(1)

С Регламент (ЕС) 2020/123 на Съвета (2) се определят квотите за 2020 г.

(2)

Според получената от Комисията информация с улова, който е насочен към запаса от меджид в зона 8 и се извършва от кораби, плаващи под знамето на Белгия или регистрирани в тази държава, отпуснатата за 2020 г. квота е изчерпана.

(3)

Поради това е необходимо да се забранят определени риболовни дейности за посочения рибен запас,

(1)

С Регламент (ЕС) 2020/123 на Съвета (2) се определят квотите за 2020 г.

(2)

Според получената от Комисията информация с улова, който е насочен към запаса от скатоподобните във водите на Съюза от зони 8 и 9 и се извършва от кораби, плаващи под знамето на Белгия или регистрирани в тази държава, отпуснатата за 2020 г. квота е изчерпана.

(3)

Поради това е необходимо да се забранят определени риболовни дейности за посочения рибен запас,

(1)

Съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2015/2283 до 1 януари 2018 г. Комисията трябваше да изготви списъка на Съюза на новите храни, които са разрешени или за които е получено уведомление по силата на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(2)

Списъкът на Съюза на новите храни, които са разрешени или за които е получено уведомление по силата на Регламент (ЕО) № 258/97, бе изготвен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията (3).

(3)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1023 на Комисията (4) първоначалният списък на Съюза на новите храни, определен в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2017/2470 бе поправен, като посоченото приложение бе заменено. Междувременно бяха приети осем регламента за изпълнение (ЕС) 2018/460 (5), (ЕС) 2018/461 (6), (ЕС) 2018/462 (7), (ЕС) 2018/469 (8), (ЕС) 2018/991 (9), (ЕС) 2018/1011 (10), (ЕС) 2018/1018 (11), (ЕС) 2018/1032 (12) на Комисията съответно за разрешаване на пускането на пазара на нови храни или за разширяване на употребата на нови храни. С тези регламенти за изпълнение също се актуализира списъкът на Съюза. Тези нови храни и разширяванията на употребите на нови храни обаче вече не са включени в списъка, тъй като той бе заменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/1023.

(4)

Поради това, от съображения за яснота и правна сигурност, списъкът на Съюза на новите храни, определен в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470, следва да бъде съответно изменен, за да бъдат включени отново в списъка на Съюза тези нови храни и разширенията на употребата на новите храни. Тъй като тези нови храни и разширенията на употребата на нови храни бяха включени в списъка на Съюза преди влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1023 на 13 август 2018 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

С Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията (2) се установяват методи за изпитване, използвани в подкрепа на официалния контрол за прилагане на забраната за използване на преработен животински протеин във фуражите за животни, отглеждани за производство на храни. Това включва методите за анализ за определяне на съставките от животински произход за целите на официалния контрол на фуражите, които са описани в приложение VI към посочения регламент и се извършват чрез светлинен микроскоп или полимеразна верижна реакция (PCR).

(2)

Референтната лаборатория на Европейския съюз за животински протеини във фуражите и националните референтни лаборатории в държавите членки са срещнали трудности при тълкуването на резултатите след прилагането на метода светлинна микроскопия, описан в приложение VI към Регламент (ЕО) № 152/2009.

(3)

За да се гарантират правната яснота и сигурност и да се избегнат различни тълкувания, е целесъобразно някои разпоредби в приложение VI да бъдат изменени.

(4)

По-специално, схемата за наблюдение за откриване на частици от животински произход в комбинирани фуражи и фуражни суровини следва да бъде изменена, за да се изяснят ситуациите, в които е необходимо само едно определяне за приключване на анализа. Отчитането на резултатите следва също да бъде описано по-подробно. На последно място, характеристиките на оборудването и подготовката на пробите следва да се коригират въз основа на опита, придобит през последните шест години от прилагането на метода.

(5)

Поради това приложение VI към Регламент (ЕО) № 152/2009 следва да бъде съответно изменено.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

На 6 август 2020 г. Унгария поиска финансова помощ от Съюза, с която да допълни националните си усилия за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на социално-икономическите му последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Унгария извънредни мерки за преодоляване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и здравните последици от този феномен се очаква да се отразят изключително сериозно на публичните финанси. Според прогнозата на Комисията за Унгария от пролетта на 2020 г., към края на 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне 5,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а консолидираният държавен дълг — 75,0 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията за Унгария от лятото на 2020 г., през 2020 г. БВП се очаква да намалее със 7,0 %.

(3)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Унгария. Това доведе до внезапно и съществено увеличение на публичните разходи в Унгария, свързани с описаните в съображения 4—14 подобни мерки за схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и мерки, свързани със здравето.

