27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/1

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/1

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/2

(1)

През април 2011 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 405/2011 (2) („регламента за налагане на окончателни мерки“) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани, класирани понастоящем в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89, с произход от Индия. Разследването, довело до приемането на регламента за налагане на окончателните мерки, ще бъде наричано по-долу „първоначалното разследване“.

(2)

Окончателните мерки се изразяваха в налагане на адвалорни изравнителни мита, вариращи между 3,3 и 4,3 %, наложени върху вноса от поименно изброени износители, 4,0 % мито, наложено на невключените в представителната извадка оказващи съдействие дружества, и остатъчна митническа ставка в размер на 4,3 % спрямо всички други дружества от Индия.

(3)

Искането за частично междинно преразглеждане беше подадено от Viraj Profiles Vpl. Ltd., производител износител от Индия („заявителя“). Искането е ограничено по своя обхват до разследването на субсидирането, доколкото е засегнат заявителят. Заявителят представи prima facie доказателства, че обстоятелствата относно субсидирането, въз основа на които са установени мерките, са се променили съществено и че тези промени са с дълготраен характер.

(4)

Като установи след консултация с консултативния комитет, че съществуват достатъчно доказателства за започването на частично междинно преразглеждане, на 9 август 2012 г. Комисията обяви чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3) („известието за започване“), започването на частично междинно преразглеждане в съответствие с член 19 от основния регламент, чийто обхват е ограничен до проучване на субсидирането по отношение на заявителя.

(5)

Разследването на субсидирането обхвана периода от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г. („разследван период в рамките на преразглеждането“, или „РПП“).

(6)

Комисията уведоми официално заявителя, правителството на Индия („ПИ“) и EUROFER като представител на промишлеността на Съюза в рамките на първоначалното разследване („промишлеността на Съюза“) за започването на разследване за частично междинно преразглеждане. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изложат в писмена форма становищата си и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за започване на преразглеждане.

(7)

Писмените и устните коментари, представени от страните при започването на преразглеждането, бяха разгледани и където това беше уместно, бяха взети предвид.

(8)

С цел да получи информацията, необходима за целите на разследването, Комисията изпрати на заявителя въпросник. Въпросник беше изпратен също така на ПИ.

(9)

Отговори от въпросника бяха получени от заявителя и от ПИ.

(10)

Комисията изиска и провери цялата информация, която счете за необходима за определяне на субсидирането. Бяха извършени проверки на място в помещенията на заявителя.

(11)

Продуктът, подлежащ на преразглеждане, е същият като определения при първоначалното разследване, а именно пръти от неръждаеми стомани, само получени или завършени чрез студена обработка, различни от пръти с кръгло напречно сечение с диаметър 80 mm или повече, понастоящем класирани в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89, с произход от Индия.

(12)

Въз основа на информацията, предоставена от ПИ и другите заинтересовани страни, и отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани следните схеми, за които се предполага, че са прилагани от заявителя.

(13)

Схемите, посочени в букви а) и б) по-горе, се основават на Закона за развитие и регулиране на външната търговия от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия ПИ има право да издава уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документ „Външнотърговска политика“ („ВТП“), издаван на всеки пет години и редовно актуализиран от Министерството на търговията. Документът относно политиката за външната търговия, който е от значение за РПП, е „Външнотърговска политика за периода 2009—2014 г.“ („ВТП 2009 — 2014 г.). Освен това ПИ определя и процедурите, уреждащи ВТП 2009—2014 г., в „Наръчник на процедурите, том I“ („НП I 09 — 14“), който се актуализира редовно.

(14)

Схемата за експортно кредитиране, посочена в буква в) по-горе, се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (РБИ) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортното кредитиране.

(15)

Освен това, вследствие на твърдението на промишлеността на Съюза, Комисията провери дали кандидатът:

(16)

Накрая, Комисията провери дали следните схеми, разследвани в хода на първоначалното разследване:

все още не се използват от заявителя.

(17)

Беше установено, че заявителят е използвал тази схема по време на РПП. Въпреки това беше установено, че получените ползи са били незначителни в размер на 0,02 %. Следователно беше счетено, че не е необходимо извършването на по-нататъшна оценка на необходимостта от прилагане на изравнителни мерки за тази схема.

(18)

Беше установено, че заявителят е имал статут на експортно ориентирана единица („ЕОЕ“) и е получавал субсидии по тази схема през РПП.

(19)

По отношение на тази схема дружеството заяви, че Комисията следва да се отклони от метода на изчисляване на ползата, получена по схемата за ЕОЕ, използвана при първоначалното разследване. Дружеството изтъкна, че някои ползи по схемата за ЕОЕ следва да се разглеждат като допустими за възстановяване на мита по смисъла на приложения II и III към основния регламент и поради тази причина не следва да подлежат на изравнителни мерки.

(20)

Тъй като беше установено обаче, че независимо от метода на изчисление ставката на субсидията, установена по отношение на тази схема, не надвишава 0,22 %, т.е. общият субсидиен марж е под нивото de minimis, беше решено да не се анализира допълнително това твърдение в контекста на настоящото разследване за преразглеждане.

(21)

Беше установено, че заявителят не е използвал тази схема по време на РПП.

(22)

Беше установено, че заявителят е използвал тази схема по време на РПП. Въпреки това беше установено, че получените ползи са били незначителни. Следователно беше счетено, че не е необходимо извършването на по-нататъшна оценка на необходимостта от прилагане на изравнителни мерки за тази схема.

(23)

Беше установено, че заявителят не е използвал тази схема по време на РПП.

