14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/1

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на названието „Torrone di Bagnara“, подадено от Италия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, названието „Torrone di Bagnara“ следва да бъде регистрирано,

14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/3

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на названието „Jamón de Serón“, подадено от Испания, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, названието „Jamón de Serón“ следва да бъде регистрирано,

14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/4

(1)

Регламент (ЕО) № 1152/2009 на Комисията (2) следва да бъде съществено изменен, а в обхвата му трябва да бъдат включени и фуражите.

(2)

С Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (3) се определят максимално допустимите количества на афлатоксини в храните с оглед на опазването на общественото здраве. Наблюдава се, че въпросните максимално допустими количества на афлатоксини често се надвишават в определени храни от някои държави. Подобно замърсяване представлява сериозна заплаха за общественото здраве в Съюза и поради това е целесъобразно да бъдат приети специални условия на равнището на Съюза.

(3)

С Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) се определят максимално допустимите нива на афлатоксин В1 във фуражи с оглед на защитата на здравето на животните и общественото здраве. Наблюдава се, че въпросните максимално допустими нива на афлатоксин В1 често се надвишават в определени фуражи от някои държави. Подобно замърсяване представлява сериозна заплаха за здравето на животните и общественото здраве в Съюза и следователно е целесъобразно да бъдат приети специални условия на равнището на Съюза.

(4)

С оглед на защитата на здравето на животните и общественото здраве е важно комбинираните фуражи и храните, които съдържат значителни количества от фуражите и храните, попадащи в обхвата на настоящия регламент, също да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент. За да се гарантира хармонизирано прилагане на контрола на преработени и комбинирани фуражи и храни в целия ЕС, е целесъобразно да се установи прагова стойност. Освен това е целесъобразно пратките с нетърговска цел да се изключат от прилагането на разпоредбите на настоящия регламент. Вземането на пробите и анализът на пратките следва да се извършват съгласно съответното законодателство на Съюза.

(5)

Разпоредбите относно вземането на проби и анализа за целите на контрола на афлатоксини във фуражите и в храните са установени съответно в Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията (5) и в Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията (6).

(6)

Като се има предвид, че за прилагането на специалните условия за вноса на фуражи от някои трети държави във връзка с рисковете от замърсяване с афлатоксини се прилагат сходни разпоредби като тези за прилагането на специалните условия за вноса на храни, внасяни от някои трети държави, във връзка с рисковете от замърсяване с афлатоксини, е целесъобразно фуражите и храните, за които са наложени специални условия във връзка с рисковете от замърсяване с афлатоксини, да се включат в един и същ регламент. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се включат разпоредбите по отношение на фъстъци от Индия и Гана и семки от диня от Нигерия, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 на Комисията (7). Едновременно с това Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 следва да бъде заменен с нов регламент за определяне на разпоредбите по отношение на бамя и листа от къри от Индия.

(7)

Въз основа на резултатите от проверките и от одитите, проведени от Хранителната и ветеринарна служба (FVO), е целесъобразно да се внесат следните промени по отношение на продуктите, които подлежат на специфични условия и/или определена честота на провеждане на проверките:

(8)

Системата за контрол, предвидена за фуражите и храните, които влизат в обхвата на настоящия регламент, се прилага от много години и е била постоянно подобрявана въз основа на натрупания опит. Постигането на цялостно хармонизиране на контрола върху вноса на храни от неживотински произход не е възможно, тъй като не е възможно на определения граничен пункт да се извършват всички изисквани физически проверки за афлатоксини. За контрола за наличието на афлатоксини в съответствие с Регламент (ЕО) № 401/2006 се изисква време и разтоварване на пратката. Освен това голяма част от стоките, които влизат в обхвата на настоящия регламент, се транспортират във вакуумирани опаковки и нарушаването на целостта им при вземането на проби може да доведе до влошаване на качеството, в случай че пратката трябва да се транспортира на голямо разстояние след физическата проверка. За да се намали обаче административната тежест, е целесъобразно да се хармонизират, доколкото това е възможно, административните документи, свързани с контрола на фуражите и храните от неживотински произход. Следователно, въпреки че условията за вноса на фуражите и храните, които влизат в обхвата на настоящия регламент, не са същите като условията за фуражите и храните, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията (8), е целесъобразно да се използва същият общ документ за влизане (CED) с оглед на опростяване на административните процедури за стопанските субекти в областта на фуражите и храните. За да може обаче CED да се използва за целите на прилагането на настоящия регламент, е необходимо в указанията за попълване да се предвидят допълнителни обяснителни бележки с оглед на разликите в системите за контрол.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

а)

бразилски орехи с черупки и смеси от сушени плодове или от черупкови плодове, съдържащи бразилски орехи с черупки (храни), с произход или изпратени от Бразилия;

б)

фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Китай;

в)

фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Египет;

г)

шамфъстък със и без черупки, шамфъстък, приготвен или консервиран по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратен от Иран;

д)

следните храни с произход или изпратени от Турция:

е)

фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Гана;

ж)

фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Индия;

з)

семки от диня и произведени от тях продукти (храни), с произход или изпратени от Нигерия.

а)

„определени пунктове за внос (DPI)“ означава пункт, определен от компетентния орган, през който фуражите или храните, посочени в член 1, могат да бъдат внасяни в Съюза;

б)

„определен граничен пункт (DPE)“ означава граничния пункт съгласно определението в член 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 669/2009.

а)

Ministério da Agricultura, Pecuária e Abastecimento (MAPA) — за храни от Бразилия;

б)

Държавната служба за входно-изходна инспекция и карантина на Китайската народна република — за фуражи и храни от Китай;

в)

Министерството на земеделието на Египет — за фуражи и храни от Египет;

г)

Министерството на здравеопазването на Иран — за храни от Иран;

д)

Главна дирекция за защита и контрол на Министерството на земеделието и селскостопанските въпроси на Турция — за храни от Турция;

е)

Органът по стандартизация на Гана — за фуражи и храни от Гана;

ж)

Съветът за инспекция на износа на Индия към Министерството на търговията и индустрията — за фуражи и храни от Индия;

з)

Националната агенция за администриране и контрол в областта на храните и лекарствата (NAFDAC) — за храни от Нигерия.

а)

наличие на обучен персонал за осъществяване на официален контрол на пратки с фуражи и храни;

б)

наличие на подробни инструкции относно вземането на проби и изпращането им в лаборатория в съответствие с разпоредбите, предвидени в приложение I към Регламент (ЕО) № 152/2009 по отношение на фуражите и в приложение I към Регламент (ЕО) № 401/2006 по отношение на храните;

в)

възможност разтоварването и вземането на проби да се осъществяват в затворено пространство в определените пунктове за внос; трябва да е възможно пратката с фуражи и храни да се подложи на официален контрол от страна на компетентния орган след определения пункт за внос в случаите, когато, със съгласието на компетентния орган, пратката трябва да бъде транспортирана до място в непосредствена близост до определения пункт за внос, за да се вземат проби;

г)

наличие на складови помещения, магазии за съхранение на задържани пратки с фуражи и храни при добри условия, докато се изчакват резултатите от анализите;

д)

наличие на съоръжения за разтоварване и на подходящо оборудване за вземане на проби;

е)

наличие на официална лаборатория за анализ на афлатоксини, която е разположена на място, до което пробите могат да бъдат транспортирани за кратък период от време, и която е в състояние да анализира пробата в рамките на необходимия период от време.

а)

попълват съответните полета в част II от CED;

б)

прилагат резултатите от вземането на проби и анализа;

в)

задават референтния номер CED и го попълват в CED;

г)

подпечатват и подписват оригинала на CED;

д)

правят и запазват копие на подписания и подпечатан CED.

—

броя на внесените пратки,

—

броя на пратките, от които са били взети проби за анализ,

—

резултатите от проверките, предвидени в член 9, параграф 5.

14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/20

(1)

В член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002 е предвидена възможността да се предприемат целесъобразни спешни мерки от Съюза за внесени от трета държава фуражи и храни с цел защита на здравето на човека, здравето на животните и околната среда, когато рискът не може да бъде задоволително овладян чрез предприетите от отделните държави членки мерки.

(2)

С Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията (3) се установява засилен официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход.

(3)

Наред с друго, по-голяма честота на упражняване на официалния контрол по отношение на остатъчните вещества от пестициди при вноса от Индия е установена от повече от две години за листа от къри и от близо две години за бамя.

