсолютната необходимост тези декларации да са точни от гледна точка на съдържанието; в тази връзка призовава за прилагане на система от санкции за неверни декларации; продължава да подкрепя волята за национални декларации за достоверност;

87.

Призовава още от началото на следващия програмен период Комисията да има по-голяма отговорност за подобряването на националните административни процедури; в тази връзка счита, че има спешна нужда от опростяване и изясняване на управлението на програмите за подпомагане, по-специално в областта на финансовото изпълнение и финансовия контрол; поради това счита, че Комисията следва да носи отговорност за процедурите по акредитиране на националните, съответно федералните администрации и контролни органи; счита, че правото на опростена и не толкова често докладване следва да бъде свързано с успешно акредитиране и намаляване на процента на грешки;

88.

Призовава освен това надзорната роля на Комисията да бъде засилена с въвеждането на систематично преустановяване и временно спиране на плащания веднага след появата на установени доказателства за значителни пропуски при функционирането на акредитираните органи; освен това призовава Комисията да въведе по-надеждни планове за увеличаване на процента на възстановените суми във връзка с неправилно извършени плащания;

89.

Призовава системата на проверки да бъде опростена и броят на равнищата на проверка да бъде намален, както и съответните отговорности на Комисията и държавите-членки да бъдат изяснени; призовава за използването на едностепенна процедура на проверки, според която държавите-членки ще проверяват проектите, а Комисията – системите за проверка на държавите-членки;

90.

Счита, че с цел подобряване ефективността на оперативните програми, в регионите следва повече да се използват тръжните процедури за подбор на проекти;

91.

Призовава, в интерес на намаляване на бюрокрацията, за по-широко прилагане на уеднаквени процедури, с по-високи стандартни единични разходи, както и деклариране на общи разходи въз основа на фиксирана ставка, когато тази система е целесъобразна; изисква да се отчита в по-голяма степен принципът на пропорционалността, т.е. за изпълнението на по-малки програми да се налагат значително по-малки задължения за докладване и контрол;

92.

Призовава Комисията да публикува ежегодно „обзор на неизпълнението“ за неправилното и/или късно изпълнение на изискванията за докладване и оповестяване на нередности, злоупотреби и измами при използване на средствата от структурните фондове; призовава тази информация да бъде разбита по държави-членки и по фондове;

93.

Изразява загриженост от факта, че бюрокрацията спъва достъпа на малките предприятия и организации до финансиране по структурните фондове; призовава за това съответните правила и техническа документация да бъдат възможно най-ясни;

94.

Призовава за въвеждане през новия програмен период на процедури за годишно уравняване на сметките, които обхващат и многогодишни програми;

95.

Счита, че за цялата система на изпълнение и наблюдение са необходими по-ефективни решения на електронно управление (хармонизирани форми); призовава за обмен на опит между държавите-членки, координиран от Комисията, и за координирано изпълнение чрез групи от административни и одитни органи;

96.

Подкрепя предложението на Комисията възстановяването на разходите на националните органи да се извършва едва след като на бенефициентите бъде изплатено съответното финансиране от ЕС; счита, че това ще доведе до ускоряване на изплащането, както и до решително стимулиране на строг национален контрол; въпреки това посочва, че могат да възникнат евентуални проблеми с ликвидността при държави-членки и региони и във връзка с това трябва да бъдат намерени решения за обезпечение;

97.

Счита призива на Комисията за по-тясна връзка между плащанията и резултатите за нелогичен, тъй като резултати ще бъдат постигнати единствено чрез финансиране на проектите на първо място; изразява загриженост, че има вероятност наблюдението да бъде силно бюрократично, но счита за възможни изисквания тези, които поставят плащанията в зависимост от доказано съответствие между проектите и целите на стратегията „ЕС 2020“ например;

98.

Счита, че макар и възстановяването на разходите да следва да се извърши след предоставянето на средствата от ЕС по проектите, не следва допълнително да се натоварват бенефициентите от гледна точка на лихви, които не отразяват нисък рисков фактор на такива заеми от банки или други финансови институции;

99.

Призовава за диверсифициране на механизмите за санкциониране, включвайки наред с другото аспекти на система от стимули за онези държави-членки, които спазват изискванията за изпълнение, по-специално чрез административни концесии;

100.

Припомня, че за разлика от други структурни фондове, спецификата на ЕСФ е, че той е тясно свързан с целевите групи, които подкрепя, и че трябва да се формира по начин, който да дава възможност за множество местни проекти в по-малък мащаб; призовава за това, от държавите-членки да се изисква да предоставят средствата за финансиране на проекти незабавно, така че за по-малките бенефициенти да не възникват проблеми; изисква от Комисията и държавите-членки да осигурят гъвкавост при финансовото изпълнение на програмите, да отчитат принципа на пропорционалност на време и усилия и финансов принос, когато определят контролните и одитните задължения, и да опростят процедурите и да намалят прекомерната административна тежест, както и други пречки пред ползата от проектите и пред потенциалните бенефициенти, като по този начин се предоставя възможност на ЕСФ за по-добър принос за осъществяването на целите на Европейския съюз, свързани с растежа и създаването на работни места; призовава Комисията да даде повече избор на управляващите органи и на бенефициентите по отношение на възможностите за финансиране и да предложи възможност за прилагане на метода на стандартната себестойност наред с традиционното счетоводство;

101.

Подкрепя предложението на Комисията, че правилото „n+2“ и правилото „n+3“ следва в някои случаи да се прилагат автоматично, евентуално на равнището на средствата от държавите-членки, за да се предостави по-голяма гъвкавост, с изключение на периода за първата година от финансиране и с изключение на трансграничните програми, и че всяка друга дерогация от правилото за автоматично освобождаване следва единствено да отразява приспособяване към административната тежест, наложена от нови разпоредби, свързани със стратегическото програмиране, насоченост към постигане на резултати и предварителните условия; нещо повече, подкрепя прилагането на правило N+3 в случай на трансгранични програми, с цел отчитане на по-бавните административни процеси, дължащи се на езиковите и културни предизвикателства, пред които са изправени; счита, че това би представлявало гаранция за едно балансирано съотношение между инвестициите с висока стойност и безпроблемното и бързо изпълнение на програмите;

102.

Подчертава значението на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) за политиката на сближаване във връзка с трансграничното сътрудничество с държави извън ЕС; отбелязва сегашните проблеми при изпълнението на програмата; изразява убеденост, че в крайна сметка ще се окаже необходимо програмите на ЕИСП за трансгранично сътрудничество да бъдат включени в политиката на сближаване; счита, че инфраструктурните връзки (транспорт, енергетика и околна среда) на съседните държави имат особено положително въздействие върху европейските гранични региони; призовава средствата по ЕИСП да бъдат концентрирани в по-голяма степен върху стратегическите потребности на енергийното покритие и транспортната инфраструктура; подчертава ролята, която макрорегионите могат да имат в тази връзка; призовава Комисията да проучи осъществимостта на създаването на по-добро взаимодействие между инициативите на ЕФРР, инструмента за предприсъединителна помощ, Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и Европейския фонд за развитие; освен това призовава Комисията да направи оценка дали вече използваните структури в сферата на регионалната политика могат да се прилагат също и към управлението на ЕИСП;

103.

Също така подчертава значението на процеса на разширяване на ЕС за сближаването, за който, като част от инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), помага на страните кандидатки да извършат съществена и организационна подготовка за прилагане на политиката на сближаване; обръща внимание на проблемите с прилагането в държавите-членки; припомня първоначалната цел на ИПП, по-специално да финансира изграждането на капацитет и институции, и да подпомага подготовката на страните за изпълнение на политиката на сближаване на Общността, за да подготви за прилагане в пълна степен на достиженията на общностното право след присъединяването им; призовава Комисията да определи проблемите в текущото изпълнение на ИПП;

104.

Отново призовава за отговорно включване на комисията по регионално развитие в бъдещото формиране на инструмента;

105.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на президентите на европейските региони и провинции.

5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/38

—

като взе предвид ангажиментите, поети от Г8 на срещата на високо равнище в Гленийгълс през 2005 г. относно обема на помощта, помощта за Африка на юг от Сахара и качеството на помощта, както и всички последвали срещи на Г8 и Г20,

—

като взе предвид декларацията на Хилядолетието, приета от ООН на 8 септември 2000 г.,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие (1) и Кодекса за поведение на Европейския съюз за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие (2),

—

като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на ЕС, който постановява, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

—

като взе предвид член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (3) („Инструмент за сътрудничество за развитие“ (ИСР),

—

като взе предвид член 61, параграф 2 от Споразумението от Котону,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно ефективността на помощите и корупцията в развиващите се страни (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на 7-и, 8-и, 9-и и 10-и европейски фонд за развитие за финансовата 2008 година (5),

—

като взе предвид своята позиция от 3 февруари 2011 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (6),

—

като взе предвид специалния доклад № 11/2010 на Европейската сметна палата, озаглавен „Управление на Комисията по отношение на общата бюджетна подкрепа за държавите от АКТБ, Латинска Америка и Азия“,

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за трети страни (COM(2010)0586),

—

като взе предвид документа на Комисията от 2007 г., озаглавен „Насоки относно планирането, проектирането и управлението на общата бюджетна подкрепа“,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2008 г., озаглавен „Бюджетната подкрепа: ефикасният начин за финансиране на развитието?“,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия към Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС относно бюджетната подкрепа като средство за осигуряване на официална помощ за развитие (ОПР) на държавите от АКТБ,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол (A7-0206/2011),

A.

като има предвид, че намаляването на бедността и в крайна сметка пълното й изкореняване са основна цел на политиката на развитие на Европейския съюз съгласно Договора от Лисабон,

Б.

като има предвид, че бюджетната подкрепа се превърна в една от най-важните видове помощ,

В.

като има предвид, че някои донори възприемат общата и секторната бюджетна подкрепа (БП) като средство за насърчаване на поемането на отговорност от държавите партньори за устойчивите политики на развитие и процесите на реформи, засилване на националните институции и системи за отчетност, както и за улесняване на растежа, намаляване на бедността и постигане на целите за развитие,

Г.

като има предвид, че е необходимо развиването на оперативния капацитет дори само за създаването на първо време на необходимите условия за предприемането на действия, които се основават на програми, в това число бюджетната подкрепа или други модели,

Д.

като има предвид, че БП позволява да бъдат преодолени някои слабости на традиционния подход на проекти (високи оперативни разходи, фрагментирани паралелни системи) и въз основа на това да се засили последователността и ефикасността на мерките на Съюза, които са изведени на преден план в Договора от Лисабон,

Е.

като има предвид, че бюджетната подкрепа следва да спомага за подобряване на качеството и ефективността на помощта, при особено спазване на принципите на ангажираност и хармонизация, при условие че политическият диалог между донорите и получателите допуска адаптирането на вноските към приоритетите, които страните са установили в своите национални стратегии за намаляване на бедността,

Ж.

като има предвид, че независимо от посочените от Европейската сметна палата рискове в докладите й относно БП, „динамичният подход“ в общите условия на БП остава много важен инструмент на политически диалог; като има предвид обаче, че БП в никакъв случай не може да се разглежда като „празен чек“,

З.

като има предвид, че съвкупността от ангажименти, поети от държавите получатели по отношение на всичките им партньори, може във всеки момент да затрудни използването на помощта предвид това, че условията на донорите понякога се оказват противоречиви,

И.

като има предвид, че до този момент в споразуменията за партньорство на Европейския съюз беше споменавано по-скоро нарушаването на правата на човека (наречени права от първо поколение), отколкото нарушаването на социалните, икономическите и културните права (наречени права от второ поколение),

Й.

като има предвид, че всички донори следва да провеждат консултации помежду си, за да избегнат всякаква непоследователност по отношение на условията,

K.

като има предвид, че съгласно член 2, параграф 3 от Договора от Лисабон една от целите на Съюза е да насърчава осъществяването на устойчива социална и пазарна икономика, а този подход да се прилага също така за политиката на развитие и политиката за съседство,

Л.

като има предвид, че засилването на отчетността на правителството партньор пред гражданите във връзка с управлението на бюджета е съществен фактор за развитие на капацитета чрез контрола, упражняван от неговия парламент, и информирането на неговото гражданско общество по въпросите на публичните финанси,

1.

Приветства инициативата на Комисията, определена посредством Зелената книга относно БП, чиято цел на първо място е насърчаването на вътрешното развитие на държавите партньори и изисква прецизиране на критериите за допустимост до БП, така че да се избегне рискът от евентуални отклонения или лошо използване на този вид помощ, като се отчетат аспекти като индексите за корупция в страните;

2.

Приветства процеса на консултиране на европейско равнище; изразява надежда, че практиката на предоставяне на бюджетна подкрепа ще бъде обективно анализирана и усъвършенствана с цел повишаване на нейната ефективност;

3.

Припомня, че съгласно Договора от Лисабон намаляването и изкореняването на бедността са основна цел на политиката на развитие на Европейския съюз; подчертава, че бедността има множество измерения, като например човешко, икономическо, социално-културно, политическо и свързано с половете и с околната среда, и че всички те трябва да бъдат отразени в политиката на развитие на Съюза;

4.

Счита, че помощта от Европейския съюз трябва да води до действителни качествени промени в държавите партньори; отчита, че бюджетната подкрепа е ефективно средство за постигане на тази цел, при условие че, освен че се обвързва с условия, се използва паралелно с ефективен политически и стратегически диалог;

5.

Изтъква ключовата и задължителна роля на политическата съгласуваност при изпълнението на политика на развитие със силно въздействие; освен това призовава външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз да се съсредоточат върху насърчаването на демокрацията и правата на човека, мира и сигурността, всички от които са ключови предпоставки за устойчиво развитие; призовава към по-систематични усилия за интегриране на мерките относно приспособяването към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия;

6.

Счита, че облагането с данъци осигурява независим източник на финансиране за устойчивото развитие и представлява важна връзка между правителствата и гражданите на развиващите се страни; призовава развитието на надеждна данъчна администрация и широкообхватна данъчна инфраструктура да се превърне в един от най-важните приоритети на бюджетната подкрепа; препоръчва политиката на бюджетна подкрепа да включва мерки за борба срещу данъчните убежища, избягването на данъци и незаконното изтичане на капитали;

7.

Подчертава необходимостта при необходимост да се прибегне към формулата за секторна бюджетна подкрепа с цел по-обстойно обхващане на основните социални сектори, сред които в частност са здравеопазването, образованието, подкрепата за най-уязвимите лица и по-специално лицата с увреждания;

8.

Подчертава, че бюджетната подкрепа не трябва да бъде използвана за обслужване на частни икономически и стратегически интереси на Европейския съюз, а за постигане на целите на развиващите се страни, свързани с развитието и за предоставянето на помощ на същите тези страни за осъществяване на тези цели, по-специално в областта на изкореняването на бедността и на глада;

9.

Припомня новаторската роля на Европейския съюз в областта на БП, както и добавената стойност, която Европейската комисия привнася благодарение на опита си в тази област;

10.

Обръща внимание на факта, че бюджетната подкрепа може да укрепи не само задължението на правителствата да се отчитат, но също така координацията между донорите посредством задълбочен диалог по бюджетните въпроси; подчертава, че става въпрос за евентуално средство за подобряване на координацията между новопоявяващите се донори;

11.

Изтъква по този начин призванието на Европейския съюз да споделя на останалите участници на институционално равнище своя опит, а именно по време на Форума на високо равнище относно ефикасността на помощта за Пусан;

12.

Подчертава, че динамичният подход, възприет от Комисията и от мнозинството донори, предоставящи БП, съдържа поредица от рискове, които трябва да бъдат надлежно отчетени; изисква от Комисията да завърши успешно оценки на национално равнище по отношение на евентуалните рискове и ползи от бюджетната подкрепа в държавите партньори;

13.

Изисква от Европейския съюз да управлява бюджетната подкрепа, като си постави за цел извличането на ползи от нейната допълняемост, както и от други форми на подпомагане;

14.

Подчертава необходимостта от засилване както на контролните механизми на Комисията, така и на парламентарния контрол и на информирането на гражданското общество в държавите получатели на бюджетна подкрепа; подчертава също така, че въвеждането на оптимален контрол на публичните финанси на държавите получатели трябва да бъде предпоставка за отпускането на средства;

15.

Припомня, че ясно определените, получаващи широка подкрепа и следени отблизо показатели са от решаващо значение за доказване на конкретните резултати от бюджетната подкрепа в трети страни и че съответните бюджетни органи следва да получават редовно актуална информация относно показателите и насоките, които определят процеса на вземане на решения във връзка с бюджетната подкрепа; подчертава, че тези показатели трябва да съответстват в по-голяма степен на специфичните потребности на държавите партньори, за да се избегне прилагането на „универсалния“ подход, възприет от Комисията, който може да се окаже с отрицателно въздействие;

16.

Призовава бюджетната подкрепа да бъде поставена в зависимост от демократичния парламентарен контрол на бюджета в държавите получатели; призовава за широкото участие на парламентите и за консултиране с гражданското общество в държавите партньори, за да се гарантира, че решенията за използването на средствата за бюджетна подкрепа могат да бъдат вземани по демократичен път;

17.

Призовава Комисията, преди отпускането на бюджетна подкрепа да гарантира, че целите на намесата са включени в националните програми на държавите получатели и че принципите на координация, взаимно допълване и съгласуваност с други донори се спазват, както и принципът на допълняемост по отношение на средствата, предоставяни от страната получател;

18.

С цел гарантиране на целесъобразност на бюджетната подкрепа, призовава Комисията да рационализира своя процес на програмиране и планиране чрез подобряване на подготовката и документирането на решенията за започване на операции по бюджетна подкрепа; призовава Комисията, предвид ограниченията на ресурсите на делегациите, които често намаляват способността им за осъществяване на определени дейности, да осигури достатъчно квалифициран персонал за процеса на изпълнение, тъй като БП изисква различни аналитични умения в областта на финансирането на проекти и програми;

19.

Акцентира върху водещата роля, която парламентите на държавите получатели, организациите на гражданското общество, както и местните органи следва да изиграят, като се има предвид, че те са в най-благоприятна позиция за определянето на приоритетните сектори, изготвянето на стратегическите документи за всяка отделна държава и контрола върху отпуснатите бюджетни средства; изисква от националните парламенти да приемат стратегическите документи за всяка отделна държава и многогодишния бюджет след провеждане на консултации с гражданското общество, преди провеждането на политическия диалог с донорите по отношение на бюджетната подкрепа с цел засилване на парламентарния контрол;

20.

Подчертава, че е важно отпусканата от ЕС помощ за развитие да бъде ефикасна; призовава на равнище ЕС да се разработят независими системи за оценка и процедура за подаване на оплаквания на разположение на ощетените от помощта от Съюза, както и за подпомагане на вътрешните механизми за отчетност на национално равнище;

21.

Изисква от Комисията да предостави глобален баланс в цифри на общата бюджетна и секторна помощ, отпускана на местното управление, и да проучи възможността и рисковете, свързани с децентрализирането на част от бюджетната подкрепа за реално поемане на отговорност от страна на участниците от местното управление;

22.

Приканва Европейския съюз да зачита и насърчава истинско поемане на отговорност от страна на развиващите се страни по отношение на тяхната стратегия за развитие и го призовава да избягва задушаването на лицата, вземащи политически решения на национално равнище, чрез политически диалог, който да обхваща бюджетната подкрепа, тъй като подобен подход би попречил на демократичната отговорност и ди допринесъл за деполитизирането на вътрешната политическа реалност;

23.

Счита, че бюджетната подкрепа трябва да даде предимство на правителствените сектори, които съществено влияят върху намаляването на бедността, а това са основно министерството на здравеопазването и министерството на образованието;

24.

Счита също така, че равенството между половете следва да бъде включено в бюджетната подкрепа, която следва да го взема предвид в хода на бюджетната процедура, като се насърчава провеждането на диалог със сдружения на жени и се определят показатели в зависимост от половата принадлежност;

25.

Изтъква, че за укрепване на взаимната отговорност Европейската комисия следва да засили своята роля на посредник между правителството, парламентаристите и гражданското общество и за тази цел счита, че процент от БП, запазен за техническото подпомагане с цел укрепване на секторните министерства, би могъл също така да бъде използван за укрепване капацитета на парламентите и на гражданското общество, за да могат те да изпълняват пълноценно своята контролна функция по отношение на БП;

26.

Подчертава първостепенната роля на донорите за предоставянето на помощ на държавите партньори с цел развиване на техния капацитет, както и положителния ефект на подкрепата за местните проекти за намаляване на бедността, приобщаващ растеж и дълготрайно развитие в държавите партньори;

27.

Изразява безпокойство относно последиците от макроикономическата дестабилизация и въздействието върху най-уязвимите слоеве от населението в случай на рязко спиране на БП; предлага въвеждане, в рамките на координирани действия между донорите и след провеждане на консултации с гражданското общество и с парламента на страната партньор, на механизъм за прогресивност в намаляването на изплащане на БП, така че да бъдат смекчени тези последици, да се насърчи политическият диалог и да бъдат намерени съгласувани решения на възникналите затруднения;

28.

Счита, че подобно на програмната помощ, бюджетната подкрепа следва да се разглежда като преходен инструмент и да не възпрепятства усилията за укрепване на капацитета на страните за набиране на собствени ресурси, като например данъците, така че да станат независими от даренията на трети държави;

29.

Изисква от донорите да засилят координацията и предвидимостта на бюджетната подкрепа и подчертава факта, че донорите трябва да бъдат готови да поемат дългосрочен ангажимент по отношение на държавите партньори;

30.

Приканва Европейския съюз да вземе всички необходими мерки, за да може третите държави да се ангажират да инвестират в механизъм, който да насърчава тяхната финансова стабилност;

31.

Настоява за ефективно изпълнение на изискването, съдържащо се в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие („Инструмент за сътрудничество за развитие“ (ИСР), съгласно който: „Комисията използва последователно подход, основан на резултатите и на индикатори на ефективността, Комисията дефинира ясно и осъществява мониторинг на тази непрекъснатост и подкрепящите действия на държавите партньори за развитие на парламентарния контрол и капацитетите за проверка и за увеличаване на прозрачността и на обществения достъп до информация“; настоятелно призовава Комисията да разшири обхвата на тези разпоредби, за да се включи бюджетната подкрепа за държавите получатели на средства от Европейския фонд за развитие (държавите от АКТБ), за които до момента се прилагат само по-техническите критерии на член 61, параграф 2 от Споразумението от Котону;

32.

Счита, че тъй като използването на бюджетна подкрепа е важно стратегическо решение в отношенията между Съюза и неговите държави партньори, за определянето на критериите за допустимост за този начин на подпомагане трябва да се прилага член 290 от ДФЕС (делегирани актове), който предоставя на Съвета и Парламента, като съзаконодатели, пълни правомощия за съвместно вземане на решения за неговото одобряване, включително при необходимост правомощия за отмяна на делегираните актове;

33.

Припомня, че значителни пропуски в капацитета и по-специално слабото управление са в състояние да лишат някои развиващи се страни от БП;

34.

Счита, че решенията за финансиране на бюджетната подкрепа трябва да се обуславят не само от очакваните ползи, но и от краткосрочните и дългосрочните рискове, поемани както от държавите донори, така и от държавите партньори; отбелязва, че в своя специален доклад (7) Сметната палата е в пълно съгласие с тази оценка, като изтъква факта, че все още предстои да бъде създадена и прилагана стабилна рамка за управление на риска;

35.

Изразява загриженост от факта, че в своя годишен доклад за дейностите, финансирани по линия на осмия, деветия и десетия Европейски фонд за развитие за финансовата 2009 година. Сметната палата констатира, че плащанията в рамките на бюджетната подкрепа са засегнати от висока честота на количествено неизмерими грешки, дължащи се на липсата на добре документирани и структурирани доказателства, че условията за плащане са били спазени; същевременно отбелязва и приветства значителното подобрение във връзка с демонстрирането на допустимост, посочено от Палатата за десетия ЕФР, благодарение на по-ясните рамки за оценяване, които вече редовно се използват;

36.

Припомня, че публичните инвестиции в обществените блага като образованието, социалната сигурност, инфраструктурите и производствения капацитет, по-специално по отношение на дребните селскостопански производители и подкрепата за местните пазари, са от съществено значение за успеха на стратегиите за развитие;

37.

Призовава Комисията да гарантира, че специфичните условия за променливи траншове въз основа на изпълнението ясно определят показателите, целите, методите на изчисление и източниците на информация и че в докладите на делегациите се предоставят структурирани и документирани доказателства за напредък в управлението на публичните финанси чрез ясно посочване на критериите, според които трябва да бъде оценен този напредък, постигнатият напредък и причините, поради които програмата за реформи не е могла да бъде изпълнена съгласно плана;

38.

Призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да се бори срещу корупцията в държавите получатели, включително спиране на плащанията, ако е необходимо; в тази връзка призовава Комисията да поддържа тесен и редовен диалог с правителствата партньори по въпросите, свързани с корупцията, както и да отделя достатъчно внимание на потребността на отделни държави получатели от увеличаване на капацитета с цел укрепване на механизмите за отчетност и борба срещу корупцията;

39.

Счита предвидимостта на потоците помощ за един от най-важните фактори за гарантиране на качеството на разходите, тъй като тя дава възможност на държавите партньори да предприемат дългосрочно планиране на разходите и да финансират подобрения в секторните политики; подкрепя идеята този подход да бъде подсилен от фискалните политики на държавите партньори и мобилизирането на приходите на местно равнище, което в дългосрочен план следва да намали зависимостта от помощи;

40.

Припомня, че липсата на напредък по отношение на управлението на публичните финанси все още е причина за лишаването на значителен брой държави от БП;

41.

Счита, че бюджетната подкрепа следва да са прилага постепенно в развиващите се страни, като се започне от ограничен брой държави, който да се увеличава постепенно с подобряването на капацитета на държавите партньори;

42.

Припомня, че бюджетната подкрепа следва да способства за намаляването на бедността, включително за напредък към осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и такива принципи като партньорство, ефективност на помощта и последователност на политиките на развитие; изразява своята подкрепа за основани на резултатите стимули, но изтъква, че вариациите в изплащанията на суми трябва, доколкото е възможно, да бъдат предвидими, така че да нямат отрицателни последици за бюджетното планиране; отново подчертава, че бюджетната подкрепа следва да се отпуска само на държави, които изпълняват и поддържат минимални стандарти за управление и зачитане на правата на човека; подчертава, че условията, свързани с макроикономическите реформи, трябва да отговарят на човешкото и социалното развитие;

43.

Насърчава развиващите се страни и Комисията да популяризират развитието с участието на получателите в съответствие с относимите разпоредби от Споразумението от Котону и с членове 19 и 20 от Регламент (ЕО) № 1905/2006, по-специално във връзка с насърчаването на гражданското общество и провеждането на консултации с него, както и с местните и регионалните органи;

44.

Подчертава, че при предоставяне на БП за държавите от АКТБ доставчици на банани, които се ползват от съпътстващите мерки в този сектор, е важно в променливата част, основаваща се на показателите за управление, да се включат специфичните условия, предложени в новия член 17а, който Парламентът предлага да бъде добавен в Регламент (ЕО) № 1905/2006 (ИСР), в съответствие с неговата позиция от 3 февруари 2011, спомената по-горе;

45.

Изисква от Комисията да публикува споразуменията във връзка с БП с развиващите се страни, както и „договорите за ЦХР“;

46.

Подчертава, че при определени обстоятелства секторната бюджетна подкрепа може да представлява полезен междинен инструмент за осигуряване на по-голяма ангажираност на съответните правителства и парламенти по отношение на средствата от помощта, като същевременно ги насочват към постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

47.

Счита, че богатите петролни и минни ресурси държави притежават необходимия потенциал за финансиране на собственото им развитие и за борбата срещу бедността благодарение на прозрачни фискални режими и справедливо преразпределяне на благата;

48.

Счита, че договорите във връзка с ЦХР представляват по принцип пример за БП с добро качество (дългосрочност, предвидимост, съсредоточаване върху социалните сектори и т.н.), който е обвързан с резултатите; следователно изисква от Европейската комисия да публикува през 2011 г. оценка на договорите във връзка с ЦХР и да оцени възможността да ги разшири, за да бъде обхванат по-голям брой държави;

49.

Изисква от Комисията да публикува също така условията, както и показателите за резултати в рамките на стратегическите документи по държави по повод междинния преглед; счита, че показателите за резултатите от бюджетната подкрепа трябва да бъдат определени в зависимост от постигането на целите за намаляване на бедността и от ЦХР;

50.

Отново призовава Комисията да премине от контрол на входните данни към контрол на резултатите съобразно определени показатели, като подобри системата си за отчитане, за да я насочи към постигането на ефективност на програмите;

51.

Обръща внимание, че за да бъдат ефикасни, мерките за развитие в държавите партньори трябва да отчитат в пълна степен местните условия и да спазват ценностите на ЕС, установени в Договора, включително принципите на правовата държава и демокрацията; изтъква, че потребностите трябва да останат решаващ критерий за предоставянето на помощ от ЕС за развитие;

52.

Призовава Комисията и държавите-членки да създадат публичен регистър, в който са посочени по прозрачен начин споразуменията за бюджетна подкрепа, процедурите и показателите за развитие, с оглед укрепване на демократичните институции и гарантиране на взаимна отчетност;

53.

Приканва държавите-членки да проявяват по-голяма последователност в национален и общностен план в областта на политиката на подпомагане на развитието; изисква от държавите-членки да се обърнат към Европейската служба за външна дейност, за да засилят координацията си с Комисията по отношение на БП, за да се избегнат дублирането и непоследователността;

54.

Припомня на Комисията и на държавите-членки, че трябва да хармонизират своето сътрудничество за развитие и да подобрят произтичащото задължение за отчетност, което е обвързващо за всяка от страните;

55.

Изразява твърдо убеждение, че в рамките на един цялостен анализ на бъдещето на бюджетната подкрепа на Съюза за трети държави трябва да се разгледа въпросът за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета; запознат е с историческия и институционалния контекст на текущото положение, но счита, че е време Съветът, държавите-членки и държавите от АКТБ да признаят, че това положение възпрепятства ефикасността, прозрачността и отчетността на БП на Съюза; подчертава обаче, че от включването в бюджета не трябва да следва намаляване на общия финансов пакет за политиките на развитие;

56.

Призовава държавите-членки, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), в съответствие с практиката, установена в други области на политиката, да подобрят координацията на своята БП за трети държави, с цел да се избегнат или премахнат дублирането, несъответствията и липсата на съгласуваност; изразява съжаление предвид прегледите, които показват, че на секторно равнище слабости в политиките, институциите и системите за предоставяне на услуги са подтикнали донорите да изпълняват проекти с помощта на свои собствени системи и да предприемат двустранни, а не координирани действия, което положение е още по-неприемливо в условията на недостиг на средства и което също така затруднява извънредно много Съюза при изпълнението на неговите обещания за предоставянето на по-предвидима помощ; отново потвърждава, че вниманието следва да се съсредоточи върху областите, предлагащи най-голяма добавена стойност през всичките фази на подготовка и доставка на бюджетната подкрепа;

57.

Приканва Комисията да повиши осведомеността на обществото за рисковете, произтичащи от предоставянето на БП, като същевременно подчертава положителното въздействие на БП върху увеличаването на независимостта на партньорите;

58.

Приканва Европейския съюз и неговите държави-членки да продължат да насърчават и да запазят своята финансова подкрепа, като същевременно предоставят и подкрепа под формата на съвети в областта на технократското управление на публичните финанси;

59.

Подчертава, че целите на подобряването на координацията са да се оптимизира разпределението на ресурсите, да се увеличи обменът на добри практики и да се повиши ефективността на бюджетната подкрепа;

60.

Счита, че Съюзът следва да признае и използва добавената стойност, пораждана от огромната му политическа тежест и потенциално широкия обхват на неговата дейност, като гарантира политическо влияние, което да бъде пропорционално на предоставяната финансова подкрепа;

61.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/46

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010)0677),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно оценка на въздействието на Приоритетите за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа (SEC(2010)1395),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергетика 2020 – Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“, COM(2010)0639,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: напредък към целта за 2020 година“ (COM(2011)0031),

—

като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Анализ на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии“ (COM(2010)0265),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид третия законодателен пакет относно вътрешния пазар в областта на енергетиката, озаглавен „Зареждане на Европа с енергия: истински пазар със сигурни доставки“ (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите —водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—

като взе предвид Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение 1229/2003/ЕО (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (5),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението на програмата за трансевропейски енергийни мрежи през периода 2007—2009 г. (COM(2010)0203),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „План за приоритетна взаимовръзка“ (COM(2006)0846),

—

като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (7),

—

като взе предвид Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011–2020 г.) (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. (11) относно стратегията „Европа 2020“,

—

като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 170 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който от Европейския съюз се изисква да дава своя принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по регионално развитие (A7-0226/2011),

А.

като има предвид, че основните предизвикателства, пред които сме изправени в областта на енергетиката, са справяне с изменението на климата, укрепване на енергийната сигурност и автономност при намаляване на енергопотреблението като цяло, както и на вноса на изкопаеми горива и зависимостта от тях, разнообразяване на доставчиците и източниците на енергия, постигане на конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар и гарантиране на всеобщ достъп до устойчива, достъпна, сигурна и ефикасна енергия;

Б.

като има предвид, че общата енергийна политика на равнището на ЕС е изградена около споделената цел за осигуряване на непрекъснато физическо наличие на енергийни продукти и услуги на пазара на цени, които са достъпни за всички потребители (домакинства и промишлени предприятия),

В.

като има предвид, че е необходимо да се гарантира сигурност на доставките и консолидиране на солидарността между държавите-членки, когато държава-членка бъде изправена пред енергийна криза,

Г.

като има предвид, че Договорът от Лисабон предоставя специално правно основание за развитие на енергийна политика на ЕС, която насърчава взаимното свързване на енергийните мрежи между държавите-членки независимо от национални и регионални граници, необходимо за постигането на други цели на енергийната политика на ЕС и цели, свързани със солидарността (функциониращ енергиен пазар, енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, сигурност на доставките и диверсификация на енергийните ресурси и формите на доставка),

Д.

като има предвид, че липсата на своевременна модернизация, усъвършенстване, междусистемна свързаност и приспособеност на енергийната инфраструктура на Съюза към един по-устойчив и ефикасен модел на производство, пренос и потребление на енергия би могла да застраши капацитета за постигане на целите на ЕС в областта на енергията и климата за 2020 г., особено целите за включване и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, и да подкопае дългосрочната цел на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове с 80 до 95 % до 2050 г.,

Е.

като има предвид, че планирането на инвестициите в инфраструктура и съответното вземане на решения се нуждаят от подкрепата на дългосрочни сценарии, които отчитат очакваните постижения и потребностите от допълнително техническо развитие,

Ж.

като има предвид, че по-нататъшното включване на възобновяемите енергийни източници ще изисква известно адаптиране на европейската енергийна инфраструктура както на равнище пренос, така и на равнище разпределение,

З.

като има предвид необходимостта от открит, прозрачен, интегриран и конкурентоспособен енергиен пазар на ЕС за постигане на конкурентни цени на енергията, сигурност на доставките, устойчивост и ефективно и широкомащабно разгръщане на възобновяемите енергийни източници, и като има предвид, че завършването на изграждането на един такъв пазар продължава да бъде важно предизвикателство за всички държави-членки,

И.

С оглед на огромното значение на навременното и пълно изпълнение на съществуващото законодателство, включително на регулаторната дейност, предвидена в третия пакет за вътрешния енергиен пазар, и съответното съобщаване на инвестициите в енергийна инфраструктура, в очакване на решението на Съда на Европейския съюз (12), с цел общ поглед върху потенциалните пропуски в търсенето и предлагането, както и пречките пред инвестициите;

Й.

като има предвид, че междусистемният капацитет или неговата наличност между държавите-членки все още остава недостатъчен в една трета от Съюза спрямо целта за 10 % междусистемно свързване, поставена от Европейския съвет през 2002 г., и като има предвид, че някои региони все още остават изолирани и зависими от един доставчик, което пречи на реалната интеграция на пазарите, на паричните и енергийните потоци,

К.

като има предвид, че специалните потребности на естествените острови и най-отдалечените региони като Канарските острови, Мадейра, Азорските острови и френските най-отдалечени региони, следва да се вземат предвид от гледна точка на енергийните инфраструктури,

Л.

като има предвид, че енергопреносната мрежа в Югоизточна Европа не е толкова гъста, колкото в останалата част от континента,

М.

като има предвид значението на осигуряването на алтернативни доставки и транзитни маршрути и на нови връзки за гарантиране на задействането на солидарността между държавите членки;

Н.

като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на проектите, които все още не са приключени, но са избрани от ЕС като приоритетни проекти съгласно Решение 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение №1229/2003/ЕО,

О.

като има предвид, че третият енергиен пакет създаде правна рамка, която следва да подобри конкурентоспособността на енергийния пазар,

П.

като има предвид, че планираната днес енергийна инфраструктура трябва да съответства на пазарните потребности и дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергията, както и на тяхното изпълнение в различните национални енергийни политики, като дава приоритет на онези енергийни източници, които нямат социална и екологична цена,

Р.

като има предвид, че по отношение на газа и електричеството е необходимо засилване на инвестициите в преносния капацитет, като същевременно се отчитат целите 20-20-20 на ЕС в областта на енергетиката и новата енергийна среда със силно намалени емисии на въглероден диоксид след 2020 г.,

С.

като има предвид, че изграждането на енергийна инфраструктура е стратегически важно с оглед постигане целите на Стратегическия план за енергийни технологии,

Т.

като има предвид, че енергийната ефективност предлага мощно и ефективно от гледна точка на разходите средство за постигане на устойчиво енергийно бъдеще: като намалява търсенето на енергия, тя може да намали и зависимостта от внос и преместването на съоръжения в отговор на нарастващите разходи и, чрез разумни инвестиции в съществуващи и нови инфраструктури, тя може да намали необходимостта от държавни и частни инвестиции в енергийна инфраструктура,

У.

като има предвид, че интелигентните мрежи дават значителна възможност за установяване на ефективни взаимоотношения между производството, преноса, разпределението и потребителите на енергия, като по този начин позволяват рационално енергопотребление и така увеличават енергийната ефективност,

Ф.

като има предвид, че засилването на междусистемния капацитет между газовите системи по югозападната ос на коридора север-юг ще даде възможност на капацитета за внос на ВПГ и подземния капацитет за съхранение на Иберийския полуостров да допринесат за сигурността на доставките на ЕС, осигурявайки важна стъпка напред към истински интегриран вътрешен енергиен пазар,

Х.

като има предвид, че дългите процедури по издаване на разрешения и липсата на координация между административните органи могат да доведат до значителни закъснения и допълнителни разходи, особено при трансграничните проекти,

Ц.

като има предвид, че дългите процедури по издаване на разрешения и липсата на методологии за разпределяне на разходите и инструменти за споделяне на ползите и разходите, свързани с трансгранични проекти в областта на енергийната инфраструктура, са основна пречка пред тяхното развитие,

Ч.

като има предвид, че трябва да бъдат гарантирани висококачествени обществени разисквания и че европейското законодателство в областта на околната среда трябва надлежно да се взема предвид;

Ш.

като има предвид, че регулаторните органи играят важна роля за създаването на ориентиран към потребителите, интегриран и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар,

Щ.

като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ през следващото десетилетие ще са необходими 200 милиарда евро за финансиране на потребностите от енергийна инфраструктура, и като има предвид, че половината от тази сума трябва да бъде осигурена от държавите-членки,

АА.

като има предвид, че пазарните инструменти и принципът на „ползвателят плаща“ остават основата за финансирането на енергийната инфраструктура, и че при наличието на прозрачност и при прилагане на индивидуален подход ще се изисква ограничено количество публични финанси за финансиране на някои проекти от европейски интерес, които не са жизнеспособни от строго пазарна гледна точка, като същевременно се защитават условията на равнопоставеност в европейския вътрешен енергиен пазар, гарантира се сигурност на доставките, предотвратяват се нарушения на конкуренцията и се насърчава ефикасната интеграция на възобновяемите енергийни източници,

АБ.

като има предвид, че е необходимо възможно най-скоро да се извършат широкомащабни инвестиции,

АВ.

като има предвид, че регионалните органи играят съществена роля, защото са основни участници по въпросите в областта на енергетиката предвид отговорностите им в редица дейности, свързани с общо и регионално планиране, даване на разрешения, разрешаване на големи инфраструктурни проекти, инвестиции, обществени поръчки, производство и факта, че са близо до потребителите,

1.

Подчертава факта, че публичните органи носят основната отговорност за удовлетворяването на обществения интерес като изпълняват обществени и екологични цели, но че основната отговорност за развитието на енергийна инфраструктура следва да се носи от правилно регулирания пазар;

2.

Подчертава огромното значение на навременното, правилно и пълно изпълнение на съществуващото законодателство, включително на регулаторната дейност, предвидена в третия пакет за вътрешния енергиен пазар, за да се постигне интегриран и конкурентоспособен европейски вътрешен пазар в срок най-късно до 2014 г.;

3.

Подчертава необходимостта от изпълнение на действащите политики и нормативни актове, така че да се подобри използването на съществуващата енергийна инфраструктура в полза на европейските потребители; призовава Комисията и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР) да наблюдават по-строго националното прилагане на правила като тези, свързани с принципа „използвай или загуби“;

4.

Счита, че е необходим подход на равнище ЕС - развит в сътрудничество с всички заинтересовани страни - за пълноценното използване на предимствата на нова инфраструктура и подчертава необходимостта от разработване на допълващ хармонизиран метод съобразно правилата на вътрешния пазар за подбор на инфраструктурни проекти; счита, че този метод следва да отчита европейските и регионалните перспективи, за да се премахнат различията и да се оптимизира социално-икономическия и екологичния ефект;

5.

Подчертава, че планирането на проектите за енергийна инфраструктура следва изцяло да бъде съобразено с принципа за предпазливост; плановете за действие следва да подлежат на изчерпателна оценка на въздействието върху околната среда за всеки отделен случай, като се отчитат условията на околната среда на местно и регионално равнище;

6.

Подчертава необходимостта от гарантиране на подходяща степен на сигурност на енергийните доставки за ЕС и развитие на благоприятни отношения със страни извън ЕС, които доставят и транзитират енергия, чрез сътрудничество в областта на регионалните и глобалните системи за транспортиране на енергийни доставки;

7.

Подчертава, че референтният сценарий, използван за оценка на енергийната инфраструктура за нуждите през 2020 г., трябва да бъде прозрачен и да съответства на общите цели в областта на енергийната политика, заложени в член 194 от Договора за Европейския съюз и пътната карта на ЕС за 2050 г., на други политики на ЕС (в областта на транспорта, строителството и схемата за търговия с емисии), на политиките в областта на енергийната ефективност, необходима за постигане на целта за енергоспестяване в размер на 20 % (в частност плана за енергийна ефективност), на потенциалното въздействие на технологичните нововъведения, особено за възобновяемите енергийни източници и нарастващото значение на електрическите превозни средства, както и на развитието на интелигентни мрежи и инициативи за „интелигентни градове и региони“;

8.

Подкрепя бързото лансиране на партньорството за иновации „Интелигентни градове“ и призовава съответните партньори, участващи в процесите на планиране във връзка с устойчивото градско развитие, в по-голяма степен да популяризират и да се възползват от преимуществата, които могат да предложат инициативите „JESSICA“ и „ELENA“ по отношение на инвестициите в устойчива енергия на местно равнище, с цел да се помогне на градовете и регионите да се включат в перспективни инвестиционни проекти в областта на енергийната ефективност, енергийните източници, при които се прилага безостатъчно изгаряне, и възобновяемите енергийни източници, както и устойчивия градски транспорт; освен това отбелязва потенциала на трансграничното финансиране със съседните държави в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП);

9.

Подчертава необходимостта от определяне, според тяхната значимост и с цел разходна ефективност, на местата, където инфраструктурата би могла да бъде сведена до минимум чрез политики за енергийна ефективност, където съществуващата национална и трансгранична инфраструктура би могла да бъде усъвършенствана или модернизирана и където е необходима нова инфраструктура, която може да бъде построена редом със съществуваща енергийна или транспортна инфраструктура;

10.

Счита, че намаляването на енергийното потребление и замърсяващите емисии, и увеличаването на енергийната ефективност могат да бъдат постигнати чрез изпълнение на програми за повишаване на енергийната ефективност в строителния и транспортния сектор;

11.

Подчертава значението на определянето на потенциални бъдещи несъответствия между търсенето и предлагането на енергия, както и потенциални бъдещи недостатъци на производствена и преносна инфраструктура;

12.

Подчертава значението на хармонизирането на структурата на пазара на ЕС и развитието на общи европейски схеми за инфраструктурата, с цел да се осигури управлението на вътрешната европейска междусистемна свързаност и междусистемната свързаност с трети страни;

13.

Счита, че развитието на електроенергийна инфраструктура между ЕС и трети страни, а в някои случаи и съществуващата електроенергийна инфраструктура, може да създаде опасност от изместване на въглеродни емисии или от увеличаване на вече съществуващ такъв риск; призовава Комисията да оцени тази възможност и да предложи, при необходимост, мерки, чрез които ЕС би могъл да разреши ефективно този въпрос, като например чрез изискване за спазване на Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници;

14.

Призовава операторите на мрежи, регулаторните органи, включително АСЕР, и Комисията да създадат, в сътрудничество с операторите на мрежи и органите в трети страни, необходимите условия за гарантиране на съвместимост и стабилност между електроенергийната инфраструктура на ЕС и тази на трети страни, с цел засилване на енергийната сигурност на държавите-членки;

15.

Подчертава, че е необходимо съсредоточаване не само върху трансгранични проекти, но и върху вътрешните преносни системи, които са от основно значение за интегрирането на енергийните пазари, интегрирането на производството от възобновяеми енергийни източници и сигурността на системата, премахването на „енергийните острови“ и намаляването на вътрешните ограничаващи фактори, които имат въздействие върху европейската енергийна система; подчертава значението на това, да се гарантира, че отдалечените райони и техните местни потребности са отчетени в необходимата степен;

16.

Подчертава необходимостта от нова инфраструктура, която ще премахне „енергийните острови“ и зависимостта от един доставчик, и ще увеличи сигурността на доставките;

17.

Подчертава, че нито един регион, включително островните региони, на държавите-членки на ЕС не следва да остане изолиран от европейската газова и електропреносна мрежа след 2015 г. или неговата енергийна сигурност да бъде застрашена поради липса на подходящи връзки;

18.

Приветства усилията на Комисията за развитие на регионално сътрудничество и призовава за по-нататъшни насоки за такива регионални инициативи;

19.

Обръща внимание на възможностите, които съществуващите механизми за регионално сътрудничество в ЕС дават за развитието и ускоряването на трансграничните проекти за енергийна инфраструктура, по-специално тези, свързани с енергията от възобновяеми източници, и настоятелно призовава към това, инструментите за регионално сътрудничество (Еврорегионите (Euregios), Европейската група за териториално сътрудничество) да бъдат използвани за тази цел;

20.

Застъпва становището, че регионалните инициативи следва да бъдат разширени и доразвити, тъй като те имат най-тясна връзка с начина, по който енергийната система функционира в отделните региони (например структурата на регионалните източници на производство, вятърната енергия, ограниченията на електроенергийната мрежа и наличието на енергийни източници);

21.

Изтъква, че сътрудничеството на национално и европейско равнище между общините и регионите допринася за премахването на „енергийните острови“, за доизграждането на вътрешния енергиен пазар и за изпълнението на енергийните инфраструктурни проекти; поддържа становището, че целта за европейско териториално сътрудничество на политиката на сближаване и макрорегионалните стратегии могат да увеличат възможностите за сътрудничество по отношение на трансграничните проекти с оглед постигане на ефикасни и интелигентни междусистемни връзки между неконвенционалните местни и регионални източници на енергия и големите енергийни мрежи; подчертава факта, че подходящото координиране на инфраструктурните проекти може да гарантира възможно най-доброто съотношение себестойност/ефективност, както и да максимализира ефикасността на средствата от фондовете на ЕС; в този контекст счита, че регионалното сътрудничество следва да се подобри, по-специално с оглед гарантиране на добра връзка между установените приоритети и европейските региони;

22.

Изисква от Комисията и държавите-членки да установят мерки, които гарантират осигуряването на подходящи стимули за операторите на преносни системи (ОПС), така че те да проучат възможните междусистемни връзки в регионално или европейско отношение, и да основават своите инвестиционни планове по-скоро на социално-икономическите ефекти от енергийните междусистемни връзки, отколкото само на икономиката на проектите, избягвайки по този начин недостатъчните инвестиции в капацитет за пренос;

23.

Приканва Комисията до края на 2011 г. да представи предложения за решения във връзка с компромисите, описани от европейския координатор Georg Wilhelm Adamowitsch в неговия трети годишен доклад от 15 ноември 2010 г., като например компромиса между спешната необходимост от нова инфраструктура и строгите правила за защита на околната среда;

24.

Призовава да бъдат предприети мерки за гарантиране на съответствие с международните споразумения, като Конвенцията от Еспоо, преди да се предприемат или доразвиват трансгранични проекти, и обръща внимание, в контекста на разширяването на енергийните мрежи, на необходимостта от насърчаване на по-тясно сътрудничество, по-специално между Русия, Беларус и балтийските държави, и във връзка с това от развиване на диалога в сферата на енергетиката между ЕС и Русия, по-специално с оглед постигане на целта за енергийна сигурност за държавите и регионите на ЕС;

25.

Приветства решението на Комисията да въведе „стрес тестове“ за атомните електроцентрали в Европа; счита, че бъдещите законодателни инициативи за изграждане на обща рамка за ядрена безопасност са от съществено значение за постоянното подобряване на нормите за безопасност в Европа;

26.

Отбелязва, че с енергийната инфраструктура са свързани значителни рискове, включително оперативни рискове (например претоварване и прекъсване на доставките), природни рискове (например земетресения и наводнения), екологични рискове (например замърсяване и загуба на местообитания и биологично разнообразие) или свързани с човешкия фактор/политиката рискове (например безопасност и тероризъм); поради тази причина призовава решенията във връзка с развитието на интелигентните мрежи да се изпълняват както се предвижда в Директива 2008/114/ЕО относно ключовите инфраструктури; предлага на държавите-членки да извършат картографиране във връзка с рисковете като инструмент за вземане на решения и мониторинг на резултатите от прилагането на интелигентните мрежи с оглед подобряването на взаимната свързаност на мрежите;

27.

Настоятелно призовава Комисията да оцени възможността в приоритетите в областта на енергийната инфраструктура да бъдат включени проекти, които биха увеличили безопасността и сигурността на съществуващите големи енергийни инфраструктури в Европа (газо- и нефтопроводи, електроенергийни мрежи, атомни електроцентрали, терминали за ВПГ и др.) срещу аварии, природни или предизвикани от човека бедствия;

28.

Счита, че десетгодишният план за развитие на мрежата (ДПРМ) посочва важните проекти в областта на електроенергийната и газовата инфраструктура и следва да допринесе за установяването на приоритетите за избора на проекти от европейски интерес, които да се развият с цел постигане на целите на ЕС в областта на енергията и климата, без да се засяга функционирането на вътрешния пазар; застъпва становището, в това отношение, че междусистемният капацитет следва да се разглежда на едно и също равнище с целите 20-20-20, като съответно десетгодишният план за развитие на мрежата следва да се разбира като инструмент за наблюдение на спазването на целта за междусистемна свързаност от 10 %;

29.

Призовава Комисията, с оглед гарантиране на по-добро управление на бъдещото планиране на равнището на ЕС на инфраструктура, свързана с електроенергията и природния газ, да представи конкретно предложение за увеличаване на прозрачността и публичното участие при определянето на приоритетите на ЕС в рамките на един по-широк процес на участие на заинтересовани страни (включващ, например, енергийния сектор, независими експерти, организации на потребителите и НПО); разглежда публикуването на данни за техническото планиране като ключово за осигуряването на това участие;

30.

Счита, че трябва да се обърне внимание на факта, че чуждестранни дружества или техни дъщерни предприятия притежават енергийна инфраструктура на ЕС, при липса на прозрачна структура на управление и при наличие на злоупотреба с влияние от страна на чужди правителства; призовава Комисията да представи предложения за установяването на адекватни правни и институционални предпазни механизми във връзка с това, по-специално що се отнася до достъпа до публично финансиране от ЕС;

31.

Счита, че десетгодишният план за развитие на мрежата допринася за постоянната програма за развитие на европейската инфраструктура за транспортиране на газ и пренос на електроенергия в рамките на дългосрочна европейска перспектива за планиране и под наблюдението на АСЕР и Комисията, като надлежно се отчитат съответните разпоредби на третия пакет за вътрешния пазар;

32.

Подчертава, че този подход „от основата към върха“ трябва да бъде допълнен с добре структуриран план „от върха към основата“ с европейска перспектива;

33.

Подчертава, че насърчаването на изграждането на инфраструктура за пренос и разпределение за ефективна и интелигентна интеграция на енергията от възобновяеми източници, както и на нови приложения на електроенергията (като например електрически или хибридни превозни средства с възможност за зареждане от електропреносната мрежа) е от решаващо значение за успешното постигане на общите цели в областта на енергетиката; приветства отдаването на приоритет на бъдещата европейска супермрежа и на пилотните проекти, одобрени от форума във Флоренция; изисква от Комисията да се консултира с всички заинтересовани страни, с цел да се ускори определянето на електропреносните магистрали като интегрирана, основана на разпределителни центрове мрежова инфраструктура с цел оптимизиране на връзките, устойчивостта на системата и оперативната гъвкавост, както и намаляване на разходите, без да се изключи по-широка европейска географска територия, и призовава Комисията в срок до средата на 2014 г. да представи на Парламента доклад, в който да посочи във възможно най-пълна степен конкретните потребности, които произтичат от преноса на енергия от възобновяеми източници;

34.

Изтъква, че произтичащите от местоположението им географски пречки затрудняват изключително много включването на островните и планинските райони в енергийните мрежи на ЕС; следователно призовава Комисията да вземе предвид различните обстоятелства в регионите и да се съсредоточи специално върху регионите със специфични географски и демографски характеристики, като острови, планински региони и слабонаселени райони, за да се постигне по-голяма диверсификация на енергийните източници и насърчаване на възобновяемите енергийни източници, така че да се намали зависимостта от вноса на енергия; призовава Комисията да включи сред приоритетите си в областта на енергийната инфраструктура за 2020 г. специалното положение на островните енергийни системи;

35.

Подчертава, че е налице необходимост от всеобхватно сближаване на политиките по отношение на енергийните инфраструктури и тяхната връзка с рамката за морското пространствено планиране и че това би могло да бъде полезно и за обхващане на големи офшорни проекти за паркове за вятърна енергия в една обща стратегия;

36.

Въпреки това припомня на Комисията, че всяка държава-членка следва да бъде подпомогната да бъде както производител, така и потребител на устойчива енергия, както поради съображения за сигурност, така и с оглед на икономически съображения;

37.

Заявява, че развитието на регионалното производство на електроенергия е важно средство за гарантирането на енергийна независимост в различните части на Европа, особено в Балтийския регион, който остава изолиран и зависим от един-единствен източник на доставки; отбелязва, че регионите разполагат с широка гама от ресурси, които могат да използват, включително възможностите, предоставяни от природните ресурси, като целта в бъдеще следва да бъде тяхната експлоатация в пълна степен, за да се диверсифицира производството на енергия;

38.

Потвърждава значението на ефективната инфраструктура за природен газ за повишаване на диверсификацията и сигурността на доставките, както и за допринасяне за по-доброто функциониране на вътрешния енергиен пазар, а по този начин и за намаляване на енергийната зависимост при същевременно зачитане на необходимостта от драстично намаляване на емисиите от енергийния сектор до 2050 г.; подчертава необходимостта от допълнително и правилно изпълнение на изискванията за гъвкавост на инфраструктурата за природен газ, по-специално с цел да се осигури възможност за обратни потоци и междусистемни връзки, и подчертава, че инфраструктурата за природен газ следва да се развива, при пълно отчитане на приноса на терминалите, корабите за превоз и хранилищата за втечнен (ВПГ) или сгъстен (СПГ) природен газ, както и развитието на газифицирана биомаса и биогаз;

39.

Приветства съобщението на Комисията, че природният газ ще играе важна роля като резервно гориво; подчертава обаче, че други форми на енергия и съоръжения за съхранение на енергия също ще трябва да поемат тази роля, ако трябва да бъде гарантирана сигурността на доставките; подчертава факта, че един широкообхватен енергиен микс ще продължи да бъде основата за сигурни, рентабилни доставки на енергия;

40.

Отбелязва, че, за разлика от всички други инфраструктурни инвестиции, които ЕС планира да стимулира, връзките на газопреносни мрежи и хранилищата за газ по Регламента за сигурността на доставките на газ от 2009 г. са задължителна инфраструктура; изисква от Комисията да прецени дали се изисква известно финансиране от ЕС за инфраструктурните подобрения, които се изискват съгласно регламента от 2009 г.;

41.

Настоятелно призовава Комисията да направи оценка на неконвенционални източници на природен газ, като отчете правните въпроси, оценката на жизнения цикъл, наличните резерви, въздействието върху околната среда и икономическата жизнеспособност; изисква от Комисията да извърши, въз основа на принципа на еднаквото третиране на основните енергийни източници, обстойна оценка на потенциалните ползи и рискове, свързани с използването на неконвенционални източници на газ в ЕС;

42.

Счита, че, въпреки че декарбонизацията на икономиката ще доведе до прогресивно намаляване на използването на изкопаеми горива, нефтът ще остане съществена част от доставките на енергия за ЕС за много години и поради това трябва да бъде поддържана конкурентна европейска инфраструктура за превоз и преработка на нефт по време на прехода, за да се гарантират сигурни и достъпни доставки на продукти за потребителите в ЕС;

43.

Подчертава важността на планирането на интегрирана енергийна инфраструктура за селскостопанските източници на енергия и източниците на енергия в малък мащаб в селските райони, така че да се насърчава децентрализираното производство на енергия, участието на пазара и развитието на селските райони; подчертава важността на приоритетния достъп до мрежата за възобновяеми енергийни източници, както е посочено в Директива 2009/28/ЕО;

44.

Изтъква необходимостта мрежите да бъдат подготвени и адаптирани за производството на форми на електроенергия като електроенергия и биогаз от земеделски и горски източници в резултат от една реформирана Обща стопанска политика (ОСП);

45.

Счита, че следва да бъде обърнато внимание на новите технологични решения за използване на отпадна енергия от промишлеността, т.е. възпламенен газ, отпадна топлина и др.;

46.

Подчертава значението на инфраструктурата на равнище разпределение и ролята на професионалните потребители и операторите на разпределителни системи по време на интеграцията на децентрализирани енергийни продукти и мерки за ефективност на потреблението в системата; подчертава, че даването на по-висок приоритет на управлението на търсенето и производството на енергия, ориентирано към търсенето, значително би укрепило интеграцията на децентрализираните енергийни източници и би подпомогнало постигането на общите цели на енергийната политика; счита, че това е приложимо и по отношение на национални инфраструктурни проекти, които имат положително отражение отвъд националните граници от гледна точка снабдяване или изграждане на междусистемни връзки на вътрешния енергиен пазар;

47.

Настоятелно призовава Комисията да представи до 2012 г. конкретни инициативи за насърчаване на развитието на капацитета за съхранение на енергия (включително многофункционални съоръжения за газ/водород, интелигентни реверсивни акумулатори за електрически автомобили, водноелектрически централи, децентрализирано съхранение на биогаз, високотемпературни инсталации за слънчева енергия, съоръжения за съхранение на сгъстен въздух и други новаторски технологии); предлага Комисията да извърши оценка на допълнителни инициативи за съхранение на енергия, за да осигури максимална интеграция на енергията от възобновяеми източници;

48.

Счита, че модернизирането и повишаването на ефективността на селищните топлофикационни и охладителни мрежи трябва да бъде приоритет за ЕС и че този въпрос следва да бъде разгледан и действията в тази посока да бъдат подкрепени във връзка с преразглеждането на съществуващата финансова рамка и бъдещата финансова перспектива;

49.

Приветства разработените до момента проекти за улавяне, пренос и съхранение на CO2; призовава Комисията да изготви, като неотложен въпрос, междинен доклад, включително от техническа и икономическа гледна точка, за оценка на постигнатите резултати от използването на субсидирани от ЕС експериментални технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) за електроцентрали, захранвани с въглища;

50.

Настоятелно призовава Комисията, в сътрудничество с всички релевантни заинтересовани страни, включително съответните мрежи и пазарни оператори, да извърши критична оценка и преглед, при необходимост, на данните относно потребността от инвестиции, посочени в съобщението за приоритетите на енергийната инфраструктура, по-специално във връзка с намаляването на търсенето чрез мерки за енергийна ефективност, и изисква от нея да докладва на Съвета и на Парламента за инвестициите, които вероятно ще бъдат необходими;

51.

Отбелязва, че освен капиталовите и оперативни разходи, от изграждането, функционирането и извеждането от експлоатация на проектите за енергийна инфраструктура произтичат значителни екологични разходи; подчертава значението на отчитането на тези екологични разходи в анализа на разходите и ползите, като се използва подход на отчитане на разходите за целия жизнен цикъл;

52.

Счита, че от операторите на преносни системи (ОПС) следва да бъде изискано да предоставят всички свои линии за пренос изцяло на разположение за пазара, като по този начин предотвратят резервирането на капацитет за пренос за трансгранично балансиране и др., и че това изискване трябва да бъде заложено в обвързващи законодателни разпоредби, основани на настоящите насоки за добра практика на Групата на европейските регулаторни органи за електроенергетиката и природния газ (ERGEG);

53.

Подкрепя засиленото сътрудничество между държавите-членки в посока създаване на регионални регулаторни органи за няколко държави-членки; приветства подобни инициативи за създаване на единни регионални оператори на преносни системи;

54.

Призовава Комисията и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР) да се стремят към изпълнение на задачата по създаване на общ европейски пазар в рамките на един ден до 2014 г., като това би позволило свободен обмен на мощност по всички междусистемни връзки в преносните мрежи между държавите и/или области с различни цени;

55.

Счита, че енергийната инфраструктура следва да бъде ориентирана в по-голяма степен към крайните потребители, като се набляга повече върху взаимодействието между капацитета на разпределителната мрежа и потреблението, и подчертава необходимостта от двупосочни потоци от електроенергия и информация в реално време; посочва предимствата на една нова газова и електроенергийна система, включваща ефикасни технологии, оборудване и услуги, като например интелигентни измервателни уреди, интелигентни мрежи и оперативно съвместими услуги по управление с помощта на ИКТ по отношение на доставките и търсенето на енергия, включващи разработването на новаторски динамични формули за ценообразуване и системи за реакция спрямо търсенето в полза на потребителите;

56.

Подчертава необходимостта от насърчаване на разработването на достъпни за потребителите технологии и управление на търсенето, така че да се гарантира разгръщането на технологии за интелигентни мрежи и системи за реакция спрямо търсенето и да се постигне пълната полза от интелигентните мрежи за всички заинтересовани страни;

57.

Подчертава, че разгръщането на интелигентни мрежи би следвало да бъде един от приоритетите на енергийните инфраструктури с цел постигане на целите на ЕС относно енергията и климата, тъй като то ще помогне за интегрирането на разпределеното производство от възобновяеми източници и електрическите автомобили, намаляване на енергийната зависимост, увеличаване на енергийната ефективност и развитие на гъвкавост и капацитет на електропреносната система; счита, че интелигентните мрежи предлагат единствена по рода си възможност за увеличаване на иновациите, създаване на работни места и повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост, по-специално по отношение на МСП;

58.

Изисква от Комисията да улесни неотложното разгръщане на широкомащабни проекти за демонстрация на интелигентни мрежи като най-добрия начин за измерване на разходите и ползите за европейското общество; отбелязва, че за да бъде споделен рискът от необходимата инвестиция за тези проекти, е необходимо обществено финансиране, в рамките на публично-частно партньорство, което се предлага от Европейската инициатива за електроенергийните мрежи (EEGI);

59.

Отбелязва, че интелигентните мрежи са резултат от сближаването между електротехнологиите и ИКТ и следователно специално внимание трябва да се обърне на сътрудничеството между двата сектора, като например ефективното използване на радиочестотния спектър в Европа и разбирането на интелигентните енергийни функции в рамките на планирането на бъдещия „Интернет на нещата“; изисква от Комисията да създаде план за сътрудничество между различните участващи звена (ГД „Научни изследвания и иновации“, ГД „Енергетика“, ГД „Информационно общество и медии“ и т.н.), за да гарантира най-съгласувания и цялостно ефикасен начин, по който да се допринесе за разгръщането и функционирането на интелигентните мрежи, като основна база на дейностите, свързани с енергийната политика;

60.

Призовава Комисията да прецени дали са необходими каквито и да било допълнителни законодателни инициативи за приложението на интелигентните мрежи съгласно правилата на третия пакет за вътрешния пазар на енергия; счита, че при оценката трябва да бъдат взети предвид следните цели: i) гарантиране на адекватен открит достъп и споделяне на оперативна информация между участниците и техните физически интерфейси; ii) създаване на добре функциониращ пазар на енергийни услуги; и iii) предоставяне на подходящи стимули за операторите на мрежи да инвестират в интелигентни технологии за интелигентни мрежи;

61.

Призовава за по-силно съсредоточаване върху взаимодействието между системния капацитет за разпределение и потреблението, включващо обща европейска стратегия за интелигентните мрежи, и отбелязва, че, както беше подчертано в заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., техническите стандарти за интелигентни мрежи следва да бъдат приети най-късно до края на 2012 г.;

62.

Подчертава, че мрежите следва да бъдат адаптирани за новите участници, за да се улеснят новите източници на производство в малки мащаби, като домакинства и МСП;

63.

Счита, че в седмата и осмата рамкова програма за научно-изследователска и развойна дейност следва като приоритет да бъде създаден обхват за технология за интелигентни мрежи по отношение на частната инфраструктура за зареждане за електрически превозни средства, с оглед бързото въвеждане на децентрализирана, двупосочна енергийна мрежа в тази област;

64.

Отбелязва необходимостта от създаването на стабилна регулаторна рамка, за да се насърчат огромните инвестиции, които са необходими в Европа за създаване на интелигентни мрежи;

65.

Подчертава, че стандартизацията и оперативната съвместимост на интелигентните мрежи следва да бъдат приоритет; настоятелно призовава държавите-членки, в сътрудничество с европейските и международните органи по стандартизация и промишлеността, да ускорят работата по техническите стандарти и стандартите за безопасност за електрическите превозни средства, захранваща инфраструктура, интелигентни мрежи и интелигентни измервателни уреди, с оглед на тяхното завършване до края на 2012 г.; подчертава, че технологиите следва да бъдат основани на открити международни стандарти, така че да се гарантира тяхната рентабилност, което ще подобри оперативната съвместимост на системите и ще предостави на потребителите възможности за избор на решения;

66.

Признава, че работата по стандартизиране в областта на интелигентното измерване напредва с Мандата за стандартизация М/441, издаден от Европейската комисия на европейските организации за стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI), и подчертава, че техническите стандарти за интелигентни измервателни уреди следва да вземат предвид допълнителните функционалности, посочени в Заключителния доклад на Групата за координация за интелигентни измервателни уреди на CEN/CENELEC/ETSI (SM-CG), а именно:

67.

Приветства работата, която е извършена от EEGI и Работната група за интелигентни мрежи на Комисията; призовава Комисията да отчете изцяло техните заключения за конкретното законодателство в областта на интелигентните мрежи, което по план трябва да бъде прието през първата половина на 2011 г.;

68.

Подчертава, че целта на интелигентните измервателни уреди е да бъде дадена възможност на потребителите да наблюдават и контролират ефективно своето потребление на енергия;

69.

Изтъква, че държавите-членки вече са задължени, при наличието на положителна оценка, да осигурят интелигентни измервателни уреди за най-малко 80 % от крайните потребители на тяхната територия до 2020 г. и насочва вниманието към междинната цел в 50 % от домакинствата да бъдат инсталирани интелигентни измервателни уреди до 2015 г., както е договорено в новата Програма в областта на цифровите технологии за Европа:

70.

Подчертава, че държавите-членки следва да подкрепят достатъчен брой пилотни проекти за битови потребители, за да повишат степента на приемане от обществото и за да ускорят процеса на иновации, както е предвидено в третия пакет за енергийния пазар; призовава Комисията да представи, въз основа на оценките, изискани в третия пакет от мерки в областта на енергетиката, допълнителни мерки за гарантиране на разгръщането на интелигентните измервателни уреди за всички клиенти, различни от домакинствата, до 2014 г., като временно бъдат изключени микропредприятията; призовава за установяването на ясни правила относно сигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните в съответствие с действащото законодателство на ЕС;

71.

Подчертава, че разгръщането на устройства за енергийно управление, особено когато се инсталират интелигентни измервателни уреди за използване от битови потребители, трябва преди всичко да носи ясно осезаема полза за крайните потребители; изтъква необходимостта потребителите постоянно да бъдат информирани относно тяхното потребление на енергия, за да бъдат включени активно в усилията за пестене на енергия, и изисква да бъде поставен специален акцент върху създаването на информационни кампании, осигуряване на обучение, фактури с ясно съдържание, осигуряване на рентабилност и насърчаване на разработването на достъпни за потребителите технологии;

72.

В тази връзка подчертава първостепенното значение на подкрепата за изследванията и иновациите, които трябва да бъдат подпомогнати от една активна политика на финансиране, включително използването на иновативни инструменти, чието разработване предстои, като европейски фонд за финансиране на иновации или европейски фонд за патенти;

73.

Призовава Комисията и държавите-членки да работят в посока подбор на стандартизирана лицензирана лента на радиочестотния спектър за интелигентни измервателни уреди и мрежи;

74.

Настоятелно призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган по защита на данните, да прецени нуждата от допълнителни мерки за защита на данните, ролите и отговорностите на различните участници по отношение на, наред с другото, достъпа до, притежанието на и боравенето с данни, права на четене и промяна, и да отправи, ако е необходимо, адекватни регулаторни предложения и/или насоки;

75.

Приветства приоритетните коридори, определени от Комисията, и изразява съгласие относно необходимостта да се оптимизират ограничените по размер средства; отново заявява, че макар отговорността за планирането и разработването на инфраструктурни проекти да се носи предимно от пазара, ЕС играе роля при насърчаването на определени проекти, като им предоставя статус на „проекти от европейски интерес“ и осигурява публично финансиране за някои от тях;

76.

Призовава за създаването на ясна и прозрачна методология за определяне и подбор на приоритетни проекти, които съответстват на належащите европейски потребности; подчертава, че подборът на проекти от европейски интерес (ПЕИ) следва да се извършва въз основа на обективни и прозрачни критерии, както и с участието на всички заинтересовани страни;

77.

Подчертава, че ПЕИ следва да допринасят за постигането на целите на енергийната политика на ЕС (завършване на вътрешния пазар, насърчаване на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници и засилване на сигурността на доставките) и следва да са в състояние да допринасят в значителна степен за:

78.

Счита, че за да се оправдае отдаването на приоритет на дадени проекти, следва да бъдат отчитани следните критерии:

79.

Счита, че за да има възможност за по-нататъшно отдаване на приоритет на проектите, следва да се отчитат следните критерии за допустимост:

80.

Подчертава важността на регионалното сътрудничество при планирането, прилагането и мониторинга на установените приоритети и при изготвянето на инвестиционни планове и конкретни проекти; счита, че съществуващите стратегии за макрорегионите (като Балтийския и Дунавския регион) също могат да служат като модели за платформи за сътрудничество при договаряне и прилагане на енергийни проекти;

81.

Изтъква, че е необходимо да се ускори интегрирането на вътрешния енергиен пазар чрез насърчаване, в частност, на проекти, които да гарантират, че съседните държави имат добре балансиран национален енергиен микс;

82.

Подчертава, че трябва да се премахнат пречките пред обуславяното от конкуренцията и пазара развитие на енергийните инфраструктури, включително топлофикационни и охладителни системи;

83.

Отново заявява, че присъщите на местоположението на островните територии географски пречки правят тяхното интегриране в енергийната мрежа на Съюза много трудно и че на тях следва да се предоставят специални средства, за да се намали енергийната им зависимост чрез развиване на вътрешния им потенциал от възобновяеми енергийни източници или чрез насърчаване на енергийната ефективност и енергоспестяването;

84.

Подчертава, че следва да се повиши прозрачността чрез предоставянето на ясна и точна информация на обществеността за целите и данни за техническото планиране на всеки проект; изисква доказателствата за съответствие с критериите да бъдат предмет на проверка в рамките на обществените консултации;

85.

Счита, че не бива да се подкрепят само големи инфраструктурни проекти, но и по-малки проекти, които биха могли да имат висока добавена стойност и да бъдат завършени по-бързо;

86.

Призовава Комисията да гарантира, че проектите, получили статут на ПЕИ, продължават да отговарят на горепосочените критерии и след одобрението им; счита, че при всяка основна промяна на даден проект, неговият статут на ПЕИ следва да бъде преразгледан;

87.

Изразява съгласие относно необходимостта да се осигури навременно изпълнение на ПЕИ и приветства предложението на Комисията за интегриране, повишаване на координацията и подобряване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, при условие че се спазват принципът на субсидиарност и националната компетентност във връзка с издаването на разрешения, за да се гарантира, че съществуващите срокове в тези области не обезсърчават частните инвеститори да проявяват иновативност;

88.

Приветства създаването на национална структура за връзка за всеки проект от европейски интерес („обслужване на едно гише“) като единен административен интерфейс между инвеститорите и различните органи, участващи в процедурата по издаване на разрешения; счита, че по отношение на трансграничните проекти, следва да се гарантира по-голяма координация между националните структури за „обслужване на едно гише“ и засилено участие на Комисията в тази координация; посочва, че преди създаването на нови звена за „обслужване на едно гише“ Комисията и националните органи трябва да използват в пълна степен съществуващите институции;

89.

Подчертава, че всеки национален орган за контакт трябва да е независим и да не бъде подчинен на политическо или икономическо влияние; счита, че ПЕИ трябва да бъдат обработвани по реда на внасянето им и в сроковете, определени в бъдещото предложение на Комисията;

90.

Подчертава важността на навременното завършване на проектите и на висококачествения диалог между заинтересованите страни; насърчава Комисията да предвиди система от леки до сериозни предупреждения, в случай че държава-членка не обработи заявление за разрешение в рамките на разумен срок, и да следи отблизо дали националните административни процедури гарантират правилното и бързо изпълнение на ПЕИ; приветства, в случай на възникване на трудности, въвеждането на ориентировъчни срокове, в рамките на които съответните компетентни органи трябва да вземат окончателно решение; настоятелно призовава Комисията, ако няма такова решение, да проучи дали забавянето би могло да се разбира като пример за възпрепятстване от страна на държава-членка на правилното и бързо прилагане на вътрешния енергиен пазар на ЕС;

91.

Призовава Комисията да определи, като вземе предвид разнообразието от особености на проектите и териториалните характеристики на проектите, дали е възможно да се създадат общи или координирани процедури за установяването на конкретни специални мерки и добри практики (редовен обмен на информация, своевременно съобщаване на решения, съвместни механизми за решаване на проблеми и др.) и да оцени доколко е целесъобразно да се използват арбитражни процедури като инструмент за вземане на окончателно решение;

92.

Подчертава необходимостта от подход на по-голямо участие и потвърждава, че осигуряването в по-голяма степен на одобрението на местното население за проектите за енергийна инфраструктура върви ръка за ръка с предоставянето на подходяща информация относно предназначението на проектите, както и с участие на местно равнище в тяхното разработване на възможно най-ранна фаза; призовава за участие на всички равнища на гражданското общество (НПО, предприятия, социални партньори и организации на потребителите) в процеса на консултации във връзка с проекти от европейски интерес; призовава Комисията да създаде система за консултации и оценка, с цел идентифициране и разпространение на най-добри практики и информация във връзка с общественото одобрение на инфраструктурата;

93.

Като има предвид значението на регионалните устойчиви енергийни стратегии за техния потенциал за развитие, подчертава необходимостта от установяване на платформа за обмен на придобитите в регионите най-добри практики, вземайки под внимание успешните примери от общини и региони, които са специализирани в областта на възобновяемите енергийни източници, енергоспестяването и енергийната ефективност; призовава в тази връзка за система за консултация и оценка с оглед, когато е възможно, да се идентифицират, споделят и разпространяват най-добрите практики и познания относно възприемането на инфраструктурата от обществеността;

94.

Подчертава, че най-голямото предизвикателство се състои в осигуряването на одобрението на местната общественост за енергийните инфраструктурни проекти; изразява убеждение, че одобрението и доверието на представителите на обществеността и на лицата, натоварени с вземането на решения, могат да бъдат спечелени единствено чрез провеждането на открити и прозрачни разисквания в периода непосредствено преди вземането на решенията относно енергийните инфраструктурни проекти;

95.

Призовава Комисията, с оглед ефективността на разходите и общественото одобрение, да оцени дали модернизацията и повишаването на съществуващите енергийни коридори е за предпочитане пред изграждане на нови коридори;

96.

Препоръчва да се предоставя повече информация за значението на енергийните мрежи в Европейския съюз; призовава Комисията да разгледа възможността за организирането на информационна и комуникационна кампания за енергийните мрежи в ЕС, пригодена за аудиторията на национално и местно равнище;

97.

Отбелязва, че инвестициите в електропреносни мрежи са циклични и следва да се разглеждат в исторически план; посочва, че голяма част от инфраструктурата, изградена през последните десетилетия за свързване на централизираните електроцентрали, остарява; посочва, че обществото ще очаква цената за поддържане на функционирането на съществуващата инфраструктура и изграждането на нова инфраструктура да бъде оптимизирана чрез публично-частни партньорства и разработването на иновативни финансови инструменти; подчертава необходимостта от точно определяне на изискванията във връзка с инфраструктурата и избягване блокирането на свръхкапацитет, като се вземе изцяло предвид потенциалът за рентабилност на енергийната ефективност;

98.

Подчертава, че ефективното функциониране на пазара следва да осигурява голяма част от необходимите инвестиции в инфраструктура въз основа на принципите за правилно разпределение на разходите, прозрачност, недискриминация и икономическа ефективност и в съответствие с принципа „потребителят плаща“; изисква от Комисията да прецени до каква степен съществуващите регулаторни стимули са достатъчни за изпращане на необходимите сигнали към пазара и какви допълнителни мерки, включително такива, които подобряват правилата за разпределяне на разходите, са необходими;

99.

Счита, че когато не съществува регулаторна алтернатива и пазарът не може сам да покрие необходимите инвестиции, може да бъдат необходими средства от ЕС за финансиране на ограничен брой ПЕИ, чиито специфични особености ги правят неосъществими от търговска гледна точка, но чието разработване е необходимо за постигане на целите на енергийната политика на ЕС; счита, че може да бъде използвано публично финансиране за привличане на частни инвестиции, като се създаде новаторски микс от финансови инструменти, при условие че с това не се нарушават правилата на конкуренцията;

100.

Отбелязва, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) допринася в сериозна степен за финансирането на проекти в областта на енергетиката и други инфраструктурни проекти, и изтъква значителната роля на политиката на сближаване на местно и регионално равнище във връзка с енергийната ефективност и постигането на целите на Съюза по отношение на енергията от възобновяеми източници;

101.

Подчертава, че Кохезионният фонд и структурните фондове следва да останат основни за инфраструктурните ни проекти; счита всякакви опити за създаване на нови секторни фондове от фондовете по политиката на сближаване за погрешни;

102.

Призовава Комисията да гарантира, че финансирането на инвестициите в инфраструктура се основава на пазарните принципи, с цел да се избегне нарушаване на правилата за конкуренцията и създаването на погрешни стимули за инвестиране, както и че се избягват необосновани колебания между държавите-членки, но при условие обаче, че се защитава и общественият интерес – особено на местно и регионално равнище, както и в териториите със специфични географски характеристики, като острови, планински региони и много слабо населени райони – чрез ограничен обем публично финансиране, което трябва да води до иновационен микс от финансови инструменти, стимулиращ частните инвестиции;

103.

Счита, че Европейският съюз следва да финансира непривлекателни от търговска гледна точка проекти, които не могат да привлекат частни инвеститори, но са от съществено значение за свързването на изолираните региони на ЕС към европейските електропреносни и газови мрежи като неразделна част от създаването на единен енергиен пазар в Европейския съюз;

104.

Призовава Комисията да позволи публично финансиране само за държави-членки, които в пълна степен са въвели и правилно прилагат съществуващото законодателство на ЕС, включително разпоредбите, предвидени в третия пакет за вътрешния пазар;

105.

Призовава Комисията да преразгледа правилата за държавни помощи по отношение на енергийната инфраструктура и ако е необходимо, да направи предложения за тяхното изменение, за да се даде възможност на държавите да насърчават модернизирането на инфраструктурата; призовава Комисията същевременно да публикува нов документ с насоки относно публичното финансиране на проекти и настоящото законодателство за държавни помощи, които поставят ясни критерии за публично финансиране на енергийна инфраструктура; подчертава, че този документ трябва да бъде изработен съвместно от ГД „Енергетика“, ГД „Конкуренция“ и ГД „Регионално развитие“, за да премахне всяка непоследователност в правилата на Комисията;

106.

Призовава, въз основа на стратегически цели, да се взема предвид географският принцип във връзка с бъдещите енергийни субсидии в областта на инфраструктурата и научноизследователската и развойната дейност; освен това настоява развитите региони да получават допълнителни субсидии за научноизследователска и развойна дейност само ако субсидираната дейност се извършва заедно с по-слабо развити региони;

107.

Подчертава, че наличието на стабилна, предсказуема и адекватна регулаторна рамка, включително подходяща норма на възвръщаемост и стимули за нова инфраструктура, е от решаващо значение за насърчаване на инвестициите в преноса и разпределението; подчертава, че регулаторните органи следва да насърчават прилагането на нови технологии чрез пазарни стимули и пилотни проекти;

108.

Счита, че частното финансиране може да улесни навременното изграждане на необходимата енергийна инфраструктура, тъй като самият мащаб на това предизвикателство е толкова голям, че е необходимо истински да се отключи възможността за частни средства; счита, че когато частните инвеститори приемат инфраструктурното предизвикателство, Комисията следва да установи ясни насоки за участието на пазарните участници и частните инвеститори в така наречените „търговски линии“; счита, че тревогите за евентуалното въздействие върху функционирането на пазара могат да бъдат преодолени, ако търговските линии бъдат задължени да предоставят целия си капацитет на пазара;

109.

Подчертава, че пазарните инструменти следва да се използват във възможно най-голяма степен, в това число подобряване на правилата за разпределяне на разходите, проектните облигации, револвиращи фондове, фондове за дялово участие в сферата на възобновяемите източници на енергия, гаранциите по заеми, нетърговски механизми за споделяне на риска, стимулите за публично-частни партньорства в областта на финансирането, сътрудничеството с ЕИБ (чрез подобряване на нейната способност за намеса и средствата на нейно разположение) и използването на приходите от схемата за търговия с емисии за проекти, свързани с енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, както и, по целесъобразност, други иновативни инструменти за финансиране; призовава Комисията да отчете финансовия капацитет и пазарните условия на по-слабо развитите държави-членки;

110.

Подчертава важността на по-тясното и по-ефективно сътрудничество с частния сектор и с финансовите институции, особено с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да бъде насърчено необходимото финансиране, по-специално за приоритетните трансгранични проекти; призовава Комисията да проучи други новаторски финансови инструменти и да помогне за популяризирането на установяването на публично-частни партньорства, за които местните, регионалните и националните органи да предоставят стимули и необходимата нормативна уредба и политическа подкрепа; подчертава в този контекст необходимостта от развиване на техническа помощ и финансов инженеринг на равнището на регионалните и местните органи с цел подпомагане на местните участници при съставянето на проекти за енергийна ефективност, например чрез използване на механизма за техническа подкрепа ELENA на ЕИБ и на опита на ESCO, в случай че става дума за инфраструктура в областта на енергийната ефективност;

111.

Подкрепя идеята за емитиране на общи европейски проектни облигации за финансиране на значителните потребности на Европа от инфраструктура и структурни проекти в рамките на програмата „ЕС 2020“, включително новата стратегия за развитието на енергийната инфраструктура; счита, че европейските проектни облигации биха осигурили необходимите инвестиции и биха създали достатъчна увереност, за да дадат възможност основни инвестиционни проекти да привлекат подкрепата, от която се нуждаят, и по този начин да се превърнат във важен механизъм за максимално привличане на обществена подкрепа; посочва, че, ако искаме да поставим Европа на устойчива основа, тези проекти трябва също така да допринесат за екологичната трансформация на нашите икономики;

112.

Счита по-специално, че европейските проектни облигации могат да станат основен финансов инструмент за необходимите инвестиции в енергийна инфраструктура в Европа, подпомагайки частните проектни дружества за привличането на финансиране от инвеститори на капиталовите пазари; призовава Комисията бързо да изготви законодателно предложение за европейски проектни облигации;

113.

Подчертава важността на разработването на обща методология от регулаторните органи по отношение на разпределението на разходите при трансгранични инфраструктурни проекти, тъй като подобни стимули за мрежова инфраструктура се характеризират с множество неуспехи на пазарното действие поради естествените монополи и липсата на конкуренция;

114.

Подчертава значението на прозрачните, пропорционални, справедливи и недискриминационни тарифи за осигуряването на подходящо разпределение на разходите за инвестиции в трансгранични и вътрешни преносни инфраструктури, чието трансгранично въздействие допринася значително за постигане целите на политиките на ЕС, справедливи цени за потребителите и по-голяма конкурентоспособност; настоятелно призовава държавите-членки да се въздържат от прилагането на прекомерно ниски регулирани тарифи; приветства предложенията REMIT на Европейската комисия за;

115.

Припомня, че третият пакет създава задължение за регулаторните органи, когато определят тарифите, да правят оценка на инвестициите въз основа не само на ползите от тях за съответните държави-членки, но и въз основа на ползите за целия ЕС; настоятелно призовава Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори да гарантира, че нейните членове вземат под внимание това задължение; изисква от Комисията да оцени също така, ако разходите и ползите не може да бъдат разпределени справедливо чрез определяне на тарифите, дали компенсаторните механизми, основани на строга прозрачност, могат да се окажат полезни за одобрението на трансгранични проекти или на релевантни вътрешни проекти, необходими за постигането на енергийните цели на ЕС;

116.

Подчертава важността на увеличаването на капацитета за междусистемни връзки на енергийните мрежи на трансгранично равнище и изтъква, че е важно да се осигури финансирането, необходимо за постигането на посочените цели, включително териториалното сближаване;

117.

Призовава за създаването на по-добри финансови инструменти на ЕС, които да подпомагат регионалните и местни органи, когато се стремят да инвестират в устойчиво производство на енергия;

118.

Приветства инициативата на Комисията да представи през 2011 г. предложение относно въпроса с разпределението на разходите за технологично сложни или трансгранични проекти, тъй като това се счита за една от главните пречки за развитието на трансгранична инфраструктура и нови финансови инструменти за подпомагане на приоритетни проекти в периода 2014-2020 г.;

119.

Счита за важно в бъдеще да се обърне повече внимание на финансовите гаранции за инвестициите и проектната финансова рамка да се разработи заедно с планирането на бюджетен период 2014–2020 г.;

120.

Счита, че всички външни тръбопроводи и други енергийни мрежи, които влизат на територията на Европейския съюз, следва да се регулират от прозрачни междуправителствени споразумения и да подлежат на правилата на вътрешния пазар, включително правила за достъп на трети страни, клаузи за местоназначение, надзор на разпределението и управление на недостатъчен капацитет, времетраене на договорите и клаузи за неустойка; призовава Комисията да гарантира, че настоящите и бъдещи тръбопроводи и търговски споразумения спазват европейското енергийно законодателство, и да предприеме действия, ако е необходимо;

121.

Призовава Комисията допълнително да ограничи предоставянето на изключения от правилата за достъп на трети страни до енергийната инфраструктура и да преразгледа вече предоставените, за да прецени дали все още са необходими; отбелязва, че предоставянето на публично финансиране или помощ за проекти чрез инструменти като подкрепени от ЕИБ проектни облигации и т.н., следва да намали или да премахне необходимостта от изключения за достъп на трети страни;

122.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/65