(24)

При разследването не бяха установени други ползи за заявителя през РПП във връзка с условия за закупуване на суровини и енергия, включващи финансово участие на ПИ, които по тази причина биха могли да бъдат третирани като субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Следователно твърденията на промишлеността на Съюза, посочени в съображение 15, букви в) — д), бяха счетени без значение в контекста на настоящото преразглеждане.

(25)

Следва да се напомни, че при първоначалното разследване беше установено, че размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за заявителя, изразени ad valorem, възлиза на 4,3 %.

(26)

По време на РПП беше установено, че само от една схема за субсидиране размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за заявителя, изразени ad valorem, възлиза на 0,22 %.

(27)

Предвид горното се заключава, че нивото на субсидиране по отношение на разглеждания производител износител е намаляло.

(28)

Проверено беше също така дали изменените обстоятелства по отношение на разглежданите схеми са с дълготраен характер.

(29)

Както беше споменато по-горе, констатациите по отношение на схемата EPCGS по време на настоящото междинно преразглеждане потвърдиха констатациите на първоначалното разследване, при което беше установено, че предоставената по тази схема субсидия е незначителна.

(30)

Освен това докато при първоначалното разследване основната полза на заявителя е била предоставена по схемата за експортно ориентирани единици, ползата по тази схема е намаляла през РПП. Получени са доказателства, че тази промяна е с дълготраен характер, тъй като се отнася до намаляване на нивото на митнически тарифи за отпадъчна неръждаема стомана и фероникел: двете основни суровини, използвани от заявителя за производството на разглеждания продукт.

(31)

Въз основа на гореизложеното са налице данни, че заявителят ще продължи да получава субсидии в бъдеще в размер под нивото de minimis. Ето защо се счита за целесъобразно да се измени ставката на изравнителното мито, приложима за заявителя, за да отразява настоящото ниво на субсидиране. Тази митническа ставка следва да се определи на 0 % за заявителя.

(32)

С оглед на митото, понастоящем приложимо за вноса на разглеждания продукт от производители износители, посочени в приложението към регламента за налагане на окончателните мерки, се отбелязва, че текущите подробни ред и условия при разследваните схеми и тяхното изравняване не са се променили от предходното разследване. Поради това няма основания за преизчисляване на субсидията и на митническите ставки на тези дружества. Следователно митническите ставки, приложими за дружествата, посочени в приложението към регламента за налагане на окончателните мерки, остават непроменени.

(33)

По отношение на митническата ставка за всички останали дружества следва да се отбележи, че при първоначалното разследване нейното равнище е определено на нивото на най-високия индивидуален марж на субсидията, установен за включените в извадката дружества. То е съответствало на маржа на субсидията на заявителя. Като се има предвид, че маржът на заявителя се е променил след настоящото междинно преразглеждане, ставката за всички други дружества следва да бъде преразгледана и определена на следващия най-висок марж на субсидията. Тъй като следващата най-висока ставка е ставката, приложима за дружествата, посочени в приложението, то ставката на митото за всички други дружества следва да се определи на това ниво, т.е. 4 %.

(34)

ПИ и другите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които се предлага изменение на митническата ставка, приложима за заявителя.

(35)

Писмените и устните коментари, представени от страните, бяха разгледани и, където това беше уместно, бяха взети предвид.

(36)

На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице специални основания, поради които следва да бъдат изслушани, беше дадена такава възможност,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/6

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея, с която се добавят допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Целесъобразно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена от митническите органи на държавите членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/8

(1)

С приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 се установява списък на Съюза на добавките в храните, одобрени за употреба в храни, и условията за тяхната употреба.

(2)

Списъкът може да бъде изменян в съответствие с общата процедура по Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (2).

(3)

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 списъкът на Съюза на добавките в храните може да бъде актуализиран по инициатива на Комисията или при постъпване на заявление.

(4)

На 3 февруари 2012 г. бе подадено заявление, което бе предоставено и на държавите членки, за разрешаване на употребата на екстракти от розмарин (Е 392) като антиоксидант в месни заготовки, преработено месо с ниско съдържание на мазнини, непреминало термична обработка, преработено месо с ниско съдържание на мазнини, преминало термична обработка, преработени риба и продукти от рибарството с ниско съдържание на мазнини, включително мекотели и ракообразни.

(5)

Антиоксидантите са вещества, които предпазват храните от разваляне, причинено от окисление, като гранясването на мазнините и промените в цвета. Сегашните максимални нива на употребата на екстракти от розмарин (Е 392), разрешени в преработено месо, преработена риба и преработени продукти от рибарството, включително мекотели и ракообразни, са определени в зависимост от съдържанието на мазнини в съответните категории храни (с изключение на сушени колбаси и дехидрирано месо). Разрешеното максимално ниво на употреба на екстракти от розмарин (Е 392), определено в зависимост от съдържанието на мазнини в съответните категории храни, не гарантира достатъчна защита на храните с ниско съдържание на мазнини, тъй като за постигане на желания ефект е необходима критична минимална доза от този антиоксидант. Понастоящем екстракти от розмарин (Е 392) биха могли да се използват в ефективни дози в продукти с по-високо съдържание на мазнини. Въпреки това и продуктите с ниско съдържание на мазнини биха могли да бъдат застрашени от сериозно окисляване, тъй като съдържат голям дял ненаситени мастни киселини. Поради това е целесъобразно да се определи максимално ниво на употреба на екстракти от розмарин (Е 392) от 15 mg/kg за продукти със съдържание на мазнини, не по-високо от 10 %, като същевременно се запази разрешеното максимално ниво от 150 mg/kg, изразено на основата на мазнина за продукти със съдържание на мазнини, по-високо от 10 %.

