(1)

На 1 октомври 2015 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2015/1755.

(2)

Въз основа на преглед, извършен от Съвета, информацията относно две физически лица в приложение I към Регламент (ЕС) 2015/1755 следва да бъде изменена.

(3)

Поради това приложение I към Регламент (ЕС) 2015/1755 следва да бъде съответно изменено,

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) изисква да се приемат мерки за опазване, като се при това се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително — когато е приложимо — докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство и други консултативни органи, както и всички становища, които са получени от консултативните съвети, създадени за съответните географски зони или области на компетентност, и съвместните препоръки от държавите членки.

(2)

Задължение на Съвета е да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително — при необходимост — на някои функционално свързани с това условия. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да се осигури относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки запас или вид риболов и като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството (наричан по-нататък ОПР), определени в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(3)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 предвижда, че целта на ОПР е да се постигне равнище на експлоатация, позволяващо максимален устойчив улов (наричан по-нататък МУУ), там, където е възможно, до 2015 г., като това равнище трябва да бъде постигнато чрез постепенно постъпателно нарастване най-късно до 2020 г. за всички запаси.

(4)

Поради това в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 общият допустим улов (наричан по-нататък ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и в контекста на становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни.

(5)

С Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета (2) се създава многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси (наричан по-нататък „планът“). Целта на този план е да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, на които може да се постигне МУУ. Във връзка с това целевите равнища на смъртност от риболов за съответните запаси, изразени в диапазони, следва да бъдат постигнати възможно най-скоро, но не по-късно от 2020 г., чрез постепенно и постъпателно нарастване. Целесъобразно е ограниченията на улова, приложими през 2021 г. за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море, да се установят в съответствие с целите на плана..

(6)

По данни на Международния съвет за изследване на морето (ICES) биомасата на херингата в западната част на Балтийско море в подучастъци 20—24 на ICES съставлява само 48 % от граничната референтна точка за биомасата на репродуктивния запас (Blim), под която може да настъпи спад на възпроизводителната способност. Поради това в годишното си становище за запаса от 29 май 2020 г. ICES препоръчва нулев улов на херингата в западната част на Балтийско море. Съгласно с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 трябва да се приемат всички подходящи коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответния запас на равнища над равнището, което позволява МУУ. По силата на същата разпоредба се изисква и приемането на допълнителни коригиращи мерки. За тази цел трябва да се вземат предвид сроковете за постигането на общите цели на ОПР и конкретните цели на плана с оглед на очаквания ефект от приетите коригиращи мерки, като същевременно се следват целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Поради това и в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1139 е целесъобразно възможностите за риболов на херинга в западната част на Балтийско море да се определят под диапазоните на смъртност от риболов, за да се отчита намаляването на биомасата на този запас в подучастъци 20—24 на ICES.

(7)

Що се отнася до запаса от треска в източната част на Балтийско море, от 2019 г. ICES е в състояние да основава предпазното си становище върху по-богата на данни оценка, отколкото това е било възможно преди. Съгласно преценката на ICES биомасата на треската в източната част на Балтийско море е под Blim за 2019 г. и е намаляла още повече от оттогава. Поради това ICES отново препоръчва нулев улов на треска в източната част на Балтийско море за 2021 г. ICES обаче не е в състояние да определи стойностите на диапазоните на смъртност от риболов. Ако, както предходната година, възможностите за риболов на треска в източната част на Балтийско море бъдат определени на равнището, посочено в научното становище, задължението за разтоварване на целия улов при смесен риболов, заедно с прилова на треска от източната част на Балтийско море, би довело до т. нар. ефект на „блокиращите видове“. За да се намери правилният баланс между продължаването на риболова — предвид потенциално сериозните социално-икономически последици от забраната на всякакъв улов на треска в източната част на Балтийско море — и необходимостта от постигане на добро биологично състояние на запаса, е целесъобразно да се определи специално равнище на ОДУ за прилова на треска в източната част на Балтийско море, като се вземат предвид трудностите при риболовните дейности, насочени едновременно към всички запаси в контекста на смесен риболов при МУУ. Възможностите за риболов трябва да се определят в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139.