(4)

Резултатите от упражнявания с по-голяма честота контрол показват трайно висока честота на неспазване на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди, определени в законодателството на Съюза, а неколкократно бяха наблюдавани много високи нива. Тези резултати свидетелстват, че вносът на посочените храни представлява риск за човешкото здраве. След този период на упражняван с по-голяма честота контрол на границите на Съюза положението не се е подобрило. Освен това, въпреки изричното искане на Европейската комисия, органите на Индия не представиха конкретен и задоволителен план за действие за преодоляване на слабостите и недостатъците на системите за производство и контрол.

(5)

С цел опазване на човешкото здраве в Съюза беше необходимо да се предоставят допълнителни гаранции във връзка с посочените храни от Индия. Поради това в Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 на Комисията (4) бе предвидено всички пратки с листа от къри и бамя от Индия да бъдат придружени от сертификат, удостоверяващ, че от продуктите са взети проби, които са анализирани за наличие на остатъчни вещества от пестициди, и че е установено, че продуктите съответстват на законодателството на Съюза.

(6)

За гарантиране на ефективна организация и известна степен на уеднаквяване в рамките на Съюза на проверките по отношение на наличието на афлатоксини в някои фуражи и храни при внос от някои трети страни, е целесъобразно всички фуражи и храни от трети страни, които подлежат на специфични условия поради наличието на афлатоксини, да бъдат събрани в един регламент. Поради това разпоредбите по отношение на фъстъци от Индия и Гана, както и на семки от диня от Нигерия следва да бъдат обединени в един регламент заедно с разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1152/2009 на Комисията (5).

(7)

За гарантиране на ефективна организация и известно уеднаквяване в рамките на Съюза на проверките при внос е целесъобразно в настоящия регламент да се предвидят такива процедури за физическите проверки на остатъчни вещества от пестициди върху листа от къри и бамя от Индия, които са равностойни на съществуващите мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията.

(8)

Вземането на пробите и анализът на пратките следва да се извършват в съответствие със съответното законодателство на Съюза. Максимално допустимите граници за остатъчните вещества от пестициди са установени с Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (6). Разпоредбите за вземането на проби за официалния контрол на остатъчни вещества от пестициди са установени в Директива 2002/63/ЕО на Комисията (7).

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

а)

бамя (храни, пресни или замразени) с произход или изпращана от Индия;

б)

листа от къри (храни, подправки) с произход или изпращани от Индия.

а)

попълват съответните полета в част II от CED;

б)

прилагат резултатите от вземането на проби и анализа, извършени в съответствие с параграф 2 от настоящия член;

в)

задават референтния номер на CED и го попълват в CED;

г)

подпечатват и подписват оригинала на CED;

д)

правят и запазват копие на подписания и подпечатан CED.

—

броя на внесените пратки,

—

броя на пратките, от които са били взети проби за анализ,

—

резултатите от проверките, предвидени в член 8, параграф 2.

14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/27

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/29

(1)

През юни 2013 г. белгийските власти нотифицираха Европейската комисия за мярка, с която се разпорежда изземването от крайния потребител на продукта „тапи за уши за защита на слуха“ от типа Climax 13 (модел за многократна употреба), произведен от Productos Climax S.A., Polígono Industrial Sector Mollet, c/ Llobregat n 1, 08150 Parets del Valles (Барселона), Испания. Съгласно документите, представени на Европейската комисия, тези лични предпазни средства са били предмет на процедурата за оценка на съответствието, определена в член 11А от директивата, удостоверено със сертификат за одобрение ЕО на типа, издаден от нотифицирания орган на Испания „Centro Nacional de Medios de Protección — Instituto Nacional de seguridad e Higiene en el trabajo“ (бележка № 0159), който се позовава на съответните клаузи от хармонизирания стандарт EN 352-2:1993.

(2)

Продуктът е бил нотифициран от белгийските органи в RAPEX през януари 2013 г. (нотификация № A12/0039/13).

(3)

Причината, изтъкната от белгийските органи за мярката, е несъответствието на продукта с точки 4.1.1, 4.2.2, 4.3.6, 5 и 6 от хармонизирания стандарт EN 352-2:1993 Антифони — изисквания за безопасност и изпитване. Част 2: Тапи за уши, които се отнасят за следните основни изисквания за здраве и безопасност (ОИЗБ), посочени в приложение II към Директива 89/686/ЕИО:

(4)

Белгийските власти са стигнали до заключението, че тъй като нивото на защита не може да бъде определено, продуктите се считат за опасни, понеже могат да причинят увреждане при използване, което не е в съответствие с изискванията за лични предпазни средства (категория на риска: увреждане на слуха).

(5)

Комисията изпрати писмо до производителя и до разпространителя в Белгия, приканвайки ги да съобщят забележките си относно мярката, предприета от белгийските власти. В отговора си производителят посочи, че след като е получил доклада от белгийските органи и след посещение на инспектор от „Agència Catalana del Consum“ (публичен орган към регионалното правителство на Каталония, Испания), който е конфискувал останалата наличност от въпросния продукт, продуктът е бил изтеглен от националния и международния пазар. Впоследствие съответно са били инструктирани клиентите. След предприемането на тези действия останалите наличности от продукта са били унищожени.

(6)

В отговор на уведомлението от белгийските органи испанските органи съобщиха, че е взета мярка за изтегляне на продукта от пазара и че дружеството Productos Climax, S.A е обявило изтеглянето на продукта от пазара.

(7)

С оглед на наличната документация, коментарите и предприетите действия от заинтересованите страни Комисията счита, че продуктът „тапи за уши за защита на слуха“ от типа Climax 13 (модел за многократна употреба) не е в съответствие с точки 4.1.1, 4.2.2, 4.3.6, 5 и 6 от хармонизирания стандарт EN 352-2:1993, които се отнасят за основните изисквания за здраве и безопасност (ОИЗБ) 1.4 и 3.5, формулирани в приложение II към Директива 89/686/ЕИО, тъй като той може да причини увреждане, когато се въвежда в ухото,

14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/31

(1)

Африканската чума по свинете е инфекциозна вирусна болест по домашните и дивите свине, която може да окаже сериозно въздействие върху рентабилността на свиневъдството и оттам да има отрицателни последици за търговията в рамките на Съюза и износа към трети държави.

(2)

При поява на огнище на африканска чума по свинете съществува опасност болестотворният агент да се разпространи в други свиневъдни обекти и сред дивите свине. Вследствие на това той може да се разпространи от една държава членка в друга и в трети държави чрез търговията с живи свине или с продукти от тях.

(3)

С Директива 2002/60/ЕО на Съвета (3) се определят минимални мерки, които да се прилагат в рамките на Съюза, за борба с африканската чума по свинете. В член 15 от Директива 2002/60/ЕО се предвижда обособяването на заразена област след потвърждаване на един или повече случая на африканска чума по свинете при дивите свине.

(4)

Латвия информира Комисията за актуалната обстановка на нейната територия във връзка с болестта африканска чума по свинете и в съответствие с член 15 от Директива 2002/60/ЕО обособи заразена област, където се прилагат мерките по член 15 от посочената директива.

(5)

За да се предотвратят ненужните затруднения за търговията в рамките на Съюза и да се избегне създаването на необосновани пречки пред търговията с трети държави, е необходимо на равнището на ЕС в сътрудничество със засегнатата държава членка да бъде определена заразената област във връзка с болестта африканска чума по свинете в Латвия.

(6)

Поради тази причина, до провеждането на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, определената като заразена област в Латвия следва да бъде посочена в приложението към настоящото решение, както и да бъде определена продължителността на това обособяване на областта.

(7)

Настоящото решение предстои да бъде преразгледано на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

14.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/33

(1)

През лятото на 2009 г. чрез исландски медии Органът узна за намесата на исландската държава в застрахователно дружество Sjóvá-Almennar tryggingar hf. („Sjóvá“). Впоследствие Органът включи този случай в дневния ред на проведената на 5 ноември 2009 г. в Рейкявик годишна среща между Органа и исландските органи относно случаи във фаза на разглеждане в областта на държавната помощ. На тази среща исландските органи представиха кратка информация относно контекста и историята на случая. На същата среща Органът поиска от исландските органи да представят подробна писмена информация поради сложността на намесата и съпътстващите я обстоятелства.

(2)

На 7 юни 2010 г. Органът получи жалба (събитие № 559496) срещу предполагаема държавна помощ, предоставена чрез намеса на исландската държава в Sjóvá.

