Официален вестник C 164/2019

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/3

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 27 ноември 2018 г. — JA/Skarb Państwa, представлявана от Sejm Rzeczypospolitej Polskiej, Senat Rzeczypospolitej Polskiej, Prezes Rady Ministrów, Minister Sprawiedliwości и Minister Finansów

(Дело C-745/18)

(2019/C 164/04)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: JA

Ответници: Skarb Państwa (Държавата) — Sejm Rzeczypospolitej Polskiej (Сейм на Република Полша), Senat Rzeczypospolitej Polskiej (Сенат на Република Полша), Prezes Rady Ministrów (Председател на Министерски съвет), Minister Sprawiedliwości (Министър на правосъдието), Minister Finansów (Министър на финансите)

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 73 и член 78, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) или предхождащите ги член 11, А, параграф 1, буква а) и член 11, А, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (2), разглеждани във връзка с общите принципи на отговорността на държавите членки за вреди, установени в практиката на Съда (по-специално с решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др., C-6/90 и C-9/90, EU:C:1991:428 и от 5 март 1996 г., Brasserie du Pêcheur и др., C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79), да се тълкуват в смисъл, че считано от 1 май 2004 г., те представляват източник на задължение за държава членка, присъединила се към Европейския съюз на тази дата, да приеме разпоредби, които предвиждат на синдика в производството по несъстоятелност да се определи възнаграждение, увеличено с дължимия във връзка със същото данък върху добавената стойност (ДДС)?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

(2) ОВ L 145, 1977 г., стр. 1.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/4

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich (Полша), постъпило на 12 декември 2018 г. — Mikrokasa S.A. със седалище Гданск и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty със седалище Варшава/XO

(Дело C-779/18)

(2019/C 164/05)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich

Страни в главното производство

Ищци: Mikrokasa S.A. със седалище Гданск и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty със седалище Варшава

Ответник: XO

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидена в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит (от 12 май 2011 г., Dz.U.2018.993, консолидиран текст), от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?

Трябва ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (2), и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит (от 12 май 2011 г., Dz.U.2018.993, консолидиран текст)?

(1) ОВ L 133, 2008 г., стр. 66.

(2) ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/5

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 28 декември 2018 г. — A.B., C.D., E.F., G.H., I.J./Krajowa Rada Sądownictwa

(Дело C-824/18)

(2019/C 164/06)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A.B., C.D., E.F., G.H. и I.J.

Ответник: Krajowa Rada Sądownictwa

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че

принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред при индивидуални преписки, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Върховния съд) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, става окончателно и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за Върховния съд, не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:

—	се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,

—

а когато тази процедура се отнася и за съдебни длъжности във Върховния съд, заемани до момента от съдии, за които се прилага нова по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?

Трябва ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че

принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности във Върховния съд — са нарушени, когато […] при индивидуални преписки, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение става окончателно, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност във Върховния съд може да се направи без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес, а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите (Националния съдебен съвет) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност във Върховния съд, е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се нарушава принципът на институционално равновесие?

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/6

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 3 януари 2019 г. — Asmel società consortile a r.l./A.N.A.C. — Autorità Nazionale Anticorruzione

(Дело C-3/19)

(2019/C 164/07)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Asmel società consortile a r.l.

Ответник: A.N.A.C. — Autorità Nazionale Anticorruzione

Преюдициални въпроси

Противоречи ли на общностното право национална разпоредба като член 33, алинея 3-bis от Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г., която ограничава самостоятелността на общините, в рамките на възлагането на централен орган за покупки, само до два организационни модела, като съюз на общините, ако вече съществува такъв, или консорциум от общините, който трябва да бъде учреден?

Във всички случаи, противоречи ли на общностното право, и по-специално на принципите на свободно движение на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията в областта на обществените поръчки за услуги, национална разпоредба като член 33, алинея 3bis от Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г. във връзка с член 3, алинея 25 от Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г., която по отношение на организационния модел на консорциумите от общини изключва възможността за създаване на частноправни организации, като например консорциум съгласно общия правен режим с участието и на частноправни субекти?

Противоречи ли на общностното право, и по-специално на принципите на свободно движение на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията в областта на обществените поръчки за услуги, национална разпоредба като член 33, алинея 3bis, която — ако се тълкува в смисъл, че позволява на консорциумите от общини, които са централни органи за покупки, да действат на територия, съответстваща на територията на членуващите общини като цяло, и следователно най-много в рамките на провинцията — ограничава района на действие на посочените централни органи за покупки?.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/7

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 7 януари 2019 г. — Azienda ULSS n. 6 Euganea/Pia Opera Croce Verde Padova

(Дело C-11/19)

(2019/C 164/08)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивник: Azienda ULSS n. 6 Euganea

Въззиваем: Pia Opera Croce Verde Padova

Преюдициални въпроси

Когато и двете страни са публичноправни образувания, представляват ли съображение 28, член 10 и член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС (1) пречка за прилагането на член 5 във връзка с членове 1, 2, 3 и 4 от Регионален закон 26/2012 на Венето въз основа на партньорството между публичноправни образувания, предвидено в посочения член 12, параграф 4, както и в член 5, алинея 6 от Законодателен декрет 50/2016 и член 15 от Закон 241/1990?

Когато и двете страни са публичноправни образувания, представляват ли съображение 28, член 10 и член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС пречка за прилагането на разпоредбите на Регионален закон 26/2012 на Венето въз основа на партньорството между публичноправни образувания, предвидено в посочения член 12, параграф 4, както и в член 5, алинея 6 от Законодателен декрет 50/2016 и член 15 от Закон 241/1990, само в смисъл че възлагащият орган е длъжен да посочи мотивите за избора си да възложи услугата за стандартен медицински транспорт чрез обществена поръчка, вместо чрез пряко договаряне?

(1) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО текст от значение за ЕИП (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/8

Жалба, подадена на 10 януари 2019 г. от Сателитен център на Европейския съюз (SATCEN) срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 25 октомври 2018 г. по дело T-286/15, KF/SATCEN

(Дело C-14/19 P)

(2019/C 164/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Сателитен център на Европейския съюз (SATCEN) (представител: A. Guillerme, avocate)

Други страни в производството: KF, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди жалбоподателката в първоинстанционното производство да заплати всички разноски.

Основания и основни доводи

В жалбата си SATCEN изтъква следните основания:

—	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато приел, че е компетентен да разгледа исканията на жалбоподателката, при положение, че (i) не проверил дали са изпълнение критериите за наличие на компетентност, (ii) тълкувал неправилно принципа на равно третиране,

—	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато приел, че е компетентен да разгледа спора на основание членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС,

—	Общият съд изопачил фактите, разглеждайки исканията на KF от гледна точка на проведеното административно разследване,

—	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато тълкувал член 1, приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN и понятието за право на защита.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/9

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 10 януари 2019 г. — A.m.a. — Azienda Municipale Ambiente SpA/Consorzio Laziale Rifiuti — Co.La.Ri.

(Дело C-15/19)

(2019/C 164/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: A.m.a. — Azienda Municipale Ambiente SpA

Ответник: Consorzio Laziale Rifiuti — Co.La.Ri.

Преюдициални въпроси

Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директива 1999/31/ЕО (1) тълкуването на Corte d’Appello (Апелативен съд) за прилагане с обратно действие на членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003, които транспонират в националното право посочените разпоредби [на правото на Съюза], в резултат на което за съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, възникват безусловно наложените с тези разпоредби задължения, и по-специално удължаването от десет на тридесет години на следексплоатационното управление на съществуващите депа?

По-конкретно, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директива 1999/31/ЕО — които съответно приканват държавите членки да приемат „необходимите мерки, за да може общите разходи за инсталацията и експлоатацията на депо, включително, доколкото е възможно, разходите за финансовата гаранция или на нейния еквивалент, посочени в член 8, буква а), iv), както и предвидените разходи за закриването на площадката и на нейната поддръжка след закриването за период най-малко от тридесет години да бъдат покрити от изискваната от оператора цена за унищожаването на всеки вид отпадъци в това депо“ и „мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане на настоящата директива да продължат да действат“ —тълкуването на Corte d’Appello (Апелативен съд), който възнамерява да приложи членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, въпреки че при изпълнение на така наложените задължения, включително що се отнася до посочените депа, член 17 ограничава мерките за транспониране, като установява преходен период и не предвижда никаква мярка за смекчаване на финансовите последици, които възникват за „притежателя“ от удължаването?

Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директива 1999/31/ЕО тълкуването на Corte d’Appello (Апелативен съд), който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на следексплоатационното управление от десет на тридесет години, възлагайки тези финансови тежести на „притежателя“ и легитимирайки по този начин изменение в ущърб на притежателя на тарифите, установени в договорните споразумения, уреждащи дейността по депониране на отпадъци?

Най-накрая, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директива 1999/31/ЕО тълкуването на Corte d’Appello (Апелативен съд), който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на следексплоатационното управление от десет на тридесет години, приемайки че — за целите на определянето им — ще бъдат взети предвид не само отпадъците, които ще бъдат депонирани, считано от влизането в сила на разпоредбите за транспониране, но и отпадъците, които вече са били депонирани?

(1) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/10

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Krakowie (Полша), постъпило на 2 януари 2019 г. — VL/Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie

(Дело C-16/19)

(2019/C 164/11)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Krakowie

Страни в главното производство

Ищец: VL

Ответник: Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) да се тълкува в смисъл, че разграничаването на положението на отделни лица, спадащи към група, оформена предвид защитена характеристика (увреждане), е форма на нарушаване на принципа на равно третиране, ако извършеното от работодателя разграничаване вътре в групата се прави въз основа на привидно неутрален критерий, но този критерий не може да бъде обективно обоснован със законосъобразна цел, а средствата за постигане на тази цел не са подходящи и необходими?

(1) ОВ L 303, 2000 г, стр. 16, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/11

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy Poznań (Полша), постъпило на 15 януари 2019 г. — Corporis Sp. z o.o., Bielsko Biała/Gefion Insurance A/S, Копенхаген

(Дело C-25/19)

(2019/C 164/12)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy Poznań (Полша)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Corporis Sp. z o.o. w Bielsku Białej

Ответник: Gefion Insurance A/S със седалище в Копенхаген

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 152, параграфи 1 и 2 във връзка с член 151 от Директива 2009/138/ЕО (1) и със съображение 8 от Регламент № 1393/2007 (2) да се тълкува в смисъл, че представителството на общозастрахователно предприятие от назначения представител включва получаването на документ за започване на съдебно производство относно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие?

