24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/1

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/2

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Кралство Швеция да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

3)

Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Кралство Испания и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/3

—

разпоредбите на глава 9 (Инвестиции), раздел А (Защита на инвестициите) от това споразумение, доколкото се отнасят до инвестиции между Съюза и Република Сингапур, които не са преки,

—

разпоредбите на глава 9, раздел Б (Уреждане на спорове между инвеститор и държава), и

—

разпоредбите на глави 1 (Цели и общи определения), 14 (Прозрачност), 15 (Уреждане на спорове между страните), 16 (Механизъм за медиация) и 17 (Институционални, общи и заключителни разпоредби) от това споразумение, доколкото се отнасят до разпоредбите на глава 9, а последните попадат в обхвата на споделената между Съюза и държавите членки компетентност.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/3

1)

Свободата на установяване трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, по силата на което както чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, така и местно дружество, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, се облагат с данък като fairness tax, когато тези дружества разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат, при условие че начинът на определяне на облагаемата основа на този данък не води фактически до по-неблагоприятно третиране на това чуждестранно дружество в сравнение с местно дружество, което запитващата юрисдикция следва да провери.

2)

Член 5 от Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки следва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, предвиждащо данък като fairness tax, с който се облагат чуждестранните дружества, извършващи икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, както и местните дружества, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, когато разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат.

3)

Член 4, параграф 1, буква a) от Директива 2011/96 във връзка с параграф 3 от този член следва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото съгласно това законодателство, когато дружество майка, получило печалби от дъщерното си дружество, ги разпредели, след като изтече годината, през която са получени, тези печалби се облагат над предвидения в разпоредбата праг от 5 %.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/4

1)

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дете, гражданин на Европейския съюз, би било принудено да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би било лишено от ефективното упражняване на най-съществената част от предоставените му от посочения член права, ако на неговия родител, гражданин на трета държава, е отказано признаването на право на пребиваване във въпросната държава членка, обстоятелството, че другият родител, гражданин на Съюза, действително може и е готов да поеме сам ежедневната и действителна грижа за детето, е релевантно, но не е достатъчно, за да може да се установи, че между родителя, гражданин на трета държава, и детето няма отношение на зависимост от такова естество, че в случай на такъв отказ последното би било подложено на подобна принуда. Тази преценка трябва да се основава върху отчитането с оглед на висшия интерес на детето на всички обстоятелства в конкретния случай, по-специално неговата възраст, физическото и емоционалното му развитие, степента на емоционална обвързаност както с родителя, гражданин на Съюза, така и с родителя, гражданин на трета държава, а също и опасността, която раздялата с последния би породила за неговото душевно равновесие.

2)

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да постави правото на пребиваване на нейна територия на гражданин на трета държава, който е родител на малолетно дете, гражданин на посочената държава членка, за което ежедневно и действително се грижи, в зависимост от задължението посоченият гражданин да представи доказателства, които позволяват да се установи, че решение, с което се отказва право на пребиваване на родителя, гражданин на трета държава, би лишило детето от ефективното упражняване на съществената част от правата, свързани със статута на гражданин на Съюза, принуждавайки го да напусне територията на Съюза като цяло. Компетентните органи на съответната държава членка следва обаче въз основа на представените от страна на гражданина на трета държава доказателства да направят необходимите проверки, за да могат да преценят с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай дали дадено решение за отказ би имало такива последици.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/5

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Yoshida Metal Industry Co. Ltd да заплати съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/6

1)

Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 4 юни 2015 г., Deluxe Laboratories/СХВП (deluxe) (T-222/14, непубликувано, EU:T:2015:364).

2)

Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.

3)

Не се произнася по съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/6

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/7

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/8

1)

Член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, по смисъла на посочената разпоредба, и следователно Хартата на основните права на Европейския съюз е приложима, когато тази държава членка предвижда в законодателството си имуществена санкция за административен субект, който отказва да предостави информация в рамките на обмен между данъчни органи, основан по-специално на разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО.

2)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че административният субект, на който е наложена имуществена санкция за неизпълнението на административно решение, което изисква той да представи информация в рамките на обмен между национални данъчни органи съгласно Директива 2011/16, има право да оспори законосъобразността на това решение.

3)

Член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 трябва да се тълкуват в смисъл, че „предполагаемата значимост“ на информацията, която една държава членка е поискала от друга държава членка, представлява условие, на което искането за информация трябва да отговаря, за да задейства задължението на запитаната държава членка да предприеме действия по него, и оттам — условие за законосъобразност на разпореждането, отправено от тази държава членка до административен субект, и на наложената на последния санкция за неизпълнението на това разпореждане.

4)

Член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 трябва да се тълкуват в смисъл, че проверката на запитания орган, до който запитващият орган е отправил искане за информация съгласно тази директива, не се свежда до формалната редовност на посоченото искане, а трябва да дава възможност на запитания орган да се увери, че поисканата информация не е изобщо лишена от предполагаема значимост, предвид самоличността на съответното данъчнозадължено лице и на третото лице, от което евентуално е потърсена информация, и предвид нуждите на съответното данъчно разследване. Същите разпоредби на Директива 2011/16 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че по подадената от административен субект жалба срещу санкция, наложена му от запитания орган поради неизпълнението на издадено от последния разпореждане след искане за информация, отправено от запитващия орган съгласно Директива 2011/16, националният съд има, наред с правомощието да измени наложената санкция, и правомощие да провери дали разпореждането е законосъобразно. Що се отнася до условието за законосъобразност на това разпореждане, а именно предполагаема значимост на поисканата информация, съдебният контрол се свежда до проверка за явна липса на такава значимост.

5)

Член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че при упражняването на съдебен контрол съдът на запитаната държава членка трябва да има достъп до искането за информация, отправено от запитващата държава членка до запитаната държава членка. Съответният административен субект обаче няма право на достъп до цялото искане за информация, което си остава поверителен документ съгласно член 16 от Директива 2011/16. За да може това лице пълноценно да изложи позицията си относно липсата на предполагаема значимост на поисканата информация, по принцип е достатъчно то да разполага с информацията, посочена в член 20, параграф 2 от тази директива.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/9

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/10

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/10

1)

Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 11 ноември 2015 г., Dyson/Комисия (T-544/13, EU:T:2015:836), в частта, с която се отхвърлят първата част на първото основание и третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство.

2)

Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за произнасяне по първата част на първото основание и по третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство.

3)

Не се произнася по съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/11

1)

Член 11, параграф 1, първо тире от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не само до случаите на пълно неизпълнение на договора, сключен между принципала и третата страна, но и до случаите на частично неизпълнение на този договор, като например неизпълнение на договорения обем сделки или на срока, предвиден в договора.

2)

Член 11, параграфи 2 и 3 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузата в договора за представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционален дял от своята комисиона в случай на частично неизпълнение на договора, сключен между принципала и третата страна, не представлява „дерогация в ущърб на търговския представител“ по смисъла на посочения член 11, параграф 3, ако частта от комисионата, до която се отнася задължението за възстановяване, е пропорционална на степента на неизпълнение на посочения договор и при условие че неизпълнението не се дължи на обстоятелства, за които принципалът отговаря.

3)

Член 11, параграф 1, второ тире от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „причина, за която принципалът отговаря“ не се отнася само до правните основания, които водят пряко до прекратяване на договора, сключен между принципала и третата страна, а обхваща и всички правни и фактически обстоятелства, за които принципалът отговаря и на които се дължи неизпълнението на този договор.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/12

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/12

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/13

1)

Принципът на равно третиране на икономическите оператори, закрепен в член 10 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да прикани даден оферент да представи декларациите или документите, които е трябвало да се изпратят съгласно спецификацията, но които не са били представени в определения срок за подаване на оферти. За сметка на това тази разпоредба допуска възлагащият орган да прикани даден оферент да поясни офертата или да поправи явна техническа грешка в нея, но при условие че тази покана е отправена до всички оференти, които се намират в същото положение, че всички оференти са третирани еднакво и справедливо и че пояснението или поправката не може да се уподоби на представяне на нова оферта, което запитващата юрисдикция следва да провери.

2)

Директива 92/13/ЕО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, в който в процедура за възлагане на обществена поръчка са представени две оферти и възлагащият орган е взел едновременно две решения съответно за отхвърляне на офертата на единия оферент и за възлагане на поръчката на другия, отстраненият оферент, който подава жалба против тези две решения, трябва да може да иска изключване на офертата на спечелилия оферент, така че понятието „определена обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 92/13, изменена с Директива 2007/66, може в съответните случаи да се отнася до евентуалното откриване на нова процедура за възлагане на обществена поръчка.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/14

1)

При обстоятелства като тези в главното производство решението на дружество, чийто мажоритарен собственик е държава членка, да приеме с цел погасяване на вземане, при условията на даване вместо изпълнение, прехвърлянето на актив, който е собственост на друго дружество, чийто единствен акционер е тази държава членка, както и да изплати размера на разликата между оценката на стойността на този актив и посоченото вземане, може да представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, при положение че

Националните юрисдикции следва да проверят дали са изпълнени тези условия.

2)

Ако национална юрисдикция квалифицира като държавна помощ решението на дружество, чийто мажоритарен собственик е държава членка, да приеме с цел погасяване на вземане, при условията на даване вместо изпълнение, прехвърлянето на актив, който е собственост на друго дружество, чийто единствен акционер е тази държава членка, както и да изплати размера на разликата между оценката на стойността на този актив и посоченото вземане, съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС властите на тази държава членка трябва да информират Европейската комисия за помощта преди нейното изпълнение.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/15

1)

Член 203, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не се прилага, когато пълният обем на поставената под режим на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на част от тази стока.

2)

Член 204, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че когато пълният обем на поставената под режима на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на една част от тази стока, от това положение, представляващо неизпълнението на едно от задълженията, свързани с този режим, тоест това да се представи стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение, по принцип възниква вносно митническо задължение за частта от стоката, която не е била представена в това учреждение. Националната юрисдикция има задачата да провери дали обстоятелство като повреждането на механизъм за разтоварване отговаря в случая на критериите, характеризиращи понятията за непреодолима сила и за непредвидими обстоятелства по смисъла на член 206, параграф 1 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, тоест дали то е извънредно и външно за действащ в сферата на превоза на течни вещества икономически оператор и дали неговите последици не е могло да бъдат избегнати въпреки всички положени грижи. В рамките на тази проверка тази юрисдикция трябва да вземе предвид по-конкретно спазването от оператори, като главното отговорно лице и превозвача, на действащите правила и изисквания, що се отнася до техническото състояние на цистерните и безопасния превоз на течни вещества, като разтворител.

3)

Член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че ДДС не се дължи за напълно унищожената или безвъзвратно загубена част от стока, поставена под режим на външен общностен транзит.

4)

Разпоредбите на член 96, параграф 1, буква a) във връзка с член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че главното отговорно лице е длъжно да плати митническото задължение, възникнало по отношение на поставена под режим на външен общностен транзит стока, дори ако превозвачът не е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от този кодекс, по-конкретно това да представи тази стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение и в предвидения срок.

5)

Член 96, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3, както и член 213 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка не е длъжен да ангажира солидарната отговорност на превозвача, който наред с главното отговорно лице трябва да се счита за отговорен за плащането на митническото задължение.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/16

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/17

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/17

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/18

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/18

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/19

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/19

1)

Допускат ли членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране (респективно член 24 и член 25 от Codice del consumo [Кодекса за потреблението]), съгласно което като „злоупотреба с влияние“ и следователно като „агресивна търговска практика“, която е възможно „в значителна степен“ да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител, може да бъде квалифицирано поведението на телефонен оператор, изразяващо се в липса на информация относно предварително въведени настройки в SIM картата за определени телефонни услуги (напр. функцията гласова поща или интернет), и то по-конкретно в ситуация, в която телефонният оператор не е упрекван за каквото и да било допълнително и различно фактическо поведение?

2)

Може ли точка 29 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО […] да бъде тълкувана в смисъл, че е налице „изпращане на непоръчани стоки по домовете“, когато мобилен телефонен оператор иска от свой клиент заплащане за услуги гласова поща или интернет, и то в ситуация, характеризираща се със следните елементи:

3)

Допуска ли духът на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО като „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, както и съображение 10 и член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО национална разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени в секторната Директива № 2002/22/ЕО в защита на ползвателите, в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерни търговски практики, като въз основа на това изключва намесата на компетентния да преследва нарушаването на секторната директива орган при всички положения, които могат да представляват също и неправомерна/нелоялна търговска практика?

4)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства),или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между органите за регулиране и надзор на съответните отрасли?

5)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да включват разпоредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики във връзка със спецификата на сектора, която би довела до стълкновение на норми (Normenkollision) във връзка с един и същ конкретен случай?

6)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

7)

Допуска ли принципът на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и членове 20 и 21 от Директива 2002/22/ЕО и членове 3 и 4 от Директива 2002/21/ЕО тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, съгласно което всеки път, когато в регулиран сектор, съдържащ „потребителска“ секторна разпоредба с предоставяне на секторния орган на правомощия — регулаторни и за налагане на санкции, е налице поведение, което може да се сведе до понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО, или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на потребителите и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира цялостно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/21

1)

Допускат ли членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране (респективно член 24 и член 25 от Codice del consumo [Кодекса за потреблението]), съгласно което като „злоупотреба с влияние“ и следователно като „агресивна търговска практика“, която е възможно „в значителна степен“ да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител, може да бъде квалифицирано поведението на телефонен оператор, изразяващо се в липса на информация относно предварително въведени настройки в SIM картата за определени телефонни услуги (напр. функцията гласова поща или интернет), и то по-конкретно в ситуация, в която телефонният оператор не е упрекван за каквото и да било допълнително и различно фактическо поведение?

2)

Може ли точка 29 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО […] да бъде тълкувана в смисъл, че е налице „изпращане на непоръчани стоки по домовете“, когато мобилен телефонен оператор иска от свой клиент заплащане за услуги гласова поща или интернет, и то в ситуация, характеризираща се със следните елементи:

3)

Допуска ли духът на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО като „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, както и съображение 10 и член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО национална разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени в секторната Директива № 2002/22/ЕО в защита на ползвателите, в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерни търговски практики, като въз основа на това изключва намесата на компетентния да преследва нарушаването на секторната директива орган при всички положения, които могат да представляват също и неправомерна/нелоялна търговска практика?

4)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства),или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между органите за регулиране и надзор на съответните отрасли?

5)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да включват разпоредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики във връзка със спецификата на сектора, която би довела до стълкновение на норми (Normenkollision) във връзка с един и същ конкретен случай?

6)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

7)

Допуска ли принципът на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и членове 20 и 21 от Директива 2002/22/ЕО и членове 3 и 4 от Директива 2002/21/ЕО тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, съгласно което всеки път, когато в регулиран сектор, съдържащ „потребителска“ секторна разпоредба с предоставяне на секторния орган на правомощия — регулаторни и за налагане на санкции, е налице поведение, което може да се сведе до понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО, или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на потребителите и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира цялостно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/22

—

изцяло да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (девети състав) от 19 януари 2017 г., Stock Polska/EUIPO — Lass & Steffen (LUBELSKA), T-701/15,

—

делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане,

—

да се постанови всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.

1.

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1), доколкото не е направена обща преценка на вероятността от объркване въз основа на цялостното впечатление при отчитане на отличителните и доминиращи елементи, и най-вече доколкото преценката дали знакът е сходен с по-ранната марка неоснователно е ограничена така, че да се вземе предвид само един от елементите на знака (словният елемент).

Общият съд неправилно приема, че преценката на сходството между две марки може да се ограничава така, че да се анализира само един от съставните елементи на заявения знак (словният елемент) и той да се приеме за сходен с друга марка, без да се вземе предвид фигуративният елемент, при положение че преди това не е установено словният елемент да е доминиращ, а фигуративният да е без значение. Общият съд само установява, че фигуративният елемент има по-слаб отличителен характер, но не взема предвид обстоятелството, че слабата отличителност на този елемент на знака не може да е еквивалентна на недоминиращ характер на въпросния елемент.

2.

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, както и на принципите на равно третиране, добра администрация и правна сигурност, доколкото не е взет предвид фактът, че EUIPO се произнася в отклонение от предходната си практика при вземането на решения, описана в насоките на EUIPO, и съответно доколкото възприетият подход е в противоречие с тази практика.

Общият съд не взема предвид факта, че EUIPO се отклонява от описаната в Насоките предходна своя практика по прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, а не са налице особени обстоятелства, даващи основание за отклонение от тази практика.

3.

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, доколкото преценката за наличието на вероятност от объркване е направена, като са приети за установени обстоятелства, които, както е общоизвестно, не са налице, а същевременно не са взети предвид общоизвестни, съществени обстоятелства, в резултат от което са изопачени фактите и доказателствата, а именно:

4.

Нарушение на задължението за мотивиране при прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, доколкото:

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/24

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/24

1)

Следва ли член 23, параграф 3 от Дъблинския регламент (1) да се тълкува в смисъл, че Италия вече е компетентна да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, въпреки че Нидерландия е била първата компетентна държава членка поради подадените там предходни молби за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от Дъблинския регламент, последната от които към онзи момент е била в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Raad van State (Държавният съвет) все още не се е бил произнесъл по жалбата на жалбоподателя срещу […] решение [AWB 14/13866] на [Rechtbank Den Haag] от 7 юли 2014 г.?]

2)

Следва ли от член 18, параграф 2 от Дъблинския регламент, че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.?

3)

Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че компетентността за разглеждане на подадената от жалбоподателя молба за международна закрила не е преминала у Италия, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти, тъй като ответникът не е оттеглил или изменил решението от 11 юни 2014 г.?

4)

Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Raad van State (Държавният съвет) по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на убежище, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от Дъблинския регламент да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент?

5)

Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че като последица от неизпълнението на това задължение компетентността за разглеждане на молбата на жалбоподателя за международна закрила не е преминала у Италия, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти?

6)

Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на жалбоподателя от Италия на Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от жалбоподателя в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от Дъблинския регламент и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че, разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от Дъблинския регламент да поискат от италианските власти да приемат обратно жалбоподателя?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/25

1.

2.

3.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/26

а)

пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва ex lege гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало обичайно пребиваване в чужбина и извън Европейския съюз, макар и да съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години?

б)

при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва ex lege гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/27

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/27

—

да отмени решението на Общия съд по дело T-162/14,

—

да уважи предявеното в първоинстанционното производство искане и да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до жалбоподателите,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от него и жалбоподателите в първоинстанционното и въззивното производство,

—

да осъди останалите страни във въззивното производство да заплатят направените от тях съдебни разноски.

—

да отмени решението на Общия съд по дело T-162/14,

—

да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—

да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното и въззивното производство, които да бъдат присъдени с окончателното решение на Общия съд,

—

да осъди всички останали страни във въззивното производство да заплатят направените от тях съдебни разноски.

1.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като поискал от жалбоподателите да докажат правния си интерес от първото и второто основание; при всички случаи Общият съд допуснал грешка в правната квалификация на фактите, тъй като жалбоподателите имали такъв интерес.

2.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като поискал от жалбоподателите да докажат правния си интерес от третото основание; Общият съд допуснал грешка при тълкуването на член 2, параграф 7, буква a) от Регламент 1225/2009 (наричан по-нататък „Основният регламент“) (1).

3.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел за приложим към разглежданото в случая антидъмпингово разследване Регламент 1168/2012 (2); Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че отказът на Комисията да уважи искането на жалбоподателите за третиране като дружества, работещи в условията на пазарна икономика, не опорочава обжалвания регламент.

4.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като предоставил възможност на институциите да определят антидъмпинговото мито в размер, включващ обезщетение и за други, освен причинените с дъмпинговия внос вреди; Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като неоснователно обърнал тежестта на доказване.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/28

—

да отмени решението на Общия съд по дело T-163/14,

—

да уважи предявените в първоинстанционното производство искания и да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до жалбоподателите,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от него и жалбоподателите в първоинстанционното и въззивното производство,

—

да осъди останалите страни в производството да заплатят направените от тях съдебни разноски.

—

да отмени решението на Общия съд по дело T-163/14,

—

да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—

да не се произнася по съдебните разноски за първоинстанционното и въззивното производство, които да бъдат присъдени с окончателното решение на Общия съд,

—

да осъди всички останали страни във въззивното производство да заплатят направените от тях съдебни разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/29

—

да се отмени Решение (ЕС) 2017/477 на Съвета от 3 март 2017 година относно позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за сътрудничество, създаден съгласно Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, по отношение на условията на работа на Съвета за сътрудничество, Комитета за сътрудничество и специализираните подкомитети или други органи (1),

—

да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/30

1)

Трябва ли националните разпоредби относно екстрадицията за престъпление да се преценяват по един и същ начин с оглед на свободата на движение на гражданите на друга държава членка, независимо дали на основание на договор за екстрадиция трета държава е подала молба за екстрадиция с цел изпълнението на присъда за лишаване от свобода или — както в решение Petruhhin (1) — с цел наказателното преследване? Има ли значение дали лицето, чиято екстрадиция се иска, е не само гражданин на Съюза, но и гражданин на държавата, която е подала молбата за екстрадиция?

2)

Поставя ли национална правна уредба, според която на екстрадиция с цел изпълнението на присъда извън Съюза не подлежат само собствените граждани, гражданите на друга държава членка в необосновано по-неблагоприятно положение? Трябва ли да се прилагат механизми на правото на Съюза, посредством които легитимна сама по себе си цел може да бъде постигната по по-малко ограничителен начин и когато става въпрос за изпълнението на наказание? Как трябва да се отговори на молба за екстрадиция, ако при прилагане на такива механизми другата държава членка е била уведомена за молбата, но тя не предприема мерки по отношение на своите граждани, например поради пречки от правно естество?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/31

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/31

1)

Достатъчно ли е съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 (1) за квалификацията на даден договор като „трудов договор“ той да има за предмет наемен труд, или договорът трябва да съдържа конкретни характеристики (например по отношение на вида труд, на предвидените условия, на квалификациите на кандидатите и на елементите от процедурата за подбор на кандидатите), така че подборът на всеки работник да е резултат на индивидуална преценка и на субективна оценка на личността му от страна на работодателя? Могат ли да се считат за „трудови договори“ съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 срочните трудови договори, сключени според обективни критерии като продължителност на безработица на кандидата, предишен опит или брой ненавършили пълнолетие деца след формална проверка на придружаващите документи и според предварително определена процедура за възлагане на точки въз основа на горепосочените критерии, каквито са договорите по член 63 от Закон 4430/2016?

2)

Допустимо ли е, съгласно разпоредбите на Директива 2014/24 (член 1, параграф 4, член 18, параграфи 1 и 2, член 19, параграф 1, членове 32 и 57 във връзка със съображение 5), от преамбюла на Договора за функционирането на Европейския съюз (членове 49 и 56) и Хартата на основните права (членове 16 и 52), както и съгласно принципите за равно третиране, прозрачност и пропорционалност, използването от страна на публични органи на други средства, включително трудови договори, освен обществените поръчки, за да изпълнят функциите си от обществен интерес и евентуално при какви условия в случай, когато използването им няма характеристиките на постоянна обществена услуга, а — както е в случая, предвиден в член 63 от Закон 4430/2016 — се осъществява за определен период от време и за преодоляване на извънредни обстоятелства, както и поради причини, свързани с ефективност на конкуренцията или законосъобразност на дейността на предприятията на пазара на обществени поръчки? Могат ли горепосочените причини и обстоятелства — като невъзможност за безпрепятствено изпълнение на обществените поръчки или постигането на по-големи икономически ползи в сравнение (с това, което би било възможно) с обществена поръчка — да се считат за императивни мотиви от общ интерес, които са основание за приемането на мерки, предполагащи сериозно ограничаване — по обхват и продължителност — на предприемаческата дейност в областта на обществените поръчки?

3)

Изключена ли е предвидената в Директива 89/665 съдебна защита, определена в член 1 съгласно действащата му редакция, срещу решение на публичен орган като решенията, обжалвани в главното производство относно договор, за който се твърди, че е изключен от приложното поле на Директива 2014/24 (например защото е „трудов договор“), когато жалбата е подадена от икономически оператор, който има правен интерес да му бъде възложена обществена поръчка със същия предмет и който твърди, че незаконосъобразно не е приложена Директива 2014/24 с убеждението, че не е приложима?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/32

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/33

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/34

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/34

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/35

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/36

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/37

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/37

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/38

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/39

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/40

1)

Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?

3)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет, или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?

4)

Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/40

—

да се установи, на основание член 258 ДФЕС, че като не се е съобразила по отношение на 68 депа за отпадъци със задължението си да вземе всички необходими мерки, за да закрие възможно най-бързо, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13, депата, които, в съответствие с член 8 нямат разрешително за продължаване на експлоатацията им, Румъния не е изпълнила задълженията по член 14, буква б) във връзка с член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно депонирането на отпадъци;

—

да се осъди Румъния да заплати съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/41

—

Да се отменят точки 39—47 от решението на Общия съд от 22 март 2017 г. (дело T-231/15), в които се обявява за недопустима жалбата за отмяна на Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (1) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (2), както и точки 1, 3, 4 и 5 от диспозитива на посоченото решение на Общия съд,

—

Вследствие на това да се разпореди заличаването на името на George Haswani от приложенията към посочените актове,

—

Позовавайки се на посоченото дело жалбоподателят иска да се отменят Решение 2015/1836 (3) и Регламент за изпълнение 2015/1828 (4),

—

Позовавайки се на посоченото дело, жалбоподателят иска да се осъди Съветът да плати обезщетение от 700 000 EUR за всички претърпени вреди,

—

Да се отменят точки 4 и 5 от диспозитива, както и точки 91—93 от обжалваното съдебно решение, доколкото в тях George Haswani е осъден да понесе, освен свързаните с неговите искания съдебни разноски, и две трети от направените от Съвета разноски,

—

Да се осъди Съветът да заплати всички съдебни разноски в съответствие с член 184, алинея четвърта от Процедурния правилник на Съда.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/43

1)

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 626/2012 на Съвета от 26 юни 2012 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 349/2012 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република в частта, която се прилага за Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd.

2)

Съветът на Европейския съюз понася половината от съдебните разноски, направени от Changmao Biochemical Engineering, и собствените си съдебни разноски.

3)

Changmao Biochemical Engineering понася половината от направените от него съдебни разноски.

4)

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

5)

Distillerie Bonollo SpA, Industria Chimica Valenzana SpA, Distillerie Mazzari SpA, Caviro Distillerie Srl и Comercial Química Sarasa, SL, понасят направените от тях съдебни разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/44

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Groupe Léa Nature SA понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и встъпилата страна в производствата пред Общия съд и Съда.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/44

1)

Осъжда Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати на Guardian Europe Sàrl обезщетение в размер на 654 523,43 EUR за претърпяната от това дружество имуществена вреда поради нарушението на разумния срок за произнасяне по делото, приключило с решение от 27 септември 2012 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (T-82/08, EU:T:2012:494). От 27 юли 2010 г. до обявяването на настоящото решение това обезщетение се преизчислява с компенсаторни лихви в размер на годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическа служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която това дружество е установено.

2)

Обезщетението, посочено в точка 1) по-горе, се увеличава с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното изплащане, в размер на лихвения процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта.

3)

Отхвърля иска в останалата му част.

4)

Guardian Europe понася съдебните разноски, направени от Съюза, представляван от Европейската комисия.

5)

Guardian Europe, от една страна, и Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, от друга страна, понасят направените от тях съдебни разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/45

1)

Отхвърля жалбата

2)

Осъжда г-жа Jožica Blaž Jamnik и г-жа Brina Blaž да заплатят съдебните разноски

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/46

1)

Отхвърля жалбата.

2)

AWG Allgemeine Warenvertriebs GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/46

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Kaane American International Tobacco Company FZE да заплати съдебните разноски.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/47

—

да отмени решението на EUIPO от 10 февруари 2017 г. по преписка R 1308/2016-4, с което частично се уважава искането за регистрация на марка на Европейския съюз № 12929071 „MEMORAME“, и съответно да отхвърли изцяло искането за регистрация на марка на Европейския съюз № 12929071 „MEMORAME“.

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87, параграфи 2 и 3 от Правилника.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

—

Жалбоподателят твърди, че апелативният състав на ответника не е отчел надлежно високата степен на известност, с която се ползва противопоставената марка „MEMORA“ на територията на Европейския съюз.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/47

—

да отмени с незабавно действие позициите, изброени под код 2015-CZ-TM-0330-M, озаглавен „Multimodal Container Terminal Paskov“, фаза III и позициите под код 2015-CZ-TM-0406-W, озаглавен „Intermodal Terminal Melnik“, фази 2 и 3, съдържащи се в приложение към Решение на Комисията за изпълнение от 5 август 2016 г. за съставяне на списък с предложенията, избрани да получат финансова помощ от ЕС в областта на Механизма за свързване на Европа (CEF) — Транспортен сектор, подадени в рамките на отправените на 5 ноември 2015 г. покани за представяне на предложения въз основа на Многогодишната работна програма;

—

да отмени или евентуално да обяви за нищожно споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ в областта на Механизма за свързване на Европа (CEF) — Транспортен сектор № INEA/CEF/TRAN/M2015/1133813, сключено между Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA) и Advanced World Transport a.s. (наричано по-нататък „AWT“) (относно действие 2015-CZ-TM-0330-M, наречено „Multimodal Container Terminal Paskov“) или да осъди INEA да прекрати посоченото споразумение за отпускане на безвъзмездна помощ, отнасящо се до Paskov;

—

да отмени или евентуално да обяви за нищожно споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ в областта на Механизма за свързване на Европа (CEF) — Транспортен сектор № INEA/CEF/TRAN/M2015/1138714, сключено между Изпълнителната агенция за иновации и мрежи и České přístavy, a.s. (наричано по-нататък „Czech Ports“) (относно действие 2015-CZ-TM-0406-W, наречено „Intermodal Terminal Melnik, фази 2 и 3“) или да осъди INEA да прекрати посоченото споразумение за отпускане на безвъзмездна помощ, отнасящо се до Melnik;

—

да осъди INEA и Комисията да заплатят солидарно разноските на жалбоподателя, свързани със съдебното производство.

1.

Според първото основание спорната мярка нарушава основни принципи на Договорите за ЕС относно защитата на свободния пазар и на конкуренцията на вътрешния пазар.

2.

Според второто основание спорната мярка противоречи на член 93 от ДФЕС и на други членове от ДФЕС (членове 3, 26, 93, 107, 119, 170, параграф 2, 171, параграф 1, на Протокол № 8 и на член 1 от него, както и на Протокол № 27).

3.

Според третото основание спорната мярка нарушава Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 1315/2013, както и допълнителни разпоредби.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/48

—

да отмени мълчаливия отказ на EIGE от 26 август 2016 г. по искането на жалбоподателя от 26 април 2016 г. за второ подновяване на трудовия му договор,

—

доколкото е необходимо, да отмени и решението на EIGE от 20 януари 2017 г., за което жалбоподателят е уведомен на 23 януари 2017 г. и с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя от 3 октомври 2016 г. срещу мълчаливия отказ,

—

да му присъди обезщетение за понесените от него имуществени и неимуществени вреди,

—

да осъди ответника да плати всички разноски по настоящото производство.

1.

Първо основание: неизпълнение на задължението за мотивиране и съответно нарушение на принципа на добра администрация

2.

Второ основание: нарушение на член 8 от Условията за работа на другите служители на ЕС и на Решение № 82 на EIGE от 28 юли 2014 година относно процедурата по подновяване/неподновяване на договорите на срочно и договорно наетите служители (наричано по-нататък „Решение № 82“)

3.

Трето основание: процесуални нарушения, включително нарушение на вътрешните процедурни правила, установени в Решение № 82, нарушение на правото на защита, правото на изслушване, принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/49

—

да отмени обжалваното решение от 30 юни 2016 г., с което се отхвърля искането ѝ за оказване на съдействие и, доколкото е необходимо, решението, с което се отхвърля оплакването,

—

да осъди ответника да ѝ заплати сумата 10 000 EUR или друга сума, която Съдът счете за подходяща, като обезщетение за претърпените нематериални вреди, ведно с лихва в размер на законоустановената, до окончателното плащане,

—

да осъди ответника да заплати разноските.

1.

Първото основание е явна грешка в преценката

2.

Второто основание е нарушение на член 24 oт Правилника за длъжностните лица и задължението за оказване на съдействие

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/50

—

като главно искане, да постанови частична отмяна на решението на Европейската комисия от 2 февруари 2017 за държавна помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), предоставена от Франция в полза на предприятията за обществен транспорт в региона на Ile-de-France, в частта, с която в член 1 от него се обявява, че режимът на субсидии е бил „незаконно“ въведен в изпълнение, макар че става въпрос за съществуваща схема за помощ,

—

при условията на евентуалност, да постанови частична отмяна на решението на Европейската комисия от 2 февруари 2017 за държавна помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), предоставена от Франция в полза на предприятията за обществен транспорт в региона на Ile-de-France, в частта, с която в член 1 от него се обявява, че режимът на субсидии е бил „незаконно“ въведен в изпълнение за периода преди 25 ноември 1998 г.,

—

да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание, изложено като главно, изведено от факта, че въпросната регионална схема за помощ не била незаконно въведена в изпълнение, тъй като за нея не се прилагало задължението за изпращане на предварително уведомление. Регионалната схема за помощ всъщност била съществуваща схема за помощ по смисъла на член 108, параграф 1 от ДФЕС и на разпоредбите на член 1, буква б) и на глава VI от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стp. 9) (наричан по-нататък „Регламент № 2015/1589“). Според правилата, приложими за съществуващите схеми за помощ, тяхното въвеждане в изпълнение не било незаконно, тъй като в противен случай Комисията можела само да предпише полезни мерки с цел тяхното развитие или отпадане за в бъдеще.

2.

Второ основание, изложено при условията на евентуалност, изведено от факта, че дори да се предположи, че разглежданата регионална схема за помощ не представлява съществуваща схема за помощ, Комисията не би могла да извършва проверка за повече от 10 години преди 25 ноември 2008 г. — датата, на която Комисията е поискала информация от френските органи. Всъщност член 17 от Регламент № 2015/1589 предвиждал, че десетгодишната погасителна давност не се прекъсва с предприемането на мярка от Комисията или от държава членка, действаща по искане на Комисията. Така според жалбоподателите Комисията е можела да извърши своята проверка най-много за периода до 25 ноември 1998 г.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/51

—

да отмени обжалваното решение;

—

да осъди ответника и другите участници в производството да заплатят разноските на жалбоподателя по съдебното производство и по производството пред апелативния състав.

—

Нарушение на членове 62 и 63 от Регламент № 6/2002,

—

Нарушение на член 25, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 6/2002/;

—

Нарушение на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002;

—

Нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002;

—

Нарушение на членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/51

—

да отмени изцяло Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари) поради нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране съгласно първото изложено основание; поради липса на компетентност в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (като главно искане); или

—

да отмени член 1, параграф 2, буква г) и член 1, параграф 3, буква г) от обжалваното решение, доколкото в посочените разпоредби се констатира нарушение на жалбоподателя в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (при условията на евентуалност); и

—

да отмени член 1, член 1, параграф 1, буква г), член 1, параграф 2, буква г), член 1, параграф 3, буква г) и член 1, параграф 4, буква г) от обжалваното решение, доколкото в тях е констатирано, че единното продължено нарушение включва неплащането на комисионни върху допълнителните такси съгласно третото изложено основание; и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в това производство, ако Съдът отмени изцяло или отчасти обжалваното решение.

1.

С първото основание се твърди нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране.

2.

С второто основание се твърди липса на компетентност в областта на въздушния превоз на товари от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП.

3.

С третото основание се твърди липса на мотиви и явна грешка в преценката относно констатацията, че неплащането на комисионни за допълнителни такси представлява самостоятелен елемент на нарушението.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/53

—

да отмени изцяло или отчасти Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари),

—

при условията на евентуалност, да намали размера на наложената на жалбоподателите глоба,

—

да допусне поисканите процесуално-организационни действия, действия по събиране на доказателства или всякакви други действия, които счита за необходими, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в това производство.

1.

С първото основание се твърди нарушение на правото на защита на жалбоподателите и на принципа на равни процесуални възможности, тъй като на жалбоподателите е отказан достъп до относими доказателства както в подкрепа на обвинението, така и на защитата, включително доказателства, получени от Комисията, след като е нотифицирала изложението на възраженията.

2.

С второто основание се твърди липса на компетентност за прилагане на член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП по отношение на услуги по въздушен превоз на товари в посока към ЕИП, както и на маршрутите между Швейцария и трите държави, които не членуват в Съюза и ЕИП.

3.

С третото основание се твърди грешка на Комисията в преценката на доказателствата и в нейния извод, че от тях личи участието на жалбоподателите в общото единно продължено нарушение, установено в обжалваното решение, или знанието им за него.

4.

С четвъртото основание се твърди нарушение на член 266 ДФЕС, на член 17 от Хартата на основните права на Съюза и на член 296, параграф 2 ДФЕС, тъй като обжалваното решение е вътрешно противоречиво, по-специално що се отнася до разпределението на отговорността за твърдяното нарушение.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията неправилно наложила глоба на жалбоподателите, тъй като те не могат да отговарят за твърдяното нарушение, и при всички положения тя е допуснала грешка при изчисляване на глобата, що се отнася до стойността на оборотите, индекса за тежест относно особеното положение на SAS Cargo, продължителността, увеличението за повторност и различните смекчаващи обстоятелства; самата глоба трябвало да се отмени или, при условията на евентуалност, да се намали значително.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/53

—

да отмени изцяло Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари) поради нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране съгласно първото изложено основание; поради липса на компетентност в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (като главно искане); поради нарушение на член 49 от Хартата на основните права на Съюза, член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, както и на Насоките относно глобите (1) съгласно четвъртото изложено основание (като главно искане), или

—

да отмени член 1, параграф 2, буква г) и член 1, параграф 3, буква г) от обжалваното решение, доколкото в посочените разпоредби се констатира нарушение на жалбоподателя в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (при условията на евентуалност); и

—

да отмени член 1, член 1, параграф 1, буква г), член 1, параграф 2, буква г), член 1, параграф 3, буква г) и член 1, параграф 4, буква г) от обжалваното решение, доколкото в тях е констатирано, че единното продължено нарушение включва неплащането на комисионни върху допълнителните такси съгласно третото изложено основание; и

—

при условията на евентуалност спрямо предходното, ако Съдът не отмени обжалваното решение изцяло съгласно първото, второто и четвъртото изложено основание, да упражни пълното си право на преценка, като намали размера на наложената на жалбоподателя глоба с член 3, букви в) и г) от обжалваното решение съгласно първото, второто, третото и четвъртото изложено основание; и накрая,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в това производство, ако Съдът отмени изцяло или отчасти обжалваното решение, или намали глобата.

1.

С първото основание се твърди нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране.

2.

С второто основание се твърди липса на компетентност в областта на въздушния превоз на товари от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП.

3.

С третото основание се твърди липса на мотиви и явна грешка в преценката относно констатацията, че неплащането на комисионни за допълнителни такси представлява самостоятелен елемент на нарушението.

4.

С четвъртото основание се твърди, че глобата е в нарушение на принципа на законност и пропорционалност на глобите съгласно член 49 от Хартата на основните права на Съюза, член 101 ДФЕС и Насоките относно глобите, както и че е явно погрешна.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/55

—

да отмени изцяло или отчасти Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари) в частта относно жалбоподателя,

—

да отмени или, при условията на евентуалност, да намали размера на наложената глоба,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

С първото основание се твърди нарушение на правото на защита, на правото на изслушване и съществено процесуално нарушение.

Според жалбоподателя в изложението на възраженията Европейската комисия не представила всичките си твърдения по случая, които за първи път били формулирани в обжалваното решение, с което попречила на жалбоподателя да се защити по отправените обвинения, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.

2.

С второто основание се твърди нарушение на правото на защита, липса на мотиви и съществено процесуално нарушение.

Според жалбоподателя Европейската комисия нарушила правото на защита на жалбоподателя, като не i) предоставила никакви или поне достатъчни мотиви в подкрепа на констатацията за единно продължено нарушение по всички маршрути; ii) определила естеството и обхвата на твърдяното нарушение или нарушения с изискваната съгласно уредбата прецизност; iii) отстранила присъщото противоречие между наличието на единно продължено нарушение и четири отделни нарушения, довело до отмяна на Решение C (2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 г., като посочените точки са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.

3.

С третото основание се твърди явна грешка в преценката и явна грешка при прилагане на правото във връзка с невъзможността на превозвачи извън ЕС/ЕИП да извършват дейност по вътрешноевропейски маршрути.

Жалбоподателят сочи, че Европейската комисия i) неправилно установила в член 1, параграфи 1 и 4 от обжалваното решение, че жалбоподателят е участвал в нарушение или нарушения по маршрути в рамките на ЕИП и между летища в рамките на ЕС и летища в Швейцария, на които нямал право да предоставя услуги по въздушен превоз на товари; ii) пренебрегнала или не разбрала правилно международните правни режими и правните режими в ЕС, уреждащи правата на въздушно движение; iii) неправилно приложила релевантната съдебна практика, като установила, че липсват „непреодолими пречки“ жалбоподателят да предлага услуги по вътрешноевропейски маршрути, с което неправилно го квалифицирала като потенциален конкурент по посочените маршрути. Според жалбоподателя всяко едно от тези положения, както и всички те, взети в тяхната цялост, съдържат явни грешки в преценката и явни грешки при прилагане на правото, а заедно или поотделно са достатъчно основание за отмяна изцяло на обжалваното решение или, при условията на евентуалност, на член 1, параграфи 1 и 4 от него.

4.

С четвъртото основание се твърди явна грешка при прилагане на правото и явна фактическа грешка по отношение на компетентността.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка при прилагане на правото и явна фактическа грешка, свързани с i) неправилното позоваване на напълно законни действия по маршрути в трети страни като доказателство за или елементи от състава на нарушение по вътрешноевропейски маршрути, нарушение, което е невъзможно да бъде извършено (основание за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост); ii) неправилно твърдение за компетентност по отношение на предполагаемо съглашение относно движението в „посока навътре“ по маршрути в трети страни (основание за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост или, при условията на евентуалност, на член 1, параграфи 2 и 3).

5.

С петото основание се твърди явна грешка в преценката по отношение на доказателствата срещу жалбоподателя.

Според жалбоподателя Европейската комисия i) не приложила правилно уредбата относно единното продължено нарушение, що се отнася до доказателствата; ii) не събрала достатъчно уличаващи жалбоподателя доказателства съгласно установените изисквания, и iii) неоснователно отказала да приеме оттеглянето на заявлението на жалбоподателя за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и не взела предвид последиците от това оттегляне относно доказателствата срещу него, като посочените точки са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.

6.

С шестото основание, съгласно първо, второ, трето, четвърто и пето основание, жалбоподателят иска от Общия съд да отмени наложената с член 3 глоба или, при условията на евентуалност, да я намали значително в съответствие с неограничената си юрисдикция съгласно член 261 ДФЕС, член 31 от Регламент 1/2003 и установената съдебна практика.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/56

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/57

—

в случай, че Общият съд приеме първо, второ, трето или четвърто основание, да отмени изцяло член 1, параграфи 1 и 4 от Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари) в частта относно Cargolux,

—

в случай, че Общият съд приеме петото основание,

—

в случай, че Общият съд приеме шестото основание, да отмени член 1, параграфи 2 и 3 от обжалваното решение в частта относно констатацията за участие на Cargolux в нарушение във връзка с насочени към вътрешността маршрути (тоест от летища в трети страни към летища в рамките на ЕС или в Исландия и Норвегия),

—

да отмени наложената на Cargolux с член 3 глоба и, ако Общият съд не отмени изцяло глобата, да я намали значително в приложение на неограничената си юрисдикция,

—

да постанови необходимото във връзка с член 4 в частта относно Cargolux,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Cargolux.

1.

С първото основание се твърди явна грешка в преценката, тъй като Комисията действа ultra vires, като сочи доказателства за маршрути и периоди, за които не е компетентна.

2.

С второто основание се твърди съществено процесуално нарушение, нарушение на правото на защита и явна грешка в преценката, тъй като Комисията допуска съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита на жалбоподателя, като не изготвя ново изложение на възраженията преди повторно приемане на решение.

3.

С третото основание се твърди грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, тъй като Комисията не извършва необходимата преценка на правния и икономически контекст, за да направи валидна констатация за наличието на нарушение по предмет.

4.

С четвъртото основание се твърди съществено процесуално нарушение, липса на мотиви, нарушение на правото на защита и явна грешка в правната преценка и преценката на фактическата обстановка, тъй като Комисията не установява достатъчно точно обхвата и параметрите на предполагаемото нарушение на член 101 ДФЕС и други релевантни разпоредби.

5.

С петото основание се твърди явна грешка в преценката, тъй като Комисията не е събрала надеждни доказателства за направените от нея изводи или не е доказала фактите в достатъчна съгласно установените правни изисквания степен.

6.

С шестото основание се твърди грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията неправилно твърди, че е компетентна по отношение на предполагаемо антиконкурентно съгласуване във връзка с полети от летища в трети страни към летища в рамките на ЕИП, и допуска грешка при прилагане на правото, тъй като тези дейности попадат извън териториалния обхват на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

7.

Със седмото основание, отнасящо се до искането за преразглеждане на глобата съгласно неограничената юрисдикция на Съда, се твърди явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалност.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/59

—

да отмени решението на ответника от 21 март 2017 г. (Ares(2017)1515573), с което се иска възстановяване на част от сумата за финансиране на проект за помощ Food Security Promotion for very food insecure farming households в Зимбабве (ECHO/ZWE/BUD/2009/02002) в размер на 643 627,72 EUR, както и на основаното на него искане от 7 април 2017 г. за плащане (№ 3241705513), с което ответникът иска плащане на първата вноска в размер на 321 813,86 EUR,

—

да осъди ответника да заплати направените съдебни разноски.

1.

Първо основание: посоченият от ответника подход не е нарушение на материалното право

2.

Второ основание: липсват други основания за възстановяване

3.

Трето основание (при условията на евентуалност): неупражняване на правото на преценка и непропорционалност

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/60

—

да отмени обжалваното решение;

—

да регистрира заявката за марка на Европейския съюз № 13 521 125 „SEVENOAK“ за всички стоки, включени в заявката;

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/60

—

да отмени изцяло в частта относно жалбоподателя Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари),

—

при условията на евентуалност, упражнявайки неограничената си юрисдикция, да намали наложената на жалбоподателя глоба, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията нарушава принципа ne bis in idem и член 266 ДФЕС, като установява, че жалбоподателят отговаря за аспекти от нарушението, за което в решението си от 2010 г. е приела, че не носи отговорност, като при всички положения тя нарушава приложимата погасителна давност, налагайки на жалбоподателя глоба във връзка с посочените аспекти, без да доказва наличие на законов интерес от официална констатация за нарушение във връзка с тях.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията нарушава принципа на недопускане на дискриминация посредством повторното приемане на обжалваното решение, тъй като жалбоподателят се оказва в по-малко благоприятно положение в сравнение с други адресати на решението от 2010 г., по отношение на които последното е придобило окончателност и е станало задължително.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията нарушава член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, обхвата на своята компетентност, както и правото на защита на жалбоподателя, тъй като констатира, че той отговаря за нарушение по маршрути в рамките на ЕИП и между ЕС и Швейцария през период, в който Комисията не е била оправомощена да прилага член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП по отношение на авиокомпании, извършващи дейност само по маршрути между ЕС и трети страни, като действията на жалбоподателя по маршрутите между ЕИП и трети страни в съответствие с това са били правомерни.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията нарушава член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, тъй като констатира, че жалбоподателят е участвал в единно продължено нарушение, включващо необслужвани от него маршрути, за които не е имал необходимите права да предлага обслужване.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията нарушава член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, тъй като твърди, че е компетентна по отношение на услуги за въздушен превоз на товари по насочени към ЕИП маршрути между ЕИП и трети страни, доколкото тези услуги се продават на клиенти, установени извън ЕИП.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията нарушава правото на защита на жалбоподателя и принципите на недопускане на дискриминация и пропорционалност, като прилага различни стандарти на доказване за различните превозвачи.

7.

Със седмото основание се твърди, че Комисията нарушава Насоките относно глобите от 2006 г. (1) и принципа на пропорционалност, като включва в стойността на съответния оборот, въз основа на който е изчислена глобата, приходи от ценови елементи за услуги за въздушен превоз на товари, които нямат връзка с нарушението, описано в обжалваното решение.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията нарушава Насоките относно глобите от 2006 г. и принципа на оправдани правни очаквания, като включва в стойността на съответния оборот, въз основа на който е изчислена глобата, приходи от услуги за въздушен превоз по насочени към ЕИП маршрути между държави от ЕИП и трети страни.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията нарушава принципа на пропорционалност, като ограничава намаляването на глобата, предоставено на жалбоподателя с оглед на правната уредба, само с 15 %.

10.

С десетото основание се твърди, че Комисията нарушава принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, както и правото на защита на жалбоподателя, като не му предоставя намаляване на глобата с 10 % заради ограниченото му участие в нарушението, докато подобно намаление е предоставено на други адресати на обжалваното решение и на решението от 2010 г., намиращи се в обективно сходно с това на жалбоподателя положение.

11.

С единадесетото основание се твърди, че Съдът следва да упражни неограничената си юрисдикция и да намали значително наложената глоба.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/62

—

да отмени изцяло или отчасти Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари),

—

допълнително или при условията на евентуалност, при упражняване на неограничената си юрисдикция, Общият съд да отмени или намали наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба,

—

да съди Комисията да заплати на жалбоподателя съдебните му разноски по настоящото производство.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или съществено процесуално нарушение с приемането на решение в производство за установяване на нарушение, основаващо се на две непоследователни преценки на релевантните факти и правна уредба, което в резултат от това е противоречиво, несъвместимо с принципа на правна сигурност и може да доведе до объркване в правния ред на Съюза.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на задължението си по член 266 ДФЕС с приемането на акт, имащ за цел да отстрани фундаменталните недостатъци, установени от Общия с решение по дело T-48/11, докато всъщност приема повторно решение срещу жалбоподателя, в което обаче тези недостатъци се задълбочават, а не отпадат.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или съществено процесуално нарушение, като не излага достатъчно мотиви във връзка с налагането на глоба на жалбоподателя. Според него налагането на глобата се основава на констатации за нарушение, които не се съдържат във въпросния акт и които не са в съответствие със съдържащите се в същия констатации. Жалбоподателят твърди, освен това или при условията на евентуалност, че подходът на Комисията в това отношение излиза извън пределите на нейната компетентност.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията не е компетентна да прилага член 101 ДФЕС/член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на твърдени ограничения на конкуренцията във връзка с предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари по маршрути, насочени към ЕС/ЕИП. Жалбоподателят твърди също, че тези ограничения попадат извън териториалното приложно поле на член 101 ДФЕС и/или член 53 ЕИП.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешка в начина, по който прилага член 101 ДФЕС/член 53 от Споразумението за ЕИП относно съгласуването на допълнителните такси за услуги по въздушен превоз на товари до/от определени страни с оглед на приложимите правни и регулаторни режими и практическите последици от тях, като приложеното в това отношение намаление на глобата е произволно и недостатъчно. Освен това жалбоподателят твърди, че при всички положения мотивите на Комисията са явно недостатъчни, що се отнася до определени страни.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка, достигайки до извода, че жалбоподателят е участвал в нарушение, свързано с (не)плащането на комисионни върху допълнителните такси.

7.

Със седмото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при определяне на „стойността на оборота“ за целите на определянето на размера на глобите в решението. Според жалбоподателя тя е трябвало да приеме, че единствено релевантни са приходите от допълнителни такси, и е трябвало да изключи оборота от услуги в посока към ЕС/ЕИП.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска грешка с констатацията, че жалбоподателят е девети поред, подал заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, поради което имал право на намаление на глобата само с 10 %, въпреки че всъщност той бил първият, подал такова заявление след ползващия се с имунитет жалбоподател, както и че приносът му представлявал съществена добавена стойност.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията допуска грешка в преценката си относно началната дата на нарушението от страна на жалбоподателя. Според него релевантната начална дата била през октомври 2001 г., а представените доказателства в опит да се докаже различна, по-ранна дата, не отговаряли на изисквания по закон стандарт на доказване.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/63

—

да отмени член 1 от Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари),

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително тези на жалбоподателите.

1.

С първото основание се твърди, че мотивите на обжалваното решение са опорочени, тъй като то не определя недвусмислено географския обхват на нарушението нито в мотивите, нито в разпоредителната част.

2.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение е в нарушение на член 11 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, тъй като се основава на контакти между конкуренти, осъществявани в Швейцария и засягащи предимно въздушния превоз на товари между Швейцария и трети страни.

3.

С третото основание се твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на забрана за прилагане закона с обратна сила, тъй като се позовава на засягащи само маршрути извън ЕИП контакти, които са осъществени преди влизането в сила на Регламент № 1/2003 (1).

4.

С четвъртото основание се твърди, че обжалваното решение нарушава член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, тъй като квалифицира, без надлежен анализ, контактите, осъществявани извън ЕИП, контактите във връзка със споразумението WOW (обединение на Japan Airlines Cargo, Lufthansa Cargo, SAS Cargo и Singapore Airlines Cargo) и контактите, свързани със заплащането на комисионни върху допълнителните такси, като част от едно и също единно продължено нарушение, при което контактите между конкурентите се осъществяват на равнище централно управление.

5.

С петото основание се твърди, че обжалваното решение нарушава член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото за негова предпоставка са приема, че контактите между конкуренти, осъществявани извън ЕИП, представляват нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според жалбоподателите споразуменията или съгласуваните практики по отношение на превоза на товари в посока към ЕИП не ограничават конкуренцията в рамките на ЕИП, нито пък засягат търговията между държавите членки. Освен това, според жалбоподателите в обжалваното решение е приложен неправилен правен стандарт относно анализа дали намесата в редица релевантни държави прегражда прилагането на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/64

—

да отмени всички констатации за нарушение, изложени в член 1, параграфи 1—4 от Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари), в частта относно жалбоподателя,

—

да отмени член 3 от обжалваното решение в частта, с която е наложена глоба в размер 57 120 000 EUR на жалбоподателя или, при условията на евентуалност, да се намали нейният размер, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя във връзка с производството по жалбата.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или фактическа грешка, и/или че не удовлетворява приложимите изисквания за доказване във връзка с включването на жалбоподателя в член 1, параграфи 1—4 от разпоредителната част на обжалваното решение и с констатацията, че той е участвал в твърдяното единно продължено нарушение.

2.

С второто основание се твърди, че с приемането на второто решение срещу жалбоподателя, което му вменява нови нарушения, Комисията нарушава член 25 от Регламент № 1/2003, както и принципите на правна сигурност, справедливост и добро правораздаване.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията не успява да докаже в съответствие с изискванията, че жалбоподателят носи отговорност за участието си в твърдяното единно продължено нарушение.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията не излага достатъчни мотиви в подкрепа на констатацията, че жалбоподателят е участвал в твърдяното единно продължено нарушение.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешка, позовавайки се на действията на жалбоподателя в трети страни, разполагащи със собствена уредба, като доказателство за участие в твърдяното единно продължено нарушение, както и че не излага мотиви в тази връзка.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията не е компетентна да прилага член 101 ДФЕС към действия, свързани с насочени към вътрешността полети, тоест за услуги по въздушен превоз на товари от трети страни към Европа.

7.

Със седмото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото при изчисляване на наложената на жалбоподателя глоба.

24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/65

—

да отмени в частта относно жалбоподателите Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари),

—

допълнително или при условията на евентуалност, да намали наложените на жалбоподателите глоби, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска фактическа грешка и грешка при прилагане на правото, като изопачава приведените срещу жалбоподателите доказателства, не прилага правилно член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, и като не излага достатъчни мотиви във връзка с възлагането на отговорност на жалбоподателите за нарушението, що се отнася до допълнителната такса за безопасност и неплащането на комисионни.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията допуска фактическа грешка и грешка при прилагане на правото, като изопачава приведените срещу жалбоподателите доказателства, не прилага правилно съответните разпоредби и не излага достатъчни мотиви във връзка с констатацията, че жалбоподателите са участвали в нарушението, отнасящо се до допълнителната такса за гориво.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска явни фактически грешки и грешки при прилагане на правото, като установява, че жалбоподателите отговарят за нарушение по маршрутите, посочени в член 1, параграфи 1, 3 и 4 от обжалваното решение, както и че не излага достатъчни мотиви.