Официален вестник L 7/2010

12.1.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 7/3

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 18/2010 НА КОМИСИЯТА

от 8 януари 2010 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (1), и по-специално член 11, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)	Разработването и прилагането на национална програма за контрол на качеството от всяка държава-членка е извънредно важно за осигуряване на ефективността на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008.

(2)	Спецификациите за националната програма за контрол на качеството, която се прилага от държавите-членки, би следвало да осигуряват хармонизиран подход в това отношение.

(3)

За да бъдат ефективни, дейностите по мониторинг за съответствие, които трябва да бъдат предприети от компетентния орган, следва да се извършват редовно. Те не следва да се ограничават по отношение на предмета, етапа или момента, в който се извършват. Те следва да бъдат предприети под форма, която най-добре осигурява тяхната ефективност.

(4)	Следва да се дава приоритет на разработването на обща методология за дейности по мониторинг за съответствие.

(5)	Необходимо е да се разработи хармонизиран начин за докладване на предприетите мерки за изпълнение на задълженията по настоящия регламент и на състоянието на сигурността на въздухоплаването на територията на държавите-членки.

(6)	Националните програми за контрол на качеството следва да се основават на най-добрите практики. Подобни най-добри практики следва да бъдат обменяни с Комисията и предоставяни на всички държави-членки.

(7)	Следователно Регламент (ЕО) № 300/2008 следва да бъде съответно изменен.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕО) № 300/2008

Регламент (ЕО) № 300/2008 се изменя, както следва:

1.	Заглавието „Приложение“ са заменя с „Приложение I“.

2.	Текстът от приложението към настоящия регламент се добавя като приложение II.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той започва да се прилага от датата, определена в правилата за прилагане, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008, но не по-късно от 29 април 2010 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 януари 2010 година.

За Комисията

José Manuel BARROSO

Председател

(1) ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72 .

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Общи спецификации за националните програми за контрол на качеството, които трябва да се прилагат от всяка държава-членка в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

(1)	„годишен обем на трафика“ означава общият брой пътници, които пристигат или заминават, или транзитните пътници (отчитани веднъж);

(2)	„компетентен орган“ означава националният орган, определен от държава-членка в съответствие с член 9 да отговаря за координацията и осъществяването на мониторинг на прилагането на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване;

(3)	„одитор“ означава всяко лице, което извършва дейности по мониторинг за съответствие на национално равнище от името на компетентния орган;

(4)	„сертифициране“ означава официална оценка и потвърждение от компетентния орган или от негово име, че дадено лице притежава необходимата компетентност да изпълнява функции на одитор на приемливо равнище, определено от компетентния орган;

(5)	„дейности по мониторинг за съответствие“ означава всяка процедура или процес, използвани за оценяване на прилагането на настоящия регламент и на националната програма за сигурност на въздухоплаването;

(6)	„недостатък“ означава неспазване на изискванията за сигурност на въздухоплаването;

(7)	„проверка“ означава преглед на прилагането на мерките и процедурите за сигурност, за да се определи дали те се осъществяват ефективно и съгласно изискваните стандарти, както и да се констатират евентуално недостатъци;

(8)	„събеседване“ означава устна проверка, извършена от одитор, с цел да се установи дали се прилагат специфични мерки или процедури за сигурност;

(9)	„наблюдение“ означава визуална проверка, извършена от одитор, с цел да се установи дали дадена мярка или процедура за сигурност се прилага;

(10)	„представителна извадка“ означава подбор, направен измежду възможните варианти за мониторинг, достатъчен по отношение на брой и обхват, за да осигури основание за общи заключения относно стандартите за прилагане;

(11)	„одит на сигурността“ означава задълбочено проучване на мерките и процедурите за сигурност, за да се определи дали те се прилагат изцяло и постоянно;

(12)	„изпитване“ означава изпробване на мерките за сигурност на въздухоплаването, когато компетентният орган, с цел проверка на ефективността на прилагане на съществуващите мерки за сигурност, симулира намерение за осъществяване на акт на незаконна намеса;

(13)	„верификация“ означава действие, предприето от одитор, с цел да се установи дали специфична мярка за сигурност действително се прилага;

(14)	„уязвимост“ означава всяка слабост на прилаганите мерки и процедури, която би могла да бъде използвана за осъществяване на акт на незаконна намеса.

2. ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН

2.1.	Държавите-членки предоставят необходимите правомощия на компетентния орган за осъществяване на мониторинг и прилагане на всички изисквания на настоящия регламент и на актовете за неговото изпълнение, включително правомощия за налагане на санкции съгласно член 21.

2.2.	Компетентният орган извършва дейности по мониторинг за съответствие и разполага с необходимите правомощия да изиска всеки констатиран недостатък да бъде отстранен в предвидените срокове.

2.3.

По отношение на отстраняването на недостатъците и мерките за изпълнение се възприема градиран и пропорционален подход. Този подход включва поредица от последователни стъпки, които трябва да бъдат предприети до отстраняване на недостатъка, в това число:

а)	съвети и препоръки;

б)	официално предупреждение;

в)	известие за принудително изпълнение;

г)	административни санкции и съдебно производство.

Компетентният орган може да пропусне една или повече от тези стъпки, особено когато недостатъкът е сериозен или се повтаря.

3. ЦЕЛИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО

3.1.

Целите на националната програма за контрол на качеството са да провери посредством дейности по мониторинг за съответствие дали мерките за сигурност на въздухоплаването се осъществяват ефективно и по подходящ начин, както и да определи равнището на съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

3.2.

Националната програма за контрол на качеството включва следните елементи:

а)	организационна структура, отговорности и ресурси;

б)	длъжностна характеристика и изисквана квалификация за одиторите;

в)	дейности по мониторинг за съответствие, включително обхват на одитите на сигурността, проверки, изпитвания и, след действително или потенциално нарушаване на сигурността, разследвания, честота на одитите и проверките на сигурността, както и класификация на съответствието;

г)	проучвания, когато съществува причина да бъдат оценени отново нуждите, свързани със сигурността;

д)	дейности, свързани с отстраняване на недостатъци, предоставящи подробна информация относно докладването на недостатъка, проследяването и отстраняването му, за да се осигури съответствие с изискванията за сигурност на въздухоплаването;

е)	мерки за изпълнение и, когато това е целесъобразно, санкции, както е посочено в точки 2.1 и 2.3 от настоящото приложение;

ж)	докладване на осъществения мониторинг за съответствие, включително, когато това е целесъобразно, обмен на информация между националните органи за равнищата на съответствие;

з)	процес на мониторинг на летището, на оператора и мерки за вътрешен контрол на качеството на образуванието;

и)	процес на записване и анализиране на резултатите от националната програма за контрол на качеството за установяване на тенденции и за насочване на бъдещото развитие на политиката.

4. МОНИТОРИНГ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

4.1.	Редовно се извършва мониторинг на всички летища, оператори и други образувания, които отговарят за сигурността на въздухоплаването, за да бъде гарантирано навременното откриване и отстраняване на недостатъци.

4.2.

Мониторингът се извършва в съответствие с националната програма за контрол на качеството, като се вземат предвид нивото на заплахите, типът и характерът на операциите, стандартът на прилагане, резултатите от вътрешния контрол на качеството на летищата, операторите и образуванията и други фактори и оценки, които засягат честотата на извършване на мониторинг.

4.3.	Мониторингът включва прилагането и ефективността на мерките за вътрешен контрол на качеството на летища, оператори и други образувания.

4.4.	Мониторингът на всяко отделно летище се състои от подходящо съчетаване на дейности по мониторинг за съответствие и осигурява изчерпателен обзор на прилагането на мерките, свързани със сигурността, в тази област.

4.5.	Управлението, определянето на приоритетите и организацията на програмата за контрол на качеството се извършват независимо от оперативното изпълнение на вземаните мерки по националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

4.6.	Дейностите по мониторинг за съответствие включват одити на сигурността, проверки и изпитвания.

5. МЕТОДОЛОГИЯ

5.1.	Методологията за провеждане на мониторинг следва стандартизиран подход, който включва поставяне на задачи, планиране, подготовка, дейности на място, класификация на констатациите, изготвяне на доклад и процес за отстраняване на недостатъците.

5.2.	Дейностите по мониторинг за съответствие се основават на системно събиране на информация посредством наблюдения, събеседване, преглед на документи и верификация.

5.3.	Мониторингът за съответствие включва както обявени, така и необявени дейности.

6. ОДИТИ НА СИГУРНОСТТА

6.1.

Одитите на сигурността обхващат:

а)	всички мерки за сигурност на дадено летище; или

б)	всички мерки за сигурност, прилагани от отделно летище, терминал на летище, оператор или образувание; или

в)	конкретна част от националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

6.2.

Методологията за провеждане на одити на сигурността отчита следните елементи:

а)	обявяване на одита на сигурността и изпращане на предварителен въпросник, ако това е целесъобразно;

б)	подготвителен етап, включващ разглеждане на попълнените предварителни въпросници и на друга подходяща документация;

в)	въвеждаща консултация с представители на летището/оператора/образуванието преди началото на мониторинга на място;

г)	дейности, провеждани на място;

д)	преглед на извършеното и докладване;

е)	ако са констатирани недостатъци, процес за отстраняване и съответния мониторинг, свързан с това.

6.3.

Провеждането на одити на сигурността се основава на системно събиране на информация чрез една или повече от посочените по-долу техники с цел да се потвърди, че мерките за сигурност се прилагат:

а)	преглед на документи;

б)	наблюдения;

в)	събеседвания;

г)	верификации.

6.4.	Летища, чиито годишен обем на трафика е над 10 милиона пътници, се подлагат на одит на сигурността, който обхваща всички стандарти на сигурност на въздухоплаването, поне веднъж на 4 години. Прегледът обхваща представителна информационна извадка.

7. ПРОВЕРКИ

7.1.

Проверките обхващат поне един набор от мерки, пряко свързани със сигурността, от приложение I към настоящия регламент, както и съответните актове за неговото изпълнение, които се подлагат на мониторинг като една дейност или в разумен срок, който обикновено не надхвърля три месеца. Прегледът обхваща представителна информационна извадка.

7.2.

Наборът от мерки, пряко свързани със сигурността, представлява набор от две или повече изисквания, както е посочено в приложение I към настоящия регламент, и съответните актове за неговото изпълнение, които са толкова силно взаимосвързани, че постигането на поставената цел не може да бъде оценено по подходящ начин, ако те се разглеждат поотделно. Тези набори от мерки включват изброените в допълнение I към настоящото приложение.

7.3.

Проверките не се обявяват. Когато компетентният орган счете, че това е неосъществимо, проверките могат да бъдат обявени. Методологията за провеждане на проверки отчита следните елементи:

а)	подготвителен етап;

б)	дейности, провеждани на място;

в)	преглед на извършеното в зависимост от честотата на провеждане и резултатите от мониторинга;

г)	докладване/записване;

д)	процес за отстраняване на недостатъците и неговия мониторинг.

7.4.

Провеждането на проверки се основава на системно събиране на информация чрез една или повече от посочените по-долу техники с цел да се потвърди, че мерките за сигурност са ефективни:

а)	преглед на документи;

б)	наблюдения;

в)	събеседване;

г)	верификации.

7.5.

За летищата, чиито годишен обем на трафика е над 2 милиона пътници, минималната честота на проверките на всички набори от мерки, пряко свързани със сигурността, посочени в глави 1—6 от приложение I към настоящия регламент, е поне веднъж на 12 месеца, освен ако през този период е проведен одит на летището. Честотата на проверките на всички мерки за сигурност, включени в глави 7—12 от приложение I, се определя от компетентния орган въз основа на оценка на риска.

7.6.	Ако в една държава-членка няма летище, чийто годишен обем на трафика надхвърля 2 милиона пътници, изискванията на точка 7.5 се прилагат за това летище на нейна територия, чийто годишен обем на трафика е най-голям.

8. ИЗПИТВАНИЯ

8.1.

Извършват се изпитвания с цел да бъде разгледана ефективността на прилагането на поне следните мерки за сигурност:

а)	контрол на достъпа до зоните с ограничен достъп;

б)	защита на въздухоплавателните средства;

в)	проверка на пътниците и ръчния багаж;

г)	проверка на персонала и пренасяните от него вещи;

д)	защита на регистрирания багаж;

е)	проверка на товара или пощата;

ж)	защита на товара и пощата.

8.2.

Трябва да бъде разработен протокол за изпитванията, включително методологията, който да отчита изискванията във връзка с нормативната уредба и безопасността, както и оперативните изисквания. Методологията засяга следните елементи:

а)	подготвителен етап;

б)	дейности, провеждани на място;

в)	преглед на извършеното в зависимост от честотата на провеждане и резултатите от мониторинга;

г)	докладване/записване;

д)	процес на отстраняване на недостатъците и свързаният с това мониторинг.

9. ПРОУЧВАНИЯ

9.1.	Проучвания се извършват, когато компетентният орган установи необходимост от повторно оценяване на операциите с цел да бъдат открити и отстранени уязвимите места. При констатиране на уязвимо място компетентният орган изисква прилагането на предпазни мерки, съизмерими със заплахата.

10. ДОКЛАДВАНЕ

10.1.

Дейностите по мониторинг за съответствие се докладват или записват в стандартизиран формат, който позволява постоянен анализ на тенденциите.

10.2.

Тук се включват следните елементи:

а)	вид дейност;

б)	летище, оператор или образувание, подложени на мониторинг;

в)	дата и час на мониторинга;

г)	имената на одиторите, които провеждат мониторинга;

д)	обхват на мониторинга;

е)	констатации във връзка със съответните разпоредби на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване;

ж)	класификация на съответствието;

з)	препоръки за корективни действия, където е целесъобразно;

и)	срокове за отстраняване на недостатъците, където е целесъобразно.

10.3.

При откриване на недостатъци компетентният орган докладва съответните констатации на летището, операторите или образуванията, които са били подложени на мониторинг.

11. ОБЩА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

11.1.

Дейностите по мониторинга за съответствие оценяват прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, като използват хармонизираната система за класифициране на съответствието, изложена в приложение II.

12. ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕДОСТАТЪЦИ

12.1.

Отстраняването на недостатъци се извършва незабавно. Когато отстраняването не може да се извърши незабавно, се прилагат компенсаторни мерки.

12.2.

Компетентният орган изисква летищата, операторите или образуванията, които са подложени на дейности по мониторинг за съответствие, да представят за одобрение план за действие с цел отстраняване на описаните в докладите недостатъци, заедно със сроковете за изпълнение на корективните действия, както и да потвърдят приключването на процеса по отстраняване на недостатъците.

13. ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЕРИФИКАЦИЯТА НА ОТСТРАНЯВАНЕТО НА НЕДОСТАТЪЦИТЕ

13.1.

След получаване на потвърждение от страна на летището, оператора или образуванието, преминали мониторинг, че са предприети корективни действия, компетентният орган проверява изпълнението на корективните действия.

13.2.

При последващите действия се прилага най-подходящият метод за мониторинг.

14. НАЛИЧНОСТ НА ОДИТОРИ

14.1.

Всяка държава-членка осигурява наличието на достатъчен брой одитори пряко в услуга на компетентния орган или под негов надзор за осъществяване на дейности по мониторинг за съответствие.

15. КРИТЕРИИ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ОДИТОРИ

15.1.

Всяка държава-членка гарантира, че одиторите, които изпълняват функции от името на компетентния орган:

а)	нямат никакви договорни или парични задължени към летището, оператора или образуванието, на които предстои одит; и

б)	имат необходимата компетентност, включваща достатъчен теоретичен и практически опит в съответната област.

Одиторите подлежат на сертифициране или на еквивалентно одобрение от компетентния орган.

15.2.

Одиторите трябва да имат следната квалификация:

а)

познаване на прилаганите към момента мерки за сигурност и начина на тяхното приложение по отношение на проверяваните операции, включително:

—	познаване на принципите за сигурност,

—	познаване на задачите, свързани с надзора,

—	познаване на факторите, които влияят върху човешкото поведение;

б)	практическо познаване на технологиите и техниките за сигурност;

в)	познаване на принципите, процедурите и техниките за извършване на мониторинг за съответствие;

г)	практическо познаване на операциите, които се проверяват;

д)	познаване на ролята и правомощията на одитора.

15.3.

Одиторите преминават периодично обучение при честота, която е достатъчна да гарантира поддържане на притежаваната компетентност, както и придобиване на нова такава, отчитаща развитието в областта на сигурността.

16. ПРАВОМОЩИЯ НА ОДИТОРИТЕ

16.1.

На одиторите, извършващи мониторинг, се предоставят достатъчно правомощия за получаване на информацията, необходима за изпълнението на техните задачи.

16.2.

Одиторите носят доказателство за самоличност, което позволява извършване на дейности по мониторинг за съответствие от името на компетентния орган и дава достъп до всички необходими зони.

16.3.

Одиторите имат право:

а)	да получат незабавен достъп до всички необходими зони, включително до въздухоплавателните средства и до сградите с цел извършване на мониторинг; и

б)	да изискват правилното прилагане или повторение на мерките за сигурност.

16.4.

Вследствие на предоставените на одиторите правомощия компетентният орган предприема действия съгласно точка 2.3 в следните случаи:

а)	преднамерено възпрепятстване на одитора;

б)	непредоставяне или отказ на изискана от одитора информация;

в)	при предоставяне на невярна или подвеждаща информация на одитора с цел измама; и

г)	присвояване на ролята на одитор с цел измама.

17. НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ

17.1.

Държавите-членки информират Комисията за най-добрите практики по отношение на програмите за контрол на качеството, методологиите на одита и одиторите. Комисията споделя тази информация с държавите-членки.

18. ДОКЛАДВАНЕ НА КОМИСИЯТА

18.1.

Държавите-членки предават ежегодно на Комисията доклад относно предприетите мерки за изпълнение на техните задължения по настоящия регламент и за състоянието на сигурността на въздухоплаването на летищата, разположени на тяхна територия. Референтният период за доклада е 1 януари—31 декември. Докладът се представя в срок от три месеца от приключване на този период.

18.2.

Съдържанието на доклада е в съответствие с допълнение III, като се използва предоставения от Комисията модел.

18.3.

Комисията споделя с държавите-членки основните заключения от посочените доклади.

Допълнение I

Елементи, които трябва да бъдат включени в набора от мерки, пряко свързани със сигурността

Наборът от мерки, пряко свързани със сигурността, както е посочено в точка 7.1 от приложение II, включва следните елементи от приложение I към настоящия регламент и съответните разпоредби на изпълнителните актове:

За точка 1 — сигурност на летищата:

i)	точка 1.1; или

ii)	точка 1.2 (с изключение на разпоредбите, отнасящи се до картите за самоличност и пропуските за превозните средства); или

iii)	точка 1.2 (разпоредби, свързани с картите за самоличност); или

iv)	точка 1.2 (разпоредби, свързани с пропуските за превозните средства); или

v)	точка 1.3 и съответните елементи от точка 12; или

vi)	точка 1.4; или

vii)	точка 1.5.

