1.

Целта на настоящия стандарт е да се определи база за представяне на финансовите отчети на предприятието с общо предназначение, за да се осигури тяхната сравнимост както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така и с тези на други предприятия. За да се постигне тази цел, в настоящия стандарт се определят общите положения за представяне на финансовите отчети и се предоставят указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети. Признаването, оценката и оповестяването на специфични операции и събития е разгледано в други МСС и в разясненията.

2.

Настоящият стандарт трябва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с общо предназначение, изготвени и представени в съответствие с Международните стандарти за финансовo отчитане (МСФО).

3.

Финансови отчети с общо предназначение са тези, чиято цел е да се отговори на нуждите на потребители, които не са в положение да изискват отчети, направени с цел да се отговори на техни специфични информационни изисквания. Финансовите отчети с общо предназначение включват тези отчети, които са представени отделно или са включени в други публични документи, като годишен отчет или проспекти. Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 13—41 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се отнася с еднаква сила за всички стопански единици, независимо дали те трябва да изготвят консолидирани или индивидуални финансови отчети в съответствие с МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети.

4.

[Заличен]

5.

В настоящия стандарт се използва терминология, която е подходяща за предприятия, имащи за цел печалба, включително предприятия със стопанска цел в обществения сектор. Предприятията с нестопанска цел в частния сектор, правителствените учреждения и други предприятия от обществения сектор, които искат да прилагат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за единични статии от финансовите отчети, както и за самите отчети.

6.

По аналогичен начин предприятията, които нямат собствен капитал, както е определено в МСС 32 Финансови инструменти: представяне (напр. някои взаимни фондове) и предприятията, чийто дялов капитал не е собствен капитал (напр. някои кооперации) може да се нуждаят от приспособяване на представянето във финансовите отчети на участието на членовете или притежателите на единични дялови участия.

7.

Финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети с общо предназначение е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от потребители при вземането на икономически решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се предоставя информация за предприятието относно:

Тази информация заедно с информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети помага на потребителите да предвиждат бъдещите парични потоци на предприятието и по-специално тяхното разположение във времето и тяхната сигурност.

8.

Пълният комплект на финансовите отчети включва следните компоненти:

9.

Много предприятия представят освен финансовите си отчети и финансов преглед от ръководството, в който се описват и обясняват основните характеристики на финансовите резултати от дейността и финансовото състояние на предприятието и основните източници на несигурност, пред които то се изправя. Такива отчети може да включват и преглед на:

10.

Много предприятия представят извън финансовите си отчети допълнителна информация, като доклади по въпроси за околната среда и отчети за допълнителна полезна информация особено в отраслите, където факторите на околната среда са значими и когато служителите се считат за важна група потребители. Докладите и отчетите, представяни извън финансовите отчети, не попадат в обхвата на МСФО.

11.

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Практическа неприложимост — дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всички разумни усилия за това.

Международни стандарти за финансовo отчитане (МСФО) — стандартите и разясненията, приети от Съвета за Международни счетоводни стандарти (СМСС). Те се състоят от:

Съществен — пропуските и неточното представяне на позиции са съществени, ако те биха могли поотделно или заедно да повлияят на икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера или естеството на пропуска или грешката, преценени в светлината на заобикалящите обстоятелства. Размерът или естеството на статията или комбинация от двете може да бъде определящият фактор.

Пояснителни приложения — съдържат информация в допълнение към тази, представена в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци. В пояснителните приложения се предоставя текстово описание или дезагрегиране на статиите, посочени в тези отчети, и информация за позициите, които не отговарят на условията за признаване в тези отчети.

12.

Преценката дали даден пропуск или неточно представяне може да повлияе на икономическите решения на потребителите и следователно дали те са съществени, изисква да се вземат предвид характеристиките на тези потребители. В общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети се посочва в параграф 25, че „се приема, че потребителите имат приемливи познания за бизнеса, стопанските дейности и счетоводното отчитане, както и желанието да проучат информацията с необходимата прилежност.“ Следователно при оценката трябва да се вземе предвид как може основателно да се очаква потребителите с такива характеристики да бъдат повлияни при вземането на икономически решения.

13.

Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, установени в Общите положения. Предполага се, че прилагането на МСФО, когато е необходимо с допълнителни оповестявания, ще доведе до финансови отчети, които постигат честно представяне.

14.

Предприятието, чиито финансови отчети са изготвени в съответствие с МСФО, трябва изрично и безрезервно да оповести този факт в пояснителните приложения. Финансовите отчети не се определят като съответстващи на МСФО, освен ако не отговарят на всички изисквания на МСФО.

15.

На практика при всички обстоятелства честно представяне се постига чрез спазване на приложимите МСФО. Честното представяне изисква от предприятието също да:

16.

Неправилните счетоводни третирания не се коригират нито чрез оповестяване на възприетите счетоводни политики, нито чрез пояснителни приложения или обяснителен материал.

17.

В изключително редки случаи, когато ръководството прецени, че спазването на изискванията на даден стандарт или разяснение ще бъде толкова подвеждащо, че ще противоречи на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения, предприятието се отклонява от тези изисквания по начина, посочен в параграф 18, ако съответната нормативна уредба изисква или по друг начин не забранява такова отклонение.

18.

Когато предприятие се отклони от изискването на стандарт или разяснение в съответствие с параграф 17, то е длъжно да оповести:

19.

Когато дадено предприятие се е отклонило от изискване на стандарт или на разяснение в предходен период и това отклонение влияе на сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, предприятието прави оповестявания съгласно параграф 18, букви в) и г).

20.

Параграф 19 се прилага, например когато предприятие се е отклонило в предходен период от изискването на стандарт или разяснение за оценката на активите или пасивите и това отклонение засяга оценката на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период.

21.

В изключително редки случаи, когато ръководството стигне до заключение, че прилагането на определено изискване на стандарт или разяснение може да бъде толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, установена в Общите положения, но съответната нормативна уредба забранява отклонение от изискването, предприятието трябва да намали до максималната възможна степен възприеманите подвеждащи аспекти на спазването на изискването, като оповести:

22.

За целите на параграфи 17—21 дадена информация би била в противоречие с целите на финансовите отчети, когато тя не представя достоверно операциите, други събития и условия, които тя или претендира да представя, или може основателно да се очаква да представя, и следователно тя вероятно би повлияла на икономическите решения на потребителите на финансовите отчети. Когато се преценява дали спазването на специфично изискване на стандарт или разяснение би било толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, заложена в Общите положения, ръководството трябва да анализира:

23.

При изготвяне на финансовите отчети ръководството трябва да направи оценка на способността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие. Предприятието изготвя финансови отчети на база действащо предприятие, освен ако ръководството или възнамерява да ликвидира предприятието, или няма друга реалистична алтернатива, освен да направи това. Когато ръководството е наясно, правейки оценката си, за съществена несигурност, свързана със събития или условия, която може да хвърли значителни съмнения относно способността на предприятието да продължи да бъде действащо предприятие, то следва да оповести тази несигурност. Когато финансовите отчети не са изготвени на база действащо предприятие, този факт трябва да бъде оповестен заедно с базата, на която са изготвени финансовите отчети, и причината, поради която на предприятието не се гледа като на действащо предприятие.

24.

При оценката дали предположението за действащо предприятие е уместно ръководството взема предвид цялата налична информация за бъдещето, за най-малко, но без да се ограничава до дванадесет месеца от датата на баланса. Задълбочеността на анализа зависи от фактите и в двата случая. Когато в миналото дейността на предприятието е била печеливша и то има непосредствен достъп до финансови ресурси, заключението, че счетоводното отчитане на база действащо предприятие е подходящо може да се постигне без детайлен анализ. В други случаи ръководството трябва да разгледа редица фактори, свързани с текущата и очакваната рентабилност, погасителните планове на дълга и потенциалните източници на подмяна на финансирането, преди да може удовлетворително да реши, че базата на действащото предприятие е уместна.

25.

Предприятието трябва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването.

26.

Когато се използва принципът на начисляването, статиите се признават като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементи на финансовите отчети), когато те отговарят на определенията и критериите за признаване на тези елементи в Общите положения.

27.

Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети трябва да се запазят и през следващите периоди, освен ако:

28.

Значително придобиване или освобождаване или преглед на представянето на финансовите отчети може да наложат финансовите отчети да бъдат представени по различен начин. Предприятието трябва да промени представянето на финансовите си отчети само в случай че промененото представяне предоставя информация, която е надеждна и по-значима за потребителите на финансовите отчети и е вероятно преработената структура да продължи да се прилага, така че сравнимостта да не е накърнена. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието прекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграфи 38 и 39.

29.

Всяка съществена група от сходни статии трябва да се представи отделно във финансовите отчети. Статиите с несходен характер или функция трябва да се представят отделно, освен ако са несъществени.

30.

Финансовите отчети са резултат от обработката на голям брой операции или събития, които са обобщени в групи в зависимост от техния характер или функция. Последният етап в процеса на обобщаване и класифициране е представянето на съкратена и класифицирана информация, която формира единични статии в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци или в пояснителните приложения към тях. Единична статия, която самостоятелно не е съществена, се обобщава с други и се представя или във финансовите отчети, или в пояснителните приложения. Една статия, която не е достатъчно съществена, за да има основание за самостоятелно представяне във финансовите отчети, може обаче да бъде достатъчно съществена, за да бъде представена отделно в пояснителните приложения към тях.

31.

Прилагането на принципа на същественост означава, че не е необходимо да се прилага конкретно изискване за оповестяване в стандарт или разяснение, ако информацията не е съществена

32.

Активите и пасивите не трябва да се компенсират, освен когато такова компенсиране се изисква или е разрешено от друг стандарт или разяснение.

33.

От особена важност е активите и пасивите, както и приходите и разходите да бъдат отчитани поотделно. Компенсирането в отчета за доходите или в баланса, освен когато то не отразява същността на операцията или събитието, отнема възможността на потребителите да разберат операциите, други събития или условия, които са настъпили, и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активи, нетно от корективи, например обезценка поради негодност на материални запаси и на съмнителни вземания, не се счита за компенсиране.

34.

В МСС 18 Приходи се определя терминът „приход“ и се изисква той да се оценява по справедливата стойност на полученото възмездяване или на вземането, като се вземе предвид размерът на търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята ежедневна дейност предприятието осъществява и други операции, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива операции се представят, когато представянето им отразява същността на операцията или събитието чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например:

35.

Освен това печалбата или загубата, възникваща от група подобни операции, се отчита нетно, например печалба или загуба от операции с чужда валута или печалба или загуба от финансови инструменти, държани за търгуване. Такава печалба или загуба обаче се отчита отделно, ако е съществена.

36.

Сравнителната информация по отношение на предходния период трябва да бъде оповестена по отношение на всички суми, отчетени във финансовите отчети, освен ако друг стандарт или разяснение допуска или изисква друго. Сравнителната информация трябва да бъде включена в текстови и описателен вид, когато това е уместно и необходимо за по-доброто разбиране на финансовите отчети за текущия период.

37.

В някои случаи текстовата описателна информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния(те) период(и), продължава да бъде актуална и за текущия период. Например подробностите по съдебен спор, изходът от който е несигурен към последната дата на баланса и все още не е решен, се оповестяват и в текущия период. Потребителите на финансовите отчети биха имали полза от информацията, че към датата на баланса съществува такава несигурност, както и за предприетите през периода стъпки за нейното разрешаване.

38.

Когато представянето или класифицирането на статии във финансовите отчети е претърпяло промени, сравнителната информация също се прекласифицира, освен в случаите, когато това е практически невъзможно да се направи. Когато сравнителните суми се прекласифицират, предприятието трябва да оповести:

39.

Когато прекласифицирането на сравнителна информация е практически невъзможно, предприятието следва да оповести:

40.