(3)

След като изпрати писмени искания за информация и прие решение за разпореждане за предоставяне на информация, чрез което се иска информация относно държавната намеса в Sjóvá, и след последваща кореспонденция, с писмо от 22 септември 2010 г. Органът информира исландските органи, че е решил да открие процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3, по отношение на рекапитализацията на Sjóvá.

(4)

Решение № 373/10/COL на Органа за откриване на официална процедура по разследване (Решение за откриване на процедура) от 22 септември 2010 г. беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП към него (1). Органът покани заинтересованите страни да представят коментарите си в тази връзка.

(5)

С писмо от 14 януари 2011 г. (събитие № 583507) исландските органи, Sjóvá и Íslandsbanki представиха своите коментари. Също така Органът получи коментари от два конкурента на Sjóvá. С писмо от 31 януари 2011 г. (събитие № 584930) Органът препрати тези коментари на исландските органи, като им предостави възможност за отговор. Отговорът бе получен с писмо от 25 февруари 2011 г. (събитие № 588606).

(6)

На 3 октомври 2011 г. исландските органи представиха първия план за преструктуриране на Sjóvá (събитие № 610472), който бе актуализиран на 13 април 2012 г. (събитие № 631003) и 28 май 2013 г. (събитие № 673746), както и допълнителна информация на 6 март 2013 г. (събитие № 665021). На 25 юни 2012 г. (събитие № 641330), 4 октомври 2012 г. (събитие № 648708), 3 май 2013 г. (събитие № 671655), 28 май 2013 г. (събитие № 673746) и 2 юли 2013 г. (събитие № 677440) бяха получени допълнителни предложения за ангажименти.

(7)

През 2005 г. финансовата група Moderna/Milestone Finance (Milestone) (2) купи 66,6 % от акциите на Sjóvá от Glitnir и придоби пълна собственост, считано от 2006 г. Впоследствие Milestone реши по-специално да промени насочеността на инвестициите на Sjóvá към свързани с недвижими имоти чуждестранни проекти с висока степен на заемно финансиране и позволи размяна на активи и необезпечени заеми на акционери в ущърб на финансовото състояние на Sjóvá. Съгласно доклад (3) на Органа за финансов надзор на Исландия (FME) тези инвестиции са довели до големи финансови затруднения и не отговарят на предписанията на член 34, параграф 2 от Закона за застрахователните дейности № 60/1994.

(8)

От октомври 2008 г. до септември 2009 г. дружество Sjóvá е подложено на специален надзор от страна на FME съгласно член 90 от Закона за застрахователните дейности № 60/1994. Оттогава Sjóvá се управлява от кредиторите си до момента, в който Glitnir, неговият най-голям кредитор, придобива контрол върху него през март 2009 г. Glitnir също така придоби контрол върху Askar Capital, исландска инвестиционна банка, контролирана в миналото от Milestone, както и върху нейното дъщерно дружество, Avant hf. (Avant), което е осъществявало дейност на пазара за финансиране на автомобили.

(9)

През април 2009 г. Glitnir и Íslandsbanki, също един от основните кредитори на Sjóvá, след като са изчерпани всички алтернативни пазарни решения за спасяване на дружеството, се обърнаха към исландската държава с искане за съдействие при рефинансирането и преструктурирането на Sjóvá.

(10)

На 20 юни 2009 г. Sjóvá, от една страна, и Glitnir, Íslandsbanki и SAT Eignarhaldsfélag hf. (холдингово дружество, което е 100 % собственост на Glitnir, наричано по-долу „SAT Holding“) от името на SA tryggingar hf., от друга страна, подписаха споразумение за прехвърляне на активи, съгласно което всички активи и пасиви на Sjóvá, свързани със застрахователните операции на дружеството, включително застрахователния портфейл, бяха прехвърлени на SA tryggingar hf. в съответствие с член 86 от Закона за застрахователните дейности № 60/1994. Останалата част от активите на Sjóvá бяха включени в SJ Eignarhaldsfélag (SJE), което е холдингово дружество. След това SJE е ликвидирано в рамките на стандартен процес по обявяване в несъстоятелност.

(11)

След сделката новото дружество, SA tryggingar hf., беше преименувано на Sjóvá. Съгласно неговия устав от 20 юли 2009 г. акционерите на новото дружество (Glitnir, Íslandsbanki и SAT Holding) е следвало да внесат нов собствен капитал от около 16 млрд. ISK, който се изисква за продължаване на застрахователните операции, както следва (4):

(12)

На същата дата акционерите на Sjóvá сключиха също споразумение за продажба на акциите си в дружеството в рамките на 18 месеца. Приходите ще се използват за прехвърляне обратно към акционерите на активи, обявени за дружествен капитал. Съответно в началото на 2010 г. започна открита продажба на Sjóvá, като се планира подписване на споразумение за покупко-продажба в края на март 2010 г. Усилията за продажба обаче приключиха през ноември 2010 г., след като офертата на предложилия най-високата цена беше оттеглена.

(13)

В решението за откриване на процедурата Органът представи по-подробно описание на събитията, фактите, икономическото и политическото развитие, свързани със срива и възстановяването на Sjóvá.

(14)

Sjóvá е основано през 1918 г. и оттогава е един от основните участници на исландския застрахователен пазар. То обслужва както физически лица, така и организации от всякакъв мащаб и предлага широка гама продукти чрез голяма мрежа за услуги в цялата страна. Sjóvá е едно от трите водещи застрахователни дружества в Исландия, което предоставя на своите клиенти пълната гама от общозастрахователни и животозастрахователни продукти.

(15)

Sjóvá е определило шест продуктови класа: имуществено застраховане, автомобилно застраховане, застраховане срещу злополука и медицинско застраховане, морско и авиационно застраховане и застраховане на товари, застраховане за отговорност и животозастраховане. Въпреки това дружеството е съсредоточило дейността си върху предоставянето на цялостни застрахователни услуги, вместо на специфични за продукта услуги.

(16)

Sjóvá притежава едно дъщерно дружество, Sjóvá Life. Съгласно член 12 от Закона за застрахователните дейности № 56/2010 животозастрахователната дейност не може да се управлява в рамките на едно и също дружество с първичните общозастрахователни операции. Независимо че Sjóvá Life е отделно юридическо лице от Sjóvá, с отделно счетоводство и счетоводен баланс, Sjóva Life закупува всички ежедневни операции и достъп до ИТ системи и поддръжка чрез споразумение със Sjóvá. Продуктите на Sjóvá Life са включени в продуктовата гама на Sjóvá.

(17)

Както бе посочено по-горе, Sjóvá действа както на общозастрахователния, така и на животозастрахователния пазар в Исландия. При общозастрахователния сегмент Sjóvá притежава пазарен дял от приблизително 28 %, докато неговите основни конкуренти притежават следните приблизителни пазарни дялове: Vátryggingafélag Íslands hf. (VIS) — 35 %, Tryggingamiðstöðin hf. (TM) — 26 % и Vörður tryggingar hf. — 11 %. При животозастрахователния сегмент приблизителните пазарни дялове са както следва: Sjóvá Life — 35 %, Okkar (Arion Bank) — 27 %, LÍS (част от VIS) — 24 %, LM (част от TM) — 10 % и Vörður Lif — 4 % (5).

(18)

Исландската държава предприе две мерки за рекапитализация на Sjóvá: тя допринесе пряко за първоначалната рекапитализация на Sjóvá през 2009 г., като прехвърли две облигации на SAT Holding (вж. параграфи 19— 22 по-долу), и допълнително между 683 и 739 млн. ISK за стабилизирането на Sjóvá през 2010 г. (вж. съображения 24 и 29—31 по-долу).

(19)

Държавната помощ за първоначалната рекапитализация на Sjóvá беше въведена по силата на споразумение от 8 юли 2009 г. относно прехвърлянето на облигации (6) („Samningur um kröfukaup“), собственост на исландската държава, на SAT Holding.

(20)

Към този момент отрицателният собствен капитал на Sjóvá възлизаше на 13,5 млрд. ISK. Съгласно закона размерът на необходимия минимален положителен собствен капитал бе 2 млрд. ISK. Следователно за да може дружеството да отговаря на минималните изисквания за собствен капитал, се изискваше вливане на капитал от поне 15,5 млрд. ISK.

(21)

Споразумението между държавата и SAT Holding обхваща следните две облигации, които са били притежание на държавата и които са оценени от външен експерт на 16 юни 2009 г.:

(22)

Покупната цена беше 11,6 млрд. ISK и SAT Holding трябваше да извърши плащане по облигациите в рамките на 18 месеца, т.е. преди края на 2010 г., без да се начислява лихва за този период. Като гаранция за плащането на покупната цена на облигациите на държава бе предоставено първо по ред обезпечение в акциите на SAT Holding в Sjóvá.

(23)

Споразумението предвиждаше опция за плащане чрез предоставяне на държавата на първоначалното дялово участие от 73,03 % на SAT Holding в Sjóvá, което да бъде счетено за цялостно плащане. SAT Holding можеше да се възползва от тази опция без предварително съгласие от страна на държавата.

(24)

Освен това преди създаването на 20 юни 2009 г. на SA tryggingar hf. (преименувано по-късно на Sjóvá) исландската държава прие да обнови гаранцията на Glitnir по емитираната от Avant облигация от четвърто на трето по ред, в съответствие с приоритета на обезпечението в портфейла на Avant, което се държи от самата държава. Това беше счетено за необходимо, за да може FME да приеме приноса на Glitnir към собствения капитал на Sjóvá. В замяна Glitnir цедира 12,5 % от вземанията си към SJE, което държеше предишния инвестиционен портфейл на Sjóvá, в полза на исландската държава.

(25)

FME счете, че Glitnir не е имало право да притежава квалифицирано дялово участие в Sjóvá при мораториум и в продължаващи производства по ликвидация. Впоследствие, на 16 септември 2009 г., Glitnir продаде своето дялово участие от 17,67 % в Sjóvá на SAT Holding. След посочената по-горе сделка акционерите в Sjóvá са:

(26)

На 22 септември 2009 г. FME най-накрая издаде на Sjóvá лиценз за извършване на застрахователна дейност и прекрати наложения от октомври 2008 г. специален надзор върху Sjóvá. Прехвърлянето на портфейла се осъществи на 1 октомври 2009 г. (7).

(27)

В края на 2009 г. управлението на вземанията, притежавани от Министерството на финансите и Централната банка на Исландия (ЦБИ), беше обединено и прехвърлено към нов субект — управление на активите на ЦБИ (ESI). От този момент ESI, което е напълно под контрола на исландската държава, пое управлението на вземанията към SAT Holding.

(28)

На 3 май 2010 г.,SAT Holding упражни опцията за прехвърляне на 73,03 % от акциите в Sjóvá на държавата вместо погасяване на дълга си. От този момент нататък акционерите в Sjóvá са:

(29)

На 16 юни 2010 г. Върховният съд на Исландия постанови, че заемите, отпуснати в ISK, но свързани към кошница от чуждестранни валути, са незаконни. Това се отрази върху стойността на облигациите, емитирани както от Avant, така и от Askar Capital, използвани за рекапитализацията на Sjóvá. С цел да се запази капиталът на Sjóvá, на 28 юли 2010 г. между Sjóvá, от една страна, и SAT Holding, ESI и Íslandsbanki, от друга, беше подписано споразумение за прехвърляне на активи. Сключеното споразумение доведе до това i) SAT Holding да придобие облигацията на Avant за 2,1 млрд. ISK (като разликата до първоначалната оценка от 2,8 млрд. ISK се покрива от Sjóvá) и ii) ESI да прехвърли на Sjóvá облигацията на Landsvirkjun, която е била използвана за обезпечаване на облигацията, емитирана от Askar Capital.

(30)

Впоследствие ESI придоби облигацията на Avant от SAT Holding за 880 млн. ISK. Тази облигация имаше номинална стойност от 2 813 млн. ISK, но беше с неопределена стойност, тъй като притежателите на облигации на Avant очакваха след ликвидацията на Avant да си възстановят само от 5 до 7 % от стойността на облигацията. Това би съответствало на стойност на придобитата от ESI облигация между 141 млн. ISK и 197 млн. ISK. В резултат на това ESI е допринесло допълнително между 683 и 739 млн. ISK за стабилизирането на Sjóvá.

(31)

През декември 2010 г. кредиторите на Avant одобриха компромисно споразумение с дружеството. Към този момент портфейлът на Avant се оценяваше на приблизително 13 млрд. ISK. Първото по ред вземане по портфейла се равняваше приблизително на 15 млрд. ISK. Следователно третото по ред обезпечение по портфейла, притежавано съвместно от Glitnir и ESI, не е имало никаква стойност.

(32)

На 18 януари 2011 г. SF1 slhf (SF1), фонд, управляван от Stefnir hf., се съгласи да придобие от ESI 52,4 % от Sjóvá за 4,9 милиарда ISK. След одобрение от регулаторните органи сделката беше сключена на 1 юли 2011 г.

(33)

Освен това на SF1 беше предоставена опция да закупи от ESI останалата част от този дял, възлизаща на 20,63 %, за сумата от 2,4 млрд. ISK. Тази опция бе упражнена през юли 2012 г.

(34)

В резултат на тази сделка дяловото участие в Sjóvá е както следва:

(35)

По този начин исландските органи са успели да продадат своя дял в Sjóvá за общата сума от 7,3 млрд. ISK. За сравнение, първоначалната стойност на облигациите, които Исландия е използвала за приноса си за рекапитализацията на Sjóvá, е била 11,6 млрд. ISK.

(36)

В своето решение за откриване на процедурата Органът достигна до предварителното заключение, че участието на исландската държава в рекапитализацията на Sjóvá представлява помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Освен това Органът изрази съмнението си за това дали тези мерки отговарят на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП във връзка с изискванията, заложени в Насоките на Органа за финансовата криза.

(37)

По-специално Органът заяви, че исландските органи не са предоставили информация, с която да докажат, че системните въздействия, които биха могли да бъдат предизвикани от несъстоятелността на Sjóvá, биха могли да достигнат размери, представляващи „сътресение на икономиката“ на Исландия по смисъла на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. Той също така заяви, че по отношение на операциите на Sjóvá е била представена само ограничена информация относно причините за затрудненията и самото преструктуриране. Тази информация е била недостатъчна, за да се даде възможност на Органа да направи оценка на мярката съгласно член 61, параграф 3, буква б), както и по-специално главата „Връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор в настоящата криза съгласно правилата за държавната помощ“ (Насоки за преструктуриране) от Насоките на Органа за държавна помощ (8).

(38)

Надзорният орган получи становища от следните заинтересовани страни.

(39)

Бенефициерът Sjóvá, както и Islandsbanki, един от неговите акционери, представиха своите коментари пред Надзорния орган.

(40)

Становището на Sjóvá представя главно информация относно предприетите от новото ръководство на дружеството мерки за преструктуриране, както и финансови данни за дейностите му.

(41)

В своите коментари Íslandsbanki твърди, че при участието си в рекапитализацията на Sjóvá исландската държава е действала като инвеститор в условията на пазарна икономика. В случай че Органът достигне до заключението, че сделката е включвала държавна помощ, обаче, Íslandsbanki посочва, че помощта следва да се счита за съвместима съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. В коментарите по-специално се подчертават особеното значение на мерките за исландския финансов пазар, приносът на частните субекти (Glitnir и Íslandsbanki) към рекапитализацията и успехът при преструктурирането на Sjóvá.

(42)

Органът получи също коментари от VIS и TM. И двете са исландски застрахователни дружества и са в пряка конкуренция със Sjóvá.

(43)

В своите коментари VIS твърди, че намесата на държавата, имаща за цел да се даде възможност за рекапитализация на Sjóvá, следва да се разглежда като държавна помощ. По-специално VIS отбелязва, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика не е приложим към намесата предвид икономическата ситуация по това време както в Sjóvá, така и в Исландия като цяло, както и поради самите условия на намесата. Нито един частен инвеститор не би участвал в рекапитализацията при тези обстоятелства. Освен това VIS твърди, че помощта не следва да бъде обявена за съвместима. По-специално член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП е неприложим, тъй като несъстоятелността на Sjóvá не би довела до сериозни състресения на исландската икономика. Следователно помощта не е била необходима. Във всеки случай VIS твърди, че помощта е несъвместима с Насоките за преструктуриране както поради липсата на план за преструктуриране, така и поради ефекта на нарушаване на конкуренцията, включително потенциала за агресивно поведение при ценообразуването от страна на Sjóvá.

(44)

В своите коментари TM отбелязва, че намесата на исландските органи в рекапитализацията на Sjóvá не се е състояла при пазарни условия и следователно трябва да се счита за държавна помощ. Що се отнася до съвместимостта на мярката, TM твърди, че нито изключенията в член 61, параграф 3, буква б), нито тези в член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП са приложими към този случай. Във връзка с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП TM твърди, че той трябва да се прилага ограничително и не може да се използва за разрешаването на проблемите на едно-единствено дружество. Освен това TM твърди, че едно застрахователно дружество не следва да се разглежда като дружество от системно значение и следователно може да бъде ликвидирано безопасно в рамките на съществуващата регулаторна рамка. Във всеки случай TM твърди, че помощта за Sjóvá нито е била необходима, нито е била добре насочена, нито пропорционална. Също така липсва план за преструктуриране, който да предвижда споделяне на тежестта в достатъчна степен и мерки за ограничаване нарушаването на конкуренцията, по-специално във връзка с поведението на Sjóvá при ценообразуването.

(45)

Исландските органи не оспорват предварителните констатации на Органа, че участието на исландската държава в капитализацията на Sjóvá представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. По-специално те не оспорват преварителното заключение на Органа, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика не е приложим. Исландия също така не оспорва, че при обратното изкупуване на облигацията на Avant от ESI, чрез SAT Holding, може да е бил включен елемент на държавна помощ за Sjóvá.

(46)

Исландските органи твърдят обаче, че държавната помощ е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от същото споразумение, тъй като намесата е била необходима за преодоляване на сериозни сътресения на икономиката на една от договарящите страни. Те обясняват трудното икономическо положение, в което се е намирала Исландия към момента на мярката. След започналото през септември 2008 г. драстично обезценяване на исландската крона и срива на трите основни банки през октомври 2008 г. Исландия се сблъсква с най-тежката икономическа криза в най-новата си история. Исландското правителството е трябвало да предприеме смели действия, за да предпази финансовата система на страната от пълен срив с непредвидими последствия за исландското общество. Към момента на мярката финансовата система на Исландия е била в състояние на смут и е страдала от обща липса на доверие във финансовите институции.

(47)

Като едно от трите основни застрахователни дружества Sjóvá е от системно значение за финансовата система на Исландия. Евентуален срив на Sjóvá не само би оставил голяма част от исландското население без застрахователно покритие и би довел до загуба на застрахователните им претенции в ситуация, в която обществото на Исландия вече е изправено пред тежки социални трудности. Той също така би подкопал допълнително доверието в институциите на финансовата система и би разпространил заразата на финансовата криза към застрахователния сектор. В началото на 2009 г. общественото доверие в застрахователния сектор на Исландия вече е намаляло значително, тъй като не само Sjóvá, но и собствениците на другите две основни застрахователни дружества са преминали под контрола на кредиторите на съответните им дружества майки. Поради това евентуална несъстоятелност на Sjóvá най-вероятно би довела до разпространение на кризата на финансовия пазар от банковия към застрахователния сектор.

(48)

Този анализ се споделя от FME, който отбелязва, че несъстоятелността на Sjóvá би имала тежки последствия върху икономиката на страната. Доверието във финансовия пазар и икономиката като цяло вече е било силно засегнато при срива на исландските банки през октомври 2008 г. Останалите институции са били неустойчиви, като същото се е отнасяло и за доверието във финансовите институции. Съществуването на Sjóvá е било от съществено значение за функционирането на финансовия пазар на Исландия. Едно обявяване в несъстоятелност би имало странични ефекти върху общозастрахователните и животозастрахователните пазари като цяло. То би попречило на текущата дейност на исландските органи за реконструиране на финансовите пазари.

(49)

По отношение на обхвата на необходимото преструктуриране исландските органи твърдят, че Органът следва да вземе под внимание факта, че финансовите затруднения на Sjóvá са били причинени главно от нередовните инвестиционни дейности на дружеството и от сделки с предишния му собственик Milestone. Това е било възможно поради липсата на подходящ контрол на риска и корпоративно управление. Те нямат връзка с обичайната застрахователна дейност, с която Sjóvá се занимава и днес. Жизнеспособността на застрахователната дейност на Sjóvá не само е доказана във финансовите прогнози на плана за преструктуриране, но е и потвърдена от FME. Освен това готовността на частен инвеститор, който се явява трета страна, да придобие мажоритарен дял в дружеството от държавата, свидетелства, че пазарът счита Sjóvá за жизненоспособно дружество. Тази сделка също така е довела до това Исландия да възстанови по-голямата част от помощта.

(50)

Исландските органи подчертават, че предишните собственици на Sjóvá са загубили всичките си инвестиции, както и че и Glitnir, и Íslandsbanki са взели участие в рекапитализацията. Освен това Sjóvá допринася за преструктурирането чрез съкращаване на разходите и възстановяване на капитала си от неразпределената печалба. Следователно има значително споделяне на тежестта както от двамата акционери в Sjóvá, така и от самото дружество.

(51)

По отношение на нуждата от компенсаторни мерки исландските органи твърдят, че не следва да се изискват по-нататъшни структурни мерки, тъй като преструктурирането вече е довело до намаляване на счетоводния баланс на Sjóvá с около 70 % и всяко освобождаване от активи в основните бизнес сегменти би застрашило жизнеспособността. Исландските органи също така отбелязват, че Sjóvá се квалифицира като МСП, което допълнително намалява нуждата от компенсаторни мерки. На последно място, те твърдят, че предложените ангажименти както по отношение на поведението на Sjóvá, така и по отношение на регулаторните промени, са подходящи, за да се сведат до минимум всякакви нарушения на конкуренцията.

(52)

В отговор на коментарите на третите страни VIS и TM, исландските органи се позовават главно на вече предоставена информация и предоставят допълнителни икономически данни.

(53)

На 3 октомври 2011 г. исландските органи представиха първи план за преструктуриране на Sjóvá. Този план бе допълнително актуализиран на 13 април 2012 г. и на 28 май 2013 г.

(54)

Планът за преструктуриране е насочен към съществените въпроси, свързани с жизнеспособността, споделянето на тежестта и ограничаването на нарушаването на конкуренцията. Съгласно плана за преструктуриране Sjóvá ще намали общия рисков профил на своя инвестиционен портфейл, ще подобри своите инвестиционни процедури и процедури за управление на риска, ще подобри корпоративното управление и ще повиши рентабилността си.

(55)

Исландските органи са представили подробна финансова информация и финансови прогнози за Sjóvá до 2016 г., включително основен сценарий и три стресови сценария. Въпреки че периодът на преструктуриране продължава само до края на 2014 г., исландските органи са представили допълнителни данни за планиране за 2015 г. и 2016 г. Това помага на Органа по-специално при оценката му на стресовите сценарии, при които се вземат предвид стресови събития конкретно за исландския пазар с въздействия и след периода на преструктуриране.

(56)

Във всички четири сценария са представени предположения за периода 2013—2016 г. по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП), инфлацията, развитието на пазарните дялове, възвръщаемостта на държавни облигации, чиято доходност е обвързана с индекс, паричните дивиденти, премията за собствен капитал и разпределение на собствен капитал, както и съотношенията за вземания/премии и разходи/премии на Sjóvá.

(57)

При основния сценарий финансовите прогнози се основават на петгодишни прогнози за растежа на БВП и за инфлацията на исландската икономика, публикувани от статистическия институт на Исландия на 30 март 2012 г. и актуализирани въз основа на действителните резултати за Sjóvá и действителните данни за исландската икономика през 2012 г. към 28 май 2013 г. Основният сценарий по-специално предполага умерен икономически растеж, намаляване на инфлацията и фиксиране на лихвените проценти, както и постоянни пазарни дялове за Sjóvá.

Основен сценарий: предположения

(58)

В таблицата по-долу са представени прогнозният отчет за приходите и разходите, както и счетоводният баланс при основния сценарий.

Основен сценарий: отчет за приходите и разходите (в млн. ISK)

Основен сценарий: счетоводен баланс (в млн. ISK)

(59)

В таблицата по-долу са представени основните финансови съотношения, съгласно прогнозираното при основния сценарий.

Основен сценарий: основни финансови съотношения

(60)

В края на периода на преструктуриране прогнозираната възвръщаемост на собствения капитал на Sjóvá ще достигне около […] % при основния сценарий.

(61)

Исландските органи са представили симулация на стресовия сценарий на „двоен спад“. Предположенията за периода от 2013 г. до 2016 г. за БВП при него симулират допълнителна рецесия и по-висока инфлация. Като допълнителен стрес също се приема, че лихвените проценти са непроменени и премията за собствен капитал става отрицателна. От това следва, че сценарият на „двоен спад“ симулира дълбока рецесия, съчетана с допълнителни стресови елементи.

Стресов сценарий „двоен спад“: предположения

Стресов сценарий „двоен спад“: финанси (в млн. ISK, освен ако не е посочено друго)

(62)

Исландските органи са представили симулация на стресов сценарий „контрол върху капитала“. При този стрес тест се приема, че контролът върху капитала в Исландия ще бъде прекратен през 2014 г. В резултат на това ISK се обезценява до сегашната си офшорна стойност, която е с около 30 % по-ниска от официалния валутен курс. Това води до увеличаване на инфлацията. От своя страна по-високата инфлация увеличава коефициента на щетимост. Очаква се реалните лихвени проценти да се увеличат до 6,5 % и премията за риска на собствения капитал да достигне до – 50 % поради изтичане на капитал.

Стресов сценарий „контрол върху капитала“: предположения

Стресов сценарий „контрол върху капитала“: финанси (в млн. ISK, освен ако не е посочено друго)

(63)

Исландските органи са представили симулация на стресов сценарий „студена зима II“. Този стресов сценарий променя основния сценарий с настъпването на две изключително студени зими. Това води до значително увеличаване на броя на загубите (по-специално автомбилни катастрофи), които са относително малки и следователно не са покрити от презастраховане. Размерът на загубите се приема да бъде определен на 100 % от премиите.

Стресов сценарий „студена зима II“: предположения

Стресов сценарий „студена зима II“: финанси (в млн. ISK, освен ако не е посочено друго)

(64)

И при трите стресови сценария коефициентът на платежоспособност се запазва силен по време на целия период на преструктуриране и Sjóvá би било рентабилно дружество, с изключение на определени стресови събития в някои години. Въпреки това според допълнителните данни за планиране за 2015 г. и 2016 г. дори и при тези обстоятелства впоследствие Sjóvá бързо ще въстанови платежоспособността си.

(65)

Преструктурирането на Sjóvá се състои от няколко структурни и поведенчески мерки, които са описани по-долу.

(66)

Както бе посочено по-горе, основните проблеми, довели до финансовите затруднения на Sjóvá, са резултат от инвестиционни решения и кредитиране в рамките на групата, свързани с бившия собственик на дружеството, Milestone. В резултат на това Sjóvá е претърпяла сериозни затруднения във връзка с инвестиционния си портфейл. Следователно ключова стъпка при преструктурирането на Sjóvá е било прехвърлянето през лятото на 2009 г. на неговите застрахователни дейности в ново дружество (по-късно преименувано на „Sjóvá“) и ликвидирането на наследствения инвестиционен портфейл.

(67)

През 2010 г. в Исландия влезе в сила нов закон за застрахователните дейности. Той съдържа по-строги правила относно корпоративното управление и други механизми за контрол в рамките на застрахователните дружества.

(68)

Съответните промени са следните:

(69)

Sjóvá е приложила съответните промени в законодателството. В съответствие с новите регулаторни изисквания съветът на директорите на Sjóvá е взел решение относно правилата, свързани с инвестициите; всяко изменение на тези правила трябва да бъде одобрено от FME. На 4 април 2011 г. съветът на директорите на Sjóvá установи и подписа правилата за корпоративно управление и ги представи на FME. Главният изпълнителен директор също е определил и подписал правила за дефиниране и определяне на минималната квалификация за ключови длъжности.

(70)

Освен това през април 2010 г. Sjóvá създаде ново поделение „Риск и анализи“. Това поделение се отчита пряко на главния изпълнителен директор, ръководи се от квалифициран актюер и включва шест други служители. Целта на това поделение е:

(71)

На последно място, съветът на директорите е създал комисия за вътрешен одит в съответствие с нормативните изисквания.

(72)

Sjóvá е въвела мерки за увеличаване на маржа в своята застрахователна дейност и за намаляване на разходите. Тези мерки включват намаляване на заплатите, намаляване на разходите за маркетинг и други оперативни разходи, както и прилагане на стриктни правила за котиране на застрахователни оферти. Освен това към момента няма схеми за компенсаторни бонуси за служители. Накрая, Sjóvá е преустановила своите дейности по презастраховане, чрез които в миналото бе придобила международен потфейл за застрахователен риск.

(73)

По-специално тези мерки имат за цел да гарантират, че комбинираният коефициент е по-нисък от 100 %, т.е. че застрахователната дейност е устойчива сама по себе си, без да се предприемат неоправдани рискове в инвестиционните дейности. В резултат на тези мерки Sjóvá успя да подобри своя комбиниран коефициент от 114,4 % през 2005 г. на 95,6 % през 2010 г. Съгласно прогнозите в основния сценарий коефициентът ще се запази под 100 % до 2016 г.

(74)

Както е посочено в приложението, исландското правителство и Sjóvá са поели ангажимент за налагане на ограничения относно ценообразуването на застрахователните оферти за определени корпоративни клиенти, както и забрани за определни придобивания и рекламни дейности.

(75)

Както е посочено в приложението, исландските органи също така са се ангажирали да въведат определени регулаторни промени по отношение на функционирането на застрахователния пазар.

(76)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП има следния текст:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(77)

Органът ще оцени следните мерки, както е посочено в параграф 18 по-горе:

(78)

Тези мерки ще бъдат наричани по-долу „мерки за рекапитализация“.

(79)

Съгласно предварително представените заключения на Органа при решението за откриване на процедурата е ясно, че първата мярка за рекапитализация е била финансирана чрез държавни ресурси, предоставени от исландската държава.

(80)

По отношение на втората мярка за рекапитализация, плащането за по-късното придобиване на облигацията на Avant от SAT Holding също е било извършено от исландската държава с използване на държавни ресурси. Освен това увеличаването на гаранцията на Glitnir по облигацията на Avant е намалило вероятността на държавата да се изплати дължимото по тази облигация и следователно е понижило стойността на вземането ѝ. Следователно това понижение също е засегнало държавните ресурси.

(81)

Поради това Органът стига до заключението, че и при двете мерки за рекапитализация в полза на Sjóvá са били използвани държавни ресурси.

(82)

За да бъде счетена за държавна помощ, дадена мярка трябва да води до избирателно предимство относно определени предприятия или производството на определени стоки.

(83)

Целта на мерките за рекапитализация е била да се гарантира, че Sjóvá може да изпълни регулаторните изисквания за минимален капитал, което е позволило на дружеството да продължи да бъде активно в застрахователната дейност.

(84)

Исландските органи са потвърдили, че държавата е взела участие при рекапитализацията на застрахователната дейност на Sjóvá, тъй като Glitnir и Íslandsbanki не са разполагали със средства да осигурят сами нужния капитал и не е намерен друг частен инвеститор, желаещ да го направи. Това потвърждава позицията на Органа в решението за откриване на процедурата, че при участието си в рекапитализацията на Sjóvá исландската държава не е действала като инвеститор в условията на пазарна икономика.

(85)

Поради това Органът заключава, че мерките за рекапитализация предоставят предимство на Sjóvá. Това предимство е ясно избирателно, тъй като мерките са били предназначени единствено да облагодетелстват Sjóvá.

(86)

Елементът на държавна помощ отговаря на собствения капитал, който Sjóvá не би получило без участието на държавата, т.е. първоначалните 11,6 млрд. ISK, внесени от исландската държава, както и по-нататъшното участие от ESI в размер между 683 и 739 млн. ISK съгласно споразумението за прехвърляне на активи от 28 юли 2010 г. Следователно Органът оценява елемента на помощ в размер на приблизително 12,3 млрд. ISK.

(87)

Мерките за рекапитализация укрепят позицията на Sjóvá в сравнение с конкурентите (или потенциалните конкуренти) в Исландия и други държави от ЕИП. Sjóvá е предприятие, което, както е описано по-горе, е активно на застрахователния пазар, който е отворен за международната конкуренция в ЕИП. Докато в момента исландските финансови пазари са доста изолирани, по-специално поради контрола върху капитала, все още съществува трансгранична търговия в сферата на застрахователните услуги, която ще се увеличи, когато се прекрати контролът върху капитала. Следователно мерките за рекапитализация нарушават или заплашават да нарушат конкуренцията по начин, който засяга търговията между договарящите се страни по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(88)

Въз основа на гореизложеното Органът стига до заключението, че мерките за рекапитализация включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(89)

Съгласно част I, член 1, параграф 3 от Протокол № 3 „Надзорният орган на ЕАСТ се уведомява своевременно, за да му се даде възможност да представи своето становище, за всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Съответната държава не привежда предложените мерки в действие до приемането на окончателно решение по процедурата.“

(90)

Исландските органи не са уведомили Органа за мерките за рекапитализация преди тяхното прилагане. Поради това Органът заключава, че исландските органи не са спазили своите задължения в съответствие с част I, член 1, параграф 3 от Протокол № 3. Следователно предоставянето на тези мерки за помощ е било незаконосъобразно.

(91)

Като предварителни забележки Органът отбелязва, че е безспорно, че без намесата на държавата Sjóvá би било обявено в несъстоятелност, тъй като не би било в състояние на изпълни регулаторните капиталови изисквания. Следователно към момента на първата мярка за рекапитализация Sjóvá е било предприятие в затруднение.

(92)

Органът също така отбелязва, че исландските органи твърдят, че мерките за рекапитализация в полза на Sjóvá попадат в обхвата на изключението, определено в член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, и изпълняват изискванията на Насоките на Органа за преструктуриране.

(93)

Докато държавната помощ за предприятия в затруднение като Sjóvá се оценява по принцип съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, то член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП позволява държавна помощ „за преодоляване на сериозни сътресения на икономиката на държавите — членки на ЕС, или държава от ЕАСТ“.

(94)

Както бе посочено по-горе, исландските органи са предоставили първоначалните средства, изисквани за рекапитализацията на Sjóvá, чрез споразумение за прехвърлянето на облигации от 8 юли 2009 г.

(95)

Към тази дата исландската икономика все още е била силно засегната от икономическата криза. По-специално най-големите търговски банки са били под съдебен контрол, правителството е въвело контрол върху капитала, инфлацията се е увеличила драматично и Исландия е трябвало да се подложи на програма за строги икономии като част от условията за нейното стендбай споразумение и заем от МВФ. При така изложените конкретни обстоятелства FME е предупредил за тежките последици за исландската икономика и общество, в случай че оставят Sjóvá да изпадне в несъстоятелност, включително за риска от системно въздействие върху финансовите пазари (9).

(96)

Органът отбелязва, че обявяването в несъстоятелност на едно-единствено дружество в застрахователния сектор обикновено е по-малко вероятно да има системно въздействие, отколкото ако това се случи в банковия сектор. В настоящия случай обаче въздействието на несъстоятелността на Sjóvá трябва да бъде оценявано на фона на тежка финансова и икономическа криза като тази в Исландия през периода 2008—2009 г.

(97)

Органът споделя анализа на исландските органи, според който докато не бъде възстановено доверието във финансовата система, възможното въздействие на такава криза може да не се сведе само до Sjóvá, нито само до финансовата система.

(98)

Поради това Органът счита, че участието на държавата в рекапитализацията през юли 2009 г. може да се разглежда като насочено към преодоляване на сериозно сътресение на исландската икономика.

(99)

Насоките на Органа за преструктуриране определят приложимите за преструктуриране на финансовите институции правила за държавната помощ в условията на финансова криза.

(100)

Съгласно Насоките за преструктуриране, за да бъде съвместимо с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, преструктурирането на дадена финансова институция в контекста на финансовата криза трябва:

(101)

Следователно по-долу Органът ще направи оценка, основана на представения план за преструктуриране на Sjóvá, за това дали тези критерии са изпълнени и дали описаните по-горе мерки за помощ представляват съвместима помощ за преструктуриране.

(102)

Органът е установил следните причини за затрудненията на Sjóvá, които са довели до намесата на държавата: i) неподходящи инвестиционни практики; ii) недостатъчно корпоративно управление и управление на риска; и iii) недостатъчна рентабилност на застрахователните продукти.

(103)

В плана за преструктуриране се разглеждат тези причини за затрудненията, както и други рискови фактори за дружеството.

(104)

Прехвърлянето на застрахователните дейности на Sjóvá в ново дружество освободи застрахователната дейност от рисковете, произтичащи от наследствения инвестиционен портфейл. Тази мярка позволи на Sjóvá след рекапитализацията отново да се съсредоточи върху застрахователните си операции.

(105)

Органът счита, че след това прехвърляне Sjóvá вече не е изправена пред прекомерни рискове от наследствения си инвестиционен портфейл, който е в процес на ликвидация в отделен субект.

(106)

Органът отбелязва, че Sjóvá е изпълнила изискванията на исландския закон за застрахователните дейности, влязъл в сила през 2010 г., сред които по-строги правила относно корпоративното управление и други механизми за контрол. Тези промени засилват корпоративното управление на Sjóvá и предвиждат цялостен надзор от страна на FME, включително над инвестиционните политики.

(107)

Освен това Sjóvá е създало поделение „Риск и анализи“, което разполага със значителни ресурси за подобряване на управлението на риска и на оперативния надзор, както и комисия за вътрешен одит. Дружеството също така е формализирало политики от основно значение, например тези относно ценообразуването на застрахователните оферти и инвестиционната политика. За да се гарантира спазването на тези политики от служителите, те са наблюдавани редовно.

(108)

Накрая, Органът отбеляза, че през 2009 г. главният изпълнителен директор и членовете на съвета, назначени от предишния акционер Milestone, са заменени.

(109)

Органът счита, че посочените по-горе мерки са подходящи за отстраняване на слабостите в корпоративното управление и управлението на риска, допринесли за финансовите затруднения на Sjóvá.

(110)

Органът отчита предприетите от Sjóvá мерки за повишаване на неговата рентабилност по отношение както на подобряване на маржовете, така и на намаляване на разходите. В резултат на тези мерки Sjóvá е било в състояние да подобри значително своя комбиниран коефициент и да управлява застрахователните си дейности с реализиране на печалба. Планът за преструктуриране предвижда по-нататъшни подобрения на рентабилността.

(111)

Органът счита, че тези мерки следва да създадат условия за рентабилно управление на застрахователната дейност на Sjóvá, както и за намаляване на зависимостта от възвръщаемостта на инвестициите, което ще позволи на Sjóvá да поддържа по-предпазлива инвестиционна политика. В същото време мерките следва да помогнат на Sjóvá в укрепването на собствения ѝ капитал, и по-специално в случай на неблагоприятни развития, включително тези, симулирани в представените стрес тестове.

(112)

Съгласно точка 13 от Насоките за преструктуриране исландските органи са предоставили финансови прогнози, обхващащи както основния сценарий, така и трите стресови сценария.

(113)

При основния сценарий предвидените в плана за преструктуриране финансови прогнози се основават на предположения, които са достатъчно предпазливи и консервативни. В основния сценарий Sjóvá ще реализира печалба и ще консолидира капиталовата си база през целия период на планиране. В рамките на основния сценарий прогнозираната възвръщаемост на собствения капитал на Sjóvá е около […] % в края на периода на преструктуриране, което е в съответствие с настоящите изисквания на пазара за сектора. Освен това прогнозираният комбиниран коефициент на Sjóvá ще се запази под 100 %, което показва, че оперативната застрахователна дейност ще продължи да бъде печаливша и Sjóvá не е нужно да разчита на инвестиционна стратегия, характеризираща се с неоправдан риск, за да реализира достатъчна възвръщаемост.

(114)

Органът не оспорва, че в предположенията на стресовия сценарий е включено достатъчно ниво на стрес, за да се направи оценка на способността на Sjóvá да остане платежоспособно. Съгласно произтичащите от това финансови прогнози Sjóvá ще продължи да бъде платежоспособно дружество през целия период на планиране и при трите стресови сценария. Органът счита, че предоставянето на три различни стресови сценария, които продължават дори и след периода на преструктуриране, повишава надеждността на стрес тестовете. По-специално сценариите обхващат случай на продължителна икономическа рецесия, както и други стресови фактори, предназначени специално за ситуацията в Исландия (например контрол върху капитала). Регулаторните изисквания по отношение на платежоспособността няма да бъдат нарушени през периода на планиране при нито един от трите стресови сценария.

(115)

С оглед на горепосоченото Органът заключава, че финансовите прогнози за Sjóvá показват възвръщане на жизнеспособността на дружеството съгласно изискванията на Насоките за преструктуриране. Органът отбелязва също така, че частният инвеститор SF1 се е съгласил да закупи от исландската държава контролния пакет акции в Sjóvá. Готовността на частен участник на пазара да направи значителна инвестиция в дружеството спомага допълнително за тази констатация.