(4)

С „Правителствена резолюция 2080/2020 относно националното развитие на настаняването“, както е посочена в искането на Унгария от 6 август 2020 г., се въвежда временна подкрепа за подобряване на условията за настаняване (преустройство, разширяване, обновяване на помещения, придобиване на оборудване) в туристическите дестинации, за да се запази съществуващата работна сила. В искането бе обхваната само частта от разходите за субсидиране на самостоятелно заетите лица и едноличните търговци. Мярката може да се приеме за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като целта ѝ е да защити самостоятелно заетите лица или сходните категории трудещи се от спад или загуба на доходите.

(5)

С „Постановление на министъра на земеделието № 25/2020. (VI. 22.)“ (2), „Постановление на министъра на земеделието № 26/2020. (VI. 22.)“ (3) и „Постановление на министъра на земеделието № 30/2020. (VI. 22.)“ (4), както са посочени в искането на Унгария от 6 август 2020 г., бе въведена еднократна безвъзмездна помощ за предприятията за преработка на храни, градинарските предприятия в секторите на отглеждане на едногодишни култури и разсаждане на растения, както и за предприятията за рибовъдство. Подкрепата е обвързана с условието субектът да запази своите служители до декември 2020 г. По отношение на частта от разходите, свързани с подкрепата на самостоятелно заетите лица и едноличните търговци, мярката може да се приеме за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като целта ѝ е да защити самостоятелно заетите лица или сходните категории трудещи се от спад или загуба на доходите.

(6)

„Правителствено постановление № 59/2020. (III. 23.)“ (5) и „Закон LVIII от 2020 г.“ (6), както са посочени в искането на Унгария от 6 август 2020 г., удължават срока на обезщетенията за отглеждане на деца за наетите лица и самостоятелно заетите лица, които щяха да изтекат поради възрастови ограничения в периода между 11 март 2020 г. и 30 юни 2020 г. — по време на извънредното положение. Тези обезщетения за отглеждане на деца могат да се приемат за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като с тях се подпомагат доходите на наетите и самостоятелно заетите лица във връзка с разходите за детски грижи по време на затварянето на училищата, с което се помага на родителите да продължат да работят и оттам — да запазят трудовите си правоотношения.

(7)

Въз основа на „Правителствено постановление № 47/2020. (III. 18.)“ (7) (изменено), както е посочено в искането на Унгария от 6 август 2020 г., властите са въвели редица мерки, свързани с данъчното облагане. Тъй като тези мерки представляват пропуснати приходи за държавата, те могат да се приемат за равностойни на публични разходи.

(8)

За секторите, които са най-силно засегнати от пандемията, властите въведоха освобождаване от социалноосигурителните вноски на работодателите и таксата за обучение за периода от март до декември 2020 г., както и намаляване на данъка върху вноските на работодателите за рехабилитация за периода от март до юни 2020 г. Поискана бе частта от общите разходи, свързана с дружествата, въвели намалено работно време или принудителен отпуск, или в които служителите са били постоянно наети на работа до последния период, за който има налични данни за изпълнението.

(9)

За малките данъкоплатци беше въведено освобождаване от режима на еднократно платимия данък за малък бизнес („KATA“) в 26 области на дейност за периода от март до юни 2020 г. В искането бе обхваната само частта от разходите за субсидиране на самостоятелно заетите лица и едноличните търговци. Мярката може да се приеме за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като целта ѝ е да защити самостоятелно заетите лица или сходните категории трудещи се от спад или загуба на доходите.

(10)

Накрая, що се отнася до мерките, свързани с данъчното облагане, в секторите, които са най-силно засегнати от пандемията, органите изключиха разходите за персонал от данъчната основа на данъка за малките предприятия („KIVA“) за периода от март до юни 2020 г. Поискана бе частта от общите разходи, свързана с дружествата, въвели намалено работно време или принудителен отпуск, или в които служителите са били постоянно наети на работа до последния период, за който има налични данни за изпълнението.

(11)

Унгария също така въведе редица свързани със здравето мерки за справяне с епидемията от COVID-19. С „Правителствено постановление № 275/2020. (VI. 12.) (8)“, както е посочено в искането на Унгария от 6 август 2020 г., бе въведена еднократна сума от 500 000 HUF на човек за здравните работници като признание за допълнителната им работа по време на пандемията.

(12)

Държавните дружества, чиито разходи се поемат от държавата, въведоха специални мерки със съответните разходи за контрол на пандемията. Такива мерки, свързани със здравето, включват почистване и осигуряване на предпазни средства.