(1) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 2009 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 2007 г., стр.79):

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/11

Преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Modena (Италия), постъпило на 15 януари 2019 г. — Azienda USL di Modena/Comune di Sassuolo

(Дело C-26/19)

(2019/C 164/13)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Modena

Страни в главното производство

Жалбоподател: Azienda USL di Modena

Ответник: Comune di Sassuolo

Преюдициални въпроси

В съответствие ли е с член 107 ДФЕС — който забранява държавните помощи „под каквато и да било форма“ — член 9, параграф 8 от Законодателен декрет № 23 [от 14 март 2011 г.], който предвижда в полза на органите на италианската Национална здравна служба освобождаването от IMU (еднократен общински данък) за притежаваните недвижими имоти, предназначени само за изпълнението на възложените на органите задачи, ако той се тълкува в смисъл, че предоставя предимство и на AUSL (Местна здравна служба), отдала под наем недвижим имот на търговско дружество със смесен капитал (публичен и частен), от който посочената AUSL притежава 51 %, като търговското дружество предоставя там здравни услуги в условията на конкуренция с други здравни заведения, чийто капитал е изцяло частен, и последицата от това е данъчно предимство, което следва да се квалифицира като държавна помощ и нарушава правилата на свободния пазар?

В съответствие ли е с Договора, т.е. с член 107 ДФЕС — който забранява държавните помощи „под всякаква форма“ — предвиденото в член 11 от Закон 212 [от 27 юли 2000 г.] издаване на задължителни указания съгласно италианското право, доколкото то е пречка член 9, параграф 8 от Законодателен декрет № 23 да се тълкува аналогично на съдебната практика на италианския Върховен съд, постановена в областта на ICI (общински данък върху недвижимите имоти), в смисъл че AUSL не се ползва с освобождаване от IMU, когато недвижимият имот се ползва от акционерно дружество — при все че посоченият публичноправен субект притежава дял от неговия капитал — което извършва там дейност по предоставяне на здравни услуги в условията на конкуренция с търговски дружества, чийто капитал е изцяло частен, и последицата от това е данъчно предимство, което следва да се квалифицира като държавна помощ и нарушава правилата на свободния пазар?

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/12

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 16 януари 2019 г. — Ryanair Ltd, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust и др.

(Дело C-28/19)

(2019/C 164/14)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивници: Ryanair Ltd, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust

Ответници: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust, Ryanair Ltd, Ryanair DAC

Преюдициални въпроси.

Трябва ли член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (1) да се тълкува в смисъл, че разходите за web check-in, за „административна такса“ за заплащане с кредитна карта, които се начисляват върху цената на билетите, както и тези, произтичащи от начисляването на ДДС върху таксите и върху незадължителните добавки за вътрешните полети, попадат в категорията на неизбежните, предвидими добавки към цената или на незадължителните добавки към цената?

2.	Трябва ли член 23, параграф 1, четвърто изречение от Регламент № 1008/2008 да се тълкува в смисъл, че с термина „незадължителен“ се обозначава това, което може да бъде избегнато от по-голямата част от потребителите?

(1) Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/13

Преюдициално запитване от Tribunalul București (Румъния), постъпило на 29 януари 2019 г. — Orange Romania SA/Autoritatea Națională de Supraveghere a Prelucrării Datelor cu Caracter Personal

(Дело C-61/19)

(2019/C 164/15)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul București

Страни в главното производство

Жалбоподател: Orange Romania SA

Ответник: Autoritatea Națională de Supraveghere a Prelucrării Datelor cu Caracter Personal

Преюдициални въпроси

Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волеизявлението е конкретно и информирано по смисъла на член [2], буква з) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1)?

Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волеизявлението е свободно изразено по смисъла на член [2], буква з) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни?

(1) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/14

Преюдициално запитване от Tribunalul București (Румъния), постъпило на 29 януари 2019 г. — Star Taxi App SRL/Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul București prin Primar General, Consiliul General al Municipiului București

(Дело C-62/19)

(2019/C 164/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul București

Страни в главното производство

Жалбоподател: Star Taxi App SRL

Ответници: Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul București prin Primar General, Consiliul General al Municipiului București

Преюдициални въпроси

Следва ли разпоредбите на Директива 98/34/ЕО (1) (член l, точка 2), изменена с Директива 98/48/ЕО (2), и на Директива 2000/31/ЕО (3) [член 2, буква a)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App SRL (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App SRL не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът на ЕС е извел в точка 39 от решение по дело C-434/15 относно Uber)?

Ако Star Taxi App SRL бъде разглеждано като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31/ЕО, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123/ЕО (4), както и на член 56 ДФЕС, прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на Star Taxi App SRL, и ако отговорът е положителен, допускат ли членове I, II, III, IV и V правна уредба като съдържащата се в Hotărârea Consiliului General al Municipiului București (Решение на Общинския съвет на Община Букурещ; наричано по-нататък: „HCGMB“) № 626/19.12.2017HCGMB № 626/19.12.2017 за изменение и допълнение на HCGMB № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици на организирането и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси?

В случай че Директива 2000/31/ЕО намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App SRL услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2) от Директива 2000/31/ЕО съгласно член 3, параграф 4) от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?

Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива 2015/1535 да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като HCGMB № 626/19.12.2017 за изменение и допълнение на HCGMB № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици на организацията и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси — членове I, II, III, IV и V?

(1) Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207).

(2) Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34/ЕО относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282).

(3) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).

(4) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/15

Жалба, подадена на 30 януари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 21 ноември 2019 г. по дело T-587/16, HM/Европейска комисия

(Дело C-70/19 P)

(2019/C 164/17)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и G. Gattinara)

Друга страна в производството: HM

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Общия съд от 21 ноември 2018 г. по дело T-587/16, HM/Комисия,

—	делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане,

—	да няма произнасяне по разноските, направени за първоинстанционното производство и за производството по обжалване пред Съда.

Основания и основни доводи

Комисията излага две основания за обжалване.

С първото основание за обжалване, състоящо се от три части, се твърди, че при отграничаването на правомощията между конкурсната комисия и Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото.

В първата част от това основание Комисията посочва, че Общият съд е дал неправилна правна квалификация на обжалвания акт, т.е. на решението на EPSO от 17 август 2015 г., поради просрочие да не изпрати на конкурсната комисия искането за преразглеждане, направено от жалбоподателката. Това известие е изпратено в рамките на компетентността, която е предоставена на EPSO с раздел 3.1.3. от Общите правила, приложими към конкурсите, да води цялата кореспонденция с кандидатите.

Във втората част Комисията изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, когато тълкува Общите правила. Точка 3.4.3. от тези общи правила трябвало да се разглежда не само във връзка с точка 3.1.3., но и през призмата на текста и целта на точка 3.4.3., която предоставяла на EPSO правомощието по отношение на вътрешната процедура по преразглеждане.

С третата чест се твърди грешка при прилагането на правото, що се отнася до тълкуването на член 7 от приложение III към Правилника за длъжностните лица. Въпросното известие било административно-техническа мярка, чиято цел е да гарантира прилагането на уеднаквени критерии в процедурите за подбор съгласно упоменатия член 7, параграф 1. Това отговаряло и на ролята на EPSO на помощник на конкурсната комисия, както това било посочено от Общия съд в решение T-361/10 P, Комисия/Pachitis (1).

С второто основание за обжалване се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, когато тълкува основанието, свързано с липсата на компетентност на автора на акта. В настоящия случай Общият съд не проверил дали — в хипотезата, че грешката при липсата на компетентност е била отстранена — е щял да бъде приет акт със същото или с различно съдържание. При липсата на такава проверка Общият съд не можел да отмени обжалвания акт.

(1) ECLI:EU:T:2011:742

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/16

Преюдициално запитване от Tribunalul Specializat Mureș (Румъния), постъпило на 31 януари 2019 г. — MF/BNP Paribas Personal Finance SA Paris Sucursala București, Secapital Sàrl

(Дело C-75/19)

(2019/C 164/18)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Specializat Mureș

Страни в главното производство

Жалбоподател: MF

Ответници: BNP Paribas Personal Finance SA Paris Sucursala București, Secapital Sàrl

Преюдициални въпроси

Допускат ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съответно съображения 12, 21 и 23 от преамбюла на директивата и член 6, параграф 1, член 7, параграф 2 и член 8 от директивата, тълкуване от националните юрисдикции, съгласно което потребителят не може в рамките на възражение срещу принудителното изпълнение (възражение, уредено в националното законодателство като специално процесуално средство за защита, което може да бъде предявено в определени срокове и при ограничителни условия след започване на принудителното изпълнение), да иска да се установи съществуването на неравноправни клаузи в сключен с търговец договор за кредит (договор, който по закон представлява изпълнителен титул и въз основа на който е започнало принудителното изпълнение срещу потребителя) с оглед на вътрешноправната уредба, която предвижда възможност за потребителя във всеки момент да предяви по общия исков ред неподлежащ на погасяване по давност иск, с който да претендира установяване на съществуването на неравноправни клаузи и да иска тяхното обезсилване, без обаче да е възможно изходът от това исково производство да породи преки последици по отношение на производството по принудителното изпълнение, като съществува риск принудителното изпълнение да приключи преди произнасянето на решение по иска, предявен по общия исков ред?

При утвърдителен отговор на този въпрос, допускат ли посочените разпоредби от директивата с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която националната юрисдикция е длъжна да следи служебно за неравноправния характер на договорните клаузи когато установи необходимите за това правни или фактически обстоятелства, разпоредба от националното право, която определя 15-дневен срок от съобщаването на първите действия по принудителното изпълнение (императивна разпоредба от обществен ред, чието неспазване води до отхвърляне на искането като просрочено), в който потребителят (длъжникът, срещу когото е насочено изпълнението) може да се позове на неравноправни клаузи в сключен с търговец договор, доколкото във вътрешното право същата правна уредба се прилага и по отношение на сходни доводи, повдигнати като защитни възражения по съществото на спора?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/17

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy Szczecin — Prawobrzeże i Zachód w Szczecinie (Полша), постъпило на 31 януари 2019 г. — Profi Credit Polska S.A./QJ

(Дело C-84/19)

(2019/C 164/19)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy Szczecin — Prawobrzeże i Zachód w Szczecinie

Страни в главното производство

Ищец: Profi Credit Polska S.A.

Ответник: QJ

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. (1) да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от заемополучателя заедно със заема отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на заема (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на заема, не са „изразени на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OB L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/18

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания), постъпило на 6 февруари 2019 г. — Agencia Estatal de la Administración Tributaria/RK

(Дело C-85/19)

(2019/C 164/20)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Galicia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agencia Estatal de la Administración Tributaria

Ответник: RK

Преюдициален въпрос

Противоречат ли на клауза 4, параграфи 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се съдържа в приложение към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. (1), както и на член 2, параграф 1, буква б) и на член 14, параграф 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (2), разпоредбата от колективен трудов договор и практиката на дадено предприятие, съгласно които за целите на повишаването и на определянето на възнаграждението трудовият стаж на работничка на „непълно работно време от вертикален тип“ (тоест упражняваща дейност на пълно работно време, но само в рамките на предварително определени периоди от годината) се изчислява, като се отчита само времето на действително полагане на труд?

(1) Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време,сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35).

(2) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/19

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 9 de Barcelona (Испания), постъпило на 6 февруари 2019 г. — SL/Vueling Airlines S.A.

(Дело C-86/19)

(2019/C 164/21)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil no 9 de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: SL

Ответник: Vueling Airlines S.A.

Преюдициални въпроси

Следва ли при установена загуба на куфар авиокомпанията да обезщетява пътника винаги и във всички случаи с максималния размер на обезщетение от 1 131 СПТ, тъй като е налице най-сериозната хипотеза от предвидените в член 17, параграф 2 и член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., или става въпрос за максимален размер на обезщетение, който може да бъде намален от съда в зависимост от съответните обстоятелства, включително в случай на загуба на куфар, така че сумата от 1 131 СПТ да се предоставя само ако пътникът докаже, чрез всякакви правно допустими средства, че стойността на пренасяните в багажа предмети и лични вещи, както и на тези, които е трябвало да закупи вместо тях, достига този размер, или, при липса на такива данни, да се вземат предвид други параметри като, например, теглото на куфара в килограми или фактът, че загубата на багажа е възникнала по време на пътуването на отиване или на връщане, с цел да се оцени неимуществената вреда вследствие на неудобствата, причинени от загубата на багажа?

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/20

Жалба, подадена на 8 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 29 ноември 2018 г. по дело T-811/16, Di Bernardo/Комисия

(Дело C-114/19 P)

(2019/C 164/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Mongin, G. Gattinara)

Друга страна в производството: Danilo Di Bernardo

Искания на жалбоподателя

—	да отмени решение на Общия съд от 29 ноември 2018 г. (седми състав), Di Bernardo/Комисия, T-811/16;

—	да върне делото на Общия съд;

—	да не се произнася по съдебните разноски, направени в производство пред първа инстанция и в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Първото основание, което се отнася до точки 41—53, последно изречение от обжалваното решение, е изведено от грешка при прилагане на правото при определянето на обхвата на задължението за мотивиране на конкурсната комисия в решение за невписване на кандидата в списъка с резерви. На първо място, Комисията изтъква, че Общият съд се е отклонил от постоянната практика на Съда, която разграничава решенията относно разглеждането на кандидатурите, като тези относно дипломите и трудовия опит на кандидата, от решенията относно преценката на заслугите на кандидатите след участие в изпитите. В първия случай конкурсната комисия трябва да посочи конкретно с какво кандидатурата не отговаря на изискваната в обявлението за конкурс професионална квалификация. В първоначалното си решение, както и в отговора си по молбата за преразглеждане конкурсната комисия обаче се е съобразила в случая с изискванията на съдебната практика, и именно в разрез със същата Общият съд е разширил своя контрол до приетите от конкурсната комисия критерии за подбор и е наложил на тази комисия да се произнесе върху всички постъпили кандидатури. Обстоятелството, че конкурсната комисия е мотивирала своето решение в отговор на молбата за преразглеждане не е от естество да разшири това задължение за мотивиране. На второ място, Общият съд е смесил изискването за мотивиране, независимо от неговото значение, с основателността на мотивите, която спада към преценката на законността на съществото на взетото решение.

Второто основание, което се отнася точки 37—38 и точки 53—56 от обжалваното решение, е изведено от грешка при прилагане на правото, състояща се в неспазване на задължението на съда да констатира служебно изпълнението на задължението за мотивиране. Общият съд се е отклонил от постоянната съдебна практика, съгласно която при непълнота на мотивите в хода на производството винаги могат да се направят допълнителни уточнения, които правят безсмислено основанието за отмяна, изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Всъщност, като изключва възможността за допълване на мотивите в случай на „почти пълна“ липса на мотиви, и като приравнява „почти пълната“ липса на мотиви на пълна липса на мотиви, Общият съд е направил невъзможно допълването на мотивите в хода на производството. Подобно приравняване не намира основание в практиката на Съда. Ограничавайки възможностите за съобразяване с изискванията в хода на производството, Общият съд е ограничил правомощията на съдията, който при обстоятелствата на настоящото дело е можел да попречи на отмяната на обжалваното решение поради нарушение на задължението за мотивиране.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/21

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Белгия), постъпило на 19 февруари 2019 г. — B. M. M. и B. S./État belge

(Дело C-133/19)

(2019/C 164/23)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: B. M. M. и B. S.

Ответник: État belge

Преюдициални въпроси

Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според втория жалбоподател му е предоставено с член 4 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (1), тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди да навърши пълнолетие?

Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 18 от Директива 2003/86/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?

(1) OB L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/21

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Белгия), постъпило на 20 февруари 2019 г. — B. M. M. и B. M./État belge

(Дело C-136/19)

(2019/C 164/24)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: B. M. M. и B. M.

Ответник: État belge

Преюдициални въпроси

(1) OB L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/23

Жалба, подадена на 21 февруари 2019 г. от Deutsche Telekom AG срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-827/14, Deutsche Telekom AG/Европейска комисия

(Дело C-152/19 P)

(2019/C 164/26)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (представители: D. Schroeder и K. Apel, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 13 декември 2018 г. по дело T-827/14 в частта, в която последният отхвърля подадената до него жалба,

—

да отмени изцяло или отчасти Решение C(2014) 7465 окончателен на Комисията от 15 октомври 2014 г. относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39523 — Slovak Telekom), поправено с Решения C(2014) 10119 окончателен и C(2015) 2484 окончателен на Комисията от 16 декември 2014 г., респ. 17 април 2015 г., в частта, в която засяга жалбоподателя; при условията на евентуалност, да отмени или намали още наложените му парични санкции,

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да осъди Комисията да заплати всички разноски, произтичащи от настоящото производство и от производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири основания в подкрепа на жалбата си.

Първо, Общият съд неправилно тълкувал правния принцип, че за да бъде отказан достъп до документи, трябва поисканият достъп да е наложителен за дейността на пазар надолу по веригата, и оттук Общият съд не приложил този принцип и приложил неправилно същия.

Второ, Общият съд неправилно тълкувал и приложил правния принцип, че дружество майка може да носи отговорност за поведението на дъщерното си дружество само ако действително е упражнявало решаващо влияние.

Трето, Общият съд не приложил и следователно неправилно приложил правния принцип, че дружество майка може да носи отговорност за поведението на дъщерното си дружество само ако последното по същество е следвало указания на дружеството майка.

Четвърто, Общият съд неправилно приложил правния принцип, че в административното производство правото на изслушване трябва да бъде гарантирано.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/24

Преюдициално запитване от Eparchiako Dikastirio Larnakas (Кипър), постъпило на 22 февруари 2019 г. — Kypriaki Kentriki Archi/GA

(Дело C-154/19)

(2019/C 164/27)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Eparchiako Dikastirio Larnakas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kypriaki Kentriki Archi

Ответник: GA

Преюдициални въпроси

Може ли независимостта от изпълнителната власт на прокуратура, която издава европейска заповед за арест в съответствие с националното си законодателство, да бъде оценена въз основа на функцията, която изпълнява в рамките на националната съдебна система? Ако не, какви са критериите, по които трябва да се оцени независимостта ѝ от изпълнителната власт?.

Може ли да се счита, че прокуратурата в Хамбург, която съгласно германското законодателство е част от изпълнителната, а не от съдебната власт, включена е в йерархическата структура на Министерството на правосъдието и има задължението да провежда наказателно преследване срещу извършителите на престъпления, ако счете за необходимо след оценка на всички оневиняващи и уличаващи доказателства по делото, е достатъчно независим орган, който участва в наказателното правораздаване, и че представлява „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамковото решение от 13 юни 2002 година (1) относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки?

3)	При утвърдителен отговор, трябва ли прокуратурата в Хамбург да бъде също и функционално независима от изпълнителната власт по отношение на случаите, които разследва, и въз основа на какви критерии трябва да се оцени тази функционална независимост?

Може ли да се счита, че издадена от прокуратурата в Хамбург европейска заповед за арест — която съгласно германското право не подлежи на пряк, а само на инцидентен съдебен контрол, при обжалване на сигнала, въведен в Шенгенската информационна система (ШИС) след издаването ѝ — е „съдебен акт“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамковото решение, в съответствие с принципа на взаимното признаване, установен в член 1, параграф 2 от Рамковото решение?

(1) Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (2002/584/ПВР) (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/25

Жалба, подадена на 22 февруари 2019 г. от Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-739/17, Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) и др./Европейска комисия

(Дело C-172/19 P)

(2019/C 164/28)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) (представители: W. Spieth и N. Hellermann, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Deutscher Braunkohlen-Industrie-Verein e.V., Lausitz Energie Kraftwerke AG, Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft mbH, eins energie in sachsen GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда,

a)	да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2018 г. по дело T-739/17,

б)

да обяви жалбата за допустима, и

в случай че Съдът приеме, че може да се произнесе по съществото на спора съгласно исканията, направени от жалбоподателя в жалбата от 7 ноември 2017 г., които той изцяло поддържа:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1), доколкото с него се приемат и определят най-добрите налични техники емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисиите на NOX (член 1, приложение, точка 2.1.3, таблица 3) и емисиите на живак (член 1, приложение, точка 2.1.6, таблица 7), които възникват при изгаряне на въглища и/или лигнит,

—	при условията на евентуалност да отмени изцяло Решение за изпълнение 2017/1442,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски,

в)	ако приеме, че не може да се произнесе по съществото на спора по отношение на исканията, направени в точка 1, буква б) по-горе, да върне делото на Общия съд за постановяване на решение,

2.	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните две основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че определението на Общия съд се основава както на нарушение на процесуалните правила, което накърнява интересите на жалбоподателя (член 58, първа алинея, второ изречение предложение второ от Статута на Съда на Европейския съюз), така и на нарушение на общите принципи на правото на Съюза. В определението си Общият съд не разгледал довода на жалбоподателя, който е от значение за решаването на делото, че процесуалната му легитимация произтичала от нарушението на процесуалното положение, което жалбоподателят имал в рамките на съответния обмен на информация при изготвянето на изводите за най-добрите налични техники, които са оспорвани. Жалбоподателят участвал в процедурата не само по отношение на установяването на фактите, но и въз основа на неговите специфични и противопоставими правни позиции, които гарантирали определен процесуален статус. Това било достатъчно, за да има право на обжалване. В определението на Общия съд липсвала всякаква проверка по същество, преценка или други мотиви по отношение на доводите на жалбоподателя. Това водело до нарушение на задължението за мотивиране по член 36, първо изречение във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 81 от Процедурния правилник на Общия съд. Това водело до нарушение на процесуалните правила и едновременно до нарушение на общите принципи на правото на Съюза на ефективна правна защита и на правото на изслушване.

На второ място жалбоподателят твърди, че определението на Общия съд нарушава правото на Съюза по смисъла на член 58, първа алинея, второ изречение, предложение трето от Статута. С определението си Общият съд неправилно отхвърлял жалбата като недопустима. Според жалбоподателя, нарушавайки по този начин правото на Съюза, Общият съд не преценил, че жалбоподателят изпълнявал условието за допустимост на жалбата, тъй като е имал качеството на съществено засегнато лице по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Същественото засягане на правното положение и следователно правото му на обжалване следвали от нарушението на процесуалното положение, което жалбоподателят имал в рамките на процедурата за изготвяне на изводите за най-добрите налични техники, оспорвани с жалбата. Жалбоподателят участвал в тази процедура не само при установяването на фактите, но и въз основа на неговите специфични и противопоставими правни позиции, които гарантирали определен процесуален статус. Поради това той имал право на обжалване, когато ставало въпрос за упражняване на процесуалните му права. При изготвянето на изводите за най-добрите налични техники Комисията нарушила тези процесуални гаранции, предназначени да защитят жалбоподателя, като е ограничила по-конкретно правата му да бъде изслушан и да участва като жалбоподател, както и като не е изпълнила задълженията си за контрол. Поради това, като отхвърлил жалбата като недопустима, Общият съд неправилно приложил правото на Съюза.

(1) ОВ L 212, 2017 г., стр. 1.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/28

Жалба, подадена на 28 февруари 2019 г. от Mylan Laboratories Ltd, Mylan, Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 12 декември 2018 г. по дело T-682/14, Mylan Laboratories and Mylan/Комисия

(Дело C-197/19 P)

(2019/C 164/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Mylan Laboratories Ltd, Mylan, Inc. (представители: C. Firth, S. Kon, C. Humpe, Solicitors, V. Adamis, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решението на Общия съд по дело T-682/14, Mylan Laboratories Ltd и Mylan Inc./Европейска комисия, с което се отхвърля жалбата им за отмяна на решение на Комисията от 9 юли 2014 г. (1) по дело AT.39612 — Perindopril (Servier) в частта, в която се отнася до жалбоподателите, или

—	да се отмени или намали съществено размера на глобата, и/или

—	да се върне делото за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе в съответствие с решението на Съда, и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните и другите разходи и разноски, направени от жалбоподателите по делото, и да изпълни всички други мерки, които Съдът счете за подходящи.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите изтъкват пет основания за обжалване.

Първо основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е стигнал до извода, че по време на действие на споразумението Matrix и Laboratoires Servier са били потенциални конкуренти.

Първа част: Общият съд неправилно е заключил, че Комисията основателно е могла да приеме, че споразумението Niche/Matrix позволява квалифицирането на Matrix и на Niche като потенциални конкуренти.

Втора част: Общият съд е приложил неправилно правните критерии за наличие на потенциална конкуренция, за да стигне до извода, че Matrix и Servier са били потенциални конкуренти към датата на сключване на споразумението.

Второ основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е стигнал до извода, че споразумението е имало за цел да ограничи конкуренцията.

Първа част: Общият съд неправилно е заключил, че едно патентно споразумение може да има за цел да ограничи конкуренцията, въпреки че условията по това споразумение попадат в обхвата на патента.

Втора част: Общият съд е допуснал грешка като е приел, че е налице ограничение на конкуренцията с оглед на целта, произтичащо от твърдения стимул, какъвто е плащането направено от Servier на Matrix.

Трета част: Общият съд е стигнал по неправилен начин до извода, че е налице стимул в резултат на плащането, получено от Matrix.

3.	Трето основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка като е отказал да се произнесе по квалифицирането на споразумението от Комисията като ограничение на конкуренцията с оглед на резултата.

4.	Четвърто основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е заключил, че Mylan Inc. е упражнявало решаващо влияние върху поведението на Matrix по време на релевантния период.

5.	Пето основание за обжалване: Общият съд е нарушил член 23 от Регламент № 1/2003 (2), както и принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията (nullum crimen nula poena sine lege) и принципа на правна сигурност като е стигнал до извода, че може да бъде наложена глоба на жалбоподателите.

(1) Резюме на Решение на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (дело AT.39612 — Perindopril Servier) (нотифицирано под номер C(2014) 4955), ОВ C 393, 2016 г., стр. 7.

(2) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/29

Жалба, подадена на 28 февруари 2019 г. от Teva UK Ltd, Teva Pharmaceuticals Europe BV, Teva Pharmaceutical Industries Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 12 декември 2018 г. по дело T-679/14, Teva UK Ltd и др./Комисия

(Дело C-198/19 P)

(2019/C 164/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Teva UK Ltd, Teva Pharmaceuticals Europe BV, Teva Pharmaceutical Industries Ltd (представители: D. Tayar, avocat, A. Richard, avocate)

Други страни в производството: European Generic medicines Association AISBL (EGA), Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се приеме и обяви за допустима жалбата;

—	да се отмени решението на Общия съд от 12 декември 2018 г. по дело T-679/14;

—

делото да се върне на Общия съд за ново решаване, освен ако Съдът счете, че е достатъчно добре запознат, за да отмени Решение на Комисията COMP/AT.39612 (1)„Perindopril (Servier)“ от 9 юли 2014 година в частта му, с което то установява, че Teva UK limited, Teva Pharmaceuticals Europe B.V. и Teva Pharmaceutical Industries Limited са нарушили член 101 ДФЕС, и да отмени глобата, наложена на Teva UK limited, Teva Pharmaceuticals Europe B.V. и Teva Pharmaceutical Industries Limited, и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство, включително разноските, направени от жалбоподателите пред Съда и пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват три основания:

1.	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до критерия, използван за преценка дали Teva е потенциален конкурент на Servier.

2.	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че споразумението ограничава конкуренцията с оглед на целта по силата на член 101, параграф 1 ДФЕС.

3.	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил член 101, параграф 3 ДФЕС.

(1) Резюме на Решение на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (дело AT.39612 — Perindopril (Servier) (нотифицирано под номер C(2014) 4955) (OB C 393, 2016 г., стр. 7).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/30

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Łodzi-Śródmieścia w Łodzi (Полша), постъпило на 27 февруари 2019 г. — RL sp. z o.o./J. M.

(Дело C-199/19)

(2019/C 164/33)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Łodzi-Śródmieścia w Łodzi

Страни в главното производство

Ищец: RL sp. z o.o. със седалище в Ł.

Ответник: J. M.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (1) — транспониран в полския правен ред с член 4, параграф 1 от Ustawa z dnia 8 marca 2013 г. o terminach zapłaty w transakcjach handlowych (Закон от 8 март 2013 г. за сроковете за плащане по търговски сделки, консолидиран текст, Dz.U., 2019 г., позиция 118) — да се тълкува в смисъл, че за сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги срещу възнаграждение (търговски сделки), трябва да се считат също договорите, при които специфичната престация се изразява в предоставяне срещу заплащане на вещ за временно ползване (например договор за наем или договор за аренда)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 5 от посочената директива — транспониран в полския правен ред с член 11, параграф 1 от Закона за сроковете за плащане по търговски сделки — да се тълкува в смисъл, че за договаряне от страните по търговска сделка на график за плащане на вноски трябва да се счита също договарянето на периодично изпълнение на парична престация от длъжника, включително при сключване на договор за неопределено време?

(1) ОВ L 48, стр. 1.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/31

Преюдициално запитване от Trgovački sud u Zagrebu (Хърватия), постъпило на 1 март 2019 г. — INA-INDUSTRIJA NAFTE d.d. и др./LJUBLJANSKA BANKA d.d.

(Дело C-200/19)

(2019/C 164/34)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Trgovački sud u Zagrebu

Страни в главното производство

Ищци: INA-INDUSTRIJA NAFTE d.d., CROATIA osiguranje d.d., REPUBLIKA HRVATSKA, Croatia Airlines d.d., GRAD ZAGREB, HRVATSKA ELEKTROPRIVREDA d.d., HRVATSKE ŠUME d.o.o., KAPITAL d.o.o. u stečaju, PETROKEMIJA d.d., Đuro Đaković Holding d.d., ENERGOINVEST d.d., TELENERG d.o.o., ENERGOCONTROL d.o.o., UDRUGA POSLODAVACA U ZDRAVSTVU, HRVATSKI ZAVOD ZA MIROVINSKO OSIGURANJE, ZAGREPČANKA-POSLOVNI OBJEKTI d.d., BRODOGRADILIŠTE VIKTOR LENAC d.d., INOVINE d.d., MARAT INŽENJERING d.o.o., GOYA — COMPANY d.o.o., METROPOLIS PLAN d.o.o., Dalekovod d.d., INFRATERRA d.o.o., Citat d.o.o., STAROSTA d.o.o., METALKA METALCOM d.o.o., I.Š., B.C., Z.N., D.G., M.R., A.T.

Ответник: LJUBLJANSKA BANKA d.d.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 7, параграф 1 от Регламент [(ЕС) № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че за договорно задължение се счита и законоустановеното задължение на ответника — чийто размер, падеж и останали подробности обаче се определят по общо съгласие от собствениците, притежаващи повече от половината дялове от съсобствеността върху сградата — като се има предвид, че ответникът не е участвал в сключването на договорите между останалите съсобственици, нито се е съгласявал с договореното?

Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент [(ЕС) № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че неизпълнение на законоустановено задължение спрямо останалите съсобственици на сградата, чието изпълнение може да се иска по съдебен път, се счита за деликт или квазиделикт, по-специално като се има предвид, че поради неизпълнението от ответника на законоустановеното му задължение може да бъде нанесена и допълнителна вреда (освен липсата на парични средства в резерва), както на останалите съсобственици, така и на трети лица?

Трябва ли член 7, параграф 5 от Регламент [(ЕС) № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че спорът е произтекъл от дейността на клон, агенция или друг вид представителство, като се има предвид, че в разглеждания случай оспорваното задължение възниква поради обстоятелството, че ответникът е собственик на търговски помещения, където извършва дейност, а именно помещения, в които се намира негово представителство?

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/32

Жалба, подадена на 1 март 2019 г. от Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, Airport Marketing Services Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-111/15, Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия

(Дело C-204/19 P)

(2019/C 164/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, Airport Marketing Services Ltd (представители: E. Vahida, avocat, I.-G. Metaxas-Maranghidis, Δικηγόρος, G. Berrisch, Rechtsanwalt, B. Byrne, Solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решението на Общия съд от 13 декември 2018 г. по дело T-111/15 и

—	да се отмени член 1, параграф 2, член 2, параграф 4, членове 3, 4 и 5 от Решение (ЕС) 2015/1226 на Комисията (1) от 23 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33963 (2012/C) (ex 2012/NN), или, при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане; и във всички случаи

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите в това производство по обжалване и в производството по дело T-111/15 пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват следните основания срещу обжалваното решение.

Първо, Общият съд неправилно е приложил член 41 от Хартата на основните права на ЕС и правото на защита на жалбоподателите в производството пред Комисията. Общият съд е допуснал грешка, провеждайки разграничение между конкретните права в член 41, параграф 2 от Хартата и общото право на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата; допуснал е грешка и като е приел, че правата по член 41, параграф 2 от Хартата не се прилагат в разследвания за държавни помощи; също така, като е приел, че има противоречие между член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата и членове 107 и 108 ДФЕС; допуснал е грешка и като е приел, че жалбоподателите са могли просто да бъдат считани за източник на информация в разследването.

Второ, Общият съд е нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, като е дал погрешно тълкуване на понятието за предимство. Общият съд: погрешно е направил извод, че няма йерархия на методите за прилагане на критерия за оператора в условията на пазарна икономика („ОПИ“) между сравнителния анализ и други методи; допуснал е грешка, приемайки, че Комисията е имала право да се отклони от сравнителния анализ и да отхвърли сравнителните доказателства, представени от жалбоподателите; както и като е направил извода, че когато се прилага критерия за повишената доходност, не е необходимо Комисията да се ограничи до това, че очакваните повишени разходи и очакваните повишени нелетателни доходи отразяват как ОПИ би управлявал летището.

Трето, Общият съд е допуснал грешка в преценката на вменяването на отговорност на държавата чрез: потвърждаване, че не е необходимо да се уточнява дали съвместния оператор на летището „SMAC“ е публично предприятие; неприлагане на принципите от решение „Stardust Marine“, за да проведе разграничение между самостоятелност и вменяване на отговорност; неизлагане на достатъчни мотиви за това.

(1) Решение (ЕС) 2015/1226 на Комисията от 23 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33963 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Франция в полза на Търговско-промишлената камара на Angoulême (Chambre de Commerce et d’Industrie d’Angoulême), SNC-Lavalin, Ryanair и Airport Marketing Services (нотифицирано под номер C(2014) 5080) (OB L 201, 2015 г., стр. 48).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/33

Жалба, подадена на 1 март 2019 г. от Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, и Airport Marketing Services Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-165/15, Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия

(Дело C-203/19 P)

(2019/C 164/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd и Airport Marketing Services Ltd (представители: E. Vahida, avocat, I.-G. Metaxas-Maranghidis, Δικηγόρος, G. Berrisch, Rechtsanwalt и B. Byrne, Solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 13 декември 2018 г. по дело T-165/15,

—

да отмени член 1, параграфи 1 и 2, както и (доколкото засягат член 1, параграфи 1 и 2) членове 3, 4 и 5 от Решение (ЕС) 2015/1227 (1) на Комисията от 23 юли 2014 г. относно държавна помощ SA.22614 (C 53/07), или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и във всички случаи

—	да осъди Комисията да заплати разноските на жалбоподателите в настоящото производство по обжалване и в производството по дело T-165/15 пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение трябва да бъде отменено на следните основания.

Първо, Общият съд приложил неправилно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и правото на защита на жалбоподателите в производството пред Комисията. Общият съд допусна грешки, тъй като приел, че трябва да се направи разграничение между специфичните права по член 41, параграф 2 от Хартата и основното право на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата, че правата по член 41, параграф 2 от Хартата не се прилагат в разследванията за държавни помощи, че има противоречие между член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата и членове 107 и 108 ДФЕС и че жалбоподателите могат да се считат единствено за източник на информация в разследването.

Второ, Общият съд нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като изтълкувал неправилно понятието за предимство. Общият съд допуснал грешки, тъй като приел, че няма йерархия на методологиите за прилагане на критерия за оператора в условията на пазарна икономика, а именно между сравнителния анализ и други методи, че Комисията има право да се отклони от сравнителния анализ и да отхвърли представените от жалбоподателите доказателства за сравнение, както и че при прилагане на критерия за допълнителната рентабилност не е необходимо Комисията да се увери, че очакваните допълнителни разходи и очакваните допълнителни неаеронавигационни приходи отразяват как оператор в условията на пазарна икономика би управлявал летището.

(1) Решение (ЕС) 2015/1227 на Комисията от 23 юли 2014 година относно държавна помощ SA.22614 (C 53/07), приведена в действие от Франция в полза на Търговско-промишлената камара на Pau-Béarn, Ryanair, Airport Marketing Services и Transavia (нотифицирано под номер C(2014) 5085) (ОВ L 201, 2015 г., стр. 109).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/34

Жалба, подадена на 1 март 2019 г. от Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, и Airport Marketing Services Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-53/16, Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия

(Дело C-204/19 P)

(2019/C 164/37)

Език на производството: английски

Страни

Други страни в производството: Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 13 декември 2018 г. по дело T-53/16,

—	да отмени членове 1, 4, 5 и 6 от Решение (ЕС) 2016/633 на Комисията (1) от 23 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33961 (2012/C) (ex 2012/NN) или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и във всички случаи

—	да осъди Комисията да заплати разноските на жалбоподателите в настоящото производство по обжалване и в производството по дело T-53/16 пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение трябва да бъде отменено на следните основания.

Първо, Общият съд приложил неправилно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и правото на защита на жалбоподателите в производството пред Комисията. Общият съд допусна грешки, тъй като приел, че трябва да се направи разграничение между специфичните права по член 41, параграф 2 от Хартата и основното право на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата, че правата по член 41, параграф 2 от Хартата не се прилагат в разследванията за държавни помощи, че има противоречие между член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и че жалбоподателите могат да се считат единствено за източник на информация в разследването.

Второ, Общият съд нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като изтълкувал неправилно понятието за предимство. Общият съд допуснал грешки, тъй като приел, че няма йерархия на методологиите за прилагане на критерия за оператора в условията на пазарна икономика, а именно между сравнителния анализ и други методи, че Комисията има право да се отклони от сравнителния анализ и да отхвърли представените от жалбоподателите доказателства за сравнение, че при прилагане на критерия за допълнителната рентабилност не е необходимо Комисията да се увери, че очакваните допълнителни разходи и очакваните допълнителни неаеронавигационни приходи отразяват как оператор в условията на пазарна икономика би управлявал летището, и че за да се установи наличие на помощ е достатъчна намалена рентабилност, а не липса на рентабилност.

Трето, Общият съд допуснал грешка в преценката си на отговорността, която носи държавата, тъй като приел, че операторът на летището — „SMAN“ — е „орган на държавата“, не приложил насоките от дело Stardust Marine и в това отношение не изложил достатъчно мотиви. Общият съд също така допуснал грешка, твърдейки неправилно, че отговорност за решенията на частната компания VTAN носи държавата.

(1) Решение (ЕС) 2016/633 на Комисията от 23 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33961 (2012/C) (ex 2012/NN) приведена в действие от Франция в полза на Търговско-промишлената камара на Nîmes-Uzès-Le Vigan, Veolia Transport Aéroport de Nîmes, Ryanair Limited и Airport Marketing Services Limited (нотифицирано под номер C(2014) 5078) (ОВ L 113, 2016 г., стр. 32).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/36

Жалба, подадена на 1 март 2019 г. от Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, Airport Marketing Services Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 13 декември 2019 г. по дело T-165/16, Ryanair and Airport Marketing Services/Комисия

(Дело C-205/19 P)

(2019/C 164/38)

Език на производството: английски

Страни

Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решение на Общия съд от 13 декември 2018 г. по дело T-165/16, и

—	да се отмени член 1, параграф 4 и членове 2—4 от Решение (ЕС) 2016/287 (1) на Комисията от 15 октомври 2014 година относно държавните помощи SA.26500 — 2012/C (ex 2011/NN, ex CP 227/2008), или, при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане; при всички положения,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите по настоящото производство по обжалване и по производството пред Общия съд по дело T-165/16.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено на следните основания.

Първо, Общият съд е приложил неправилно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и правото на защита на жалбоподателите в производството пред Комисията. Общият съд: допуснал е грешка като е провел разграничение между конкретните права по член 41, параграф 2 от Хартата и общото право на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата; допуснал е грешка като е приел, че правата по член 41, параграф 2 от Хартата не се прилагат в разследвания за държавни помощи; допуснал е грешка като е приел, че е налице конфликт между член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата и членове 107 и 108 ДФЕС; допуснал е грешка като е приел, че жалбоподателите могат да се считат просто за източник на информация в разследването.

Второ, Общият съд е нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС като е тълкувал неправилно понятието за предимство. Общият съд: допуснал е грешка като е заключил, че при прилагането на критерия за оператор в условията на пазарна икономика (ОУПИ) няма методологична йерархия между сравнителния анализ и останалите методи; допуснал е грешка като е приел, че Комисията може да започне със сравнителния анализ и да отхвърли сравнителните доказателства, представени от жалбоподателите; допуснал е грешка като е заключил, че при прилагането на критерия за допълнителна рентабилност Комисията трябва да се увери, че очакваните допълнителни разходи и очакваните допълнителни приходи от невъздухоплавателни дейности отразяват начина по който един ОУПИ е експлоатирал летището.

(1) Решение (ЕС) 2016/287 на Комисията от 15 октомври 2014 година относно държавните помощи SA.26500 — 2012/C (ex 2011/NN, ex CP 227/2008), предоставени от Германия на Flughafen Altenburg-Nobitz GmbH и на Ryanair Ltd. (нотифицирано под номер C(2014) 7369) (ОВ L 59, 2016 г., стр. 22).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/37

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Франция), постъпило на 6 март 2019 г. — Ministre de l'Agriculture et de l'Alimentation/Compagnie des pêches de Saint-Malo

(Дело C-212/19)

(2019/C 164/39)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministre de l’Agriculture et de l’Alimentation

Ответник: Compagnie des pêches de Saint-Malo

Преюдициални въпроси

Трябва ли решението на Комисията от 14 юли 2004 г. (1) да се тълкува в смисъл, че с него за несъвместими с общия пазар се приемат само намаленията на социалноосигурителните вноски на работодателя, поради това че намаленията на социалноосигурителните вноски на работниците не облагодетелстват предприятията и следователно не попадат в приложното поле на член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, или за несъвместими се приемат и намаленията на социалноосигурителните вноски на работниците?

Ако Съдът постанови, че решението на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че за несъвместими се приемат и намаленията на социалноосигурителните вноски на работниците, трябва ли да се счита, че предприятието се е ползвало от всички тези намаления или само от част от тях? Във втората посочена хипотеза как следва да се изчисли тази част? Длъжна ли е държавата членка да разпореди възстановяването от съответните работници на цялата или на част от помощта, от която са се ползвали?

(1) Решение на Комисията от 14 юли 2004 година относно определени мерки за помощ, приложени от Франция в полза на производителите на аквакултури и риболовните предприятия (2005/239/ЕО) (ОВ L 74, 2005 г., стр. 49).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/38

Иск, предявен на 7 март 2019 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-213/19)

(2019/C 164/40)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Flynn, F. Clotuche-Duvieusart)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Ищецът моли Съда:

—

да установи, че:

като не е вписало в сметките правилните стойности на митата и като не е внесло правилната стойност на традиционните собствени ресурси (ТСР) и на собствените ресурси на база ДДС за вноса на текстилни изделия и обувки от Китайската народна република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по членове 2 и 8 от Решение 2014/335 на Съвета (1), членове 2 и 8 от Решение 2007/436 на Съвета (2), членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент 609/2014 на Съвета (3), членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент 1150/2000 на Съвета (4), член 2 от Регламент 1553/89 на Съвета (5), както и член 105, параграф 3 от Регламент 952/2013 на Съвета (6) и член 220, параграф 1 от Регламент 2913/92 на Съвета (7);

като последица от неизпълнение на задълженията си, да изпълни задълженията си по член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, член 325 и член 310, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз, членове 3 и 46 от Регламент 952/2013, член 13 от Регламент 2913/92 на Съвета, член 248, параграф 1 от Регламент 2454/93 на Комисията (8), член 244 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията (9) и член 2, параграф 1, букви б) и г), член 83, членове 85—87 и член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (10);

Съответните загуби на традиционни собствени ресурси, които трябва да бъдат внесени в бюджета на Съюза (минус разходите по събирането), възлизат на:

—	496,025,324.30 EUR през 2017 г. (до 11 октомври 2017 г., включително),

—	646,809,443.80 EUR през 2016 г.,

—	535,290,329.16 EUR през 2015 г.,

—	480,098,912.45 EUR през 2014 г.,

—	325,230,822.55 EUR през 2013 г.,

—	173,404,943.81 EUR през 2012 г.,

—	22,777,312.79 EUR през 2011 г.

като не е предоставило цялата информация, изисквана от службите на Комисията и необходима за установяване на размера на загубите на ТСР, и като не е представило, съгласно изискванията, съдържанието на правната оценка на правната служба на HMRC (данъчна и митническа администрация на Обединеното кралство) или мотивите на решението, довело до отпадане на установените митнически задължения, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 2, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Регламент 608/2014 на Съвета (11); и

—	да осъди Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Въпреки многобройните предупреждения от OLAF и от Комисията за опасност от измами до 12 октомври 2017 г. Обединеното кралство не е въвело основан на риска подход в митническия контрол, за да избегне допускането в свободно обращение в Съюза на стоки със занижени цени (по-специално обувки и текстилни изделия от Китайската народна република). В резултат на това бездействие, въпреки наличието на многобройни предупреждения, Обединеното кралство не е предприело основаните на риска мерки, които се изискват от митническото законодателството на Съюза и от законодателството на Съюза относно собствените ресурси. Непредприемането на подходящи действия е засегнало и правилното прилагане на правилата на Съюза относно ДДС. Налице са изключително големи загуби за бюджета на Съюза, причинени от нарушаването от Обединеното кралство на правото на Съюза и от произтичащите от него нива на внос на стоки със занижени цени в тази държава членка. Тъй като, за разлика от други държави членки, не е спазило препоръките на Комисията, Обединеното кралство е привлякло повече сделки със занижени цени. Тези изключително големи загуби са засегнали драстично и справедливото разпределяне на тежестта между държавите членки, тъй като е трябвало да се компенсират от останалите държави членки на Съюза чрез съответни по-високи вноски на база БНД.

(1) 2014/335/ЕС, Евратом: Решение на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ L 168, 2014 г., стр. 105).

(2) 2007/436/ЕО, Евратом: Решение на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 163, 2007 г., стр. 17).

(3) Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства (преработен текст) (ОВ L 168, 2014 г., стр. 39).

(4) Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, 2000 г., стр. 1;Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184).

(5) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 година за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (ОВ L 155, 1989 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 80).

(6) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1).

(7) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

(8) Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

(9) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558).

(10) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

(11) Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ L 168, 2014 г., стр. 29).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/39

Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Швеция), постъпило на 8 март 2019 г. — Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö/A Oy

(Дело C-215/19)

(2019/C 164/41)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö

Ответник: A Oy

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 13б и 31а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 (1) на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО (2) относно общата система на данъка върху добавената стойност в редакцията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 (3) на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 във връзка с мястото на доставка на услуги да се тълкуват в смисъл, че услуги на център за обработване на данни като този в главното производство, при които на клиентите се предоставят намиращи се в центъра за обработване на данни шкафове за съхраняване на сървъри, както и допълнителни услуги, представляват отдаване под наем на недвижим имот?

В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 47 от Директива 2006/112/ЕО за данъка върху добавената стойност и член 31a от посочения по-горе регламент за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че услуги на център за обработване на данни като този в главното производство трябва да се приемат за услуги, свързани с недвижим имот, чието място на доставка е мястото, в което се намира недвижимият имот?

(1) ОВ L 77, 2011 г., стр.1.

(2) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

(3) ОВ L 284, 2013 г., стр. 1.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/40

Преюдициално запитване от cour du travail de Liège (Белгия), постъпило на 18 март 2019 г. — B./Centre public d'action sociale de Liège (CPAS)

(Дело C-233/19)

(2019/C 164/42)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour du travail de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: B.

Ответник: Centre public d'action sociale de Liège (CPAS)

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 5 и 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, във връзка с член 19, параграф 2 и с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с член 14, параграф 1, буква б) от тази директива, тълкувани с оглед на постановеното от голям състав на Съда на Европейския съюз решение от 18 декември 2014 г. по дело C-562/13, да се тълкуват в смисъл, че предвиждат суспензивно действие на жалба, подадена срещу решение, с което се разпорежда на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, да напусне територията на държава членка, като се има предвид, че жалбоподателят твърди, че изпълнението на това решение може да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние,

—	без да е необходимо да се разгледа жалбата, тъй като самото ѝ подаване е достатъчно, за да се спре изпълнението на решението, с което се разпорежда напускане на страната,

—	или след извършване на ограничена проверка за наличие на защитимо оплакване и за липса на основание за недопустимост или за явна неоснователност на жалбата пред Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците,

—	или след извършване на цялостна проверка от страна на съдилищата по трудовоправни въпроси, която да установи дали изпълнението на това решение действително може да изложи жалбоподателя на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние?

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/42

Решение на Общия съд от 28 март 2019 г. — Pometon/Комисия

(Дело T-433/16) (1)

(Конкуренция - Картели - Европейски пазар на стоманени абразиви - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Съгласуване на цените в цялото ЕИП - „Хибридна“ процедура с изместване във времето - Презумпция за невиновност - Принцип на безпристрастност - Харта на основните права - Доказване на нарушението - Единно продължено нарушение - Ограничение на конкуренцията с оглед на целта - Продължителност на нарушението - Глоба - Извънредното адаптиране на основния размер - Задължение за мотивиране - Пропорционалност - Равно третиране - Правомощие за пълен съдебен контрол)

(2019/C 164/43)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pometon SpA (Маерне ди Мартелаго, Италия) (представители: E. Fabrizi, V. Veneziano и A. Molinaro, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi и B. Mongin)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C (2016) 3121 окончателен на Комисията от 25 май 2016 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39792 — Стоманени абразиви).

Диспозитив

1)	Отменя член 2 от Решение C (2016) 3121 окончателен на Комисията от 25 май 2016 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39792 — Стоманени абразиви).

2)	Определя размера на глобата, наложена на Pometon SpA, на 3 873 375 EUR.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/43

Решение на Общия съд от 20 март 2019 г. — Hércules Club de Fútbol/Комисия

(Дело T-766/16) (1)

(Държавни помощи - Помощи, предоставени от Испания в полза на някои професионални футболни клубове - Гаранция - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Предимство - Задължение за мотивиране)

(2019/C 164/44)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Hércules Club de Fútbol, SAD (Аликанте, Испания) (представители: S. Rating и Y. Martínez Mata, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Luengo, B. Stromsky и P. Němečková)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представители: първоначално A. Gavela Llopis и M.J. García-Valdecasas Dorrego, впоследствие M.J. García-Valdecasas Dorrego)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2017/365 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държав[н]а помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva, Hércules Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva и Elche Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva (ОВ L 55, 2017 г., стр. 12)

Диспозитив

Отменя Решение (ЕС) 2017/365 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol, SAD, Hércules Club de Fútbol, SAD и Elche Club de Fútbol, SAD, в частта му, отнасяща се до Hércules Club de Fútbol, SAD.

2)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Hércules Club de Fútbol.

3)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/43

Решение на Общия съд от 26 март 2019 г. — Boshab и др./Съвет

(Дело T-582/17) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети срещу някои лица и образувания с оглед на положението в Демократична република Конго - Списък на лицата и образуванията, за които се прилагат замразяването на финансови средства и икономически ресурси и забраната за влизане и транзитно преминаване - Включване на имената на жалбоподателите в списъка - Право на защита - Право на изслушване - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката - Право на ефективна съдебна защита)

(2019/C 164/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Évariste Boshab (Киншаса, Демократична република Конго) и 7 други жалбоподатели, посочени поименно в приложение към решението (представители: първоначално P. Chansay Wilmotte, A. Kalambay Ndaya и P. Okito Omole, впоследствие T. Bontinck, M. Forgeois, P. De Wolf и A. Guillerme, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално M. Veiga и B. Driessen, впоследствие B. Driessen и J.-P. Hix)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/904 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 138 I, 2017 г., стр. 1) и на Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/905 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 138 I, 2017 г., стр. 6) в засягащите жалбоподателите части от тези актове

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Évariste Boshab и другите жалбоподатели, посочени поименно в приложението, да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 374, 6.11.2017 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/44

Решение на Общия съд от 26 март 2019 г. — Clestra Hauserman/Парламент

(Дело T-725/17) (1)

(Обществени поръчки за строителство - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Работи по „Подвижни стени - врати“ от проекта за разширяване и модернизиране на сграда Konrad Adenauer на Парламента в Люксембург - Отхвърляне на офертата на оферент - Възлагане на поръчката на друг оферент - Задължение за мотивиране - Оферта с необичайно ниска стойност - Явна грешка в преценката - Иск за извъндоговорна отговорност)

(2019/C 164/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Clestra Hauserman (Илкирш Графенщаден, Франция) (представител: J. Gehin, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: V. Naglič и B. Schäfer)

Предмет

От една страна, искане по член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Парламента от 24 август 2017 г., което е взето в процедурата за възлагане на обществена поръчка INLO-D-UPIL-T-16-AO8 по партида № 55 „Подвижни стени — врати“ от проекта за разширяване и модернизиране на сграда Konrad Adenauer на Парламента в Люксембург и с което офертата на жалбоподателя се отхвърля, а поръчката се възлага на друг оферент, и от друга страна, искане по член 268 ДФЕС за поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Clestra Hauserman понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейския парламент.

(1) ОВ C 13, 15.1.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/46

Решение на Общия съд от 28 март 2019 г. — Coesia/EUIPO (Изображение на две наклонени червени криви)

(Дело T-829/17) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща две наклонени червени криви - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94 от Регламент 2017/1001)

(2019/C 164/48)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Coesia SpA (Болоня, Италия) (представител: S. Rizzo, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решение на пети апелативен състав на EUIPO от 29 септември 2017 г. (преписка R 1272/2017-5) относно заявка за регистрация на фигуративен знак, изобразяващ две наклонени червени криви, като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Coesia SpA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 63, 19.2.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/46

Решение на Общия съд от 26 март 2019 г. — Deray/EUIPO — Charles Claire (LILI LA TIGRESSE)

(Дело T-105/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „LILI LA TIGRESSE“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „TIGRESS“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 164/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: André Deray (Бри-сюр-Марн, Франция) (представител: S. Santos Rodríguez, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: P. Sipos и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Charles Claire LLP (Уейбридж Съри, Обединено кралство)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 13 декември 2017 г. (преписка R 1244/2017-2), постановено в производство по възражение със страни Charles Claire и André Deray

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда André Deray да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 134, 16.4.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/47

Решение на Общия съд от 27 март 2019 г. — Biernacka-Hoba/EUIPO —Formata Bogusław Hoba (Formata)

(Дело T-265/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Formata“ - По-ранна международна фигуративна марка „Formata“ - Относително основание за недействителност - Член 60, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Правило 37 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (впоследствие член 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625) - Условия, на които трябва да отговаря изображението на по-ранната марка - Правило 19 от Регламент № 2868/95 (впоследствие член 7 от Делегиран регламент 2018/625) - Оправдани правни очаквания - Възстановяване на разноските за представителство - Член 109 от Регламент 2017/1001 и правило 94 от Регламент № 2868/95 (впоследствие член 109 от Регламент 2017/1001)

(2019/C 164/50)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Ilona Biernacka-Hoba (Александров Лодзки, Полша) (представител: R. Rumpel, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Formata Bogusław Hoba (Александров Лодзки, Полша)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 13 февруари 2018 г. (преписка R 2032/2017-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни г-жа Biernacka-Hoba и Formata Bogusław Hoba

Диспозитив

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 13 февруари 2018 г. (преписка R 2032/2017-4) — в частта, в която г-жа Ilona Biernacka-Hoba е осъдена да заплати разходите, направени от Formata Bogusław Hoba в производството за обявяване на недействителност и в производството по обжалване, а размерът на разходите, които г-жа Biernacka-Hoba трябва да заплати на Formata Bogusław Hoba, е определен на 1 000 EUR — и го изменя в смисъл, че г-жа Biernacka-Hoba не следва да бъде осъждана да заплаща такава сума.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 231, 2.7.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/48

Решение на Общия съд от 28 март 2019 г. — Julius-K9/EUIPO — El Corte Inglés (K9 UNIT)

(Дело T-276/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „K9 UNIT“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „unit“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2019/C 164/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Julius-K9 Zrt (Сигетсентмиклош, Унгария) (представител: G. Jambrik, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukošiūtė и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J.L. Rivas Zurdo, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 22 февруари 2018 г. (преписка R 1432/2017-2), постановено в производство по възражение между Hipercor, SA и Julius-K9

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 22 февруари 2018 г. (преписка R 1432/2017-2).

2)	EUIPO понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Julius-K9 Zrt.

3)	El Corte Inglés, SA понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 231, 2.7.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/49

Определение на Общия съд от 18 март 2019 г. — SKS Import Export/Комисия

(Дело T-239/18) (1)

(Жалба за отмяна - Свободно движение на капитали - Предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/ФТ) - Директива (ЕС) 2015/849 - Делегиран регламент (ЕС) 2018/212 - Включване на Тунис в списъка на високорисковите трети държави - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2019/C 164/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société Kammama Saber (SKS) Import Export (Сус Jawhara, Тунис) (представител: H. Chelly, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, A. Bouquet и T. Scharf)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2018/212 на Комисията от 13 декември 2017 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на добавянето на Тринидад и Тобаго, Тунис и Шри Ланка в таблицата в точка I от приложението (ОВ L 41, 2018 г., стр. 4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Société Kammana Saber (SKS) Import Export да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 231, 2.7.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/50

Определение на Общия съд от 15 март 2019 г. — Silgan Closures и Silgan Holdings/Комисия

(Дело T-410/18) (1)

(Жалба за отмяна - Конкуренция - Картели - Пазар на металните опаковки - Решение за започване на разследване - Акт, неподлежащ на обжалване - Недопустимост)

(2019/C 164/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Silgan Closures GmbH (Мюнхен, Германия), Silgan Holdings, Inc. (Стамфорд, Кънектикът, Съединени американски щати) (представители: H. Wollmann, D. Seeliger, R. Grafunder и V. Weiss, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Christoforou, B. Ernst, G. Meessen, C. Vollrath и L. Wildpanner)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 2466 окончателен на Комисия от 19 април 2018 г., по силата на което Комисията започва производство по прилагане на член 101 ДФЕС по преписка AT.40522 — Pandora

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Федерална република Германия и на Съвета на Европейския съюз.

3)	Silgan Closures GmbH и Silgan Holdings, Inc. понасят направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

4)	Федерална република Германия и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски по молбите за встъпване.

(1) ОВ C 285, 13.8.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/50

Определение на Общия съд от 19 март 2019 г. — Haba Trading/EUIPO — Vida (vidaXL)

(Дело T-503/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

(2019/C 164/54)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Haba Trading BV (Утрехт, Нидерландия) (представители: B. Schneiders и A. Brittner, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Gája и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Vida AB (Алвеста, Швеция)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 12 юни 2018 г. (преписка R 190/2016-5) относно производство по възражение между Vida AB и Haba Trading BV

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Haba Trading BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 373, 15.10.2018 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/51

Определение на Общия съд от 13 март 2019 г. — Comune di Milano/Парламент и Съвет

(Дело T-75/19) (1)

(Десезиране)

(2019/C 164/55)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Comune di Milano (Община Милано) (представители: F. Sciaudone, M. Condinanzi и A. Neri, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Visaggio, I. Anagnostopoulou и A. Tamás) и Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer, F. Florindo Gijón и E. Rebasti)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент (ЕС) № 2018/1718 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на местонахождението на седалището на Европейската агенция по лекарствата (ОВ L 291, 2018 г., стр. 3), и от друга страна, искане за обявяване на недействителността на решение, за което се твърди, че прието от Съвета на 20 ноември 2017 г.

Диспозитив

1)	Общият съд се десезира по дело T-75/19, за да може Съдът да се произнесе по жалбата.

2)	Не се произнася по искането на Comune di Milano за разглеждане на жалбата по реда на бързото производство.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/52

Жалба, подадена на 7 януари 2019 г. — CJ/Съд на Европейския съюз

(Дело T-1/19)

(2019/C 164/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: CJ (представител: V. Kolias, адвокат)

Ответник: Съд на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да обяви за противоречащ на Договорите пропускът на ответника да анонимизира представените пред него процесуални документи, в които се посочва името на жалбоподателя и са публикувани в Световната мрежа от Общия съд и от бившия Съд на публичната служба, и при условията на евентуалност, че не е направил неанонимизираните версии на тези документи недостъпни за търсачките на Световната мрежа,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като по-специално се твърди, че:

—	жалбоподателят е предявил искове срещу бившия си работодател пред бившия Съд на публичната служба и пред Общия съд,

—	процесуалните документи за тези искове са били публикувани, като в тях се посочва името на жалбоподателя, и са достъпни в Световната мрежа за търсачки като Google,

—	достъпността за такива търсачки улеснява създаването на профил на жалбоподателя от всеки ползвател на интернет по света, включително от настоящия и всеки бъдещ работодател,

—	създаването на такъв профил поражда опасност от дискриминация по отношение на жалбоподателя,

—	Съдът на Европейския съюз е решил да анонимизира по подразбиране публикуваните процесуални документи по всички преюдициални запитвания, свързани с физически лица, които са постъпили след 1 юли 2018 г.,

—	анонимизирането на публикуваните процесуални документи по всички други видове искове съгласно Договорите остава част от неограниченото право на преценка на съда на Европейския съюз,

—	не се третират еднакво физическите лица, за които се отнасят подадените пред Съда преюдициални запитвания след 1 юли 2018 г., и жалбоподателят.

Второ основание: Общият съд е нарушил член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като по-специално се твърди, че:

—	съгласно формулировката на Съда целта на публикуването на процесуалните документи е била да се „гарантира, че гражданите са информирани и че имат право на открито съдебно заседание“,

—	за постигането на тази цел не е необходимо да се публикуват версии от процесуалните документи, в които се посочва името на жалбоподателя, или при условията на евентуалност, тези версии да бъдат достъпни за търсачки като Google в Световната мрежа,

—

като не е прекратил тази практика Общият съд е нарушил член 4, параграф 1, буква в) и член 5, буква a) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (1), и при условията на евентуалност, член 4, параграф 1, буква в) и член 5, буква a) от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(1) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

(2) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/53

Жалба, подадена на 1 март 2019 г. — Български енергиен холдинг и др./Комисия

(Дело T-136/19)

(2019/C 164/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Български енергиен холдинг (София, България), Булгартрансгаз ЕАД (София), Булгаргаз ЕАД (София) (представители: K. Struckmann, адвокат, M. Powell и A. Kadri, solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме решение за извършването на процесуално-организационните действия или действията по събиране на доказателства, посочени в раздел 3.6 от жалбата, или всякакви други действия, които счете за необходими,

—	да отмени изцяло или отчасти Решение C(2018) 8806 окончателен от 17 декември 2018 г. на Комисията относно производство по член 102 ДФЕС (AT.39849 — BEH Gas),

—	да отмени или намали размера на наложената глоба,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват седем основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание, в което се твърди, че ответникът е нарушил съществени процесуални изисквания и така е накърнил правото на защита на жалбоподателите.

2.	Второ основание, в което се посочва, че съдържащото се в оспорваното решение определение за релевантен пазар е опорочено от фактически и правни грешки, както и от това, че не е направен пазарен анализ и не са посочени адекватни причини.

Трето основание, в което се посочва, че съдържащото се в оспорваното решение твърдение, че Булгаргаз ЕАД, като един от жалбоподателите, или жалбоподателите заедно имат доминиращо положение на пазара на услуги за поддържане на капацитет, е опорочено от грешки при прилагане на правото и при преценката на фактите.

4.	Четвърто основание, в което се твърди, че с оглед на грешките при прилагане на правото и преценката на фактите оспорваното решение нарушава договорите на Европейския съюз, като не доказва в съответствие с изискванията, че описаното в него поведение представлява нарушение на член 102 ДФЕС.

5.	Пето основание, в което се посочва, че съдържащите се в оспорваното решение изводи относно продължителността на твърдяното нарушение са опорочени от грешки при прилагане на правото и при преценката на фактите.

6.	Шесто основание, в което се посочва, че с приемане на решение по член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003 от 16 декември 2002 г. (1) в самия процес са нарушени Договорите на ЕС.

Седмо основание, в което се твърди, че глобата трябва да се отмени или намали, тъй като оспорваното решение не е съобразено с насоките на ответника в областта на налагането на глоби, или при условията на евентуалност, при упражняването на неограничените правомощия на Общия съд по член 261 ДФЕС, тъй като при всички положения глобата е непропорционална на санкционираното поведение.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/55

Жалба, подадена на 7 март 2019 г. — PKK/Съвет

(Дело T-148/19)

(2019/C 164/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Кюрдска работническа партия (PKK) (представители: A. van Eik и T. Buruma, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюзт

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2019/25 от 8 януари 2019 г. (1) в частта му, която се отнася до жалбоподателя (като последният оспорва, че Kadek и Kongra Gel са други негови наименования),

—	при условията на евентуалност, да постанови по-малко ограничителна мярка от продължаващото включване в списъка на Европейския съюз на терористичните организации,

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски заедно с лихви.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание, в което се твърди, че Решение 2019/25 на Съвета е недействително в частта му, която се отнася до жалбоподателя, тъй като последният не би могъл да се квалифицира като терористична организация по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС от 27 декември 2001 г. (2).

Ответникът не бил доказал, че жалбоподателят е структурирана група, която действа съгласувано за извършването на терористични атаки. Освен това по-голямата част от споменатите в мотивите на обжалваното решение действия не могат да бъдат приписани на жалбоподателя, не са включени в изчерпателния списък на действия в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета и/или не могат да навредят сериозно на дадена държава. На последно място, целта на жалбоподателя не е била „терористична“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета. В частност тази цел трябва да се разглежда в светлината на въоръжения конфликт за самоопределение.

2.	Второ основание, в което се твърди, че Решение 2019/25 на Съвета е недействително в частта му, която се отнася до жалбоподателя, защото не било взето решение от компетентен орган, както се изисква от член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета.

Трето основание, в което се посочва, че Решение 2019/25 на Съвета е недействително в частта му, която се отнася до жалбоподателя, тъй като ответникът не бил направил надлежна проверка, както се изисква от член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета.

Изложението на мотивите не показвало да е извършена надлежна проверка нито на национално ниво, нито от самия ответник. Не било обърнато нужното внимание на информацията, представена от жалбоподателя в други производства, отнасящи се до мирния процес, борбата с Даиш и автократичните процеси в Турция.

Четвърто основание, в което се посочва, че Решение 2019/25 на Съвета е недействително в частта му, която се отнася до жалбоподателя, тъй като решението не отговаряло на изискванията за пропорционалност и субсидиарност.

В частност кюрдската диаспора била непропорционално наранена от включването в списъка.

Пето основание, в което се посочва, че Решение 2019/25 на Съвета е недействително в частта му, която се отнася до жалбоподателя, тъй като не е спазено задължението за посочване на мотиви в съответствие с член 296 ДФЕС.

В решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T-316/14, EU:T:2018:788), Общият съд стига до същия извод при абсолютно същото изложение на мотивите.

Шесто основание, в което се твърди, че Решение 2019/25 на Съвета е недействително в частта му, която се отнася до жалбоподателя, тъй като нарушавало правото на защита на жалбоподателя и неговото право на ефективна съдебна защита.

В частност ответникът бил пренебрегнал решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T-316/14, EU:T:2018:788) и производствата, които са довели до него.

(1) Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета от 8 януари 2019 година за изменение и актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 (ОВ L 6, 2019 г., стр. 6).

(2) Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/57

Жалба, подадена на 14 март 2019 г. — AQ/eu-LISA

(Дело T-164/19)

(2019/C 164/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AQ (представители: L. Levi и N. Flandin, адвокати)

Ответник: Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu-LISA)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на eu-LISA от 8 март 2018 г., с което се прекратява договора на жалбоподателя с eu-LISA без предизвестие, заедно със, ако е необходимо, решението на eu-LISA от 4 декември 2018 г., с което се отхвърля административната жалба на същия,

—	да осъди ответника да обезщети жалбоподателя за нанесените му вреди,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: процесуално нарушение и нарушение на правото на защита, по-специално на правото на изслушване.

2.	Второ основание: нарушение на членове 16 и 48 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

3.	Трето основание: нарушение на задължението за мотивиране.

4.	Четвърто основание: нарушение на задължението за полагане на грижа.

5.	Пето основание: нарушение на членове 31 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

6.	Шесто основание: злоупотреба с власт.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/58

Жалба, подадена на 14 март 2019 г. — Bronckers/Комисия

(Дело T-166/19)

(2019/C 164/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Marco Bronckers (Брюксел, Белгия) (представител: P. Kreijger, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на Комисията от 10 януари 2019 г. на основание Регламент (ЕО) 1049/2001 (1), с което се отхвърля подаденото от жалбоподателя потвърждение на заявление за достъп до документите, посочени в протокола от заседанието на Съвместния комитет относно спиртните напитки, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност и Съединените мексикански щати за взаимно признаване и защита на обозначенията на спиртните напитки; (2)

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително направените от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	С първото основание се твърди, че отхвърленото от Комисията заявление за достъп не прилага правилно член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент (ЕО) 1049/2001, и/или нарушава член 296 ДФЕС.

С второто основание се твърди, че отхвърленото от Комисията заявление за достъп не прилага правилно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) 1049/2001 и/или нарушава член 296 ДФЕС, тъй като Комисията не доказала, че подобен достъп би нарушил търговските интереси на Consejo Regulador del Tequila (CRT) или интересите на неговите членове.

3.	Според третото основание Комисията неправилно приела, че жалбоподателят не е доказал наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването.

4.	С четвъртото основание се твърди, че отказаният от Комисия частичен достъп не прилага правилно член 4, параграф 6, и/или член 4, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 и/или нарушава член 296 ДФЕС.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр.43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Решение на Съвета от 27 май 1997 година относно сключване на Споразумение между Европейската общност и Съединените мексикански щати за взаимно признаване и защита на обозначенията на спиртните напитки (ОВ L 152, 1997 г., стр.15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 21, стр. 181).

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/59

Жалба, подадена на 18 март 2019 г. — Vereinigung der Bayerischen Wirtschaft/EUIPO (eVoter)

(Дело T-175/19)

(2019/C 164/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vereinigung der Bayerischen Wirtschaft eV (Мюнхен, Германия) (представител: L. Genz, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „eVoter“ — заявка за регистрация № 17 900 152

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 11 януари 2019 г. по преписка R 1983/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително възникналите в хода на производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на административната практика на EUIPO,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/60

Жалба, подадена на 26 март 2019 г. — Bibita Group/EUIPO — Бенкомерс (Бутилки за напитки)

(Дело T-180/19)

(2019/C 164/63)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Bibita Group SHPK (Тирана, Албания) (представител: C. Seyfert, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Бенкомерс ООД (София, България)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 3797 091-0001 (Бутилки за напитки)

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 14 януари 2019 г. по преписка R 1070/2018-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да обяви промишления дизайн на Общността, регистриран под № 3797 091-0001, за невалиден поради изложените в жалбата основания,

—	да осъди ответника и притежателя да заплатят разходите, възникнали в хода на производството пред трети апелативен състав, съгласно член 190 от Процедурния правилник на Общия съд,

—	да осъди EUIPO и евентуалната друга страна в настоящото производство да заплатят всички съдебни разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 6, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002.

13.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/62

Поправка на известието в Официален вестник по дело T-45/19

( Официален вестник на Европейския съюз C 122 от 1 април 2019 г. )

(2019/C 164/66)

На страница 20, в известието в Официален вестник по дело T-45/19, Acron и др./Комисия, текстът се заменя със следния текст:

„Жалба, подадена на 24 януари 2019 г. — Acron и др./Комисия

(Дело T-45/19)

(2019/C 164/66)

Langue de procédure : l’anglais

Страни

Жалбоподатели: Acron PAO (Велики Новгород, Русия), Dorogobuzh PAO (Дорогобуж, Русия) и Acron Switzerland AG (Баар, Швейцария) (представители: T. De Meese, J. Stuyck и A. Nys, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1703 на Комисията от 12 ноември 2018 г. и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три основания.

Първо основание: ответникът не изпълнил международните си задължения, което представлявало нарушение на Договора, и не изложил достатъчно мотиви, констатирайки че Руската федерация не изпълнява задълженията си в Световната търговска организация.

Жалбоподателите твърдят, че ответникът не е взел предвид присъединяването на Руската федерация към Световната търговска организация като релевантен фактор за промяната при изчисляването на дъмпинговия марж на жалбоподателите. Ответникът бил длъжен да вземе предвид ангажиментите, поети от Руската федерация по отношение на цената на газа, при разследването в рамките на междинния преглед на митата, приложими за вноса на амониев нитрат. Ответникът действал в нарушение на член VI от Общото споразумение за митата и търговията и член II от Антидъмпинговото споразумение на Световната търговска организация, тъй като твърдял, че Руската федерация не спазва собствения си протокол за присъединяване. В резултат на това той не изпълнил международните си задължения, което представлявало нарушение на Договора.

Второ основание: ответникът допуснал явна грешка в преценката и не изложил достатъчно мотиви като по този начин нарушил правото на защита на жалбоподателите, приемайки че изтъкнатата от жалбоподателите промяна на обстоятелствата не е трайна.

—	Жалбоподателите посочват, че в рамките на второто основание има две отделни причини за отмяна на обжалваното решение. И двете били свързани с погрешното заключение, че промяната на обстоятелствата не е трайна.

—	При всички положения, ответникът не изпълнил задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, тъй като не изложил ясни и недвусмислени мотиви в обжалваното решение.

Трето основание: ответникът нарушил член 19, параграф 2 и член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета, както и правото на защита на жалбоподателите, и създал правна несигурност, тъй като не представил изчислението си на дъмпинга.

—

Ответникът не съобщил окончателното изчисление на дъмпинговия марж на жалбоподателите, въпреки че то послужило за основа за заключенията относно продължаването и съществуването на дъмпинг, трайността на промяната на обстоятелствата и прекратяването на частичния междинен преглед. Ако ответникът бе съобщил изчислението, то щяло да позволи на жалбоподателите да защитят правата си по-ефективно, що се отнася до изчисляването на дъмпинга и заключенията за дъмпинга като цяло, включително довода относно използваната методология за изчисляване в първоначалното разследване, а това можело да има значителни последици за правното им положение.

—

Според жалбоподателите ответникът е нарушил член 19, параграф 2 и член 20, параграф 2 от Регламент 2016/1036, правото на защита на жалбоподателите и принципа на правна сигурност, тъй като не представил на жалбоподателите разбираемо обобщение на доказателствата, събрани в хода на разследването, или съображенията, въз основа на които възнамерявал да промени антидъмпинговия марж на жалбоподателите. Те твърдят, че ответникът е нарушил правото им на защита и принципа на правна сигурност, тъй като е отказал да им предостави изчислението си на дъмпинговия марж.“

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 164

Издание на български език	Информация и известия	Година 62 13 май 2019 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2019/C 164/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	Поправки
2019/C 164/66	Поправка на известието в Официален вестник по дело T-45/19 ( ОВ C 122, 1.4.2019 г. )	62