ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: А4 (210 × 297 mm))

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРОВЕРКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ФАРОВЕ

ОБОРУДВАН С ЛАМПИ HS1

(1)  препоръчва се органите в страната на производство да се позовават на резултатите от евентуалните статистически проверки, извършени от производителя, вместо да извършват проверките, посочени в точка 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МАРКИРОВКАТА ЗА ОДОБРЕНИЕ

(вж. точка 5 от настоящото правило)

Фигура 1

а= 12 mm (минимум)

Фарът, който носи горепоказаната маркировка за одобрение, е преден фар, който отговаря на изискванията на настоящото правило и е проектиран само за дясно движение:

а= 12 mm (минимум)

Фигура 2

Фарът, който носи горепоказаната маркировка за одобрение, е фар, който отговаря на изискванията на настоящото правило и е проектиран:

само за ляво движение.

Фигура 3

За двете посоки на движение, благодарение на подходяща регулировка на положението на оптическия елемент или на светлинното устройство върху превозното средство.

Фигура 4

Фарът, който носи горепоказаната маркировка за одобрение, е фар, съответстващ на изискванията на настоящото правило и е проектиран така, че нажежаемата спирала на късата светлина да не се запалва едновременно с дългата светлина и/или с друга взаимно вградена функция на осветяване.

Номерът на одобрението трябва да бъде поставен близо до кръга, над или под буквата „Е“, отляво или отдясно на нея. Цифрите на номера на одобрението трябва да са от една и съща страна на „E“ и да са насочени в същата посока. Използването на римски цифри в номерата на одобрение следва да бъде избягвано, за да не се допусне объркване с други символи.

Фигура 5

Фарът, който носи горепосочената маркировка за одобрение по-горе, е фар, който включва леща от пластмаса и отговаря на изискванията на настоящото правило.

Той е конструиран така, че нажежаването на спиралата за късата светлина да може да става едновременно с дългата светлина и/или с друга съвместена функция на осветяване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗМЕРВАТЕЛЕН ЕКРАН

Фар за дясно движение (1)

(Размери в mm)

(1)  Измервателният екран за ляво движение е симетричен на линията v-v в настоящото приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ИЗПИТВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ФАРОВЕТЕ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ

ИЗПИТВАНИЯ НА КОМПЛЕКТОВАНИ ФАРОВЕ

След измерването на фотометричните стойности съгласно предписанията на настоящото правило в точките Emax за дългата светлина и в точките HV, 50 R и B 50 L за късата светлина (или HV, 50 L R и B 50 R за предни фарове, проектирани за ляво движение), образец на комплектован преден фар се подлага на изпитване на устойчивост на фотометричните показатели при експлоатация. Под „комплектован фар“ се разбира самият комплектован фар, включително онези части и лампи в съседство, които могат да повлияят на неговата способност да разсейва топлина.

1.   ИЗПИТВАНЕ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Изпитванията се провеждат при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C, като комплектованият фар се закрепва върху стойка по начин, представителен за правилното му монтиране върху превозното средство.

1.1   Незамърсен фар

Фарът се оставя включен в продължение от 12 часа, както е описано в точка 1.1.1, и се проверява, както е предписано в подточка 1.1.2.

1.1.1   Процедура на изпитване

Предният фар се включва за период, съответстващ на определеното време, така че:

1.1.1.2.   Изпитвателно напрежение

Напрежението се регулира така, че да осигурява 90 % от максималната мощност, определена в правилото за лампи с нажежаема спирала от категория HS1 (Правило № 37).

2.1.1   Резултати от изпитванията

1.1.2.1.   Визуална проверка

След като температурата на предния фар достигне температурата на околния въздух, лещата на предния фар и външната леща, ако има такава, се почистват с чиста и влажна памучна кърпа. След това те се проверяват визуално; не трябва да се забелязва изкривяване, деформиране, напукване или промяна в цвета нито на лещата на предния фар, нито на външната леща, ако има такава.

1.1.2.2.   Фотометрично изпитване

За да бъдат спазени изискванията на настоящото правило, фотометричните стойности се проверят в следните точки:

Може да се направи и друго регулиране, за да се отчете евентуалната деформация на основата на фара, причинена от топлина (промяната на границата между осветената и тъмната зона е обхваната в точка 2 от настоящото приложение).

Допуска се 10 % несъответствие между фотометричните характеристики и стойностите, измерени преди изпитването, включително допуските на фотометричната процедура.

1.2   Замърсен фар

След провеждане на изпитването, указано в точка 1.1 по-горе, фарът работи за един час, както е указано в подточка 1.1.1, след като е подготвен съгласно точка 1.2.1 и се проверява съгласно точка 1.1.2.

1.2.1   Подготовка на фара

1.2.1.1.   Изпитвателна смес

1.2.1.2.   Нанасяне на изпитвателната смес върху предния фар

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата светлоизлъчваща повърхност на фара и се оставя да изсъхне. Тази процедура се повтаря, докато стойността на осветеността спадне до 15—20 % от измерените за всяка от следващите точки стойности съгласно условията, описани в настоящото приложение:

1.2.1.3.   Измервателно оборудване

Измервателното оборудване трябва да е еквивалентно на използваното при изпитванията за одобрение на фарове. За фотометричната проверка се използва стандартна (еталонна) лампа с нажежаема спирала.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОПЛИНА

Това изпитване се състои в проверка на това, дали вертикалното преместване на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина не превишава определена стойност за включената къса светлина.

Фарът, който се изпитва в съответствие с точка 1, се подлага на изпитването, описано в точка 2.1, без да се отстранява или пренастройва по отношение на изпитвателната му стойка.

2.1   Изпитване

Изпитването се провежда при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

Като се използва лампа с нажежаема спирала от серийното производство, която е светила поне един час, фарът се включва на къса светлина, без да се демонтира или пренастройва по отношение на изпитвателната му стойка. (За целта на това изпитване напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2) Положението на границата между осветената и тъмната зона в хоризонталната ѝ част (между vv и вертикалната линия, минаваща през точка B 50 L за дясно движение или B 50 R за ляво движение) се проверява съответно 3 минути (r3) и 60 минути (r60) след включване на фара.

Гореописаното измерване на отклонението на положението на границата между осветената и тъмната зона се извършва по метод, осигуряващ достатъчна точност и възпроизводимост на резултатите.

2.2   Резултати от изпитванията

3.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

един от фаровете, избрани като образци, се изпитва съгласно процедурата, описана в точка 2.1, след като е бил подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2. Фарът се счита за приемлив, ако Δr не превишава 1,5 mrad.

Ако тази стойност превишава 1,5 mrad, но не е по-голяма от 2,0 mrad, втори фар се подлага на изпитването, след което средната стойност на абсолютните стойности, отчетени за двата образеца, не трябва да превишава 1,5 rad.

(1)  Когато изпитваният фар е групиран и/или взаимно вграден със сигнални светлинни устройства, последните трябва да бъдат запалени по време на изпитването. В случай на пътепоказателна светлина, тя трябва да е включена в мигащ работен режим във времево съотношение включено/изключено приблизително едно към едно.

(2)  Ако две или повече нажежаеми спирали светят едновременно по време, когато се използва мигането на предния фар, това не се счита за нормална употреба на спиралите едновременно.

(3)  NaCMC представлява натриева сол на карбоксиметилцелулозата, обикновено наричана CMC. Използваната в сместа за замърсяване NaCMC следва да има степен на заместване (СЗ), равна на 0,6 — 0,7 и вискозитет 200 — 300 cP (сантипоази) за разтвор 2 % при 20 °C.

(4)  Допустимото отклонение в количеството се дължи на необходимостта да се получи замърсител, който се разпределя правилно по всички пластмасови лещи.

(5)  Точката 50 V се намира на 375 mm под точката НV по вертикалната линия vv при екран, разположен на разстояние 25 m.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФАРОВЕ С ЛЕЩИ ОТ ПЛАСТМАСА — ИЗПИТВАНЕ НА ОБРАЗЦИ НА ЛЕЩА ИЛИ ПЛАСТМАСА И КОМПЛЕКТОВАНИ ФАРОВЕ

1.   ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

2.   ИЗПИТВАНИЯ

2.1.   Устойчивост на температурни промени

2.1.1.   Изпитвания

Три нови образеца (лещи) се подлагат на пет цикъла на промяна на температурата и на влажността (ОВ = относителна влажност) в съответствие със следната програма:

Преди провеждането на това изпитване, образците се съхраняват при температура от 23 °C ± 5 °C и 60—75 % ОВ в продължение на най-малко четири часа.

2.1.2.   Фотометрични измервания

2.1.2.1.   Метод

Образците се подлагат на фотометрични измервания преди и след изпитването.

Измерванията трябва да се провеждат с използването на еталонен фар в следните точки:

2.1.2.2.   Резултати

Разликата между фотометричните стойности, измерени за всеки образец преди и след изпитването, не превишава 10 %, включително отклоненията на фотометричната процедура.

2.2.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния и химични вещества

2.2.1.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния

Три нови образеца (лещи или образци от пластмаса) се подлагат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, близко до това на абсолютно черно тяло при температура между 5 500 K и 6 000 K. Между източника и образците се поставят подходящи филтри, за да се намали, доколкото е възможно, излъчването с дължина на вълната, по-малка от 295 nm и по-голяма от 2 500 nm. Образците трябва да се изложат на енергийно облъчване от 1 200 W/m2 ± 200 W/m2 в продължение на толкова време, че получената от тях светлинна енергия да е 4 500 MJ/m2 ± 200 MJ/m2. В ограденото пространство температурата, измерена върху черен екран, разположен на равнището на образците, трябва да е 50 °C ± 5 °C. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около излъчващия източник с честота между 1 и 5 min–1.

Образците трябва да бъдат пръскани с дестилирана вода с проводимост, по-малка от 1 mS/m, и с температура 23 °С ± 5 °С по следната схема:

2.2.2.   Устойчивост на въздействието на химични вещества

След изпитванията, описани в точка 2.2.1. по-горе, и след провеждане на измерванията, описани в точка 2.2.3.1. по-долу, външната повърхност на трите образеца трябва да се обработи, както е описано в точка 2.2.2.2., с разтвор, съставът на който е посочен в точка 2.2.2.1.

2.2.2.1.   Изпитвателна смес

Сместа за изпитването се състои от 61,5 % n-хептан, 12,5 % толуол, 7,5 % тетрахлоретил, 12,5 % трихлоретилен и 6 % ксилол (обемни проценти).

2.2.2.2.   Нанасяне на изпитвателната смес

Парче памучен плат се напоява до насищане (в съответствие със стандарта ISO 105) със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-горе, и след не повече от 10 секунди се нанася в продължение на 10 минути върху външната повърхност на образеца с налягане от 50 N/cm2, съответстващо на натиск от 100 N, приложен върху изпитвателна повърхност от 14 × 14 mm.

По време на този период от 10 минути, парчето плат се напоява отново със сместа така, че съставът на прилаганата течност да остава постоянно идентичен с предписания състав на изпитвателната смес.

През периода на нанасяне упражняваното върху образеца налягане може да се компенсира така, че да се избегне напукването, което това налягане може да причини.

2.2.2.3.   Почистване

След нанасянето на изпитвателната смес образците се изсушават на открито и след това се измиват с разтвора, описан в точка 2.3. (Устойчивост на въздействието на миещи препарати), при температура 23 °C ± 5 °C.

След това образците внимателно се изплакват с дестилирана вода, която съдържа не повече от 0,2 % примеси, при температура 23 °C ± 5 °C, след което се избърсват с мека кърпа.

2.2.3.   Резултати

2.2.3.1.   След изпитването на устойчивост на въздействието на атмосферните влияния върху външната повърхност на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания и деформации и средната стойност на изменението при пропускането на светлината:

, измерена върху трите образеца съгласно

процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,020

(Δ tm ≤ 0,020).

2.2.3.2.   След изпитването на устойчивост на въздействие на химични вещества върху образците не трябва да има следи от химическото въздействие, които могат да предизвикат изменение при разсейването на светлината, чиято средна стойност:

, измерена върху трите образеца съгласно

процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,020

(Δ dm ≤ 0,020).

2.3.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди

2.3.1.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати

Външната повърхност на три образеца (лещи или образци от пластмаса), след като се нагрее до 50 °C ± 5 °C, се потапя за пет минути в смес, чиято температура се поддържа в границите 23 °C ± 5 °C и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 % примеси, и една част алкиларилсулфонат.

След края на изпитването образците се изсушават при температура 50 °C ± 5 °C. Повърхността на образците се почиства с влажна кърпа.

2.3.2.   Устойчивост на въздействието на въглеводороди

След това външната част на тези три образеца се изтърква леко за една минута с памучна кърпа, натопена в смес, съставена от 70 % n-хептан и 30 % толуол (обемни проценти), и след това се изсушава на открито.

2.3.3.   Резултати

След успешното завършване на гореспоменатите две изпитвания средната стойност на изменението при пропускането на светлината:

, измерена върху трите образеца съгласно

процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,010

(Δ tm ≤ 0,010).

2.4.   Устойчивост на механично износване

2.4.1.   Метод на механичното износване

Външната повърхност на три нови образеца (лещи) се подлага на изпитване за равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в допълнение 3 към настоящото приложение.

2.4.2.   Резултати

След това изпитване измененията:

се измерват съгласно процедурата, описана в допълнение 2, в зоната, определена в точка 2.2.4 по-горе. Средната стойност на трите образеца е такава, че:

2.5.   Изпитване на прилепването на покритията, ако има такива

2.5.1.   Подготовка на образеца

Върху площ с размери 20 mm × 20 mm от покритието на леща с помощта на бръснарско ножче или игла се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително 2 mm × 2 mm. Натискът върху ножчето или иглата трябва да бъде достатъчен, за да прореже поне покритието.

2.5.2.   Описание на изпитването

Използва се самозалепваща се лента със сила на адхезия 2 N/ (cm от широчината) ± 20 %, измерена при стандартизираните условия, описани в допълнение 4 към настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента, чиято широчина трябва да е най-малко 25 mm, се притиска поне пет минути към повърхността, подготвена в съответствие с предписаното в точка 2.5.1.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на прилепване към разглежданата повърхност се уравновеси със сила, перпендикулярна на тази повърхност. От този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост 1,5 m/s ± 0,2 m/s.

2.5.3.   Резултати

Не трябва да има значителни повреди върху прорязания като мрежа участък. Допускат се увреждания при пресичанията между квадратите или при ръбовете на разрезите, при условие че нарушената област не превишава 15 % от очертаната повърхност.

2.6.   Изпитвания на комплектован фар с леща от пластмаса

2.6.1.   Устойчивост на механичното износване на повърхността на лещата

2.6.1.1.   Изпитвания

Лещата на образец № 1 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.4.1 по-горе.

2.6.1.2.   Резултати

След изпитването, резултатите от фотометричните измервания, извършени върху лампата в съответствие с настоящото правило, не надвишават с повече от 30 % максималните стойности, указани при точки B 50 L и „HV“ и не са повече от 10 % под минималните стойности, указани при точка 75 R (в случай на фаровете, предназначени за ляво движение, като точките, които се вземат предвид, са B 50 R, „HV“ и 75 L).

2.6.2.   Изпитване на прилепването на покритията, ако има такива

Лещата на образец № 2 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.5 по-горе.

3.   ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Фигура 1

Координатна система по МКО

Ъгловата система по МКО за специфициране и измерване на материалите за светлоотразителни маркировки. Първата ос е перпендикулярна на равнината, в която лежат оста на наблюдение и оста на осветяване. Втората ос е перпендикулярна на първата ос и базовата ос. Всички оси, ъгли и посоки на завъртане са изобразени като притежаващи положителни стойности.

Забележки:

Фигура 2

Гониометрично устройство, включващо ъгловата система по МКО

Изображение на гониометрично устройство, включващо ъгловата система по МКО за специфициране и измерване на светлоотразителни материали. Всички ъгли и посоки на завъртане са изобразени като притежаващи положителни стойности.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКАТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ

a= 12 mm min.

Материалът за светлоотразителни маркировки, на който е поставена гореизобразената маркировка за одобряване, е одобрен в Германия (E1), като номерът на одобряването е 0001148. Първите две цифри от номера на одобряването указват, че то е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 104 в първоначалната му версия. Символът „C“ показва класа на светлоотразителния материал, предназначен за контурна/лентова маркировка. Символът „D“ указва материала за отличителни маркировки/знаци, предназначени за ограничена площ, а символът „E“ — материал за отличителни маркировки/знаци за широка площ.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ

ОБРАЗЦИ ЗА ИЗПИТВАНЕ

(1)  Образците за изпитване от материали за светлоотразителни маркировки се поставят на алуминиеви плоскости с дебелина 2 mm със заоблени ръбове, които са предварително обезмаслени, и преди изпитването се държат в продължение на 24 часа при температура 23 °C ± 2 °C при относителна влажност 50 % ± 5 %.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

СПЕЦИФИКАЦИЯ НА РАЗМЕРИТЕ НА МАРКИРОВКАТА

1.   Странични и задни лентови маркировки

1.1.   Общи положения

Маркировките трябва да са съставени от ленти от светлоотразителен материал.

1.2.   Размери

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

КОЛОРИМЕТРИЧНИ СПЕЦИФИКАЦИИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

ФОТОМЕТРИЧНИ СПЕЦИФИКАЦИИ

1.   Когато се осветява със стандартен светлинен източник А по МКО и се измерва съобразно препоръките от публикация № 54 на МКО, 1982 г., коефициентът на отражение R' в кандели на m2 на лукс (cd/m2/lx) на светлоотразителните площи, когато са нови, трябва да е най-малко равен на посочения в таблица 1 за жълти, бели и червени материали.

1.1.   Минимални стойности на коефициента на отражение

Фотометрични спецификации за светлоотразителни маркировки от клас С:

Таблица 1

Минимални стойности на коефициента на отражение R’ [cd.m–2.lx–1]

1.2.   Максимални стойности на коефициента на отражение

Фотометрични спецификации за отличителни маркировки или знаци от клас D:

Таблица 2

Максимални стойности на коефициента на отражение R' [cd.m–2.lx–1]

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

УСТОЙЧИВОСТ НА ВЪНШНИ ФАКТОРИ

1.   УСТОЙЧИВОСТ НА АТМОСФЕРНИ ВЛИЯНИЯ

1.1.   Процедура — за всяко изпитване се вземат две проби от образец (вж. точка 2.1.1. от настоящото правило). Едната проба се съхранява в тъмен и сух контейнер за последващо използване като „еталонна проба, която не е излагана на влияния“.

Втората проба се подлага на действието на светлинен източник в съответствие с ISO стандарт 105-B02-1978, раздел 4.3.1; светлоотразителният материал се излага на този източник, докато стандартното синьо № 7 се обезцвети в сиво № 4. След изпитването пробата се измива в разреден неутрален миещ разтвор, изсушава се и се изследва дали отговаря на изискванията по точки 1.2 — 1.4.

1.2.   Външен вид

Върху никоя част от изложената на влияния проба не трябва да има видими признаци на напукване, лющене, нацепване, раздуване, разслояване, изкривяване, разпрашване, зацапване или корозия.

1.3.   Устойчивост на цветовете — цветовете на изложената на влияния проба трябва да продължават да отговарят на изискванията, посочени в приложение 6.

1.4.   Въздействие върху коефициента на отражение на светлоотразителния материал.

2.   УСТОЙЧИВОСТ НА КОРОЗИЯ

2.1.   Проба на образеца се подлага на действието на солена мъгла в продължение на 48 часа, разделени на два периода от по 24 часа всеки, с едно прекъсване от 2 часа, през който се дава възможност пробата да изсъхне.

Солената мъгла трябва да се получи чрез пулверизиране при температура 35 ± 2 °C на солен разтвор, получен чрез разтварянето на пет тегловни части натриев хлорид в 95 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 % примеси.

2.2.   Веднага след приключване на изпитването пробата не трябва да показва признаци на корозия, която е вероятно да влоши ефективността на маркировката.

2.2.1.   Коефициентът на отражение R′ на светлоотразителните площи, когато е измерван след възстановителен период от 48 часа, посочен в точка 1 от приложение 7, при ъгъл на осветяване ß2 = 5° и ъгъл на наблюдение α = 20′ не трябва да е по-малък от стойността в таблица 1 от приложение 7 или съответно по-голям от стойността по таблица 2. Преди измерване повърхността се почиства, за да се отстранят отлаганията от солената мъгла.

3.   УСТОЙЧИВОСТ НА ГОРИВА

Отрязък от пробата с дължина, не по-малка от 300 mm, се потапя в смес на 70 обемни процента n-хептан и 30 обемни процента толуол за една минута.

След изваждане повърхността се избърсва с мека тъкан и не трябва да показва никаква видима промяна, която би намалила ефективното ѝ функциониране.

4.   ТОПЛОУСТОЙЧИВОСТ

4.1.   Отрязък от образеца с дължина, не по-малко от 300 mm, се държи в продължение на 12 часа (48 часа в случай на отражатели от формована пластмаса) в суха атмосфера при температура 65 ± 2 °C, след което образецът се охлажда в продължение на 1 час при температура 23 ± 2 °C. След това той се съхранява 12 часа при температура – 20 ± 2 °C.

4.2.   Образецът се изследва след възстановителен период от 4 часа при нормални лабораторни условия.

4.3.   След това изпитване не трябва да има никакво видимо напукване или значителна деформация на повърхността и по-специално на оптичните компоненти.

5.   УСТОЙЧИВОСТ НА ПОЧИСТВАНЕ

5.1.   Ръчно почистване

5.1.1.   Изпитвателен образец, намазан със смес от смазочно масло и графит, която има почистващи свойства, трябва да може да се почисти лесно, без да бъде увредена светлоотразителната повърхност, когато бъде избърсан с мек алифатен разтворител, като n-хептан, с последващо измиване с неутрално миещо средство.

5.2.   Миене под налягане

5.2.1.   Когато изпитваният в неговото нормално положение на монтиране компонент е подложен в продължение на 60 секунди на действието на непрекъсната струя, по изпитвания образец не трябва да е видимо никакво увреждане на светлоотразителната повърхност или отделяне на слой от субстрата, нито отделяне от повърхността за монтиране на образеца, при следните зададени параметри:

6.   СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ СВОЙСТВА

6.1.   Органът, издаващ одобряването, има правото да изпита стабилността на оптичните качества на използвания светлоотразителен материал (използван за маркировка или като отличителни маркировки/знаци).

6.2.   Административните органи на договарящите се страни, в които е издадено одобряването, могат да извършват еднакви изпитвания. Ако един и същ тип светлоотразителен материал показва „систематични дефекти при употреба“, изпитваните образци от материала се предоставят за оценка на органа, който е издал одобряването.

6.3.   При липса на други критерии до констатацията „систематични дефекти при употреба“ на определен тип светлоотразителен материал трябва да се достигне в съответствие с точка 6 от настоящото правило.

7.   УСТОЙЧИВОСТ НА ПРОНИКВАНЕ НА ВОДА

7.1.   Образец от светлоотразителната маркировка се потапя за 10 минути във вода с температура 50 ± 5 °C, като най-високата точка на горната част на светлоотразителната повърхност трябва да се намира на 20 mm под повърхността на водата. Това изпитване се повтаря след завъртане на образеца на 180° така, че светлоотразителната повърхност да е на дъното, а задната повърхност да е покрита с около 20 mm вода. След това образецът (образците) незабавно се потапя при същите условия във вода с температура 25 ± 5 °C.

7.2.   Не трябва да прониква вода в светлоотразителната повърхност на образеца. Ако при визуалната проверка ясно се установи наличието на вода, се счита, че светлоотразителната маркировка не е преминала успешно изпитването.

7.3.   Ако при визуалната проверка не се установи наличието на вода или в случай на съмнение, коефициентът на отражение R′ се измерва съгласно приложение 7, като образецът първо леко се разклаща, за да се отстрани излишъкът от вода отвън.

8.   ЯКОСТ НА СВЪРЗВАНЕ (ПРИ ЛЕПЯЩИ МАТЕРИАЛИ ОТ КЛАС С)

8.1.   Адхезията на светлоотразителните материали трябва да се определя след 24 часа втвърдяване, като се използва обелване на 90 градуса върху машина за изпитване на якост на опън.

8.2.   Светлоотразителните материали не трябва да могат да се отстраняват лесно, без да се уврежда материала.

8.3.   За светлоотразителните материали трябва да е необходима сила най-малко 10 N на 25 mm широчина при постоянна скорост 300 mm в минута, за да бъдат отстранени от субстрата им.

9.   ОГЪВАНЕ

9.1.   За образците, които трябва да се залепят към гъвкав субстрат, т.е. брезент, се прилага следното: