(1)

Европейската прокуратура беше създадена с цел да разследва, да повдига и поддържа обвинението и да предава на съд извършителите на престъпления и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза.

(2)

Системата за управление на делата на Европейската прокуратура съдържа индекс на всички дела. Личните данни с оперативно значение, съдържащи се в индекса, са ограничени до данните, необходими за идентифициране на делата или за установяване на взаимовръзки между отделните дела.

(3)

Поради това следва да бъдат определени категориите лични данни с оперативно значение и категориите субекти на данни, чиито лични данни с оперативно значение могат да се обработват в индекса.

(4)

Регламент (ЕС) 2017/1939 следва да бъде съответно изменен.

(5)

На 8 май 2020 г. бе проведена консултация с групата от експерти, посочена в член 20, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1939.

(6)

Европейският надзорен орган по защита на данните даде становище на 31 юли 2020 г.

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се определят правила относно, inter alia, производството, преработката и разпространението на продукти от животински произход от сухоземни животни в рамките на Съюза. В него също така се предвижда Комисията да приема делегирани актове относно подробните изисквания, допълващи правилата, които вече са определени в посочения регламент, и по-специално относно превантивните мерки, включително мерки за ограничаване на риска и ограничения на движението на пратки с продукти от животински произход, както и предварителното уведомяване за такова движение, за да се гарантира, че тези продукти не водят до разпространение на болести от списъка или на нововъзникващи болести в рамките на Съюза.

(2)

Освен това в правилата, определени в настоящия акт, следва да отчитат правилата на Съюза относно движението на пратки с продукти от животински произход от сухоземни животни в рамките на Съюза, установени в актовете на Съюза, приети преди Регламент (ЕС) 2016/429, и по-специално в Директива 2002/99/ЕО на Съвета (2), тъй като те са доказали своята ефективност в борбата с разпространението на болести по животните. Правилата, предвидени в настоящия акт, следва също така да вземат предвид натрупания опит при прилагането на правилата, установени в тези предходни актове, и правилата следва да бъдат адаптирани към новата законодателна рамка за здравеопазването на животните, установена в Регламент (ЕС) 2016/429.

(3)

В член 166 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят общите ветеринарно-здравни задължения на операторите на всички етапи от производството, преработката и разпространението на продукти от животински произход от сухоземни животни, включително движението на пратки с такива продукти в рамките на Съюза. По-специално в него се определят отговорностите на операторите по отношение на разпространението на болестите от списъка и на нововъзникващите болести, и по-конкретно когато компетентният орган е въвел спешни мерки или ограничения на движението на мястото на производство или преработка на тези продукти. Следователно контролирането на разпространението на болестите от списъка и на нововъзникващите болести е отговорност не само на операторите, но и на компетентния орган. Поради това в настоящия регламент следва да се установи ясно задължение за операторите да придвижват пратки с такива продукти, произведени или преработени на места, подлежащи на спешни мерки или на ограничения на движението, само след като получат разрешение от компетентния орган и при спазване на всички условия, наложени във връзка с това разрешение.

(4)

В член 168 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят някои изисквания за предоставяне на информация във връзка с ветеринарния здравен сертификат, който трябва да придружава движението на пратки с продукти от животински произход от сухоземни животни, и се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове за допълване на тази информация. Поради това в настоящия регламент следва да се установят изисквания за предоставяне на информация във връзка с ветеринарния здравен сертификат, който трябва да придружава пратките с такива продукти, произведени и преработени на места, подлежащи на спешни мерки или на ограничения на движението, както е посочено в член 166, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429. Това следва да включва информация относно спазването на всички условия, установени от компетентния орган във връзка с движението на тези пратки. Изискванията за предоставяне на информация, които трябва да бъдат установени в настоящия регламент, трябва да бъдат взети предвид в образеца на ветеринарен здравен сертификат за продукти от животински произход, установен в отделен акт за изпълнение, с който се определят правилата за еднаквото прилагане на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (3) и Регламент (ЕС) 2016/429 (Законодателство за здравеопазването на животните) по отношение на образците на официални сертификати, официалните удостоверения и образците на декларации за определени категории сухоземни животни и зародишни продукти от тях.

(5)

С член 169 от Регламент (ЕС) 2016/429 се установяват правилата за предварителното уведомяване за движението на продукти от животински произход от сухоземни животни до други държави членки и се предоставя правомощие на Комисията да приема делегирани актове относно изискванията за предоставяне на информация, приложими по отношение на предварителното уведомяване и на извънредните процедури за предварително уведомяване в случай на прекъсване на електрозахранването и други смущения в TRACES. Поради това в настоящия регламент следва да се определят задълженията на операторите във връзка с предоставянето на информация при предварителното уведомяване. С цел да се хармонизира информацията, предоставяна при предварителното уведомяване, за да се гарантира, че компетентният орган на местоназначението получава всички необходими данни за пратката, в настоящия регламент следва също така да се определят изискванията относно съдържанието на предварителното уведомление в зависимост от случаите, в които това се изисква в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429, и условията, на които следва да отговарят продуктите от животински произход, за да се разреши тяхното придвижване в други държави членки, както и подробна информация относно извънредните процедури за такива уведомления.

(6)

Тъй като системата TRACES е интегриран компонент на компютризираната система за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC), както е посочено в членове 131—136 от Регламент (ЕС) 2017/625, следва да се прилагат мерките при извънредни ситуации, установени за IMSOC съгласно правилата, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията (4).

(7)

С настоящия регламент се установява пълен набор от правила, уреждащи ветеринарно-здравните аспекти на движението в рамките на Съюза на пратки с продукти от животински произход от сухоземни животни, съдържанието на ветеринарния здравен сертификат, който трябва да придружава пратките, и задълженията за предварително уведомяване. Тъй като тези правила са свързани помежду си и трябва да се прилагат заедно, те следва да бъдат установени в един акт, а не в отделни актове с множество препратки помежду им, за да се улесни прилагането им в интерес на прозрачността и да се избегне дублиране на правилата. Това е в съответствие и с подхода, възприет с Регламент (ЕС) 2016/429.

(8)

Настоящият регламент следва да се прилага от 21 април 2021 г. в съответствие с датата на прилагане на Регламент (ЕС) 2016/429,

а)

задълженията на операторите по отношение на движението в рамките на Съюза на пратки с продукти от животински произход от сухоземни животни, които са произведени или преработени в животновъдни обекти, предприятия за производство на храни или зони, подлежащи на спешни мерки или на ограничения на движението, както е посочено в член 166, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429;

б)

изискванията за предоставяне на информация във връзка с ветеринарния здравен сертификат, предвиден в член 167, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 (ветеринарно здравно сертифициране);

в)

изискванията за предоставяне на информация във връзка с предварителното уведомяване за движението на тези пратки към други държави членки, предвидено в член 169, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 (предварително уведомяване);

г)

извънредните процедури за предвиденото в член 169, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 предварително уведомяване за движението на тези пратки в случай на прекъсвания на електрозахранването и други смущения в системата TRACES.

а)

движението е разрешено от компетентния орган на местоназначението; и

б)

пратките отговарят на условията за разрешението, които се изискват в съответствие с буква а).

(1)

Директива 2010/31/ЕС е основният правен акт, заедно с Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) и Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (3), в който се разглежда енергийната ефективност на сградите в контекста на целите за енергийна ефективност за 2030 г. Директива 2010/31/ЕС има две допълващи се цели, а именно да се ускори до 2050 г. темпото на извършване на саниране на съществуващите сгради и да се подпомогне модернизацията на всички сгради чрез използването на интелигентни технологии, като например тези с изкуствен интелект или услуги в облак, и по-ясна връзка с екологосъобразната мобилност.

(2)

С цел да се подпомогне последователното и прозрачно оценяване на подготвеността на сградите в Съюза за интелигентно управление, следва да бъдат установени общо определение за показател за подготвеност за интелигентно управление и единна методика за изчисляването му.

(3)

С оглед да се гарантира, че схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление е приемлива, използваема и последователна, Комисията в сътрудничество с широк кръг заинтересовани страни и във взаимодействие с държавите членки разработи методика за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление в съответствие с член 8, параграф 10 от Директива 2010/31/ЕС и приложение IА към нея.

(4)

Тази методика за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление гарантира известна степен на последователност и сравнимост при оценяването на подготвеността на сградите в ЕС за интелигентно управление, като същевременно позволява достатъчна гъвкавост за адаптиране на изчисленията към специфичните условия.

(5)

Следва да бъдат установени подходящи механизми за контрол на прилагането на схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление.

(6)

Когато е уместно, следва да се даде възможност за самооценка на подготвеността за интелигентно управление от страна на собственика, управителя на съоръжението или всяка друга заинтересована страна, свързана със сградата, подкрепена със свободно достъпни насоки и инструменти.

(7)

С цел да се избегне дублиране на усилията и разходите между схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление и съществуващите задължителни схеми, методиката за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление следва да дава възможност на държавите членки, ако желаят, да свързват или присъединяват схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление с/към националните схеми за сертифициране на енергийните характеристики и други схеми, установени съгласно Директива 2010/31/ЕС.

(8)

Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да бъде разработен така, че да отразява подготвеността на сградите и на техните системи за интелигентно управление и да се използва за допълване — а не заместване — на инструментите, с които се оценяват други аспекти на сградите, например техните енергийни характеристики или устойчиво развитие.

(9)

Показателят за подготвеност за интелигентно управление не следва да бъде показател за енергийните характеристики на сградите. Собствениците на сгради следва да бъдат информирани, че подготвеността за интелигентно управление, отразена от показателя за подготвеност за интелигентно управление, и енергийните характеристики на сградите, изразени чрез сертификатите за енергийните характеристики, са различни въпроси, към които следователно трябва да се подхожда с различни видове мерки, макар показателят за подготвеност за интелигентно управление да следва да допринася за подобряване на енергийните характеристики.

(10)

Ползите за потребителите, ползвателите и собствениците на сгради ще бъдат максимални, когато наличните инструменти за оценяване на сградите се използват в съчетание, което гарантира, че потребителите, ползвателите и собствениците на сгради ще могат да добият цялостно разбиране за своите сгради и за това как могат да подобрят цялостната ефективност.

(11)

Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да бъде на разположение както за съществуващи сгради, така и за нови сградни проекти. Следва да се разреши използването на цифрови модели на сгради, включително строителни информационни модели или цифрови близнаци, за да се улесни изчисляването на резултати относно подготвеността за интелигентно управление.

(12)

Следва да се разреши рамката за изчисляване на показателя за подготвеност за интелигентно управление да бъде използвана за всички видове сгради и обособени части от сгради, обхванати от Директива 2010/31/ЕС.

(13)

Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да позволява да се изтъкват допълнителните ползи от усъвършенстваните интелигентни технологии за собствениците и ползвателите на сгради, например по отношение на икономиите на енергия и степента на готовност да се реагира на последиците от изменението на климата, или от гледна точка на по-голямата степен на приобщаване и достъпност, удобство и благосъстояние.

(14)

Оценката на подготвеността на сградите и на обособените части от сгради за интелигентно управление като част от схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление с цел издаване на сертификат за показателя за подготвеност за интелигентно управление следва да се извършва от експерти, които са квалифицирани и акредитирани.

(15)

Когато държавите членки считат за целесъобразно, експертите, които са акредитирани за издаването на сертификати за енергийните характеристики на сгради, за инспекциите на отоплителни, климатични и комбинирани отоплителни или климатични и вентилационни инсталации съгласно Директива 2010/31/ЕС или за извършването на енергийни обследвания съгласно Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), следва да може да се считат за компетентни и за оценяването на подготвеността на сградите и на обособените части от сгради за интелигентно управление.

(16)

Засилването на цифровизацията и свързаността в сградите увеличава рисковете за киберсигурността и защитата на данните и прави сградите и техните системи по-уязвими за киберзаплахи и злоупотреби с лични данни. В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните. Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да спомага за информиране на собствениците и ползвателите на сгради за тези рискове.

1)

„показател за подготвеност за интелигентно управление“ означава показател, който дава информация за оценяването на подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда в съответствие с член 8, параграф 10 от Директива 2010/31/ЕС;

2)

„схема за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление“ означава система за издаване на сертификати за подготвеността на сградите за интелигентно управление;

3)

„стопански субект“ означава физическо или юридическо лице, което притежава сграда, намираща се на територията на държава членка, или физическо или юридическо лице, което притежава или обитава обособена част от сграда, намираща се на територията на държава членка, и което подава искане за издаване на сертификат за показателя за подготвеност на тази сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление;

4)

„оценка на подготвеността за интелигентно управление“ означава оценяването на сградата или на обособената част от сграда по методиката, определена в настоящия регламент;

5)

„резултат относно подготвеността за интелигентно управление“ означава резултатът, получен за дадена сграда или обособена част от сграда като част от процеса за оценяване на подготвеността;

6)

„инсталация“ означава уредба, която може да бъде открита в дадена сграда и е от значение за обхвата на оценката на подготвеността за интелигентно управление, както е посочено в Директива 2010/31/ЕС, която включва, но не се ограничава до технически сградни инсталации, както са определени в член 2 от Директива 2010/31/ЕС;

7)

„основна функция във връзка с подготвеността за интелигентно управление“ означава една от трите основни функции, посочени в точка 2 от приложение IА към Директива 2010/31/ЕС;

8)

„критерий за въздействие“ означава основно въздействие, което подготвените за интелигентно управление услуги са предназначени да постигнат, както е определено в настоящия регламент;

9)

„техническа област“ означава набор от подготвени за интелигентно управление услуги, чрез които, взети заедно, се осъществява интегрирана и съгласувана част от услугите, очаквани от дадена сграда или обособена част от сграда, например отопление;

10)

„свързаност“ означава способността на инсталациите да обменят данни помежду си и способността на дадена сграда или обособена част от сграда да обменя данни с електроенергийната мрежа и свързаните с нея субекти, като например доставчици на агрегирани услуги, или с други сгради;

11)

„оперативна съвместимост“ е способността на дадена инсталация да взаимодейства, въз основа на общоприетите стандарти, за постигането на обща цел чрез обмен на информация и данни;

12)

„киберсигурност“ означава дейностите, необходими за защита от киберзаплахи на мрежите и информационните системи, както и на ползвателите на такива системи и други лица, засегнати от киберзаплахи;

13)

„подготвена за интелигентно управление технология“ означава технологичен фактор, като например сградна автоматизация, способстващ за една или повече подготвени за интелигентно управление услуги;

14)

„подготвена за интелигентно управление услуга“ означава функция или съвкупност от функции, осигурявани от един(а) или повече технически компоненти или инсталации. При подготвената за интелигентно управление услуга се ползват подготвени за интелигентно управление технологии, като чрез организирането им се осъществяват функции на по-високо равнище;

15)

„сертификат за показателя за подготвеност за интелигентно управление“ означава сертификат, признат от държава членка или от юридическо лице, определено от държава членка, в който е указана подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление, изчислена по посочената в настоящия регламент методика;

16)

„равнище на функционалност“ означава равнището на подготвеност за интелигентно управление на дадена подготвена за интелигентно управление услуга;

17)

„тегловен коефициент“ означава параметър, който се използва при изчислението на показателя за подготвеност за интелигентно управление, за да се изрази значимостта в това изчисление на даден(а) техническа област или критерий за въздействие;

18)

„вентилация“ означава процесът, чрез който се управляват дебитите на чистия въздух с цел поддържане и подобряване на качеството на въздуха в помещенията съгласно приложимите изисквания;

19)

„енергиен баланс“ означава подход, при който определени тегловни коефициенти могат да бъдат адаптирани в зависимост от климатичната зона, в която е разположена сградата.

(1)

В Делегиран регламент (ЕС) 2020/2155 на Комисията (2) е установена незадължителна обща схема на Съюза за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление, т.е. дадено е определение за показателя за подготвеност за интелигентно управление и е установена единна методика, по която трябва да се изчислява този показател.

(2)

Тази схема е незадължителна за държавите членки. Държавите членки, които изберат да прилагат общата схема, следва да я изпълняват в съответствие с настоящия регламент и Делегиран регламент 2020/2155.

(3)

Техническите условия за ефективното прилагане на въпросната незадължителна обща схема на Съюза трябва да бъдат подробно посочени в акт за изпълнение.

(4)

Оценката на подготвеността на сградите и на обособените части от сгради за интелигентно управление като част от схемата за определяне на показателя за подготвеност за интелигентно управление за целите на издаването на сертификат за показателя за подготвеност за интелигентно управление следва да се извършва от експерти, които са квалифицирани и акредитирани и работят в качеството на самостоятелно заети лица или заети лица в публични органи или частни предприятия.

(5)

Когато държавите членки считат за целесъобразно, експертите, които са акредитирани за издаването на сертификати за енергийни характеристики на сгради, за инспекциите на отоплителни, климатични и комбинирани отоплителни или климатични и вентилационни инсталации съгласно Директива 2010/31/ЕС и за извършването на енергийни обследвания съгласно Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), следва да може да се считат за компетентни и за оценяването на подготвеността на сградите и на обособени части от тях за интелигентно управление.

(6)

Държавите членки, които решат да прилагат схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление, следва да може да приложат изпитателен период в съответствие с подробните изисквания, предвидени в настоящия регламент. Не се счита, че е необходимо законодателство за такъв изпитателен период, освен ако държава членка не прецени, че националният контекст изисква такова законодателство. По време на този изпитателен период следва да може да се събират мнения, за да се коригират условията за прилагане на схемата и да се подготви прегледът на настоящия регламент и на Делегиран регламент (ЕС) 2020/2155.

(7)

Прилагането на схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление следва да осигури възможност за собствениците на сгради или на обособени части от сгради или други заинтересовани страни, свързани със сградата или с обособената част от сграда, като например управители на съоръжението, да оценят подготвеността на своите сгради или обособени части от сгради за интелигентно управление. Сертификат за показателя за подготвеност за интелигентно управление обаче следва да се издава въз основа само на такава оценка, която е извършена от квалифициран или акредитиран експерт.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 26 от Директива 2010/31/ЕС,

(1)

Комисията разгледа заявлението за одобрение на изменения на равнището на Съюза в спецификацията на защитеното наименование за произход „Montello — Colli Asolani“, изпратена от Италия в съответствие с член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) във връзка с член 15 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33. Измененията предвиждат промяна на наименованието от „Montello — Colli Asolani“ на „Asolo Montello“/„Montello Asolo“.

(2)

В съответствие с изискването по член 97, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (3) заявлението за одобрение на измененията на равнището на Съюза в спецификацията.

(3)

В Комисията не постъпиха възражения по реда на член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(4)

Поради това измененията на равнището на Съюза в продуктовата спецификация следва да бъдат одобрени в съответствие с член 99 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 във връзка с член 15, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33,

(1)

В съответствие с член 53, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявлението на Франция за одобрение на изменение в продуктовата спецификация на защитеното наименование за произход „Chabichou du Poitou“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕО) № 159/2009 на Комисията (3).

(2)

С писмо от 4 декември 2018 г. френските органи уведомиха Комисията, че преходни периоди с ограничена продължителност между две и пет години са предоставени на основание член 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на установени на тяхна територия оператори, отговарящи на условията на посочения член, съгласно публикуваното на 14 ноември 2018 г. в Официален вестник на Френската република (4) постановление от 7 ноември 2018 г. за изменение на продуктовата спецификация на защитеното наименование за произход „Chabichou du Poitou“. С писмо от 28 януари 2020 г. същите органи изпратиха текста на ново постановление от 24 декември 2019 г., публикувано на 10 януари 2020 г. в Официален вестник на Френската република (5), за изменение на постановлението от 7 ноември 2018 г., както и имената на операторите, които се ползват от този преходен период. Списъкът на операторите е приложен към продуктовата спецификация. Като част от националната процедура за предявяване на възражения са били подадени възражения от операторите, които законно са предлагали „Chabichou du Poitou“ на пазара непрекъснато най-малко през петте години, предшестващи подаването на заявлението. Двама оператори подадоха възражение срещу следната разпоредба: Рубрика „Метод на производство“: „Предварителното отцеждане на сиренината e забранено.“. Двама оператори подадоха възражение срещу следната разпоредба: Рубрика „Описание на продукта“: „Chabichou du Poitou“ се произвежда изключително от сурово [и пълномаслено] [козе] мляко“ и рубрика „Метод на производство“: „Използваното мляко е сурово козе мляко.“. Сто оператори подадоха възражение срещу следната разпоредба: Рубрика „Метод на производство“: „Най-малко 75 % от общата дажба на козите от стадото трябва да произхожда от географския район, т.е. 825 kg сухо вещество на коза годишно.“. Осемнадесет оператори подадоха възражение срещу следната разпоредба: Рубрика „Метод на производство“: „Дажбата трябва да се състои от най-малко 55 % фураж, т.е. 605 kg сухо вещество на коза годишно.“. Осемдесет и шест оператори подадоха възражение срещу следните разпоредби от рубрика „Метод на производство“: „Допълнителната дажба съдържа най-малко 150 kg или 30 % зърнени култури и/или маслодайни семена и/или протеинови култури от географския район.“, „дажбата на коза годишно съдържа най-малко 200 kg сухо вещество под формата на люцерна или бобови растения от географския район.“ и „Фуражите се произвеждат изцяло в географския район.“.

(3)

Тъй като въпросното изменение не е несъществено по смисъла на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от същия регламент Комисията публикува заявлението за изменение в Официален вестник на Европейския съюз (6).

(4)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, изменението в продуктовата спецификация следва да бъде одобрено,

(1)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се създава номенклатура на стоките („Комбинираната номенклатура“ или „КН“), за да бъдат едновременно изпълнени изискванията във връзка с Общата митническа тарифа, със статистиката на външната търговия на Съюза и с други политики на Съюза, засягащи вноса или износа на стоки.

(2)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се установява и Интегрирана тарифа на Европейския съюз („ТАРИК“), която изпълнява изискванията във връзка с Общата митническа тарифа, със статистиката на външната търговия, с търговската, селскостопанската и други политики на Съюза, засягащи вноса или износа на стоки.

(3)

Статистическите подпозиции по ТАРИК са създадени като най-подходящ инструмент, който позволява на Съюза да следи статистиката, свързана само с вноса на конкретни стоки; тези статистически кодове по ТАРИК са установени в приложение 10 „Статистически кодове по ТАРИК“ в част трета „Тарифни приложения“ от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87.

(4)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1369 на Комисията (2) бяха въведени нови подпозиции по ТАРИК за предпазни маски за лице в приложение 10 в част трета от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87. С цел да се гарантира, че тези нови кодове ще бъдат въведени отново в Комбинираната номенклатура, приложима от 1 януари 2021 г., е необходимо да бъде изменено приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87, което се изменя, считано от 1 януари 2021 г., с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията (3).

(5)

В Съюза пандемията от COVID-19 продължава, а държавите членки полагат усилия да спрат нейното разпространение. Поради това търсенето и употребата на определени медицински стоки в държавите членки, по-специално на предпазни маски за лице, диагностични реактиви и комплекти за диагностициране, е голямо и се увеличава, като е вероятно да остане голямо и в бъдеще. Вносът на такива стоки поражда допълнителни предизвикателства за митническите органи.

(6)

С цел да се улесни и хармонизира митническият контрол в държавите членки на равнището на Съюза, е целесъобразно да се създадат допълнителни подпозиции по ТАРИК, които биха позволили по-бързо разграничаване на съответните продукти от други продукти в същата подпозиция, като по този начин се смекчи въздействието от евентуални забавяния във веригата на доставки по време на пандемията от COVID-19.

(7)

Като се има предвид значението на ваксините срещу SARS-CoV-2, би било целесъобразно да се създаде код по КН, за да се наблюдава и техният износ.

(8)

Следва да се създадат допълнителни подпозиции по ТАРИК, за да се гарантира по-добро наблюдение на търговските потоци от предпазни маски за лице, диагностични реактиви и комплекти за диагностициране.

(9)

Тези допълнителни подпозиции по ТАРИК биха улеснили също така изпълнението от страна на държавите членки на Решение (ЕС) 2020/491 на Комисията (4). Тъй като предпазните маски за лице са сред най-внасяните медицински продукти, конкретното им идентифициране в ТАРИК би позволило да се съкрати процесът по деклариране чрез разграничаване на тези продукти от други продукти, класирани понастоящем в същата подпозиция.

(10)

Поради това приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 следва да бъде съответно изменено.

(11)

Митническите органи и икономическите оператори следва да имат възможност да прилагат измененията на Комбинираната номенклатура, установени в настоящия регламент, от датата на прилагане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577, за да се осигури непрекъснатост в събирането на статистически данни за съответните стоки. Поради това настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага от 1 януари 2021 г.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

(1)

Коронавирусното заболяване (COVID-19) е инфекциозно заболяване, причинявано от новооткрит коронавирус. На 30 януари 2020 г. Световната здравна организация обяви разпространението на COVID-19 за извънредна ситуация за общественото здраве в световен мащаб, а на 11 март 2020 г. го определи като пандемия.

(2)

Групата вещества 4-(1,1,3,3-тетраметилбутил)фенол, етоксилиран (която обхваща ясно определени вещества и вещества с неизвестен или променлив състав, продукти от сложни реакции или биологични материали, полимери и хомолози) (наричана по-нататък „групата вещества“), отговаря на критериите, определени в член 57, буква е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 и е включена в списъка в приложение XIV към посочения регламент.

(3)

Крайният срок за получаване на заявления за групата вещества беше 4 юли 2019 г., а датата на забрана е определена на 4 януари 2021 г. В съответствие с член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 употребата на групата вещества след датата на забрана не се разрешава, освен ако: не е издадено разрешение за конкретна употреба; било е подадено заявление за разрешение за конкретна употреба преди крайния срок за получаване на заявления, но все още не е взето решение по това заявление; за употребата се прилага освобождаване в съответствие с посочения регламент.

(4)

Коронавирусната пандемия доведе до единствена по рода си извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Освен това мерките, които държавите членки бяха принудени да предприемат за ограничаване на разпространението на COVID-19, станаха причина за сериозни смущения в националните икономики и в Съюза като цяло.

(5)

Понастоящем се разработват възможни лечения и ваксини за борба с COVID-19. Групата вещества се използва за диагностициране на COVID-19 и за производството на инструменти за тази цел. В момента тя се употребява за производството на комплекти за инвитро диагностика. Групата вещества има приложение при разработването на ваксини за борба с COVID-19 и се очаква да се използва и при тяхното производство. Освен това не може да се изключи употребата на групата вещества при разработването и производството на активни фармацевтични съставки и готови лекарствени форми за борба с COVID-19.

(6)

В настоящата извънредна ситуация в областта на общественото здраве, за Съюза е от основен интерес възможно най-скоро да бъдат разработени, произведени, предоставени и използвани безопасни и ефикасни лекарствени продукти, безопасни медицински изделия и принадлежности за тях, които могат да се използват за диагностициране, лечение или профилактика на COVID-19 в Съюза.

(7)

Тъй като крайният срок за получаване на заявления — 4 юли 2019 г., изтече преди началото на пандемията от COVID-19, не е имало възможност заявленията за разрешение за употреба на групата вещества за диагностициране, лечение или профилактика на COVID-19 да бъдат подадени преди тази дата и следователно употребата ѝ след датата на забрана не би била законосъобразна.

(8)

Поради това е от първостепенно значение да се гарантира, че като извънредна мярка за опазване на общественото здраве не се възпрепятства употребата на групата вещества за научни изследвания, разработване и производство на лекарствени продукти, медицински изделия или принадлежности за тях, включително ин витро диагностични медицински изделия, нито употребата ѝ за такива медицински изделия или принадлежности, във връзка с използването им за диагностициране, лечение или профилактика на COVID-19, след датата на забрана, понастоящем определена в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006.

(9)

Освен това разрешаването на употребата на групата вещества за тези конкретни цели след 4 януари 2021 г. ще допринесе за постигането на целите, определени в Стратегията на ЕС за ваксините срещу COVID-19 (2).

(10)

Поради това е целесъобразно крайният срок за получаване на заявления и датата на забрана да се отложат във връзка с употребата на групата вещества за научни изследвания, разработване и производство на лекарствени продукти, медицински изделия или принадлежности за тях, включително ин витро диагностични медицински изделия, използвани за диагностициране, лечение или профилактика на COVID-19, и употребата ѝ за такива медицински изделия или принадлежности. Отлагането на крайния срок за получаване на заявления до дата, която е 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, е необходимо, за да се даде възможност да бъдат подготвени заявленията за разрешение за тази употреба, като е целесъобразно датата на забрана съответно да се отложи до дата, която е 36 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(11)

Поради това Регламент (ЕС) № 1907/2006 следва да бъде съответно изменен.

(12)

Тъй като крайният срок за получаване на заявления за групата вещества изтече преди избухването на COVID-19 и за да се избегне прекъсване на периода, през който заявленията за употреба на групата вещества за научни изследвания, разработване и производство на лекарствени продукти, медицински изделия или принадлежности за тях, включително ин витро диагностични медицински изделия, във връзка с използването им диагностициране, лечение или профилактика на COVID-19, и употребата ѝ за такива медицински изделия или принадлежности, могат да бъдат надлежно подадени, така че употребата да бъде включена в разпоредбата по член 56, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, е необходимо настоящият регламент да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие, считано от 4 юли 2019 г. В допълнение настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратна сила, за да се гарантира, че и след 4 януари 2021 г. групата вещества ще може да продължи да се употребява за същите цели.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

(1)

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) беше сключено от името на Съюза с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета (2) и влезе в сила на 1 февруари 2020 г.

(2)

В член 4 от Протокола за Ирландия/Северна Ирландия, приложен към Споразумението за оттегляне (наричан по-нататък „Протоколът“) се заявява отново, че Северна Ирландия е част от митническата територия на Обединеното кралство и че нищо в Протокола не възпрепятства Обединеното кралство да включи Северна Ирландия в териториалния обхват на своите списъци на тарифните отстъпки, приложени към Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. („ГАТТ от 1994 г.“). Поради това за целите на прилагането на даден преференциален търговски режим третите държави или групите трети държави, с които Съюзът има такива преференциални търговски режими, не може да считат Северна Ирландия за част от Съюза. По-конкретно, за целите на прилагането на разпоредбите относно кумулацията стоките с произход от Северна Ирландия или с извършена преработка там следва да не се считат за стоки с произход от Съюза или с извършена преработка там.

(3)

В член 13, параграф 1 от Протокола се посочва, че всяко позоваване на митническата територия на Съюза в Протокола, както и в разпоредбите на правото на Съюза, което ги прави приложими по силата на Протокола спрямо и в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, се отнася до сухоземната територия на Северна Ирландия. В съответствие с член 5 от Протокола Регламент (ЕС) № 952/2013 и задълженията, произтичащи от международните споразумения, сключени от Съюза или от неговите държави членки, действащи съвместно, доколкото се отнасят до търговията със стоки между Съюза и трети държави, се прилагат спрямо и в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия.

(4)

Двустранните договорености между Съюза и Обединеното кралство съгласно Протокола не пораждат права и задължения за други трети държави.

(5)

По силата на член 5, точка 2 и член 56, параграф 2, букви г) и д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническото законодателство на Съюза включва преференциалните тарифни мерки съгласно споразуменията, които Съюзът е сключил с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии, както и преференциалните тарифни мерки, които Съюзът е приел едностранно по отношение на тях.

(6)

По силата на член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да се ползват от преференциалните тарифни мерки по член 56, параграф 2, букви г) и д) от същия регламент, стоките трябва да отговарят на правилата за преференциалния произход по член 64, параграфи 2—5 от него. В Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (3) се определят процедурните правила по член 64, параграф 1 за улесняване на установяването на преференциалния произход на стоките в Съюза.

(7)

Като се има предвид специалното от гледна точка на митниците положение на Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия и с цел да се приложат преференциалните тарифни мерки и да се гарантира спазването на съответните правила за произход, е необходимо след края на преходния период, предвиден в Споразумението за оттегляне, да се приемат специални процедурни правила, за да се улесни установяването в Северна Ирландия на преференциалния произход на стоките.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, се отнасят до доказателствата за преференциалния произход, които да се използват за стоките, внасяни в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, до проверката на преференциалния произход на такива стоки и до условията за предоставяне и суспендиране на преференциите съгласно преференциалните тарифни мерки.

(9)

Тъй като предвиденият в Споразумението за оттегляне преходен период изтича на 31 декември 2020 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да започне да се прилага от 1 януари 2021 г.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

(1)

Съгласно член 9, параграф 1 от Решение 2012/389/ОВППС Комитетът по политика и сигурност (КПС) е оправомощен в съответствие с член 38, трета алинея от Договора да взема необходимите решения с цел политически контрол и стратегическо управление на мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia), включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 19 септември 2019 г. КПС прие Решение (ОВППС) 2019/1591 (2) за назначаване на г-н Christopher REYNOLDS за ръководител на мисията EUCAP Somalia за периода от 10 септември 2019 г. до 31 декември 2020 г.

(3)

На 10 декември 2020 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2020/2031 (3), с което мандатът на EUCAP Somalia се удължава до 31 декември 2022 г..

(4)

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи мандатът на г-н Christopher REYNOLDS като ръководител на мисията EUCAP Somalia да бъде удължен за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г.,

(1)

Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки и връщането съдържа сигнали за лица с цел отказ за влизане и пребиваване на територията на държавите членки или проверка на спазването на решение за връщане, като по този начин се укрепва миграционната политика на Съюза и се допринася за високо равнище на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съгласно член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1861 и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета (2) категориите данни, които могат да бъдат въвеждани за даден сигнал в ШИС, включват снимки, лицеви изображения и дактилоскопични данни (последните включват пръстови отпечатъци и отпечатъци на длани). Съгласно член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1861 и член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1860 тези данни следва да се въвеждат в ШИС, ако са налични.

(3)

В член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1861, който съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2018/1860 се прилага и за функционирането на ШИС в областта на връщането, се предвижда, че снимките, лицевите изображения и дактилоскопичните данни, въведени за даден сигнал в ШИС, подлежат на проверка на качеството, за да се потвърди, че са изпълнени минималните стандарти за качество на данните и техническите спецификации.

(4)

Необходимо е да се предвидят мерки за изпълнение, с които се определят минимални стандарти за качество на данните и технически спецификации за въвеждането и съхранението на такива данни в ШИС.

(5)

Спецификациите следва да определят само степента на качество, необходима за въвеждането и съхранението на снимки в ШИС, които да се използват за потвърждаване на самоличността на дадено лице в съответствие с член 33, параграф 1 от посочения регламент. Степента на качество, необходима за въвеждането и съхранението на снимки и лицеви изображения в ШИС, които да се използват за установяване на самоличността на лице съгласно член 33, параграф 4, следва да бъде определена на по-късен етап, когато бъдат изпълнени условията, предвидени в посочения член.

(6)

След съгласуване с консултативната група по ШИС II, eu-LISA следва да разработи и документира в документа за контрол на интерфейса на ШИС и подробните технически спецификации техническите подробности относно стандартите и спецификациите, определени в настоящото решение. Държавите членки, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана следва да развият своите системи в съответствие с посочените в тези документи спецификации.

(7)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не е участвала в приемането на Регламент (ЕС) 2018/1861 и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Въпреки това, тъй като Регламент (ЕС) 2018/1861 се основава на достиженията на правото от Шенген, в съответствие с член 4 от посочения протокол на 26 април 2019 г. Дания уведоми за решението си да въведе Регламент (ЕС) 2018/1861 в националното си право. Следователно по силата на международното право Дания е длъжна да прилага настоящото решение.

(8)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (3); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(9)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (4); следователно Обединеното не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (6).

(11)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (8).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (10).

(13)

По отношение на България и Румъния настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и следва да се тълкува във връзка с решения 2010/365/ЕС (11) и (ЕС) 2018/934 на Съвета (12).

(14)

По отношение на Хърватия настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г. и следва да се тълкува във връзка с Решение (ЕС) 2017/733 на Съвета (13).

(15)

По отношение на Кипър настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(16)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (14) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който даде становище на 26 август 2020 г.

(17)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета „ШИС—SIRENE граници“,

(1)

Кралство Белгия, Република България, Република Хърватия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция.

(2)

Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането и Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

(1)

С Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета (2) член 10, параграф 2 и приложение IIа към Директива 2003/87/ЕО бяха изменени по отношение на разпределянето на квоти чрез търг за периода от 1 януари 2021 г. нататък. В съответствие с член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2003/87/ЕО 90 % от общото количество квоти, издадени съгласно глава III от същата директива („обичайни квоти“) и подлежащи на продажба чрез търг, се разпределят между държавите членки в зависимост от дела на емисиите на съответната държава членка, верифицирани в рамките на Схемата на ЕС за търговия с емисии за 2005 г., или от нейните средни стойности за периода 2005—2007 г., в зависимост от това коя от двете стойности е по-висока. Съгласно член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2003/87/ЕО оставащите 10 % от общото количество обичайни квоти, подлежащи на продажба чрез търг, се разпределят между определени държави членки с цел проява на солидарност, постигане на растеж и междусистемна свързаност в рамките на Съюза, което води до увеличаване на количеството квоти, подлежащи на продажба чрез търг от тези държави членки, с процентите, посочени в приложение IIа към Директива 2003/87/ЕО.

(2)

На 1 февруари 2020 г. влезе в сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (3). Освен това, считано от края на преходния период, предвиден в член 126 от това споразумение, се прилага Протоколът за Ирландия/Северна Ирландия към същото споразумение. Необходимо е да бъдат установени подлежащите на разпределяне чрез търг дялове на държавите членки с цел да бъде взето предвид оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и от Протокола за Ирландия/Северна Ирландия.

(3)

Дяловете на държавите членки от обичайните квоти съгласно член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2003/87/ЕО в периода 2021—2030 г. се определят въз основа на данните, използвани за периода 2013—2020 г., с изключение на корекциите по отношение на верифицираните емисии на държавите членки за 2005 г. или средните стойности за периода 2005—2007 г., записани в Регистъра на Съюза и налични в Регистъра на трансакциите на ЕС (EUTL) към 30 юни 2020 г. (4). В съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията (5) провеждането на мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове по изчерпателен, последователен, прозрачен и точен начин е от ключово значение за функционирането на Схемата на ЕС за търговия с емисии. Поради това е целесъобразно при установяването на подлежащите на разпределяне чрез търг дялове на държавите членки от обичайните квоти да бъдат използвани най-новите данни, записани в Регистъра на Съюза и налични в EUTL. Съгласно член 35, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията (6) годишните верифицирани емисии за дадена инсталация или оператор на въздухоплавателни средства в Регистъра на ЕС могат да бъдат коригирани с обратно действие с цел да се осигури съответствие с членове 14 и 15 от Директива 2003/87/ЕО. От 2012 г. насам бяха извършвани корекции по отношение на верифицираните емисии за периода 2005—2007 г., тъй като операторите в рамките на Схемата на ЕС за търговия с емисии вписаха в Регистъра на Съюза по-точни данни, налични понастоящем в EUTL.

(4)

Съгласно член 3г, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО броят квоти, издадени съгласно глава II от Директива 2003/87/ЕО („квоти за авиационни емисии“), определен за продажба чрез търг от всяка държава членка, следва да бъде пропорционален на дела ѝ от общото количество установени авиационни емисии за всички държави членки за съответната референтна година. За периода 2021—2030 г. съответната референтна година е 2018 г., като съответният обхват е установеният с Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейският парламент и на Съвета (7). Комисията събра данните за авиационните емисии през 2018 г., предоставени от Евроконтрол, с цел да установи подлежащите на разпределяне чрез търг дялове на държавите членки,

а)

приложение I: Подлежащи на разпределяне чрез търг дялове на държавите членки от квотите, издадени съгласно глава III от Директива 2003/87/ЕО;

б)

приложение II: Подлежащи на разпределяне чрез търг дялове на държавите членки от квотите, издадени съгласно глава II от Директива 2003/87/ЕО.

(1)

С Регламент (ЕО) № 999/2001 се установяват правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) в Съюза. Той се прилага за производството и пускането на пазара на живи животни и продукти от животински произход, а в някои конкретни случаи — и за износа им. В него се предвижда, наред с друго, приемането на предпазни мерки в случай на поява на огнища на ТСЕ.

(2)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1918 на Комисията (2) се определят временни предпазни мерки по отношение на болестта хронично линеене (БХЛ). То бе прието след установяването през 2016 г. на шест случая на БХЛ при животни от семейство еленови в Норвегия: четири при северни елени и два при лосове. Тогава БХЛ бе установена за пръв път в Европа, като това бяха и първите случаи в света на поява на болестта при северен елен в естествени условия.

(3)

Между януари 2017 г. и септември 2020 г. Норвегия информира Комисията и държавите членки за още шестнадесет случая на БХЛ при диви северни елени, други пет случая на БХЛ при див лос и един случай на БХЛ при червен елен. През 2018 г. Финландия откри първия случай на БХЛ в Съюза и още един през ноември 2020 г. Швеция откри три случая през 2019 г. и още един през септември 2020 г. Всички случаи на БХЛ, открити във Финландия и Швеция, са установени при див лос.

(4)

В глава А, част III, буква А от приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001 се предвижда тригодишна програма за мониторинг на БХЛ, която обхваща периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г. Събирането на данни обаче ще продължи отчасти през цялата 2021 г. в съответствие с техническите спецификации на програмата за мониторинг с цел в крайна сметка да се събере по-голям набор от данни. В резултат на това научната оценка на резултатите от програмата за мониторинг, която ще бъде необходима за разработването на бъдещи варианти на политиката по отношение на БХЛ, се очаква да бъде на разположение едва през 2022 г.

(5)

На 11 ноември 2019 г. Европейският орган за безопасност на храните публикува научно становище относно актуализацията във връзка с болестта хронично линеене (БХЛ) III (3) (Становище на ЕОБХ). Необходимо е обаче повече време, за да се обмисли по какъв начин заключенията и препоръките, изложени в становището на ЕОБХ, следва да бъдат отразени в правилата на Съюза.

(6)

Като се има предвид, че бяха открити нови случаи на БХЛ в Норвегия, Финландия и Швеция и до излизането на резултатите от тригодишната програма за мониторинг на БХЛ и на научната оценка на резултатите от програмата за мониторинг, която се очаква да е готова през 2022 г., и като се има предвид, че е необходимо допълнително време за размисъл върху становището на ЕОБХ, срокът на прилагане на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1918 следва да бъде удължен до 31 декември 2022 г.

(7)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1918 следва да бъде съответно изменено.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В съответствие с член 5, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 913/2010 министерствата, отговарящи за железопътния транспорт в Белгия, Германия, Естония, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Чехия изпратиха до Комисията две писма за намерения с дата 6 декември 2019 г. Те включваха предложения за продължаване на Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз до полско-украинската граница в Медика, от една страна, и до пристанищата Зеебрюге и Гент/Терньойзен, от друга страна.

(2)

Гореупоменатите държави членки предложиха преди това на Комисията да продължи Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз до полско-украинската граница при Медика. Комисията потвърди съответствието на предложението с член 5 от Регламент (ЕС) № 913/2010 и прие Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1111 на Комисията (2). Посоченото решение за изпълнение обаче беше изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/178 на Комисията (3), в което позоваването на продължаването на Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз до Медика беше премахнато. С изменението беше отразен фактът, че железопътната инфраструктура между Катовице и Медика няма да започне да функционира преди 2020 г. Тъй като инфраструктурата вече функционира, е целесъобразно да се обмисли отново продължението на Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз до Медика.

(3)

Комисията разгледа предложенията за продължаване на Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз до Медика и до пристанищата Гент/Терньойзен и Зеебрюге в съответствие с член 5, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 913/2010 и счита, че те са в съответствие с член 5 от регламента.

(4)

По отношение на продължението на коридора за железопътен товарен превоз до Медика съображенията, изложени в Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1111, остават в сила.

(5)

Що се отнася до продължаването до пристанищата Зеебрюге и Гент/Терньойзен, предложените за продължението линии вече са част от Северноморско-Средиземноморския коридор за железопътен товарен превоз. Те са част от основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (Антверпен — Гент — Зеебрюге) и широкообхватната мрежа (Гент — Терньойзен), с ключови изисквания към инфраструктурата като електрификация, 22,5 t натоварване на колоос, 100 km/h скорост и 740 m дължина на влаковата композиция, които вече са частично или изцяло изпълнени от съществуващата инфраструктура.

(6)

Пристанищата Зеебрюге, Гент и Терньойзен са отправна или крайна точка на редица съществуващи редовни железопътни товарни услуги по маршрута на Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз с произход и местоназначение в Германия, Чехия и Скандинавия (включително по Скандинавско-Средиземноморския коридор за железопътен товарен превоз). Пристанището в Зеебрюге докладва за движение на товарни влакове до множество местоназначения в Съюза, което се подкрепя от факта, че една от основните стоки, транзитиращи през пристанището, са новите превозни средства. Пристанищните органи на Гент и Терньойзен са определили също така потенциала за нов железопътен товарен превоз до Шкопау (Германия) и Оутокумпу (Финландия), както и към трети държави, а именно Китай, като маршрута преминава през Шештокай, Литва.

(7)

Освен това, предложеното продължение дава предимството, че услугите, предоставяни от съществуващото обслужване на едно гише по Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз, както е посочено в член 13 от Регламент (ЕС) № 913/2010, включително предварително определяне на влаковите маршрути, са налични за операторите на коридори за железопътен товарен превоз, обслужващи пристанищата Зеебрюге и Гент/Терньойзен. Това ще осигури по-голяма прозрачност за кандидатите и би могло да опрости процеса на разпределяне на капацитета, като премахне необходимостта от координиране на някои влакови маршрути с обслужванията на едно гише на другите коридори за железопътен товарен превоз. Продължението до Зеебрюге ще осигури пряк достъп до пристанището, което е важна точка за претоварване за автомобилната промишленост на всички държави членки по протежение на коридора, по-специално Чехия, Германия и Полша.

(8)

Продължението ще допринесе за подобряване на железопътния товарен превоз по Северноморско-Балтийския коридор за железопътен товарен превоз чрез взаимовръзки с морския транспорт.

(9)

В съответствие с член 5, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 913/2010 при оценката Комисията взе предвид съответните критерии за продължаванията на коридорите за железопътен товарен превоз, посочени в член 4 от същия регламент.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно разпоредбите на член 62 от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4),

(1)

На 30 юни 2020 г. Съветът прие препоръка относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (1) („препоръката на Съвета“). На 16 юли 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/1052 от 16 юли 2020 г. за изменение на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (2). На 30 юли 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/1144 от 30 юли 2020 г. за изменение на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (3). На 7 август 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/1186 от 7 август 2020 г. за изменение на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (4). На 22 октомври 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/1551 от 22 октомври 2020 г. за изменение на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (5).

(2)

Препоръката на Съвета предвижда, че считано от 1 юли 2020 г., държавите членки следва по координиран начин постепенно да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС по отношение на лицата, пребиваващи в третите държави, изброени в приложение I към препоръката на Съвета. На всеки две седмици списъкът на третите държави, посочени в приложение I, следва да се преразглежда и при необходимост може да се актуализира от Съвета след тесни консултации с Комисията и съответните агенции и служби на ЕС вследствие на цялостна оценка въз основа на методиката, критериите и информацията, посочени в препоръката на Съвета.

(3)

Впоследствие в рамките на Съвета се проведоха обсъждания, в тесни консултации с Комисията и съответните агенции и служби на ЕС, относно преразглеждането на списъка на третите държави, поместен в приложение I към препоръката на Съвета, и при прилагане на критериите и методиката, определени в препоръката на Съвета. В резултат от тези обсъждания списъкът на третите държави, поместен в приложение I, следва да бъде изменен. По-конкретно Уругвай следва да бъде заличен от списъка.

(4)

Граничният контрол е от интерес не само за държавата членка, на чиято външна граница се извършва, но и за всички държави членки, премахнали вътрешния граничен контрол. Поради това държавите членки следва да гарантират, че мерките, които се предприемат по външните граници, са координирани, за да се осигури безпроблемното функциониране на Шенгенското пространство. За тази цел, считано от 16 декември 2020 г., държавите членки следва да продължат да премахват по координиран начин временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на лицата, пребиваващи в третите държави, изброени в приложение I към препоръката на Съвета, изменена с настоящата препоръка.

(5)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото тази препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

(6)

Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (6); Следователно Ирландия не участва в нейното приемане и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(7)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (7).

(8)

По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (8), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9).

(9)

По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (10), във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС (11).