Официален вестник L 72/2010

20.3.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/1

ДИРЕКТИВА 2010/23/ЕС НА СЪВЕТА

от 16 март 2010 година

за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване във връзка с доставки на някои услуги, при които съществува риск от измами

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 113 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие със специалната законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2006/112/ЕО на Съвета (3) определя, че данъкът върху добавената стойност (ДДС) е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги. Същевременно, в случай на трансгранични сделки и в определени национални сектори с висок риск от измами, например строителство или отпадъци, се предвижда прехвърляне на задължението за плащане на ДДС към лицето, което получава доставката.

(2)

Предвид мащаба на измамите с ДДС, на държавите-членки следва да бъде позволено временно да прилагат механизъм, при който задължението за плащане на ДДС се прехвърля към лицето, на което са прехвърлени квоти за емисии на парникови газове, както са определени в член 3 на Директива 2003/87/ЕО (4), и други единици, които могат да се използват за постигане на съответствие с посочената директива.

(3)

Въвеждането на такъв механизъм, насочен към посочените услуги, при които според придобития напоследък опит съществува особено висок риск от измами, за разлика от общото му прилагане, не следва да окаже неблагоприятно въздействие върху основните принципи на системата на ДДС, като например плащането на части.

(4)	Държавите-членки следва да изготвят доклад за оценка на прилагането на механизма, за да се даде възможност за оценяване на неговата ефикасност.

(5)

С оглед на оценяването по прозрачен начин на ефекта от прилагането на механизма относно дейностите с цел измама, докладите за оценка от държавите-членки следва да се основават на предварително определени критерии, установени от държавите-членки. Всяка такава оценка следва ясно да оценява равнището на измамите преди и след прилагането на механизма и всяка последваща промяна в тенденциите при дейностите с цел измама, включително доставки на други услуги. Докладът следва да съдържа и оценка на разходите за съответствие за данъчнозадължени лица.

(6)	Всяка държава-членка, която е установила промяна в тенденциите при дейностите с цел измама на своя територия във връзка с услугите по настоящата директива, следва да изготви доклад относно това.

(7)	С оглед осигуряване на възможност на всички държави-членки за прилагане на такъв механизъм е необходимо определено изменение на Директива 2006/112/ЕО.

(8)

Доколкото целта настоящата директива, а именно борбата с измамите с ДДС чрез временна мярка, с дерогация от съществуващите правила на ЕС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради това може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(9)	Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да се измени по съответния начин,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В Директива 2006/112/ЕО се вмъква следният член:

„Член 199а

1. Държавите-членки могат да предвидят, до 30 юни 2015 г. и за минимален срок от две години, лицето платец на ДДС да е данъчнозадълженото лице, за което се извършва която и да е от следните доставки:

а)

прехвърлянето на квоти за емисии на парникови газове, както са определени в член 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (5), които могат да се прехвърлят в съответствие с член 12 от посочената директива;

б)	прехвърлянето на други единици, които могат да се използват от операторите за постигане на съответствие със същата директива.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, при въвеждането на такъв механизъм и предоставят на Комисията следната информация:

а)	декларация относно обхвата на мярката за прилагане на механизма и подробно описание на придружаващите мерки, включително всички задължения за отчитане по отношение на данъчнозадължените лица, както и всички мерки за контрол;

б)

критериите за оценка, които позволяват сравнение между дейностите с цел измама по отношение на услугите, посочени в параграф 1, преди и след прилагането на механизма, дейностите с цел измама по отношение на други услуги преди и след прилагането на механизма, както и за увеличението на други видове дейности с цел измама преди и след прилагането на механизма;

в)	началната дата на мярката за прилагане на механизма и срокът, който трябва да бъде обхванат от нея.

3. Въз основа на критериите за оценка, посочени в параграф 2, буква б), държавите-членки, които прилагат предвидения в параграф 1 механизъм, представят доклад на Комисията не по-късно от 30 юни 2014 г. В доклада се посочва ясно информацията, която трябва да се третира като поверителна, и информацията, която може да се публикува.

Докладът представя подробна оценка на цялостната ефективност и ефикасност на мярката, по-специално по отношение на:

а)	въздействието върху дейностите с цел измама във връзка с доставки на услуги, обхванати от мярката;

б)	евентуално прехвърляне на дейности с цел измама към стоки или други услуги;

в)	разходите за съответствие за данъчнозадължени лица в резултат на мярката.

4. Всяка държава-членка, която е установила, считано от влизането в сила на настоящия член, промяна в тенденциите при дейностите с цел измама на своя територия във връзка с услугите, изброени в параграф 1, представя на Комисията доклад по този въпрос не по-късно от 30 юни 2014 г.

Член 2

Държавите-членки, които изберат да прилагат механизма, предвиден в член 199а, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, съобщават на Комисията разпоредбите на мярката за прилагане на механизма в момента на стартирането на механизма.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Директивата се прилага до 30 юни 2015 г.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Член 6

Настоящата директива се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 16 март 2010 година.

За Съвета

Председател

E. SALGADO

(1) Становище от 10 февруари 2010 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) Становище от 21 януари 2010 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(4) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(5) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.“

20.3.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/3

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 234/2010 НА КОМИСИЯТА

от 19 март 2010 година

относно определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ на зърнени култури и мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури

(кодифицирана версия)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално членове 170 и 187, във връзка с член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. относно определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ на зърнени култури и мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

В случай на затруднения във функционирането на пазара като специална мярка трябва да бъдат определени възстановяванията при износ, корективните суми и таксите върху износа за някои продукти, обхванати от общата организация на селскостопанските пазари, в съответствие с определени критерии, които дават възможност да се покрие разликата между котировките и цените за такива продукти в Съюза и тези на световния пазар.

(3)

Предвид разликите в цените, на които се предлагат зърнените култури от различни страни износители на световния пазар, следва да се държи сметка особено за различните вътрешни транспортни разходи, като възстановяването следва да се определи, като се има предвид разликата между представителните цени в Съюза и най-благоприятните котировки и цени, които се прилагат на световния пазар.

(4)

За да стане възможен износът на брашно, едрозърнест грис и дребнозърнест грис, и малц, факторите, които трябва да се вземат предвид при определяне на възстановяването са, от една страна, цените на основните зърнени култури, количествата, необходими за производството на съответните продукти, и стойността на вторичните продукти и, от друга страна, възможностите и условията за продажба на продуктите на световния пазар.

(5)	Изискване на системата на корективните суми, предвидена в член 164, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, е да има възможност те да бъдат диференцирани според местоназначението на продуктите за износ.

(6)

С оглед на ефективното управление на фондовете на Съюза и вземане предвид на възможностите за износ на тези продукти, следва да се предвиди възстановяванията при износ и таксите върху продуктите, изброени в приложение I, част I, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 да се определя чрез покана за участие в търг, покриваща дадено количество.

(7)

За да се осигури еднакво третиране на всички заинтересовани страни в рамките на Съюза, трябва да бъдат организирани тръжни процедури в съответствие с еднакви принципи. За целта следва да се публикуват решенията за отправяне на покани за участие в търг заедно с обявление за покана за участие в търг в Официален вестник на Европейския съюз.

(8)	Офертите трябва да съдържат данните, необходими за оценяването им, и трябва да бъдат придружени от определени ясни ангажименти.

(9)	Следва да бъде определена максимална сума за възстановяване при износ или минимална такса върху износа. Тази процедура осигурява разпределянето на всички съответни количества.

(10)	Могат да възникнат ситуации на пазара, при които икономическите аспекти на разглеждания износ водят по-скоро до неразглеждане на получените оферти, отколкото до определяне на сума за възстановяване при износ или такса.

(11)

Гаранцията за търга следва да осигури изнасяните количества да бъдат изнесени съгласно лицензията, издадена в резултат на поканата за участие в търга. Това задължение може да бъде изпълнено само ако подадената оферта се подкрепи. Гаранцията следва съответно да не се възстановява, ако се оттеглят офертите.

(12)	Следва да бъдат постановени подробни правила, които да гарантират, че оферентите са уведомени за изхода от поканата за участие в търга и че са издадени необходимите лицензии за износ на отпуснатите количества.

(13)

За целите на определянето на възстановяванията при износ на продуктите, изброени в приложение I, част I, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и за да се избегне необходимостта от въвеждане на проверки за откриване на най-малките изменения в количествата на основните материали и без всякакво забележимо влияние върху качеството на продукта, следва да се приеме стандартен метод за оценка. Анализът на съдържанието на пепел на произведените продукти се е утвърдил като най-ефикасното техническо средство за оценка на количеството на използваните зърнени култури. Анализът следва да се провежда съгласно една и съща процедура в целия Съюз.

(14)	Предоставянето на възстановяване при износ на зърнени култури, внесени от трети страни и реекспортирани за трети страни, не изглежда оправдано. Възстановяването следва съответно да се предоставя само за продукти на Съюза.

(15)

Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията от 7 юли 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (4) изисква, в случай когато възстановяванията варират в зависимост от местоназначението, те да се изплащат при условие, по-специално при представяне на доказателство, че продуктът е бил внесен в непроменено състояние в третата страна или в една от третите страни, за които се прилага възстановяването. По отношение на зърнени култури единственото възстановяване, което е по-ниско от приложимото към износа за трети страни като цяло, е това за износ в Швейцария и Лихтенщайн. За да се избегне препятстването на по-голямата част от износа от Съюза, като се изисква доказателство за пристигане на местоназначението, следва да се намерят други начини, за да се гарантира, че продукти, за които е изплатено възстановяване, приложимо за трети страни, не са изнесени за тези страни. За тази цел следва да се премахне необходимостта от представяне на доказателство за пристигане на местоназначението във всички случаи, когато износът се извършва по море. Удостоверенията, издадени от компетентните органи на държавите-членки, удостоверяващи, че продуктите са напуснали митническата територия на Съюза на борда на плавателен съд, подходящ за морски транспорт, се считат, че предоставят достатъчна гаранция.

(16)

В съответствие с член 162 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 продуктите, изброени в този член и предназначени за износ със или без по-нататъшна преработка, могат да отговарят на условията за отпускане на възстановявания при износ, ако са съобразени със специфичните изисквания, изложени в член 167 от посочения регламент. Освен това член 167, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предоставя на Комисията възможността да постави допълнителни условия за отпускане на възстановявания при износ за един или повече продукти. Тези условия са изложени в регламентите на Съвета относно общата организация на пазара в секторите, изброени в член 162, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Тъй като тези регламенти са отменени, следва да се предвидят хоризонтални разпоредби.

(17)	Хоризонтални разпоредби са вече налице в Регламент (ЕО) № 612/2009. Следователно е целесъобразно този регламент да бъде адаптиран, за да се установят условията, посочени в член 167, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, и да се заличат съответните условия от настоящия регламент.

(18)

Член 187 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда, че може да се вземат необходимите мерки, когато котировките или цените на световния пазар за един или повече продукти, посочени в приложение I, част I от посочения регламент, достигнат равнище, което затруднява или заплашва да затрудни предлагането на пазара на Съюза и когато има вероятност това положение да продължи или да се влошава. За тази цел трябва да се осигурят достатъчни запаси от зърнени култури. За целта таксите върху износа може да се налагат и да се спре изцяло или частично издаването на лицензии за износ.

(19)

Поради нетърговското естество на мерките на Съюза и националните мерки по предоставяне на хранителни помощи, предвидени в международните споразумения или други допълнителни програми, както и други мерки на Съюза за безвъзмездни доставки, износът за тези цели се изключва от приложното поле на таксите върху износа, които се прилагат при търговския износ в случаи на затруднения на пазара на зърнени култури.

(20)	Ситуацията, предвидена в член 187 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, може да възникне в сравнително кратък срок, като се има предвид, че Комисията трябва да е в състояние да преустанови издаването на лицензии за износ по всяко време.

(21)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Възстановяванията при износ, таксите върху износа, посочени в член 15, буква а) от настоящия регламент, и корективните суми, посочени в член 164, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 за продуктите, посочени в приложение I, част I, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят в светлината на следните фактори и по-специално:

а)	цените на представителни пазари на Съюза и техните тенденции, и котировките, регистрирани на пазарите на трети страни;

б)	пазарните разноски и най-изгодните цени за транспорт от представителните пазари на Съюза до пристанището или до друго място за износ, и разноските за изпращане на световния пазар;

в)	в случая на преработени продукти, количеството зърнени култури, което се изисква за произвеждането им;

г)	изгледите за и условията, регулиращи продажбата на съответните продукти на световния пазар;

д)	интереса да се избегнат затрудненията във функционирането на пазара на Съюза;

е)	икономическия аспект на планирания износ;

ж)	количествените и бюджетни ограничения, възникващи от споразуменията, сключени в съответствие с член 218 от Договора.

Член 2

Разпоредбите на член 166, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1234/2007 важат, като цяло или отчасти за всички продукти, посочени в приложение I, част I, букви в) и г) от посочения регламент, и за продуктите, посочени в приложение I, част I и изнесени под формата на стоки, изброени в приложение приложение XX, част I към него.

Разпоредбите на член 164, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се прилагат в сектора на зърнените култури, както и за продукти, изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение XX към него.

Член 3

Корективните суми могат да варират според местоназначението.

Член 4

1. Възстановяванията при износ на продуктите, изброени в приложение I, част I, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007, и таксите върху износа, предвидени в член 15, буква а) от настоящия регламент, могат да бъдат определени чрез покана за участие в търг.

Условията на поканите за участие в търг трябва да гарантират равнопоставеност на достъпа на всички лица, установени в Съюза.

Такива покани за участие в търг се отнасят за възстановявания при износ или такса.

2. Решения да се отправят покани за участие в търг се вземат в съответствие с процедурата, посочена в член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

3. Решенията да се отправят покани за участие в търг се придружават от публикуване на уведомления за покани за участие в търг, изготвени от Комисията, като се определят по-специално датите, на които могат да се подадат офертите и съответните учреждения на държавите-членки, на които те следва да се изпращат.

4. Решенията да се изготвят покани за участие в търг и уведомленията за покани за участие в търг се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Най-малко пет дни трябва да изминат между публикуването на уведомлението на покана за участие в търг и първата дата за подаване на офертите.

Член 5

1. Заинтересованите страни подават офертите в писмен вид или чрез писмено телекомуникационно съобщение до компетентните учреждения на държавите-членки.

2. В офертите се посочват:

а)	позоваване на поканата за участие в търг;

б)	името и адресът на подаващия офертата;

в)	типът и количеството на продукта за износ;

г)	сумата за възстановяване при износ за тон или, където е подходящо, таксата върху вноса на тон, изразен в евро.

3. Офертите са валидни само ако:

а)	се предостави доказателство преди изтичането на срока, определен за подаване на оферти, че оферентът е внесъл гаранция за участие в търг;

б)

те са придружени от писмено поето задължение да се подаде, по отношение на предоставените количества и до два дни от получаването на уведомлението за предоставяне съгласно член 7, параграф 3, заявление за лицензия за износ или, когато е приложимо, заявление за лицензия за износ с предварително фиксиране на такса върху износа, равна на сумата на офертата;

в)	те не включват други условия, освен тези, предвидени в уведомлението за покана за участие в търг.

4. Подадените оферти не могат да се оттеглят.

Член 6

Офертите се отварят от компетентните учреждения на държавите-членки. Те не се отварят публично. Упълномощените лица да присъстват при отварянето на офертите поемат задължение за пазене на тайна.

Комисията се уведомява веднага за офертите, без да се споменават участниците по име.

Член 7

1. Въз основа на съобщените оферти Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, решава да определи максимална сума за възстановяване при износ, или където е приложимо, минимална такса върху износа или да не предприема по-нататъшни действия по отношение на поканата за участие в търг.

2. Когато е определена максимална сума за възстановяване при износ, договорът се възлага на онзи участник или онези участници в конкурса, чиито оферти са за равна или по-ниска от максималната сума, както и на онзи участник или участници в конкурса, чиито оферти се отнасят до експортите такси.

Когато се определя минимална такса върху износа, договорът се възлага на този участник или участници, чиито предложения са равни или по-големи от минималната такса.

3. Съответните компетентни учреждения на държавите-членки уведомяват писмено всички оференти за изхода по отношение на техните оферти веднага щом Комисията вземе решение.

Член 8

1. Лицензиите за износ се издават на спечелилите оференти, след като техните заявления за лицензии за износ бъдат получени от компетентните учреждения на държавите-членки и във връзка с отпуснатите им количества.

2. В съответния раздел на заявленията за лицензии и в самите лицензии се посочва местоназначението, посочено в регламента за отправяне на покана за търг. Лицензиите пораждат задължението да се направи износ за заявеното местоназначение.

Член 9

Гаранциите за участие в търга се освобождават:

а)	когато офертите не са приети;

б)	когато спечелилият оферент предостави доказателство, че гаранцията, предвидена в член 12 от Регламент (ЕО) № 1342/2003 на Комисията (5), е внесена.

Когато задължението, предвидено в член 5, параграф 3, буква б), не е изпълнено, гаранцията за участие в търг не се възстановява, освен в случай на непреодолима сила.

Член 10

Възстановявания при износ на продуктите, изброени в приложение I, част I, букви a), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят най-малко един път месечно.

Член 11

1. Сумите за възстановяване при износ на пшенично брашно, брашно от смес от пшеница и ръж, и ръжено брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от пшеница, и малц, се определят, като се вземе предвид качеството на основните зърнени култури, необходими за производството на 1 000 kg от въпросния продукт. Коефициентите за преработване, изразяващи съотношението между количеството основен продукт и количеството на този продукт, съдържащ се в преработения продукт, са посочени в приложение I.

2. Съдържанието на пепел на брашното се определя, като се използва методът за анализ, определен в приложение II.

Член 12

Чрез дерогация от член 17 от Регламент (ЕО) № 612/2009, не се изисква доказателство за извършване на митническите формалности при внос, за да се изплати сумата за възстановяване, определена в договор, предоставен за възстановяване на разходи при износ във всички трети страни, при положение че субектът представи доказателство, че най-малко 1 500 тона зърнени продукти са напуснали митническата територия на Съюза на борда на плавателен съд, подходящ за превоз по море.

Това доказателство се представя с включването на едно от вписванията, посочени в приложение III, удостоверено от компетентния орган върху контролното копие, посочено в член 8 от Регламент (ЕО) № 612/2009 върху декларацията за износ, предвидена в член 787 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (6) или националния документ, който доказва, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза.

Член 13

Когато стопанският субект предостави доказателство за изпълнение на митническите формалности за освобождаване за консумация в Швейцария или Лихтенщайн, възстановяването при износ във „всички трети страни“, определено чрез покана за участие в търг, се намалява с разликата между тази сума и сумата за възстановяване при износ, в сила за гореспоменатите местоназначения в деня, в който е възложен договорът.

Член 14

Когато условията, определени в член 187 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, са изпълнени по отношение на един или повече продукти, могат да бъдат взети следните мерки:

а)	може да бъде наложена такса върху износа. Може да бъде определена корективна сума. Такива такси и корективни суми могат да варират в зависимост от местоназначението;

б)	издаването на лицензии за износ може да бъде напълно или частично преустановено;

в)	неразгледаните заявления за лицензии за износ могат да бъдат отхвърлени напълно или отчасти.

Не се прилага обаче такса върху износа на зърнени култури или зърнени продукти, извършван в рамките на мерките на Съюза и националните мерки по предоставяне на хранителни помощи, предвидени в международни споразумения или други допълнителни програми, или в изпълнение на други действия на Съюза за безвъзмездни доставки.

Член 15

Когато няма покана за участие в търг, таксата върху износа, която ще се събира е тази, която е приложима в деня, в който са изпълнени митническите формалности.

Въпреки това, таксите върху износа, приложими в деня на подаване на заявленията за лицензии, се прилагат, по молба на съответната страна, подадена по същото време като заявлението за лицензията, спрямо износ, който ще се извършва по време на срока на валидност на лицензията.

Член 16

Мерките, посочени в член 15, се приемат в съответствие с посочената в член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 процедура. Все пак, при спешни случаи, Комисията може да приеме мерките.

Член 17

Регламент (ЕО) № 1501/95 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 18

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2010 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2) ОВ L 147, 30.6.1995 г., стр. 7.

(3) Вж. приложение IV.

(4) ОВ L 186, 17.7.2009 г., стр. 1.

(5) ОВ L 189, 29.7.2003 г., стр. 12.

(6) ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Код по КН

Съдържание на пепел (изразено в mg) на 100 g брашно, едрозърнест или дребнозърнест грис

Коефициенти за преработване, посочващи броя килограми зърнени култури за 1 000 kg от въпросните продукти

1.	Брашно от мека пшеница, от смес от пшеница и ръж или лимец

1101 00 15 9100

0 до 600

1 370

1101 00 15 9130

601 до 900

1 280

1101 00 15 9150

901 до 1 100

1 180

1101 00 15 9170

1 101 до 1 650

1 090

1101 00 15 9180

1 651 до 1 900

1 020

2.	Ръжено брашно

1102 10 00 9500

0 до 1 400

1 370

1102 10 00 9700

1 401 до 2 000

1 080

3.	Едрозърнест или дребнозърнест грис от мека пшеница

1103 11 90 9200

0 до 600

1 370

4.	Едрозърнест или дребнозърнест грис от твърда пшеница

1103 11 10 9200

0 до 1 300

(сито с отвор 0,160 mm)

1 500

1103 11 10 9400

0 до 1 300

1 340

1103 11 10 9900

над 1 300

1 260

5.	Малц, непечен

1107 10 19

1 270

1107 10 99

малц, печен

1107 20 00

1 490

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Метод за определяне на съдържанието на пепел на брашно

АПАРАТ

1.	Лабораторни везни с чувствителност до 0,1 mg, кутийка със съответстващи теглилки.

2.	Електрическа муфелна пещ със съответна тяга и с уред за измерване на температура и регулатор.

3.	Плоскодънни кръгли тигли за изгаряне (около 5 cm в диаметър, максимална височина 2 cm), за предпочитане да са от сплав от злато и платина или от кварц или порцелан.

4.	Ексикатор (с вътрешен диаметър около 18 cm), снабден с шийка и перфорирана пластина, от порцелан или алуминий. Дехидрадиращ агент: калциев хлорид, фосфорен пентаоксид или силика гел, оцветен в синьо.

МЕТОД

Теглото на пробата за изпитване трябва да бъде между 5 и 6 g. Когато това е брашно, чието съдържание на пепел, съотнесено към сухото вещество, е вероятно да бъде над 1 %, теглото на пробата за изпитване трябва да бъде между 2 и 3 g. Теглото на пробата за изпитване може да се закръглява до най-близките 10 mg; всички останали количества се претеглят до най-близките 0,1 mg.

2.	Веднага преди употреба тиглите трябва да бъдат нагрети в муфелната пещ при температурата на изгаряне до постоянно тегло; обикновено е достатъчен период от 15 минути. След това тиглите се охлаждат в ексикатора до лабораторна температура при условията, посочени в точка 7.

3.	Поставя се пробата за изпитване в тигела и се разстила на равен слой, без купчинки. Веднага преди изгарянето, пробата се овлажнява за изпитване с 1 до 2 ml етилов алкохол.

4.	Поставят се тиглите при отвора на пещта, оставяйки вратата отворена. Когато веществото спре да гори, се бутат тиглите навътре в пещта. Когато се затвори вратата на пещта, трябва да се поддържа подходяща тяга, но не толкова силна, че да издуха веществото от тиглите.

5.	Горенето трябва да доведе до пълно изгаряне на брашното, включително на всички частици от сажди между пепелта. Когато остатъкът е почти бял след охлаждане, ще се смята, че то е завършило.

6.	Температурата на горене трябва да достигне 900 °C.

Когато изгарянето бъде завършено, отстраняват се тиглите от пещта и се поставят върху лист етернит за около 1 минута, след това се поставя в ексикатора (не повече от 4 тигела наведнъж). Затвореният ексикатор се поставя близо до аналитичните везни. Претеглете тиглите, когато те станат напълно студени (около един час).

РЕЗУЛТАТИ

Граница на грешката: ако съдържанието на пепел не надвишава 1 %, резултатите от повторно изпитание не трябва да се различават с повече от 0,02 единици от съдържанието на пепел. Ако съдържанието на пепел надвишава 1 %, разликата не трябва да превишава 2 % от съдържанието на пепел. Ако разликата превишава тези граници, опитът трябва да се повтори.

2.	Съдържанието на пепел трябва да се изразява на 100 части от сухото вещество и закръглени до 0,01.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Вписвания, посочени в член 12, втора алинея

—	:	на български	:	Износ на зърнени култури по море — член 12 от Регламент (ЕC) № 234/2010
—	:	на испански	:	Exportación de cereales por vía marítima; artículo 12 del Reglamento (UE) no 234/2010
—	:	на чешки	:	Vývoz obilovin po moři – článek 12 nařízení (EU) č. 234/2010
—	:	на датски	:	Eksport af korn ad søvejen — Artikel 12 i forordning (EU) nr. 234/2010
—	:	на немски	:	Ausfuhr von Getreide auf dem Seeweg — Verordnung (EU) Nr. 234/2010 Artikel 12
—	:	на естонски	:	Teravilja eksport meritsi – määruse (EL) nr 234/2010 artikkel 12
—	:	на гръцки	:	Εξαγωγή σιτηρών δια θαλάσσης — Άρθρο 12 του κανονισμού (ΕЕ) αριθ. 234/2010
—	:	на английски	:	Export of cereals by sea — Article 12 of Regulation (EU) No 234/2010
—	:	на френски	:	Exportation de céréales par voie maritime — Règlement (UE) no 234/2010, article 12
—	:	на италиански	:	Esportazione di cereali per via marittima — Regolamento (UE) n. 234/2010, articolo 12
—	:	на латвийски	:	Graudu izvešana pa jūras ceļiem – Regulas (ES) Nr. 234/2010 12. pants
—	:	на литовски	:	Grūdų eksportas jūra – reglamento (ES) Nr. 234/2010 12 straipsnis
—	:	на унгарски	:	Gabonafélék exportja tengeri úton – 2010/234/EU rendelet 12. cikk
—	:	на малтийски	:	Esportazzjoni ta' ċereali bil-baħar – Artikolu 12 tar-Regolament (UE) Nru 234/2010
—	:	на нидерландски	:	Uitvoer van graan over zee — Verordening (EU) nr. 234/2010, artikel 12
—	:	на полски	:	Wywóz zbóż drogą morską – Art. 12 rozporządzenia (UE) nr 234/2010
—	:	на португалски	:	Exportação de cereais por via marítima — Artigo 12.o, Regulamento (UE) n.o 234/2010
—	:	на румънски	:	Export de cereale pe cale maritimă – Regulamentul (UE) nr. 234/2010 articolul 12
—	:	на словашки	:	Vývoz obilnín po mori — článok 12 nariadenia (EÚ) č. 234/2010
—	:	на словенски	:	Izvoz žit s pomorskim prometom – člen 12 Uredbe (EU) št. 234/2010
—	:	на фински	:	Viljan vienti meriteitse – Asetus (EU) N:o 234/2010 12 artikla
—	:	на шведски	:	Export av spannmål sjövägen – Artikel 12 i förordning (EU) nr 234/2010.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения

Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията (1) (ОВ L 147, 30.6.1995 г., стр. 7)
Регламент (ЕО) № 2480/95 на Комисията (ОВ L 256, 26.10.1995 г., стр. 9)
Регламент (ЕО) № 95/96 на Комисията (ОВ L 18, 24.1.1996 г., стр. 10)
Регламент (ЕО) № 1259/97 на Комисията (ОВ L 174, 2.7.1997 г., стр. 10)
Регламент (ЕО) № 2052/97 на Комисията (ОВ L 287, 21.10.1997 г., стр. 14)
Регламент (ЕО) № 2513/98 на Комисията (ОВ L 313, 21.11.1998 г., стр. 16)
Регламент (ЕО) № 602/2001 на Комисията (ОВ L 89, 29.3.2001 г., стp. 16)
Регламент (ЕО) № 1163/2002 на Комисията (ОВ L 170, 29.6.2002 г., стр. 46)
Регламент (ЕО) № 1431/2003 на Комисията (ОВ L 203, 12.8.2003 г., стр. 16)
Регламент (ЕО) № 777/2004 на Комисията (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 50)	Единствено член 3
Регламент (ЕО) № 1996/2006 на Комисията (ОВ L 398, 30.12.2006 г., стр. 1)	Единствено член 5
Регламент (ЕО) № 499/2008 на Комисията (ОВ L 146, 5.6.2008 г., стр. 9)	Единствено член 1

(1) Настоящият регламент е бил също изменен с Регламент (ЕО) № 2094/98 (ОВ L 266, 1.10.1998 г., стр. 61), който е отменен с Регламент (ЕО) № 2513/98 (ОВ L 313, 21.11.1998 г., стр. 16).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) №1501/95	Настоящият регламент
Членове 1—11	Членове 1—11
Член 12	—
Член 13	Член 12
Член 13а	—
Член 14	Член 13
Член 15	Член 14
Член 16	Член 15
Член 17	Член 16
Член 18	—
Член 19	—
—	Член 17
—	Член 18
Приложение I	Приложение I
Приложение II	Приложение II
Приложение III	Приложение III
—	Приложение IV
—	Приложение V

20.3.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/17

ДИРЕКТИВА 2010/19/ЕС НА КОМИСИЯТА

от 9 март 2010 година

за изменение, за целите на привеждане в съответствие с техническия прогрес в областта на системите срещу пръски на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета, на Директива 91/226/ЕИО на Съвета и Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функциониране на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (1), и по-специално член 39, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 91/226/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно системите срещу пръски на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета (2) е една от отделните директиви в контекста на процедурата на типово одобрение на ЕО, установена съгласно Директива 2007/46/ЕО. Следователно разпоредбите на Директива 2007/46/ЕО относно системите, компонентите и отделните технически възли за превозни средства се прилагат към Директива 91/226/ЕИО.

(2)

С оглед задължителното прилагане на процедурата на типово одобрение на ЕО за всички категории превозни средства, обхванати от Директива 2007/46/ЕО, е необходимо да се предвидят хармонизирани изисквания по отношение на системите срещу пръски за всички категории превозни средства, обхванати от Директива 91/226/ЕИО. Освен това е необходимо да се изясни, че тези изисквания не са задължителни за моторни превозни средства с повишена проходимост. На последно място, с оглед натрупания опит е необходимо да се приведат в съответствие с техническия прогрес Директива 91/226/ЕИО и, следователно, приложение IV към Директива 2007/46/ЕО.

(3)	Поради това директиви 91/226/ЕИО и 2007/46/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(4)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Техническия комитет по моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

1.	Списъкът на приложенията и приложения I, II и III се изменят в съответствие с приложение I към настоящата директива.

2.	Приложението без номер, озаглавено „Фигури“, се заменя с текста, посочен в приложение II към настоящата директива.

Член 2

Точка 43 от приложение IV и приложение XI, допълнения 2 и 4 към Директива 2007/46/ЕО се заменя със следното:

„43

Системи против изпръскване

Директива 91/226/ЕИО

ОВ L 103, 23.4.1991 г., стр. 5

X“

Член 3

1. Считано от 9 април 2011 г. държавите-членки не могат на основания, свързани със системите срещу пръски, да отказват да издадат типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение на превозно средство и компонент, които съответстват на изискванията, определени в Директива 91/226/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2. Считано от 9 април 2011 г. държавите-членки могат на основания, свързани със системите срещу пръски, да отказват да издадат типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение на превозно средство и компонент, които не съответстват на изискванията, определени в Директива 91/226/ЕИО, изменена с настоящата директива.

3. Когато се подава заявление за типово одобрение на ЕО на превозно средство като цяло съгласно Директива 2007/46/ЕО, типовете превозни средства, на които е издадено национално типово одобрение или типово одобрение на ЕО, обхващащo система срещу пръски, не трябва да съответстват на изискванията относно система срещу пръски, определени в Директива 91/226/ЕИО.

Член 4

1. Държавите-членки приемат и публикуват, не по-късно от 8 април 2011 г. ден след влизане в сила на настоящата директива], законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от 9 април 2011 г. след влизане в сила на настоящата директива].

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Държавите-членки определят реда за подобно позоваване.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 5

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 март 2010 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.

(2) ОВ L 103, 23.4.1991 г., стр. 5.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списъкът на приложенията към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)	заглавието на допълнение 3 към приложение II се заменя със следното:

б)

заглавието на приложение III се заменя със следното:

„Приложение III

Изисквания за типово одобрение на ЕО на превозно средство по отношение на монтажа на системи срещу пръски

Допълнение 1	:	Информационен документ за типово одобрение на ЕО на превозно средство
Допълнение 2	:	Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО на превозно средство“;

в)

редът „ФИГУРИ (1—9)“ се заменя със следното:

„Приложение V

ФИГУРИ (1—9)“.

Приложение I към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)

точки 9, 10 и 11 се заменят със следното:

„9. Повдигаща се ос

„Повдигаща се ос“ означава оста, определена в точка 2.15 от приложение I към Директива 97/27/ЕО.

10. Превозно средство без товар

„Превозно средство без товар“ означава превозно средство в готовност за движение, както е определено в точка 2.6. от приложение I към Директива 2007/46/ЕО. (1).

11. Протектор

„Протектор“ е частта от гумата, определена в точка 2.8. от приложение II към Директива 92/23/ЕИО на Съвета.

б)

добавят се следните точки 13, 14 и 15:

„13. Превозно средство, теглещо полуремарке

„Превозно средство, теглещо полуремарке“ означава теглещо превозно средство, определено в точка 2.1.1.2.2. от приложение I към Директива 97/27/ЕО.

14. Технически допустима максимална маса в натоварено състояние

„Технически допустима максимална маса на превозното средство в натоварено състояние“ означава максималната маса на превозното средство, определена в точка 2.6 от приложение I към Директива 97/27/ЕО.

15. Тип превозно средство

„Тип превозно средство“ означава по отношение на системите срещу пръски комплектовани, некомплектовани или напълно комплектовани превозни средства, които не се различават по следните основни характеристики:

—	тип устройство срещу пръски (монтирано на превозното средство),

—	даденото от производителя обозначение на типа система срещу пръски.“

Приложение II към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)

точки 2—3.4.3 се заменят със следното:

„2. Заявление за типово одобрение на EO за компонент

2.1. Заявлението за типово одобрение на ЕО за компонент съгласно член 7 от Директива 2007/46/ЕО на тип устройство срещу пръски се подава от производителя.

2.2. Образец на информационния документ е даден в допълнение 3.

2.3. На техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията за типово одобрение, трябва да се предостави следното:

Четири образецa: три от които за изпитвания, а четвъртият се съхранява в лабораторията за последваща проверка. Изпитвателната лаборатория може да изисква допълнителни образци.

2.4. Маркировки

Върху всеки образец трябва ясно и незаличимо да е обозначено търговското наименование или марка и указание за типа, както и да включва достатъчно място за полагане на знака за типово одобрение на ЕО за компонент.

3. Издаване на типово одобрение на ЕО за компонент

3.1. Ако съответните изисквания са удовлетворени, се издава типово одобрение на ЕО съгласно член 10 от Директива 2007/46/ЕО.

3.2. В допълнение 4 е даден образец на сертификат на ЕО за типово одобрение.

3.3. За всеки одобрен тип устройство срещу пръски се предоставя номер на одобрението в съответствие с приложение VII към Директива 2007/46/ЕИО. Една и съща държава-членка не може да предоставя същия номер на друг тип устройство срещу пръски.

3.4. Всяко устройство срещу пръски, което съответства на одобрен в съответствие с настоящата директива тип, трябва да бъде обозначено със знак за типово одобрение на ЕО за компонент, който се поставя така, че да е незаличим и лесно четлив, дори когато устройството е монтирано върху превозното средство.

3.5. В съответствие с точка 1.3. от допълнението към приложение VII към Директива 2007/46/ЕО към знака за одобрение се добавя символ „А“ за устройства от енергийно-абсорбционен тип или символ „S“ за устройства от въздушно-воден сепараторен тип.“;

б)

допълнения 1—4 се заменят със следното:

„

Допълнение 1

Изпитвания на устройства срещу пръски от енергийно-абсорбционен тип

1. Принцип

Целта на това изпитване е да се определи количествено способността на дадено устройство да задържа насочваната срещу него вода под формата на серия от струи. Изпитвателното съоръжение е предназначено да възпроизвежда условията, при които устройството трябва да функционира, когато е монтирано на превозно средство, по отношение на обема и скоростта на водата, която се изхвърля нагоре от земята от профила на протектора на гумата.

2. Оборудване

Виж фигура 8 за описанието на изпитвателното съоръжение.

3. Условия на изпитването

3.1.	Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2.	Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.3.	Използва се дейонизирана вода.

3.4.	За всяко изпитване изпитвателните образци трябва да бъдат подготвени чрез намокряне.

4. Процедура

4.1.

Към вертикалната плоча на изпитвателното оборудване се прикачва подлежащият на изпитване образец на оборудването с ширина 500 (+ 0/– 5) mm и височина 750 mm, като въпросният образец трябва да се намира в границите на колектора и трябва да няма препятствие, което да отклонява водата преди или след съприкосновението с нея.

4.2.	Задава се дебит на потока на водата от 0,675 (± 0,01) l/s и към образеца се насочват най-малко 90 l и най-много 120 l от хоризонтално разстояние 500 (± 2) mm (фигура 8 от приложение V).

4.3.	Водата се оставя да се стече от образеца в колектора. Изчислява се съотношението между събраното количество вода и количеството изпръскана вода.

4.4.	Изпитването се повтаря пет пъти върху образеца съгласно точки 4.2 и 4.3. Изчислява се средният процент на серията от пет изпитвания.

5. Резултати

5.1.	Изчисленият в точка 4.4. среден процент трябва да бъде 70 % или по-висок.

5.2.

Изпитването трябва да се повтори, ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се отклоняват от средния процент с повече от 5 %.

Ако в рамките на втора серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средния процент с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на точка 5.1., се отказва типово одобрение.

5.3.

Проверява се дали вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати. Ако случаят е такъв, описаната в точки 4.1—4.4 процедура трябва да се повтори за положенията, в които се постига най-висок и най-нисък процент на събрана вода;изискванията на точка 5.2. остават в сила.

След това средната стойност от отделните резултати се приема за среден процент. Този среден процент трябва да бъде 70 или по-висок.

Допълнение 2

Изпитване на устройства срещу пръски от въздушно-воден сепараторен тип

1. Принцип

Това изпитване има за цел да се определи ефективността на порест материал, предназначен да задържа водата, с която е напръскан чрез пулверизатор от типа въздух/вода под налягане.

Използваното за изпитването оборудване трябва да симулира условията, на които ще бъде подложен материалът по отношение на обема и скоростта на предизвиканите от гумите водни струи, когато то е монтирано на превозно средство.

2. Оборудване

Виж фигура 9 от приложение V за описание на изпитвателното съоръжение.

3. Условия на изпитването

3.1.	Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2.	Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.3.	Използва се дейонизирана вода.

3.4.	За всяко изпитване изпитвателните образци трябва да бъдат подготвени чрез намокряне.

4. Процедура

4.1.	Към изпитвателното съоръжение се прикачва вертикално образец с размери 305 × 100 mm, проверява се дали няма разстояние между образеца и горната извита пластина, и дали коритото е правилно поставено. Резервоарът на пулверизатора се пълни с 1 ± 0,005 l вода и се поставя, както е описано в диаграмата.

4.2.

Пулверизаторът се регулира, както следва:

налягане (при пулверизатора): 5 bar + 10 %/– 0 %:

дебит на потока: 1 литър/минута ± 5 секунди;

пулверизация: кръгова, приблизително 50 ± 5 mm в диаметър, на разстояние 200 ± 5 mm от образеца, дюза 5 ± 0,1 mm в диаметър.

4.3.

Пулверизира се до изчерпване на водната пара и се отбелязва времето за това. Водата се оставя да се стича от образеца върху коритото в продължение на 60 секунди и се измерва количеството събрана вода. Измерва се останалото в резервоара на пулверизатора количество вода. Изчислява се обемният процент събрана вода спрямо обема на пулверизираната вода.

4.4.	Изпитването се провежда пет пъти и се изчислява средният процент събрано количество. Преди всяко изпитване се проверява дали коритото, резервоарът на пулверизатора и измервателният съд са сухи.

5. Резултати

5.1.	Изчисленият в точка 4.4. среден процент трябва да бъде 85 % или по-висок.

5.2.

Ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се различават с повече от 5 % от средния процент, серията от пет изпитвания трябва да се повтори. Ако в рамките на втора серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средния процент с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на точка 5.1, се отказва типово одобрение.

5.3.

Когато вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати, описаната в точки 4.1—4.4 процедура трябва да се повтори за положенията, в които се постига най-висок и най-нисък процент на събрана вода; изискванията на точка 5.2 остават в сила.

Изискванията на точка 5.1 остават в сила, за да се получат резултатите от всяко изпитване.

Допълнение 3

Информационен документ № … относно типово одобрение на ЕО за компонент на устройства срещу пръски (Директива 91/226/ЕИО)

Следната информация, ако е необходимо, трябва да бъде предоставена в три екземпляра и да включва списък на съдържанието. Всички чертежи трябва да бъдат предоставяни в подходящ мащаб и достатъчно детайлно в размер А4 или в папка формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да са достатъчно детайлни.

Ако системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни механизми за управление, информация относно тяхната работа трябва да бъде предоставена.

0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

0.1.	Марка (фирмено наименование на производителя):

0.2.

Тип:

0.5.	Име и адрес на производителя:

0.7.	За компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на прикрепване на маркировката за одобрение на ЕО:

0.8.	Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

1. ОПИСАНИЕ НА УСТРОЙСТВОТО

1.1.	Техническо описание на устройството срещу пръски, в което се посочват физическият му принцип на работа и съответното изпитване, на което трябва да бъде подложено:

1.2.	Използвани материали:

1.3.	Достатъчно подробен чертеж (или чертежи) в подходящ мащаб, който позволява да се идентифицира устройството (или устройствата). Чертежът трябва да показва мястото, предназначено за знака за типово одобрение на ЕО за компонент: Дата Подпис

Допълнение 4

Добавка

към сертификат за типово одобрение на ЕО № … относно типовото одобрение за компонент на устройства срещу пръски съгласно Директива 91/226/ЕИО, последно изменена с Директива 2010/19/ЕО

1. Допълнителни данни

1.1.	Принцип на работа на устройството: енергийно-абсорбционен/въздушно-воден сепараторен тип (2):

1.2.	Характеристики на устройствата срещу пръски (кратко описание, търговска марка или наименование, номер(а)):

5.	Забележки (ако има такива):

“

Приложение III към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)

точки 0.1 и 0.2 се заменят със следното:

„ОБХВАТ

0.1.

Превозните средства от категория N и О, с изключение на превозните средства с повишена проходимост, определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, трябва да са конструирани и/или оборудвани със системи срещу пръски така, че да отговарят на посочените в настоящото приложение изисквания. В случай на превозни средства с шаси-кабина тези изисквания могат да бъдат прилагани единствено към колела, закрити от кабината.

По искане на производителя за превозни средства от категория N1 и N2 с максимална технически допустима маса в натоварено състояние, ненадвишаваща 7,5 t, изискванията от Директива 78/549/ЕИО (3) могат да бъдат прилагани като алтернатива на изискванията от настоящата директива.

0.2.

Изискванията от настоящото приложение относно устройствата срещу пръски съгласно определението в точка 4 от приложение I не са задължителни за превозни средства от категории N, O1 и O2 с максимална технически допустима маса в натоварено състояние, ненадвишаваща 7,5 t, превозни средства с шаси-кабина, за превозни средства без каросерии или за превозни средства, при които наличието на устройства срещу пръски е несъвместимо с употребата им. Въпреки това, ако на тези превозни средства са монтирани такива устройства, те трябва да отговарят на изискванията на настоящата директива.

б)

точка 4 се заменя със следното:

„4. Местоположение на външната престилка

Разстоянието „с“ между надлъжната равнина, която е допирателна към външната стена на гумата, с изключение на издутини на гумата близо до земята, и вътрешния ръб на престилката не трябва да надвишава 100 mm (фигури 1а и 1б от приложение V).“;

в)	точки 4.1 и 4.2 се заличават;

г)

точка 7.1.1. се заменя със следното:

„7.1.1.

Калниците трябва да покриват зоната непосредствено над, пред и зад гумата или гумите по следния начин:

а)

при единични или множествени оси предният край (С) трябва да излиза напред, за да достигне линията O—Z, където θ (тита) е не повече от 45° над хоризонталата.

Най-задният край (фигура 2 от приложение V) трябва да се простира надолу така, че да не бъде на повече от 100 mm над хоризонталната линия, която преминава през центъра на колелото;

б)	при множествени оси ъгълът θ се отнася само за най-предната ос и изискването относно височината на най-задния край се прилага единствено към най-задната ос;

в)

калникът трябва да има обща ширина „q“ (фигура 1а от приложение V), която да покрива поне цялата ширина на гумата „b“ или цялата ширина на две гуми „t“ при сдвоени колела, като се вземат предвид посочените от производителя крайни параметри за комплекта гума/колело. Размерите „b“ и „t“ се измерват при височината на главината, като се изключват всякакви маркировки, ребра, предпазни ивици и пр. по стените на гумата.“

д)

точка 7.1.3. се заменя със следното:

„7.1.3.

Ако калниците са съставени от няколко компонента, след монтирането те не трябва да съдържат никакви отвори, които да дават възможност да излиза струя, докато превозното средство е в движение. При натоварено или ненатоварено превозно средство се счита, че посоченото изискване е спазено, ако всяка струя, която се движи радиално навън от центъра на колелото по цялата ширина на влизащата в съприкосновение с земята повърхност на гумата и в рамките на зоната, покривана от калника, винаги среща елемент от системата срещу пръски.“;

е)

точки 7.2.1, 7.2.2 и 7.2.3 се заменят със следното:

„7.2.1.

При единични оси долният край на външната престилка не трябва да излиза извън следните разстояния и радиуси, измерени от средата на колелото, освен в най-долните краища, които могат да бъдат закръглени (фигура 2 от приложение V).

Пневматично окачване:

а)

оси, оборудвани с направляващи или самонаправляващи се колела:

От предния край (към предната страна на превозното средство)

Към задния край (към задната страна на превозното средство) (тип А)

Rv ≤ 1,5 R

б)

оси, оборудвани с ненаправляващи колела:

От предния край (връх С)

към задния край (връх А)

Rv ≤ 1,25 R

Механично окачване:

а)	общ случай } Rv ≤ 1,8 R

б)	ненаправляващи колела за превозни средства с технически допустима максимална маса, надвишаваща 7,5 t } Rv ≤ 1,5 R където R е радиусът на монтираната на превозното средство гума, а Rv е разстоянието, изразено като радиус, на което е разположен долният край на външната престилка.

7.2.2.

В случай на множествени оси изискванията, определени в точка 7.2.1., не се прилагат между вертикалните напречни равнини, преминаващи през центъра на първата и последната ос, когато външната престилка може да бъде права с цел да бъде осигурена непрекъснатостта на системата срещу пръски. (фигура 4 от приложение V).

7.2.3.

Разстоянието между най-горната и най-долната точка на системата срещу пръски (калник и външна престилка), измерено във всяко напречно сечение, перпендикулярно на калника (виж фигури 1б и 2 от приложение V) трябва да се простира на не по-малко от 45 mm във всички точки зад вертикалната линия, преминаваща през центъра на колелото или през първото колело в случай на множествени оси. Този размер може постепенно да намалява пред тази линия.“;

ж)

вмъкват се следните точки 7.2.5. и 7.2.6.:

„7.2.5.

Изискванията от точки 7.2.3 и 7.2.4 могат да не бъдат спазвани в отделни точки, когато престилката е съставена от различни елементи, които са подвижни един спрямо друг.

7.2.6.

Теглещите превозни средства за полуремаркета с ниско шаси (определени в точка 6.20 от стандарт ISO 612 от 1978 г.), по-специално тези, при които прикачният щифт може да е на височина 1 100 mm или по-малко спрямо земята, може да бъдат конструирани така, че да бъдат освободени от изискванията от точка 7.1.1, буква a) и точки 7.1.3 и 7.2.4. В тази връзка калниците и престилките може да не покриват зоната непосредствено над гумите на задните оси, когато към тези теглещи превозни средства е прикачено полуремарке, за да се избегне разрушаването на системата срещу пръски. Калниците и престилките на тези превозни средства обаче трябва да съответстват на изискванията от точките по-горе в рамките на сектори по-големи от 60°, считано от вертикалната линия, преминаваща през центъра на колелото, пред и зад тези гуми.

Поради това посочените превозни средства трябва да бъдат конструирани така, че да отговарят на изискванията, определени в предходната точка, когато се използват без полуремарке.

За да бъдат в състояние да отговарят на посочените изисквания, калниците и престилките могат, например, да съдържат част, която може да се демонтира.“;

з)

точка 7.3.1. се заменя със следното:

„7.3.1.

Ширината на улея трябва да отговаря на изискванията за „q“ в точка 7.1.1, буква в), освен когато улеят е в рамките на калника, в който случай ширината трябва да е най-малко равна на ширината на протектора на гумата.

Ширината на частта от улеите за оттичане, разположена под калника, трябва да удовлетворява условието, съдържащо се в настоящата точка, с допуск от 10 mm от всяка страна.“;

и)

точка 7.3.3. се заменя със следното:

„7.3.3.

Максималната височина на долния край не трябва да надвишава 200 mm (фигура 3 от приложение V).

Това разстояние се увеличава до 300 mm, когато при последната ос радиалното разстояние на долния край на външната престилка Rv не надвишава размерите на радиуса на гумите, монтирани на колелата на тази ос.

Максималната височина на долния край на улея за оттичане спрямо земята може да бъде увеличена до 300 mm, ако производителят смята, че това е технически целесъобразно с оглед характеристиките на окачването.“;

й)	в точка 7.3.5. позоваването на „фигура 4б“ се заменя с позоваване на „фигура 4 от приложение V“.

к)

точка 9.3.2.1. се заменя със следното:

„9.3.2.1.

Долният край на устройството срещу пръски не трябва да се намира на повече от 200 mm от земята.

л)

добавя се следната точка 10:

„10.

В случай на множествени оси, може да не бъде необходимо системата срещу пръски на ос, която не е най-задната ос, да покрива цялата ширина на протектора на гумата, когато в отделни точки съществува възможност от взаимно препятстване между системата срещу пръски и структурата на осите или окачването, или ходовата част.“;

м)	допълнението се заличава;

н)

добавят се следните допълнения 1 и 2:

„

Допълнение 1

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ № … ОТНОСНО ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТАЖА НА СИСТЕМИ СРЕЩУ ПРЪСКИ (ДИРЕКТИВА 91/226/ЕИО, ПОСЛЕДНО ИЗМЕНЕНА С ДИРЕКТИВА 2010/19/ЕО) (4)

(За обяснителните бележки виж последната страница на приложение I към Директива 2007/46/ЕО)

Следната информация, ако е необходимо, трябва да бъде предоставяна в три екземпляра и да включва списък със съдържание. Всички чертежи трябва да бъдат предоставяни в подходящ мащаб и достатъчно детайлно в размер А4 или в папка формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да са достатъчно детайлни.

0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

0.1. Марка (фирмено наименование на производителя):

0.2. Тип:

0.2.1.

Търговско(и) наименование(я) (ако е необходимо):

0.3. Начини за идентифициране на типа, ако върху превозното средство има такива обозначения (б):

0.3.1.

Местонахождение на тази маркировка:

0.4. Категория на превозното средство (в):

0.5. Име и адрес на производителя:

0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

1.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

1.3. Брой на осите и колелата:

1.3.1.

Брой и положение на осите с двойни колела:

1.3.2.

Брой и позиция на управляваните оси:

2. МАСИ И РАЗМЕРИ (е) (ж)

(в kg и mm) (справка в чертежите, ако има такива)

2.1. Колесна(и) база(и) (напълно натоварен) (ж) (l):

2.6. Маса в готовност за движение (максимум и минимум за всеки вариант)

Маса на превозното средство без каросерия, а при теглещо превозно средство от категория, различна от М1, с функциониращо прикачно устройство, ако такова е монтирано от производителя, в готовност за движение, или маса на шасито или шаси с кабина, без каросерия и/или прикачно устройство, ако производителят не монтира каросерията и/или скачващото устройство (включително течности, инструменти, резервно колело, ако такова е монтирано, и шофьор, както и, при различни видове автобуси, член на екипа, ако в превозното средство е предвидено място за член на екипа):

2.6.1.