За точка 2 — демаркирани зони на летищата:

целият текст на точката

За точка 3 — сигурност на въздухоплавателните средства:

i)	точка 3.1; или

ii)	точка 3.2.

За точка 4 — пътници и ръчен багаж:

i)	точка 4.1 и съответните елементи от точка 12; или

ii)	точка 4.2; или

iii)	точка 4.3.

За точка 5 — регистриран багаж:

i)	точка 5.1 и съответните елементи от точка 12; или

ii)	точка 5.2; или

iii)	точка 5.3.

За точка 6 — товар и поща:

i)	всички разпоредби, които се отнасят до проверка и контрол за сигурност, извършвани от пълноправен контрольор, освен в случаите, изброени в точки ii)—v) по-долу; или

ii)	всички разпоредби, свързани с контрола за сигурност, извършван от познати изпращачи; или

iii)	всички разпоредби, свързани с регистрираните изпращачи; или

iv)	всички разпоредби, свързани с превоза на товар и поща; или

v)	всички разпоредби, свързани със защитата на товара и пощата на летищата.

За точка 7 — поща и материали на въздушния превозвач:

целият текст на точката

За точка 8 — стоки, предназначени за полета:

целият текст на точката

За точка 9 — стоки, предназначени за летищата:

целият текст на точката

За точка 10 — мерки за сигурност по време на полета:

целият текст на точката

За точка 11 — наемане и обучение на персонала:

i)	всички разпоредби, свързани с наемането на персонал от летището, оператора или образуванието; или

ii)	всички разпоредби, свързани с обучението на персонал от летището, оператора или образуванието.

Допълнение II

Хармонизирана система за класифициране на съответствието

Следната система за класифициране на съответствието се прилага за оценка на прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

	Одит на сигурността	Проверка	Изпитване
Пълно съответствие
Има съответствие, но е желателно подобрение
Липса на съответствие
Липса на съответствие, със сериозни недостатъци
Неприложимо
Непотвърдено

Допълнение III

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКЛАДА ДО КОМИСИЯТА

1. Организационна структура, отговорности и ресурси

а)	Структура на организацията за контрол на качеството, отговорности и ресурси, включително планирани бъдещи изменения (вж. точка 3.2, буква а).

б)	Брой на одиторите — настоящ и планиран (вж. точка 14).

в)	Преминато обучение от одиторите (вж. точка 15.2).

2. Оперативни дейности за мониторинг

Всички извършени дейности за мониторинг, като се посочва:

а)	вид (одит на сигурността, първоначална проверка, последваща проверка, изпитване, друго);

б)	летище, оператор или образувание, подложени на мониторинг;

в)

обхват;

г)	честота; и

д)	общо човекодни, отработени на място.

3. Дейности за отстраняване на недостатъци

а)	Статус на прилагане на дейностите за отстраняване на недостатъците.

б)	Основни предприети или планирани дейности (например създадени нови работни места, закупено оборудване, строителни дейности), както и постигнатият напредък при отстраняване на недостатъците.

в)	Използвани мерки за прилагане (вж. точка 3.2, буква е).

4. Общи данни и тенденции

а)	Общ национален годишен трафик на пътници и товари, както и брой на движенията на въздухоплавателните средства.

б)	Списък на летищата по категории.

в)	Брой на въздушните превозвачи, които оперират от територията по категории (национални, от ЕС, от трети държави).

г)	Брой на пълноправните контрольори.

д)	Брой на дружествата, осигуряващи кетъринг.

е)	Брой на дружествата, осигуряващи услуги по почистване.

ж)	Приблизителен брой на другите образувания, които отговарят за сигурността на въздухоплаването (познати изпращачи, дружества за наземно обслужване).

5. Състояние на сигурността на въздухоплаването на летищата

Общо състояние на сигурността на въздухоплаването в държавата-членка.

“

12.1.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 7/17

ДИРЕКТИВА 2010/1/ЕС НА КОМИСИЯТА

от 8 януари 2010 година

за изменение на приложения II, III и IV към Директива 2000/29/ЕО на Съвета относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално член 14, втора алинея, букви в) и г) от нея,

след консултации със съответните държави-членки,

като има предвид, че:

(1)	В Директива 2000/29/ЕО се предвижда признаването на определени зони за защитени.

(2)

С Регламент (ЕО) № 690/2008 на Комисията от 4 юли 2008 г. относно признаване на защитени зони в Общността, изложени на специфични фитосанитарни рискове (2), определени части от регион Veneto в Италия бяха признати за защитена зона по отношение на вредителя Erwinia amylovora (Burr.) Winsl. et al. до 31 март 2010 г.

(3)

Предвид наблюденията за наличието на този вредител в определени части от регион Veneto, които направи Комисията при проверка в Италия от 31 август до 11 септември 2009 г., на 23 октомври 2009 г. държавата-членка уведоми Комисията за резултатите от последното изследване в регион Veneto за наличието на този вредител през септември и октомври 2009 г. От резултатите от последното изследване е видно, че в провинция Venice има 14 места, в които се е срещал този вредител за период от най-малко три последователни години въпреки мерките за ликвидиране, които са били предприети от италианските органи. Поради това се счита, че тези мерки са били неефективни.

(4)

Резултатите от последното изследване бяха обсъдени на заседанието на Постоянния фитосанитарен комитет, което се проведе на 19—20 октомври 2009 г. Беше заключено, че Erwinia amylovora (Burr.) Winsl. et al. трябва да се счита за установен в провинция Venice, поради което тя не следва повече да фигурира в списъците в приложения II, III и IV към Директива 2000/29/ЕО като защитена зона по отношение на този вредител.

(5)

От швейцарското фитосанитарно законодателство е видно, че кантоните Fribourg и Vaud повече не са признати за защитена зона по отношение на Erwinia amylovora (Burr.) Winsl. et al. в Швейцария от 15 ноември 2009 г. Поради тази причина следва да бъде премахната дерогацията, по силата на която е разрешен определен внос от тези региони в някои защитени зони при спазване на специални изисквания, и част Б от приложение IV към Директива 2000/29/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(6)	Поради тази причина приложения II, III и IV към Директива 2000/29/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(7)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения II, III и IV към Директива 2000/29/ЕО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

Транспониране

Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 28 февруари 2010 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби от 1 март 2010 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 януари 2010 година.

За Комисията

José Manuel BARROSO

Председател

(1) ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 193, 22.7.2008 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения II, III и IV към Директива 2000/29/ЕО се изменят, както следва:

В приложение II, част Б, буква б), точка 2 текстът в третата колона („Защитенa(и) зонa(и)“) се заменя със следното:

„E, EE, F (Corsica), IRL, I (Abruzzo, Apúlia, Basilicata, Calabria, Campania, Emilia-Romagna (провинции Parma и Piacenza); Friuli-Venezia Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy (с изключение на провинция Mantua), Marche, Molise, Piedmont, Sardinia, Sicily, Tuscany, Umbria, Valle d’Aosta, Veneto (с изключение на провинции Rovigo и Venice, общини Castelbaldo, Barbona, Boara Pisani, Masi, Piacenza d’Adige, S. Urbano, Vescovana в провинция Padova и зоната на юг от магистрален път A4 в провинция Verona), LV, LT, P, SI (с изключение на региони Gorenjska, Koroška, Maribor и Notranjska), SK (с изключение на общини Blahová, Horné Mýto и Okoč (окръг Dunajská Streda), Hronovce и Hronské Kľačany (окръг Levice), Málinec (окръг Poltár), Hrhov (окръг Rožňava), Veľké Ripňany (окръг Topoľčany), Kazimír, Luhyňa, Malý Horeš, Svätuše и Zatín (окръг Trebišov), FI, UK (Северна Ирландия, Isle of Man и Channel Islands).“

