Официален вестник C 304/2013

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/2

Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд Велико Търново — България) — „Мениджърски бизнес решения“ ООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция по приходите

(Дело C-572/11) (1)

(Директива 2006/112/ЕО - ДДС - Право на приспадане - Отказ - Посочен във фактура данък - Действително осъществяване на облагаема доставка - Липса - Доказване - Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания)

2013/C 304/02

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Велико Търново

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Мениджърски бизнес решения“ ООД

Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция по приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на платения по получени доставки данък — Отказ да се признае право на приспадане на получателя на доставки на услуги поради липсата на доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на същите фактури в рамките на данъчна ревизия на доставчика, при която няма корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет

Диспозитив

Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури.

(1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/2

Определение на Съда (осми състав) от 9 юли 2013 г. — Regione Puglia/Италианска република, Европейска комисия

(Дело C-586/11 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - ЕФРР - Решение за намаляване на финансова помощ - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Регионално образувание - Акт, който засяга пряко това образувание - Недопустимост)

2013/C 304/03

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Regione Puglia (представители: F. Brunelli и A. Aloia, avvocati)

Други страни в производството: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili, avvocato dello Stato), Европейска комисия (представители: L. Prete и A. Steiblytė)

Предмет

Жалба срещу Определение на Общия съд (първи състав) от 14 септември 2011 г. по дело Regione Puglia/Комисия (T-84/10), с което Общия съд отхвърля искане за частична отмяна на Решение C(2009) 10350 на Комисията от 22 декември 2009 г. за спиране на част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предоставена в изпълнение на Решение C(2000) 2349 на Комисията от 8 август 2000 г. за одобрение на оперативна програма POR Puglia за периода 2000 г.—2006 г., попадаща в цел № 1 — Липса на устна фаза на производството — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Липса на пряко засягане — Недопустимост — Непълнота на мотивите

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Regione Puglia да заплати съдебните разноски.

3.	Италианската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/3

Определение на Съда (осми състав) от 11 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău — Румъния) — Elena Luca/Casa de Asigurări de Sănătate Bacău

(Дело C-430/12) (1)

(Член 99 от Процедурния правилник - Социално осигуряване - Свободно предоставяне на услуги - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 22 - Здравно осигуряване - Получено в друга държава членка болнично лечение - Предварително разрешение - Размер на разходите, които се реимбурсират на здравноосигуреното лице)

2013/C 304/04

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bacău

Страни в главното производство

Жалбоподател: Elena Luca

Ответник: Casa de Asigurări de Sănătate Bacău

Предмет

Преюдициално запитване — Curtea de Apel Bacau — Тълкуване на член 56 ДФЕС и на член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 6.2.2008 г., стр. 31), със съответните изменения — Национална правна уредба, която изисква предварително разрешение, за да се реимбурсира общият размер на разходите за медицинско лечение — Определяне съгласно критериите на държавата по осигуряване на размера, в който се възстановят разходите, направени в друга държава членка без предварително разрешение

Диспозитив

Член 56 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в неговата редакция, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година, по принцип допускат национална правна уредба на държава членка, която обвързва правото на покриване на пълния размер на разходите за болнично лечение в друга държава членка с условието за получаването на предварително разрешение. И обратно, тези членове не допускат такава правна уредба, която да бъде тълкувана в смисъл, че тя изключва във всички случаи пълното покриване от компетентната институция на такива разходи за лечение, направени без предварително разрешение.

Когато отказът за реимбурсиране на средствата единствено поради липсата на предварително разрешение за разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка и заплатени от здравноосигуреното лице, с оглед на конкретните обстоятелства не е основателен, разходите за това лечение трябва да бъдат реимбурсирани на съответното здравноосигурено лице от компетентния орган в размера, определен в законодателството на тази държава членка. Ако размерът на тази сума е по-нисък от размера, който би се получил при прилагането на действащото законодателство в държавата членка по постоянното пребиваване при хоспитализиране в последната, компетентната институция трябва освен това да предостави допълнително реимбурсиране, съответстващо на разликата между двете суми, в рамките на реално направените разходи.

Когато отказът е основателен, здравноосигуреното лице може да претендира, на основание член 49 ЕО, реимбурсиране на разходите за болнично лечение единствено в рамките на покритието, гарантирано от здравноосигурителната схема, към която то се осигурява.

(1) ОВ C 399, 22.12.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/3

Определение на Съда (седми състав) от 4 юли 2013 г. — Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE/Европейска комисия, Делегация на Европейския съюз в Турция, Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД)

(Дело C-520/12 P) (1)

(Обжалване - Инструмент за предприсъединителна помощ - Обществена поръчка - Проект за развитие на европейска мрежа от бизнес центрове в Турция - Решение проектът да не се възлага - Искане за обезщетение на вредите, които се твърди, че са били претърпени - Национално решение - Липса на участие на органите на Съюза)

2013/C 304/05

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE (представител: A. Krystallidis, avocat)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: A. Aresu и F. Erlbacher), Делегация на Европейския съюз в Турция, Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД)

Предмет

Жалба против Определение на Общия съд (четвърти състав) от 13 септември 2012 г. по дело Т-369/11, Diadikasia Symbouloi Epicheiriseon AE/Европейска комисия, Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД) и Делегация на Европейския съюз в Турция, с което Общият съд отхвърля иск за обезщетение на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат от решението на Делегацията на Европейския съюз в Турция да не възложи на жалбоподателя договора за осъществяването на проект „Разширяване на мрежата от съвместни европейски и турски бизнес центрове в Sivas, Antakya, Batman и Van“ (EuropeAid/128621/D/SER/TR) — Недопустимост — Липса на компетентност

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE понася съдебните разноски.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/4

Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Hungría) на 20 юни 2013 г. — Almos Agrárkülkereskedelmi Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága

(Дело C-337/13)

2013/C 304/06

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Almos Agrárkülkereskedelmi Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága

Преюдициални въпроси

Съвместим ли е действащият до 31 декември 2010 г. текст на разпоредбите на член 77, параграфи 1 и 2 от általános forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény, Magyar Közlöny 2007/128 (Унгарски закон за ДДС) с разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) (1)? По-специално обхваща ли унгарският закон за ДДС всички изброени в посочения член 90, параграф 1 хипотези за намаляване на данъчната основа?

При отрицателен отговор, като се има предвид разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, има ли право данъчнозадълженото лице да намали данъчната основа на основание на принципите за данъчен неутралитет и за пропорционалност — ако не е налице национална правна уредба в този смисъл, — когато след извършването на дадена сделка то не е получило насрещната престация по нея?

В случай че разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС има непосредствено действие, при какви условия може да се упражни правото да се намали данъчната основа? Достатъчно ли е издаването на коригираща фактура и нейното изпращане на купувача, или освен това е необходимо да се докаже действителното възвръщане на собствеността или фактическото владение върху вещите?

При отрицателен отговор на третия въпрос, длъжна ли е държавата членка на основание на общностното право да поправи вредите, които данъчнозадълженото лице е претърпяло поради неизпълнението на нейното задължение за хармонизиране, вследствие на което данъчнозадълженото лице е било лишено от възможността да намали данъчната основа?

Може ли член 90, параграф 2 [от Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че в случай на пълно или частично неплащане държавите членки имат право да не допуснат намаляването на данъчната основа? При утвърдителен отговор, следва ли намаляването да се забрани в нормативната уредба на държавата членка или липсата на нормативна уредба поражда същите правни последици?

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/4

Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Унгария) на 8 юли 2013 г. — UPC Magyarország kft/Nemzeti Fogyasztóvédelmi Hatóság

(Дело C-388/13)

2013/C 304/07

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Ищец: UPC Magyarország kft

Ответник: Nemzeti Fogyasztóvédelmi Hatóság

Преюдициални въпроси

Следва ли член 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (наричана по-нататък „Директивата за нелоялните търговски практики“) (1) да се тълкува в смисъл, че при заблуждаващи търговски практики по смисъла на член 5, параграф 4 от тази директива е недопустимо да се извършва специална проверка за изпълнението на критериите по член 5, параграф 2, буква a) от Директивата?

2.	Може ли да се приеме, че съобщаването на невярна информация на един единствен потребител представлява търговска практика по смисъла на цитираната директива?

(1) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/5

Преюдициално запитване, отправено от Schleswig-Holsteinisches Oberverwaltungsgericht (Германия) на 25 юли 2013 г. — Landesamt für Landwirtschaft, Umwelt und ländliche Räume des Landes Schleswig-Holstein/Dr. med. vet. Uta Wree

(Дело C-422/13)

2013/C 304/08

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Schleswig-Holsteinisches Oberverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Landesamt für Landwirtschaft, Umwelt und ländliche Räume des Landes Schleswig-Holstein

Ответник: Dr. med. vet. Uta Wree

Преюдициален въпрос

Може ли да се квалифицира като „земеделска площ“ по смисъла на член 34, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 73/2009 (1) на Съвета от 19 януари 2009 година площ, която действително се използва за селскостопанска дейност (като пасище за целите на овцевъдството), като обаче тази площ образува покривния почвен пласт върху площадка на депо за отпадъци, намираща се във фазата на следексплоатационните грижи?

(1) Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16)

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/5

Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва) на 25 юли 2013 г. — UAB „Vilniaus energija“/Lietuvos metrologijos inspekcijos Vilniaus apskrities skyrius

(Дело C-423/13)

2013/C 304/09

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва)

Страни в главното производство

Жалбоподател: UAB „Vilniaus energija“

Ответник: Lietuvos metrologijos inspekcijos Vilniaus apskrities skyrius

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз и/или Директива 2004/22/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22/ЕО, и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това водомерът за топла вода не може да се използва по предназначение, докато не бъде извършена метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, тъй като взети заедно те съставляват измервателна система?

(1) Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно измервателните уреди (ОВ L 135, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 3).

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/5

Жалба, подадена на 2 август 2013 г. от Erich Kastenholz срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 6 юни 2013 г. по дело T-68/11 — Erich Kastenholz/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

(Дело C-435/13 P)

2013/C 304/10

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Erich Kastenholz (представител: L. Acker, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Qwatchme A/S

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли

—	да бъде отменено обжалваното решение на Общия съд;

—	да бъде уважено искането му за отмяна на спорното решение или, при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане,

—	Службата за хармонизация във вътрешния пазар да бъде осъдена да заплати разноските, направени от жалбоподателя както в първоинстанционното съдебно производство, така и в производството по обжалване пред Съда.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания:

—

нарушение на член 5, параграф 1, буква а) във връзка с член 5, параграф 2 от Регламент № 6/2002 (1)

Това нарушение се състои от две части:

—	липса на разграничение между критериите за новост и за оригиналност,

—	неправомерно отчитане на цвета на промишления дизайн (поради подадената заявка в черно-бял цвят) при преценката дали е налице новост.

—

нарушение на член 6, параграф 1, буква б) във връзка с параграф 2 от Регламент № 6/2002

Това нарушение се състои от три части:

—	неотчитане на приликите и разликите между конфликтните промишлени дизайни,

—	непретегляне на техните съвпадащи и различни основни характеристики,

—	липса на мотиви по въпроса за оригиналността на оспорвания промишлен дизайн на Общността.

—

нарушение на член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002 и на задължението за разследване съгласно член 63, параграф 1, изречения първо и второ от Регламент № 6/2002

Това нарушение се състои от следните четири части:

—	Общият съд неправилно приел, че представената в административното производство експертиза може да не бъде вземана предвид,

—	нито в решението на апелативния състав, нито в решението на Общия съд били разгледани посочената експертиза и изложените в нея факти,

—	нито апелативният състав, нито Общият съд надлежно мотивирали решенията си в частта им относно нарушението на националното законодателство в областта на авторското право, и по-специално не бил определен обхватът на националната авторскоправна закрила,

—

и апелативният състав, и Общият съд неправилно приели, че в рамките на член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002 жалбоподателят е този, който трябва да изясни съдържанието на съответната национална авторскоправна закрила; същевременно апелативният състав и Службата за хармонизация във вътрешния пазар не изпълнили задължението си служебно да изяснят фактическата и правната обстановка съгласно член 63, параграф 1, изречения първо и второ от Регламент № 6/2002.

(1) Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността; ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/6

Жалба, подадена на 5 август 2013 г. от Elitaliana SpA срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 4 юни 2013 г. по дело T-213/12, Elitaliana/Eulex Kosovo

(Дело C-439/13 P)

2013/C 304/11

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Elitaliana SpA (представител: R. Colagrande, avvocato)

Друга страна в производството: Eulex Kosovo

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени изцяло Определение [на Общия съд (седми състав) от 4 юни 2013 г. по дело T-213/12, Elitaliana/Eulex Kosovo,]

—

в резултат от това, ако фазата на производството позволява това, да се уважи окончателно жалбата в първоинстанционното производство, като а) се отменят решенията на Eulex — с неизвестни за жалбоподателя съдържание и дата — за възлагане на поръчка с наименование „EuropeAid/131516/D/SER/XK — Helicopter Support to the EULEX Mission in Kosovo [Помощ, предоставена с хеликоптери, за мисията на Eulex в Kosovo] (PROC/272/11)“ на дружество Starlite Aviation Operations, съобщено от Eulex с писмо от 29.3.2012 г., както и на всеки друг предварителен, последващ и/или свързан по друг начин с тях акт, и по-специално, ако се налага, на писмен акт с № 2012-DAS-0392 от 17.4.2012 г., с който Eulex отказва на жалбоподателя достъп до документите във връзка с поръчката, поискани на 2.4.2012 г.; б) Eulex бъде осъдена да поправи причинените на жалбоподателя вреди (в натура или в пари) съгласно посоченото в точки 37 и следв. от жалбата до Общия съд; в) Eulex бъде осъдена да заплати съдебните разноски,

—	при условията на евентуалност, отново в резултат от посочената отмяна, ако фазата на производството позволява това, делото да бъде върнато на Общия съд, който да се произнесе с решение по него.

Правни основания и основни доводи

Общият съд допуснал грешка, като не приел, че Eulex има качеството на служба или агенция на Европейския съюз по смисъла на член 263 ДФЕС и като го приравнил на делегациите. Освен това по същество Общият съд е трябвало да признае наличието на извинима грешка.

От посочените грешки при прилагане на правото произтичало нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, насочен към пълното осъществяване на правото на защита, и представляващ необходима последица от принципа на равенство.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/7

Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 7 август 2013 г. — Société Fonderie 2A/Ministre de l'Économie et des Finances

(Дело C-446/13)

2013/C 304/12

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société Fonderie 2A

Ответник: Ministre de l'Économie et des Finances

Преюдициален въпрос

Трябва ли разпоредбите на Шеста директива [77/388/ЕИО] (1), съгласно които се определя мястото на вътреобщностна доставка, да се тълкуват в смисъл, че доставката на стока от едно дружество на клиент в друга страна от Европейския съюз след преработка на стоката за сметка на продавача в обект на друго дружество, разположен в страната на клиента, е доставка между страната на продавача и страната на крайния получател или доставка в рамките на страната на последния от обекта, в който е извършена преработката?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 147, стр. 1).

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/7

Жалба, подадена на 6 август 2013 г. от Riccardo Nencini срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 4 юни 2013 г. по дело T-431/10 — Nencini/Европейски парламент

(Дело C-447/13 P)

2013/C 304/13

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Riccardo Nencini (представител: M. Chiti, avvocato)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени, след установяване, ако е необходимо, на недействителността/незаконосъобразността на член 85б от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 (1) на Комисията от 23 декември 2002 година, и на член 73а от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (2) на Съвета от 25 юни 2002 година, решението на Общия съд на Европейския съюз от 4 юни 2013 г. по съединени дела T-431/10 и T-560/10, Nencini/Европейски парламент, и да се обяви, с изменение на същото решение, при уважаване на правните основания за обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, незаконосъобразността на обжалваните пред първата инстанция актове,

—

при условията на евентуалност, в случай че оспорената хипотеза на осъждане на г-н Nencini да възстанови оспорените суми бъде потвърдена, да се определи отново — след отмяна и изменение на обжалваното решение — по справедливост размерът на сумите или да се изпрати преписката на Генералния секретар на Европейския парламент, който да определи нов размер на оспорената сума по справедливост,

—	да се отмени решението в частта му относно съдебните разноски и след това да бъде изменено, като се възложат на Парламента съдебните разноски по дело T-431/10, както и като се възложат на Парламента съдебните разноски по дело T-560/10 или във всеки случай като се разпореди те да бъдат компенсирани,

—	във всички случаи, да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски през настоящата инстанция.

Правни основания и основни доводи

На първо място, жалбоподателят изтъква нарушение на правната уредба относно давността, и на принципите на правна сигурност, ефективност и разумност. Общия съд е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя, приемайки, че давностните срокове започват да текат от нотифицирането на решението за възстановяване и на дебитното известие, тоест единадесет години след прекратяването на парламентарните функции на г-н Nencini.

На второ място, жалбоподателят изтъква грешка при прилагане на правото, що се отнася до нарушението на принципите на състезателност и на ефективна защита, тъй като елементите в подкрепа на решението се различават отчасти от оспорените.

На трето място, той се позовава на погрешно прилагане на правната уредба относно разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент както по отношение на оспорените суми за пътни разноски, така и относно оспорените суми за секретарски услуги. По-конкретно се изтъква, от една страна, неправилното тълкуване на понятието „местоживеене“, което не може да съвпада с понятието за формално „пребиваване“, и от друга страна, липсата на незаконосъобразност от различни гледни точки, както и противоречивостта на това непосочването на имената на всички получатели на надбавки за секретарски услуги да се счита за обикновена „формална нередовност“, но тя да се приеме за непоправима в светлината на обърканата нормативна уредба, съществувала през съответния период.

На четвърто място, жалбата се основава на нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на сумата, предмет на възстановяване. Осъждането за заплащане на цялата получена сума би било абсурдно.

Накрая, жалбоподателят критикува грешката при определянето на съдебните разноски по делото за сметка на г-н Nencini. Направените съдебни разноски по жалбата срещу първото решение, впоследствие оттеглена, се дължали на погрешно поведение на насрещната страна, която впрочем е признала тази нередност, като е заменила — след нотифицирането на първата жалба — решението с друго такова на италиански език.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).

(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/9

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Bank Melli Iran/Съвет

(Дела T-35/10 и T-7/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Оправдани правни очаквания - Преглед на приетите ограничителни мерки - Грешка в преценката - Равно третиране - Правно основание - Съществени процесуални правила - Пропорционалност)

2013/C 304/17

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Melli Iran (Техеран, Иран) (представители: по дело T-35/10, L. Defalque, а по дело T-7/11, първоначално L. Defalque и S. Woog, впоследствие L. Defalque и C. Malherbe, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: по дело T-35/10, M. Bishop и R. Szostak, а по дело T-7/11, първоначално M. Bishop и G. Marhic, впоследствие M. Bishop и B. Driessen)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Френска република (представители: G. de Bergues и É. Ranaivoson), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Behzadi-Spencer, впоследствие A. Robinson, и накрая A. Robinson и H. Walker, подпомагани от S. Lee, barrister), Европейска комисия (представители: по дело T-35/10, S. Boelaert и M. Konstantinidis, а по дело T-7/11, S. Boelaert, M. Konstantinidis и F. Erlbacher)

Предмет

От една страна искане за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1100/2009 на Съвета от 17 ноември 2009 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Решение 2008/475/ЕО (ОВ L 303, стр. 31), на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 281, стр. 81), на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11) и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), и от друга страна, искане за отмяна на всеки бъдещ регламент или бъдещо решение, които биха били приети с цел да допълнят или изменят някой от обжалваните актове и които биха били в сила към датата на приключване на устната фаза на производството.

Диспозитив

1.	Съединява дела T-35/10 и T-7/11 за целите на съдебното решение.

2.	Отхвърля жалбите.

3.	Bank Melli Iran понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

4.	Френската република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/9

Решение на Общия съд от 11 септември 2013 г. — L/Парламент

(Дело T-317/10 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Договор за неопределено време - Решение за уволнение - Задължение за мотивиране - Загуба на доверие)

2013/C 304/18

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: L (Люксембург, Великото херцогство Люксембург) (представители: първоначално A. Sèbe и V. Sviderskis, впоследствие A. Sèbe, avocats)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: първоначално S. Seyr, K. Zejdová и L. Mašalaitė-Chouteau, впоследствие S. Seyr, K. Zejdová и S. Milius, и накрая S. Seyr и S. Alves)

Предмет

Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз [поверително] (2), с която се цели отмяната на това решение.

Диспозитив

Отменя Решението на Съда на публичната служба [поверително], тъй като посоченият съд не се е произнесъл по довода, изведен от нарушение на принципа на безпристрастност, отхвърлил е правното основание, изведено от фактическа неточност и явна грешка в преценката, и е приел за установено, че жалбоподателят не е поискал Парламентът да бъде осъден да плати съдебните разноски.

2.	Отхвърля подадената в настоящото производство жалба в останалата ѝ част.

3.	Отхвърля подадената от г-н L пред Съда на публичната служба жалба по дело [поверително] в останалата ѝ част.

4.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

(1) ОВ C 340, 19.11.2011 г.

(2) Заличени поверителни данни.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/10

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Persia International Bank/Съвет

(Дело T-493/10) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Грешка в преценката)

2013/C 304/19

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Persia International Bank plc (Лондон, Обединено кралство) (представители: първоначално S. Gadhia, S. Ashley, solicitors, D. Anderson, QC, и R. Blakeley, barrister, впоследствие S. Ashley, S. Jeffrey, A. Irvine, solicitors, D. Wyatt, QC, и R. Blakeley)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и A. Vitro)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: S. Boelaert и M. Konstantinidis)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39; поправка ОВ L 197, 2010 г., стр. 19), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, стр. 25), на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11) и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя, и от друга страна, искане да се обяви неприложимостта на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1), на член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 и на член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 по отношение на жалбоподателя

Диспозитив

Отменя, доколкото се отнасят до Persia International Bank plc:

—	таблица Б, точка 4 от приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС,

—	таблица Б, точка 2 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	дял I, таблица Б, точка 4 от приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413,

—	таблица Б, точка 4 от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007,

—	Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413,

—	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010,

—	дял I, таблица Б, точка 4 от приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010.

2.	Запазва действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644 и с Решение 2011/783, по отношение на Persia International Bank до момента, в който отмяната на Регламент № 267/2012 породи действие.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Съветът на Европейския съюз понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Persia International Bank.

5.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/11

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Eurocool Logistik/СХВП — Lenger (EUROCOOL)

(Дело T-599/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „EUROCOOL“ - По-ранна национална фигуративна марка „EUROCOOL LOGISTICS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на услугите - Сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Право на изслушване)

2013/C 304/20

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Eurocool Logistik GmbH (Линц, Австрия) (представители: G. Secklehner и C. Ofner, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално R. Manea, впоследствие K. Klüpfel, впоследствие K. Klüpfel и A. Schifko)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Peter Lenger (Вайнхайм, Германия) (представител: F. Pfefferkorn, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 14 октомври 2010 г. (преписка № R 451/2010-1) относно процедура по възражение между Eurocool Logistik GmbH и г-н Peter Lenger

Диспозитив

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 14 октомври 2010 г. (преписка № R 451/2010 1) в частта, отнасяща се до услугите, посочени в заявката за марка, за „разработването на програмни продукти за складиране, посредничество и транспорт на охладени и замразени стоки“ от клас 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и „услуга на спедиторски агенции“ от клас 39 на посочената спогодба, обхваната от по-ранната марка.

2.	Отхвърля възражението, доколкото се отнася до посочените в точка 1 услуги.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Eurocool Logistik GmbH, СХВП и г-н Peter Lenger понасят направените от тях съдебни разноски в производството пред Общия съд.

5.	СХВП понася половината от направените от Eurocool Logistik съдебни разноски в хода на производството пред апелативния състав.

(1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/11

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Export Development Bank of Iran/Съвет

(Дело T-4/11 и Т-5/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Грешка в преценката)

2013/C 304/21

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Export Development Bank of Iran (Техеран, Иран) (представител: J.-M. Thouvenin, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: M. Konstantinidis и A. Bordes)

Предмет

Първо, искане да се обяви за неприложимо по отношение на жалбоподателя Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), второ, искане за отмяна в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) и Регламент (ЕС) № 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент № 267/201 (ОВ L 356, стр. 34), както и на всички бъдещи регламенти за допълване или замяна на тези регламенти, които евентуално ще бъдат приети до постановяване на решението, с което ще завърши настоящото производство, трето, искане за отмяна в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11) и Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 356, стр. 71), както и на всички бъдещи актове за допълване или замяна на тези актове, които евентуално ще бъдат приети до постановяване на решението, с което ще завърши настоящото производство, и, четвърто, искане за отмяна на решенията, съдържащи се в писмата от 28 октомври 2010 г. и 5 декември 2011 г.

Диспозитив

Отменя в частта, в която се отнасят до Export Development Bank of Iran:

—	приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 г., след това с Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 г.,

—	Решение 2010/644,

—	приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010,

—	Решение 2011/783,

—	Регламент за изпълнение № 1245/2011,

—	приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010.

Действието на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, след това с Решение 2011/783, по отношение на Export Development Bank of Iran се запазва до влизането в сила на отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която се отнася до Export Development Bank of Iran.

3.	Липсва основание за произнасяне по искането за обявяване на Решение 2010/413 за неприложимо по отношение на Export Development Bank of Iran.

4.	Отхвърля жалбата в останалата част.

5.	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Export Development Bank of Iran.

6.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/12

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Iran Insurance/Съвет

(Дело T-12/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Правно основание - Нарушение на международното право - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Явна грешка в преценката - Право на собственост - Пропорционалност - Равно третиране - Недопускане на дискриминация)

2013/C 304/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Iran Insurance Company (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и G. Marhic)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и M. Konstantinidis)

Предмет

От една страна, жалба за отмяна, първо, на приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година (ОВ L 281, стр. 81) и на приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1) в частите, отнасящи се до жалбоподателя, второ, на решението по отношение на жалбоподателя, „съдържащо се в“ писмо от 28 октомври 2010 г., трето, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС (ОВ L 319, стр. 71) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), доколкото същите могат да засегнат положението на жалбоподателя, четвърто, на решението по отношение на жалбоподателя „съдържащо се в“ писмо от 5 декември 2011 г., пето, на приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частите, отнасящи се до жалбоподателя, и шесто, на всеки бъдещ регламент или всяко бъдещо решение на Съвета или на Комисията за изменение или допълнение на някой от обжалваните по делото актове, и от друга страна, искане за обявяване за неприложими по отношение на жалбоподателя на член 12 и на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, на член 16, параграф 2 и на член 26 от Регламент № 961/2010, на член 1, точка 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 19, стр. 22), на член 23, параграф 2 и на член 35 от Регламент № 267/2012, на член 1, точка 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 282, стр. 58), на член 1, точка 11 от Регламент (ЕС) № 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 356, стр. 34), както и на член 1, точка 2 от Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 356, стр. 71)

Диспозитив

1.	Жалбата е недопустима в частта относно искането за отмяна на всеки бъдещ регламент или всяко бъдещо решение на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия за изменение или допълнение на някой от обжалваните по делото актове.

Липсва основание за произнасяне, както по исканията за отмяна на решенията по отношение на Iran Insurance Company, „съдържащи се във“ писмата на Съвета от 28 октомври 2010 г. и от 5 декември 2011 г., така и по възражението за липса на абсолютни процесуални предпоставки, повдигнато от Съвета, подкрепен от Комисията, срещу исканията за отмяна на решението по отношение на Iran Insurance Company, „съдържащо се във“ писмото на Съвета от 28 октомври 2010 г.

Отменя приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година, приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007, Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС, Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010, доколкото същите се отнасят до Iran Insurance Company.

4.	Запазва действието на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, а след това и с Решение 2011/783, по отношение на Iran Insurance Company до влизането в сила на отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012, доколкото същата се отнася до Iran Insurance Company.

5.	Съветът понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Iran Insurance Company.

6.	Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 63, 26.2.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/13

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Post Bank Iran/Съвет

(Дело T-13/11) (1)

2013/C 304/23

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Post Bank Iran (Техеран, Иран) (представител: адв. D. Luff)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и A. Vitro)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и M. Konstantinidis)

Предмет

От една страна, жалба за отмяна, първо, на приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година (ОВ L 281, стр. 81) и на приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1) в частите, отнасящи се до жалбоподателя, второ, на решението по отношение на жалбоподателя, „съдържащо се в“ писмо от 29 октомври 2010 г., трето, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС (ОВ L 319, стр. 71) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), доколкото същите могат да засегнат положението на жалбоподателя, четвърто, на решението по отношение на жалбоподателя „съдържащо се в“ писмо от 5 декември 2011 г., пето, на приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частите, отнасящи се до жалбоподателя, и шесто, на всеки бъдещ регламент или всяко бъдещо решение на Съвета или на Комисията за изменение или допълнение на някой от обжалваните по делото актове, и от друга страна, искане за обявяване за неприложими по отношение на жалбоподателя на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010, на член 1, точка 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 19, стр. 22), на член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012, на член 1, точка 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 282, стр. 58), на член 1, точка 11 от Регламент (ЕС) № 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 356, стр. 34), както и на член 1, точка 2 от Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 356, стр. 71)

Диспозитив

1.	Жалбата е недопустима в частта относно искането за отмяна на всеки бъдещ регламент или на всяко бъдещо решение на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия за изменение или допълнение на някой от обжалваните по делото актове.

Липсва основание за произнасяне, както по исканията за отмяна на решенията по отношение на Post Bank Iran, „съдържащи се във“ писмата на Съвета от 29 октомври 2010 г. и от 5 декември 2011 г., така и по възражението за липса на абсолютни процесуални предпоставки, повдигнато от Съвета, подкрепен от Комисията, срещу исканията за отмяна на решението по отношение на Post Bank Iran, „съдържащо се във“ писмото на Съвета от 29 октомври 2010 г.

4.	Запазва действието на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, а след това и с Решение 2011/783, по отношение на Post Bank Iran до влизането в сила на отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012, доколкото същата се отнася до Post Bank Iran.

5.	Съветът понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Post Bank Iran.

6.	Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 63, 26.2.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/14

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Bank Refah Kargaran/Съвет

(Дело T-24/11) (1)

2013/C 304/24

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bank Refah Kargaran (Техеран, Иран) (представител: J.-M. Thouvenin, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)

Встъпила стрна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално F. Erlbacher и M. Konstantinidis, впоследствие A. Bordes и M. Konstantinidis)

Предмет

Първо, искане Решение 2010/413/ОВППС от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39) да се обяви за неприложимо спрямо жалбоподателя, второ, искане да се отменят Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) и Регламент (ЕС) № 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 267/2012 (ОВ L 356, стр. 34), както и всички бъдещи регламенти, които биха били приети с оглед да допълнят или заменят тези регламенти до произнасяне на окончателното съдебно решение в настоящата инстанция, доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя, трето, искане да се отменят Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11) и Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 356, стр. 71), както и всички бъдещи актове, които биха били приети с оглед да допълнят или заменят посочените актове до произнасяне на окончателното съдебно решение в настоящата инстанция, доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя, и четвърто, искане да се отменят решенията, които се съдържат в писмата от 28 октомври 2010 г. и 5 декември 2011 г.

Диспозитив

Отменя, доколкото се отнасят до Bank Refah Kargaran:

—

приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година, а впоследствие с Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година,

—	Решение 2010/644,

—	приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010,

—	Решение 2011/783,

—	Регламент за изпълнение № 1245/2011,

—	приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010.

2.	По отношение на Bank Refah Kargaran се запазва действието на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, а впоследствие с Решение 2011/783, до момента, в който отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012, що се отнася до Bank Refah Kargaran, породи действие.

3.	Липсва основание за произнасяне по искането Решение 2010/413 да се обяви за неприложимо спрямо Bank Refah Kargaran.

4.	Отхвърля иска в останалата му част.

5.	Съветът на Европейския съюз понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Bank Refah Kargaran.

6.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/15

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Deutsche Bahn и др./Комисия

(Съединени дела T-289/11, T-290/11 и T-521/11) (1)

(Конкуренция - Административно производство - Решение за извършване на проверка - Правомощия на Комисията за проверка - Право на защита - Пропорционалност - Задължение за мотивиране)

2013/C 304/25

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Deutsche Bahn AG (Берлин, Германия), DB Mobility Logistics AG (Берлин), DB Energie GmbH (Франкфурт на Майн, Германия), DB Netz AG (Франкфурт на Майн), DB Schenker Rail GmbH (Майнц, Германия), DB Schenker Rail Deutschland AG (Майнц), Deutsche Umschlaggesellschaft Schiene-Straße mbH (DUSS) (Боденхайм, Германия) (представители: W. Deselaers, O. Mross и J. Brückner, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Malferrari, N. von Lingen и R. Sauer)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: първоначално по дела T-289/11 и T-290/11, M. Muñoz Pérez, впоследствие по дела T-289/11, T-290/11 и T-521/11, S. Centeno Huerta, abogados del Estado), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Simm и F. Florindo Gijón) и Надзорен орган на ЕАСТ (представители: X. A. Lewis, M. Schneider и M. Moustakali)

Предмет

Искания за отмяна на Решение C(2011) 1774 от 14 март 2011 г., Решение C(2011) 2365 от 30 март 2011 г. и Решение C(2011) 5230 от 14 юли 2011 г. на Комисията, с които в съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета се разпореждат проверки в Deutsche Bahn AG, както и във всички негови дъщерни дружества (преписки COMP/39.678 и COMP/39.731).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите.

Осъжда Deutsche Bahn AG, DB Mobility Logistics AG, DB Energie GmbH, DB Netz AG, DB Schenker Rail GmbH, DB Schenker Rail Deutschland AG и Deutsche Umschlaggesellsschaft Schiene-Straße mbH (DUSS) да понесат направените от Европейската комисия съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от тях.

3.	Съветът на Европейския съюз, Надзорният орган на ЕАСТ и Кралство Испания понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 238, 13.8.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/16

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет

(Дело T-434/11) (1)

2013/C 304/26

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Europäisch-Iranische Handelsbank AG (Хамбург, Германия) (представители: първоначално S. Ashley, S. Gadhia, solicitors, адв. H. Hohmann, D. Wyatt, QC, и R. Blakeley, barrister, впоследствие S. Ashley, H. Hohmann, D. Wyatt, R. Blakeley, S. Jeffrey и A. Irvine, solicitors)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: F. Naert и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално E. Paasivirta и S. Boelaert, впоследствие E. Paasivirta и M. Konstantinidis) и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Behzadi-Spencer, A. Robinson и C. Murrell, подпомагани от J. Swift, QC, и R. Palmer, barrister)

Предмет

Жалба за отмяна, първо, на Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 65), второ, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 26), трето, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), четвърто, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), и пето, на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), в частите, в които посочените актове се отнасят до жалбоподателя.

Диспозитив

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран в частите, в които тези актове се отнасят до Europäisch-Iranische Handelsbank AG.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Europäisch-Iranische Handelsbank понася три пети от направените от нея съдебни разноски и три пети от съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.

4.	Съветът понася две пети от направените от него съдебни разноски и две пети от съдебните разноски, направени от Europäisch-Iranische Handelsbank.

5.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 282, 24.9.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/16

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Globula/Комисия

(Дело T-465/11) (1)

(Вътрешен пазар на природен газ - Директива 2003/55/ЕО - Задължение на предприятията за природен газ да организират система за договорен достъп на трети лица до съоръженията за съхранение на природен газ - Решение на чешките органи за предоставяне на жалбоподателя на временно освобождаване от задължението за бъдещото му подземно съоръжение за съхранение на природен газ в Дамборице - Решение на Комисията, с което разпорежда на Чешката република да оттегли решението за освобождаване - Действие на Директива 2003/55 във времето)

2013/C 304/27

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Globula a.s. (Hodonín, Чешка република) (представители: M. Petite, D. Paemen, A. Tomtsis, D. Koláček и P. Zákoucký, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: O. Beynet и T. Scharf)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Očková и T. Müller)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2011) 4509 на Комисията от 27 юни 2011 г. относно освобождаване за подземно газохранилище в Дамборице от правилата на вътрешния пазар относно достъпа на трети лица.

Диспозитив

1.	Отменя Решение C(2011) 4509 на Комисията от 27 юни 2011 г. относно освобождаване за подземно газохранилище в Дамборице от правилата на вътрешния пазар относно достъпа на трети лица.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Globula a.s. и да понесе собствените си съдебни разноски.

3.	Чешката република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 305, 15.10.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/17

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Sepro Europe/Комисия

(Дело T-483/11) (1)

(Продукти за растителна защита - Активното вещество флупримидол - Невключване на флупримидола в приложение I към Директива 91/414/ЕИО - Регламент (ЕО) № 33/2008 - Ускорена процедура за оценка - Явна грешка в преценката - Право на защита - Пропорционалност - Задължение за мотивиране)

2013/C 304/28

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sepro Europe Ltd (Harrogate, Обединено кралство) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Ondrůšek и G. von Rintelen)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент за изпълнение 2011/328/ЕС на Комисията от 1 юни 2011 година относно невключването на флурпримидол в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 153, стр. 192)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Sepro Europe Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 331, 12.11.2011 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/17

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Godrej Industries и VVF/Съвет

(Дело T-6/12) (1)

(Дъмпинг - Внос на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия - Искане за корекция с цел вземане под внимание на конвертирането в друга валута - Тежест на доказване - Вреда - Окончателно антидъмпингово мито)

2013/C 304/29

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Godrej Industries Ltd (Момбай, Индия) и VVF Ltd (Момбай) (представител: B. Servais, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, представител, подпомаган от G. Berrisch и A. Polcyn, avocats)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Sasol Olefins & Surfactants GmbH (Хамбург, Германия), Sasol Germany GmbH (Хамбург) (представители: V. Akritidis, avocat, и J. Beck, solicitor) и Европейска комисия (представители: M. França и A. Stobiecka-Kuik)

Предмет

Частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1138/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (ОВ L 293, стр. 1)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Godrej Industries Ltd и VVF Ltd понасят съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз, съдебните разноски на Sasol Olefins & Surfactants GmbH и Sasol Germany GmbH, както и направените от самите тях съдебни разноски.

3.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 49, 18.2.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/18

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Bateni/Съвет

(Дела T-42/12 и Т-181/12) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Явна грешка в преценката)

2013/C 304/30

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Naser Bateni (Хамбург, Германия) (представители: J. Kienzle, M. Schlingmann и F. Lautenschlager, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop, J.-P. Hix и Z. Kupčová)

Предмет

По дело T-42/12, искане за отмяна на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), доколкото с него жалбоподателят е включен в списъка в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), както и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), доколкото с него жалбоподателят е вписан в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), а по дело T-181/12, искане за отмяна на приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), доколкото името на жалбоподателя остава включено в списъка на лицата, образуванията и органите, чиито средства се замразяват

Диспозитив

1.	Съединява дела T-42/12 и T-181/12 за целите на съдебното решение.

2.	Отпаднало е основанието за произнасяне по предявеното по дело T-42/12 искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото се отнася до г-н Naser Bateni.

Отменя Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото с него г-н Bateni е вписан в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС.

4.	Отменя приложение IX към Регламент (ЕС) №°267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010, доколкото се отнася до г-н Bateni.

5.	Запазва действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2011/783, по отношение на г-н Bateni, считано от влизането му в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз до влизането в сила на частичната отмяна на Регламент № 267/2012.

6.	Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г-н Bateni.

7.	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 98, 31.3.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/18

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Good Luck Shipping/Съвет

(Дело T-57/12) (1)

2013/C 304/31

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Good Luck Shipping LLC (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: F. Randolph, QC, M. Lester, barrister, и M. Taher, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: V. Piessevaux и B. Driessen)

Предмет

Жалба за отмяна, първо, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), второ, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), и трето, на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частите, отнасящи се до жалбоподателя

Диспозитив

Отменя в частите, отнасящи се до Good Luck Shipping LLC, следните актове:

—	Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010.

2.	Запазва действието на Решение 2011/783 по отношение на Good Luck Shipping до влизането в сила на отмяната на Регламент № 267/2012.

3.	Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Good Luck Shipping.

(1) ОВ C 109, 14.4.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/19

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет

(Дело T-110/12) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Срок за промяна на исканията - Допустимост - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката)

2013/C 304/32

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Iranian Offshore Engineering & Construction Co. (Техеран, Иран) (представители: J. Viñals Camallonga, L. Barriola Urruticoechea и J. Iriarte Ángel, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: P. Plaza García, V. Piessevaux и G. Ramos Ruano)

Предмет

Искане за отмяна, от една страна, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), както и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частта им, отнасяща се до жалбоподателя

Диспозитив

Отменя Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото вписва наименованието на Iranian Offshore Engineering & Construction Co. в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС.

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото вписва наименованието на Iranian Offshore Engineering & Constructions Co. в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007.

3.	Отменя приложение IХ към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 в частта, която се отнася до Iranian Offshore Engineering & Construction Co.

Последиците от Решение 2010/413, изменено с Решение 2011/783, се запазват в частта, в която се отнасят до Iranian Offshore Engineering & Construction Co, от момента на влизането му в сила — двадесетият ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз — до момента, в който частичната отмяна на Регламент № 267/2012 породи действие.

5.	Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Iranian Offshore Engineering & Construction Co. в рамките на настоящото производство и на обезпечителното производство.

(1) ОВ C 126, 28.4.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/19

Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Leiner/СХВП — Recaro (REVARO)

(Дело T-349/12) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „REVARO“ - По-ранна словна международна марка „RECARO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2013/C 304/33

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Rudolf Leiner GmbH (Санкт Пьолтен, Австрия) (представители: W. Emberger, I. Rudnay и L. Emberger, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Poch)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Recaro Holding GmbH, с предишна фирма Recaro Beteiligungs-GmbH (Щутгарт, Германия) (представител: J. Weiser, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 16 май 2012 г. (преписка R 482/2011 1), постановено в производство по възражение със страни Recaro Beteiligungs-GmbH и Rudolf Leiner GmbH.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Rudolf Leiner GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 287, 22.9.2012 г.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/20

Жалба, подадена на 8 август 2013 г. — Tsujimoto/СХВП — Kenzo (KENZO ESTATE)

(Дело T-414/13)

2013/C 304/34

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Kenzo Tsujimoto (Осака, Япония) (представител: A. Wenninger-Lenz, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Kenzo (Париж, Франция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 22 май 2013 г. по преписка R 333/2012-2,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „KENZO ESTATE“ за стоки от клас 33 — международна регистрация № 953373

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „KENZO“ за стоки от класове 3, 18 и 25, регистрирана като марка на Общността под № 720 706

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отменя обжалваното решение.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1).

(1) ОВ L 78, стр. 1.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/20

Жалба, подадена на 14 август 2013 г. — Unión de Almacenistas de Hierros de España/Комисия

(Дело T-419/13)

2013/C 304/35

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Unión de Almacenistas de Hierros de España (Мадрид, Испания) (представители: A. Creus Carreras, A. Valiente Martin, C. Maldonado Márquez, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение на Комисията от 18 юни 2013 г.;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски;

—	наред с това от Общия съд се иска в рамките на процесуално-организационните действия Комисията да представи на Общия съд документите, до които е отказала достъп, за да може Общият съд да извърши съответния анализ и да провери верността на твърденията в настоящата жалба.

Правни основания и основни доводи

През февруари 2013 г. Unión de Almacenistas de Hierro de España (UAHE) иска достъп до определени документи, които са на разположение на Европейската комисия въз основа на механизма за сътрудничество с националните органи, предвиден в член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). По-специално жалбоподателят иска достъп до всички документи и съобщения, разменени между генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията и Comisión Nacional de la Competencia (национална комисия по конкуренцията) във връзка с наказателно-административните производства S-106/08, Almacenes de Hierro и S-254/10, Hierros Extremadura.

След първоначалното удължаване на срока до 11 април 2013 г. Комисията изпраща на съобщение, с което:

а)	разрешава достъпа до изпратените на националната комисия по конкуренцията потвърждения за получаване на съобщения във връзка с двете наказателно-административни производства;

б)

уведомява жалбоподателя, че не разполага с информация във връзка с посочените производства и че информацията, която е на нейно разположение, е защитена на основание на изключенията, предвидени в член 4 Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

UAHE отправя отново своето искане и след удължаване на срока с 15 дни, Комисията изпраща ново писмо от 18 юни, с което го уведомява, че удължава за неопределено време срока за предоставяне на отговор по разглежданите искания.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания:

Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 4 от Регламент 1049/2001, тъй като Комисията не е извършила конкретен и индивидуализиран анализ на приложимостта на предвидените в посочената разпоредба изключения по отношение на разглежданите в настоящото производство искания за достъп.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001, тъй като исканата информация не обхваща данни, които могат да засегнат търговските интереси на трети лица. Посочената информация би могла най-много да засегне интересите на самия жалбоподател.

Третото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, тъй като предвиденото в него понятие за разследване може да се отнася само до разследвания на институции и органи на Съюза, но не и на национални институции и органи. От друга страна, от настъпването на разследваните в двете производства факти бил изтекъл съответният давностен срок.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент 1049/2001, доколкото в областта на поисканата документация Комисията не приема решения, тъй като нейното поведение е чисто пасивно и се състои само в получаването на документите или съставянето на становища. От друга страна и във всички случаи, посоченото изключение може да се прилага само по отношение на вътрешни документи.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/21

Жалба, подадена на 14 август 2013 г. — L’Oréal/СХВП — Cosmetica Cabinas (AINHOA)

(Дело T-426/13)

2013/C 304/36

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal SA (Париж, Франция) (представители: M. Granado Carpenter и M. Polo Carreño, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Cosmetica Cabinas, SL (El Masnou, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 юни 2013 г. по дело R 1642/2012-1,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: Словна марка „AINHOA“ за стоки и услуги от класове 3, 35 и 39 — Регистрация на марка на Общността № 2 720 811

Притежател на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Страна, която иска отмяна на марката на Общността: Жалбоподателя

Решение на отдела по отмяна: Прекратява правата на притежателя на марка на Общността за услуги от класове 35 и 39 и отхвърля искането за отмяна по отношение на „козметични продукти“ от клас 3

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1).

(1) ОВ L 78, стр. 1.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/21

Жалба, подадена на 20 август 2013 г. — Triarii/Комисия

(Дело T-435/13)

2013/C 304/37

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Triarii BV (Хага, Нидерландия) (представител: G. Verhellen, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение от 20 юни 2013 г. на Европейската комисия (с предмет ENER B 1/IMMR(2013) ENER.B.1.2638778) и да включи предложението на жалбоподателя в тръжната процедура;

—

в случай, че решението на Общия съд, както се иска, бъде постановено след възлагане на поръчката на участник в тръжната процедура:

—	да отмени настоящата тръжна процедура № ENER/B1/2013-371, като даде възможност на жалбоподателя да направи отново предложение;

—	да отмени решението за възлагане на поръчка № ENER/B1/2013-371 на определен участник в тръжната процедура, което следва да приеме Европейската комисия и/или

—	да присъди обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на изключването на жалбоподателя от тръжна процедура № ENER/B1/2013-371.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от твърдението, че Общият съд е компетентен да разгледа настоящото дело съгласно член 263 ДФЕС.

2.	Второто правно основание е изведено от твърдението, че с поведението си Комисията е създала оправдани правни очаквания, че предложението е достигнало до нея в срок.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/22

Жалба, подадена на 21 август 2013 г. — Bora Creations/СХВП — Beauté Prestige International (essence)

(Дело T-448/13)

2013/C 304/38

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Bora Creations, SL (Ceuta, Испания) (представители: R. Lange, G. Hild и C.Pape, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Beauté Prestige International SA (Париж, Франция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение от 6 юни 2013 г. на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), постановено по дело R 1085/2012-5,

—	да осъди ответника да заплати разноските по делото.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „essence“ за стоки от класове 3, 4, 8, 14, 16, 21, 25 и 26 — регистрация на марка на Общността № 6 816 144.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Основание на искането за обявяване на недействителност: абсолютни основания съгласно член 52, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (Регламент относно марката на Общността) (1), а именно, че марката на Общността е регистрирана в нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента относно марката на Общността.

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и обявява марката на Общността за частично недействителна.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента относно марката на Общността.

(1) ОВ L 78, стр. 1

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/22

Жалба, подадена на 23 август 2013 г. — CEDC International/СХВП — Fabryka Wódek Polmos Łańcut (WISENT)

(Дело T-449/13)

2013/C 304/39

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: CEDC International sp. z o.o. (Oborniki Wielkopolskie, Полша) (представител: M. Siciarek, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fabryka Wódek Polmos Łańcut S.A. (Łańcut, Полша)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение от 10 юни 2013 г. на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), постановено по дело R 33/2012-4;

—	да осъди ответника и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят разноските по делото.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка в зелен, червен и златист цвят, представляваща изображение на вол и съдържаща словния елемент „WISENT“ за стоки от класове 32 и 33 — регистрация на марка на Общността № 5 142 039

Притежател на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Основание на искането за обявяване на недействителност: основанията са тези, изложени в член 53, параграф 1, буква a) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент на Съвета (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (Регламент относно марката на Общността) (1).

Решение на отдела по отмяна: обявява оспорената марка на Общността за недействителна.

Решение на апелативния състав: отменя оспореното решение.

Изложени правни основания: нарушение на член 53, параграф 1, буква a), член 8, параграф 1, буква б), член 8, параграф 5, във връзка с член 76, параграф 1, член 75, член 76, параграфи 1 и 2 от Регламента относно марката на Общността.

(1) ОВ L 78, стр. 1

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/23

Жалба, подадена на 23 август 2013 г. — CEDC International/СХВП — Fabryka Wódek Polmos Łańcut (WISENT VODKA)

(Дело T-450/13)

2013/C 304/40

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: CEDC International sp. z o.o. (Oborniki Wielkopolskie, Полша) (представител: M. Siciarek, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fabryka Wódek Polmos Łańcut S.A. (Łańcut, Полша)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение от 10 юни 2013 г. на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), постановено по дело R 1734/2011-4,

—	да осъди ответника и другата страна в производството пред апелативния състав да заплати разноските по делото.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: другата страна в производството пред апелативния състав,

Притежател на марката на Общността: фигуративна марка в червен, зелен, златист и черен цвят, представляваща изображение на вол и съдържаща словните елементи „WISENT VODKA“ за стоки от клас 33 — заявка за регистрация на марка на Общността № 7 044 472,

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят,

Основание на искането за обявяване на недействителност: полски марки с номера 86 410, 80 990, 80 991, 46 050, 208 988, 125 911, 189 866, 208 090, 62 081, регистрирани за „алкохолни напитки“ от клас 33, марка на Общността № 5 585 138 за фигуративна марка в черен и бял цвят, съдържаща словния елемент „ŻUBRÓWKA“ и марка на Общността № 6 215 719 за 3D марка в черен и бял цвят, съдържаща словния елемент „ŻUBRÓWKA“, регистрирана за „алкохолни напитки (с изключение на бира)“ от клас 33,

Решение на отдела по отмяна: потвърждава възражението и отказва регистрация на марка на Общността,

Решение на апелативния състав: отменя оспореното решение и отхвърля възражението,

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент на Съвета (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (Регламент относно марката на Общността) (1).

(1) ОВ L 78, стр. 1

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/23

Жалба, подадена на 30 август 2013 г. — Испания/Комисия

(Дело T-461/13)

2013/C 304/41

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Rubio González)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди институцията ответник да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Решение на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/2010 (ex NN 36/2010, ex CP 163/2009), предоставена от Кралство Испания за разширяване на обхвата на цифровата наземна телевизия в отдалечени и слабо заселени райони (с изключение на Кастилия — Ла Манча). В посоченото решение се приема, че въпросната помощ е отчасти несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното връщане.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като в настоящия случай не е налице икономическо предимство в полза на предприятия, извършващи стопанска дейност, нито селективност на мярката, нито пък нарушаване на конкуренцията.

2.	Второто правно основание е изведено от нарушение на член 106, параграф 2 и член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като не е доказано, че принципът на технологичната неутралност не е бил спазен.

Третото правно основание е изведено от процесуално нарушение в хода на производството в областта на държавните помощи по-специално предвид прекомерното му забавяне, невземането предвид на представените доказателства, както и липсата на последователност и обективност при изясняването на фактите и обстоятелствата.

Четвъртото правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на принципите на правна сигурност, равенство, пропорционалност и субсидиарност, поради което не е налице задължение за връщане на помощта, доколкото по член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) не се предвижда задължение за такова връщане, когато са нарушени основни принципи на правото на Съюза.

5.	Петото правно основание, изтъкнато също при условията на евентуалност, е изведено от нарушаването на правото на информация, заложено в Хартата на основните на права на Европейския съюз, поради което не е налице задължение за връщане.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/24

Жалба, подадена на 30 август 2013 г. — Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия

(Дело T-462/13)

2013/C 304/42

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Comunidad Autónoma del País Vasco (Испания) и Itelazpi, SA (Биская, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, A. Lamadrid de Pablo, M. Muñoz de Juan и N. Ruiz García, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да допусне и разгледа изложените в настоящата жалба основания за отмяна;

—	да отмени обжалваното решение, и по-специално член 1 от него, в частта, в която се установява наличието на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ;

—	като последица от това да отмени разпорежданията за възстановяване по членове 3 и 4 от решението; и

—	да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в рамките на настоящото производство решение е същото като по дело T-461/13, Испания/Комисия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.

Първото правно основание е изведено от допускането на грешка при прилагането на правото, тъй като процесът по цифровизация е квалифициран като държавна помощ.

—

В това отношение се твърди, че Комисията допуска грешка при анализа на член 171, параграф 1 ДФЕС, по-специално с оглед на съдебната практика по дело Altmark относно услуги от общ икономически интерес, като в резултат на това допуска грешка относно самото наличие на държавна помощ в настоящия случай.

—

Във връзка с това се добавя, че разгледаните в решението мерки са имали за цел само да се осигури предаването на цифровия телевизионен сигнал в т.нар. зона II (част от територията, в която операторите няма да осигурят покритие въз основа на икономически критерии и която при липсата на публична намеса би била лишена от достъп до телевизия).

—	От друга страна, жалбоподателите отбелязват, че принципът на „технологична неутралност“ не може да лиши държавите членки от предоставеното им с Договорите право на преценка при организацията на предоставянето на услуги от общ икономически интерес.

—

Във всеки случай по отношение на зона II националните органи са предпочели наземната пред сателитната технология, тъй като първата възможност е била много по-логична, по-икономична и ефикасна поради вече съществуващата мрежа за аналогово наземно радиоразпръскване, финансирана с публични средства, с която вече е осигурено териториално покритие в зона II.

Второто правно основание е изведено от допускането на грешка при прилагането на правото при анализа на съвместимостта на помощта.

—	При условията на евентуалност и в случай че се приеме наличието на държавна помощ, жалбоподателите смятат, че въпросната помощ следва да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 и член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

Третото правно основание е изведено от допускането на грешка при прилагането на правото при анализа на съществуващата помощ.

—

Отново при условията на евентуалност в това отношение се твърди, че във всеки случай разглежданата помощ следва да се счита за съществуваща. Като се има предвид вече съществуващата публична телевизионна мрежа, всъщност ставало въпрос за нейното обикновено изменение и актуализиране, без нейната функция да е изменена.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/25

Жалба, подадена на 30 август 2013 г. — Comunidad Autónoma de Galicia/Комисия

(Дело T-463/13)

2013/C 304/43

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Comunidad Autónoma de Galicia (Santiago de Compostela, Испания) (представители: M. Lorenzo Outón, P. Egerique Mosquera, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като установи, че по отношение на автономна провинция Галиция извършените действия не представляват неправомерна държавна помощ;

—	при условията на евентуалност, в случай че не уважи предходното искане, да отмени обжалваното решение, като при това установи, че RETEGAL не получава нито пряко, нито косвено неправомерна държавна помощ; и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в рамките на настоящото производство решение е същото като по дело T-461/13, Испания/Комисия и по дело T-462/13, Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия.

Правните основания и основните доводи са сходни с изтъкнатите вече по посочените дела.

По специално се твърди следното:

1.	Допусната грешка при прилагането на правото във връзка с установеното наличие на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.	Нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС, тъй като Комисията не е приела, че спорните мерки са съвместими с вътрешния пазар.

Нарушение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, доколкото макар в обжалваното решение да се признава, че в разглеждания публичен сектор е налице структурен дефицит и че с въпросната намеса от страна на държавата се преследва цел от общ интерес, държавната помощ се квалифицира като несъвместима с вътрешния пазар поради нарушение на критерия за технологична неутралност.

Допусната грешка в направената във връзка с дружество RETEGAL, което е средство на автономна провинция Галиция за постигането на определени цели, преценка, че е налице неправомерна държавна помощ, доколкото дейността му се ограничава само в придобиването и монтирането на финансирано с въпросните публични средства оборудване с цел последващото му предоставяне за ползване на общините, за да могат те да предоставят обществената услуга по телевизионно радиоразпръскване в отдалечени селски райони, като по този начин се преодолее съществуващата в посочените райони пазарна неефективност.

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/25

Жалба, подадена на 30 август 2013 г. — Retegal/Комисия

(Дело T-464/13)

2013/C 304/44

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Redes de Telecomunicación Galegas Retegal, SA (Retegal) (Santiago de Compostela, Испания) (представители: F. García Martínez и B. Pérez Conde, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като установи, че по отношение на автономна провинция Галиция извършените действия не представляват неправомерна държавна помощ;

—	при условията на евентуалност, в случай че не уважи предходното искане, да отмени обжалваното решение, като при това установи, че RETEGAL не получава нито пряко, нито косвено неправомерна държавна помощ; и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи вече са изложени по дело T-463/13, Comunidad Autónoma de Galicia/Комисия

19.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 304/26

Жалба, подадена на 30 август 2013 г. — Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия

(Дело T-465/13)

2013/C 304/45

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Comunidad Autónoma de Cataluña (Каталуня, Испания) и Centre de Telecomunicacions i Tecnologies de la Informació de la Generalitat de Catalunya (Каталуня, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, N. Ruiz García, M. Muñoz de Juan и M. Reverter Baquer, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да допусне и разгледа изложените в настоящата жалба основания за отмяна;

—	да отмени обжалваното решение, и по-специално член 1 от него, в частта, в която се установява наличието на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ;

—	като последица от това да отмени разпорежданията за възстановяване по членове 3 и 4 от решението;

—	да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в рамките на настоящото производство решение е същото като по дело Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат изтъкнатите вече по посоченото дело основания.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.304.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 304

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 19 октомври 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2013/C 304/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 298, 12.10.2013 г.	1