12.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 357/1

(1)

На 18 февруари 2002 г. Франция уведоми Комисията за проект за помощ за преструктурирането на Société Nationale Maritime Corse-Méditerranée (Национално морско дружество Корсика-Средиземно море, наричано по-нататък SNCM), допълнен на 3 юли 2002 г. (3) Този проект за преструктуриране следваше уведомлението от страна на френските органи от 20 декември 2001 г. за паричен аванс, одобрен от Compagnie Générale Maritime et Financière (Генерална морска и финансова компания, наричана по-нататък CGMF) (4) за SNCM на стойност 22,5 млн. EUR като помощ за оздравяване. С решение от 17 юли 2002 г. (5) (наричано по-нататък решението от 2002 г.) Комисията разреши помощта за оздравяване в полза на SNCM в рамките на предварителната процедура по разглеждане на помощите, предвидена в член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Помощта за преструктуриране, за която е получено уведомление, се състои в рекапитализиране на SNCM чрез CGMF на стойност 76 млн. EUR.

(2)

С писмо от 19 август 2002 г. Комисията уведоми френските органи за решението си да открие официалната процедура по разследване (6) в съответствие с член 88, параграф 2 от Договора за ЕО и член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (7).

(3)

На 8 октомври 2002 г. (8) френските органи съобщиха на Комисията мнението си относно решението от 19 август 2002 г. (9).

(4)

По искане на френските органи на 24 октомври 2002 г., 3 декември 2002 г. и 25 февруари 2003 г. бяха организирани работни срещи със службите на Комисията.

(5)

В рамките на откриването на процедурата Комисията получи мненията на две предприятия, а именно Corsica Ferries France (наричано по-нататък CFF) на 8 януари 2003 г. (10) и на STIM d’Orbigny от групата Stef-TFE (наричано по-нататък STIM) на 7 януари 2003 г., както и на различни френски териториални общности на 18 декември 2002 г. и на 9 и 10 януари 2003 г. Комисията препрати тези мнения на Франция за коментар с писма от 13 и 16 януари и 5 и 21 февруари 2003 г.

(6)

Френските органи изпратиха на Комисията своите коментари по мненията на CFF и STIM на 13 февруари 2003 г. (11) и на 27 май 2003 г. (12).

(7)

На 16 януари 2003 г. службите на Комисията отправиха искане за допълнителна информация, на което френските органи отговориха на 21 февруари 2003 г.

(8)

С писмо от 10 февруари 2003 г. (13) френските органи представиха аргументи с цел да докажат, че проектът за помощ отговаря изцяло на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (14) (наричани по-нататък Насоките от 1999 г.).

(9)

На 25 февруари 2003 г. (15) по искане на Комисията френските органи изпратиха копие от споразумението между акционерите, обвързващо SNCM и STIM.

(10)

С Решение 2004/166/ЕО (16) (наричано по-нататък решението от 2003 г.) Комисията одобри, с някои условия, отпускането на помощта за преструктуриране в полза на SNCM, платима на два транша — първият от 66 млн. EUR, а вторият в размер на максимум 10 млн. EUR, като той ще бъде определен в зависимост от нетния резултат, получен от цесиите на активи, осъществени след приемането на решението от 2003 г. Изплащането на първия транш беше разрешено с решението от 2003 г.

(11)

На 13 октомври 2003 г. CFF внесе жалба за отмяна на решението от 2003 г. в Първоинстанционния съд на ЕО (наричан по-нататък Общият съд) (дело T-349/03).

(12)

С Решение 2005/36/ЕО (17) (наричано по-нататък решението от 2004 г.) Комисията заключи, че промените, поискани от Франция на 23 юни 2004 г., а именно да замени кораба Aliso с кораба Asco в списъка на плавателните съдове, които SNCM има разрешение да използва по силата на решението от 2003 г., и продажбата на кораба Aliso вместо на кораба Asco, не са от такова естество, че да поставят под въпрос съвместимостта с общия пазар на помощта за преструктуриране, разрешена с решението от 2003 г.

(13)

С решение от 16 март 2005 г. (наричано по-нататък решението от 2005 г.) (18) Комисията одобри изплащането на втори транш от помощта за преструктуриране на стойност 3,3 млн. EUR, с което общата стойност на разрешената помощ за преструктуриране достигна 69,3 млн. EUR.

(14)

На 15 юни 2005 г. по дело T-349/03 (19) Съдът анулира решението от 2003 г. поради грешна преценка за минималния характер на помощта.

(15)

На 25 октомври 2005 г. (20) френските органи предадоха на Комисията информация относно финансовото състояние на компанията за периода след уведомлението за проекта за помощ за преструктуриране от 18 февруари 2002 г.

(16)

На 17 ноември 2005 г. (21) френските органи предоставиха сведения във връзка с актуализацията на проекта за преструктуриране от 2002 г. и възстановяването на собствения капитал на SNCM (22).

(17)

На 15 март 2006 г. френските органи предоставиха на Комисията обзорен доклад за пазара, бизнес плана (част приходи) и отчет за предварителния резултат от дейността (23). Допълнителни документи бяха представени на службите на Комисията на 28 март 2006 г. и на 7 април 2006 г. (24) В кореспонденцията от 7 април 2006 г. френските органи приканиха Комисията да отчете, че предвид твърдяното естество на „компенсация за обществена услуга“, част от помощта за преструктуриране от 2002 г., по-специално сумата от 53,48 млн. EUR, следва да не се квалифицира като мярка, предприета в рамките на план за преструктуриране, а като мярка, непредставляваща помощ, по смисъла на съдебната практика по делото Altmark  (25) или като самостоятелна и независима от плана за преструктуриране мярка по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО.

(18)

На 21 април 2006 г. съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (26) до Комисията беше изпратено уведомление за проект за концентрация, чрез която се предвижда предприятията Veolia Transport (наричано по-нататък VT) (27) и Butler Capital Partners (наричано по-нататък BCP) да придобият съвместно контрола върху SNCM (28). Комисията взе решение да не се противопоставя на операцията, за която е била уведомена, и я обяви за съвместима с общия пазар с решение от 29 май 2006 г. (29).

(19)

На 21 юни 2006 г. (30) френските органи представиха пред Комисията наредбата от 26 май 2006 г. на Министерството на икономиката, финансите и индустрията, с която се одобряват финансовите операции, за които е взето решение от Société nationale des chemins de fer français (наричано по-нататък SNCF), и Декрет № 2006-606 от 26 май 2006 г. относно прехвърлянето на SNCM към частния сектор.

(20)

Сведения относно възлагането на обществена услуга и помощите със социален характер, свързани с обслужването на Корсика, бяха представени на Комисията на 7 юни 2006 г. (31).

(21)

С писмо от 13 септември 2006 г. Комисията съобщи на френските органи решението си да открие официална процедура по разследване в съответствие с член 88, параграф 2 от Договора за ЕО и член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 относно новите мерки, приведени в действие в полза на SNCM, и плана за преструктуриране, за който е подадено уведомление през 2002 г. (32) (наричано по-нататък решението от 2006 г.).

(22)

На 16 ноември 2006 г. Франция изпрати на Комисията своето мнение след решението от 2006 г. (33).

(23)

Тъй като беше сезирана от някои заинтересовани страни с молба за удължаване с един месец на срока за представяне на мненията им (34), Комисията реши да даде този допълнителен срок на всяка от тях (35).

(24)

Комисията получи мненията на CFF (36) и на STIM (37) и ги предаде на френските органи с писмо от 20 февруари 2007 г. Трето заинтересовано лице също изпрати коментари, които бяха предадени на френските органи и които то оттегли на 28 май 2008 г.

(25)

Френските органи представиха мненията са по коментарите на заинтересованите трети страни на 30 април 2007 г. (38).

(26)

На 20 декември 2007 г. CFF депозира в Комисията жалба срещу SNCM, която допълва изпратената на 15 юни 2007 г. и на 30 ноември 2007 г. информация. Тази жалба касае член 3 от новото споразумение за възлагане на обществена услуга, подписано през юни 2007 г. между териториалната общност на Корсика и групата Compagnie Méridionale de Navigation-SNCM за 2007—2013 г. Според CFF прилагането на тази клауза мобилизира за SNCM нови финансови ресурси от порядъка на 10 млн. EUR за 2007 г. Освен това според CFF компенсацията, изплатена на SNCM във връзка със задълженията за извършване на обществена услуга, представлява държавна помощ, която е и неправомерна, тъй като за нея не е подадено уведомление до Комисията.

(27)

Комисията информира заинтересованите страни за решението си да удължи срока за представяне на мненията на трети страни до 14 март 2008 г.

(28)

Комисията предаде на 26 март 2008 г. мненията на заинтересованите трети страни на Франция, която изпрати коментарите си на 28 март 2008 г., 10 април 2008 г. и 28 април 2008 г.

(29)

С решение от 8 юли 2008 г. Комисията счета, че новите мерки от 2006 г. не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, и че мерките, за които е изпратено уведомление през 2002 г., са съвместими с общия пазар.

(30)

Това решение беше частично отменено от Общия съд на 11 септември 2012 г. (39). Общият съд счете, че заключенията на Комисията по отношение на приведените в действие през 2006 г. мерки съдържат явни грешки в преценката. Що се отнася до мерките за преструктуриране от 2002 г., той счете, че анализът им трябва да бъде преразгледан, тъй като отмененото решение се основава на факта, че мерките от 2006 г. не са съдържали елементи на помощ.

(31)

Не беше отменено единствено обявяването за съвместима на помощта от 53,4 млн. EUR като компенсация за задълженията за обществена услуга на SNCM за периода 1991—2001 г. Ето защо този въпрос няма да бъде разглеждан в настоящото решение.

(32)

С оглед на изложеното по-горе Комисията трябва да приеме ново окончателно решение. Не е необходимо да се разглеждат обстоятелства, настъпили след датата на приемане на отмененото решение. Вследствие на отмяната Комисията трябва, от една страна, да прецени дали някои от разглежданите мерки съответстват на поведението на частен инвеститор в условията на пазарна икономика, а от друга страна — доколкото разглежданите мерки представляват държавни помощи, дали условията за съвместимост, изложени в съответните насоки, са изпълнени. В съответствие със съдебната практика на Общия съд (40) за всяко от тези две проучвания Комисията може да вземе предвид само информацията, с която е разполагала към датата на приемане на отмененото решение, т.е. 8 юли 2008 г. (41).

(33)

На 13 ноември 2012 г. с участието на Комисията беше проведена среща между френските органи и представители на SNCM.

(34)

С писма от 6 декември 2012 г. и от 5 февруари 2013 г. френските органи на два пъти поискаха да бъде взето решение процедурата да бъде започната наново поради следните причини: като е уточнил критериите за теста за разумния инвеститор в условията на пазарна икономика, Общият съд е постановил новаторско решение в съдебната практика, което води до необходимост от започване наново на състезателната процедура. С писма от 15 януари и 13 февруари 2013 г. Комисията отхвърли тези искания, като подчерта, че процедурата би могла бъде възобновена от същия момент, в който е допусната незаконосъобразността, и като припомни, че решението за откриване от 2006 г. от своя страна по никакъв начин не е било незаконно. Все пак тя информира френските органи, че имат право да ѝ изпратят допълнителни сведения, които да бъдат разгледани и анализирани, или какъвто и да е документ, който сметнат за подходящ.

(35)

На 16 май 2013 г. френските органи изпратиха на Комисията информационна бележка.

(36)

С писмо от 19 юни 2013 г. SNCM също настоя за решение да се започне наново официалната процедура по разследване по причини, подобни на изложените от френските органи. Комисията отхвърли това искане с писмо от 10 юли 2013 г. Все пак тя информира SNCM, че има право да ѝ изпрати допълнителни сведения, които да бъдат разгледани и анализирани, или какъвто и да е документ, който сметне за подходящ.

(37)

На 27 август 2013 г. SNCM изпрати информационна бележка и нов доклад, свързан с цесията на SNCM.

(38)

Получателят на мерките, предмет на настоящото решение, е SNCM, което обединява няколко дъщерни дружества в морския сектор и което извършва превози по море на пътници и леки и тежкотоварни автомобили по линиите между континентална Франция и Корсика, Италия (Сардиния) и Магреб (Алжир и Тунис).

(39)

SNCM е акционерно дружество, създадено през 1969 г. от сливането на Compagnie générale transatlantique (Трансатлантическа генерална компания) и Compagnie de navigation mixte (Компания за смесено плаване), и двете създадени през 1850 г. Наречена тогава Compagnie générale transméditerranéenne (Генерална транссредиземноморска компания), тя е преименувана в Société nationale maritime Corse-Méditerranée (Национално морско дружество Корсика-Средиземно море) през 1976 г., след като Société nationale des chemins de fer (Френска национална железопътна компания, SNCF) придобива участие в капитала ѝ. Компанията е избрана от френското правителство, за да реализира принципа на териториална цялост с Корсика, по-специално уеднаквяване на тарифите за превозите по море и тарифите на SNCF за железопътния транспорт, въз основа на споразумение, сключено на 31 март 1976 г. за двадесет и пет години. Транспортното обслужване на Корсика вече е било възложено на Compagnie générale transatlantique от френското правителство с предишно споразумение, сключено на 23 декември 1948 г.

(40)

В момента на уведомлението за рекапитализацията през 2002 г. 20 % от SNCM е собственост на SNCF, а 80 % — на CGMF. След отварянето на капитала на SNCM на 30 май 2006 г. (вж. съображение 18 от настоящото решение) BCP и VT притежават съответно 38 % и 28 % от капитала на SNCM, а дяловото участие на CGMF в капитала е 25 % (9 % от капитала е запазен за служителите).

(41)

През 2008 г. основните дъщерни предприятия на SNCM са Compagnie Méridionale de Navigation (Южна мореплавателна компания, CMN) (42), Compagnie Générale de Tourisme et d’Hôtellerie (Генерална компания за туризъм и хотелиерство, CGTH) (43), Aliso Voyage  (44), Sud-Cargos  (45), Société Aubagnaise de Restauration et d’Approvisionnement (SARA)  (46), Ferrytour  (47) и Les Comptoirs du Sud  (48).

(42)

След цесията на бързоходните кораби Aliso през септември 2004 г. и Asco  (49) през май 2005 г. флотата на SNCM се състои от десет кораба (пет фериботни (50), четири смесени (товар и пътници) (51) и един бързоходен кораб (NGV), опериращи главно от Ница) (52), от които седем са собствени (53).

(43)

За по-голяма изчерпателност е уместно да се припомни, че редовните транспортни услуги по море между пристанищата на континентална Франция и Корсика се осигуряват още от 1948 г. като обществена услуга, чиито концесионери между 1976 и 2001 г. са SNCM и CMN по силата на рамково споразумение, сключено първоначално за срок от двадесет и пет години. Съгласно действащите правила на Общността (54) и след тръжна процедура, публикувана на европейско равнище (55), организирана от териториалната общност на Корсика (56), SNCM и CMN спечелват съвместно предоставянето на обществената услуга (Délégation de Service Public, DSP), състояща се в обслужване на Корсика с тръгване от Марсилия, срещу финансови компенсации, за периода 2002—2006 г.

(44)

След като DSP приключва в края на 2006 г., горепосочената обществена услуга по море отново е предмет на тръжна процедура на европейско равнище (57) и възложена на групата SNCM—CMN, считано от 1 май 2007 г. до 31 декември 2013 г. срещу субсидия от около 100 млн. EUR годишно.

(45)

Успоредно с това на всички оператори, обслужващи острова с тръгване от Тулон и Ница, са вменени задължения за честота на обслужването. По тези линии жителите на Корсика, както и други категории пътници, от 2002 до 2013 г. се ползват от социални помощи, отпускани по силата на решенията на Комисията от 2 юли 2002 г. (58) и 24 април 2007 г. (59).

(46)

SNCM осъществява дейност основно в две отделни области — за превоз на пътници и за превоз на товари. То обслужва както Корсика и Магреб с тръгване от Франция, така и допълнително Италия и Испания.

(47)

Обслужването на Корсика по отношение на превоза на пътници е пазар със силно изразен сезонен характер. Той в действителност се характеризира с върхови моменти в сезонните посещения, които може да са до десет пъти повече в сравнение с най-слабите месеци, а това изисква от операторите да разполагат с флота, способна да поеме тези пикове. Половината от оборота се реализира през юли и август. Освен това има и дисбаланс според направлението дори в периоди с върхови моменти: през юли например корабите тръгват от континента пълни, а се връщат почти празни. По тази причина средногодишните коефициенти на запълване на корабите са сравнително ниски.

(48)

SNCM е завареният операторът, който свързва Корсика с континентална Франция. Схематично две трети от неговата дейност се извършват между Марсилия и Корсика в рамките на предоставяне на обществена услуга; третата третина от неговата дейност се състои в осъществяването на връзки от други изходни точки и дестинации (Ница—Корсика, Тулон—Корсика, международни връзки към Сардиния или Магреб).

(49)

SNCM дълго време е било монополист в основната си дейност. Но от 1996 г. дружеството се изправя срещу конкуренция, която бързо се разгръща. Така например дружеството CFF днес е оператор, доминиращ морските връзки между континента и Корсика, а пазарният му дял непрекъснато се увеличава. Въпреки че присъства на този пазар едва от 1996 г., CFF увеличава превоза си на пътници с 44 % годишно между 2000 и 2005 г. и това увеличение е постоянно. Така почти […] (60) % от пътниците по море между континента и Корсика се качват на кораб на CFF, докато само […] (60) % ползват плавателен съд на SNCM, а CMN превозва останалата част от пътниците — […] (60) %.

(50)

Завоюваната от 2000 г. насам позиция на CFF на разглеждания пазар се проявява и по отношение на броя на пътниците, превозвани за един сезон между Корсика и континентална Франция. От представената по-долу графика се вижда, че пазарният дял на CFF се е увеличил от 45 % през 2000 г. до 70 % през 2007 г., а този на SNCM от 53 % е намалял до 26 % за същия период, с разлика от над един милион превозени пътници.

Графика

Брой превозени пътници за един сезон (май—септември)

(51)

Другите по-малки конкуренти на SNCM в обслужването на Корсика са Compagnie Méridionale de Navigation (CMN), Moby Lines, Happy Lines и TRIS.

(52)

От 2006 г. насам предлагането на транспортни услуги от страна на SNCM и дяловете му от пазара на връзките с Корсика са редуцирани, като спадът е 8 % от предлагането на места (- 20 % за рейсовете от Ница и - 3 % за тези от Марсилия).

(53)

Проследяването на намаляването на пазарните дялове показва, че връщането на доверието на пътниците, които твърде дълго са били свидетели на стачки и смущения, породени от социалните конфликти през 2004 и 2005 г., и по-конкретно по повод на приватизацията на предприятието, става твърде бавно.

(54)

Пазарът на превоз на пътници по море между континента и Корсика нараства средно с 4 % от 1993 г. насам; този ръст би трябвало да продължи и с увеличение от […] (60) % според очакваното за 2008 г. (към периода на разглеждането на фактите) и с по-умерено темпо през следващите години. Освен това като че ли няма нови оператори, които да търсят развитие на този пазар. В отговор на обявения търг от Службата по транспорт на Корсика за предоставяне на обществена услуга за обслужване по море на някои пристанища на Корсика за периода 2007—2013 г. единствените кандидати са CFF и SNCM-CMN, въпреки че са били възможни и частични участия по дадена линия.

(55)

Колкото до основния конкурент на SNCM, CFF увеличава рязко предлагането на места от 500 000 до 4,5 млн. между 1999 и 2007 г. (30 % от това увеличение е през 2006—2007 г.), което му позволява да увеличи трафика си (от 1,3 млн. през 2005 г. до 1,6 млн. през 2007 г.), както и своя пазарен дял. Тази политика се изразява чрез коефициенти на запълване, които структурно са по-ниски за CFF, отколкото за SNCM, с отклонение от порядъка на 10 процентни пункта през 2007 г. За SNCM средният коефициент на запълване за 2007 г. достига 48 %, което е нормално предвид силната сезонност на пазара (вж. по-горе).

(56)

По отношение на превозите на товари за Корсика през 2005 г. SNCM притежава около 45 % от пазара по линията от Марсилия—Тулон към Корсика.

(57)

При общия превоз на стоки (непридружавани) SNCM и CMN са почти фактически монопол. В рамките на договора за предоставяне на обществена услуга двете компании осигуряват чести рейсове от Марсилия към всички пристанища на Корсика.

(58)

При придружаваните ремаркета, натоварени върху ферибот, които представляват общо 24 % от трафика на общи товари, измерени в линейни метри, има конкуренция между всички оператори за превоз на пътници. SNCM и CMN държат по-голямата част от придружавания трафик. Другите оператори, по-специално CFF, държат 10 % от него, което представлява 2 % от общия пазар.

(59)

При придружаваните автомобили (61), натоварени върху ферибот (около 24 % от трафика на общи товари през 2003 г.), SNCM и CMN държат по-голямата част от въпросния пазар. Но от 2002 г. CFF започва да развива предлагането и притежава около 15 % от пазара.

(60)

Тунис и Алжир са сериозен пазар с около 5 млн. пътници с преобладаващ въздушен транспорт. В този контекст превозите по море представляват около 15 % от потока. Алжир е значителен пазар за превоз на пътници по море с около 560 000 пътника, а Тунис е по-малък пазар с около 250 000 пътника.

(61)

Пазарът на превозите по море от Франция към Магреб отбелязва устойчиво нарастване от порядъка на 13 % между 2001 и 2005 г. Предвид перспективите за нарастване на туризма към този регион се е предвиждало (към периода на разглеждането на фактите) морският транспорт да отбелязва годишен ръст от порядъка на 4 % до към 2010 г.

(62)

В Алжир SNCM се позиционира като вторият пазарен участник след Entreprise Nationale de Transport Maritime de Voyageurs (ENTMV), алжирско публично дружество. Пазарният дял на SNCM се увеличава от 24 % през 2001 г. до 35 % през 2005 г.