(13)

Въз основа на „Правителствено постановление № 250/2014 (Х. 2.) относно Генералната дирекция „Обществени поръчки и доставки“ (KEF) (9)“, както е посочено в искането на Унгария от 6 август 2020 г., специалните мерки за контрол на пандемията (напр. ежедневни услуги по дезинфекция, както и многократно почистване на вентилационните системи и асансьорите) и за защита на личното здраве на държавните служители с дезинфектанти и средства за защита са довели до увеличаване на разходите. Такива мерки са въведени от KEF, за да се гарантира непрекъснатото функциониране на публичните бюджетни органи.

(14)

Накрая, с „Правителствена резолюция 1012/2020. (I. 31.) относно създаването на оперативен персонал (10)“, както е посочена в искането на Унгария от 6 август 2020 г., бяха въведени мерки, свързани с инфраструктурата и инвестициите в болниците, за да се осигури високо равнище на защита на здравните работници и пациентите. Мерките включват специални помещения за медицински прегледи и изолирани отделения за COVID. Освен това преките разходи за лични предпазни средства и оборудване (маски за еднократна употреба, медицински работни престилки, пластмасови щитове, ръкавици, дезинфектанти и т.н.) в болниците и други здравни заведения са се увеличили, за да се даде възможност за високо равнище на защита на здравните работници.

(15)

Унгария изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансова помощ. Унгария предостави на Комисията подходящи доказателства, че нейните извършени и планирани публични разходи са се увеличили с 639 500 000 EUR, считано от 1 февруари 2020 г., в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Увеличената сума, пряко свързана с горепосочените мерки, които са подобни на схемите за работа с намалено работно време, представлява внезапно и сериозно увеличение, тъй като се отнася както до нови мерки, така и до разширяване на действащи мерки, които обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Унгария. Унгария възнамерява да финансира със средства на Съюза 113 740 000 EUR от увеличения размер на разходите.

(16)

В изпълнение на член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с Унгария и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планирани публични разходи, пряко свързани с посочените в искането от 6 август 2020 г. схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, както и прибягване към съответни здравни мерки, в отговор на избухването на COVID-19.

(17)

Свързаните със здравето мерки, поискани от Унгария и посочени в съображения 11—14, възлизат на 268 550 000 EUR. Тази сума представлява повече от половината от общата поискана сума на финансовата подкрепа. Като се има предвид необходимостта да се гарантира спомагателният характер на тази категория мерки, размерът на финансовата помощ в подкрепа на мерки, свързани със здравето, следва да бъде ограничен до 247 124 000 EUR, така че сумата да представлява по-малко от половината от общата финансова помощ.

(18)

Поради това на Унгария следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Комисията следва да взема решенията относно падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(19)

Настоящото решение не засяга резултата от евентуалните процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити в частност по силата на членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите, които биха могли да представляват държавна помощ.

(20)

Унгария следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени от Унгария.

(21)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима с отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Унгария, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

а)

временна подкрепа за подобряване на условията за настаняване в туристическите дестинации, за да се запази съществуващата работна сила, както е предвидено в „Правителствена резолюция 2080/2020 относно националното развитие на настаняването“, за частта от разходите, свързани с подкрепата за самостоятелно заетите лица и еднолични търговци;

б)

временна подкрепа за предприятията за преработка на храни, предвидена в „Постановление на министъра на земеделието № 25/2020. (VI. 22.)“, за частта от разходите, свързани с подкрепата за самостоятелно заетите лица и еднолични търговци;

в)

временна подкрепа за градинарските предприятия в секторите на отглеждането на едногодишни култури и разсаждането на растения, както е предвидено в „Постановление на министъра на земеделието № 26/2020. (VI. 22.)“, за частта от разходите, свързани с подкрепата за самостоятелно заетите лица и еднолични търговци;

г)

временна подкрепа за предприятията за рибовъдство, предвидена в „Постановление на министъра на земеделието № 30/2020. (VI. 22.)“, за частта от разходите, свързани с подкрепата за самостоятелно заетите лица и еднолични търговци;

д)

удължаване до 30 юни 2020 г. на тези обезщетения за отглеждане на деца, които са изтекли по време на извънредното положение, както е предвидено в „Правителствено постановление № 59/2020. (III. 23.)“ и „Закон LVIII от 2020 г.,“, член 71;

е)

спиране на плащането на социалноосигурителните вноски на работодателите в някои сектори за периода от март до декември 2020 г., както е предвидено в член 4, буква а) от „Правителствено постановление № 47/2020. (III. 18.)“ (с измененията), за частта от разходите, свързани с дружествата, въвели намалено работно време или принудителен отпуск, или в които служителите са били постоянно наети на работа;

ж)

освобождаване от таксата за обучение на работодателите в някои сектори за периода от март до декември 2020 г., както е предвидено в член 4, буква а) от „Правителствено постановление № 47/2020. (III. 18.)“ (с измененията), за частта от разходите, свързани с дружествата, въвели намалено работно време или принудителен отпуск, или в които служителите са били постоянно наети на работа;

з)

намаляване на данъка върху вноските на работодателите за рехабилитация в някои сектори за периода от март до юни 2020 г., както е предвидено в член 4, буква а) от „Правителствено постановление № 47/2020. (III. 18.)“ (с измененията), за частта от разходите, свързани с дружествата, въвели намалено работно време или принудителен отпуск, или в които служителите са били постоянно наети на работа;

и)

освобождаване на малките данъкоплатци от режима на еднократно платимия данък за малък бизнес („KATA“) в 26 области на дейност за периода от март до юни 2020 г., както е предвидено в член 5 от „Правителствено постановление № 47/2020. (III. 18.)“ (с измененията), за частта от разходите, свързани с подкрепата за самостоятелно заетите лица и еднолични търговци;

й)

изключване на разходите за персонал от данъчната основа на данъка за малките предприятия („KIVA“) в някои сектори за периода от март до юни 2020 г., както е предвидено в „Правителствено постановление № 47/2020. (III. 18.)“ (с измененията), за частта от разходите, свързани с дружествата, въвели намалено работно време или принудителен отпуск, или в които служителите са били постоянно наети на работа;

к)

еднократно обезщетение за здравните работници като признание за допълнителната им работа по време на пандемията, както е предвидено в „Правителствено постановление № 275/2020. (VI. 12.)“;

л)

разходи, свързани със специалните мерки за контрол на пандемията, въведени в държавните дружества;

м)

разходи, свързани със специалните мерки за контрол на пандемията и за защита на личното здраве на държавните служители, както е предвидено в „Правителствено постановление № 250/2014 (X. 2.) относно Генерална дирекция Обществени поръчки и доставки (KEF)“;

н)

разходи, свързани с инфраструктурата и инвестициите в болниците за осигуряване на високо равнище на защита на здравните работници и пациентите, както е предвидено в „Правителствена резолюция 1012/2020 (I. 31.) относно създаването на оперативен персонал“;

о)

преки разходи за лични предпазни средства и оборудване в болниците и други здравни заведения за осигуряване на високо равнище на защита на здравните работници, както е „Правителствена резолюция 1012/2020 (I. 31.) относно създаването на оперативен персонал“.

(1)

В съответствие с член 16 от Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) радиосъоръжение, което съответства на хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответства на съществените изисквания, установени в член 3 от посочената директива, обхванати от тези стандарти или части от тях.

(2)

С Решение за изпълнение C(2015) 5376 (3) Комисията отправи искане до Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) за изготвянето и преразглеждането на хармонизирани стандарти за радиосъоръжения в подкрепа на Директива 2014/53/ЕС.

(3)

Въз основа на искането, изложено в Решение за изпълнение C(2015) 5376, ETSI изготви хармонизираните стандарти EN 303 213-5-1 V1.1.1 (за приемници и запитващи устройства за усъвършенствани системи за ръководство наземно движение и управление), EN 303 345-2 V1.1.1 и EN 303 345-5 V1.1.1 (за приемници при звуково разпръскване) и EN 303 364-3 V1.1.1 (за първични радари за наблюдение).

(4)

Въз основа на искането, изложено в Решение за изпълнение C(2015) 5376, ETSI преразгледа хармонизираните стандарти EN 301 908-2 V11.1.2, EN 301908‐13 V11.1.2, EN 302 217-2 V3.1.1 и EN 303 213-6-1 V2.1.1, данните за които са публикувани в серия С на Официален вестник на Европейския съюз (4). Това доведе до приемането съответно на хармонизираните стандарти EN 301 908-2 V13.1.1 (за потребителски съоръжения за международни мобилни телекомуникации), EN 301 908-13 V13.1.1 (за потребителски съоръжения с подобрен универсален наземен радиодостъп), EN 302 217-2 V3.2.2 (за фиксирани радиосистеми) и EN 303 213-6-1 icyeV3.1.1 (за усъвършенствани системи за ръководство наземно движение и управление).

(5)

Комисията направи заедно с ETSI оценка дали тези хармонизирани стандарти съответстват на искането, изложено в Решение за изпълнение C(2015) 5376.

