19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/1

1.1

Изграждането на Европейски икономически, социален и политически съюз все още не е завършило. Паричният съюз стартира без да отчете в достатъчна степен икономическите и социалните аспекти, но беше свързан със значителни икономически и социални последствия. Понастоящем се предприемат стъпки за създаване на финансов, фискален и банков съюз, без обаче да се предвиждат необходимите средства в бюджета на ЕС за придружаваща политика за подпомагане на икономическия растеж и социалното сближаване. Същевременно напредъкът към изграждане на социален и политически съюз е блокиран. Въпреки това икономическият, паричният и социалният съюз са взаимозависими – те се подкрепят и засилват помежду си. Взети заедно, те следва да представят една по-осезаема Европа, кореняща се в реалния живот, с която гражданите биха могли да се идентифицират и която вдъхва доверие и създава дух на ангажираност у инвеститорите, производителите, работниците и потребителите; една по-динамична Европа, увеличаваща конкурентоспособността, интелигентния и приобщаващ растеж, икономическите възможности, заетостта и ефективното упражняване на всички социални права. Без постигането на подобен баланс изграждането на политически съюз няма бъдеще.

1.2

Между 2008 г. и февруари 2013 г. равнището на безработицата в ЕС-27 нарасна от 7 % до 10,9 % – общо 26,4 милиона безработни, а в еврозоната достигна 12 %; то се покачи в 19 страни, а намаля в 8; в момента в ЕС-27 без работа са 5,7 милиона млади хора (23,5 %), докато в началото на 2013 г. общото равнище на безработицата в САЩ беше 7,7 %, а в Япония – 4,2 % (1). Тези цифри изцяло противоречат на целите на стратегията „Европа 2020“ и поради това ЕИСК счита, че е въпрос на най-висок приоритет да се намери решение за намаляващата конкурентоспособност, да се генерира по-голям растеж, да се създадат нови работни места и да се намали бедността. От основно значение е да се създаде подобрен механизъм за наблюдение на въздействието на икономическата и паричната политика върху социалната ситуация и пазара на труда в държавите членки, а социалната политика и политиката в областта на заетостта следва да бъдат добавени в разпоредбите, свързани с наблюдението на националните икономически политики в контекста на европейския семестър. ЕИСК смята, че прилагането на подобен подход е не само неотложно предвид тези драматични цифри, но също така и съответства напълно на член 9 от ДФЕС по отношение на социалните цели и целите за устойчиво развитие на Съюза. Социалното измерение на ИПС се нуждае от ясни инструменти, показатели и качествени и количествени цели, които са също толкова ефективни, колкото и икономическите и финансовите задължения на ИПС. Повече от всичко друго лидерите на ЕС трябва отново да върнат европейския идеал близо до хората.

1.3

Успоредно с действията за изграждане на по-тесен финансов, банков и фискален съюз следва да бъде стартирана нова Европейска програма за социално действие. В програмата следва да се определят ясни, осезаеми цели, както количествени, така и качествени, които се основават на вече установените за стратегията „Европа 2020“ цели и дори са по-амбициозни, по-специално за да се подкрепят усилията за повторна индустриализация на Европа, намаляване и премахване на масовата безработица, гарантиране на основните социални права, насърчаване на предприемачеството и създаване на нови работни места, борба с бедността, подпомагане на социалното приобщаване, улесняване на социалните инвестиции, насърчаване на висшето образование и обучение и развитие на социално управление и ангажирано участие в европейския проект. Новата Европейска програма за социално действие следва да бъде активирана с помощта на незаконодателни и законодателни мерки, в зависимост от това кое е най-целесъобразно, в целия ЕС или посредством засилено сътрудничество. Тя следва едновременно да обхваща Европейската програма за икономическо възстановяване, Европейския пакет за социални инвестиции, Европейските оценки на социалното въздействие, Европейската гаранция за младите хора и Единния европейски паспорт на уменията, както и да гарантира зачитането на хоризонталната социална клауза, основните социални права и гражданското участие. В програмата следва също така да бъде разгледано и насърчено правото на европейските граждани на гарантиран минимален доход.

1.4

ЕИСК предлага две нови проучвателни инициативи: 1) емитиране на европейски социални облигации за финансово жизнеспособни проекти за социални инвестиции посредством Европейски фонд за социално действие, подпомаган от компетентните органи на ЕС, но финансиран, притежаван, управляван и наблюдаван прозрачно от заинтересовани страни (от частния, корпоративния и публичния сектор) от гражданското общество; и 2) създаване на Европейска образователна мрежа за незаети работници, предлагаща дългосрочни, ефективни, качествени образователни възможности, съответстващи на нуждите на пазара на труда, чрез предоставянето на трансгранични ваучери за образование и схеми за обмен на кредити от курсове от типа на Еразъм, с цел да се окаже подкрепа на незаетите работници да придобият нови образователни хоризонти, да развият когнитивни и професионални умения и да се предоставят нови възможности за професионално израстване и повторно включване в европейския пазар на труда. В същото време Европа на свободното движение изисква по-сигурна и осъвременена база за мобилност (например осигуряване на съответните права на информация и подкрепа за работещите в други държави членки), за да се улесни движението на хората в рамките на Общността в търсене на работа в ЕС при гарантиране на равнопоставени условия на конкуренция и зачитане на основните социални права и колективните споразумения.

2.1

Европейският икономически и социален комитет отправя призив за цялостно ускоряване на изграждането на икономически, социален и политически съюз.

2.2

Икономическият съюз следва да включва финансов и банков съюз, с обща схема за гарантиране на влоговете, общ фонд за преструктуриране и европейски надзор; а фискалният съюз следва да се основава на съвместни дългови инструменти в една рамка на бюджетна дисциплина, фискална консолидация и по-динамичен европейски модел за растеж, с който гражданите могат да се идентифицират и в който инвеститорите, производителите, работниците и потребителите могат да имат доверие. Продължаващата несигурност относно интегритета на еврозоната следва да бъде преодоляна, тъй като вреди на доверието на хората и бизнеса. Срещата на високо равнище през юни 2012 г., пактът за растеж и работни места и планираното мобилизиране на 180 милиарда евро за тази цел, заедно с обявената от ЕЦБ готовност да направи всичко необходимо, за да се разкъса порочният кръг между слабите банки, държавния дълг и неустойчивите спредове, са причини за по-голямо доверие в развиващата се европейска икономическа рамка. Европа се нуждае от нова инвестиционна програма (2), за да се увеличат ресурсите в подкрепа на повторната индустриализация, да се възстанови растежът и да се разреши проблемът с безработицата.

2.3

Това обаче не е пълната картина. В същото време последствията от мерките за строги икономии оказаха разрушителен ефект върху социалното сближаване, социалната защита, приобщаващия пазар на труда и равнището на бедност. Понастоящем в ЕС има 26 милиона безработни и 120 милиона души, засегнати от бедността и социалното изключване. Целите за съживяване на икономиката, парична стабилност, устойчив растеж и конкурентоспособност няма да бъдат постигнати без подновено социално измерение. По време на пролетното заседание на Европейския съвет на 14 и 15 март 2013 г. тази реалност най-сетне беше призната и беше отправен призив към държавите членки да включат „социалните политики като движещи сили на икономическото управление“, особено като се пренасочи акцентът на европейския семестър към подпомагане на заетостта, социалните инвестиции, социалното включване и интегрирането на социалните цели (3). Европейският икономически и социален комитет отбелязва този нов акцент върху социалната политика на национално равнище, но счита, че е необходимо ЕС да заеме водещо място с оглед на социалните действия, социалните инвестиции и социалното определяне.

2.4

Ето защо е настъпил моментът за изграждане на социалния стълб на ИПС в рамките на социална Европа, без който принадлежността на гражданите към европейския проект като цяло ще бъде изложена на риск. В действителност текущите „спредове“ в европейските социални дисбаланси не само подкопават устойчивите решения за икономически растеж и социално включване, но също така представляват основно предизвикателство за предстоящите избори за Европейски парламент през 2014 г. между онези, които се стремят към европейско измерение за възстановяване и онези, които се уповават на националните алтернативи. Изборите за Европейски парламент ще мобилизират духовете и гласовете; от решаващо значение е тези избори да послужат като трамплин, а не като спирачка, за повече Европа, Европа, която е по-близо до своите граждани, семейства и предприятия, една по-социална Европа.

2.5

Основните социални права са неделими от гражданските и политическите правa и по силата на Договора произтича задължение те да бъдат отстоявани и насърчавани. Европейската комисия и ЕЦБ, като членове на Тройката, трябва във всички свои дейности да спазват задълженията, свързани с основните социални права. В рамката на социалното измерение на ИПС Комисията следва ефективно да наблюдава, оценява и гарантира пълно спазване на тези задължения, свързани с основните социални права.

3.1

През 2008 г. Европейският икономически и социален комитет изготви проучвателно становище по искане на френското председателство на ЕС, в което се изтъква необходимостта от стартиране на нова Европейска програма за социално действие. В становището беше посочена водещата работа на Комитета за подпомагане на инициирането на Хартата на Общността за основните социални права на работниците, Европейската програма за социално действие от 1989 г. и последвалото в резултат от това право в социалната област във връзка с единния пазар, Договора и дейността на ЕС като цяло. В становището беше изтъкнато, че е необходима нова Европейска програма за социално действие, „за да може социалното развитие в ЕС да следва ритъма на случващото се в икономиката и пазара“. За съжаление въпреки подкрепата, изразена на неформалната среща на министрите по въпросите на заетостта и социалните въпроси по време на френското председателство на ЕС, предложението на Комитета скоро след това беше засенчено от икономическата криза и петте години на неистови усилия да се спаси ИПС и да се постигне по-тясно икономическо сближаване в рамките на еврозоната. Със сигурност е настъпил моментът идеята за нова европейска програма за социално действие да бъде върната към живот, за да се върви в крачка с новите форми на икономическо управление и те да се поддържат с еквиваленти действия в областта на социалното сближаване и социалната политика.

3.2

В своето становище от 2008 г. Комитетът призова за „многостепенно управление“ на една нова Европейска програма за социално действие, основана на законодателните действия, социалния диалог, гражданския диалог, съвместното регулиране и саморегулирането, интегрирането на социалната политика, засиленото сътрудничество и правото на гражданите на инициатива. Не беше предложена йерархия по отношение на формата на действията, а единствено с оглед на това какво е най-ефективно, при запазване на метода на Общността и зачитане на новата хоризонтална социална клауза (член 9 от ДФЕС). Беше отправен призив и за поемане на финансов ангажимент, например чрез по-целенасочено и достъпно използване на Европейския социален фонд, евентуално създаване на Европейски фонд за социални иновации за подпомагане на нови социални инициативи с експериментален характер, както и проучване на идеята за „общоевропейски заеми за развитие на социалната инфраструктура“.

3.3

Междувременно Комитетът засили призивите си за прилагане на метода на Общността и зачитане на обвързващия характер на хоризонталната социална клауза. Той също така конкретно предложи стартирането на Европейски пакт за социални инвестиции, за да се гарантира, че мерките на строги икономии и полуавтоматичните санкции в рамката на икономическото управление и изпълнението на европейския семестър ще бъдат компенсирани чрез оценки на социалното въздействие, да се гарантира зачитане на основните социални права, действителен ангажимент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за борба срещу бедността и общото развитие на европейско „социално управление“.

3.4

Комитетът е насърчен от факта, че Европейският парламент наскоро подчерта необходимостта от „социален пакт за Европа“, от „целеви показатели в сферата на заетостта и социалната политика“ при „задължителния надзор на бюджетната дисциплина“, от това Годишният обзор на растежа да отчита „устойчивостта на социалния модел“ и от „интегрирана заетост и рамка на социалната политика“ като „пети градивен елемент“ в пътната карта за ИПС  (4). Той приветства също така целта на Европейския съвет да представи мерки и обвързана със срокове пътна карта за „социалното измерение на ИПС“ на своето заседание през юни 2013 г. (5). Комисар Andor подчерта наскоро в същия дух необходимостта от „паричен съюз с човешко лице“ и че според него „социалното измерение на ИПС трябва да се разбира като способността правилата на ИПС, механизмите за управление, фискалният капацитет и други политически инструменти да гарантират, че едновременно се преследват икономическа ефективност и социално равенство“ (6). Комитетът е окуражен и от заключенията на председателя Van Rompuy от проведената на 14 март тристранна социална среща на високо равнище, че „европейският социален модел продължава да бъде важен актив и глобално конкурентно предимство“ и че „трябва да намерим механизми, които да спомогнат за намаляване на социалните различия в нашия съюз“ (7). Публикуваният от Комисията „Пакет за социални инвестиции“, съдържащ насоки за държавите членки за подкрепа на социалната защита и социалното приобщаване (8), е стъпка в посока разработване на показатели за социалното измерение. Въпреки това Комитетът счита, че наличието на „индекс“ за заетостта и социалните дисбаланси в ЕС изисква също така по-ангажирана рамка за действия в целия ЕС. Ето защо Комитетът отново подчертава необходимостта от всеобхватна, проактивна Европейска програма за социално действие с многостепенно управление, включваща компетентните европейски власти, органи и заинтересовани страни както в законодателните, така и в незаконодателните действия, и чиято мисия е като минимум да постигне и за предпочитане да подобри социалните цели, заложени в стратегията „Европа 2020“.

4.1

В цикъла на европейския семестър целевите показатели в сферата на заетостта и социалното приобщаване трябва да бъдат включени в рамката за надзор, която управлява координацията на икономическата политика и структурните реформи. Количествено измеримите европейски социални цели и цели за заетост трябва да си съответстват и да бъдат интегрирани с правилата за стабилност и растеж, регулиращи дълга и целите за дефицита. Следва да бъдат приложени съответни механизми за коригиране за намаляване както на макроикономическите, така и на социалните дисбаланси, с цел насърчаване на интелигентния и устойчив растеж, създаването на качествени работни места, достъпа до висококачествени услуги от общ интерес на достъпни цени и намаляването на социалните неравенства в рамките на ЕС. Краткосрочната икономическа ефективност не трябва да се постига за сметка на инвестициите в социален капитал в по-дългосрочен план. Мерките за фискална консолидация трябва да бъдат оценявани в зависимост от влиянието, което оказват върху растежа, заетостта и социалното приобщаване. Структурните реформи следва да бъдат придружени от европейски механизми за солидарност. За да се гарантира, че един истински икономически и паричен съюз се ползва с подкрепата на гражданите на ЕС, националните програми за реформа трябва да бъдат подкрепени от подходящ социален и граждански диалог и провеждани в контекста на динамиката на европейското социално измерение, което не отключва надпревара за достигане на най-ниски равнища, водеща до конкуренция чрез снижаване на изискванията, дефлация на заплатите и по-занижено съвкупно търсене. Свободното и автономно колективно договаряне трябва да бъде гарантирано. Европейският социален диалог следва да играе ключова роля в развитието и практическото прилагане на новото икономическо управление. Европейските основни социални права следва да бъдат по-добре наблюдавани и зачитани.

4.2

Европейският социален фонд и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията трябва да бъдат издигнати на равнище, съпоставимо с онова, което председателят Van Rompuy определи като „човешка трагедия и неотложен социален проблем“ (9), свързан със състоянието на заетостта и социалното положение в Европа. Това несъмнено ще наложи „задължително и всеобхватно преразглеждане на МФР“, както беше изискано в резолюцията на ЕП от 13 март (10). В рамката на посочените в нея механизми за гъвкавост, продължаващите преговори между ЕП и Съвета и силно желателното структурно преразглеждане на МФР след избирането на новия Европейски парламент, сумите в първоначалното предложение на Европейската комисия трябва поне да бъдат повторно потвърдени, включително чрез по-целесъобразно използване на предвидените собствени ресурси на ЕС и чрез значително увеличаване на ресурсите за фонда за териториално сближаване, социалния фонд, ресурсите за образование и обучение и за фонда за приспособяване към глобализацията.

4.3

В същото време е препоръчително ЕС отговорно да подпомага социалните инвестиции и подкрепящата роля на социалната икономика, по-специално чрез повторното въвеждане на европейски устави за сдруженията и взаимоспомагателните дружества, изричното включване на програми за създаване и развиване на социални предприятия в планирането на структурните фондове, улесняването на социално етикетиране, както и предвиждането на компенсаторни мерки и благоприятни условия за възлагане на обществени поръчки за предприятията с доказана социална стойност. Следва също така да бъде създаден Европейски социален иновационен фонд, с цел да бъдат възстановени ценни транснационални пилотни проекти, насочени към намирането на решение на проблемите, свързани с дискриминацията и неравностойното положение на пазара на труда, които бяха загърбени след като Европейската комисия спря програмата Equal.

4.4

От ключово значение е също така да се предприемат всички необходими действия и мерки за заетост за повторното индустриализиране на Европа и за постигане на целта промишлеността да генерира 20 % от БВП до 2020 г. ЕИСК подчертава значението на конкурентоспособността за предприятията, която трябва да се постигне с помощта на съгласувана европейска рамка.

4.5

ЕС трябва да постигне напредък по инициативата „Младежта в движение“ или рискува трайно да отчужди младите хора от европейския проект като цяло. Драматичният мащаб на кризата с младежката безработица в Европа изисква бюджет на ЕС, който е по-надежден от неадекватните 6 милиарда евро, предложени за Европейския пакет за младежка заетост и Европейската гаранция за младежта за осигуряване на заетост, обучение или образование за безработните млади хора, особено в случаите на най-голяма необходимост. Без необходимото финансиране съществува риск Европейската гаранция за младежта да се възприеме като нещо фиктивно. По-силна водеща позиция на ЕС следва да се постигне и чрез Единния европейски паспорт на уменията, като се разшири Европейската квалификационна рамка чрез обединяване на всички квалификации и умения във формалното, неформалното и самостоятелното обучение. Очевидна е необходимостта от европейска рамка от партньорства между училищата, предприятията и социалните партньори, заедно с подобни стратегически взаимодействия, поставящи висшето образование и ученето през целия живот в центъра на създаването на работни места, решаването на проблема с несъответствието между търсените и предлаганите умения и насърчаването на пригодността за заетост, иновациите и предприемачеството. Европейският семестър не трябва да допуска публичните инвестиции в образованието и обучението да бъдат застрашени от мерките за намаляване на държавния дълг и националните дефицити.

4.6

Истинските работни места, достойният труд и преносимостта на социалните права трябва да са в основата на една устойчива европейска програма за възстановяване. Европейският социален модел е предимство за привличане на чужди инвестиции и за развитие на бизнеса в Европа; той следва да бъде ценен чрез насърчаване на фискалната подкрепа за създаващите заетост дейности, включително микропредприятията и действителната самостоятелна заетост. В политиките за заетостта и пазара на труда в целия ЕС трябва да се поддържат гарантирани социални стандарти. Конкурентоспособността и гъвкавостта трябва да вървят редом с достойни условия на труд и заплащане, които не са установени на равнища под праговете на бедността. Европейските социални партньори имат специална отговорност да намерят решение на проблема с работещите бедни в рамките на тяхната работна програма.

4.7

ЕС трябва по-сериозно и осезаемо да се ангажира с намаляването и премахването на бедността. Действително икономическите и социалните ползи за Европа, произтичащи от активното намаляване на бедността, са икономически по-ефективни в сравнение с дълготрайните икономически и социални вреди, причинени от бездействие или от мерки, които всъщност водят до още по-голяма бедност. Като минимум в рамката на европейския семестър трябва активно да се работи за постигането на „водещите“ ангажименти по стратегията „Европа 2020“, изразяващи се в извеждането на 20 милиона души от състоянието на бедност, а не те да бъдат подкопавани от мерките за намаляване на дефицита. На първо място, това изисква наличието на по-добър набор от показатели за целия ЕС за измерване на въздействието на бедността, както и да се гарантира правилното наблюдение и възможната корекция на националните програми за реформи и мерките за строги икономии, които може би в действителност изострят бедността и възпрепятстват възстановяването. ЕИСК също така прави преглед на схемите за гарантиран минимален доход в държавите членки с оглед на идентифицирането и насърчаването на добри практики в рамките на ЕС. Комитетът подкрепи и призива на ЕП да се проучи и представи законодателно предложение за въвеждане на подходящ минимален доход, който да бъде не по-малко от 60 % от медианния доход във всяка държава членка (11). Може да бъде създаден специален Европейски фонд за солидарност за борба с бедността, за да се улесни прилагането на подобни мерки за подпомагане на доходите, като например коригиращ механизъм за социално стабилизиране в рамките на европейския семестър. Комитетът също така отново припомня предложението си 20 % от всички средства по ЕСФ да бъдат заделени за справяне с проблемите на социалното приобщаване и бедността.

4.8

От основно значение е приемането на Европейски акт относно достъпността, който да гарантира, че хората с увреждания могат да упражняват своите права на свободно движение и достъп до стоки, услуги и до застроената среда. За тази цел наличието на Европейска карта за мобилност би било конкретен и ефективен инструмент. Комисията следва да разработи също така инструмент за оценка на въздействието по отношение на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и да вземе това предвид в процеса на европейския семестър.

4.9

Също така следва да се разработят европейска методология и набор от сравними и измерими показатели за защита и намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването за оценка на ситуацията в държавите членки като част от европейския семестър.

4.10

В социалното измерение на европейския семестър следва да бъдат интегрирани и валидни за целия ЕС социални показатели и насоки за добри практики относно съвместяването на професионалния и семейния живот, достъпа до услуги за гледане на деца, активното стареене, доброволчеството, правата, свързани с жилищното настаняване и борбата с бездомността.

4.11

Работниците имигранти допринасят положително за икономическото развитие и благосъстояние на Европа. Процедурите на ЕС за трудовата миграция трябва да са законни и прозрачни. Законодателството в областта на имиграцията трябва да зачита правата на човека и да гарантира равнопоставеността. ЕИСК счита, че ЕС следва да засили политиките си за интеграция, както и борбата срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията по отношение на имигрантите и малцинствата.

4.12

За постигането на устойчиво възстановяване са необходими по-голяма икономическа и парична симетрия и по-голяма степен на социално сближаване в ЕС като цяло. Една Европейска програма за социално действие, включваща посочените по-горе специфични цели, би спомогнала за установяването на по-съгласувана социална основа за обединяването на ЕС и повторното му свързване с неговите граждани. Ето защо е за предпочитане двупосочно социално уравновесяване на ЕС и ИПС, което зачита принципа на субсидиарността в неговия динамичен смисъл. Въпреки това, ако не е налице достатъчен консенсус или политическа воля за подобно обновено социално измерение на ЕС, ЕИСК предлага да се избере вариантът на засилено сътрудничество в рамките на ИПС със собствени финансови средства, създаване на допълнителен Социален фонд, Пакт за социален напредък за Европа, изграден върху същите характеризиращи се с демократична отчетност строги договорни споразумения, които управляват икономическата и паричната конвергенция, и социални стандарти, цели и стабилизиращи механизми (необходимо е да се проведе дебат със социалните партньори и гражданското общество относно това дали и по какъв начин наскоро предложената от комисар Andor схема по ИПС за осигуряване срещу или обезщетяване при безработица би могла да бъде от полза), съответстващи на фискалните, бюджетните и паричните стабилизиращи механизми на един по-тесен икономически и паричен съюз — ИПС със съответното социално измерение.

4.13

Договорните задължения за конкурентоспособност и растеж, които бяха обсъдени на европейската среща на високо равнище през декември, трябва да се характеризират с демократична отчетност и да не подкопават европейската социална пазарна икономика, както е посочено в член 3, параграф 3 от ДЕС. Необходимо е също така по-добре да се определят и установят механизмите на солидарност за подпомагане на усилията на държавите членки, които могат постепенно да приемат формата на истински финансови трансфери с конкретен първоначален бюджет от 50-100 милиарда евро, финансиран от механизми, сходни на онези, чрез които се финансира Европейският механизъм за стабилност (ЕМС).

4.14

За да се постигнат заложените в Договора по-голям баланс и съответствие със социалната пазарна икономика, по-силната роля на комисаря, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, трябва да бъде придружена от засилване на ролята на комисаря в областта на заетостта и социалните въпроси. По-съществената роля на Съвета по икономически и финансови въпроси следва също така да бъде балансирана от съответстващо засилване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси.

4.15

В контекста на европейското икономическо и социално управление, по-конкретно по отношение на европейския семестър и стратегията „Европа 2020“, също така съществува неотложна нужда от засилване на ролята както на Европейския парламент, така и на националните парламенти, и от разширяване и гарантиране на участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество на всички равнища на политическите преговори.

5.1.1

Наред с посочените по-горе предложения вероятно биха могли да бъдат разгледани допълнителни начини за ангажиране на европейските граждани, гражданското общество и корпоративните участници в подновяването на европейските социални дейности, а именно чрез мобилизирането и емитирането на европейски социални облигации. В условията на оскъдни публични ресурси това ще позволи също така да се мобилизират допълнителни средства за ясно определени цели от значителните резерви на неизползваните частни спестявания.

5.1.2

Тази инициатива няма да бъде обвързана с продължаващите дискусии за емитиране от ЕС на стабилизационни облигации (за поемане на взаимна отговорност за дълга) и облигации за възстановяване и растеж (като част от пакета на ЕС за икономическо стимулиране). Вместо това европейските социални облигации няма да се плащат от националните хазни или да се финансират от бюджетните механизми на ЕС; в тях ще инвестират и ще ги придобиват отделните граждани, предприятия, синдикати и групи на гражданското общество, желаещи да поемат индивидуална или корпоративна социална отговорност чрез участието си в Европейски фонд за социално действие, финансиран и управляван от самите тях, с разумни лихвени проценти и с нестопанска цел, наблюдаван и регулиран по прозрачен начин, благоприятстван и гарантиран до подходяща степен от компетентните органи на ЕС.

5.1.3

Емитирането на облигации следва да бъде улеснено от компетентните органи на ЕС от логистична гледна точка, организирано публично и управлявано съвместно от заинтересованите страни от частния, корпоративния и публичния сектор, които решат да участват в схемата и да поемат отговорност за Европейския фонд за социално действие. Те ще купуват, събират и инвестират облигации в социални програми по техен избор, за предпочитане в рамките на предложената Европейска програма за социално действие, с техническата подкрепа на съответните институционални и консултативни органи на ЕС, с цел да се провери финансовата жизнеспособност и потенциалното им социално въздействие. Подобни социални инвестиции биха могли да включват: социално жилищно настаняване; кооперативни и социални предприятия; подпомагане на групи за взаимопомощ, взаимозастрахователни дружества, общностни социални и здравни услуги, мрежи за образование, обучение и преквалификация, социални иновации, научноизследователска и развойна дейност; заеми и партньорства за развитие на инфраструктурата, селски туризъм, туристически обмен, културни дейности; благотворителни дейности и др.

5.1.4

Биха могли да бъдат разгледани последващи, по-структурирани планове за разработване на тези европейски социални облигации, като например разработването на такива облигации, които са насърчавани и управлявани на местно и/или национално равнище от въпросните заинтересовани страни. Тези облигации, съответстващи на критериите на общата европейска схема, както с оглед на целите, така и с оглед на методите за управление, ще получат съответното европейско сертифициране за участие в общата схема и въз основа на това и евентуални данъчни облекчения за приобретателите.

5.1.5

Управителният съвет на Европейския фонд за социално действие следва да включва участващите в схемата заинтересовани страни, които са представени пропорционално в зависимост от размера на техните инвестиции в европейски социални облигации и се ползват от логистичната и консултативна подкрепа от страна на съответните органи на ЕС (включително ЕИСК).

5.2.1

Проблемът с масовата безработица в Европа няма да бъде решен в краткосрочен или средносрочен план, дори ако прогнозите за растежа се подобрят до 2014 г. и общоевропейските стимули започнат да дават резултати. Европейският пазар на труда трябва да бъде по-добре адаптиран към нашата работна сила, като ѝ позволява да се движи свободно, да предлага уменията си там, където са необходими, и да придобива нови умения, които да доразвива и прилага обратно в страните по произход. От съществено значение е работната ни сила да е активна, за предпочитане наета на работа или поне на непълен работен ден, или в противен случай ангажирана с образование, обучение и преквалифициране. Важно е да се гарантира, че образованието е ефективно, прогресивно, новаторско и съответства на нуждите на пазара на труда. Много образователни системи и системи за обучение обикновено са с краткосрочна перспектива, като често след тяхното завършване липсват незаети устойчиви работни места. Вероятността в подобни системи да участват по-възрастни работници, които са останали без работа, е по-малка. Би могъл да бъде проучен по-дългосрочен подход с европейска перспектива, включително въз основа на определени утвърдени в Европа най-добри практики, като например програмата в сферата на образованието за възрастни, проведена в Швеция между 1997 и 2002 г., или двойната система за обучение в Германия и Австрия. ЕС вероятно би могъл да подпомогне създаването на Европейска образователна мрежа за незаети работници с цел предлагане на цялостна, двугодишна възможност за образование за промяна на професионалната ориентация, придобиване на опит в професионален или образователен обмен в други държави членки чрез издаването на трансгранични ваучери за образование с трансфер на кредити и получаване на взаимно призната професионална квалификация при завършването ѝ.

5.2.2

Ако разполага с адекватни ресурси и бъде широко приета от държавите членки, в контекста на конкретни договорни споразумения с работниците, които доброволно се включват в подобни програми, тази система би могла да позволи на значителен брой дългосрочно безработни хора, които със сигурност не биха намерили образователни възможности, да намерят висококачествени работни места, а това ще има благотворно въздействие по отношение както на засегнатите хора, така и на цялостния социален капитал на европейските страни.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/8

1.1

Според ЕИСК създаването на еврото и на ИПС е най-важният етап от европейската интеграция. То беше част от стратегическа концепция на Съюза, която се вписваше във визията, вдъхновила създаването на ЕОВС и Римския договор. Това беше голямо и смело усилие, облог за бъдещето, който породи толкова надежда, че всички бяха убедени, че силата на единната валута ще преодолее съпротивата, която все още съществуваше и пречеше на създаването на необходимия цялостен ИПС и политически съюз. Впрочем еврото остава предпоставка за всичко това.

1.2

Трябва обаче да се съгласим, че след двадесет дълги години това не се случи, може би защото през целия този период еврото не понесе нито вътрешни, нито външни сериозни сътресения, или може би поради липсата на доверие, която продължава да съществува в Европа между държавите кредитори и държавите длъжници, което означава недостатъчно сближаване и липса на доверие в управляващите. Така всички предпочетоха да останат в спокойни води и да разчитат на съществуващото благосъстояние; изглеждаше, че всичко е наред, но това беше само привидно спокойствие. Всъщност международната икономическа и финансова криза, която се стовари върху ЕС, даде сигнал за тревога, разруши границите и показа съществуващите в структурата на ИПС противоречия, отнемайки привлекателната сила на еврото. В началото се считаше, че за да може да функционира ИПС, биха били достатъчни няколко „счетоводни правила“, като Пакта за стабилност, а всъщност проблемът не беше от техническо, а от икономическо и политическо естество.

1.3

ЕИСК отбелязва значението на стабилността. И все пак, стабилността трябва да се отнася не само за цените или икономическите и финансови институции, но също и за политиката и социалните условия. Гражданите с право имат чувството, че именно те плащат най-високата цена на кризата и трябва да изплащат дълга, а не банките, които изиграха решителна роля в кризата, и че това е несправедливо. ЕИСК е убеден, че от политическа гледна точка строгите бюджетни ограничения не може да се прилагат дълго време. Дори в някои страни допустимите граници вече са надхвърлени.

1.4

По тази причина ЕИСК счита, че единната валута ще е устойчива, единствено ако се постигне сближаване на икономическия капацитет на държавите от еврозоната и повишаване на конкурентоспособността ѝ като цяло – цели, които изискват както икономически, така и политически ангажимент. Не е достатъчна само временна поддръжка. Необходимо е да се извърши качествен скок, като се обедини не само валутата и икономиката, а също и политиката, суверенитета, хората и способността за диалог между европейските народи. Нуждаем се от по-силна политическа интеграция, от по-малко дирижизъм, и от социална пазарна икономика, за да се даде нов тласък на растежа и заетостта и еврото отново да започне да бъде възприемано като предимство, а не обратното.

1.5

От становището става ясно, че предложенията на ЕИСК са проактивни, докато отговорите на кризата от страна на Комисията и Съвета бяха и са най-вече пасивни. Да припомним например, че Договорът за стабилност, координация и управление набляга на стабилността, без обаче да предлага съвместни финансови инструменти за възстановяването и заетостта, въпреки че споразумението относно Единния надзорен механизъм (ЕНМ) е важна стъпка напред при липсата на надеждна и конкретна пътна карта за политическия съюз. Европа обаче трябва отново да започне да създава богатство, за да може да го преразпределя справедливо. Това е най-добрият начин за намаляване на протестите. Не може само да се налагат строги бюджетни ограничения.

1.6

Вместо товаЕИСК призовава, както многократно е посочвал, да се проведе операция „ИСТИНА“, посветена на еврото и Европа с цел те да бъдат предпазени, на техните политически и икономически граници, загуби и ползи, както и на това чия е отговорността, за да стигнем до настоящото положение; трябва да се действа бързо; няма повече време за реторика, заблуди и илюзии. Това е единственият начин да се избегне разпадането на Европа, която отдавна е в упадък. За тази цел би било по-добре да не се обвиняват в популизъм тези, които протестират поради наложените ограничения. Европа трябва да се научи да изслушва без надменност. Тя не може да продължава да не обръща внимание на това, което ѝ се казва.

1.7

ЕИСК счита обаче, че най-добрият начин да се доизгради ИПС, да се избегне рецесията, да се намали дългът на държавите и да се стабилизират бюджетите е да се обърне принципът, на който понастоящем се базира икономическата култура на ЕС (стабилност за растеж), като се тръгне от растежа, а не от строгите бюджетни ограничения, и той се превърне в негова главна цел в полза на нов пакт за насърчаване (изравняване) на растежа, заетостта и стабилността и чрез включването на социалните партньори (растеж за стабилност). Комитетът е убеден, че:

1.8

Да се въведат симетрични политики, за да стане еврото устойчиво и да се намали различието между икономиките на държавите посредством план за солидарност за трансфер на ресурси за инвестициите към държавите с по-слаби икономики, посредством целеви проекти с бюджетни трансфери, ако е необходимо, и с интегриране на пазара на труда и на социалната политика. С други думи, да се действа чрез симетрични корекции: общи фондове за спасяване на застрашените от фалит банки, европейска система за гарантиране на влоговете, облигации на Съюза (unionbonds), еврооблигации (eurobonds), общи политики за намаляване на външния дефицит на ЕС и др. (създаване на общ фонд за компенсации или приспособяване).

1.9

Да се създаде икономически ръководен орган на ЕС, надхвърлящ настоящия метод на координация на политиките, който не доведе до добри резултати, превръщайки Еврогрупата в орган, който взема решения с мнозинство, като по този начин стане говорител на еврото; не е възможно повече да съществуват паричен и банков съюз, а икономическите политики да останат разделени. Вместо това едно съвместно управление (както при фискалния пакт – fiscal compact) на макро- и микро равнище (създаване на промишлен пакт – industrial compact) може да пренасочи икономическата и данъчната политика в полза на растежа, заетостта и социалното приобщаване.

1.10

Да се въведе общ бюджет за еврозоната, разбира се, управляван с общи правила, обединявайки търговската политика и платежния баланс, в които понастоящем има големи различия; да се постигне фискална консолидация, като се предприемат действия по отношение на мултипликаторите, за да се освободят ресурси в полза на растежа и заетостта и чрез реформи, които могат да увеличат производителността на по-слабо развитите страни (2).

1.10.1

Впрочем това, което е необходимо, е ограничаване и/или смекчаване на настоящите мерки за строги бюджетни ограничения за най-задлъжнелите страни, и разширяване на търсенето в държавите кредитори. Държавите членки трябва да действат едновременно във връзка с дълга и структурните реформи, а ЕС следва по конкретен начин отново да даде тласък на растежа чрез план, основан на солидарността, за да се повиши заетостта и социалната справедливост. В условията на рецесия не може да се налагат и строги бюджетни ограничения, както постъпва ЕС: освен това намаляването на дълга едновременно с ограничаване на кредитирането се отразява пагубно на икономиката.

1.11

По тази причина е необходима система, която да е в състояние да се справя с грешките и слабостите на отделните държави, да бъде в помощ на процеса на реформа и да намалява икономическите различия и дисбаланса между държавите от еврозоната, включително и чрез валутната политика.

1.12

ЕЦБ също беше засегната от ограниченията на ИПС. По силата на Договора тя трябваше да провежда единна, почти федерална парична политика, докато икономиките на държавите бяха и са различни, като между тях съществуват сериозни дисбаланси. Ето защо беше и отново ще бъде необходимо ЕС да се намесва с коригиращи мерки. Това би позволило да се избегне свръхекспозиция и би направило по-ефикасни и по-справедливи действията на ЕЦБ, насочени към стабилизиране на цените, намалявайки нарушенията и дисбалансите, които, ако не бъдат преодолени, може да поставят под въпрос самото съществуване на единната валута, както това беше показано през последната фаза на кризата с държавния дълг, която беше избегната само с решителната намеса на управителя на ЕЦБ. Това е необходимо, за да се благоприятства икономическата интеграция, която изостава от паричната, поне докато ЕЦБ не разполага с ясен мандат и ЕС не преодолее политическия си дефицит.

1.12.1

Понастоящем ролята на ЕЦБ е изложена на прекалено голям риск. За да изпълнява по-добре тази роля и да разполага с равни възможности като Федералния резерв, тя би трябвало да има същите функции и същата задача като него, включително задачата на кредитор от последна инстанция, за да се намалят разликите между лихвените проценти. Следователно ЕЦБ трябва да има пълни правомощия, които да ѝ дават възможност при необходимост да стимулира растежа.

1.12.2

В момента централните банки разгорещено обсъждат въпроса какви стратегии да се възприемат, за да се даде нов тласък на растежа. Това е старият въпрос за отношението между строги бюджетни икономии и растеж, тоест между инфлация и растеж и между растеж и заетост. Достатъчно е да помислим, че за да изпълни задачата си да понижи безработицата до 6 %, Федералният резерв всеки месец пуска на пазара 85 милиарда долара (Bank of England евентуално би последвала подобна политика). Тази ситуация поставя в слаба позиция ЕЦБ, която, за разлика от другите централни банки, не се подкрепя от правителство или бюджет. Същото се отнася и за контрола на съотношението между валутите. ЕЦБ би трябвало също да носи отговорност за политиката по отношение на обменните курсове. Понастоящем единствено Съветът (съгласно Договора) има право да сключва официални споразумения относно системата на обменни курсове на еврото спрямо валутите на трети държави.

1.12.3

Дългът: друг важен елемент на ИПС. Във връзка с това ЕИСК вече направи конкретно предложение за изтеглянето от пазара на 60 % от дълга на държавите, за да може по този начин да се избегне отражението на спекулациите на пазара върху еврозоната (3). Ясно е, че при наличие на завършен ИПС и общ бюджет на еврозоната могат да се предвидят и форми на емитиране на общи облигации (разбира се, това може да се извърши в рамките на общ бюджет на еврозоната).

1.13

Що се отнася до финансовата и банковата система като цяло, ЕИСК счита, че е необходимо да се приложат, в необходимия, т.е. в най-кратък срок, всички аспекти на мерките, предприети от ЕС (4). Те са сред най-ефикасните инструменти за доизграждане на ИПС, за неговата стабилност и за вътрешния пазар.

1.14

ЕИСК счита, че в интерес на бъдещето на ЕС и на институционалното му устройство трябва да се преодолеят схемите, свързани с „идеологическия модел“, въпреки че „федералният“ модел ни изглежда най-подходящ, и да се насочат към функционалните аспекти и съществените въпроси, за да може да оцелее самата идея за Европа – Европа, която отново да постави хората и солидарността в центъра на най-важната си цел, около която да се върти икономиката, а не обратното. Вече е време да се започне работа по осъществяването на политически, социален и икономически съюз. Плахият и неподходящ опит на Съвета обаче, макар и похвален, ни изглежда наистина недостатъчен. Необходимо е да се сложи край на егоизма, на „утопизма на интересите“, който изглежда е обхванал Европа, и да се работи в полза на солидарността; да се преустановят или смекчат политиките на строги ограничения, за да се намалят страданията, като в инициативите отново се отреди централно място на труда и растежа.

1.15

Ето защо е необходимо насочване към политически и социален съюз за доизграждане на ИПС, с оглед на горепосочените предложения. Процесът на вземане на решения трябва да стане по-демократичен (гласуване с мнозинство) и прозрачен за положителна и по-балансирана интеграция и общо управление на суверенитета, като по този начин се намалят съществуващите различия в процеса на интеграция. Това би дало възможност на ЕС да се изразява „с един глас“ и в международните организации.

1.16

Нов договор: ЕИСК счита, че голяма част от посочените в становището предложения от икономическо естество могат да бъдат осъществени без да се променя Договорът. Когато е необходимо, може да се действа чрез засилено сътрудничество между държавите, одобряващи предложенията (както в случая с фискалния пакт), и с цел да се действа по-бързо, да се избегне рискът от евентуално разпадане на ЕС в резултат на нови външни атаки и да се запазят политиките на строги бюджетни ограничения. Друг вариант за по-задълбочена интеграция може да бъде предоставянето на конституиращ мандат на следващия Европейски парламент. Неговото предложение би могло да бъде обект на национални референдуми, които да се проведат едновременно във всички заинтересовани държави.

1.17

Това, което сега се случва в Европа, има последици в международен мащаб и обратно. Поради тази причина би било необходимо да се разполага с международни организации, които да са по-ефективни и с по-голям капацитет за вземане на решения, с цел да се гарантира по-силно световно управление. В тази област ЕС би трябвало да има единно представителство, поне в еврозоната. По-специално Г-20 би трябвало да може да създаде „Икономически и социален комитет“ за световно развитие, да предприема действия чрез данъчно стимулиране.

1.18

Само едно различно политическо устройство обаче, по-сплотено и демократично, може да даде възможност за добро вътрешно управление на ЕС, но и за по-добро външно управление, като му предостави възможност „да говори с един глас“ на международно равнище. Това се отнася в особена степен за съотношението между валутите, за да се избегнат щети за икономиката на ЕС и за отношенията между икономиките в световен мащаб, особено с развиващите се страни.

1.19

Това накратко са четирите предложения за доизграждане на „дома“ на еврото:

2.1

Понастоящем ЕС преживява особено труден и опасен период, който може да доведе до отрицателни последици, много по-сериозни от икономическите и социалните последици, които вече се проявяват. Настоящото становище по собствена инициатива разглежда редица въпроси, сред които необходимостта да се спазват ангажиментите в сферата на икономическото и социалното сближаване, вече поети по силата на Договора, да се насърчава нова икономическа и парична политика за растеж и заетост, по-проактивни иновативни политики; да се създаде Европейски фонд за рисков капитал за малките и средните предприятия и накрая да се работи за бъдещето на ЕС (5).

2.2

Изправени сме и пред големи икономически интереси, включително в рамките на ЕС, които вместо да се сближават, се противопоставят. Еврото няма никаква вина за случващото се (6). То е валута, която за дълго беше оставена сама на себе си и все още чака „заинтересованите страни“ (правителствата) да решат какво ще се прави.

2.3

ЕИСК е длъжен да отговори на тези предизвикателства открито, ясно и далновидно, съзнавайки какъв е залогът и какво е равнището на конфронтация, без да скрива истината; с настоящото становище Комитетът желае да допринесе активно и безрезервно за доизграждане на ИПС и за преодоляване на кризата, в интерес на работниците, предприятията и гражданите на ЕС, по-специално от еврозоната, която страда най-много от настоящата криза.

3.1.1

Приемането на единна валута щеше да е оптимално решение за страните, които са подложени на симетрични шокове или разполагат с механизъм за абсорбиране на асиметрични шокове. Емпиричните проучвания показаха, че в Европа има по-голяма вероятност от асиметричните шокове, отколкото в Съединените щати. Разбира се, единната парична политика на ЕЦБ, чиято основна цел е стабилността на цените във валутния съюз, не може да реагира на асиметрични шокове в отделни държави от еврозоната. С оглед на това е необходим друг, достатъчно ефективен механизъм, който да се справя с тези шокове. Колкото по-малки са мобилността на производствените фактори, откритостта на икономиките, синхронизацията на икономическите цикли, диверсификацията на производството, финансовата интеграция и обемът на взаимната търговия, и колкото по-строго се регулира пазарът на труда и по-големи са инфлационните разлики между икономиките на държавите членки, толкова по-неподходяща за членовете на еврозоната ще бъде единната парична политика на ЕЦБ. Колкото по-неефективни се окажат мерките за адаптация, целящи смекчаване на последиците от асиметричните шокове (гъвкавост на цените и заплатите, мобилност на работната сила и капиталите между държавите членки, както и фискален федерализъм), толкова по-зле ще се справи дадена страна със загубата на суверенната си парична политика.

3.1.2

ИПС е може би основният, но не и единственият стълб на Договора от Маастрихт. След падането на Берлинската стена, източникът на вдъхновение, освен от икономически, беше главно от политически характер. Много други държави наблюдаваха изненадани и безразлични новата ситуация, както и почти незабавното поглъщане на Източна Германия и равенството между двете марки (1=1), подкрепено от Bundesbank. Беше предпочетено да се отложи доизграждането на ИПС за по-късно, създавайки всеобщо очакване, което по-късно се оказа илюзия, че паричният съюз може да доведе до политически и че еврото би станало двигател за федерална Европа; това обаче не се случи.

3.1.3

Освен да помогне на еврозоната да „говори с един глас“ Съюзът трябваше да даде на еврото всичко онова, което му липсваше. Считаше се, обаче, че за да функционира всичко, са достатъчни само няколко „правила“ като Пакта за стабилност с произволни параметри, създадени от него и разглеждани като безпогрешни; тези очаквания обаче не се оправдаха. Мандатът на ЕЦБ е еднопосочен, по-ограничен от този на другите централни банки. Тези противоречия рязко се проявиха с финансовата криза, която беше усетена с голямо закъснение от ЕС, а след това с кризата с държавния дълг, която лиши еврото от ореола и от магическата сила, с която го представиха при създаването му, намалявайки по този начин привлекателността му до такава степен, че днес то се възприема като заплаха или като коварен аргумент за оправдаване на политиките на строги бюджетни ограничения.

4.1.1

До 2008 г. от парична гледна точка ИПС функционираше доста добре за държавите членки на еврозоната: опростяване на търговията, отстраняване на валутния риск, премахване на конкурентните девалвации, стабилност на цените (средна годишна инфлация 2,03 % с изключение на прекомерни покачвания в някои страни при прехода от старата към новата система), намаляване и сближаване на равнищата на дълга (до 2009 г.!), растеж и заетост (бяха създадени 14,5 млн. нови работни места (7)), равновесие на всички текущи плащания, съотношение дълг/БВП под това на Япония и САЩ, постоянен обменен курс с долара (с около над 30 %), поради по-слабите икономики.

4.1.2

Такава е общата картина. Контекстът е различен, ако положението се разгледа страна по страна. Основните предимства бяха главно за държавите, чиято икономика послужи за основа за параметрите, които съпроводиха създаването на еврото: техният растеж и производителност нараснаха, като това рязко увеличи износа (близо 2 000 млрд долара само за Германия от 2000 г. досега) и по този начин засили платежния им баланс (8), докато другите държави ползваха частични предимства и/или бяха реално необлагодетелствани, главно поради асиметричността на системата, свързана с единната валута, така че държавите с дефицит са длъжни да правят корекции за разлика от онези, които имат излишъци. Освен това трябва да се отчетат различните реакции на държавите в отговор на условията, създадени от еврото.

4.2.1

Разходите, които трябва да се вземат под внимание, са онези, които са свързани със сближаването по отношение на конкурентоспособността между държавите, с тяхната загуба на суверенитет в сферата на макроикономическата политика, обменния курс, конкурентните девалвации и др.

4.2.2

С кризата, при липсата на подходящ и завършен ИПС, се появиха други разходи, като например прехвърлянето на банковите пасиви към публичните бюджети, с увеличаване на трудностите за държавите, които вече имат по-голям дълг. В резултат на това Съюзът се раздели на две: от една страна държавите кредитори, а от друга – държавите длъжници, които все повече заприличват на държави от третия свят. Всъщност държавите кредитори не само увеличават бедността на южните държави, но и богатството на северните. Достатъчно е да се спомене само излишъкът, натрупан от Германия, не чрез вътрешното счетоводство на еврозоната (в такъв случай бюджетът на ЕС би бил в равновесие!), а благодарение на излишъците ѝ спрямо чужбина, които са толкова големи, че в дългосрочен план биха могли да изложат самите германци на финансов риск, който да навреди на тяхната икономика.

4.3.1

Различни са структурните недостатъци и слабостите на системата за управление на валутата: ограниченията на Пакта за стабилност и растеж, който някои държави се опитаха да разрушат, когато им създаваше проблеми (Германия, Франция и Италия); липсата на мониторинг на показателите за производителност; липсата на инструменти за управление на кризи; разходите за оставане в еврозоната; системният риск; икономическите дисбаланси между държавите; запазването на фискалния и бюджетния суверенитет на държавите.

4.3.2

Все пак рискът, свързан с обменния курс и конкурентните девалвации, не бяха премахнати между държавите членки на еврозоната и тези извън нея, по-специално Обединеното кралство, и относително скоро британска лира би могла да се обезцени спрямо еврото, с което биха били нарушени условията за лоялна конкуренция, които се предполага, че трябва да съществуват на единния пазар.

4.3.3

От икономическа гледна точка най-сериозният проблем са икономическите дисбаланси, които съществуват още преди 2000 г. Това положение се отрази неблагоприятно на по-слабите държави, предизвиквайки „асиметрични шокове“, благоприятствани и от масовия приток на капитали към Германия – асиметрични шокове, с които ЕЦБ не може да се справи с инструментите, с които сега разполага. Друга трудност, която се дължи на международния контекст, излезе наяве едва по-късно поради финансовата криза (9).

4.3.4

Най-голямата грешка обаче беше да се мисли, че е възможно да съществува единна валута без никакво ограничение на суверенитета на държавите, не само на бюджетния, но по-специално на отделното управление на дълга с национална банкова и финансова система заедно със системата за надзор.

4.3.5

И накрая, най-сериозният недостатък на политическо равнище е следният: еврото беше създадено без да му се даде общ „дом“ и „един глас“, независимо от полаганите от време на време усилия от страна на ЕЦБ да запълни тази липса. По този начин ЕЦБ премина от „записаната“ в Договора автономност към поемането на роля на заместител на политиката, за да се избегнат щети за единната валута и за ЕС (10), по същия начин както растежът изведе на преден план ролята на най-силната държава.

4.3.6

ЕИСК счита обаче, че еврото ще стане по-жизнеспособна валута само чрез сближаване на икономическите резултати на държавите от еврозоната, за да насърчат по-хомогенен растеж и чрез създаване на политически съюз, който да направи тези различия приемливи, тъй като проблемът не е счетоводен, а политически, като в него влиза и въпросът за демокрацията и следователно за едно по-справедливо разпределение на гласовете в различните органи, вземащи решения. Да се подчертава само икономическия и „счетоводен“ аспект е илюзия и грешка, която повече не можем да си позволим.

5.1

Това, което понастоящем се случва в Европа, има последици и на международно равнище и обратно; икономиките, дългът, финансите, търговията, съотношението между валутите и др. са много тясно свързани. В частност ние мислим за още по-тясната връзка между икономиките от двата бряга на Атлантическия океан; така беше поне до 2009 г. Днес обаче икономиката на САЩ се възстановява, докато европейската е в рецесия, което отчасти се дължи на две различни икономически школи, освен на разликите между ролите, които играят Федералният резерв и ЕЦБ.

5.2

Във всички случаи за цялата световна икономика е необходимо да има по-ефективни международни органи с по-големи правомощия за вземане на решения, за да се засили световното управление (МВФ, Световна банка, МОТ, СТО). От своя страна Г-20 би имала нужда от по-стабилна структура, за да взема обвързващи решения; например тя би трябвало да създаде „Икономически и социален комитет“ за световното развитие, да действа чрез данъчно стимулиране, да управлява отношенията между валутите, за да намали дискриминацията в търговската сфера, включително и посредством по-голяма способност на ЕЦБ за интервенция.

5.3

Прекомерно големи спестявания на световно равнище. В действителност растежът е от съществено значение и за останалата част от световната икономика. Отправеното от МВФ предупреждение, според което Европа трябва да подпомага мерките за намаляване на дълга и дефицита с разпоредби за стимулиране на растежа, е навременно и оправдано. Налице са прекалено големи спестявания на световно равнище, които не намират начини за инвестиране. И наистина – беше направен неуспешен опит да се намерят начини за инвестиране за частни инвестиционни фондове на стойност почти 2 000 млрд. щатски долара (11). Основният държавен инвестиционен фонд на Норвегия понастоящем намалява дела си в европейски инвестиции от над половината на две пети (12). През 2011 г. основният азиатски държавен инвестиционен фонд „China Investment Corporation“ регистрира загуба на инвестиции в своите частни инвестиционни фондове, намали от 50 на 25 % своя портфейл с частни акции и търси начини за инвестиране в по-дългосрочен план по-скоро в публичния, отколкото в частния сектор (13).

6.5.1

ЕЦБ „има за цел за запази стабилността на цените“ и за да успее, трябва да запази своята политическа независимост, т.е. тя не може да „иска нито да приема инструкции“ от страна на правителствата или от ЕС. Този статут е правилен, въпреки че съгласно Договора Съветът може да сключи официални споразумения относно системата на обменния курс на еврото спрямо паричните единици на трети държави (15). При липса на такива споразумения или в периода между тях, ЕЦБ би трябвало да счита политиката относно обменните курсове за част от своята отговорност. ЕЦБ има и второстепенни цели като например да допринася за финансовата стабилност, въпреки че нейните интервенции по време на кризата могат да бъдат отнесени към основната цел, тъй като до голяма степен те са продиктувани от необходимостта да се създаде отново ефективен механизъм за предаване на паричната политика, поддържайки по този начин финансовата стабилност на всички страни от еврозоната.

6.5.2

По повод на динамиката на цените е необходимо да се припомни, че възниква въпросът дали е правилно критерият от Маастрихт за инфлацията да се основава на средната стойност на инфлацията на трите най-проспериращи държави в ЕС, а не в еврозоната.

6.5.3

По принцип мандатът на ЕЦБ е по-ограничен, отколкото този на другите централни банки. На първо място ЕЦБ няма мандат да подкрепя растежа и заетостта както Федералният резерв, въпреки че паричните им политики си приличат. Съществуват обаче основни различия между САЩ (централизирана данъчна система) и ЕС при прилагането на бюджетната политика. Освен това днес ролята на ЕЦБ на кредитор от последна инстанция (lender of last resort) е, както ясно личи в „националните“ условия, нещо, което би трябвало да стане възможно в контекста на един завършен ИПС. Освен това единната парична политика на ЕЦБ е усложнена от съществуването на икономически различия и дисбаланси между отделните държави на еврозоната при липсата на коригиращи действия от страна на ЕС.

6.5.4

Въпреки всичко, положително е, че принципът за „единственост“ на еврозоната накара ЕЦБ да заяви, че еврото е „необратимо“ и ѝ позволи, както видяхме по-горе, след трудна борба да приеме мерки за намаляване на разликите между лихвените проценти на дълга на различните държави, благодарение на възможността да купува облигации на вторичния пазар. Този процес изисква Европа, успоредно с възстановяването на растежа, да създаде „европейски“ план за намаляване на дълга, който да подпомогне плановете на държавите членки (16).

6.5.5

Тази мярка дава възможност поне да се намали нарушаването на конкуренцията чрез степента на финансиране на дълга и инвестициите, което и днес е истински финансов „марж“, увеличаващ вече съществуващите дисбаланси, в това число онези в платежния баланс.

6.5.6

Освен това ЕИСК счита, че е необходимо да се преразгледа и въпросът за условията, поставен от ЕЦБ и ЕС. Неприемливо е на банките да се предоставят средства с много нисък лихвен процент, без да се поставя никакво условие, например що се отнася до предназначението на средствата. Всъщност поне част от тях би трябвало да бъде предназначена за инвестициите, докато на държавите се налагат много строги условия при закупуване на облигации върху държавния дълг от страна на ЕЦБ („Преки парични операции“), въпреки че това е друг въпрос. Това са условия, които се оправдават главно с факта, че трябва да се отговори на логиката на един променящ се и безскрупулен, анонимен и много динамичен „пазар“, който всъщност малко прилича на истински пазар (17). ЕС не може да участва в такава игра: строги ограничения и правила за гражданите и предприятията по време на кризата, неутралност за инвеститори/спекуланти, които се крият зад търговските банки и международните инвестиционни фондове, въпреки заявената от управителя решимост да защитава еврото в най-тежките моменти на атаката.

6.5.7

Вместо това би било необходимо, действието на ЕЦБ да може да подкрепи справедливо икономиката на различните държави, за да се намалят съществуващите нарушения и дисбаланси, като се започне с използването на вече съществуващите инструменти с цел да се преодолее настоящият дефицит на ЕС от гледна точка на неговия мандат и политика. Например би могло да се предвиди съживяване на вътрешнобанковия пазар в някои държави от еврозоната посредством отрицателни лихви върху овърнайт депозитите на ЕЦБ.

6.5.8

Освен това ЕИСК продължава да е убеден, че е необходимо незабавно да се разреши въпросът с дълга  (18) съгласно предложението му, и че за постигането на тази цел дейността на ЕЦБ и на Съвета са от ключово значение.

6.5.9

Комитетът счита, че е целесъобразно решенията на ЕЦБ да станат по-прозрачни. Например резултатите от гласуванията на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ биха могли да бъдат публикувани, за да се повиши отговорността на управителите на национални банки в еврозоната. Това ще ги подтикне да вземат решения въз основа на цялостните икономически условия в еврозоната, а не на развитието на националните им икономики.

6.5.10

Друг проблем, който би било подходящо да се припомни, засяга системата за гласуване в Управителния съвет на ЕЦБ (19), по-специално що се отнася до несъизмеримостта между правото на глас и финансовия принос на държавите членки. Това е проблем, който вече е възниквал по отношение на платежната система в рамките на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и би могъл в бъдеще да се появи отново, например в банковия съюз.

7.1

Убеден, че само стабилността не може да гарантира възстановяването, което зависи както от доверието към предприятията, така и от доверието на потребителите, ЕИСК счита, че възстановяването трябва да бъде водено от екологично-социални инвестиции  (20). С оглед на ограничените перспективи на частния сектор и неизползваните възможности, предприятията не могат да разчитат на бъдещи печалби, произтичащи от настоящи инвестиции. И ако на свой ред гражданите не са сигурни, че могат да запазят работното си място или да намерят ново, те предпочитат по-скоро да спестяват или да намаляват своите дългове, отколкото да харчат. По-високият процент безработица само увеличава броя на лицата, които нямат възможност да харчат.

7.2

Ето защо, за да се насърчи доверието на предприятията и гражданите, възстановяването трябва да се направлява от инвестициите по примера на американския New Deal  (21). За тази цел ключовиса критериите, приети от ЕИБ със Специалната програма за действие от Амстердам (1997 г.), и мандатът за насърчаване на сближаването и конвергенцията в сферата на здравеопазването, образованието, обновяването на градската среда, околната среда и трансевропейските мрежи.

7.3

Това е цел, която може да бъде постигната, като се пуснат в обращение прекомерните спестявания на световно равнище, както е посочено в параграф 5.3. В действителност някои инвестиционни фондове търсят пазари в по-дългосрочен план за прекомерните спестявания, генерирани в други части на света. Това са взаимни предимства за инвеститорите от трети държави и за европейската икономика. В този контекст двете „сродни институции“ на Групата на Европейската инвестиционна банка, а именно ЕИБ и ЕИФ (Европейския инвестиционен фонд) могат да играят ключова роля.

7.4

Ето защо е необходимо да се приветства увеличаването на капитала на ЕИБ. Облигациите, свързани с проекти (project bond) също могат да играят важна роля във възстановяването. Необходимо е обаче „еврооблигации“ (eurobonds) да се нарича използването на излишъците на световно равнище за целите на инвестициите в ЕС, въпреки че пазарите вероятно ще използват съкратената форма „€ bond“. Известна е съпротивата на някои правителства по отношение на еврооблигациите (eurobonds), но това се дължи на погрешно предположение, тъй като еврооблигациите, необходими за подкрепа на растежа, се сместват с Union bonds, предназначени за дълга (22).

7.5

Още от началото ЕИФ счита, че би могло да се емитират европейски облигации за финансиране на социалните инвестиции в дългосрочен план (23) чрез увеличаване на собствения капитал по отношение на сегашното равнище – което е сравнително ниско – с 3 милиарда евро без да е необходимо преразглеждане на Договорите (24). Никоя от големите държави членки, нито от другите държави от еврозоната, не включва в своя национален дълг финансиранията от ЕИБ и същото би следвало да важи за финансиранията на ЕИФ. Облигациите, емитирани от ЕИФ, както и тези, емитирани от ЕИБ, може да бъдат гарантирани от печалбите от финансирането на проекти.

7.6

Иновации на продуктите и създаване на пазари: считаме освен това, че Съюзът трябва да води по-малко неутрална политика в сферата на иновациите. През 70-те години индустриалните политики излязоха от мода поради факта, че правителствата не можеха да „дадат предимство на определени оператори“ или на „национални първенци“. Считаме обаче, че има основателни причини за преразглеждане на този подход (25).

7.7

На първо място, не е сигурно, че неинтервенционните политики са правилни. В миналото всъщност те бяха в основата на погрешни инвестиции във финансовия сектор. На второ място, необходимо е да се предприемат още по-решителни инициативи за борба с изменението на климата. На трето място, прекалено голям брой технологични проекти, представени в контекста на рамковите програми, бяха отхвърлени не заради това че заслужават, а по-скоро поради липса на собствени средства, проблем, който би могъл да бъде разрешен като се използва европейски фонд за рисков капитал, финансиран чрез емисия на облигации. На четвърто място, бързоразвиващите се икономики бяха в състояние да насърчават редица национални първенци, постигнали много добри резултати (26).

7.8

Финансирането на инвестициите посредством прехвърляне на излишъците към еврооблигациите (eurobonds) би следвало да се направи достъпно за всички държави членки и да създаде кумулативни предимства в макроикономически, социален и политически план, както и по отношение на заетостта, показвайки необходимостта от насърчаване на „повече Европа“, подход, който днес предизвиква растящ скептицизъм сред избирателите и някои правителства.

7.9

Растежът може също да допринесе за засилване на стабилността. Въз основа на принципа на ЕИБ, според който финансирането чрез облигации не трябва задължително да бъде включено в националния дълг, тъй като финансирането на еврооблигациите (eurobond), с което се цели насърчаване на възстановяването, би позволило да се намали по-лесно националният дълг и да се освободят национални данъчни приходи, за да се намалят или запазят на ниско равнище дефицитите, като в същото време се защитят ключовите социални разходи. Във връзка с това би било необходимо държавите и Евростат да определят общите параметри и критерии за по-справедлива и по-качествена оценка на данните.

7.10

От друга страна не беше отчетен фактът, че „хипотезата за финансово изместване“ (crowding out) предполага пълна заетост. Като се има предвид, че понастоящем в повечето държави членки се регистрират високи равнища на безработица, финансирането – отделно или съвместно – на облигации, свързани с проекти (project bond) на ЕИБ-ЕИФ, би могло да предизвика натрупване (crowding in) на инвестиции на частния сектор, доходи и работни места с мултиплициращ ефект на инвестициите до три пъти и положителни фискални мултипликатори, доколкото те генерират преки и непреки данъчни приходи (27).

7.11

В светлината на трудностите, които засягат някои страни, по-конкретно Гърция и Кипър, ЕИСК предлага да се преразгледат структурните корекции в краткосрочен план, поискани от Тройката, като се отчетат перспективите в по-дългосрочен план за тези държави след откриването на огромни, основно неексплоатирани запаси от петрол и газ, намиращи се в Източното Средиземноморие (28).

8.1

Поради тази причина ЕИСК е убеден, че не е достатъчно от време на време да се извършва операция по „поддръжка“. ЕС не може да остави празнотата, която съществува от времето на Договора от Маастрихт, без да се справи с предизвикателството, предизвикано от еврото, което кризата изостри, показвайки наяве вътрешните му „дефицити“, на първо място демократичния дефицит (29). На европейската интеграция трябва отново да се даде цел, за да не изчезне идеята за Европа.

8.2

ЕИСК счита, че единната валута ще бъде жизнеспособна само, ако се постигне сближаване на икономическия капацитет (постижения) на страните от еврозоната. Това изисква икономическа и политическа ангажираност. Ето защо е нужно да се създаде политически съюз, който да направи приемливи различията и да даде възможност, ако е необходимо, да се прехвърли част от богатството на силните към слабите райони чрез прозрачен и демократичен процес на вземане на решения и нова форма на солидарност между държавите (30).

8.3

Тази криза показа отново „старите различия“ между европейците. Отново проявяваме недостатъка да се връщаме към миналото, възкресявайки призраци или клишета, които считахме за изчезнали, като че ли строгите икономии и дългът се дължат на някакъв грях, а не на грешки на правителствата на двата „фронта“. Именно поради това държавите, които изпитват трудности, не могат да стоварват на ЕС или на Германия своите отговорности, както и най-богатите държави не могат да игнорират големите ползи, които извличат от еврото, отчасти за сметка на другите, поради съществуващите икономически дисбаланси. Ето защо имаме нужда от нов капацитет за провеждане на политически и културни действия и диалог между европейските народи, които несъмнено могат да извлекат взаимни предимства, както отдавна предложи германският поет Hölderlin (31), вдъхновен от гръцката култура.

8.4

Необходимо е да се извърши качествен скок. Необходимо е да се обедини не само икономиката, но политиката и СУВЕРЕНИТЕТА на всеки. Не е нужно да се разисква какъв европейски „модел“ трябва да се осъществи, а по-скоро от какви инструменти се нуждаем: ефективни, демократични и прозрачни инструменти за вземане на решения в интерес на общото благо, за обединяване на европейския народ, а не за разделянето му.

8.5

По същите причини ЕИСК счита, че въпросът дали да се промени Договорът или не е неуместен. Разбира се, зависи от това, какво е необходимо да се извърши, за да се доизгради ИПС. Впрочем голяма част от нашите предложения могат да бъдат осъществени без да се променя Договорът (растеж, дълг и др.), а за други може да е достатъчно засиленото сътрудничество. Важна е целта, която трябва да се постигне за доброто на икономиката, еврото и гражданите на ЕС. Договорът е само инструментът. Това трябва да се обясни на гражданите по най-подходящия начин, като им се даде възможност да участват във вземането на решения пряко и/или чрез ЕП и националните парламенти.

8.6

ЕИСК счита, че еврозоната разполага с ресурси, за да планира своето бъдеще: по-голяма политическа интеграция, по-малко държавна намеса, социална пазарна икономика, за да се даде нов тласък на растежа и заетостта и за да се осъществи политически, икономически и социален съюз.

9.1

Без тази крачка напред кризата, по начина, по който беше посрещана досега, би могла да предизвика разпадане на еврозоната и следователно на ЕС. Не може да се прилага само политика на строги ограничения и на бюджетни съкращения, като тези, свързани с дълга, дори когато са целесъобразни. Трябва да се действа и с други инструменти (повишаване на търсенето в държавите кредитори) и в рамките на солидарността. Необходимо е да се обясни на гражданите на съответните държави, че бюджетните излишъци произтичат от дълга на другите и че атаките срещу еврото не зависят от равнището на дълга (32) независимо, че той следва да се намали. Гражданите на южните държави трябва да накарат своите правителства да консолидират дълга, да управляват бюджета на държавите по-предпазливо; да се премахнат разхищенията и укриването на данъци, да се намалят данъците, да се увеличи растежът, заетостта, производителността и конкурентоспособността на техните системи, не само чрез няколко реформи, а посредством по-голяма солидарност и различна икономическа политика на ЕС и на ЕЦБ (33).

9.2

В противен случай нито една държава не ще може да намали дълга си и да консолидира своя бюджет. Затова е необходимо да се смекчат строгите ограничения и да се промени икономическата политика. В противен случай рисковете може да нараснат. В това отношение можем да се поучим от историята (34) Необходимо е да се утвърди нова перспектива за интеграция, положителна, а не негативна, вредна или принудителна интеграция.

9.3

Трябва да се има предвид, че днес в Европа никой не е защитен, не е в безопасност, въпреки че се създаде особена ситуация. В действителност икономическият растеж на някои държави, отчасти насърчаван от еврото и слабостта на институциите на ЕС доведоха до това Германия, най-силната държава, да играе водеща роля в Европа, често спрямо „перифериите“ от юга, но не само по отношение на тях. Това подхранва страха на другите (H. Schmidt), по-специално поради начина, по който се възприема тази роля. Ето защо са необходими действия, за да се промени този начин на възприемане (35).

9.4

Според ЕИСК днес в Европа като че ли преобладават по-скоро егоизмът и националните интереси; изправени сме пред „утопизъм на интересите“. Икономическият подход надделя и постави на втори план ценностите, въз основа на които беше създадена Европа и на които се основава нейното съществуване; свидетели сме на една егоистична Европа, лишена от солидарност. Напреженията през последните години носят риск от опасно „психологическо разграждане“ на ЕС, което засяга гражданите и правителствата и за което трябва да се намери лек чрез изслушване без самонадеяност и като се дават конкретни отговори.

9.5

Намираме се на кръстопът: Всъщност ЕИСК си задава въпроса как е възможно изоставането и съмненията на Европа, най-силната икономика в света, да създадат опасност от погубване на Гърция, майка на нейните принципи, една малка от икономическа гледна точка общност (36), налагайки жертви на гражданите и предприятията, без да бъдат подпомогнати чрез план в помощ за растежа – единственият начин за изплащане на дълга – и план за облекчаване на тежките страдания на част от населението на Гърция и Европа. Трябва да се запитаме каква е тази Европа.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/18

1.1

ЕИСК смята, че развитието на приобщаващата зелена икономика ще бъде основното предизвикателство пред Европа през следващите години, ако иска да остане световна икономическа сила. На конференцията „Рио+20“ Европейският съюз заложи на зелената икономика като форма на устойчиво развитие. Сега е моментът за действия от страна на ЕС. В тази връзка е необходим модел на икономическо развитие, който дава приоритет на публичните инвестиции и определя подходящи стимули за частните инвестиции в „зелени“ инфраструктура и НИРДИ, с двойната цел да насърчава производството, за да се излезе бързо от настоящата рецесия и да се посрещне преходът към тази трета индустриална революция от позициите на водеща сила в икономическо и социално отношение.

1.2

ЕИСК смята, че основна предпоставка за извършване на дълбоките и необходими промени в производството и потреблението е участието на гражданското общество в целия процес на преход към приобщаваща зелена икономика. Участието следва да се осъществява на всички равнища, особено на секторно и териториално (европейско, национално и регионално). Необходимо е участие в управлението, за да се смекчат в максимална степен съпротивата и отрицателните последици, съпътстващи всяка промяна. Това участие ще даде възможност за постигане на устойчив напредък в икономически, социален и екологичен план.

1.3

ЕИСК отбелязва с безпокойство, че през последните години политиките за зелени данъчни облекчения бяха силно орязани заради политиките на „строги икономии“, което доведе до драматични последици като свиване на икономическата дейност и унищожаване на работни места. МВФ призна, че реалният икономически спад в резултат на тези политики е много по-голям от това, което се е смятало до днес.

1.4

ЕИСК подчертава, че с развитието на приобщаващата зелена икономика ще се увеличат възможностите за създаване на работни места. Под „зелени“ работни места се разбират не само тези, които са свързани с някои от нововъзникващите сектори, но и всички онези, създадени в резултат на „позеленяването“ на производствените процеси и продукти във всички сектори. Един справедлив преход към зелена икономика изисква активни политики в областта на заетостта, които да гарантират създаване на достойни работни места, включително професионално обучение и образование през целия живот за активно работещите. Наемането на жените и младите хора на работа в тези сектори ще бъде от ключово значение за растежа.

1.5

Комитетът счита, че индустриалната политика, съгласувана със социалните партньори, е от съществено значение за координиране на усилията в областта на технологичните иновации и за насърчаване на необходимите промени в производствените инфраструктури на много европейски сектори, засегнати от установяването на икономика с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите. Това ще изисква и значителни инвестиции от страна на предприятията.

1.6

ЕИСК е на мнение, че ЕС трябва да интегрира целите на стратегията за устойчиво развитие във всички свои политики, най-вече в стратегията „Европа 2020“ и седемте водещи инициативи. Необходима е съгласуваност между различните стратегии на ЕС и комисарите трябва да имат единна позиция по този въпрос. По-конкретно Комисията следва да използва възможността за средносрочен преглед на стратегията „Европа 2020“, за да засили нейните аспекти, свързани с устойчивостта, и да я интегрира напълно в Европейската стратегия за устойчиво развитие. Следва да се определят и използват показатели, свързани с качеството на растежа, и които дават възможност за мониторинг и оценка.

1.7

ЕИСК подчертава важната роля, която Европейският семестър и годишният обзор на растежа могат и трябва да играят за осигуряване на мониторинга на политиките за устойчиво развитие. ЕИСК счита за необходимо премахването на субсидиите, вредни за околната среда, и отправянето на специфични за отделните държави членки препоръки да увеличат данъчното облагане, свързано с околната среда, както и препоръки за управление на отпадъчните води и за подобряване на рециклирането. Държавите членки следва да покажат амбиция и да си поставят по-широки цели в тези области.

1.8

Комитетът е обезпокоен от факта, че в многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2014-2020 г. се наблюдава значително противоречие: икономическите сектори с най-високи емисии на СО2 (жилищен фонд, енергетика, промишленост и транспорт) не са най-големите бенефициери на средства на Общността за подпомагане на прехода към „зелена“ икономика, така че е важно тези средства да бъдат увеличени значително и да се гарантира тяхното ефикасно и ефективно прилагане.

1.9

ЕИСК счита, че е особено важно да се постигне напредък в екологосъобразното данъчно облагане, включително да се предвидят данъчни облекчения за предприятия, които създават фондове за реинвестиране срещу изменението на климата, при условие че управлението им се извършва съвместно с работниците.

1.10

Във връзка с търговската политика на ЕС, ЕИСК смята, че за да се избегнат рисковете от делокализация на индустрията, би трябвало да се предвиди въвеждане на мита, еквивалентни на данъка върху CO2, за страните, които не приемат международните ангажименти за намаляване на емисиите.

2.1

През 2011 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Програмата на ООН за околната среда изготвиха обстойни доклади относно зелената икономика. МОТ инициира програмата „Зелени работни места“, а една от основните теми на Конференцията „Рио+20“ през 2012 г. беше „Екологичната икономика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността“.

2.2

През 2006 г. ЕС обнови стратегията си за устойчиво развитие, а през 2009 г. беше лансиран пакетът от мерки в областта на енергетиката и климата, целящ съкращаване с 20 % на парниковите емисии, увеличаване с 20 % на дела на енергията от възобновяеми източници и подобряване с 20 % на енергийната ефективност до 2020 г. (1) ЕС трябва да пристъпи към по-значими съкращения до 2025 г. и 2030 г. През 2011 г. Комисията прие емблематичната инициатива „Европа за ефективно използване ресурсите“ (2), „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (3), „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ и „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (4).

2.3

ЕИСК винаги е подкрепял идеята за екологосъобразна икономика като принос към устойчивото развитие, както и че на първо място в европейската и националната политика трябва да се поставят предложенията на гражданското общество за прехода към приобщаваща зелена икономика, като се подчертава по-специално необходимостта от тясно сътрудничество между всички социални партньори. В резултат на това в редица от неговите становища са разгледани различните аспекти и последващите предложения на Комисията: ЕИСК подчерта, че подобряването на прехода към зелена икономика и подобряването на управлението трябва да вървят успоредно с насърчаване на производството, заетостта и устойчивото потребление, със стратегията за равни възможности на мъжете и жените и пакета от мерки на ЕС във връзка с изменението на климата.

3.1

Приобщаващата зелена икономика трябва да намери баланс между икономически просперитет, по-голямо социално сближаване и по-добро опазване и разумно използване на природните ресурси, така че да се запази нашето благосъстояние и това на бъдещите поколения. Тя има за цел дематериализацията на производството, т.е. да се отдели икономическият растеж от използването на природните ресурси и генерирането на замърсяване и отпадъци.

3.2

Според МОТ зелени работни места са тези, които намаляват въздействието върху околната среда на предприятия и сектори на икономиката до устойчиви нива, като по този начин допринасят за намаляване на потреблението на енергия, суровини и вода, за декарбонизация на икономиката и намаляване на емисиите на парникови газове. Концепцията за „зелени“ работни места е сравнително динамична, тъй като линията, която ги разделя от останалите работни места, зависи от процесите на технологични иновации. Поради това „зелените“ работни места не са само тези, които са свързани с някои от нововъзникващите сектори, но и всички онези, създадени в резултат на „позеленяването“ на производствените процеси и продукти във всички сектори.

3.3

Развитието на зелената икономика се определя от два основни вектора: единият, движен от политиките срещу изменението на климата, а другият, произтичащ от нарастващата конкуренция от страна на развиващите се страни за достъп до все по-оскъдни и по-скъпи ресурси.

3.4

Зелената икономика не представлява единствено секторна корекция между нововъзникващите и други по-традиционни сектори (породена от технологичния тласък към икономика с ниски въглеродни емисии). Тя включва екологична модернизация на моделите на производство и потребление, за да бъдат интегрирани целите за увеличаване на добавената стойност на предприятията и тяхната екологична устойчивост по отношение на икономии на материали, енергийна ефективност, организация на работата, а също и на отношенията работници-работодател за подобряване на производителността на всички фактори.

3.5

През последните години стана ясно, че планетата не разполага с неограничени запаси както от гледна точка на възможностите ѝ да отговори на нарастващото търсене на природни суровини, така и на капацитета ѝ за усвояване на отпадъците и замърсяването на околната среда.

3.6

Не трябва да се забравя въздействието на изменението на климата върху здравето: по-голяма честота на екстремни метеорологични явления, повишени нива на озон и фини прахови частици в атмосферата и тяхната токсичност поради по-високите температури, както и разпространение на европейския континент на инфекциозни заболявания, които вече са били ликвидирани.

3.7

Трансформациите на производствената и преносната енергийна структура на водещите развити икономики и на голяма част от нововъзникващите икономики ще бъдат насочени в бъдеще към прехода от икономика с високи въглеродни емисии към нов вид икономика с ниски въглеродни емисии, където възобновяемите и чистите енергийни източници, т.е. такива, които не отделят парникови газове или други опасни вещества, ще имат значителна тежест при производството на енергия.

3.8

Тази дълбока трансформация на производствените структури, която някои наричат трета индустриална революция, няма да бъде без последици по отношение на конкурентоспособността в международен план, особено за страните, които са нетни вносители на енергийни ресурси и суровини, какъвто е случаят с повечето държави членки на ЕС. Поради това от 2009 г. насам много правителства на страните от ОИСР въведоха амбициозни планове за стимулиране, в които инвестициите в инфраструктура и зелени НИРДИ имат ключова роля, поставяйки си двойната цел за стимулиране на производствената дейност за бързо излизане от настоящата рецесия и за посрещане, от позициите на водеща сила, на третата индустриална революция.

3.9

При все това финансирането на тези планове в много страни от ЕС, подобно на бюджета на ЕС, беше силно орязано, наред с други причини и заради политиката на данъчна дисциплина. Главният икономист на МВФ призна, че реалният икономически спад в резултат на тези политики е много по-голям от това, което се е смятало до днес. Съгласно проучване, проведено в 28 страни, бюджетният мултипликатор от началото на кризата през 2008 г. е между 0,8 и 1,7 (5).

3.10

Това забавяне в стимулирането на зелената икономика крие огромни рискове за много страни на ЕС, тъй като понастоящем технологичната разлика между развитите страни и страните с нововъзникващи икономики е много по-незначителна и динамична. Няма гаранции, че Европа ще бъде част от водещата група на развитите страни с икономики с ниски въглеродни емисии, което в дългосрочен план може да създаде силно напрежение в ЕС и може да постави под въпрос способността му да продължи изграждането на икономически по-напреднало, по-социално сближено и екологично устойчиво общество. Въпреки това, трябва да се подчертае, че ЕС заема твърда лидерска позиция в областта на технологиите и производството в различни промишлени сектори, ориентирани към бъдещето.

3.11

С развитието на зелената икономика чрез необходимите инвестиции и стимули ще се увеличат възможностите за създаване на работни места в Европа. Не трябва да се забравят настоящите производствени дейности, които формират икономическата база на страните от ЕС. Много от работните места в индустрии, които сега се смятат за силно замърсяващи, ще се превърнат в „зелени“, тъй като ще преминат през процеси, които ще ги направят енергийно ефективни и икономични по отношение на потреблението на суровини и на замърсяването, което причиняват. Няколко примера: в сектора на автомобилния транспорт - компаниите, които разработват и произвеждат електрически и хибридни автомобили, както и компаниите за обществен транспорт; секторът на строителното инженерство, занимаващ се с изграждането на жп линии за високоскоростни влакове, които използват много по-малко енергия за превозен пътник в сравнение със самолетите и конвенционалните влакове; предприятията от строителния сектор, занимаващи с енергийна рехабилитация на жилища с много слаби показатели по отношение на енергийната ефективност. Това трябва да се направи в рамките на развитието и укрепването на диалога и социалните консултации, както и на колективното договаряне, така че крайният резултат да бъде положителен по отношение на заетостта (в количествен и качествен план) и справедливостта (по отношение на заплатите и условията на труд). При все това само осем държави членки на ЕС имат официално определение за „зелени“ работни места. Това води до различни оценки, произтичащи от различни определения и методологии.

4.1

Един напълно нов аспект на тази трета индустриална революция е степента на развитие на производствените сили и огромната чувствителност и натиск от страна на гражданското общество по въпроси, свързани с устойчивото развитие и околната среда. В Европа стабилното присъствие на природозащитни организации, потребителски асоциации, синдикати, бизнес организации и други представители на гражданското общество е фактор, който дава възможност предстоящите промени да насърчават икономика, която е в услуга на по-управляемо и по-устойчиво в социален и екологичен план развитие, нещо немислимо в предишни процеси, когато технологичните и производствените промени са се определяли изцяло с решения на микробизнеса.

4.2

В „Глобалния пакт за заетостта“, приет през юни 2009 г., МОТ подчертава изрично, че „социалният диалог е ценен механизъм за формиране на политики, адаптирани към националните приоритети. Това е солидна основа за изграждане на ангажираност на работодатели и работници за съвместни действия с правителствата, които са необходими за преодоляване на кризата и за устойчиво възстановяване.“ Една индустриална политика, съгласувана със социалните партньори, е от съществено значение за координиране на усилията в областта на технологичните иновации и за насърчаване на промените в производствените инфраструктури на много европейски сектори, засегнати от прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и по-ефективно използване на ресурсите.

4.3

Технологичните иновации са неразделна част от зелената икономика. Поради тази причина секторите, предприятията и технологиите, които насърчават „позеленяването“ на икономиката, ще получат повече публично и частно финансиране, тъй като повишават цялостната конкурентоспособност на европейската икономика. В тази връзка, с цел насочване на частните инвестиции, Deutsche Bank определи следните области като приоритетни във връзка с изменението на климата:

4.4

Специално внимание трябва да се отдели на трудностите, които срещат МСП при получаване на достатъчно финансиране за необходимите инвестиции, които трябва да реализират в екологични иновации.

4.5

За да бъде иновацията конкурентно предимство, организационният модел на предприятието трябва да включва практики, които насърчават участието на неговите работници. Трябва да се има предвид, че участието на работната ръка в организацията на труда и планирането на дейността на предприятието е фактор, който недвусмислено допринася за развитието на иновациите и позволява извличане на печалби от производството. Модернизирането на системата на трудови правоотношения и колективно договаряне и връзката ѝ с управлението на предприятието представлява предизвикателство в това отношение.

4.6

Участието на работниците в предприятията е един от основните елементи, които могат да допринесат за европейското технологично лидерство в много сектори и да запазят експортния капацитет. Не може да се гледа на него само през призмата на разпределение на генерираното богатство, тъй като само по себе си то е ключов фактор за генериране на богатство, както е признато от самите предприятия (6). В голяма степен трудностите в областта на иновациите са свързани основно със съществуването на строги организационни структури, които възприемат работника като обикновен инструмент.

5.1

На конференцията „Рио+20“ Европейският съюз се застъпи за приобщаваща зелена икономика, която ще даде възможност за постигане на напредък по пътя към устойчивото развитие. Целта на Комисията е да насърчава устойчивия и приобщаващ растеж, като „екологизирането“ на икономиката е в центъра на нейните дейности по мониторинг на процеса „Рио+20“. За да осигурят ключовото участие на гражданското общество в този процес, правителствата трябва да развият ефективни структури за социален диалог.

5.2

За да улесни осъществяването на водещата си инициатива и на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, Комисията създаде през 2012 г. европейска платформа, която през 2013 г. ще представи междинен доклад, а през 2014 г. и окончателен доклад за ефективното използване на ресурсите. Тази платформа работи за изготвянето на конкретни предложения за преход към „зелена“ икономика в следните области: „Рамкови условия за инвестиране във възобновяеми енергийни източници“, „Поставяне на цели и измерване на напредъка“. Във връзка с това трябва да се изгради стабилна система от показатели отвъд БВП, да се посочат резултатите на тези политики в съответните сектори и обществото като цяло (увеличаване на конкурентоспособността, подобряване на условията на труд, процент на рециклиране, енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите, процент на енергия от възобновяеми източници, намаляване на замърсяването) и „Циркулярна икономика/екологизиране на икономиката“.

5.3

Особено важно е постигането на напредък в съобразеното с околната среда данъчно облагане и намаляването на съществуващите в много страни на ЕС високи субсидии за изкопаеми горива, тъй като цените на много продукти и услуги не отразяват правилно общия размер на производствените разходи, тъй като разходите за замърсяване се екстернализират. Политиките в областта на доброволната екомаркировка се оказаха недостатъчни, още повече в условията на криза като сегашната, когато нараства броят на потребителите, за които от значение е цената на продукта, а не степента, в която е щадящ за околната среда. За да може дадена фискална политика да получи висока степен на обществен консенсус, трябва да се прецени нейното въздействие върху конкурентоспособността на предприятията и социалното ѝ въздействие върху гражданите, което стана известно като „енергийно обедняване“, и да се разработват допълнителни политики (промишлени, търговски, и помощ за социалните групи в неравностойно положение). Също така предприятията трябва да се насърчават посредством данъчни облекчения да инвестират корпоративните печалби в намаляване на емисиите на CO2 (чрез фондове за реинвестиране срещу изменението на климата) и други отрицателни въздействия върху околната среда, при условие че управлението им в предприятията се извършва съвместно с работниците.

5.4

Комисията прие своето предложение за Седмата рамкова програма за действие в областта на околната среда, в която се определя приносът на политиката в областта на околната среда за прехода към зелена икономика. Европейският парламент и Съветът трябва да одобрят тази програма, а ЕИСК даде своя принос чрез изготвяне на специално становище по темата (7). При все това в многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2014-2020 г. има значително противоречие: икономическите сектори с най-високи емисии на СО2 (жилищен фонд, енергетика, промишленост и транспорт), не са най-големите бенефициери на средствата от ЕС.

5.5

Във връзка с търговската политика на ЕС, трябва да се има предвид, че увеличаването на данъчното облагане на въглеродни емисии би трябвало да доведе, с цел намаляване на риска от делокализация, до задължително въвеждане на еквивалентни мита за страните, които не приемат международни ангажименти за намаляване на емисиите. Налагането на мито върху въглерода представлява ограничение на свободната търговия, но в други случаи това вече беше прието от международната общност. В Монреалския протокол, създаден за защита на озоновия слой, се предвижда възможност за въвеждане на търговски ограничения, с цел да се осигури по-ефективното му прилагане, при условие че свободната търговия не е самоцел, а средство за създаване на богатство по устойчив начин. Безспорно предотвратяването на планетарна катастрофа, причинена от изменението на климата, е по-важно от това световните пазари да останат отворени за продукти, отговорни за значителни емисии на парникови газове.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/23

1.1

Съобщението на Комисията представлява важен принос за започването на изключително важен дебат относно ЕС и значителна крачка напред в сравнение с методите и съдържанието от миналото по отношение на ИПС. Освен това то за първи път дава индикации относно международната роля и политическото бъдеще на Съюза. Следователно ЕИСК оценява положително предложението, то може да бъде исторически поврат, но при условие че Съветът, след 20-годишно очакване, събере кураж и воля да приеме и осъществи полезните мерки за постигане на поставените цели и да стори това бързо.

1.2

В действителност с приетите през 2011-2012 г. решения Европейският съвет започна важна и конкретна реформа на европейското управление по отношение на надзора на прекомерните макроикономически дисбаланси, укрепване на бюджетните правила и координация на икономическите политики на държавите от еврозоната. Нетрадиционните действия на закупуване „при определени условия, но неограничено“ на държавни ценни книжа на държави в затруднено положение, за които ЕЦБ неотдавна взе решение, създаването на единен надзорен механизъм, който има за цел да гарантира строг и безпристрастен пруденциален надзор и прекъсването на връзката между държавите и банките, и правилата за ликвидация на банките са необходимите инструменти за гарантиране на стабилността на ИПС.

1.3

ЕИСК подкрепя стратегията, представена в съобщението на Комисията и наскоро потвърдена от председателя на Европейския съвет Van Rompuy („Към един истински икономически и паричен съюз“) за укрепване на еврозоната, но счита, че тя не е достатъчна, за да се гарантира на държавите членки, гражданите и предприятията, че ще се възползват в пълна степен от ИПС, както показаха фактите от последните десет години. Има политически отговорности на Съвета, водещи началото си от Договора от Маастрихт, които сериозно затрудниха създаването на ИПС. Поради това Комисията представи сега план за задълбочен и истински ИПС.

1.4

За да може ИПС да стане по-стабилен и за да се гарантират икономическият растеж и нарастването на заетостта в държавите от еврозоната, е необходимо веднага, в този момент, а не в средносрочен или дългосрочен план да се предприемат по-решителни мерки, като например план за растежа и по-силни механизми за икономическа интеграция, които Съветът трябва да приложи. Следователно необходим е микс от макро- и микроикономически политики, постоянен ангажимент, чувство на солидарност, на доверие и на принадлежност на държавите членки и между тях и ЕС, като не се забравя, че първоначалната цел на обсъжданите разпоредби трябва да бъде благосъстоянието на всички хора.

1.5

Въпреки че оценява положително съобщението, ЕИСК подчертава, че дори ако всичко се реализира, трудно би могъл да бъде постигнат съществен ефект, по-специално що се отнася до метода на вземане на решения, тъй като липсва конкретно предложение относно политическия съюз, за да се предостави „дом“ на еврото. Същото се отнася и за дълга, преодоляването на асиметричните шокове, растежа, конкурентоспособността, заетостта (за която би трябвало да се предвиди системно проучване на въздействието). В настоящата ситуация са налице всички ограничения.

1.6

ЕИСК припомня, че относно голямата част от настоящите предложения на ЕК, както е известно, Комитетът вече изготви становища и посочи решения, по-специално онези, които са свързани с ограниченията на ИПС, на ЕЦБ, въпроса с растежа и държавния дълг (1). Постигнатият от Комисията и Съвета напредък досега представлява добра база за продължаване на работата в тази област. Ето защо ЕИСК счита, че е положително, че Европейската комисия е решила да формулира бъдещите насоки относно тези теми и се надява моментът да бъде подходящ за това Съветът незабавно да предприеме конкретни мерки относно дълга и растежа, извършвайки по този начин истински качествен скок.

1.7

В действителност докато последните решения на ЕС, посочени в съобщението, са удовлетворителни, макар и частично, предложенията на микроравнище относно производствените сектори — единствените, които могат да възстановят растежа, изглеждат недостатъчни за макроикономическата рамка. Стремежът в документа на Комисията е да се открие дебат относно ИПС — тема, която надхвърля оздравяването на бюджетите и макроикономическите политики. Необходими биха били също така микроикономически политики, като например действителен пакт за индустрията (industrial compact).

1.8

Освен това предложението на Комисията би могло да бъде подкрепено по-категорично, ако определените различни етапи относно прилагането на мерките, необходими за стабилизиране и подобряване на функционирането на ИПС, съдържаха по-ясно позоваване на потребността да се провеждат европейски политики в съответствие с тази цел, определяйки областите на действие и новостите, които трябва да се въведат за рационализиране на европейските разходи и подобряване на ефективността им.

1.9

Комисията може и трябва да допринесе за провеждане на реформите, необходими за повишаване на конкурентоспособността на националните производствени и административни системи, като приеме новаторски методики и критерии за намеса, свързани с единния пазар, с управлението на структурните фондове и с основните общи политики. Освен това тя би трябвало да извлече поуки от иновациите, въведени от ЕЦБ, и да предложи също значителни промени, както неведнъж е заявявал ЕИСК, в провеждането на европейските политики, които до по-голяма степен засягат по-уязвимите зони, региони и сектори на ЕС.

1.10

По отношение на ЕЦП е необходимо да се прилагат в пълна степен всички средства, с които тя разполага, в полза на растежа и заетостта и като кредитор от последна инстанция. Намерението на държавите от еврозоната да вървят в тази посока би допринесло за консолидиране на доверието в ЕЦБ и в еврото и за противопоставяне на спекулативните атаки, по-специално по отношение на държавите с големи бюджетни затруднения.

1.11

Стабилността на еврото не може да бъде поверено единствено на ЕЦБ и на общата парична политика, като се остави пълна самостоятелност на държавите членки в условията на техните данъчни и бюджетни политики. ЕИСК счита, че фискалният съюз, в перспективата за единен бюджет на еврозоната, не може, както е предвидено в съобщението, да бъде отложен за по-дълъг период, а трябва да стане, заедно с единната валута и с единния банков надзор — другият стълб, върху който да се изгради в краткосрочен и дългосрочен план стабилността на ИПС, като по този начин пазарите ще бъдат убедени в съгласуваността на европейския проект.

1.12

По отношение на институционалните предложения Европейската комисия полага значителни усилия. ЕИСК счита, че е полезно да бъде включен най-сетне в дневния ред институционалният въпрос, който е в основата на новаторските предложения на Комисията, в това число политическия съюз. Изцяло ново предложение. Счита обаче, че голяма част от тези предложения се вписват в рамките на настоящия контекст със съвсем малък напредък и следователно не водят до решения, ако Съветът не отиде по-далеч, като ги счита единствено за стимул за действие.

1.13

Предложенията на Комисията биха могли да бъдат следващ междинен етап, но ЕИСК, който би трябвало да участва в този процес, въз основа на вече направените и одобрените предложения, счита, че повече няма време за междинни стъпки в някои области: сега трябва по-скоро да се направи качествен скок както по отношение на съдържанието на политиките, така и в процеса на вземане на решения за прилагането им, да се разделим с илюзиите, за да не продължаваме да повтаряме, че са необходими „истински“ политики, „истински“ ИПС, „истински“ политически съюз и т.н. Трябва да се действа решително и бързо, сега, от една страна, за да се прекрати рецесията, която обхвана голяма част от ЕС и, от друга, за да се запълнят оставените от известно време насам незапълнени празноти, които международната финансова криза допълнително подчерта.

1.14

ЕИСК призовава Съветът, като вземе предвид предложенията на Комисията, да действа с повече решителност и яснота по отношение на спазването на постигнатите споразумения и отговорностите за постигане на напредък по предложенията, които трябва да се приемат и прилагат, в частност подкрепяйки разширяването на обхвата на гласуването с мнозинство за всички области, като се започне с икономическите политики и политиките в областта на заетостта, в съответствие с изменението на Договора.

1.15

Резюме на предложенията на ЕИСК

1.15.1

ЕИСК счита, че за осъществяването на истински ИПС е необходимо незабавно (без да се променя Договорът):

1.15.2

В средносрочен и/или дългосрочен план с евентуални промени в Договора, е необходимо:

2.1

Комитетът осъзнава, че обсъждаме един от най-сложните въпроси в настоящия момент. Европа навлиза в нова фаза на по-тясна интеграция и това позволява редица смели стъпки. ЕИСК горещо приветства лансирането на дебат относно бъдещето на ИПС като първа стъпка в тази насока и отбелязва, че макроикономическата реалност в ИПС е резултат от макроикономически решения. Следователно макроикономическите и микроикономическите политики следва да бъдат насочени към постигането на същите цялостни цели.

2.2

Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, допълнен от членове 151 и 153, по същество постановява, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид насърчаването на висока степен на заетост, подобряването на условията на живот и труд и борбата срещу изключването. Комитетът констатира с учудване, че нито един от тези параметри не се разглежда от Комисията като цел за „задълбочен и истински икономически и паричен съюз“. Ето защо, освен че ЕИСК призовава тези цели изрично да бъдат посочени, той счита, че е необходимо да се въведе по-голям надзор (анализи на въздействието) на последиците от икономическите и паричните политики върху социалното положение и пазара на труда и да бъдат изготвени мерки за премахване на отрицателните социални последици, които биха могли да бъдат предизвикани от тези политики.

2.3

Нито едно от предложенията, формулирани от Комисията в полза на по-стабилен и надежден ИПС не може да бъде действително осъществено (нито в краткосрочен, нито в средносрочен или дългосрочен план), ако държавите членки, и по-специално онези, който са най-силно засегнати от икономическата и финансова криза, не възстановят растежа и не решат проблемите със заетостта, безработицата (която рязко се увеличи, особено сред младите хора), както и да намалят различията, които продължават да съществуват между държавите членки. Но също така нищо няма да се получи, ако Съветът и Еврогрупата не възприемат предложенията на ЕК, за да подтикнат необходимите реформи за постигане на ИПС, който се очаква от 20 години насам, и ако не се ангажират из основи в тази посока, за да управляват заедно частта от суверенитета на всеки, която е необходима за тази цел.

2.4

Основното притеснение на Комисията остава да се гарантира координацията на икономическите политики на държавите членки с конкретна съвкупност от мерки и инструменти за укрепване на сближаването на бюджетните политики и на системите за надзор; това би дало възможност за смекчаване на трудностите, които срещат най-задлъжнелите държави при финансирането на държавния си дълг, и за спазване на много стриктните програми за възстановяване и устойчивост на дълга, предложени от Комисията и одобрени неотдавна от държавите членки (фискален пакт). Но за да се възстанови доверието на гражданите и пазарите, предприетите мерки на национално равнище трябва да се задвижват от обща европейска логика и да водят до конкретни и положителни последици за гражданите и предприятията. Ето защо е необходимо да се постигне по-голяма съгласуваност между макроикономическите и микроикономическите политики (младежи, пазар на труда, социално сигурност и др.), които да бъдат осъществявани на национално равнище.

2.5

Голяма част от държавите от еврозоната започнаха петата си година на отрицателен растеж, а прогнозите за следващите години сочат минимални подобрения по отношение на основните макроикономическите показатели. За да бъдат надеждни и да станат обект на широк и съвестен дебат относно бъдещето на ИПС, което не засяга само експертите, но цялото европейско гражданско общество, предложенията на Комисията за укрепването на ИПС трябва да бъдат съпроводени от други бележки и/или мерки.

2.6

Държавите от еврозоната са призовани, при спазване на поетите спрямо ЕС задължения, да прилагат и през следващите години строги бюджетни политики, които, на първо място, биха могли да бъдат осигурени посредством реформи с цел рационализиране на структурата на националните бюджети, както по разходната част, така и с оглед на публичните приходи, като вземат предвид справедливостта при разпределението и ефектите на фискалните мултипликатори. Това би позволило да се възвърне ефективността с неутрални последици за бюджетните баланси и без да се засягат области на разходи, които са важни за икономическия растеж и социалното благосъстояние като здравеопазване, системите за социално осигуряване, образование, изследователска дейност и иновации, инфраструктури (2).

2.7

Към тези мерки от национално естество обаче трябва да се добавят разпоредби на европейско равнище, които са необходими за икономическия растеж, заетостта и възобновяването на инвестициите, например: подобряване на функционирането на националните пазари на труда, за да бъдат включени в еврозоната посредством макроикономическия диалог (3); частичното споделяне на държавния дълг, с цел да се обуздае спекулацията; емитирането на европейски облигации от страна на ЕИБ и ЕИФ за финансиране на растежа и привличане на излишъците от икономии в световен мащаб (4); възможността за изключване от държавния дълг на някои структурни инвестиции, необходими за задвижването на позитивен цикъл на растежа; и, накрая, по-голямо внимание към индустриалната политика, както от страна на националните правителства, така и от страна на отговорните за вземане на политически решения лица на европейско равнище.

2.8

Въпреки че отговорността за провеждането на тези политики е на правителствата на държавите членки, Комисията трябва в рамките на своите институционални прерогативи и на средствата от бюджета на ЕС, които тя управлява, да гарантира осъществяването им, като по този начин допринася за преодоляване на дисбалансите и все още съществуващите териториални различия.

2.9

ЕИСК счита освен това, че в извършения от Комисията анализ относно историческите аспекти на ИПС не се посочват истинските икономически и политически граници, присъщи за създаването на еврото и които са основната причина за кризата, която засегна еврото и ЕС. Изглежда най-малкото странно, че в един анализ на ИПС липсва препратка към и оценка на критериите от Маастрихт относно „единството“ на паричната политика и икономическите асиметрии между държавите. Освен това не ни се струва уместна идеята „вината“ за кризата от 2008 г. да се отдава единствено на дълга, а не на политическата слабост на ЕС и на националните правителства, като се има предвид по-специално, че още от началото на ИПС държавите членки систематично отказваха да подемат дебат относно координацията на фискалните и бюджетните политики.

2.10

Като че ли има спешна необходимост да се създаде икономически съюз, икономическо правителство на ЕС (едновременно или преди банковия съюз и т.н.) и съобщението на Комисията поставя основите за това.

3.1

В краткосрочен план са направени и описани седем предложения, някои от които не са нови, тъй като се отнасят до мерки, неотдавна одобрени от ЕС: Европейския семестър, законодателството, свързано с пакета от шест мерки или пакета от две мерки, с банковия надзор, поверен на ЕЦБ. Всички те са важни стъпки, на които трябва да се отдава пълно внимание в съответствие със съответната европейска нормативна уредба и специфичните за отделните държави препоръки, одобрени от Съвета. Предложенията на Комисията, които ЕИСК смята за най-интересни, са следните:

3.1.1

Първото е въвеждането, в следствие на единния надзорен механизъм (ЕНМ), и на единен механизъм за ликвидация (ЕМЛ) за решаване на проблемите на банките в затруднение. Най-иновативният аспект тук е, че разходите за преобразуване се покриват от акционерите и кредиторите; всички „допълнителни ресурси, необходими за финансиране на процеса на преструктуриране“ следва вече да бъдат осигурени от самия банков сектор, а не от данъкоплатците (5).

3.1.2

Второто се отнася до въвеждането на „инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“ в подкрепа на осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната. В предложението се описва много подробно (Приложение 1 на съобщението) процедурата, предвидена за създаването и спазването на споразуменията, които ще създадат този инструмент. Но не се уточняват степента на участие и мащабът на финансовата подкрепа, от която държавите членки биха могли да се възползват, които са два решаващи фактора за гарантиране на устойчивостта на този инструмент, въпреки че Комисията си запазва правото да представи по-подробно предложение относно реда и условията за прилагането му (стр. 25 от съобщението). Според ЕИСК подобен инструмент би трябвало да предхожда или поне да съпровожда структурните реформи, за да се смекчат отрицателните последици от тях. Освен това ЕИСК подчертава, че инструментът за конвергенция и конкурентоспособност може да бъде ефективен, само ако, стъпка по стъпка, се използва в координация с действията и мерките, предприемани на национално равнище.

3.1.3

Освен това предложението относно многогодишната финансова рамка като че ли се разглежда като наказание за онези, които не спазват „споразумението между държавите членки и Комисията“, а не като стимул за прилагане на политиките, определени на европейско равнище. Строгите макроикономически условия, изисквани от държавите членки би трябвало да бъдат придружени от план за растеж и развитие на нови възможности за заетост, по-специално за младите хора, изготвен с активното участие на социалните партньори и гражданското общество.

3.1.4

По-силната роля на ЕС и на еврото в управлението на международните финансови организации и укрепването на капацитета за външно представителство на еврото е един от най-важните аспекти, подчертани от Комисията, но и в много становища на ЕИСК, за да се даде на ЕС и на единната валута повече влияние и правомощия за вземане на решения в рамките на международното финансово управление. Комисията обаче не формулира трудностите в еврозоната и извън нея, което поражда настоящото предложение, с оглед на определено неблагосклонното отношение на американската (и английската) администрация по отношение на засилването на влиянието на еврото (и съответно намаляване на влиянието на долара), но и на различията, които продължават да съществуват между държавите от еврозоната относно защитата на конкретни икономически и политически интереси в много от развиващите се държави, бенефициери на помощта на МВФ.

3.2

В средносрочен план предложенията, които се отнасят главно до създаване на Фонд за обратно изкупуване на дълга, което за съжаление е подчинено на елементи на обвързващи условия и създаването на нов инструмент на държавния дълг за еврозоната (Eurobills) – предложения, които отдавна присъстват в дебата на основните институции на ЕС и на държавите членки. ЕИСК също на няколко пъти е подчертавал в своите становища, че е необходимо да се използват европейски облигации за поемане на частична отговорност за дълга (Union bonds) като допълнителен инструмент както за улесняване в еврозоната на финансирането на държавния дълг на най-задлъжнелите държави, така и за намаляване на разходите по обслужването на дълга (6).

3.2.1

Ето защо ЕИСК предпочиташе Комисията да представи свое предложение и/или да се позове на внесените вече от самия ЕИСК предложения, а не на предложенията на икономическите министри на ЕС и др., въпреки че признава предимствата на предложението на германския съвет на икономическите експерти, представено в документа на Комисията.

3.2.2

При все това акцентът, поставен върху Фонда за обратно изкупуване на дълга, не отчита факта, че успехът на политиката за намаляване на държавния дълг до голяма степен зависи не само от намаляването на публичните разходи, а най-вече от растежа на приходите. Това е посоката, в която трябва да се върви и за много по-дълъг период от време, отколкото предвидения в средносрочен план, за да може съотношението между дълга и БВП да се върне под прага, изискван от Договора от Маастрихт. Както вече Комитетът подробно описа, най-доброто предложение вероятно остава това за Union bond (7). Но очевидно проблемът не е само техническият инструмент, който трябва да се използва, а по-скоро неговото решение.

3.2.3

Освен това предложението като цяло следва логиката на пакта за стабилност по отношение на исканията, отправени към държавите членки, но не въвежда никакъв новаторски елемент, който да бележи промяна на курса на тези политики, които не може повече да вървят в същата посока.

3.3

В дългосрочен план , най-слабо разработената част от документа на Комисията, е предвидено ИПС да се развие към осъществяване на банковия съюз, на фискален и икономически съюз. Разбира се, става дума за цели, които ЕИСК одобрява, при условие че бъдат определени необходимите условия за осъществяването им. ЕИСК е съгласен, че икономическите политики на държавите членки могат напълно да бъдат интегрирани, най-вече в данъчната и икономическата област, и че единният бюджет на ЕС ще има собствени финансови ресурси и ще разполага със самостоятелни правомощия в областта на данъчното облагане.

3.3.1

По отношение на институционалните аспекти съобщението се ограничава с описването им, посочвайки на каква основа ще бъде възможно да се изгради засилен икономически и паричен съюз по отношение на неговата правна структура на управлението на основните икономически политики, докато премълчава условията в макро- и микроикономически план, които трябва да гарантират осъществимостта на предложенията в дългосрочен план.

3.3.2

ЕИСК счита, че тази толкова амбициозна цел може да има успех, ако съществува засилено сътрудничество, насочено към политически съюз. Този процес би могъл да се улесни, ако в международния макроикономически контекст се довършат частично започнатите реформи, присъщи за правилата за функциониране на кредитните и финансовите пазари, микро- и макропруденциални механизми за надзор, намаляване на макроикономическите дисбаланси (от дефицита на САЩ до излишъка на Китай), които допринесоха за финансовата криза. Без значителен напредък в тази посока ще бъде трудно да се избегне повтарянето на други икономически и финансови кризи.

4.1.1

Все пак ЕИСК оценява положително опита на ЕК да предприеме мерки срещу настоящия „демократичния дефицит“ на ЕС, както и идеята, че основният проблем е прехвърлянето на суверенитет. Следователно става въпрос да се предприеме процес за политически съюз, който обединява и управлява съвместно някои от „суверенните“ политики, които са се запазили национални, посредством по-ясен и демократичен процес на вземане на решения, за да се осигури един глас и европейско „правителство“ на еврото – другата все още липсваща опора на ИПС.

4.1.2

Във връзка с това ЕИСК счита, че:

4.1.3

Ето защо въпросът не е за трудностите за включването на Европейския парламент, а по-скоро за създаването на общ процес на вземане на решения между държавите от еврозоната и включването на ЕП в този процес. Това, което вече не можем да приемем е запазването на икономически и индустриални политики, самостоятелни за всяка държава и обща парична политика, която поставя в неблагоприятно положение икономиките на по-слабо развитите държави, при липсата на инструменти за компенсиране.

4.2.1

ЕИСК оценява положително присъединяването на ЕП и на националните парламенти към дискусията относно предложенията, свързани с растежа. Те би трябвало също да бъдат консултирани относно програмите за адаптиране, вместо просто да бъдат „информирани“. Все още обаче сме на етапа на официални процедури, т.е. далече от начина, по който трябва да се направлява процесът на вземане на решения на ЕС.

4.2.2

От друга страна предложенията относно политическите партии са новаторски; Комисията счита, че тези партии би следвало да станат европейски на дело, а не само на думи и да действат като единна европейска структура, а не като съвкупност от национални организации, в синхрон с действията на отделните държави или други сдружения (синдикати, предприемачи и др.).

4.2.3

Би било подходящо, ако не само партиите, както предлага ЕК, но и другите големи европейски организации (напр. синдикатите, предприемаческите сдружения и др.) поне от еврозоната се организират и действат в съответствие с обща, европейска, а не национална логика, по съответния начин още за изборите през 2014 г. Това би бил значителен, макар и недостатъчен напредък; във всеки случай би бил добър пример за всички.

4.2.4

Във връзка с изборите би било необходимо на Европейския парламент да се даде учредително правомощие, което би му позволило да извърши (заедно със Съвета), в предварително определен срок, прехода към политически съюз, който да разширява обхвата на задължително гласуване върху всички области и правото на гласуване на Европейския парламент и по отношение на растежа и заетостта.

4.3.1

ЕИСК подкрепя сливането и обединяването на икономическите политики с политиките по заетостта, двете страни на един и същи проблем, въпреки че става въпрос не за юридически, а икономически проблем. Необходим е обаче процес за съвместно вземане на решения по всички икономически политики и пазара на труда, който да обединява стратегията „Европа 2020“, координирането на националните бюджети, макро- и микроикономическите политики, пазара на труда в еврозоната и др., за да се премине отвъд настоящата система за вземане на решения. Не може да се мисли, че за промяната на ИПС е достатъчно ЕП да създаде ad hoc комисия.

4.3.2

Освен това изглежда погрешно да се мисли, че ако на заместник-председателя на Комисията, отговарящ за икономическите въпроси, макар и в сътрудничество с ЕП, се даде правомощието да координира ИПС, би могло да се подобри настоящото икономическо положение. Във връзка с това е достатъчен примерът с външната политика; затова би било необходимо да се даде истинско правомощие на комисаря или евентуално на министър.

4.3.3

Такъв важен въпрос не може да бъде решен с формални юридически и парламентарни маневри, ако преди това не бъде решено да се прехвърли суверенитетът в областта на икономическите и паричните политики, и политиките по заетостта от национално на европейско равнище, както на няколко пъти предложи ЕИСК. Би трябвало да се създаде „икономическо управление“ на еврозоната, ръководено от Еврогрупата, което да разполага с правомощия за вземане на решения и гласуване с мнозинство заедно с ЕП, като се направят подходящи промени на Договора. Това управление трябва да се състави незабавно, със същата бързина, с която се пристъпи към приемането на фискалния пакт, към разглеждането на банковия съюз и др. Това би дало възможност да се осъществи единен пазар за икономическите, индустриалните политики, растежа и заетостта с обща визия и солидарни между държавите решения в интерес на гражданите на ЕС.

4.4.1

ЕИСК оценява положително всички предложения относно външното представителство на еврозоната. Това е съществен момент от съобщението с оглед на международните последици от кризата и съотношението между валутите. Всъщност днес еврото е като агне сред вълци. Определената от ЕК стратегия за консолидиране на присъствието на еврозоната в МВФ на начален етап се състои в това да ѝ бъде предоставен статут на наблюдател и, едва на втори етап, да се поиска едно единствено място. Става въпрос за дълъг период, който отслабва еврозоната, която всъщност би трябвало да говори с един глас пред различните органи, и в кратки срокове, както ЕИСК отбеляза преди известно време. Ето защо предложенията на ЕК са може би реалистични, но плахи и недостатъчни в краткосрочен и средносрочен план. И тук всичко зависи от това какво ще стори Съветът.

4.5.1

Приетият по отношение на ЕЦБ подход изглежда недостатъчен. Освен това ЕИСК не подкрепя твърдението, че „засилването на демократичния контрол над ЕЦБ би било специфичен въпрос за разрешаване при промяна на договорите“, тъй като ЕЦБ е орган, в който решенията вече се вземат с мнозинство (в Съвета не е така). Освен това проблемите и ролята на ЕЦБ са от друго естество и не може да се разчита само на надзор, както се предлага в съобщението на Комисията. Те се отнасят за разширяването на нейния мандат, за растежа, наред със стабилността и инфлацията.

4.5.2

За тази цел трябва да се гарантира, че механизмите за прехвърляне на политиките на ЕЦБ към реалната икономика функционират правилно. Неконвенционалните мерки, предприети наскоро от ЕЦБ, за предоставянето на повече ефективност на тези механизми, състоящи се както в осигуряването на ликвидност на банковата система (програма за закупуване на обезпечени облигации и дългосрочни операции по рефинансиране), така и в закупуването на държавни ценни книжа на вторичния пазар (програмите за пазарите на ценни книжа (SMP) и за окончателни парични трансакции (OMT), могат да бъдат разглеждани като първа стъпка в желаната посока, но все още не очертават поведение на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция, който при необходимост може самостоятелно да взема собствени решения – условие, което изисква (както е известно) изменение на Договорите.

4.5.3

Необходимо е да се засилят независимостта при вземане на решения и инструментите за намеса на ЕЦБ предвид ролята ѝ на кредитор от последна инстанция, не за да се увеличи задлъжнялостта на държавите или на ЕС, а за да се създаде повече доверие в еврото и да се предотвратят спекулативните атаки по отношение на държавния дълг на най-задлъжнелите държави. ЕИСК припомня, във връзка по-специално с последиците, възникнали от намесата на ЕЦБ за устойчивостта на държавния дълг, как само обявяването на тази маневра всъщност допринесе за намаляване на напрежението както на пазара на държавни дългови инструменти на страните от еврозоната, така и на финансовите и кредитните пазари.

4.6.1

ЕИСК счита, че засилването на ролята на Съда на ЕС е положителен факт, но не в сферата, предложена в съобщението (процедура за нарушение срещу държавите членки). Това потвърждава убеждението, че икономическите проблеми, в това число дългът, са технически и юридически, а не политически, и следва да се разглеждат в рамките на демократичен и прозрачен процес на вземане на решения на ЕС, който се упражнява от гражданите.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/31

1.1

Европейският икономически и социален комитет (наричан по-нататък ЕИСК) приветства предложенията на Комисията за адаптиране на европейската регулаторна рамка в светлината на промените на международните стандарти за превенция и борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Престъпниците, които злоупотребяват с финансовата система и възможностите, предлагани от вътрешния пазар, на практика застрашават самите основи на нашето общество. ЕИСК смята, че е от съществено значение Европейският съюз и държавите членки да разполагат с ефективни мерки за засилване на интегритета и прозрачността на финансовите операции. Във връзка с това предложенията на Комисията със сигурност са насочени в правилната посока.

1.2

ЕИСК приветства уточненията относно задълженията за комплексна проверка, която професионалистите трябва да извършват във връзка с действителния собственик на дружествата, което, от една страна, позволява повишаване на прозрачността по отношение на физическите лица, които действат под прикритието, например, на юридическо лице, както и, от друга страна, по отношение на значими политически личности, за които може да съществува по-висок риск от корупция поради техните функции. ЕИСК одобрява и включването на доставчиците на услуги в областта на хазарта в списъка от професионалистите, на които са наложени задължения, тъй като този сектор може да се използва за целите на изпирането на пари.

1.3

ЕИСК приветства амбициозната цел на Комисията Европейският съюз да поеме водеща инициатива в световната борба срещу прането на пари и тероризма. ЕИСК счита, че един от начините за гарантиране, че новата европейска регулаторна рамка е ефективна и следователно позволява на ЕС да оглавява борбата с изпирането на пари, е всички заинтересовани страни да обединят сили. ЕИСК приветства разясненията, които са внесени в предложението за гарантиране на пропорционалността по отношение на МСП. ЕИСК смята, че е подходящо на „малките субекти“ да бъде осигурена техническа и професионална подкрепа от посреднически органи като професионални камари, сдружение и федерации, която да им позволи да изпълняват посочените в това предложение задължения.

1.4

ЕИСК приветства Комисията за това, че се зае с деликатната задача да постигне баланс между предизвикателства, които априори изглеждат трудно съвместими, каквито са защитата на личните данни и борбата срещу изпирането на пари. Събирането и анализът на информация, включително на лични данни, от страна на широк спектър от професионалисти имат за цел единствено откриването на престъпни дейности. Следователно професионалистите трябва да се грижат за опазването, доколкото е възможно, на неприкосновеността на личния живот на своите клиенти, като в същото време да отдават приоритет на подпомагането на националните органи в борбата срещу престъпността.

1.5

ЕИСК приветства предложението за европейска хармонизация на санкциите във финансовия сектор. Превенцията на престъпността трябва да бъде възможно най-ефективна и да бъде възможно на професионалистите да се налагат възпиращи санкции, пропорционални на сумите, които са обект на изпиране. Поради това ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че административните санкции и глоби се прилагат последователно и правилно.

2.1

Изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение представляват заплаха за световната сигурност и интегритета на финансовата система. Групата за финансови действия (FATF) е органът, който на международно равнище има за задача да изготвя мерки, наречени препоръки, за превенция и борба срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма и, отскоро, разпространението на оръжия за масово унищожение.

2.2

В продължение на почти три години препоръките на FATF бяха преразгледани с цел засилване на превантивните мерки и по-добра защита на финансовата система, като на правителствата бяха предоставени по-солидни инструменти за санкциониране на тежките престъпления. През февруари 2012 г. FATF прие нови препоръки (1).

2.3

Важните промени, въведени с новите препоръки на FATF, са следните:

2.4

От 2014 г. FATF ще започне нов цикъл на взаимна оценка на членовете си, като по-конкретно ще се съсредоточи върху ефикасността на изпълнението на новите си препоръки.

3.1

Предложенията (i) на 4-тата директива за борба с ИП/ФT и (ii) на 2-рия регламент относно информацията, придружаваща парични преводи, се вписват в актуализацията на европейската регулаторната рамка и имат за цел да отразят промените, внесени в препоръките на FATF.

3.2

Основните промени, които предложенията внасят в европейската регулаторната рамка, са следните:

3.3

Предложените промени са основани по-специално на проучването (3) относно прилагането на 3-тата директива на борбата срещу ИП/ФT, изготвено от независима одиторска фирма, както и на мненията, получени от Комисията по време на общественото допитване.

3.4

Целта на предложенията за директива и регламент е да се заменят съществуващите директива и регламент, които ще бъдат отменени.

4.1

ЕИСК подкрепя необходимостта от адаптиране на съществуващата регулаторна рамка на ЕС в борбата срещу ИП/ФT предвид настъпилите промени на международно равнище. ЕИСК е наясно, че явлението ИП/ФT засяга всички сектори на икономиката и че трябва да се обръща специално внимание на ефективността на регулаторната рамка за предотвратяване на използването на финансовата система за престъпни цели.

4.2

ЕИСК приветства амбициозната цел на Комисията Европейският съюз да поеме водеща инициатива в световната борба срещу прането на пари и тероризма. ЕИСК припомня своята позиция, заявена в предишно становище, в което приветства „по-нататъшното развитие на разпоредбите за превенция на прането на пари и финансирането на тероризма като символ на това, че Европейският съюз гарантира висок стандарт на коректност и етичност на публичното и частното поведение. Директивата представлява практическа стъпка в управлението на финансовите дела, а също и средство за укрепване на Европейският съюз“ (4).

4.3

ЕИСК смята, че понижаването от 15 000 EUR на 7 500 EUR на прага, при надхвърлянето на който търговците на стоки трябва да изпълняват задълженията на настоящото предложение за директива, представлява допълнителна стъпка в правилната посока за насърчаване на плащания, различни от плащанията в брой. ЕИСК вече изтъкна в предишно становище (5), че плащанията в брой се считат за фактор, улесняващ сивата икономика, както и че плащания, различни от плащанията в брой, са по-прозрачни във фискално и икономическо отношение, по-евтини за обществото като цяло, сигурни и новаторски.

4.4.1

ЕИСК приветства факта, че на агентите по отдаване под наем на недвижимо имущество и доставчиците на услуги в областта на хазарта се налагат задължения за борба срещу ИП/ФТ, при положение че препоръките на FATF не се отнасят за тях.

4.4.2

ЕИСК приветства разясненията, които са внесени в предложението за гарантиране на пропорционалността по отношение на МСП. За да се гарантира, че малките субекти ще могат да спазват задълженията, наложени в предложената директива, ЕИСК предлага да се привлекат за участие посредническите органи, като професионалните камари, сдружения или федерации, представляващи „малките субекти“ на национално равнище, и да им се предоставят правомощия за ръководство, подкрепа и посредничество. От първостепенно значение е да се подкрепят „малките субекти“, така че да не се превърнат в приоритетна цел на лицата, изпиращи пари.

4.5.1

Задължителното установяване на самоличността на хората трябва да се извършва в тяхното физическо присъствие. При невъзможност професионалистите трябва да прилагат мерки за засилена бдителност поради риска, свързан със сделката, сключена от разстояние. ЕИСК се пита дали тази степен на изисквания е в съответствие с ориентирането на нашето общество към „пълна цифровизация“.

4.5.2

ЕИСК призовава Комисията да обмисли мерки за съчетаване на изискванията за установяване на самоличността на клиентите с все по-честото използване на електронни плащания и съобщения.

4.6.1

ЕИСК изтъква важността да се съчетаят интересите, свързани със защитата на личните данни, от една страна, и запазването на целостта на финансовата система чрез борбата срещу ИП/ФT, от друга.

4.6.2

Доколкото концепцията за борбата срещу ИП/ФT се основава на събиране и анализ на информация, включително лични данни, от широк спектър специалисти, ЕИСК смята, че е необходимо предложенията да отговарят в голяма степен на изискванията както по отношение на държавите членки, така и на професионалистите, за да се постигне по-добър баланс между предизвикателства, които априори са трудно съвместими.

4.6.3

Относно задължението, създадено с член 39 от предложената директива, за унищожаване на събрани документи и информация след период от пет или десет години от приключване на стопанските взаимоотношения, ЕИСК насърчава държавите членки да гарантират включването в своето законодателство на ситуации (например наказателни производства, фалит, наследяване или търсене на информация), при които това задължение не би важало, за да не противоречи то на общия интерес.

4.6.4

ЕИСК предлага директивата изрично да предвижда задължение за строга поверителност относно самоличността на лицата, деклариращи съмнителни операции, освен ако тези лица не са дали съгласието си за разкриване на самоличността им, или ако е важно тя да се разкрие, за да се гарантира справедливо съдебно производство в рамките на наказателното преследване.

4.7.1

ЕИСК отбелязва, че европейските надзорни органи ще бъдат включени на европейско равнище в анализа на рисковете от ИП/ФT и ще могат да изготвят насоки и регулаторни стандарти за държавите членки и финансовите институции. ЕИСК подчертава значението на консултациите и сътрудничеството с европейските надзорни органи в областта на борбата срещу ИП/ФТ, но отбелязва, че те разполагат с ограничени представителни и регулаторни правомощия по отношение на финансовия сектор. Въпреки това голям брой професионалисти, подлежащи на задълженията, не са от финансовия сектор и поради това не са представени на европейско равнище. ЕИСК предлага Комисията да бъде заинтересована страна на европейско равнище в анализа на рисковете и създаването на насоки от името на професионалистите от нефинансовия сектор, подлежащи на задължения за борба срещу ИП/ФT.

4.7.2

ЕИСК е убеден в необходимостта от тълкувателни насоки и стандарти, хармонизирани на европейско равнище, с цел да се осигури по-единно прилагане на правилата за борбата срещу ИП/ФT в държавите членки.

4.8.1

Предложенията установяват списък на административни санкции в съответствие със съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г.„По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“ (6), по което ЕИСК изготви становище; този списък се намира в други неотдавнашни предложения на Комисията (7).

4.8.2

ЕИСК насърчава хармонизирането на равнището на ЕС на санкциите във финансовия сектор. Трябва обаче да се признае, че борбата с престъпността не възпира самата престъпност. Следователно е от първостепенно значение превенцията на престъпността да бъде възможно най-ефективна, а на професионалистите, които не изпълняват своите задължения за борба с ИП/ФТ, да се налагат възпиращи санкции, пропорционални на сумите, които са обект на изпиране.

4.8.3

ЕИСК си задава въпроси относно чисто „административния“ характер на предложените санкции и изразява безпокойство от възможно поставяне под въпрос на строгостта на предложените административни санкции предвид йерархията на правните норми и пропорционалността на санкциите в наказателноправната сфера. Вярно е, че предложените административни санкции са с възпиращ характер и имат за цел постигане на хармонизация на европейско равнище, но е факт, че наказателноправните санкции, предвидените в случай на изпиране на пари, се различават в различните страни. Поради това ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че административните санкции, които могат да бъдат наложени на професионалистите поради неизпълнение на задълженията им за борба срещу ИП/ФТ, и наказателните санкции в случай на изпиране на пари се прилагат последователно и правилно.

4.8.4

ЕИСК изразява безпокойството си относно съответствието между административните санкции във връзка с член 6, параграф 1, и член 7 от Европейската конвенция за правата на човека, и риска определени административни наказания да бъдат преквалифицирани в „наказания“, които могат да бъдат налагани единствено от независим съд след справедлив съдебен процес – условия, на които административните органи не отговарят. ЕИСК призовава Комисията да намери адекватни правни решения с цел да гарантира, че предложеният режим на санкции няма да може да бъде оспорен по никакъв начин.

4.8.5

ЕИСК счита, че въвеждането в предложението на минимални принципни правила за прилагането на административните санкции и мерки представлява подход, който засилва отговора на ЕС като цяло.

5.1

ЕИСК препоръчва да се разшири определението за финансиране на тероризма в член 1, параграф 4 от предложението за директива с цел то да обхване „всеки друг акт“ освен посочените престъпления, съгласно формулировката в препоръка 5 на FATF.

5.2

ЕИСК отбелязва, че в приложенията към предложението за директива е включен списък с рискови фактори и елементи, които професионалистите трябва да проверяват като част от задълженията си за борба с ИП/ФТ. ЕИСК смята, че списъците, включени в приложенията, не са изчерпателни и че професионалистите следва да вземат предвид, в съответствие с подхода за оценка на риска, и други фактори, които са тясно свързани с държавите членки и различните обстоятелства, при които се извършват сделките.

5.3

ЕИСК смята, че ключът към разрешаването на проблема с пиратството е проследяването и възпирането на свързаните с него финансови потоци. Би трябвало да бъде съставен европейски черен списък на финансовите институции, замесени в изпиране на пари, получени от пиратство. Световната банка, Интерпол и Европол могат да помогнат в борбата за преследване на откупите, които следва да бъдат проследявани и конфискувани, така че пиратството да престане да бъде привлекателен бизнес (8).

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/36

1.1

В съответствие с позициите на Европейския парламент (1) и Комитета на регионите (2) и следвайки линията на своите предходни становища (3), Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложението на Комисията за създаване на първия регионален данък върху финансовите сделки (ДФС) в света.

1.2

Като припомня, че е се е обявявал в подкрепа на прилагането на ДФС на световно равнище, ЕИСК счита, че неговото прилагане на регионално равнище (зона ЕС11+), с участието на 11 държави – членки на Европейския съюз (ЕС) (4), би могло да се окаже изключителна възможност, която може да благоприятства неговото бъдещо прилагане в световен мащаб.

1.3

ЕИСК припомня значението на метода на засиленото сътрудничество като инструмент, който би дал възможност на държавите членки да постигат възможно най-широко съгласие в някои области, предвидени в Договорите (5), преодолявайки ситуациите на блокаж вследствие на изискването за единодушие, които често са водили ЕС до политическа и икономическа безизходица.

1.4

ЕИСК счита, че една от силните страни на предложението е фактът, че ДФС се състои от широка данъчна основа и две ниски данъчни ставки, което намалява неговите негативни изкривяващи ефекти. ЕИСК смята, че въвеждането на данъка в зоната ЕС11+ ще благоприятства създаването на единен финансов пазар. Поради това счита за подходящо данъкът да бъде въведен от 1 януари 2014 г., отхвърляйки като нецелесъобразно евентуалното му постепенно въвеждане.

1.5

ЕИСК счита, че за да се постигне максимално въздействие на данъка върху икономическия растеж, е целесъобразно постъпленията от него да бъдат използвани за финансиране на инвестиционна програма на национално и европейско равнище, която да гарантира възстановяването на икономиката и заетостта в краткосрочен план.

1.6

ЕИСК отбелязва със задоволство, че за да се неутрализира или поне да се сведе до минимум рискът от преместване на финансовите дейности, в новото предложение за ДФС Комисията е обвързала предложения в първоначалния вариант принцип на установяване или на териториалност с принципа на мястото на издаване („issuance principle“), който беше предложен от Европейския парламент и категорично подкрепен от ЕИСК в негово предходно становище (6). ЕИСК отбелязва, че кумулативното прилагане на тези принципи би могло да означава, че в някои случаи финансовите институции на неучастващите държави членки също се облагат с данъка. Поради тази причина ЕИСК счита, че е подходящо – в съответствие с предложението на Европейския парламент – да се пристъпи към по-задълбочено разглеждане на въпроса и да се започнат подходящи преговори с третите държави, за да се улесни събирането на ДФС.

1.7

В съответствие с позицията на Европейският парламент ЕИСК счита, че принципите за установяване и място на издаване следва да бъдат допълнени с „принципа на собствеността“. Това може да направи избягването на ДФС рисковано и скъпо, както и да гарантира по-доброто прилагане на този данък.

1.8

ЕИСК оценява положително внесените от Комисията промени, с които се цели да се подобри прилагането на данъка, като се противодейства на избягването на данъчното облагане и укриването на данъци. ЕИСК е съгласен с предвиденото изключване на сделките на първичния пазар, свързани с дялови единици в предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (Units of undertakings for collective investments in transferable Securities - UCITS) и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) (Alternative investment funds – AIF), с цел да се благоприятства финансирането на предприятията.

1.9

ЕИСК изразява съжаление, че се предвижда оценка на микро- и макроикономическите последици от прилагането на ДФС едва три години след влизането в сила на разглеждания законодателен акт и отправя искане за извършване на постоянен контрол и проверки (ежегодно наблюдение) от страна на Комисията. Това ще даде възможност за извършване на незабавна оценка на последиците от ДФС, което ще позволи да се предложат своевременно евентуални корекции в прилагането на ДФС.

1.10

ЕИСК, който по-рано разкритикува недостатъчната документация за оценка, придружаваща първоначалното предложение за ДФС, приветства факта, че Европейската комисия е взела мерки за частично справяне с този недостатък. ЕИСК подчертава, че що се отнася до количествената оценка на последиците от предложенията, Комисията трябва да подобри сегашните модели, като ги адаптира в съответствие с оценката на възможните алтернативи на политиката. Приканва по-конкретно службите на Комисията да изготвят, при възможност, оценки, свързани с действителните характеристики на формулираните конкретни предложения.

1.11

ЕИСК изразява съжаление, че ДФС няма да се прилага във всички 27 държави членки на ЕС, което лишава бюджета на ЕС от един от основните стълбове на системата на собствените ресурси. Тази система трябваше да даде възможност да се гарантира отново финансовата автономия на ЕС, както беше първоначално установено в член 201 от Римския договор.

1.12

ЕИСК подчертава, че при прилагането на ДФС органите за управление трябва, посредством необходимата координация между държавите членки, да сведат до минимум рисковете от избягване на данъчното облагане и укриване на данъци и да намалят административните разходи за управление.

1.13

Макар че отново изтъква необходимостта от внимателно наблюдение на въздействието на данъка върху пенсионните фондове и бъдещите пенсионери – бенефициери на тези фондове, ЕИСК не настоява за тяхното изключване от обхвата на ДФС.

1.14

В изпълнение на своята роля на консултативен орган на Комисията, Европейския парламент и Съвета, ЕИСК потвърждава намерението си да поеме ангажимента да извършва постоянно наблюдение на процеса, чрез който предложението на Комисията ще бъде трансформирано в законодателство.

2.1

Предложената от Европейската комисия директива (7) се припокрива с предишното предложение, изготвено през септември 2011 г. (8) Макар и да не беше подкрепено единодушно от Съвета, това предложение стана повод 11 държави членки на ЕС да отправят, на 28 септември 2012 г., официално искане до Комисията да приложи засилено сътрудничество във връзка с въвеждането на ДФС.

2.2

След като оцени осъществимостта на това искане и постанови, че засиленото сътрудничество относно ДФС не би оказало отрицателно въздействие върху вътрешния пазар или върху задълженията, правата и правомощията на неучастващите държави членки, през октомври 2012 г. Комисията излезе с решение за одобрение, което беше предадено на Европейския парламент през декември 2012 г. и одобрено от Съвета по икономически и финансови въпроси през януари 2013 г.

2.3

Предложението на Комисията по същество се припокрива с първоначалното предложение. Внесени са някои промени, които имат за цел: i) постигане на по-голяма нормативна яснота и ii) укрепване на разпоредбите за борба със злоупотребите и избягването на данъчното облагане, както беше поискано от 11-те държави членки.

2.3.1

Потвърждават се и се подсилват трите първоначални цели: i) да се укрепи единният пазар, като се премахнат различните национални подходи; ii) да се гарантира, че финансовият сектор дава своя принос, наравно с останалите сектори, към държавните приходи; iii) да се насърчат инвестициите на финансовата система в реалната икономика.

2.3.2

Както и в първоначалното предложение, предвидената данъчна основа е широка, а минималните данъчни ставки – ниски: 0,1 % за финансовите сделки, свързани с акции, облигации, дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, инструменти на паричния пазар, договори за обратно изкупуване, договори за предоставяне на ценни книжа в заем; и 0,01 % за финансовите сделки, свързани с договори за деривати.

2.3.3

За да не се възпрепятства нормалното функциониране на реалната икономика, данъкът няма да се прилага спрямо: i) ежедневните финансови дейности на гражданите и предприятията (заеми, плащания, застраховки, депозити и т.н.); ii) традиционните инвестиционни банкови дейности в рамките на набирането на капитал или други финансови операции, осъществявани в рамките на преструктурирания; iii) други дейности, свързани с рефинансиране, паричната политика и управлението на публичния дълг; iv) други сделки на първичния пазар, свързани с дялови единици в ПКИПЦК и АИФ. Това означава, че ще бъдат изключени сделките с Европейската централна банка, с централните банки, с Европейския инструмент за финансова стабилност (European Financial Stability Facility), с Европейския механизъм за стабилност (European Stability Mechanism), както и операциите с Европейския съюз.

2.3.4

В предложението се потвърждава принципът на установяване или на териториалност, съгласно който ако участващата в операцията финансова институция е установена в зоната на прилагане на ДФС или действа от името на организация, установена в тази зона, сделката се облага с данъка независимо от географския район, в който е била осъществена.

2.3.5

Като мярка срещу опитите за прехвърляне на дейността извън зоната на прилагане на ДФС се въвежда принципът на мястото на издаване, който беше поискан от Европейския парламент и подкрепен от ЕИСК. Съгласно този принцип сделката се облага с ДФС тогава, когато финансовият продукт, който е предмет на сделката, е издаден от една от 11-те държави членки, участващи в засиленото сътрудничество, независимо от факта, че страните по сделката са установени извън зоната на прилагане на ДФС или мястото, където се осъществява сделката.

2.3.6

Едновременното действие на двата принципа (на установяване и на мястото на издаване) ще неутрализира или поне ще намали значително склонността към прехвърляне на дейността извън зоната на прилагане на ДФС с цел избягване на данъка. За да избегне данъка, финансовата институция на практика ще трябва да се откаже от клиентите си, установени в зоната на прилагане на ДФС, и да преустанови операциите си с всички финансови продукти, издадени в тази зона. Следва да се припомни, че именно в тази зона са концентрирани две трети от БВП на Европейския съюз и 90 % от БВП на еврозоната. Този фактор обезсмисля всяка стратегия, предвиждаща прекратяване на операциите с този пазар, където уеднаквяването на данъчното облагане на финансовите пазари ще допринесе значително за осъществяването на единния пазар.

2.3.7

Според изчисленията на Комисията постъпленията от данъка би следвало да възлязат на 30-35 млрд. евро годишно. Това се равнява на около 60 % от постъпленията, които се предвиждаха при прилагане на данъка във всички държави членки на ЕС (57 млрд. евро). Предвижда се 13 млрд. евро от тях да бъдат постъпления от акции и ценни книжа, а 21 млрд. евро – от деривати.

3.1

През последните години редица държави членки на ЕС одобриха прилагането на различни форми на ДФС, което повиши риска от задълбочаване на разликите в данъчното облагане с негативни последици за вътрешния пазар (тесни данъчни основи, различни форми на изключване). Въвеждането на регионален ДФС ще спомогне за изграждането на действително единен финансов пазар без нарушения на конкуренцията, предизвиквани от неефективните данъчни системи.

3.1.1

С оглед на това ЕИСК счита, че ДФС би трябвало да влезе в сила, като се спази предвиденият от Комисията срок (1 януари 2014 г.), без да се предвижда някаква форма на постепенно въвеждане, което, предвид действащото национално законодателство в държавите членки от зоната ЕС11+, би могло да доведе до забавяния и проблеми от технически характер.

3.2

Макар и целесъобразно, въвеждането на ДФС в 27-те държави членки на ЕС не се оказа осъществимо; затова неговото прилагане посредством засилено сътрудничество – което не оказва негативно въздействие върху неучастващите държави членки – изглежда е пътят, по който може да се гарантира бъдещото му прилагане на европейско и световно равнище.

3.3

Неприлагането на данъка във всички държави членки на ЕС в някои случаи може да доведе до двойно данъчно облагане в неучастващите страни. Този проблем засяга малка част от сделките и би могъл да бъде решен посредством двустранни споразумения за нетиране.

4.1

ЕИСК подчертава, че службите на Комисията промениха значително първоначалната си оценка на дългосрочното макроикономическо въздействие (за период от 40 години) на ДФС върху европейската икономика – от оценка с отрицателен знак от порядъка на – 1,76 % до положителна прогноза за около + 1,0 %.

4.1.1

Придружаващата първоначалното предложение оценка беше променена, като в нея бяха включени последиците от предложените реални данъчни ставки, както и „смекчаващите“ въздействия. Това позволи повишение от – 1,76 % до – 0,53 % от БВП (9).

4.1.2

Впоследствие Комисията внесе допълнителни промени в оценката, тъй като прецени, че не са били отчетени специфичните характеристики на предложението и че оценката е била изготвена въз основа на нереалистични работни хипотези (например, че всички нови инвестиции на предприятията ще се финансират с инструменти, облагани с ДФС). Чрез тази корекция действителното дългосрочно въздействие върху БВП се понижи допълнително до – 0,28 %. В рамките на този анализ Комисията изготви допълнителна оценка на въздействието, в която бяха отчетени и последиците, свързани с използването на постъпленията от ДФС като алтернатива на други форми на данъчно облагане или като възможен инструмент за публични инвестиции. Според тази оценка, която предвижда постъпления от 0,16 % от БВП, въздействието на ДФС върху БВП вече е положително и варира между 0,2 % и 0,4 % (10).

4.1.3

Тази последна хипотеза обаче също би трябвало да се разглежда като ограничаваща, тъй като, що се отнася до общите постъпления, не взема под внимание аспекта, свързан с данъка върху дериватите, който за сметка на това е включен в предложението на Комисията и който би повишил общите приходи от 0,16 % до 0,4 % от БВП с произтичащото от това положително въздействие на ДФС върху БВП от порядъка на 1 % (11).

4.2

Според изготвения от Комисията анализ въвеждането на ДФС може да бъде максимално ефективно за икономиката на ЕС, ако постъпленията от него – както на европейско, така и на национално равнище – бъдат използвани за финансиране на програма за публични инвестиции, която да може да допринесе за повишаването на икономическия растеж и заетостта.

4.3

През последните пет години, които съвпаднаха с кризата, ЕИСК изготви редица становища, в които изтъкна необходимостта от възстановяване на равновесието на европейските макроикономически политики, като се даде предимство на политиките за инвестиране в растежа и заетостта (12). Ако бъдат последвани препоръките на ЕИСК, постъпленията от прилагането на ДФС, биха могли да бъдат максимално ефективни именно ако бъдат използвани за финансиране на мащабна инвестиционна програма на национално и европейско равнище.

4.4

ЕИСК счита, че една от силните страни на предложението е фактът, че ДФС е с широка данъчна основа и две ниски данъчни ставки. Тази характеристика може да сведе до минимум отрицателните последици от данъци, които, ограничавайки сферите на облагане и повишавайки ставките, биха довели до сериозни нарушения на пазарите. С оглед на това от една страна ЕИСК счита, че следва да се ограничи максимално изключването както от данъчната основа, така и на данъчно задължените лица, а от друга страна насърчава 11-те участващи държави членки да приемат подход, чрез който, прилагайки предложените данъчни ставки, се цели осигуряване на истински единен пазар.

4.5

ЕИСК счита за подходящо да се въведе „принцип на собствеността“, по силата на който една финансова сделка, при която се избягва ДФС, не е правно приложима и не води до прехвърляне на собствеността на съответния финансов инструмент.

4.6

ЕИСК е съгласен с предложението за изключване от данъчната основа на сделките, свързани с дялови единици в ПКИПЦК и АИФ, в качеството им на инструменти, пряко свързани с финансирането на предприятията, както и за да се осигури съответствие с разпоредбите на Директива 2008/7/ЕО. Комитетът подчертава, че прогнозираното намаление на приходите вследствие на това изключване може да достигне около 4 млрд. евро.

4.7

Макар и да осъзнава необходимостта от упражняване на контрол върху евентуалния натиск върху лихвените проценти по държавния дълг, ЕИСК е съгласен с предложението да се запази изключението за държавните ценни книжа, емитирани на първичния пазар, и облагането на търговските операции с държавни ценни книжа на вторичния пазар; във връзка с това счита за подходящо на вторичния пазар да бъдат изключени само институциите, упълномощени от публичните власти да извършват операции, свързани с управлението на държавния дълг.

4.8

Що се отнася до пенсионните фондове, ЕИСК вече е изтъквал необходимостта въздействието на ДФС върху пенсионните фондове да бъде подложено на специално наблюдение. Изключването от данъчната основа на ПКИПЦК и АИФ, както и необлагането с данък на държавните ценни книжа на първичния пазар, е определено положителен факт за пенсионните фондове предвид структурата на техните портфейли.

4.9

Макар че отново потвърждава необходимостта от внимателно наблюдение на въздействието на данъка върху пенсионните фондове и бъдещите пенсионери – бенефициери на тези фондове, ЕИСК не настоява за тяхното изключване от обхвата на ДФС.

4.10

Без да подкопава ликвидността на системата, прилагането на ДФС насърчава пенсионните фондове да инвестират в дългосрочни стратегии, намалявайки дестабилизиращите фактори като високочестотните финансови сделки (13).

4.11

При прилагането на новия данък следва да се обърне особено внимание на въпроса за административното управление, за да се сведат до минимум както рисковете от укриване на данъци и избягване на данъчното облагане, така и административните разходи за държавите членки и данъчно задължените лица. С оглед на това при изготвянето на актовете за изпълнение, свързани с методите на плащане и проверка на данъка, държавите членки и Комисията следва да се погрижат да сведат до минимум административните разходи и да следят внимателно тяхното развитие. Заради последиците от предложението ЕИСК приканва също така Комисията да предложи механизми за сътрудничество между финансовите институции на неучастващите държави членки и държавите членки – бенефициери на данъка.

4.12

ЕИСК, който по-рано разкритикува недостатъчната документация за оценка, придружаваща първоначалното предложение за ДФС, приветства факта, че Комисията е взела мерки за частично справяне с този недостатък посредством седемте обяснителни бележки към оценката на въздействието, придружаващи предходното предложение (14), към които трябва да се добави оценката на въздействието, приложена към настоящото предложение (15). И все пак ЕИСК подчертава, че все още няма достатъчно аналитична и описателна документация относно актуалното състояние на данъчното облагане на финансовите пазари и относно постъпленията в различните държави, и по-конкретно в страните от ЕС11+. В частност би било целесъобразно да се изготви по-широка оценка на възможните последици за спестителите и бъдещите пенсионери, в която да бъдат взети предвид различните варианти за прехвърляне на данъка.

4.13

ЕИСК подчертава, че що се отнася до количествената оценка на въздействието на предложенията, Комисията трябва да подобри сегашните модели, като ги адаптира в съответствие с оценката на възможните алтернативи на политиката. С оглед на това ЕИСК приканва службите на Комисията да изготвят, при възможност, оценки, свързани с действителните характеристики на формулираните конкретни предложения.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/42

1.1

ЕИСК изразява несъгласие с аргументите, изложени от Комисията като обосновка на настоящото предложение. При отсъствието на научни данни в подкрепа на твърдението, съгласно което различията в наказанията по отношение на подправянето на парични знаци биха насърчавали търсенето на най-благоприятната правна система (явлението „forum shopping“) от страна на фалшификаторите, Комитетът не смята, че е абсолютно оправдано да се преразглежда Рамковото решение от 2000 г. с цел да се въведе минимален размер на наказание в рамките на ЕС, чийто очакван „възпиращ ефект“ му изглежда спорен.

1.2

ЕИСК отбелязва, че под прикритието на минимални правила предложението за директива всъщност въвежда пълен репресивен арсенал в служба на борбата с подправянето на парични знаци, което сякаш превишава разрешеното в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), още повече, че засяга и компетентността и процедурата.

1.3

Комитетът поставя под въпрос необходимостта от такъв репресивен подход, който по дефиниция може да накърни основните права и свободи. Освен това той поставя под съмнение неговата ефективност, тъй като независимо от определянето на минимален размер на наказанието, наказанието ще бъде винаги предмет на различно тълкуване в зависимост от правните традиции на държавите членки и дискреционните правомощия на съдията.

1.4

Като цяло ЕИСК изразява неодобрение, че предложението за директива не отчита в достатъчна степен, както обаче се изисква в член 82, параграф 2 от ДФЕС, различията в правните традиции и системи, по-специално във връзка с въздействието на нейните разпоредби върху индивидуалните права и свободи.

1.5

Като институция, представляваща европейското гражданско общество, ЕИСК обръща внимание на факта, че извършителите на нарушения могат да бъдат добросъвестни граждани, които след като са получили без да знаят подправени пари, са принудени да се освободят от тях. Посочвайки, че съществува риск от налагане на непропорционални мерки на тези хора, които от жертви неволно се превръщат в „престъпници“, Комитетът смята, че освен поведението, изключително важен елемент, който трябва да се вземе предвид, е намерението – нещо, което не е достатъчно подчертано в съображенията на предложението за директива.

1.6

ЕИСК изразява безпокойство, че в областта на процедурата в предложението за директива не се предвижда степенуване на способите, използвани от разследващите органи, в зависимост от тежестта на нарушението – така, както е направено при определянето на наказанията. Комитетът смята също, че в предложението за директива е необходимо да се уточни, че до способите за разследване, приложими в сферата на организираната престъпност, трябва да се прибягва единствено при най-тежките нарушения.

2.1

Настоящото предложение за директива подсилва настоящата рамка, целяща наказателно преследване на подправянето на парични знаци както на еврото, така и на другите валути. Като допълва за територията на ЕС разпоредбите на Женевската конвенция от 1929 г., която изисква държавите членки да бъдат договарящи страни, настоящото предложение заменя Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета, самото то изменено с решението от 2001 г. (2001/888/ПВР), към което добавя някои важни разпоредби.

2.2

Негова цел е борбата срещу явлението „forum shopping“ на което, според оценката на въздействието, изглежда се подчинява стратегията на престъпните мрежи, в търсене на законодателството с най-малка строгост. За тази цел и въз основа на член 83, параграф 1 от ДФЕС, с предложението се установява общ минимален праг на наказанието, изразяващ се в най-малко шест месеца лишаване от свобода за производство и разпространяване на подправени парични знаци (за суми над 10 000 евро). В същото време вече предвидената в случай на производство максимална присъда от най-малко осем години лишаване от свобода разширява обхвата си и до случаите на разпространение (за суми над 5 000 евро).

2.3

Когато нарушенията са извършени за облагодетелстване на юридически лица, те ще подлежат на санкции, вариращи от лишаване от дадено преимущество или държавна помощ, до закриване.

2.4

Настоящото предложение прави по-строга настоящата рамка и по отношение на процесуалното право. Службите, занимаващи се с разследване и преследване, могат да прибягват до способите за разследване, използвани в борбата с организираната престъпност или други форми на тежка престъпност. Освен това съдебните власти ще са длъжни да предават по време на производството образци на иззетите подправени парични знаци за технически анализ за откриване на фалшификати в обращение.

2.5

Накрая, в предложението се предвижда, че всяка държава членка, чиято парична единица е еврото, трябва да разполага с универсална компетентност по отношение на свързаните с еврото престъпления, извършени извън територията на Европейския съюз, ако извършителят е на територията на тази държава членка или ако подправените евробанкноти, свързани с престъплението, са открити в нея.

3.1

Макар и да признава, че подправянето на еврото, което се извършва с все по-сложни и усъвършенствани средства, е тревожно явление, срещу което е важно да се води ефективна борба, ЕИСК изразява сериозни резерви както по отношение на съдържанието, така и на обосновката на настоящата инициатива.

3.2

Посочвайки липсата на научни данни, за което свидетелства оценката на въздействието, ЕИСК не е убеден от аргумента „forum shopping“, въз основа на който Комисията е изготвила предложението си за директива. Според него не е сигурно, че разликата в размера на наказанията в рамките на ЕС обяснява по какъвто и да било начин увеличаването на броя на подправените парични знаци, нито че националното законодателство в областта на наказателното правоприлагане приоритетно определя избора на мястото на действие на фалшификаторите. За да се обясни местоположението на печатниците за подправени парични знаци, трябва да се вземат под внимание други фактори от материално или логистично естество.

3.3

Също така при липсата на точен анализ в подкрепа на твърдението, че разликата в размера на наказанията в рамките на ЕС би била в ущърб на правоприлагането и съдебното сътрудничество и на ефикасността на борбата срещу подправянето на пари в трети страни, ЕИСК си задава въпроси относно самите основания на настоящото предложение за директива.

3.4

Освен това Комитетът държи да подчертае, че мерките, взети въз основа на тези аргументи, биха създали един особено тежък репресивен механизъм. Освен че определя всички нарушения, свързани с подправянето, и че установява минимални, но и максимални наказания по отношение на нарушението, свързано с разпространение, предложението за директива засяга и ключови аспекти на компетентността и процедурата.

3.5

ЕИСК си задава въпроси най-вече относно наличието на тези разпоредби, свързани с компетентността и процедурата, които излизат извън посоченото в обяснителния меморандум на предложението и позволеното от член 83, параграф 1 от ДФЕС, а именно, създаването на „минимални правила относно определянето на престъпленията и на наказанията“. Още повече, че в него се отбелязва, че разпоредбите, предвиждащи прилагането на извънредни мерки, са с изключително широк репресивен обхват, тъй като водят до създаването на универсална компетентност (която по дефиниция е дерогационна спрямо общите решения) както по отношение на престъпленията, свързани с подправяне на еврото, така и на прилагането на съществуващите във връзка с организираната престъпност способи за разследване.

3.6

Според ЕИСК последното създава най-много затруднения. Не се прави разграничение в зависимост от тежестта на нарушенията, определени в предложението за директива, за да се оправдае прибягването до способи на разследване, използвани спрямо организираната престъпност. Комитетът смята, че такава разпоредба крие риск от сериозно изкривяване на принципа на пропорционалност и нарушаване на основните права (1).

3.7

Загрижен за предотвратяването на някои отклонения, ЕИСК държи да напомни на европейския законодател необходимостта да се вземат предвид всички държави членки и техните демократични традиции, били те отдавна или наскоро създадени, и тяхната чувствителност спрямо зачитането на индивидуалните свободи.

3.8

По-общо погледнато ЕИСК припомня, че изграждането на европейско наказателно пространство изисква едновременното укрепване на правата на защитата, по-специално в рамките на Евроюст и Европол, с цел да се отговори на изискването за спазване на основните права, залегнали в договорите (член 67, параграф 1 и член 83, параграф 3 от ДФЕС).

3.9

Като институция, представляваща европейското гражданско общество, ЕИСК обръща внимание на факта, че извършителите на нарушения могат да бъдат добросъвестни граждани, които, след като са получили без да знаят подправени пари, са принудени да се освободят от тях. Посочвайки, че съществува риск от налагане на непропорционални мерки на тези хора, които от жертви неволно се превръщат в „престъпници“, Комитетът смята, че освен поведението, изключително важен елемент, който трябва да се вземе предвид, е намерението – нещо, което не е достатъчно подчертано в съображенията на предложението за директива.

3.10

ЕИСК признава, че степенуването на наказанията, предвидени в настоящото предложение, в зависимост от размера на иззетата сума (по-специално член 5, параграф 2), дава възможност за частично съобразяване с гореописаните случаи. Въпреки това той продължава да смята, че в предложението не е избегнат рискът от сериозни нарушения на индивидуалните свободи. То сякаш не отчита многообразието на традиции и правни системи в рамките на ЕС и, по-специално, спецификата на системите за разследване, при които разследваното лице, включително в случаите на леки престъпления, може да престои в полицейския арест доста дълго, докато му започне делото.

4.1

По отношение на разпоредбата за установяване на минимален праг от шест месеца лишаване от свобода (член 5, параграф 4 от предложението) и при положение, че тя е водещата мярка на предложението, от която се очаква да се даде отговор на аргумента за търсенето на най-благоприятната правна система, ЕИСК поставя под въпрос полезността ѝ, тъй като директива, която по дефиниция е насочена към законодателя, а не към съдията, не може да наложи действителното произнасяне на присъдата. Във връзка с това ЕИСК със задоволство отбелязва, че в обяснителния меморандум на предложението се припомнят принципите на необходимото индивидуализиране на наказанието – принцип, утвърден от Съда на Европейския съюз – и на пълната свобода на преценка на съдията.

4.2

Комитетът желае също да добави, че предложението за минимално наказание, дори и незадължително, е в противоречие с правната традиция на някои държави членки, които не предвиждат минимални наказания, с изключение на случаите, в които произнасянето на присъда е задължително.

4.3

Текстът на член 9 на предложението би трябвало да се измени, както следва: „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, звената или службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, разполагат с ефективни способи за разследване, като например използваните в случаи, свързани с организираната престъпност или с други тежки престъпления“.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/45

1.1

ЕИСК посреща с резерви двете съобщения на Комисията относно „Към задълбочен и истински Икономически и паричен съюз“, и по-конкретно „Въвеждане на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност (ИКК)“ (1) и „Предварителна координация на важните реформи в икономическата политика“ (2). В тях продължава дебатът по два въпроса, повдигнати в „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз — Начало на дебат на европейско равнище“ (3), а именно по въпросите за завършването на рамката за управление на координацията на икономическите политики.

1.2

Комитетът изразява разочарование, че в тези съобщения се дават малко допълнителни подробности за концепциите, които вече са описани в подробния план, което затруднява оценяването им.

1.3

Комитетът изразява загриженост, че допълнително се усложнява наборът от вече достатъчно много инструменти за икономическо управление, сред които са Пактът за стабилност и растеж (ПСР), фискалният пакт, пакетът от шест законодателни акта, пакетът от два законодателни акта, стратегията „Европа 2020“, Европейският семестър, годишният обзор на растежа (ГОР), докладът за механизма за предупреждение (ДМП), националните програми за реформи (НПР), програмите за стабилност и сближаване (ПСС), специфичните за отделните държави препоръки (СДП), процедурата при прекомерен дефицит (ППД), процедура при макроикономически дисбаланси (ПМД) и др., като добавената стойност е относително малка.

1.4

Като признава, че тези две предложения биха били от помощ на държавите членки, които изпитват затруднения, Комитетът изразява загриженост, че тяхното въздействие за възстановяване на растежа и капацитета на най-нуждаещите се области може да бъде ограничено или забавено, тъй като основното ударение е поставено върху това мерките да бъдат също от полза и за цялата еврозона.

1.5

Комитетът изразява съмнение, че държавите членки биха се съгласили с въвеждането на нов инструмент за финансиране на ИКК, както и относно добавената му стойност спрямо съществуващите структурни фондове.

1.6

Комитетът се пита какви същностни елементи ще добави към Европейския семестър предложената предварителна координация и какъв ще бъде допълнителният бюрократичен товар, произтичащ от тях.

1.7

Комитетът изразява загриженост, че филтрите за предварителна координация биха могли да възпрепятстват предприемането от държавите членки на мерки за реформи, тъй като променят относителната конкурентоспособност на друга държава членка.

1.8

Комитетът смята, че в предварителната координация не бива да се засяга разпространението на последиците чрез финансовите пазари; вместо това всички усилия трябва да бъдат насочени към създаването на Банков съюз.

1.9

Комитетът смята, че предложенията, насочени към задълбочаване на ИПС, са изключително важни за бъдещето на Европейския съюз; поради това Комитетът би желал дебатът да продължи, както и да направи предложения в следващ момент с напредване на събитията.

2.1

Контекст: В своето съобщение Комисията предлага взаимно договорени споразумения и солидарен механизъм да бъдат предоставени на разположение на подложените на особен натиск държави членки от еврозоната, които имат нужда от национални структурни реформи за повишаване на конкурентоспособността и растежа — реформи, които, ако не бъдат приложени, биха довели до неблагоприятни последици върху други държави членки от еврозоната. Това би била специално предназначена система за финансова подкрепа, която отначало би могло да се финансира от многогодишната финансова рамка (МФР) и в последствие от нов фонд/финансов инструмент, основан на брутния национален доход (БНД), чрез който да се изгради фискален капацитет.

2.2

Комитетът се затруднява да прецени кои са положителните страни на предложения ИКК, без да разполага с количествено измерение на предложения обем или мнение за това дали държавите членки биха подкрепили такъв фонд. От предложението в началото фондът да се захранва от МФР може да се заключи, че той ще бъде малък и без особено въздействие.

2.3

Като има предвид големите затруднения при договарянето на МФР за 2014-2020 г., Комитетът изразява съмнение, че държавите членки биха се съгласили да въведат нов финансов инструмент в посока на по-голям фискален капацитет, основан на БНД, за финансиране на ИКК.

2.4

Комитетът изразява съгласие, че има полза от взаимноизгоден и ускоряващ механизъм за конвергенция, но поставя под въпрос необходимостта от въвеждане на нов инструмент — ИКК, при положение че не е ясно каква стойност добавя той към подкрепата от съществуващите структурни фондове като Кохезионния фонд или Европейския социален фонд (ЕСФ).

2.5

Договорната същност на предложения инструмент е сякаш почти същата като договорната същност, която вече съществува при изплащането на структурните фондове. Необходимо е да се дадат конкретни примери за подлежащи на финансиране проекти с въздействие върху други области и по какво те се различават от проектите, които вече се финансират от други фондове. ЕИСК изразява загриженост, че неуспех при постигането на резултати от избраните проекти по ИКК би могъл да има други последици за финансирането на проектите от НПР. Важно е този предложен инструмент видимо да добавя стойност, а не да доведе до още един слой бюрокрация.

2.6

ИКК е замислен като инструмент за еврозоната, за чието функциониране е крайно необходима по-голяма икономическа конвергенция. Предвид малкият размер на фонда, Комитетът предлага той да бъде предназначен само за онези държави членки от еврозоната, които изпитват затруднения, без да се изключва възможността да се подкрепят проекти с особено положително трансгранично въздействие. Най-вече е необходимо той да бъде насочен към онези държави, чиито икономически дисбаланси се считат за особено опасни за функционирането на еврозоната. Не е ясно защо държавите членки, които са включени в програма за реформи, биха били изключени от тази форма на подкрепа, след като те очевидно най-много се нуждаят от финансова подкрепа.

2.7

Ако Европейският семестър функционира по план и специфичните за отделните държави препоръки бъдат подложени на обсъждане от националните парламенти, трябва да се вземат необходимите мерки, така че когато едно правителство сключи договорно споразумение по предложения ИКК, то да бъде обсъдено преди това в парламента според обичайната практика на съответната държава членка, като всяка друга програма по структурен фонд. Комисията може да бъде поканена на обсъди или да говори пред национални/местни органи. В обсъжданията трябва да участва гражданското общество и по-конкретно социалните партньори, както при други съвместни проекти между ЕС и национално правителство. Трябва да се предвиди достатъчно време, така че парламентите и гражданското общество, по-конкретно социалните партньори, да могат да участват.

3.1

Контекст: В това съобщение Комисията ни припомня, че концепцията за предварителна координация на плановете за важни реформи в икономическата политика беше въведена от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Действащата рамка на ЕС за икономически надзор включва процес за координация на икономическите политики, но в нея не се предвиждат структурирано предварително обсъждане и координиране на плановете за важни икономически реформи. Съобщението е част от дебата, който в момента тече между заинтересованите страни, конкретно Европейския парламент, държавите членки и националните парламенти, относно осъществяването на предварително координиране.

3.2

Комитетът смята, че всяко смислено подобрение в координацията е желано, а в еврозоната то е необходимо. Комитетът приветства съобщението само по себе си, но признава, че координацията между политиките на отделните държави членки е много далече от истинско икономическо управление. Проблем за оценяването на предложението е, че в съобщението не се предоставят достатъчно подробности относно това какво представлява „важна икономическа реформа“. Какво се счита за важно и какво за маловажно? Сред основните изброени реформи се нареждат всички аспекти на единния пазар, включително финансовата и фискалната устойчивост.

3.3

Комитетът задава въпроса по какъв начин тази нова инициатива за координиране на важните икономически реформи ще се различава съществено от елементите на Европейския семестър — националните програми за реформа (НПР) и специфичните за отделните държави препоръки (СДП). Нейната добавена стойност трябва да е доказана спрямо вече натоварения график на Европейския семестър. Важно е от гледна точка на прозрачността и лесното прилагане да не се добавя още един етап на контрол и др. Комитетът смята, че този процес трябва да бъде включен в Европейския семестър и НПР, които трябва да получат повече тежест; предварителната координация би могла да бъде осезаем начин за постигането на това.

3.4

Комитетът приема, че би било полезно при новото предложение след постигането на съгласие с държава членка за насочените към нея препоръки Комисията и Съветът да предложат изменения в плановете за реформи на тази държава членка, ако се очаква прилагането им да има отрицателно въздействие върху Икономическия и паричен съюз или върху други държави членки. За демократичната легитимност обаче при новия процес се съблюдават националните правомощия за вземане на решение, като окончателното решение във връзка с плана за реформа се взема от самата държава членка. Следва да се предвиди възможността в консултациите да се включат националните парламенти и гражданското общество, по конкретно социалните партньори, както и необходимото за това време. Също така трябва да се гарантира, че националните парламенти приемат окончателното решение за осъществяването на реформите. Комитетът изразява загриженост, че демократичната легитимност се споменава само проформа, тъй като навсякъде другаде в процедурата при прекомерни дисбаланси могат да се прилагат санкции, когато Съветът прецени, че държава членка не е осъществила корективните действия, които са ѝ били препоръчани.

3.5

Целта на предварителната координация е да се постигне максимален ефект от положителното въздействие на важните икономически реформи в една държава членка към други държави членки, както и да се сведе до минимум отрицателното въздействие. Предлага се система от три филтъра въз основа на главните канали, по които се предава въздействието. Те пораждат у Комитета загриженост.

3.6

Първият филтър е търговията и конкурентоспособността. Ако една държава членка предприеме успешни реформи за подобряване на своята конкурентоспособност, то не е изключено това подобрение да е в ущърб на други държави членки. В съобщението трябва да се посочи подробно при какви условия Комисията би се намесила, за да разубеди дадена държава членка да не предприема такива мерки. Това само едностранен процес ли е? Комисията би ли направила препоръки на държава членка, която в миналото е предприемала мерки да подобри конкурентоспособността си, които сега водят до сериозен излишък, който вреди на еврозоната?

3.7

Относно втория филтър — странични ефекти чрез финансовите пазари, Комитетът изразява съмнения за неговата уместност. Комитетът смята, че би било много по-ефективно всички налични ресурси да се насочат към поетапно осъществяване на функциониращ Банков съюз.

3.8

За третия филтър, съображения във връзка с политическата икономика и вътрешната съпротива срещу реформи, са необходими обяснения. Съществува опасност очакваните „взаимни обучения“ и „обмен на най-добри практики“ — които сами по себе си са ценни, да се окажат също толкова неефективни, колкото и Лисабонската програма.

3.9

Комитетът смята, че са необходими по-убедителни аргументи дали сред реформите, обхванати от предварителната координация, трябва да влизат области, в които ЕС няма правомощия. Аргументите, в полза на това, че решението се взема от държавата членка, са неубедителни в светлината на споменатите по-горе процедури при макроикономически дисбаланси.

3.10

В рамките на предварителната координация трябва да се включи и социалното измерение, особено относно въздействието на важните икономически реформи спрямо равнището на безработицата.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/48

1.1

ЕИСК потвърждава и отново изтъква това, което вече заяви в своето становище (1) относно „Зелена книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар“ (2), и изразява съжаление, че Комисията само частично е възприела неговите заключения. В частност Комитетът отбелязва, че борбата с незаконния хазарт, който е основната заплаха от гледна точка на защитата на потребителите, не е приоритетът на съобщението.

1.2

ЕИСК призовава Комисията да включи сред приоритетите, на които съобщението възнамерява да даде отговор, създаването на нови работни места и защитата им в сектора, тяхното качество и потенциалната загуба на работни места във физическите хазартни игри в полза на тези по интернет.

1.3

Хазартните игри допринасят за повишаване на данъчните приходи на държавите членки. Финансирането на благородни каузи посредством националните лотарии и игралните домове подкрепя благотворителните, социалните и спортните дейности, насърчаването на туризма и съхранява културното, художественото и археологическото наследство. ЕИСК смята, че всички действия на европейско равнище в областта на хазарта трябва да имат за цел европейски социален модел, който да позволява на гражданите да се забавляват по здравословен и балансиран начин.

1.4

ЕИСК изразява сериозни опасения относно високите рискове за общественото здраве, които носят хазартните игри. Във връзка с това потвърждава искането си Комисията да изготви проучване и да извърши наблюдение на цялата територия на ЕС на пристрастяването и поведенческите отклонения, свързани с хазартните игри по интернет, и препоръчва на държавите членки да използват част от данъчните постъпления за финансиране на разяснителни кампании, превантивни мерки и лечение на зависимостта от игрите.

1.5

ЕИСК приветства решението на Комисията да работи за по-добро административно сътрудничество и обмен на информация, опит и добри практики между държавите членки и регулаторните органи.

1.6

ЕИСК е съгласен с определената от Комисията цел всяка държава членка да разполага със собствен регулаторен орган с конкретни правомощия, който да поддържа тясно сътрудничество със сходните органи в други държави.

1.7

ЕИСК счита, че е необходимо да се търси баланс между високотехнологичния и трансграничен характер на сектора и свързаните с него рискове във връзка с обществения и социален ред, със законността, прозрачността и здравето на гражданите посредством инициативи, които са по-обвързващи от предлаганите от Комисията препоръки.

1.8

ЕИСК отбелязва, че към момента не може да се предвиди специфична европейска нормативна уредба за сектора на хазартните игри по интернет. Макар и да подкрепя предлаганите от Комисията инициативи за ефективно сътрудничество между държавите членки, Комитетът се надява, че в някои области на споделена компетентност ще бъдат използвани по-ефективни нормативни инструменти, за предпочитане директиви, за защита на потребителите и на най-уязвимите групи и за борба срещу незаконните оператори и изпирането на пари. По този начин би се създала една минимална съвкупност от норми в областта на защитата на потребителите. Държавите членки трябва и в бъдеще да имат правото да създават, когато желаят да направят това, по-високи стандарти за защита на потребителите за техния национален пазар или да продължат да прилагат вече съществуващите по-благоприятни норми (3).

С оглед на това ЕИСК приканва Комисията, Европейския парламент и Съвета да предприемат действия, при спазване на принципа на субсидиарност, в следните области:

1.9

ЕИСК изразява задоволство от факта, че Комисията е приела неговото искане за разширяване на приложното поле на Директивата срещу изпирането на пари с включването на всички видове хазартни игри (4).

1.10

ЕИСК приветства намерението на Комисията да проучи възможностите, които предлага Регламентът за ИСВП (5), и се надява, че това ще спомогне да се подобрят административното сътрудничество между националните регулатори и обменът на данни между компетентните национални и европейски органи.

1.11

ЕИСК одобрява намерението на Комисията да изготви оценка на възможностите за обмен на лични данни между държавите членки, тъй като голямото количество данни, които операторите регистрират, могат да бъдат споделяни и кръстосвани с други данни, което би улеснило контрола от страна на компетентните органи.

1.12

ЕИСК счита, че е изключително важно държавите членки да започнат, в сътрудничество с регулаторните органи, разяснителни и информационни кампании за потребителите, за да пренасочат търсенето към законните игри по интернет. Тази инициатива трябва да бъде допълнена от мерки за борба с незаконните оператори, както и с публикуването на черни и/или бели списъци, съставени от националните регулаторни органи, за да се даде възможност на потребителите по-лесно да разграничават незаконните от лицензираните сайтове, като логото на националния регулаторен орган се поставя на началната страница в уебсайтовете за залагания.

1.13

За да се гарантира защитата на потребителите, ЕИСК отправя искане софтуерът, който се използва при хазартните игри по интернет, да бъде предмет на минимално, общо за целия ЕС сертифициране, извършвано от специализирани външни структури въз основа на едни и същи параметри и стандарти. Освен това Комитетът приканва Комисията и държавите членки да приемат европейски минимален стандарт за компютърните платформи за хазартните игри по интернет и призовава държавите членки да предприемат мерки, за да защитят данните на играчите и да позволят само тези методи на плащане, които предлагат по-добри гаранции за безопасност и проследяемост на транзакциите, свързани с игрите по интернет.

1.14

ЕИСК оценява изключително позитивно факта, че Комисията възнамерява да сформира експертна група по проблемите на хазартните игри по интернет с цел обмен на опит и добри практики в областта на киберпрестъпността, тъй като, макар и все още в начален стадий, тя е подходящ инструмент за стартиране на ефективно сътрудничество между държавите членки. ЕИСК би искал тази група да надхвърли сегашния си неформален характер и да се превърне в инстанция с ясно определени правомощия и задължения.

1.15

ЕИСК споделя мнението на Комисията, че е необходимо държавите членки да насърчат подходящото обучение на представителите на съдебната власт по проблемите, свързани с измамите и изпирането на пари посредством хазартните игри.

1.16

ЕИСК приканва Комисията да актуализира и преразгледа правилата относно областите на намеса, определени в съобщението, като вземе предвид постигнатия напредък в тяхното прилагане от страна на държавите членки – какво и как е било изпълнено и какви резултати са били постигнати на национално равнище.

1.17

ЕИСК отправя искане към държавите членки да предоставят мандат на Комисията да преговаря по и да подкрепя активно предложението за международна конвенция за защита и насърчаване на почтеността в спорта, преговорите по което ще започнат под егидата на Съвета на Европа.

2.1

В съобщението се съчетават необходимостта от спазване на европейското законодателство в областта на свободното предоставяне на услуги и защитата на определени групи.

2.2

Употребата на телематични приложения с директен мрежов достъп предизвика бум на хазартните игри по интернет, чието използване се разраства бързо. През 2011 г. общите приходи от хазартни игри по интернет в 27-те държави членки на ЕС възлизаха на 9,3 млрд. евро, което се равнява на 10,9 % от европейския пазар на хазартните игри; предвижда се до 2015 г. тези приходи да нараснат до 13 милиарда евро.

2.3

Благодарение на интернет европейските граждани на практика могат да имат достъп и да бъдат изложени в своята държава по местоживеене на услуги, които са класифицирани като нелегални, предлагани от един или повече оператори, които притежават лиценз в друга страна, независимо дали е държава членка на ЕС или не. Поради своя извънтериториален и международен характер тази ситуация не може да бъде регулирана от отделните държави членки, а изисква интегриран подход и по-тясно сътрудничество. За да се осигури защита на гражданите и потребителите, е от съществено значение да се приеме общо определение за „незаконни хазартни игри“. ЕИСК припомня, че предлагането на нелицензирани игри в държавата по местоживеене на играча или предлагането на игри без необходимия национален лиценз – било от оператор, който е установен и притежава лиценз в държава членка на ЕС, било от оператор от трета страна– е незаконно (6). Незаконен е и операторът, който е напълно неконтролиран и нерегламентиран.

2.4

Що се отнася до разграничаването между „нелицензиран“ и „незаконен“ оператор, се позоваваме на бележка под линия 15 от съобщението.

2.5

Комитетът приветства инициативата на Комисията да сформира експертна група по проблемите на хазартните игри с цел обмен на опит и добри практики между държавите членки, да проучи проблемите, произтичащи от незаконното използване на хазартни игри, и да насърчи специфичното и актуализирано обучение на представителите на съдебната власт, по-доброто информиране на потребителите и повишаването на законното предлагане.

2.6

Тези действия са първата полезна крачка в борбата срещу операторите, които работят незаконно, създавайки благоприятни условия за извършването на измами, престъпления и изпиране на пари.

3.1

В съобщението се изтъкват съществуващите различни национални нормативни уредби, и се предлагат мерки за определяне на приоритетни действия на национално и европейско равнище, както и дейности за сътрудничество между държавите. В него се набелязват възможни действия и препоръки, включително във връзка с координацията и административната интеграция между държавите.

3.2

Основната цел е да се гарантира, че националните нормативни уредби спазват и прилагат европейското законодателство, като се предлагат преки действия и се отправят препоръки към държавите членки. За тази цел Комисията:

3.3

Комисията счита, че е в интерес на държавите членки да прилагат ефективни политики за борба с измамите и изпирането на пари, както и за запазване на почтеността в спорта и защитата му от явления като уредени срещи, мачове и състезания, включително посредством обмен на опит в областта на киберпрестъпността и компютърните мрежи.

4.1.1

ЕИСК изразява дълбоката си загриженост във връзка с нарастващото разпространение на хазартните игри по интернет и изключителното увеличаване на предлагането на игри, което обхваща все по-широки слоеве от населението със сериозни последици за семейните доходи. Ето защо е необходимо да се постави ефикасна бариера пред различните форми на реклама, преди всичко за телевизионната, в интернет и по транспортните средства.

4.1.2

Предоставянето и ползването на транснационални услуги в областта на хазартните игри е икономическа дейност, която попада в обхвата на свободното движение на вътрешния пазар (член 56 от ДФЕС). Въпреки това член 52, параграф 1 от ДФЕС позволява ограничения на свободното предоставяне на услуги в съответствие с член 56, оправдани от съображения за опазване на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

4.1.3

ЕИСК припомня, че държавите членки носят основната отговорност за организиране и регулиране на хазартните игри в рамките на своята територия. Игрите са потенциално много опасни за потребителите и могат да бъдат използвани за престъпни цели, например за изпиране на пари, ако не са правилно регламентиран или ако разпоредбите не се прилагат стриктно. Във връзка с това, въпреки че хазартните игри подлежат на свободното предоставяне на услуги, съгласно член 49 ЕО (7), разликите между националните законодателства понастоящем не предоставят възможност за законодателство на ЕС относно хазарта по интернет. Макар и да подкрепя предлаганите от Комисията инициативи за ефективно сътрудничество между държавите членки, ЕИСК се надява, че в някои области (вж. параграф 1.8) ще бъдат използвани все пак по-ефективни нормативни инструменти, за предпочитане директиви, за защита на потребителите и на най-уязвимите групи и за борба срещу незаконните оператори и изпирането на пари.

4.1.4

Според установената обширната съдебна практика на Съда на Европейския съюз ограниченията за хазартните игри могат да бъдат оправдани от важни причини от обществен интерес като защитата на потребителите, предотвратяването на измами и подбуждането на гражданите към извършване на големи разходи, свързани с игри (8). Държавите членки могат да ограничат или да намалят трансграничното предоставяне на всички или някои видове онлайн хазартни услуги, поради цели от обществен интерес, насочени към осигуряване на защита във връзка с хазартните игри (9).

4.1.5

Услугите в областта на хазартните игри не се уреждат от единни правила в ЕС и националните законодателства се различават значително по културни, социални и исторически характеристики, специфични за всяка държава. Някои държави забраняват хазарта онлайн, други позволяват само няколко игри, други имат монопол управляван изключително от публичен или частен оператор. При липса на актуални данни за различните национални ситуации (10), ЕИСК призовава Комисията да изготви карти (картографиране) за държавите членки.

4.1.6

Както става ясно от съдебната практика на Съда на ЕС, държавите членки, които изберат контролираната либерализация на сектора, имат право да създадат система за лицензиране – предварително административно разрешение – което се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии въз основа на националността (11).

4.1.7

При хазарт по интернет е налице пряка връзка между потребителя и оператора, което увеличава рисковете от измами на оператори в ущърб на потребителите (12). Наличието на предлагането на незаконен, и следователно неконтролиран хазарт е сериозна заплаха за потребителите. Следователно стриктното прилагане от страна на държавите членки на мерките за борба с незаконните оператори предоставя основните гаранции и най-добрия инструмент за защита на потребителите.

4.1.8

Държавите членки са свободни да определят целите на своята политика в областта на хазарта и равнището на защита. Ограниченията, които налагат, все пак трябва да отговарят на условията на съдебната практика на Съда на ЕС, да са пропорционални, недискриминационни и да попадат в рамките на политика, прилагана системно и последователно.

4.1.9

Тъй като отделните държави членки имат различни закони и регламентирането на ЕС в областта на хазарта по интернет е все още невъзможно, е необходимо сближаване на разпоредбите и на държавите членки трябва да се помогне да осигурят спазването на действащите национални разпоредби за осигуряване на по-голяма правна сигурност както в областта на защитата на потребителите, на непълнолетните лица и уязвимите групи, така и в сектора на рекламата и борбата с изпирането на пари. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да обменят добри практики в борбата с незаконните оператори.

4.1.10

В съответствие с принципа на субсидиарност ЕС трябва да се намесва, когато неговите действия водят до по-добри резултати и осигуряват добавена стойност за регулаторните системи на държавите членки. С оглед на особеностите на сектора и промените, свързани с използването на интернет, ЕИСК смята, че това действие на ЕС би трябвало да приеме формата на в трайно сътрудничество между държавите членки и на насърчаване на добрите практики в борбата с незаконните оператори, борба, която изисква транснационални действия.

4.2.1

ЕС трябва да засили контрола, административното сътрудничество и действителното прилагане на законодателството в областта на хазарта по интернет и държавите следва да работят заедно, за да се постигне този резултат.

4.2.2

Важно е регистрираните от операторите лични данни да бъдат предоставяни на разположение и обменяни, за да се улесни контролът, като се гарантира защитата на данните. Следва да се насърчава административното сътрудничество между държавите посредством обмен на информация и използването на най-добрите практики за подобряване на обмена на знания и опит, за да се създаде чувство на доверие и взаимен интерес.

4.2.3

Сертифицирането на национално равнище на ИТ платформи за дистанционни игри гарантира надзора на пазара на хазарта. Важно е да се осъществява по-добро сътрудничество между държавите членки и във всяка държава да се създаде регулаторен орган за хазартните игри по интернет със специфични правомощия, които ще гарантират тясната координация на равнище ЕС.

4.2.4

Ще бъде необходимо да се оцени съответствието на националните политики с европейското законодателство и съдебната практика на ЕС, и прозрачността и недопускането на дискриминация на системите за лицензиране. В случай на несъответствие ще трябва да се прилагат процедури за нарушение.

4.2.5

ЕИСК счита, че превантивните и репресивните мерки, които държавите членки са приели досега за борба с хазартните игри по интернет, предоставяни от оператори без лиценз, не са достатъчни за борба с това явление. Ето защо Комитетът предлага да се определят национални нормативни рамки от принципи за гарантиране на законността и прозрачността на сайтовете, включително: идентифициране на незаконни сайтове и тяхното включване в „черен списък“; идентифицирането на сайтовете, разрешени съгласно законодателството на дадена държава членка, и включването им в „бял списък“; блокиране, закриване, отнемане на собствеността или премахване на незаконните сайтове (13); блокиране на финансовите потоци от и към тези сайтове, забрана за търговски съобщения и реклами на незаконни игри.

4.3.1

ЕИСК изразява съжаление, че искането му към Комисията и държавите членки за решителни мерки за ефективна борба срещу незаконните оператори, които са най-голямата заплаха за потребителите, е оставено без отговор в съобщението на Комисията. Ето защо призовава да се приемат възможно най-скоро решителни мерки за прилагане на добрите практики в областта на превенцията и борбата срещу незаконния хазарт.

4.3.2

През 2013 г. Комисията предвижда да приеме препоръка относно защитата на потребителите и отговорната реклама в сферата на хазарта, и определя четири области за намеса: да се предпазят потребителите от нерегламентирани и потенциално вредни оферти; да се предотврати достъпът на малолетни и непълнолетни лица до сайтовете; да се защитят други уязвими групи от населението и да се предотврати появата на свързани с хазарта поведенчески отклонения. Във тази препоръка, ЕИСК призовава Комисията да включи добрите практики в областта на борбата срещу незаконните хазартни игри и тяхната превенция след оценка, проведена на равнището на всяка държава членка, на най-вредните за потребителите форми на хазарт.

4.3.3

ЕИСК приветства факта, че в съобщението е отделено внимание на защитата на потребителите и на уязвимите групи хора, включително по отношение на рекламата и пристрастяването към хазарта. Във връзка с това подчертава необходимостта да се вземат мерки с високо равнище на защита и установява, че предвидените инструменти са твърде неефективни. Ето защо предлага да се приемат по-строги инструменти. В действителност, наличното предлагане на незаконен хазарт, по своята същност неконтролируемо и опасно, представлява най-голямата заплаха за потребителите и изисква всяка държава членка да определи твърди мерки за борба с незаконните оператори, които не спазват националното законодателство, което е първата и най-добрата гаранция за защита на потребителите.

4.3.4

Действията на Комисията трябва да имат за основна цел да се гарантира, че държавите членки упражняват своите правомощия и отговорности, като в целия ЕС и за всички оператори, получили разрешение да предлагат този вид услуга, установяват регулаторна рамка, която избягва хазартната зависимост и предвижда въвеждането на възрастовите граници за достъп до всякакви игри, забраната на хазарта на кредит за най-опасните форми на хазарт и залагания (онлайн казино, според залагания, залагания от типа „betting exchange“) и форми на реклама, насочени към малолетните и непълнолетните и уязвимите групи.

4.3.5

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни и решителни мерки на национално и европейско равнище срещу незаконното предлагане на игри. Призовава държавите членки да приемат мерки, като „черен списък“ и блокиране на незаконни сайтове, определянето на сигурни и проследяеми форми на плащане, блокиращи мерки за финансовите операции, както и абсолютната забрана на незаконната реклама. Във връзка с това следва да се отбележи, че ефективността на тези мерки зависи в голяма степен от тяхното съчетаване, като по този начин се засилва въздействието им срещу незаконните оператори.

4.3.6

Желателно е във всяка държава членка да се създаде регулаторен орган, който да има специалните правомощия да следи и да гарантира прилагането на европейските и националните стандарти за защита на потребителите, и да се бори с незаконния хазарт. Наличието на национални регулаторни органи е предпоставка за осъществяване на координация и за ефективно административно сътрудничество. Държавите членки трябва да следят дали тяхната система за регулиране, създадена в съответствие с националните им специфики и регулаторната им рамка, е в състояние да гарантира изпълнението. ЕИСК се призовава всяка държава членка да възложи на собствения регулаторен орган задачата за определи критериите за издаване на лицензи в рамките на собствения пазар.

4.3.7

Трябва да се създадат условия потребителите във всички държави членки на ЕС да могат да разграничават законните от незаконните сайтове, включително за да може да се подават жалби. Във връзка с това ЕИСК препоръчва всяка държава да изисква от всички оператори, получили разрешение за предоставяне на онлайн игри, да поставят на собствения си уебсайт на преден план и за постоянно номера на разрешителното и знак от националния регулаторен орган, който показва, че операторът има лиценз в дадената държава членка.

4.3.8

ЕИСК призовава за приемането на законодателство, гарантиращо най-широка защита на малолетните и непълнолетните лица, което да предвижда подходящи инструменти за установяване на възрастта и да гарантира ефективния контрол на този процес от страна на операторите. Родителите трябва да бъдат информирани за рисковете от използването на интернет и за филтрирането на програми у дома. Трябва да се приемат подходящи гаранции за защита на уязвимите хора, които прекарват много време у дома: пенсионери, домакини и безработни.

4.3.9

Настоящата криза кара все повече хора да играят онлайн с илюзията, че ще могат да решат икономическите си проблеми с лесни победи, но това носи големи рискове за психическото равновесие, тъй като се развива пристрастяване и обсесивно-компулсивно поведение. За борба с тези заболявания ЕИСК препоръчва част от данъците, събрани от хазарт, да бъде предназначена за разяснителни кампании и превантивни и лечебни процедури срещу зависимостта от игрите.

4.3.10

Положителна е целта на Комисията да внесе препоръка, въпреки че ЕИСК се надява на по-решителна и обвързваща намеса относно отговорната реклама на хазартни игри в допълнение към Директивата за нелоялните търговски практики, за да се предоставя правилна информация на потребителите. ЕИСК подчертава, че действията в тази област трябва да включват мерки срещу незаконните оператори като например забраната на реклама на оператори, които оферират без лиценз, издаден от националния регулаторен орган в страната, в която пребивава потребителят.

4.3.11

Необходимо е да се намери точният баланс между необходимостта от контролирано разрастване на разрешените игри – да може предлагането на игри да породи интерес у публиката в рамките на законните канали – и необходимостта да се намали максимално зависимостта от тези игри.

4.3.12

Рекламата трябва да стане по-отговорна и регламентирана, по-специално за защита на малолетните и непълнолетните лица, не само защото е изключително вредна за здравето, особено психическото, но и тъй като деформира реалността и подвежда, доколкото кара хората да мислят, че онлайн играта е „нормална“ и по този начин утвърждава вредно социално поведение.

4.3.13

Въпреки проекта Alice Rap (14) ЕИСК отбелязва, че все още не съществуват надеждни данни относно степента и разнообразието на патологиите, свързани с хазарта. Комитетът подчертава необходимостта от непрекъснато и постоянно наблюдение на произтичащите пристрастявания и увреждания, с цел да се натрупат задоволителни данни, които позволяват на националния законодател и на ЕС да предприемат ефективни мерки, насочени към борба и превенция на този проблем.

4.4.1

Проблемите, свързани с откриването на лица, които се занимават с хазарт от разстояние, както в случаи на тежки загуби, така и на големи печалби, и които следователно могат да замаскират изпиране на пари, трябва да бъдат решени посредством превантивното идентифициране на тези лица и създаването на специална сметка за игрите на даден играч.

4.4.2

Кражбата на самоличност е голям проблем, който е свързан не само с хазарта по интернет, но и с цялата система за обработка и обмен на данни, използвана в сферата на интернет и онлайн технологиите.

4.4.3

Генераторите на случайни числа трябва да бъдат до голяма степен сертифицирани, за да отговарят на принципа за непредсказуемост и в същото време да се гарантира, че настъпилото събитие е единствено възможното и че е невъзможно да се извършва измама. Това дава възможност за защита на играчите и поддържане на стандартите, които държавите приемат по отношение на печалбата.

4.4.4

За да се гарантира по-голяма сигурност на софтуера, който се използва за хазарта по интернет, ЕИСК предлага той да бъде предмет на минимално, общо за целия ЕС сертифициране, извършвано от специализирани външни структури въз основа на едни и същи параметри и стандарти, включително и за установяване и предотвратяване на незаконни „офшорни“ игри.

4.4.5

Форма на защита на достъпа до играта може да бъде откриването на IP адреса (Internet Protocol Address). В действителност, ако дадено лице има достъп до система за хазарт на дадена държава, чрез IP системи на други държави е технически възможно да се блокира играта.

4.4.6

Тъй като хазартът по интернет е сфера, уязвима спрямо проблемите на изпирането на пари и измамите, желателно е голямата част от информацията и данните, които операторите регистрират, да може да бъде предоставена на пазители на обществения ред, за да бъде съпоставена с други данни и да се улесни контролът.

4.5.1

Залозите, свързани с манипулирани мачове, срещи и състезания са специфична измама, която противоречи на интересите на спортните клубове, феновете, потребителите и операторите на законни хазартни игри.

4.5.2

Комисията е съгласна с предложението, направено от ЕИСК, който счита за необходимо да се създаде рамка за координиране на усилията на всички заинтересовани страни за решаване на проблема по един всеобхватен начин и да се избегне дублиране на ресурси; Комисията подчертава необходимостта от по-активно сътрудничество между операторите на залагания, спортни органи и компетентните власти, включително и отговарящите за регулирането на хазарта на национално и международно равнище.

4.5.3

ЕИСК подновява своето предложение за създаване на система, която не се ограничава само до откриването на твърдения, свързани с подозрения за дадено спортно събитие, но да включва и мерки за превенция, образование и налагане на санкции, която да може да се бори ефективно с това явление.

4.5.4

ЕИСК приветства инициативата на Комисията до 2014 г. да приеме препоръка относно добри практики в областта на превенцията и борбата срещу залози, свързани с уреждането на мачове, въпреки че не смята, че определеният нормативен инструмент е достатъчен. Манипулираните състезания нарушават принципа на справедливост на спортните състезания и представляват престъпление във всички държави членки; въпреки това беше регистрирано увеличение на незаконни дейности или на съмненията за такива дейности. Следователно трябва да се вземат по-решителни мерки в борбата срещу манипулираните състезания с помощта на инструменти, правомощия и ресурси на държавите членки в координация между тях и с ЕС.

4.5.5

ЕИСК призовава държавите членки, които още не са го сторили, да определят корупцията в спорта, манипулираните състезания и спортни резултати като престъпление, което се наказва, и призовава Комисията да договори с държавите членки общо определение за тези престъпления.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/55

1.1.1

Европа преживява тежка икономическа и социална криза, последиците от която засягат всички групи на обществото.

1.1.2

Европейският съюз определи насърчаването на оцеляването на предприятията сред мерките за излизане от безизходното положение. Фалитите дават отражения, които надхвърлят отрицателните последици за съответните предприятия. Те засягат цялостно икономиката на държавите членки и по-специално гражданина, в качеството му на данъкоплатец, работник и работодател.

1.1.3

ЕИСК подкрепя целите, посочени в Съобщението на Комисията, въпреки че според него от „втория шанс“, посочен в документа, би трябвало да се възползват предприемачите, които са извлекли поука от предишния си неуспех и могат да започнат отново въз основа на преосмислен предприемачески проект.

1.1.4

Комитетът подкрепя и предложението за регламент, въпреки че изразява съжаление от липсата на амбициозни цели.

1.1.5

На практика трябва да бъдат проведени още много обсъждания и предприети конкретни действия, за да се защитят интересите на кредиторите, като стремежът да бъде насочен към намиране на баланс между интересите на бизнеса и на работниците, насърчаване на преструктурирането на предприятията, възпрепятстването на търсенето на най-благоприятна правна система („forum shopping“), подобряване на координирането на производствата по несъстоятелност на групите предприятия.

1.2.1

ЕИСК счита за интересни насоките за разисквания за съществена хармонизация на законодателството в областта на несъстоятелността на предприятията, но изразява съжаление за липсата на ефикасен отговор на икономическата и социалната криза, в която се намират европейските предприятия и граждани.

1.2.2

Според Комитета по-подходящо е понятието за „ново начало“ (Fresh start), съгласно водещата концепция на американското право в областта на несъстоятелността, отколкото това за „втори шанс“, защитавано от Комисията. Комитетът приканва също да се помисли за включването на това понятие в европейското законодателство относно несъстоятелността.

1.2.3

Той счита също така, че работникът би трябвало да бъде по-добре защитен, като му се признава статут на привилегирован кредитор.

1.2.4

Въпросът за неуместното подпомагане на предприятията в затруднение също трябва да бъде разгледан. ЕИСК подчертава, че отговорността може да се търси и от други лица, а не само от банките. Ето защо приканва Комисията да разгледа справедливо тези въпроси.

1.2.5

Счита, че обявяването на несъстоятелността за престъпление не е препоръчително, тъй като ще увеличи съдебното уреждане на производствата по несъстоятелност и ще удължи сроковете за разглеждане.

1.2.6

Не смята, че систематичното отнасяне на въпросите пред съдия е най-доброто решение. Приканва Комисията да помисли върху идеята за създаване на нови органи, например свързани с икономическия сектор, чиито плуридисциплинарен състав (икономически, финансов, юридически) ще може по-добре да разбира и да предприема по-бързи действия, за да помага на предприятията да преодолеят финансовите си затруднения.

1.2.7

Накрая приканва Комисията да вземе предвид предложенията относно хармонизирането на статута на ликвидатора, така както са формулирани в Резолюцията на Европейския парламент от 11 октомври 2011 г. (1).

1.3.1

ЕИСК подкрепя предложението за регламент, макар че то се отнася само за процедурните правила и следователно няма за цел сближаване на националните законодателства, приложими в случаи на несъстоятелност на предприятия.

1.3.2

Приветства изискването към държавите членки да подобрят правилата за публичност, като публикуват съответните съдебни решения по трансгранични дела за несъстоятелност в публично достъпен електронен регистър, както и свързването на националните регистри по несъстоятелност.

1.3.3

Все пак приканва Комисията да се погрижи тежестта, разходите и сроковете за превод да не забавят производствата по несъстоятелност, тъй като бързината е необходим залог за успеха на производството.

1.3.4

Подкрепя включването на гражданските производства по свръхзадлъжнялост, но това не следва да бъде в ущърб на длъжниците частни лица. Всъщност едно право, създадено за предприятията и предназначено да изпълнява изискванията на търговията, по своя характер предлага по-малка защита, отколкото потребителското право. Препоръчва на Комисията да отдели специално внимание на този въпрос.

1.3.5

Накрая приканва Комисията да следи за това използването на процедурата за делегиране във връзка с изменение на приложенията от регламента, да бъде в съответствие с член 290 от ДФЕС и съдебната практика относно понятието „съществени мерки“.

2.1.1

Включените в този законодателен пакет инициативи са част от отговора на ЕС на икономическата и социална криза, която преживяват европейските предприятия и граждани. Заявената цел е да се подпомогне спасяването на предприятията и да се даде втори шанс на предприемачите, намиращи се в положение на неплатежоспособност.

2.1.2

Избраният от Европейската комисия подход се състои в изменение на Регламент (ЕО) №1346/2000 (2) на Съвета от 29 май 2000 г., наречен „Регламент за несъстоятелността“, свързан основно с правилата на международното частно право, приложими за трансграничните производства по несъстоятелност, и със започване на консултации въз основа на съобщение, озаглавено „Нов европейски подход към фалита и несъстоятелността на предприятията“.

2.1.3

ЕИСК реши да вземе отношение по двата текста в рамките на едно и също становище.

2.2.1

Изхождайки от констатацията, че Регламентът за несъстоятелността от 29 май 2000 г. е остарял и от определянето на петте му основни недостатъка (4), Комисията предлага преразглеждане на текста.

2.3.1

В съобщението с право се посочва, че предложението за регламент от 12 декември 2012 г. се ограничава с актуализиране на „Регламента за несъстоятелността“ от 29 май 2000 г. и следователно обхваща само признаването и координирането на правилата за производства, приложими в случай на несъстоятелност в отделните държави, без да хармонизира националните правни уредби, приложими в случай на несъстоятелност на предприятия.

2.3.2

Със съобщението се прави опит да се преодолее този недостатък, като се предлагат насоки за разисквания за съществена хармонизация на законодателството в областта на несъстоятелността на предприятията, като се има предвид, че са обхванати само случаите на трансгранична несъстоятелност.

3.1.1

Основава се на необходимостта да се даде втори шанс на предприятията и да се запазят работни места.

3.1.2

От своя страна, ЕИСК счита, че фалитите на предприятията, както впрочем и създаването на предприятия, са част от жизнения цикъл на икономическия живот и на динамиката на пазара. Ето защо би било неправилно да се разглеждат като злини, които трябва да бъдат избегнати на всяка цена.

3.1.3

В този ред на мисли според ЕИСК от „втория шанс“, посочен от Комисията, би трябвало да се възползват предприемачите, които са извлекли поука от предишния си неуспех и могат да започнат отново въз основа на преосмислен предприемачески проект.

3.1.4

ЕИСК подчертава също, че фалитите на предприятия могат да се дължат както на вътрешни причини, като например лошо управление, така и на външни причини, породени от прекомерно и неподходящо регламентиране. В тази връзка държавата също носи известна отговорност за фалитите в качеството си на законодател (5), но също и на възлагащ орган в рамките на договорите за обществени поръчки.

3.1.5

Според ЕИСК по-подходящо е понятието за „ново начало“ (Fresh start) съгласно водещата концепция на американското право в областта на несъстоятелността (6), отколкото това за „нов шанс“, защитавано от Комисията. Концепцията за Fresh start, която в основата си е културна, а не правна, предполага освобождаване на длъжника при определени условия от личната му отговорност по отношение на задълженията му. По този начин се избягва етапът на съдебното решение за обявяване на фалит и длъжникът може да започне нов проект, без да бъде определян като фалирал.

3.1.6

Обратно, от съобщението на Комисията се подразбира, че „вторият шанс“ означава продължаване на дейността. Според ЕИСК би било непродуктивно в икономическата структура изкуствено да се запазят в същия вид предприятия, като им се даде „втори шанс“, след като опитът показва, че избраният модел не е жизнеспособен.

3.1.7

Подобен подход би се отразил негативно на доверието на кредиторите и доставчиците и в крайна сметка би навредил на лоялната конкуренция между икономическите оператори.

4.1.1

Разнородността на националните правни разпоредби по отношение на несъстоятелността води, по-специално за дружествата, които развиват транснационални дейности, до недостатъци в конкурентен план, които биха могли да навредят на икономическото възстановяване.

4.1.2

Тя тласка към forum shopping и следователно води към отслабване на вътрешния пазар.

4.1.3

В тази връзка ЕИСК се присъединява към Европейския парламент (7), който призова за хармонизация на някои сфери на законодателството в областта на несъстоятелността.

4.1.4

Комитетът призовава също Комисията да представи, съгласно член 50, член 81, параграф 2 или член 114 от ДФЕС, едно или няколко законодателни предложения за истинска европейска рамка в областта на несъстоятелността на предприятията, като не се ограничава до обикновени процедурни правила на международното частно право.

4.1.5

В действителност случаите на несъстоятелност дават отражения, които надхвърлят отрицателните последици за съответните предприятия. Те засягат цялостно икономиката на държавите членки и по-специално гражданина, в качеството му на данъкоплатец, работник и работодател.

4.2.1

В началото целта на колективните производства беше насочена изключително към удовлетворяване на кредиторите, като постепенно прерасна в съхраняване на предприятието, запазване на работните места и погасяване на пасивите. Напоследък законодателната тенденция в Европа е да се предотвратяват проблемите на предприятието преди спиране на плащанията.

4.2.2

Кредиторите се страхуват от започване на колективно производство срещу длъжника, тъй като не знаят дали ще им бъдат изплатени дължимите суми. Първата причина за разочарование се дължи на това, че често започването на колективно производство забранява правни действия срещу длъжника за всички вземания, възникнали преди решението за започване на производството, и прекратява текущите производства. Всеки кредитор трябва да предяви своите вземания в рамките на законовия срок (8).

4.2.3

Второто разочарование за кредитора настъпва, когато активите са недостатъчни. Всъщност на практика по време на колективното производство на кредиторите често се предлага да изберат между незабавно плащане, като се откажат от немалка част от своето вземане, и разсрочване на дълга за даден период.

4.2.4

Следователно идеалният случай за кредитора е да се предотврати неплатежоспособността, например като се подсигурят някои операции при сключването на договора, изисквайки обезпечаване от трета страна (9), или изисквайки гаранции, обезпечение със залог или ипотеки върху активите на предприятието (10).

4.3.1

При фалит на предприятието първите жертви са неговите работници. Техните заплати невинаги се изплащат преди обявяването в несъстоятелност и през този неспокоен период изпитват лични финансови затруднения.

4.3.2

Образуването на колективно производство често води до избиране на представител на работниците, чиято задача е да проверява информацията за вземанията, свързани с неизплатени заплати. Той е, освен обичайните представителни органи на работниците в рамките на едно предприятие, информационен посредник между персонала, съда и участниците в производството.

4.3.3

Дължимите на работниците суми преди започването на колективното производство, трябва да бъдат включени в пасива на предприятието. Все пак тази мярка от общ характер всъщност е много неясна поради различията между националните законодателствата и практики. Ето защо липсата на хармонизация относно реда на кредиторите прави изхода от колективните производства много несигурен за работниците.

4.3.4

ЕИСК е на мнение, че работникът би трябвало да бъде по-добре защитен, като му се признае статут на привилегирован кредитор и във връзка с това счита, че средствата за неговата защита трябва да бъдат хармонизирани.

4.4.1

Търговските практики на някои финансови учреждения могат да доведат до оказване на подкрепа на предприятия, чието положение е необратимо. По този начин те създават представя за платежоспособност, която вреди на лоялната конкуренция на пазара и опетнява имиджа на банковия сектор.

4.4.2

ЕИСК е на мнение, че отговорността за неправомерна подкрепа може да се търси и от други лица, а не само от банките, включително от държавата. Освен това националните съдии считат, че на някои доставчици или клиенти на предприятието може да бъде потърсена отговорност, когато с поведението си неправомерно подкрепят дейността на предприятие, за което знаят, че е безвъзвратно провалено.

4.4.3

Тези параметри би трябвало също да бъдат справедливо разгледани с цел да се хармонизира законодателството относно несъстоятелността на предприятията.

4.5.1

Повечето от фалитите на предприятията се дължат на обективни причини, без да е налице каквато и да било измама от страна на ръководителите им.

4.5.2

Явлението „умишлени фалити“ обаче не бива да бъде пренебрегвано. Впрочем в своето съобщение Комисията се позовава на тях (11) и предлага да се разграничават почтените от непочтените фалити. Според нея умишленото или безотговорно неизпълнение на законови задължения от страна на длъжника може да води до налагане на гражданскоправни санкции и дори до подвеждане под наказателна отговорност. Във връзка с това производствата по ликвидация за почтените фалити следва да бъдат ускорени.

4.5.3

ЕИСК е убеден, че хармонизирането на срока за погасяване на задълженията, който да е разумно кратък, би било целесъобразно, по-специално в интерес на работниците, но изразява резерви относно разграничаването на производствата по ликвидация в зависимост от почтеността на ръководителите, тъй като ще увеличи съдебното уреждане на производствата по несъстоятелност, ще им придаде наказателен характер и ще удължи сроковете за разглеждане.

4.5.4

Подобно обявяване на несъстоятелността за престъпление не е препоръчително. Според ЕИСК оценката за това дали даден фалит е умишлен трябва да се извършва в производство, различно от производството по несъстоятелност.

5.1

ЕИСК приветства разширяването на приложното поле на регламента, така че то да обхване хибридните производства и производствата, предшестващи производството по несъстоятелност, както и производствата за погасяване на задължения и други производства по несъстоятелност на физически лица.

5.2

Освен това приветства и изясняването на обстоятелствата, при които може да бъде оборена презумпцията, че центърът на основните интереси на юридическо лице се намира в седалището според устройствения акт.

5.3

Като положително трябва да се отбележи подобряването на процедурния режим, с уточняване на обхвата на интервенция на компетентната съдебна инстанция за исковете, произтичащи директно от производствата по несъстоятелност или тясно свързани с тях, като отменителните искове.

5.4

Фактът, че вторичните производства вече не са задължително производства по ликвидация и че започването им може да бъде отказано, когато не са необходими за защита на интересите на местните кредитори, също е част от подобряването на регламента, също както разширяването на координирането между главното и вторичното производство.

5.5

Интересни идеи са изискването към държавите членки да подобрят правилата за публичност, като публикуват съответните съдебни решения по трансгранични дела за несъстоятелност в публично достъпен електронен регистър, и свързването на националните регистри по несъстоятелност.

5.6

ЕИСК обаче си задава въпроса за тежестта, разходите и сроковете за превод и припомня, че бързината е необходим залог за успеха на производството.

5.7

В заключение приветства задължението за съдебните инстанции и ликвидаторите да сътрудничат в производствата по несъстоятелност, касаещи членовете на група дружества, защото дава възможност на ликвидаторите да бъдат по-ефективни.

6.1

ЕИСК си задава въпроси относно координацията с Регламент ЕО № 1215/2012 от 12 декември 2012 г. (12), чиято цел е да замени Регламент ЕО № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, наречен „регламент Брюксел I“. Комитетът си задава въпроса дали съображение 6, съдържащо се в предложението за „регламент относно несъстоятелността“ изяснява в достатъчна степен критерия за разпределение на компетенциите, произтичащ от съдебната практика по делото Gourdain (13). В тази съдебна практика се прави ограничително тълкуване, докато някои искове, поставени в обхвата на „регламент Брюксел I“ са определящи за производството по несъстоятелност. Например използването или не на клауза за запазване на собственост е от решаващо значение за определяне обхвата на активите на длъжника. Предизвикателството е важно с оглед на обявената цел за спасяване на предприятията в затруднение, тъй като възстановяването на актива е ключът за успеха на оздравяването на предприятията, изпаднали в затруднение.

6.2

Що се отнася до сътрудничеството между ликвидаторите, Комисията би могла да предложи да се измени член 31, като насърчи в по-голяма степен приемането на протоколи за споразумение между ликвидаторите. Различните статути на ликвидаторите в държавите членки са пречка пред тяхното професионално сътрудничество.

6.3

Отношенията между ликвидаторите и съдебните органи би трябвало да касаят приоритетно описа на имуществото, пасива на длъжника, декларацията и проверката на вземанията, както и координираното колективно изплащане на вземанията на кредиторите, фигуриращи в договорените планове.

6.4

Накрая ЕИСК подчертава, че Комисията планира да използва процедурата по делегиране за изменението на приложенията към регламента, въпреки че явно става въпрос за съществени мерки, като например понятието за колективно производство или списъка на лицата, действащи като ликвидатори.

7.1

Необходимо е хармонизиране на критериите за несъстоятелност. В някои държави членки производството по несъстоятелност е възможно само когато длъжникът се окаже неплатежоспособен. В други държави „възможната в близко бъдеще“ неплатежоспособност е достатъчен критерий.

7.2

Различията насърчават forum shopping и затова следва да бъдат отстранени.

7.3

Необходимостта от правна сигурност също изисква хармонизиране на правилата относно предявяването на вземания.

8.1

Комитетът подкрепя предложението на Комисията за ново съображение 9 (14).

8.2

Текстът на съображения 9 и 10 от „Регламента за несъстоятелност“ от 29 май 2000 г. е подходящ за целта (15).

8.3

Тази интеграция обаче не бива да се окаже неблагоприятна за длъжниците частни лица. Всъщност едно право, създадено за предприятията и предназначено да изпълнява изискванията на търговията, по своя характер предлага по-малка защита, отколкото потребителското право. В тази връзка ЕИСК призовава Комисията да обърне особено внимание на този въпрос.

8.4

Комитетът приканва също Комисията да помисли за хармонизиране на правото в областта на несъстоятелността на частните лица, като вземе предвид интересите на потребителя.

9.1

Различията в отделните държави по отношение на статута и правомощията на ликвидаторите пречат на доброто функциониране на вътрешния пазар, като усложняват трансграничните производства по несъстоятелност (16).

9.2

В интерес на предприятията и икономическото възстановяване е бързо да се осъществи хармонизиране на общите аспекти относно изискванията по отношение на квалификацията и ролята на ликвидаторите. В тази връзка ЕИСК подкрепя препоръката на Европейския парламент (17) за следните насоки за размисъл:

9.3

Следователно Комисията следва да направи много повече от онова, което предвижда в член 13 от предложението за регламент, който се ограничава до утвърждаване на практиката и регламентиране на сътрудничеството между ликвидатор по главно производство и ликвидатор по вторично производство.

10.1

Насърчаването на процедурата на договаряне ще даде възможност за увеличаване на бързината и ефикасността на плановете за преструктуриране на предприятията.

10.2

Техният среден срок и процент на успеваемост, обикновено наблюдавани в Европейския съюз, са в подкрепа на приемането на такъв подход.

10.3

От друга страна, според ЕИСК системното сезиране на съдията не е най-доброто решение.

Комитетът подкрепя идеята да бъдат създадени нови органи, например свързани с икономическия сектор, чиито плуридисциплинарен състав (икономически, финансов, юридически) ще може да предприема по-бързи действия, за да помага на предприятията да преодолеят финансовите си затруднения.

10.4

Тази система вече съществува в много страни и би могла да бъде въведена и в други държави членки.

10.5

В заключение би било полезно Комисията да публикува периодично статистика относно случаите на несъстоятелност по „регламента за несъстоятелността“, за да може да се направи оценка на ефективността на въведената система.

—

твърде ограничено приложно поле;

—

запазването на „forum shopping“ (избор на най-благоприятната правна система в зависимост от собствените интереси) поради непоследователното прилагане на понятието „център на основните интереси на длъжника“;

—

липса на координация между главното производство по несъстоятелност и вторично производство;

—

недостатъчна гласност на процедурите по несъстоятелност;

—

правен вакуум по отношение на несъстоятелността на мултинацишоналните групи;

—

Комисията се базира на 134 отговора на публично допитвате, започнато на 29 март 2012 г., на заключенията от проучване на сравнителното право, извършено от университетите в Хайделберг и Виена, както и на анализ на въздействието, отчитащо различни сценарии, свързани с възможностите за реформа, за да препоръча преодоляване на петте посочени по-горе недостатъка в предложение за „Регламент на Съвета относно производствата по несъстоятелност“.

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/61

1.1

ЕИСК приема и разглежда с особено внимание настоящото съобщение и неговите цели.

1.2

ЕИСК подкрепя Комисията относно едно по-стриктно регулиране, както и стремежа ѝ за ефективна забрана и строго санкциониране, способно да обезкуражи агресивните практики за продажба от страна на издателства на фирмени указатели.

1.3

Като се вземе предвид очевидната наложителност от незабавно заемане на позиция по този въпрос и отчетените, от икономическа гледна точка на европейско равнище, значение и сериозност на споменатите практики, ЕИСК одобрява Комисията да придвижи незабавно законодателно предложение, съсредоточено преди всичко върху този въпрос и позоваващо се на оценка на въздействието.

1.4

ЕИСК осъзнава, че за тази цел би трябвало да се приеме рамков регламент, който е възможно да се доразвие чрез делегирани актове, като гаранция за по-голямо сходство и ефективност на приложението на законодателството в държавите членки.

1.5

Като се отчете нейният характер, ЕИСК разбира, че подходящата правна основа не може да се ограничава, без изключения, до предписанията на Договора, които целят завършването на вътрешния пазар, като нейната област на приложение не може да се подчинява на трансграничната търговия.

1.6

От друга страна, ЕИСК обръща внимание на необходимостта да се отчете общоевропейският характер на много от тези практики, като настоява за координирани действия на международно равнище.

1.7

Междувременно ЕИСК осъзнава, че най-добрият начин за постигане на целите на едно последователно и устойчиво урегулиране на забраната за заблуждаващи търговски практики би било общото преразглеждане на директиви 2006/114/ЕО и 2005/29/ЕО, едновременно за отношения между предприятия (B2B) или между предприятия и потребители (B2C), като се запазят особеностите на всяко едно от тези отношения в една обща матрица, и за тази цел приканва Комисията да започне процедурата в най-кратък срок.

1.8

ЕИСК приканва Комисията да развие и приложи допълнителните мерки за по-голяма информираност и разпространение, по-голямо сътрудничество между административните власти, публично-частните партньорства и представителните организации на заинтересованите страни и усъвършенстване на механизмите за бързо реагиране с цел прекратяване на практиките и обезщетение на нанесените вреди, а именно чрез незабавното създаване на европейска съдебна система за колективни искове, обявена преди повече от 30 години и след това системно отлагана.

1.9

ЕИСК демонстрира готовността си да ангажира своите членове в бъдещите дейности в тази сфера, за чието развитие счита, че може да допринесе с опита на своите членове, добре подготвени представители на организираното гражданско общество от трите групи интереси, които Комитетът обединява.

2.1

При търговските взаимоотношения между предприятия трябва да се спазват задължително основни правила, за да не се накърнява конкуренцията и за да работи пазарът. И ако правилата не се спазват доброволно, трябва да се постановят със закон и да се наложи тяхното приложение.

2.2

Посредством настоящото съобщение Комисията очерта набор от мерки с цел преодоляване на определени заблуждаващи търговски практики от страна на рекламните агенции, а най-вече практиките на издателствата на фирмени указатели.

2.3

Целта е да се осигури по-добра защита на предприятията, и по-специално на МСП, що се отнася до практиката на искане за включване или актуализиране на данни във фирмени указатели, без предприятието да е искало или молило за това, под претекста, че услугата е безплатна, като след това се събират годишни такси, без да са били договорени или предварително приети.

2.4

Комисията след допитване до общественото мнение обяви своето намерение да подсили Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама, като забрани категорично практики като прикриването на търговско намерение в рекламно съобщение, и в същото време намерението си да засили прилагането на нормите при трансгранични ситуации.

2.5

Според съобщението все още нараства:

2.6

Финансовите вреди, причинени от този вид дейност, струват на Комисията между 1 000 и 5 000 евро на година за всяко засегнато предприятие.

3.1.1

ЕИСК, както вече е посочено в предишно становище, признава важната социално-икономическа роля на търговските съобщения като цяло и на рекламата в частност под всичките ѝ форми, роля, добре обобщена от Международната асоциация за реклама (IAA), при която се открояват най-вече разпространението на иновации, насърчаването на креативността и развлеченията, стимулирането на конкуренцията и нарасналите възможности за избор (1).

3.1.1.1

Все пак, ако е вярно, че някои рекламни агенции злоупотребяват, като рекламират своите продукти и се опитват да привлекат клиенти, тогава е важно Комисията да наблегне на факта, че много от оплакванията относно заблуждаващите практики са срещу изпълняващи тази дейност предприятия, като това не означава, че точно при случая с указателите, тази дейност не е законна и основна за икономическото развитие на предприятията, които използват указателите, за да рекламират своята дейност.

3.1.2

ЕИСК оценява целесъобразността и възможностите на настоящото съобщение, въпреки че то се съсредоточава предимно върху проблемите, произтичащи от опитите за привличане на клиенти за фирмени указатели.

3.1.3

ЕИСК отбелязва правилната цел на Комисията да наблегне на трансграничния характер на проблема и на желанието ѝ да осигури не само подходящо законодателство, но и също така че това законодателство ще се прилага ефикасно и че практиките ще могат да бъдат контролирани, наблюдавани и правилно санкционирани.

3.1.4

ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е провела преди изработването на становището една истинска оценка на въздействието, която би позволила да се обосноват по по-точен начин предложените възможности, чиито разходи и ползи, от друга страна, не са ясно определени и оценени.

3.1.4.1

Впрочем оценката на въздействието, обявена от Комисията на срещата със заинтересованите страни от 1 март 2013 г., изглежда закъсняла и дори недостатъчно точна, за да позволи един информиран избор, особено ако не се познава нейният обхват и цялостно съдържание.

3.1.5

Следва да се добави, че не само от гледна точка на чистото юридическо тълкуване, но също и за по-голяма ефективност и истинска защита на предприятията, ЕИСК изразява съмнения, че въпросът, който основно занимава Комисията, може добре да влезе в обхвата на предложената за преразглеждане директива.

3.1.5.1

В действителност анализираната практика представлява търговска комуникация в широкия смисъл на думата; това не е реклама, а по-скоро агресивна и измамна тактика за продажба, която трябва да се постави в много по-широкия контекст на нелоялни и незаконни търговски практики, подлежащи дори на наказателно правораздаване.

3.1.5.2

Действително концепцията за реклама изключва от своя обхват всеки вид комуникация, където не се цели или не се подразбира рекламата на специфични стоки или услуги, в това число комуникацията, която се осъществява при търговските контакти и която няма за цел да доставят нови стоки или услуги.

3.1.5.3

На свой ред, с оглед Директива 2005/29/ЕО, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. С други думи, заблуждаващите практики не се свеждат само до рекламирането на продукти, а могат да включват и ситуации, където рекламирането на даден продукт не се подразбира, включително и комуникация в рамките на търговски отношения.

3.1.6

Освен това в своята Зелена книга относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа (2) Комисията правилно предупреждава за риска от противопоставяне и застъпване между различните действия на равнище ЕС, които имат за цел едни и същи субекти и сходни некоординирани споразумения, като се създава още по-голямо объркване при транспонирането на законодателните актове от страна на държавите членки (3).

3.1.7

ЕИСК изразява съжаление, че Европейската комисия все още не е провела обсъждане относно различните възможности и не ги е поставила на обществено допитване, като вместо това предпочете възможност, която може да се окаже, че предлага малко предимства на предприятията и преди всичко на МСП. Предвид това, че Комисията явно вече е решила коя възможност да приеме следващия октомври, както беше съобщено, изглежда на практика безпредметно да се представя оценка на въздействието с пет варианта при положение, че изборът вече е направен.

3.1.8

Като се вземе предвид очевидната неотложна необходимост от заемане на позиция по основния въпрос с указателите, която между впрочем вече е заявена в предишни проучвания и резолюции на ЕП, и отчетеното значение и сериозност на споменатите практики, от икономическа гледна точка на европейско равнище (4), ЕИСК е съгласен Комисията незабавно да пристъпи към законодателно предложение, съсредоточено изключително върху този въпрос, преди всичко, за да се предотвратят случаите, при които предприятия стават мишена на постоянна обсада от заплахи за юридически действия в една чужда съдебна система, с растящи „административни разходи“ и постоянни, почти заплашителни телефонни обаждания от страна на събиращи дългове дружества.

3.1.8.1

Освен това не само МСП, но също и хора със свободни професии, неправителствени организации, библиотеки, частни образователни центрове и дори някои служби на публичната администрация, които също са били мишена на тези практики, трябва при възможност да бъдат включени в обхвата на директивата, като по този начин се разширява понятието „търговец“, за да обхване всички, които могат да са мишена на тези практики и не са предпазени от други законодателни инструменти.

3.1.9

При все това, ЕИСК смята, че един по-последователен подход би разширил понятието за нелоялни търговски практики под формата на заблуждаващи и агресивни практики, заедно с черния списък, приложен към Директива 2005/29/ЕО, за да обхване и междуфирмените отношенията.

3.1.10

Разширяването на обхвата на директивата би имало като предимство и осигуряването на по-добро хармонизиране на законодателството, тъй като държавите членки няма да създават нови укази или законодателни актове, за да транспонират директивата, а само ще разширят обхвата на вече съществуващите вътрешни закони относно нелоялните търговски практики, като по този начин ще гарантират, че законодателството на ЕС се прилага правилно (5).

3.1.11

От друга страна, самото изменение на Директива 2006/114/ЕО в неясните предложени от Комисията рамки, няма да осигури защита за МСП в споменатите в съобщението случаи. Отделно от факта, че тези практики представляват агресивни и незаблуждаващи действия по смисъла на Директива 2005/29/ЕО, те произхождат от вече създадени търговски отношения и следователно не могат да се включат в рамките на рекламата.

3.1.12

В този смисъл и без да противоречи на параграф 3.1.8, ЕИСК застава зад позицията, че Комисията в близко бъдеще ще трябва да пристъпи към приемането на хоризонтален подход, като по-този начин насърчи по-голяма последователност относно разпоредбите на законодателството в областта на конкуренцията, интелектуалната и индустриалната собственост и осигури по-еднородна защита на всички търговски практики на пазара на дребно и при всички договорни отношения между търговци съгласно резолюцията на Европейския парламент относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно.

3.1.13

Ето защо ЕИСК подчертава необходимостта от по-голяма координация между ГД „Правосъдие“, ГД „Конкуренция”, ГД „Вътрешен пазар и услуги“ и ГД „Предприятия и промишленост“ що се отнася до действията, които трябва да се предприемат в тази област, и до бъдещите политически и законодателни предложения като следствие на политическите приоритети, заложени в Законодателния акт за малкия бизнес.

3.1.14

Без да се противопоставя на вече казаното и на възможността Комисията да предпочете друг вариант, ЕИСК набляга на необходимостта от конкретно определяне на съдържанието на понятието за „най-опасни“ заблуждаващи търговски практики, за да е видно кои търговски практики налагат по-голяма защита в сравнение с други.

3.1.15

По същия начин ЕИСК би желал Комисията да даде по-ясни указания кои случаи следва да се прибавят към „черния списък“, с чието съществуване е напълно съгласен, от гледна точка на това, че списъкът с изрично забранени практики трябва да бъде колкото се може по-точен и изчерпателен. Комисията би могла да събере достатъчно материал за изготвянето на черния списък от отговорите на своето проучване и от приноса на различни заинтересовани страни по време на заседанието, проведено на 1 март 2013 г. (6)

3.1.16

В този случай ЕИСК би искал също така Комисията да обмисли дали е подходящо изготвянето на сив списък с практики, които могат да бъдат незаконни при наличието на определени обстоятелства, подлежащи на оценка от съда във всеки конкретен случай.

3.1.17

По същия начин ЕИСК счита, че в допълнение на списъците ще трябва да се засили и разясни значението на заблуждаващата реклама и на незаконната сравнителна реклама посредством систематичен подход в една широка правна рамка, гарантирайки по този начин, че нови нелоялни практики са покрити от преразгледаното законодателство.

3.1.18

Без да засяга смисълът на параграф 3.1.8, ЕИСК вярва, че правната рамка на Директива 2005/29/ЕО ще трябва да се разшири своевременно, основно за да гарантира, че настоящата защита на потребителите се отнася и покрива също така микропредприятия и малки предприятия съгласно точно и ясно определени условия, когато те са поставени в съпоставими ситуации, както вече се случва в правните системи на някои държави членки, и както асоциациите и организациите, представляващи тези предприятия, правилно изискват (7).

3.1.19

В действителност ЕИСК смята, че това са два различни аспекта на една и съща ситуация и че ще има полза от преразглеждането на Директива 2005/29/ЕО с оглед на скорошната оценка на тази директива (8), заедно и паралелно с Директива 2006/114/ЕО поради факта, че те са свързани и допълващи се (9).

3.1.20

Естеството на тези практики и на действията на злоупотребяващите предприятия показва необходимостта от юридически инструмент за колективни действия, който да гарантира своевременна реакция и по-добра защита за търговците при разрешаване на евентуални спорове и не само да прекрати тези практики (10), но и да осигури подходящо обезщетение за нанесените вреди.

3.2.1

ЕИСК смята, че Комисията следва да изясни на този етап правната основа на тези мерки и по-специално дали те целят единствено реализирането на вътрешния пазар или изпълняват и други цели.

3.2.2

По същия начин ЕИСК застъпва мнението, че най-подходящият правен инструмент за тази цел е регламентът, за да се гарантира по-голяма правна сигурност и ефективно хармонизиране на законодателството.

4.1

С оглед предложения календар ЕИСК приветства предприетите от Комисията стъпки, а именно незабавното създаване на мрежа от публични власти, която да подобри прилагането на Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама и да пристъпи към обмен на информация.

4.2

ЕИСК също така приветства създаването на процедура за сътрудничество при прилагането на законодателството, подобно на предвидената процедура в Регламент № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, като по този начин се въвеждат задължения за взаимопомощ между държавите членки в тази област и мерки за идентифициране на прилагащите законодателството органи, без това да засяга възможностите, засягащи публично-частните партньорства, подобно на примера на Нидерландия и разширяването на сътрудничеството с цел включване и на представителните организации на заинтересованите страни.

4.3

В резултат на това ЕИСК предлага да се последват практиките при защитата на потребителите (11) и разрешаването на спорове, като се създаде европейска мрежа за подкрепа на МСП при разрешаване на трансгранични спорове чрез насочване на пострадалите от измама предприятия към най-подходящите правни механизми.

4.4

ЕИСК също така смята, че трябва да се засилят обучението, подготовката и споделянето на добри практики при всички предприятия, с цел те да са подготвени за присъщите опасности.

4.5

От друга страна, и като се има предвид, че повечето заблуждаващи практики се случват в цифров контекст, ЕИСК счита за необходимо насърчаването на по-точен и подходящ подход за защита на МСП, като не се пропускат и практиките на непосредствените интернет доставчици и договорните отношения, породени от платформи като eBay или от платформи, специално създадени за транзакции между търговци.

4.6

ЕИСК би добавил още, че Комисията следва да вземе под внимание международното измерение на тези практики в контекста на своето представителство пред ОИСР (12). ЕС и неговите държави членки се насърчават да обсъдят с ОИСР разширяването на обсега на неговите Насоки за защита на потребителите от трансгранични заблуждаващи търговски практики, така че да се обхванат и операциите между предприятия.

ЕИСК предлага Европол да инициира проект за изследване на масовите маркетингови измами в ЕС: размер на финансовите вреди и брой на пострадалите; роля на основните трансгранични участници и възможното инвестиране на печалбите в други незаконни дейности и начинания.

4.7

И накрая ЕИСК насочва вниманието към необходимостта Комисията да предвиди финансов пакет, изключително важен за прилагането на предложените мерки.

4.8

Във връзка с бъдещите дейности ЕИСК желае да покаже изрично готовността си да участва чрез своите представители в споменатите бъдещи дейности в тази сфера, за чието развитие счита, че може да допринесе с опита на своите членове, добре подготвени представители на организираното гражданско общество от трите групи интереси, които Комитетът обединява.

а)