(6)

През 2008 г. Европейският орган за безопасност на храните (наричан по-долу „Органът“) направи оценка на безопасността на екстракти от розмарин (Е 392) при употребата им като добавка в храните (3) и заключи, че предложените употреби и нива на употреба не пораждат загриженост за безопасността. В консервативна оценка за експозицията чрез храната Органът прие, че екстрактите от розмарин ще бъдат използвани при максимално ниво на употреба (т.е. от 150 mg/kg в преработено месо, домашни птици и риба/морски продукти) във всички предложени храни във всяка категория храни. Това предположение обхвана също преработено месо, непреминало термична обработка, и преработено месо, преминало термична обработка, преработена риба и преработени продукти от рибарството, включително мекотели и ракообразни, със съдържание на мазнини, не по-високо от 10 %.

(7)

Съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 Комисията следва да изиска становището на Органа, за да актуализира списъка на Съюза на добавките в храните, установен в приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008, освен в случаите, когато не е възможно въпросната актуализация да въздейства върху здравето на човека. С оглед на становището на горепосочения Орган от 2008 г., определянето на максимално ниво на употреба на екстракти от розмарин (Е 392) от 15 mg/kg за преработено месо, непреминало термична обработка, и преработено месо, преминало термична обработка, преработена риба и преработени продукти от рибарството, включително мекотели и ракообразни, със съдържание на мазнини, не по-високо от 10 %, представлява актуализация на посочения списък, която не е възможно да въздейства върху здравето на човека, следователно не е необходимо да се изисква становището на Органа.

(8)

В резултат на това приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 следва да бъде съответно изменено.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и срещу тях не изказа възражение нито Европейският парламент, нито Съветът,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/11

(1)

С Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията (3) се определят спецификациите на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008.

(2)

Тези спецификации могат да бъдат актуализирани в съответствие с общата процедура, посочена в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008, по инициатива на Комисията или при постъпване на заявление.

(3)

На 29 ноември 2011 г. бе подадено заявление за изменение на спецификациите за няколко полиоли, което впоследствие беше предоставено на разположение на държавите членки.

(4)

В Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията се определят спецификации за манитол (E 421 i) и манитол, получен чрез ферментация (E 421 ii). С цел постигане на повече яснота и съгласуваност разрешената понастоящем добавка в храните „манитол (E 421 i)“ следва да се нарича „манитол, получен чрез хидрогениране“ и поради това нейното определение следва да бъде променено. Поради това спецификациите за посочената добавка в храните следва да бъдат изменени.

(5)

Изомалт (E 953) се произвежда чрез двуетапен процес, при който захарта първо се превръща в изомалтулоза и след това се хидрогенира. Кристалната форма се получава чрез процес на сушене след това. Бе поискано в спецификациите, определени в Регламент (ЕС) № 231/2012, да се включат различна форма на изомалт и водни разтвори на изомалт. Предложената форма отговаря на тези спецификации и е на разположение за използване с търговска цел. Тази форма на изомалт спестява разходи и време за промишлеността и следователно представлява интерес например за производителите на сладкарски изделия. Поради това описанието на изомалт (E 953) в спецификациите следва да бъде изменено.

(6)

В спецификациите, определени в Регламент (ЕС) № 231/2012, се предвижда, че един от критериите за чистота на полиолите е равнището на деминерализация или остатъчните минерали, характеризиращи се с хлориди, сулфати и/или сулфатна пепел. Същите полиоли се използват като ексципиенти за фармацевтични продукти и в Европейската фармакопея проводимостта е приета като метод, с който се установява равнището на деминерализация на полиолите. По този начин тройната мярка (на хлориди, сулфати и/или сулфатна пепел) бе заменена с един-единствен, по-опростен критерий — по-ефективен от гледна точка на разходите и по-благоприятна за околната среда. Следователно следва да бъдат изменени спецификациите за хранителните добавки сорбитол (E 420 i), сорбитол сироп (E 420 ii), манитол (E 421 i), манитол, получен чрез ферментация (E 421 ii), изомалт (E 953), малтитол (E 965 i), малтитол сироп (E 965 ii), ксилитол (E 967) и еритритол (E 968) чрез заличаване на критериите за хлориди, сулфати и сулфатна пепел и заменянето им с единен критерий — проводимостта.

(7)

В съответствие с член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 Комисията следва да изиска становището на Европейския орган за безопасност на храните, за да актуализира списъка на Съюза на добавките в храните, освен в случаите, когато не е възможно въпросната актуализация да въздейства върху човешкото здраве. Тъй като въпросните актуализации не е възможно да въздействат върху човешкото здраве, не е необходимо да се изисква становището на Европейския орган за безопасност на храните.

(8)

Поради това Регламент (ЕС) № 231/2012 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и срещу тях не изказаха възражение нито Европейският парламент, нито Съветът,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/17

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда, че добавките за използване при храненето на животните подлежат на разрешаване, и се уреждат основанията и процедурите за издаване на разрешително. В член 10 от посочения регламент се предвижда извършването на повторна оценка на добавките, разрешени съгласно Директива 70/524/ЕИО на Съвета (2).

(2)

С Директива 86/525/ЕИО на Комисията (3) амониев хлорид беше разрешен като фуражна добавка за котки и кучета без ограничение във времето и за всички домашни любимци с изключение на котки и кучета — с ограничение във времето в съответствие с Директива 70/524/ЕИО. Впоследствие посочената добавка беше вписана в Регистъра на фуражните добавки като съществуващ продукт в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

В съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 във връзка с член 7 от същия регламент бе подадено заявление за повторна оценка на амониев хлорид като фуражна добавка за котки и кучета, а в съответствие с член 7 от посочения регламент — и за нова употреба при преживни животни, с искане добавката да се класифицира в категорията „технологични добавки“. Посоченото заявление беше придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(4)

Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи в становището си от 24 май 2012 г. (4), че при предложените условия на употреба амониевият хлорид не оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда. Той призна, че амониевият хлорид е вещество, което силно повишава киселинността на урината, и че като добавка към фуражите за преживни животни, котки и кучета той води до намаляване на рН в урината. Органът не счита за необходимо да бъдат предвидени специфични изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

Оценката на амониев хлорид показва, че условията за разрешителното, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са изпълнени. Поради това използването на посочената добавка следва да бъде разрешено съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Тъй като няма съображения във връзка с безопасността, които да налагат незабавното прилагане на измененията в условията за издаване на разрешителното, е целесъобразно да се предвиди преходен период, за да се даде възможност на заинтересованите страни да предприемат необходимото с оглед на новите изисквания, произтичащи от разрешителното.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/20

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/22

(1)

Съгласно член 5, параграф 1 от Решение 2013/34/ОВППС Съветът оправомощи Комитета по политика и сигурност в съответствие с член 38 от Договора за Европейския съюз да взема необходимите решения във връзка с упражняването на политически контрол и стратегическо ръководство на EUTM Мали, включително решението за назначаване на командващия мисията на ЕС.

(2)

Съгласно член 2 от Решение 2013/34/ОВППС бригаден генерал François LECOINTRE беше назначен за командващ мисията на ЕС за EUTM Мали.

(3)

На 19 юни 2013 г. Франция предложи бригаден генерал Bruno GUIBERT да бъде назначен за нов командващ мисията на ЕС за EUTM Мали на мястото на бригаден генерал François LECOINTRE.

(4)

На 28 юни 2013 г. Военният комитет на ЕС препоръча на Комитета по политика и сигурност да назначи бригаден генерал Bruno GUIBERT за командващ мисията на ЕС за EUTM Мали.

(5)

В съответствие с член 5 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/23

(1)

Съгласно Решение 2012/389/ОВППС на Съвета Комитетът по политика и сигурност (КПС) е оправомощен, в съответствие с член 38 от Договора, да взема необходимите решения с цел политически контрол и стратегическо ръководство на мисията на Европейския съюз за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP NESTOR), включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 16 юли 2012 г. КПС прие Решение EUCAP NESTOR/1/2012 (2) за назначаване на г-н Jacques LAUNAY за ръководител на мисията EUCAP NESTOR, считано от 17 юли 2012 г.

(3)

На 12 юли 2013 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи за ръководител на мисията EUCAP NESTOR за периода от 16 юли 2013 г. до 15 юли 2014 г. да бъде назначен г-н Etienne DE MONTAIGNE DE PONCINS на мястото на г-н Jacques LAUNAY,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/24

(1)

По силата на член 9, параграф 1 от Решение 2012/392/ОВППС Комитетът по политика и сигурност (КПС) е оправомощен, в съответствие с член 38 от Договора, да взема необходимите решения с цел упражняване на политически контрол и стратегическо ръководство на мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP SAHEL Niger), включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 17 юли 2012 г. КПС прие Решение EUCAP SAHEL Niger/1/2012 (2), с което назначи генерал Francisco ESPINOSA NAVAS за ръководител на мисията EUCAP SAHEL Niger за периода от 17 юли 2012 г. до 16 юли 2013 г.

(3)

На 9 юли 2013 г. Съветът прие Решение 2013/368/ОВППС (3) за удължаване на периода, покрит от референтната финансова сума за EUCAP SAHEL Niger до 31 октомври 2013 г.

(4)

На 12 юли 2013 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи мандатът на генерал Francisco ESPINOSA NAVAS като ръководител на мисията EUCAP SAHEL Niger да бъде удължен от 17 юли 2013 г. до 31 октомври 2013 г.,

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/25

(1)

Посредством жалба на фондацията Den Nya Välfärden, заведена под номер в Комисията на 14 ноември 2005 г., Комисията бе уведомена за продажбата на земя от страна на община Åre на Konsum Jämtland Ekonomisk Förening („Konsum“). Според фондацията продажбата включва неправомерна държавна помощ („оспорваната продажба“).

(2)

С писмо от 3 януари 2006 г. Комисията поиска от шведските органи да предоставят допълнителни сведения. Те бяха предоставени с писма от 2 март 2006 г. и 28 март 2006 г.

(3)

С писмо от 3 януари 2006 г. Комисията поиска от жалбоподателя да предостави допълнителни сведения. Те бяха предоставени с писмо от 1 февруари 2006 г.

(4)

С писмо от 19 юли 2006 г. Комисията уведоми Швеция, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, във връзка с оспорваната продажба (2).

(5)

Решението на Комисията за откриване на процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мярката.

(6)

Шведските органи представиха своето мнение в писмо от 27 септември 2006 г. Комисията не получи мнения от заинтересовани страни.

(7)

С писмо от 24 януари 2007 г. Комисията поиска от шведските органи да предоставят допълнителни сведения. Те бяха предоставени с писмо от 21 февруари 2007 г.

(8)

На 30 януари 2008 г. Комисията прие окончателно решение („решението“) (4), в което прави заключението, че оспорваната продажба включва помощ по смисъла на член 87, параграф 1 на от Договора за ЕО (5).

(9)

Решението беше обжалвано от Konsum. С решението си от 13 декември 2011 г. по дело T-244/08 Съдът отмени решението. Следователно Комисията трябваше да разгледа отново мярката и да вземе ново решение относно оспорваната продажба.

(10)

С писмо от 22 март 2012 г. Комисията поиска от шведските органи допълнителна информация, която беше предоставена с писмо от 23 април 2012 г.

(11)

След като през април 2012 г. шведските органи предоставиха сведения, с писмо от 21 май 2012 г. Den Nya Välfärden представи своето мнение.

(12)

С писмо от 15 май 2012 г. Lidl Sverige KB („Lidl“) предостави информация в допълнение на представеното мнение на Den Nya Välfärden. Освен това на среща с Комисията на 25 юни 2012 г. Den Nya Välfärden предостави допълнителна информация.

(13)

С писмо от 5 декември 2012 г. Комисията поиска допълнителни разяснения от шведските органи, които отговориха с писмо от 23 януари 2013 г.

(14)

Община Åre („общината“) е разположена в област Jämtland в Швеция и има приблизително 10 100 души население.

(15)

Konsum, за което се твърди, че се облагодетелства от оспорваната продажба, е кооперативно дружество, продаващо потребителски стоки, включително хранителни продукти, в цялата област Jämtland. На 1 януари 2006 г. Konsum се сля с Konsum Nord Ekonomisk Förening. И двете дружества си сътрудничат с Kooperativa Förbundet (Кооперативния съюз), който е обединение на шведски кооперативни дружества. Kooperativa Förbundet е дружеството майка в концерна KF, който, наред с другото, е собственик на норвежки предприятия за търговия на дребно.

(16)

Åre Centrum AB („Åre Centrum“) е частно дружество за недвижими имоти, което е независимо от общината. Към момента на оспорваната продажба Åre Centrum беше собственост на Skistar AB и други дружества в Åre. От 2007 г. Åre Centrum е част от частното дружество DIÖS Fastigheter AB.

(17)

Жалбоподателят Den Nya Välfärden е шведска фондация, финансирана преобладаващо от работодателската организация Svenskt näringsliv. Нейна задача е, наред с другото, да защитава интересите на шведските предприятия, като следи за функционирането на свободната конкуренция в Швеция. В своята жалба относно оспорваната продажба Den Nya Välfärden действа от името на един от своите членове, а именно Lidl.

(18)

Lidl беше първият чуждестранен оператор в сектора на хранителните продукти, навлязъл на шведския пазар през 2003 г., и е пряк конкурент на Konsum в сектора на търговия на дребно с хранителни продукти и потребителски стоки.

(19)

Предмет на жалбата е извършената от общината на 5 октомври 2005 г. продажба на парцел на Konsum на цена, която според жалбоподателя е под пазарната стойност.

(20)

Тази продажба беше част от по-голяма сделка с недвижими имоти, която включва няколко различни продажби на парцели и няколко различни участници. Продажбите имаха за цел изпълнението на устройствен план, приет от общината на 21 юни 2005 г. Една от целите на устройствения план беше осъществяването на някои градоустройствени мерки с оглед създаването на пешеходна зона около централния площад на Åre („Åre Torg“). За изпълнител на модернизацията на Åre Torg в съответствие с устройствения план беше избран Åre Centrum.

(21)

Във връзка с посочения план през октомври 2005 г. бяха извършени следните сделки, свързани с продажба на земя:

(22)

Първоначално намерението беше на заседанието на общинския управителен съвет на 24 август 2005 г. на оспорвания парцел да бъде определена цена от една крона. Междувременно с телефонен разговор, последван от писмо по електронната поща от 23 август 2005 г., Lidl направи оферта на стойност 6,6 милиона крони (приблизително 710 602 EUR) за същия парцел, което доведе до предоговаряне на продажната цена от страна на общината и Konsum от 1 крона на един милион крони (приблизително 107 000 EUR). Цената от един милион крони обаче беше оттеглена вследствие на жалба, подадена от двама членове на общинския съвет до административния съд на областта.

(23)

На 5 октомври 2005 г. общинският управителен съвет прие окончателно цена от два милиона крони за оспорвания парцел. На същата дата беше подписан окончателният договор за продажба между Konsum и общината.

(24)

Според жалбоподателя оспорваната продажба не е предхождана от официален публичен търг и не е направена независима експертна оценка. Становището на жалбоподателя е, че оспорваната продажба е в нарушение на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). Във връзка с това жалбоподателят твърди по-специално, че офертата на Lidl е била реална, обвързваща и пряко съпоставима с офертата на Konsum, приета от общината. Според жалбоподателя с неприемането от страна на общината на офертата на Lidl парцелът е продаден под пазарната си стойност. Жалбоподателят заявява, че помощта възлиза на 4,6 милиона крони (приблизително 495 268 EUR), или разликата между офертата на Lidl и продажната цена.

(25)

Комисията не получи становища от заинтересовани страни.

(26)

С писмо от 21 май 2012 г. жалбоподателят посочи, че Konsum е платил 861 SEK/m2 (приблизително 92 EUR) за парцела, закупен от Åre Centrum, в сравнение с 312 SEK/m2 (приблизително 34 EUR) за парцела, закупен от общината. Според жалбоподателя това представлява допълнително доказателство, че оспорваната продажба е направена под пазарната стойност и че частен оператор би продал парцела на по-висока цена.

(27)

Съгласно шведските органи продажбата в полза на Konsum е част от серия сделки с парцели, включваща и продажбата от страна на Konsum на парцел в друг район на Åre (Åre Torg), който общината е имала намерение да използва за някои градоустройствени цели.

(28)

Чрез продажбата на парцела Konsum премести своята дейност от Åre Torg, с което позволи на общината да осъществи своите цели, залегнали в устройствения план, т.е. изграждането на пешеходна зона около Åre Torg. Приемането на офертата на Lidl, от друга страна, не би позволило на общината да изпълни целта на устройствения план, тъй като Konsum би останало в своите помещения на Åre Torg. Следователно офертата на Lidl не може да се смята за съпоставима с тази на Konsum. Освен това шведските органи не смятаха, че офертата на Lidl е била сериозна или обвързваща, тъй като е подадена късно и не е била достатъчно конкретна.

(29)

При всички обстоятелства шведските органи смятат, че оспорваната продажба е осъществена на пазарна стойност. В това отношение шведските органи предоставиха два експертни доклада в подкрепа на своето гледище: доклад за оценка, изготвен от Ernst & Young Real Estate, от май 2003 г. и последващ доклад за оценка, изготвен от PWC, от април 2012 г., който оценява парцела към момента на продажбата през октомври 2005 г.

(30)

Докладът за оценка на Ernst & Young е съставен през май 2003 г. Той се основава на анализ на паричния поток, който взема предвид различни параметри, като например планираното използване на парцела, бъдещето развитие на пазара в района и разходите за експлоатация и поддръжка на съпоставими недвижими имоти. С оглед установяването на пазарната стойност в доклада се посочват и оценяват определени парцели, от които един (Åre prästbord 1:76) граничи с парцелите (Åre Prästbord 1:30, 1:68 и 1:69), които Konsum е закупил от общината. В доклада граничещият непосредствено парцел се оценява на приблизително 1 000 SEK/m2 брутна площ (приблизително 110 EUR).

(31)

Съгласно шведските органи парцелът, граничещ с посочения в доклада на Ernst & Youngs парцел, е съпоставим с парцела, продаден от общината на Konsum през 2005 г. В крайна сметка би трябвало да има съответствие между цената според оценката и окончателната продажна цена в оспорваната сделка от 1 200 SEK/m2 брутна площ (приблизително 129 EUR).

(32)

Във връзка с това шведските органи подчертават, че при определянето на цената общината е взела предвид стойността на квадратен метър брутна площ. Това се дължи на факта, че страните планираха да построят търговски обекти на този парцел. Поради това шведските органи смятат, че изчислените от жалбоподателя цени, посочени като доказателство за осъществяването на оспорваната продажба под пазарната стойност (вж. точка 26), не трябва да се вземат под внимание, тъй като се основават на цената на квадратен метър брутна площ.

(33)

Според шведските органи те са взели под внимание периода от време между оценката на Ernst & Young и фактическата сделка (2,5 години), макар пазарът за новопостроени помещения за търговия на дребно в Åre да е бил незначителен, ако въобще е съществувал. В подкрепа на това, поради липсата на официална статистика относно цените на недвижимите имоти във въпросния район по това време, шведските органи се позоваха на индекс на потребителските цени. Становището на шведските органи е, че оценката на Ernst & Young при всички случаи е съпоставима с окончателната продажна цена.

(34)

В отговор на искането на Комисията от 22 март 2012 г. за сведения шведските органи предоставиха впоследствие и нова експертна оценка, изготвена от PWC през април 2012 г. В доклада на PWC се прави заключението, че пазарната стойност на въпросния парцел (9) към момента на продажбата (октомври 2005 г.) е била между 1,65 и 2,474 милиона крони (приблизително 177 000, съответно 265 000 EUR). За да се стигне до това заключение, в доклада се прави анализ на сделки със съпоставими парцели в населеното място.

(35)

Освен това шведските органи се позоваха на решение на административния съд в област Jämtland от 24 май 2006 г., в което съдът потвърди законосъобразността на решението на общината да одобри продажбата на парцела на Konsum за 2 милиона крони. Областният съд реши, че решението е законосъобразно и че Konsum не е било неправомерно облагодетелствано на следните основания:

(36)

В отговор на твърденията на жалбоподателя, че сделките с недвижими имоти не са извършени и Konsum, изглежда, все още е собственик на недвижимия имот Åre Mörviken 2:91, шведските органи твърдят, че сделките са последвани от препарцелиране на недвижимите имоти, в което са включени всички въпросни имоти. При приключването на сделките са променени наименованията на различните недвижими имоти в имотния регистър. В тази връзка шведските органи посочват, че недвижимите имоти, продадени от общината и Åre Centrum AB на Konsum, са сменили наименованията си от Åre Prästbord 1:30, 1:68, 1:76 и част от 1:69 на Mörviken 2:91.

(37)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(38)

Съгласно установената съдебна практика (10) продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност, може да крие елементи на държавна помощ, по-специално когато не се извършва на пазарна стойност, тоест на цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи.

(39)

В това отношение Комисията отбелязва, че сделки за продажба на земя по принцип трябва да се оценяват съгласно известието на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (11) („известието относно продажбите на земя“), което съдържа насоки за използване от страна на държавите членки с цел недопускането на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи.

(40)

Известието съдържа два метода за изключване на елементи на държавна помощ в тези сделки: първо, продажба на земя и сгради в рамките на достатъчно добре публично оповестена, открита и безусловна тръжна процедура, сравнима с публична продажба, като се приема най-добрата или единствена оферта; второ, предварителна оценка от независим оценител. Целта с тези два метода е да се гарантира, че цената, на която публичният орган продава земята, е, доколкото това е възможно, максимално близка до пазарната стойност и по този начин съответства на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, така че да се избегне облагодетелстването на купувача при продажбата на земя. Не може да бъде изключено обаче използването в тези случаи на други методи на оценка, при условие че може да се гарантира цена, платена от купувача въз основа на тези методи, която се различава във възможно най-малка степен от пазарната стойност (12).

(41)

В настоящия случай в подготовка на оспорваната продажба не беше направена нито открита и безусловна тръжна процедура, нито предварителна оценка от независим оценител. Поради това известието относно продажба на земя не е пряко приложимо. Следователно пазарната стойност на парцела трябва да бъде определена въз основа на друга налична информация.

(42)

Една конкретна оферта, направена по същото време от конкурент, е обикновено по-добър индикатор за пазарната стойност, отколкото оценка на стойността от независим оценител, тъй като отразява цената, която пазарът е бил склонен да плати за земята към момента на продажбата. За да бъде надежден индикатор за пазарната стойност, подобна оферта трябва да бъде реална, обвързваща и пряко съпоставима с приетата оферта, като се вземат предвид особените обстоятелства, свързани с въпросната сделка.

(43)

Комисията отбелязва, че шведските органи са поставили под въпрос доколко офертата на Lidl може да се характеризира като реална и обвързваща. Шведските органи подчертаха, че Lidl е заявило своя интерес в деня преди приемането от управителния съвет на общината на решението за извършване на оспорваната продажба с писмо по електронната поща, което не е било достатъчно конкретно.

(44)

Комисията смята, че при тези обстоятелства може да се постави въпросът доколко офертата на Lidl е реална. Дори ако се приеме реалността на офертата на Lidl, тя не беше напълно съпоставима с офертата на Konsum. Причина за това е различната ситуация, в която се намираха Lidl и Konsum по отношение на оспорвания парцел. За Konsum оспорваната продажба представляваше част от група сделки с недвижими имоти, които имаха за цел изпълнението на посочения устройствен план в общината за създаването на пешеходна зона около Åre Torg.

(45)

В това отношение от съдебната практика следва, че обстоятелствата около една сделка трябва да се вземат предвид при оценяването на наличието на елементи на държавна помощ при продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (13).

(46)

Докато Lidl беше заинтересовано единствено от придобиването на оспорвания парцел, според шведските органи Konsum нямаше да се премести от Åre Torg, ако покупката на двата граничещи парцела в Åre Prästbord не беше възможна. Оспорваната продажба представляваше част от група свързани сделки с недвижими имоти с обща цел в рамките на устройствения план на общината за района, а именно препарцелиране на недвижими имоти, смятано за необходимо за създаването на пешеходна зона около Åre Torg. Противоположно на договора, сключен между Konsum и общината, офертата на Lidl не съдържаше позовавания или уточнения, свързани с устройствения план. В случай че беше приета офертата на Lidl, би възникнал риск от неизпълнение на целите на устройствения план, което, от гледна точка на общината, не позволява разглеждането на двете оферти като съпоставими.

(47)

Предвид обстоятелствата около оспорваната продажба Комисията прави заключението, че офертата на Lidl не представлява най-добрия наличен индикатор за установяване на пазарната стойност на оспорвания парцел.

(48)

Шведските органи твърдят, че няма официален доклад относно развитието на цените на недвижимите имоти в Åre към момента на оспорваната продажба, тъй като липсва пазар на недвижими имоти за този вид сделки. Вместо това шведските органи предоставиха оценка на граничещ парцел, изготвена от Ernst & Young през май 2003 г. Макар оценката да е извършена от независим оценител въз основа на общоприети стандарти на оценка, тя е направена почти две и половина години преди оспорваната продажба, което означава, че стойността на парцела може да е се променила съществено през изминалия период.

(49)

По искане на Комисията шведските органи представиха и допълнителен доклад относно пазарната стойност на въпросния парцел. В тази нова последваща оценка, изготвена от PWC през април 2012 г., се оценява пазарната стойност на парцела към момента на оспорваната продажба, т.е. октомври 2005 г. Докладът подкрепя твърдението на шведските органи за практическата липса в района към датата на оспорваната продажба на сделки с подобни характеристики, от които да може да се определи пазарната стойност на оспорвания парцел. За да се стигне до пазарната стойност на парцела, в доклада се прави анализ на сделки със съпоставими парцели в населеното място. В доклада се прави заключението, че пазарната стойност на оспорвания парцел през октомври 2005 г. е между 1,65 и 2,475 милиона крони.

(50)

Тъй като този доклад беше изготвен от независим оценител въз основа на общоприети стандарти на оценка, а именно метода на сравнение (т.е. анализ на сделки с подобни недвижими имоти), Комисията смята, че оценката представлява най-добрия наличен индикатор за установяване на пазарната стойност на оспорвания парцел на датата на оспорваната продажба. Въз основа на тази оценка покупната цена, платена от Konsum на общината за парцела — 2 милиона крони, е в границите на приетата за октомври 2005 г. пазарна стойност.

(51)

Накрая, Комисията взема също под внимание факта, че при определянето на цената на въпросния парцел страните са взели предвид цената на квадратен метър брутна площ. В това отношение цената 1 000 SEK/m2 брутна разгъната застроена площ, определена в оценката на Ernst & Young, изглежда съпоставима с 1 200 SEK/m2 брутна разгъната застроена площ, определена за оспорваната продажба.

(52)

С оглед на горепосоченото Комисията смята, че продажбата на недвижимите имоти Åre Prästbord 1:30, 1:68 и1:69 в Produkthusområdet от страна на общината на Konsum на 5 октомври 2005 г. за 2 милиона крони е извършена на пазарна цена и следователно не съдържа държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/30

(1)

С Решение 2009/470/ЕО се установяват процедурите, уреждащи финансовото участие на Съюза в програмите за ликвидиране, контрол и мониторинг на болестите по животните и зоонозите.

(2)

В Решение 2008/341/ЕО на Комисията от 25 април 2008 г. за определяне на критерии на Общността за национални програми за ликвидирането, контрола и мониторинга на някои болести по животните и зоонози (2) се предвижда, че, за да бъдат одобрени съгласно мярката, посочена в член 27, параграф 1 от Решение 2009/470/ЕО, се изисква представените на Комисията от държавите членки програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните и зоонози, изброени в приложението към посоченото решение, да отговарят най-малко на критериите, определени в приложението към Решение 2008/341/ЕО.

(3)

С Решение за изпълнение 2012/761/ЕС на Комисията от 30 ноември 2012 г. за одобряване на годишните и многогодишните програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на някои болести по животните и зоонози, представени от държавите членки за 2013 г. (3) се одобряват някои национални програми и се определят размерът и максималната стойност на финансовото участие на Съюза за всяка програма, представена от държавите членки.

(4)

С Решение 2009/719/ЕО на Комисията от 28 септември 2009 г. за разрешаване на някои държави членки да преработят своите годишни програми за мониторинг на СЕГ (4), наскоро изменено с Решение за изпълнение № 2013/76/ЕС (5), се предвижда някои държави членки да могат да преустановят изследването на заклани здрави животни от рода на едрия рогат добитък. Това ще окаже съществено влияние върху броя на изследванията, които ще се проведат в рамките на техните програми за мониторинг на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) и за ликвидиране на спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и на болестта скрейпи, одобрени за 2013 г., и значително ще намали свързаната с тях необходимост от финансиране.

(5)

Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Кипър, Латвия, Люксембург, Унгария, Австрия, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство представиха за одобрение на Комисията изменени програми за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и болестта скрейпи във връзка с посоченото изменение на Решение 2009/719/ЕО.

(6)

В допълнение Унгария представи изменена програма за ликвидиране и мониторинг на болестта син език, с която се изменят нейните дейности във връзка с прилагането на ентомологично наблюдение.

(7)

След откриване на вируса на болестта син език, серотип 1, в някои части на територията ѝ, Испания представи изменена програма за ликвидиране и мониторинг на болестта син език, включваща задължителна ваксинация в тези области с цел борба с болестта и предотвратяване на разпространението ѝ.

(8)

След откриването на случаи на бяс на нейната територия Гърция представи изменена програма за ликвидиране на болестта бяс, в която са определени областите, където ще се прилага ваксинацията по орален път.

(9)

След неотдавнашното приключване на двустранните преговори с Беларус относно сътрудничеството в областта на борбата с бяса Полша представи изменена програма за ликвидиране, контрол и наблюдение на болестта бяс, включваща дейности, свързани с ваксинацията по орален път в някои прилежащи области на територията на посочената трета държава, с оглед защитата на Съюза от повторно въвеждане на болестта бяс при преминаването на заразени животни през общите граници.

(10)

Комисията направи оценка на посочените изменени програми от ветеринарна и от финансова гледна точка. Установено беше, че те отговарят на съответното ветеринарно законодателство на Съюза, и в частност на критериите, посочени в Решение 2008/341/ЕО. Поради това изменените програми следва да бъдат одобрени.

(11)

Одобрението на изменените програми, предоставено с настоящото решение, има отражение върху размера на сумите, необходими за изпълнението на програмите за ликвидиране, контрол и мониторинг, одобрени с Решение 2012/761/ЕС. Максималният размер на финансовото участие на Съюза за някои от посочените програми следва да бъде съответно коригиран.

(12)

Поради това Решение за изпълнение 2012/761/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(13)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

Белгия, 5 април 2013 г.;

б)

Чешката република, 5 април 2013 г.;

в)

Дания, 24 април 2013 г.;

г)

Германия, 20 март 2013 г.;

д)

Естония, 26 март 2013 г.;

е)

Ирландия, 22 март 2013 г.;

ж)

Испания, 27 март 2013 г.;

з)

Франция, 29 март 2013 г.;

и)

Кипър, 29 март 2013 г.;

й)

Латвия, 28 март 2013 г.;

к)

Люксембург, 3 април 2013 г.;

л)

Унгария, 27 март 2013 г.;

м)

Австрия, 27 март 2013 г.;

н)

Словения, 20 март 2013 г.;

о)

Словакия, 26 март 2013 г.;

п)

Финландия, 28 март 2013 г.;

р)

Швеция, 22 март 2013 г.;

с)

Обединеното кралство, 7 юни 2013 г.

а)

Испания, 26 март 2013 г.;

б)

Унгария, 24 януари 2013 г.

а)

Полша, 28 март 2013 г.;

б)

Гърция, 28 юни 2013 г.

1)

В член 4, параграф 2, буква б) подточка vii) се заменя със следното:

2)

В член 10, параграф 2, буква в) се заменя със следното:

3)

Член 11 се изменя, както следва:

27.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/33

(1)

В съответствие с Директива 2002/53/ЕО Комисията публикува в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз, в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, някои сортове коноп.

(2)

Съгласно член 39 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (2) площите, използвани за производство на коноп, отговарят на условията за подпомагане само ако съдържанието на тетрахидроканабинол в използваните сортове не надвишава 0,2 %, за да се предотврати отпускането на помощ за незаконни култури.

(3)

В член 40, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията (3) е определено, че ако за втората година средният брой на всички проби от даден сорт надвишава съдържанието на тетрахидроканабинол, посочено в Регламент (ЕО) № 73/2009, държавата членка иска разрешение за забрана на продажбата на този сорт в съответствие с Директива 2002/53/ЕО.

(4)

На 15 ноември 2012 г. Комисията получи искане от Германия за разрешение да забрани пускането на пазара на сортовете коноп Bialobrzeskie и Carmagnola, тъй като за втора поредна година съдържанието им на тетрахидроканабинол надвишава разрешеното съдържание от 0,2 %.

(5)

Въз основа на това искането на Германия следва да бъде уважено.

(6)

С цел да се даде възможност на Комисията да информира другите държави членки и да актуализира общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, Германия следва да бъде задължена да уведоми Комисията, когато тя се възползва от разрешението, предоставено с настоящото решение.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство,