Официален вестник C 190/4 юн

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/2

Определение на Съда (осми състав) от 21 март 2018 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 2 de Cádiz — Испания) — Moisés Vadillo González/Alestis Aerospace SL

(Дело C-252/17) (1)

((Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Липса на достатъчно уточнения относно фактическия и правния контекст на спора по главното производство, както и причините, обосноваващи необходимостта от отговор на преюдициалните въпроси - Явна недопустимост))

(2018/C 190/02)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 2 de Cádiz

Страни в главното производство

Жалбоподател: Moisés Vadillo González

Ответник: Alestis Aerospace SL

в присъствието на: Ministerio Fiscal

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Juzgado de lo Social no 2 de Cádiz (трудов съд № 2, Кадис, Испания) с решение от 8 май 2017 г. е явно недопустимо.

(1) ОВ C 256, 7.8.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/3

Определение на Съда (шести състав) от 22 март 2018 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 2 de Zaragoza — Испания) — Pilar Centeno Meléndez/Universidad de Zaragoza

(Дело C-315/17) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Принцип на недискриминация - Режим за хоризонтално кариерно развитие - Отпускане на допълнително възнаграждение - Национална правна уредба, която изключва служителите с временен статут - Понятия „условия за наемане на работа“ и „обективни причини“))

(2018/C 190/03)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 2 de Zaragoza

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pilar Centeno Meléndez

Ответник: Universidad de Zaragoza

Диспозитив

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа от 18 март 1999 г., съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която право на участие в режима за хоризонтално кариерно развитие на административния и техническия персонал на Университета на Сарагоса (Испания) и съответно право на предвиденото при този режим допълнително възнаграждение имат само държавните служители и служителите на безсрочни трудови договори, но не и лицата, наети като служители с временен статут.

(1) ОВ C 269, 14.8.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/3

Определение на Съда (шести състав) от 16 януари 2018 г. (преюдициално запитване от Върховен касационен съд (България) — България) — PM/AH

(Дело C-604/17) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност в областта на родителската отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Компетентност на юрисдикция на държава членка да разгледа иск в областта на родителската отговорност, в случай че детето не пребивава на територията на тази държава - Компетентност в областта на задълженията за издръжка - Регламент (ЕО) № 4/2009))

(2018/C 190/04)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен касационен съд (България)

Страни в главното производство

Жалбоподател: PM

Ответник: AH

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член 12 от посочения регламент не са изпълнени, като се има предвид и фактът, че и от обстоятелствата по делото в главното производство не следва, че тази компетентност би могла да се основе на членове 9, 10 или 15 от същия регламент. Този съд не отговаря и на условията, предвидени в член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, за да се произнесе по искането за издръжка.

(1) ОВ C 22, 22.1.2018 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/5

Жалба, подадена на 24 ноември 2017 г. от RF срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 септември 2017 г. по дело T-880/16, RF/Комисия

(Дело C-660/17 P)

(2018/C 190/07)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: RF (представител: K. Komar-Komarowski, radca prawny)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане и постановяване на решение по същество, което да подлежи на обжалване,

—	при условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че са налице предпоставките сам да постанови окончателно решение по делото, обжалваното определение да бъде отменено и изцяло да бъдат уважени предявените в първоинстанционното производство искания,

—	ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: неправилно тълкуване на член 45, втора алинея във връзка с член 53 от Статута на Съда на Европейския съюз. Общият съд приема, че понятията „случайно събитие“ и „непреодолима сила“ имат един и същ смисъл, с което нарушава принципа на рационалност на законодателя. Такова разбиране за двете понятия е в разрез и с целта на член 45 от Статута, който служи за компенсиране на разликите, произтичащи от отдалечеността (между местоживеенето на страната и седалището на Съда). Поради това Общият съд неправилно отказва да вземе предвид случайното събитие, довело до невъзможност за жалбоподателя да представи в срок жалбата си на хартиен носител (оригинала на жалбата).

Второ основание: неправилно прилагане на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд от 4 май 2015 г. Въпреки че не са налице предпоставките за това, Общият съд прилага член 126 от Процедурния правилник и неправилно обявява подадената до него жалба за явно недопустима. Произнасянето на Общия съд в нарушение на член 126 от Процедурния правилник е неизбежна и явна последица от нарушението на член 45 във връзка с член 53 от Статута.

Трето основание: неправилност на извода, че жалбоподателят не е доказал наличието на случайно събитие по смисъла на член 45, втора алинея от Статута. Всъщност жалбоподателят доказва наличието на случайно събитие. Той представя за това събитие не просто повече доказателства от необходимото, а всички доказателства, с които изобщо разполага. За да гарантира доставянето в срок на съдържащата жалбата пратка, жалбоподателят полага цялата грижа, която може разумно да се изисква от него. От момента на предаването на пратката жалбоподателят вече не може да въздейства върху процеса на доставянето ѝ и съответно от този момент нататък всички обстоятелства, отразяващи се на срока за доставяне на пратката, са изцяло независещи от него.

Четвърто основание: нарушение на член 1, член 6, точка 1 и член 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., тъй като Общият съд създава пречка за достъпа до съд и дискриминира страна в процеса поради местоживеенето или седалището ѝ. Въвеждането от Общия съд на срок поради отдалеченост, който е еднакъв за всички държави — членки на Европейския съюз, създава пречка за достъпа до съд на страните с местоживеене или седалище, което е значително отдалечено от седалището на Съда, в това число в провинцията на съответните държави, а поради това представлява и дискриминация спрямо страните в процеса в зависимост от местоживеенето им.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/6

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 20 февруари 2018 г. — Logistik XXL GmbH/CMR Transport & Logistik

(Дело C-135/18)

(2018/C 190/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Logistik XXL GmbH

Ответник: CMR Transport & Logistik

Преюдициални въпроси

В хипотезата на съдебно решение, с което ответникът е осъден неограничено и безусловно да заплати парична сума и което е обжалвано по общия ред в държавата членка по произход или все още не е изтекъл срокът за обжалването му, представлява ли разпореждането на съда по произход, че съдебното решение подлежи на предварително изпълнение само срещу предоставяне на обезпечение, условие по смисъла на точка 4.4. от формуляра, установен в приложение I към Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?

2)	При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли това и в случаите, когато в държавата членка по произход е възможно изпълнение с цел обезпечаване на основание на съдебно решение, обявено за подлежащо на предварително изпълнение, без да е предоставено обезпечение?

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Как следва да процедира съдът по произход в случая на съдебно решение, което съдържа подлежащо на изпълнение задължение и което решение е обжалвано по общия ред или все още не е изтекъл срокът за обжалването му, по отношение на формуляра, установен в приложение I към Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато по силата на произнасянето на съда или по силата на законова разпоредба съдебното решение може да бъде изпълнено в държавата членка по произход едва след предоставяне на обезпечение?

б)

В този случай длъжен ли е съдът по произход да издаде удостоверението посредством формуляра, установен в приложение I към Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, без да посочва информацията, предвидена в точки 4.4.1.—4.4.4.?

в)

В този случай оправомощен ли е съдът по произход да издаде удостоверението посредством формуляра, установен в приложение I към Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, като включи допълнителна информация относно изискваното предоставяне на обезпечение, например в точка 4.4.1. или в точка 4.4.3 от формуляра, и като приложи текста на законовата разпоредба към формуляра?

При отрицателен отговор на втория въпрос:

Как следва да процедира съдът по произход по отношение на формуляра, установен в приложение I към Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в случаите, когато по силата на законова разпоредба изпълнението с цел обезпечаване се допуска в държавата членка по произход едва след изтичането на определен срок?

б)

В този случай оправомощен ли е съдът по произход да издаде удостоверението посредством формуляра, установен в приложение I към Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, като включи допълнителна информация относно този срок, например в точка 4.4.1. или в точка 4.4.3 от формуляра, и като приложи текста на законовата разпоредба към формуляра?

(1) ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/7

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Испания), постъпило на 27 февруари 2018 г. — Violeta Villar Láiz/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

(Дело C-161/18)

(2018/C 190/09)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León

Страни в главното производство

Жалбоподател: Violeta Villar Láiz

Ответници: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

Преюдициални въпроси

Съгласно испанското право пенсията за осигурителен стаж и възраст се изчислява, като към основата на пенсията, определена с оглед на заплатите от последните години, се приложи процент, който зависи от броя на годините на осигуряване за целия трудов живот. Трябва ли да се счита, че национална разпоредба като член 247, буква а) и член 248, параграф 3 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване), която при периоди на работа на непълно работно време намалява броя на годините, които се вземат предвид за прилагането на процента, противоречи на член 4, параграф 1 от Директива 79/7/EИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (1)? Изисква ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО броят на годините на осигуряване, които се вземат предвид при определянето на процента, прилаган за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, да се определя по един и същ начин за работниците на пълно и на непълно работно време?

Трябва ли да се приеме, че национална правна уредба като оспорената по настоящото дело противоречи и на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради което националната юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на Хартата и да не прилага оспорените национални законови разпоредби, които ѝ противоречат, без да е необходимо да изисква или да изчаква предварителното им премахване по законодателен или друг конституционен ред?

(1) ОВ L 6, 1979 г., стр. 24.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/8

Преюдициално запитване от Court of Appeal (Обединено кралство), постъпило на 5 март 2018 г. — Safeway Ltd/Andrew Richard Newton, Safeway Pension Trustees Ltd

(Дело C-171/18)

(2018/C 190/10)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Жалбоподател: Safeway Ltd

Ответници: Andrew Richard Newton, Safeway Pension Trustees Ltd

Преюдициален въпрос

Когато в съответствие с националното законодателство правилата на пенсионна схема позволяват при изменение на фидуциарния акт със задна дата да се намали стойността на придобитите пенсионни права както на мъжете, така и на жените за периода между датата на писменото съобщение относно планираните промени в схемата и датата, на която фидуцираният акт е действително изменен, изисква ли член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (а по-рано и към момента на настъпване на фактите — член 119 от Римския договор) придобитите пенсионни права на мъжете и на жените да се третират като неотменяеми през този период, тоест пенсионните им права да са защитени от намаляване с обратно действие чрез прилагане на правомощията съгласно националното законодателство?

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/8

Преюдициално запитване от Court of Appeal (Обединено кралство), постъпило на 5 март 2018 г. — AMS Neve Ltd, Barnett Waddingham Trustees, Mark Crabtree/Heritage Audio SL, Pedro Rodríguez Arribas

(Дело C-172/18)

(2018/C 190/11)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Жалбоподатели: AMS Neve Ltd, Barnett Waddingham Trustees, Mark Crabtree

Ответници: Heritage Audio SL, Pedro Rodríguez Arribas

Преюдициални въпроси

Когато предприятие, което е установено и е с местоживеене в държава членка А, е предприело на територията ѝ действия за рекламиране и предлагане за продажба на стоки със знак, идентичен с марка на ЕС, на уебсайт, предназначен за търговци и потребители в държава членка Б:

i)	компетентен ли е съд в областта на марката на ЕС в държава членка Б да се произнесе по иск за нарушение на марка на ЕС поради рекламиране и предлагане за продажба на стоки на съответната територия?

ii)	ако не, какви други критерии трябва да вземе предвид този съд в областта на марката на ЕС, за да установи дали е компетентен да се произнесе по иска?

iii)	в случай че отговорът на подточка ii) изисква от този съд в областта на марката на ЕС да установи дали предприятието е предприело активни действия в държава членка Б, какви критерии трябва да се вземат предвид за целите на това установяване?

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/9

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 16 март 2018 г. — KN/Minister for Justice and Equality

(Дело C-191/18)

(2018/C 190/12)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподател: KN

Ответник: Minister for Justice and Equality

Преюдициални въпроси

(1)

Като се има предвид:

a)	отправянето на нотификация от Обединеното кралство по член 50 ДЕО,

б)	липсата на сигурност относно договореностите, които ще бъдат постигнати между Европейския съюз и Обединеното кралство за регламентиране на отношенията след напускането на Обединеното кралство и

в)	следващата от това несигурност относно степента, в която KN на практика ще бъде в състояние да ползва правата си по Договорите, Хартата или приложимото законодателство, ако бъде предаден на Обединеното кралство и остане в затвора след напускането на Обединеното кралство,

длъжна ли е според правото на Европейския съюз изпълняваща държава членка да откаже да предаде на Обединеното кралство лице, срещу което има европейска заповед за арест, чието предаване в противен случай би било задължително съгласно националното право на държавата членка,

(i)	във всички случаи,

(ii)	в някои случаи, с оглед на особените обстоятелства по делото,

(iii)

в никакъв случай?

(2)	Ако отговорът на първия въпрос е този в подточка (ii), какви са критериите или съображенията, които съд в изпълняващата държава членка трябва да прецени, за да определи дали предаването е забранено?

(3)

В контекста на втория въпрос длъжен ли е съдът на изпълняващата държава членка да отложи окончателното решение по изпълнението на европейската заповед за арест, за да изчака по-голяма яснота относно релевантния правен режим, който ще бъде въведен след оттеглянето на съответната издаваща държава членка от Съюза,

(i)	във всички случаи,

(ii)	в някои случаи, с оглед на особените обстоятелства по делото,

(iii)

в никакъв случай?

(4)	Ако отговорът на третия въпрос е този в подточка (ii), какви са критериите или съображенията, които съд в изпълняващата държава членка трябва да прецени, за да определи дали е длъжен да отложи окончателното решение по изпълнението на европейската заповед за арест?

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/10

Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 19 март 2018 г. — Jadran Dodič/BANKA KOPER, ALTA INVEST

(Дело C-194/18)

(2018/C 190/13)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jadran Dodič

Ответници: BANKA KOPER, ALTA INVEST

Преюдициални въпроси

Следва ли разпоредбата на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета (1) да се тълкува в смисъл, че и прехвърляне като извършеното при обстоятелствата в настоящия случай, с предмет финансовите инструменти и другите активи на клиентите (по-конкретно ценните книжа), счетоводното отчитане на нематериалните дългови ценни книжа и други финансови и акцесорни услуги, както и архивът, трябва да се квалифицира като юридическо прехвърляне на предприятие или на обособена част от предприятие, като се отчита фактът, че след преустановяване на дейността по борсово посредничество от страна на първия ответник поверяването на предоставянето на тези услуги на втория ответник е зависело в крайна сметка от решението на възложителите (клиентите)?

2)	При така описаните обстоятелства определящ ли е броят на възложителите, на които вторият ответник предоставя понастоящем въпросните услуги, след преустановяване на дейността по борсово посредничество от страна на първия ответник?

Отразява ли се по някакъв начин на констатацията за наличие на прехвърляне на предприятие или на стопанска дейност обстоятелството, че първият ответник продължава дейността си с възложителите като зависимо дружество за финансово посредничество и при осъществяването на тази функция сътрудничи с втория ответник?

(1) Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/11

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Португалия), постъпило на 19 март 2018 г. — Raúl Vítor Soares de Sousa/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-196/18)

(2018/C 190/14)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Raúl Vítor Soares de Sousa

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 110 ДФЕС, данъчна разпоредба като член 2, параграф 1, букви a) и b) от Кодекса за единния данък за движение, която предвижда по-тежко облагане за превозни средства от една и съща марка, модел, използвано гориво и възраст на основание, че са били регистрирани в други държави членки?

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/11

Преюдициално запитване от Högsta domstolen (Швеция), постъпило на 20 март 2018 г. — CeDe Group AB/KAN Sp. z o.o. i konkurs

(Дело C-198/18)

(2018/C 190/15)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta domstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: CeDe Group AB

Ответник: KAN Sp. z o.o. i konkurs

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 (1) да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада иск — предявен пред шведски съд срещу шведско дружество от синдик на полско дружество, спрямо което в Полша се води производство по несъстоятелност — за заплащането на стоки, доставени по договор, сключен от посочените дружества преди откриването на производството по несъстоятелност?

2)	При положителен отговор на първия въпрос, от значение ли е фактът, че в хода на съдебното производство синдикът прехвърля спорното вземане на дружество, което замества синдика като страна в производството?

3)	При положителен отговор на втория въпрос, от значение ли е фактът, че впоследствие срещу самото дружество, станало страна в производството, е открито производство по несъстоятелност?

4)	Ако в положение като описаното в първия въпрос ответникът в съдебното производство твърди, че предявеното от синдика парично вземане срещу него трябва да се прихване с негово насрещно вземане по същия договор, попада ли тази хипотеза на прихващане в обхвата на член 4, параграф 2, буква г)?

Трябва ли член 4, параграф 2, буква г) във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите на член 6, параграф 1 се прилагат само ако правото на държавата, на чиято територия е образувано производството, не допуска прихващането, или член 6, параграф 1 може да се прилага и в други обстоятелства, например когато съществува само различие между съответните правни уредби в областта на правото на прихващане, или когато не съществуват различия, но при все това в държавата, на чиято територия е образувано производството, е отказано прихващане?

(1) Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/12

Иск, предявен на 23 март 2018 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-209/18)

(2018/C 190/16)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и H. Tserepa-Lacombe, Bevollmächtigte)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

да установи, че като запазва в сила изискванията за седалището на дружества на адвокати, специалисти по патентно право, съгласно член 29a, точка 7 във връзка с член 2, параграф 1, буква c) от Patentanwaltsgesetz (Закон за адвокатите, специалисти по патентно право, наричан по-нататък „PatAnwG“) и за седалището на дружества на строителни инженери съгласно член 25, параграф 1 от Ziviltechnikergesetz (Закон за строителните инженери, наричан по-нататък „ZTG“), както и изискванията за правната форма и дяловото участие в капитала на дружествата на строителни инженери съгласно член 26, параграф 1 и член 28, параграф 1 ZTG, на дружествата на адвокати, специалисти по патентно право, съгласно член 29a, точки 1, 2 и 11 PatAnwG и на дружествата на ветеринарни лекари съгласно член 15a, параграф 1 от Tierärztegesetz (Закон за ветеринарните лекари, наричан по-нататък „TÄG“), а също и ограниченията на мултидисциплинарните дейности на дружествата на строителни инженери съгласно член 21, параграф 1 ZTG и на дружествата на адвокати, специалисти по патентно право, съгласно член 29a, точка 6 PatAnwG, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и параграф 2, букви б) и в) и параграф 3, както и по член 25 от Директивата за услугите (1), а също и задълженията си по членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС;

2.	да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът посочва следното:

В австрийското право все още се съдържат изисквания за седалището на учредени с цел упражняването на свободни професии дружества на строителни инженери и адвокати, специалисти по патентно право, като тези изисквания са в противоречие с член 14, параграф 1, буква б) от Директивата за услугите. Разпоредбите водели до пряка дискриминация поради седалището на дружеството съгласно учредителния акт на дружеството и до непряка дискриминация на основание гражданството на съдружниците в дружеството.

Изискванията към правната форма и участието в капитала на дружествата на строителни инженери, адвокати, специалисти в областта на патентното право, и ветеринарни лекари били пречка както за австрийски доставчици на услуги, така и за установяването на доставчици на услуги от други държави членки, тъй като ограничавали техните възможности да учредяват клонове в Австрия, ако организационната им структура им не била съобразена с посочените разпоредби.

Разпоредбите в австрийското право, които задължавали дружества, учредени с цел упражняването на съответните свободни професии, да ограничат дейността си до упражняването на професията на адвокат, специалист по патентно право, или на строителен инженер, били в противоречие с член 25 от Директивата за услугите, тъй като ограничавали както учредяването на клонове в Австрия от мултидисциплинарни дружества от други държави членки, учредени с цел упражняването на свободни професии, така и първоначалното учредяване на австрийски дружества за упражняване на свободни професии. По този начин се пречело на разработването на нови иновативни модели за извършването на икономическа дейност, които давали възможност на предприятията да предлагат по-широка гама от услуги.

(1) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50)

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/13

Преюдициално запитване от District Court for Prague 8 (Чешка република), постъпило на 26 март 2018 г. — Libuše Králová/Primera Air Scandinavia

(Дело C-215/18)

(2018/C 190/17)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

District Court for Prague 8

Страни в главното производство

Ищец: Libuše Králová

Ответник: Primera Air Scandinavia

Преюдициални въпроси

Съществувало ли е договорно правоотношение между ищеца и ответника за целите на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001 (1) [на Съвета] относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, въпреки че между тях не е бил сключен договор, а полетът е бил част от пакет от услуги, предоставяни въз основа на договор между ищеца и трета страна (туристическа агенция)?

2)	Може ли това правоотношение да се квалифицира като потребителски договор съгласно Раздел 4, член 15 —член 17 от Регламент № 44/2001 [на Съвета] относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?

Процесуално легитимиран ли е ответникът да отговаря по иск за обезщетение по претенции, произтичащи от Регламент [(ЕО)] № 261/2004 [на Европейския парламент и на Съвета] от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91?

(1) ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74 и поправка в OB L 10, 2014 г., стр. 32.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/13

Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 27 март 2018 г. — Minister for Justice and Equality/LM

(Дело C-216/18)

(2018/C 190/18)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ireland)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister for Justice and Equality

Ответник: LM

Преюдициални въпроси

Независимо от заключенията на Съда на Европейския съюз в решение Aranyosi и Căldăraru, когато национален съд установи, че съществуват убедителни доказателства, че условията в издаващата държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в издаващата държава членка вече не функционира съгласно принципите на правовата държава, необходимо ли е изпълняващият съдебен орган да направи допълнителна конкретна и точна преценка до каква степен заинтересованото лице ще бъде изложено на риск от несправедлив съдебен процес, когато процесът му ще се води в рамките на система, която вече не функционира в съответствие с изискването за върховенство на закона?

Ако тестът, който следва да бъде прилаган, изисква индивидуална оценка на реалната опасност от флагрантен отказ от правосъдие за заинтересованото лице и при условие, че националният съд е констатирал, че има системно нарушаване на принципите на правовата държава, длъжен ли е националният съд в качеството си на изпълняващ съдебен орган да се обърне към издаващия съдебен орган за всяка необходима допълнителна информация, която би му позволила да намали съществуващия риск от несправедлив съдебен процес и, ако да, какви гаранции за справедлив съдебен процес биха били необходими?

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/14

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 236/18 г. — GRDF SA/Eni Gas & Power France SA, Direct énergie, Commission de régulation de l’énergie, Procureur général près la Cour d'appel de Paris

(Дело C-236/18)

(2018/C 190/19)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: GRDF SA

Ответници: Eni Gas & Power France SA, Direct énergie, Commission de régulation de l’énergie, Procureur général près la Cour d'appel de Paris

Преюдициален въпрос

Трябва ли Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. (1), и по-специално член 41, параграф 11, да се тълкува в смисъл, че изискват при разглеждането на спор регулаторен орган да разполага с правомощието да вземе решение, което се отнася към целия период на повдигнатия пред него спор, независимо от датата на възникването му между страните, като по-специално определя последиците от несъответствието на договор с разпоредбите на директивата в решение, чието действие обхваща целия период на договора?

(1) Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 211, стр. 94).

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/15

Преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Liège (Белгия), постъпило на 3 април 2018 г. — Pauline Stiernon, Marion Goraguer, Muriel Buccarello, Clémentine Vasseur, Manon Pirotton, Anissa Quotb/Etat belge SPF Santé publique, Communauté française de Belgique

(Дело C-237/18)

(2018/C 190/20)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Ищци: Pauline Stiernon, Marion Goraguer, Muriel Buccarello, Clémentine Vasseur, Manon Pirotton, Anissa Quotb

Ответници: Etat belge SPF Santé publique, Communauté française de Belgique

Преюдициален въпрос

Нарушава ли Кралският указ от 2 юли 2009 г. за приемане на списък на парамедицинските професии членове 20, 21 и 45 от Договора за функционирането на Европейски съюз, както и член 15 от Хартата на основните права, като не определя психомоторния терапевт за парамедицинска професия, въпреки че в Белгия е създадена възможност за придобиване на диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Психомоторна терапия“, ограничавайки по този начин правото на свободно движение на хора, правото на свобода при избор на професия и правото на труд?

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/15

Жалба, подадена на 4 април 2018 г. от Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 1 февруари 2018 г. по дело T-423/14, Larko/Комисия

(Дело C-244/18 P)

(2018/C 190/21)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE (представители: I. Dryllerakis, I. Soufleros, E. Triantafyllou, G. Psaroudakis, E. Rantos и N. Korogiannakis, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да се уважи жалбата.

—	Да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане, без произнасяне по съдебните разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните четири основания:

1.	Първо основание — нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради извода, че мярка 3 предоставя предимство на жалбоподателя, при неправилно прилагане на принципа на частния инвеститор.

Второ основание — нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 296, параграф 2 ДФЕС поради извода, че мерки 2 и 4 предоставят предимство на жалбоподателя. Що се отнася до мярка 2 (гаранцията от 2008 г.): неправилно тълкуване на времевия критерий в понятието за предприятие в затруднение. Неправилно тълкуване на критерия за заплащане на гаранцията. Относно мярка 4 (гаранцията от 2010 г.): a) липса на мотиви по отношение на предоставянето на гаранцията като обичайна практика; б) липса на мотиви относно непоправимите вреди, които е претърпял жалбоподателят; в) липса на мотиви и нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, както и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, що се отнася до условията на гаранцията и размера на комисионата; г) липса на мотиви относно особеното положение на National Bank of Greece SA (ETE) като частен акционер.

3.	Трето основание — нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и член 296, параграф 2 ДФЕС поради извода, че мярка 6 е несъвместима с общия пазар. a) относно прилагането на Временната рамка от 2011 г.; б) относно прилагането на Насоките за оздравяване и преструктуриране.

Четвърто основание — нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС, член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) и член 296, параграф 2 ДФЕС относно определянето на размера на подлежащата на възстановяване помощ по мерки 2, 4 и 6. Относно възприетите становища в обжалваното съдебно решение във връзка с особеностите на държавните помощи под формата на гаранции.

(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ, L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41)

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/16

Жалба, подадена на 6 април 2018 г. от Република Гърция срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 1 февруари 2018 г. по дело T-506/15, Република Гърция/Европейска комисия

(Дело C-252/18 P)

(2018/C 190/22)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: G. Kanellopoulos, E. Leftheriotou, A. Vasilopoulou и E. Chroni)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд да уважи жалбата, да отмени обжалваното решение на Общия съд от 1 февруари 2018 г. по дело T-506/15 съгласно изложеното в жалбата, да уважи жалбата на Република Гърция от 29 август 2015 г. в съответствие с жалбата й, да отмени решение 2015/1119/ЕС на Комисията от 22 юни 2015 г. в частта, в която последната налага а) еднократни фиксирани финансови корекции в размер на 313 483 531,71 EUR за референтните години 2009, 2010 и 2011 в сектора на преките помощи, свързани с площта и б) фиксирана финансова корекция от 2 % по отношение на кръстосаното спазване за референтната година 2011, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания:

А.

В частта, в която обжалваното решение разглежда първото и второто основание за обжалване във връзка с корекцията от 25 % от помощите за площта (точки 48—140 от обжалваното решение).

Първото основание за обжалване е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 2 от Регламент № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., що се отнася до определението на пасище и неправилното прилагане на член 296 ДФЕС, както и от недостатъчното и неадекватно мотивиране на обжалваното съдебно решение.

Второто основание за обжалване е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на Насоките (документ VI/5530/1997) във връзка с наличието на изискванията за прилагане на финансова корекция от 25 %, неправилно тълкуване и прилагане на член 296 ДФЕС и членове 43, 44 и 137 от Регламент № 73/2009, недостатъчност и противоречивост на мотивите на обжалваното решение, от нарушение на принципа за равни процесуални възможности и промяна на обобщения доклад.

Б.

В частта, в която обжалваното решение разглежда третото основание за обжалване във връзка с налагането на финансова корекция от 5 % за пропуски в Системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗП) (точки 141—162 от обжалваното решение).

Третото основание за обжалване е изведено от нарушение на принципа на законосъобразност, добра администрация, правото на защита на административноправния субект, от нарушение на принципа на пропорционалност, неправилно тълкуване и прилагане на член 296 ДФЕС и недостатъчност на мотивите.

В.

В частта, в която обжалваното решение разглежда четвъртото основание за обжалване във връзка с налагане на финансова корекция от 2 % (точки 163—183 от обжалваното решение).

Четвъртото основание за обжалване е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 31, параграф 2 от Регламент № 1122/2009 и член 27 от Регламент № 796/2004, от недостатъчност на мотивите на обжалваното решение, както и от изопачаване на съдържанието на жалбата.

Г.

В частта, в която обжалваното решение разглежда петото основание за обжалване във връзка със схемата за кръстосано спазване (точки 184—268 от обжалваното решение).

Петото основание за обжалване е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 11 от Регламент № 885/2006 и член 31 от Регламент № 1290/2005, както и от недостатъчност на мотивите на обжалваното решение.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/22

Решение на Общия съд от 16 април 2018 г. — Polski Koncern Naftowy Orlen/EUIPO (форма на бензиностанция)

(Дела T-339/15—T-343/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за триизмерни мерки на Европейския съюз - Форма на бензиностанция - Абсолютно основание за отказ - Отличителен характер - Член 65, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Актове, с които изцяло са уважени исканията на жалбоподателя - Решение на апелативния състав за връщане на преписката - Задължителна сила на мотивите на решението за връщане - Допустимост - Задължение за мотивиране))

(2018/C 190/40)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Polski Koncern Naftowy Orlen SA (Плоцк, Полша) (представители: M. Siciarek, J. Rasiewicz и M. Kaczmarska, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и E. Sliwinska)

Предмет

Пет жалби срещу решенията на пети апелативен състав на EUIPO от 2 април 2015 г. (преписки R 2245/2014-5, R 2247/2014-5, R 2248/2014-5, R 2249/2014-5 и R 2250/2014-5) относно заявки за регистрация на триизмерни знаци във формата на бензиностанция като марки на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Съединява дела T-339/15—T-343/15 за целите на съдебното решение.

2)	Отхвърля жалбите като недопустими за стоките и услугите, които не са част от обичайната гама на стоките и услугите на бензиностанциите (авиационно гориво, нефтен гокс, ксилени и продажба на гориво на едро).

Отменя решенията на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 април 2015 г. (преписки R 2245/2014-5, R 2247/2014-5, R 2248/2014-5, R 2249/2014-5 и R 2250/2014-5) за обхванатите от заявените марки стоки и услуги, различни от тези, които не са част от обичайната гама на стоките и услугите на бензиностанциите (авиационно гориво, нефтен гокс, ксилени и продажба на гориво на едро).

4)	Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и четири пети от разноските на Polski Koncern Naftowy Orlen SA, което съответно следва да понесе една пета от направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 279, 24.8.2015 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/23

Решение на Общия съд от 19 април 2018 г. — Asia Leader International (Cambodia)/Комисия

(Дело T-462/15) (1)

((Дъмпинг - Внос на велосипеди, изпращани от Камбоджа, Пакистан и Филипините - Разширяване по отношение на този внос на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на велосипеди с произход от Китай - Регламент (ЕС) 2015/776 - Заобикаляне - Претоварване - Член 13, параграфи 1 и 2 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (понастоящем член 13, параграфи 1 и 2 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1036))

(2018/C 190/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Asia Leader International (Cambodia) Co. Ltd (Tai Seng SEZ, Камбоджа) (представители: A. Bochon, avocat, и R. MacLean, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland, M. França и A. Demeneix)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на член 1, параграфи 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/776 на Комисията от 18 май 2015 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕС) № 502/2013 на Съвета върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, към вноса на велосипеди, изпращани от Камбоджа, Пакистан и Филипините, независимо дали са декларирани с произход от Камбоджа, Пакистан и Филипините (ОВ L 122, 2015 г., стр. 4 и поправка в OB L 160, 2017 г., стр. 37), в частта му относно жалбоподателя.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Asia Leader International (Cambodia) Co. Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 320, 28.9.2015 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/23

Решение на Общия съд от 23 април 2018 г. — Shanxi Taigang Stainless Steel/Комисия

(Дело T-675/15) (1)

((Дъмпинг - Внос на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китай и Тайван - Окончателно антидъмпингово мито - Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 - Член 2, параграф 7, буква a) от Регламент (ЕО) № 1225/2009 [понастоящем член 2, параграф 7, буква a) от Регламент 2016/1036] - Нормална стойност - Избор на подходяща трета страна - Корекции - Член 2, параграф 10, буква k) от Регламент № 1225/2009 [понастоящем член 2, параграф 10, буква к) от Регламент 2016/1036] - Изчисляване на дъмпинговия марж - Корекции - Член 3, параграфи 2, 6 и 7 от Регламент № 1225/2009 [понастоящем член 3, параграфи 2, 6 и 7 от Регламент 2016/1036] - Вреда - Причинно-следствена връзка))

(2018/C 190/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Shanxi Taigang Stainless Steel Co. Ltd (Taiyuan, Китай) (представители: N. Niejahr, avocat, и F. Carlin, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и A. Demeneix)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Eurofer, Association Européenne de l’Acier, ASBL (Люксембург, Люксембург) (представители: J. Killick, G. Forwood, barristers, и C. Van Haute, avocat)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Регламент за изпълнение (UE) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (OВ 2015, L 224, стp. 10).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Shanxi Taigang Stainless Steel Co. Ltd понася, наред с направените от него съдебни разноски, тези на Европейската комисия и на Eurofer, Association européenne de l’acier, ASBL.

(1) ОВ C 38, 1.2.2016 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/24

Решение на Общия съд от 20 април 2018 г. — holyGhost/EUIPO — CBM (holyGhost)

(Дело T-439/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „holyGhost“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „HOLY“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 190/43)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: holyGhost GmbH (Мюнхен, Германия) (представители: M. Wiedemann и D. Engbrink, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално A. Schifko, впоследствие D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: CBM Creative Brands Marken GmbH (Цюрих, Швейцария)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 30 май 2016 г. (преписка R 2867/2014-5), постановено в производство по възражение със страни CBM и holyGhost

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда HolyGhost GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 350, 26.9.2016 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/25

Решение на Общия съд от 17 април 2018 г. — Şölen Çikolata Gıda Sanayi ve Ticaret/EUIPO — Захариева (BOBO cornet)

(Дело T-648/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „BOBO cornet“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „OZMO cornet“ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 190/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Şölen Çikolata Gıda Sanayi ve Ticaret AŞ (Şehitkamil Gaziantep, Турция) (представител: Т. Ценова, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Елка Захариева (Пловдив, България) (представител: A. Костов, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 юли 2016 г. (преписка R 906/2015-4) относно производство по възражение между Şölen Çikolata Gıda Sanayi ve Ticaret и г-жа Захариева

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Şölen Çikolata Gıda Sanayi ve Ticaret AŞ да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 402, 31.10.2016 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/25

Решение на Общия съд от 20 април 2018 г. — Mitrakos/EUIPO — Belasco Baquedano („YAMAS“)

(Дело T-15/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „YAMAS“ - По-ранна марка на Европейския съюз „LLAMA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 190/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dimitrios Mitrakos (Палайо Фалиро, Гърция) (представител: D. Bakopanou, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Kusturovic и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Juan Ignacio Belasco Baquedano (Виана, Испания) (представител: P. Merino Baylos, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 11 октомври 2016 г. (преписка R 532/2016-2), постановено в производство по възражение между г-н Belasco Baquedano и г-н Mitrakos

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Dimitrios Mitrakos да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 63, 27.2.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/26

Решение на Общия съд от 19 април 2018 г. — Rintisch/EUIPO — Compagnie laitière européenne (PROTICURD)

(Дело T-25/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „PROTICURD“ - По-ранни национални словни марки „PROTI“ и „PROTIPLUS“ - По-ранна национална фигуративна марка „Proti Power“ - Относително основание за отказ - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Реално използване на по-ранните марки - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001) - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) - Липса на сходство между стоките - Липса на вероятност от объркване))

(2018/C 190/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bernhard Rintisch (Ботроп, Германия) (представител: A. Dreyer, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Schifko)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Compagnie laitière européenne SA (Конде-сюр-Вир, Франция)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 ноември 2016 г. (преписка R 247/2016-4), постановено в производство по възражение със страни г-н Rintisch и Compagnie laitière européenne

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Bernhard Rintisch да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 63, 27.2.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/27

Решение на Общия съд от 13 април г. — Alba Aguilera и др./ЕСВД

(Дело T-119/17) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Срочно наети служители - Договорно наети служители - Възнаграждение - Персонал на ЕСВД на служба в трета страна - Член 10 от приложение Х към Правилника - Ежегодно преразглеждане на надбавката за условия на живот - Решение за намаляване на надбавката за условия на живот в Етиопия от 30 % на 25 % - Неприемане на общи разпоредби за прилагане на член 10 от приложение Х към Правилника - Отговорност - Неимуществена вреда))

(2018/C 190/47)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Ruben Alba Aguilera (Адис Абеба, Етиопия) и 28 други длъжностни лица и служители на ЕСВД, чиито имена са изброени в приложение към съдебното решение (представители: S. Orlandi и T. Martin, адвокати)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (представители: S. Marquardt и R. Spac, подпомагани от M. Troncoso Ferrer, F.-M. Hislaire и S. Moya Izquierdo, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, насочено, от една страна, към отмяна на решението на ЕСВД от 19 април 2016 г. за намаляване, считано от 1 януари 2016 г., на надбавката за условия на живот, изплащана на персонала на Европейския съюз с месторабота в Етиопия, и от друга страна, за обезщетение на неимуществените вреди, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели

Диспозитив

1)	Отменя решението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 19 април 2016 г. за намаляване, считано от 1 януари 2016 г., на надбавката за условия на живот, изплащана на персонала на Европейския съюз с месторабота в Етиопия, от 30 % на 25 % от референтна сума.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда ЕСВД да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 129, 24.4.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/27

Решение на Общия съд от 17 април 2018 г. — Bielawski/EUIPO (HOUSE OF CARS)

(Дело T-364/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „HOUSE OF CARS“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Оправдани правни очаквания - Правна сигурност))

(2018/C 190/48)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Marcin Bielawski (Варшава, Полша) (представител: M. Kondrat, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 27 март 2017 г. (преписка R 2047/2016-5) относно заявка за регистрация на словния знак „HOUSE OF CARS“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Marcin Bielawski да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 249, 31.7.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/28

Определение на Общия съд от 9 април 2018 г. — Make up for ever/EUIPO — L’Oréal (MAKE UP FOR EVER PROFESSIONAL)

(Дело T-185/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Искане за обявяване на недействителност - Оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Липса на основание за произнасяне))

(2018/C 190/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Make up for ever (Париж, Франция) (представител: C. Caron, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: S. Bonne и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: L’Oréal SA (Париж) (представител: S. Micallef, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 5 февруари 2016 г. (преписка R 3222/2014-5) по производство за обявяване на недействителност със страни L’Oréal и Make up for ever

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на настоящата жалба.

2)	Осъжда Make up for ever и L’Oréal SA да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всяко от тях да заплати половината от съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/28

Определение на Общия съд от 9 април 2018 г. — Make up for ever/EUIPO — L’Oréal (MAKE UP FOR EVER)

(Дело T-320/16) (1)

(2018/C 190/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Make up for ever (Париж, Франция) (представител: C. Caron, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: S. Bonne и D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2016 г. (преписка R 985/2015-5) по производство за обявяване на недействителност със страни L’Oréal и Make up for ever

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на настоящата жалба.

2)	Осъжда Make up for ever и L’Oréal SA да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всяко от тях да заплати половината от съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/29

Определение на Общия съд от 11 април 2018 г. — ABES/Комисия

(Дело T-813/16) (1)

((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Субсидии, отпуснати от португалските органи в полза на образувание, предоставящо социални услуги на възрастни хора - Предварителни процедури за разглеждане - Решение, установяващо липсата на държавни помощи - Жалба, с която се оспорва основателността на спорната мярка - Липса на съществено засягане на конкурентното положение - Недопустимост))

(2018/C 190/51)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Abes — companhia de assistência, bem-estar e serviços para seniores, Lda (São Pedro de Tomar, Португалия) (представител: N. Mimoso Ruiz, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. França и K. Herrmann)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и M. J. Castanheira Neves)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2016) 5054 окончателен на Комисията от 9 август 2016 г. относно държавна помощ SA.38920 (2014/NN), с което в края на фазата на предварителното разглеждане се обявява, че помощта, отпусната на Santa Casa de Misericórdia de Tomar не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Abes — companhia de assistência, bem-estar e serviços para seniores, Lda да понесе наред с направените от него разноски и разноските, направени от Европейската комисия.

3)	Португалската република понася собствените си разноски.

(1) ОВ C 30, 30.1.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/30

Определение на Общия съд от 12 април 2018 г. — Lackmann Fleisch- und Feinkostfabrik/EUIPO (Лидер)

(Дело T-386/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Лидер“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2018/C 190/52)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Lackmann Fleisch- und Feinkostfabrik GmbH (Бюл, Германия) (представител: A. Lingenfelser, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 28 април 2017 г. (преписка R 2066/2016-1) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „Лидер“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Lackmann Fleisch- und Feinkostfabrik GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 256, 7.8.2017 г.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/30

Иск, предявен на 28 февруари 2018 г. — De Esteban Alonso/Комисия

(Дело T-138/18)

(2018/C 190/53)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Fernando De Esteban Alonso (Saint-Martin-de-Seignanx, Франция) (представител: C. Huglo, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да разпореди на OLAF да представи пълния и цялостен текст на докладната записка от 19 март 2003 г., представена по дело Franchet и Byk/Комисия (T-48/05) пред Общия съд на Европейския съюз;

—

да осъди Европейската комисия да заплати сумата от 1 102 291,68 EUR (един милион сто и две хиляди двеста деветдесет и едно евро и шестдесет и осем цента) като обезщетение за претърпени вреди, при резерва за доуточняване, разпределени както следва:

—	за неимуществени вреди, претърпени поради факта, че никога не е изслушала фактите, послужили за мотив на преследването срещу него, сумата от 60 000 EUR;

—

за вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното, необосновано и непропорционално поведение на Европейската комисия, която провежда производства без материално основание и елементи:

—	сумата от 39 293,38 EUR за имуществени вреди, представляващи адвокатски разноски;

—	сумата от 872,74 EUR за имуществени вреди, представляващи пътни разходи;

—	сумата от 500 000 EUR за неимуществени вреди вследствие на безспорното накърняване на неговото добро име и чест;

—	сумата от 500 000 EUR за поправяне на физическите и неимуществените вреди от влошаването на неговото здравословно състояние;

—	сумата от 2 125,56 EUR за поправяне на материалните вреди, свързани с разходите за преглед и медицинските разходи.

—	да осъди Европейската комисия да заплати сумата от 3 000 EUR за невъзстановими разходи, както и за всички разноски, при резерва за доуточняване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска ищецът излага едно основание, изведено от незаконосъобразността на поведението на Европейската комисия и от сериозните грешки, които последната била допуснала, тъй като не е спазила на първо място принципа на добра администрация, на второ място, задължението за полагане на дължима грижа и на трето място, принципите на правото на защита, като е нарушила членове 41 и 48 от Хартата на основните права.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/31

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 5 март 2018 г. — Braesch и др./Комисия

(Дело T-161/18)

(2018/C 190/54)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Anthony Braesch (Люксембург, Люксембург), Trinity Investments DAC (Дъблин, Ирландия), Bybrook Capital Master Fund LP (Гранд Кайман, Кайманови острови), Bybrook Capital Hazelton Master Fund LP (Гранд Кайман), Bybrook Capital Badminton Fund LP (Гранд Кайман) (представители: M. Siragusa, A. Champsaur, G. Faella, и L. Prosperetti, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение C(2017) 4690 окончателен на Комисията от 4 юли 2017 г. (1) по преписка SA.47677 (2017/N);

—	при условията на евентуалност, да отмени посоченото решение в частта му, която се отнася до третирането на инструментите FRESH (2);

—	да осъди Комисията да заплати съдебните и другите разноски, направени в това отношение от жалбоподателите;

—	да постанови предприемането на всякакви други мерки, които Общият съд счете за подходящи, включително процесуално-организационни действия по членове 89(3) и/или събиране на доказателства съгласно член 91, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет основания.

1.	С първото основание се твърди, че Комисията неправомерно одобрила мерки за поделяне на тежестта в рамките на предпазната рекапитализация в нарушение на членове 18 и 21 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (липса на мотиви) (3).

С второто основание се твърди, че Комисията неправомерно изискала прекратяването на договорите FRESH (явна грешка при прилагане на правото и при преценката на фактите, тъй като започнала анализа от Съобщението относно банките (4); нарушение на принципите на защита на обоснованите правни очаквания и на равното третиране; липса на мотиви).

Третото основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение третирало дисриминационно държателите на FRESH (нарушение на правото на равно третиране, гарантирано по силата на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 14 и на Протокол № 12 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“); явна грешка в преценката, липса на мотиви).

4.	С четвъртото основание се твърди, че обжалваното решение нарушавало правата на собственост на държателите на FRESH (нарушение на правото на собственост, закриляно съгласно член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ; липса на мотиви).

Петото основание е изведено от твърдението, че Комисията не открила официална процедура по разследване, независимо от факта че са налице сериозни съмнения относно съвместимостта на мерките с правото на ЕС (нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и нарушение на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 на Съвета (5); от явна грешка в преценката; липса на мотиви).

(1) ОВ C 40, 2018 г., стр. 7.

(2) Floating Rate Equity-linked Subordinated Hybrid (субординирани хибридни инструменти, свързани с дялови участия с променлив курс) (вид облигации).

(3) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(4) Съобщение на Комисията относно прилагането, считано от 1 август 2013 г., на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“) (ОВ C 2013, 216 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9 и поправка в OB L 186, 19.7.2017 г., стр. 17).

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/32

Жалба, подадена на 8 март 2018 г. — Région de Bruxelles-Capitale/Комисия

(Дело T-178/18)

(2018/C 190/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Région de Bruxelles-Capitale (Брюксел, Белгия) (представители: A. Bailleux и B. Magarinos Rey, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—

да отмени обжалвания Регламент [за изпълнение (ЕС) 2017/2324 на Комисията от 12 декември 2017 година за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 333, 2017 г., стp. 10)], като същевременно запази действието му до замяната му в разумен срок и най-късно до 16 декември 2021 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по делото.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първото основание е изведено от нарушение на принципите за високо равнище на защита на човешкото здраве и за опазването на околната среда. Това основание се подразделя на две части:

—

първа част, изведена от нарушение на задължението за гарантиране на високо равнище на защита на здравето и на околната среда на етапа на научна оценка на риска, тъй като обжалваният Регламент почива на научна оценка на рисковете за здравето и за околната среда, която не отговаряла на изискванията на принципа на предохранителните мерки. Според жалбоподателя имало слабости при идентификацията, подбора и разпределението, метода на обработване и тълкуване на данните и достъпните научни изследвания.

—

втора част, изведена от нарушение на задължението за гарантиране на високо равнище на защита на здравето и на околната среда на етапа на политическа оценка и управление на риска, тъй като обжалваният регламент не извършвал политическа оценка и управление на риска, съответстващи на принципа на предохранителните мерки. Жалбоподателят счита, от една страна, че подновяването на одобрението е извършено в контекст, в който продължава да има значителни празноти и несигурност на равнището на оценката на риска, и от друга страна, че това подновяване не е придружено от адекватни мерки за смекчаване или намаляване на рисковете в широк смисъл.

Второто основание е изведено от нарушение на задължението за излагане на мотиви и на принципа на добра администрация, доколкото обжалваният регламент съдържал вътрешно противоречие. Според жалбоподателя преамбюлът и членовете на посочения регламент създават впечатлението, че глифозатът няма вредно действие върху здравето на човека или на животните, нито неприемлив ефект върху околната среда, въпреки че специфичните разпоредби, съдържащи се в приложение I към него, предполагат наличието на такива. Така подобно вътрешно противоречие би потопило обществеността в несигурност по въпроса дали глифозатът представлява или не риск за здравето или за околната среда.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/33

Жалба, подадена на 15 март 2018 г. — Solwindet las Lomas/Комисия

(Дело T-190/18)

(2018/C 190/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Solwindet las Lomas, SL (Херона, Испания) (представител: L. Sandberg-Mørch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение на Европейската комисия от 10 ноември 2017 г. по делото за държавна помощ SA.40348 (2015/NN) — Spain — Support for electricity generation from renewable energy sources, cogeneration and waste (1),

—	да осъди Комисията да заплати разноските на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първо, Комисията е нарушила задължението си да започне официалната процедура по разследване. Жалбоподателят твърди, че са налице сериозни трудности, свързани с продължителността и обстоятелствата в предварителната процедура по разследване.

2.	Второ, Комисията е допуснала грешка в правото и явна грешка в преценката по отношение на преценката на плащанията, получени от съществуващи по предходната схема съоръжения.

3.	Трето, Комисията не е изпълнила задължението си да изложи мотиви относно твърдяното наличие на помощ във връзка с плащанията, получени от съществуващи по предходна схема съоръжения.

(1) ОВ 2017 C 442, стр. 1.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/34

Иск, предявен на 16 март 2018 г. — JV Voscf и др./Съвет и др.

(Дело T-197/18)

(2018/C 190/57)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: JV Voscf LTD (Лимасол, Кипър) и 9 други лица (представители: P. Tridimas, Barrister, K. Kakoulli, P. Panayides и C. Pericleous, lawyers)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска централна банка, Еврогрупа и Европейски съюз

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—	да осъди ответниците да платят на ищците сумите, посочени в приложената към исковата молба таблица, ведно с лихви, считано от 26 март 2013 г. до постановяването на решение на Общия съд,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

При условията на евентуалност ищците искат от Общия съд:

—	да установи извъндоговорната отговорност на Европейския съюз и/или на институциите, които са ответници по настоящото дело,

—	да определи процедурата, по която следва да се установят действително претърпените от ищците загуби, и

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищците твърдят, че приетите от Република Кипър мерки за споделяне на загуби (bail-in measures) са въведени единствено с цел прилагане на мерките, които са наложени и одобрени от институциите, ответници по настоящото дело. Според ищците схемата за споделяне на загуби (bail-in scheme) представлява сериозно нарушение и в подкрепа на иска си изтъкват четири основания.

1.	Първо основание е твърдение за нарушение на правото на собственост, защитено от член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на основните права и свободи.

2.	Второто основание е твърдение за нарушение на принципа на пропорционалност.

3.	Третото основание е твърдение за нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

4.	Четвърто основание е твърдение за нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/35

Жалба, подадена на 23 март 2018 г. — PlasticsEurope/ECHA

(Дело T-207/18)

(2018/C 190/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PlasticsEurope (Брюксел, Белгия) (представители: R. Cana, E. Mullier, и F. Mattioli, lawyers)

Ответник: Европейска агенция по химикали

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да отмени оспорваното решение;

—	да осъди ECHA да заплати съдебните разноски, направени в това производство и

—	да предприеме други или допълнителни мерки, които намери за необходими.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от твърдението, че ответникът допуснал явна грешка в преценката на информацията, която, ако беше правилно преценена, не би могла да подкрепи извода на ответника, и тъй като не взел предвид цялата информация, свързана с предстоящите проучвания. Освен това ответникът допуснал явна грешка в преценката, тъй като не установил, че: а) е налице научно доказателство за вероятни сериозни последствия поради свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и с оглед последствията за опазването на околната среда, и (б) тези доказателства пораждали еднакво по сила безпокойство, каквото би било породено и спрямо веществата, изброени в член 57, букви а)—д) от Регламента REACH.

Второто основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение нарушавало член 59 и член 57, буква е) от Регламент REACH чрез идентифициране на BPA като вещество, пораждащо сериозно безпокойство (SVHC), въз основа на критериите по член 57, буква е), тъй като член 57, буква е) обхващала само вещества, които все още не били идентифицирани по реда на член 57, букви а)—д)

3.	С третото основание се твърди, че с обжалваното решение се нарушавал член 2, параграф 8, буква б) от Регламент REACH, тъй като към междинните продукти не се прилагал целият дял VII и следователно те оставали извън приложното поле на членове 57 и 59 и извън обхвата на разрешението.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че с обжалваното решение се нарушавал принципът на пропорционалност, тъй като с включването на BPA в списъка с вещества кандидати по REACH, при положение, че BPA не е междинен продукт, се надхвърляли границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел, а и това не била най-малко ограничителната мярка, която можело да бъде приложена от агенцията.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/35

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 26 март 2018 г. — Vanda Pharmaceuticals/Комисия

(Дело T-211/18)

(2018/C 190/59)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Vanda Pharmaceuticals Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: M. Meulenbelt, B. Natens, A.-S. Melin, и C. Muttin, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение на Комисията C(2018) 252 окончателен от 15 януари 2018 година, с което е отказано предоставянето на разрешение за пускане на пазара съгласно Регламент (EО) № 726/2004 за „Fanaptum — iloperidone“ — лекарствен продукт за хуманна употреба, заедно с научните заключения и основанията за отказ от 9 ноември 2017 г. и доклада за оценка на Комитета за лекарствени продукти за хуманна употреба от 9 ноември 2017 г.;

—	при условията на евентуалност, да отмени само посоченото Решение за изпълнение на Комисията C(2018) 252 окончателен;

—	да осъди Европейската комисия да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първото основание е изведено от твърдението, че оценката на риска от аритмогенния потенциал на iloperidone се основавала на липса на мотиви (и във всички случаи била явно погрешна) и нарушавала принципа на равно третиране.

Второто основание е изведено от твърдението, че оценката на предложените мерки за минимизиране на риска за iloperidone се основавала на липса на мотиви (и във всички случаи била явно погрешна), и нарушавала член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и принципа на равно третиране.

3.	Третото основание е изведено от твърдението, че оценката на последствията от забавеното действие на iloperidone се основавала на липсата на мотиви и нарушение на член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 ДЕС.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че с изискването за идентифициране на пациентите, при които iloperidone ще превъзхожда другите продукти, се нарушавали член 5, параграф 1, член 5, параграф 2 и член 5, параграф 3 от Договора за ЕС, член 12 и член 81, параграф 2 от Регламент 726/2004 (1) и принципа на равно третиране.

5.	Петото основание е изведено от твърдението, че цялостната оценка на рисковете и ползите от iloperidone се основавала на липса на мотиви (и във всички случаи била явно погрешна).

(1) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/36

Жалба, подадена на 29 март 2018 г. — Deutsche Lufthansa/Комисия

(Дело T-218/18)

(2018/C 190/60)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG (Кьолн, Германия) (представител: Rechtsanwalt A. Martin-Ehlers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение на Европейската комисия от 31 юли 2017 г. по преписка SA.47969, C(2017)5289 — летище Ханq

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество следното:

—	наличието на процесуални нарушения, тъй като ответникът бил сключил „сделка“ с Федерална република Германия във връзка с оценката на помощите за летище „Франкфурт Хан“ (наричано по-нататък „FFHG“) и авиокомпания Ryanair,

—	невземане в предвид на съществени обстоятелства от фактическата обстановка, въпреки че те са били известни на ответника в момента на приемане на обжалваното решение,

—	отчасти неточно описание на фактическата обстановка,

—	невземане в предвид на други помощи в полза на FFHG, които в крайна сметка са били предоставени на Ryanair в качеството на най-важен ползвател на летището.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/37

Жалба, подадена на 28 март 2018 г. — Torrefazione Caffè Michele Battista/EUIPO — Battista Nino Caffè (Battistino)

(Дело T-220/18)

(2018/C 190/61)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Torrefazione Caffè Michele Battista Srl (Триджано, Италия) (представители: V. Franchini, F. Paesan и R. Bia, avvocati)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Battista Nino Caffè Srl (Триджано, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка със словния елемент „Battistino“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 071 387

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 22 януари 2018 г. по преписка R 400/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като съответно да отхвърли искането за обявяване на недействителност на спорната марка, и

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството да заплатят съдебните разноски и разноските в двете предходни производства пред отдела по отмяна на EUIPO и пред пети апелативен състав на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 64, параграф 2, член 60, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/38

Жалба, подадена на 28 март 2018 г. — Torrefazione Caffè Michele Battista/EUIPO — Battista Nino Caffè (BATTISTINO)

(Дело T-221/18)

(2018/C 190/62)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Torrefazione Caffè Michele Battista Srl (Триджано, Италия) (представител: V. Franchini, F. Paesan и R. Bia, avvocati)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Battista Nino Caffè Srl (Триджано, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на марката „BATTISTINO“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 070 313

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 22 януари 2018 г. по преписка R 402/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като съответно да отхвърли искането за обявяване на недействителност на спорната марка, и

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството да заплатят съдебните разноски и разноските в двете предходни производства пред отдела по отмяна на EUIPO и пред пети апелативен състав на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 64, параграф 2, член 60, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/38

Жалба, подадена на 26 март 2018 г. — Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo/Комисия

(Дело T-223/18)

(2018/C 190/63)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo (Албано Лациале, Италия) (представител: F. Rosi, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	предварително, да обяви за незаконосъобразно обжалваното решение, тъй като то е съставено на английски, а не на италиански език,

—	да уважи настоящата жалба като постанови отмяната на решението на Комисията, тъй като то е немотивирано и следователно не е основано на безспорно установени обстоятелства,

—

да признае прилагането спрямо италианската здравна система на уредбата за услугите от общ икономически интерес и следователно на принципите, установени в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C-280/00, EU:C:2003:415) във връзка с членове 106 ДФЕС и 107 ДФЕС с оглед на прилагането на държавните помощи. Като последица от това да се упражни контрол върху действията на провинция Лацио във връзка с плащанията в полза на държавните заведения, които трябва да се основават на принципите, установени в посочената уредба, и поради това да се ограничат плащанията в полза на държавните здравни заведения до предвиденото за обезщетяване на разходите съобразно установените в решение Altmark критерии, прилагани спрямо т.нар. „средно“ предприятие, като прекомерното финансиране се обяви за прекомерно обезщетяване,

—

да се признае в полза на жалбоподателя правото провинция Лацио да му заплаща съгласно принципа на средното предприятие, т.е. при зачитане на увеличаването на разходите за работна сила по отношение на всички служители на жалбоподателя за периода 2005—2006 г., като това се установи като показател за следващите години,

—	с всички произтичащи от това правни последици също така да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, както и направените от жалбоподателя разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение C (2017) 7973 final на Комисията от 4 декември 2017 г., с което се отхвърля оплакването на жалбоподателя —италианско религиозно здравно заведение — във връзка с твърдяното обезщетяване на държавни здравни заведения в Лацио. В обжалваното решение се приема, че мерките, срещу които са насочени оплакванията, не представлявали държавни помощи.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три основания.

1.	На първо място се оспорва използването на английски език като автентичен при съставянето на окончателното решение.

В рамките на второто основание се оспорва липсата на мотиви. Комисията изобщо не взела в предвид някои основни аспекти на въпроса и не е оборила някои от повдигнатите възражения от жалбоподателя, които се подкрепят от материалите по преписката. Комисията е длъжна да отговори на всички въпроси, повдигнати от жалбоподателя, на основание на принципите за прозрачност и добросъвестност.

В рамките на третото основание се възразява срещу обстоятелството, че в италианското законодателство здравната система се характеризира с универсалността на леченията, т.е. 100 % от здравните услуги се предоставят от Националната здравна служба. Освен това жалбоподателят упреква Комисията, че не е доказала, че италианската държава финансира и следователно покрива 100 % от леченията на гражданите си, като този аспект няма нищо общо с действителността. Жалбоподателят поддържа, че универсалността не била абстрактен принцип, а трябва да бъде конкретно установена, да може да се провери и да е осезаема, и не може да се приеме за установена само поради твърдението на италианското правителство, че тя е налице.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/39

Жалба, подадена на 3 април 2018 г. — Microsemi Europe и Microsemi/Комисия

(Дело T-227/18)

(2018/C 190/64)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Microsemi Europe Ltd (Рединг, Обединено кралство) и Microsemi Corp. (Алисо Виехо, Калифорния, Съединени щати) (представители: D. Aulfes и J. Lenz, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решение на Комисията от 23 януари 2018 г. (по преписка AT.40529 — TSMC), прието на основание член 18, параграф 3 от Регламент (EО) № 1/2003,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателите излагат дванадесет основания.

1.	Първо основание: съществено процесуално нарушение, тъй като адресатът на решението не е достатъчно ясно посочен и не може да бъде установен.

Второ основание: липса на компетентност, доколкото трябва да се приеме, че вторият жалбоподател е адресат на решението

Жалбоподателите изтъкват, че Комисията не била компетентна да издава правни актове, пораждащи последици извън рамките на територията на Европейския съюз и не можела да задължи предприятие със седалище в Съединените американски щати да предоставя информация.

Трето основание: нарушение на Договорите и на правните норми, отнасящи се до прилагането на Договорите, доколкото трябва да се приеме, че вторият жалбоподател е адресат на решението

В това отношение са посочва, че Комисията не може да задължи предприятие със седалище в Съединените американски щати да предоставя информация и не може да му предоставя невярна информация относно възможността за налагането на глоби.

Четвърто основание: нарушение на Договорите и на правните норми, отнасящи се до прилагането на Договорите

Освен това жалбоподателите посочват, че съгласно съображение 23 от Регламент (EО) № 1/2003 Комисията не можела да изисква информация относно всички предприятия в групата на световно равнище, а само информация, която се отнася до европейския пазар.

5.	Пето основание: нарушение на Договорите и на правните норми, отнасящи се до прилагането на Договорите По-нататък се посочва, че Комисията нарушава принципа на пропорционалност, когато изисква и информация за пазарите извън Европейския съюз.

Шесто основание: нарушение на Договорите и на правните норми, отнасящи се до прилагането на Договорите, доколкото трябва да се приеме, че първият жалбоподател е адресат на решението

В това отношение са посочва, че изискването на информация от дъщерно дружество в Европейския съюз относно дружеството майка в Съединените американски щати и други свързани предприятия в Европа било в нарушение на принципа за пропорционалност.

7.	Седмо основание: злоупотреба с власт Жалбоподателите посочват, че искането за информация относно свързани предприятия в Европейския съюз представлявало злоупотреба с власт, тъй като посочените предприятия можели да бъдат пряко задължени да предоставят информация.

8.	Осмо основание: съществено процесуално нарушение поради ненадлежното мотивиране на обжалваното решение.

9.	Девето основание: съществено процесуално нарушение, тъй като не са посочени достатъчно данни относно целта на искането за информация.

10.	Десето основание: съществено процесуално нарушение, тъй като поставените с обжалваното решение въпроси били недопустими.

11.	Единадесето основание: нарушение на Договорите и на правните норми, отнасящи се до прилагането на Договорите, тъй като поставените с обжалваното решение въпроси били неопределени.

12.	Дванадесето основание: нарушение на Договорите и на правните норми, отнасящи се до прилагането на Договорите.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/41

Жалба, подадена на 4 април 2018 г. — Biolatte/EUIPO (Biolatte)

(Дело T-229/18)

(2018/C 190/65)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Biolatte Oy (Турку, Финландия) (представител: J. Ikonen, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Biolatte“ — заявка за регистрация № 15 759 319

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 6 февруари 2018 г. по преписка R 351/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение,

—	да разпореди регистрацията на словната марка в съответствие със заявката на Biolatte Oy, подадена на 17 август 2016 г. (изменена на 28 октомври 2016 г.).

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

4.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/41

Жалба, подадена на 6 април 2018 г. — Qualcomm/Комисия

(Дело T-235/18)

(2018/C 190/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Qualcomm, Inc. (Сан Диего, Калифорния, САЩ) (представители: M. Pinto de Lemos Fermiano Rato, M. Davilla и M. English, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени или — при условията на евентуалност, да намали съществено размера на глобата,

—	да постанови посочените в жалбата процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

1.	Първо, обжалваното решение е опорочено от явни процесуални грешки,

2.	Второ, в обжалваното решение се съдържат явни грешки в преценката, не се съдържат мотиви и се изопачават доказателства, като се отхвърля икономическата ефективност на Qualcomm,

3.	Трето, в обжалваното решение се съдържат явни грешки в правото и в преценката, доколкото се приема, че оспорваните споразумения са могли да породят антиконкурентни последици,

4.	Четвърто, в обжалваното решение са допуснати явни грешки в преценката във връзка с определянето на съответния продуктов пазар и с установеното господстващо положение,

5.	Пето, в обжалваното решение са допуснати явни грешки в правото и в преценката и липсват мотиви във връзка с продължителността на твърдяното нарушение,

6.	Шесто, в обжалваното решение са допуснати явни грешки в преценката при прилагането на насоките за определяне на глобите и се нарушава принципа на пропорционалност, и

7.	Седмо, в обжалваното решение се съдържат явни грешки в преценката при установяването на компетентността на Комисията и на последиците за търговията между държавите членки.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 190

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 4 юни 2018 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2018/C 190/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1