Официален вестник C 175/10 ю

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 10 април 2014 г. — Европейска комисия/Siemens AG Österreich, VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, Siemens Transmission & Distribution Ltd, Siemens Transmission & Distribution SA, Nuova Magrini Galileo SpA

(Съединени дела C-231/11 P — C-233/11 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Картели - Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация - Солидарна отговорност за заплащането на глобата - Понятие за предприятие - Принципи на личната отговорност и на индивидуализиране на наказанията и санкциите - Неограничена компетентност на Общия съд - Принцип ne ultra petita - Принципи на пропорционалност и на равно третиране))

2014/C 175/02

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Европейска комисия (представители: A. Antoniadis, R. Sauer и N. von Lingen) (C-231/11 P), Siemens Transmission & Distribution Ltd (C-232/11 P), Siemens Transmission & Distribution SA, Nuova Magrini Galileo SpA (C-233/11 P) (представители: H. Wollmann и F. Urlesberger, Rechtsanwälte))

Други страни в производството: Siemens AG Österreich, VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, Siemens Transmission & Distribution Ltd, Siemens Transmission & Distribution SA, Nuova Magrini Galileo SpA (представители: H. Wollmann и F. Urlesberger, Rechtsanwälte), Европейска комисия (представители: A. Antoniadis, R. Sauer и N. von Lingen)

Предмет

Жалби срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 3 март 2011 г. по дело Siemens Österreich и др./Комисия (съединени дела T-122/07 — T-124/07) с предмет главно искане за частична отмяна на Решение С (2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 г. относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), както и при условията на евентуалност — искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателите

Диспозитив

Отменя точка 2 от диспозитива на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 3 март 2011 г. по дело Siemens Österreich и др./Комисия (T-122/07 — T-124/07), тъй като тя отменя член 2, букви й) и к) от Решение C (2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 г. относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация).

2)	Отменя точка 3, първо тире от диспозитива на Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по дело Siemens Österreich и др./Комисия (T-122/07 — T-124/07).

Отменя точка 3, от второ до четвърто тире от диспозитива на Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по дело Siemens Österreich и др./Комисия (T-122/07 — T-124/07), тъй като тя съдържа определянето на припадащите се части на жалбоподателите в първоинстанционното производство от размера на глобите, наложени им солидарно.

4)	Отхвърля жалбите в останалата им част.

5)	Осъжда Siemens AG Österreich, VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, Siemens Transmission & Distribution Ltd, Siemens Transmission & Distribution SA и Nuova Magrini Galileo SpA да заплатят съдебните разноски във връзка с производството по обжалване по дело C-231/11 P.

6)	Осъжда Siemens Transmission & Distribution Ltd да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване по дело C-232/11 P.

7)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване по дело C-233/11 P.

8)	Разпределението на разноските във връзка с първоинстанционното производство остава в съответствие с точки 5 — 7 от диспозитива на Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по дело Siemens Österreich и др./Комисия (T-122/07 — T-124/07).

(1) ОВ C 204, 9.7.2011 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 10 април 2014 г. — Areva/Alstom SA, T&D Holding, по-рано Areva T&D Holding SA, Alstom Grid SAS, по-рано Areva T&D SA, Alstom Grid AG, по-рано Areva T&D AG, Европейска комисия

(Съединени дела C-247/11 P и C-253/11 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Картели - Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация - Отговорност на дружествата майки за неправомерното поведение на техните дъщерни дружества - Задължение за мотивиране - Солидарна отговорност за заплащането на глобата - Понятие за предприятие - „Фактическа“ солидарност - Принципи на правна сигурност и на индивидуализиране на наказанията и санкциите - Принципи на пропорционалност и на равно третиране))

2014/C 175/03

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Areva (представители: A. Schild, C. Simphal и E. Estellon, avocats) (C-247/11 P), Alstom SA, T&D Holding SA, Alstom Grid SAS, Alstom Grid AG (C-253/11 P) (представители: J. Derenne, A. Müller-Rappard и M. Lagrue, avocats)

Други страни в производството: Alstom SA, T&D Holding, по-рано Areva T&D Holding SA, Alstom Grid SAS, по-рано Areva T&D SA, Alstom Grid AG, по-рано Areva T&D AG (представители: J. Derenne, A. Müller-Rappard и M. Lagrue, avocats), Европейска комисия (представители V. Bottka и N. von Lingen), Areva (представители: A. Schild, C. Simphal и E. Estellon, avocats)

Предмет

Жалби срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 3 март 2011 г. по дело Areva и др./Комисия (съединени дела T-117/07 и T-121/07), с което Общият съд частично отхвърля жалбата за отмяна на Решение C (2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 г. относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.899) — Комутационни апарати с газова изолация — Нарушение на правото на защита — Неспазване на задължението за мотивиране — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Отговорност за неправомерното поведение

Диспозитив

1)	Отменя точка 3, второ тире от диспозитива на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 3 март 2011 г. по дело Areva и др./Комисия (T-117/07 и T-121/07).

2)	Отменя член 2, буква в) от Решение C (2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 г. относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация).

3)	За нарушенията, установени в член 1, букви б)—е) от Решение C (2006) 6762 окончателен, се налага глоба от 27 795 000 EUR на Alstom, солидарно с Alstom Grid SAS, и глоба от 20 400 000 EUR на Areva SA, на T&D Holding SA и на Alstom Grid AG, солидарно с Alstom Grid SAS.

4)	Отхвърля жалбите в останалата им част.

Осъжда Европейската комисия да понесе, освен направените от нея съдебни разноски във връзка с първоинстанционното производство и с производствата по обжалване, и една пета от съдебните разноски, направени от Areva SA, Alstom SA, T&D Holding SA, Alstom Grid SAS и Alstom Grid AG във връзка с първоинстанционното производство и с производствата по обжалване.

6)	Areva SA, Alstom SA, T&D Holding SA, Alstom Grid SAS и Alstom Grid AG понасят четири пети от направените от тях съдебни разноски във връзка с първоинстанционното производство и с производствата по обжалване.

(1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/4

Решение на Съда (пети състав) от 9 април 2014 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — T-Mobile Austria GmbH/Verein für Konsumenteninformation

(Дело C-616/11) (1)

((Директива 2007/64/EО - Платежни услуги - Член 4, точка 23 - Понятие за платежен инструмент - Платежни нареждания, направени онлайн и с помощта на хартиена бланка - Член 52, параграф 3 - Право на получателя на плащането да иска от платеца заплащането на разходи за използването на даден платежен инструмент - Право на държавите членки да въведат обща забрана - Договор между мобилен телефонен оператор и граждани))

2014/C 175/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: T-Mobile Austria GmbH

Ответник: Verein für Konsumenteninformation

Предмет

Преюдициално запитване — Oberster Gerichtshof — Тълкуване на член 4, точка 23 и на член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, стр. 1) — Приложно поле — Понятие за „платежен инструмент“ — Национално законодателство, предвиждащо обща забрана за събиране на такса за обработка на плащането при използването на платежен инструмент — Договор между оператор на цифрови телефонни системи и физически лица — Плащане чрез подписано платежно нареждане на хартиен носител или чрез система за директен дебит на хартиен носител или чрез система за директен дебит в електронен формат

Диспозитив

Член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че той се прилага по отношение на използването на платежен инструмент в договорно отношение между мобилен телефонен оператор, в качеството му на получател на плащания, и неговия клиент, в качеството му на платец.

Член 4, точка 23 от Директива 2007/64 трябва да се тълкува в смисъл, че както процедурата по издаване на платежно нареждане чрез документ за превод, върху който е положен саморъчният подпис на платеца, така и процедурата по издаване на платежно нареждане онлайн представляват платежни инструменти по смисъла на тази разпоредба.

Член 52, параграф 3 от Директива 2007/64 трябва да се тълкува в смисъл, че той дава на държавите членки правото да въведат за получателите на плащания обща забрана за налагане на платеца на такси за използването на който и да е платежен инструмент, стига националната правна уредба като цяло да взема предвид необходимостта от насърчаване на конкуренцията и поощряване използването на ефективни платежни инструменти, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

(1) ОВ C 73, 10.3.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/5

Решение на Съда (първи състав) от 10 април 2014 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny — Полша) — Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company/Dyrektor Izby Skarbowej w Bydgoszczy

(Дело C-190/12) (1)

((Преюдициално запитване - Свобода на установяване - Свободно движение на капитали - Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС - Корпоративен данък - Различно третиране на дивиденти, платени на местни и чуждестранни инвестиционни фондове - Недопускане на освобождаване от данък - Необосновано ограничение))

2014/C 175/05

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Bydgoszczy

Предмет

Преюдициално запитване — Wojewódzki Sad Administracyjny w Bydgoszczy (Полша) — Тълкуване на членове 63 и 65 ДФЕС — Свобода на установяване и свободно движение на капитали — Данъчно законодателство, което предвижда освобождаване от корпоративно подоходно облагане на дивидентите, платени на установени на територията на държавите членки инвестиционни фондове, но което изключва от използването на това освобождаване установените в трети държави инвестиционни фондове

Диспозитив

Член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали се прилага в положение като разглежданото по главното производство, при което съгласно националното данъчно законодателство дивидентите, изплатени от установени в държава членка дружества в полза на инвестиционен фонд, установен в трета държава, не се освобождават от данъчно облагане, докато инвестиционните фондове, установени в посочената държава членка, се ползват от подобно освобождаване.

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, по силата на което дивиденти, изплатени от установени в тази държава членка дружества в полза на инвестиционен фонд в трета държава, не могат да бъдат освободени от данъчно облагане, доколкото между тази държава членка и съответната трета държава съществува договорно задължение за административна взаимопомощ, което позволява на националните данъчни органи да проверят сведенията, които евентуално са предоставени от инвестиционния фонд. По делото, предмет на главното производство, запитващата юрисдикция трябва да провери дали създаденият в рамката за сътрудничество механизъм за обмен на информация действително може да позволи на полските данъчни органи да проверят, в случай на необходимост, информацията, предоставена от установени на територията на Съединените американски щати инвестиционни фондове относно условията за учредяване и упражняването на тяхната дейност, за да установят, че инвестиционните фондове действат в регулаторна рамка, която е равностойна на тази на Съюза.

(1) ОВ C 209, 14.7.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/6

Решение на Съда (голям състав) от 8 април 2014 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-288/12) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 95/46/ЕО - Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободно движение на такива данни - Член 28, параграф 1 - Национални надзорни органи - Независимост - Национално законодателство, с което предсрочно се прекратява мандатът на надзорния орган - Създаване на нов надзорен орган и назначаване на друго лице в качеството на председател))

2014/C 175/06

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Talabér-Ritz и B. Martenczuk)

Ответник: Унгария (представител: M. Z. Fehér)

Встъпила страна в подкрепа на ищеца: Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) (представители: I. Chatelier, A. Buchta, Z. Belényessy и H. Kranenborg)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) — Задължение за държавите членки да предвидят, че един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети въз основа на директивата, и че тези органи се ползват с пълна независимост при упражняване на възложените им функции — Приемане на национално законодателство, с което се прекратява предсрочно шестгодишният мандат на комисаря за защита на данните — Създаване на Национален орган за защита на данните и свободата на информацията — Назначаване на лице, различно от комисаря за защита на данните, с мандат от девет години на длъжността председател на посочения орган

Диспозитив

С предсрочното прекратяване на мандата на надзорния орган за защита на личните данни Унгария не е изпълнила задълженията си, произтичащи от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

2)	Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

3)	Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 227, 28.7.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/6

Решение на Съда (голям състав) от 8 април 2014 г. (преюдициални запитвания от High Court of Ireland, Ирландия, и Verfassungsgerichtshof, Австрия) — Digital Rights Ireland Ltd (C-293/12), Kärntner Landesregierung, Michael Seitlinger, Christof Tschohl и др. (C-594/12)/Minister for Communications, Marine and Natural Resources, Minister for Justice, Equality and Law Reform, The Commissioner of the Garda Síochána, Ирландия, и Attorney General

(Съединени дела C-293/12 и C-594/12) (1)

((Електронни съобщения - Директива 2006/24/ЕО - Обществено достъпни електронни съобщителни услуги или обществени съобщителни мрежи - Запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на такива услуги - Валидност - Членове 7, 8 и 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз))

2014/C 175/07

Език на производството: немски

Запитващи юрисдикции

High Court of Ireland, Verfassungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Digital Rights Ireland Ltd (C-293/12), Kärntner Landesregierung, Michael Seitlinger, Christof Tschohl и др. (C-594/12)

Ответници: Minister for Communications, Marine and Natural Resources, Minister for Justice, Equality and Law Reform, The Commissioner of the Garda Síochána, Ирландия, и Attorney General

в присъствието на: Irish Human Rights Commission

Предмет

(Дело C-293/12)

Преюдициално запитване — High Court of Ireland, Verfassungsgerichtshof — Тълкуване на членове 3, 4 и 6 от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО (ОВ L 105, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51) — Ограничаване на правата на жалбоподателя в областта на мобилната телефония — Съвместимост с член 5, параграф 4 и член 21 ДФЕС — Съвместимост с членове 7, 8, 10 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз

(Дело C-594/12)

Преюдициално запитване — Verfassungsgerichtshof — Валидност на членове 3 — 9 от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (ОВ L 105, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51), с оглед на членове 7, 9 и 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Тълкуване на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на членове 7, 8, 52 и 53 от нея, на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (OB L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (OB L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) — Конституционна жалба за обявяване противоконституционност на някои разпоредби от федералния закон за далекосъобщенията, с които се транспонира Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи

Диспозитив

Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО, е невалидна.

(1) ОВ C 258, 25.8.2012 г.

ОВ C 79, 16.3.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/7

Решение на Съда (четвърти състав) от 10 април 2014 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — ACI Adam BV и др./Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen Thuiskopie vergoeding

(Дело C-435/12) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Авторско право и сродните му права - Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество - Директива 2001/29/ЕО - Член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 - Право на възпроизвеждане - Изключения и ограничения - Възпроизвеждане за лично ползване - Законен произход на копието - Директива 2004/48/ЕО - Приложно поле))

2014/C 175/08

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподатели: ACI Adam BV, Alpha International BV, AVC Nederland BV, B.A.S. Computers & Componenten BV, Despec BV, Dexxon Data Media и Storage BV, Fuji Magnetics Nederland, Imation Europe BV, Maxell Benelux BV, Philips Consumer Electronics BV, Sony Benelux BV, Verbatim GmbH

Ответници: Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen Thuiskopie vergoeding

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия — Тълкуване на член 5, параграфи 2 и 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) и на член 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56) — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Спазване на правата на интелектуална собственост — Съдебни разноски — Приложно поле

Диспозитив

Правото на Съюза, и в частност член 5, параграф 2, буква б) във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен.

Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към процедура като главното производство, в която някои задължени да заплащат справедливото обезщетение лица искат от съда да постанови решение по установителен иск срещу организацията, натоварена със събирането и разпределянето на това възнаграждение между притежателите на авторски права, която оспорва иска.

(1) ОВ C 399, 22.12.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/8

Решение на Съда (първи състав) от 10 април 2014 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Maatschap T. van Oosterom en A. van Oosterom-Boelhouwer/Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie

(Дело C-485/12) (1)

((Селско стопанство - Обща селскостопанска политика - Схеми за директно подпомагане - Регламент (ЕО) № 73/2009 - Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи - Система за идентификация на земеделските парцели - Условия за допустимост на подпомагането - Административни проверки - Проверки на място - Регламент (ЕО) № 796/2004 - Определяне на площите, за които е допустимо подпомагане - Дистанционно наблюдение - Физически проверки на земеделските парцели))

2014/C 175/09

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het Bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maatschap T. van Oosterom en A. van Oosterom-Boelhouwer

Ответник: Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie

Предмет

Преюдициално запитване — College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия — Тълкуване на член 32 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210) — Проверки на място във връзка със заявленията по схемите за единно плащане на площ — Дистанционно наблюдение — Компетентен орган, който въз основа на въздушни снимки установява неточност на данните, декларирани от земеделски стопанин във връзка със заявление за подпомагане

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, изменен с Регламент (ЕО) № 972/2007 на Комисията от 20 август 2007 година, трябва да се тълкува в смисъл, че когато автоматизираните кръстосани проверки, чиято цел е да се установи дали за парцелите, декларирани в подаденото от земеделския стопанин заявление за единно плащане, е допустимо подпомагане, са допълнени, поради текущото обновяване на системата за идентификация на земеделските парцели, с проверка въз основа на актуални въздушни изображения, при която се констатира, че декларираните от земеделския стопанин данни не са точни, компетентният орган не е длъжен да извърши теренна проверка, а разполага съгласно член 24, параграф 2 от този регламент с право на преценка какви последващи мерки да предприеме. В частност посоченият орган не е длъжен да извърши измерване на въпросните парцели на място, когато няма никакви съмнения в данните, които е получил от измерванията въз основа на наличните въздушни изображения.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/9

Решение на Съда (втори състав) от 9 април 2014 г. (преюдициално запитване от Riigikohus — Естония) — Sintax Trading OÜ/Maksu- ja Tolliameti

(Дело C-583/12) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 1383/2003 - Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки - Член 13, параграф 1 - Компетентност на митническите органи да констатират нарушението на право върху интелектуалната собственост))

2014/C 175/10

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Riigikohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sintax Trading OÜ

Ответник: Maksu- ja Tolliameti

Предмет

Преюдициално запитване — Riigikohus — Тълкуване на член 13, параграф 1 и член 17, както и съображения 1 — 3 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (ОВ L 196, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16 стр. 18) — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани или пиратски стоки — Процедура за установяване на нарушение на право върху интелектуална собственост — Компетентност на митническите органи по установяването на нарушение на право върху интелектуалната собственост — Право на митническите органи да започват служебно процедура за установяване на нарушение на право върху интелектуална собственост, без да е необходимо титулярят на правата да е започнал тази процедура

Диспозитив

Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска самите митнически органи, при липса на всякаква инициатива от титуляря на правото на интелектуална собственост, да започнат и да водят посочената в тази разпоредба процедура, стига решенията, взети в това отношение от посочените органи, да могат да бъдат обжалвани, за да се гарантира защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и в частност от този регламент.

(1) ОВ C 55, 23.2.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 10 април 2014 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Ehrmann AG/Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV

(Дело C-609/12) (1)

((Преюдициално запитване - Информиране и защита на потребителите - Регламент (ЕО) № 1924/2006 - Хранителни и здравни претенции за храните - Етикетиране и представяне на храните - Член 10, параграф 2 - Прилагане във времето - Член 28, параграфи 5 и 6 - Преходни мерки))

2014/C 175/11

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ehrmann AG

Ответник: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 10, параграфи 1 и 2, член 28, параграф 5 и член 29 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244), изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г. (ОВ L 37, стр. 16) — Здравни претенции — Специфични условия — Действие във времето

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от този регламент вече са били в сила през 2010 г. за здравните претенции, които не са били забранени въз основа на член 10, параграф 1 от споменатия регламент във връзка с член 28, параграфи 5 и 6 от същия.

(1) ОВ C 101, 6.4.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/11

Решение на Съда (втори състав) от 9 април 2014 г. (преюдициално запитване от Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — GSV kft/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága

(Дело C-74/13) (1)

((Преюдициално запитване - Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Кодове 7019590010 и 7019590090 по ТАРИК - Регламенти за налагане на антидъмпингови мита върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китай - Текстове на различните езици - Задължение да се платят антидъмпинговите мита))

2014/C 175/12

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: GSV kft

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága

Предмет

Преюдициално запитване — Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Тълкуване на съображение 14 и на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 138/2011 на Комисията от 16 февруари 2011 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република (ОВ L 43, стр. 9) — Освобождаване от антидъмпингово мито на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, които не съответстват на описанието в код по ТАРИК 7019590010, включено в регламентите, публикувани на езика на вносителя — Стока, която може да бъде класирана под този код в съответствие с текста на други езици

Диспозитив

Код 7019590010 от интегрираната тарифа на Европейските общности, установена в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, трябва да се тълкува в смисъл, че стоки като описаните от запитващата юрисдикция, съставени по-специално от тъкани от стъклени влакна с размер на отворите 4 мм както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 г/кв.м и предназначени за строителния сектор, могат да попаднат в обхвата на тази позиция.

Фактът, че стоката, посочена в разглежданата в главното производство митническа декларация, като отговаря на характеристиките, предвидени в код 7019590010 по ТАРИК и възпроизведени в регламентите, с които върху нея се налагат антидъмпингови мита, не съответства на наименованието, дадено в този код и в регламентите, както са публикувани на езика на държавата членка по произход на декларатора, на които последният се е позовал изключително в декларацията си, не може да доведе до отмяна на тарифното ѝ класифициране в посочения код, който митническите органи са определили, след като са се позовали на текстовете на всички други езици на същия код и на посочените регламенти.

(1) ОВ C 164, 8.6.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/11

Решение на Съда (десети състав) от 10 април 2014 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-85/13) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 91/271/ЕИО - Пречистване на градските отпадъчни води - Членове 3–5 и член 10 - Приложение I, A и Б))

2014/C 175/13

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и L. Cimaglia)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, M. Russo, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане или несъобщаване в предвидения срок на разпоредбите, необходими за съобразяване с членове 3, 4, 5 и 10 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43), изменена с Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. (ОВ L 311, стр. 1)

Диспозитив

Като не е приела необходимите разпоредби, за да се гарантира, че:

—

агломерациите на Melegnano, Mortara, Olona Nord, Olona Sud, Robecco sul Naviglio, San Giuliano Milanese Est, Trezzano sul Naviglio и Vigevano (Ломбардия), с еквивалент жители над 10 000, чиито градски отпадъчни води се заустват в приемници, които се считат за „чувствителни зони“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води, изменена с Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г., са съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води съгласно член 3 от посочената директива,

—

в агломерациите на Pescasseroli (Abruzzo), Cormons, Gradisca d’Isonzo, Grado (Friuli Venezia Giulia), Broni, Calco, Casteggio, Melegnano, Mortara, Orzinuovi, Rozzano, Trezzano sul Naviglio, Valle San Martino, Vigevano (Ломбардия), Pesaro, Urbino (Marche), Alta Val Susa (Пиемонт), Nuoro (Сардиния), Castellammare del Golfo I, Cinisi, Terrasini (Сицилия), Courmayeur (Valle d’Aosta) и Thiene (Veneto), с еквивалент жители над 10 000, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им ще бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка в съответствие с член 4 от Директива 91/271, изменена с Регламент № 1137/2008,

—

в агломерациите на Pescasseroli (Abruzzo), Aviano Capoluogo, Cividale del Friuli, Codroipo/Sedegliano/Flaibano, Cormons, Gradisca d’Isonzo, Grado, Latisana Capoluogo, Pordenone/Porcia/Roveredo/Cordenons, Sacile, Udine (Friuli Venezia Giulia), Frosinone (Lazio), Francavilla Fontana, Trinitapoli (Puglia), Dorgali, Nuoro, ZIR Villacidro (Сардиния), както и Castellammare del Golfo I, Cinisi, Partinico, Terrasini и Trappeto (Сицилия), с еквивалент жители над 10 000, чиито води се заустват в приемници, които се считат за „чувствителни зони“ по смисъла на Директива 91/271, изменена с Регламент № 1137/2008, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им ще бъдат подложени на по-строго пречистване от вторично пречистване или от друга равностойна обработка в съответствие с член 5 от посочената директива, и

—

пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени в съответствие с изискванията на членове 4-7 от Директива 91/271, изменена с Регламент № 1137/2008, да могат да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени, и за да може пречиствателните станции да се проектират по начин, отчитащ сезонните колебания на притока органични вещества в агломерациите на Pescasseroli (Abruzzo), Aviano Capoluogo, Cividale del Friuli, Codroipo/Sedegliano/Flaibano, Cormons, Gradisca d’Isonzo, Grado, Latisana Capoluogo, Pordenone/Porcia/Roveredo/Cordenons, Sacile, Udine (Friuli Venezia Giulia), Frosinone (Lazio), Broni, Calco, Casteggio, Melegnano, Mortara, Orzinuovi, Rozzano, Trezzano sul Naviglio, Valle San Martino, Vigevano (Ломбардия), Pesaro, Urbino (Marche), Alta Val Susa (Пиемонт), Francavilla Fontana, Trinitapoli (Puglia), Dorgali, Nuoro, ZIR Villacidro (Сардиния), Castellammare del Golfo I, Cinisi, Partinico, Terrasini, Trappeto (Сицилия), Courmayeur (Valle d’Aosta) и Thiene (Veneto),

Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 3 и/или член 4 и/или член 5, както и по член 10 от Директива 91/271, изменена с Регламент № 1137/2008.

2)	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 147, 25.5.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/13

Решение на Съда (шести състав) от 10 април 2014 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-115/13) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Акцизи върху алкохола и алкохолните напитки - Директива 92/83/ЕИО - Определяне на акцизните ставки - Производство на етилов алкохол в обект за дестилиране при нулева ставка на акциза - Освобождаване от акциз на производството на етилов алкохол от частни лица))

2014/C 175/14

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Barslev и A. Sipos)

Ответник: Унгария (представители: M. Z. Fehér, K. Szíjjártó и K. Molnár)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 19 — 21 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152), във връзка с член 22, параграф 7 от същата директива, както и с член 3, параграф 1 от Директива 92/84/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 159) — Определяне на акцизите — Производство на етилов алкохол в обект за дестилиране при нулева ставка на акциза — Освобождаване от акциз на производството на етилов алкохол от частни лица

Диспозитив

Като приема и прилага правна уредба, която предвижда, че при определените в нея условия производството на етилов алкохол в обект за дестилиране се облага с нулева ставка на акциза и че производството на етилов алкохол от частни лица е освободено от акциз, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 19 — 21 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, изменена с Акта относно условията за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз и промените в Учредителните договори на Европейския съюз, във връзка с член 22, параграф 7 от същата директива, както и с член 3, параграф 1 от Директива 92/84/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки.

2)	Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 129, 4.5.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/13

Решение на Съда (втори състав) от 9 април 2014 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Белгия) — Ville d'Ottignies-Louvain-la-Neuve, Michel Tillieut, Willy Gregoire, Marc Lacroix/Валонски регион

(Дело C-225/13) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Отпадъци - Директива 75/442/ЕИО - Член 7, параграф 1 - План за управление - Подходящи площадки и инсталации за обезвреждането на отпадъци - Понятие за план за управление на отпадъци - Директива 1999/31/ЕО - Членове 8 и 14 - Депа, които са разрешени или вече в експлоатация към датата на транспониране на тази директива))

2014/C 175/15

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ville d'Ottignies-Louvain-la-Neuve, Michel Tillieut, Willy Gregoire, Marc Lacroix

Ответник: Валонски регион

в присъствието на: Shanks SA

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État (Държавен съвет) — Тълкуване на член 7 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), както и на член 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (OB L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135) — Обезвреждане на отпадъците — Понятие за план за управление на отпадъците — Национална правна уредба, която не допуска изграждането на центрове за техническо заравяне на отпадъци извън местата, предвидени в този план за управление — Норма, с която се въвежда изключение и се разрешава след влизането в сила на плана за управление на отпадъците да се подновяват разрешенията, издадени на центрове за техническо заравяне преди влизането в сила на този план — Понятие за план и програма

Диспозитив

Член 7, параграф 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 г., трябва да се тълкува в смисъл, че национална нормативна уредба като разглежданата по главното производство, според която, по изключение от правилото, че освен за площадките, предвидени в плана за управление на отпадъците, който се изисква с този член, не може да бъде издадено разрешение за нито един център за техническо заравяне на отпадъците, за центровете за техническо заравяне на отпадъците, разрешени преди влизането в сила на този план, след неговото влизане в сила могат да се издадат нови разрешения за същите парцели, представлява „план за управление на отпадъци“ по смисъла на тази разпоредба от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350.

При все това член 8 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, изменена с Директива 2011/97/ЕС на Съвета от 5 декември 2011 г., допуска подобна национална нормативна уредба, която може да намери своята правна основа в член 14 от тази директива и да се прилага към разрешени депа или депа, вече в експлоатация към датата на транспонирането на същата, стига да са спазени останалите условия по този член 14, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/14

Решение на Съда (шести състав) от 10 април 2014 г. — Acino AG/Европейска комисия

(Дело C-269/13 P) (1)

((Обжалване - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Спиране на търговията и изтегляне на някои партиди лекарствени продукти, съдържащи активната съставка клопидогрел - Изменение на разрешенията за търговия - Забрана за търговия - Регламент (ЕО) № 726/2004 и Директива 2001/83/ЕО - Принцип на предпазните мерки - Пропорционалност - Задължение за мотивиране))

2014/C 175/16

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Acino AG (представители: R. Buchner и E. Burk, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: M. Šimerdová и B.-R. Killmann)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 7 март 2013 г. по дело Acino/Комисия (T-539/10), доколкото Общият съд е оставил без уважение искането за отмяна на решения C (2010) 2203, C (2010) 2205, C (2010) 2210 и C (2010) 2218 на Комисията от 29 март 2010 г., както и на решения C (2010) 6430, C (2010) 6432, C (2010) 6434 и C (2010) 6435 на Комисията от 16 септември 2010 г., свързани със спирането на търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи произведената в определен обект активна съставка „Clopidogrel“, с изтеглянето от пазара на партидите от тези лекарствени продукти, с изменението на разрешенията за търговия и със забраната за търговия с посочените лекарствени продукти — Принцип на предпазните мерки — Пропорционалност — Задължение за мотивиране

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Acino AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 215, 27.7.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/15

Определение на Съда (пети състав) от 6 февруари 2014 г. — Gabi Thesing, Bloomberg Finance LP/Европейска централна банка (ЕЦБ)

(Дело C-28/13 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Необходимо съдържание на жалбата))

2014/C 175/17

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Gabi Thesing, Bloomberg Finance LP (M Stephens и R Lands, solicitors, както и T. Pitt-Payne, QC)

Друга страна в производството: Европейска централна банка (представители: M. López Torres и S. Lambrinoc)

Предмет

Жалба против Решение на Общия съд (седми състав) от 29 ноември 2012 г. по дело T-590/10, Gabi Thesing и Bloomberg Finance LP/Европейска централна банка (ЕЦБ), с което Общият съд отхвърля жалба за отмяната на решение на Европейската централна банка от 21 октомври 2010 г., с което на жалбоподателите е отказан достъп до два документа, отнасящи се до държавния дълг и бюджетния дефицит

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Gabi Thesing и Bloomberg Finance LP да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 101, 6.4.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/16

Определение на Съда (пети състав) от 6 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Łodzi — Полша) — Marcin Jagiełło/Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

(Дело C-33/13) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Данъчни въпроси - ДДС - Шеста директива - Право на приспадане - Отказ - Фактура, издадена от дружество, действащо като подставено лице))

2014/C 175/18

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Łodzi

Страни в главното производство

Жалбоподател: Marcin Jagiełło

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

Предмет

Преюдициално запитване — Wojewódzki Sąd Administracyjny w Łodzi — Тълкуване на член 4, параграфи 1 и 2 във връзка с член 5, параграф 1, както и на член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Право на приспадане на платения по получени доставки ДДС — Отказ получателят на доставките да се ползва от право на приспадане на ДДС в случай, че продавачът използва наименованието на друго лице — Прикриване на собствената дейност на продавача — Фактура, издадена от лице, различно от продавача — Липса на необходимост от доказване знанието на купувача, че разглежданата сделка е свързана с престъпление или с друга нередност, извършена от продавача или от образуванието, което му оказва съдействие

Диспозитив

Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспада дължимия или платен за доставени му стоки данък върху добавената стойност поради това, че с оглед на измами или нередности, извършени от издателя на фактурата, свързана с тази доставка, последната се счита за неосъществена реално от посочения издател, освен ако с оглед на обективни обстоятелства и без от данъчнозадълженото лице да се изискват проверки, които то не следва да извършва, се докаже, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данък върху добавената стойност, а това следва да се провери от националната юрисдикция.

(1) ОВ C 141, 18.5.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/16

Определение на Съда (голям състав) от 3 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunalul Sibiu, Curtea de Apel Bucureşti — Румъния) — Silvia Georgiana Câmpean/Administraţia Finanţelor Publice a Municipiului Mediaş, Administraţia Fondului pentru Mediu (C-97/13), Administraţia Finanţelor Publice a Municipiului Alexandria/George Ciocoiu (C-214/13)

(Съединени дела C-97/13 и C-214/13) (1)

((Преюдициално запитване - Вътрешно облагане с данъци и такси - Член 110 ДФЕС - Такса за замърсяващите емисии на леките автомобили при първата им регистрация - Неутралитет на таксата между вносните леки коли – втора употреба и подобните леки автомобили, които вече са на националния пазар))

2014/C 175/19

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Sibiu, Curtea de Apel Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Silvia Georgiana Câmpean (C-97/13), Administraţia Finanţelor Publice a Municipiului Alexandria (C-214/13)

Ответници: Administraţia Finanţelor Publice a Municipiului Mediaş, Administraţia Fondului pentru Mediu (C-97/13), George Ciocoiu (C-214/13)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunalul Sibiu — Такса за замърсяващите емисии на леките автомобили при първата им регистрация или във връзка с първото вписване на правото на собственост — Освобождаване на леките автомобили, които вече са заплатили такива такси — Възможност да се претендира по съдебен ред за възстановяване на таксите, които е трябвало да се заплатят за тези последни автомобили — Евентуално възпрепятстване на пускането в движение на употребявани леки автомобили, закупени в други държави членки — Съвместимост на националната правна уредба с член 110 ДФЕС

Диспозитив

Трябва ли член 110 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска режим на облагане с такса като въведения и ограничения впоследствие с обсъжданата в главното производството национална правна уредба, с който се въвежда такса за замърсяващите емисии, уредена по начин, по който тя възпрепятства пускането в движение в съответната държава членка на леки коли втора употреба, закупени в други държави членки, без същевременно обаче да възпрепятства закупуването на националния пазар на леки коли втора употреба на същата възраст и със същата степен на овехтяване?

(1) ОВ C 129, 4.5.2013 г.

ОВ C 189, 29.6.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/18

Определение на Съда (шести състав) от 6 февруари 2014 г. — El Corte Inglés, SA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

(Дело C-301/13 P) (1)

((Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 8, параграф 1, буква б) - Словна марка CLUB GOURMET и CLUB DEL GOURMET - Отхвърляне на възражението - Процедурен правилник на Съда - Член 181 - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба))

2014/C 175/21

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (представители: J. L. Rivas Zurdo и E. Seijo Veiguela, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Mondéjar Ortuño)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Общия съд (четвърти състав) от 20 март 2013 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Chez Gerard (CLUB GOURMET) (T-571/11), с което Общият съд е отхвърлил жалбата срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 28 юли 2011 г. (преписка R 1946/2010-1) относно производство по възражение между El Corte Inglés, SA и Groupe Chez Gerard Restaurants Ltd

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда El Corte Inglés SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/18

Определение на Съда (трети състав) от 30 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Polymeles Protodikeio Athinon — Гърция) — Warner — Lambert Company LLC, Pfizer Ellas AE/SiegerPharma Anonymi Farmakeftiki Etaireia

(Дело C-372/13) (1)

((Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Преюдициални въпроси, идентични на въпроси, по които Съдът вече се е произнесъл - Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) - Член 27 - Предмет на патентоване - Член 70 - Защита на съществуващ обект))

2014/C 175/22

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Polymeles Protodikeio Athinon

Страни в главното производство

Ищци: Warner — Lambert Company LLC, Pfizer Ellas AE

Ответник: SiegerPharma Anonymi Farmakeftiki Etaireia

Предмет

Преюдициално запитване — Polymeles Protodikeio Athinon — Тълкуване на членове 27 и 70 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост („ТРИПС“), приложено към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (ОВ L 336, стр. 214; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 228) — Разграничение между областите, които са в приложното поле на общностното право и областите, в които компетентни са държавите членки — Област на патентите — Химически и фармацевтични продукти

Диспозитив

Член 27 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, представляващо приложение 1 В от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 година и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986 — 1994 г.), спада към общата търговска политика.

Член 27 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че изобретеният фармацевтичен продукт, като химичната активна съставка на лекарствен продукт, може, стига да не е налице дерогация съгласно член 27, параграф 2 или 3, да бъде предмет на патент при условията по член 27, параграф 1.

Патентът, който е получен въз основа на заявка за изобретение, отнасящо се и до метода за производство на фармацевтичен продукт, и до самия фармацевтичен продукт, но е издаден само за метода за производство, не трябва с оглед на правилата по членове 27 и 70 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост да се счита — от момента на влизане в сила на това споразумение — за обхващащ посочения изобретен фармацевтичен продукт.

(1) ОВ C 78, 15.3.2014 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/19

Определение на Съда (осми състав) от 29 януари 2014 г. — Simone Gbagbo/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Република Кот д’Ивоар

(Дело C-397/13 P) (1)

((Обжалване - Срок - Изисквания за форма - Явна недопустимост))

2014/C 175/23

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Simone Gbagbo (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и M. Chavrier), Европейска комисия, Република Кот д’Ивоар (представител: J.-P. Mignard, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (пети състав) от 25 април 2013 г. по дело Gbagbo/Съвет (T-119/11), с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 36), от една страна, и за отмяна на Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 1), от друга, доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателката — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-жа Simone Gbagbo да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3.	Република Кот д’Ивоар понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 274, 21.9.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/20

Определение на Съда (трети състав) от 30 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Polymeles Protodikeio Athinon — Гърция) — Warner — Lambert Company LLC, Pfizer Ellas AE/Minerva Farmakeftiki AE

(Дело C-462/13) (1)

2014/C 175/24

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Polymeles Protodikeio Athinon

Страни в главното производство

Ищци: Warner — Lambert Company LLC, Pfizer Ellas AE

Ответник: Minerva Farmakeftiki AE

Предмет

Диспозитив

(1) ОВ C 78, 15.3.2014 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/21

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Koblenz (Германия), постъпило на 11 март 2014 г. — RegioPost GmbH & Co. KG/Stadt Landau

(Дело C-115/14)

2014/C 175/26

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Koblenz

Страни в главното производство

Жалбоподател: RegioPost GmbH & Co. KG

Ответник: Stadt Landau

Други страни в производството: PostCon Deutschland GmbH, Deutsche Post AG

Преюдициални въпроси

Следва ли член 56, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която императивно предписва на възлагащ орган да избира за изпълнители на обществени поръчки само предприятия, които — както и техните подизпълнители — при подаването на офертите писмено се задължат да заплащат на заетите в изпълнението на поръчката техни работници и служители минималната заплата, определена от държавата само за публични, но не и за частни поръчки, ако няма нито обща минимална заплата, установена със закон, нито общоприложим колективен трудов договор, обвързващ потенциалните изпълнители и евентуалните подизпълнители на поръчката?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Следва ли правото на Съюза в областта на обществените поръчки, по-специално член 26 от Директива 2004/18/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 3, параграф 1, трето изречение от LTTG, която императивно предвижда изключване от класирането на оферта в случай, че още при нейното подаване икономическият оператор не се задължи в изрична декларация за дадено действие, за което в случай, че поръчката му бъде възложена, той би бил задължен по договор и без да е дал такава декларация?

(1) ОВ L 18, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29.

(2) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/22

Иск, предявен на 17 март 2014 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-124/14)

2014/C 175/27

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Cattabriga и M. van Beek)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е изключила „ръководния“ персонал (тоест лекарите) от Националната медицинска служба от правото на максимална средна продължителност на работното време от 48 часа седмично, както и целия здравен персонал на същата Служба от правото на междудневна почивка от 11 последователни часа, без да се осигури на същия равностоен период за почивка като компенсация, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 3, член 6 и член 17, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО (1);

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Членове 3 и 6 от Директива 2003/88/ЕО налагат на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, от една страна, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа, и от друга, че средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. Въпреки че дерогации от тези разпоредби не са напълно изключени, те са обусловени от точно определени условия.

При въвеждането в изпълнение на Директива 2003/88 италианският законодател е нарушил тези разпоредби, като е изключил всички медицински „ръководители“ от Националната медицинска служба от приложното поле на нормите, отнасящи се до максималната средна седмична продължителност на работното време, и целия здравен персонал на същата служба от правилата относно междудневната почивка.

По-конкретно, Комисията отбелязва, че, на първо място, в Италия всички лекари, работещи в Националната медицинска служба, са официално класифицирани като „ръководители“ в законодателството и в националните колективни трудови договори относно тази служба, без непременно да се ползват от управленски прерогативи или от самостоятелност по отношение на собственото им работно време. На второ място, италианските власти не са успели да докажат, че макар да е изключен от правото на междудневна почивка от 11 последователни часа, здравният персонал на Националната медицинска служба все пак се ползва, непосредствено след приключване на периода на работа, от подходящ период за непрекъсната почивка като компенсация.

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стp. 9; Специално издание на български език, глава 5, том 7, стр. 3).

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/23

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 18 март 2014 г. — Iron & Smith Kft./Unilever NV

(Дело C-125/14)

2014/C 175/28

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Iron & Smith Kft.

Друга страна в производството: Unilever NV

Преюдициални въпроси

Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2008/95/ЕО (1) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (наричана по-нататък „Директивата“), посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай, че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?

2)	Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на Съда на Европейския съюз принципи относно реалното използване на марката на Общността?

Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Европейския съюз, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?

При отрицателен отговор на предишния въпрос, може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях? Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?

(1) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25).

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/24

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas, постъпило на 17 март 2014 г. — Sveda UAB/Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-126/14)

2014/C 175/29

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sveda UAB

Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Заинтересована страна: Klaipėdos apskrities valstybinė mokesčių inspekcija

Преюдициален въпрос

Може ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице право да приспадне платения ДДС по получени доставки във връзка с производството или придобиването на дълготрайни активи за стопански цели като разглежданите в настоящия случай, които (i) са пряко предназначени да бъдат безплатно използвани от гражданите, но (ii) може да се признаят за средство за привличане на посетители към мястото, на което данъчнозадълженото лице планира да доставя стоки и/или услуги като част от икономическата си дейност?

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/24

Жалба, подадена на 21 март 2014 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-132/14)

2014/C 175/30

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: I. Liukkonen и L. Visaggio)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да отмени Регламент (ЕС) № 1385/2013 на Съвета от 17 декември 2013 година за изменение на регламенти (ЕО) № 850/98 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и регламенти (ЕО) № 1069/2009, (ЕС) № 1379/2013 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз (1),

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Европейският парламент иска да се отмени Регламент (ЕС) № 1385/2013, който Съветът е приел на правно основание член 349 ДФЕС.

Парламентът оспорва направения от Съвета избор на правно основание, тъй като член 349 ДФЕС не е правна основа на всички приети мерки, а само на тези от тях, които представляват дерогиране на прилагането на правото на Съюза в Майот. Обжалваният регламент обаче урежда и въпроси относно общата политика в областта на рибарството, както и за защита на общественото здраве, без тези мерки да са обосновани от особената структурна социална и икономическа ситуация в Майот.

Според Парламента разглежданият акт е трябвало в съответствие с различните уреждани от него въпроси да бъде приет на основание член 43, параграф 2, член 168, параграф 4, буква б) и член 349 ДФЕС, а не само на основание на последния член.

(1) ОВ L 354, стр. 86.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/25

Жалба, подадена на 21 март 2014 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-133/14)

2014/C 175/31

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: R. Lyal, W. Mölls и D. Martin)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Директива 2013/64/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 година за изменение на директиви 91/271/ЕИО и 1999/74/ЕО на Съвета и на директиви 2000/60/ЕО, 2006/7/ЕО, 2006/25/ЕО и 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз (1),

—	да се запази действието на Директива 2013/64/ЕС до влизане в сила на нова директива, приета на подходящо правно основание,

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията иска да се отмени Директива 2013/64/ЕС, която Съветът е приел на правно основание член 349 ДФЕС.

Комисията упреква Съвета, че е приел посочената директива, въпреки че тя е предложила този акт да се приеме на правните основания за отделните сектори, а именно член 43, параграф 2, член 114, член 153, параграф 2, член 168 и член 192, параграф 1 ДФЕС.

Тя счита, че в съответствие с целта и задачата на обжалваната директива, член 349 ДФЕС не може надлежно да бъде използван като правно основание. Член 349 ДФЕС се прилага само когато се извършва дерогация от принципа за прилагане на първичното право по отношение на най-отдалечените региони, така както е посочено в член 355, параграф 1 ДФЕС. Без да извършва дерогация от договорите обаче разглежданата директива само изменя вторичното право, за да отговори на положението, създадено от промяната на статуса на Майот. Това тълкуване се потвърждава не само от текста на член 349 ДФЕС, но също така от системата от правни основания по договора, както и от историческата основа на този член.

(1) ОВ L 355, стр. 8.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/26

Жалба, подадена на 21 март 2014 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-134/14)

2014/C 175/32

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: R. Lyal, W. Mölls и D. Martin)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 година за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз (1),

—	да се запази действието на Директива 2013/62/ЕС до влизане в сила на нова директива, приета на подходящо правно основание,

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията иска да се отмени Директива 2013/62/ЕС, която Съветът е приел на правно основание член 349 ДФЕС.

Комисията упреква Съвета, че е приел директивата, въпреки че тя е предложила този акт да се приеме на правното основание за сектора, а именно член 155, параграф 2 ДФЕС.

Тя счита, че в съответствие с целта и задачата на обжалваната директива член 349 ДФЕС не може надлежно да бъде използван като правно основание. Член 349 ДФЕС се прилага само когато се извършва дерогация от принципа за прилагане на първичното право по отношение на най-отдалечените региони, така както е посочено в член 355, параграф 1 ДФЕС. Без да извършва дерогация от договорите обаче разглежданата директива само изменя вторичното право, за да отговори на положението, създадено от промяната на статуса на Майот. Това тълкуване се потвърждава не само от текста на член 349 ДФЕС, но също така от системата от правни основания по договора, както и от историческата основа на този член.

(1) ОВ L 353, стр. 7.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/26

Жалба, подадена на 21 март 2014 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-135/14)

2014/C 175/33

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: R. Lyal, W. Mölls и D. Bianchi)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Регламент (ЕС) № 1385/2013 на Съвета от 17 декември 2013 година за изменение на регламенти (ЕО) № 850/98 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и регламенти (ЕО) № 1069/2009, (ЕС) № 1379/2013 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз (1),

—	да се запази действието на Регламент (ЕС) № 1385/2013 до влизане в сила на нов регламент, приет на подходящо правно основание,

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията иска да се отмени Регламент (ЕС) № 1385/2013, който Съветът е приел на правно основание член 349 ДФЕС.

Комисията упреква Съвета, че е приел посочения регламент, въпреки че тя е предложила този акт да се приеме на правните основания за отделените сектори, а именно член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4, буква б) ДФЕС.

Тя счита, че в съответствие с целта и задачата на обжалвания регламент член 349 ДФЕС не може надлежно да бъде използван като правно основание. Член 349 ДФЕС се прилага само когато се извършва дерогация от принципа за прилагане на първичното право по отношение на най-отдалечените региони, така както е посочено в член 355, параграф 1 ДФЕС. Без да извършва дерогация от договорите обаче разглежданият регламент само изменя вторичното право, за да отговори на положението, създадено от промяната на статуса на Майот. Това тълкуване се потвърждава не само от текста на член 349 ДФЕС, но също така от системата от правни основания по договора, както и от историческата основа на този член.

(1) ОВ L 354, стр. 86

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/27

Жалба, подадена на 21 март 2014 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-136/14)

2014/C 175/34

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: J. Rodrigues и L. Visaggio)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Европейският парламент иска да се отмени Директива 2013/64/ЕС, която Съветът е приел на правно основание член 349 ДФЕС.

Според Парламента изборът на правно основание от Съвета е погрешен, тъй като мерките, предмет на обжалваната директива, попадат в компетентността на Съюза като различни съвместни политики. Следователно тези мерки е трябвало да бъдат приети въз основа на правните основания за отделните сектори в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и общественото здраве, а именно член 43, параграф 2, член 114, член 153, параграф 2, член 168 и член 192, параграф 1 ДФЕС, а не на основание на член 349 ДФЕС.

Според Парламента мерки, които нямат за цел да отговорят на затруднения от икономически или социален характер, пред които е изправен един от най-отдалечените региони посредством дерогиране от пълното прилагане на правото на Съюза в съответния регион, не могат надлежно да се основават на правното основание на член 349 ДФЕС. Следователно в приложното поле на този член не попадат мерките, които целят само да отложат във времето приложението на някои разпоредби от правото на Съюза в един от най-отдалечените региони.

(1) ОВ L 353, стр. 8.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/28

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 28 март 2014 година — Директор на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи/Башир Мохамед Али Махди

(Дело C-146/14)

2014/C 175/35

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Директор на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи

Башир Мохамед Али Махди

Преюдициални въпроси

Следва ли член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети лица, тълкувани във връзка с членове 6 и 47 от Хартата за основните права, във връзка с правото на съдебен контрол и на ефективна съдебна защита да се тълкуват в смисъл, че:

А)

когато по националното право на държавата членка административен орган е задължен всеки месец да преразглежда задържането, без изрично задължение за издаване на административен акт, и служебно е задължен да представи в съда списък с граждани на трети страни, които са задържани повече от законоустановения максимален срок за първоначалното задържане поради пречки за извеждането им, то административният орган е задължен да издаде изричен акт за преразглеждане на задържането към датата на изтичане на срока по индивидуалното решение за първоначалното задържане от гледна точка на основанията по правото на Съюза за продължаването на срока на задържането, или да освободи лицето?

Б)

когато по националното право на държавата членка е предвидено правомощие на съда да постанови продължаване на срока за задържане, да го замени с по-лека мярка или да постанови освобождаването на гражданина на трета страна, което правомощие да упражни след като е изтекъл максималния срок за първоначално задържане с цел извеждане по националното право, съдът при условията по главното производство следва да осъществи контрол за законосъобразност върху акт за преразглеждане на задържането, съдържащ правни и фактически основания за необходимостта от продължаване на срока за задържането и за размера на срока, като се произнася по същество по въпроса за продължаване на задържането, замяната му или освобождаването на лицето?

В)

допускат съдът да упражни контрол за законосъобразност върху акт за преразглеждане на задържането от гледна точка на основанията за продължаването на срока на задържането, предвидени по правото на Съюза, когато този акт съдържа само причините, поради които не може да бъде изпълнено решението за извеждане на гражданина на трета страна, като само въз основа на изнесените факти и представени доказателства от административния орган, възраженията и фактите, представени от гражданина на трета страна, реши спора по същество като се произнесе по продължаване на задържането, замяната му или освобождаването на лицето?

Следва ли член 15, параграфи 1 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети лица, при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че предвиденото по националното право самостоятелно основание за продължаване на срока за задържане „лицето е без документи за самоличност“, е допустимо от гледна точка на правото на Съюза като относимо към двете хипотези по цитирания параграф 6 от директивата, когато по националното право на държавата членка на основание посоченото обстоятелство може да счита, че е налице обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на решението за извеждане, което предположение от своя страна представлява опасност от укриване по смисъла на правото на тази държава-членка?

Следва ли член 15, параграф 1, букви а) и б) и параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети лица, във връзка със съображения 2 и 13 от преамбюла на директивата относно зачитането на основните права и достойнството на гражданите на трети страни и прилагането на принципа за пропорционалност, при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че допускат да се направи извод за обоснована опасност от укриване въз основа на обстоятелството, че лицето е без документи за самоличност, незаконно е пресякло държавната граница и заявява, че не желае да се завърне в страната си по произход, въпреки, че преди това е попълнило декларация за доброволно завръщане в страната си и представило верни данни за самоличността си, които обстоятелства попадат в обхвата понятието „опасност от укриване“ на лице, адресат на решение за връщане по смисъла на директивата, дефинирано по националното право като обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на решението за връщане, въз основа на фактически данни?

Следва ли член 15, параграф 1, букви а) и б), параграфи 4 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети лица, във връзка със съображения 2 и 13 от преамбюла на директивата относно зачитането на основните права и достойнството на гражданите на трети страни и прилагането на принципа за пропорционалност, при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че:

А)

гражданинът на трета страна не оказва съдействие за подготовката на изпълнението на решението за връщането му в държавата по произход, когато устно заявява пред лице от посолството на тази държава, че не желае да се завърне в страната си по произход, въпреки, че преди това е попълнило декларация за доброволно завръщане и представило верни данни за самоличността си, както и че е налице забавяне на документите от трета страна и съществува разумна възможност за изпълнение на решението за връщане, когато при тези обстоятелства посолството на тази страна, въпреки че е потвърдило самоличността на лицето, не издава документ, необходим за пътуването на лицето до страната му по произход?

Б)

при евентуалното освобождаване на гражданин на трета страна поради липса на разумна възможност за изпълнение на решение за извеждане, който гражданин е без документи за самоличност, незаконно е пресякъл държавната граница и заявява, че не желае да се завърне в страната си по произход, когато при тези обстоятелства посолството на тази страна, въпреки че е потвърдило самоличността на лицето, не издава документ, необходим за пътуването на лицето до страната му по произход, да се счита, че държавата членка е задължена да издаде временен документ за статута на лицето?

(1) OB L 348, стр. 98

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/29

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 4 април 2014 година — „Коела-Н“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-159/14)

2014/C 175/36

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Коела-Н“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

Следва ли чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че правото за разпореждане с материална вещ като собственик включва и правото да бъде наредено на превозвач да достави стоката на трето лице, различно от получателя по фактурата и в този смисъл самото получаване на стоката от това трето лице представлява доказателство за извършени предходни доставки на стоки?

Следва ли чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че липсата на фактическо владеене на стоката от прекия доставчик представлява неизпълнение на предвидените в директивата предпоставки за наличие на доставка, независимо от факта на получаване на стоката от купувача?

Представляват ли фактът на неоказване на съдействие на данъчните власти от предходни доставчици по веригата и липсата на претоварване на стоката обективни данни, от които да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама?

(1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/30

Преюдициално запитване от Varas Cíveis de Lisboa (Португалия), постъпило на 4 април 2014 г. — João Filipe Ferreira da Silva e Brito и др./Португалска държава

(Дело C-160/14)

2014/C 175/37

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Varas Cíveis de Lisboa

Страни в главното производство

Ищци: João Filipe Ferreira da Silva e Brito и др.

Ответник: Португалска държава

Преюдициални въпроси

Трябва ли Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (1), по-специално член 1, алинея 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ съответства на приложение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред осъществява дейност в сектора на въздухоплаването, и в рамките на ликвидацията дружеството майка:

i)	встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в договори за чартърни полети, сключени с туроператори;

ii)	развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното предприятие;

iii)	възстановява на работа някои от служителите, които до този момент са работили за прекратеното дружество, и им възлага идентични функции;

iv)	получава дребно оборудване от прекратеното дружество?

Член 267 (предишен член 234) от ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че Supremo Tribunal de Justiça, предвид фактическата обстановка, описана в предходния въпрос, и обстоятелството, че националните съдилища от по-долните инстанции, произнесли се по случая, са постановили противоречиви решения, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за установяване на правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО?

Общностното право и по-специално принципите, формулирани от Съда на Европейския съюз в Решение по дело Köbler (2) относно отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради нарушение на общностното право, допуснато от национален съдебен орган, който се произнася като последна инстанция, допуска ли прилагането на национална разпоредба, която налага предварителна отмяна на вредоносното решение като основание на иска за вреди срещу държавата?

(1) ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.

(2) C-224/01, EU:C:2003:513

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/31

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 7 април 2014 г. — Grupo Itevelesa S.L. и др./Oca Inspección Técnica de Vehículos SA и др.

(Дело C-168/14)

2014/C 175/39

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo, Sala de lo Contencioso Administrativo, Sección Tercera

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Grupo Itevelesa S.L., Applus Iteuve Technology, Certio ITV S.L. и Asistencia Técnica Industrial SAE

Ответници: Oca Inspección Técnica de Vehículos SA и Generalidad de Cataluña

Преюдициални въпроси

Член 2, параграф 2, буква [г]) от Директива 2006/123/ЕО (1), на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства (ПТИПС), когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?

При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е., ако дейностите по ПТИПС принципно попадат в приложното поле на Директива 2006/123/ЕО), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това, че частните субекти, предоставящи услугата са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?

Ако Директива 2006/123/ЕО е приложима към дейностите по ПТИПС, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от Директива 2009/40/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета (или с аналогичната разпоредба от предходната Директива 96/96/ЕО) позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията? Съображенията, съдържащи се в точка 26 от Решение на Общия съд от 22 октомври 2009 г. (дело C-438/08) (3), влияят ли върху отговора на този въпрос?

Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директива 2006/123/ЕО или, ако същата не е приложима — с член 43 от ДЕО (понастоящем член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз), национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на ПТИПС със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?

(1) ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50.

(2) ОВ L 141, стр. 12

(3) EU:C:2099:651

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/32

Преюдициално запитване от Sección Tercera de la Audiencia Provincial de Castellón (Испания), постъпило на 7 април 2014 г. — Juan Carlos Sánchez Morcillo и María del Carmen Abril García/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA

(Дело C-169/14)

2014/C 175/40

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Castellón

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Juan Carlos Sánchez Morcillo и María del Carmen Abril García

Ответник: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) — който задължава държавите членки да гарантират, че в интерес на потребителите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици — процесуална разпоредба, уреждаща обжалването на определението, с което съдът се произнася по възражение срещу принудително изпълнение върху ипотекирани или заложени вещи, като член 695, параграф 4 от испанския Закон за гражданското съдопроизводство, която позволява подаване на въззивна жалба само срещу определение, с което се прекратява изпълнителното производство или се отказва прилагането на неравноправната клауза, и не допуска обжалване във всички останали случаи, като пряка последица от което взискателят може да обжалва при уважаване на възражението и прекратяване на производството или отказ за прилагане на неравноправната клауза, а длъжникът потребител не може да обжалва при отхвърляне на възражението му?

В контекста на прилагането на правната уредба на Европейския съюз за защита на потребителите, съдържаща се в Директива 93/13/ЕИО, съвместима ли е с принципа на правото на ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес и на равни процесуални възможности, прогласен с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2), национална разпоредба, уреждаща обжалването на определението, с което съдът се произнася по възражение срещу принудително изпълнение върху ипотекирани или заложени вещи, като член 695, параграф 4 от испанския Закон за гражданското съдопроизводство, която позволява подаване на въззивна жалба само срещу определение, с което се прекратява изпълнителното производство или се отказва прилагането на неравноправната клауза, и не допуска обжалване във всички останали случаи, като пряка последица от което взискателят може да обжалва при уважаване на възражението и прекратяване на производството или отказ за прилагане на неравноправната клауза, а длъжникът потребител не може да обжалва при отхвърляне на възражението му?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273)

(2) ОВ 2000 г., C 364, стр. 1

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/35

Решение на Общия съд от 10 април 2014 г. — Evropaïki Dynamiki//Комисия

(Дело T-340/09) (1)

((Обществени поръчки - Процедура за възлагане на обществена поръчка на Службата за публикации - Сътрудничество при предоставянето на редакторски и издателски услуги във връзка с Интернет сайта на CORDIS - Отхвърляне на офертите на един от оферентите и решение за възлагане на обществената поръчка на други оференти - Класиране на офертата на един от оферентите - Задължение за мотивиране - Член 148, параграфи 1 и 3, условия за изпълнение - Явна грешка в преценката - Извъндоговорна отговорност))

2014/C 175/45

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители N. Korogiannakis и M. Dermitzakis, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Delaude и N. Bambara, впоследствие S. Delaude, подпомагани от C. Erkelens, avocаt)

Предмет

От една страна, отмяна на решението на Службата за публикации на Европейските общности, съобщено на жалбоподателя с писмо от 9 юни 2009 г., да бъдат отхвърлени офертите му, подадени в отговор на покана за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка № 10017 (CORDIS), съответно за партида Б, озаглавена „Редакторски и издателски услуги“ и партида В, озаглавена „Осигуряване на нови цифрови информационни услуги“ и да бъде приета офертата му, подадена в отговор на същата покана за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, на трето място за партида Д, озаглавена „Разработване и поддръжка на съществени услуги“, и от друга страна, искане за обезщетение за вреди

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Осъжда Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE да понесе 90 % от собствените си съдебни разноски и да заплати 90 % от съдебните разноски на Европейската комисия, която следва да понесе 10 % от собствените си съдебни разноски и 10 % от съдебните разноски на Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis.

(1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/35

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — Pico Food/СХВП — Sobieraj („MILANÓWEK CREAM FUDGE“)

(Дело T-623/11) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Завка за марка на Общността „MILANÓWEK CREAM FUDGE“ - По-ранни национални фигуративни марки, изобразяващи крава, „Original Sahne Muh-Muhs HANDGESCHNITTEN HANDGEWICKELT“ и „SAHNE TOFFEE LUXURY CREAM FUDGE“ - Относителни основания за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) №o 207/2009))

2014/C 175/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pico Food GmbH (Tamm, Германия) (представител: M. Douglas, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: M. Vuijst и P. Geroulakos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Bogumił Sobieraj (Milanówek, Полша) (представител: O. Bischof, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 8 септември 2011 г. (преписка R 553/2010-1) относно производство по възражение между Pico Food GmbH и Bogumił Sobieraj

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Pico Food GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 32, 4.2.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/36

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — Comsa/СХВП — COMSA (COMSA)

(Дело T-144/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „COMSA“ - По-ранно наименование на дружество „Comsa, SA“ - Относително основание за отказ - Липса на използване в процеса на търговия на знак с по-голям обхват от местния - Сходство на услугите - Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2014/C 175/47

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Comsa, SA (Барселона, Испания) (представители: първоначално M. Aznar Alonso, впоследствие A. Gómez López)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Constructora de obras municipales, SA (COMSA) (Мадрид, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 10 януари 2012 г. (съединени преписки R 518/2011-2 и R 795/2011-2) относно производство по възражение между Comsa, SA и Constructora de obras municipales, SA (COMSA).

Диспозитив

Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 10 януари 2012 г. (съединени преписки R 518/2011-2 и R 795/2011-2) относно производство по възражение между Comsa, SA и Constructora de obras municipales, SA (COMSA), в частта му, с която се отменя решението на отдела по споровете за услугите от клас 42 и се разрешава регистрацията на заявената марка за същите тези услуги.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Comsa понася направените от него съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на СХВП. Последната понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 194, 30.6.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/37

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — Гърция/Комисия

(Дело T-150/12) (1)

((Държавни помощи - Безлихвени заеми, за които е предоставена държавна гаранция, отпуснати от гръцките власти на сдружения на земеделски кооперативи в сектора на зърнопроизводството - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Задължение за мотивиране - Предимство - Помощи, предназначени за преодоляване на тежко икономическо сътресение в държава членка))

2014/C 175/48

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias, X. Basakou и A. Vasilopoulou)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Thomas и D. Triantafyllou, впоследствие M. Triantafyllou и P. Němečkova)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2012/320/ЕС на Комисията от 25 януари 2012 г. относно предоставените от Гърция помощи на зърнопроизводители и на кооперативни структури от този отрасъл (ОВ L 164, стр. 10)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 184, 23.6.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/37

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — EI du Pont de Nemours/СХВП — Zueco Ruiz (ZYTeL)

(Дело T-288/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка „ZYTeL“ - По-ранна словна марка на Общността и общоизвестна марка по смисъла на член 6а от Парижката конвенция „ZYTEL“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Засягане на отличителния характер или на репутацията на по-ранната марка - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009))

2014/C 175/49

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: EI du Pont de Nemours and Company (Wilmington, Делауеър, Съединени щати) (представител: E. Armijo Chávarri, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Enrique Zueco Ruiz (Сарагоса, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 март 2012 г. (преписка R 464/2011-2), относно производството по възражение между EI du Pont de Nemours and Company и Enrique Zueco Ruiz

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда EI du Pont de Nemours and Company да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 273, 8.9.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/38

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — Elite Licensing/СХВП — Aguas De Mondariz Fuente del Val (elite BY MONDARIZ)

(Дело T-386/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „elite BY MONDARIZ“ - По-ранна международна фигуративна марка и по-ранна фигуративна марка на Общността „ELITE“ - Език на производството по жалбата - Срокове - Допустимост на жалбата пред апелативния състав - Правило 48, параграф 2, правило 49, параграф 1 и правило 96, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Засягане на репутацията - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009))

2014/C 175/50

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Elite Licensing Company SA (Фрибур, Швейцария) (представител: J. Albrecht, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Aguas De Mondariz Fuente del Val, SL (Мондарис, Испания) (представител: T. Andrade Boué, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на СХВП от 6 юни 2012 г. (преписка R 9/2011-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Elite Licensing Company SA и Aguas de Mondariz Fuente del Val, SL

Диспозитив

Отменя решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 юни 2012 г. (преписка R 9/2011-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Elite Licensing Company SA и Aguas de Mondariz Fuente del Val, SL.

2)	СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Elite Licensing Company.

3)	Aguas de Mondariz Fuente del Val понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 355, 17.11.2012 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/38

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — CITEB и Belgo-Metal/Парламент

(Дело T-488/12) (1)

((Обществени поръчки за строителни работи - Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки - Строителни работи по реновиране и разширяване на сградата Eastman в Брюксел - Отхвърляне на офертата на оферент - Съобщаване на доклада на комисията за оценка - Задължение за мотивиране))

2014/C 175/51

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Cit Blaton SA (CITEB) (Schaerbeek, Белгия); и Belgo-Metal (Wetteren, Белгия) (представител: R. Simar, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: F. Poilvache и L. Fedel)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Парламента от 7 септември 2012 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателите, направена в рамките на обявление за обществена поръчка от 19 май 2012 г., публикувано в Притурка към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ 2012/S 92-1563620) с референтен номер NINLO.AO-2012-005-BRU-UPIB-02 за реновирането и разширяването на сградата Eastman в Брюксел (Белгия) и се възлага поръчката на друг оферент.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Cit Blaton SA (CITEB) и Belgo-Metal да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 9, 12.1.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/39

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — Farmaceutisk Laboratorium Ferring/СХВП — Tillotts Pharma (OCTASA)

(Дело T-501/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „OCTASA“ - По-ранни национални словни марки „PENTASA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2014/C 175/52

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Farmaceutisk Laboratorium Ferring A/S (Копенхаген, Дания) (представители: първоначално I. Fowler, solicitor, A. Renck и J. Fuhrmann, адвокати, впоследствие I. Fowler, A. Renck и D. Slopek, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Tillotts Pharma AG (Ziefen, Швейцария) (представител: T. Alkin, barrister)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 септември 2012 г. (преписка R 1214/2011-4) относно производство по възражение между Farmaceutisk Laboratorium Ferring A/S и Tillotts Pharma AG

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 септември 2012 г. (преписка R 1214/2011-4).

2)	СХВП понася направените от нея съдебни разноски и половината от тези на Farmaceutisk Laboratorium Ferring A/S.

3)	Tillotts Pharma AG понася направените от него съдебни разноски и половината от тези на Farmaceutisk Laboratorium Ferring.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/40

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — Ferring/СХВП — Tillotts Pharma (OCTASA)

(Дело T-502/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „OCTASA“ - По-ранни словни национални марки, марки на Бенелюкс и международни марки „PENTASA“ и „OCTOSTIM“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2014/C 175/53

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ferring BV (Haarlem, Нидерландия) (представители: I. Fowler, solicitor, A. Renck и J. Fuhrmann, адвокати, впоследствие I. Fowler, A. Renck и D. Slopek, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: P. Bullock)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 септември 2012 г. (преписка R 1216/2011-4) относно производство по възражение между Ferring BV и Tillotts Pharma AG

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 септември 2012 г. (преписка R 1216/2011-4).

2)	СХВП понася направените от нея съдебни разноски и половината от тези на Ferring BV.

3)	Tillotts Pharma AG понася направените от него съдебни разноски и половината от тези на Ferring.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/41

Решение на Общия съд от 9 април 2014 г. — MHCS/СХВП — Ambra (DORATO)

(Дело T-249/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „DORATO“ - По-ранни национални марки и марки на Общността, представляващи етикети за гърлото на бутилка - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) №o 207/2009 - Правило 50, параграф 1 от Регламент (EО) №o 2868/95))

2014/C 175/55

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: MHCS (Еперне, Франция) (представители: P. Boutron, N. Moya Fernández и L.-É. Balleydier, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Bullock, N. Bambara и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Ambra S.A. (Варшава, Полша) (представител: M. Kaczan-Parchimowicz, avocat)

Предмет

Жалба за отмяна срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 19 февруари 2013 г. (преписка R 1877/2011-2) относно производство по възражение между MHCS и Ambra S.A.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда MHCS да заплати съдебните разноски, включително абсолютно необходимите разноски на Ambra S.A. в производството пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/41

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — CNIEL/Комисия

(Дело T-293/09) (1)

((Държавни помощи - Рамкова схема за дейности, провеждани от признатите във Франция селскостопански междуотраслови организации в полза на членовете на представените селскостопански отрасли - Финансиране чрез доброволни вноски, на които е придаден задължителен характер - Решение, с което схемата за помощи се обявява за съвместима с общия пазар - Оттегляне на решението - Липса на основание за произнасяне))

2014/C 175/56

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Centre national interprofessionnel de l'économie laitière (CNIEL) (Париж, Франция) (представители: първоначално A. Cabanes и V. Kostrzewski-Pugnat, впоследствие A. Cabanes, A.-C. Jeux и L. Sersiron и накрая A. Cabanes, L. Sersiron и M. Spy, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Stromsky и C. Urraca Caviedes, впоследствие B. Stromsky и S. Thomas и накрая B. Stromsky)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C (2008) 7846 окончателен на Комисията от 10 декември 2008 г. относно държавна помощ №o561/2008, свързана с рамковата схема за дейности, провеждани от признатите във Франция селскостопански междуотраслови организации в полза на членовете на представените селскостопански отрасли

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 224, 10.10.2009 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/42

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — CNIPT/Комисия

(Дело T-302/09) (1)

2014/C 175/57

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Comité national interprofessionnel de la pomme de terre (CNIPT) (Париж, Франция) (представители: V. Ledoux и B. Néouze, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Stromsky и C. Urraca Caviedes, впоследствие B. Stromsky и S. Thomas и накрая M. Stromsky)

Предмет

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 224, 10.10.2009 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/43

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Val’hor/Комисия

(Дело T-306/09) (1)

2014/C 175/58

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Val’hor (Париж, Франция) (представители: V. Ledoux и B. Néouze, avocats)

Предмет

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 244, 10.10.2009 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/43

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Onidol/Комисия

(Дело T-313/09) (1)

2014/C 175/59

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Organisation nationale interprofessionnelle des graines et fruits oléagineux (Onidol) (Париж, Франция) (представители: първоначално B. Le Bret и L. Olza Moreno, впоследствие B. Le Bret и C. Renner, avocats)

Предмет

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 244, 10.10.2009 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/44

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Intercéréales и Grossi/Комисия

(Дело T-314/09) (1)

2014/C 175/60

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Intercéréales (Париж, Франция) и Alain Grossi (Ним, Франция) (представители: първоначално B. Le Bret и L. Olza Moreno, впоследствие B. Le Bret и C. Renner, avocats)

Предмет

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 244, 10.10.2009 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/44

Определение на Общия съд от 31 март 2014 г. — SACBO/Комисия и INEA

(Дело T-270/13) (1)

((Жалба за отмяна - Общностно финансиране на проекти от общ интерес в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи - Липса на пряко засягане - Акт, който не подлежи на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост))

2014/C 175/61

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Società per l'aeroporto civile di Bergamo-Orio al Serio SpA (SACBO SpA) (Grassobbio, Италия) (представители: M. Muscardini и G. Greco, avocats)

Ответници: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и E. Montaguti), и Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA) (представители: I. Ramallo, и M. Merola, C. Santacroce и L. Armati, адвокати)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-TEA) от 18 март 2013 г. относно някои разходи, направени във връзка с осъществяване на проучване за осъществимост относно интермодалния характер на летището на гр. Бергамо—Orio al Serio (Италия) вследствие финансовата помощ, отпусната от Комисията на Ente Nazionale per l’Aviazione Civile (ENAC, италиански национален орган за гражданско въздухоплаване)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Не се произнася по искането за встъпване на Република Полша.

3)	Società per l’aeroporto civile di Bergamo-Orio al Serio SpA (SACBO SpA) понася собствените си разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия и Изпълнителната агенция за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-TEA).

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/45

Определение на съдията по обезпечителното производство от 4 февруари 2014 г. — Serco Belgium и др./Комисия

(Дело T-644/13 R)

((Обезпечително производство - Обществени поръчки - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Отхвърляне на офертата на оферент - Молба за спиране на изпълнението - Fumus boni juris))

2014/C 175/62

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Serco Belgium SA (Брюксел, Белгия); SA Bull NV (Брюксел); и Unisys Belgium SA (Брюксел) (представители: V. Ost и M. Vanderstraeten, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude, L. Cappelletti и F. Moro)

Предмет

Първо, молба за спиране на изпълнението на решението на Комисията от 30 октомври 2013 г., с което се отхвърля подадената от образувания от молителите консорциум оферта в процедурата за възлагане на обществена поръчка DIGIT/R2/PO/2012/026 — ITIC-SM относно управлението на услуги за информационни технологии (ИТ) за интегрираната и консолидирана графична среда на Европейската комисия, и с което обществената поръчка се възлага на друг консорциум, второ, да се забрани на Комисията да сключва разглеждания рамков договор, както и конкретни договори съгласно този рамков договор, и трето, да разпореди всякакви други подходящи временни мерки

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/46

Иск, предявен на 7 март 2014 г. — ANKO/Комисия

(Дело T-154/14)

2014/C 175/63

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: ANKO Anonymos Etairia Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias (Атина, Гърция) (представител: B. Christianos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът моли Общия съд:

—	да установи, че общата сума от 185 664,10 EUR, която Комисията вече е платила на ищеца за проекта „OASIS“, както и общата сума от 465 062,84 EUR, която Комисията вече е платила на ищеца за проекта „PERFORM“, представляват подлежащи на възстановяване разходи,

—

да установи, че сумата от EUR 1 824,05 EUR, която Комисията не е платила за проекта „OASIS“, и сумата от 637 117,17 EUR, която Комисията не е платила като финансова помощ за проекта „PERFORM“, представляват подлежащи на възстановяване разходи, които Комисията следователно трябва да изплати на ANKO, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на ищеца.

Основания и основни доводи

Настоящият иск има за предмет отговорността на Комисията на основание член 272 ДФЕС по договорите a) № 215754 и б) № 215952, насочени към изпълнението съответно на проектите a) „OASIS“ и б) „PERFORM“.

Ищецът по-специално поддържа, че макар да е изпълнил собствените си договорни задължения, Комисията изисква от него, в нарушение на горепосочените договори, на принципа на оправданите правни очаквания, на забраната на злоупотреба с право и на принципа на пропорционалност, да върне изплатените му суми, тъй като са неподлежащи на възстановяване разходи, и не му изплаща остатъка от финансовата си помощ. Поради тази причина ищецът поддържа, на първо място, че като отказва допустимостта на разходите по отношение на почти цялата си финансова помощ за проектите „OASIS“ и „PERFORM“, Комисията не изпълнява договорните си задължения спрямо ANKO. На второ място, ищецът поддържа, че възстановяването на всички тези суми е несъразмерно и неправомерно.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/46

Иск, предявен на 7 март 2014 г. — ANKO/Комисия

(Дело T-155/14)

2014/C 175/64

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: ANKO Anonymos Etairia Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias (Атина, Гърция) (представител: B. Christianos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът моли Общия съд:

—

да установи, че общата сума от 325 823,16 EUR, която Комисията изисква като неподлежащи на възстановяване разходи и която вече е платена на ищеца за проекта „PERSONA“, както и общата сума от 280 747,45 EUR, която Комисията изисква като неподлежащи на възстановяване разходи и която вече е платена за проекта „TERREGOV“, представляват подлежащи на възстановяване разходи,

—	да установи, че сумата от 6 752,74 EUR представлява подлежащи на възстановяване разходи, направени от ANKO в рамките на проекта „PERSONA“, и която Комисията следователно трябва да изплати на ANKO,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на ищеца.

Основания и основни доводи

Настоящият иск има за предмет отговорността на Комисията на основание член 272 ДФЕС по договорите а) № 045459 и б) № 507749, насочени към изпълнението съответно на проектите а) „PERSONA“ и б) „TERREGOV“.

Ищецът по-специално поддържа, че макар да е изпълнил собствените си договорни задължения, Комисията изисква от него, в нарушение на горепосочените договори, на принципа на оправданите правни очаквания, на забраната на злоупотреба с право и на принципа на пропорционалност, да върне изплатените му суми, тъй като са неподлежащи на възстановяване разходи. Поради тази причина ищецът поддържа, на първо място, че Комисията не изпълнява договорните си задължения спрямо ANKO като отказва допустимостта на почти всички суми, които му е изплатила за проектите „PERSONA“ и „TERREGOV“, и като изисква посочените суми като недължимо платени. На второ място, ищецът поддържа, че възстановяването на всички тези суми е несъразмерно и неправомерно.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/47

Жалба, подадена на 7 март 2014 г. — ANKO/Комисия и REA

(Дело T-165/14)

2014/C 175/65

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: ANKO Anonymos Etairia Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias (Атина, Гърция) (представител: B. Christianos, адвокат)

Ответник: Комисия и Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да установи, че спирането на плащането, наложено и поддържано в сила от страна на REA, който действа въз основа на делегация от Комисията, що се отнася до сумата, която Комисията продължава да дължи на жалбоподателя на основание участие в проекта „Emergency Support System“ (ESS), представлява неизпълнение на договорните задължения на последната;

—	да установи, че сумата в размер на 125 253,82 EUR, която Комисията продължава да не изплаща за участие в проекта ESS, съответства на допустимите разходи, които поради товa Комисията трябва да плати на ANKO;

—	да установи, че общата сума в размер на 216 172,68 EUR, която Комисията вече е платила на жалбоподателя за участие в проекта ESS, съответства на допустимите разходи, и

—	да осъди REA и Комисията да заплатят направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е отговорността на REA и на Комисията на основание член 272 ДФЕС по договор № 217951 за изпълнението на проекта ESS.

Жалбоподателят поддържа по-конкретно, че REA, който действа въз основа на делегация от Комисията, е спряла плащането към ANKO, без да има право да направи това и в нарушение на договора за проекта ESS. Жалбоподателят поддържа също така, че като се е стремяла да приложи метода на „екстраполацията“, Комисията е оспорила, без правно основание и в нарушение едновременно на договора и на приложимата правна уредба, допустимостта, в основни линии, на всички разходи, направени от ANKO за проекта ESS.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/48

Жалба, подадена на 19 март 2014 г. — Compagnie des gaz de pétrole Primagaz/СХВП — Reeh (PRIMA KLIMA)

(Дело T-195/14)

2014/C 175/66

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Compagnie des gaz de pétrole Primagaz SA (Париж, Франция) (представител: D. Régnier, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gerhard Reeh (Раднице, Чешка република)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение от 7 януари 2014 г. по преписка R 2304/2012-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Gerhard Reeh.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, която съдържа словните елементи „PRIMA KLIMA“ за стоки и услуги от класове 11 и 42.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративна марка, която съдържа словния елемент „PRIMAGAZ“ и национални словни марки „PRIMALOTISSEMENT“, „PRIMACOMPTEUR“, „PRIMAVILLAGE“, „PRIMAFAMILLE“, „PRIMAPAC“, „PRIMAENERGY“, „PRIMA CHAUFFAGE“, „PRIMA CLIM“, „PRIMAGRILL“ и „PRIMAWATT“, за стоки от клас 11.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/48

Жалба, подадена на 8 април 2014 г. — Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo/Комисия

(Дело T-215/14)

2014/C 175/67

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподатели: Gmina Miasto Gdynia (Гдиня, Полша) и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo sp. z o.o. (Гдиня) (представител: T. Koncewicz, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 11 февруари 2014 г. по преписка SA.35 388, с което се разпорежда Полша да си възстанови неправомерно платените държавни помощи за летище „Гдиня-Косаково“,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателите сочат следните правни основания.

Първо основание:

—	Допуснати са произвол и явна грешка при установяването на фактите, на които се основава обжалваното решение, като в резултат Комисията е действала извън пределите на дискреционните си правомощия и очевидно неправилно е преценила доказателствата.

Второ основание:

—	Комисията не е преценила факторите и обстоятелствата, релевантни за правната квалификация на инвестициите в летище „Гдиня-Косаково“.

Трето основание:

—	Комисията е действала извън пределите на дискреционните си правомощия по смисъла на съдебната практика, съгласно която всяка институция, разполагаща с право на преценка, трябва да се мотивира защо взема предвид определени факти и доказателства, а други — не.

Четвърто основание:

—	Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с общия принцип на европейското право за правна сигурност и лоялност на институциите към субектите на правото, доколкото този принцип е тълкуван и приложен неправилно.

Пето основание:

—

Неправилна квалификация на фактите и неправилна преценка на доказателствата, а съответно и нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото в обжалваното решение е констатирано, че в случая не са изпълнени предпоставките, за да се приеме, че действията на жалбоподателите отговарят на критерия за частния инвеститор, и че не е доказано, че инвестиционният проект би бил осъществен от частен инвеститор, а в резултат от това е прието, че инвестициите в летище „Гдиня-Косаково“ представляват неправомерна държавна помощ.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/49

Жалба, подадена на 2 април 2014 г. — Regione autonoma della Sardegna/Комисия

(Дело T-219/14)

2014/C 175/68

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Regione autonoma della Sardegna (представители: T. Ledda, S. Sau, G. Roberti, G. Bellitti и I. Perego, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени, изцяло или частично, обжалваното решение доколкото:

—	Комисията квалифицира като държавна помощ компенсацията за обществени услуги съгласно регионален закон № 15 от 7 август 2012 г. и капиталовата вноска, решена на общото събрание на акционерите на Saremar на 15 юни 2012 г.,

—	Комисията приема, че тези мерки са несъвместими с вътрешния пазар и разпорежда възстановяването им.,

—	на основание член 277 ДФЕС, да обяви за незаконосъобразни и неприложими член 4, буква е) от Решение 2012/21/ЕС и точка 9 от Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.);

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски за настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Европейската комисия от 22 януари 2014 г. относно мерки за помощ SA.32014 (2011/C), SA.32015 (2011/C), SA.32016 (2011/C) предприети от Regione Sardegna в полза на Saremar. Това решение обявява за противоречаща на вътрешния пазар помощта, която жалбоподателят бил отпуснал на Saremar за осигуряване на услуга от общ интерес за каботажен превоз между Сардиния и континента, извършвана през 2011 — 2012 г., с цел осигуряване на оптимален достъп за ползвателите.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.

Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, като преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото след неправилното определяне на задълженията за обществена услуга на Saremar, той не само допуснал явна грешка в преценката, но и се намесил по същество при решенията на държавата членка, като по този начин е повлиял на решенията ѝ относно икономическата и социална политика;

Ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106 параграф 2 ДФЕС като приел, че в случая не са изпълнени условията, установени в съдебната практика Altmark. В това отношение Комисията преценила погрешно фактите и не мотивирала в достатъчна степен решението си като приела, inter alia, че пазарът предлагал подходящи и достатъчни гаранции за гарантиране на необходимите обществени услуги, определени от Regione Sardegna;

Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, както и Решения № № 2005/824/ЕО и 2012/21/ЕС, преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото (i) приел, че Решение 2005/824/ЕО за неприложимо ratione temporis; (ii) приел, във всички случаи, че установените в посочените решения принципи не били спазени в настоящия случай;

Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото квалифицирал дружеството Saremar като предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките на ЕС за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение;

5.	Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС като преценил погрешно фактическите и правни обстоятелства, доколкото приел, че не са изпълнени условията за съвместимост на мярката, установени в Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.);

на последно място, ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС и преценил погрешно фактическите и правни обстоятелства във връзка с естеството на извършената от Regione Sardegna рекапитализация на дружеството Saremar, като приел, че тя предоставяла предимство на Saremar и във всички случаи не съответствала на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/50

Жалба, подадена на 2 април 2014 г. — Saremar/Комисия

(Дело T-220/14)

2014/C 175/69

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Saremar — Sardegna Regionale Marittima SpA (Каляри, Италия) (представители: G. Roberti, G. Bellitti и I. Perego, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени, изцяло или частично, обжалваното решение доколкото:

—	Комисията квалифицира като държавна помощ компенсацията за обществени услуги съгласно регионален закон № 15 от 7 август 2012 г. и капиталовата вноска, решена на общото събрание на акционерите на Saremar на 15 юни 2012 г.,

—	Комисията приема, че тези мерки са несъвместими с вътрешния пазар и разпорежда възстановяването им,

—	на основание член 277 ДФЕС, да обяви за незаконосъобразни и неприложими член 4, буква е) от Решение 2012/21/ЕС и точка 9 от Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.);

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски за настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи са същите като изтъкнатите по дело T-219/14, Regione autonoma della Sardegna/Комисия.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/51

Жалба, подадена на 10 април 2014 г. — Deluxe Laboratories/СХВП (deluxe)

(Дело T-222/14)

2014/C 175/70

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Deluxe Laboratories, Inc. (Бърбанк, Съединени американски щати) (представител: S. Serrat Viñas, abogada)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 22 януари 2014 г. по преписка R 1250/2013-2,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка със словния елемент „deluxe“ за продукти и услуги от класове 9, 35, 37, 39, 40, 41, 42 и 45 — Заявка на марка на Общността № 11 253 044

Решение на проверителя: Отхвърля заявката

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания:

—	Нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, придобитите права и законосъобразност на актовете на Общността.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/54

Жалба, подадена на 17 февруари 2014 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-14/14)

2014/C 175/76

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: A. Carrozzini, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на удържането на различни суми от обезщетението за инвалидност на жалбоподателя за месеците от април до септември 2013 г.

Искания на жалбоподателя

—

Да се отменят решенията, съдържащи се в извлеченията по пенсионната партида на жалбоподателя за периода от април до месец септември 2013 г., за удържане от обезщетението за инвалидност, на което жалбоподателят е имал право за горепосочените месеци, на сумата от 504,67 EUR за месец април, 504,72 EUR за месец май и 508,38 EUR за месеците от юни до септември,

—	доколкото е необходимо, да се отменят решенията, независимо от формата, в която са приети, за отхвърляне на административните жалби от 16 юли 2013 г. и 7 октомври 2013 г., подадени срещу горепосочените решения;

—	да се отмени всяко решение, което се съдържа в докладната записка от 24 октомври 2013 г., обозначена в горния десен ъгъл на първата си страница с номер „Ref. Ares(2013)3327388 — 24.10.2013“;

—	да се отмени всяко решение, което се съдържа в докладната записка от 17 май 2013 г.;

—

да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя следните суми: (1) 504,67 EUR ведно с лихвите върху посочената сума при годишен лихвен процент от 10 % и с годишна капитализация, считано от 1 май 2013 г. до деня на плащането на горепосочената сума; (2) 504,72 EUR ведно с лихвите върху посочената сума при годишен лихвен процент от 10 % и с годишна капитализация, считано от 1 юни 2013 г. до деня на плащането на тази сума; (3) 508,38 EUR ведно с лихвите върху посочената сума при годишен лихвен процент от 10 % и с годишна капитализация, считано от 1 юли 2013 г. до деня на плащането на тази сума; (4) 508,38 EUR ведно с лихвите върху посочената сума при годишен лихвен процент от 10 % и с годишна капитализация, считано от 1 август 2013 г. до деня на плащането на тази сума; (5) 508,38 EUR ведно с лихвите върху посочената сума при годишен лихвен процент от 10 % и с годишна капитализация, считано от 1 септември 2013 г. до деня на плащането на тази сума; (6) 508,38 EUR ведно с лихвите върху посочената сума при годишен лихвен процент от 10 % и с годишна капитализация, считано от 1 октомври 2013 г. до деня на плащането на тази сума;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

10.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/54

Жалба, подадена на 24 февруари 2014 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-16/14)

2014/C 175/77

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя в пенсионната схема на Съюза, в приложение на новите ОРИ във връзка с членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица

Искания на жалбоподателя

—	Да бъде обявена незаконосъобразността на член 9 от общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника;

—

да бъде отменено решението от 24 май 2013 г. за бонифициране на пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди встъпването му в длъжност, при прехвърлянето им в пенсионната схема на институциите на Европейския съюз, в приложение на общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г.;

—	Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 175

Издание на български език	Информация и известия	Година 57 10 юни 2014 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2014/C 175/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1