(6)

Хармонизираните стандарти EN 303 213-5-1 V1.1.1 и EN 301 908-2 V13.1.1 отговарят на съществените изисквания, които имат за цел да обхванат и които са посочени в Директива 2014/53/ЕС. Поради това е целесъобразно данните за тези стандарти да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

(7)

В приложение II, точка 3 (3) от Решение за изпълнение C(2015) 5376 се предвижда, че „работните характеристики на приемниците също така са от особено значение за мобилните крайни устройства — по-специално характеристиките на антените, както и за съобщителното оборудване, използвано за осигуряване на безопасност за човешкия живот“. Хармонизираният стандарт EN 301 908-13 V13.1.1 не включва спецификации по отношение на характеристиките на антените. Поради това данните за посочения хармонизиран стандарт следва да се публикуват с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз.

(8)

Забележка 2 в клауза 4.3.2 на хармонизирания стандарт EN 302 217-2 V3.2.2 би могла да позволи на производителите да се отклоняват от други спецификации в хармонизирания стандарт относно коефициента на двоична грешка (BER), а клаузите H.3.4, I.3.4 и J.3.4 на посочения хармонизиран стандарт не изискват изричен метод на изпитване, за да се докаже съответствие. Поради това данните за посочения хармонизиран стандарт следва да се публикуват с ограничения в Официален вестник на Европейския съюз.

(9)

В препоръка ITU-R SM.329-12 (09/2012) на Международния съюз по далекосъобщенията относно нежеланите емисии в областта на паразитните излъчвания се посочва, че „за най-икономичното и ефикасно използване на честотния спектър е необходимо да се установят общи максимални гранични стойности на емисиите в областта на паразитните излъчвания“. В препоръка 74‐01 (2019) на ЕНС се посочва, че „за целите на специфични проучвания във връзка със споделянето или съвместимостта могат да се използват по-ниски нива на нежеланите емисии в областта на паразитните излъчвания за повишаване на ефикасността на радиочестотния спектър“. Вследствие на това се признава, че паразитните излъчвания имат отношение към ефикасното използване на радиочестотния спектър, което е предмет на разпоредбата на член 3, параграф 2 от Директива 2014/53/ЕС. В приложение В.3 към стандарта EN 303 345-2 V1.1.1 и приложение Б.3 към стандарта EN 303 345-5 V1.1.1 се признава, че нежеланите емисии на приемника в областта на паразитните излъчвания са от значение за целите на член 3, параграф 2 от Директива 2014/53/ЕС. В клауза В.3.5 на стандарта EN 303 345-2 V1.1.1 и клауза Б.3.5 на стандарта EN 303 345-5 V1.1.1 обаче се предвижда, че нежеланите емисии на приемника в областта на паразитните излъчвания са обхванати от други стандарти. Поради това данните за хармонизираните стандарти EN 303 345-2 V1.1.1 и EN 303 345-5 V1.1.1 следва да се публикуват с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз.

(10)

В съображение 2 от Решение за изпълнение C(2015) 5376 се призовава за добро сътрудничество с Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), с която беше проведена консултация във връзка със спазването с тези хармонизирани стандарти на препоръка 74-01 (2019) на ЕНС относно нежеланите емисии в областта на паразитните излъчвания. В отговор на това CEPT изрази становището, че известна гъвкавост по отношение на приложимостта на препоръка 74-01 (2019) на ЕНС е възможна само при специфични технически условия. Следователно клауза 4.2.1.5 на стандарта EN 303 213-6-1 V3.1.1 и клауза 4.2.1.4 на стандарта EN 303 364-3 V1.1.1 могат да осигурят презумпция за съответствие само за конкретни радиосъоръжения. Поради това данните за посочените хармонизирани стандарти следва да се публикуват с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз.

(11)

В приложение I към Решение за изпълнение (ЕС) 2020/167 на Комисията (5) са посочени данните за хармонизираните стандарти, осигуряващи презумпция за съответствие с Директива 2014/53/ЕС, а в приложение II към същото решение за изпълнение са посочени данните за хармонизираните стандарти, осигуряващи презумпция за съответствие с Директива 2014/53/ЕС с ограничение. За да се направи така, че данните за хармонизираните стандарти, изготвени в подкрепа на Директива 2014/53/ЕС, да бъдат включени в един единствен акт, данните за стандартите EN 303 213-5-1 V1.1.1 и EN 301 908-2 V13.1.1 следва да бъдат включени в приложение I към посоченото решение за изпълнение, а тези за стандартите EN 301 908-13 V 13.1.1, EN 302 217-2 V3.2.2, EN 303 213-6-1 V3.1.1, EN 303 345-2 V1.1.1, EN 303 345-5 V1.1.1 и EN 303 364-3 V1.1.1 следва да бъдат включени в приложение II към същото решение за изпълнение.

(12)

Според ETSI хармонизираният стандарт EN 303 339 V1.1.1, данните за който са публикувани в серия С на Официален вестник на Европейския съюз (6), следва да се счита за загубил своята актуалност, тъй като вече не отразява най‐съвременното равнище на технологиите.

(13)

Поради това е необходимо в серия С на Официален вестник на Европейския съюз (7) да се заличат данните за хармонизираните стандарти EN 301 908 2 V11.1.2, EN 301 908-13 V11.1.2, EN 302 217-2 V3.1.1 и EN 303213‐6-1 V2.1.1, тъй като същите са били преразгледани, както и тези за хармонизирания стандарт EN 303339 V1.1.1, тъй като се счита, че той е загубил своята актуалност. В приложение III към Решение за изпълнение (ЕС) 2020/167 са посочени данните за хармонизираните стандарти, изготвени в подкрепа на Директива 2014/53/ЕС, които се заличават в Официален вестник на Европейския съюз. Поради това е целесъобразно данните за тези стандарти да бъдат включени в посоченото приложение. За да се даде на производителите достатъчно време да се подготвят за прилагането на хармонизираните стандарти EN 301 908‐2 V13.1.1, EN 301 908-13 V13.1.1, EN 302 217-2 V3.2.2 и EN 303213‐6-1 V3.1.1, е необходимо да се отложи заличаването на данните за хармонизираните стандарти EN 301 908-2 V11.1.2, EN 301 908-13 V11.1.2, EN 302 217-2 V3.1.1 и EN 303 213-6-1 V2.1.1. За да се даде на производителите също така време да се подготвят за заличаването на данните за хармонизирания стандарт EN 303 339 V1.1.1, е необходимо да се отложи заличаването на данните за посочения стандарт.

(14)

Съответствието с даден хармонизиран стандарт осигурява презумпция за съответствие със съответните съществени изисквания, определени в законодателството на Съюза за хармонизация, считано от датата на публикуване на данните за този стандарт в Официален вестник на Европейския съюз. Поради това настоящото решение следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

(1)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящото решение.

(2)

Приложение II се изменя в съответствие с приложение II към настоящото решение.

(3)

Приложение III се изменя в съответствие с приложение III към настоящото решение.

(1)

Енергийна бедност е ситуация, в която домакинствата нямат възможност за достъп до основни енергийни услуги. Енергийната бедност е голямо предизвикателство пред ЕС, тъй като почти 34 милиона европейци не са можели да отопляват достатъчно домовете си през 2018 г (2).

(2)

Както е признато от съзаконодателите, подходящото отопление, охлаждане, осветление и енергията за домакинските уреди са основни услуги, които са необходими за приемлив стандарт на живот и опазване на здравето. Достъпът до енергийни услуги е абсолютно необходим за социалното приобщаване. Затова справянето с енергийната бедност има потенциала да донесе многобройни ползи, включително по-ниски разходи за здравеопазване, намаляване на замърсяването на въздуха (чрез подмяна на неподходящи източници на отопление), по-голям комфорт и благосъстояние и подобрение на бюджетите на домакинствата. Взети заедно, тези ползи ще стимулират пряко икономическия растеж и благоденствието в Европейския съюз.

(3)

Европейският стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г., включва енергията сред основните услуги, до които всеки има право на достъп. Следва да се осигури подкрепа за достъпа до такива услуги на нуждаещите се (3).

(4)

Справедливият преход към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. заема централно място в Европейския зелен пакт, предложен от Комисията през декември 2019 г. (4) Централен елемент на този Зелен пакт е „вълната на саниране“ (5) — мащабна инициатива, предназначена да стимулира реновирането на конструкциите на частни и обществени сгради, с което да се намалят емисиите, да се насърчи възстановяването и да се преодолее енергийната бедност. Такова реновиране на конструкциите подпомага увеличаването на усилията на ЕС за смекчаване на изменението на климата. Ето защо бе счетено за изключително важно „вълната на саниране“ и тази препоръка да бъдат приети заедно с цел да отправят съвместно по-силен призив за справяне с енергийната бедност и сградите с най-големи недостатъци.

(5)

Енергийната бедност е основно понятие, консолидирано в законодателния пакет, озаглавен „Чиста енергия за всички европейци“, който е предназначен да улесни справедливия енергиен преход. По силата на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (6) (Регламент за управлението) и преработената Директива за електроенергията от Комисията се изисква да предостави ориентировъчни насоки относно подходящи показатели за измерване на енергийната бедност (7) и относно определението за „значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност“ (8). Няма стандартно определение за енергийна бедност и следователно е оставено на държавите членки да разработят техни собствени критерии в съответствие с националния си контекст. Неотдавна приетият законодателен пакет обаче предлага полезни общи принципи и разбирания за възможните причини за и последствията от енергийната бедност. Той също така подчертава значението на политиките за справяне с проблема, особено на тези, свързани с националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) и с дългосрочните стратегии за саниране (ДСС) (9).

(6)

В своите национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки трябва да оценят броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. Ако дъжавата членка установи, броят на домакинствата в положение на енергийна бедност е значителен, тя трябва да включи в плана си национална цел, както и политики и мерки за намаляване на енергийната бедност. В рамките на петия доклад за състоянието на енергийния съюз Комисията публикува работен документ за службите на Комисията за всяка държава членка, съдържащ одтелни оценки на всеки окончателен НПЕК. Тези работни документи на службите на Комисията също така оценяват реакцията на плановете във връзка с препоръките на Комисията от 2019 г., включително за енергийната бедност, и включват насоки за изпълнението на НПЕК.

(7)

Преработената Директива за електроенергията изисква от държавите членки да предприемат подходящи мерки за преодоляване на енергийната бедност в случаите, в които тя бъде установена, включително мерки в по-широкия контекст на бедността. Държавите членки също така трябва да защитават уязвимите клиенти, по-специално живеещите в отдалечени райони. Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10) съдържа подобни разпоредби.

(8)

Нововъведение в новата законодателна рамка е, че тя изисква да се определи броят на домакинствата в положение на енергийна бедност. Член 29 от преработената Директива за електроенергията съдържа разпоредба за задължението на държавите членки да оценят броя на домакинствата в положение на енергийна бедност и посочва, че те трябва да определят и публикуват критерии в подкрепа на тази оценка. При наличие на значителен брой такива домакинства държавите членки трябва да включат в своите национални планове в областта на енергетиката и климата индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, да дадат времева рамка и да очертаят подходящи политики. След това съгласно Регламента за управление на Енергийния съюз те са задължени да докладват на Комисията за постигнатия напредък към целта за намаляване на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност.

(9)

Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) относно енергийната ефективност, изменена с Директива (ЕС) 2018/2002 (12), изисква от държавите членки да вземат предвид необходимостта от намаляване на енергийната бедност в контекста на задълженията си за енергийна ефективност. Член 7, параграф 11 изисква в подходяща степен дял от мерките за енергийна ефективност да бъдат насочени приоритетно към уязвими домакинства, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност (13). Регламентът за управление на Енергийния съюз също съдържа подобни задължения.

(10)

Съгласно преразгледаната Директива (ЕС) 2018/844 относно енергийните характеристики на сградите държавите членки, като част от своите дългосрочни стратегии за саниране в подкрепа на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, трябва да очертаят съответните национални мерки, които да спомогнат да се намали енергийната бедност (14).

(11)

Законодателната рамка на ЕС също така съдържа гаранции , че предприетите мерки за преодоляване на енергийната бедност не възпрепятстват отварянето или функционирането на пазара. Безпрепятственото функциониране на пазарите на дребно е от съществено значение за справедливия преход. Тези гаранции се съдържат в член 28 от преработената Директива относно електроенергията и са приведени в действие главно в член 5, параграф 5 от нея.

(12)

Член 27 от преработената Директива относно електроенергията укрепва принципа, като изисква държавите членки да гарантират, че всички битови клиенти, а когато държавите членки сметнат за подходящо — и малките предприятия, се ползват от универсална услуга, а именно правото да им се доставя електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия на разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени. За гарантиране на предоставянето на универсална услуга държавите членки може да определят доставчик, който да действа в краен случай.

(13)

Както е обобщено в съображение 59 от преработената Директива относно електроенергията, енергийната бедност произтича от съчетанието от нисък доход, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата. Въздействието от нестабилните цени на енергийния пазар и ниската енергийна ефективност, особено по отношение на характеристиките на сградите, в съчетание с широк спектър от социално-икономически фактори, свързани с общата бедност, и проблеми, произтичащи от системите за стопанисване на жилищата, правят проблема сложен за решаване.

(14)

През 2018 г. 6,8 % от хората, живеещи в частни домакинства в ЕС (30,3 милиона души (15)) не са били в състояние да плащат навреме сметките си за комунални услуги, включително сметките за енергия, и така са били застрашени от прекъсване на снабдяването. Същевременно 7,3 % от населението в ЕС (37,4 милиона души) не са успявали да поддържат необходимия комфорт по отношение на стайната температура в домовете си.

(15)

Извънредното положение във връзка с COVID-19 изведе на преден план неотложната необходимост от преодоляването на нергийната бедност, ако стремежът е да бъде създадена социална Европа, която удовлетворява нуждите на всичките ѝ жители. Равнището на енергийна бедност в отделните държави членки ще бъде в центъра на вниманието с нарастване на броя на европейците, които може да изпитват затруднения по отношение на достъпа до необходимата енергия, особено при растяща безработица. На този фон е жизненоважно да бъдат постигнати етапните цели на Европейския зелен пакт, въпреки настоящите безпрецедентни смущения в икономиките в Европа.

(16)

Представен беше инструментът за възстановяване „Next Generation EU“ (16), който трябва да е „насочен и да изгражда по-устойчива, по-силна и по-справедлива Европа за следващото поколение“. Плановете за възстановяване на Европа трябва да се ръководят от принципите за устойчивост на околната среда, солидарност, сближаване и конвергенция и решимостта нито една държава членка, нито един регион и нито един човек да не бъдат изоставени. Инструментът за възстановяване Next Generation EU потвърждава основната роля на „вълната на саниране“ за способстване на екологосъобразното възстановяване.

(17)

Националните дългосрочни стратегии за саниране и другите инструменти, предназначени за постигане на целите за енергийна ефективност за 2030 и 2050 г., следва да бъдат насочени към защита на домакинствата в положение на енергийна бедност и подкрепа на уязвимите потребители на енергия, като помагат на хората да спестяват пари от сметките си за електроенергия, осигуряват по-здравословни условия на живот и намаляват енергийната бедност.

(18)

Определянето на най-нуждаещите се от защита домакинства и на жилищата, които имат най-голяма нужда от саниране, помага за насочване и по-добро управление на публичните интервенции, като по този начин води до практически резултати за потребителите, подобрява енергийната ефективност и свежда до минимум всякакви нарушения във функционирането на вътрешния енергиен пазар.

(19)

Като предоставя тази препоръка и в придружаващ работен документ на службите на Комисията и дава на разположение на държавите членки насоките на Комисията за енергийната бедност, Комисията изпълнява посоченото по-горе задължение и подпомага държавите членки да транспонират новите разпоредби за енергийната бедност. Комисията също така предоставя информация относно нови добри практики (17).

(20)

Основната трудност при всяка дефиниция е как да се получат надеждни цифрови данни. На равнище ЕС е разработен набор от статистически показатели, измерващи вероятни фактори за енергийната бедност и последствията от нея. Това са общи показатели. Тъй като енергийната бедност е многоизмерно явление, няма единствен показател, който да може да отрази напълно всички аспекти, свързани с нея.

(21)

На европейско равнище са разработени общи показатели, които са посочени в приложението към тази препоръка. Разработени от Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) и Европейската обсерватория на енергийната бедност (EPOV) и получени от хармонизирано събиране на данни за ЕС, тези показатели позволяват да се следи ситуацията в целия ЕС и да се определят национални особености, както и да се насърчават по-ефикасно взаимно обучение и обмен на добри практики. Когато е необходимо, за допълването им и за усъвършенстване на установяването на енергийната бедност могат да помогнат национални показатели.

(22)

Това изисква тясно сътрудничество между съответните компетентни органи и по-специално правилно координирани усилия на регионално и местно ниво, така че всеки анализ, основан на показатели на равнище ЕС или на национално равнище, да е аргументиран и допълнен с подход от долу нагоре. Регионалните и местните власти са в добра позиция да определят ключовите финансови и социални предизвикателства, пред които са изправени домакинствата в енергийна бедност и да имат значима роля при разработването и прилагането на екологичен преход, който да е справедлив, приобщаващ и устойчив за всекиго в Европа.

(23)

Комисията ще продължи да подпомага споделянето на добри практики между държавите членки както в сътрудничество с Комитета за социална закрила, така и по други начини. Програмите на ЕС за финансиране, включително политиката на сближаване, инструментът за техническа подкрепа и други форми на подкрепа могат да бъдат мобилизирани за справяне с предизвикателствата, установени чрез канали, включително платформите, предоставени от Европейската обсерватория на енергийната бедност и инициативата Споразумение на кметовете.

(24)

В четвъртия доклад на Европейската комисия относно цените на енергията и разходите за енергия се разглеждат и особените обстоятелства, свързани с хората, живеещи в енергийна бедност и с уязвимите клиенти (18). Комисията също така ще отдели особено внимание на това, как държавите членки прилагат член 5 от преработената Директива относно електроенергията, който позволява публична интервенция при определяне на цената, на която предоставят електроенергия на клиентите в положение на енергийна бедност и на уязвимите битови клиенти.