Приложение III, част Б се изменя, както следва:

а)

в точка 1 текстът във втората колона („Защитенa(и) зонa(и)“) се заменя със следното:

б)

в точка 2 текстът във втората колона („Защитенa(и) зонa(и)“) се заменя със следното:

Приложение IV, част Б се изменя, както следва:

а)

точка 21 се изменя, както следва:

във втората колона („Специални изисквания“) буква в) се заменя със следното:

„в)	растения с произход от кантон Valais в Швейцария, или“;

ii)

текстът в третата колона („Защитена(и) зона(и)“) се заменя със следното:

б)

точка 21.3 се изменя, както следва:

във втората колона („Специални изисквания“) буква б) се заменя със следното:

„б)	с произход от кантон Valais в Швейцария, или“;

ii)

текстът в третата колона („Защитена(и) зона(и)“) се заменя със следното:

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2010.007.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 7

Издание на български език	Законодателство	Година 53 12 януари 2010 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 17/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 690/2008 във връзка с признаването на италианската провинция Venice за защитена зона по отношение на Erwinia amylovora (Burr.) Winsl. et al.	1
	*	Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване	3
		Регламент (ЕС) № 19/2010 на Комисията от 11 януари 2010 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	15
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2010/1/ЕС на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на приложения II, III и IV към Директива 2000/29/ЕО на Съвета относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността	17
		РЕШЕНИЯ
		2010/14/ЕС
	*	Решение на Европейската централна банка от 10 декември 2009 година за одобряване на обема на монетите, които ще се емитират през 2010 г. (ЕЦБ/2009/25)	21

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MA	49,6
	TN	104,3
	TR	92,9
	ZZ	82,3
0707 00 05	EG	174,9
	JO	115,2
	MA	76,9
	TR	117,1
	ZZ	121,0
0709 90 70	MA	110,7
	TR	107,5
	ZZ	109,1
0805 10 20	EG	46,2
	IL	56,2
	MA	41,9
	TR	54,3
	ZZ	49,7
0805 20 10	MA	75,6
	TR	64,0
	ZZ	69,8
0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90	CN	54,4
	IL	68,6
	JM	118,7
	MA	83,8
	TR	67,7
	ZZ	78,6
0805 50 10	EG	74,9
	MA	65,5
	TR	66,4
	ZZ	68,9
0808 10 80	CA	84,4
	CN	90,0
	MK	25,2
	US	114,4
	ZZ	78,5
0808 20 50	CN	36,4
	US	102,1
	ZZ	69,3

(в милиони евро)
	Емисия монети, предназначени за обращение, и емисия нумизматични монети (непредназначени за обращение) през 2010 г.
Белгия	105,2
Германия	668,0
Ирландия	43,0
Гърция	55,0
Испания	210,0
Франция	290,0
Италия	283,0
Кипър	18,1
Люксембург	40,0
Малта	10,5
Нидерландия	54,0
Австрия	306,0
Португалия	50,0
Словения	30,0
Словакия	62,0
Финландия	60,0

„(…)	(…)
—	Член 4, параграф 2, втора алинея
Член 4, параграфи 3 и 4	Член 4, параграфи 3 и 4
Членове 5—17	Членове 5—17
Член 18, параграфи 1—4	Член 18, параграфи 1—4
Член 18, параграф 5, първо изречение	Член 18, параграф 5, първо изречение
Член 18, параграф 5, второ изречение	Член 18, параграф 5, второ изречение
Член 18, параграф 6	Член 18, параграф 6
Членове 19—22	Членове 19—22
Член 23	—
—	(…)
(…)	(…)“

		Поправки
	*	Поправка на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г.)	22