20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 348/1

(1)

Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) беше преработено от съображения за яснота с Решение № 661/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

(2)

Планирането, развитието и експлоатацията на трансевропейските транспортни мрежи допринасят за постигането на основни цели на Съюза, заложени, наред с другото, в стратегията „Европа 2020“ и в Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ („Бяла книга“), като гладкото функциониране на вътрешния пазар и засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване. Техните конкретни цели включват и създаването на условия за безпрепятствена, безопасна и устойчива мобилност на хора и стоки, осигуряването на достъпността и свързаността на всички региони на Съюза и допринасянето за по-нататъшния икономически растеж и конкурентоспособността в световен план. Тези конкретни цели следва да се постигат чрез създаване на взаимовръзки и оперативна съвместимост между националните транспортни мрежи при ефикасно и устойчиво използване на ресурсите. Например оперативната съвместимост на железопътните мрежи може да бъде подобрена чрез новаторски решения за подобряване на съвместимостта между системите, например на бордовото оборудване и различните междурелсия.

(3)

Вследствие на увеличаването на трафика нарасна натовареността на международния транспорт. За да се гарантира международната мобилност на пътници и стоки, следва да се оптимизира капацитетът на трансевропейската транспортна мрежа, както и неговото използване, и ако е необходимо, той следва да бъде разширен чрез премахване на тесните места в инфраструктурата и изграждане на липсващите инфраструктурни връзки в държавите-членки и между държавите-членки, и когато е уместно, съседните държави и като се имат предвид текущите преговори със страни, които са кандидатки или потенциални кандидатки за членство.

(4)

Както се посочва в Бялата книга, ефикасността и ефективността на транспорта могат да се подобрят значително като се осигури по-добро модално интегриране в цялата мрежа по отношение на инфраструктурата, информационните потоци и процедурите.

(5)

В Бялата книга се призовава за въвеждане на информационна и комуникационна технология, свързана с транспорта, така че да се осигури подобрено и интегрирано управление на трафика и да се опростят административните процедури чрез подобрена логистика на превоза на товари, проследяване и откриване на товари и оптимизирани разписания и транспортни потоци. Тъй като такива мерки биха насърчили ефикасното управление и използване на транспортната инфраструктура, те следва да попаднат в обхвата на настоящия регламент.

(6)

В политиката за трансевропейската транспортна мрежа трябва да бъдат отчетени развитието на транспортната политика и отношенията на собственост в областта на инфраструктурата. Държавите-членки все още са основният субект, отговарящ за създаването и поддържането на транспортната инфраструктура. И други субекти обаче, включително партньори от частния сектор, придобиха значение за осъществяването на мултимодалната трансевропейска транспортна мрежа, и свързаните с това инвестиции, включително регионалните и местните органи, управителите на инфраструктура, концесионерите или пристанищните и летищните органи.

(7)

Трансевропейската транспортна мрежа се основава в голяма степен на съществуващата инфраструктура. За да се постигнат изцяло целите на новата политика за трансевропейска транспортна мрежа, посредством регламент следва да се установят единни изисквания по отношение на инфраструктурата, на които да отговаря инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа.

(8)

Трансевропейската транспортна мрежа следва да се развива чрез изграждане на нова транспортна инфраструктура, чрез рехабилитация и подобряване на съществуващата инфраструктура и чрез мерки за насърчаване на ефикасното използване на ресурсите. В конкретни случаи поради липсата на редовна поддръжка в миналото е необходима рехабилитация на железопътната инфраструктура. Рехабилитацията е процес, който води до възстановяване на проектните параметри на съществуващите съоръжения на железопътната инфраструктура, в комбинация с дългосрочен план се подобрява на нейното качество в сравнение с текущото ѝ състояние в съответствие с изискванията и разпоредбите на настоящия регламент.

(9)

При изпълнението на проекти от общ интерес следва да се обърне дължимото внимание на конкретните обстоятелства, свързани със съответния отделен проект. По възможност следва да се използват взаимодействия с други политики, например с определени аспекти на туризма, като в строителни конструкции като мостове и тунели се включва велосипедна инфраструктура за велосипедни алеи за дълги разстояния като маршрутите EuroVelo.

(10)

Най-добре е трансевропейската транспортна мрежа да се развива въз основа на обща и прозрачна методология чрез структура с две нива, предвиждаща широкообхватна мрежа и основна мрежа, като тези две нива представляват най-високото равнище на планиране на инфраструктура в рамките на Съюза.

(11)

Широкообхватната мрежа следва да бъде транспортна мрежа, покриваща цяла Европа, осигуряваща достъп и свързаност на всички региони в Съюза, включително периферните, островните и най-отдалечените региони, което е предмет и на интегрираната морска политика, установена с Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5), и засилваща социалното и икономическото сближаване между тях. В насоките, установени с настоящия регламент („насоките“) следва да се определят изискванията за инфраструктурата на широкообхватната мрежа с оглед насърчаване на развитието на висококачествена мрежа в целия Съюз до 2050 г.

(12)

В Бялата книга се изтъква още, че по отношение на транспортната инфраструктура между източните и западните части на Съюза продължава да има съществени разлики. Тези разлики трябва да бъдат отстранени, за да се постигне напълно интегрирана инфраструктура на европейската транспортна мрежа.

(13)

Следва да се идентифицира основната мрежа и до 2030 г. приоритетно да се предприемат подходящи мерки за нейното развитие в рамките на широкообхватната мрежа. Основната мрежа следва да представлява основата за развитието на устойчива мултимодална транспортна мрежа и да стимулира развитието на цялата широкообхватна мрежа. Тя следва да създаде условия за съсредоточаване на действията на Съюза върху компонентите на трансевропейската транспортна мрежа с най-висока добавена стойност за Европа, и по-специално трансгранични участъци, липсващи връзки, пунктове за мултимодални връзки и основни тесни места съгласно целта, определена в Бялата книга, за намаляване с 60 % на емисиите на парникови газове до 2050 г.спрямо нивата от 1990 г.

(14)

Освобождаването от изискванията, приложими за инфраструктурата на основната мрежа следва да е възможно в надлежно обосновани случаи. Това следва да включва случаи, в които инвестициите не могат да се обосноват, например в рядко населени райони.

(15)

Следва да се отчете специфичното положение на изолираните или частично изолираните железопътни мрежи, като те бъдат освободени от определени изисквания, свързани с инфраструктурата.

(16)

При извършването на прегледа на осъществяването на основната мрежа до 2023 г. Комисията следва да вземе предвид националните планове за изпълнение и бъдещите разширявания.

(17)

Трансевропейската транспортна мрежа обхваща само част от съществуващите транспортни мрежи. В рамките на прегледа на изпълнението на основната мрежа до 2023 г. Комисията, в сътрудничество със заинтересованите държави-членки, следва да извърши оценка на това дали други части, като някои вътрешноводни пътища от клас III, следва да бъдат включени в мрежата. В рамките на този преглед Комисията следва да направи оценка и на напредъка на проектите, и ако е необходимо, следва да бъде в състояние да преразгледа сроковете, като се отчитат всички събития, които могат да се отразят на тяхното спазване.

(18)

При извършване на прегледа на изпълнението на основната мрежа до 2023 г. Комисията следва да прецени, след като се консултира с държавите-членки, дали да включи други части в мрежата, особено приоритетните проекти, включени в Решение № 661/2010/ЕС.

(19)

С оглед на координираното и своевременно създаване на основната мрежа, с което ще се осигури извличането на максимални ползи от нея, съответните държави-членки следва да гарантират предприемането на подходящи мерки за завършване на проектите от общ интерес до 2030 г. Що се отнася до широкообхватната мрежа, държавите-членки следва да положат всички възможни усилия за нейното завършване при спазване на съответните разпоредби на тези насоки до 2050 г.

(20)

Необходимо е да се определят проекти от общ интерес, които ще допринесат за реализирането на трансевропейската транспортна мрежа и които допринасят за целите и да съответстват на приоритетите, определени в насоките. Тяхното изпълнение следва да зависи от степента им на развитие, от спазването на националните законови процедури и на законовите процедури на Съюза и наличието на финансови ресурси, без да се предрешава финансовият ангажимент на държава-членка или на Съюза.

(21)

Проектите от общ интерес следва да имат европейска добавена стойност. Обичайно трансграничните проекти имат висока европейска добавена стойност, но могат да имат по-слабо пряк икономически ефект в сравнение с чисто националните проекти. Тези трансгранични проекти следва да бъдат обект на приоритетна намеса от страна на Съюза, за да се осигури тяхното реализиране.

(22)

За проектите от общ интерес, за които се търси финансиране от Съюза, следва да се изготвя социално-икономически анализ „Разходи-ползи“ въз основа на призната методология, като се вземат предвид съответните социални, икономически, климатични и екологични ползи и разходи. Анализът на климатичните и екологичните ползи и разходи следва да се основава на оценка на въздействието върху околната среда, извършвана съгласно Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6).

(23)

За да се допринесе за постигането на определените в Бялата книга за транспорта цели за ограничаване на изменението на климата, а именно да се намалят с 60 % емисиите на парникови газове до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г., следва да се извърши оценка на въздействието на парниковите газове в рамките на проектите от общ интерес под формата на нови, разширени или преустроени транспортни инфраструктури.

(24)

Някои части от мрежата се управляват от други субекти, различни от държавите-членки. При все това държавите-членки отговарят за осигуряване на правилното прилагане на правилата за управление на мрежата на тяхна територия. Тъй като развитието и осъществяването на трансевропейската транспортна мрежа изисква общо прилагане на настоящия регламент, всички части на мрежата следва да са предмет на правата и задълженията, предвидени в настоящия регламент, както и в други съответни актове на правото на Съюза и на националното право.

(25)

За осигуряване на свързаността и оперативната съвместимост между съответните инфраструктурни мрежи е необходимо сътрудничество със съседни и трети държави. Поради това, когато е целесъобразно, Съюзът следва да поощрява проекти от общ интерес с тези държави.

(26)

За да се постигне интеграция на различните видове транспорт в цялата мрежа е необходимо адекватно планиране на трансевропейската транспортна мрежа. Това също така води до прилагане в цялата мрежа на специални изисквания по отношение на инфраструктурата, телематичните приложения, съоръженията и услугите. Ето защо е необходимо да се осигури подходящо и съгласувано въвеждане на такива изисквания в рамките на Европа за всеки вид транспорт, както и за свързването на различните видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа и извън нея, така че да се оползотворят предимствата от мрежовия ефект и да се създадат условия за ефикасни трансевропейски превози на дълги разстояния.

(27)

За да се определят съществуващи и планирани транспортни инфраструктури за широкообхватната и основната мрежа, следва да се предоставят карти, които да се актуализират във времето с оглед на развитието на транспортните потоци. Техническата основа на картите се осигурява от интерактивна географска и техническа информационна система за трансевропейската транспортна мрежа (TENtec), която съдържа подробна информация за трансевропейската транспортна инфраструктура.

(28)

В насоките следва да се набележат приоритети с целда се осигури развитието на трансевропейската транспортна мрежа в рамките на определените срокове.

(29)

Телематичните приложения са необходими за предоставяне на основата за оптимизация на трафика и транспортните операции, на безопасността на движението и за подобряване на свързаните с тях услуги. Информацията за пътниците, включително информацията за системите за издаване на билети и за резервации, следва да се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС) № 454/2011 на Комисията (7).

(30)

В насоките следва да се предвижда развитието на широкообхватната мрежа в градските възли в съответствие с целите на Съюза по отношение на устойчивата градска мобилност, доколкото тези възли са начална точка или крайна дестинация („last mile“) за пътниците и товарите, които се придвижват по трансевропейската транспортна мрежа, и представляват места за прехвърляне в рамките на или между различни видове транспорт.

(31)

Благодарение на големите си мащаби трансевропейската транспортна мрежа следва да предостави основата за широкообхватно въвеждане на нови технологии и иновации, които могат да спомогнат например за повишаване на общата ефикасност на европейския транспортен сектор и за намаляване на въглеродния му отпечатък (парникови газове). Това ще допринесе за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на целта на Бялата книга за намаляване с 60 % на емисиите на парникови газове до 2050 г. (спрямо нивата от 1990 г.) и същевременно ще допринесе за постигане на целта за повишаване на сигурността на Съюза по отношение на горивата. За да се постигнат тези цели следва да се подобри възможността за намиране на алтернативни чисти горива по цялата трансевропейска транспортна мрежа. Наличието на алтернативни чисти горива следва да се основава на тяхното търсене, като не се изисква осигуряването на достъп до всички алтернативни чисти горива на всяка бензиностанция.

(32)

Трансевропейската транспортна мрежа трябва да осигури ефикасна мултимодалност, за да се създадат условия за по-добър и по-устойчив модален избор за пътниците и товарите, а големите обеми товари да бъдат консолидирани за превоз на далечни разстояния. Това ще направи мултимодалността икономически по-привлекателна за пътниците, потребителите и спедиторите.

(33)

За да се постигне висококачествена и ефикасна транспортна инфраструктура за всички видове транспорт, в развитието на трансевропейската транспортна мрежа следва да се отчитат сигурността и безопасността при придвижването на пътници и товари, приносът във връзка с изменението на климата и въздействието на изменението на климата и на потенциалните природни и причинени от човека бедствия върху инфраструктурата и достъпността за всички потребители на транспорта.

(34)

При планирането на дадена инфраструктура държавите-членки и останалите изпълнители на проекти следва да обръщат надлежно внимание на оценката на риска и мерките за приспособяване, които по подходящ начин подобряват устойчивостта спрямо изменението на климата и екологичните катастрофи.

(35)

Държавите-членки и другите изпълнители на проекти следва да правят екологична оценка на плановете и проектите, както е предвидено в Директива 92/43/ЕИО на Съвета (8), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) и Директива 2011/92/ЕС, така че да се избегне или, ако това не е възможно, да се смекчи или компенсира негативното въздействие върху околната среда, като разпокъсването на ландшафта, запечатването на почвата, замърсяването на въздуха и водите, както и шумът, и да бъде ефективно защитено биоразнообразието.

(36)

Опазването на околната среда и биологичното разнообразие, както и стратегическите изисквания на транспорта по вътрешноводни пътища следва да бъдат взети предвид.

(37)

Държавите-членки и останалите изпълнители на проекти следва да направят необходимото оценките на проектите от общ интерес да се извършват ефективно, като се избягват ненужните забавяния.

(38)

Транспортната инфраструктура следва да създава условия за безпрепятствена мобилност и достъпност за всички потребители, особено за възрастните, за лицата с ограничена подвижност и за пътниците с увреждания.

(39)

Държавите-членки следва да извършват предварителни оценки на достъпността на инфраструктурата и на свързаните с нея услуги.

(40)

Основната мрежа следва да е подразделение на широкообхватната мрежа, която я покрива. Тя следва да представлява стратегически най-важните възли и връзки на трансевропейската транспортна мрежа в съответствие с нуждите на трафика. Тази мрежа следва да бъде мултимодална, т.е. тя следва да включва всички видове транспорт и връзките между тях, както и съответните системи за управление на трафика и информацията.

(41)

Основната мрежа е определена въз основа на обективна методология на планиране. С тази методология са определени най-важните градски възли, пристанища и летища, както и гранични контролно-пропускателни пунктове. Когато е възможно, тези възли са свързвани с мултимодални връзки, доколкото те са икономически жизнеспособни, екологично устойчиви и изпълними в срок до 2030 г. Методологията осигурява връзката на всички държави-членки и включването на главните острови в основната мрежа.

(42)

За изграждане на основната мрежа в определения срок може да се използва коридорен подход като инструмент за координиране на различни проекти на транснационално равнище и за синхронизиране на развитието на коридора, което носи максимални ползи за мрежата. Този инструмент следва да не се разглежда като основа за даване на приоритет на определени проекти по основната мрежа. Коридорите на основната мрежа следва да спомагат за развитието на инфраструктурата на основната мрежа така, че да са насочени към тесните места, да се укрепват трансграничните връзки и да се подобряват ефективността и устойчивостта. Те следва да допринасят за сближаването чрез по-добро териториално сътрудничество.

(43)

Коридорите на основната мрежа следва също да са ориентирани към по-общите цели на транспортната политика и да улесняват оперативната съвместимост, интегрирането на различните видове транспорт и мултимодалните операции. Това следва да създаде условия за създаването на специални коридори, които са оптимизирани по отношение на емисиите, като по този начин се свежда до минимум въздействието върху околната среда и се повишава конкурентоспособността, и които са привлекателни със своята надеждност, ограниченост на задръстванията и ниски оперативни и административни разходи. Коридорният подход следва да бъде прозрачен и ясен и управлението на тези коридори не следва да води до прекомерно увеличаване на административните тежести или разходи.

(44)

Съгласувано със заинтересованите държави-членки европейските координатори, предвидени в настоящия регламент, следва да улесняват проектирането на правилната управленска структура и определянето на източниците на финансиране — както частни, така и публични, за комплексни трансгранични проекти за всеки коридор от основната мрежа. Европейските координатори следва да улеснят съгласуваното осъществяване на коридорите на основната мрежа.

(45)

Ролята на европейските координатори е от особена важност за развитието на коридорите и за сътрудничество по протежението им.

(46)

Коридорите на основната мрежаследва да бъдат съобразени с коридорите за железопътен товарен превоз, установени съгласно Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12) както иЕвропейския план за внедряване на Европейска система за управление на железопътния трафик (ERTMS), предвиден в Решение 2009/561/ЕО на Комисията (13).

(47)

С цел постигане на максимална съгласуваност между насоките и програмирането на финансовите инструменти, налични на равнището на Съюза, финансирането на трансевропейската транспортна мрежа следва да бъде в съответствие с настоящия регламент и да се основава по-специално наРегламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14). Съответно то следва да бъде насочено към съгласуване и съчетаване на финансиране от подходящи вътрешни и външни инструменти, като структурните и кохезионните фондове, Инструмента за инвестиции в рамките на ЕПС, Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) (15), както и финансиране от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други финансови институции.

(48)

С цел актуализиране на картите в приложение I, за да бъдат взети под внимание възможните промени, произтичащи от действителното използване на някои елементи на транспортната инфраструктура, анализирани спрямо предварително установените количествени прагове, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), при спазване на член 172 от него, във връзка с измененията на приложения I и II. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(49)

Интересите на регионалните и местните власти, както и на местното гражданско общество, засегнати от даден проект от общ интерес, следва да се вземат предвид по подходящ начин във фазата на планиране и изграждане на проектите.

(50)

Европейските и националните рамки за планиране и реализиране на транспортни инфраструктури, както и за предоставяне на транспортни услуги, дават на заинтересованите страни възможности да допринасят за постигане целите на настоящия регламент. Новият инструмент за реализирането на трансевропейската транспортна мрежа, а именно — коридорите на основната мрежа — е мощно средство за разгръщане на съответния потенциал на заинтересованите страни, за насърчаване на сътрудничеството между тях и за укрепване на взаимното допълване с действията на държавите-членки.

(51)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(52)

Тъй като целите на настоящия регламент, и по-специално координираното определяне и развитие на трансевропейската транспортна мрежа, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради необходимостта от координиране на тези цели, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(53)

Решение № 661/2010/ЕС следва да бъде отменено.

(54)

Настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, за да бъдат своевременното приети делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент,

(а)

„проект от общ интерес“ означава всеки проект, осъществяван съгласно изискванията и в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

(б)

„съседна държава“ означава всяка държава, попадаща в обхвата на Европейската политика за съседство, включително стратегическото партньорство, политиката на разширяване и Европейското икономическо пространство или Европейската асоциация за свободна търговия;

в)

„трета държава“ означава всяка съседна държава или която и да е друга държава, с която Съюзът може да си сътрудничи за постигането на целите, предвидени в настоящия регламент;

г)

„европейска добавена стойност“ означава стойността на даден проект, която в допълнение към потенциалната стойност за съответната държава-членка сама по себе си води до значително подобрение или на транспортните връзки, или на транспортните потоци между държавите-членки, което може да бъде демонстрирано посредством подобрения в сферата на ефективността, устойчивостта, конкурентоспособността или сближаването, в съответствие с целите, посочени в член 4;

д)

„управител на инфраструктура“ означава всеки орган или предприятие, отговарящо по-специално за изграждането или поддържането на транспортна инфраструктура. Това може също така да включва управлението на системите за контрол и безопасност на инфраструктурата;

е)

„телематични приложения (TA)“ означава системи, използващи информационни, комуникационни или навигационни технологии, или технологии за позициониране/локализиране с цел ефективно управление на инфраструктурата, мобилността и трафика в трансевропейската транспортна мрежа и с цел осигуряване на услуги с добавена стойност за гражданите и операторите, включително за безопасна, сигурна, съобразена с околната среда и с ефикасното използване на капацитета експлоатация на мрежата. Те могат да включват също бордови устройства, при условие че съставляват неделима система със съответните инфраструктурни компоненти. Сред тях са системи, технологии и услуги, посочени в букви ж)—л);

ж)

„интелигентна транспортна система (ИТС)“ означава система, както е определена в Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17);

з)

„система за управление на въздушното движение“ означава система, както е определена в Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета (18) и в Европейския генерален план за управление на въздушното движение (УВД), определен в Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета (19);

и)

„системи за информация и наблюдение на движението на плавателните съдове“ (VTMIS) означава системи, въведени с цел наблюдение и управление на трафика и морския транспорт, които използван информация от системи за автоматична идентификация на корабите (системи AIS), системи за идентификация и проследяване на корабите на далечни разстояния (системи LRIT), брегови радарни системи и радиокомуникации, предвидени в Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (20) и включва интегрирането на националните информационни системи за обмен на морска информация чрез SafeSeaNet;

й)

„речни информационни услуги (RIS)“ означава информационни и комуникационни технологии по вътрешните водни пътища, както са определени в Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21);

к)

„електронни морски услуги“ означава услуги, използващи модерни и оперативно съвместими информационни технологии в сектора на морския транспорт за опростяване на административните процедури и за улесняване на товарооборота по море и в пристанищните зони, включително услугите на едно гише като интегрираните морски услуги на едно гише съгласно предвиденото в Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (22), общностните пристанищни системи и съответните митнически информационни системи;

л)

„Европейска система за управление на железопътното движение (ERTMS)“ означава системата, определена в Решение 2006/679/ЕО на Комисията (23) и Решение 2006/860/ЕО на Комисията (24);

м)

„трансграничен участък“ означава участък, който осигурява непрекъснатостта на проект от общ интерес между най-близките градски възли от двете страни на границата между две държави-членки или между държава-членка и съседна страна;

н)

„мултимодален транспорт“ означава превоз на пътници или товари, или на двете, с помощта на два или повече видове транспорт;

о)

„оперативна съвместимост“ означава способността, включително регулаторните, техническите и оперативните условия, на инфраструктурата при даден вид транспорт да дава възможност за безопасни и непрекъснати транспортни потоци, отговарящи на изискваните от тази инфраструктура или вид транспорт равнища на ефективност;

п)

„градски възел“ означава градска зона, в която транспортната инфраструктура на трансевропейската транспортна мрежа, напр. пристанищата, включително пътническите терминали, летищата, железопътните гари, логистичните платформи, товарните терминали, разположена във или около градска зона и е свързана с други части от тази инфраструктура и с инфраструктурата за регионален и локален трафик;

р)

„тясно място“ означава физическа, техническа или функционална пречка, която води до неефективност на системата, засягаща непрекъснатостта на потоците на дълги разстояния или на трансграничните потоци и която може да бъде преодоляна чрез изграждане на нова инфраструктура или съществено преустройство на съществуващата инфраструктура, което би могло да доведе до значителни подобрения, които ще премахнат ограниченията, наложени от тясното място;

с)

„логистична платформа“ означава зона, която е пряко свързана с транспортната инфраструктура на трансевропейската транспортна мрежа, включваща най-малко един товарен терминал и която дава възможност за извършване на логистични дейности;

т)

„товарен терминал“ означава съоръжение, оборудвано за претоварване между най-малко два вида транспорт или между две различи железопътни системи и за временно складиране на товари, например пристанища, вътрешни пристанища, летища или железопътно-автомобилни терминали;

у)

„анализ на социално-икономическата ефективност“ означава основана на призната методология количествена последваща оценка на стойността на даден проект, като се вземат предвид съответните социални, икономически, климатични и екологични ползи и разходи. Анализът на климатичните и екологичните ползи и разходи се основава на оценка на въздействието върху околната среда, извършена съгласно Директива 2011/92/ЕС;

ф)

„изолирана мрежа“ означава железопътната мрежа на държава-членка или част от нея с междурелсие, различно от европейското стандартно номинално междурелсие (1 435 mm), за която определени големи инфраструктурни инвестиции не могат да се обосноват от гледна точка на икономическите разходи и ползи поради специфичния характер на тази мрежа, произтичащ от нейната географска отдалеченост или периферно местоположение;

х)

„регион по NUTS“ означава регионсъгласно определението в общата класификация на териториалните единици за статистически цели;

ц)

„алтернативни чисти горива“ означава горива като електричество, водород, биогорива (течни), синтетични горива, метан (природен газ (CNG и LNG) и биометан) и втечнен нефтен газ (LPG), които заместват, поне частично, изкопаемите петролни източници в енергоснабдяването на транспорта, допринасят за неговата декарбонизация и засилват екологичните показатели на транспортния сектор.

а)

сближаване чрез:

б)

ефикасност чрез:

в)

устойчивост чрез:

г)

увеличаване на ползите за потребителите на мрежата чрез:

а)

развитие, подобряване и поддръжка на съществуващата транспортна инфраструктура;

б)

оптимизиране на интеграцията и взаимосвързаността на инфраструктурата;

в)

внедряване на нови технологии ителематични приложения, когато внедряването е икономически обосновано;

г)

вземане под внимание на възможни полезни взаимодействия с други мрежи, по-специално трансевропейски енергийни или телекомуникационни мрежи;

д)

оценка на стратегическото въздействие върху околната среда, със създаване на подходящи планове и програми, както и оценка на въздействието върху смекчаването на последиците от изменението на климата;

е)

мерки за планиране и разширяване на капацитета на инфраструктурата, когато е необходимо;

ж)

подходящ анализ на уязвимостта на транспортната инфраструктура по отношение на изменението на климата, както и в резултат на природните или причинените от човека бедствия, с оглед справянето с тези предизвикателства;

а)

допринасят за постигане на целите, попадащи в обхвата на най-малко две от четирите категории,посочени в член 4;

б)

са в съответствие с глава II, и освен това, ако засягат основната мрежа, са в съответствие с глава III;

в)

са икономически целесъобразни въз основа на социално-икономически анализ „разходи-ползи“;

г)

имат европейска добавена стойност.

а)

свързват основната мрежа при граничните контролно-пропускателни пунктове и се отнасят до инфраструктурата, необходима за осигуряване на безпрепятствения поток на движение, граничните проверки, наблюдението на границата и другите процедури, свързани с граничния контрол;

б)

осигуряват връзките между основната мрежа и транспортните мрежи на трети държави с цел засилване на икономическия растеж и конкурентоспособността;

в)

завършват транспортната инфраструктура в трети държави, която е необходима за свързване на части от основната мрежа в Съюза;

г)

внедряват системи за управление на трафика в тези държави;

д)

насърчават морския транспорт и морските магистрали, като се изключи финансовата подкрепа за пристанища на трети държави.

е)

улесняват транспорта по вътрешноводни пътища с трети държави.

а)

насърчаване на оперативната съвместимост между трансевропейската транспортна мрежа и мрежите на трети държави;

б)

насърчаване на разширяването на политиката за трансевропейска транспортна мрежа на територията на трети държави;

в)

улесняване на въздушните транспортни връзки с трети държави застимулиране на ефикасен и устойчив икономически растеж и конкурентоспособност, включително разширяване на Единното европейско небе и подобряване на сътрудничеството в областта на управлението на въздушното движение;

г)

улесняване на морския транспорт и насърчаване на морските магистрали с трети държави.

а)

е описана на картите и в списъците в приложение I и приложение II, част 2;

б)

се определя допълнително чрез описанието на инфраструктурните компоненти;

в)

отговаря на изискванията за транспортната инфраструктура, посочени в настоящата глава;

г)

представлява основата за определянето на проектите от общ интерес;

д)

отразява физическите ограничения и топографските особености на транспортната инфраструктура на държавите-членки съгласно определеното в (ТСОС).

а)

осигуряване на по-добър достъп и свързаност на всички региони на Съюза при отчитане особеностите на островите, изолираните мрежи и рядко населените, отдалечените и най-отдалечените райони;

б)

осигуряване на оптимална интеграция и оперативна съвместимост в рамките на видовете транспорт;

в)

изграждане на липсващите връзки и отстраняване на тесните места,по-специално по трансграничните участъци;

г)

насърчаване на ефективното и устойчиво използване на инфраструктурата и, при необходимост, увеличаване на капацитета;

д)

подобряване или поддържане на качеството на инфраструктурата от гледна точка на нейнатабезопасност, сигурност, ефикасност, устойчивост на климатични условия и при необходимост — на бедствия, екологични характеристики, социални условия, достъпност за всички потребители, включително възрастните хора, лицата с ограничена подвижност и пътниците с увреждания, както и качеството на услугите и непрекъснатостта на транспортните потоци;

е)

въвеждане и разгръщане на телематичните приложения, както и насърчаване разработването на иновативни технологии.

а)

гарантиране на сигурност по отношение на горивата чрез повишена енергийна ефективност и чрез насърчаване използването на алтернативни и по-специално на нисковъглеродни или невъглеродни източници на енергия и задвижващи системи;

б)

смекчаване на излагането на градските зони на отрицателните последици от транзитния железопътен и автомобилен транспорт;

в)

премахване на административните и техническите пречки, по-специално пред оперативната съвместимост на трансевропейската транспортна мрежа и пред конкуренцията.

а)

високоскоростни и конвенционални железопътни линии, в това число:

б)

товарни терминали и логистични платформи за претоварване на стоки в рамките на железопътния транспорт и от железопътен към други видове транспорт;

в)

гари по линиите, посочени в приложение I, за прехвърляне на пътници в рамките на железопътния транспорт и от железопътен към други видове транспорт;

г)

връзките на гарите, товарните терминали и логистичните платформи с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

д)

съответното оборудване;

е)

телематични приложения.

а)

железопътни линии за високоскоростен транспорт, които са:

б)

железопътни линии за конвенционален превоз.

а)

с изключение на изолираните мрежи, да е оборудвана с ERTMS;

б)

да е в съответствие с Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (25) и с мерките за нейното прилагане с цел постигане на оперативна съвместимост на широкообхватната мрежа;

в)

да отговаря на изискванията на ТСОС, приета в съответствие с член 6 от Директива 2008/57/ЕО, освенкогато това се допуска от приложимата ТСОС или съгласно процедурата, предвидена в член 9 от Директива 2008/57/ЕО;

г)

с изключение на изолираните мрежи, да е напълно електрифициранапо отношение на железопътните линии и, доколкото е необходимо за експлоатацията на електрическите влакове — по отношение на страничните коловози;

д)

да отговаря на изискванията, предвидени в Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (26), по отношение на достъпа до товарните терминали.

а)

внедряването на ERTMS;

б)

преминаването към номинално междурелсие от 1 435 mm;

в)

смекчаването на въздействието на шума и вибрациите, предизвикани от железопътния транспорт, по-специално чрез мерки за подвижния състав и инфраструктурата, включително шумозащитни екрани;

г)

спазване на изискванията относно инфраструктурата и увеличаване на оперативната съвместимост;

д)

подобряването на безопасността на железопътните прелези;

е)

където е приложимо, свързването на железопътната транспортна инфраструктура с пристанищната инфраструктура на вътрешните водни пътища,

а)

реките;

б)

каналите;

в)

езерата;

г)

съответната инфраструктура като шлюзове, подемни съоръжения, мостове, водохранилища и свързаните с тях мерки за предотвратяване на наводнения, които могат да окажат положително въздействие върху корабоплаването по вътрешните водни пътища;

д)

вътрешноводните пристанища, в това число необходимата инфраструктура за транспортни операции в зоната на пристанището;

е)

съответното оборудване;

ж)

телематичните приложения, включително RIS;

з)

връзки на вътрешноводните пристанища с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа.

а)

реките, каналите и езерата да отговарят на минималните изисквания за водни пътища клас IV, определени в новата класификация на вътрешните водни пътища, установена от Европейска конференция на министрите на транспорта (ECMT), и да осигуряват постоянно свободно пространство за преминаване под мостовете, без да се засягат членове 35 и 36 от настоящия регламент.

По искане на държава-членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията предоставя дерогации от минималните изисквания за газене (по-малка от 2,50 m) и за минимална височина под мостовете (по-малка от 5,25 m);

б)

реките, каналите и езерата да се поддържат с цел да се запазят добрите условия за корабоплаване при спазване на приложимото право в областта на околната среда;

в)

реките, каналите и езерата са оборудвани с RIS.

а)

за съществуващите вътрешноводни пътища — прилагане на необходимите мерки за достигане на стандартите за вътрешноводни пътища клас IV;

б)

където е приложимо, постигане на по-високи стандарти за модернизиране на съществуващи водни пътища и за създаване на нови водни пътища в съответствие с техническите аспекти на инфраструктурата на ЕСМТс цел да се задоволи търсенето на пазара;

в)

внедряване на телематични приложения, включително RIS;

г)

свързване на инфраструктурата на вътрешните пристанища с железопътната инфраструктура за товарни превози и пътната транспортна инфраструктура.

д)

обръщане на особено внимание на свободно течащите реки, близки до естественото си състояние и които по тази причина могат да бъдат обект на специални мерки;

е)

насърчаване на устойчивото корабоплаването по вътрешните водни пътища;

ж)

модернизиране и разширяване на капацитета на необходимата инфраструктура за операции по превоз в зоната на пристанището.

а)

висококачествени пътища, в това число:

б)

зони за паркинг и почивка;

в)

съответното оборудване;

г)

телематични приложения, включително ИТС;

д)

товарни терминали и логистични платформи;

е)

връзки на товарните терминали и логистичните платформи с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

ж)

автогари.

а)

Автомагистрала е път, специално проектиран и построен за движение на моторни превозни средства, който не обслужва крайпътни територии и който:

б)

Високоскоростен път е път, предназначен за движение на моторни превозни средства, достъпът до който е възможен преди всичко чрез пътни възли или регулирани кръстовища, и по който:

в)

Конвенционален стратегически път е път, който не е магистрала, нито високоскоростен път, но който независимо от това е висококачествен път според посоченото в параграфи 1 и 2.

а)

пътищата да съответстват на разпоредбите на член 17, параграф 3, букви а), б) или в);

б)

безопасността на пътнотранспортната инфраструктура да се осигурява, контролира и, при необходимост, да се подобрява в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (27);

в)

пътните тунели с дължина повече от 500 m да са в съответствие с Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламенти на Съвета (28);

г)

когато е приложимо, оперативната съвместимост на системите за електронно събиране на такси се осигурява в съответствие с Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29) и Решение 2009/750/ЕО на Комисията (30);

д)

за всяка интелигентна транспортна система, внедрена от публичен орган в пътната транспортна инфраструктура, да се спазват изискванията на Директива 2010/40/ЕС, като внедряването се осъществява по начин, съответстващ на делегираните актове, приети по силата на посочената директива.

а)

подобряване и насърчаване на пътната безопасност;

б)

използване на ИТС, по-конкретно мултимодални информационни системи и системи за управление на трафика и създаване на условия за интегрирани системи за комуникация и разплащане;

в)

въвеждане на нови технологии и иновации за насърчаване на нисковъглеродния транспорт;

г)

осигуряване на подходяща площ за паркиране на превозни средства с търговско предназначение при подходящо ниво набезопасност и сигурност.

д)

намаляване на задръстванията по съществуващите пътища.

а)

морското пространство;

б)

морските канали;

в)

морските пристанища, включително необходимата инфраструктура за операции по превоз в зоната на пристанището;

г)

връзките на пристанищата с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

д)

дигите, шлюзовете и доковете;

е)

навигационните съоръжения;

ж)

подходите към пристанища и фарватери;

з)

вълноломите;

и)

морските магистрали;

й)

съответното оборудване;

к)

телематични приложения, включително електронни морски услуги и VTMIS.

а)

общият годишен обем на пътникопотока надхвърля 0,1 % от общия годишен обем на пътникопотока на всички морски пристанища на територията на Съюза. Референтната стойност за този общ обем е най-актуалната тригодишна средна стойност според статистиката на Евростат;

б)

общият годишен обем на товарите за обработка както на насипни, така и на пакетирани товари — надхвърля 0,1 % от съответния общ годишен обем на товара, обработен във всички морски пристанища на територията на Съюза. Референтната стойност за този общ обем е най-актуалната налична тригодишна средна стойност според статистиката на Евростат;

в)

морското пристанище се намира на остров и осигурява единствената точка за достъп до региони по NUTS 3 в широкообхватната мрежа;

г)

морското пристанище се намира в най-отдалечен регион или периферна зона, извън радиус от 200 km от най-близката друга точка от широкообхватната мрежа.

а)

връзки по море между морски пристанища от широкообхватната мрежа или между пристанище от широкообхватната мрежа и пристанище на трета държава, когато тези връзки са от стратегическо значение за Съюза;

б)

пристанищни съоръжения, товарни терминали, логистични платформи и товарни селища, разположени извън територията на пристанището, но свързани с пристанищните операции, информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като електронни системи за логистично управление, процедури за безопасност и сигурност и административни и митнически процедури в най-малко една държава-членка;

в)

инфраструктури за пряк достъп по суша и море.

а)

морска връзка и нейните връзки с хинтерланда в рамките на основната мрежа между две или повече пристанища от основната мрежа; или

б)

морска връзка и нейните връзки с хинтерланда между пристанище от основната мрежа и пристанища от широкообхватната мрежа, със специален акцент върху връзките с хинтерланда на пристанищата от основната и на тези от широкообхватната мрежа.

а)

морските пристанища са свързани с железопътни линии или пътища и при възможност с вътрешноводни пътища от широкообхватната мрежа, освен когато тази връзка е невъзможно поради физически пречки;

б)

всяко морско пристанище, обслужващо превоз на товари, предлага най-малко един терминал, отворен за операторите по недискриминационен начин, и да прилага прозрачни такси;

в)

морските канали, фарватерите на пристанищата и устията свързват две морета или предоставят достъп от морето до морски пристанища и отговарят най-малко на вътрешноводни пътища от клас VI.

а)

насърчаване на морските магистрали, в това число на плаванията на къси разстояния, улесняване на развитието на връзките с хинтерланда и, по-специално, разработване на мерки за подобряване на екологичните показатели на морския транспорт в съответствие с приложимите изисквания на правото на Съюза или други имащи отношение международни споразумения;

б)

взаимно свързване на морските пристанища с вътрешноводните пътища;

в)

въвеждане на VTMIS и електронни морски услуги.

г)

въвеждане на нови технологии и иновации за насърчаване на алтернативните горива и енергийно ефективния морски транспорт, включително втечнен природен газ (LNG);

д)

модернизиране и разширяване на капацитета на необходимата инфраструктура за операции по превоз в зоната на пристанището.

а)

въздушно пространство, маршрути и въздушни магистрали;

б)

летища;

в)

връзките на летищата с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

г)

съответното оборудване;

д)

аеронавигационни системи, включително системата за управление на въздушното движение от ново поколение ("системата SESAR").

а)

За пътнически летища общият годишен обем на пътникопотока е най-малко 0,1 % от общия годишен обем на пътникопотока на всички летища на територията на Съюза, освен ако летището се намира извън радиус от 100 km от най-близкото летище на широкообхватната мрежа или извън радиус от 200 km, ако в региона, където то се намира, е налице високоскоростна железопътна линия;

б)

за товарни летища общият годишен обем на товарите е най-малко 0,2 % от общия годишен обем на товарите на всички летища на територията на Съюза.

а)

увеличаване на капацитета на летищата;

б)

подпомагане за реализирането на единното европейско небе и на системи за управление на въздушното движение, особено на онези, които внедряват системата SESAR;

в)

подобряване на мултимодалните връзки на летищата с инфраструктурата за други видове транспорт;

г)

подобряване на устойчивостта и намаляване на въздействието на въздухоплаването върху околната среда.

а)

техният годишен претоварен обем надхвърля за пакетирани товари 800 000 тона или за насипни товари — 0,1 % от съответния общ годишен обем на товарите, обработени във всички морски пристанища на територията на Съюза;

б)

когато в даден регион от категория 2 по NUTS липсва товарен терминал или логистична платформа, отговарящи на условието по буква а), въпросният товарен терминал или логистичната платформа се определят от съответната държава-членка за основен товарен терминал или основна логистична платформа, свързани като минимум с един автомобилен и един железен път в този регион, или само с автомобилен път при държавите-членки без железопътна система.

а)

в товарните терминали, пътническите гари, вътрешните пристанища, летищата и морските пристанища са на разположение видове транспорт, които позволяват мултимодалния транспорт на пътници и товари;

б)

без да се засягат приложимото право на Съюза и приложимото национално право, товарните терминали и логистичните платформи, вътрешноводните и морските пристанища, както и летищата, на които се обработват товари, трябва да са оборудвани за обслужването на информационните потоци в рамките на тези инфраструктури и между различните видове транспорт по логистичната верига. Такива системи трябва по-специално да позволяват движението в реално време на информация относно наличния инфраструктурен капацитет, транспортните потоци и разположението, локализирането и проследяването и гарантират безопасност и сигурност по време на пътуването с различни видове транспорт;

в)

без да се засягат приложимото право на Съюза и приложимото национално право, непрекъснатият пътникопоток в рамките на цялата широкообхватна мрежа трябва да се улеснява посредством подходящо оборудване и наличие на телематични приложения на железопътните гари, автогарите, летищата и, когато е уместно, пристанищата за вътрешно и морско корабоплаване.

а)

осигуряване на ефективно свързване и интегриране на широкообхватната мрежа, включително, когато е необходимо, чрез инфраструктура за достъп и чрез товарни терминали и логистични платформи;

б)

премахване на основните технически и административни пречки пред мултимодалния транспорт;

в)

изграждане на безпрепятствен информационен поток между различните видове транспорт и създаване на условия за предоставянето на услуги от областта на мултимодалния и на отделните видове транспорт в цялата трансевропейска транспортна система.

а)

за пътническия транспорт взаимосвързаност между железопътната, пътната инфраструктура, инфраструктурата за въздушен транспорт и, когато е уместно, вътрешноводната инфраструктура и инфраструктурата за морско корабоплаванена широкообхватната мрежа;

б)

за товарния транспорт взаимосвързаност между железопътната, пътната инфраструктура и, когато е уместно, вътрешноводната инфраструктура, инфраструктурата за въздушен транспорт и инфраструктурата за морско корабоплаване на широкообхватната мрежа;

в)

подходяща връзка между различните железопътни гари, пристанища или летища от широкообхватната мрежа в даден градски възел;

г)

безпрепятствени връзки между инфраструктурата на широкообхватната мрежа и инфраструктурата за регионален и локален трафик, и за доставки на товари в градските зони, включително разпределителни и логистични центрове;

д)

намаляване на излагането на градските зони на отрицателните последици от транзитния железопътен и автомобилен транспорт, което може да включва заобикаляне на градските зони;

е)

насърчаване на ефективните доставки на товари за градските зони с ниски нива на шум и на въглеродни емисии.

—

за железопътните линии: ERTMS;

—

за вътрешните водни пътища: RIS;

—

за автомобилния транспорт: ИТС;

—

за морския транспорт: VTMIS и електронни морски услуги, включително обслужване на едно гише, общностни пристанищни системи и съответните митнически информационни системи;

—

за въздушния транспорт: системи за управление на въздушното движение, по-специално във връзка със системата SESAR.

а)

подобряване на устойчивото използване на транспортната инфраструктура, включително нейното ефикасно управление;

б)

насърчаване внедряването на иновационни транспортни услуги, включително посредством морските магистрали, телематичните приложения и развитието на спомагателна инфраструктура, необходима за постигане най-вече на онези цели на услугите, свързани с околната среда и безопасността, както и създаването на съответните структури за управление;

в)

улесняване на услугите за мултимодални транспортни операции, включително на необходимите съпътстващи информационни потоци, и подобряване на сътрудничеството между доставчиците на транспортни услуги;

г)

стимулиране на ефикасността по отношение на ресурсите и въглеродните емисии, по-специално в областта на тяговата система, системите за управление/разход на гориво на превозните средства, планирането на системи и операции;

д)

анализиране и предоставяне на информация за характеристиките и показателите на автомобилния парк, административните изисквания и човешките ресурси;

е)

подобряване на връзките към най-уязвимите и изолирани части на Съюза, по-конкретно най-отдалечените, островните, отдалечените и планинските райони.

а)

подкрепа и насърчаване на декарбонизацията на транспорта чрез преход към иновационни и устойчиви транспортни технологии;

б)

създаване на условия за декарбонизация на всички видове транспорт чрез стимулиране на енергийната ефективност, въвеждане на системи за алтернативно задвижване, включително системи за електрическо захранване, и осигуряване на съответната инфраструктура. Тази инфраструктура може да включва мрежи и други съоръжения, необходими за снабдяването с енергия, да отчита взаимодействието инфраструктура—превозно средство и да включва телематични приложения;

в)

подобряване на безопасността и устойчивостта на движението на хора и превоза на стоки;

г)

подобряване функционирането, управлението, достъпността, оперативната съвместимост, мултимодалността и ефективността на мрежата, включително продажба на билети за мултимодален транспорт и координиране на разписанията за пътуване;

д)

насърчаване на ефективни начини за осигуряване на достъпна и разбираема информация за всички граждани по отношение на взаимосвързаността, оперативната съвместимост и мултимодалността;

е)

насърчаване на мерките за намаляване на външните разходи като задръстванията, увреждането на здравето и всички видове замърсяване, включително шумовото, както и емисиите;

ж)

въвеждане на технология за сигурност и съвместими с нея стандарти за идентифициране в мрежите;

з)

подобряване на устойчивостта спрямо изменението на климата;

и)

по-нататъшен напредък в разработването и внедряването на телематични приложения в рамките на отделните видове транспорт и между тях.

а)

за железопътна транспортна инфраструктура:

Изолираните мрежи са освободени от изискванията по подточки i)—iii).

б)

за транспортна инфраструктура за вътрешно и морско корабоплаване:

в)

за пътна транспортна инфраструктура:

г)

за инфраструктура за въздушен транспорт:

а)

градски възли, включително прилежащите им пристанища и летища;

б)

морски пристанища и вътрешноводни пристанища;

в)

гранично-пропускателни пунктове към съседни държави;

г)

железопътно-автомобилни терминали;

д)

пътнически и товарни летища.

а)

интеграцията на различните видове транспорт,

б)

оперативната съвместимост, както и

в)

координираното развитие на инфраструктурата, по-специално в трансграничните участъци и тесните места.

а)

подкрепя координираното реализиране на съответния коридор на основната мрежа и по-специално навременното изпълнение на работния план за този коридор на основната мрежа;

б)

изготвя работния план на коридора съвместно с държавите-членки и наблюдава неговото изпълнение;

в)

консултира се с Форума за коридорите във връзка с плана и неговото изпълнение;

г)

докладва на държавите-членки, на Комисията и, по целесъобразност, на всички други образувания, пряко ангажирани в развитието на коридора на основната мрежа, относно всички срещнати трудности и по-специално когато развитието на коридора е възпрепятствано, с цел да допринесе за намирането на подходящи решения;

д)

всяка година изготвя за Европейския парламент, Съвета и Комисията и заинтересованите държави-членки доклад за постигнатия напредък при реализирането на коридора на основната мрежа;

е)

проучва търсенето на транспортни услуги, възможностите за субсидиране на инвестиции и финансиране, стъпките, които трябва да се предприемат, и условията, които трябва да се изпълнят, за да се улесни достъпът до това субсидиране или финансиране, като дава подходящи препоръки.

а)

интеграцията на различните видове транспорт,

б)

оперативната съвместимост,

в)

координираното развитие на инфраструктурата в трансграничните участъци.

а)

внедряването на оперативно съвместими системи за управление на движението;

б)

план за отстраняване на физическите, техническите, оперативните и административните пречки в рамките на видовете транспорт и между тях и за увеличаването на ефикасни мултимодален транспорт и услуги;

в)

когато е уместно, мерки за подобряване на административния и техническия капацитет за формулиране, планиране, проектиране, възлагане като обществени поръчки, изпълнение и наблюдение на проекти от общ интерес;

г)

възможното въздействие на изменението на климата върху инфраструктурата и, когато е уместно, предлагане на мерки за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата;

д)

мерки, които да бъдат взети за намаляване на емисиите на парникови газове, на шума и, ако е уместно, на други негативни последствия за околната среда;

—

списък на проектите за разширяване, обновяване или пренасочване на транспортна инфраструктура съгласно член 2, параграф 2 за всеки от видовете транспорт, обхванати от коридора на основната мрежа,

—

различните източници, предвидени в партньорство със заинтересованите държави-членки, за субсидиране и финансиране на международно, национално, регионално и местно равнище и на равнището на Съюза, включително, когато е възможно, системи за целево кръстосано финансиране, както и частен капитал, заедно със сумите на вече поетите ангажименти и, когато е приложимо, посочване на приноса на Съюза, предвиден в рамките на финансовите програми на Съюза.

а)

планирането на инвестициите, съответните разходи и срок за изпълнение, определени като необходими за реализацията на коридорите на основната мрежа;

б)

определянето на мерки, насочени към насърчаване на въвеждането на нови технологии в управлението на трафика и на капацитета и, когато е уместно, към намаляване на външните разходи, по-специално за емисиите на парникови газове и шума.

а)

включва в широкообхватната мрежа логистични платформи, товарни терминали, железопътно-автомобилни терминали, вътрешноводни пристанища, морски пристанища и летища, ако се демонстрира, че най-актуалната двугодишна средна стойност на обема на техния трафик превишава съответния праг;

б)

изключва от широкообхватната мрежа логистични платформи, товарни терминали, железопътно-автомобилни терминали, вътрешноводни пристанища, морски пристанища и летища, ако се демонстрира, че средната стойност на обема на техния трафик през последните шест години е под съответния праг;

в)

коригира картите на пътната и железопътната инфраструктура и инфраструктурата на вътрешните водни пътища, като строго се ограничавадо отразяването на напредъка при завършването на мрежата. При коригирането на тези карти Комисията не допуска никаква корекция при съгласуването на трасетата отвъд позволеното съгласно съответната процедура за разрешаване на проекта.

а)

засилването на регионалната мобилност, като с това се насърчи достъпът до трансевропейската транспортна мрежа за всички региони на Съюза;

б)

насърчаването на трансгранични проекти;

в)

включването на градските възли в трансевропейската транспортна мрежа (включително насърчаването на устойчивата градска мобилност);

г)

насърчаването на устойчивите тарнспортни решения като подобрена достъпност с обществен транспорт, телематични приложения, интермодални терминали/мултимодални транспортни вериги, нисковъглеродни и други иновационни транспортни решения, както и подобрения, свързани с околната среда;

д)

укрепване на сътрудничеството между различните заинтересовани страни.

а)

съответствието с разпоредбите, определени в настоящия регламент;

б)

напредъка при изпълнението на настоящия регламент;

в)

промените в потоците на пътническия и товарния превоз;

г)

развитието по отношение на националните инвестиции в транспортната инфраструктура;

д)

необходимостта от изменение на настоящия регламент.