Повишаването на съпоставимостта на информацията между периодите подпомага потребителите при вземане на икономически решения, като позволява да се оценяват тенденциите във финансовата информация с цел прогнозиране на бъдещото развитие. При някои обстоятелства обаче е практически невъзможно да се прекласифицира сравнителната информация за конкретен предходен период, за да се постигне съпоставимост с текущия период. Например в предходния период данните може да не са били събирани по начин, който позволява прекласифициране, и може да не е практично да се пресъздава информацията.

41.

МСС 8 разглежда корекциите на сравнителната информация, изисквани, когато дадено предприятие промени счетоводната си политика или коригира грешка.

42.

Настоящият стандарт изисква определени оповестявания в баланса, отчета за доходите и отчета за промените в собствения капитал, както и оповестяване на други статии във финансовите отчети или в пояснителните приложения към тях. МСС 7 Отчети за паричните потоци определя изискванията за представяне на отчета за паричните потоци.

43.

В настоящия стандарт терминът „оповестяване“ се използва в широкия смисъл на думата, обхващащ както статиите, които се представят в баланса, отчета за доходите и отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци, така и тези, които се представят в пояснителните приложения към тях. Оповестявания се изискват също и от други МСС и разяснения. Освен в случаите, когато настоящият или друг стандарт или разяснение изисква противоположното, такива оповестявания се правят или в баланса, отчета за доходите и отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци, или в пояснителните приложения.

44.

Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от останалата информация в същия публикуван документ.

45.

МСФО се прилагат само за финансовите отчети, но не и за останалата информация, представена в годишния отчет или друг документ. Поради това е много важно потребителите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСФО, от останалата информация, която може да бъде полезна за тях, но не е обект на стандартите.

46.

Всеки компонент на финансовите отчети трябва да бъде ясно идентифициран. В допълнение следната информация трябва да бъде ясно показана и повторена, когато е необходимо за по-доброто разбиране на представената информация:

47.

Изискванията на параграф 46 обикновено се постигат чрез въвеждане на заглавия на страниците и съкратени заглавия на колоните на всяка страница на финансовите отчети. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например когато предприятието представя финансовите отчети в електронен вид, невинаги се използват отделни страници; след това горепосочените статии се представят достатъчно често, за да се осигури правилно разбиране на информацията, включена във финансовите отчети.

48.

Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута. Това е приемливо, когато степента на закръгляване при представянето е оповестена и съответно не се губи значима информация.

49.

Финансовите отчети трябва да бъдат представяни най-малко веднъж годишно. Когато датата на баланса на предприятието се промени и годишните счетоводни отчети са представени за период, по-дълъг или по-кратък от една година, предприятието трябва да оповести следната информация като допълнение към отчетния период, за който се отнасят финансовите отчети:

50.

Обикновено финансовите отчети се изготвят последователно за едногодишен период. Поради практически причини обаче някои предприятия предпочитат да се отчитат например за период от 52 седмици. Настоящият стандарт не изключва такава практика, тъй като при нея не е вероятно финансовите отчети да се различават съществено от тези, които биха били изготвени за период от една година.

51.

Предприятията представят текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделно класифицирани в баланса в съответствие с параграфи 57—67, освен когато при представяне на база ликвидност се предоставя информация, която е надеждна и по-значима. Когато се прилага това изключение, всички активи и пасиви се представят най-общо по степента на тяхната ликвидност.

52.

Независимо от избрания метод на представяне предприятието трябва да оповести сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца, за всеки актив или пасив, който комбинира суми, които се очаква да бъдат възстановени или уредени: а) в рамките на не повече от дванадесет месеца след датата на баланса; и б) повече от дванадесет месеца след датата на баланса.

53.

Когато предприятие доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим работен цикъл, отделното класифициране в баланса на текущи и нетекущи активи и пасиви осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които циркулират за продължителен период като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. По този начин се разграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл, и задълженията, дължими за уреждане през същия период.

54.

За някои предприятия, като финансовите институции, представянето на активите и пасивите във възходящ или низходящ ред по степен на ликвидност предоставя информация, която е надеждна и по-значима, отколкото представянето на база текущи/нетекущи, тъй като те не доставят стоки или услуги в рамките на ясно определим оперативен цикъл.

55.

При прилагането на параграф 51 предприятието може да представя някои от своите активи и пасиви, като използва класификацията текущи/нетекущи, а други по реда на ликвидността им, когато това предоставя надеждна и по-значима информация. Потребността от смесена база на представяне може да възникне, когато предприятието има разнообразни дейности.

56.

Информацията за очакваните дати на реализация на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на датите на падежа на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговски и други вземания, а финансовите пасиви включват търговски и други задължения. Информацията за очакваната дата на възстановяване или уреждане на непарични активи и пасиви като материални запаси и провизии също е полезна, независимо дали активите и пасивите са класифицирани като текущи или нетекущи. Например предприятието следва да оповести размера на материалните запаси, които се очаква да бъдат възстановени за период повече от дванадесет месеца от датата на баланса.

57.

Един актив може да бъде класифициран като текущ, когато отговаря на който и да е от следните критерии:

Всички други активи следва да се класифицират като нетекущи.

58.

В настоящия стандарт се използва терминът „нетекущ“, в който се включват материалните, нематериалните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

59.

Оперативният цикъл на предприятието е времето между придобиването на материалите, които влизат в процеса на обработка, и тяхното реализиране в пари или парични еквиваленти. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца. Текущите активи включват активи (като материални запаси и търговски вземания), които се продават, употребяват и реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието дори когато не се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца от датата на баланса. Текущите активи включват също активи, държани предимно с цел търгуване (финансовите активи в тази категория се класифицират като държани за търговия в съответствие с МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване) и текущата част на нетекущите финансови активи.

60.

Един пасив трябва да се определя като текущ, когато отговаря на който и да е от следните критерии:

Всички други пасиви трябва да се класифицират като нетекущи пасиви.

61.

Някои текущи задължения, като търговски задължения и начисления към служители и за други оперативни разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния цикъл на дейността. Такива оперативни статии се класифицират като текущи пасиви дори ако следва да бъдат уредени в срок по-дълъг от 12 месеца от датата на баланса. За класификацията на активите и пасивите на предприятието следва да се прилага един и същ оперативен цикъл на предприятието. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца.

62.

Други текущи задължения не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но следва да се уредят в срок от 12 месеца от датата на баланса или се държат предимно с цел търгуване. Например финансови пасиви, класифицирани като държани за търгуване съгласно МСС 39, банков овърдрафт и краткосрочната част на нетекущите финансови пасиви, дължими дивиденти, данъци върху дохода и други нетърговски задължения. Финансовите пасиви, които осигуряват финансирането на оборотния капитал на дългосрочна база (т.е. не са част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието) и които не следва да бъдат уредени в срок 12 месеца от датата на баланса, са нетекущи задължения и са обект на параграфи 65 и 66.

63.

Предприятието класифицира своите финансови пасиви като текущи, когато те следва да се уредят в рамките на дванадесет месеца от датата на баланса, дори ако:

64.

Ако предприятието очаква и има право на преценка да рефинансира или да прехвърли напред задължение за най-малко дванадесет месеца след датата на баланса по съществуваща кредитна линия, то следва да класифицира задължението като нетекущо дори ако в противен случай то би било дължимо в по-кратък срок. Когато обаче рефинансирането или прехвърлянето в бъдеще на задължението не е по преценка на ръководството (например няма споразумение за рефинансиране), потенциалът за рефинансиране не се взема предвид и задължението се класифицира като текущо.

65.

Когато предприятие наруши поето условие по дългосрочно споразумение на или преди датата на баланса, в резултат на което задължението стане изискуемо, задължението се класифицира като текущо дори ако кредиторът се е съгласил след датата на баланса и преди одобряването на финансовите отчети за публикуване да не изисква плащането като последица от нарушението. Задължението се класифицира като текущо, защото към датата на баланса предприятието няма безусловно право да разсрочи уреждането му за период най-малко дванадесет месеца от датата на баланса.

66.

Пасивът обаче се класифицира като нетекущ, ако кредиторът се е съгласил към датата на баланса да предостави гратисен период, приключващ най-малко дванадесет месеца след датата на баланса, в рамките на който предприятието може да изправи нарушението, и през който кредиторът не може да изиска незабавно погасяване.

67.

По отношение на кредити, класифицирани като нетекущи, ако между датата на баланса и датата на одобряване на финансовите отчети за публикуване настъпят следните събития, тези събития отговарят на условията за оповестяване като некоригиращи събития в съответствие с МСС 10 Събития след датата на баланса:

68.

Като минимум в баланса трябва да се съдържат статиите, които представят следните суми, до степента, до която те не са представени в съответствие с параграф 68А:

68А.

Балансът трябва да включва също статии, които представят следните суми:

69.

Допълнителни статии, групи и междинни сборове се представят в баланса, когато такова представяне е важно за разбирането на финансовото състояние на предприятието.

70.

Когато предприятието представя текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделни класификации в баланса, то не трябва да класифицира отсрочените данъчни активи (пасиви) като текущи активи (пасиви).

71.

Настоящият стандарт не посочва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 68 предоставя само списък на статиите, които се различават по характер и функция до такава степен, че е уместно да бъдат представени отделно в баланса. Освен това:

72.

Преценката дали допълнителните статии следва да се представят отделно се базира на оценката на:

73.

Използването на различни оценки за различни класове активи подсказва, че те се различават по характер или функция и следователно те трябва да се представят като отделни статии. Например определени класове имоти, машини и съоръжения могат да бъдат отчетени по цена на придобиване или преоценена стойност в съответствие с изискванията на МСС 16 Имоти, машини и съоръжения.

74.

Предприятието следва да оповести или в баланса, или в пояснителните приложения към него допълнителни субкласификации на представените балансови статии, класифицирани по подходящ за дейността на предприятието начин.

75.

Детайлите, описани в допълнителната класификация, зависят от изискванията на МСФО и от размера, характера и функциите на включените статии. Факторите, описани в параграф 72, също се използват при определянето на базата за допълнителна класификация. Оповестяванията варират за всяка статия, например:

76.

Предприятието трябва да оповести следната информация или в баланса, или в пояснителните приложения към него:

77.

Предприятие без дялов капитал, като например събирателно дружество или тръст, следва да оповести информация, която е еквивалентна на изискваната в параграф 76, буква а), като покаже движението за периода на всяка категория капиталови дялове, както и правата, преференциите и ограниченията за всяка от тези категории.

78.

Всички приходни и разходни статии, признати за периода, следва да се включат в печалба или загуба, освен ако стандарт или разяснение изискват друго.

79.

Обикновено всички приходни и разходни статии, признати за периода, се включват в печалба или загуба. Това включва ефектите от промените в счетоводните приблизителни оценки. Може обаче да съществуват обстоятелства, когато конкретни статии може да бъдат изключени от печалба или загуба за текущия период. МСС 8 определя две такива обстоятелства: корекция на грешки и ефект от промени в счетоводната политика.

80.

Други стандарти разглеждат статиите, които може да отговарят на определенията за приходи и разходи в Общите положения, но обикновено се изключват от печалбата или загубата. Примерите включват преоценъчни резерви (вж. МСС 16), конкретни положителни и отрицателни разлики при превалутиране на чуждестранна дейност (вж. МСС 21) и печалби и загуби от преоценка на налични за продажба финансови активи (вж. МСС 39)

81.

Като минимум отчетът за доходите трябва да включва статиите, които представляват следните суми:

82.

Следните позиции трябва да се оповестят в отчета за доходите като разпределения на печалбата или загубата за периода:

83.

В отчета за доходите следва да се представят допълнителни статии, заглавия на групи и междинни сборове, когато такова представяне е уместно за разбирането на финансовите резултати на предприятието.