(116)

В Насоките за преструктуриране се посочва, че е необходим адекватен принос от страна на бенефициера за ограничаване на помощта до минимум и за справяне с нарушаването на конкуренцията и моралния риск. За тази цел на първо място трябва да се ограничат разходите за преструктуриране, като същевременно, на второ място, трябва да се ограничи размерът на помощта благодарение на значителен собствен принос.

(117)

Що се отнася до ограничаването на разходите за преструктуриране, в точка 23 от Насоките за преструктуриране се посочва, че помощта за преструктуриране следва да бъде ограничена до покриване на разходите, необходими за възстановяване на жизнеспособността. Освен това, с оглед размерът на помощта да се сведе до минимум, финансовите институции следва първо да използват собствените си ресурси за финансиране на преструктурирането. В съответствие с това разходите, свързани с преструктурирането, следва да се поемат не само от държавата, но и от тези, които са инвестирали в институцията, чрез покриване на загубите с наличен капитал и изплащане на адекватно възнаграждение за държавната намеса.

(118)

Рекапитализацията на Sjóvá е била ограничена само до онова, което е било необходимо, за да се изпълнят регулаторните минимални изисквания за собствен капитал, като приносът на исландската държава е бил ограничен само до сумата, която не е могла да бъде предоставена от основните кредитори на Sjóvá — Glitnir и Íslandsbanki.

(119)

Прехвърлянето на застрахователните дейности към нов субект е гарантирало, че рекапитализацията е била ограничена само до онова, което е било необходимо за оперативната застрахователна дейност, и не покрива загубите от наследствения инвестиционен портфейл.

(120)

Ограничаването на рекапитализацията до необходимия минимум е ограничило способността на Sjóvá да бъде конкурентна на пазара. Освен това нито един от разходите, включени в плана за преструктуриране, по никакъв начин не е насочен към навлизането на нови пазари или разширяването на дейността на Sjóvá.

(121)

Поради това Органът счита, че са били предприети подходящи действия за ограничаване на размера на помощта за преструктуриране.

(122)

Както е посочено в точка 24 от Насоките за преструктуриране, дружествата следва да използват свои собствени ресурси за финансиране на преструктурирането. Освен това Органът проучва дали в резултат на вливането на капитал финансовото състояние на съществуващите акционери не е намалило стойността си изцяло, или частично.

(123)

Органът отбелязва, че предишните собственици на Sjóvá са допринесли за разходите за преструктуриране. По-специално когато Glitnir придобива Sjóvá, Milestone губи целия си дял в дружеството, без да получи компенсация за това. Ликвидирането на наследствения инвестиционен портфейл, сега притежание на SJE, ще наложи допълнителни загуби за инвеститорите. Тези мерки допринасят за споделянето на тежестта и намаляват моралния риск, произтичащ от помощта.

(124)

По отношение на приноса към разходите за преструктуриране чрез вътрешни ресурси, генерирани от Sjóvá, Органът посочва, че Sjóvá е въвело както мерки за увеличаване на рентабилността, така и мерки за ограничаване на разходите. Тези мерки гарантират, че с течение на времето Sjóvá ще реализира достатъчно печалби за укрепване на собствения капитал. Органът отбелязва, че планът за преструктуриране не предвижда изплащането на каквито и да е дивиденти до 2014 г.

(125)

На последно място, исландската държава е била в състояние на продаде всички свои акции в Sjóvá на частен инвеститор в срок само от три години и по този начин да възстанови почти две трети от средствата, отпуснати като държавна помощ.

(126)

С оглед на горепосочените мерки Органът счита, че планът за преструктуриране предвижда достатъчно споделяне на тежестта и собствен принос към преструктурирането.

(127)

Съгласно точка 31 от Насоките за преструктуриране при оценката на размера на помощта и произтичащите от нея нарушения на конкуренцията Органът трябва да вземе предвид както абсолютната, така и относителната сума на получената помощ.

(128)

Както беше посочено по-горе, Sjóvá е получила общо около 12,3 млрд. ISK (прибл. 77 млн. EUR) под формата на държавна помощ. Това представлява почти 80 % от недостига на собствен капитал към момента на първоначалната рекапитализация. Това показва, че размерът на получената от Sjóvá помощ е бил сравнително висок. Освен това без намесата на държавата Sjóvá би напуснала пазара.

(129)

На базата на тези съображения Органът разгледа най-напред структурните мерки за смекчаване на нарушенията на конкуренцията. По-специално Органът оцени потенциалната продажба на животозастрахователната дейност на Sjóvá, извършвана от дъщерното дружество Sjóvá Life.

(130)

Исландските органи са представили подробна информация относно значението на животозастрахователната дейност за жизнеспособността на Sjóvá. По-специално е подчертана интеграцията на тази линия на дейност в предлагания от Sjóvá продукт, потребителското търсене на застрахователни пакети, включващи и общозастрахователни, и животозастрахователни продукти, както и способността на основните конкуренти в областта на общото застраховане да задоволят това търсене. Въз основа на това исландските органи заявиха, че Органът следва да прилага принципа, че мерките, ограничаващи нарушенията на конкуренцията, не следва да излагат на риск перспективите за възвръщане на жизнеспособността в съответствие с точка 32 от Насоките за преструктуриране.

(131)

Предвид посоченото по-горе Органът заключава, че не би било уместно да се изисква от Sjóvá да преотстъпи животозастрахователната си дейност.

(132)

При липсата на структурни мерки Органът трябва да оцени поведенческите мерки.

(133)

Органът отбелязва, че от началото на финансовата криза пазарният дял на Sjóvá е спаднал значително. Исландските органи са подчертали по-специално въздействието върху пазарните дялове, оказано от трийсетдневния „трансферен прозорец“ през септември 2009 г., който е дал възможност на конкурентите да представят конкурентни оферти на всички клиенти на Sjóvá в общозастрахователния сегмент. Исландските органи твърдят, че тази регулаторна мярка е остранила някои от нарушенията на конкуренцията.

(134)

Освен това Органът отбелязва, че планът за преструктуриране не предвижда никакво агресивно увеличаване на пазарния дял на Sjóvá, както и че новите политики за ценообразуване и управление на риска имат за цел да гарантират, че Sjóvá предлага оферти единствено за достатъчно доходоносни операции.

(135)

Освен това исландските органи и Sjóvá са се ангажирали да наложат ограничение при ценообразуването във връзка с офертите за определени корпоративни клиенти през периода на преструктуриране, както е посочено в приложението. Този ангажимент предвижда допълнителна предпазна мярка срещу потенциално агресивно пазарно поведение на Sjóvá и всяка загуба в рамките на застрахователната дейност поради този ангажимент ще облагодетелства конкурентите на Sjóvá.

(136)

Органът отбелязва, че този ангажимент обхваща единствено определени видове застрахователна дейност. Предвид високите нива на концентрация на застрахователния пазар в Исландия обаче Органът счита, че едно по-цялостно ограничение при ценообразуването би довeло до намаляване на ефективната конкуренция и следователно би било нецелесъобразно.

(137)

Органът приветства ангажимента на исландските органи да въведат определени регулаторни промени по отношение на функционирането на застрахователния пазар, както е посочено в приложението. В съответствие с точки 44 и 45 от Насоките за преструктуриране предложените промени ще увеличат ефективната конкуренция, а така също ще благоприятстват отварянето на пазара и навлизането на нови участници. По-специално те ще улеснят прехвърлянето на клиенти и по този начин ще допринесат за увеличаване на конкуренцията между съществуващите участници на пазара.

(138)

Съгласно изискванията по точка 40 от Насоките за преструктуриране Sjóvá поема ангажимента за забрана за придобиване през целия период на преструктуриране, както е посочено в приложението. Забраната за придобиване не позволява на Sjóvá да придобие каквито и да е значителни дялове в други финансови предприятия, като същевременно дава възможност на Sjóvá да прави инвестиции от малък мащаб, ако е необходимо.

(139)

На последно място, Sjóvá няма да използва получената помощ или някакви произтичащи от нея предимства за рекламни цели.

(140)

Органът заключава, че преструктурирането предвижда достатъчно мерки за смекчаване на нарушенията на конкуренцията и за това да се гарантира, че държавната помощ не е използвана в ущърб на неполучили помощ конкуренти в съответствие с точка 39 от Насоките за преструктуриране.

(141)

Органът заключава, че мерките за рекапитализация в полза на Sjóvá са съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП.

(142)

Също така Органът заключава, че исландските органи са приложили неправомерно въпросната държавната помощ в нарушение на член 1, параграф 3 от част I на Протокол № 3,