11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/1

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/3

(1)

Помощ за частно складиране се предоставя в съответствие с Регламент (ЕО) № 1329/2008 на Комисията от 22 декември 2008 година за приемане на спешни мерки за подпомагане на пазара на свинско месо под формата на помощ за частно складиране в Обединеното кралство (2). Помощта е предоставена при изключителни обстоятелства, когато през декември 2008 г. в сектора на свинското месо в Ирландия и в Северна Ирландия бяха установени повишени нива на полихлорирани бифенили (PCB) в свинското месо с произход от Ирландия. Тъй като ситуацията се промени, мерките вече не са необходими.

(2)

Следователно предоставянето на помощ за частно складиране на свинско месо следва да бъде прекратено и да бъде определен краен срок за подаване на заявления за помощ.

(3)

За да се избегнат спекулации, регламентът следва да влезе в сила в деня на своето публикуване, а за краен срок за подаване на заявленията следва да бъде определен денят, следващ датата на влизането в сила на регламента.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/4

(1)

В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявлението за регистрация на названието „Riso del Delta del Po“, подадено от Италия, беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, посоченото название следва да се регистрира,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/6

(1)

Помощ за частно складиране се предоставя в съответствие с Регламент (ЕО) № 1278/2008 на Комисията от 17 декември 2008 година за приемане на спешни мерки за подпомагане на пазара на свинско месо под формата на помощ за частно складиране в Ирландия (2). Помощта е предоставена при изключителни обстоятелства, когато през декември 2008 г. в сектора на свинското месо в Ирландия бяха установени повишени нива на полихлорирани бифенили (PCB) в свинското месо с произход от Ирландия. Тъй като ситуацията се промени, мерките вече не са необходими.

(2)

Следователно предоставянето на помощ за частно складиране на свинско месо следва да бъде прекратено и да бъде определен краен срок за подаването на заявления за помощ.

(3)

За да се избегнат спекулации, регламентът следва да влезе в сила в деня на своето публикуване, а за краен срок за подаване на заявленията следва да бъде определен денят, следващ датата на влизането в сила на регламента.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/7

(1)

С Директива 2004/22/ЕО се хармонизират изискванията за пускане на пазара и/или въвеждане в употреба на измервателни уреди, чиито измервателни функции са определени в приложенията за отделните уреди (MI-001—MI-010). Измервателните уреди трябва да отговарят на съществените изисквания, определени в приложение I и в съответното приложение за отделния уред.

(2)

Приложенията за отделните уреди към Директива 2004/22/ЕО съдържат изисквания, съобразени с различните видове измервателни уреди. Посочените изисквания включват специфични разпоредби за допустимите грешки, за да се осигурят точността и работата на измервателните уреди, както и да се гарантира, че при номинални работни условия и при липса на смущения грешката при измерване не надвишава стойността на максимално допустимата грешка (МДГ).

(3)

Тъй като бяха разработени нови спецификации за газомерите и устройствата за обемно преобразуване, е възможно прекалено специфичните изисквания, определени в точка 2.1 от приложение MI-002, да възпрепятстват техническия прогрес и иновациите и да създадат пречка за свободното движение на газомери. Поради това те следва да бъдат заменени с по-общи изисквания за работа.

(4)

В точка 7.3 от приложение I към Директива 2004/22/ЕО се предвижда обща защита на измервателните уреди за общо ползване от прекалено големи грешки извън контролирания обхват. Въпреки това, опитът показа, че за да се гарантира, че при даден измервателен уред не се използва максимално допустимата грешка (МДГ), нито се облагодетелства системно някоя от страните, участващи в сделката, е необходимо да се изисква и защита от прекалено големи грешки в рамките на контролирания обхват за тези уреди.

(5)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (2) държавите-членки се насърчават да изготвят за собствена употреба и в интерес на Общността, както и да оповестят на обществеността, собствени таблици, които да демонстрират, в рамките на възможното, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране.

(6)

Директива 2004/22/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(7)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по измервателните уреди, създаден с член 15, параграф 1 от Директива 2004/22/ЕО,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/10

(1)

Споразумението за морски транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и правителството на Китайската народна република, от друга страна (1), бе подписано в Брюксел на 6 декември 2002 г. Впоследствие то бе сключено на 31 януари 2008 г. съгласно Решение 2008/143/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. (2) и влезе в сила на 1 март 2008 г.

(2)

На 5 септември 2005 г. в Пекин беше подписан и сключен съгласно Решение 2008/144/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. (3) Протокол за изменение на споразумението за морски транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и правителството на Китайската народна република, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз.

(3)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. (4) Република България и Румъния следва да се присъединят към споразумението чрез сключване на протокол между Съвета и Китайската народна република.

(4)

На 31 март 2009 г. в Брюксел бе подписан Протоколът за изменение на споразумението за морски транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и правителството на Китайската народна република, от друга страна (5), за да се вземе предвид присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз.

(5)

Необходимите конституционни и институционални процедури са приключени и следователно протоколът следва да бъде одобрен,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/12

(1)

На 28 февруари 2000 г. дружеството Viridis е отправило заявление към компетентните органи на Франция за пускане на пазара на два вида екстракт от люцерна (Medicago sativa) като нова храна или като нова хранителна съставка; на 28 април 2003 г. компетентният орган на Франция за оценка на храните издаде доклад за първоначална оценка. В посочения доклад органът стига до заключението, че е необходимо да се направи допълнителна оценка.

(2)

На 27 февруари 2004 г. Комисията препрати доклада за първоначална оценка на всички държави-членки. Някои държави-членки направиха допълнителни коментари.

(3)

На 12 октомври 2006 г. дружеството „L.-R.D.“ (Luzerne — Recherche et Développement) пое отговорността за заявлението. Дружеството ограничи обхвата на заявлението до екстракт от листа от люцерна и представи отговори на предварителния доклад за оценка и на допълнителните въпроси, повдигнати от държавите-членки.

(4)

На 11 февруари 2008 г. бе проведена консултация с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и на 13 март 2009 г. той представи своето „Становище на Експертната група по диетични храни, хранене и алергии по искане на Европейската комисия относно безопасността на „Протеинов концентрат от люцерна“ като храна“.

(5)

В посоченото становище ЕОБХ стига до заключението, че протеиновият концентрат от люцерна (Medicago sativa) е безопасен за консумация от човека при посочените условия за употреба.

(6)

Въз основа на научната оценка е установено, че протеиновият концентрат от люцерна (Medicago sativa) отговаря на критериите, посочени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 258/97.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/14

(1)

На 30 юни 2003 г. дружеството Robert Craig & Sons подаде заявление до компетентните органи на Обединеното кралство за пускане на пазара на семена от чиа (Salvia hispanica) и смлени семена от чиа като нова хранителна съставка; на 7 май 2004 г. компетентният орган на Обединеното кралство за оценка на храните издаде доклада си за първоначална оценка. В този доклад органът стига до заключение, че чиа (Salvia hispanica) е безопасна при предложените варианти на употреба в хранителни продукти.

(2)

На 14 юни 2004 г. Комисията препрати доклада за първоначална оценка на всички държави-членки.

(3)

В 60-дневния срок, установен в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 258/97, в съответствие със същата разпоредба бяха повдигнати обосновани възражения срещу пускането на продукта на пазара; по тази причина на 4 април 2005 г. бе проведена консултация с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и той обяви своето становище на 5 октомври 2005 г. Тъй като обаче заявителят не успя да предостави достатъчно информация, в своето становище ЕОБХ не стигна до заключение относно безопасността на продукта, но показа готовност за преразглеждане на заявлението при предоставяне на допълнителна информация от страна на заявителя.

(4)

На 30 септември 2006 г. отговорността за заявлението бе прехвърлена на дружеството Columbus Paradigm Institute S.A., което подаде допълнителни данни и информация, както беше поискано от ЕОБХ. Вследствие на това на 21 януари 2008 г. беше отправена молба до ЕОБХ да завърши оценката на семена от чиа (Salvia hispanica) и смлени семена от чиа.

(5)

На 13 март 2009 г. ЕОБХ представи своето второ становище относно безопасността на семената от чиа (Salvia hispanica) и смлените семена от чиа като хранителна съставка.

(6)

В същото становище ЕОБХ признава, че предоставената информация е послужила като доказателство в подкрепа на положително заключение относно безопасността на семената от чиа и смлените цели семена от чиа. По-специално ЕОБХ стигна до заключението, че е малко вероятно употребата на семена от чиа (Salvia hispanica) и смлени семена от чиа в хлебни изделия при определени условия да има вредно въздействие върху общественото здраве.

(7)

Въз основа на научната оценка е установено, че семената от чиа (Salvia hispanica) и смлените семена от чиа отговарят на критериите, определени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 258/97.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/16

(1)

С писмо от 5 май 2009 г. и в съответствие с член 95, параграф 5 от Договора за ЕО постоянното представителство на Португалия към Европейския съюз уведоми Комисията за проект на регионален законодателен декрет (наричан по-долу „проектодекретът“) за обявяване на автономна област Мадейра за район без генетично модифицирани организми (ГМО). Проектодекретът бе придружен от изложение на мотивите и от документ, в който се посочват доводите за обявяването на автономна област Мадейра за район без ГМО.

(2)

С писмо от 26 юни 2009 г. Комисията информира португалските органи, че е получила уведомление по член 95, параграф 5 от Договора за ЕО и че шестмесечният срок за разглеждането му в съответствие с член 95, параграф 6 е започнал да тече. В уведомлението на Португалия не се съдържаха нито научна литература и проучвания, нито друга научна информация, която би могла да подкрепи съответната аргументация. Ето защо Комисията покани с писмо Португалия да допълни уведомлението си с по-конкретна информация под формата на имаща отношение към въпроса научна литература, в която да се съдържат факти, свързани със защитата на околната или на работната среда поради съществуването на специфичен за района на Мадейра проблем. На 31 юли 2009 г. Португалия представи допълнителна информация.

(3)

Комисията публикува известие във връзка с искането в Официален вестник на Европейския съюз  (1), за да информира останалите заинтересовани страни за проекта на национална мярка, която Португалия възнамерява да приеме. България, Чешката република, Дания, Франция, Латвия, Малта и Румъния представиха своите коментари.

(4)

В член 95, параграфи 5 и 6 от Договора е предвидено, че:

„5.   (…) ако след приемането от Съвета на мярка за хармонизиране държава-членка счете за необходимо да въведе национални разпоредби, основаващи се на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда поради специфичен проблем на тази държава-членка, който е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране, тя уведомява Комисията за предприетите мерки и за основанията за тяхното приемане.

6.   В срок от шест месеца след уведомяванията, посочени в параграфи 4 и 5, Комисията одобрява или отхвърля въпросните национални разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки, и дали препятстват или не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

При липса на решение на Комисията в този срок националните разпоредби, посочени в параграфи 4 и 5, се считат за одобрени.

Когато това е оправдано поради сложността на въпроса и при липса на опасност за човешкото здраве, Комисията може да уведоми заинтересованата държава-членка, че срокът, посочен в настоящия параграф, може да бъде продължен за нов период от шест месеца.“

(5)

Съгласно член 1 от проектодекрета автономната област Мадейра е обявена за район, в който не се отглеждат сортове генетично модифицирани организми (ГМО). Съгласно член 2 внасянето на посадъчен материал от растения или семена, съдържащ ГМО, на територията на автономна област Мадейра и използването му в растениевъдството са забранени. Съгласно член 3 нарушаването на горепосочения член се счита за административно нарушение, а в член 4 се определят допълнителни санкции. В член 5 се установяват разпоредби за разследването, завеждането на иск и вземането на решение по повод на административните нарушения, а в член 6 се определя предназначението на събраните от глоби приходи.

(6)

Обхватът на горепосочените проекторазпоредби, във връзка с обясненията в изложението на мотивите, предполага, че той ще окаже въздействие основно върху:

(7)

Директива 2001/18/ЕО се основава на член 95 от Договора за ЕО. Директивата е насочена към сближаване на законодателствата и процедурите в държавите-членки относно разрешаването на ГМО, предназначени за съзнателно освобождаване в околната среда. В съответствие с член 34 от нея държавите-членки са задължени да транспонират директивата в националното си право до 17 октомври 2002 г.

(8)

Съгласно член 1 от него, Регламент (ЕО) № 1829/2003 цели: a) да създаде основа за гарантиране на високо равнище на защита на живота и здравето на човека, здравето и добруването на животните, околната среда и интересите на потребителите във връзка с генетично модифицираните храни и фуражи, като гарантира ефикасното функциониране на вътрешния пазар; б) да определи общностни процедури за разрешаване и контрол на генетично модифицирани храни и фуражи; и в) да определи разпоредби за етикетиране на генетично модифицирани храни и фуражи.

(9)

Информация за законодателния проект, предоставяща тълкуване на неговото въздействие върху общностното законодателство и на съответствието му с последното, се съдържа във:

(10)

В своите доводи Португалия се позовава на съображения, свързани със селското стопанство и природата.

(11)

Съображенията, свързани със селското стопанство, се основават на невъзможността за съвместно съжителство между генетично модифицирани култури и традиционни и/или биологични култури в автономна област Мадейра. По-конкретно в тях се изтъкват аспекти като разстоянието между полетата, граничните ивици, видовете посеви с различен цикъл на растеж, районите за убежище, разполагането на прашецоуловители или на прегради, за да се предотврати разпръскването на цветния прашец, системите за редуване на културите, фазите на растениевъдството, намаляването на количеството на наличните жизнеспособни семена в почвата посредством подходяща обработка на почвата, управлението на популациите в граничните зони на полетата, избора на оптимални дати за сеитба, стопанисването на семената, така че да се избегне тяхното смесване, и предотвратяването на разпиляването на семена при придвижване към и от полето и по граничните зони на полето.

(12)

В съображенията, свързани с природата, се твърди, че въздействието на въвеждането на ГМО в природата (по-специално в RAM — естествената гора на Мадейра) не са добре проучени въпреки публикуването на множество статии, в които се изразяват опасения от последиците от съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и от предизвиканите от тях промени в околната среда, каквито могат да се очакват. Освен това е възможно да има други потенциални рискове, които не са обхванати от посочените научни изследвания.

(13)

Съображенията, свързани с околната среда, се позовават и на:

(14)

Въз основа на горепосоченото Португалия смята, че въвеждането на генетично модифициран материал в RAM би могло да има изключително опасни последици за околната среда на Мадейра като цяло (безсмислено е да се прави разграничение между селскостопански и горски райони). Въпреки че няма еднозначни заключения по въпроса, изследванията и експериментите, както и теоретичните конструкции подсказват, че рискът за природата от съзнателното освобождаване на ГМО е толкова голям и поставя такава заплаха за състоянието на околната среда на Мадейра, че тяхното използване пряко в сектора на селското стопанство или дори само на експериментална основа не е оправдано.

(15)

Член 95, параграф 5 от Договора за ЕО се прилага за нови национални мерки на основание защитата на околната и работната среда поради специфичен проблем на тази държава-членка, който е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране и който се обосновава от нови научни доказателства.

(16)

Съгласно член 95, параграф 6 от Договора за ЕО Комисията одобрява или отхвърля въпросните национални разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки, и дали препятстват или не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

(17)

Въпреки това, когато е оправдано поради сложността на въпроса и при липса на опасност за здравето на човека, Комисията може да уведоми заинтересованата държава-членка, че срокът, посочен в гореспоменатия параграф 6, може да бъде продължен за нов период от шест месеца.

(18)

Целта на уведомлението, направено от португалските органи на 5 май 2009 г., е да се получи одобрение за внасяне на проектодекрета.

(19)

Португалия не уточни акта на Европейската общност, спрямо който дерогира проектодекретът. Отглеждането на ГМО е до голяма степен уредено с Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003.

(20)

В член 95, параграф 5 от Договора се съдържа изискване, когато дадена държава-членка счита за необходимо да въведе национални разпоредби в дерогация от мерките за хармонизиране, тези разпоредби да могат да бъдат обосновани при едновременното изпълнение на следните условия (5):

(21)

Доводите, изтъкнати от Португалия, се позовават до голяма степен на въздействието върху околната среда на отглежданите генетично модифицирани сортове. Уведомлението съдържа анализ на широкообхватни и сложни въпроси, като предварителните изпитвания, извършени върху генетично модифицирани сортове, модела, показващ инвазивните способности на генетично модифицираните сортове, способността на трансгенните растения за кръстосано опрашване, успоредното въздействие с други видове, образуването на токсини, страничните взаимодействия, въздействията, свързани с генетичните изменения, влиянията при лоши селскостопански практики, прехвърлянето на гени и въздействието върху хранителната верига.

(22)

От тези доводи става ясно, че е необходима цялостна научна оценка на риска, която да покаже дали представените научни факти са свързани със защитата на околната или работната среда поради специфичен проблем на автономна област Мадейра, който е възникнал след приемането на Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003 и други разпоредби на ЕО в тази връзка. Тази оценка следва да бъде извършена от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), който е компетентен, в съответствие с член 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (6), да предоставя научни съвети и да оказва научна и техническа помощ за законодателството и политиката на Общността във всички сфери, които пряко или косвено засягат безопасността на храните и фуражите, и който орган предоставя независима информация по всички въпроси в тези сфери и обменя свързана с риска информация. Освен това в съответствие с член 29 от същия регламент ЕОБХ изразява научно становище по искане на Комисията по всеки въпрос от неговата компетентност и във всички случаи, за които законодателството на Общността предвижда консултации с органа.

(23)

Поради тази причина на 23 септември 2009 г. Комисията даде мандат на ЕОБХ да прецени въз основа на новите факти, представени от Португалия, и предвид изискванията на член 95, параграф 5 от Договора за ЕО дали конкретните доказателства са свързани със защитата на околната и работната среда поради специфичен проблем за засегнатия район, в случая автономна област Мадейра.

(24)

При тези обстоятелства е необходимо ЕОБХ да приеме становище, преди да бъде взето решение по уведомлението на Португалия. Предвид широкия обхват на потенциалното отрицателно въздействие върху околната среда, посочено в уведомлението на Португалия, както и сложността на научните аспекти, свързани с отглеждането на ГМО в автономна област Мадейра, е необходимо на ЕОБХ да бъде даден достатъчно дълъг срок за приемане на становище. Поради тази причина Комисията поиска от ЕОБХ да изготви становище до 31 януари 2010 г.

(25)

Доводите, изтъкнати от Португалия, не се позовават конкретно върху опасността за здравето на човека, която би могла да възникне при отглеждане на ГМО в автономна област Мадейра. Въпреки че те се позовават конкретно на рисковете за околната среда и „екологичното състояние“, не са представени никакви факти по отношение на идентифицирано или потенциално въздействие върху здравето на човека. Всички научни аргументи са съсредоточени изключително върху аспекти на селското стопанство и опазването на биологичното разнообразие в Мадейра.

(26)

Предвид гореизложеното вземането на решение в шестмесечния срок, т.е. до 4 ноември 2009 г., който е определен в член 95, параграф 6, първа алинея от Договора за ЕО, би означавало липса на важна научна обосновка по този сложен въпрос. Следователно, като се имат предвид сложността на въпроса и липсата на опасност за здравето на човека, Комисията следва да удължи срока в съответствие с член 95, параграф 6, трета алинея от Договора за ЕО и да вземе решение по уведомлението на Португалия в рамките на нов период от шест месеца, и по-конкретно до 4 май 2010 г.,

11.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/20

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съгласно заключенията от заседанието на Европейския съвет от Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 36 от тях, принципът за взаимно признаване следва да се прилага към актовете в досъдебната фаза. Взаимното признаване на мерки за процесуална принуда се урежда в мярка 10 от програмата с мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване в наказателноправната област.

(3)

Предвидените в настоящото рамково решение мерки следва да са насочени към укрепване на защитата на обществото чрез създаване на възможност спрямо лице, пребиваващо в една държава-членка, което е субект на наказателно производство във втора държава-членка, да се упражнява надзор от органите в държавата, в която то пребивава до започване на съдебния процес. Вследствие на това настоящото рамково решение има за цел упражняването на надзор върху придвижването на обвиняемия с оглед първостепенната цел за защита на обществото като цяло и създаваната опасност за обществото от съществуващия режим, който предвижда само две възможности: предварително задържане или придвижване без надзор. Следователно мерките ще укрепят допълнително правото на спазващите закона граждани да живеят в безопасност и сигурност.

(4)

Предвидените в настоящото рамково решение мерки следва също да са насочени и към утвърждаване на правото на свобода и презумпцията за невиновност в Европейския съюз, както и към обезпечаване на сътрудничество между държавите-членки в случаите, когато на дадено лице са наложени задължения или мерки за процесуална принуда до постановяване на съдебно решение. Вследствие на това настоящото рамково решение има за цел насърчаване, когато е уместно, на използването на мерки, невключващи лишаване от свобода, като алтернатива на предварителното задържане, дори и когато по силата на законодателството на съответната държава-членка предварителното задържане не може да бъде наложено ab initio.

(5)

Във връзка със задържането на лица, които са субекти на наказателно производство, съществува опасност от различно третиране на лицата, които пребивават в държавата на съдебния процес, в сравнение с лицата, които не пребивават в тази държава: възможно е лице, което не пребивава в държавата на съдебния процес, да бъде поставено под арест до започване на съдебния процес, докато при сходни обстоятелства същото да не важи за лице, пребиваващо в тази държава. В общото европейско пространство на правосъдие без вътрешни граници е наложително да се предприемат действия, които да гарантират, че лице, което е субект на наказателно производство и което не пребивава в държавата на съдебния процес, няма да бъде третирано по различен начин в сравнение с лице, което е субект на наказателно производство, но пребивава в същата държава.

(6)

В удостоверението, което следва да се изпрати заедно с акта за налагане на мерки за процесуална принуда до компетентния орган на изпълняващата държава, следва да се посочи адресът, на който лицето ще пребивава в изпълняващата държава, както и всяка друга съществена информация, която може да улесни упражняването на надзор върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава.

(7)

Компетентният орган на изпълняващата държава следва да уведоми компетентния орган на издаващата държава за максималния срок, ако има такъв, през който може да се упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава. В държавите-членки, в които мерките за процесуална принуда трябва да бъдат подновявани периодично, този максимален срок трябва да се разбира като абсолютен, след изтичането му законът не предвижда възможност за подновяване на мерките за процесуална принуда.

(8)

Всяко искане от страна на компетентния орган на изпълняващата държава за потвърждаване на необходимостта да се продължи надзорът върху мерките за процесуална принуда не следва да засяга правото на издаващата държава, което се прилага спрямо акта за подновяване, преразглеждане и отмяна на акта за налагане на мерки за процесуална принуда. Подобно искане за потвърждаване не следва да задължава компетентния орган на издаващата държава да приеме нов акт за продължаване на надзора на мерките за процесуална принуда.

(9)

Компетентният орган на издаващата държава следва да е компетентен да приема всякакви последващи актове, свързани с акта за налагане на мерки за процесуална принуда, включително за предварително задържане. Такова предварително задържане би могло по-специално да се разпореди след нарушение на мерките за процесуална принуда или неспазване на призовки за явяване в съдебно заседание или съдебен процес в хода на наказателното производство.

(10)

За да се избегнат излишни разходи и трудности при трансфера на лице, което е субект на наказателно производство, за целите на съдебно заседание или съдебен процес, държавите-членки следва да могат да използват телефонна и видеоконферентна връзка.

(11)

Когато е уместно, би могло да се използва електронно наблюдение за надзор върху мерките за процесуална принуда в съответствие с националното право и процедури.

(12)

Настоящото рамково решение следва да предоставя възможност надзорът върху мерките за процесуална принуда, наложени на съответното лице, да се упражнява в изпълняващата държава при осигуряване на надлежното протичане на правораздавателния процес и по-специално на присъствието на съответното лице по време на съдебния процес. Ако съответното лице не се завърне доброволно в издаващата държава, то може да бъде предадено на издаващата държава в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2) (наричано по-долу „Рамковото решение относно европейската заповед за арест“).

(13)

Въпреки че настоящото рамково решение обхваща всички престъпления и не се ограничава до определени видове или степени престъпления, мерките за процесуална принуда по принцип следва да се прилагат в случаи на по-леки престъпления. Следователно всички разпоредби на Рамковото решение относно европейската заповед за арест, с изключение на член 2, параграф 1 от него, следва да се прилагат в случаите, когато компетентният орган на изпълняващата държава трябва да вземе решение за предаване на съответното лице. Следователно в подобен случай следва да се прилага също член 5, параграфи 2 и 3 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест.

(14)

Разходите, свързани с пътуването на съответното лице от изпълняващата до издаващата държава във връзка с надзора на мерките за процесуална принуда или за целите на явяване в съдебно заседание, не се уреждат с настоящото рамково решение. Възможността, по-специално за издаващата държава, да поема всички или част от подобни разходи е въпрос, който се урежда от националното законодателство.

(15)

Доколкото целта на настоящото рамково решение, а именно взаимното признаване на актове за налагане на мерки за процесуална принуда в хода на наказателно производство, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки чрез едностранни действия и следователно поради своя мащаб и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 2 от Договора за Европейския съюз и в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(16)

Настоящото рамково решение зачита основните права и се съобразява с принципите, признати по-специално в член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не следва да се тълкува като забраняваща отказа да се признае акт за налагане на мерки за процесуална принуда, когато са налице обективни причини да се счита, че актът е наложен с цел наказване на определено лице поради неговия пол, раса, религия, етнически произход, гражданство, език, политически убеждения или сексуална ориентация или че това лице може да се окаже в неравностойно положение поради някоя от тези причини.

(17)

Настоящото рамково решение не следва да препятства държава-членка да приложи своите конституционни норми, свързани с правото на справедлив съдебен процес, свободата на сдружаване, свободата на печата, свободата на изразяване в други медии и свободата на вероизповедание.

(18)

Разпоредбите на настоящото рамково решение следва се прилагат в съответствие с правото на гражданите на Съюза да се придвижват и пребивават свободно на територията на държавите-членки, предоставено с член 18 от Договора за създаване на Европейската общност.

(19)

Личните данни, обработвани в изпълнение на настоящото рамково решение, следва да бъдат защитени в съответствие с Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (3) и в съответствие с принципите, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни, ратифицирана от всички държави-членки,

а)

да осигури надлежното протичане на правораздавателния процес, и по-специално присъствието на съответното лице по време на съдебния процес;

б)

да насърчи, където е уместно, използването в хода на наказателно производство на мерки, невключващи лишаване от свобода, спрямо лицата, които не пребивават в държавата-членка, в която се води производството;

в)

да подобри защитата на жертвите и на обществото.

а)

„акт за налагане на мерки за процесуална принуда“ означава подлежащ на изпълнение акт, издаден от компетентен орган на издаващата държава в хода на наказателно производство съгласно съответното национално право и процедури, с което на физическо лице се налагат една или повече мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане;

б)

„мерки за процесуална принуда“ означава задължения и разпореждания, наложени на физическо лице в съответствие с националното право и процедури на издаващата държава;

в)

„издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е издаден актът за налагане на мерките за процесуална принуда;

г)

„изпълняваща държава“ означава държавата-членка, в която се упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда.

а)

задължение лицето да информира компетентния орган на изпълняващата държава за всяка промяна в местопребиваването си, по-специално за целите на получаването на призовки за явяване в съдебно заседание или съдебен процес в хода на наказателното производство;

б)

задължение да не посещава определени населени места, места или определени райони в издаващата или изпълняващата държава;

в)

задължение да се намира на определено място, когато е приложимо — в определени часове;

г)

задължение, включващо ограничения относно напускане на територията на изпълняващата държава;

д)

задължение да се отчита в определени часове пред определен орган;

е)

задължение да избягва контакти с определени лица, свързани с предполагаемо извършеното(ите) престъпление(я).

а)

задължение да не се извършват определени дейности, свързани с предполагаемо извършеното(ите) престъпление(я), като тези дейности могат да включват упражняване на определена професия или заетост в определена професионална област;

б)

задължение да не се управлява превозно средство;

в)

задължение да се внесе определена парична сума или да се даде друг вид гаранция, която може да бъде предоставена на определен брой вноски или наведнъж изцяло;

г)

задължение да се подложи на терапевтично лечение или лечение на зависимост;

д)

задължение да избягва контакт с определени предмети, свързани с предполагаемо извършеното(ите) престъпление(я).

а)

когато е приложимо, срока, за който се прилага актът за налагане на мерки за процесуална принуда, и дали има възможност за подновяване на този акт;

и

б)

ориентировъчно, примерния срок, за който по всяка вероятност ще е необходимо да се упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда, като отчита обстоятелствата по случая, известни към момента на изпращане на акта за налагане на мерки.

а)

когато съответното лице пребивава законно и обичайно в държава, различна от изпълняващата държава;

б)

веднага след като компетентният орган в издаващата държава нотифицира компетентния орган на изпълняващата държава за оттеглянето на удостоверението, посочено в член 10, параграф 1, съгласно член 13, параграф 3;

в)

когато компетентният орган на издаващата държава е изменил мерките за процесуална принуда, а компетентният орган на изпълняващата държава, при прилагане на член 18, параграф 4, буква б), е отказал да упражнява надзор върху изменените мерки за процесуална принуда, тъй като те не попадат в рамките на видовете мерки за процесуална принуда, които са посочени в член 8, параграф 1 и/или за които съответната изпълняваща държава е нотифицирала в съответствие с член 8, параграф 2;

г)

когато е изтекъл срокът, посочен в член 20, параграф 2, буква б);

д)

когато компетентният орган на изпълняващата държава е решил да прекрати надзора върху мерките за процесуална принуда и е информирал компетентния орган на издаващата държава за това при прилагане на член 23.

—

участие в организирана престъпна група,

—

тероризъм,

—

трафик на хора,

—

сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

—

незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,

—

незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

—

корупция,

—

измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности (5),

—

изпиране на приходите от престъпление,

—

подправяне на парични знаци, включително евро,

—

престъпления, свързани с компютри,

—

престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и застрашени растителни видове и разновидности,

—

подпомагане на незаконно влизане и пребиваване,

—

убийство, тежка телесна повреда,

—

незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

—

отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници,

—

расизъм и ксенофобия,

—

организиран или въоръжен грабеж,

—

незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

—

мошеничество,

—

рекет и изнудване,

—

подправка на изделия и пиратство,

—

подправка на и търговия с административни документи,

—

подправка на платежни инструменти,

—

незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

—

незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

—

трафик на противозаконно отнети превозни средства,

—

изнасилване,

—

палеж,

—

престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,

—

незаконно отвличане на въздухоплавателни средства/плавателни съдове,

—

саботаж.

а)

удостоверението, посочено в член 10, е непълно или очевидно не съответства на акта за налагане на мерки за процесуална принуда, и не е допълнено или поправено в разумен срок, определен от компетентния орган на изпълняващата държава;

б)

критериите, предвидени в член 9, параграф 1 или 2 или член 10, параграф 4, не са изпълнени;

в)

признаването на акта за налагане на мерки за процесуална принуда би нарушило принципа ne bis in idem;

г)

в случаите, посочени в член 14, параграф 3, и когато изпълняващата държава е направила декларация по член 14, параграф 4 — в случаите, посочени в член 14, параграф 1, актът за налагане на мерки за процесуална принуда се отнася до деяние, което не би съставлявало престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; в данъчната, митническата и валутната област обаче изпълнението на акта не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данъци или не съдържа разпоредби по отношение на данъци, такси, мита или валутен обмен, еднакви с тези на издаващата държава;

д)

наказателното преследване е погасено по давност съгласно правото на изпълняващата държава и се отнася до деяние, което попада в компетентността на изпълняващата държава съгласно националното ѝ право;

е)

правото на изпълняващата държава предвижда имунитет и това прави невъзможен надзора върху мерките за процесуална принуда;

ж)

съгласно правото на изпълняващата държава лицето, поради възрастта си, не може да бъде привлечено под наказателна отговорност за деянието, по отношение на което е постановен актът за налагане на мерки за процесуална принуда;

з)

ако, в случай на нарушение на мерките за процесуална принуда, компетентният орган трябва да откаже да предаде съответното лице в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (6) (наричано по-долу „Рамковото решение относно европейската заповед за арест“).

а)

подновяване, преразглеждане и отмяна на акта за налагане на мерки за процесуална принуда;

б)

изменение на мерките за процесуална принуда;

в)

издаване на заповед за арест или на друго подлежащо на изпълнение съдебно решение със същото действие.

а)

да адаптира тези изменени мерки при прилагане на член 13, в случай че естеството на изменените мерки за процесуална принуда е несъвместимо с правото на изпълняващата държава;

или

б)

да откаже да упражнява надзор върху изменените мерки за процесуална принуда, ако тези мерки не попадат сред видовете мерки за процесуална принуда, посочени в член 8, параграф 1 и/или за които съответната изпълняваща държава е нотифицирала в съответствие с член 8, параграф 2.

а)

за всяка промяна на пребиваването на съответното лице;

б)

за максималния срок, през който може да се упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава, в случай че правото на изпълняващата държава предвижда такъв максимален срок;

в)

за факта, че е практически невъзможно да се упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда, тъй като след изпращането на съответния акт и удостоверение на изпълняващата държава лицето не може да бъде открито на територията на изпълняващата държава, като в този случай последната не е задължена да упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда;

г)

за факта, че е подадена жалба срещу акта за признаване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда;

д)

за окончателния акт за признаване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда и за предприемането на всички необходими мерки за надзор върху мерките за процесуална принуда;

е)

за всеки акт за адаптиране на мерките за процесуална принуда в съответствие с член 13;

ж)

за всеки акт за непризнаване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда и за непоемане на отговорност за надзор върху мерките за процесуална принуда съгласно разпоредбите на член 15, заедно с мотивите за този акт.

а)

по време на подготовката или поне преди да изпратят акта за налагане на мерки за процесуална принуда заедно с удостоверението, посочено в член 10;

б)

за улесняване на гладкото и ефикасно упражняване на надзор върху мерките за процесуална принуда;

в)

когато лицето е извършило сериозно нарушение на наложените мерки за процесуална принуда.

а)

информация, която дава възможност да се проверят самоличността и мястото на пребиваване на съответното лице;

б)

съществена информация, получена от регистрите за съдимост в съответствие с приложимите законодателни инструменти.

а)

да продължат да прилагат двустранните или многостранните споразумения или договорености, които са в сила към момента на влизане в сила на настоящото рамково решение;

б)

да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености след влизането в сила на настоящото рамково решение.

а)

степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение; и

б)

прилагането на настоящото рамково решение.