(63)

SNCM се позиционира като втори оператор на пазара на транспортни услуги към Тунис след Compagnie tunisienne de navigation (CTN). Въпреки че от 2001 г. SNCM губи пазарен дял в полза на CTN — от 44 % на 39 % през 2004 г., през 2005 г. е регистрирано подобряване (40 %).

(64)

В резултат на решението на Комисията от 17 юли 2002 г. да разреши помощ за оздравяването на SNCM (62), на 18 февруари 2002 г. френските органи уведомиха Комисията относно проект за помощ за преструктурирането на SNCM. Тази мярка се състои в рекапитализация на SNCM чрез неговото дружество майка — CGMF, на стойност 76 млн. EUR, от които 46 млн. EUR разходи за преструктуриране (63). Това увеличение на капитала има за цел да увеличи собствения капитал на SNCM от 30 млн. EUR на 106 млн. EUR.

(65)

Съгласно Насоките от 1999 г. френските органи представиха на Комисията план за преструктуриране (64) на SNCM със следните пет точки:

(66)

В резултат на мнението, представено от Комисията в решението ѝ от 19 август 2002 г., френските органи описаха в писмото си от 31 януари 2003 г. подобренията, внесени в плана за преструктуриране по следните точки:

(67)

По повод последната точка френските органи уточниха, че: „SNCM приема този ангажимент безрезервно, тъй като смята, че една тарифна война няма да отговаря нито на стратегическото му положение, нито на неговия интерес, защото ще доведе до намаляване на приходите му, както и не отговаря на обичайните му практики и начин на действие“.

(68)

В рамките на плана за преструктуриране френските органи представиха на Комисията подробен финансов макет за периода 2002—2007 г. на базата на усреднени хипотези за редица променливи величини (66). Финансовите прогнози показват и връщане към положителните текущи резултати от 2003 г.

Таблица 1

Финансов макет за периода 2002—2007 г.

(69)

Капиталовата вноска от 76 млн. EUR, както и връщането към рентабилност на дейността, предвиждано още от 2003 г., би трябвало според френските органи да направят възможно увеличаването в кратък срок на собствения капитал от нивото му от около 30 млн. EUR в края на 2001 г. до 120 млн. EUR (2003 г.) и после до 160—170 млн. EUR до края на плана (2006—2007 г.). По този начин би трябвало да се намали финансовата задлъжнялост от 145 млн. EUR през 2002 г. до 40—55 млн. EUR от 2003 до 2005 г. В последните години от плана от компанията се предвижда известно увеличаване на задлъжнялостта за обновяване на един или два собствени кораба.

(70)

Френските органи предоставиха и проучване на чувствителността на изчислените резултати по отношение на работните хипотези за трафика по отделните линии. На тази база различните симулации показват, че SNCM би трябвало да намери отново пътя към рентабилността при разглежданите случаи.

(71)

Най-напред френските органи отбелязаха два алтернативни метода, които са отхвърлили поради това, че са много скъпи.

(72)

Методът, приложен от френските органи в крайна сметка за определяне на стойността на рекапитализацията, се състои в изчисляване на необходимото финансиране на базата на средното съотношение между собствен капитал и финансови задължения, установено през 2000 г. за пет европейски морски компании. Въпреки различията в отчетите на тези предприятия средната стойност, възприета от френските органи е 79 %. Френските органи поддържат тезата, че финансовите прогнози за периода от 2002 до 2007 г. клонят към едно средно съотношение между собствен капитал и финансови задължения от 77 %, със собствен капитал, предвиден да достигне 169 млн. EUR през 2007 г. Такова равнище на собствен капитал трябва да се получи чрез рекапитализация със 76 млн. EUR и с успешното изпълнение на действията, предвидени в плана за преструктуриране.

(73)

Рекапитализацията и планът за преструктуриране от 2002 г. не доведоха до очакваните резултати и от 2004 г. икономическото и финансовото състояние на SNCM силно се влоши. За това влошаване допринесоха както вътрешни фактори (социални конфликти, недостатъчно и късно постигане на целите за производителност, загуба на пазарен дял), така и фактори извън SNCM (ниска степен на атрактивност на дестинацията Корсика, придобиване на пазарен дял от страна на CFF, управленски грешки от страна на държавата (67)) и повишаването на цените на горивата.

(74)

Така текущият резултат на SNCM достигна -32,6 млн. EUR през 2004 г. и -25,8 млн. EUR през 2005 г. Нетният резултат възлизаше на -29,7 млн. EUR през 2004 г. и на -28,8 млн. EUR през 2005 г.

(75)

Влошаването на икономическото и финансовото състояние на SNCM принуди френските органи да се освободят от активи извън предвиденото в плана за преструктуриране от 2002 г. и изисквано с решението от 2003 г., както и да открият процедура за търсене на частни партньори.

Таблица 2

Списък на активите, прехвърлени от SNCM след 2002 г.

(76)

Процедурата за избор на частен партньор е проведена от 26 януари 2005 г. до края на септември 2005 г.

(77)

На 26 януари и 17 февруари 2005 г. френското правителство обяви, че търси частен партньор за включване в капитала на SNCM с цел да се укрепи финансовата му структура и да го подкрепи в необходимите за развитието му действия.

(78)

След като номинира независимо лице за наблюдение на процедурата за търсене на частен партньор, Агенцията за дяловите участия на държавата („APE“) предостави мандат на банка консултант („HSBC“) за установяване на контакт с потенциалните кандидати.

(79)

В този контекст са установени контакти със седемдесет и двама индустриални и финансови инвеститори с оглед определяне на финансовите условия за оферта с цел да се подкрепи индустриалният проект на компанията и да се запазят работни места и доброто изпълнение на обществената услуга. Двадесет и три от тях са изразили интерес, подписани са петнадесет споразумения за поверителност и са изпратени петнадесет информационни меморандума. Шест предприятия са представили оферти на първия кръг на 5 април 2005 г. и три оферти (Connex, станало след това Veolia Transdev (VT), Caravelle и BCP) са получени за втория кръг на 17 юни 2005 г., както и заявен интерес за миноритарно участие (Comanav). За третия кръг са получени три оферти на 28 юли 2005 г.

(80)

На 14 септември 2005 г. всички предприятия са поканени да подадат своята твърда и окончателна оферта преди 15 септември 2005 г. На тази дата дружеството Connex се отказва и държавните служби получават две твърди оферти за капиталова вноска и за поемане на целия капитал от френските групи BCP и Caravelle.

(81)

На 27 септември 2005 г. Франция публикува съобщение за медиите, в което се посочва, че въз основа на задълбочено разглеждане на двете оферти офертата на групата BCP е предпочетена, тъй като, освен че е най-приемлива от финансова гледна точка, тя отговаря най-добре на интересите на компанията, на обществената услуга и на служителите. В първоначалната оферта на BCP се предлага отрицателна цена от 113 млн. EUR и това представлява най-ниското изчисление на отрицателната цена.

(82)

В тази първоначална оферта на потенциалните купувачи е предвидена изрично възможността те да прецизират своята оферта след извършените одити. Френските органи посочиха, че първоначалната отрицателна цена е преразгледана към повишение след одитите на 16 декември 2005 г. поради обективни елементи, оказващи влияние върху регулаторните и икономическите условия, в които осъществява дейност SNCM, като впоследствие офертата е подадена отново на 15 септември 2005 г. Отрицателната цена е преразгледана на ниво 200 млн. EUR.

(83)

При преговорите между френските органи и евентуалните купувачи, а именно ВСР, асоциирана към групата Connex, което по-късно става Veolia Transdev, дъщерно предприятие на Veolia, тази цифра е фиксирана на 142,5 млн. EUR, увеличена от поемането на част от разходите за осигуряване на излизащите в пенсия служители на SNCM (15,5 млн. EUR).

(84)

След открита, прозрачна и недискриминационна процедура за избор в крайна сметка на 13 октомври 2005 г. е подписан договор между държавата, BCP и VT в много трудна социална и финансова ситуация. VT е индустриалният оператор на SNCM (28 % участие), а BCP е основният акционер с 38 % участие. Държавата се ангажира, по-специално по отношение на наетите служители, да остане акционер в компанията с 25 % участие (69). BCP и VT изготвиха бизнес план за SNCM, който бе представен в Европейската комисия на 7 април 2006 г.

(85)

Меморандумът за разбирателство, по смисъла на който 75 % от капитала на SNCM е прехвърлен на частни купувачи, е подписан на 16 май 2006 г. между страните (BCP, VT и CGMF).

(86)

В раздел II от меморандума за разбирателство е предвидено, че CGMF се ангажира да одобри, подпише и освободи изцяло увеличение на капитала на SNCM на обща стойност 142,5 млн. EUR.

(87)

В допълнение към увеличението на капитала CGMF се ангажира да предостави на разположение на SNCM под формата на аванс по текуща сметка сумата от 38,5 млн. EUR. Този аванс по текуща сметка, който SNCM ще депозира при секвестър (банка CIC), е предназначен за финансирането на онази част от разходите, наречена „sur générosité“, която ще се получи в допълнение към дължимите суми в приложение на законовите разпоредби и колективните трудови договори при евентуален план за съкращаване на персонал, предприет от новите собственици. Изплащането на компенсации освен обезщетенията, получени съгласно законовите разпоредби и колективните трудови договори, се извършва индивидуално и поименно за служители, които са напуснали предприятието и чийто трудов договор е прекратен.

(88)

Този механизъм е предвиден в член II.2 от протокола за цесия от 16 май 2006 г., в който се посочва, че тази сметка е предназначена „за финансиране на част от стойността на евентуални доброволни напускания или прекратявания на трудови договори […], с което ще се допълват сумите от всякакво естество, които трябва да се платят от работодателя съгласно законовите разпоредби и задълженията по колективните трудови договори“. Секвестърът „има за задача да освобождава средства, когато засегнатите служители, които не са обект на вътрешно преназначаване в групата SNCM, действително ще напуснат дружеството, и да освободи остатъка от заложената сума при завършването на мисията си на секвестър“. Функционирането на тази сметка е предмет на споразумение за секвестър, приложено към меморандума за разбирателство. За да се задейства секвестърът, SNCM трябва да предостави на председателя на CGMF поименен списък на лицата с прекратен трудов договор, заради който се изисква задействане на секвестъра, както и месечното състояние на нетните разходи, включващо изчерпателни изчисления на обезщетенията и разходите, изплатени на засегнатите служители. Същевременно SNCM представя на секвестъра „допълнителните действителни месечни разходи“ с подробна разбивка по служител, които са допълнителни и не включват каквито и да е суми, платими от работодателя по силата на законовите разпоредби и колективните трудови договори. Общата сума на допълнителните мерки на държавата, наречени „sur-générosité“, в никакъв случай не може да превишава 38,5 млн. EUR и в случай че тези допълнителни социални мерки не достигнат този праг три години след реализирането на цесията, излишъкът се връща на държавата.

(89)

Вследствие на тези операции в раздел III от меморандума за разбирателство се предвижда CGMF да отстъпи на частните купувачи акциите си, представляващи 75 % от дружествения капитал на предприятието, и обезпечителния депозит, предназначен за финансиране на онази част от социалния план, която е извън задълженията, произтичащи от законовите разпоредби и колективните трудови договори.

(90)

В раздел III от меморандума за разбирателство се предвижда също допълнително увеличение на капитала с 8,75 млн. EUR от BCP/VT, предоставени на SNCM в зависимост от нуждите му от парични средства. В параграф III.2.7 от меморандума за разбирателство е предвидено стойността на акциите на CGMF да е равна във всеки един момент на първоначалната им номинална стойност, увеличена с […] (60) % от освободената им номинална стойност, умножено по J/365, където J е броят дни от датата на реализацията, след приспадане на каквато и да е получена сума (например дивиденти). Тези условия не са приложими при съдебен надзор или ликвидация по съдебен път на дружеството.

(91)

Меморандумът за разбирателство (раздел III.5) съдържа разтрогваща клауза за цесията на SNCM, която може да се упражни едновременно от купувачите, ако е налице някое от следните събития, доколкото тези хипотези биха могли да поставят под въпрос изпълнимостта на техния бизнес план и възстановяването на жизнеспособността на дружеството:

(92)

В раздел VII от меморандума за разбирателство се предвижда CGMF да поеме част от социалните ангажименти на SNCM, като например разходите по взаимноосигурителните дружества на пенсионерите му, на стойност 15,5 млн. EUR, считано от деня на прехвърляне на собствеността на дружеството.

(93)

Начините за управление на дружеството са уточнени в раздел IV от меморандума за разбирателство. Предвидено е да се пристъпи към промяна на начина на управление на SNCM, което ще се преобразува в акционерно дружество със съвет на директорите и надзорен съвет. Последният ще се състои от 10, по-късно от 14 члена. Председателството се упражнява временно от представител на държавата. Ако предоставянето на обществената услуга (DSP) бъде възложено на SNCM, председателят на надзорния съвет ще бъде заместен от представител на BCP. Съветът на директорите има за задача да осигури оперативното управление на SNCM.

(94)

На 26 май 2006 г. френското правителство одобри цесията на SNCM, както и горепосочените мерки.

(95)

С оглед на гореизложеното меморандумът за разбирателство съдържа три вида държавни мерки, които обосновават разследването в съответствие с правилата на Съюза в областта на държавните помощи:

(96)

Настоящото окончателно решение касае мерките, предприети от Франция в полза на SNCM след 18 февруари 2002 г., а именно:

(97)

Настоящото решение не засяга компенсацията за задълженията за обществена услуга на SNCM за периода 1991—2001 г., чието съответствие е потвърдено с решение на Общия съд от 11 септември 2012 г. (71).

(98)

То не касае разглеждането на финансовите компенсации, получени или които ще бъдат получени от SNCM за задълженията му за обществена услуга за периода 2007—2013 г., които са предмет на друга процедура (72).

(99)

Уместно е да се отбележи, че съдебното решение от 11 ноември 2012 г. е обжалвано два пъти пред Съда, съответно от SNCM и от Франция, в съединени дела C-533/12 P и C-536/12 P. Настоящото решение е прието в изпълнение на обжалваното съдебно решение единствено доколкото последното отменя решението от 8 юли 2008 г. При тези обстоятелства, в случай че разглеждането на жалбите доведе до частична или пълна отмяна на решението от 11 ноември 2012 г., както и до потвърждаването на някои части, отменени с диспозитива на решението от 8 юли 2008 г., настоящото решение би загубило своята сила поради самото съществуване на тези апелативни решения, доколкото се отнася до вече потвърдени мерки.

(100)

В решението си за откриване на процедурата от 19 август 2002 г. Комисията, като призна на SNCM статута на предприятие в затруднено положение, изрази съмненията си по отношение на съвместимостта на мярката, за която е получено уведомление, с критериите, изложени в точка 3.2.2 от Насоките от 1999 г., които по това време са в сила.

(101)

Комисията изрази някои съмнения по отношение на плана за преструктуриране предвид липсата на анализ на причините за загубите на предприятието. По-специално Комисията постави въпроси, касаещи връзката между загубите и задълженията за извършване на обществена услуга, въздействието на политиката на купуване на съдове на SNCM върху баланса му и мерките, предвидени за увеличаване на производителността на предприятието.

(102)

Комисията посочва освен това и някои празноти в плана за преструктуриране, по-специално липсата на конкретни мерки за намаляване на разходите за стоки и услуги и липсата на информация за бъдещата тарифна политика на SNCM.

(103)

Комисията постави под въпрос основателността на метода на изчисление, използван от френските органи за установяване на стойността на рекапитализацията, както някои хипотези при финансовите симулации.

(104)

С решението си от 13 септември 2006 г. Комисията реши да разшири официалната процедура по разследване от 2002 г., като обхване мерките, предвидени в рамките на цесията на SNCM към частния сектор.

(105)

При хипотезата, че тази сума бъде квалифицирана като държавна помощ, съвместима с член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, Комисията счита, че тя е трябвало да се пресметне в съответствие с Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (наричани по-нататък Насоките от 2004 г.) (73). Доколкото размерът на помощта за преструктуриране е значително по-нисък от заявения през 2002 г. и одобрен през 2003 г., Комисията изрази съмнение дали е целесъобразно да се поддържа целият обем компенсаторни мерки, наложени на SNCM с решението от 2003 г.

(106)

Комисията изрази съмнения и дали се спазват условията, наложени с решението от 2003 г., а именно принципът за price leadership (ценово лидерство) и броят на ротациите по линиите за Корсика.

(107)

Що се отнася до отрицателната цена на цесията на SNCM, Комисията изрази съмнение дали принципът на частния инвеститор в условията на пазарна икономика е в съответствие с рекапитализацията от страна на държавата, предшестваща цесията на SNCM. По-специално Комисията постави под съмнение валидността на изчисленията на разходите за ликвидация, които държавата акционер би трябвало да плати в случай на ликвидация на SNCM.

(108)

Комисията подложи на съмнение факта, че финансовите мерки могат да се обосноват в съответствие с Насоките от 2004 г.

(109)

Тя изрази съмнения също така и за втората рекапитализация от 8,75 млн. EUR, с оглед на спазване на принципите на едновременност между частния и публичния инвеститор и идентичността на условията за извършване по смисъла на съдебната практика.

(110)

Накрая Комисията изрази съмнения и относно факта, че допълнителните социални мерки от 38,5 млн. EUR в помощ на персонала може да донесат косвено предимство за предприятието. Тя подчерта и риска от противоречие, ако допълнителните обезщетения при уволнение се разглеждат като част от рисковете за разумния инвеститор.

(111)

Планът за преструктуриране, за който е подадено уведомление през 2002 г., включва капиталова вноска от 76 млн. EUR, 53,48 млн. от които са компенсация за обществена услуга. Ако се вземе предвид и цесиите на активи, извършени от SNCM (74), размерът на реално отпуснатата помощ възлиза на 69 292 400 EUR. Френските органи считат, че ако сумата от 53,48 млн. EUR е съвместима помощ, сумата на помощта, която трябва да бъде счетена за помощ за преструктуриране съгласно уведомлението от 2002 г., в крайна сметка ще възлезе на 15,81 млн..

(112)

Франция припомня преди всичко, че сериозността на социалните движения от 2004—2005 г. и влошаването на икономическото и финансовото състояние на SNCM са принудили държавата акционер да започне през януари 2005 г. процедура за избор на частни инвеститори и да предприеме спешни мерки (конкретно цесията на Asco и на участието в Sud Cargos (75)).

(113)

Съгласно действащата тогава съдебна практика на Общността в тази област френските органи приканват Комисията да отчете, че отрицателната цена на цесията на SNCM от 158 млн. EUR не съдържа никаква мярка, която би могла да бъде квалифицирана като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, доколкото френската държава има поведение на частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(114)

Най-напред Франция отбеляза, че крайната цена от 158 млн. EUR, която е по-ниска от отрицателната цена, първоначално поискана от купувачите на базата на техния одит на SNCM, е резултат от преговори за прехвърляне на контрола, проведени в рамките на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, и в този смисъл цената действително е пазарна.

(115)

Франция смята, че доколкото търсенето на частен партньор за SNCM е извършено в рамките на открита, прозрачна и недискриминационна конкурентна процедура, чийто резултат е приемането на най-добрата оферта, цената на цесията е пазарна.

(116)

Според френските органи цесията на отрицателна цена от 158 млн. EUR е осъществена при най-благоприятни за държавата условия и в съответствие с действащата тогава съдебна практика на Общността и практиката за вземане на решения на Комисията и не съдържа никакъв елемент на помощ. В действителност Франция смята, че тази отрицателна цена е по-ниска от разходите за ликвидация, която държавата би трябвало да понесе при ликвидация на дружеството.

(117)

Това заключение се налага и с оглед на съдебната практика на Съда на Европейските общности (наричана по-нататък съдебната практика по делото Gröditzer (76)) и на резултата от анализа на действителните ликвидационни разходи на SNCM (решение по делото ABX (77)).

(118)

По отношение на първия метод, базирайки се на съдебната практика по делото Gröditzer, Франция твърди, че това решение би потвърдило оценката на Комисията в нейното решение от 8 юли 1999 г., според което „само ликвидационната стойност […] на активите, […], трябва да се счита като стойност на ликвидацията“ (78).

(119)

В тази връзка в докладите на CGMF (79) и Oddo-Hastings (80) ликвидационната стойност на активите се оценява на минимум 190,3 млн. EUR към 30 септември 2005 г. (81).

(120)

В резултат, доколкото държавата като собственик акционер на едно дружество е отговорна за неговите задължения само до размера на ликвидационната стойност на неговите активи (съдебна практика по делото „Hytasa“ (82)), Франция твърди, че ликвидационната стойност на активите на компанията, изчислена на минимум 190,3 млн. EUR, е по-висока от отрицателната цена на цесията от 158 млн. EUR.

(121)

По втория метод Франция посочва, че той произтича от решение на Комисията относно държавната помощ, приведена в действие от Белгия в полза на ABX Logistics, в което Комисията разглежда една отрицателна цена на цесия, имаща, както и в случая, характер на пазарна цена, като я сравнява с разходите, които държавата акционер действително би понесла в рамките на една ликвидация по споразумение или по съдебен път, определени от експерт — независимо трето лице. Според Франция Комисията признава в това решение валидността на определен брой разходи, произтичащи от действие за попълване на пасивите, поискано от страна на кредиторите, или от ликвидацията на други клонове на групата, ликвидираща свое дъщерно предприятие.

(122)

Въз основа на докладите CGMF и Oddo—Hastings френските органи смятат, че съвкупността от действителните разходи, които Френската република би понесла като акционер, възлизат на 312,1—361 млн. EUR към 30 септември 2005 г. и се разпределят по следния начин:

(123)

При този метод се отчита рискът, който френската държава би понесла, в случай че получи покана да „покрие пасивите“, ако съдът я счете за фактически управител на SNCM. Френските органи смятат, че рискът от процедура по покриване на пасивите не може да се изключи, особено при наличието на прецедент в Касационния съд на Франция (83). В няколко писма до Комисията френските органи изтъкват, че възможността държавата да бъде осъдена от национален съдия да покрие пасивите на управляваното от нея предприятие е повече от възможен сценарий и че това би трябвало да се отчете при изчисляването на реалната стойност на една евентуална ликвидация на SNCM.

(124)

Към 30 септември 2005 г. остатъчната сума от активите на SNCM (или 190,3 млн. EUR) би била 36,5 млн. EUR след изплащане на привилегированите задължения. Другите елементи на разходите, които се вземат предвид при процедура по покриване на пасивите към държавата, включват разходите по прекратяването на основните експлоатационни договори, свързани с прекратяването на условията по лизинга на корабите и изплащането на негарантираните задължения, което ще доведе до недостиг на активи в размер на 134,4 млн. EUR. Френските органи смятат, че държавата ще бъде осъдена да поеме 85—100 % от тази сума.

(125)

Освен това френските органи смятат, че поради връзката си със SNCM и съгласно друга френска съдебна практика (84) ликвидацията на предприятието би дала основание на съдията да нареди изплащане на обезщетение за пропуснати ползи и загуби на служителите. Тази съдебна практика дава основание на френските органи да смятат, че е повече от възможно даден съдия да определи стойността на допълнителните обезщетения на базата на обезщетенията, които биха били изплатени в рамките на социален план, предложен преди ликвидацията.

(126)

Анализът на действителните разходи, които държавата акционер би понесла, показва, че разходите за държавата при продажба на SNCM на отрицателна цена от 158 млн. EUR са по-ниски от тези, които би понесла при ликвидация на предприятието по съдебен път.

(127)

В заключение френските органи смятат, че тази сума не би могла да бъде квалифицирана като държавна помощ.

(128)

Франция смята, че чрез това поемане на дялове тя е действала като разумен инвеститор, защото от една страна се е намесила едновременно и миноритарно заедно с BCP и VT, а от друга страна за това участие е получавано възнаграждение под формата на фиксиран капитал в размер на […] (60) % годишно, което освобождава държавата от риска за изпълнението на бизнес плана. Франция посочва, че този показател на рентабилност е удовлетворяващ за един частен инвеститор (85). Тя уточнява обаче, че няма да се дължи никакво възнаграждение при съдебен надзор или ликвидация по съдебен път на SNCM или при упражняването на разтрогващата клауза от страна на новите собственици.

(129)

Франция смята, като се позовава на практиката за вземане на решения на Комисията, по-специално по делото SFP — Société française de production  (86), че това финансиране е помощ за персонала, която не носи ползи на предприятието. Прилагането благодарение на публични фондове на допълнителни социални мерки в полза на уволнените служители, без тези мерки да освобождават работодателя от нормалните му задължения, произтичат от социалната политика на държавите членки и не представляват държавна помощ.

(130)

Френските органи припомнят от една страна, че всички условия, наложени с решението от 2003 г., са били приведени в действие и спазвани през периода 2003—2006 г. От друга страна френските органи смятат, че тези мерки вече не са необходими за предотвратяване на нарушение на конкуренцията и че тяхното поддържане ще противоречи на принципа за пропорционалност по отношение на ограничаването на размера на помощите за преструктуриране, редуцирани до 15,81 млн. EUR. По-специално френските органи смятат, че е целесъобразно премахването на условията, които все още биха намерили приложение, по-специално касаещите забраната за модернизация на флота на SNCM, спазването на принципа за price leadership по отношение на тарифите и поддържането на определена честота на курсовете.

(131)

Ако Комисията следва да квалифицира като държавна помощ всички или част от новите мерки, Франция обръща внимание на Комисията върху факта, че новите мерки, като осигуряват възстановяването на жизнеспособността на SNCM, ще направят възможно поддържането на конкуренцията на въпросните пазари и по-специално на пазара за транспортно обслужване на Корсика. Този елемент според Франция е един от принципите на Насоките за оздравяване на предприятие в затруднение, както е посочено от Комисията по настоящото дело (съображение 283 от отмененото ѝ решение), така и от Общия съд в неговото решение от 15 юни 2005 г. (съображение 117). По-специално последният припомня, че Комисията може да прецени, при упражняването на широкото си право на преценка, че присъствието на дадено предприятие е необходимо за предотвратяване на зараждането на една силна олигополна структура на въпросните пазари.

(132)

Относно определянето на евентуални компенсаторни мерки, които да бъдат наложени на SNCM, Франция препоръчва Комисията да се съобрази със структурата на пазара. Така например намаляването на капацитета на SNCM ще доведе до засилване на вече доминантната позиция на CFF на пазара на транспортни услуги за Корсика (87).

(133)

Според френските органи планът за преструктуриране, заедно с актуализацията му, съответства на критериите за съвместимост, формулирани от Комисията в Насоките ѝ от 1999 и 2004 г. Комплексът от мерки, изложен в контекста на приватизацията на SNCM, е трябвало според френските органи да позволи възстановяването в дългосрочен план, още от края на 2009 г., на жизнеспособността на SNCM и да бъде ограничен до необходимия минимум за това възстановяване на жизнеспособността.

(134)

Като оспорва най-напред, че SNCM е предприятие в затруднение по смисъла на Насоките (88), CFF се съмнява в способността на SNCM да стане рентабилно по несубсидираните си линии. CFF констатира, че противно на обявеното в плана за преструктуриране (89), Ливорно все още се обслужва.

(135)

По отношение на съкращаването на разходите CFF изразява съжаление, че няма достъп до някои елементи от плана за преструктуриране, по отношение на който неговите представители са изразили критики (90).

(136)

CFF е на мнение, че изчисленията на френските органи, водещи до сумата от 76 млн. EUR, са чисто фиктивни (91), а съотношението между собствен капитал и финансови задължения, определено от френските органи на 79 %, счита за преувеличено (92). Относно дяловете на SNCM CFF отбелязва, че някои дъщерни предприятия не са от полза за дейностите на морската компания (93).

(137)

В заключение според CFF проектът за помощ има за цел да бъде заобиколено регулирането на каботажа и да се обезсмисли тръжната процедура, обявена за обслужването на Корсика от Марсилия. CFF настоява да не се допусне предвижданата помощ да доведе до по-агресивно търговско предлагане от страна на SNCM. То предлага помощта за преструктуриране да се одобри едва за 2007 г. и само в случай че SNCM загуби следващия търг през 2006 г. — единственият сценарий, при който публичната морска компания би изпаднала в затруднение.

(138)

STIM, основният акционер на CMN, посочва, че участието на SNCM в CMN трябва да се разглежда като чисто финансови активи. Според STIM CMN и SNCM са независими и в конкуренция за линиите, които не са с отправна точка Марсилия, дори ако тези две компании са съвместни изпълнители по договора за предоставяне на обществена услуга.

(139)

В писмото се посочва, че STIM би се ангажирало „да откупи, изцяло или на части, а за предпочитане всички дялове на SNCM в CMN“, чиято стойност по негова преценка е между 15 и 17 млн. EUR, ако Комисията прецени, че при условията, които би могла да наложи в окончателното си решение, „подобна цесия е необходима за уравновесяване на плана за преструктуриране“.

(140)

Кметът на Марсилия, председателят на генералния съвет на Bouches-du-Rhône и председателят на регионалния съвет на Provence-Alpes-Côte d’Azur подчертават икономическото значение на SNCM за регионалната икономика.

(141)

Председателят на регионалния съвет на Provence-Alpes-Côte d’Azur добавя, че условията, с които планът за преструктуриране на SNCM би гарантирал жизнеспособността на предприятието, според него изглежда са изпълнени.

(142)

Председателят на изпълнителния съвет на Асамблеята на Корсика е представил решение на тази асамблея от 18 декември 2002 г., в което Асамблеята на Корсика е изказала „благоприятно мнение“ за проекта за рекапитализация на SNCM.

(143)

Службата отбелязва, че SNCM е единствената компания, способна да отговори на изискванията по договора с оглед на превоза на пътници, и изчезването ѝ „ще доведе незабавно до значително намаляване на услугите“. Тя припомня също така и важността на SNCM за икономиката на Корсика.

(144)

CFF подчертава значението на въпросните финансови суми, техния диспропорционален характер по отношение на оборота на SNCM и факта, че са били изплатени на SNCM преди Комисията да се произнесе за квалификацията им по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(145)

CFF обръща внимание на Комисията върху факта, че подкрепата на френската държава за SNCM има стратегически характер за развитието на CFF. Тези неразрешени мерки ще позволят на SNCM да води твърде агресивна тарифна политика по линиите, на които CFF е позиционирано от 10 години и където, за първи път от своето навлизане, то ще загуби пазарни дялове.

(146)

Що се касае до тръжната процедура за цесията на компанията, CFF смята, че тя не е напълно прозрачна, доколкото избраното предприятие, в случая BCP, вече не е в оперативното ръководство на SNCM, отстъпвайки мястото си на групата VT. Освен това финансовите условия са станали много по-благоприятни за купувачите и CFF се съмнява в принципа на равно третирането на инвеститорите, който би трябвало да е водещ за цялата операция.

(147)

Що се касае до отрицателната цена на цесията от 158 млн. EUR, CFF се съмнява в прилагането в този случай на критерия за разумния инвеститор в условията на пазарна икономика. От друга страна CFF отправя питане дали може да се смята, че въпросната операция е проведена от държавата успоредно със значителната и едновременна интервенция на частните оператори при сравними условия, след като държавата е рекапитализирала компанията преди съвместната рекапитализация на акционерите и новия план за преструктуриране. От друга страна CFF смята, че предвид тежките финансови условия в SNCM, разумният инвеститор би се намесил по-рано, за да не се обезцени инвестицията му (94).

(148)

CFF смята, че сравнението с „ABX Logistics“ не е подходящо. Освен факта, че обстоятелствата по това дело не са приложими към конкретния случай, CFF подчертава един значителен принос на получателя на помощите в това дело, какъвто явно не е случаят с SNCM. Освен това според CFF в решението на Комисията от 2006 г. не са взети предвид разходите, свързани с риска от съдебни действия в рамките на една ликвидация на засегнатото предприятие. По този повод CFF смята, че националната съдебна практика, на която се позовава Франция, за да оправдае разходите, които биха били свързани с ликвидацията на SNCM, не е приложима към конкретния случай. Според CFF Касационният съд в делото за мините и химическите продукти на Salsignes не засяга изобщо пряката отговорност на държавата акционер при ликвидацията на предприятие, в което е акционер, а по-скоро посочва възможността тя да ръководи действие за плащане на социални задължения срещу публично образувание с промишлен и търговски характер, и невъзможността на неговите ръководители да се освободят от задълженията си, като призовава за намесата на публичните власти.

(149)

Що се касае до приложимостта към случая от съдебната практика на Апелативния съд на Руан по делото Aspocomp, CFF посочва, че случаят, който е предмет на тази съдебна практика, при която дружеството майка е осъдено да плати на служителите на дъщерно дружество обезщетения за „неспазване на договор“, утвърден от нея, е твърде различен в сравнение с обстоятелствата по случая на SNCM. Няма риск CGMF или държавата да бъдат осъдени да плащат обезщетения за уволнения при съдебна ликвидация. Освен това CFF се съмнява в цифрите за другите социални разходи поради факта, че те са доста различни при различните експерти, поканени да ги установят.

(150)

CFF смята, че прилагането на съдебната практика на Общността по делата „Gröditzer“ и „Hytasa“ към конкретния случай може само да доведе до заключението, че държавата не е действала като частен инвеститор, доколкото съгласно тази съдебна практика капиталовата вноска на държавата е свързана с продажбата на 75 % от участието ѝ в SNCM, като така се намаляват перспективите за възвръщаемост.

(151)

Накрая, CFF смята, че при сравнението между разходите за ликвидация и разходите за рекапитализация трябва да се отчете стойността на активите, които и в двата случая се прехвърлят на купувача. CFF смята, че стойността на прехвърлените активи варира между 640 млн. EUR и 755 млн. EUR (95) предвид пазарната стойност на флотата, използвана от SNCM, която CFF оценява между 644 и 664 млн. EUR през август 2006 г.

(152)

По отношение на оценката на мерките, последвали рекапитализацията от 2002 г. като помощ за преструктуриране, CFF смята че, ако SNCM отговаря на условията за предприятие в затруднение според Насоките от 2004 г. в периода, предшестващ първата рекапитализация със 142,5 млн. EUR, тази квалификация вече е твърде спорна за периода, предшестващ второто увеличение на капитала с 8,75 млн. EUR, тъй като собственият капитал на предприятието е възстановен.

(153)

Що се касае до жизнеспособността на предприятието, CFF подчертава, че цесията на SNCM е частична и не е неотменяема предвид разтрогващите клаузи, договорени с купувачите. Тези елементи са важни елементи на несигурност по отношение на волята и капацитета на купувачите да оздравят SNCM и следователно „залагат на карта“ перспективите за трайна жизнеспособност на предприятието. CFF посочва, че противно на изискванията в Насоките от 2004 г., френските органи не са предвидили спирането на дейности, които ще останат губещи в структурно отношение дори след преструктурирането (96). CFF изразява своя скептицизъм по отношение на плана за съкращаване на разходите, при положение че флотата на SNCM ще се увеличи (97), и на плана за съкращаване на персонал, като се има предвид провала на социалния план от 2002 г.

(154)

CFF изразява съмненията си по отношение на факта, че новите помощи ще са ограничени до минимум, поради липсата на яснота за това какво покриват социалните разходи от една страна, а от друга — поради съдържанието на протокола от Общото събрание на SNCM от 28 април 2006 г., където е видно, че част от тези помощи биха покрили загубите от дейността на дружеството през 2006 и 2007 г. CFF смята също така, че купувачите на SNCM не допринасят съществено за преструктурирането на предприятието.

(155)

За да се предотврати нежелано нарушаване на конкуренцията, CFF смята, че е необходимо да се преразгледат и уточнят компенсаторните мерки, наложени на SNCM през 2003 г., както и да се добавят нови, свързани с редуцирането на присъствието на SNCM на пазара (98). CFF смята, че част от мерките наложени на SNCM с решението от 2003 г., не са били спазени. SNCM е пристъпило към придобиването на нови кораби в нарушение на член 2 от решението на Комисията от 2003 г. Освен това SNCM не е отстъпило своя дял в CCM в нарушение на член 3 от решението на Комисията. И накрая, SNCM практикува от 2003 г. агресивна тарифна политика с цени под тези на CFF в нарушение на член 4 от същото решение (до 30 % по-евтини билети за еднакви или сравними услуги).

(156)

Що се касае до естеството на втората рекапитализация от 8,75 млн. EUR, CFF смята, че извън едновременността на публичната и частната инвестиция, частната интервенция трябва да бъде значителна и реализирана при сравними условия, така че да се оправдае интервенцията на държавата. В конкретния случай тези две условия не са удовлетворени. От една страна участието на купувачите, тясно свързано с първото увеличение на капитала със 142,5 млн. EUR, не е значително. От друга страна интервенцията на купувачите не е извършена при сравними условия с тези на държавата поради разтрогващите клаузи и очакваната рентабилност от миноритарното участие на CGMF.

(157)

Що се касае до социалните мерки на стойност 38,5 млн. EUR, CFF оспорва квалификацията на тази сума като помощ за персонала. В действителност, макар да е вярно, че тази сума е в полза пряко на служителите на SNCM, CFF подчертава, че тази мярка може да генерира косвен положителен ефект за SNCM, по-специално по отношение на успокояването на социалната атмосфера.

(158)

Що се касае до отрицателната цена на цесията от 158 млн. EUR, STIM смята, че тази цена не е пазарната цена, получена в резултат на открита и недискриминационна конкурентна тръжна процедура, тъй като рекапитализацията е извършена при условия, различни от тези, които по принцип трябва да ръководят един частен инвеститор. STIM счита, че преоцененият счетоводен нетен актив в най-лошия случай би позволил ликвидация без разходи за държавата, дори печалба от ликвидацията, че цената на цесията е неоправдано ниска спрямо стойността на дружеството (оценено от STIM на 350 млн. EUR) и че помощта не е пропорционална на нуждите на дружеството.

(159)

STIM насочва вниманието на Комисията върху прекомерния характер на разтрогващата клауза за прехвърлянето към частния сектор.

(160)

Накрая, STIM оспорва обосноваването на продажбата на отрицателна цена, основаващо се на хипотезата за трудна от социална гледна точка ликвидация, което изглежда нереалистично.

(161)

Що се касае до втората рекапитализация от 8,75 млн. EUR, STIM смята, че за тази капиталова вноска не се спазва принципът на частния инвеститор в условията на пазарна икономика предвид недостатъчните гаранции за възвръщаемост на инвестицията. STIM оспорва аргумента, приведен във връзка с едновременността на частната и публичната инвестиция, за да се отрече квалифицирането на тази вноска като държавна помощ. Една такава едновременност, доколкото е установена, представлява само показател и сама по себе си не би могла да бъде критерий за квалифициране (99). STIM твърди, че тази вноска представлява гаранция, дадена на купувачите от страна на френското правителство, че SNCM ще получи DSP за обслужването на Корсика.

(162)

Що се касае до сумата от 38,5 млн. EUR за помощ за персонала, STIM смята, че в действителност тази сума има за цел да се предоставят средства на SNCM, с които то да спази някои основни аспекти от плана за възстановяване, представен на Комисията, които не са били изпълнени, по-специално намаляване на персонала.

(163)

STIM e на мнение, че получените от SNCM помощи не са ограничени до минимума. Приносът на SNCM и на купувачите към плана за преструктуриране е недостатъчен по отношение на условията, установени в Насоките от 2004 г., и не е ясно дали положението на SNCM е изключително дотолкова, че да оправдае по-малък собствен принос. Освен това STIM подчертава непропорционалния характер на помощите, отпуснати през 2006 г., доколкото те са позволили на SNCM да формира резерви за покриване на бъдещи загуби. Накрая, фактът, че SNCM не е предвидило цесията на активи, които не са необходими за оцеляването на дружеството, противоречи на изискванията, определени в Насоките от 2004 г.

(164)

STIM счита, че предоставените суми са били изплатени в нарушение на принципа на единство, залегнал в Насоките от 2004 г. Влошаването на финансовото състояние на дружеството, както и социалните конфликти, не биха могли да се анализират като изключителни и непредвидени обстоятелства, за които дружеството не носи отговорност.

(165)

Следователно STIM изисква допълнителни компенсации на стойност половината от предоставените помощи, или 98,25 млн. EUR, чрез цесията на допълнителен кораб, както и на преките и косвените участия на SNCM в CMN. В тази връзка STIM твърди, че тези участия не са стратегически по смисъла на Насоките от 2004 г. за държавните помощи за преструктуриране, тъй като те не са „от жизненоважно значение за оцеляването на дружеството“, нито имат характера на неотчуждаем актив.

(166)

STIM изтъква също така, че предполагаемото взаимодействие между SNCM и CMN не съществува, доколкото SNCM няма действителна роля в управлението и развитието на CMN. STIM подчертава, че споразумението на акционерите, свързващо двете дружества, не е в сила от 15 март 2006 г., когато то е било прекратено от CMN, както е било установено от Апелативния съд на Париж.

(167)

SNCM е предало на Комисията досие, съдържащо преглед на неговото икономическо и конкурентно положение, придружено от правно становище, в което в случай на процедура по ликвидация се оценява рискът от съдебна квалификация на намесата на държавата в качеството ѝ на фактически управител на компанията през периода, предшестващ приватизацията.

(168)

В резултат на запитването от SNCM кантората Baker & McKenzie достига до заключението, че въз основа на документите на дружеството, допълнени с кореспонденцията, оценките и протоколите на контролните органи, държавата има […] (60) решения (100), […] (60) органи (101), […] (60) социални органи (102). Освен това в доклада се подчертава, че […] (60) SNCM (103). Накрая, в същия доклад се посочва, че […] (60) SNCM.

(169)

Въз основа на това експертът на SNCM заключава, че е много вероятно качеството на държавата като фактически управител да би било отбелязано от Търговския съд на Марсилия.

(170)

Освен това от фактите, установени от доклади на Сметната палата, е видно, че грешките в управлението, за които носи отговорност френската държава, фактически управител на SNCM, са допринесли за недостига на активи, установен от SNCM. В доклада се разкриват и следните грешки в управлението: търговският избор […] (60). Щетите, резултат от грешките в управлението на държавата, възлизат на […] (60).

(171)

В този контекст според експерта на SNCM осъждането на държавата да поеме изцяло или отчасти недостига на активи в рамките на процедура по покриване на пасивите не подлежи съмнение предвид изключително силната намеса на държавата в управлението на SNCM, на очевидните ѝ грешки в управлението и на обхвата на нейните финансови ресурси.

(172)

На базата на съответната съдебна практика експертът на SNCM заключава, че ако SNCM е било ликвидирано, държавата без никакво съмнение би била осъдена да поеме за своя сметка всички социални задължения на SNCM. Това би довело до поемане от страна на държавата акционер на една част, оценена между 85 и 100 % от установения недостиг на активи (или между 316,6 и 385,7 млн. EUR). Вследствие на това, решавайки да приватизира SNCM, като предварително подсили неговия собствен капитал със сумата от 158 млн. EUR, държавата е действала като разумен инвеститор.

(173)

Френските органи посочват, че някои от представените от CFF данни относно предложението на SNCM са неточни.

(174)

Държавата счита, противно на твърденията на CFF, че планът за преструктуриране е бил изготвен по такъв начин, че да позволи възстановяването на SNCM в най-кратки срокове и да създаде условия за неговата жизнеспособност в средносрочен и дългосрочен план. Френските органи уточняват, че важна част от програмата за намаляване на разходите вече е била изпълнена. Плавателните средства са намалени и програмата за цесии на активи се осъществява съгласно промишления план. Обслужването на линиите е подновено и планът за действие за съкращаване на потреблението на стоки и услуги дава първите си резултати. Постепенно се изпълнява частта от промишления план, касаеща заетостта. Освен това през 2001 г. SNCM е заделило 21,3 млн. EUR, предназначени за финансирането на мерките по преструктуриране, и по-специално на плана за запазване на работните места.

(175)

По отношение на определянето на размера на помощта френските органи потвърждават, че съотношение на собствения капитал към общата задлъжнялост от 0,79 е характерно за балансите на повечето морски дружества, освен при наличието на извънредна ситуация. Що се отнася до индекса от 0,497, обявен от CFF за CMN през 2001 г., той е неточен според френските органи, тъй като при него не се вземат предвид разполагаемите средства в актива на баланса. Коригиран с този пропуск, индексът на CMN е 0,557. Според френските органи при всички положения това ниво продължава да бъде недостатъчно за CMN и трудностите по отношение на паричната наличност, изпитани от CMN през 2002 г., са пример за това. CMN е трябвало да заеме до 8 млн. EUR според STIM, за да финансира касов дефицит, непокрит от неговите банки.

(176)

Френските органи твърдят, че участието на SNCM в капитала на CMN не може да бъде анализирано като чисто финансов актив, както твърди STIM. Франция защитава позицията, че участието на SNCM в CMN има силно стратегически характер. В действителност според нея тяхната цесия не само би било лишена от смисъл от икономическа гледна точка, но би представлявала и и сериозна стратегическа грешка.

(177)

Франция одобрява като цяло съдържанието на писмото на председателя на област Provence-Alpes-Côte d’Azur, но държи въпреки това да отбележи, че противно на това, което се твърди в точка 2 от посоченото писмо (104), предлагането по линията между континентална Франция и Корсика не е „прекалено голямо по отношение на търсенето“ и че тарифната политика на SNCM отговаря на поетите от него задължения да не предизвиква тарифна война и да не бъде „price leader“.

(178)

В общ смисъл Франция отбелязва, че голям брой забележки на STIM и CFF са идентични с коментарите, които дружествата вече са формулирали пред Комисията през 2003 г. По-специално тя подчертава че коментарите на CFF са били представени пред Първоинстанционния съд в рамките на жалба за отмяна на решението на Комисията от 9 юли 2003 г. и в по-голямата си част вече са били отхвърлени както от Комисията, така и от Първоинстанционния съд.

(179)

На общата забележка относно преждевременното прилагане от страна на Франция на мерките, които могат да бъдат квалифицирани като помощи, френските органи отговарят, че въпросното прилагане се обосновава с особения характер на процедурата, а именно отмяната през 2005 г. на положителното решение на Комисията от 9 юли 2003 г., а не с намерението на френските органи да не признаят задълженията си по Договора за ЕО. Всъщност Франция уточнява, че винаги е информирала Комисията за развитието на делото и различните мерки, приети от януари 2005 г. нататък, съгласно принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки и Комисията.

(180)

Относно последните мерки френските органи смятат, че тъй като нито една от тях не представлява помощ, член 88, параграф 3 от Договора за ЕО in fine не може да бъде приложен и не съществува никакво задължение за прекратяване на тяхното изпълнение.

(181)

Що се касае до процеса на цесията, Франция уточнява, че първоначално е предвиждала класически критерии за подбор, базиращи се основно на цената, предложена за остойностяването на акциите на SNCM, и на второ място — на други параметри (промишлен план, социален проект и др.), сред които сумата, която кандидатите са били готови да инвестират в дружеството като рекапитализация. Франция оспорва категорично аргумента, изложен от третите заинтересовани страни, според който процесът по продажба не е бил прозрачен, и напомня, че в конкретния случай самата държава е надхвърлила своите достатъчно силни и задължаващи законови и регулаторни задължения, предвидени в случай на цесия на публични дялове. Франция напомня, че развитието вследствие на предложението на BCP да закупи 100 % от акциите на SNCM, е протекло в много трудни финансови и социални условия и че присъединяването на VT към предложението на BCP не е променило търговските и финансови параметри на операцията (извън разпределението на капитала).

(182)

Относно отрицателната цена от 158 млн. EUR френските органи припомнят, че предвид финансовото състояние на SNCM към 30 септември 2005 г.,дружеството е било продадено на пазарна цена и че продажбата е била икономически по-изгодна, отколкото ликвидацията на дружеството. В тази връзка френските органи уточняват, че прилагането на критерия за частния инвеститор в случай на цесия на дружество, намиращо се близо до ликвидация, не трябва да бъде считано като търсене на „рентабилността на публичната намеса“, а като предотвратяване на по-сериозни загуби, които акционерът би могъл да понесе с извършването на по-скъпа ликвидация.

(183)

Относно платената цена Франция оспорва аргумента, според който SNCM е било прехвърлено на цена, която не отговоря на реалната му стойност. По-специално, тя отхвърля изчисляването на стойността на дружеството на приблизително 350 млн. EUR, направено от STIM, при което се вземат предвид само данните от баланса, които повишават остойностяването на базата на собствения капитал (амортизации, остатъчна добавена стойност на корабите и др.), без да се отчитат данните за пасивите, които биха го намалили. Този метод на изчисление с чисто счетоводен характер не съответства на икономическата реалност на едно морско дружество, каквото е SNCM, с активи, фигуриращи в баланса, но което има и ограничена рентабилност и сериозни пасиви извън баланса.

(184)

Френските органи отхвърлят освен това и аргумента на CFF, че са подценили пазарната стойност на флотата на SNCM, която CFF определя между 406,5 млн. EUR и 426,5 млн. EUR. Френските органи твърдят, че корабите, взети предвид при изчислението на CFF, не отговарят на тези, които SNCM притежава към 30 септември 2005 г. По отношение на липсата на отстъпка, приложена към пазарната стойност на корабите, не се взема предвид контекстът, в който би се извършила една евентуална съдебна ликвидация на тези активи, и накрая, датата, отбелязана при изчисляването на тази пазарна стойност, а именно август 2006 г., не е датата на потенциалната ликвидация на SNCM, която трябва да послужи като референтна дата, която е 30 септември 2005 г. От друга страна Франция отбелязва, че ако се спази предложеното от CFF изчисление, отрицателната цена би била три пъти по-ниска от стойността за ликвидация на активите, изисквана от съдебната практика по делото Gröditzer, което би било по-благоприятно в сравнение с хипотезите, представени на Комисията от френските органи.

(185)

Относно аргумента, изложен от CFF, с който се оспорва прилагането на съдебната практика по делото Gröditzer въз основа на факта, че капиталовата вноска на SNCM от страна на държавата е свързана с продажбата на 75 % от нейното участие, като с толкова се намаляват перспективите за възвръщаема печалба, френските органи напомнят, че отрицателната цена на цесията от 158 млн. EUR отговаря на цесията на целия капитал на SNCM, последвана от нова инвестиция от държавата на стойност 25 % с възвръщаемост от […] (60) % годишно. Следователно Франция счита, че възвръщаемостта на инвестицията остава гарантирана чрез нейното участие като акционер в компанията в размер на 25 %, доколкото това участие се ползва с висока гаранция за възвръщаемост.

(186)

Освен това Франция оспорва и аргумента, изложен от CFF, за неприложимостта в конкретния случай на метода ABX, основаващ се на анализа на действителните разходи по ликвидацията на SNCM и на риска, че държавата би могла да бъде считана за отговорна за пасивите на дружеството при процедура по покриване на пасивите, както е предвидено във френските колективни процедури и потвърдено от националната съдебна практика (решение на Апелативния съд на Руан от 22 март 2005 г.). Въпреки че френските органи смятат, че тяхното поведение като управител на SNCM не би трябвало да бъде квалифицирано като „грешно“ при тази процедура, те настояват за наличието на много висок риск от осъждане на държавата от национален съдия за недостиг на активи на SNCM поради гъвкавите критерии за квалифициране на грешката в управлението по смисъла на член L. 651-2 от Търговския закон и съгласно горепосочената съдебна практика, която може да бъде приложена в настоящия случай.

(187)

По отношение на рекапитализацията от 8,75 млн. EUR Франция напомня, че противно на твърденията на CFF и STIM тази капиталова вноска не представлява държавна помощ предвид едновременността на тази инвестиция, сходния характер на условията по нея и възнаграждението, получено от държавата чрез CGMF, чийто размер е по-висок от средния.

(188)

По-специално френските органи уточняват, че принципът на равнопоставеност на инвеститорите не би бил оспорен от съществуването на разтрогващи клаузи, доколкото те са били предвидени в рамките на цесията на 100 % от SNCM, а не в рамките на последвалата я рекапитализация с 35 млн. EUR.

(189)

Освен това Франция припомня, че размерът на нейната инвестиция е доста по-нисък от този на купувачите, доколкото единствено сумата от 8,75 млн. EUR трябва да бъде сравнявана с направената от купувачите инвестиция (26,25 млн. EUR). В действителност първата рекапитализация от 142,5 млн. EUR трябва да бъде разглеждана само и единствено в рамките на сравнение с ликвидационната цена.

(190)

Накрая Франция оспорва аргумента на STIM относно факта, че тази вноска би съставлявала гаранция за частните купувачи, че SNCM ще получи DSP за обслужване на Корсика. Френските органи изтъкват, че това увеличение на капитала е разумно и независимо от резултатите на дружеството и че предоставянето на DSP на SNCM не би позволило да се подобри очакваната възвръщаемост на тази инвестиция.

(191)

Относно сумата от 38,5 млн. EUR за социални мерки Франция отново изтъква аргумента, според който тези мерки представляват помощ за персонала и че тяхното поемане от страна на държавата не може да бъде считано като предоставяне на непряко предимство на дружеството, тъй като са в допълнение към законовите разпоредби и задълженията, произтичащи от колективните трудови договори на SNCM. Освен това Франция припомня, че тези мерки не биха позволили напускането на служители, за които SNCM би продължило да бъде отговорно в случай на липсата на такива мерки.

(192)

В противовес на аргумента на CFF френските органи уточняват, че сумата от 38,5 млн. EUR не е предназначена за провеждане на съкращенията на персонала, предвидени в социалния план от 2003 г., тъй като въпреки закъснението тези съкращения вече са осъществени на практика. Новият социален план представлява допълнение към първите социални мерки от 2003 г.

(193)

Франция счита, че като се има предвид гореизложеното, размерът на помощта, която трябва да бъде оценена съгласно Насоките, възлиза на 15,81 млн. EUR.

(194)

Противно на твърденията на CFF френските органи считат, че по отношение на точка 11 от Насоките от 2004 г. първата рекапитализация, при все че е позволила на SNCM да възстанови собствения си капитал, не е причина да загуби характера си на предприятие в затруднение, доколкото тази рекапитализация има за цел да осигури поддържането на дейността на дружеството.

(195)

Франция опровергава твърденията на CFF, според които тя не е трябвало да извършва нови финансови инжекции в дружеството предвид факта, че SNCM е могло да поиска банков кредит. В тази връзка френските органи уточняват, че на 24 август 2005 г. банките са отказали отпускането на нови кредити за оборотни парични средства в полза на SNCM и че от този момент единствената възможна алтернатива е била приватизацията или ликвидацията на дружеството.

(196)

Франция оспорва твърденията на CFF и STIM относно провала на плана за преструктуриране от 2002 г., който, въпреки известно закъснение, е бил изпълнен и е позволил да бъдат постигнати целите през 2005 г. Влошаването на икономическото и финансово състояние на SNCM, дължащо се на външни за дружеството фактори, е довело след това до необходимостта от удължаване на плана, за което е изпратено уведомление през 2002 г., и до въвеждането на нови мерки.

(197)

Франция смята, че SNCM има добри перспективи за възстановяване и че мерките, предвидени от новите акционери, а именно изпълнението на социалния план, възстановяването на транспортните услуги и обновяването на някои кораби, ще позволят да се възвърне жизнеспособността на дружеството. В тази връзка Франция отбелязва, че поради приходите, получени от DSP (около [50—70] (60) % от оборота на SNCM) и предвид значимостта на фиксираните разходи и трудностите при разпределяне на шестте кораба за обслужване на линията Марсилия—Корсика, DSP представлява съществен елемент от стратегията на дружеството и неговата жизнеспособност.

(198)

По отношение на ограничението до минимум на помощта Франция смята, че е ограничила до стриктния минимум разходите за необходимото преструктуриране, за да позволи неговото реализиране. В тази връзка френските органи припомнят, че, както Комисията посочва в решението си от 2003 г., самото дружество е допринесло достатъчно за плана за преструктуриране със свои собствени ресурси чрез цесия на активи на стойност 30,2 млн. EUR. Освен това с оглед на други цесии, извършени от SNCM в размер на 12,2 млн. EUR, общият размер на собствения принос на дружеството достига 42,38 млн. EUR. Франция смята, че този размер е много по-висок от този на собствения принос, необходим за одобряване на помощите за преструктуриране, чийто краен размер възлиза на 15,81 млн. EUR, доколкото останалите мерки не са държавни помощи.

(199)

Противно на твърденията на STIM и на CFF френските органи заявяват, че са спазили условията, наложени с решението от 2003 г., с които са били обвързани до края на 2006 г., и по-специално поддържането на флота от 11 кораба и прилагането на тарифи, по-ниски от тези на конкурентите.

(200)

От друга страна Франция смята, че в рамките на новото окончателно решение нивото на компенсаторни мерки, което ще бъде наложено на SNCM, трябва да бъде съответстващо, доколкото размерът на помощите за преструктуриране ще бъде от този момент 15,81 млн. EUR вместо 69,3 млн. EUR.

(201)

В тази връзка Франция оспорва становището на STIM относно възможността Комисията да наложи на SNCM като компенсаторна мярка цесията на неговото участие в CMN. Франция оспорва аргумента на STIM, според който определянето на стратегически активи не би съответствало на Насоките от 2004 г. в сравнение с тези от 1999 г.

(202)

Що се касае до изложените от CFF мерки, целящи намаляването на присъствието на SNCM на пазара, френските органи уточняват, че както всъщност е било посочено от Комисията в решението от 2003 г. (съображение 87), съответните засегнати пазари (Франция—Корсика—Магреб) не се характеризират със свръхкапацитет и че една промяна на конфигурацията на линиите, обслужващи Корсика в рамките и извън DSP, отново ще изложи на риск жизнеспособността на дружеството.

(203)

По отношение на аргумента, изложен от CFF, според който прилагането в полза на SNCM на горепосочените мерки би довело до сериозен риск от изчезването от пазара на континентална Франция—Корсика на неговия основен конкурент, а именно CFF, френските органи изтъкват, че предвид настоящата конфигурация на този пазар, на който CFF има мажоритарно участие, поддържането на конкурентна структура зависи от одобряването на плана за преструктуриране на SNCM и неговото присъствие на въпросния пазар.

(204)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че: „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“

(205)

Квалифицирането на една национална мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС предполага кумулативното изпълнение на следните условия: 1) въпросната мярка да предоставя избирателно икономическо предимство; 2) това предимство се финансира чрез държавни ресурси; 3) това предимство нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и, накрая; 4) това предимство засяга търговията между държавите членки (105).

(206)

Комисията установява, че SNCM е получило държавни ресурси на обща стойност 274,54 млн. EUR (106) чрез CGMF, която е 100 % на държавата.

(207)

Тъй като SNCM осъществява дейност в сектора на морския транспорт, който е отворен към вътрешноевропейската конкуренция, полученото потенциално икономическо предимство може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

(208)

Обстоятелството, че пазарът на каботажни превози към средиземноморските острови до 1 януари 1999 г. е бил временно освободен от прилагането на Регламент (ЕИО) № 3577/92, не позволява a priori да се изключи, че изплатените субсидии за обслужване на каботажните линии между средиземноморските острови в рамките на DSP са могли да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията.

(209)

Във всички случаи, дори ако отпуснатите субсидии за обслужване на линиите за каботаж не са засягали търговията и не са нарушавали конкуренцията преди 1 януари 1999 г., положението се е променило след тази дата, тъй като съгласно Регламент № 3577/92 дейностите, свързани с морския каботаж, са отворени за всички оператори на Европейския съюз. Освен това трябва да се подчертае, че SNCM не извършва само крайбрежен транспорт, но осъществява дейност и на международния морски транспортен пазар, който бе либерализиран с Регламент (ЕИО) № 4055/86 (107).

(210)

Следователно Комисията счита, че в конкретния случай трите последни критерия на член 107, параграф 1 от ДФЕС, посочени в съображение 205 от настоящото решение, са изпълнени. Ето защо тя трябва да проучи последователно за всяка мярка наличието на избирателно икономическо предимство в съответствие с решението на Общия съд от 11 септември 2012 г.

(211)

В съответствие с практиката на Общия съд (108) Комисията трябва след отмяната на някое от нейните решения да основе своя нов анализ единствено на информацията, с която е разполагала към момента на приемане на отмененото решение, т.е. в този случай към 8 юли 2008 г.

(212)

Последващите събития, които евентуално са настъпили след 8 юли 2008 г., не трябва да бъдат взети под внимание. Измененията или развитието на пазара или на положението, в което се намира получателят на помощта, трябва да бъдат изключени от анализа. По същия начин Комисията не взема предвид периода на изпълнение на плана за преструктуриране след месец юли 2008 г. (109).

(213)

Освен това Комисията няма задължение отново да открие делото, нито дори да го допълни с нови технически експертизи (110). Отмяната на акта слага край на административната процедура, която съдържа няколко етапа, но това не води непременно до отмяна на цялата процедура. Когато, както в този случай, въпреки предприетите действия по разследването, позволяващи изчерпателен анализ на съвместимостта на помощта, извършеният от Комисията анализ се окаже непълен и по този начин доведе до незаконосъобразност на решението, процедурата за замяна на това решение може да бъде започната въз основа на вече осъществените действия по разследване (111).

(214)

Освен това, тъй като Комисията трябва да основе своя нов анализ единствено на информацията, с която е разполагала през юли 2008 г., т.е. информация, за която френските органи и SNCM вече са изразили позиция, не е нужно отново да се прави допитване за техните становища (112). И накрая, правото на трети заинтересовани страни да представят своите мнения било спазено чрез публикуване в Официален вестник на решението за откриване на процедурата (113) и нито една разпоредба от Регламент № 659/1999 не изисква да им се предложи отново тази възможност, когато първоначалният план за преструктуриране се изменя по време на разследването (114).

(215)

Настоящото решение се основава главно на известните факти към 8 юли 2008 г. Допълнително обаче Комисията ще покаже, че ако евентуално вземе предвид информационната бележка на френските органи от 16 май 2013 г. относно посочените факти преди датата 8 юли 2008 г., както и представената от SNCM информация на 27 август 2013 г., това няма да промени заключенията ѝ.

(216)

В конкретния случай Комисията трябва да проучи дали капиталовата вноска на държавата в размер на 158 млн. EUR, предхождаща цесията на SNCM на частни купувачи, т.е. in fine отрицателната продажна цена на дружеството за еквивалентна сума, не съдържа елементи на държавна помощ.

(217)

Една открита, прозрачна и недискриминационна обществена процедура за избор, в рамките на която държавата прехвърля дружеството след предварителна рекапитализация (за сума, по-голяма от продажната цена), не позволява непременно да се изключи наличието на помощ, от която може да се възползва едновременно приватизираното дружество и неговият купувач (115).

(218)

За да провери дали едно дружество е ползвало икономическо предимство вследствие на капиталовата вноска от държавата, Комисията прилага по принцип критерия за „частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика“ (наричан по-нататък критерият за частния инвеститор), при условие че получателят не е задължен да възстанови други държавни помощи и тази вноска подлежи на анализ спрямо този критерий. Критерият за частния инвеститор следва принципа на равно третиране на публичния и частния сектор, което произтича от член 345 от ДФЕС. Според този принцип предоставените от държавата капитали на разположение на дадено дружество пряко или косвено при обстоятелства, които съответстват на нормалните условия на пазара, не биха могли да бъдат квалифицирани като държавни помощи (116).

(219)

За тази цел Комисията може по-специално да оцени дали лицето, предоставящо средствата, действа като частен инвеститор, който следва структурна, обща или секторна политика, и е воден от перспективи за дългосрочна рентабилност на инвестираните капитали. Валидността на този подход е призната от Съда на ЕС в рамките на няколко дела (117).

(220)

Съгласно постоянната съдебна практика капиталова вноска, направена от публичен инвеститор при отсъствието на всякаква перспектива за печалба, дори дългосрочна, представлява държавна помощ (118).

(221)

Съдът на ЕС е отбелязал освен това, че един частен инвеститор, който следва структурна, обща или секторна политика и е воден от перспективи за дългосрочна рентабилност, разумно не би си позволил след дългогодишни загуби да направи капиталова вноска, която от икономическа гледна точка е не само по-скъпа от една ликвидация на активите, но и е свързана с продажбата на дружеството, която му отнема всякаква перспектива за печалба, дори и в по-дългосрочен план (119).

(222)

По-конкретно в решението си по дело „Gröditzer“ Съдът е постановил, че с цел определяне на това дали приватизацията на едно дружество срещу отрицателна продажна цена съдържа елементи на държавна помощ: „[е] редно е да се установи дали при сходни обстоятелства един частен инвеститор, чиято големина може да бъде сравнена с тази на органите, управляващи публичния сектор, би могъл да пристъпи към такава голяма капиталова вноска в рамките на продажбата на въпросното дружество или би избрал неговата ликвидация“ (120).

(223)

С оглед на гореизложеното, за да се определи характерът на помощта по въпросната мярка, Комисията трябва „да прецени дали избраното решение от държавата е в абсолютни стойности и по отношение на всяко друго решение, включително ненамесата, най-евтиното, което, ако е така, би довело до заключението, че държавата е действала като частен инвеститор“ (121).

(224)

С други думи Комисията трябва да провери дали изборът да се направи капиталова вноска с такъв размер на практика се оказва по-малко ефективен в сравнение с ликвидацията.

(225)

За целите на изчисляването на разходите по ликвидацията за акционера френските органи считат, че големите групи от предприятия, когато пристъпват към затваряне на обекти или ликвидация на дъщерни предприятия, не могат да не се интересуват от социалните последствия, до които водят тези затваряния или ликвидации. По тази причина те най-често прилагат социални планове, които могат да включват мерки за преквалификация на персонала, съдействие при намиране на друга работа, обезщетения при напускане и действия на местно икономическо равнище, които дори надхвърлят разпоредбите на закона и на колективните трудови договори.

(226)

В този контекст френските органи приемат въз основа на социалния план от 2005 г., основаващ се на социалния план от 2002 г., диапазон от [90 000—100 000] (60) до [120 000—130 000] (60) EUR за служител или общ размер между [200—210] (60) млн. EUR и [250—260] млн. EUR. Френските органи уточняват, че долната граница на горепосочения размер обяснява факта, че цената на референтния социален план е увеличена поради големия брой служители, доближаващи пенсионна възраст, които напускат при изключително благоприятни условия. Освен това взет е предвид и фактът, че контекстът на ликвидацията на дружеството и уволняването на целия персонал не могат да бъдат сравнени с преквалификацията на служителите, позволяваща продължаване на дейността, какъвто е случаят при референтния социален план.

(227)

Накрая, френските органи считат, че дори и да приложат таблицата за анализ, определена от Общия съд в решението му от 15 септември 2012 г., прехвърлянето на контрола на SNCM за отрицателна цена от 158 млн. EUR не съдържа елементи на държавна помощ. На практика те считат, че Комисията разполага с всички необходими сведения, за да отговори на критиките на Общия съд.

(228)

В случая Комисията не споделя този анализ.

(229)

В съответствие с решението на Общия съд (122) изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение от частен инвеститор по принцип може да представлява законна и уместна практика според обстоятелствата в конкретния случай, с цел насърчаване на спокойния социален диалог и поддържане на доброто име на дадено дружество или група от дружества. В съответствие с принципа на равно третиране на частния и публичния сектор възможността за изплащане на допълнителни обезщетения за уволнение е открита и за държавите членки при ликвидация на публично предприятие, независимо че задълженията им a priori не надвишават строгия законов и договорен минимум. Все пак Общият съд уточнява, че „(…) поемането на тези допълнителни разходи поради основателни опасения не може да преследва единствено социална или дори политическа цел, тъй като по този начин може да излезе от рамките на теста за частния инвеститор (…). При липса на всякаква, дори дългосрочна, икономическа рационалност, поемането на разходи, които излизат извън строгите законови или договорни задължения, следователно трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.“ (123).

(230)

Що се отнася до мотива за имиджа на държавата, изтъкнат от френските органи, Общият съд счита, че „(…) защитата на доброто име на държава членка в качеството ѝ на глобален инвеститор в пазарната икономика не може да представлява, при липса на специални обстоятелства и без особено убедителни мотиви, достатъчна обосновка за доказване на дългосрочната икономическа рационалност на поемането на допълнителни разходи като допълнителните обезщетения за уволнение“ (124). Такива специални обстоятелства в случая няма.

(231)

Комисията установява, че след откриването на процедурата френските органи не пристъпват към определяне на икономическите дейности на френската държава, по-специално на географско и секторно равнище, по отношение на които се прецени икономическата рационалност в дългосрочен план на разглежданите мерки, макар и в писмото си от 16 май 2013 г. да посочват, че поведението на държавата трябва да се сравни с това на холдинг с диверсифицирани дейности, който търси максимална печалба и защита на доброто си име като глобално индустриално предприятие, по-специално по отношение на управлението на персонала му.

(232)

Що се отнася до доброто име на CGMF, Комисията отбелязва, че компанията не е имала никакъв друг актив освен SNCM в сектора на морския транспорт. Следователно този аргумент не може да се отнася до нея.

(233)

По отношение на доброто име на държавата акционер френските органи изтъкват съществуването на висок риск от социални конфликти в управляваните от държавата предприятия — не само тези, които в географски план се намират в близост до дейностите на SNCM, но и такива от други сектори, и по-специално този на транспорта. От една страна Комисията отбелязва, че френските органи не доказват реалността на този риск от „заразяване“ на всички държавни предприятия, а от друга счита, че те не доказват също така, че изплащането на допълнителни обезщетения би възпрепятствало възникването на нови стачки. Накрая, Комисията счита, че изключително социалната обосновка на поемането на тези обезщетения от държавата е недостатъчна, за да се изключи наличието на държавна помощ.

(234)

Комисията счита от друга страна, че френските органи не посочват достатъчно обективни и проверими сведения, които да докажат, че изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение при сходни обстоятелства е установена практика сред частните предприемачи от същия сектор. Комисията посочва, че просто препращане към ограничен брой социални планове също не може да докаже съществуването на достатъчно установена практика в случаи, сравними с разглеждания, тъй като посочените от френските органи социални планове се отнасят до планове за преструктуриране, а не за ликвидация, и голяма част от тях засягат сектори, които a priori нямат нищо общо с транспортната инфраструктура, като козметичния (Yves Saint-Laurent Haute couture), селскостопанския сектор (Danone) или сектора на електрониката (Hewlett Packard). Освен това в представената от френските органи таблица в информационната бележка от 16 май 2013 г., в която е включен списък със социални планове, се изброяват шест плана след приватизацията на SNCM, които следователно не могат да бъдат приети като основание за поемането на допълнителните обезщетения за уволнение.

(235)

SNCM представя нов списък с пет социални плана в информационната бележка от 27 август 2013 г. Комисията счита, че този списък не позволява да се установи, че изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение при сходни обстоятелства е установена практика сред частните предприемачи от същия сектор. Комисията отбелязва най-напред, че от петте посочени плана два засягат SNCM, сред които е и планът, предмет на настоящото решение. Тези два плана не могат да бъдат използвани като обективни елементи за сравнение поради две причини: от една страна SNCM не може да изтъква собствените си предишни практики в тази област, за да обоснове достатъчно добре установеността на тази практика; и от друга страна социалният план от 2002 г. съответства на период, когато SNCM е било все още държавно предприятие, а зададеният от Общия съд критерий за сравнение са частни предприятия от същия сектор. В този смисъл Комисията отбелязва, че социалният план на пристанището в Марсилия не може да бъде приет, тъй като през 2004 г. пристанището е било публично образувание, а не частно предприятие. Накрая, Комисията отбелязва, че последните два посочени социални плана — на Air Lib и на Eurostar — са планове за преструктуриране, а не такива за ликвидация. В допълнение Комисията изтъква, че средното допълнително обезщетение от тези два плана е с над 50 % по-ниско спрямо приетия от SNCM среден размер на допълнителните обезщетения.

(236)

Комисията посочва, че френските органи не са установили, че поведението на френската държава е било мотивирано от разумна вероятност за получаване на косвена материална печалба, дори в дългосрочен план, като се избегне допълнително влошаване на социалната атмосфера в предприятието, тъй като именно при хипотезата за ликвидация предприятието е трябвало да прекрати съществуването си. Що се отнася до хипотезата за по-голяма полза за служителите на други държавни предприятия, тя е недостатъчно обоснована. Още повече, че дори в рамките на логиката на глобален инвеститор, каквато се изтъква от френските органи, предоставянето на много високи обезщетения при напускане на служителите на едно дружество може да усложни евентуалното преструктуриране на останалите дружества, които притежава същият инвеститор. Освен това френските органи не са определили количествено доколко значителни биха били евентуалните социални разходи, с които обосновават плащането на допълнителните обезщетения за уволнение.

(237)

Френските органи също така посочват, че една процедура за ликвидация би била по-дълга и потенциално по-рискована за държавата акционер спрямо цесията на SNCM на отрицателна цена. Комисията отбелязва, че френските органи не са предоставили никакво доказателство за този риск и не са обяснили защо продължителността на процедурата за ликвидация е била взета предвид от частен акционер. Делото Frucona Kosice  (125), цитирано от френските органи, не е релевантно към настоящия случай, тъй като се отнася до теста на частен кредитор. Срокът на една процедура за ликвидация е подходящ за анализирането дали държавата в позицията на кредитор на Frucona Kosice е възстановила в максимална степен вземанията си, като е приела частично, но незабавно възстановяване, или дали е трябвало да чака ликвидацията на предприятието. Положението в разглеждания случай е различно, тъй като държавата е в позицията на акционер в SNCM, а не на частен кредитор. Като се има предвид, че в случай на ликвидация на SNCM активите определено не биха били достатъчни за покриването на пасивите, държавата не би могла да възстанови своята вноска. Следователно в този случай не е подходящо да се изтъква срокът на процедурата за ликвидация.

(238)

Френските органи не са доказали, че поемането на разходите по тези допълнителни обезщетения от държавата като частен инвеститор при сценария за ликвидация е било обосновано.

(239)

На този етап от анализа Комисията следва да определи стойността на ликвидацията на SNCM без допълнителни обезщетения за уволнение.

(240)

Съгласно този метод недостатъчното количество на активи е установено, когато икономическата стойност на реалните активи (по принцип по-висока от счетоводната нетна стойност) не покрива икономическата стойност на реалните дългове.

(241)

С цел установяването на недостига на активи в конкретния случай Комисията с помощта на свой експерт (126) е проверила, както е обяснено по-долу, че към 30 септември 2005 г. стойността на активите на SNCM не е била достатъчна, за да удовлетвори привилегированите и непривилегированите кредитори.

(242)

Комисията счита, че стойността на нетните активи е често използван метод за остойностяване на дружествата в сектора на морския транспорт. Освен това тя смята, че този метод е изключително подходящ за ситуацията на SNCM, доколкото неговият основен акционер разполага с един единствен избор, алтернативен на цесията, а именно ликвидация.

(243)

По отношение на другите методи за остойностяване, по-специално на метода на актуализираните оперативни свободни парични потоци, Комисията смята, че предвид факта, че той предполага продължаването на дейността на дружеството, какъвто не е случаят при предвидената хипотеза за ликвидация на SNCM, то той не е актуален в настоящия случай.

(244)

Комисията отбелязва датата 30 септември 2005 г. като референтна дата за оценката на SNCM, която е датата, на която е направен реалният избор между приемане на предложението за възстановяване на дружеството или неговата ликвидация; решението за избора на BCP е взето на 27 септември 2005 г.

(245)

Комисията отбелязва, че акционерът на SNCM със сътрудничеството на кантора Ernst & Young е пристъпил към определяне на разходите за ликвидацията на дружеството (горепосоченият доклад CGMF) на 30 септември 2005 г., който е бил повторно разгледан от Oddo Corporate Finance и кантората Paul Hastings. Комисията припомня, че в горепосочения доклад Oddo—Hastings активите на SNCM са оценени на 190,3 млн. EUR.

(246)

Що се отнася до стойността на собствената флота (127), брутната продажна стойност на корабите на SNCM е била оценена от специализирания експерт BRS на 224 млн. EUR на 30 септември 2005 г., а флотата на SNCM е била оценена в доклада Oddo на 150,7 млн. EUR след отстъпки (128), комисиона за търговско посредничество (129) и несигурно събитие (130).

Таблица 3

Сценарии за остойностяване на активите на SNCM към 30 септември 2005 г.

(247)

При прочита на горната таблица Комисията констатира, че флотата от кораби съставлява основният елемент от оценката на активите на дружеството. В тази връзка експертът на Комисията е преценил след извършване на сравнителен анализ в подходящото време, че намалението, приложено към брутната продажна цена на корабите и несигурното събитие, са били съвместими. На тази база той е направил заключения, че няма аргументи за отхвърляне на оценката на стойността на флотата, изготвена от държавата.

(248)

По отношение на намалението Комисията смята, че неговото ниво е съвместимо с намаленията, наблюдавани при продажбите на кораби при съдебна ликвидация. Според експерта на Комисията Управлението за морски транспорт, национално белгийско дружество, обслужващо линията Остенде—Рамсгате, е продало например два ферибота за автомобили през 1997 г. с намаления, оценени на 35 % и 45 %. Неотдавна дружеството Festival Cruises е продало три туристически кораба със средна отстъпка от 20 %. Намаленията, прилагани в сходни случаи, са от порядъка на тези, приложени от френските органи в настоящия случай.

(249)

Що се отнася до несигурното събитие, такъв пример не е бил отбелязан на пазара и Комисията смята, че аргументите, оправдаващи прилагането на несигурното събитие са съвместими с ограничения пазар на специализирани кораби, изработени за изключително специфична употреба.

(250)

От друга страна Комисията отбелязва, че нейният независим експерт е ревизирал покачването на стойността на финансовите активи, по-специално стойността на участието на SNCM в CMN (от 21,8 млн. EUR до 28 млн. EUR). В тази връзка, предвид предложението за закупуване на това участие от Stef-TFE за 35,2 млн. EUR, предадено на Комисията в рамките на настоящото разследване, Комисията счита, че оценката на участието на SNCM в CMN в размер на 28 млн. EUR е разумна в контекста на ликвидация на дружеството.

(251)

Относно остойностяването на другите компоненти на активите експертът на Комисията не е изразил конкретно възражение. Той не е отбелязал рубриката „нетни парични потоци“ в активите, тъй като тя е в дефицит. Комисията смята, че тази рубрика трябва да премине към пасивите на дружеството SNCM.

(252)

Като взема предвид извършените промени, Комисията оценява активите на SNCM на 211,4 млн. EUR към 30 септември 2005 г.

(253)

Комисията установява, че френските органи оценяват дължимата сума за привилегировани вземания на 153,8 млн. EUR, а на 170,9 млн. EUR — дължимата сума за непривилегировани вземания (без допълнителните обезщетения за уволнение).

(254)

Що се касае по-специално до пасивите на дружеството, френските органи изчисляват цената на социалния план по колективния трудов договор на [70—80] (60) млн. EUR. Разходите по социалния план са определени на индивидуална база и предвид вида на договора (безсрочен договор — CDI и срочен договор — CDD), устава и колективните трудови договори (морски персонал, стационарен персонал и управление), трудовия стаж, позицията и възнаграждението на всеки отделен служител. Този размер покрива неустойките по предизвестия ([20—30] (60) млн. EUR), неустойките по платен отпуск по предизвестие ([0—10] (60) млн. EUR), конвенционални обезщетения за уволнение ([30—40] (60) млн. EUR) и контрибуция Delalande ([0—10] (60) млн. EUR) (134).

(255)

Цената на социалния план извън колективните трудови договори е оценен от френските органи на [30—40] (60) млн. EUR. Този социален план обхваща всички придружаващи мерки, свързани със законовите и регулаторни задължения на SNCM в областта на уволнението (135) и косвените разходи, свързани с социалния план по колективния трудов договор (136).

(256)

Разходите по прекратяване на основните договори за експлоатация засяга основно и включването на банкова гаранция в размер на 7,4 млн. EUR, дадена като гаранция за доброто изпълнение от страна на SNCM на неговите задължения за извършване на обществена услуга, към която се прибавя наказателна санкция, предвидена в договора, в размер на 2 % от референтната финансова компенсация в размер на 63 млн. EUR за 2005 г., или около 1,2 млн. EUR.

(257)

По отношение на нетния пасив, свързан с цесията на кораби на лизинг, (137) френските органи подчертават, че на базата на определени хипотези (138) нетният продукт от цесията е оценен от специализирания експерт BRS на 144,8 млн. EUR към 30 септември 2005 г. след отстъпки, комисиона за търговско посредничество и финансови разходи за пристанище. Спестяванията от данъци и банкови задължения възлизат на 193,5 млн. EUR, като съществува оставаща сума от банкови задължения за корабите, закупени на лизинг, която трябва да бъде възстановена, на стойност 48,7 млн. EUR.

Таблица 4

Сценарии за остойностяване на пасивите на SNCM към 30 септември 2005 г.

(258)

Комисията отбелязва, че социалните пасиви на дружеството съставляват основният елемент от пасивите на SNCM. Що се отнася до цената на социалния план по колективния трудов договор, експертът на Комисията е проверил формулите за изчисляване на всички елементи от плана на базата на извадки и не е установил нито аномалия, нито грешка. Въз основа на тази проверка Комисията смята за разумен размера от [70—80] (60) млн. EUR, изплатени предварително от френските органи за социален план по колективния трудов договор.

(259)

Относно допълнителните загуби от дейността Комисията смята, че оценката е предпазлива с оглед на законодателството, по-специално член L.622-10 от Търговския закон и член 119-2 от Постановление № 85-1388 от 27 декември 1985 г., съгласно които SNCM би могло да бъде задължено от компетентния търговски съд да продължи дейността за срок от два месеца, който срок може да бъде подновен по искане на прокуратурата във връзка с изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга.

(260)

Що се отнася до необезпечените задължения, експертът на Комисията не е изразил конкретно възражение. При все това той е коригирал размера от 69,7 млн. EUR на 14,5 млн. EUR вследствие на промяната на рубриката „Нетни парични потоци“ в активите. Комисията оценява, че тази промяна е в съответствие с промените, извършени при оценяването на активите на SNCM.

(261)

По отношение на разходите по социалния план извън колективния трудов договор (без допълнителните обезщетения за уволнение) експертът на Комисията счита, че разходите за съдебни спорове трябва да бъдат [0—5] (60) млн. EUR вместо [0—10] (60) млн. EUR, изплатени предварително от френските органи. По този въпрос, въпреки че Комисията смята за сигурно, че синдикалните организации биха поискали преквалифициране на договорите CDD в договори CDI (143), тя счита от друга страна, че тези изчисления трябва да засягат само и единствено служителите, работещи на CDD, за които този риск е почти сигурен (или 150 CDD). Като се отчита едно месечно брутно възнаграждение в размер на [2 000—2 500] (60) EUR с обезщетение от 9 месечни заплати за първите [100—120] (60) CDD и от 6 месечни заплати за следващите [50—70] (60), размерът възлиза на [0—10] (60) млн. EUR.

(262)

Що се касае до нетните пасиви, свързани с цесията на корабите, които са на лизинг, Комисията смята, че хипотезите, свързани с изчисленията, са оправдани от договорния формализъм на GIE, който ограничава всякакво заместване на SNCM от трети страни и обуславя данъчни предимства за използването на корабите под френски флаг. Освен това несигурното събитие не се прилага в случая на кораби, използвани на лизинг, тъй като тези кораби са продадени от банките кредитори на GIE. В този контекст Комисията счита, че е оправдано да бъдат взети предвид разходите за превоз между 30 септември 2005 г. и датата на действителната цесия на кораба.

(263)

Във връзка с гореизложеното Комисията смята, че към 30 септември 2005 г. привилегированите пасиви на SNCM възлизат на 153,8 млн. EUR, а непривилегированите пасиви на SNCM са 181,1 млн. EUR.

(264)

Като се има предвид горепосоченото, Комисията смята, че към 30 септември 2005 г. стойността на активите на SNCM (или 211,4 млн. EUR) не е била достатъчна за удовлетворяване на привилегированите кредитори (или 153,8 млн. EUR) и на непривилегированите кредитори (181,1 млн. EUR), или 334,9 млн. EUR. Следователно активите не достигат с около 123,5 млн. EUR.

(265)

Комисията също така разгледа и аргумента на френските органи и на SNCM, според който държавата в качеството ѝ на мажоритарен акционер може да бъде поканена да покрие пасивите в случай на ликвидация на дружеството. Една от заинтересованите страни, CFF, оспорва прилагането на националната съдебна практика, посочена от френските органи към настоящия случай. CFF счита, че по отношение на съдебната практика на Апелативния съд на Руан по делото Aspocom Group Oyj съдията е осъдил финландското дружество майка да заплати обезщетения на служителите от неговото френско дъщерно предприятие, което е било в ликвидация, тъй като тези обезщетения са били предвидени от социален план чрез споразумение в предприятието, потвърдено от дружеството майка, а в крайна сметка не са били изплатени.

(266)

Френските органи смятат, че всички реални разходи, които е трябвало да бъдат поети от държавата в качеството ѝ на акционер чрез CGMF, възлизат на 312,1—361 млн. EUR към 30 септември 2005 г. Те считат също, че в тази оценка се взема предвид рискът държавата да бъде поканена да „покрие пасивите“, ако съдът я счете за фактически управител на SNCM, както и рискът държавата да бъде осъдена да заплати допълнителните обезщетения за уволнение на освободения персонал. Френските органи смятат, че тези рискове трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на действителните разходи по евентуална ликвидация на SNCM.

(267)

Следователно възниква въпросът за оценката на всички реални разходи, които Франция би била длъжна да поеме като акционер в случай на съдебна ликвидация на SNCM, за да се определи дали, предвид риска да бъде осъден да поеме тези разходи и предвид техния обем, един частен акционер би предпочел да продаде незабавно своето дъщерно предприятие на отрицателната цена от 158 млн. EUR, отколкото да се изложи на този риск.

(268)

Във френското право назначеният ликвидатор на дружество в съдебна ликвидация има възможността да започне процедура по поемане на отговорност срещу бившите управители на дружеството, наречена „процедура по покриване на пасивите“, в случай на решение за прекратяване на план за възстановяване на дружеството или поставянето му под съдебен надзор, както и в случай на съдебна ликвидация (144).

(269)

Започването на процедура по покриване на пасивите срещу бившите управители на дружеството в ликвидация е мотивирано от необходимостта от възстановяване на имуществото на дружеството, което е една от задачите на назначения ликвидатор.