(8)

През май 2020 г. ICES предостави актуализирано становище за равнищата на прилов на треска в други видове риболов. Целесъобразно е да се определят възможностите за риболов в съответствие с това специално становище, като се предвиди изключение за риболовните операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания и при пълно спазване на условията, предвидени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета (3). Освен това съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 трябва да се приемат допълнителни коригиращи мерки, за да се гарантира своевременното възстановяване на запаса на равнища над равнището, което позволява МУУ. В научното становище се посочва, че забраните на риболова по време на размножаването могат да осигурят допълнителни ползи за даден запас, които не могат да бъдат постигнати само чрез ОДУ, например по-голямо попълване благодарение на необезпокоявано хвърляне на хайвера. Поради това е целесъобразно вече съществуващата лятна забрана на риболова по време на размножаването да бъде продължена. Освен това в научното становище се посочва, че относителното значение на любителския риболов на треска в източната част на Балтийско море зависи от равнището на ОДУ. Предвид силно ограничения ОДУ количествата, уловени в рамките на любителския риболов, се считат за значителни, поради което е целесъобразно да се запази забраната на любителския риболов на треска в подучастъци 25 и 26 на ICES, в които има най-голямо изобилие на треска от източната част на Балтийско море.

(9)

По отношение на запаса от треска в западната част на Балтийско море ICES е понижил прогнозираните стойности на биомасата и преценява, че тя не се е възстановила над референтното равнище на биомаса на репродуктивния запас, под което трябва да се предприемат специални и подходящи мерки за управление (Btrigger). Поради това е целесъобразно да се запазят съпътстващите мерки, въведени за 2020 г., и да се определят възможностите за риболов в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139, като се вземат предвид препоръчаните от ICES равнища на прилов на треска при други видове риболов в подучастък 24 на ICES, така че те да бъдат съобразени с подхода, следван в зоната на управление на треската в източната част на Балтийско море. В научното становище също така се посочва, че в подучастък 24 на ICES е налице смесване на запасите от треска от западната и източната част на Балтийско море. За да се опази запасът на треска в източната част на Балтийско море и да се гарантират еднакви условия със зоната на управление на този запас, използването на ОДУ в подучастък 24 на ICES следва да продължи да бъде ограничено до прилова на треска, като се предвиди изключение за риболовните операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, и при пълно спазване на условията, предвидени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241, както и за рибари, извършващи дребномащабен крайбрежен риболов с пасивни уреди в зони до шест морски мили от брега, в които дълбочината на водата е под 20 m, тъй като в тези плитки крайбрежни зони преобладава треска от западната част на Балтийско море. Освен това периодът на забрана в подучастък 24 на ICES следва да бъде уеднаквен с този в подучастъци 25 и 26 на ICES, за да се осигури равностойна защита в съответствие със становището на ICES.

(10)

За да се гарантират еднакви условия с подучастъци 25—26 на ICES, следва да продължи да се прилага забраната за любителски риболов на треска в подучастък 24 на ICES на повече от шест морски мили от брега. Освен това, тъй като в научното становище се посочва, че любителският риболов допринася в значителна степен за общата смъртност от риболов при този запас, и като се вземат предвид състоянието на запаса и намаляването на ОДУ, таванът на дневния улов на рибар следва да бъде запазен. Това не засяга принципа на относителна стабилност, приложим при търговския риболов. И накрая, предвид нестабилното състояние на запаса и факта, че в научното становище конкретно се посочва, че забраните на риболова по време на размножаването могат да осигурят допълнителни ползи за даден запас, които не могат да бъдат постигнати само чрез ОДУ, например по-голямо попълване благодарение на необезпокоявано хвърляне на хайвера, зимната забрана на риболова по време на размножаването следва да бъде продължена, като се предвиди изключение за някои рибари, извършващи дребномащабен крайбрежен риболов, и за риболовните дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания и при пълно спазване на условията, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241.

(11)

Съгласно оценките на ICES биомасата на херингата в централната част на Балтийско море е спаднала под референтното равнище на биомаса на репродуктивния запас, под което трябва да се предприемат специални и подходящи мерки за управление (Btrigger). Поради това е целесъобразно възможностите за риболов да се определят в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139.

(12)

Съгласно становището на ICES треската е прилов при риболова на писия. Цацата, от друга страна, се лови при смесен риболов с херинга и е плячка за треската. Целесъобразно е тези съображения, свързани с взаимодействието между запаси от различни видове, да се вземат предвид при определяне на възможностите за риболов на писия и цаца.

(13)

За да се осигури пълноценното използване на възможностите за крайбрежен риболов, през 2019 г. беше въведена ограничена гъвкавост между зоните за сьомга от подучастъци 22—31 на ICES към подучастък 32 на ICES. Предвид промените на възможностите за риболов за тези два запаса е целесъобразно гъвкавостта да бъде увеличена.

(14)

Въвеждането на забрана на риболова на морска пъстърва във водите отвъд четири морски мили и на ограничение на прилова на този вид до 3 % от комбинирания улов на морска пъстърва и сьомга допринесе за същественото намаляване на множеството случаи на невярно деклариране на улова на сьомга, и по-специално на декларирането му като улов на морска пъстърва. С цел намаляване във възможно най-голяма степен на това невярно деклариране е целесъобразно тази разпоредба да бъде запазена.

(15)

Използването на възможностите за риболов, определени в настоящия регламент, се осъществява при спазване на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (4), и по-специално на членове 33 и 34 от него, отнасящи се до записването на улова и риболовното усилие и до предаването на данни на Комисията относно изчерпването на възможностите за риболов. Поради това в настоящия регламент следва да се посочат кодовете, свързани с разтоварванията на обхванатите от него запаси, които кодове да се използват от държавите членки при изпращане на данни до Комисията.

(16)

С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (5) бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост в членове 3 и 4 по отношение на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилага член 3 или 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Впоследствие с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 беше въведен механизмът за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години за всички запаси, за които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, за да се избегне прекомерната гъвкавост, която би накърнила принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на ОПР и би влошила биологичното състояние на запасите, следва да се определи, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат за аналитичния ОДУ само когато не се използва гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(17)

Освен това, като се има предвид, че биомасата на запаса на треска в източната част на Балтийско море е под Blim, както и че през 2021 г. са разрешени само прилов и риболов с научни цели, държавите членки се ангажират да не прилагат член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за този запас за прехвърляния от 2020 г. за 2021 г., така че уловът през 2021 г. година да не надвишава определения ОДУ на треска в източната част на Балтийско море.

(18)

Риболовната година за норвежки паут в участък 3a на ICES и водите на Съюза от участък 2а на ICES и подзона 4 на ICES започва от 1 ноември и приключва до 31 октомври. Въз основа на нови научни становища следва да се определи предварителен ОДУ за норвежки паут за тези зони. Обединеното кралство не разполага с квота за норвежки паут. Част от квотата обаче се лови във водите на Обединеното кралство. В съответствие с член 130, параграф 1 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия бяха проведени консултации с Обединеното кралство (6). Поради това следва да се определи предварителен ОДУ за възможностите за риболов за периода от 1 ноември 2020 г. до 31 декември 2020 г. Този ОДУ ще позволи започването на риболовния сезон. Възможностите за риболов за периода от 1 януари 2021 г. до 31 октомври 2021 г. ще бъдат предмет на консултации с Обединеното кралство. Въпреки факта, че Обединеното кралство няма квотен дял от този запас, ресурсът се поделя с Обединеното кралство. Поради това следва да се проведат консултации за съвместното управление на запаса след изтичането на преходния период на 31 декември 2020 г. С цел да бъде обхваната цялата риболовна година от 1 ноември 2020 г. до 31 октомври 2021 г., регламентът относно възможностите за риболов на норвежки паут в участък 3a на ICES и водите на Съюза от участък 2а на ICES и подзона 4 на ICES за периода от 1 януари 2021 г. до 31 октомври 2021 г. следва по-късно да бъде изменен, за да бъдат включени резултатите от споменатите консултации.

(19)

С цел да се избегне прекъсването на риболовните дейности и да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2021 г. По отношение на норвежкия паут в участък 3a на ICES и водите на Съюза от участък 2а на ICES и подзона 4 на ICES настоящият регламент обаче следва да се прилага от 1 ноември 2020 г. до 31 октомври 2021 г. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

(1)

Действията на Съюза в сектора на морския транспорт следва да имат за цел опазване на морската среда и здравето на човека, както и подобряване на морската безопасност.

(2)

На своята 102-ра сесия, която ще се проведе от 4 до 11 ноември 2020 г. („MSC 102“), Комитетът по морска безопасност към Международната морска организация (ИМО) се очаква да одобри съвместно с Комитета по опазване на морската среда към ИМО циркулярно писмо MSC-MEPC.5 относно типово споразумение за упълномощаване на признати организации, действащи от името на администрацията („циркулярно писмо MSC-MEPC.5“).

(3)

На своята 75-а сесия, която ще се проведе от 16 до 20 ноември 2020 г. („MEPC 75“), Комитетът по опазване на морската среда към ИМО се очаква да одобри съвместно с Комитета по морска безопасност към ИМО циркулярно писмо MSC-MEPC.5.

(4)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по време на MSC 102 и MEPC 75, тъй като одобряването на циркулярно писмо MSC-MEPC.5 може да окаже съществено въздействие върху съдържанието на законодателството на Съюза, а именно върху Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1).

(5)

С одобряването на циркулярно писмо MSC-MEPC.5, което заменя циркулярни писма MSC/Circ.710 и MEPC/Circ.307, типовото споразумение за упълномощаване на признати организации, действащи от името на администрацията ще бъде актуализирано и приведено в съответствие с Кодекса за признатите организации (ИМО резолюции MSC.349(92) и MEPC.237(65)). Това одобряване ще допринесе за повишаването на точността, прозрачността и отчетността както на администрацията на държавата на знамето, така и на признатите организации на световно равнище.

(6)

Съюзът не е член на ИМО, нито е договаряща страна по съответните конвенции и кодекси. Поради това Съветът следва да упълномощи държавите членки да изразят позицията на Съюза.

(7)

Обхватът на настоящото решение следва да бъде ограничен до съдържанието на предложеното циркулярно писмо MSC-MEPC.5, доколкото това циркулярно писмо попадат в областта на изключителната компетентност на Съюза и може да засегне общите правила на Съюза. Настоящото решение следва да не засяга разделението на областите на компетентност между Съюза и държавите членки.

(8)

Решение (ЕС) 2020/721 на Съвета от 19 май 2020 г. (2) следва да бъде изменено, така че в него да се упомене одобряването на циркулярното писмо MSC-MEPC.5,

1)

заглавието се заменя със следното:

„ Решение (ЕС) 2020/721 на Съвета от 19 май 2020 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация по време на своята 75-а сесия и в рамките на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация по време на своята 102-ра сесия във връзка с приемането на изменения на правила 2, 14 и 18 и допълнения I и VI към приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, части А-1, Б, Б-1 и Б-2—Б-4 от глава II-1 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, части А-1 и Б-1 от Международния кодекс за безопасност на корабите, използващи като гориво газове или други горива с ниска пламна температура, и Резолюция A.658(16) относно използването и поставянето на светлоотразителни материали върху спасителните средства и одобряването на циркулярно писмо MSC-MEPC.5 относно типово споразумение за упълномощаване на признати организации, действащи от името на администрацията “;

2)

член 1 се заменя със следното:

3)

член 2 се заменя със следното:

4)

член 4 се заменя със следното:

(1)

Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна (1) (наричано по-долу „споразумението“) беше сключено от Съюза с Решение (ЕС) 2016/838 (2) на Съвета и влезе в сила на 1 юли 2016 г.

(2)

Съгласно член 406, параграф 3 от споразумението Съветът за асоцииране има правомощието да актуализира или изменя приложенията към споразумението.

(3)

В съответствие с член 408, параграф 2 от споразумението Съветът за асоцииране може да делегира на Комитета за асоцииране което и да е от своите правомощия, включително правомощието да взема решения със задължителна сила.

(4)

Съгласно член 1 от Решение № 3/2014 на Съвета за асоцииране (3) Съветът за асоцииране делегира на Комитета за асоцииране в състав „Търговия“ правомощието да актуализира или изменя приложенията, които се отнасят, наред с другото, до глава 5 („Митници и улесняване на търговията“) от дял IV („Търговия и свързани с търговията въпроси“) от споразумението, доколкото в глава 5 не се съдържат конкретни разпоредби, отнасящи се до актуализирането или изменението на посочените приложения.

(5)

По време на 7-то си заседание Комитетът за асоцииране в състав „Търговия“ трябва да приеме решение относно актуализирането на приложение XIII („Сближаване на митническото законодателство“) към глава 5 от споразумението.

(6)

Тъй като предвиденото решение ще бъде обвързващо за Съюза, е целесъобразно да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета за асоцииране в състав „Търговия“,

(1)

Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан (наричано по-нататък „споразумението“) беше сключено от Съюза с Решение (ЕС) 2019/407 на Съвета (1). Очаква се споразумението да влезе в сила по-късно тази година.

(2)

Срещата на страните отговаря за приемането на мерки, предназначени да гарантират прилагането на споразумението, за да се постигне целта за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан чрез прилагането на предпазни мерки за опазване и управление като част от дългосрочна стратегия за опазване на морските екосистеми в добро състояние и за гарантиране на опазването и устойчивото използване на рибните запаси. Мерките могат да придобият обвързващ характер по отношение на Съюза.

(3)

В Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) се предвижда задължение за Съюза да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване. В него също така се посочва, че Съюзът трябва да прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството, като целта е да се гарантира, че експлоатацията на морските биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов. Наред с това в регламента се предвижда задължение за Съюза да предприема мерки за опазване и управление въз основа на най-добрите налични научни становища, да оказва подкрепа при развитието на научните познания и становища, постепенно да премахне изхвърлянето на улов и да насърчава методи за риболов, които допринасят за по-селективен риболов, за избягване и намаляване, доколкото е възможно, на нежелания улов, както и за риболов, който има слабо въздействие върху морските екосистеми и рибните ресурси. Освен това Регламент (ЕС) № 1380/2013 изрично предвижда, че Съюзът трябва да прилага тези цели и принципи при осъществяването на своите външни отношения в областта на рибарството.

(4)

Както се посочва в заключенията на Съвета от 19 ноември 2019 г. относно океаните и моретата, включително Арктическия регион, съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика“ и заключенията на Съвета от 24 март 2017 г. относно „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“, подкрепата за споразумението и евентуалното създаване на регионална организация за управление на рибарството или договореност за риболова в открито море в Арктическия регион е важна цел за Съюза с оглед опазването на арктическата околна среда и осигуряването на устойчиво развитие в Арктическия регион и около него на основата на международното сътрудничество.

(5)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на срещата на страните по споразумението за периода 2020—2024 г., тъй като мерките за опазване и управление съгласно споразумението ще бъдат обвързващи за Съюза и могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на неговото законодателство, а именно регламенти (ЕО) № 1005/2008 (3) и (ЕО) № 1224/2009 (4) на Съвета и Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(6)

Предвид ограничените познания и характера на рибните ресурси в зоната на споразумението и произтичащата от това необходимост в позицията на Съюза да бъдат взети под внимание някои нови обстоятелства, включително новата научна и друга важна информация, представена преди или по време на срещите на страните, следва да бъдат установени процедури във връзка с ежегодното уточняване на позицията на Съюза за периода 2020—2024 г., които са съобразени с принципа на лоялно сътрудничество между институциите на Съюза, залегнал в член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз.

(7)

Настоящото решение може да бъде последвано на по-късен етап от допълнително отделно решение на Съвета относно започването на преговори за създаване на една или повече допълнителни регионални или подрегионални организации за управление на рибарството или договорености в открито море на Арктическия регион,

(1)

Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (1) (наричано по-нататък „споразумението“) бе подписано от името на Съюза в съответствие с Решение (ЕС) 2018/104 на Съвета (2) и се прилага частично и временно от 1 юни 2018 г.

(2)

В съответствие с член 339, параграф 1 от споразумението на заседанието си на 17 октомври 2019 г. Комитетът за партньорство състави списък с 15 лица, които желаят и могат да изпълняват функциите на арбитри (наричан по-нататък „списъкът с арбитри“).

(3)

Армения уведоми Съюза, че едно от лицата, които бе предложила, вече не отговаря на условията по член 339, параграф 2 от споразумението, поради което следва да бъде заменен.

(4)

За да осигури действието на временно прилаганите разпоредби на споразумението, Комитетът за партньорство следва да приеме решение да замени списъка с арбитрите с изменен списък.

(5)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета за партньорство, тъй като решението на Комитета за партньорство да замени списъка с арбитри ще бъде обвързващо за Съюза,

(1)

Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване („Чикагската конвенция“), с която се урежда международният въздушен транспорт, влиза в сила на 4 април 1947 г. С нея беше създадена Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(2)

Държавите членки са договарящи държави по Чикагската конвенция и членки на ИКАО, а Съюзът има статут на наблюдател в определени органи на ИКАО. В съвета на ИКАО са представени седем държави членки.

(3)

Съгласно член 54 от Чикагската конвенция съветът на ИКАО може да приема международни стандарти и препоръчителни практики и да ги определя като приложения към Чикагската конвенция.

(4)

Съгласно член 90 от Чикагската конвенция всяко такова приложение или всяко изменение на дадено приложение влизат в сила след изтичането на тримесечен срок от тяхното съобщаване на съответните договарящи държави на ИКАО, или след изтичането на по-продължителен срок, определен от съвета на ИКАО, освен ако през това време мнозинството от договарящите държави на ИКАО, заяви своето неодобрение.

(5)

В съответствие с член 38 от Чикагската конвенция всяка държава, която прецени, че е невъзможно да се съобразява във всички отношения с международен стандарт или процедура, посочени в член 37 от същата конвенция, или да приведе своите собствени разпоредби или практики в пълно съответствие с който и да е международен стандарт или процедури, или която сметне за необходимо да приеме разпоредби или практики, отличаващи се в някакво конкретно отношение от тези, които са установени с даден международен стандарт, трябва незабавно да уведоми ИКАО за различията между нейната собствена практика и установената с международния стандарт такава.

(6)

Пандемията от COVD-19 оказа отрицателно въздействие върху операторите на въздухоплавателни средства, производителите на въздухоплавателни средства и доставчиците от различни нива на производителите на оборудване и забави разработването на нови системи. Операторите на въздухоплавателни средства отменят или отлагат доставките им, което води до отлагането до 2021 г. на доставките на въздухоплавателни средства, предвидени за 2020 г. Новопроизведено въздухоплавателно средство, конфигурирано за доставка през 2020 г., която е отложена до 2021 г., изисква преконфигуриране спрямо приложимите разпоредби след 1 януари 2021 г. Операторите на въздухоплавателни средства и производителите на въздухоплавателни средства са изправени пред ненужна финансова тежест, ако тези въздухоплавателни средства трябва да бъдат преоборудвани. По тази причина Комисията е в процес на приемане на отлагането на тази дата на равнището на Съюза посредством изменения на Регламент (ЕС) № 965/2012. Устройството за запис на разговорите в пилотската кабина (CVR) се използва за подпомагане на разследването на катастрофи и инциденти. Забавянето при въвеждане на CVR с продължителност на записа от 25 часа вместо два часа не представлява значителен риск за безопасността, но с него ползата за безопасността от по-дълъг гласов запис в пилотската кабина се съгласува с настоящите реалности, пред които е изправен авиационният сектор. Съюзът е твърд поддръжник на усилията на ИКАО за подобряване на безопасността на въздухоплаването. Като отчита безпрецедентната ситуация, причинена от пандемията COVID-19, и липсата на значителен риск за безопасността Съюзът следва да подкрепи тези изменения.

(7)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по време на 221-вата сесия на съвета на ИКАО по отношение на предвидените изменения 39 и 46 на приложение 6, части I и II. Тази позиция следва да бъде в подкрепа на тези изменения и следва да бъде изразена от държавите членки на Съюза, които са членове на съвета на ИКАО, действащи съвместно от името на Съюза.

(8)

След приемането без съществени промени на изменение 46 на приложение 6, част I и изменение 39 на приложение 6, част II от съвета на ИКАО, което ще бъде съобщено от генералния секретар на ИКАО чрез процедурата с писмо на ИКАО до държавите, позицията на Съюза следва да бъде да не се заявява неодобрение и да се нотифицира спазване на тези изменения, което да се изрази от всички държави членки на Съюза,

(1)

На 1 октомври 2015 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2015/1763 (1) относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди.

(2)

Въз основа на преглед на Решение (ОВППС) 2015/1763 срокът на ограничителните мерки следва да бъде удължен до 31 октомври 2021 г., а информацията относно две физически лица следва да бъде изменена.

(3)

Поради това Решение (ОВППС) 2015/1763 следва да бъде съответно изменено,

1)

Член 6, втора алинея се заменя със следното:

„Настоящото решение се прилага до 31 октомври 2021 г. “;

2)

Приложението се изменя съгласно приложението към настоящото решение.

(1)

На 27 септември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/573/ОВППС (1) за ограничителни мерки срещу ръководителите на Приднестровския район на Република Молдова.

(2)

Въз основа на преглед на Решение 2010/573/ОВППС срокът на прилагане на ограничителните мерки срещу ръководителите на Приднестровския район на Република Молдова следва да бъде удължен до 31 октомври 2021 г. Съветът ще направи преглед на ситуацията по отношение на ограничителните мерки след шест месеца.

(3)

Поради това Решение 2010/573/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

„2.

Настоящото решение се прилага до 31 октомври 2021 г. То подлежи на постоянен преглед. Действието му се удължава или то се изменя, ако е необходимо, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати.“

(1)

В съответствие с процедурата, установена в членове 19—22 от Регламент (ЕС) 2018/1877 („Финансовият регламент за 11-ия ЕФР“), в срок до 10 октомври 2020 г. Комисията трябва да представи предложение, в което се определят: а) размерът на третата част от вноската за 2020 г. и б) преразгледан годишен размер на вноската за 2020 г. в случаите, когато сумата се отклонява от действителните потребности.

(2)

В съответствие с член 46 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) изпрати на Комисията актуализираните си прогнози за поетите задължения и за плащанията по инструментите, които управлява.

(3)

В член 20, параграф 1 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР се предвижда, че поканите за вноски първо усвояват сумите, предвидени за предходни Европейски фондове за развитие (ЕФР). Поради това следва да се отправи покана за внасяне на средства по 10-ия Европейски фонд за развитие („10-ият ЕФР“) за ЕИБ и по 11-ия Европейски фонд за развитие („11-ият ЕФР“) за Комисията.

(4)

Въз основа на предложение на Комисията Съветът прие Решение (ЕС) 2019/1800 (3), с което определи годишния размер на вноските на държавите членки за ЕФР за 2020 г. на 4 400 000 000 EUR за Комисията и на 300 000 000 EUR за ЕИБ.

(5)

В членове 152 и 153 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (4) се предвижда, че Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на 11-ия ЕФР и всички предходни неприключени ЕФР. При все това делът на Обединеното кралство в отменените средства от проекти по 10-ия ЕФР или предходни ЕФР не може да се използва повторно,