Разпределение на тази маса между осите, а при полуремаркета или ремаркета с централна ос — товар в точката на прикачване (максимум и минимум за всеки вариант):

2.8. Технически допустима максимална маса на натовареното превозно средство по данни на производителя (и) (3):

9. КАРОСЕРИЯ

9.20. Система срещу пръски

9.20.0.

Наличност: да/не/непълно (1)

9.20.1.

Кратко описание на превозното средство във връзка с неговата система срещу пръски и изграждащите я компоненти:

9.20.2.

Подробни чертежи на системата срещу пръски и нейното разположение върху превозното средство, показващи размерите, определени във фигурите от приложение III към Директива 91/226/ЕИО, имайки предвид крайните комбинации гума/колело:

9.20.3.

Номер(а) на одобрението на устройството(вата) система срещу пръски, ако има такива:

Дата, досие

Допълнение 2

Добавка

КЪМ СЕРТИФИКАТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО № … ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 91/226/ЕИО, ПОСЛЕДНО ИЗМЕНЕНА С ДИРЕКТИВА 2010/19/ЕО

1. Допълнителна информация

1.1.	Характеристики на устройствата срещу пръски (тип, кратко описание, търговска марка или наименование, номер(а) на типовото одобрение за компонент:

5. Забележки (ако има такива)

“

(1) ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.“;

(2) Ненужното се зачерква.

(3) ОВ L 168, 26.6.1978 г., стр. 45.“;

(4) За превозни средства от категория N1 и тези от категория N2 с технически допустима максимална натоварена маса 7,5 тона, по отношение на които се прилага дерогацията от точка 0.1 от приложение III към настоящата директива може да бъде използван информационния документ, посочен в приложение II към Директива 78/549/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФИГУРИ

Фигура 1a

Ширина (q) на калник (а) и местоположение на престилката (j)

Фигура 1б

Пример на измерване на външната престилка

Фигура 2

Размери на калника и външната престилка

Фигура 3

Местоположение на калника и улея за оттичане

Фигура 4

Диаграма, на която е показан комплект система срещу пръски (калник, улей за отичане, външна престилка), включваща устройства срещу пръски (енергийно-абсорбционни) за множествени оси

Фигура 5

Диаграма, на която е показан комплект система срещу пръски, включваща устройства срещу пръски (енергийно-абсорбционни) за оси, които са оборудвани с направляващи или самонаправляващи се колела

(приложение III — точки 6.2 и 8)

Фигура 6

Диаграма, на която е показан комплект система срещу пръски, включваща устройства срещу пръски, оборудвани с въздушно-водни сепаратори за оси, които са оборудвани с направляващи, ненаправляващи или самонаправляващи се колела

Фигура 7

Диаграма, на която е показан комплект система срещу пръски, включваща устройства срещу пръски (калник, улей за оттичане, външна престилка) за множествени оси, при които разстоянието между гумите не надвишава 300 mm

Фигура 8

Съоръжение за изпитване на устройства срещу пръски от енергийно-абсорбционен тип

(приложение II, допълнение 1)

Фигура 9

Съоръжение за изпитване на устройства срещу пръски от въздушно-воден сепараторен тип

(приложение II, допълнение 2)

“

20.3.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/38

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 март 2010 година

за хармонизирани условия за използване на радиочестотния спектър за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги) в Европейския съюз

(нотифицирано под номер C(2010) 1644)

(текст от значение за ЕИП)

(2010/166/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Политиката i2010, представляваща стратегическата рамка за Европейско информационно общество (2), насърчава отворена и конкурентна цифрова икономика в Европейския съюз и набляга на информационните и комуникационни технологии като движеща сила за приобщаване и повишаване на качеството на живота. Разработването на допълнителни средства за комуникация би могло да се отрази благотворно върху производителността на труда и растежа на пазара за мобилна телефония.

(2)

Системите за морска връзка се използват на борда на товарни и пътнически кораби, плаващи както в териториални морета, така и в международни води в Европейския съюз, и често имат общоевропейски или трансграничен характер. Системите за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове („MCV услуги“) имат за цел да допълнят съществуващите системи за мобилна връзка в зоните на териториалните морета на държавите-членки на Европейския съюз, определени в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, които са извън покритието на наземните мобилни мрежи и са предмет на Решение 2009/766/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1 800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността (3). Координираният подход към регулирането на тези MCV услуги следва да служи на целите на единния пазар и потенциално да подобри предлагането на GSM услуги в Европейския съюз.

(3)

Хармонизирането на правилата за използване на радиочестотния спектър в Европейския съюз следва да улесни разгръщането и развитието на MCV услуги в Европейския съюз, като основната цел е да се избегне възникването на радиосмущения в работата на наземните мобилни мрежи и да се предотврати свързването към системи за MCV услуги, когато е възможна връзка чрез наземните мобилни мрежи.

(4)

В съответствие с член 4, параграф 2 от Решение № 676/2002/ЕО Европейската комисия възложи мандат (4) на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (наричана по-нататък СЕРТ) да установи техническите и оперативни условия, необходими за да се избегнат радиосмущения в работата на съществуващи наземни мобилни мрежи в резултат на използването на борда на плавателни съдове на GSM системи в радиочестотните диапазони 900 MHz и 1 800 MHz в териториални морета на държави-членки, включително и в зоните на тези териториални морета, в които чрез такива мрежи се предлагат услуги, и да се гарантира, че наземни мобилни терминали не се свързват към такива системи, когато последните се използват в териториални води, и не се възпрепятства свързването на мобилни терминали с наземни мрежи. Настоящото решение е основано на техническите проучвания, проведени от СЕРТ в рамките на мандата от Европейската комисия, представени в доклад 28 на CEPT (5).

(5)

Системата за предоставяне на MCV услуги, разгледана в доклада на СЕРТ, се състои от една или повече пикоклетъчни базови станции на борда на плавателния съд (БС на плавателния съд), осигуряващи достъп до същинска GSM мрежа посредством канал за връзка, например чрез спътник, при което се използват радиочестотни диапазони, различни от диапазоните 900 MHz и 1 800 MHz. При такива системи БС на плавателния съд извършва роуминг за мобилните терминали на пътниците или екипажа, като осигурява достъп до радиочестотните диапазони GSM-900 и/или GSM-1 800, когато плавателният съд е в международни води или в зони на териториални морета, където липсва покритие от наземни мобилни мрежи или то е недостатъчно.

(6)

Докладът на СЕРТ стига до заключението, че системи, предоставящи MCV услуги, не трябва да се използват на разстояние по-малко от две морски мили (ММ) от изходната линия на крайбрежна държава. В него се изброяват множество технически и оперативни условия за използването на такива системи в териториални морета на разстояние от две до дванадесет ММ от изходната линия.

(7)

Оборудването за MCV услугите, обхванато от настоящото решение, попада в приложното поле на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (6). Ако е спазено изискването за съгласуваност със съответните хармонизирани стандарти за GSM-900 и/или GSM-1 800, посочени в споменатата директива, се предполага, че оборудването съответства на нейните предписания, т.е. може да бъде предлагано на пазара.

(8)

Макар че съществуват хармонизирани стандарти на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, които установяват технически изисквания към оборудването за GSM, което се предлага на пазара, и такова оборудване може да се използва от системи за MCV услуги, е необходимо да се определят специални оперативни изисквания към системи за MCV услуги, действащи в териториални морета, за да се предотвратят взаимни смущения с наземни мрежи.

(9)

Затова приложението към настоящото решение съдържа всички технически и оперативни изисквания, изброени в доклада на СЕРТ. Очаква се тези изисквания, които са в рамките на променливите параметри на GSM стандартите, да гарантират паралелната работа на системи за MCV услуги и наземни GSM/UMTS мрежи в радиочестотните диапазони 900 MHz и 1 800 MHz, както и на системи за въздушна радионавигация с малък обсег на действие (RSBN системи), използващи диапазона 862-960 MHz. Тези изисквания включват методи за намаляване на смущения на базата на специфични оперативни параметри на GSM системата, но позволяват използването на други средства или методи за намаляване на смущения, ако те осигуряват равностойно равнище на защита.

(10)

С настоящото решение не се налагат задължения на държави-членки, които нямат териториални морета. Това не засяга темата за разрешителния режим за MCV услуги, която е извън обхвата на това решение, но може да наложи действия от страна на държавите-членки по отношение на плавателни съдове под техен флаг в съответствие със законодателството на ЕС.

(11)

Държавите-членки следва да положат усилия да предоставят възможно най-бързо и изцяло радиочестотните диапазони 900 MHz и 1 800 MHz за системи, предлагащи MCV услуги в техните териториални морета, без внасяне на радиосмущения и без защита, за да бъде избягната например дискриминацията на притежателите на права в тези диапазони. Ако обаче обстоятелства от национален характер не позволяват предоставянето на целите диапазони, държавите-членки могат да предоставят по-малка част от радиочестотния спектър, но не по-малко от 2 MHz за предаване и 2 MHz за приемане, тъй като тази ширина на лентата се приема за минималната необходима за осъществяване на MCV услуги.

(12)

За да се гарантира, че условията, определени с настоящото решение, продължават да са приложими и с оглед на бързите изменения в областта на радиочестотния спектър, националните администрации трябва, когато е възможно, да следят как се използва радиочестотният спектър от оборудването за MCV услуги, така че настоящото решение да бъде подложено на активно преразглеждане. При подобно преразглеждане следва да се вземе предвид технологичният напредък и да се провери дали първоначалните допускания, отнасящи се до работата на MCV услугите, все още са в сила.

(13)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по радиочестотния спектър,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Целта на настоящото решение е да хармонизира техническите условия относно достъпността и ефикасното използване на диапазоните 900 MHz и 1 800 MHz за системите, предоставящи мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове в териториални морета на Европейския съюз.

Член 2

По смисъла на настоящото решение:

„мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги)“ са електронни съобщителни услуги, както е определено в член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), предоставяни от предприятие с цел да се даде възможност на лица, намиращи се на борда на плавателен съд, да използват обществени съобщителни мрежи на базата на система GSM без да установяват пряка връзка с наземни мобилни мрежи;

2.	„радиочестотен диапазон 900 MHz“ обединява честотната лента 880—915 MHz за предаване (терминалът е предавател, а базовата станция — приемник) и честотната лента 925—960 MHz за приемане (базовата станция е предавател, а терминалът — приемник);

3.	„радиочестотен диапазон 1 800 MHz“ обединява честотната лента 1 710—1 785 MHz за предаване (терминалът е предавател, а базовата станция — приемник) и честотната лента 1 805—1 880 MHz за приемане (базовата станция е предавател, а терминалът — приемник);

4.	„GSM система“ означава електронна съобщителна мрежа, която съответства на GSM стандартите, публикувани от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, и по специално на EN 301 502 и EN 301 511;

5.	„без внасяне на радиосмущения и без защита“ означава, че не се допуска причиняване на радиосмущения в работата на която и да е радиосъобщителна услуга и не могат да бъдат предявявани претенции за защита на тези услуги от радиосмущения, предизвикани от други радиосъобщителни услуги;

6.	„териториално море“ се разбира в смисъла, определен в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

7.	„базова приемопредавателна станция на борда на плавателен съд (БС на плавателен съд)“ означава пикоклетка за мобилна връзка, разположена на плавателен съд и поддържаща GSM услуги в радиочестотните диапазони 900 MHz и/или 1 800 MHz.

Член 3

Не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на настоящото решение държавите-членки следва да предоставят най-малко 2 MHz от радиочестотния спектър за предаване и съответно 2 MHz за приемане в радиочестотния диапазон 900 MHz и/или 1 800 MHz за системи, предоставящи MCV услуги без внасяне на радиосмущения и без защита в техните териториални морета, и да гарантират, че тези системи отговарят на условията, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 4

Държавите-членки наблюдават използването на радиочестотните диапазони 900 MHz и 1 800 MHz в своите териториални морета, по-специално с оглед на запазването на целесъобразността на всички условия, посочени в член 3 от настоящото решение, и по отношение на случаи на внасяне на радиосмущения.

Член 5

Държавите-членки внасят в Европейската комисия доклад за своите констатации във връзка с наблюдението, посочено в член 4 от настоящото решение. Ако е необходимо, Европейската комисия преразглежда настоящото решение.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2010 година.

За Комисията

Neelie KROES

Заместник-председател

(1) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1.

(2) COM(2005) 229 окончателен от 1 юни 2005 г.

(3) ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 32.

(4) Мандат на СЕРТ за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове, 8 юли 2008 г.

(5) Окончателен доклад на CEPT до Европейската комисия в отговор на предоставения от ЕК мандат относно мобилните съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги), 1 юли 2009 г.

(6) ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.

(7) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Условия, на които трябва да отговаря система, предоставяща MCV услуги в териториални морета на държави-членки на Европейския съюз, за да не внася радиосмущения в работата на наземните мобилни мрежи

Следните условия трябва да бъдат изпълнени:

1.	предоставящата MCV услуги система не се използва на разстояние по-малко от две морски мили (1) от изходната линия съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

2.	на разстояние от две до дванадесет морски мили от изходната линия БС на плавателен съд използва само вътрешни антени;

ограничения за мобилните терминали при използването им на борда на плавателни съдове и за БС на плавателни съдове:

Параметър

Описание

Предавателна мощност/плътност на мощността

Максимална изходна мощност на излъчване за мобилни терминали, използвани на борда на плавателния съд и под контрола на БС на плавателния съд в радиочестотния диапазон 900 MHz:

5 dBm

Максимална изходна мощност на излъчване за мобилни терминали, използвани на борда на плавателния съд и под контрола на БС на плавателния съд в радиочестотния диапазон 1 800 MHz:

0 dBm

Максимална плътност на мощността на базовата станция на плавателен съд, измерена във външни зони на плавателния съд при коефициент на усилване на антената при измерването 0 dBi:

– 80 dBm/200 kHz

Достъп до канал и правила за заемането му

Използват се методи за намаляване на радиосмущенията, които осигуряват резултати, най-малко равностойни на следните показатели на базата на GSM стандартите:

—

на разстояние между две и три морски мили от изходната линия чувствителността на приемника и прагът на разпадане на връзката (ACCMIN (2) и минимално RXLEV (3) ниво) на мобилните терминали, използвани на борда на плавателен съд, са равни на или надхвърлят – 70 dBm/200 kHz, а между три и дванадесет морски мили от изходната линия — равни на или надхвърлят – 75 dBm/200 kHz;

—	функцията предаване с прекъсване на излъчването (4) следва да бъде активирана в режим на предаване на MCV системата;

—	зададена е минималната стойност на параметъра за компенсиране на закъснението (timing advance) (5) на БС на плавателния съд.

(1) Една морска миля е равна на 1 852 метра.

(2) ACCMIN (RX_LEV_ACCESS_MIN); съгласно описанието в GSM стандарт ETSI TS 144 018.

(3) RXLEV (RXLEV-FULL-SERVING-CELL); съгласно описанието в GSM стандарт ETSI TS 148 008.

(4) Предаване с прекъсване на излъчването (discontinuous transmission) или DTX; съгласно описанието в GSM стандарт ETSI TS 148 008.

(5) Компенсиране на закъснението (timing advance); съгласно описанието в GSM стандарт ETSI TS 144 018.

20.3.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/42

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 19 март 2010 година

относно разрешителния режим за системи за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги)

(текст от значение за ЕИП)

(2010/167/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (1), и по-специално член 19, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Политиката i2010, представляваща стратегическата рамка за Европейско информационно общество, насърчава отворена и конкурентна цифрова икономика в Европейския съюз и набляга на ИКТ като движеща сила за приобщаване и повишаване на качеството на живот, като същевременно подчертава предимствата, произтичащи от осигуряването на достъп до информационни и комуникационни ресурси във всички области на ежедневния живот.

(2)

Мобилните съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги) се използват на борда на товарни и пътнически кораби, намиращи се в териториални морета на Европейския съюз и в международни води, и често имат общоевропейски или трансграничен характер. Системите, предлагащи MCV услуги (MCV системи), имат за цел да допълнят съществуващите системи за мобилна свързаност в зоните на териториалните морета на държавите-членки на Европейския съюз, съгласно определението в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, които са извън покритието на наземните мобилни мрежи.

(3)

Една MCV система (специализирана MCV система) включва обикновено една или повече пикоклетъчни базови станции на борда на плавателния съд (БС на плавателния съд), осигуряващи достъп до основна GSM мрежа посредством канал за обходен пренос (backhaul), например чрез спътник. При такива системи БС на плавателния съд извършва роуминг за мобилните терминали на пътниците и екипажа.

(4)

Понастоящем MCV услуги с търговска цел се предлагат единствено на базата на стандарта GSM и единствено в радиочестотните диапазони 880—915 MHz и 1 710—1 785 MHz за възходяща връзка (терминалът е предавател, а базовата станция — приемник) и в радиочестотните диапазони 925—960 MHz и 1 805—1 880 MHz за низходяща връзка (базовата станция е предавател, а терминалът — приемник). В бъдеще обаче те могат да бъдат разширени и в посока на други наземни обществени мобилни съобщителни системи, които функционират по други стандарти и в други радиочестотни диапазони.

(5)	Работата на специализираните MCV системи следва да се различава от широкото покритие, осигурявано от наземни електронни съобщителни мрежи в териториалните морета, доколкото последното се основава на правата на оператора да изгражда и използва наземни мобилни мрежи.

(6)

Един координиран подход към регулирането на MCV услуги ще допринесе за улесняване на предоставянето на тези услуги в Европейския съюз и по този начин за постигането на целите на единния пазар в ЕС. Той ще допринесе също за осигуряването на пълна мобилна свързаност за потребители и бизнес клиенти и ще увеличи новаторския потенциал в областта на морските съобщителни услуги.

(7)

При издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги държавите-членки трябва да действат съгласно разпоредбите на Директива 2002/21/ЕО и на Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (2). В частност, съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/21/ЕО държавите-членки следва да осигурят ефективно управление на радиочестотния спектър за електронни съобщителни услуги на своята територия и да насърчават хармонизирането на използването на радиочестотите в Европейския съюз, в съответствие с необходимостта те да бъдат използвани ефективно и ефикасно.

(8)

Съгласно Директива 2002/21/ЕО националните регулаторни органи в държавите-членки следва да допринасят за развитието на единен пазар, между другото посредством премахване на оставащите пречки за предоставянето на електронни съобщителни мрежи, на свързани с тях съоръжения и услуги и на електронни съобщителни услуги на европейско равнище, както и чрез насърчаване изграждането и развитието на трансевропейски мрежи, на оперативната съвместимост на общоевропейските услуги и свързаност „от край до край“. Те следва да насърчават също конкуренцията при предоставянето на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани с тях съоръжения и услуги, между другото като насърчават ефикасното използване и гарантират ефективното управление на радиочестотите и номерационните ресурси.

(9)

Съгласно Директива 2002/20/ЕО следва да се използва възможно най-облекчен разрешителен режим за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, за да се стимулира развитието на нови електронни съобщителни услуги и общоевропейски съобщителни мрежи и услуги, както и да се даде възможност на доставчиците на услуги и на потребителите да се възползват от икономиите от мащаба на единния пазар.

(10)

В съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО предоставянето на електронни съобщителни мрежи или предоставянето на електронни съобщителни услуги може да бъде предмет само на общо разрешение, без това да засяга специфичните задължения, посочени в член 6, параграф 2, или правата на ползване, посочени в член 5.

(11)

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2002/20/ЕО държавите-членки следва, когато е възможно и по-конкретно когато рискът от възникване на радиосмущения е пренебрежимо малък, да регулират използването на радиочестоти на базата на общо разрешение, включващо условията за ползване, вместо да определят индивидуални права за ползване.

(12)

Ако са изпълнени техническите условия, посочени в Решение 2010/166/ЕС на Комисията (3), рискът от радиосмущения, причинени от работата на MCV ще бъде пренебрежимо малък, така че по принцип държавите-членки следва да издават общи разрешения за използването на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги.

(13)

В някои държави-членки понастоящем използването на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги се разрешава на базата на индивидуални права. Този подход за даване на разрешения следва да бъде преразгледан, включително и с оглед на опита, натрупан при предоставянето на MCV услуги в териториални морета на държави-членки.

(14)

Съгласно член 1 от Директива 2009/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на Директива 87/372/ЕИО на Съвета за радиочестотните ленти, които ще бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени общоевропейски наземни клетъчни цифрови мобилни комуникации в Общността (4) държавите-членки следва да проверят дали съществуващото разпределение на радиочестотния диапазон 900 MHz между конкуриращите се мобилни оператори на тяхната територия може да доведе до нарушаване на конкуренцията на съответните пазари за мобилни услуги и да предприемат мерки за премахване на подобни нарушения в съответствие с член 14 от Директива 2002/20/ЕО. Ако е необходимо, държавите-членки следва да разгледат възможността да бъде използван този повод за промяна на дадените на оператори на наземни мобилни мрежи изключителни права, така че тези права да не изключват предоставянето на MCV услуги на съответните честоти.

(15)

Държавите-членки следва да обменят информация помежду си и с Комисията при решаването на всякакви въпроси във връзка с радиосмущения, причинени от MCV услуги. Доколкото включването на Комитета по съобщенията и на Комитета по радиочестотния спектър би улеснило решаването на подобни въпроси, тези комитети следва да бъдат информирани от Комисията.

(16)

Съгласно Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (5) държавите-членки трябва да гарантират наличието на прозрачна и актуална информация за прилаганите цени и тарифи и за стандартните условия на достъп и ползване на обществено достъпни телефонни услуги за крайните ползватели и потребителите. В директивата държавите-членки се призовават също да гарантират, че когато потребителите се абонират за услуги за връзка и/или достъп до обществена телефонна мрежа, те имат право да сключат договор с предприятие или предприятия, предоставящи такива услуги, в който са вписани между другото подробности за цените и тарифите, както и за начините, по които може да бъде получена актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка.

(17)	Осъществяването на MCV услуги следва да е съобразено с международните споразумения в областта на морската безопасност и/или обществената сигурност.

(18)

Регулаторните и техническите елементи на общия подход към разрешаване на използването на радиочестотния спектър за предоставяне на услугите MCV в Европейския съюз следва да бъдат внимателно наблюдавани, за да се гарантира, че те продължават да способстват за постигане на общата цел за избягване на вредните радиосмущения, като в противен случай следва да бъдат разгледани подходящи коригиращи мерки.

(19)	Предвидените в настоящата препоръка мерки са в съответствие със становището на Комитета за регулиране на съобщенията,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

Тази препоръка има за цел да координира националните условия за разрешаване и процедурите, свързани с използването на радиочестотен спектър за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги) в териториалните морета на държавите-членки, за да се улесни предлагането на такива услуги в Европейския съюз, като същевременно се избегнат смущения в работата на наземните мобилни електронни съобщителни услуги, предизвикани от MCV услуги.

Националните условия за разрешаване и процедурите, посочени в настоящата препоръка, се прилагат без да се засягат законовите задължения, засягащи морската безопасност и обществената сигурност и наредби и/или административни разпоредби във връзка с оборудване за MCV услуги, въведени от държави-членки в съответствие с европейското законодателство, по-конкретно с Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (6), както и всякакви инструменти на равнище на ЕС и на международно равнище, приложими към морско оборудване.

„Мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги)“ са електронни съобщителни услуги, както е определено в член 2, буква в) на Директива 2002/21/ЕО, предоставяни от предприятие с цел да се даде възможност на лица, намиращи се на борда на плавателен съд, да осъществяват съобщения чрез обществени съобщителни мрежи на основата на система GSM, без да установяват пряка връзка с наземни мобилни мрежи.

Настоящата препоръка се отнася до разрешаването на използването на радиочестотен спектър в честотните диапазони, определени с Решение 2010/166/ЕС за предоставяне на MCV услуги в териториалните морета на държави-членки, съгласно определението в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Предоставянето на MCV услуги в открито море, спътниковите комуникации между плавателни съдове и космически станции и предоставянето на мобилни спътникови услуги (МСУ) на крайни потребители на борда на плавателни съдове са извън обхвата на настоящата препоръка.

До дванадесет месеца след приемането на настоящата препоръка държавите-членки следва да предприемат всички стъпки, които са необходими, за да могат те да разрешават използването на радиочестотен спектър в диапазоните и поддиапазоните, предвидени съгласно Решение 2010/166/ЕС, за предоставяне на MCV услуги в техните териториални морета на борда на плавателни съдове под техен флаг, както и използването на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги в техните териториални морета, според необходимостта.

5.	Държавите-членки следва да разрешават използването на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги само ако това използване е в съответствие с техническите условия, формулирани в Решение 2010/166/ЕС.

6.	Държавите-членки могат да поставят изискване системите за MCV да използват само определени радиочестотни диапазони или поддиапазони, предоставени за работата на MCV системи в техните териториални морета съгласно Решение 2010/166/ЕС.

Използването на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги в държавите-членки следва да става на базата на общо разрешение. Без да се засяга член 5, параграф 1 от Директива 2002/20/ЕО, в случаите когато използването на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги се разрешава на базата на индивидуални права, държавите-членки следва да преразгледат необходимостта от такива индивидуални права, с цел да включат условията, свързани с тези права, в общо разрешение възможно най-бързо, но не по-късно от три години след приемане на настоящата препоръка.

Най-късно дванадесет месеца след приемането на настоящата препоръка държавите-членки следва да преустановят изискването на допълнително разрешение за използване на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги в техните териториални морета, ако използването на радиочестотен спектър от съответната MCV система вече е разрешено от друга държава-членка съгласно нейния разрешителен режим и в съответствие с настоящата препоръка.

Държавите-членки следва да разгледат възможността да не изискват допълнително разрешение за използване на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги в техните териториални морета на борда на плавателни съдове под флага на трета държава, ако използването на радиочестотен спектър за предоставяне на MCV услуги на тези плавателни съдове вече е разрешено от съответните държави при условия, идентични с посочените в Решение 2010/166/ЕС.

10.

Държави-членки, които преди приемането на настоящата препоръка са предоставили изключителни индивидуални права на наземни мобилни електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които обхващат и техните териториални морета, за използване на спектър в радиочестотните диапазони или поддиапазони, предвидени за предоставяне на MCV услуги, следва при първото преразглеждане, изменение, разширяване или подновяване на такива изключителни права за използване да променят тези права, когато това е уместно, основавайки се на своето национално или на европейското законодателство, така че да позволят работата на MCV системи в своите териториални морета. До извършването на това първо преразглеждане, изменение, разширяване или подновяване засегнатите държави-членки следва да насърчават предоставянето на MCV услуги в териториалните си морета на базата на търговия с радиочестотен спектър, съвместно ползване на радиочестотен спектър или други подобни споразумения с наземните мобилни оператори, ползващи се от съответните изключителни права.

11.	Държавите-членки си сътрудничат активно, конструктивно и в дух на солидарност, като ползват, където е уместно, съществуващите процедури за уреждане на всички въпроси, свързани с вредни радиосмущения, за които се предполага, че са причинени от експлоатацията на MCV системи.

12.

Държавите-членки следва своевременно да представят на вниманието на съответната държава-членка и да информират Комисията по въпроси, свързани с вредни радиосмущения, за които се предполага, че са причинени от работата на MCV системи, намиращи се под юрисдикцията на гореспоменатата държава-членка. Когато това е уместно, Комисията информира Комитета за регулиране на съобщенията и Комитета по радиочестотния спектър относно гореспоменатите въпроси, за да бъдат потърсени решения за всички възникнали затруднения.

13.	Държавите-членки, под чиято юрисдикция се намират MCV системите, за които се предполага, че внасят вредни радиосмущения в осъществяването на услуги на територията на друга държава-членка, предоставят отговор и своевременно разрешават всякакви подобни проблеми.

14.	Държавите-членки следва да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че потребителите и крайните ползватели са подходящо информирани относно условията за използване на MCV услуги.

15.

Държавите-членки следва внимателно да наблюдават използването на радиочестотния спектър за предоставяне на MCV услуги, и по-специално действителните или потенциални вредни радиосмущения, и да докладват констатациите си на Комисията с оглед своевременното преразглеждане на настоящата препоръка, ако това е необходимо.

Съставено в Брюксел на 19 март 2010 година.

За Комисията

Neelie KROES

Заместник-председател

(1) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

(2) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21.

(3) Вж. страница 38 от настоящия брой на Официален вестник.

(4) ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 25.

(5) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.

(6) ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2010.072.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 72

Издание на български език	Законодателство	Година 53 20 март 2010 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2010/23/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване във връзка с доставки на някои услуги, при които съществува риск от измами	1

	II Незаконодателни актове
	РЕГЛАМЕНТИ
*	Регламент (ЕС) № 234/2010 на Комисията от 19 март 2010 година относно определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ на зърнени култури и мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури	3
	Регламент (ЕС) № 235/2010 на Комисията от 19 март 2010 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	13
	Регламент (ЕС) № 236/2010 на Комисията от 19 март 2010 година относно изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕО) № 877/2009 за 2009/10 пазарна година	15
	ДИРЕКТИВИ
*	Директива 2010/19/ЕС на Комисията от 9 март 2010 година за изменение, за целите на привеждане в съответствие с техническия прогрес в областта на системите срещу пръски на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета, на Директива 91/226/ЕИО на Съвета и Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 )	17
	РЕШЕНИЯ
	2010/166/ЕС
*	Решение на Комисията от 19 март 2010 година за хармонизирани условия за използване на радиочестотния спектър за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги) в Европейския съюз (нотифицирано под номер C(2010) 1644) ( 1 )	38
	ПРЕПОРЪКИ
	2010/167/ЕС
*	Препоръка на Комисията от 19 март 2010 година относно разрешителния режим за системи за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги) ( 1 )	42

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	IL	106,9
	JO	59,9
	MA	74,6
	TN	128,3
	TR	103,8
	ZZ	94,7
0707 00 05	JO	121,4
	MK	124,9
	TR	131,0
	ZZ	125,8
0709 90 70	JO	97,9
	MA	177,1
	TR	94,4
	ZZ	123,1
0805 10 20	EG	41,0
	IL	57,7
	MA	47,0
	TN	55,5
	TR	62,7
	ZZ	52,8
0805 50 10	EG	76,3
	IL	91,6
	MA	42,8
	TR	65,4
	ZZ	69,0
0808 10 80	AR	89,5
	BR	86,5
	CA	95,5
	CL	93,7
	CN	69,7
	MK	24,7
	US	117,4
	UY	70,1
	ZZ	80,9
0808 20 50	AR	81,2
	CL	59,5
	CN	45,4
	ZA	88,1
	ZZ	68,6

(EUR)
Код по КН	Размер на представителната цена за 100 kg нето от съответния продукт	Размер на допълнителното мито за 100 kg нето от съответния продукт
1701 11 10 (1)	35,58	0,61
1701 11 90 (1)	35,58	4,23
1701 12 10 (1)	35,58	0,48
1701 12 90 (1)	35,58	3,93
1701 91 00 (2)	37,99	6,24
1701 99 10 (2)	37,99	2,94
1701 99 90 (2)	37,99	2,94
1702 90 95 (3)	0,38	0,29