(270)

В множество писма до Комисията френските органи поддържат становището, че хипотезата за осъждане на държавата от национален съдия за покриване на пасивите на управляваното от нея дружество представлява възможно най-правдоподобният сценарий и че тази хипотеза трябва да бъде отчетена при изчисляването на действителните разходи по евентуална ликвидация на SNCM.

(271)

В писмените си бележки от 28 февруари 2008 г. SNCM е представило доклада Baker & McKenzie, в който се оценяват правните последици от процедура по покриване на пасивите срещу френската държава. В този доклад се заключава, че сезираният по делото търговски съд най-вероятно би отбелязал отговорността на държавата и би я осъдил да поеме за своя сметка всички социални задължения на SNCM.

(272)

Съответното законодателство предвижда, че социалните задължения на дружество в ликвидация могат да бъдат поети от неговите бивши управители от правна и фактическа гледна точка, ако бъдат едновременно спазени четири условия.

(273)

Докладът Baker & Mc Kenzie, изпратен от SNCM, предоставя на Комисията анализ, който води до заключението, че […] (60). По същество горепосоченият експертен доклад цели да покаже, че съгласно съответната съдебна практика (145) държавата е допуснала […] (60) нееднократно. По-специално според същия този доклад държавата е взела […] (60) решения. Освен това изглежда, че управителните органи […] (60) предприятието. Накрая, държавата […] (60).

(274)

Комисията констатира, че френските органи в писмените си бележки от 28 март 2008 г. не са изразили резерви […] (60). В своето писмо от 20 ноември 2006 г. самите френски власти посочват, че съдията […] (60) предприятието.

(275)

При все това Комисията е на мнение, че декларацията на френските органи от 20 ноември 2006 г., направена в рамките на дело за държавна помощ, не е достатъчна сама по себе си, за да се установи de jure дали един съдия би счел националните органи за фактически управители на дружеството получател на въпросните мерки и най-вече доколко такава възможност реално може да стане факт.

(276)

Преди всичко по отношение на спорните решения далеч не е установено, че вземането на окончателно решение от държавата се отдалечава в значителна степен от практиката, следвана при управлението от нейна страна на участията ѝ. Дори в доклада Baker & Mc Kenzie се припомня съществуването на повтарящо се противоречие по отношение на желаната степен на намеса на държавата в управлението на участията ѝ и се посочва значителната роля в общия случай на […] (60).

(277)

В националната съдебна практика, посочена от държавата и от SNCM, не се обяснява пряко подобен род положение. Основните обяснени случаи засягат местните общности, а решението по делото BRGM от 6 февруари 2001 г. се отнася до промишлено-търговско публично образувание.

(278)

Във всеки случай далеч не е установено, че държавата в качеството ѝ на публична власт трябва да се счита за фактически управител.

(279)

В конкретния случай Комисията отбелязва, че в доклада на експерта на SNCM въз основа на списък от фактически данни, който не е изчерпателен, са посочени редица данни, за да покаже, че държавата, […] (60), е допуснала грешки в управлението.

(280)

По-специално е отбелязано, че френската държава е допуснала грешки при инвестициите, свързани с […] (60) SNCM. Освен това държавата е допуснала и многобройни грешки в управлението по отношение на мащабността […] (60) SNCM.

(281)

В писмото си от 30 април 2007 г. френските органи са оценили като много висок риска от осъждане на държавата за поемане на отговорност предвид критериите за квалифициране на грешката при управление по смисъла на член L.651-2 от Търговския закон.

(282)

Комисията отново счита, че тази декларация от 30 април 2007 г., направена в рамките на процедура в областта на държавните помощи, не е достатъчна сама по себе си, за да се установи de jure дали един съдия би счел, че националните органи са допуснали твърдяните грешки, и най-вече да се определи степента на вероятност от такава възможност. Това важи в още по-голяма степен, тъй като френските органи оспорват самото съществуване на грешки в управлението, които са необходими за прилагането на процедура по покриване на пасивите.

(283)

Като цяло се забелязва, че SNCM и френските органи се придържат до голяма степен към доста стари решения относно управлението. Ето защо докладът Baker & Mc Kenzie е насочен към […] (60), реализирани до 2000 г. В него с увереност се прави позоваване на доклади на Сметната палата за финансовите години 1993—1999. Основните твърдяни грешки в управлението са допуснати в средата на 90-те години на 20 в. Кредиторите на SNCM са били информирани за този начин на управление, когато са му отпускали кредити. Тоест те най-малко неявно са приели риска, свързан с този вид управление. Няма данни, че отговорността на държавата е можело да бъде успешно поискана за покриване на пасивите в подобна ситуация.

(284)

Освен това твърдяните грешки в управлението биха могли да се обяснят с избора на политики от публичните власти, като няма данни, че този избор на политики е можел да се квалифицира като грешки в управлението по смисъла на съдебната практика относно покриването на пасивите.

(285)

На последно място, в доклада Baker & Mc Kenzie липсва достоверност, тъй като в него се счита, че положението на SNCM може да се дължи на грешки във външната комуникация, допуснати от държавата по повод положението на SNCM. От този доклад е видно единствено, че държавата посочва положение, което е било вече известно. Следователно поведението на държавата не изглежда като грешка в управлението.

(286)

В настоящия случай Комисията констатира, че докладът Oddo—Hastings показва недостиг на активи в размер на 134,4 млн. EUR към 30 септември 2005 г., изчислен от една страна като разликата между стойността на активите на SNCM (190,3 млн. EUR) и от друга страна — стойността на пасивите на дружеството (привилегировани и непривилегировани задължения, оценени съответно на 153,8 млн. EUR и на 170,9 млн. EUR).

(287)

Комисията е оценила недостига на активи на SNCM на 123,5 млн. EUR към 30 септември 2005 г. (срв. съображение 264).

(288)

Според френските органи управителят на юридическо лице може да бъде обявен за отговорен на основание на член L.624-3 от Търговския закон дори ако грешката в управлението, допусната от него, е само една от причините за недостига на активи и може да бъде осъден да заплати всички или част от социалните задължения дори ако грешката е причина само за част от тях (146). Според френските органи френската държава ще бъде задължена да заплати една част в размер между 85 % и 100 % от установения недостиг на активите, или между 114,3 млн. EUR и 134,4 млн. EUR.

(289)

Този анализ не почива на никакво солидно основание. Всъщност, доколкото твърдяните грешки в управлението се основават на взети в средата на 90-те години на 20 в. решения и след като са породили незабавен свръхразход за SNCM, е много трудно това да се определи като причина за недостига на активи през 2005 г., особено след като между тези две дати са се случили много събития.

(290)

Освен това дори и да изглежда, че няма автоматична връзка между размера на отпуснатото обезщетение за покриване на пасивите и размера на натрупаните пасиви в резултат на грешка в управлението от страна на управителя (при положение, че е установена), това означава също, че съдията може да реши да определи сумата, с която да бъде осъден управителят, на много по-ниска стойност от установения недостиг на активи (147).

(291)

Обратно на това, което изглежда френските органи (и SNCM) считат, нищо не сочи, че разглежданите решения са считани от съдията по процедурата за покриване на пасивите като толкова тежки решения, че да оправдаят поемането от страна на публичните власти на значителна част от установените пасиви. Съгласно разгледаните твърдения става въпрос за решения с протекционистка визия, взети в рамките на политиката (като повечето се отнасят за десетилетие преди това), или по-скорошни решения, за да се спести на служителите задължението за повишаване на производителността или за да се направи опит да се възстанови по-добра социална атмосфера.

(292)

Според френските органи, в допълнение към недостига на активи, предвид съответната съдебна практика (148) даден съдия със сигурност би осъдил държавата да изплати допълнителните обезщетения за уволнение (т.е. между [200—210] (60) и [250—260] млн. EUR). Според френските органи всички реални разходи, които държавата в качеството си на акционер би могла да бъде задължена да заплати, са между 212,1 млн. EUR и 361 млн. EUR.

(293)

Френските органи уточняват, че в последните съдебни решения френските съдилища са осъдили правния и фактически управител да поеме, освен недостига на активите, допълнителните обезщетения за уволнение, изчислени на базата на социалния план, изготвен от дружеството преди ликвидацията.

(294)

Френските органи посочват, че по делото Aspocomp френското дружество Aspocomp SAS, дъщерно предприятие, собственост на 99 % на финландското дружество Aspocomp Group Oyj, е сключило споразумение в предприятието на 18 януари 2002 г., в което се описват условията за обезщетение по социален план за 210 служители от общо 550. В това споразумение е бил посочен размерът на компенсационните и допълнителните обезщетения, както и помощите при доброволно напускане. Вследствие промяна на стратегията на групата дружеството майка Aspocomp Group Oyj е взело решение на 21 февруари 2002 г. да спре финансирането на дъщерно предприятие Aspocomp SAS и по този начин е предизвикало обявяването във фалит на този дъщерно предприятие. Това решение de facto го е затруднило да изпълнява задълженията си, поети в рамките на посоченото споразумение, и го е принудило да уволни целия останал персонал.

(295)

В този контекст съдебното решение на Апелативния съд на Руан е потвърдило решението на колегията по трудовоправни дела в Еврьо и по тази начин е задължило дружеството Aspocomp Group Oyj, което притежава 99 % от своето дъщерно дружество, да изплати: i) на засегнатите от споразумението служители всички компенсационни и допълнителни обезщетения, предвидени в това единствено споразумение, както и всички обезщетения за пропуснати ползи и загуби за уволнение без реална и сериозна причина, и ii) на служителите, уволнени вследствие на обявяването на дружество Aspocomp в несъстоятелност — еквивалентните обезщетения, като в него се счита, че с неспазването на поетите ангажименти дружеството майка е показало нелоялно поведение и сериозно лекомислие.

(296)

Макар и Франция също да се позовава на съдебното решение от 19 април 2005 г. на търговската колегия от Касационния съд (149), за да подкрепи теорията си, Комисията не вижда в това решение нито един решаващ факт по отношение на настоящия спор. Касационният съд на практика се ограничава до това да отбележи, че един апелативен съд не е характеризирал в достатъчна степен de jure смесването на имуществото между дружеството майка и неговото дъщерно предприятие. При всички положения Комисията установява, че свързаните със съдебната практика Aspocomp факти не са същите като тези в разглеждания случай. В последния не е налице неспазване на ангажиментите от страна на CGMF по отношение на изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение.

(297)

Трябва да се отбележи, че SNCM и френските органи обръщат внимание на факта, че един социален план […] (60). Твърде съмнително е, че […] (60) може да се счита като грешка в управлението, която да доведе до поемане на отговорност от страна на държавата към служителите […] (60). Дори и да се предположи, че извънредно […] (60), държавата е можела да поеме отговорност към служителите и да им предостави право на платено от нея обезщетение (150), предоставянето на такова право би било само по себе си предимство, предоставено на предприятието SNCM, и следователно държавна помощ, поради аналогични доводи като изложените по-долу по повод мерките за помощ за персонала в размер на 38,5 млн. EUR. Тази мярка е можела до известна степен да успокои социалната атмосфера в предприятието.

(298)

Не е установено в достатъчна степен de jure, че френските органи са щели, с достатъчна степен на вероятност, да бъдат осъдени от национална юрисдикция да платят обезщетения при покриване на пасивите, и още по-малко, че при подобно отсъждане би била превишена отрицателната цена, за която SNCM е било „продадено“.

(299)

Също така трябва да се отчете фактът, че действията на държавата, дори и да се предположи, че в случая е била лош управител, са имали за цел да защитят националните индустрии и услуги, включително SNCM и служителите му, като се избегне по-специално да им се налагат промени, които в социален план е можело да получат лош отзвук. На практика дори и публичните субекти, включително държавата, да могат да се считат при определени обстоятелства за фактически управители на едно предприятие, нищо не сочи, че процедурата по покриване на пасивите е можело да се използва за обяснение на политическия избор на държавата, особено при подобни обстоятелства. В случая не са налице обстоятелствата от делото Aspocomp, което изобщо не се е отнасяло до подобна проблематика.

(300)

Във всеки случай Комисията счита, че понастоящем френските органи не могат да изтъкнат политически избор, направен в миналото, за да обосноват публични намеси, предназначени да коригират последици от по-ранни намеси. Обратното, тези две намеси, а именно от миналото и новите публични намеси, се анализират като две кумулативни нарушения на конкуренцията. Поемането на отговорност от страна на държавата за покриване на пасивите отново би позволило на държавата да признае, че е допуснала грешки в управлението на предприятието, за да се обоснове, че финансовата вноска не е държавна помощ, което от своя страна би довело ново нарушение на конкуренцията. Тогава държавата би изтъкнала собствените си грешки в управлението, за да обоснове допълнителна финансова вноска, в противоречие с общия принцип, според който собствената грешка не може да се изтъква като причина (151).

(301)

Не по-малко изкуствено би било да се разделя поведението на държавата като „лош управител“ (при положение, че е установено) и поведението на държавата, която спасява зле управляваното от нея предприятие. Допускане на грешка в управлението не се включва в нормалното поведение на разумния частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Ето защо механизмът за спасяване, който не може да се раздели от тази грешка, също не се вписва в това последно поведение.

(302)

Приемането на теорията на френските органи и на SNCM също така би позволило на държавата да предостави гаранция на предприятие, като допусне съзнателно „грешка в управлението“, което по никакъв начин не може да бъде допустимо в областта на помощите.

(303)

В разглеждания случай поведението, което би ангажирало отговорността на държавата, според защитаваната от SNCM и френските органи теория, е поведение на държавата, действаща като на публична власт, а не като акционер. Като се има предвид, че един разумен частен акционер не би взел решения въз основа на политически и държавни съображения, рискът от покриване на пасивите в резултат на такива решения не може да се вземе предвид при тест за разумен частен инвеститор в условията на пазарна икономика (152).

(304)

Френските органи припомнят, че в решението си по делото АВХ от 7 декември 2005 г. Комисията предвижда да отчете факта, че „в определени изключителни случаи, някои национални законодателства предвиждат възможността за трети страни да се обърнат срещу акционерите на ликвидирано дружество, а именно ако тези акционери могат да бъдат считани като [заличено в текста] и/или допуснали сериозни грешки при управлението“ (153).

(305)

Въпреки това Комисията припомня, че понятието за помощ трябва да се преценява обективно, и отбелязва, че в решението за откриване относно същото дело, се уточнява, че „[в] крайна сметка, дори при малко вероятната хипотеза, когато всички изисквани от националното право условия за поемане на отговорност […] са изпълнени, това не би изключило характера на държавна помощ на тези намеси в полза на дъщерно предприятие“ (154).

(306)

В случая Комисията смята, че френските органи не са опровергали достатъчно ясно съмненията на Комисията, че е твърде вероятно отговорността на акционера на SNCM да бъде оспорена.

(307)

При тези обстоятелства и след като отхвърля вземането предвид на допълнителните обезщетения за уволнение (срв. съображение 225 и следващи), Комисията заключава, че държавата не би имала никакви разходи за ликвидацията на SNCM. Комисията счита, че на държавата в качеството ѝ на акционер не може да бъде наложено да поеме разходите за ликвидацията, тъй като рискът за акционера е обвързан от стойността на вноската му в дружествения капитал на предприятието.

(308)

Комисията счита, че един частен инвеститор би отдал приоритет на най-изгодното финансово решение, т.е. ликвидацията на SNCM. Ето защо тя заключава, че отрицателната цена от 158 млн. EUR представлява държавна помощ.

(309)

В мнението си след решението за откриване френските органи посочват, че рекапитализацията от 8,75 млн. EUR от държавата е била извършена едновременно с вноската от частните инвеститори. Те обясняват, че съвпадението се подсилва от поемането от страна на държавата на миноритарна част спрямо пазарно внесения мажоритарен дял. Освен това те считат, че нормата на възвращаемост на вноската на държавата, или […] (60) % годишно, представлява адекватна дългосрочна рентабилност на инвестираните капитали от частен инвеститор. В информационната бележка от 16 май 2013 г. те считат също така, че свързаните с разтрогващата клауза рискове се компенсират с възможността за изкупуване от частните акционери.

(310)

Понастоящем вноската на държавата трябва да се сравнява с вноската на частните купувачи, възлизаща на 26,25 млн. EUR. Както е посочено в раздел 6.1.2, вноската на държавата се равнява на 158 млн. EUR, към които се добавят 38,5 млн. помощ за персонала и 15,81 млн., изплатени съгласно плана от 2002 г., както е видно от раздели 6.1.4 и 6.1.5.

(311)

Всички мерки от 2006 г. се съдържат в меморандума за разбирателство. Страните по този меморандум, CGMF, BCP и VT, са приели реализирането на вноската от 158 млн., на аванса по текущата сметка от 38,5 млн. и на увеличението на капитала с 8,75 млн. EUR в същия документ. В случая трите мерки представляват една и съща операция с цел приватизация на SNCM. В съответствие с посоченото от Общия съд в точка 125 от решението от 11 септември 2012 г.„тази вноска в капитала [от 8,75 млн. EUR] се вписва в общ протокол за продажба, резултат от единни преговори, в който вноските на купувачите са насрещната престация за обременителни задължения под различни форми на френската държава“. Следователно трите горепосочени мерки трябва да се считат като цяло за вноска в капитала на SNCM от държавата и да се сравняват с вноската на частните инвеститори, за да се оцени доколко е значителна или не тяхната намеса.

(312)

Като се има предвид гореизложеното, Комисията заключава, че вноската на частните акционери, т.е. 10,6 % от общата вноска, не може да се счита за значителна.

(313)

Както беше посочено и в съображение 311, трите разглеждани мерки представляват една и съща операция за приватизация. Следователно Комисията счита, че публичните и частните капиталови вноски са направени едновременно.

(314)

Що се отнася до критерия за вноските, направени при сравними условия, най-напред Комисията отбелязва, че заинтересованите страни, CCF и STIM, са поставили под съмнение значителния характер на частната намеса и най-вече наличието на сравними условия между публичното инвестиране и частните инвеститори поради съществуването на разтрогваща клауза.

(315)

Комисията счита, че условията за това увеличение на капитала сами по себе си показват, че рисковете, поети от частните и публичните инвеститори, не са еднакви. Съществуването и условията на разтрогващата клауза за цесията са показателни сами по себе си, че положението на частните инвеститори и на публичния инвеститор не е едно и също в случай на настъпване на изброените в клаузата условия. Съгласно меморандума за разбирателство частните инвеститори могат да се оттеглят и да изтеглят вноската си в случай на отрицателно решение от страна на Комисията, на Общия съд или на Съда или при неподновяване на предоставянето на обществена поръчка. Тази последна част от разтрогващата клауза санкционира още по-сериозно държавата, защото засяга основното ядро от дейността на SNCM. На практика SNCM е операторът, който исторически свързва Корсика с континентална Франция. Схематично две трети от неговата дейност се извършват между Марсилия и Корсика в рамките на предоставяне на обществена услуга. По този начин частните инвеститори са защитени чрез разтрогващата клауза срещу търговски риск за повечето от дейностите на SNCM. Така този риск се поема само от държавата.

(316)

Прилагането на горепосочената разтрогваща клауза би довело от една страна до задължение всички вноски на купувачите да бъдат възстановени от SNCM в полза на тези частни инвеститори. От друга страна CGMF би се оказала отново собственик на 100 % от капитала на SNCM, като рискът от ликвидация и съответно загубата на съществена част от публичните инвестиции значително би се увеличил.

(317)

Що се отнася до ангажимента за изкупуване от частните акционери, той не може да бъде изпълнен от CGMF в случай на съдебен надзор или ликвидация на SNCM. Това потвърждава, че при възникване на трудности тази възможност не може да се използва и рисковете се поемат главно от CGMF, т.е. държавата. Ето защо Комисията счита, че ангажиментът за изкупуване не може да са анализира като компенсаторна мярка за разтрогващата клауза.

(318)

Впрочем Комисията не може да приеме аргумента на френските органи, според който меморандумът за разбирателство съдържа редица гаранции за защита на инвестирането от страна на държавата. Всъщност наложените на купувачите задължения не включват поети от тях допълнителни рискове или трудности, които да ги поставят в ситуация, сравнима с тази на CGMF. Те целят единствено да се гарантира, че през периода, през който разтрогващата клауза може да се задейства от частните купувачи, последните не извършват никаква правна промяна в SNCM и изпълняват само необходимите действия за прилагането на бизнес плана и социалния пакт.

(319)

Освен това, както подчертава Общият съд в решението от 11 септември 2012 г., единствено анализът за изчислената рентабилност не е достатъчен, за да се заключи, че инвестицията е била направена от държавата при пазарни условия, доколкото рисковете не са равностойно поделени между публичния акционер и частните акционери.

(320)

Дори и условието за инвестиция pari passu да не е изпълнено, мярката все пак може да е съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика. В такъв случай би следвало да се докаже, че поведението на държавата е било такова, каквото би приел разумен частен инвеститор в подобна ситуация, например въз основа на предварителни анализи на рентабилността на инвестицията. Френските органи обаче не предоставят никакво доказателство за такъв предварителен анализ. Последните едва впоследствие посочват в мнението си, че фиксираната норма на възвръщаемост от […] (60) % е била подходяща за частен инвеститор, като я сравняват с доходността от една OAT (асимилируема облигация на трезора), емитирана от държавата, с доходност към онзи период между 3,72 % и 3,95 %. Но те не предоставят анализ, доказващ, че равнището от 10 % е било приемливо за частен инвеститор, като се имат предвид поетите от държавата рискове, например риска, свързан с разтрогващата клауза, и рисковете, свързани с положението на предприятието.

(321)

Нормата от […] (60) % се прилага единствено към капиталовата вноска в размер на 8,75 млн. EUR, но в подобен анализ следва да е отчетена общата вноска на държавата, приета в меморандума. Като се има предвид, че не е налице възвръщаемост, свързана с отрицателната цена от 158 млн. EUR или аванса по текущата сметка от 38,5 млн. EUR, възвръщаемостта на цялата инвестиция на държавата в SNCM в момента на приватизацията от 2006 г. е очевидно по-ниска от доходността на една OAT. Поради произтичащите рискове един частен инвеститор в условията на пазарна икономика не би приел подобно равнище на възвръщаемост.

(322)

С оглед на гореизложените съображения Комисията смята, че критериите, установени от съдебната практика за автоматично изключване на характеристиките на помощ на въпросната мярка, не са изпълнени. Следователно Комисията смята, че капиталовата вноска на държавата в размер на 8,75 млн. EUR не предоставя икономическо предимство на SNCM, доколкото е реализирана паралелно с вливане на частни капитали при несравними условия по смисъла на съдебната практика на Съюза. Следователно разглежданата мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(323)

Френските органи считат, че това финансиране представлява помощ за персонала, което не носи печалба на дружеството, и следователно не е държавна помощ. Заинтересованите страни, CCF и STIM, оспорват квалифицирането на тази мярка като помощ за персонала, тъй като считат по-специално, че тази мярка може да има положителни непреки последици за SNCM.

(324)

Комисията счита, че фактът, че преките получатели на помощта за персонала са служителите, не е достатъчен, за да се докаже липсата на помощ в полза на техния работодател. Общият съд уточнява следното: „[…] фактът, че преките получатели на помощта за лицата са служителите, не е достатъчен, за да се докаже липсата на помощ в полза на техния работодател.“ (155).

(325)

Както посочва Общият съд и в точка 138 от решението от 11 септември 2012 г., „[…] за да се провери дали тези помощи за лицата представляват помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, трябва да се определи дали SNCM получава непряко икономическо предимство, което му позволява да не трябва да понася разходите, които нормално би трябвало да бъдат отчислени от собствените му финансови ресурси, и по този начин пречи на пазарните механизми да породят нормалните си последици“.

(326)

Комисията отбелязва, че съгласно меморандума за разбирателство тази мярка е ангажимент на държавата към частните инвеститори за финансиране на „частта от разходите при евентуални доброволни напускания или прекратяване на трудови договори (независимо от естеството им), наречена „sur générosité“, с която ще се допълват всякакви други суми, които работодателят трябва да плати (…)“. В съответствие с посоченото от Общия съд в точка 145 от решението от 11 септември 2012 г. съществуването на тези помощи за персонала в протокола „за продажба“ изглежда показва, че те създават предимство. Страните са се възползвали от него, защото са можели да извлекат определени ползи.

(327)

Следователно естеството на тези помощи е такова, че може да създаде икономическо предимство в полза на SNCM, като му позволи да не понесе всички разходи при евентуално и бъдещо напускане някои служители. Ако държавата освободи едно предприятие от подобни разходи, това представлява предимство за него. Комисията припомня, че тези допълнителни социални мерки целят да облекчат изпълнението на плановете за уволнение, необходими да постигането на целите на предприятието, и че те не произтичат от правно задължение. В този случай честотата на социалните движения в SNCM показва, че при въвеждането на социален план в това предприятие почти неизменно се стига до стачки и други синдикални действия. Тези допълнителни социални мерки несъмнено представляват предимство за SNCM.

(328)

Следователно Комисията смята, че тази мярка представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(329)

Мерките от 2006 г. водят до съществено увеличение на размера на помощта за преструктуриране, разгледана съгласно плана от 2002 г., възлизаща на 69,29 млн. EUR, което се разглежда като изменение на плана за преструктуриране и на разходите по него. Всъщност към момента на предвиждане на приватизацията планът за преструктуриране е бил все още в изпълнение. Тези цели за възстановяване на жизнеспособността на SNCM обаче не са били постигнати. Общият съд посочва, че „[в] това отношение всъщност следва да се отбележи, че решението от 2006 г. изрично посочва факта, че при наличие на елементи на помощ за преструктурирането в плана от 2006 г. последните трябва да бъдат анализирани съвместно с помощта за преструктуриране в плана от 2002 г. (…)“ (156). Общият съд подчертава, че този анализ е бил извършен „с основание“. Сумата от 69,29 млн. съответства на сумата от 66 млн. EUR, предоставени през 2002 г. като първи транш по плана за преструктуриране, и 3,29 млн. помощи, отпуснати през 2005 г. като втори транш.

(330)

От общата стойност на отпуснатите помощи по плана за преструктуриране от 2002 г. 53,4 млн. са свързани с предоставянето на обществена услуга. След като Общият съд потвърждава правомерността на тази помощ в решението си от 11 септември 2012 г., Комисията трябва да разгледа едновременно съвместимостта на самата помощ за преструктуриране — 15,81 млн. EUR, предоставени по време на преструктурирането през 2002 г., и съвместимостта на всички мерки от 2006 г. спрямо Насоките от 2004 г.

(331)

Комисията отбелязва, че планът за преструктуриране от 2002 г. е бил разгледан в съответствие с Насоките от 1999 г. Тя посочва още, че новите мерки от 2006 г., включващи плана от 2002 г., са след датата на влизането в сила на новите Насоки от 2004 г. и са приведени в действие преди Комисията да даде съответното разрешение.

(332)

В съответствие с преходните правила, предвидени в Насоките от 2004 г. (157), тези насоки се прилагат, когато става въпрос за неправомерна помощ, отчасти предоставена след влизането им в сила.

(333)

Следователно, тъй като мерките от 2006 г. представляват помощи, те се вписват в операциите за преструктуриране, започнати през 2002 г. и се анализират заедно с последните. Съвместимостта на всички тези помощи ще бъде разгледана в съответствие с Насоките от 2004 г.

(334)

За да може да получи помощ за преструктуриране, предприятието трябва да е квалифицирано като предприятие в затруднение по смисъла на Насоките.

(335)

В конкретния случай Комисията припомня, че е констатирала, че това условие е било изпълнено, както в решението на Комисията от 17 юли 2002 г. относно помощта за оздравяване на SNCM (158), така и в това от 19 август 2002 г., с което се открива официалната процедура по разследване на проекта за рекапитализация, въз основа на годишния баланс на SNCM за 2001 г.

(336)

За целите на настоящото решение Комисията провери дали SNCM отговаря на тези условия въз основа на годишния баланс на предприятието за 2002 г. Следователно собствените капитали извън регламентираните провизии (159) остават винаги отрицателни на равнище от -26,5 млн. EUR за 2002 г., след като са били -30,7 млн. EUR през 2001 г. Подобно ниво показва липса на повече от половината дружествен капитал на предприятието, от който повече от една четвърт е бил загубен през последните дванадесет месеца след уведомлението, като по този начин се доказва наличието на условието, описано в точка 5, буква а) от Насоките.

(337)

Освен динамиката на дружествения капитал Комисията установи, че:

(338)

От друга страна френските органи са потвърдили пред Комисията, че банките вече са отказвали да заемат пари на SNCM поради задлъжнялостта, въпреки че последното е предложило да даде като гаранция последните си кораби, които нямат ипотека или подобни тежести.

(339)

Накрая, договорът за DSP не е променил с нищо този анализ. Ако този договор е трябвало нормално да позволи на SNCM, заедно с успеха на плана за преструктуриране, да постигне след време положителни резултати от дейността, не може да се отрече, че острата липса на собствен капитал, нарастващото задлъжняване и стойността на оперативните мерки в плана за преструктуриране ще доведат след известно време до преустановяване на плащането за SNCM.

(340)

Тъй като преструктурирането се извършва между 2002 и 2006 г., е необходимо да се провери дали SNCM отговаря на това условие през този период, и по-специално в момента на вземане на решение за ново вливане на публични средства.

(341)

В решението от 2003 г. се отбелязва, че SNCM отговаря на този критерий за финансовите години 2001 и 2002 (160).

(342)

По-нататък е уместно да се провери дали SNCM все още отговаря на това условие за финансовите години 2003—2005, т.е. последният счетоводен период преди въвеждането на новите мерки от 2006 г. във връзка с приватизацията на SNCM.

(343)

Както беше посочено в съображение 73 и следващи, положението на SNCM се влошава значително през 2004 и 2005 г. Текущият му резултат възлиза на - 32,6 млн. EUR през 2004 г. и на - 25,8 млн. EUR през 2005 г. Нетният резултат възлиза на - 29,7 млн. EUR през 2004 г. и на - 28,8 млн. EUR през 2005 г. Собственият капитал през 2005 г. (- 1,7 милион) отбелязва намаление с 25,5 млн. спрямо 2004 г. Това намаление съответства на липсата на повече от половината дружествен капитал на предприятието, от който повече от една четвърт е загубен през последните дванадесет месеца след уведомлението, като по този начин доказва наличието на условието, описано в точка 10, буква а) от Насоките от 2004 г.

(344)

С оглед на горепосоченото Комисията счита, че SNCM може да бъде квалифицирано като предприятие в затруднение по смисъла на Насоките от 2004 г.

(345)

В съответствие с точка 43 от Насоките „Размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат сведени до минимума на разходите по преструктурирането, необходими за неговото осъществяване в светлината на съществуващите финансови ресурси на дружеството, неговите акционери или бизнес групата, към която то принадлежи. Подобна оценка ще взема предвид и всяка помощ за оздравяване, предоставена преди това. От получателите на помощ се очаква да направят значителен принос към плана за преструктуриране от техните собствени ресурси включително чрез продажбата на активи на предприятието, които не са от жизненоважно значение за неговото оцеляване, или чрез външно финансиране при пазарни условия. Подобен принос е признак, че пазарите вярват във възможността за възстановяване на жизнеспособността. Приносът трябва да е действителен, т.е. наличен, без да включва очаквани бъдещи печалби като парични потоци, а също така трябва да е възможно най-голям.“

(346)

В точка 44 от Насоките се уточнява, че „Обикновено Комисията ще приема за уместни следните нива на принос (19) при преструктуриране: поне 25 % за малки предприятия, поне 40 % за средни и поне 50 % за големи предприятия. При изключителни обстоятелства и в случаи на големи затруднения, които трябва да бъдат доказани от държавата членка, Комисията може да приеме и по-нисък принос.“

(347)

В точка 7 от Насоките се посочва също така, че „е подходящо да се потвърди с още по-голяма яснота принципът, че [значителният принос от страна на получателя по преструктурирането] трябва да е реален и несвързан с помощ. Приносът на получателя има двойна цел: от една страна, да потвърди, че пазарите (собственици, кредитори) са убедени във възможността на възвръщане на жизнеспособността в рамките на един разумен период. От друга страна, той осигурява ограничаването на помощта за преструктуриране до минималното необходимо за възстановяване на жизнеспособността, като същевременно се ограничава нарушаването на конкуренцията. […].“

(348)

В съдебната практика се потвърждава също така, че собственият принос трябва да показва, че пазарите вярват във възможността за възстановяване на жизнеспособността (161). Комисията подчертава, че това изискване е особено уместно по отношение на SNCM поради положението на дружеството от 2002 г. насам. Комисията припомня, че първоначалните мерки за преструктуриране от 2002 г. не са довели до прогнозираните резултати. Някои от тях не са били спазени или постигнати (вж. съображение (351)). Тъй като SNCM не е било в състояние да въведе изцяло тези първи мерки за преструктуриране, от 2004 г. икономическото му и финансово положение е продължило да се влошава (срв. съображения (73)—(75)).

(349)

Разходите по преструктурирането са възлизали на 46 млн. EUR през 2002 г. По отношение на мерките от 2006 г. Комисията счита, че размерът на разходите за преструктуриране съответства на сумата на помощта (162) — 202,55 млн. EUR, към които се добавя увеличението на капитала от частните партньори — 26,25 млн. EUR, или общо 274,8 млн. EUR. Собственият принос се състои от 42,385 млн. нетна цесия на активи и 26,25 млн. увеличение на капитала от частните партньори, т.е. общ собствен принос от 68,635 млн. EUR. Следователно, като се отчитат новите мерки от 2006 г., собственият принос достига 25 %, докато Насоките изискват принос от най-малко 50 %. Комисията уточнява, че френските органи не са изтъкнали изключителни обстоятелства и случаи на големи затруднения, за да може Комисията да приеме по-нисък реален собствен принос. При всички положения Комисията счита, че в настоящия случай не са налице изключителни обстоятелства, които да оправдаят намалението на равнището на изискуемия собствен принос в съответствие с Насоките от 2004 г.

(350)

По тази причина Комисията счита, че собственият принос на SNCM, предназначен за преструктуриране, остава недостатъчен с оглед на разпоредбите на Насоките.

(351)

В решението за откриване Комисията е изразила съмнения по отношение на възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на SNCM, по-специално с оглед на следните факти:

(352)

Френските органи отговарят, че промяната на акционерите и привеждането в действие на трите мерки от плана за приватизация са щели да позволят на SNCM да развие дейността си на стабилна основа, и че дефицитът при някои от дейностите му е можело да бъде преодолян.

(353)

Комисията констатира, че предвидените с плана от 2002 г. мерки не са били изпълнени докрай, което е довело до силно влошаване на резултатите на дружеството през 2004 и 2005 г. През 2006 г. увеличението на оборота с 20 млн. EUR и увеличението на компенсацията за обществената услуга с 9 млн. EUR не са позволили възстановяване на резултата от дейността, тъй като повишаването на цената на горивото и нарастването на оперативните разходи са били много по-високи от очакваното. Експертът на Комисията е установил, че изпълнението на бизнес плана на купувачите е бил значително забавен от няколко събития (163), и е заключил, че е имало опасност кумулираните загуби да бъдат много по-големи от първоначално предвижданите за 2007 г.

(354)

Ето защо Комисията счита, че отговорите на френските органи не са разсеяли всички нейни съмнения. Свързването на жизнеспособността с предоставянето на обществената поръчка за 2007—2013 г. и привеждането в действие на трите мерки от плана за приватизация, чиято правомерност и съвместимост с вътрешния пазар не са били потвърдени, изглежда рисковано. Достоверността на един план за възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на едно предприятие най-малко предполага, че възприетите хипотези са реалистични. В настоящия случай успехът на плана се основава почти изключително на настъпването на две хипотетични събития, които SNCM не може да управлява. Впрочем, като се има предвид финансовото положение на SNCM по това време, Комисията си задава въпрос относно възможностите му да финансира необходимото обновяване на някои от своите фериботи. Обновяването е представено от френските органи като позволяващо да се постигнат целите за възстановяване на жизнеспособността.

(355)

Ето защо Комисията счита, че условието за възстановяване на дългосрочната жизнеспособност, което се изисква от Насоките, не е изпълнено.

(356)

В отмененото решение от 2008 г. се посочват четири компенсаторни мерки:

(357)

Комисията би желала да припомни, че тези мерки са били предложени от френските органи по отношение на сумата от 15,81 млн. помощ, която съответства на помощта за преструктуриране, отпусната през 2002 г.

(358)

След отмяната на решението от 2008 г. с решението от 11 септември 2012 г. общият размер на помощта достига над 210 млн. EUR. Комисията счита, че тези нейни съмнения не са могли да бъдат разсеяни поради следните причини.

(359)

Що се отнася до продажбата на четирите кораба, предвидена по време на преструктурирането от 2002 г., Комисията отбелязва, че тези цесии са били частично компенсирани чрез доставката на Danielle Casanova през юни 2002 г., на смесените кораби за товари и пътници Paglia Orba и Pascal Paoli през 2003 г.

(360)

Що се отнася до закриването на Corsica Marittima, в точка 40 от Насоките се уточнява по-специално, че „[о]тписването и закриването на дейности, носещи загуби, които при всяко положение ще са необходими за възстановяване на жизнеспособността, няма да се разглеждат като намаляване на капацитета или присъствие на пазара с оглед компенсаторните мерки“. Следователно закриването на дъщерно предприятие Corsica Marittima, осъществяло дейност на загуба от създаването си през 1990 г., не може да се квалифицира като компенсаторна мярка, а по-скоро като мярка, включена във възстановяването на дългосрочната жизнеспособност.

(361)

Същата тази логика е приложима и към обслужването на линиите между Корсика и Ница. Комисията отбелязва, че SNCM притежава миноритарен пазарен дял, тъй като Corsica Ferries France притежава 70 % от пазарните дялове (164). Според доклада Stephens заминаващият трафик от Ница, и по-специално през летния период, се характеризира със силно търсене. От друга страна търсене извън летния сезон по тази линия също е налице. Текущият резултат за тази линия обаче е бил с дефицит между 2004 и 2007 г. Следователно тази мярка не може да се квалифицира като компенсаторна мярка, а по-скоро като мярка, допринасяща за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност.

(362)

Комисията отбелязва също така, че пътническият трафик между Корсика и пристанището на Тулон значително е нараснал, като от по-малко от 200 000 пътника годишно през 1999 г. е достигнал почти 1 милион през 2007 г. (165). Следователно оттеглянето почти изцяло на SNCM от обслужването на тази линия би могло да се квалифицира като компенсаторна мярка. Комисията отбелязва обаче, че линията Тулон—Корсика е най-маловажната за SNCM по отношение на пътниците.

(363)

Независимо от това, дори и тази мярка да е била квалифицира като компенсаторна, Комисията я счита за твърде недостатъчна. В точка 40 от Насоките е посочено, че „(м)ерките трябва да са пропорционални на нарушаващото въздействие на помощта (…)“. Както вече беше припомнено в съображения (341) и (342), Комисията установява, че тези мерки са били предложени от френските органи по отношение на сумата от 15,81 млн. помощ, която съответства на помощта за преструктуриране, отпусната през 2002 г. Тъй като общата сума на помощта оттогава възлиза на около 218 млн. EUR, Комисията счита, че предложените мерки са недостатъчни по отношение на нарушението на конкуренцията, получено в резултат на отпускането на тези помощи.

(364)

Следователно Комисията констатира, че съмненията по отношение на квалифицирането на тези мерки като компенсаторни мерки или като мерки, необходими за възстановяване на жизнеспособността, не са били разсеяни. При всички положения предложените мерки продължават да са крайно недостатъчни.

(365)

Френските органи изтъкват риска от монопол в полза на CFF, ако SNCM не съществува. Комисията счита, че френските органи не са успели да докажат в достатъчна степен съществуването и сериозността на този риск. Превозът на пътници и на товари между континентална Франция и Корсика е отворен и конкурентен пазар за всички оператори, които обслужват Средиземно море. Този пазар се характеризира и с липса на пречки за достъпа до него. Независимо от това позицията на Corsica Ferries не е такава, че да се оправдае нарушаването на конкуренцията посредством спорни мерки.

(366)

Като се има предвид гореизложеното, Комисията заключава, че предложените мерки не отговарят на критериите, изброени в точки 38—42 от Насоките.

(367)

Капиталовата вноска от 15,81 млн. EUR, за която френските органи са подали уведомление през 2002 г., и трите нови мерки, приведени в действие от същите органи през 2006 г., а именно цесията на 100 % от SNCM при отрицателна цена от 158 млн. EUR, увеличението на капитала с 8,75 млн. EUR, записано от CGMF, и авансът по текущата сметка от 38,5 млн. EUR в полза на служителите на SNCM, представляват помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Тези помощи са несъвместими с вътрешния пазар.

(368)

Комисията припомня, че в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 всяка неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ трябва да бъде възстановена от получателя.

(369)

За целите на възстановяването, в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (166), френските органи трябва също така да добавят към размера на помощта лихвите за възстановяване, начислени от датата, на която разглежданата помощ е била предоставена на предприятието, до действителното ѝ възстановяване (167).

(370)

Ако мерките, за които е подадено уведомление за помощ за преструктуриране, не отговарят на предвидените в Насоките условия за съвместимост, следва да се отчетат последиците от тази несъвместимост по отношение на помощта за оздравяване, разрешена на SNCM от френските органи и предмет на решението на Комисията от 17 юли 2002 г., и да се изиска тя да бъде възстановена.

(371)

На 19 ноември 2002 г. френските органи изпратиха на Комисията копие от споразуменията за парични аванси между SNCM и CGMF, както и доказателствата за изплащане на аванса от CGMF на SNCM чрез два превода на 13 май и 14 юни 2002 г.,

а)

общата сума (главница и лихви), която трябва да бъде възстановена от получателя;

б)

подробно описание на предприетите и планираните мерки за спазване на настоящото решение;

в)

документи, които доказват, че на получателя е наредено да върне помощта.

12.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 357/51

(1)

С писмо от 7 септември 2012 г. Полша уведоми Комисията, от съображения за правна сигурност, за планове за финансиране на преобразуването на военно летище в близост до Гдиня в северна Полша в гражданско летище. Мярката е регистрирана като дело за държавна помощ под № SA.35388.

(2)

С писма от 7 ноември 2012 г. и 6 февруари 2013 г. Комисията поиска допълнителна информация за мярката, предмет на уведомлението. На 7 декември 2012 г. и на 15 март 2013 г. Полша предостави допълнителна информация. На 17 април 2013 г. се състои среща между Комисията и Полша. На тази среща Полша потвърждава, че финансирането, предмет на уведомлението, вече е неотменимо отпуснато.

(3)

С писмо от 15 май 2013 г. Комисията информира Полша, че прехвърля делото в регистъра на делата, за които не е постъпило уведомление (NN дело), тъй като по-голямата част от финансирането, за което е подадено уведомление до Комисията, вече е била неотменимо отпусната. С писмо от 16 май 2013 г. Полша предостави допълнителна информация.

(4)

С писмо от 10 юли 2013 г. Комисията уведоми Полша за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (2) (наричано по-нататък „решение за откриване на процедура“) по отношение на отпуснатото финансиране за Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o. o. (наричано по нататък „Gdynia-Kosakowo Airport Ltd“) от град Гдиня (наричан по-нататък „Гдиня“) и община Косаково (наричана по-нататък „Косаково“). На 6 август 2013 г. Полша предоставя своите коментари относно решението за откриване на процедура.

(5)

Решението на Комисията за откриване на процедура бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията прикани заинтересованите страни да предоставят своите коментари относно въпросната мярка в рамките на един месец след датата на публикуването.

(6)

Комисията не получи коментари от заинтересованите страни. Полша бе уведомена за това с писмо от 9 октомври 2013 г.

(7)

С писмо от 30 октомври 2013 г. Комисията поиска допълнителна информация. Полша предостави допълнителна информация с писма от 4 ноември 2013 г. и 15 ноември 2013 г. На 26 ноември 2013 г. се състоя среща между Комисията и Полша. Полша предостави допълнителна информация с писма от 3 декември 2013 г. и 2 януари 2014 г.

(8)

Делото се отнася за финансирането на ново гражданско летище в Померания (Поморско войводство) на границата между град Гдиня и община Косаково, на разстояние 25 км от летище Гданск (4). Новото летище е собственост и ще се управлява от Gdynia-Kosakowo Airport Ltd (наричано по-нататък също „оператор на летището“ или „летище Гдиня“). Операторът на летището е изцяло собственост на общините Гдиня и Косаково.

(9)

Целта на инвестиционния проект е да създаде второ летище в Померания, като се използва инфраструктурата на военно летище, разположено в Косаково (5). Новото летище ще обслужва основно трафик в рамките на общата авиация (напр. частни реактивни самолети, безмоторни самолети/леки спортни въздухоплавателни средства), нискотарифни превозвачи (наричани по-нататък „НТП“) и чартърни полети. Към момента на уведомяването се очаква летището да започне дейност в началото на 2014 г. Доклад на PricewaterhouseCoopers (наричано по-нататък „PWC“) от 2012 г. предоставя следните прогнози за пътническия трафик през първите години от дейността: около […] през 2014 г., […] през 2017 г., […] през 2020 г. и около […] през 2028 г.

(10)

Проектът води началото си от април 2005 г., когато различни регионални органи, Министерството на отбраната и представители на летище Гданск (6) подписват писмо за намерения за създаване на ново летище в Померания, като се използва инфраструктурата на военното летище в Косаково. През юли 2007 г. местните органи в Гдиня и Косаково основават дружество с наименование Gdynia-Kosakowo Airport Ltd. През декември 2009 г. Гдиня и Косаково получават одобрение от Министерството на транспорта Gdynia-Kosakowo Airport Ltd да отговаря в бъдеще за новото летище. На тази основа полското правителство, по силата на споразумение от 9 септември 2010 г., прехвърля терена на военното летище с площ от 254 хектара на Косаково за период от 30 години, след което Косаково отдава терена под аренда на Gdynia-Kosakowo Airport Ltd за същия период.

(11)

Тъй като съществуващото военно летище Гдиня—Косаково (Гдиня—Оксивие) първоначално е бил използван изключително за военни цели, управляващият орган на новото летище следва да може да използва съществуващата инфраструктура (като например писта от 2 500 метра, писти за рулиране, перон, навигационно оборудване и др.). Общите инвестиционни разходи за проекта за преобразуване се оценяват на 164,9 млн. PLN (41,2 млн. EUR (7)) в номинално изражение и на 148,4 млн. PLN (37,1 млн. EUR) в реално изражение. Таблицата по-долу предоставя преглед на постепенното разработване на летището, което е разделено на четири фази. Според Полша общите инвестиционни разходи включват също инвестиции, свързани с извършването на задачи, които попадат в сферата на публичната политика (8), възлизащи на около […] млн. PLN ([…] млн. EUR) общо (за четирите фази).

Таблица 1

Общи номинални инвестиционни разходи за летище Гдиня—Косаково през 2007—2030 г.

(12)

Инвестиционният проект се финансира чрез капиталови инжекции от публичните акционери (т.е. Гдиня и Косаково). Капиталовите инжекции имат за цел да обхванат както инвестиционните разходи, така и оперативните разходи на летището по време на първоначалната фаза от неговата експлоатация (т.е. периода до края на 2019 г.). Публичните акционери очакват управляващият летището орган да започне да генерира печалба и по този начин да бъде в състояние да финансира всички свои дейности чрез собствени приходи през 2020 г.

(13)

Преди Комисията да бъде уведомена за проекта (т.е. преди 7 септември 2012 г.) публичните акционери в летище Гдиня се споразумяват да предоставят общо около 207,48 млн. PLN (9) (около 51,87 млн. EUR) за целите на изпълнението на инвестиционния проект и покриването на загубите на летището в ранните години от неговата експлоатация. Гдиня ще предостави 142,48 млн. PLN (около 35,62 млн. EUR) в брой през периода 2007—2019 г. Косаково е предоставила парична вноска от 0,1 млн. PLN (25 000 EUR) при учредяването на дружеството. През периода 2011—2040 г. Косаково ще направи също така непарична вноска от 64,9 млн. PLN (около 16,2 млн. EUR) чрез замяна на част от годишната аренда, платима от летище Гдиня по силата на договора за аренда, за акции в летището (вж. таблица 2 по-долу).

Таблица 2

Финансиране на инвестиционния проект чрез увеличаване на капитала

(14)

Решението за откриване на процедура е поставило следните въпроси:

(15)

По отношение на първия въпрос, Комисията е изразила съмнения дали проучването относно ПИУПИ, проведено през 2012 г., т.е. след като публичните акционери са взели неотменимо решение за финансиране на преобразуването на летището, може да се използва за целите на преценката за наличието на държавна помощ. Поради това Комисията е изразила съмнения дали съпоставителният сценарий, в който се предполага, че инвестицията приключва през 2012 г., е уместен.

(16)

Предвид факта, че летище Гдиня ще прилага подобен бизнес модел (насочен основно към НТП, чартърни полети и обща авиация) като този на съществуващото летище Гданск, което все още притежава резервен капацитет и има планове за допълнително разширяване, и което се намира само на разстояние от 25 км, Комисията е изразила съмнения дали прогнозата за приходите на летище Гдиня се основава на реалистични предположения, по-специално по отношение на размера на летищните такси и обема на очаквания пътнически трафик. По-специално Комисията е отбелязала, че бизнес планът за летище Гдиня предвижда по-висока пътническа такса (след приспадането на съответните отстъпки/намаления) от прилаганата на летище Гданск и други сравними регионални летища в Полша.

(17)

Комисията е изразила също така съмнения дали бизнес планът е взел под внимание всички планирани стимули (като например маркетингова подкрепа, отстъпки или всякакви други стимули за развитие на въздушните линии и др.), предоставяни директно от летище Гдиня, неговите акционери или други регионални органи с цел поощряване на авиокомпаниите да откриват нови въздушни линии, обслужвани от летището.

(18)

Тъй като темпът на растеж на предприятията обикновено не превишава този на икономиката, в условията на която те функционират (т.е. от гледна точка на ръста на БВП), Комисията е изразила съмнения дали темпът на нарастване на оборота от […], използван за изчисляване на крайната стойност, е подходящ (11). Това съмнение оказва пряко влияние върху оценката на рентабилността на инвестиционния проект, тъй като стойността на собствения капитал на новото летище става положителна единствено спрямо крайната стойност на проекта през 2040 г. (кумулативните дисконтирани парични потоци за прогнозния период 2010—2040 г. са отрицателни).

(19)

Поради това Комисията е счела, че публичното финансиране за инвестиционния проект поражда избирателни икономически ползи за управляващия летище Гдиня орган. Също така публичното финансиране е предоставено чрез държавни ресурси и e вменяемо на държавата. Освен това то нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и търговията между държавите членки. Тъй като са изпълнени всички кумулативни критерии по отношение на понятието за помощ, Комисията е счела, че публичното финансиране представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(20)

Що се отнася до втория въпрос, Комисията е изразила съмнения дали инвестиционната и оперативната помощ за летище Гдиня могат да се счетат за съвместими с вътрешния пазар.

(21)

По отношение на инвестиционната помощ Комисията е изразила съмнения дали са спазени всички критерии за съвместимост по отношение на инвестиционна помощ за летища, заложени в Насоките за въздухоплаването от 2005 г. (12). По-специално Комисията е изразила съмнения дали въпросната инвестиция съответства на ясно определена цел от общ интерес, дали инфраструктурата е необходима и пропорционална и дали тя предлага задоволителни средносрочни перспективи за използване. Освен това Комисията е изразила съмнения дали въздействието върху развитието на търговията е съвместимо с общия интерес.

(22)

По отношение на оперативната помощ под формата на финансиране на оперативните загуби на Gdynia-Kosakowo Airport Ltd през първите години от дейността, Комисията е изразила съмнения дали такава помощ отговаря на изискванията за дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. По-специално Комисията е изразила съмнения дали оперативната помощ може да се счита за съвместима с Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (наричани по-нататък „НРП“) (13).

(23)

Полша поддържа своята позиция, че публичното финансиране на инвестицията в летище Гдиня съответства на ПИУПИ и следователно не представлява държавна помощ. В тази връзка Полша се позовава на проучванията относно ПИУПИ, проведени във връзка с инвестицията в периода 2010—2012 г. Полша заявява, че всички проучвания относно ПИУПИ сочат положителна нетна настояща стойност и вътрешна норма на възвращаемост (14) (наричана по-нататък „IRR“), по-висока от цената на капитала.

(24)

Полша обяснява, че дискусиите и работата по преобразуването на военното летище Гдиня/Косаково в гражданско летище са започнали още през 2005 г. Тогава участват и други партньори (като например летище Гданск). Полша обяснява също така, че през 2007 г. Гдиня и Косаково учредяват дружеството Gdynia-Kosakowo Airport Ltd, което оттогава отговаря за инвестициите.

(25)

В хода на производството Полша е предоставила три проучвания относно ПИУПИ, проведени от PWC. Първото проучване относно ПИУПИ (от 16 юли 2010 г., наричано по-нататък „проучване относно ПИУПИ от 2010 г.“) е проведено през юли 2010 г. Впоследствие PWC извършва две актуализации на ПИУПИ: първата през май 2011 г. (от 13 май 2011 г., наричана по-нататък „актуализация на ПИУПИ от 2011 г.“ или „проучване относно ПИУПИ от 2011 г.“) и втората през юли 2012 г. (от 13 юли 2012 г., наричана по-нататък „актуализация на ПИУПИ от 2012 г.“ или „проучване относно ПИУПИ от 2012 г.“). Тези актуализации включват нови прогнози за пътническия трафик, промени в обхвата на проекта, промени в инвестиционните параметри и промени в методологията и основните изходни данни за изчисляването на NPV (като например коефициента бета и нормата на дисконтиране). През ноември 2013 г. Полша предоставя допълнителна информация, която сочи, че нови източници на приходи (т.е продажбата на гориво и предоставянето на навигационни услуги) ще повишат NPV на проекта. Към датата, на която е прието решението за откриване на процедура, Полша е предоставила единствено актуализацията на ПИУПИ от 2012 г.

(26)

Полша обяснява също така времевата рамка за проекта на Гдиня и Косаково за инвестиция в летище Гдиня. В тази връзка Полша подчертава, че инвестиционният процес може да бъде разделен на две фази на изпълнение на проекта:

(27)

Полша обяснява, че през първата фаза дружеството, учредено от Гдиня и Косаково, изпълнява подготвителни задачи (напр. изготвяне на генерален план за инвестицията, необходимите документи за получаване на статут на летищен оператор, доклад за въздействието на инвестицията върху околната среда, проектна документация и др.).

(28)

Полша счита, че по време на първата фаза не е осъществена значителна капиталова инвестиция и че публичното финансиране, предоставено на управляващия летището орган, съответства на правилата за минимална помощ (15). Полша посочва, че капиталовите инжекции в дружеството преди 26 юни 2009 г. възлизат на 1,691 млн. PLN (около 423 000 EUR).

(29)

В допълнение Полша обяснява, че първата подготвителна фаза приключва през 2010 г., когато както генералният план (16), така и първото проучване относно ПИУПИ от 2010 г. за летище Гдиня са финализирани. Полша подчертава, че проучването относно ПИУПИ от 2010 г. показва, че инвестицията от двата местни органа ще бъде извършена при пазарни условия (т.е. няма да представлява държавна помощ), което налага акционерите да увеличат дяловия капитал на дружеството до 6,05 млн. PLN (около 1,5 млн. EUR).

(30)

Проучването относно ПИУПИ от 2010 г. изчислява NPV за инвестиционния проект, използвайки метода на свободния паричен поток на дружеството (FCFF) (17). Тази калкулация на NPV се основава на предположението, че всички капиталови инжекции, предвидени в инвестиционния план, ще бъдат направени с цел изпълнение на инвестиционния проект (18). Този метод за оценка се използва за изчисляване на паричните потоци на всички притежатели на капитал в дружеството (както притежателите на собствен капитал, така и притежателите на облигации) в прогнозния период. Като следваща стъпка прогнозите за паричните потоци се дисконтират чрез средно претеглената цена на капитала (19) (WACC), за да се получи дисконтираният паричен поток на дружеството (DCF) в прогнозния период. След това крайната стойност се изчислява чрез използване на метода на постоянен растеж (който предполага тенденция на устойчив растеж въз основа на FCFF от последния прогнозен период). NPV се основава на сумата от DCF за прогнозния период и крайната стойност. В този случай, проучването относно ПИУПИ от 2010 г. предоставя оценки за паричните потоци за периода 2010—2040 г., използвайки WACC от […]% (20). Въз основа на тези изходни данни проучването установява DCF от минус […] млн. PLN ([…] млн. EUR) за периода 2010—2040 г. и (дисконтирана) крайна стойност от около […] млн PLN ([…] млн. EUR) (21). По този начин NPV на цялостния проект възлиза на […] млн. PLN (или […] млн. EUR).

(31)

Следната фигура (вж. фигура 1) показва очаквания кумулативен дисконтиран паричен поток за прогнозния период 2010—2040 г., както е изчислен в проучването относно ПИУПИ от 2010 г.

Фигура 1

Кумулативен (реален) DCF (в PLN)

[…]

(32)

Полша обяснява, че на 29 юли 2010 г. собственият капитал на дружеството е увеличен до 6,052 млн. PLN (около 1,5 млн. EUR). Същевременно с това Полша добавя, че акционерите, въпреки че проучването относно ПИУПИ показва, че инвестицията не представлява държавна помощ, са започнали изготвянето на уведомление до Комисията, което е трябвало да бъде предоставено единствено от съображения за правна сигурност.

(33)

В допълнение Полша обяснява, че новото проучване относно ПИУПИ е проведено през май 2011 г. Полша посочва, че това проучване относно ПИУПИ е актуализация на проучването относно ПИУПИ от 2010 г., проведено с оглед на напредъка в подготовката и наличието на по-точни данни за инвестиционния план, неговия времеви график и финансиране. Полша обяснява, че в периода между изготвянето на проучването относно ПИУПИ от 2010 г. и проучването относно ПИУПИ от 2011 г.:

(34)

Полша обяснява, че проучването относно ПИУПИ от 2011 г. също така установява положителна NPV. В допълнение Полша посочва, че публичните акционери на управляващия летището орган са направили последващи капиталови инжекции на тази основа. Полша изтъква, че собственият капитал на дружеството е увеличен до 33,801 млн. PLN (8,45 млн. EUR) през юли 2011 г. и до 64,810 млн. PLN (16,20 млн. EUR) през април 2013 г.

(35)

В проучването относно ПИУПИ от 2011 г. DCF е изчислен на базата на DCF за прогнозния период 2011—2040 г. Актуализираният DCF се запазва на равнище от (-[…]) млн. PLN (– […] млн. EUR), като предполага по-големи загуби, докато крайната стойност е намалена до […] млн. PLN (около […] млн. EUR). По този начин NPV е намалена до […] млн. PLN (или по-малко от […] млн. EUR). WACC е намалена до […] % (22), а темпът на устойчив растеж за изчисляването на крайната стойност е намален от […] % на […] %.

(36)

Полша посочва, че промяна в макроикономическата ситуация (финансовата криза и икономическият спад) е наложила извършването на повторна оценка на проекта през 2012 г., която е довела до ново проучване относно ПИУПИ (а именно проучването относно ПИУПИ от 2012 г.). Полша посочва, че за целите на проучването относно ПИУПИ от 2012 г. са направени следните промени в допусканията в предходните проучвания относно ПИУПИ:

(37)

Полша посочва също така, че методологията, използвана за предходните проучвания относно ПИУПИ, е модифицирана за целите на проучването относно ПИУПИ от 2012 г.:

(38)

В проучването относно ПИУПИ от 2012 г. DCF е изчислен на базата на DCF за прогнозния период 2012—2030 г. (т.е. прогнозният период, използван за предходното проучване, е намален с 10 години). Актуализираният DCF възлиза на (-[…] млн. PLN) (около (-[…]) млн. EUR), докато крайната стойност е претърпяла значително увеличение, покачвайки се до […] млн. PLN ([…] млн. EUR). Капитализираната стойност на вече направените инвестиции ([…] млн. PLN) е приспадната. След актуализацията от 2012 г. NPV възлиза на […] млн. PLN (или […] млн. EUR). С цел изчисляване на NPV е използвана цена на капитала от […]% (25), а темпът на устойчив растеж за целите на изчисляването на крайната стойност е намален допълнително от […] % на […] %.

(39)

Полша посочва, че резултатите от проучването относно ПИУПИ от 2012 г. са все още положителни и са довели до допълнителни капиталови инжекции от акционерите. Полша посочва, че капиталът на компанията е увеличен до 91,310 млн. PLN (22,8 млн. EUR) до април 2013 г. и не е претърпял допълнителни промени през 2013 г., както е обобщено в таблица 3.

Таблица 3

Увеличаване на капитала на управляващия летище Гдиня орган от страна на Гдиня и Косаково

(40)

Обобщавайки, Полша посочва, че макар и местните органи да са предприели първоначални стъпки за изграждане на летище Гдиня още през 2005 г., проектът не придобива своя окончателен вид преди изготвянето на генералния план и първото проучване относно ПИУПИ, т.е. през 2010 г. Полша обяснява, че първоначалните допускания във връзка с проекта са съществено преразгледани в резултат на промените на външните обстоятелства. Полша твърди, че окончателното решение на публичните акционери за изпълнението на проекта и окончателния му вид е взето през 2012 г. Полша подчертава също така, че и трите версии на проучването относно ПИУПИ потвърждават жизнеспособността на проекта и демонстрират, че инвеститор в условията на пазарна икономика би осъществил проекта.

(41)

По отношение на съпоставителния сценарий Полша твърди, че националното законодателство дава право на Косаково да използва земята, върху която е разположено летище Гдиня, само за изграждането на ново гражданско летище. В тази връзка Полша обяснява, че теренът на летището е отдаден под аренда на Косаково за период от 30 години. Полша посочва, че договорът за аренда задължава Косаково да отдава под аренда земята само на субект, отговарящ за изграждането и/или експлоатацията на гражданско летище. Според Полша е съществувала възможност земята да бъде взета обратно от държавата, ако Косаково не е отдала под аренда земята за изграждане на гражданско летище в рамките на 6 месеца, ако земята е използвана за други цели или ако летището не е започнало дейност в рамките на 3 години. Поради факта, че сценарият, при който теренът на летище Гдиня се използва/отдава под аренда за различни от авиационни цели, не е възможен, той не може да бъде използван като съпоставителен сценарий.

(42)

Полша обяснява, че планираните летищни такси се основават на публично достъпни тарифи, прилагани от други летища, за да не настъпят пазарни смущения, като същевременно с това се гарантира подходящо ниво на рентабилност на проекта въз основа на прогнозирания обем на пътническия трафик. Според Полша таксите не се различават значително от стандартните такси, събирани от малки летища. По-специално две новооткрити регионални летища в Модлин и Люблин прилагат стандартни летищни такси, сходни с прогнозираните за летище Гдиня в проучването относно ПИУПИ.

(43)

В отговор на коментара на Комисията, че прогнозираните такси за летище Гдиня (25 PLN (5,25 EUR) за заминаващ пътник през първите две години и 40 PLN (10 EUR) в периода след това) са по-високи от дисконтираните такси, прилагани в летище Гданск (24 PLN (5 EUR) за заминаващ пътник за самолет на НТП по международна авиолиния, обслужвана най-малко два пъти седмично, и 12,5 PLN (3,1 EUR) за вътрешна авиолиния), Полша посочва, че нивото на таксите в бизнес плана представлява средното равнище за целия прогнозен период (2014—2030 г.), отчитайки факта, че таксите на летище Гданск неминуемо ще се увеличат в дългосрочен план, тъй като стандартите на обслужване на летището се повишават.

(44)

Освен това Полша посочва, че маржът на печалбата на проекта, преразгледаната (малко по-висока) прогноза за въздушния трафик и споделянето на някои оперативни разходи от военните означават, че летище Гдиня следва да е в състояние да поддържа намалени пътнически такси за по-дълъг период (намалените такси могат да се прилагат до края на 2021 г.), като същевременно с това поддържа положителна NPV за публичните акционери.

(45)

Полша твърди също така, че актуализираната (през март 2013 г.) прогноза за трафика за Померания предполага по-висок трафик, отколкото проучването относно ПИУПИ от 2012 г. По последни данни летище Гдиня ще обслужва 1 149 978 пътници през 2030 г., а не 1 083 746. За Померания като цяло се предвижда броят на пътниците да се увеличи от 7,8 на 9 млн. пътници през 2030 г.

(46)

По мнение на Полша тези данни потвърждават, че е осъществимо летище Гданск и летище Гдиня да съществуват едновременно и да работят съвместно на пазара на Померания. Според тях дори и летище Гданск да се разшири, за да достигне планирания капацитет от 7 млн. пътници, съществува възможност на развиващия се авиационен пазар на Померания да функционира още едно малко регионално летище (с капацитет от 1 млн.), което ще допълва услугите, предоставяни от летище Гданск.

Таблица 4

Сравнение на прогнозите за трафика съгласно проучването относно ПИУПИ от 2012 г. с актуализираните прогнози за трафика (от март 2013 г.) за летище Гдиня