84.

Тъй като ефектите от различните дейности, операции и събития в предприятието се различават по честота, потенциал за печалба или загуба и предсказуемост, оповестяването на елементите на дейността улеснява разбирането на резултатите от тази дейност и разработването на прогнози на бъдещите резултати. В отчета за доходите се представят допълнителни статии, използват се описания и се правят промени в поредността на статиите, когато това е необходимо, за да се обяснят елементите на дейността. Факторите, които трябва да се вземат предвид, включват същественост, характер и функция на различните компоненти на приходите и разходите. Например една финансова институция може да измени горните описания, за да предостави информация, която е важна за дейността на финансовите институции. Приходите и разходите не се компенсират, докато не се постигнат критериите, посочени в параграф 32.

85.

Предприятието не може да представя каквито и да е приходни и разходни статии като извънредни позиции нито в отчета за доходите, нито в пояснителните приложения.

86.

Когато приходните или разходните позиции са съществени, техният характер и суми се оповестяват отделно.

87.

Обстоятелствата, които могат да породят необходимост от отделно оповестяване на приходните и разходните позиции, включват:

88.

Предприятието следва да представи анализ на разходите, използвайки класификация, която се основава или на естеството на разходите, или на тяхната функция в рамките на предприятието, което от двете предоставя надеждна и по-значима информация.

89.

Предприятията се насърчават да представят анализа по параграф 88 в отчета за доходите.

90.

Разходните статии се класифицират допълнително, с цел да се посочи обхватът на компонентите на финансовите резултати от дейността, които може да се различават по отношение на честота, потенциал за печалба или загуба и предвидимост. Тази информация се предоставя по един от възможните два начина.

91.

Първият анализ на разходите е по метода същност на разходите. Разходите се обобщават в отчета за доходите според същността им (например амортизации, разходи за материали, транспортни разходи, разходи за персонала, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Пример за класификация съгласно метода същност на разходите:

92.

Вторият начин на анализ е познат като метод на разходи по функционално предназначение или „себестойност на продажбите“ и при него разходите се групират според тяхната функция като част от себестойността на продажбите, разходите за продажба или административната дейност. Като минимум предприятието оповестява себестойността на продажбите си по този метод отделно от другите разходи. Този метод осигурява по-значима информация на потребителите, отколкото класифицирането по същност на разходите, но преразпределянето на разходите по функции може да изисква произволни разпределения и предполага значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е даден по-долу:

93.

Предприятията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, следва да оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително амортизационните разходи и разходите за персонала.

94.

Изборът между метода на функционално предназначение на разходите и метода същност на разходите зависи както от историческите и отрасловите фактори, така и от характера на предприятието. И двата метода осигуряват индикация за онези разходи, за които се очаква да варират пряко или косвено спрямо равнището на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, настоящият стандарт изисква ръководството да избере начина, който ще осигури най-значимо и надеждно представяне. Все пак тъй като информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, когато се използва класификацията по функционално предназначение на разходите, се изисква допълнителното оповестяване. В параграф 93 терминът „разходи за персонала“ има същото значение, както в МСС 19 Доходи на наети лица.

95.

Предприятието следва да оповести или в отчета за доходите, или в отчета за промените в собствения капитал, или в пояснителните приложения сумата на дивидентите, признати като разпределения към притежателите на акционерен капитал за периода и съответната сума на акция.

96.

Предприятието представя отчет за промените в собствения капитал, в който се показва:

Отчетът за промените в собствения капитал, който съдържа само тези статии, се нарича отчет за признатите приходи и разходи.

97.

Освен това предприятието следва да представи или в отчета за измененията в собствения капитал, или в пояснителните приложения към него:

98.

Измененията в собствения капитал на предприятието между датите на два баланса отразяват увеличението или намалението в неговите нетни активи през периода. Освен промените в резултат от операции със собствениците, действащи в качеството си на притежатели на собствения капитал (като увеличения на капитала, обратно придобиване на собствени капиталови инструменти на предприятието и плащане на дивиденти), цялостното изменение в собствения капитал през периода представя общата сума на приходите и разходите, включително печалби или загуби, генерирани от дейността на предприятието през този период (независимо дали тези приходни или разходни позиции са признати като печалба или загуба или директно като промени в собствения капитал).

99.

Настоящият стандарт изисква всички приходни и разходни статии, признати през периода, да бъдат включени в определянето на печалбата или загубата, освен ако друг МСС или разяснение изисква друго третиране. Други МСС изискват някои печалби и загуби (като увеличение или намаление от преоценка и определени разлики от валутни операции, печалби и загуби от преоценка на налични за продажба финансови активи и съответните суми на текущи данъци и отсрочени данъци) да се признават директно като изменения на собствения капитал. Тъй като при оценката на измененията във финансовото състояние на предприятието между две дати на баланса е важно да се вземат предвид всички приходи и разходи, настоящият стандарт изисква представянето на отчет за измененията в собствения капитал, който да отразява общата сума на приходите и разходите на предприятието, включително на онези, които се признават директно в собствения капитал.

100.

МСС 8 изисква корекции със задна дата за отразяване на промени в счетоводната политика до степента, до която е практически уместно, освен когато преходните разпоредби на друг МСС или разяснение изискват друго. МСС 8 изисква също преработването за отразяване на грешки да се прави с обратна сила, доколкото е практически уместно. Корекциите със задна дата и преработването с обратна сила се правят в салдото на неразпределената печалба, освен когато МСС или разяснение изискват ретроспективна корекция на друг компонент на собствения капитал. Параграф 96, буква г) изисква оповестяване в отчета за промените в собствения капитал на общия размер на корекциите във всеки компонент на собствения капитал, явяващ се поотделно в резултат от промени в счетоводната политика и от корекции на грешки. Тези корекции се оповестяват за всеки предходен период и начало на период.

101.

Изискванията по параграфи 96 и 97 могат да се спазят по няколко начина. Един пример е колонният формат, при който се осъществява равнение на началните и крайните салда за всеки елемент от собствения капитал. Алтернативна възможност е да се представят само статиите, посочени в параграф 96, в отчета за измененията на собствения капитал. При този подход статиите, описани в параграф 97, се представят в пояснителните приложения.

102.

Информацията за паричните потоци предоставя на потребителите база за оценка на способността на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти, както и на потребностите на предприятието да оползотвори тези парични потоци. МСС 7 определя изисквания за представянето на паричните потоци и свързаните с тях оповестявания.

103.

Пояснителните приложения към финансовите отчети трябва да:

104.

Пояснителните приложения към финансовите отчети, доколкото е практически уместно, трябва да бъдат представени по систематичен начин. За всяка позиция в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци трябва да има препратка към съответната информация, представена в пояснителните приложения.

105.

Пояснителните приложения обикновено се представят в следния ред, който допринася за по-доброто разбиране на финансовите отчети и сравняването им с отчетите на други предприятия:

106.

В някои случаи може да бъде необходимо или желателно редът на представяне на специфични статии да бъде променен в пояснителните приложения. Например информацията за промени в справедливата стойност, признати като печалба или загуба, може да се комбинира с информацията за падежите на финансови инструменти, въпреки че първите се отнасят до отчета за доходите, а вторите се отнасят до баланса. Независимо от това остава изискването за систематична структура на пояснителните приложения, доколкото това е практически възможно.

107.

Пояснителните приложения, предоставящи информация за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, може да се представят като отделен елемент на финансовите отчети.

108.

Предприятието следва да оповести в обобщението на значителните счетоводни политики следното:

109.

За потребителите е важно да бъдат информирани за използваната(ите) във финансовите отчети база(и) за оценяване (напр. историческа цена, текуща стойност, нетна реализируема стойност, справедлива стойност или възстановима стойност), тъй като базата, на която се изготвят финансовите отчети, оказва значително влияние върху техния анализ. Когато във финансовите отчети се използва повече от една оценъчна база, например когато определени групи активи се преоценяват, е достатъчно да се даде индикация за отделните категории активи и пасиви, към които е приложена всяка база за оценяване.

110.

При вземането на решение дали да се оповести конкретна счетоводна политика ръководството преценява дали оповестяването ще подпомогне потребителите в разбирането на начина, по който операциите, други събития и условия са отразени в отчетените резултати от дейността и финансовото състояние. Оповестяването на конкретни счетоводни политики е особено полезно за потребителите, когато тези политики са избрани от алтернативите, позволени в стандартите и разясненията. Пример за това е оповестяване дали дадено предприятие признава своето участие в съвместно контролирано предприятие, като използва пропорционална консолидация или метода на собствения капитал (вж. МСС 31 Дялове в съвместни предприятия). Някои стандарти имат специфично изискване за оповестяване на конкретни счетоводни политики, включително избора, направен от ръководството между различните разрешени политики. Например МСС 16 изисква оповестяване на базите за оценка, използвани за категориите имоти, машини и съоръжения. МСС 32 Разходи за заеми изисква оповестяване дали разходите за заеми са признати непосредствено като разход, или са капитализирани като част от стойността на отговарящите на условията активи.

111.

Всяко предприятие преценява самостоятелно същността на своите операции и политиките, които потребителят би очаквал да бъдат оповестени за този тип предприятие. Например от всички предприятия от частния сектор би се очаквало да оповестяват счетоводната политика за данъците върху дохода, включително отсрочените данъци и данъчните активи. Когато предприятието има съществени чуждестранни дейности или операции в чужда валута, се очаква то да оповести счетоводните политики за признаване на печалбата или загубата от сделки с чужда валута и хеджирането на тази печалба или загуба. При бизнес комбинации се оповестява политиката, използвана за определяне на репутацията и малцинственото участие.

112.

Една счетоводна политика може да бъде от съществено значение поради характера на дейността на предприятието, дори когато сумите, представени за текущия и предходните периоди, не са съществени. Освен това е подходящо да се оповести и счетоводната политика, която не е покрита от съществуващите МСФО, но е избрана и прилагана в съответствие с МСС 8.

113.

Предприятието следва да оповести в обобщението на значителните счетоводни политики или в други пояснителни приложения преценките, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки (вж. параграф 116), които ръководството е направило в процеса на прилагане на счетоводните политики на предприятието, които имат най-значителен ефект върху признатите във финансовите отчети суми.

114.

В процеса на прилагане на счетоводните политики на предприятието ръководството прави различни преценки, отделно от тези, свързани с приблизителните оценки, които могат значително да повлияят на сумите, признати във финансовите отчети. Например ръководството прави преценки при определянето на следното:

115.

Някои от оповестяванията, давани в съответствие с параграф 113, се изискват и от други стандарти. Например МСС 27 изисква предприятието да оповести причините, поради които участието в собствеността на предприятието не представлява контрол по отношение на предприятието, в което е инвестирано и което не е дъщерно, макар повече от половината му гласове или потенциални гласове да са притежавани директно или индиректно чрез дъщерни предприятия. МСС 40 изисква оповестяване на критериите, разработени от предприятието за разграничаване на инвестиционни имоти от имоти, използвани за собствени цели, и от имоти, държани за продажба в нормалния ход на дейността, когато класификацията на имотите е затруднена.

116.

Предприятието следва да оповести в пояснителните приложения информация за ключовите предположения относно бъдещето и други ключови източници на несигурност относно приблизителните оценки към датата на баланса, за които има сериозен риск да доведат до съществени корекции в балансовите суми на активите и пасивите в рамките на следващата финансова година. По отношение на тези активи и пасиви пояснителните приложения трябва да съдържат подробности за:

117.

Определянето на балансовите суми на някои активи и пасиви изисква приблизителна оценка на ефектите от несигурни бъдещи събития върху тези активи и пасиви към датата на баланса. Например при отсъствие на наскоро наблюдавани пазарни цени, използвани за оценка на следните активи и пасиви, са необходими приблизителни оценки, ориентирани към бъдещето, за измерване на възстановимата сума на групи имоти, машини и съоръжения, ефектът от технологично остаряване върху материалните запаси, провизии — предмет на бъдещ изход от съдебен спор в ход, и дългосрочни задължения към наети лица, като пенсионни задължения. Тези приблизителни оценки са свързани с предположения за такива позиции, като корекция за риск на паричните потоци или използван процент на дисконтиране, бъдещи промени в заплатите и бъдещи промени на цените, засягащи други разходи.

118.

Ключовите предположения и други ключови източници на несигурност, оповестени в съответствие с параграф 116, се отнасят към приблизителните оценки, които изискват най-трудните, субективни и комплексни преценки на ръководството. Колкото повече се увеличава броят на променливите и предположенията, засягащи възможно бъдещо разрешаване на несигурността, толкова по-субективни и комплексни стават тези преценки и потенциалът за последваща съществена корекция на балансовите суми на активите и пасивите обикновено се увеличава съответно.

119.

Оповестяванията по параграф 116 не са задължителни за активи и пасиви със значителен риск техните балансови суми да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, ако към датата на баланса те са оценени по справедлива стойност въз основа на наскоро наблюдавани пазарни цени (техните справедливи стойности може да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, но тези промени няма да са породени от предположения или други източници на несигурност на оценките към датата на баланса).

120.

Оповестяванията по параграф 116 се представят по начин, който помага на потребителите на финансовите отчети да разберат преценките, направени от ръководството относно бъдещето и относно други ключови източници на несигурност на оценките. Характерът и степента на предоставената информация варират според характера на предположенията и други обстоятелства. Примери за типове правени оповестявания са:

121.

Не е необходимо да се оповестява бюджетна информация или прогнози при оповестяванията, правени съгласно параграф 116.

122.

Когато е практически невъзможно да се оповести степента на възможните ефекти на дадено ключово предположение или друг ключов източник на несигурност на приблизителните оценки към датата на баланса, предприятието оповестява, че е възможно, въз основа на съществуващите данни, последици през следващата финансова година, различни от предположенията, да изискват съществена корекция на балансовата сума на засегнатия актив или пасив. Във всички случаи предприятието оповестява характера и балансовата сума на конкретния актив или пасив (или група активи или пасиви), засегнати от предположението.

123.

Оповестяването по параграф 113 на конкретни преценки, направени от ръководството в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието, не се отнася до оповестяванията на ключови източници на несигурност на оценките по параграф 116.

124.

Оповестяването на някои ключови предположения, които в противен случай биха били изисквани в съответствие с параграф 116, се изисква от други стандарти. Например МСС 37 изисква оповестяване при определени обстоятелства на основни предположения, отнасящи се до бъдещи събития, засягащи групи провизии. МСС 7 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при оценката на справедливата стойност на финансови активи и финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност. МСС 16 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при оценката на справедливите стойности на преоценени позиции на имоти, машини и съоръжения.

124А.

Предприятието следва да оповестява информация, която дава възможност на потребителите на финансовите отчети да оценят неговите цели, политики и процеси за управление на капитала.

124Б.

За да спази изискванията на параграф 124А, предприятието оповестява следното:

Предприятието базира такива оповестявания на информацията, предоставяна вътрешно на ключовия управленски персонал.

124В.

Предприятието може да управлява капитала по редица начини и да бъде предмет на различни изисквания за капитала. Например даден конгломерат може да включва предприятия, които извършват застрахователна и банкова дейност, и тези предприятия може да функционират в различни юрисдикции. Когато обобщеното оповестяване на изискванията по отношение на капитала и начина на неговото управление не би предоставило полезна информация или би изкривило разбирането на капиталовите ресурси на предприятието от потребителя на финансовите отчети, предприятието следва да оповести отделно информацията за всяко капиталово изискване, което се прилага към него.

125.

Предприятието следва да оповести в пояснителните приложения:

126.

Предприятието следва да оповести следната информация, ако тя не е оповестена никъде другаде в публикуваната с финансовите отчети информация:

127.

Предприятието трябва да прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то следва да оповести този факт.

127А.

Предприятието прилага изменението на параграф 96 за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. Ако предприятието прилага измененията в МСС 19 Доходи на наети лица — актюерски печалби и загуби, групови планове и оповестяване за по-ранен период, посоченото изменение следва да се прилага за този по-ранен период.

127Б.

Предприятието прилага измененията на параграфи 124А—124В за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2007 г. По-ранното им прилагане се насърчава.

128.

Настоящият стандарт заменя МСС 1 Представяне на финансови отчети, преработен през 1997 г.

1.

Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното третиране на материалните запаси. Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Настоящият стандарт дава практически указания за определянето на себестойността и нейното последващо признаване за разход, включително и всяка обезценка до нетната реализируема стойност. Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността, съгласно които се определят разходите за материални запаси.

2.

Настоящият стандарт следва да се прилага за всички материални запаси с изключение на:

3.

Настоящият стандарт не се прилага при оценката на активи, държани от:

4.

Материалните запаси, посочени в параграф 3, буква а), се оценяват по нетна реализируема стойност на определени етапи на производството. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена чрез форуърден договор или правителствена гаранция или когато има активен пазар и съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

5.

Брокери търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или собствена сметка. Материалните запаси, разглеждани в параграф 3, буква б), са придобити основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или брокерско-търговския марж. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, те се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

6.

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Материални запаси — активи:

Нетна реализируема стойност — предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.

Справедлива стойност — сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив — уреден между информирани и желаещи страни в сделка при справедливи пазарни условия.

7.

Под нетна реализируема стойност се има предвид нетната сума, която едно предприятие очаква да реализира от продажбата на материален запас в обичайния процес на дейност. Справедливата стойност отразява сумата, за която същият материален запас може да бъде разменен между информирани и желаещи купувачи и продавачи на пазара. Нетната реализируема стойност е специфична стойност за конкретното предприятие, докато справедливата стойност не е. Нетната реализируема стойност на материалните запаси може да не е равна на справедливата стойност минус разходите за продажба.

8.

Материалните запаси обхващат закупените и предназначените за продажба стоки, включително например стоките, закупени от търговци на дребно и предназначени за продажба, или земя и други имоти за продажба. Материалните запаси обхващат също така и напълно завършената продукция или незавършеното производство, което е в процес на производство в предприятието, и включват материали и запаси, предназначени да се използват в процеса на производство. В случай на предоставяне на услуги материалните запаси включват разходите за услугите съгласно параграф 19, за които предприятието все още не е признало свързаните с тях приходи (вж. МСС 18 Приходи).

9.

Материалните запаси се оценяват по по-ниската от себестойността и нетната реализируема стойност.

10.

Себестойността на материалните запаси представлява сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

11.

Разходите за закупуване на материалните запаси включват покупната цена, митните сборове и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните органи), транспортните разходи и други, които могат директно да се отнесат към придобиването на завършените стоки, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на покупната стойност.

12.

Разходите за преработка на материалните запаси включват разходи, пряко свързани с произвежданите единици, като например прекия труд. Освен това те включват и систематично начисляване на постоянните и променливите общи разходи, които се правят при преработването на материалите в готова продукция. Постоянните общи разходи са тези непреки производствени разходи, които остават сравнително постоянни, независимо от обема на производство, като например амортизацията и поддръжката на производствени сгради и оборудване, а така също и разходите за ръководството и администрацията на производството. Променливите общи разходи са тези непреки производствени разходи, които се изменят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, като например непреките материали и непрекия труд.

13.

Класифицирането на постоянните общи разходи към разходите за преработка се базира на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. Реалното ниво на производство може да бъде използвано, ако то се приближава до нормалния капацитет. Сумата на постоянните общи разходи, начислени за всяка единица продукция, не се увеличава в резултат на нисък обем на производство или когато предприятието е в застой. Неразпределените общи разходи се признават за разходи в периода, в който те възникват. В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общи разходи, който се начислява за всяка произведена единица, се намалява, така че оценката на материалните запаси да не превишава тяхната себестойност. Променливите общи разходи се разпределят за всяка произведена единица на базата на реалното използване на производствените мощности.

14.

Производственият процес може да даде като резултат едновременното производство на повече от един продукт. Такъв е случаят например при производството на свързани продукти или когато се произвеждат основен продукт и съпътстващ продукт. Когато разходите за преработката на всеки продукт не са ясно разграничими, те се разпределят между продуктите на рационална и последователна основа. Така например разпределението може да се базира на относителната стойност на продажбите на всеки продукт или на всеки етап от производствения процес, на който продуктите могат да бъдат разграничавани помежду им, или при завършване на производството. Повечето съпътстващи продукти по своята природа са несъществени. В такъв случай те обикновено се оценяват с нетната реализируема стойност и тази стойност се приспада от стойността на основния продукт. В резултат на това балансовата стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност.

15.

Другите разходи се включват в себестойността на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние. Така например в себестойността на материалните запаси може да се окаже уместно да бъдат включени непроизводствените общи разходи или разходите за проектиране на продукти за конкретни клиенти.

16.

Примери за разходи, изключвани от себестойността на материалните запаси и признавани като разходи за периода, в който те са възникнали, са:

17.

В ограничени случаи разходите по ползвани кредити, които са определени в МСС 23 Разходи по заеми, се включват в стойността на материалните запаси.

18.

Едно предприятие може да закупи материални запаси при условия на разсрочено плащане. Когато договореностите по същество съдържат елемент на финансиране, като например разликата между покупната цена за нормални кредитни срокове и платената сума, този елемент се признава като разход за лихви за периода на финансирането.

19.

Дотолкова, доколкото доставчиците на услуги имат материални запаси, те се оценяват по себестойността на тяхното производство. Тази себестойност се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, пряко зает в предоставянето на услугата, включително служителите, изпълняващи надзорна дейност, и съответната част от общите разходи за тях. Трудът и другите разходи, свързани с продажбите и общия административен персонал, не се включват, а се признават като разходи за периода, в който са възникнали. Себестойността на материалните запаси на доставчиците на услуги не включва надценките за печалба или неотносимите общи разходи, които понякога са включени в цената, която искат доставчиците на услуги.

20.

Съгласно МСС 41 Земеделие материалните запаси, които представляват предимно земеделска продукция, добита от биологични активи, се оценяват при първоначалното им признаване по справедлива стойност, намалена с приблизително оценените разходи при пункта за продажба към момента на добиването. За целите на прилагане на настоящия стандарт това е себестойността на материалните запаси към тази дата.

21.

Способите за оценка на себестойността на материалните запаси, като например метода на стандартната себестойност за разходите или методът „цени на дребно“, могат да бъдат използвани за удобство, ако резултатите се приближават до себестойността. Стандартната себестойност взима предвид нормалните нива на материали и доставки, труда, ефикасността и използването на капацитета. Те се преразглеждат редовно и ако е необходимо, се преизчисляват съобразно новите условия.

22.

Методът „цени на дребно“ се използва често в търговията на дребно за оценяване на голям брой бързооборотни позиции от материални запаси, които имат еднакви надценки и за които е неуместно използването на други методи. Себестойността на материалните запаси се определя, като продажната цена на запасите се намалява с подходящия процент на брутната надценка. Използваният процент следва да взима предвид запасите, чиито цени са намалени под началната продажна цена. Често за всяка група стоки на дребно се използва осреднен процент.

23.

Разходите за материалните запаси от позициите, които обикновено не са взаимозаменяеми, и произведените стоки или извършените услуги са предназначени за конкретни проекти, трябва да бъдат определени чрез използването на конкретна идентификация на себестойността на всеки от тях.

24.

Конкретна идентификация за себестойността означава, че конкретни разходи се свързват с определени позиции материални запаси. Това е подходящо третиране на единици, които са предназначени за конкретен проект, независимо дали те са били закупени или произведени. Конкретната идентификация на разходите обаче е неуместна при голям брой позиции материални запаси, които обичайно са взаимозаменяеми. В такива случаи методът на подбор на тези единици, които остават в запасите, би могъл да се използва за постигане на преднамерен ефект върху печалбата или загубата.

25.

Разходите за материални запаси, които са различни от уредените в параграф 23, трябва да се определят чрез използването на методите „първа входяща — първа изходяща“ (FIFO) или среднопретеглена стойност. Едно предприятие следва да използва едни и същи методи за определяне на разходите за всички материални запаси със сходна същност и употреба за предприятието. За материалните запаси с различна същност и употреба могат да бъдат оправдани различни методи за изписване на себестойността.

26.

Например материалните запаси, които са използвани в един бизнес сегмент, могат да имат полза за предприятието, различна от тази, която биха имали в друг бизнес сегмент. Обаче разликата в географското местоположение на материалните запаси (или в съответните данъчни закони) сама по себе си не е достатъчна да оправдае използването на различни методи за изписване на себестойността.

27.

Според метода FIFO позициите от материалните запаси, които са закупени или произведени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. По метода за среднопретеглената стойност разходите за всяка позиция се определят от среднопретеглената себестойност на сходните позиции в началото на периода и себестойността на сходните позиции, закупени или произведени през периода. Осредняването може да бъде изчислявано на периодична основа или при постъпване на всяка допълнителна доставка в зависимост от условията в предприятието.

28.

Себестойността на материалните запаси може да е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността на материалните запаси може да бъде невъзстановима, ако приблизително определените разходи за завършване или приблизително определените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им до нетната реализируема стойност е в съответствие с разбирането, че активите не трябва да се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от тяхната продажба или използване.

29.

Материалните запаси обикновено се обезценяват до нетната реализируема стойност на базата на отделни позиции. При някои обстоятелства обаче може да бъде подходящо да се групират сходни или свързани позиции. Така например подобен случай може да има при позиции материални запаси, които са свързани с един и същ производствен асортимент, които имат сходно предназначение или крайна употреба; произведени са и са предлагани в една и съща географска зона и на практика не могат да бъдат оценени отделно от други позиции, участващи в същия производствен асортимент. Не е уместно да се обезценяват материални запаси въз основа на класификационни групи, например стоки или всички материални запаси в даден отрасъл или географски сегмент. Доставчиците на услуги обикновено натрупват разходи във връзка с всяка услуга, за която се иска отделна продажна цена. Ето защо всяка такава услуга се третира като отделна позиция.

30.

Приблизителното оценяване на нетната реализируема стойност се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка според обема на материалните запаси, който се очаква да бъде реализиран. Тези оценки отчитат колебанията в цените или разходите, които са в пряка връзка със събитията, станали след приключване на периода дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода.

31.

Освен това приблизителната оценка на нетната реализируема стойност следва да отчита какво е предназначението на държаните материални запаси. Като например — нетната реализируема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на фирмените договори за продажби или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по-малко количество от държаните материални запаси, нетната реализируема стойност на превишението има като база основните цени на продажба. Провизии могат да възникнат от фирмени договори за продажба, превишаващи по количество материалните запаси, или от фирмени договори за покупка. Такива провизии се разглеждат съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

32.

Материалите и другите запаси, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността им, ако се очаква завършените продукти, в които те ще бъдат вложени, да бъдат продадени по тяхната себестойност или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността на готовата продукция ще превиши нетната ѝ реализируема стойност, материалите се обезценяват до нетната реализируема стойност. При тези условия възможно най-добрата мярка за нетната реализируема стойност на материалните запаси е заместителната.

33.

Към всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до обезценяването на материалните запаси под тяхната себестойност, вече не са налице или когато има ясно доказателство за увеличение на нетната реализируема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява (т.е възстановяването е ограничено до сумата на първоначалната обезценка), така че новата балансова стойност е по-ниската от себестойността и преразгледаната нетна реализируема стойност. Такъв е случаят, когато например дадена позиция от материалните запаси, която се отчита по нетна реализируема стойност поради спад в цената на продажбите, е все още в наличност в даден последващ период и нейната продажна цена се е увеличила.

34.

Когато се продават материални запаси, тяхната балансова стойност следва да бъде призната като разход през периода, през който е бил признат съответният приход. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализируема стойност, както и всички загуби от материални запаси следва да се признаят като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. Сумата на евентуалното обратно възстановяване на стойността на обезценката на материалните запаси, възникнало в резултат на увеличение на нетната реализируема стойност, следва да бъде призната като намаляване на сумата на признатите разходи за материални запаси през периода, през който е възникнало възстановяването.

35.

Някои материални запаси могат да бъдат отнесени по сметките на други активи, като например материални запаси, които се използват като компонент на създадените от самото предприятие собствени имоти, съоръжения и оборудване. Материалните запаси, отнесени към друг актив, се признават за разход в продължение на полезния живот на актива.

36.

Финансовите отчети трябва да оповестяват:

37.

Информацията за балансовата сума, съдържаща се в различните класификации на материалните запаси, и степента на промените на тези активи е полезна за потребителите на финансовите отчети. Обичайни класификации на материалните запаси са стоки, производствени запаси, материали, незавършено производство и готова продукция. Материалните запаси на доставчиците на услуги могат да бъдат описани като незавършено производство.

38.

Сумите на материалните запаси, признати като разход за периода, които често се отнасят към себестойността на продадената продукция, съставляват тези разходи, преди това включени в оценката на материалните запаси, които вече са продадени, и неразпределените общи разходи, както и наднормативните суми на производствените разходи за материални запаси. Условията в едно предприятие могат също да дадат основание за включване на други суми, като разходи за дистрибуция.

39.

Някои предприятия приемат формат на отчета за доходите, в резултат на който се оповестяват суми, различни от себестойността на материалните запаси, признати като разход за периода. При този формат предприятието представя анализ на разходите, използвайки класификация, базирана на характера на разходите. В този случай предприятието оповестява признатите разходи за суровини и консумативи, разходите за труд и другите разходи, заедно със сумата на нетната промяна на материалните запаси за периода.

40.

Предприятието следва да прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

41.

Настоящият стандарт заменя МСС 2 Материални запаси (преработен през 1993 г.).

42.

Настоящият стандарт заменя ПКР-1 Последователност — различни методи за изписване на себестойността на материалните запаси.

1.

Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

2.

Настоящият стандарт заменя досегашния МСС 7 Отчет на измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.

3.

Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали паричните средства могат да се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са основните им дейности, които генерират приходи. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това стандартът изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.

4.

Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва ефекта от различното счетоводно третиране на едни и същи сделки и събития.

5.

Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

6.

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Парични средства — парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити.

Парични еквиваленти — краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им.

Парични потоци — входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти.

Оперативна дейност — основната дейност на предприятието, която генерира приходи, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова.

Инвестиционна дейност — придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти.

Финансова дейност — дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието.

7.

Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в акции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочен срок за изкупуване.

8.

Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банково обслужване е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

9.

Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

10.

Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

11.

Предприятието представя паричните си потоци, свързани с оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-подходящ за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на зависимостите между тези дейности.

12.

Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата — като финансова дейност.

13.

Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативните дейности.

14.

Паричните потоци от оперативната дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативна дейност могат да се посочат:

Някои сделки, като например продажбата на дадено оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на общата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки обаче, представляват парични потоци от инвестиционна дейност.

15.

Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

16.

Отделното отчитане на паричните потоци, генерирани от инвестиционната дейност, е важно, защото паричните потоци представляват размера на разходите, направени за ресурси, които са предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. Като пример за парични потоци от инвестиционни дейности могат да се посочат:

Когато даден договор се отчита като хеджиране на определима позиция, паричните потоци от договора се класифицират по същия начин, както паричните потоци на позицията, която се хеджира.

17.

Отделното оповестяване на паричните потоци, генерирани от финансовата дейност, е важно, защото помага при прогнозирането на сумите от бъдещите парични потоци, които представляват вземания на институциите, които са предоставили капитал на предприятието. Като примери за парични потоци от финансова дейност могат да се посочат:

18.

Предприятието трябва да отчита паричните потоци от оперативната дейност, като използва:

19.

Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена:

20.

При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на нетната печалба или загуба по отношение на ефектите на:

Алтернативно нетният паричен поток от оперативната дейност може да бъде представен по косвения метод, като се покажат приходите и разходите, представени в отчета за доходите и промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период.

21.

Предприятието трябва да отчита поотделно основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционна и финансова дейност, освен когато паричните потоци, описани в параграфи 22 и 24, се отчитат на нетна база.

22.

Паричните потоци, произтичащи от посочената по-долу оперативна, инвестиционна или финансова дейност, могат да се отчитат на нетна база:

23.

Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква а), са:

Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква б), са авансите, отпускани за и погасяването на:

24.

Паричните потоци, генерирани от всяка от следните дейности на дадена финансова институция, могат да бъдат отчитани на нетна база:

25.

Паричните потоци, генерирани от сделки в чуждестранна валута, трябва да се отчитат във функционалната валута на предприятието, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на функционалната валута към чуждестранната валута на датата на паричния поток.

26.

Паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие трябва да се приведат към обменния курс на функционалната валута към чуждата валута на датата на паричния поток.

27.

Паричните потоци в чуждестранна валута се отчитат по начин, отговарящ на МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. Това позволява използването на обменен курс, който е приблизително равен на действителния обменен курс. Например среднопретегленият обменен курс за отчетния период може да се използва за счетоводно отчитане на сделки в чуждестранна валута или за превалутиране на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие. МСС 21 обаче не позволява да се използва обменният курс за деня на изготвяне на баланса при превалутирането на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие.

28.

Нереализираните печалби или загуби, произтичащи от промени в курсовете на чуждестранната валута, не са парични потоци. Но влиянието на промените в обменните курсове върху паричните средства или паричните еквиваленти, държани или дължими в чуждестранна валута, се отчита в отчета за паричните потоци, за да се извърши равнение на паричните средства и паричните еквиваленти в началото и в края на периода. Тази сума се представя отделно от паричните потоци от оперативни, инвестиционни и финансови дейности и включва евентуалните разлики, които биха се получили, ако тези парични потоци бяха отчитани по обменните курсове в края на периода.

29.

[Заличен]

30.

[Заличен]

31.

Паричните потоци от получени и изплатени лихви и дивиденти трябва да бъдат отчитани поотделно. Всеки поток трябва да се категоризира поотделно по последователен начин от един в друг период като отнасящ се до оперативната, инвестиционната или финансовата дейност.

32.

Общата сума на лихвите, изплатени през отчетния период, се отчита в отчета за паричните потоци, независимо дали е призната като разход в отчета за доходите, или е капитализирана в съответствие с разрешения алтернативен подход в МСС 23 Разходи по заеми.

33.

При финансова институция изплатените лихви и получените лихви и дивиденти обикновено се категоризират като парични потоци от оперативната дейност. Не съществува обаче консенсус по категоризацията на тези парични потоци за другите предприятия. Изплатените лихви и получените лихви и дивиденти могат да бъдат категоризирани като парични потоци от оперативната дейност, тъй като те се включват в определянето на печалбата или загубата. Като алтернатива изплатените лихви и получените лихви и дивиденти могат да се категоризират съответно като финансови парични потоци и инвестиционни парични потоци, тъй като те представляват разходи за получаването на финансови ресурси или възвръщаемост на инвестициите.

34.

Изплатените дивиденти могат да се категоризират като финансов паричен поток, тъй като те представляват разходи за получаване на финансови ресурси. Като алтернатива изплатените дивиденти могат да се категоризират като компонент на паричните потоци от оперативната дейност, за да се подпомогнат ползвателите при определянето на способността на предприятието да изплаща дивиденти от оперативните си парични потоци.

35.

Паричните потоци, генерирани от данъци върху дохода, трябва да се отчитат поотделно и да се категоризират като парични потоци от оперативна дейност, освен ако не могат да бъдат конкретно определени като инвестиционна или финансова дейност.

36.

Данъците върху дохода възникват при сделки, пораждащи парични потоци, които се категоризират в отчета за паричните потоци като основна, инвестиционна или финансова дейност. Докато разходите за данъци могат лесно да се определят като отнасящи се до инвестиционната или финансовата дейност, често е непрактично свързаните с тях парични потоци от данъци да се съотнасят към тях, а и те могат да възникнат в отчетен период, различен от този на паричните потоци на основната сделка. Затова платените данъци обикновено се категоризират като парични потоци от оперативна дейност. Когато обаче е практично данъчният паричен поток да се съотнесе към отделна сделка, която създава парични потоци, категоризирани като инвестиционна или финансова дейност, данъчният паричен поток се категоризира според случая като инвестиционна или финансова дейност. Когато данъчните парични потоци са разпределени в повече от една категория дейности, се оповестява общата сума платени данъци.

37.

Когато се осчетоводява инвестиция в асоциирано или дъщерно предприятие чрез използване на метода на собствения капитал или себестойностния метод, инвеститорът свежда отчитането в своя отчет за паричните потоци само до паричните потоци между себе си и предприятието, в което се извършва инвестицията, например — само до дивиденти и аванси.

38.

Предприятие, което отчита своя дял в съвместно контролирано предприятие (вж. МСС 31 Дялове в съвместни предприятия), като използва пропорционална консолидация, включва в консолидирания си отчет за паричните потоци своя пропорционален дял от паричните потоци на съвместно контролираното предприятие. Предприятие, което отчита такъв дял, като използва капиталовия метод, включва в отчета си за паричните потоци онези парични потоци, които се отнасят до инвестициите му в съвместно контролираното предприятие, както и разпределенията от дохода и други плащания или постъпления между него и съвместно контролираното предприятие.

39.

Съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиването и освобождаването от дъщерни предприятия или други стопански единици, трябва да се представят поотделно и да се категоризират като инвестиционна дейност.

40.

Предприятието трябва да оповести съвкупно, по отношение както на придобиванията, така и на освобождаването от дъщерни предприятия или други стопански единици през отчетния период, всеки от следните елементи:

41.

Отделното представяне на влиянието върху паричните потоци на придобиването или освобождаването от дъщерни предприятия и други стопански единици като статии на отделни редове, заедно с отделното оповестяване на сумите от придобитите или продадени активи и пасиви, спомага да се разграничат тези парични потоци от паричните потоци, произтичащи от друга оперативна, инвестиционна и финансова дейност. Ефектите на продажбите върху паричните потоци не се приспадат от паричните потоци от придобиванията.

42.

Съвкупната сума на платените или получените парични средства като покупна или продажна цена се записва в отчета за паричните потоци нетно от придобитите или освободени парични средства или парични еквиваленти.

43.

Инвестиционните и финансовите операции, при които не се изисква използване на парични средства или парични еквиваленти, трябва да се изключат от отчета за паричните потоци. Такива операции трябва да бъдат отразени на друго място във финансовите отчети по начин, който дава цялата съответна информация за тези инвестиционни и финансови дейности.

44.

Много инвестиционни и финансови дейности не оказват пряко влияние върху текущите парични потоци, въпреки че засягат структурата на капитала и активите на предприятието. Изключването на безналичните операции от отчета за паричните потоци е в съответствие с целта на отчета за паричните потоци, тъй като тези статии не отразяват паричните потоци през текущия период. По-долу са дадени примери за безналични операции:

45.

Предприятието трябва да оповестява компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти, както и да представя равнението на тези суми в своя отчет за паричните потоци с равностойни статии, посочени в баланса.

46.

С оглед на разнообразието в практиката на управлението на паричните средства и схемите на банково обслужване в различните части на света и за да се спазят изискванията на МСС 1 Представяне на финансови отчети, предприятието оповестява възприетата от него политика при определянето на състава на паричните средства и паричните еквиваленти.

47.

Влиянието на всяка промяна в политиката за определяне на компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти, например промяна в категоризацията на финансовите инструменти, които преди това не са били считани за част от инвестиционния портфейл на предприятието, се отчита съгласно изискванията на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

48.

Предприятието трябва да оповестява заедно с коментар, даван от ръководството, размера на значителните наличности на парични средства и парични еквиваленти, държани от предприятието, които не са на разположение за ползване от групата.

49.

Има редица обстоятелства, при които паричните средства и паричните еквиваленти, държани от предприятието, не са на разположение за ползване от страна на групата. Като пример могат да се посочат наличностите на парични средства и парични еквиваленти, които държи дъщерно дружество, което работи в страна, в която се прилагат валутен контрол или други правни ограничения, когато наличностите не са на разположение за общо ползване от предприятието майка или от други дъщерни предприятия.

50.

Допълнителната информация може да се окаже необходима на ползвателя, за да разбере финансовото състояние и ликвидността на предприятието. Оповестяването на тази информация, заедно с коментар от страна на ръководството, е желателно и може да съдържа следното:

51.

Отделното оповестяване на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет, и паричните потоци, необходими за поддържането на оперативния капацитет, е от полза за ползвателя и му помага да определи дали предприятието инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет. Предприятие, което не инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет, може да ощетява бъдещата си рентабилност за сметка на текущата ликвидност и разпределяните между собствениците суми.

52.

Отчитането на паричните потоци по сегменти дава възможност на ползвателите да разберат по-добре отношението между паричните потоци от стопанската дейност като цяло и между съставните ѝ части, както и наличието и динамиката на паричните потоци по сегменти.

53.

Настоящият стандарт влиза в сила по отношение на финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 1994 г.

1.

Целта на настоящия стандарт е да се предвидят критериите за подбор и промяна на счетоводната политика, както и счетоводното третиране и оповестяване на промените в счетоводната политика, счетоводните приблизителни оценки и коригирането на грешки. Настоящият стандарт има за цел да подобри значението и надеждността на финансовите отчети на предприятието, както и съпоставимостта на тези финансови отчети във времето и спрямо финансовите отчети на други предприятия.

2.

Изискванията за оповестяване на счетоводната политика, освен тези, отнасящи се до промените в счетоводна политика, са разгледани в МСС 1 Представяне на финансови отчети.

3.

Настоящият стандарт се прилага при подбора и прилагането на счетоводните политики и отразяването на промените в счетоводните политики, счетоводните приблизителни оценки и коригирането на грешки от предходен период.

4.

Данъчните ефекти от корекциите на грешки от предходен период и корекциите с обратна сила за отразяване на промени в счетоводната политика се признават и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

5.

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Счетоводна политика — конкретни принципи, изходни положения, конвенции, правила и практики, прилагани от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.

Промяна в счетоводна приблизителна оценка — корекция на балансовата стойност на даден актив или пасив или сумата на периодичното потребление на даден актив, получена след оценка на сегашното състояние и очакваните бъдещи изгоди и задължения, свързани с активите и пасивите. Промени в счетоводните приблизителни оценки настъпват в резултат на нова информация или ново развитие и в тази връзка не се третират като корекции на грешки.

Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) — стандартите и разясненията, приети от Съвета по Международни счетоводни стандарти (СМСС). Те обхващат:

Същественост — пропуските и неточното представяне на позиции са съществени, ако те биха могли поотделно или заедно да повлияят на икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера и естеството на пропуските или неточното представяне, преценявани спрямо съществуващите обстоятелства. Размерът или естеството на дадена позиция или комбинацията от двете могат да бъдат определящият фактор.

Грешки от минал период — пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която:

Тези грешки включват ефектите от математически грешки, грешки при прилагане на счетоводната политика, недоглеждане или неточно представяне на факти и измамите.

Прилагане с обратна сила — прилагане на нова счетоводна политика по отношение на операции и други събития и условия така, сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика.

Преизчисляване с обратна сила — коригиране на признаването, оценяването и оповестяването на сумите на елементи от финансовите отчети така, сякаш не са възниквали грешки за предходен период.

Практическа неприложимост — дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всички разумни усилия за това. За конкретен минал период прилагането на промяна в счетоводната политика с обратна сила или преизчисляването със задната дата, за да се коригира грешка, се счита за практически неприложимо, когато:

Прилагане в бъдеще на промяна в счетоводната политика и признаване на ефекта от промяната в счетоводната политика съответно означава:

6.

За да се направи преценка дали даден пропуск или неточно представяне би могло да повлияе на стопанските решения на ползвателите и да се окаже съществено, е необходимо да се анализират характеристиките на тези ползватели. Параграф 25 от Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети посочва, че „от ползвателите се очаква да имат разумни познания за бизнеса, икономическите дейности и счетоводството и желание да положат разумни усилия да проучат тази информация“. Следователно при изготвянето на тази преценка следва да се положат разумни усилия за определяне на начина, по който ще бъдат повлияни ползвателите, отговарящи на тези изисквания, при взимането на стопански решения.

7.

Когато даден стандарт или разяснение са конкретно приложими към дадена операция, друго събитие или условие, счетоводната(ите) политика(и), прилагана(и) към тази статия, се определя(т) чрез прилагане на съответния стандарт или съответните разяснения и насоките за неговото изпълнение, публикувани от Съвета по МСС.

8.

МСФО излага счетоводни политики, изготвени от Съвета по МСС, в резултат на които финансовите отчети съдържат точна и надеждна информация за операциите и другите събития и условия, за които се отнасят. Тези политики не се прилагат, когато ефектът от тяхното прилагане е несъществен. Въпреки това не е уместно да се допускат или да не се коригират несъществени разминавания с МСФО, за да се постигне определено представяне на финансовото състояние, резултатите или паричните потоци на дадено предприятие.

9.

Насоките за изпълнение на стандартите, публикувани от Съвета по МСС, не са част от тези стандарти и следователно не съдържат изисквания по отношение на финансовите отчети.

10.

При липса на стандарт или разяснение, които да са конкретно приложими към дадена операция, друго събитие или условие, ръководството използва собствените си преценки за разработване и прилагане на счетоводна политика, с цел финансовите отчети да дават информация, която е:

11.

За целите на преценката, описана в параграф 10, ръководството се позовава и оценява приложимостта на следните източници, посочени в низходящ ред:

12.

За целите на преценката, посочена в параграф 10, ръководството може също да вземе предвид последните решения на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти, друга счетоводна литература и приетите секторни практики в степента, до която те не са в противоречие с източниците, посочени в параграф 11.

13.

Предприятието избира и прилага своята счетоводна политика последователно за сходни операции и други събития и условия, освен ако даден стандарт или разяснение конкретно не изисква или разрешава класификация на статиите, спрямо които би било уместно прилагането на други различни политики. Когато даден стандарт или разяснение изисква или разрешава подобна класификация, спрямо всяка категория трябва да бъде избрана и прилагана последователно подходяща политика.

14.

Предприятието променя дадена счетоводна политика само когато подобна промяна:

15.

Трябва да се осигури възможност на ползвателите да сравняват финансовите отчети на предприятието за различните периоди от време, за да могат да установят тенденциите на развитие на неговото финансово състояние, резултати и парични потоци. Ето защо за всеки период се прилага една и съща счетоводна политика, освен ако няма промяна в счетоводната политика, която отговаря на изискванията, посочени в параграф 14.

16.

Следните случаи не се считат за промяна в счетоводната политика:

17.

Първоначалното приемане на дадена политика за отчитане на активи по преоценени стойности в съответствие с МСС 16 Имоти, машини и съоръжения или МСС 38 Нематериални активи е промяна в счетоводната политика, но тя се третира като преоценка в съответствие с МСС 16 или МСС 38, а не в съответствие с настоящия стандарт.

18.

Параграфи 19—31 не се прилагат по отношение на промяната в счетоводната политика, описана в параграф 17.

19.

В съответствие с параграф 23:

20.

За целите на настоящия стандарт ранното прилагане на стандарт или разяснение не се третира като доброволна промяна в счетоводната политика.

21.

При липсата на стандарт или разяснение, които да са конкретно приложими към дадена операция или друго събитие или условие, ръководството може също, в съответствие с параграф 12, да приложи счетоводна политика, съобразена с последните становища на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти. В случай че подобно становище бъде изменено и в резултат от това предприятието реши да промени дадена счетоводна политика, тази промяна се признава и оповестява като доброволна промяна в счетоводната политика.

22.

В съответствие с параграф 23 когато промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила съгласно изискванията на параграф 19, буква а) или б), предприятието коригира началното салдо на всеки засегнат елемент от капитала за предходния представен период, както и другите сравнителни суми, оповестени през предходния представен период, така, сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика.

23.

Когато разпоредбите на параграф 19, буква а) или б) изискват прилагане с обратна сила, промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила до степента, до която е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода или кумулативният ефект от промяната.

24.

Когато е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода или кумулативният ефект от промяната на счетоводната политика върху сравнителната информация за един или повече представени предходни периоди, предприятието прилага новата счетоводна политика по отношение на балансовата стойност на активите и пасивите към началото на най-ранния период, за който е осъществимо прилагането с обратна сила, като това може да бъде текущият период. Предприятието прави съответните корекции в началното салдо на всеки засегнат елемент от капитала за този период.

25.

Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи кумулативният ефект от прилагането на нова счетоводна политика по отношение на всички предходни периоди, предприятието коригира сравнителната информация, за да приложи в бъдеще новата счетоводна политика от най-ранния период, за който това е осъществимо.

26.

Когато дадено предприятие прилага нова счетоводна политика с обратна сила, тази политика се прилага по отношение на сравнителната информация за толкова предходни периоди, за колкото е практически осъществимо. Прилагането с обратна сила спрямо предходен период е практически неприложимо, освен ако е практически осъществимо да се определи кумулативният ефект върху сумите, посочени както в началния, така и в крайния баланс за този период. Началното салдо на всеки засегнат елемент от капитала за най-ранния предшестващ период, който е представен във финансовите отчети, се коригира със сумата на произтичащата корекция, отнасяща се за периодите преди тези, представени във финансовите отчети. Обикновено се коригира неразпределената печалба. Въпреки това може да се коригира друг компонент от капитала (например за да се постигне съответствие с даден стандарт или разяснение). Всяка друга информация, представена в предходни периоди, като исторически обзори на финансови данни, също се коригира толкова назад, колкото е практически осъществимо.

27.

Когато за едно предприятие е практически неприложимо да приложи нова счетоводна политика с обратна сила, тъй като не може да определи кумулативния ефект от прилагането на счетоводната политика спрямо всички предходни периоди, в съответствие с параграф 25 предприятието прилага новата счетоводна политика в бъдеще от възможно най-ранния период. По този начин предприятието игнорира онази част от кумулативната корекция на активи, пасиви и капитал, възникнала преди тази дата. Разрешено е да се прави промяна в счетоводната политика, дори да е практически неприложимо тази политика да се приложи в бъдеще за всеки един предходен период. Параграфи 50—53 предоставят насоки кога е практически неприложимо да се прилага новоприета счетоводна политика към един или повече предходни периоди.

28.

Когато първоначалното прилагане на стандарт или разяснение има ефект върху текущия или предходен период или би имало такъв ефект, въпреки че е практически неприложимо да се определи сумата на корекцията, или би могло да има ефект върху бъдещи периоди, предприятието оповестява:

Не е нужно тези оповестявания да се включват във финансовите отчети за последващи периоди.

29.

Когато доброволната промяна на счетоводната политика има ефект върху текущия или предходен период или би имала такъв ефект, въпреки че е практически неприложимо да се определи размерът на корекцията, или би могла да има ефект върху бъдещи периоди, предприятието оповестява:

Не е необходимо тези оповестявания да се повтарят във финансовите отчети за последващи периоди.

30.

Когато едно предприятие не е приложило нов стандарт или разяснение, който(ето) е публикуван(о), но все още не е влязъл(ло) в сила, предприятието трябва да оповести:

31.

В съответствие с параграф 30 предприятието решава дали да оповести:

32.

В резултат на несигурността, присъща на деловата дейност, много статии от финансовите отчети не подлежат на прецизна оценка, а само на приблизителна оценка. Приблизителното оценяване е свързано с преценки въз основа на последната налична надеждна информация. Приблизителни оценки могат да се изискват например за:

33.

Използването на разумни приблизителни оценки представлява основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намалява тяхната достоверност.

34.

Дадена приблизителна оценка подлежи на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се основава, или в резултат от получена нова информация или допълнително натрупан опит. По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва с предходни периоди и не представлява корекция на грешка.

35.

Всяка промяна в прилаганата база за оценяване се третира като промяна в счетоводната политика, а не в счетоводната приблизителна оценка. Когато е трудно да се направи разграничение между промяна в счетоводната политика и промяна в счетоводната приблизителна оценка, промяната се приема като промяна на счетоводната приблизителна оценка.

36.

Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка, различна от промяната, която се разглежда в параграф 37, трябва да се признава в бъдеще чрез включването му в печалбата и загубата за:

37.

Дотолкова, доколкото промяната в счетоводната приблизителна оценка поражда промени в активите и пасивите или се отнася до елемент от капитала, тя се признава чрез коригиране на балансовата стойност на свързания актив, пасив или компонент от капитала в периода на промяната.

38.

Признаването в бъдеще на ефекта от промяната в счетоводната приблизителна оценка означава, че промяната се прилага спрямо операциите и другите събития и условия, считано от датата на промяна в приблизителната оценка. Дадена промяна на счетоводната приблизителна оценка може да окаже влияние само върху печалбата и загубата за текущия период или върху текущия период и бъдещи такива. Например приблизителната оценка на сумата на лошите вземания засяга само текущия период, поради което се признава в текущия период. Промяната в приблизителната оценка на полезния живот или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засяга разходите за амортизация както за текущия период, така и за всеки период през останалия срок на полезен живот. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход за текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава като приход или разход за бъдещите периоди.

39.

Предприятието оповестява естеството и сумата на промяната в счетоводната приблизителна оценка, която оказва влияние върху текущия период или се очаква да окаже влияние в бъдещи периоди с изключение на случаите, когато е практически неприложимо да се оцени този ефект за бъдещи периоди.

40.

В случай че ефектът от промяната за бъдещи периоди не е оповестен, тъй като е практически неприложимо да се оцени, предприятието е длъжно да оповести този факт.

41.

Грешки могат да възникнат във връзка с признаването, оценяването, представянето или оповестяването на елементи от финансовите отчети. Финансовите отчети не съответстват на МСФО, ако съдържат съществени грешки или несъществени грешки, преднамерено направени с цел постигане на определено представяне на финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на предприятието. Евентуални грешки за текущия период, открити в същия, се коригират преди финансовите отчети да бъдат одобрени за публикуване. Въпреки това понякога се откриват съществени грешки в последващ период и тези грешки от предходни периоди се коригират в сравнителната информация, представена във финансовите отчети за този последващ период (вж. параграфи 42—47).

42.

В съответствие с параграф 43 предприятието коригира с обратна сила съществените грешки от предходни периоди в първия комплект финансови отчети, утвърдени за издаване, след като са открити грешките, чрез:

43.

Грешка от предходен период се коригира посредством преизчисляване с обратна сила, освен ако е практически неприложимо да се определи някой от специфичните ефекти за периода или кумулативният ефект от тази грешка.

44.

Когато е практически неприложимо да се определят специфичните за периода ефекти от дадена грешка върху сравнителната информация за един или повече от представените предходни периоди, предприятието преизчислява началното салдо на активите, пасивите и капитала за най-ранния период, за който е практически приложимо да се направи преизчисление с обратна сила (като това може да бъде текущият период).

45.

Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи кумулативният ефект от дадена грешка върху всички предходни периоди, предприятието трябва да преизчисли сравнителната информация, с цел да коригира грешката от възможно най-ранен бъдещ период.

46.

Корекцията на грешка от предходен период се изключва от печалбата и загубата за периода, в който е открита грешката. Всяка представена информация за предишни периоди, включително исторически обзори на финансови данни, се преизчислява толкова назад, колкото е практически приложимо.

47.

Когато е практически неприложимо да се определи размерът на дадена грешка (напр. грешка в прилагането на счетоводната политика) за всички предходни периоди, в съответствие с параграф 45 предприятието преизчислява сравнителната информация за бъдещето от възможно най-ранния бъдещ период. По този начин предприятието игнорира частта от кумулативното преизчисляване на активите, пасивите и капитала преди тази дата. Параграфи 50—53 предоставят насоки кога е практически неприложимо да се коригира грешка, възникнала в един или повече предходни периоди.

48.

Корекциите на грешки се разграничават от промените в счетоводните приблизителни оценки. По своята същност счетоводните приблизителни оценки имат приблизителен характер и подлежат на преразглеждане след получаване на допълнителна информация. Например печалбата или загубата, призната в резултат на условност, не е корекция на грешка.

49.

В изпълнение на параграф 42 предприятието оповестява:

Не е нужно тези оповестявания да се повтарят във финансовите отчети за последващи периоди.

50.

Понякога е практически неприложимо да се коригира сравнителна информация за един или повече предходни периоди с цел съпоставянето ѝ с информацията за текущия период. Възможно е например информацията от предходен(ни) период(и) да е събирана по начин, който да не позволява прилагане на новоприетата счетоводна политика с обратна сила (включително за целите на параграфи 51—53, прилагане за предходни периоди с бъдеща дата) или преизчисляване с обратна сила с цел коригиране на грешка от предходен период, и може да се окаже практически неприложимо да се възпроизведе тази информация.

51.

Често е необходимо да се правят приблизителни оценки при прилагане на дадена счетоводна политика по отношение на компонентите на финансовите отчети, признати или оповестени във връзка с операциите и другите събития или условия. Процесът на приблизително оценяване по своята същност е субективен и приблизителните оценки може да бъдат изготвени след датата на баланса. Изготвянето на приблизителна оценка е по-трудно, когато счетоводната политика се прилага с обратна сила или се прави преизчисление с обратна сила с цел коригиране на грешка от предходен период поради по-дългия период от време, който може да е изминал след възникване на засегнатата операция, друго събитие или условие. Въпреки това целта на приблизителните оценки, свързани с предходни периоди, е същата като тази на оценките, отнасящи се за текущия период, а именно да се отразят обстоятелствата, които са съществували при възникване на дадена операция, друго събитие или условие.

52.

Следователно прилагането на новоприета счетоводна политика с обратна сила или коригирането на грешка от предходен период налага да се прави разграничение между информацията, която:

от друг вид информация. За определени видове приблизителни оценки (например приблизителна оценка на справедливата стойност, която не се основава на фактическа цена или информация) е практически неприложимо да се разграничи тази информация. Когато прилагането или преизчисляването с обратна сила налага изготвянето на значителни приблизителни оценки, за които е невъзможно да се разграничат двата вида информация, е практически неприложимо да се приложи новоприета счетоводна политика или да се коригира грешка за предходен период с обратна сила.

53.

При прилагането на новоприета счетоводна политика за предходен период или коригиране на суми към предходен период не трябва да се използва последваща оценка за това, какви е трябвало да бъдат намеренията на ръководството през предходния период или за изчисляване на признатите, оценени или оповестени суми в предходния период. Например когато предприятието коригира грешка от предходен период във връзка с оценяването на финансови активи, които преди са били класифицирани като инвестиции до падеж в съответствие с МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, то не променя методиката на оценка за този период, в случай че ръководството на по-късен етап е решило да не държи тези инвестиции до падеж. Освен това когато предприятието коригира грешка от предходен период във връзка с изчисляването на задължения по натрупани болнични на своите служители в съответствие с МСС 19 Доходи на наети лица, то не взима предвид информацията за необичайно тежка грипна епидемия, получена в последващ период, след като финансовите отчети са били утвърдени за издаване. Фактът, че често се налага да се изготвят значителни приблизителни оценки с цел коригиране на представена за предходни периоди сравнителна информация не означава, че не могат да бъдат направени надеждни поправки или корекции на тази информация.

54.

Настоящият стандарт влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Когато предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

55.

Настоящият стандарт заменя МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, както е преработен през 1993 г.

56.

Настоящият стандарт заменя следните разяснения:

1.

Целта на настоящия стандарт е да определи:

Стандартът също изисква предприятието да не изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако събитията след датата на баланса показват, че принципът за действащо предприятие не е подходящ за прилагане.

2.

Настоящият стандарт се прилага за отчитане и оповестяване на събития след датата на баланса.

3.

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Събития след датата на баланса — събития, както благоприятни, така и неблагоприятни, които възникват между датата на баланса и датата, на която финансовите отчети са утвърдени за издаване. Могат да бъдат разграничени два вида събития:

4.

Процесът по утвърждаване на финансовите отчети за издаване варира в зависимост от структурата на управление, законовите изисквания и процедурите по изготвянето и приключването на финансовите отчети.

5.

В някои случаи от предприятието се изисква да предаде на акционерите финансовите отчети на предприятието за одобрение, след като финансовите отчети вече са издадени. В такива случаи финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на датата на издаване, а не на датата, на която акционерите ги одобряват.

ПримерРъководството на предприятието изготвя проекта за финансово отчитане за годината към 31 декември 20X1 г. на 28 февруари 20X2 г. На 18 март 20X2 г. съветът на директорите разглежда финансовите отчети и официално ги утвърждава за издаване. Предприятието обявява своята печалба и друга финансова информация на 19 март 20X2 г. Финансовите отчети са предоставени на разположение на акционерите и други лица на 1 април 20X2 г. Акционерите одобряват финансовите отчети на 15 май 20X2 г. и одобрените финансови отчети след това са представени пред регулаторния орган на 17 май 20X2 г.Финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на 18 март 20X2 г. (датата на утвърждаването за издаване от съвета на директорите).

6.

В някои случаи от ръководството на предприятието се иска да представи финансовите отчети пред надзорния съвет (съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство) за одобрение. В такива случаи финансовите отчети са утвърдени за издаване, когато ръководството ги утвърди за издаване пред надзорния съвет.

ПримерНа 18 март 20X2 г. ръководството на едно предприятие утвърждава финансовите отчети за издаване пред надзорния съвет. Надзорният съвет е съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство, и може да включва представители на наетия персонал и други външни интереси. Надзорният съвет одобрява финансовите отчети на 26 март 20X2 г. Финансовите отчети са предоставени на разположение на акционерите и другите лица на 1 април 20X2 г. Акционерите одобряват финансовите отчети на 15 май 20X2 г. и финансовите отчети след това са представени пред регулаторния орган на 17 май 20X2 г.Финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на 18 май 20X2 г. (датата на утвърждаване им за издаване от ръководството пред надзорния съвет).

7.

Събития след датата на баланса включват всички събития до датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване, дори ако тези събития възникват след публикуването на обявената печалба и друга финансова информация.

8.

Предприятието коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази коригиращите събития след датата на баланса.

9.

Следните събития са примери за коригиращи събития след датата на баланса, които изискват предприятието да коригира сумите, признати във финансовите отчети, или да признае статии, които не са били признати преди:

10.

Предприятието не трябва да коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази некоригиращите събития след датата на баланса.

11.

Пример за некоригиращо събитие след датата на баланса е намаляването на пазарната стойност на инвестициите между датата на баланса и датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване. Намаляването на пазарната стойност обикновено не се свързва със състоянието на инвестициите към датата на баланса, но отразява обстоятелства, които са възникнали впоследствие. Следователно предприятието не коригира сумите за инвестициите, признати във финансовите отчети. По подобен начин предприятието не актуализира сумите, оповестени за инвестиции към датата на баланса, въпреки че може да е необходимо предприятието да направи допълнителни оповестявания съгласно параграф 21.

12.

В случай че предприятието декларира дивиденти за притежателите на капиталови инструменти (така както са определени в МСС 32 Финансови инструменти: представяне) след датата на баланса, предприятието не признава тези дивиденти като задължение към датата на баланса.

13.

Когато дивидентите са декларирани (т.е. дивидентите са подходящо оторизирани и вече не са предмет на преценка от страна на предприятието) след датата на баланса, но преди финансовите отчети да са оторизирани за издаване, предприятието не следва да признава тези дивиденти като пасив към датата на баланса, тъй като те не отговарят на критериите на МСС 37 за текущо задължение. Тези дивиденти се оповестяват в пояснителните бележки в съответствие с МСС 1 Представяне на финансови отчети.

14.

Предприятието не изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако ръководството прецени след датата на баланса, че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му, или че няма никаква друга реалистична алтернатива, освен да направи това.

15.

Влошаването на оперативните резултати и финансовото състояние след датата на баланса може да покаже необходимост да се обмисли дали принципът за действащото предприятие е все още подходящ за прилагане. Ако принципът за действащо предприятие вече е неподходящ, ефектът е толкова всеобхватен, че настоящият стандарт изисква фундаментална промяна в базата за счетоводно отчитане, а не коригиране на сумите, признати по силата на първоначалната база за счетоводно отчитане.

16.

МСС 1 изисква определени оповестявания, ако:

17.

Предприятието оповестява датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване и кой е извършил това одобряване. Ако собствениците на предприятието или други лица имат право да изменят и допълват финансовите отчети след тяхното издаване, предприятието оповестява този факт.

18.

За ползвателите е важно да знаят кога финансовите отчети са били утвърдени за издаване, тъй като финансовите отчети не отразяват събития след тази дата.

19.

Ако предприятието получи информация след датата на баланса относно условия, които са съществували към датата на баланса, в резултат на тази нова информация предприятието актуализира оповестяванията, които се отнасят до тези условия.

20.

В някои случаи предприятието трябва да актуализира оповестяванията в своите финансови отчети, за да отрази информация, получена след датата на баланса, дори когато информацията не влияе на сумите, които предприятието признава в своите финансови отчети. Един пример за необходимостта да се актуализиране оповестяванията е когато се появи доказателство след датата на баланса относно условен пасив, който е съществувал към датата на баланса. В допълнение към преценката дали трябва да признае или промени провизия съгласно МСС 37 предприятието актуализира своите оповестявания относно условните пасиви с оглед на това доказателство.

21.

Там, където некоригиращите събития след датата на баланса са толкова съществени, че неоповестяването би повлияло на стопанските решения, взети от ползвателите въз основа на финансовите отчети, предприятието оповестява следната информация за всяка съществена категория на некоригиращото събитие след датата на баланса:

22.

Следните събития са примери на некоригиращи събития след датата на баланса, които обикновено водят до оповестявания:

23.

Настоящият стандарт влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Когато предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

24.

Настоящият стандарт заменя МСС 10 Събития след датата на баланса (както е преработен през 1999 г.).

1.

Настоящият стандарт следва да се прилага при счетоводно отчитане на договори за строителство във финансовите отчети на изпълнителите.

2.

Настоящият стандарт заменя МСС 11 Отчитане на договорите за строителна дейност, одобрен през 1978 г.

3.

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Договор за строителство — договор, в който е конкретно договорено изграждането на актив или на съвкупност от активи, които са в тясна взаимна връзка или взаимна зависимост по отношение на тяхното проектиране, технология и функция или тяхната крайна цел или предназначение.

Договор на база твърда цена — договор за строителство, при който изпълнителят се съгласява на твърда договорна цена или твърда единична цена на готов продукт, която в някои случаи е обвързана с клаузи за повишаване на разходите.

Договор на база „разходи плюс“ — договор за строителство, при който на изпълнителя се възстановяват допустимите или определените по друг начин разходи плюс процент към тези разходи или твърдо възнаграждение.

4.

Договор за строителство може да бъде сключен за изграждането на един актив, като например мост, сграда, язовир, тръбопровод, път, кораб или тунел. Договорът за строителство може да обхваща и изграждането на редица активи, които са в тясна взаимна връзка или взаимна зависимост по отношение на тяхното проектиране, технология и функция или тяхната крайна цел или предназначение; примерите за подобни договори включват строителството на рафинерии и други сложни елементи от машини, съоръжения или оборудване.

5.

За целите на настоящия стандарт договорите за строителство включват:

6.

Договорите за строителство се формулират по различни начини, които за целите на настоящия стандарт се класифицират като договори на база твърда цена и договори на база „разходи плюс“. Някои договори за строителство може да съдържат характеристики както на договор на база твърда цена, така и на договор на база „разходи плюс“, например в случаите на договор на база „разходи плюс“ при договорена максимална цена. При тези обстоятелства изпълнителят трябва да вземе предвид всички условия, представени в параграфи 23 и 24, за да определи кога да признае приходите и разходите по договора.

7.

Обикновено изискванията на настоящия стандарт се прилагат поотделно за всеки договор за строителство. При определени обстоятелства обаче е необходимо стандартът да се прилага по отношение на отделно разграничими елементи на един договор или по отношение на група договори, третирани заедно, за да се отрази същността на договора или на групата договори.

8.

Когато даден договор обхваща няколко актива, строителството на всеки актив следва да бъде третирано като отделен договор за строителство, когато:

9.

Група от договори, независимо от това дали са с един или няколко клиенти, следва да бъде третирана като един договор за строителство, когато:

10.

Даден договор може да предвижда строителството на допълнителен актив по избор на клиента или може да бъде изменен така, че да включва строителството на допълнителен актив. Строителството на допълнителния актив следва да се третира като отделен договор за строителство, когато:

11.

Приходите по договора включват:

12.

Приходите по договора се оценяват по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване възнаграждение. Оценката на приходите по договора се влияе от множество несигурности, които зависят от резултатите от бъдещи събития. Често приблизителните оценки трябва да бъдат преразглеждани вследствие на възникването на събитията и разрешаването на несигурностите. Следователно сумата на приходите по договора може да се увеличава или намалява през различните периоди. Например:

13.

Изменението представлява нареждане от страна на клиента за промяна в обхвата на работата, която трябва да бъде изпълнена по договора. Такова изменение може да доведе до увеличаване или намаляване на приходите по договора. Примери за изменения са промените в спецификациите или в проекта на актива и промените във времетраенето на договора. Дадено изменение се включва в приходите по договора, когато:

14.

Искът представлява сума, която предприемачът иска да събере от клиента или от друга страна като възстановяване на разходи, които не са били включени в договорната цена. Например иск може да възникне вследствие забавяне по вина на клиента, грешки в спецификациите или проекта и оспорвани изменения в работите по договора. Оценката на сумите на приходите, произтичащи от искове, се характеризира с голяма степен на несигурност и често зависи от резултатите от преговори. Следователно исковете могат да бъдат включени в приходите по договора единствено когато:

15.

Премийните плащания представляват допълнителни суми, които се изплащат на изпълнителя при постигането или преизпълнението на определени стандарти за изпълнение. Например договорът може да предвижда премийни плащания на изпълнителя за предсрочно изпълнение на договора. Премийните плащания се включват в приходите по договора, когато:

16.

Разходите по договора включват:

17.

Разходите, които се отнасят пряко към конкретен договор, включват: